<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-432/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018TJ0432</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:749">EU:T:2019:749</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20191016">16.10.2019 г.</DATE> — Дело T‑432/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Palo/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Срочно наети служители</KEYWORD><KEYWORD>Пенсии</KEYWORD><KEYWORD>Условия за прилагане на пенсионната схема</KEYWORD><KEYWORD>Обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение</KEYWORD><KEYWORD>Член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника</KEYWORD><KEYWORD>Принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация</KEYWORD><KEYWORD>Оправдани правни очаквания</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на добра администрация</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за полагане на дължимата грижа</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑432/18</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Peeter Palo</HT>, бивш срочно нает служител в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), с местожителство в Талин (Естония), за когото се явяват L. Levi и A. Blot, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват B. Mongin и D. Milanowska, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от <DATE ISO="20171005">5 октомври 2017 г.</DATE> да не изплати на жалбоподателя обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, предвидено в член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131022">22 октомври 2013 година</DATE> за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на условията за работа на другите служители на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="287" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2013">ОВ L 287, 2013 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>) и за отмяна на решението на Комисията от <DATE ISO="20180410">10 април 2018 г.</DATE>, с което се отхвърля жалбата, подадена по административен ред от жалбоподателя срещу посоченото решение, а от друга страна, за обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на тези решения,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),</P><P>състоящ се от: F. Schalin, изпълняващ функцията на председател, B. Berke и M. J. Costeira (докладчик), съдии,</P><P>секретар: P. Cullen, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190506">6 май 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Жалбоподателят, г‑н Peeter Palo, е бил срочно нает служител в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) от <DATE ISO="20101201">1 декември 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20170831">31 август 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170619">19 юни 2017 г.</DATE> жалбоподателят иска да му бъде предоставено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение съгласно член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в редакцията му съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131022">22 октомври 2013 година</DATE> за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на условията за работа на другите служители на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="287" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2013">ОВ L 287, 2013 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Правилникът<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). За тази цел той подава формуляр, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Лична декларация — Дерогация на основание член 12, параграф 2 от приложение VIII [към Правилника]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, в който формуляр, от една страна, декларира, че след постъпването си на служба в Европол е плащал вноски в частна осигурителна схема с цел придобиване или запазване на пенсионни права, а от друга страна, иска по банковата му сметка да бъде директно преведена актюерска равностойност на пенсионните му права, придобитите в пенсионната схема на институциите на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>RPIUE<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>). Към посочения формуляр жалбоподателят прилага удостоверение, издадено от съответното частно пенсионноосигурително дружество, което удостоверява, че за периода от <DATE ISO="20101101">1 ноември 2010 г.</DATE> до <DATE ISO="20170831">31 август 2017 г.</DATE> той е внесъл сума от <FT TYPE="NUMBER">14200</FT> EUR. На <DATE ISO="20170919">19 септември 2017 г.</DATE> жалбоподателят уведомява служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Управление и плащания по индивидуални права<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> (PMO) на Европейската комисия, че на <DATE ISO="20141201">1 декември 2014 г.</DATE> е сключил друг осигурителен договор с посоченото дружество, чийто размер на вноските трябва да възлиза на <FT TYPE="NUMBER">87460</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20171005">5 октомври 2017 г.</DATE> PMO отхвърля направеното от жалбоподателя искане (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>). В това решение PMO посочва по-специално, че целта на системата, установена в член 12 от приложение VIII към Правилника, е да се даде предимство на придобиването на пенсия като редовен доход за в бъдеще и да се избегнат случаите, в които лицата биха се оказали без достатъчно доходи при навършване на пенсионна възраст и ще трябва да разчитат на социалното подпомагане на държавите членки. Освен това PMO уточнява, че от тази гледна точка плащанията, които постъпват в национална пенсионна схема или в частно пенсионно осигуряване, извършени съгласно член 12, параграф 2 от това приложение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>с цел да [се] придобият или запазят пенсионни права<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, би трябвало да съответстват на размера на дължимите вноски, които следва да се очакват в рамките на национална пенсионна схема или които действително са били платени на RPIUE през същия период, така че гарантираните с тези плащания доходи за в бъдеще трябва да съответстват на доходите, гарантирани с прехвърлянето на пенсионните права, придобити в RPIEC. В това отношение PMO подчертава, че сборът от плащанията към частна пенсионноосигурителна схема (<FT TYPE="NUMBER">14200</FT> EUR) очевидно не съответства на размера на вноските, направени в RPIEC (<FT TYPE="DECIMAL">65334,95</FT> EUR), така че този сбор в никакъв случай не може да донесе на жалбоподателя доход, равностоен на дохода, който той би могъл да получи на основание на актюерската равностойност на пенсионните му права, придобити в RPIEC. Накрая, PMO припомня, че все пак жалбоподателят отговаря на условията за прехвърляне към друга пенсионна схема на<?PAGE NO="3"?> основание член 12, параграф 1, буква б) от посоченото приложение, което означава, че пенсионните права, които е придобил в пенсионната схема на Съюза през периода, в който е работил за Европол, ще бъдат прехвърлени към национална пенсионна схема или към частно пенсионно осигуряване или към пенсионен фонд по негов избор, в съответствие с условията в последната разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171211">11 декември 2017 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20180410">10 април 2018 г.</DATE> органът, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>ООСД<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) на Комисията, отхвърля подадената по административен ред жалба. В това решение по същество ООСД потвърждава обжалваното решение, като основно възпроизвежда същите мотиви като изложените от PMO. Освен това ООСД приема, че вторият осигурителен договор, сключен на <DATE ISO="20141201">1 декември 2014 г.</DATE> от жалбоподателя, не може да бъде взет предвид за целите на прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, тъй като не е бил сключен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>след постъпване[то му] на служба<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> в Европол. На последно място, ООСД отхвърля твърденията на жалбоподателя, основани на принципа на равно третиране, на принципа на добра администрация и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE> жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Писмената защита на Комисията постъпва в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20181002">2 октомври 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Комисията иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По исканията за отмяна на обжалваното решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>В началото следва да се отбележи, че жалбоподателят иска до бъде отменено обжалваното решение и решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред. В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика, когато от Общия съд изрично се иска отмяна на решението, с което се отхвърля жалбата по административен ред, и това решение няма самостоятелно съдържание, се приема, че от този съд се иска отмяна на акта,<?PAGE NO="4"?> срещу който е насочена жалбата по административен ред (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890117">17 януари 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vainker/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>293/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:8">EU:C:1989:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тъй като в случая решението за отхвърляне на жалбата по административен ред няма самостоятелно съдържание, следва да се приеме, че жалбата е подадена срещу обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Жалбоподателят изтъква четири основания за отмяна на обжалваното решение. Първото основание е изведено от нарушение на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. Второто основание се отнася до нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация. Третото основание се отнася до нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Четвърто основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание, изведено от нарушение на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че има основание да се позове на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, тъй като отговаря на всички посочени в него условия за прилагане. От това според него следва, че тъй като по силата на обжалваното решение му е отказано обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, това решение нарушава посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>По-специално жалбоподателят оспорва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>критерия за адекватност<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, на който се позовава Комисията, според който осигуряването, предвидено в съществуващата преди това пенсионна схема, трябва да бъде най-малкото сравнимо с предлаганото от RPIEC. Този критерий изобщо не се споменавал в член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, което било потвърдено от изпълнителния директор на Европол в писмо от <DATE ISO="20180226">26 февруари 2018 г.</DATE>, адресирано по-специално до генералния директор на генерална дирекция (ГД) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> на Комисията. Освен това посоченият критерий изобщо не бил уточнен или определен в количествено отношение от Комисията, което според жалбоподателя възпрепятства спазването му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>От друга страна, жалбоподателят изтъква, че дори да се приеме, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>критерият за адекватност<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> може да се изведе от член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника и че телеологичното тълкуване на тази разпоредба налага вноските, внесени по частна пенсионна схема, да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>съответстват<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> на вноските, преведени на RPIUE, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>с цел да [се] придобият или запазят пенсионни права<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, което не било така, в обжалваното решение не е посочено какво трябва да е това равнище на адекватност, което нарушава изискванията за правна сигурност. В това отношение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>да съответстват<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> не означава според жалбоподателя да бъдат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>равностойни<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Поради това следвало да се приеме, че вноските, които жалбоподателят е внесъл по схема за частно пенсионно осигуряване, са съответни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Според жалбоподателя този извод се налага с още по-голяма сила, тъй като през 2014 г. е сключил друг осигурителен договор със същото частно пенсионноосигурително дружество, чийто размер на вноските възлизал на <FT TYPE="NUMBER">87460</FT> EUR. В това отношение жалбоподателят упреква Комисията, че не е взела предвид този втори договор за целите на прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника с мотива, че той не е бил сключен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>след постъпване[то му] на служба<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>. Жалбоподателят оспорва обаче това тълкуване и поддържа, че изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>след постъпване[то му] на служба<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> не означава непременно, че плащането трябва да се извърши <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>от датата на постъпване на служба<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, а че може да се извърши и след постъпването на служба. Според жалбоподателя двойното плащане на вноски, извършено от него по една и съща схема за частно пенсионно осигуряване на посоченото дружество, с общ размер на внесените вноски от <FT TYPE="NUMBER">101660</FT> EUR, трябвало да бъде взето предвид от Комисията в неговата цялост, така че тези вноски трябвало да се приемат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>поне сравними<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> с тези на RPIUE.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>От своя страна Комисията оспорва доводите на жалбоподателя и иска първото основание да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В началото следва да се припомни, че член 11, параграф 1 от приложение VIII към Правилника гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Длъжностно лице, чието служебно правоотношение със Съюза бъде прекратено, за да:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>постъпи на служба в държавна администрация или национална или международна организация, която е сключила споразумение със Съюза,</P></ITEM><ITEM><P>упражнява професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице, по силата на която придобива пенсионни права по схема, чиито администриращи органи са сключили споразумение със Съюза,</P></ITEM></LIST><P>има право актюерската равностойност на пенсионните му права, актуализирана към действителната дата на прехвърлянето, да бъде прехвърлена в пенсионния фонд на тази администрация или организация, или в пенсионния фонд, в който придобива пенсионни права във връзка с упражняваната от него професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 12 от приложение VIII към Правилника гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Длъжностно лице на възраст под пенсионната, чието служебно правоотношение бъде прекратено по причина, различна от смърт или инвалидност, и което няма право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, при прекратяване на служебното правоотношение има право:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>ако прослуженото време е по-малко от година и лицето не се е възползвало от механизма по член 11, параграф 2 [от приложение VIII към Правилника] — на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, равно на трикратния размер на сумата, удържана от основната му заплата за пенсионно осигуряване, след приспадане на сумите по членове 42 и 112 от Условията за работа на другите служители;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в останалите случаи — на обезщетенията, предвидени в член 11, параграф 1 [от приложение VIII към Правилника], или на прехвърляне на тяхната актюерска равностойност на частно застрахователно дружество или пенсионен фонд по негов избор, при условие че това дружество или фонд гарантира, че:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>основната сума няма да бъде изплатена обратно;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>че не по-рано от навършването на 60 години и не по-късно от навършването на 66 години на лицето ще започне да се изплаща месечен доход;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>е предвидена възможност за вдовишка или за наследствена пенсия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iv)</NO.P><TXT>прехвърлянето на друго осигурително дружество или на друг фонд ще бъде разрешено само в случай че този фонд изпълни условията, предвидени в подточки i), ii) и iii).</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Чрез дерогация от параграф 1, буква б) длъжностните лица на възраст под пенсионната, които след постъпване на служба, с цел да придобият или запазят пенсионни права, са участвали в национална или частна осигурителна схема или пенсионен фонд по техен избор, отговарящи на изискванията по параграф 1, и чието служебно правоотношение бъде прекратено по причини, различни от смърт или инвалидност, без да имат право на незабавна или отложена пенсия за осигурителен стаж, при прекратяване на служебното си правоотношение имат право на обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение, равно на актюерската стойност на придобитите пенсионни права за прослуженото в институциите време. В този случай плащанията, направени с цел придобиване или запазване на пенсионни права по<?PAGE NO="6"?> националната осигурителна схема при прилагане на член 42 или член 112 от Условията за работа на другите служители, се приспадат от обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение“.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че тези разпоредби на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника са изцяло изменени при реформата на Правилника от 2004 г. Всъщност с приемането на Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от <DATE ISO="20040322">22 март 2004 година</DATE> за изменение на Правилника и условията за работа на другите служители на Общностите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 124, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) законодателят на Съюза е искал по-специално, както става ясно от съображение 32 от този регламент, да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>измени правилата за обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, за да се вземе предвид правната уредба [на Съюза] в областта на преносимостта на пенсионните права[, като за] тази цел коригира някои несъответствия и […] въведе повече гъвкавост<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника са израз на тази воля на законодателя на Съюза. В този смисъл законодателят на Съюза ограничава случаите, в които служителите, които нямат право на пенсия за осигурителен стаж от RPIEC, т.е. тези, които не са прослужили поне десет години, могат да получат обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение и разширява възможността за прехвърляне на пенсионните права към друга пенсионна схема. Всъщност от тези разпоредби става ясно, че преносимостта на пенсионните права е установена като правило, а обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение е дерогиращ и изключителен механизъм, към който се прилагат строги условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Целта на системата за насърчаване на преносимостта на пенсионните права, установена в членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника, е да се даде предимство на придобиването на пенсия за осигурителен стаж, т.е. на редовен или месечен доход, който да се получава впоследствие при пенсиониране. По този начин биха се избегнали случаите, в които бивши служители биха се оказали без достатъчно доходи при навършване на пенсионна възраст и ще бъдат принудени да разчитат на социалното подпомагане на държавите членки, независимо от обстоятелството, че са придобили пенсионни права по време на осигуряването им по съответната пенсионна схема.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Освен това системата за прехвърляне на пенсионните права, както е предвидена в посочените по-горе разпоредби, като дава възможност за съгласуване между RPIUE и националните или частните схеми, има за цел да улесни преминаването от администрацията на Съюза към работа в държавите членки, в публичния или в частния сектор (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151013">13 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Verile и Gjergji</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑104/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:776">EU:T:2015:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Освен това, за да се запази привлекателността на институциите на Съюза като бъдещ работодател, член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника предоставя на служител, чрез дерогация от член 12, параграф 1, буква б) от това приложение и при определени стриктни условия, възможността да придобие или да продължи да придобива права по друга съществуваща или вече съществуваща национална или частна пенсионна схема, т.е. като се осигурява или като продължи да се осигурява по тези схеми и като внася или продължава да внася вноски, като същевременно му позволява при прекратяване на служебното му правоотношение да му бъде изплатено в брой обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, равняващо се на актюерската равностойност на пенсионните му права, придобити в RPIEC.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че предвиденото в член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение не представлява обезщетение за прекратяване на служебното правоотношение, на което съответният служител би имал право служебно към момента на прекратяването или<?PAGE NO="7"?> изтичането на срока на договора му, а имуществена мярка, която е част от разпоредбите на Правилника в областта на социалното осигуряване (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160302">2 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>FX/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑59/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2016:27">EU:F:2016:27</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тъй като тази разпоредба спада към разпоредбите на правото на Съюза, предоставящи право на финансови помощи, тя трябва да се тълкува стриктно (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120522">22 май 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>AU/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑109/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2012:66">EU:F:2012:66</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Освен това, както следва от самия текст на посочената разпоредба, според който тя се прилага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>чрез дерогация<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> от член 12, параграф 1, буква б) от посоченото приложение, тя трябва да се тълкува стриктно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>От текста на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника следва, че плащанията по националната или частната пенсионна схема, избрана от служителя, трябва да бъдат извършени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>с цел придобиване или запазване на пенсионни права<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Следователно, за да се избегнат случаите, в които даден служител би се оказал без достатъчно доходи при навършване на пенсионна възраст и ще бъде принуден да разчита на социалното подпомагане на държавите членки, независимо че е придобил права в рамките на RPIUE, които могат да бъдат прехвърлени към друга схема, тази разпоредба изисква плащанията да гарантират на служителя пенсия за осигурителен стаж, т.е. месечен доход, който ще получава при навършване на пенсионна възраст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>От това следва, че стриктното тълкуване на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника налага плащанията по националната или частната пенсионна схема, избрана от служителя, да трябва да могат да му гарантират в това си качество достатъчно пенсионни права при навършване на пенсионна възраст. Всъщност, ако тези плащания не са в състояние да гарантират достатъчно доходи на съответния служител при навършване на пенсионна възраст и ако той е изразходвал при навършване на тази възраст обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, получено преди това съгласно тази разпоредба, той вероятно ще бъде принуден да разчита на социалното подпомагане на държавите членки, което би било в противоречие с посочената разпоредба, която изисква посочените плащания да се извършват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>с цел придобиване или запазване на пенсионни права<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Ако обаче съответният служител избере да прехвърли пенсионните си права, придобити в RPIUE, към друга национална или частна схема по свой избор, в приложение на член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника той ще се ползва от достатъчно пенсионни права при навършване на пенсионна възраст. Всъщност това прехвърляне ще му гарантира на тази възраст месечен доход, с който няма да му се налага да разчита на социалното подпомагане на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Ето защо член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника по необходимост предполага, че плащанията, извършени на основание на тази разпоредба по съответната национална или частна пенсионна схема, сами по себе си предоставят на служителя достатъчно осигуряване при навършване на пенсионна възраст, като му гарантират пенсия за осигурителен стаж, която изключва необходимостта да се разчита на социалното подпомагане на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>За да се определи дали тези плащания по член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника могат да гарантират пенсия за осигурителен стаж, която да изключва възможността да се разчита на социалното подпомагане на държавите членки, следва да се извърши преценка на всеки отделен случай. Тази преценка предполага да се вземат предвид релевантните за конкретния случай фактически обстоятелства, каквито са по-специално естеството на разглежданата осигуровка за пенсия, размерът на плащанията, извършени на това основание от съответния служител след встъпването му в длъжност, или разумно предвидимите доходи, които могат да бъдат генерирани от тези плащания и да бъдат получени при навършване на пенсионна възраст.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В конкретния случай от преписката по делото (приложение A.2 към жалбата) става ясно, че плащанията, извършени от жалбоподателя на съответното дружество за частно пенсионно осигуряване от момента на встъпването му в длъжност в Европол, възлизат на обща сума от <FT TYPE="NUMBER">14200</FT> EUR към <DATE ISO="20170831">31 август 2017 г.</DATE>, т.е. към датата на прекратяване на служебното му правоотношение. Освен това следва да се отбележи, както посочва жалбоподателят в хода на съдебното заседание, без обаче да е подкрепил това твърдение с каквото и да е доказателство, че към датата на съдебното заседание този размер представлява капитал от <FT TYPE="NUMBER">22000</FT> EUR, към който би следвало постепенно да се прибавят лихвите, получени от този капитал, поне до възрастта, на която жалбоподателят ще получи месечен доход по смисъла на член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника, т.е. най-рано в продължение на още десет години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>С оглед обаче на обстоятелствата по делото, и по-специално на посочените в точка 28 по-горе, се налага констатацията, че плащанията, извършени от жалбоподателя на съответното частно пенсионноосигурително дружество от момента на встъпването му в длъжност, явно не са в състояние да му гарантират задоволителна пенсия за осигурителен стаж, която да изключва всяка възможност да се разчита на социалното подпомагане на държавите членки. Всъщност общата сума от <FT TYPE="NUMBER">14200</FT> EUR, платена от жалбоподателя в рамките на първия договор, сключен с посоченото дружество, със сигурност не може да му гарантира такава пенсия за осигурителен стаж. Във всички случаи жалбоподателят не е доказал, че посочените плащания биха му гарантирали въпросната пенсия за осигурителен стаж.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията е трябвало да вземе предвид и втория договор, сключен през 2014 г. с пенсионноосигурителното дружество за целите на прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, важно е да се отбележи, че тази разпоредба изрично изисква съответните плащания да бъдат извършени от служителя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>след постъпване на служба<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. В конкретния случай обаче се налага констатацията, че жалбоподателят е постъпил на служба в Европол на <DATE ISO="20101201">1 декември 2010 г.</DATE> и че плащанията по втория договор са извършени от декември 2014 г., т.е. близо четири години след постъпването на служба за целия период от време от шест години и девет месеца, през който е работил в Европол. Следователно тези плащания по никакъв начин не могат да се считат за извършени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>след постъпване на служба<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Ето защо от всички гореизложени съображения следва, че обжалваното решение, с което на жалбоподателя е отказано поисканото обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, не нарушава член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. Следователно първото основание трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация. В това отношение той се позовава на постоянната съдебна практика на Съюза, както и на член 1г от Правилника, който според жалбоподателя съдържа, от една страна, основно правило, което е израз на общ принцип на правото, установен в Хартата на основните права на Европейския съюз, а от друга страна, процесуална гаранция, която предвижда, че задължението за доказване не тежи върху лицето, което е представило косвено доказателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>По-специално, като се позовават на редица документи (приложение A.8 към жалбата), изтъква жалбоподателят, няколко бивши служители на Европол са получили обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на основание член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника след прекратяването на договорите им с Европол, въпреки че<?PAGE NO="9"?> са платили само ограничена вноска по частна пенсионна схема. По този начин жалбоподателят посочва, че знае за конкретни случаи, в които на бивши служители е било предоставено посоченото обезщетение, въпреки че те са се намирали в сходно на неговото положение, а именно случаи, в които вноските по такава схема са могли да бъдат разглеждани според тълкуването, възприето от Комисията в обжалваното решение, като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>несъответстващи<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> на натрупаните в RPIUE права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Комисията от своя страна оспорва доводите на жалбоподателя и иска второто основание да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че член 1г от Правилника не намира приложение в конкретния случай. Всъщност тази разпоредба забранява всяка дискриминация по каквато и да е причина, основана на пол, раса, цвят, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или вяра, политически или каквито и да са други възгледи, членство в национално малцинство, имотно състояние, потекло, увреждане, възраст или сексуална ориентация. В конкретния случай обаче това явно не е така, тъй като жалбоподателят не се позовава на подобна дискриминация, а на няколко бивши служители на Европол, които са получили обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, при положение че се намират в сходно на неговото положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Следва да се припомни, на второ място, че според постоянната съдебна практика принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081009">9 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chetcuti/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑16/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:549">EU:C:2008:549</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940209">9 февруари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lacruz Bassols/Съд</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑109/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:16">EU:T:1994:16</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>От постоянната съдебна практика следва обаче, че принципът на равно третиране трябва да се съчетава със спазването на принципа на законност, според който никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850704">4 юли 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Williams/Сметна палата</NAME.CASE>, <NO.CASE>134/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:297">EU:C:1985:297</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Всъщност евентуална незаконосъобразност, допусната по отношение на друг служител, който не е страна в настоящото производство, не може да доведе до това съдът на Съюза да установи наличието на дискриминация и оттам на незаконосъобразност по отношение на жалбоподателя. Подобен подход би означавал да се закрепи принципът на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>равно третиране в незаконосъобразността<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061116">16 ноември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Peróxidos Orgánicos/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑120/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:350">EU:T:2006:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>От това следва, че жалбоподателят не може да твърди, че предоставянето в негова полза на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение трябва да бъде третирано по същия начин като вече предоставеното обезщетение на други служители в положение, сходно на неговото, когато това третиране не е в съответствие с релевантните разпоредби на Правилника, а именно в конкретния случай тези на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както става ясно от анализа, развит в рамките на първото основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Ето защо второто основание, изведено от нарушение на принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация по отношение на други служители, трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третото основание, изведено от нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. Според него той е имал правно основание да вярва, въз основа на оправомощени и повтарящи се източници, че може да се позове на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, когато напусне Европол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>По-специално жалбоподателят твърди, че според съдебната практика той е получил конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения от оправомощени и достоверни източници, че като придобие частна пенсия чрез плащането на минимална вноска от 50 EUR месечно, ще получи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение към момента на прекратяване на това правоотношение. В това отношение жалбоподателят се позовава на вътрешно съобщение на Европол от <DATE ISO="20140716">16 юли 2014 г.</DATE> (приложение A.7 към жалбата), според което агенцията е уведомила своите служители, че внасянето на вноска в размер на 50 EUR месечно в осигурителния фонд на съответното частно пенсионноосигурително дружество е достатъчно, за да се получи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение. Същата информация била съобщена по време на Powerpoint презентация (приложение A.9 към жалбата), изнесена от това дружество на <DATE ISO="20100830">30 август 2010 г.</DATE> пред персонала на Европол в сградата, в която се помещава агенцията. Друга размяна на информация от 2010 г. между Европол и въпросното дружество също показвала, че служители на агенцията са открили частна пенсионна сметка с идеята да получат обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение след изтичането на договора им (приложение A.10 към жалбата) и че плащането на сума от 600 EUR годишно или на сума от 50 EUR месечно е достатъчно, за да се получи това обезщетение (приложение A.11 към жалбата).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>От друга страна, жалбоподателят се позовава на писмо от <DATE ISO="20180226">26 февруари 2018 г.</DATE> от изпълнителния директор на Европол (приложение A.6 към жалбата). В това писмо последният приел, че от септември 2017 г. прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника се е променило, тъй като според писмото оправданите правни очаквания на персонала трябва да бъдат уважени, доколкото е възможно, и тъй като условията за това прилагане не следва да се изменят с обратно действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Комисията от своя страна оспорва доводите на жалбоподателя и иска третото основание да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика принципът на защита на оправданите правни очаквания, който е сред основните принципа на правото на Европейския съюз (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19810505">5 май 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dürbeck</NAME.CASE>, <NO.CASE>112/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:94">EU:C:1981:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), означава, че всяко длъжностно лице или служител има правото да се позове на този принцип, когато се намира в положение, от което става ясно, че като му е предоставила конкретни уверения, администрацията на Съюза е породила у него основателни надежди (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101216">16 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kahla Thüringen Porzellan/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑537/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:769">EU:C:2010:769</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика правото да се иска защита на оправданите правни очаквания, предполага наличието на три условия. Първо, администрацията на Съюза трябва да е предоставила на заинтересованото лице конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. Второ, тези уверения трябва да са такива, че да могат да породят оправдано очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани. Трето, дадените уверения трябва да са съобразени с приложимите норми (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160127">27 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Montagut Viladot/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑696/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:30">EU:T:2016:30</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В конкретния случай, първо, що се отнася до вътрешното съобщение на Европол от <DATE ISO="20140716">16 юли 2014 г.</DATE>, съдържащо се в приложение A.7 към жалбата, следва да се отбележи, че не е оспорено, че това съобщение, подписано от служител на Европол от служба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>G 14 Public Relatives Events<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>G 14 връзки с обществеността и организиране на събития<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>), е разпространено по електронната поща от името на Европол до всички срочно и договорно наети служители в Европол, сред които е и жалбоподателят към този момент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Налага се обаче констатацията, че вътрешното съобщение на Европол от <DATE ISO="20140716">16 юли 2014 г.</DATE> не може да е породило у жалбоподателя основателни надежди, които да му позволят да се позове на защитата на оправданите правни очаквания. Всъщност изглежда, че това съобщение трудно може да представи конкретни, безусловни, а още по-малко непротиворечиви уверения. Въпросното съобщение не изглежда също да произхожда от напълно достоверен източник. Изглежда, че то по-скоро е било разпространено по предложение на съответното частно пенсионноосигурително дружество, както става ясно от редица пасажи от него, като този, в който е удебелен изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>бяхме информирани от [съответното частно пенсионноосигурително дружество], че<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, като този, който по-нататък посочва израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>бихме искали да привлечем вниманието върху факта, [че съответното частно пенсионноосигурително дружество] ме извести с цел оповестяване на това съобщение на всички съществуващи или потенциални клиенти, че<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, и накрая, пасажа в самия край на съобщението, в който се предлага при въпроси във връзка със съобщението те да се отправят пряко до съответното частно пенсионноосигурително дружество, чийто електронен адрес е посочен. Освен това жалбоподателят не може да игнорира факта, че месечно плащане от 50 EUR най-малко не би могло да създаде условията за получаване на подходящи пенсионни права, позовавайки се впрочем на факта, че е счел за необходимо да допълни първоначалните плащания с втори договор, сключен през 2014 г. Следователно надеждите му, че може да получи обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение, не могат да бъдат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>основателни<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>От друга страна, следва също да се отбележи, че евентуалните уверения, дадени във вътрешното съобщение на Европол от <DATE ISO="20140716">16 юли 2014 г.</DATE>, не са съобразени с приложимите за съответния служител норми. Всъщност от съображенията, изложени в рамките на първото основание, става ясно, че евентуалните уверения, получени от жалбоподателя по отношение на изплащането на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, във всички случаи не са съобразени нито с буквата, нито с духа на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В това отношение следва да се подчертае, че жалбоподателят не може да твърди надлежно, че е получил резултат, различен от това, което следва от приложението на тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180607">7 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Winkler/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑369/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:334">EU:T:2018:334</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до Powerpoint презентацията, направена от съответното частно пенсионноосигурително дружество на <DATE ISO="20100830">30 август 2010 г.</DATE>, следва да се констатира, че макар да се е състояла пред персонала на Европол в сградата, в която се помещава агенцията, презентацията не изхожда от оправомощен и достоверен източник. Всъщност, за да може да има позоваване на защитата на оправданите правни очаквания, твърдените уверения трябва да са били дадени на заинтересованото лице поне от администрацията на Съюза. Не такъв обаче е случаят с посочената презентация, така че тя не може да е породила у жалбоподателя основателни надежди по смисъла на посочената по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до другата размяна на информация от април до юли 2010 г. между Европол и съответното частно пенсионноосигурително дружество, съдържаща се в приложения A.10 и A.11 към жалбата, следва да се констатира, че тази размяна не е адресирана до жалбоподателя, така че не е могла да породи правно очакване в съзнанието му. Всъщност жалбоподателят не е бил адресат на посочената размяна на информация, която се е състояла в съобщения, изпратени по електронната поща между персонала на Европол, отговарящ за пенсионните права, и отговорните лица от съответното частно пенсионноосигурително дружество. Във<?PAGE NO="12"?> всички случаи следва да се констатира, че жалбоподателят не е доказал, че е знаел за разглежданата размяна на информация по-рано, поне преди приемането на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Четвърто, що се отнася до писмото от <DATE ISO="20180226">26 февруари 2018 г.</DATE> на изпълнителния директор на Европол, съдържащо се в приложение A.6 към жалбата, това писмо по никакъв начин не е могло да породи у жалбоподателя основателни надежди, че може да получи исканото обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение. Всъщност посоченото писмо е изпратено след приемането на обжалваното решение и не произхожда от оправомощен и достоверен източник в случая, а от ръководителя на жалбоподателя, който се обръща по-специално към компетентните лица в Комисията, на които е възложено прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, а именно основно директора на PMO и генералния директор на ГД <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Човешки ресурси и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>От това следва, че третото основание, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация и задължението за полагане на дължимата грижа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Първо, жалбоподателят смята, че ако е бил правилно изслушан, обжалваното решение е щяло да бъде различно. Всъщност по-специално той е можел да обясни, че е получил уверения за това, че месечна вноска от 50 EUR в частна пенсионна схема е достатъчна, за да получи обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Второ, жалбоподателят упреква PMO за това, че не е изпратила и на бившите служители на Европол, сред които е и той, текста на съобщение за прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, адресирано до служителите на Европол през ноември 2017 г. Освен това отказът да се посочи причината, поради която това е направено, бил допълнително доказателство за нарушаване на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Трето, неизпълнението на задължението за полагане на дължимата грижа се доказвало с факта, че в обжалваното решение PMO изцяло се е въздържала да определи гарантираните пенсионни права на жалбоподателя или какъвто и да е друг доход, от който той би се ползвал при навършване на пенсионна възраст. Това неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа ставало ясно, от друга страна, от решението, с което се отказва да се предостави обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, прието от Комисията на <DATE ISO="20180430">30 април 2018 г.</DATE> по отношение на друг бивш служител на Европол, което съдържало почти същия текст като този на решението, отнасящо се до жалбоподателя, но в което решение Комисията ясно е приела, че този служител ще получи национална пенсия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Четвърто, жалбоподателят упреква PMO, че го е уведомила за отказа да му предостави обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение въз основа на условията, които той все пак е изпълнил добросъвестно, едва на <DATE ISO="20171005">5 октомври 2017 г.</DATE>, т.е. когато договорът му е бил вече прекратен. Към тази дата обаче, дори да реши да спази новите изисквания на PMO, би му било невъзможно да оправи личното си положение с обратна сила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Комисията от своя страна оспорва доводите на жалбоподателя и иска четвъртото основание да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че според съдебната практика задължението за полагане на дължимата грижа отразява равновесието между насрещните права и задължения в отношенията между публичния орган и служителите на публична служба. Това равновесие предполага по-специално, че когато се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, органът взема предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, като при това той трябва да отчита не само интереса на службата, но също и този на съответното длъжностно лице. Последното задължение е възложено на администрацията и от принципа на добра администрация, установен в член 41 от Хартата на основните права (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>UP/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑706/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:924">EU:T:2018:924</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Защитата на правата и интересите на длъжностните лица обаче трябва винаги да е при спазване на действащите норми (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061205">5 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Angelidis/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑416/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:375">EU:T:2006:375</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0117">117</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>От това следва, че жалбоподателят не може надлежно да се позовава на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа, за да не спазва разпоредбите на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. От анализа на първото основание обаче следва, че Комисията правилно е обосновала обжалваното решение на посочените разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до доводите, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на четвъртото основание, следва да се отговори по следния начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Първо, следва да се констатира, че релевантната административна процедура в Комисията е изцяло и редовно спазена. Всъщност жалбоподателят най-напред подава искането си за обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на основание член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В това отношение жалбоподателят е имал възможността да предостави всички сведения, които счита, че са полезни. По-нататък, в съответствие с член 90, параграф 1 от Правилника PMO приема решението си въз основа на всички представени от жалбоподателя факти и обстоятелства. След това съгласно член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят подава административна жалба до ООСД, в която е могъл да обясни причините, поради които смята, че може да получи посоченото обезщетение, и да представи също всички факти и обстоятелства, които според него са полезни. Накрая, Комисията приема решението си, като взема предвид всички факти и обстоятелства, които могат да бъдат определящи за него, и по-специално представените от жалбоподателя в рамките на това производство. Поради това жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е бил надлежно изслушан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Второ, следва да се констатира, че съобщението от ноември 2017 г. относно прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника е изпратено от PMO на Европол с цел агенцията да го препрати на съответните лица. Впоследствие Европол отправя това съобщение до действащите си служители. Следва да се отбележи, че Комисията не е била длъжна да изпраща посоченото съобщение на бившите служители, които окончателно са прекратили своите правоотношения с нея, при положение че съобщението не би променило по никакъв начин тяхното положение. Освен това поради същите съображения Комисията не е била длъжна и да укаже на жалбоподателя причината, поради която посоченото по-горе съобщение не е било изпратено на бившите служители на Европол. Във всеки случай е важно да се подчертае, че тези административни действия не могат да опорочат законосъобразността на обжалваното решение, което е прието преди посоченото съобщение и в съответствие с разпоредбите на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както става ясно от анализа на първото основание. Следователно жалбоподателят не може да се позовава в това отношение на евентуално нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до твърдяното неизпълнение на задължението за полагане на дължимата грижа, следва да се констатира, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията не е взела предвид всички релевантни факти и обстоятелства, които могат да са определящи за нейното решение. Освен това жалбоподателят не е установил, че Комисията е пропуснала да вземе предвид неговите интереси при обработването на искането му за обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение. Във всички случаи следва да се констатира, че като следи за защитата на интереса на службата и на интереса на жалбоподателя, Комисията е постановила решението си въз основа на всички релевантни факти и обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението. Следователно жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не е изпълнила задължението си за полагане на дължимата грижа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Четвърто, що се отнася до твърдението за нарушение на жалбоподателя, че отказът да му бъде предоставено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, му е бил съобщен едва след прекратяване на служебното му правоотношение с Европол, следва да се отбележи, че Комисията не е могла да постъпи по друг начин и че в това отношение тя не може да бъде упреквана в никакво нарушение. Всъщност Комисията е научила за личното положение на жалбоподателя, а именно за сключения от него след постъпването му на служба през 2010 г. договор за частно пенсионно осигуряване, чиито плащания са ограничени, едва на <DATE ISO="20170619">19 юни 2017 г.</DATE>, когато той е подал искане за предоставяне на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на основание член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В това отношение следва да се подчертае, както това прави и Комисията, че жалбоподателят не е претърпял никаква вреда, тъй като внесените в RPIUE вноски могат да бъдат прехвърлени към пенсионната схема на жалбоподателя на основание член 12, параграф 1, буква б) от приложение VIII към Правилника. От това следва, че посоченото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Следователно четвъртото основание, изведено от нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа, трябва да бъде отхвърлено, а с това и исканията за отмяна в тяхната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По искането за обезщетение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска от Общия съд да осъди Комисията да обезщети имуществените и неимуществените вреди, които са му причинени от нарушенията, изложени в исканията за отмяна на настоящата жалба. В това отношение жалбоподателят иска да му се изплати, от една страна, сумата от <FT TYPE="NUMBER">42737</FT> EUR като обезщетение за имуществени вреди, а от друга страна, сума от <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> EUR, предварително изчислена, ex aequo et bono, като обезщетение за неимуществените вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до имуществените вреди, жалбоподателят поддържа, че те по принцип те трябва да бъдат обезщетени чрез отмяната на обжалваното решение и чрез прилагането на член 12, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. В случай че се приеме, че тази разпоредба не е приложима, което жалбоподателят оспорва, посочените вреди се състояли в невъзможността му да има достъп до средствата си в съответното частно пенсионноосигурително дружество или в RPIUE, а именно сумата от <FT TYPE="NUMBER">213687</FT> EUR, представляваща актюерската равностойност на пенсионните му права, придобити по последната схема. Тъй като жалбоподателят има намерението да инвестира отново тази сума като частно лице до навършване на пенсионна възраст, финансовата му вреда щяла да представлява процент от посочената сума. Тъй като частните инвестиции на жалбоподателя генерират средностатистически в негова полза годишен доход от 15 % до 25 %, годишната му загуба при това положение можела да се установи на около 20 % от <FT TYPE="NUMBER">213687</FT> EUR, или <FT TYPE="NUMBER">42737</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Що се отнася до неимуществените вреди, жалбоподателят изтъква, че те произтичат от несправедливото и повтарящо се третиране, което му е причинило значителен стрес, изразяващ се в многобройни безсънни нощи и смут. Тази несигурност, която жалбоподателят е почувствал, била източник на дълбоко чувство за несправедливост, при положение че правилата били ясни, подобно на по-ранната и повторната позиция на Европол, PMO и съответното дружество за частно пенсионно осигуряване. Тъй като не е бил в състояние да се концентрира изцяло върху търсенето на нова работа след прекратяването на договора му с Европол, жалбоподателят се оказал за първи път без работа, което увеличило неимуществените му вреди. В крайна сметка те трябвало да бъдат оценени предварително, ex aequo et bono, на <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Комисията от своя страна оспорва доводите на жалбоподателя и настоява искането за обезщетение да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>В това отношение според постоянната съдебна практика в областта на публичната служба, ако искане за обезщетение е в тясна връзка с жалба за отмяна, отхвърлянето на последната или като недопустима, или като неоснователна води и до отхвърлянето на искането за обезщетение (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Martínez Valls/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑214/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:254">EU:T:2003:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В конкретния случай искането за обезщетение има тясна връзка с исканията за отмяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Тъй като исканията за отмяна са отхвърлени, следва да се отхвърли и искането за обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда г‑н Peeter Palo да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Schalin</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Berke</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Costeira</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20191016">16 октомври 2019 г.</DATE></P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>