По дело T‑489/13
La Rioja Alta, SA, установено в Аро (Испания), за което се явява F. Pérez Álvarez, адвокат,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява Ó. Mondéjar Ortuño, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП е била
Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG, установено в Есен (Германия),
с предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 9 юли 2013 г. (преписка R 1190/2011‑4) относно производство за обявяване на недействителност между Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG и La Rioja Alta, SA,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek (докладчик), председател, I. Labucka и V. Kreuschitz, съдии,
секретар: I. Drăgan, администратор,
предвид жалбата молба, подадена в секретариата на Общия съд на 16 септември 2013 г.,
предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 28 март 2014 г.,
след съдебното заседание от 14 януари 2015 г.,
постанови настоящото
Решение (1)
Обстоятелства, предхождащи спора
1. На 3 юни 2003 г. жалбоподателят, дружеството La Rioja Alta, SA, подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) съгласно Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2009 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2. Марката, чиято регистрация се иска, е словният знак „VIÑA ALBERDI“.
3. На 26 ноември 2004 г. разглежданата марка е регистрирана като марка на Общността под номер 3189065.
4. Стоките, за които е регистрирана оспорената марка, спадат по-специално към клас 33 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки (с изключение на бира)“.
5. На 5 ноември 2009 г. другата страна в производството пред СХВП, дружеството Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG, подава искане до СХВП за обявяване на частична недействителност на оспорената марка на основание член 53, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 за стоките, посочени в точка 4 по-горе.
6. В подкрепа на искането си за обявяване на недействителност дружеството Aldi Einkauf се позовава на по-ранната германска фигуративна марка № 2056141, регистрирана на 7 февруари 1994 г. и възобновена до 30 септември 2012 г., която е представена, както следва:
>image>7
7. По-ранната марка е регистрирана за стоки от клас 33, отговарящи на следното описание „Вина от Италия“.
8. С решение от 11 април 2011 г. отделът по отмяна уважава искането за обявяване на недействителност на оспорената марка.
9. На 6 юни 2011 г. жалбоподателят подава жалба до СХВП на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 срещу решението на отдела по отмяна. В този контекст, на 5 август 2011 г. жалбоподателят прави искане за изключване на „вината от Италия“ от стоките, спадащи към клас 33, посочени в оспорената марка.
10. С решение от 9 юли 2013 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата на жалбоподателя. Апелативният състав:
– приема, че поисканото от жалбоподателя ограничение по отношение на стоките, посочени в оспорената марка, е равнозначно на отказ по смисъла на член 50 от Регламент № 207/2009 и следователно е валидно,
– приема, че използването на по-ранната марка е доказано по отношение на „вината от Италия“, и отхвърля доводите на жалбоподателя, че използването е доказано само по отношение на някои наименования за произход,
– отбелязва, че съответните потребители обхващат широкия кръг германски потребители, които проявяват средна степен на внимание при покупката на разглежданите стоки,
– приема, че разглежданите стоки са много сходни, ако не и идентични, доколкото оспорената марка изключва „вината от Италия“, но не и другите вина,
– отбелязва, че е налице най-малкото известна степен на визуална и средна степен на фонетична прилика между конфликтните знаци, както и че липсва концептуална прилика между тях,
– отбелязва, че по-ранната марка има средна степен на отличителност,
– приема, че е налице вероятност от объркване между спорните марки по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.
Искания на страните
11. Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да обяви оспорената марка за действителна,
– да осъди СХВП и другата страна в производството пред нея да заплатят съдебните разноски.
12. По време на съдебното заседание жалбоподателят оттегля второто си искане и Общият съд взема предвид това оттегляне.
13. СХВП иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
[…]
По съществото на спора
[…]
По правното основание, представляващо твърдение за нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и на член 53, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009
[…]
– По вероятността от объркване
68. Съгласно постоянната съдебна практика вероятността от объркване представлява вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия. Съгласно същата съдебна практика вероятността от объркване следва да се преценява цялостно според възприятието, което съответните потребители имат за разглежданите знаци и стоки или услуги, и като се отчитат всички релевантни фактори в конкретния случай, по-специално взаимозависимостта между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (вж. решение от 29 септември 1998 г., Canon, C‑39/97, Rec, EU:C:1998:442, т. 16, 17 и 29 и цитираната съдебна практика, и решение GIORGIO BEVERLY HILLS, т. 38 по-горе, EU:T:2003:199, т. 30—33 и цитираната съдебна практика).
[…]
70. Освен това сред посочените в точка 68 по-горе релевантни фактори могат евентуално да бъдат взети предвид едновременното съществуване на две марки на пазара, доколкото съдебната практика допуска, че заедно с други фактори това едновременно съществуване може да допринесе за намаляване на вероятността от объркване на тези марки в съзнанието на съответните потребители (решение от 3 септември 2009 г., Aceites del Sur-Coosur/Koipe, C‑498/07 P, Сб., EU:C:2009:503, т. 82; в този смисъл и по аналогия вж. също решение от 22 септември 2011 г., Budějovický Budvar, C‑482/09, Сб., EU:C:2011:605, т. 75—82).
71. В настоящия случай апелативният състав приема в точка 44 от обжалваното решение, че по-ранната марка има средна степен на присъща отличителност. С оглед на сходството между разглежданите стоки и между конфликтните знаци апелативният състав приема в точка 51 от посоченото решение, че е налице вероятност от объркване между конфликтните марки. В рамките на своята преценка той отхвърля довода, че посочените марки съществуват мирно едновременно в Германия.
72. Жалбоподателят упреква апелативния състав, че не е доказал надлежно наличието на вероятност от объркване между конфликтните марки в съзнанието на съответните потребители. Според жалбоподателя потребителите могат ясно да ги разграничат. Освен това той поддържа по същество, че апелативният състав неправилно е отхвърлил довода му за мирно съществуване на по-ранната марка и оспорената марка в Германия, въпреки че, считано от 1983 г., той продава в Германия вина под испанската словна марка „VIÑA ALBERDI“.
[…]
77. На последно място, в точка 39 от обжалваното решение апелативният състав подчертава, че споделя „изводите на отдела по отмяна, според който не е установено, че доказаното едновременно съществуване се основава на липса на вероятност от объркване [и че н]ито едно от представените доказателства не показва, че едновременното съществуване на двата знака е взаимно признато, както и че германските потребители са узнали са съзнавали добре, че конфликтните знаци обозначават ясно стоки с различен търговски произход“.
78. За да обори този анализ, жалбоподателят твърди, че не е възможно да се докаже мирното едновременно съществуване на две марки въз основа на липса на вероятност от объркване между посочените марки. По същество той счита, че представените в хода на производството доказателства са достатъчни, за да се установи мирният характер на едновременното съществуване в Германия на испанската марка „VIÑA ALBERDI“ и на по-ранната марка, изтъкната в подкрепа на искането за обявяване на недействителност.
79. В самото начало трябва да се отхвърли твърдението на жалбоподателя, че не е възможно да се докаже мирното едновременно съществуване на две марки въз основа на липса на вероятност от объркване между посочените марки.
80. Действително притежателят на оспорената марка трябва да докаже в хода на производството пред СХВП, отнасящо се до относителни основания за отказ, че посоченото едновременно съществуване се извежда от липса на вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители между изтъкнатата от него марка и по-ранната марка, на която се основава искането за обявяване на недействителност (вж. в този смисъл решения от 11 май 2005 г., Grupo Sada/СХВП — Sadia (GRUPO SADA), T‑31/03, Rec, EU:T:2005:169, т. 86 и от 10 април 2013 г., Höganäs/СХВП — Haynes (ASTALOY), T‑505/10, EU:T:2013:160, т. 48), като той може да се позове на съвкупност от улики в този смисъл. В това отношение особено релевантни са факторите, които показват, че съответните потребители са познавали всяка една от разглежданите марки преди датата на подаване на заявката за регистрация на оспорената марка (вж. в този смисъл и по аналогия решение GRUPO SADA, цитирано по-горе, EU:T:2005:169, т. 89 и решение от 25 май 2005 г., TeleTech Holdings/СХВП — Teletech International (TELETECH GLOBAL VENTURES), T‑288/03, Rec, EU:T:2005:177, т. 100). Освен това, доколкото съгласно съдебната практика едновременното съществуване на две марки трябва да е достатъчно продължително, за да може да въздейства на възприемането от страна на съответните потребители (вж. в този смисъл решения от 1 март 2005 г., Fusco/СХВП — Fusco International (ENZO FUSCO), T‑185/03, Rec, EU:T:2005:73, т. 64 и ASTALOY, цитирано по-горе, EU:T:2013:160, т. 47), продължителността на едновременното съществуване също представлява основен фактор.
81. Следва също така да се отбележи, че всички доводи, свързани с едновременно съществуване, предполагат да се докаже предварително, от една страна, идентичността на по-ранните марки с конфликтните марки (вж. в този смисъл решение GRUPO SADA, т. 80 по-горе, EU:T:2005:169, т. 86 и 88) и от друга страна, действителното използване в съответната територия на марката, на която се позовава жалбоподателят (решение от 21 април 2005 г., PepsiCo/СХВП — Intersnack Knabber-Gebäck (RUFFLES), T‑269/02, Rec, EU:T:2005:138, т. 23—25).
82. На следващо място, доколкото може да се вземе предвид единствено мирното едновременно съществуване на разглежданите марки, наличието на съдебен спор между притежателите на по-ранните марки не позволява да се приеме, че е налице едновременно съществуване (вж. в този смисъл решения ARTHUR ET FELICIE, т. 15 по-горе, EU:T:2005:420, т. 64 и от 8 декември 2005 г., Castellblanch/СХВП — Champagne Roederer (CRISTAL CASTELLBLANCH), T‑29/04, Rec, EU:T:2005:438, т. 74).
83. Именно в светлината на тези съображения трябва да се провери дали апелативният състав е можел валидно да потвърди анализа на отдела по отмяна, отхвърляйки довода на жалбоподателя за едновременното съществуване в Германия на испанската марка „VIÑA ALBERDI“ и на по-ранната марка, изтъкната в подкрепа на искането за обявяване на недействителност.
84. Трябва да се констатира, че доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на производството пред СХВП, не позволяват да се установи, че съответните потребители познават испанската марка „VIÑA ALBERDI“ до степен, която позволява да се намали вероятността от объркване между конфликтните марки.
85. В това отношение следва да се припомни, че в точка 23 по-горе съответните потребители бяха определени като широкия кръг германски потребители.
86. Въпреки че жалбоподателят е доказал износа на вина в Германия под испанската марка „VIÑA ALBERDI“ през периода между 1983 г. и датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Общността, този износ винаги е бил в относително ограничени количества, а именно между 6 000 и 28 000 бутилки годишно за целия германски пазар.
87. Освен това, макар жалбоподателят да представя много статии от пресата и рекламни брошури във връзка с вината, продавани под испанската марка „VIÑA ALBERDI“, само два от тези документи произхождат от германската преса и те съдържат единствено много ограничено позоваване на разглежданите вина.
88. На последно място, що се отнася до представените от германски вносители удостоверения за продавани от жалбоподателя вина, трябва да се констатира, че макар в тях да е посочено, че „[както за] вносителите, така и [за] клиентите им“ испанската марка „VIÑA ALBERDI“ е „позната марка, която идентифицира качествено испанско вино със защитеното наименование за произход „Rioja“, тези удостоверения могат да докажат главно, че разглежданата марка е позната на вносителите, издали посочените удостоверения, но не и на широкия кръг германски потребители.
89. При тези условия апелативният състав основателно е отхвърлил довода на жалбоподателя за мирно едновременно съществуване на конфликтните марки в Германия.
[…]
(1) .
(1) – Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда La Rioja Alta, SA да заплати съдебните разноски.