<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑541/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0541</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:432">EU:C:2017:432</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170608">8.6.2017 г.</DATE> — ДЕЛО C 541/15</P><P>FREITAG</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20170608">8 юни 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Гражданство на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Член 21 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на движение и на пребиваване в държавите членки</KEYWORD><KEYWORD>Лице, което е гражданин едновременно на държавата членка, в която пребивава, и на държавата членка, в която е родено</KEYWORD><KEYWORD>Промяна на фамилното име в държавата членка по рождение, която не е извършена по време на обичайно пребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Име, което съответства на името по рождение</KEYWORD><KEYWORD>Искане за вписване на това име в регистъра за гражданско състояние на държавата членка по пребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Отхвърляне на искането</KEYWORD><KEYWORD>Мотив</KEYWORD><KEYWORD>Име, което не е придобито по време на обичайно пребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Наличие в националното право на други производства за признаване на същото име</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑541/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС, от Amtsgericht Wuppertal (Районен съд Вупертал, Германия), с акт от <DATE ISO="20150924">24 септември 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20151016">16 октомври 2015 г.</DATE>, в рамките на производството, образувано по инициатива на</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">Mircea Florian Freitag</HT></P><P>в присъствието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Angela Freitag,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Vica Pavel,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Stadt Wuppertal,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Oberbürgermeister der Stadt Wuppertal,</HT></P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas (докладчик), C. Toader и E. Jarašiūnas, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: M. R. Schiano, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за германското правителство, от M. Hellmann, T. Henze и J. Mentgen, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и M. Castelo-Branco, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за румънското правителство, от A. Wellman и R. H. Radu, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от E. Montaguti и G. von Rintelen, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20161124">24 ноември 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производството, образувано по искане на г‑н Mircea Florian Freitag за признаване в Германия и вписване в регистъра за гражданско състояние на фамилното му име, променено на законно придобитото в Румъния име.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Релевантните разпоредби на Въвеждащия закон към Гражданския кодекс</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 5 от Einführungsgesetz zum Bürgerlichen Gesetzbuch (Въвеждащия закон към Гражданския кодекс) от <DATE ISO="19940921">21 септември 1994 г.</DATE> (BGBl. 1994 I, стр. 2494, и поправка в BGBl. 1997 I, стр. 1061), в редакцията му, приложима към фактите в главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>EGBGB<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Личен статут<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, в параграф 1, първа и втора алинея гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Когато има препращане към закона на държава, чийто гражданин е лицето, а то е гражданин на повече от една държава, се прилага законът на държавата, с която лицето е свързано най-тясно, по-специално чрез обичайното си пребиваване или през целия си живот. Когато лицето има и германско гражданство, този правен статут е с предимство<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 10 от EGBGB, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Име<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Името на лицето се определя съгласно закона на държавата, на която то е гражданин<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 48 от EGBGB, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Избор на име, придобито в друга държава — членка на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Когато името на лице се определя съгласно германския закон, то може със заявление до Службата по гражданското състояние да заяви избор на име, което е придобило по време на обичайно си пребиваване в друга държава — членка на Съюза, и което е вписано в регистъра за гражданско състояние в тази държава, ако това не е очевидно несъвместимо с основни принципи на германското право. Изборът на име има обратно действие, считано от деня на<?PAGE NO="3"?> вписването в регистъра за гражданско състояние на другата държава членка, освен ако лицето не заяви изрично, че желае изборът на името да има само действие за в бъдеще. Заявлението трябва да бъде официално заверено или официално удостоверено. […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон за промяна на името</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>В германското право промяната на името се урежда от публичното право, и по-конкретно от процедурата, предвидена в Gesetz über die Änderung von Familiennamen und Vornamen (NamÄndG) (Закон за промяна на фамилното и собственото име) от <DATE ISO="19380105">5 януари 1938 г.</DATE> (RGBl. 1938 I, стр. 9), изменен с член 54 от Закона от <DATE ISO="20081217">17 декември 2008 г.</DATE> (BGBl. 2008 I, стр. 2586) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Закон за промяна на името<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 1 от Закона за промяна на името има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Фамилното име на германски гражданин или на лице без гражданство, чието местоживеене или обичайно пребиваване е в [Германия], може да бъде променено по негово искане<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от този закон гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Фамилното име може да бъде променено само ако важна причина обосновава промяната<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>В съответствие с член 3, параграф 2 от Закона за промяна на името, обстоятелствата по съответния случай, относими за целите на решението, трябва да бъдат разгледани служебно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 5, параграф 1 от Закона за промяна на името искането за промяна на фамилното име трябва да се подаде пред по-нисшия административен орган, в района на който е постоянното пребиваване или престоят на лицето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Точка 27, параграф 1 от Allgemeine Verwaltungsvorschrift zum Gesetz über die Änderung von Familiennamen und Vornamen (NamÄndVwV) (Общ административен правилник към Закона за промяна на фамилното име и на собственото име) от <DATE ISO="19800811">11 август 1980 г.</DATE>, последно изменен с Административния правилник от <DATE ISO="20140211">11 февруари 2014 г.</DATE> (BAnz. AT от <DATE ISO="20140218">18 февруари 2014 г.</DATE>, B2) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Правилникът към Закона за промяна на името<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Името на лицата се определя подробно и — по принцип — изчерпателно от релевантните разпоредби на гражданското право. Промяната на името, която спада към публичното административно право, има за цел да премахне вредните последици в конкретен случай. Тя има извънреден характер. Ето защо следва преди всичко да се провери дали преследваната цел не може да се постигне със заявление за промяна на името по гражданскоправен ред или с постановление на съда по настойничеството и попечителството<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Точка 28 от този правилник гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Фамилното име може да бъде променено само ако важна причина обосновава промяната. Важна причина е налице, когато законният интерес на заявителя […] от промяната на името е по-значим от законния интерес от запазване на името, който други заинтересовани лица може да имат […], както и от свързаните с името принципи, които следват от законовите разпоредби, в това число социално-регулиращата функция на имената и обществения интерес от запазване на съществуващото име […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно точка 31 от същия правилник:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Ако претеглянето на интереси, което се извършва съобразно точка 28, покаже, че е заявителят има значим интерес от промяна на фамилното име и следователно е налице важна причина за такава промяна, искането по правило се приема. Обстоятелствата, вече взети предвид при претеглянето на интереси, чиято цел е да се установи наличието на важна причина, вече не следва да бъдат отчитани като съображения, които са от преценката на компетентния орган. Ако няма важна причина, която да обоснове промяната на името, искането се отхвърля<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Точка 49 от Правилника към Закона за промяна на името предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Когато германски гражданин, който е гражданин и на друга държава, носи съгласно правото на другата държава фамилно име, различно от това, което е длъжен да носи съгласно правото на територията, на която се прилага законът, тази разлика в имената може да бъде премахната, като фамилното име, което трябва да се носи на територията, на която се прилага германският закон, се замени с фамилното име, което трябва да се носи съгласно правото на другата държава. Ако обаче заинтересованото лице трябва да се откаже от другото фамилно име, то следва да се обърне към органите на другата държава, на която то също е гражданин<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Когато компетентният административен орган откаже да приеме промяната на името, отказът може да бъде обжалван по административен ред. Ако компетентният административен орган уважи искането за промяна на фамилното име, той осигурява актуализирането или вписването ѝ в регистъра на гражданско състояние.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Фактите по спора в главното производство и преюдициалният въпрос</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Жалбоподателят в главното производство е роден на <DATE ISO="19860425">25 април 1986 г.</DATE> в Румъния с фамилното име Pavel. Той е син на румънските граждани г‑жа Angela Freitag и г‑н Vica Pavel и също е румънски гражданин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>След развода на неговите родители майка му сключва отново брак с германския гражданин г‑н Freitag.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Със съдебно решение от <DATE ISO="19970521">21 май 1997 г.</DATE> г‑н Freitag осиновява жалбоподателя в главното производство, който така придобива германско гражданство и оттогава носи фамилното име Freitag.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>С решение на областния съвет на Брашов (Румъния) от <DATE ISO="20130709">9 юли 2013 г.</DATE> по искане на жалбоподателя в главното производство фамилното му име е променено отново на Pavel. По време на проведеното в Румъния производство за промяна на името жалбоподателят пребивава обичайно в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>След това той се обръща към Standesamt der Stadt Wuppertal (службата за гражданско състояние във Вупертал, Германия), представя новия си румънски паспорт, издаден на името Pavel, и иска промяната на името да бъде призната и от германското право, а регистърът за гражданско състояние да бъде допълнен съответно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Тъй като има съмнения относно възможността за последващо вписване на акт в регистъра за гражданско състояние, службата за гражданско състояние на Вупертал и Oberbürgermeister der Stadt Wuppertal (кметът на Вупертал, Германия) в качеството си на нисшестоящ контролен орган по гражданското състояние, отнасят въпроса за преценка до Amtsgericht Wuppertal (Районен съд Вупертал, Германия).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция, доколкото по време на процедурата за промяна на името в Румъния обичайното пребиваване на жалбоподателя в главното производство е в Германия, член 48 от EGBGB е неприложим, тъй като според тази разпоредба със заявление в службата за гражданско състояние може да се избере име, придобито в друга държава — членка на Съюза, само при условие въпросното име да е било придобито по време на обичайното пребиваване в тази друга държава членка, което не е изпълнено в случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че член 48 от EGBGB не може да се приложи и по аналогия. Според нея от документите, свързани със законодателната процедура, е видно, че намерението на законодателя е да приложи по-специално изискванията от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081014">14 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grunkin и Paul</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑353/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:559">EU:C:2008:559</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и че той е бил наясно, че тази разпоредба не обхваща всички случаи на различия във фамилното име.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Ето защо запитващата юрисдикция иска да установи дали членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС изискват признаване на промяната на име, направена в друга държава членка, когато заинтересованото лице не е пребивавало обичайно в същата държава членка, но има друга връзка с нея поради двойното си гражданство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Amtsgericht Wuppertal (Районен съд Вупертал) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава членка, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и в тази друга държава членка придобие (възстанови) първоначалното си фамилно име, получено при раждането му, без промяната в името да е обусловена от промяна в семейно-правния му статут, при положение че името не е придобито по време на обичайното пребиваване на гражданина в другата държава членка и че е променено по негово искане?<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалния въпрос</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В самото начало е важно да се посочи, че запитващата юрисдикция се позовава на член 48 от EGBGB, когато с въпроса си иска да установи дали членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС не допускат компетентните органи на държава членка да откажат да признаят фамилно име, законно придобито от гражданин на тази държава членка в друга държава членка, на която той също е гражданин, макар да не е пребивавал обичайно в другата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че във въпроса си запитващата юрисдикция посочва факта, подчертан също от германското правителство и Европейската комисия, че съществува отделна публичноправна процедура, предвидена в Закона за промяна на името, чрез която лицето може да поиска от административния орган промяна на името.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Според германското правителство така предвидената в Закона за промяна на името процедура е приложима в положение като това на жалбоподателя в главното производство, когато, макар за него по принцип да е приложим член 48 от EGBGB, той все пак не отговаря на изискваното от тази разпоредба условие за обичайно пребиваване в друга държава членка. Според германското правителство предвидената в Закона за промяна на името процедура позволява на лице в положение, сходно с това на жалбоподателя в главното производство, да придобие правото да носи името, получено по силата на законодателството на друга държава членка, като поиска това от компетентния административен орган.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В рамките на производството за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130919">19 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Betriu Montull</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑5/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:571">EU:C:2013:571</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>При това положение с поставения въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат службата за гражданско състояние на държава членка да откаже да признае и да впише в регистъра за гражданско състояние името, което гражданин на тази държава членка е придобил законно в друга държава членка, на която той също е гражданин, и което съответства на името му по рождение, на основание на разпоредба на националното право, според която такова вписване може да се иска със заявление до службата за гражданско състояние само при условие че това име е придобито по време на обичайно пребиваване в другата държава членка, макар други разпоредби на националното право да позволяват на същия гражданин да подаде искане за промяна на името до друг орган, който има дискреционно правомощие да се произнесе по това искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Следва да се добави, че в съответствие с постоянната съдебна практика член 21 ДФЕС предвижда не само правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, но и забрана на всяка дискриминация, основана на гражданство. Ето защо положението на жалбоподателя в главното производство трябва да се провери само предвид тази разпоредба (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110512">12 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Runevič-Vardyn и Wardyn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑391/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:291">EU:C:2011:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bogendorff von Wolffersdorff</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑438/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:401">EU:C:2016:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По приложното поле на правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В самото начало следва да се провери дали положението на жалбоподателя в главното производство попада в материалното приложно поле на правото на Съюза, и по-специално на нормите, които уреждат упражняването от гражданин на Съюза на неговото право на свободно движение и забраняват дискриминацията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>От утвърдената съдебна практика следва, че макар съгласно действащото право на Съюза правилата, уреждащи вписването в актовете за гражданско състояние на фамилното име на лицата, да са от компетентността на държавите членки, при упражняване на тази компетентност последните все пак трябва да спазват правото на Съюза и особено разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата, призната на всеки гражданин на Съюза, да се движи и да пребивава на територията на държавите членки (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031002">2 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Garcia Avello</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑148/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:539">EU:C:2003:539</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081014">14 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grunkin и Paul</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑353/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:559">EU:C:2008:559</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sayn-Wittgenstein</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑208/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:806">EU:C:2010:806</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110512">12 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Runevič-Vardyn и Wardyn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑391/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:291">EU:C:2011:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Runevič-Vardyn и Wardyn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑438/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:401">EU:C:2016:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика връзка с правото на Съюза съществува по отношение на лицата, които са граждани на държава членка и пребивават законно на територията на друга държава членка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031002">2 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Garcia Avello</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑148/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:539">EU:C:2003:539</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Това е така в случая на жалбоподателя в главното производство, който е румънски гражданин и пребивава на територията на Федерална република Германия, на която също е гражданин.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По наличието на ограничение на свободното движение по смисъла на член 21 ДФЕС</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че Съдът многократно е постановявал, че национална правна уредба, с която някои граждани на съответната държава се поставят в по-неблагоприятно положение единствено поради обстоятелството, че са упражнили правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка, представлява ограничение на свободите, признати на всеки гражданин на Съюза с член 21, параграф 1 ДФЕС (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081014">14 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grunkin и Paul</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑353/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:559">EU:C:2008:559</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sayn-Wittgenstein</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑208/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:806">EU:C:2010:806</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110512">12 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Runevič-Vardyn и Wardyn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑391/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:291">EU:C:2011:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bogendorff von Wolffersdorff</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑438/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:401">EU:C:2016:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Също от практиката на Съда следва, че отказът на органите на държава членка да признаят името на гражданин на тази държава — който е упражнил правото си на свободно движение и е гражданин и на друга държава членка — както това име е определено в последната държава членка, може да възпрепятства упражняването на уреденото с член 21 ДФЕС право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки. Всъщност използването на две различни имена за едно и също лице може да доведе до объркване и неудобства (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bogendorff von Wolffersdorff</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑438/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:401">EU:C:2016:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че множество действия от ежедневието, както в публичната, така и в частната сфера, изискват доказване на самоличността, а когато става дума за семейство, доказване на естеството на семейните връзки, съществуващи между различните членове на същото (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110512">12 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Runevič-Vardyn и Wardyn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑391/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:291">EU:C:2011:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bogendorff von Wolffersdorff</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑438/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:401">EU:C:2016:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>За гражданин на две държави членки, какъвто е жалбоподателят в главното производство, има конкретна опасност — поради факта че носи две различни имена, а именно Pavel и Freitag — да се окаже принуден да разсейва съмненията относно самоличността си, както и относно автентичността на документите, които представя, или истинността на съдържащите се в тях сведения, което, както Съдът постановява, е обстоятелство, което може да възпрепятства упражняването на произтичащото от член 21 ДФЕС право (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sayn-Wittgenstein</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑208/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:806">EU:C:2010:806</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bogendorff von Wolffersdorff</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑438/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:401">EU:C:2016:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Следователно отказът на служба за гражданско състояние в държава членка да признае и да впише в регистрите за гражданско състояние името, законно придобито от гражданин на тази държава членка в друга държава членка, на която той също е гражданин, на основание на разпоредба на националното право, според която такова вписване може да се иска със заявление до службата за гражданско състояние само при условие че това име е придобито по време на обичайно пребиваване в другата държава членка, е в състояние да възпрепятства упражняването на закрепеното в член 21 ДФЕС право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Германското правителство обаче твърди, че след като германското право съдържа други правни основания за промяна на името по искане на заинтересованото лице, а именно релевантните разпоредби на Закона за промяна на името, не съществува пречка за свободното движение на лицата, която би могла да възникне от различия във фамилното име. Всъщност, макар че съгласно член 3, параграф 1 от Закона за промяна на името такава промяна трябва да е обоснована от важна причина, от точка 49 от Правилника към Закона за промяна на името следвало, че премахването на различия във фамилното име на германски граждани, които са граждани и на друга държава, представлява такава важна причина. Така в положение като<?PAGE NO="8"?> разглежданото в главното производство заинтересованото лице би могло да получи признаване на законно приетото в друга държава членка име, като подаде искане до компетентния административен орган на основание на Закона за промяна на името.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В това отношение, за да може правна уредба като германската относно имената да се приеме в нейната цялост за съвместима с правото на Съюза, е необходимо разпоредбите или вътрешната процедура, въз основа на които може да се подаде искане за промяна на името, да не правят невъзможно или прекомерно трудно реализирането на правата, предоставени от член 21 ДФЕС. От гледна точка на правото на Съюза по принцип няма значение съгласно коя национална разпоредба или вътрешна процедура жалбоподателят може да предяви правата си, отнасящи се до името му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Всъщност при липса на правна уредба на Съюза по въпроса за промяната на фамилното име вътрешният правен ред на всяка държава членка следва да уреди правилата, предвидени в националното право и предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, стига, от една страна, тези правила да не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат права, възникващи по силата на вътрешния правен ред (принцип на равностойност), и от друга страна, да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (по аналогия вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060912">12 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eman и Sevinger</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑300/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:545">EU:C:2006:545</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑129/13 и C‑130/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2041">EU:C:2014:2041</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Euro Park Service</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑14/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:177">EU:C:2017:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва да прецени дали може сама да приведе в действие правата, предоставени от член 21 ДФЕС, и да признае правото на признаване на името, придобито при обстоятелства като тези по главното производство, или жалбоподателят в главното производство трябва да прибегне до публичноправната процедура, предвидена в Закона за промяна на името.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 40 от настоящото решение, германското правителството твърди, че премахването на различия във фамилното име представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>важна причина<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от Закона за промяна на името. Освен това правото на преценка, с което разполагат компетентните германски органи, не поставяло под въпрос упражняването от гражданин като жалбоподателя в главното производство на неговите права по член 21 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че компетентните органи трябва да упражняват такова право на преценка по начин, който да осигури пълното действие на член 21 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В частност е важно съществуващата в германското право процедура за промяна на името да е в състояние да гарантира, че такава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>важна причина<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> може да бъде установена при обстоятелства като тези в главното производство, при които връзката на заинтересованото лице с другата държава членка, в която е получил името си, не е обичайно пребиваване, а е например гражданство, и така да позволи признаване на името, получено в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>При това положение на поставения въпрос следва да се отговори, че член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска службата за гражданско състояние на държава членка да откаже да признае и впише в регистъра за гражданско състояние името, законно придобито от гражданин на тази държава членка в друга държава членка, на която той също е гражданин, и което съответства на името му по рождение, на основание на разпоредба на националното право, според която такова вписване може да се иска със заявление до службата за гражданско състояние само при условие че това име е придобито по време на обичайно пребиваване в другата държава членка, освен ако в националното право съществуват други разпоредби, които дават възможност за действително признаване на името.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска службата за гражданско състояние на държава членка да откаже да признае и впише в регистъра за гражданско състояние името, законно придобито от гражданин на тази държава членка в друга държава членка, на която той също е гражданин, и което съответства на името му по рождение, на основание на разпоредба на националното право, според която такова вписване може да се иска със заявление до службата за гражданско състояние само при условие че това име е придобито по време на обичайно пребиваване в другата държава членка, освен ако в националното право съществуват други разпоредби, които дават възможност за действително признаване на името.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>