ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР)

Дългосрочният бюджет на ЕС на кръстопът

1.

приветства намерението на Европейската комисия, изложено в съобщението „Пътят към следващата многогодишна финансова рамка (МФР)“, за по-целенасочен, основан в по-голяма степен на политиките, по-опростен и по-гъвкав бюджет с по-голямо въздействие, както и за стартиране на обществена консултация в целия ЕС;

2.

посочва, че в редица неотдавнашни доклади (Лета, Драги, Нийнистьо) се подчертава, че ЕС страда от огромен недостиг на инвестиции по отношение на изпълнението на нарастващите си амбиции — от гражданска устойчивост и издръжливост спрямо изменението на климата, сигурност, отбрана и военна готовност/подготвеност до необходимостта от възстановяване на конкурентоспособността и изпълнение на екологичните и цифровите цели; подчертава, че регионите и градовете осъзнават решаващата си роля за постигането на стратегическите цели за конкурентоспособен ЕС;

3.

заявява категорично, че новите приоритети трябва да означават ново финансиране, като се има предвид, че нуждите на политиката на сближаване, финансирани от настоящите европейски програми, продължават да съществуват и трябва да бъдат приоритет, поради което настоятелно призовава ЕС да си осигури достатъчно финансови средства, за да изпълни своите изключително важни нови цели в труден геополитически контекст, без да излага на опасност дългогодишните си приоритети и целите на Договора;

4.

счита, че бюджетът на ЕС следва да се финансира във все по-голяма степен от нови източници на финансиране, определени в Пътната карта за собствените ресурси (1); настоятелно призовава Съвета без по-нататъшно забавяне да постигне споразумение по пакета от предложения, представен от Комисията;

5.

призовава за извънредни допълнителни усилия за адаптиране на публичните разходи в ЕС. За европейците трябва да е очевидно, че ресурсите им се управляват възможно най-ефикасно и че институциите на ЕС действат икономично и ефективно. Поради това, преди открито да се говори за нови допълнителни ресурси за увеличаване на приходите, институциите трябва да демонстрират своята пестеливост;

МФР за периода след 2027 г., създадена с местните и регионалните власти като стратегически партньори

6.

подчертава, че в МФР за периода след 2027 г. трябва да се отрази принципът на активна субсидиарност и да се отчита по-доброто законотворчество; счита, че това може да бъде израз на нова култура на доверие, в която местните и регионалните власти (МРВ) се разглеждат като надеждни и незаменими партньори за изпълнението на стратегическата програма на ЕС поради уникалното си разбиране на нуждите от инвестиции на местно равнище;

7.

поради това се противопоставя на всяка пряка или непряка мярка за централизация в рамките на политиката на сближаване и изразява готовност да проучи всички правни средства, по-специално както е предвидено в Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност и член 263 от ДФЕС, за да се блокира всеки опит в тази посока; подкрепя установяването на повече правни гаранции в рамката за периода след 2027 г., за да се гарантира по-голяма децентрализация и всеобхватно участие на местните и регионалните власти в процесите на вземане на решения; подкрепя във връзка с това публичния ангажимент на Комисията, че определянето и изпълнението на приоритетите на ЕС трябва да се прави съвместно — като държавите членки и техните региони оформят много от инвестициите на ЕС на място; по-специално този единен национален план трябва да бъде договорен между Комисията, държавата членка и региона. Опитът от Механизма за възстановяване и устойчивост показва, че централното планиране затвърждава липсата на гъвкавост при проектирането, поставя цели, които не са съобразени с регионалните нужди, и прави невъзможно прехвърлянето на ресурси от неизползвани направления към други, които са резултатни;

8.

подчертава, че за пълното и надлежно прилагане на принципа на партньорство е необходимо едновременно триизмерно изпълнение: на хоризонтално равнище (с участието на всички съответни партньори в рамките на дадена програма, включително гражданското общество и социално-икономическите участници); на вертикално равнище (посредством истинско многостепенно управление, като се гарантира активното участие на всички равнища на управление, по-специално на местните и регионалните власти) и на териториално равнище (чрез съгласувана координация и синергии между всички програми на ЕС, функциониращи в рамките на една и съща територия, като се избягва изолацията и се подобрява интегрираното териториално развитие);

9.

изразява загриженост, че използването на инструмента за координация на конкурентоспособността или на процеса на европейския семестър като ръководни механизми за обвързване на приоритетите на ЕС с бюджета на ЕС би могло да доведе до допълнителна централизация и пренебрегване на поднационалните органи на управление и да подкопае ангажираността на местно равнище и следователно качеството на изпълнение; отново отправя призива си от предходни становища за кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти в контекста на европейския семестър. Европейският семестър следва да стане по-прозрачен, приобщаващ и демократичен чрез включване на местните и регионалните власти;

10.

отново потвърждава позицията си, че пактът за европейско партньорство, както е определен в предходни становища на КР (2), следва да бъде обвързващ и стратегически инструмент за гарантиране на ефективното прилагане на принципа на партньорство и за създаване на полезни взаимодействия между политиките на ЕС и финансовите действия на ЕС;

11.

призовава Комисията изрично да признае и в следващата МФР да укрепи (3) специфичните характеристики на МРВ, които са нещо много повече от обикновени заинтересовани страни или бенефициери на средства от ЕС, както и европейското териториално сътрудничество като приоритет и олицетворение на европейската добавена стойност, тъй като в противен случай се възпрепятства способността им да допринасят ефективно за постигането на целите на ЕС; по-специално необлагодетелстваните в географско и икономическо отношение региони и в условия на демографски спад много често не разполагат с необходимите ресурси и/или административен капацитет за изпълнението на тези цели;

12.

счита, че във Финансовия регламент компетентните местни и регионални власти трябва да бъдат изрично признати и систематично да участват в програмирането, изпълнението и мониторинга на всички фондове на ЕС с териториално измерение, включително тези с пряко управление (4);

13.

настоятелно заявява, че основният въпрос остава концепцията и механизмите за изпълнение на различните многогодишни финансови програми, включени в МФР; смята, че броят на програмите под всички форми на управление не следва да бъде определен предварително по изкуствен начин, а по-скоро да се разработва в съответствие с подходящия политически контекст и оптималното териториално равнище, като същевременно се избягва увеличаването на броя на програмите и бюджетните инициативи;

14.

изразява съгласие с необходимостта от консолидиране на програмите, при условие че това ефективно намалява припокриването и допринася за реално опростяване, включително по отношение на изискванията за докладване, въз основа на нуждите и капацитета на бенефициентите;

15.

счита, че следващата МФР следва допълнително да улесни съчетаването, координацията и взаимното допълване на многогодишните програми, както и полезните взаимодействия между регионалните и националните политики и политиките на ЕС и източниците на финансиране с оглед на засилването на цялостното въздействие и съгласуваността на финансовата подкрепа на ЕС;

16.

подчертава, че МФР не трябва да подкрепя проекти или мерки, които противоречат на целите на Съюза в областта на климата и околната среда или на неговите дългосрочни политически цели, като например неутралност по отношение на климата до 2050 г., и призовава за стабилни предпазни мерки, за да се гарантира съгласуваност между всички инструменти за финансиране;

17.

хармонизиране на правилата между фондовете в единна рамка може да бъде от полза, независимо от броя на фондовете, при условие че тази хармонизация не вреди на многостепенното управление на бъдещата политика на сближаване;

18.

посочва, че за прилагането на допълнително разработен подход, ориентиран към резултатите, в следващата МФР e необходимо стабилно, основано на доказателства и обусловено от въздействието вземане на политически решения, подкрепено от по-добро събиране, анализ и оценка на данни на европейско, национално и регионално равнище, за да се гарантира, че териториалното многообразие е отразено в инвестиционните цели и показателите за оценка, както и интегрирането на стратегическото прогнозиране и насърчаването на динамични, ориентирани към местните условия екосистеми за иновации в програмирането; подчертава, че местните и регионалните власти не трябва да носят отговорност за непостигането на националните цели, особено когато не разполагат с необходимите компетентности, ресурси или правомощия за вземане на решения, за да влияят върху резултатите;

19.

предупреждава да не се възприема подход с основна цел ускоряване на финансовото изпълнение на бюджета на ЕС; изразява съжаление във връзка с рязкото увеличение на дела на несъобразените с местните условия централно управлявани многогодишни финансови програми в рамките на МФР за периода 2021—2027 г.; подчертава факта, че до края на програмните периоди няма значителни разлики в изпълнението на бюджета между фондовете със споделено и с пряко управление, въпреки факта, че средствата със споделено управление имат различен график за изпълнение на бюджета;

20.

счита, че следващата МФР следва да оцени и определи подходящите средства и стимули за привличане на частен капитал, развитие на публично-частни партньорства и насърчаване на сътрудничеството между публичния и частния сектор с цел привличане на финансиране от ЕС за постигане на целите на политиката; призовава Комисията да представи изчерпателна оценка на различните видове механизми за смесено финансиране, прилагани до момента, като по-специално се вземат предвид тяхната достъпност и въздействие за всички видове МРВ;

Нова МФР, основана на междусекторни принципи, съобразени с местните условия

21.

приветства въвеждането на междусекторни принципи, интегрирани във всички фондове в рамките на настоящата МФР за периода 2021—2027 г. (климат, биологично разнообразие, равенство между половете, ЦУР), но счита, че измерването на въздействието на тези принципи върху различни географски области може да бъде допълнително подобрено; призовава за запазването на принципа за ненанасяне на значителни вреди и за въвеждане на ясни мерки за откриване и предотвратяване на практиките на заблуждаващи твърдения за екологосъобразност при изпълнението на програмите на ЕС за финансиране;

22.

посочва, че съгласно член 3 от ДЕС „икономическото, социалното и териториалното сближаване“ е основна цел на ЕС; подчертава факта, че въпреки че Комисията включи принципа „да не се вреди на сближаването“ в обществения дебат, досега тя не е успяла да го приведе в действие; призовава Комисията систематично да използва оценки на териториалното въздействие и проверка на въздействието върху селските райони и да интегрира хоризонтални принципи като равенството между половете и недискриминацията при разработването и изпълнението на многогодишни програми за финансиране за периода след 2027 г.;

23.

подкрепя възгледа на Комисията, че нито едно евро не следва да се изразходва за дейности, при които не са гарантирани принципите на върховенството на закона и защитата на финансовите интереси на ЕС; настоява за стриктното прилагане на Регламента относно обвързаността с условия (Регламент (ЕС,Евратом) 2020/2092 (5)), и по-специално на разпоредбите на член 5, параграф 2 от него, които изискват от органите на държавите членки да продължат да изпълняват програмите, засегнати от спирането на финансирането от ЕС, като по този начин защитават крайните бенефициери на регионално и местно равнище; във връзка с това настоява, че защитата на принципите на правовата държава и защитата на финансовите интереси на ЕС всъщност са двете страни на една и съща монета, така че колкото по-високи са демократичните стандарти на държавите членки, толкова по-големи са гаранциите, че финансовите интереси на ЕС ще бъдат защитени;

Гъвкавост на МФР за периода след 2027 г.

24.

споделя цялостната оценка на Комисията, че бюджетът на ЕС трябва да бъде по-гъвкав, за да реагира по-бързо на непредвидени събития и променящи се политически приоритети; подчертава обаче, че по-голямата гъвкавост трябва да върви ръка за ръка с прозрачност, отчетност и ранно участие на местните и регионалните власти, за да се гарантира, че отговорите остават балансирани в териториално отношение;

25.

изразява съгласие, че настоящите вградени механизми за гъвкавост както на равнището на самия регламент за МФР, така и на равнището на всяка многогодишна програма трябва (по целесъобразност) да бъдат преразгледани;

26.

поради това предлага още от самото начало в регламента за МФР да бъдат включени по-голям фонд за извънредни ситуации и увеличен общ резервен пакет за гъвкавост, за да може да се реагира на непредвидени сътресения и възникващи предизвикателства; във връзка с това подчертава, че акцентът на политиката на сближаване трябва да се запази върху дългосрочните цели за развитие и не трябва да се използва като инструмент за управление на кризи;

27.

подчертава, че в отговор на непредвидени сътресения и нови предизвикателства не следва да се използват средства за съществуващите политики и фондове, например кохезионния и селскостопанския, като на променлива величина, какъвто е случаят понастоящем, което подкопава постигането на техните основани на Договора цели и регулаторната стабилност в ущърб на управляващите органи и бенефициентите;

28.

изразява съгласие, че като се има предвид геополитическият контекст, е необходимо да се намери нов баланс между гъвкавост и стабилност в рамките на МФР; остава отворен за иновативни решения, при условие че програмите в подкрепа на дългосрочните инвестиции и цели бъдат запазени и ни биват подлагани на повтарящи се законодателни промени и промяна на предназначението;

Изграждане на устойчиво бъдеще заедно: сближаване за една конкурентоспособна и приобщаваща Европа  (6)

29.

призовава политиката на сближаване да остане основен стълб на модела на растеж на ЕС и основната дългосрочна, децентрализирана инвестиционна политика за всички региони в МФР за периода след 2027 г., с повече финансови средства в реално изражение в сравнение с тези по настоящата МФР; подчертава, че нейните приоритети винаги са били съгласувани с общите приоритети на ЕС; отново отправя предишните си препоръки за всеобхватна реформа на политиката на сближаване, за да се засили авангардната ѝ роля, без да се поставят под въпрос основните ѝ принципи; подчертава, че изпълнението на политиката на сближаване вече е предмет на много сложна рамка за изпълнение, и счита, че основаният на резултатите подход, насочен към насърчаване на обществените иновации и устойчивия напредък, може да бъде допълнително укрепен, за да се постигне още по-голяма целесъобразност, ефикасност и въздействие на политиката, като се съчетае нейното териториално измерение с по-голям акцент върху резултатите (7);

30.

изтъква факта, че други основни глобални участници наскоро приеха широкомащабни политики, ориентирани към местните условия, за да укрепят промишлеността си; счита, че Комисията следва да надгражда неотдавнашните инициативи на ОИСР, като например Политики за бъдещето, съобразени с местните условия, и Препоръка на Съвета на ОИСР относно ефективните публични инвестиции на всички равнища на управление (8) , за да разработи насоки на ЕС относно публичните инвестиции на всички равнища на управление, да осигури ефективна децентрализация и да разработи насоки за ефективно, ориентирано към местните условия и към бъдещето финансиране;

31.

счита, че е необходимо МФР и инструментите за финансиране на общата политика да се съсредоточат върху областите, в които може да се създаде висока европейска добавена стойност; във връзка с това посочва, че програмите за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество са от особено значение за създаването на европейска добавена стойност;

32.

подчертава необходимостта от увеличаване на усилията за развитие на ориентирани към местните условия екосистеми за научни изследвания и иновации с цел преодоляване на различията в иновациите и на разделението в областта на иновациите в рамките на Европа и между ЕС и САЩ, както и с Китай и с други бързо развиващи се региони; подчертава необходимостта от диференциран подход, основан на нуждите на всеки регион, с подкрепа за високи постижения и структурна подкрепа; подчертава, че е важно да се запази доказалата се състезателна процедура, основана на принципа на високите постижения при финансирането от страна на ЕС за научни изследвания; подчертава необходимостта дългосрочният бюджет на ЕС да инвестира в интелигентни програми, насочени към подпомагане на създаването на процъфтяващи местни и регионални икономики, основани на междурегионални промишлени вериги за създаване на стойност и укрепени регионални екосистеми за иновации; във връзка с това посочва, че „стратегиите за интелигентна специализация“ (S3/S4) са мощен фактор за високи постижения за регионалните и местните екосистеми за иновации и че стратегическото програмиране на подкрепата за научни изследвания и иновации в Европа трябва да създаде по-ефективни връзки с тези стратегии; посочва необходимостта от целенасочена подкрепа, за да се гарантира разрастването на пазара и навлизането на главни базови технологии, като например продукти, свързани с чисти технологии, и иновативни материали в кръговата икономика;

33.

припомня продължаващата нужда от силни и амбициозни инструменти на ЕС, включително Социалния фонд за климата, LIFE и програмите за предприсъединителна помощ като част от ориентираната към бъдещето МФР, за да се продължи по пътя към неутралност по отношение на климата до 2050 г., като същевременно се гарантира, че всички граждани, предприятия и територии получават подходяща помощ в прехода;

34.

освен това подчертава ключовата роля на научните изследвания и иновациите (НИИ) за повишаване на европейската конкурентоспособност, както беше последователно демонстрирано от рамковите програми за научни изследвания и иновации (РП) в продължение на четири десетилетия. Призовава за самостоятелна програма РП10 с увеличен бюджет и подкрепа за регионалните екосистеми, като се даде приоритет на завършването на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) чрез непрекъснато развитие на центровете на ЕНП, свободното движение на изследователи и структурираното участие на местните и регионалните власти в управлението на ЕНП, по-специално чрез Форума на ЕНП. Застъпва се за насърчаване на иновации и трансграничното сътрудничество, като се отстоява принципът на интелигентната специализация (S3) и полезните ѝ взаимодействия с други фондове на ЕС;

35.

подкрепя призива на Европейския парламент (9) за значително подобряване на проектирането и изпълнението на мисиите на ЕС, като например мисията за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове; подчертава, че в настоящия подход липсва достатъчен акцент върху насърчаването на авангардни и възходящи идеи за научни изследвания и иновации и че мисиите на ЕС трябва да бъдат преориентирани, за да стимулират творчеството, експериментирането и новите научни изследвания, които са пряко насочени към неотложните обществени предизвикателства; подчертава, че активното участие на МРВ е от ключово значение за успеха на мисиите на ЕС, като се има предвид тяхната роля за прилагането на ориентирани към местните условия решения и ангажирането на местните заинтересовани страни; обръща внимание на необходимостта от съсредоточаване върху практически, измерими резултати, тъй като тези инициативи могат да стимулират системна трансформация, като същевременно укрепват конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб;

36.

по отношение на създаването на Европейски фонд за конкурентоспособност като съществен елемент от следващия бюджет на ЕС, призовава за включване на регионите в разработването и управлението на този фонд, като се има предвид, че регионалните власти са ефективни проводници на проекти с голям капацитет за стимулиране и създаване на добавена стойност;

37.

посочва, че всички области в ЕС са в процес на троен преход (екологичен, цифров и демографски); счита, че следващата МФР трябва да се основава на интегрирана и цялостна стратегия за справедлив преход, адаптирана към нуждите и специфичните обстоятелства във всяка област и обезпечена с достатъчно финансиране; подчертава асиметричното въздействие на тези преходи на поднационално равнище и призовава за съобразена с нуждите и допълнителна подкрепа, по-специално в онези региони и градове, зависими от енергоемки производства като автомобилния сектор, и в други региони, които са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с прехода; подчертава необходимостта от предоставяне на подходящи ресурси на МРВ за изпълнение по места;

38.

изразява убеждение, че бюджетът на ЕС може да донесе добавена стойност за оползотворяване на пълния бизнес потенциал и ползите за пазара на труда от прехода към чиста енергия, като се обърне внимание на въпроси като развитието на умения (целенасочена преквалификация и повишаване на квалификацията), ученето през целия живот и висококачествените работни места; изтъква факта, че няколко региона на ЕС са изправени пред демографски предизвикателства като застаряваща работна сила, изтичане на мозъци и намаляване на населението, и подкрепя предложението за „свобода на оставане“ , включено в доклада на Лета, за стимулиране на по-големи инвестиции в обществени услуги в подкрепа на благосъстоянието на всички; посочва също така незаменимата стойност на стабилните програми за трансгранично сътрудничество за справяне с тези проблеми в граничните региони;

39.

отправя искане Европейската комисия да признае недостатъците на националните планове в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП), които доведоха до по-слаба регионална насоченост, по-малка приспособимост към териториалните различия и по-малка гъвкавост за реагиране при непредвидени кризи и събития; решително подкрепя идеята за децентрализирана и устойчива ОСП след 2027 г., основана на регионални стратегии за продоволствена сигурност и развитие на селските райони с ефективни екологични и социални условия, която същевременно да позволява на всички производители да получават справедливо възнаграждение за работата си; призовава за запазване на връзката между първия и втория стълб на ОСП, за да се запази цялостната съгласуваност;

40.

отново заявява, че принципите на многостепенно управление и партньорство следва да се спазват и в действията, свързани с убежището, миграцията, интеграцията и вътрешната сигурност; счита, че следва да се увеличат ресурсите за повишаване на сигурността на външните граници и граничните региони на ЕС и призовава за по-голяма роля на МРВ във фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), който следва да бъде разработен така, че да се преодолеят свързаните с миграцията предизвикателства и да се подкрепя интеграцията на гражданите на трети държави чрез ефективни усилия, съобразени с местните нужди, включително реакция при кризи, когато е необходимо; отправя искане за консултации с МРВ при определянето на приоритетите и действията на тематичния механизъм, особено тези, управлявани от Европейската комисия, както и за предвиждане на подкрепа за местните и регионалните власти във връзка с интегрирането на гражданите на трети държави;

41.

подчертава изключителното значение на финансовата помощ от ЕС за МРВ в страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки за повишаването на техния административен капацитет, както и в по-общ план на инструментите в подкрепа на децентрализираното сътрудничество във външните действия на ЕС;

42.

отправя искане политиката на сближаване, като неразделна част от МФР, да бъде твърдо основана на ориентиран към местните условия подход на многостепенно управление въз основа на принципите на споделено управление и партньорство. Въпреки че подкрепяме усилията на Комисията за засилване на регионалното участие чрез национални и регионални планове за партньорство, трябва да извлечем поуки от недостатъците на други неотдавнашни инструменти, като Механизма за възстановяване и устойчивост и резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, където регионалните власти бяха до голяма степен изключени. Осигуряването на регионално участие е от съществено значение за подобряване на ангажираността, ефективността и териториалното въздействие;

Изграждане на съюзи с институции със сходни възгледи и призив за прозрачен процес на вземане на решения

43.

настойчиво призовава Европейския съвет и различните състави на Съвета преди преговорите за следващата МФР да установят структуриран и прозрачен диалог с местните и регионалните власти и пълноценно да използват Комитета на регионите като институционален представител на поднационалните власти и посредник в многостепенното управление;

44.

подчертава, че трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество е един от крайъгълните камъни на европейската интеграция и поради това следва да получи поне същото внимание като в настоящия момент и достатъчна гъвкавост при неговото прилагане;

45.

поема ангажимент да подкрепя засиленото сътрудничество с Европейския парламент във връзка с неговите непрекъснати усилия за повишаване на прозрачността и приобщаващия характер на преговорите;

46.

насочва вниманието към съвместния призив, отправен от Алианса за сближаване (#CohesionAlliance) през март 2024 г., за „Обновена политика на сближаване след 2027 г., при която никой няма да бъде изоставен“, и призовава широката общественост, профсъюзите, предприятията, неправителствените организации и организациите на гражданското общество да го подпишат, за да гарантират съвместно изготвянето на МФР за периода след 2027 г., при която никой да не бъде изоставен (10);

47.

възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, полското и датското председателство на Съвета на ЕС и председателя на Европейския съвет.

---

(1)  Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси Междуинституционално споразумение от 16 декември 2020 година между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 28).

(2)   COTER-VII/030. Бъдещето на политиката на сближаване след 2027 г.Докладчици: Emil Boc (RO/ЕНП) и Vasco Alves Cordeiro (PT/ПЕС). Приемане на 29 ноември 2023 г. (OB C, C/2024/1041, 9.2.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1041/oj) и COTER-VII/41 — Бюджетът на ЕС и ориентираните към местните условия политики: предложения за нова концепция и механизми за изпълнение в МФР за периода след 2027 г.Докладчик: Marie-Antoinette Maupertuis (FR/ЕА). Приемане на пленарна сесия, 19 ноември 2024 г. (OB C, C/2025/279, 24.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/279/oj24.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/279/oj).

(3)   Вж. параграф 52 от становище COTER-VII/040 (OB C, C/2025/285, 24.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/285/oj).

(4)   COTER-VII/041.Бюджетът на ЕС и ориентираните към местните условия политики: предложения за нова концепция и механизми за изпълнение в МФР за периода след 2027 г.Докладчик: Marie-Antoinette Maupertuis (FR/ЕА). Приемане на пленарна сесия, 19 ноември 2024 г. (OB C, C/2025/279, 24.1.2025 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/279/oj).

(5)  Регламент (ЕС,Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1).

(6)  Доклад на групата на високо равнище относно бъдещето на политиката на сближаване, https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/c6e97287-cee3-11ee-b9d9-01aa75ed71a1/language-en.

(7)   COTER-VII/40.Обновена политика на сближаване след 2027 г., при която никой няма да бъде изоставен, съдокладчици: Emil Boc (RO/ЕНП) и Vasco Alves Cordeiro (PT/ПЕС).Приемане на 20 ноември 2024 г.

(8)   https://legalinstruments.oecd.org/en/instruments/OECD-LEGAL-0402.

(9)   Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2025 г. относно оценката на изпълнението на „Хоризонт Европа“ с оглед на нейната междинна оценка и препоръки за 10-ата рамкова програма за научни изследвания (2024/2109 (INI)).

(10)   https://dyn.cor.europa.eu/cohesionalliancejointcall/.