<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-428/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0428</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:371">EU:C:2021:371</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑428/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Rapidsped</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210506">6 май 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑428/19</P><P>OL,</P><P>PM,</P><P>RO</P><P>срещу</P><P>Rapidsped Fuvarozási és Szállítmányozási Zrt.</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Gyulai Törvényszék (Висш съд Дюла, Унгария) (по-рано Gyulai Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság (Съд по административни и трудовоправни въпроси, Дюла,Унгария)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 96/71/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Свободно предоставяне на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Командироване на работници в контекста на предоставянето на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Водачи на превозни средства за международни превози</KEYWORD><KEYWORD>Спазване на минималните ставки на заплащане в държавата на командироване</KEYWORD><KEYWORD>Дневна добавка</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 561/2006</KEYWORD><KEYWORD>Добавка за икономия на гориво</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Ищците в главното производство са водачи на превозни средства за международен транспорт. Те биват командировани редовно от Унгария във Франция. Като твърдят, че действителната им заплата за времето на командировката е значително под размера на приложимата минимална заплата във Франция, което е нарушение на условията за работа, гарантирани от член 3, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19961216">16 декември 1996 година</DATE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="018" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 18, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Директивата за командированите работници<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), ищците предявяват иск срещу своя унгарски работодател пред Gyulai Törvényszék (Висш съд Дюла, Унгария).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция иска насоки по-специално по следните въпроси: първо, дали Директивата за командированите работници се прилага за ищците, второ, дали изплатените им дневни надбавки трябва да се разглеждат като част от минималната им заплата и трето, дали добавката за икономия на гориво, която понякога се плаща на ищците, е такава, че да застраши пътната безопасност в нарушение на Регламент (ЕО) № 561/2006<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 година</DATE> за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="102" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 102, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 214).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 96/71</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 1 от Директивата за командированите работници <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>[н]астоящата директива се прилага за предприятия, установени в държава членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги командироват работници […] на територията на държава членка<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от Директивата за командированите работници <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>командирован работник<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>работник, който за ограничен период извършва работа на територията на държава членка, която е различна от държавата членка, в която той обичайно работи<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 3 от Директивата за командированите работници се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>условия[та] за работа<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. В релевантната си част той гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки трябва да осигурят, независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение, предприятията, посочени в член 1, параграф 1, да гарантират на работниците, командировани на тяхна територия, ред и условия на работа, обхващащи следните въпроси, които са определени в държавата членка, в която се извършва работата:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>от законови, подзаконови или административни разпоредби, и/или</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>минимални ставки на заплащане, включително ставки за извънреден труд; настоящата точка не се отнася за допълнителни професионални пенсионни схеми;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]</P><P>По смисъла на настоящата директива понятието за минимални ставки на заплащане, посочено в параграф 1, буква в)[,] се определя от националното законодателство и/или практиката на държавата членка, на чиято територия се командирова работникът.</P></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>Параграфи 1—6 не накърняват прилагането на условия за наемане на работа, които са по-благоприятни за работниците.</ALINEA><ALINEA>Специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 561/2006</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Глава III от Регламент № 561/2006, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Отговорност на транспортните предприятия<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, включва само член 10. Съгласно член 10, параграф 1 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>[т]ранспортното предприятие не плаща на водачите, които са наети от него или които са предоставени на негово разположение, никакви възнаграждения, дори под формата на премии или добавки към заплатата, свързани с пропътуваните разстояния и/или количеството превозени стоки, ако такова възнаграждение може да застраши пътната безопасност и/или да насърчи нарушение на настоящия регламент<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти, национално производство и преюдициални въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>През 2015 г. и 2016 г. ищците в главното производство сключват трудови договори с Rapidsped (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>ответникът<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>), юридическо лице със седалище в Унгария, за длъжността <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>водач на превозно средство за международен транспорт<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>С тези договори ответникът поема задължение, освен основната заплата, да изплаща на работниците си дневни надбавки, които се увеличават заедно с продължителността на командироването. Според запитващата юрисдикция в информационна брошура на ответника се посочва, че дневните надбавки са предназначени за покриване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>направени в чужбина разходи<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>. В съответствие с условията на трудовия договор, но по своя преценка, ответникът заплаща на водачите си и добавка за икономия на гориво, в случай че разходът на гориво е по-нисък от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>нормалния<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Работата на ищците изисква да пътуват с минибус до Франция, след което, при изпълнение на своята работа, многократно да пресичат граници. В началото на всяка командировка в чужбина ответникът предоставя на водачите си декларация, заверена от унгарски нотариус, заедно с <HT TYPE="ITALIC">Attestation de détachement</HT> [удостоверение за командироване], въведено от Ministère du Travail, de l’Emploi et de l’Insertion [френското министерство на труда], в които се посочва, че трудовото възнаграждение на работниците е в размер на 10,40 EUR на час. Това възнаграждение е по-високо от френската минимална работна заплата за отрасъла, която е 9,76 EUR на час.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Ищците в главното производство предявяват иск срещу ответника пред Gyulai Törvényszék (Висш съд Дюла, Унгария), като твърдят, че възнаграждението им за работата във Франция не достига размера на френската минимална работна заплата. Съгласно трудовия им договор ищците получават брутна месечна заплата от 544 EUR, което е приблизително 3,24 EUR на час. Така между френската минимална заплата и получаваното от тези водачи почасово възнаграждение остава разлика от 6,52 EUR на час.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>От своя страна ответникът твърди, че разликата от 6,52 EUR на час между френската минимална заплата и получаваното от ищците почасово възнаграждение на практика се покрива от дневните надбавки и добавката за икономия на гориво, изплащани на ищците. Тези две добавки съставляват част от работната заплата на ищците и следователно те са получили заплащане, равностойно на френската минимална заплата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В контекста на гореизложеното Gyulai törvényszék (Висш съд Дюла) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 1, параграф 1 от [Директивата за командированите работници] във връзка с членове 3 и 5 от нея и с членове 285 и 299 от [унгарския] Кодекс на труда да се тълкува в смисъл, че нарушаването на тази директива и на френското законодателство относно минималната работна заплата може да бъде изтъквано от унгарски работници срещу техните унгарски работодатели в рамките на производство, образувано пред унгарските съдилища?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли да се разглеждат като част от работната заплата дневните надбавки, предназначени за покриване на разходите, направени по време на командироване на работника в чужбина?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Противоречи ли на член 10 от [Регламент № 561/2006] практиката, съгласно която в случай на икономия, определена в зависимост от изминатото разстояние и изразходваното гориво, въз основа на определена формула работодателят изплаща на водача на превозното средство добавка, която не е част от предвидената в трудовия договор работна заплата и върху която не се заплащат данъци, нито осигурителни вноски?</TXT><?PAGE NO="4"?><P>Във всеки случай [добавката за] икономия на гориво подтиква водачите да управляват превозните си средства по начин, който би могъл да застраши пътната безопасност (например, като се движат възможно най-дълго време на свободна скорост при спускане).</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Трябва ли да се прилага [Директивата за командированите работници] спрямо международния превоз на товари, особено като се има предвид, че Европейската комисия е образувала производство за установяване на неизпълнение на задължения от Франция и Германия поради прилагането на законодателството относно минималната работна заплата в сектора на автомобилния превоз?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>В случай че не е била транспонирана в националното право, може ли дадена директива сама по себе си да породи задължения за частноправен субект и следователно сама по себе си да представлява основание за иск срещу частноправен субект във връзка със спор пред национален съд?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Писмени становища представят ищците, ответникът, френското, унгарското, нидерландското и полското правителство, както и Европейската комисия. Освен това ищците, ответникът и унгарското правителство представят отговори на писмен въпрос, поставен от Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Настоящото заключение е структурирано по следния начин. Най-напред ще разгледам четвъртия въпрос относно приложимостта на Директивата за командированите работници (А). След това ще разгледам въпроси 1—5 в реда, в който са поставени от запитващата юрисдикция (Б—Д).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали Директивата за командированите работници е приложима спрямо международното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт. В частност, прилага ли се тази Директива за командироването на водачи в този сектор?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На този конкретен въпрос Съдът е отговорил в неотдавнашното си решение Federatie Nederlandse Vakbeweging<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200401">1 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbeweging</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:976">EU:C:2020:976</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> по дело от Нидерландия относно прилагането на Директивата за командированите работници спрямо водачи в международния автомобилен превоз. Съдът е постановил, че Директивата за командированите работници <HT TYPE="ITALIC">е приложима</HT> към транснационалното предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Пак там, точка 41.</P></NOTE>. Според Съда текстът на член 1, параграфи 1 и 3 от Директивата за командированите работници, разглеждан във връзка със съображение 4 от нея, показва, че Директивата се прилага за установени в държава членка предприятия, които в рамките на транснационално предоставяне на услуги командироват работници на територията на друга държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2 от Директивата за командированите работници изключва от приложното ѝ поле само услугите, предоставяни чрез моряшкия състав на търговския флот. Не се предвиждат изключения за други сектори. Следователно директивата по принцип се прилага за всяко включващо командироване на работници транснационално предоставяне на услуги, независимо от стопанския сектор, с който е свързано то. Това включва и транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Пак там, точки 31—33.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Предвид този отговор действително не е необходимо да се разглеждат подробно становищата на страните, оспорващи приложимостта на Директивата за командированите работници в настоящия случай. Въпреки това за пълнота може да е полезно да се разгледат три конкретни довода, представени пред Съда в настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Първо, унгарското и полското правителство поставят под въпрос избора на член 57, параграф 2 и член 66 ДЕО (понастоящем член 53, параграф 1 и член 62 ДФЕС) като правилно правно основание за Директивата за командированите работници. Тези разпоредби, които се отнасят до свободното движение на услуги, не можели да се тълкуват в смисъл, че обхващат и транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В решение Federatie Nederlandse Vakbeweging Съдът отхвърля всички съмнения относно избора на правно основание за Директивата за командированите работници. Той приема, че главната ѝ цел не е <HT TYPE="ITALIC">специално</HT> регулиране на транспортните услуги (в който случай щеше да е необходимо позоваване на член 58 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Съгласно член 58 ДФЕС свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта се регулира от разпоредбите на отнасящия се до транспорта дял от Договора за функционирането на ЕС, а именно членове 90—100 ДФЕС.</P></NOTE>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201201">1 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbeweging</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:976">EU:C:2020:976</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbeweging</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:319">EU:C:2020:319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201208">8 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Унгария/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑620/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1001">EU:C:2020:1001</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0159">159</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0160">160</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201208">8 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Полша/ Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑626/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1000">EU:C:2020:1000</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0144">144</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0145">145</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Вместо това Директивата има за цел да отговори на <HT TYPE="ITALIC">общите</HT> социални и икономически последици, произтичащи от командироването на работници в рамките на предоставянето на (всички и всякакви видове) услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbeweging</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:319">EU:C:2020:319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради това не е необходимо да се посочва допълнително правно основание за транспорта, за да се укаже, че секторът на автомобилния транспорт попада в обхвата на тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201201">1 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbeweging</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:976">EU:C:2020:976</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Противно на поддържаната от унгарското и полското правителство позиция, този извод не се променя от обстоятелството, че в най-новата директива, с която се ревизират изискванията за изпълнение и се определят правила за командироването на водачи (Директива (ЕС) 2020/1057)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20200715">15 юли 2020 година</DATE> за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕО за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="249" PAGE.FIRST="49" DATE.PUB="2020">ОВ L 249, 2020 г., стр. 49</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, като правно основание е посочен член 91, параграф 1 ДФЕС, а оттам и разпоредбите относно транспорта. Директива (ЕС) 2020/1057 има за цел да хармонизира <HT TYPE="ITALIC">специфични</HT> правила за командироването на водачи <HT TYPE="ITALIC">в сектора на автомобилния транспорт</HT>. Следователно нейният обхват е много по-специфичен от този на Директивата за командированите работници. Затова, доколкото последната няма за цел да определи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>общи правила<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, условия за извършване на превози от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>превозвачи, които не пребивават в държава членка<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>мерки за подобряване на безопасността на транспорта<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> или други <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>необходими разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> <HT TYPE="ITALIC">в областта на транспорта</HT>, не е нужно да се позовава на член 91, параграф 1, букви а), б), в) или г) ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>В този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201201">1 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbeweging</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:976">EU:C:2020:976</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Второ, ответникът, унгарското и полското правителство твърдят, че връзката на ищците с територията на Франция е недостатъчна. Според тези правителства ищците не попадат в обхвата на определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>командирован работник<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за командированите работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Не съм съгласен с това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Ясно е, че съгласно член 2, параграф 1 от Директивата за командированите работници <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>командирован работник<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> означава работник, който за ограничен период извършва работа на територията на държава членка, която е различна от държавата членка, в която той обичайно работи. Тъй като обаче с оглед на Директивата работник може да се счита за командирован на територията на държава членка само ако изпълнението на работата му има достатъчна връзка с тази територия, Директивата за командированите работници предполага необходимостта от цялостна преценка на всички характеристики на работата на съответния работник<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Пак там, точка 45 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В конкретния случай на водачи в международния автомобилен транспорт от особено значение за тази преценка е и това <HT TYPE="ITALIC">колко силна е връзката</HT> между работата, изпълнявана от такъв работник в рамките на доставката на транспортната услуга, и територията на всяка съответна държава членка. Същото важи и за дела на тази работа в цялата съответна доставка на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Пак там, точки 47 и 48. Вж. още моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbeweging</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:319">EU:C:2020:319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Макар тази преценка да е от компетентността на запитващата юрисдикция, в разглеждания случай всички страни са единодушни, че ищците са превозвани с минибус от Унгария до конкретно местоназначение във Франция. От тази <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>база<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> те, изглежда, извършват услуги по автомобилен транспорт на територията на Франция. При определени обстоятелства това може да включва и презгранични превози. Оказва се обаче, че за цялата изпълнявана от ищците работа в периода на командироването, тяхната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>база<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по правило е една и съща до завръщането им в Унгария. Това предполага силна връзка между предоставянето на въпросните транспортни услуги от ищците и територията на Франция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Тези характеристики са твърде различни за работник, който предоставя само ограничени услуги на територията на <HT TYPE="ITALIC">приемащата</HT> държава членка, какъвто е случаят по дело Dobersberger<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dobersberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1110">EU:C:2019:1110</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По това дело австрийските федерални железници възлагат поръчка на дружество чрез няколко подизпълнители за извършването на ресторантьорски услуги на борда на негови влакове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Пак там, точки 9 и 10.</P></NOTE>. Връзката между работещите на тези влакове и територията, през която преминават, е твърде бегла и нетрайна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Пак там, точка 31.</P></NOTE>. Затова те не се считат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>командировани работници<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за командированите работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Ето защо ми се струва, че действителното положение на ищците следва да се разграничи от обстоятелствата по дело Dobersberger или дори от положението на работниците в автомобилния транспорт, които само транзитно преминават или разтоварват стоки на територията на друга държава членка, различна от тяхната държава членка по произход или от приемащата държава членка. Това е така, защото в тези примери очевидно липсва каквото и да било подобие на фиксирана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>база<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, от която да се изпълнява работата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Трето, унгарското правителство твърди, че в трудовите договори на ищците има конкретна формулировка, която по същество показва, че работата се извършва в чужбина по правило, а не по изключение. Този текст гарантирал, че командирован работник няма да се счита за извършващ работа на територията на държава членка, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>която е различна от държавата членка, в която той обичайно работи<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за командированите работници, тъй като той <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> работи в чужбина. Следователно на практика нямало <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>командироване<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Този довод е неудачен. Той преобръща логиката на Директивата за командированите работници и се опитва да я замени с лишена от смисъл тавтология: обичайното място на работа на работника е там, където работи. Ако той работи там към определен момент, не може да се счита, че е командирован там, тъй като на практика той работи там. Всъщност, ако се следва това разбиране, унгарски работник по дефиниция никога не може да бъде командирован. Той просто непрекъснато ще сменя своето <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> място на работа в зависимост от желанията на работодателя му в Унгария. Тогава обичайното му място на работа ще бъде например територията на Франция за три седмици през януари, територията на Германия за четири седмици през февруари и март и територията на Испания за две седмици през април, и така никога няма да се ползва от основните правила за минимална закрила, каквато цели Директивата за командированите работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Директивата за командированите работници е акт, който наред с всичко друго има за цел да защити всеки работник, който е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>командирован<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. съображения 5, 6, 13 и 14 от Директивата за командированите работници. Вж. в този смисъл още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071218">18 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Laval un Partneri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:809">EU:C:2007:809</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тя преценява дали такова командироване възниква от <HT TYPE="ITALIC">гледна точка на работника</HT> и неговото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> място на работа по време на професионалната му кариера, вземайки предвид къде е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>съсредоточен [неговият] (икономически) живот<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Израз, удачно използван от генералния адвокат Szpunar, за да обори подобен довод на унгарското правителство в заключението му по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dobersberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:638">EU:C:2019:638</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тази преценка изисква висока степен на предвидимост, тъй като мястото, където <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> работи командированият работник, по принцип е мястото, където обикновено той се връща след командировката. Следователно, за да може наистина да се гарантира, че дадено трудово правоотношение е извън приложното поле на Директивата за командированите работници, не е правилно да се извършва изолирана преценка само за конкретния период, през който работникът е командирован.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Именно заради този <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>изменчив<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> характер на трудовата заетост в Европейския съюз член 3, параграф 1 от Директивата за командированите работници се стреми да координира <HT TYPE="ITALIC">задължителни правила за минимална закрила</HT>, установявайки по този начин базово равнище на ред и условия за полагане на труд, които трябва да се съблюдават в приемащата държава от работодателите, които командироват свои работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Съображение 13 от Директивата за командированите работници. Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071218">18 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Laval un Partneri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:809">EU:C:2007:809</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Във връзка със съображение 17 от Директивата отклонение от тези правила е допустимо само в случай че се прилагат по-благоприятни за работниците условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Затова според мен е ясно, че (никакви) договорни разпоредби в противен смисъл не могат да отменят приложимостта на Директивата за командированите работници по отношение на работници, които са <HT TYPE="ITALIC">обективно командировани</HT>, накърнявайки по този начин <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>базовото равнище<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> на задължителните правила, определени в член 3, параграф 1 от Директивата за такива трудови правоотношения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на четвъртия въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19961216">16 декември 1996 година</DATE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали унгарски работници могат да изтъкнат нарушение Директивата за командированите работници и на френското законодателство относно минималната работна заплата срещу своите унгарски работодатели в рамките на производство, образувано пред унгарските съдилища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Всички страни, които са представили становища по този въпрос, считат, че той представлява искане за пояснение по въпроса кой акт или актове от правото на Съюза предоставят <HT TYPE="ITALIC">компетентност</HT> на запитващата юрисдикция. Според мен това не е единственото тълкуване на въпроса. Съдейки по формулировката му, вместо това може да се пита дали запитващата юрисдикция всъщност има право да приложи (част от) френски закон в производството пред нея и въз основа на него евентуално да установи нарушение на закона (и на кой закон). Следователно, в рамките на второто възможно тълкуване, въпросът не се фокусира върху предоставянето на компетентност, а върху <HT TYPE="ITALIC">приложимото право</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Във всички случаи и при двете тълкувания отговорът на първия въпрос е съвсем ясен. Директивата за командированите работници по никакъв начин не ограничава компетентността на унгарския съд да се произнесе по дело като разглежданото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Първо, по отношение на <HT TYPE="ITALIC">компетентността</HT> на запитващата юрисдикция да разгледа спора в главното производство няма съмнение, че настоящото дело е относно иск на унгарски работници срещу техния унгарски работодател пред унгарски съд във връзка с договор, сключен съгласно унгарското трудово законодателство. Предвид тези доста ясни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>отправни точки<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> за компетентност съвсем естествено е да се приеме, че по принцип делото е подсъдно на компетентните съдилища по седалището на работодателя в Унгария.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Бих предположил, че това е вече така съгласно унгарската национална уредба. Евентуалното прилагане на частноправни актове на Съюза, като например Регламент (ЕС) № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, би довело до същия резултат. Унгарските съдилища биха били компетентни по силата на общото правило на член 4, параграф 1 от този регламент (ответникът явно е унгарско юридическо лице, поради което се предполага, че е с местоживеене в тази държава членка) или евентуално, ако са изпълнени условията на член 5, параграф 1 от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Което в случая не изглежда да е така, тъй като и работодателят, и работникът са с местоживеене в Унгария.</P></NOTE>, по силата на разпоредбите относно специалната компетентност при трудови договори, по-специално член 21, параграф 1, буква а) от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Внасят ли членове 3 и 5 от Директивата за командированите работници някаква промяна в това отношение, както твърди ответникът?</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Не виждам как биха могли. Тези разпоредби се отнасят до контрола и прилагането от публичните органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041012">12 октомври 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wolff &amp; Müller</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑60/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:610">EU:C:2004:610</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> на някои минимални и задължителни условия и ред на работа. Те не променят (националните) правила относно компетентността. Всъщност член 6 от Директивата за командированите работници е единствената разпоредба, която засяга въпроса за компетентността. Тя обаче просто <HT TYPE="ITALIC">добавя</HT> допълнителна възможност за компетентност на съдилищата на приемащата държава членка. С това тази разпоредба естествено не променя (принципните) правила за компетентност на унгарските съдилища да разглеждат дела, в които участват унгарски граждани, съгласно общите национални правила относно компетентността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до това как да се определи <HT TYPE="ITALIC">приложимото право</HT> по спор като разглеждания от запитващата юрисдикция, когато елемент от задължителните минимални условия на трудовото правоотношение произтича от френското право, отговорът на този въпрос също е ясен. Член 3, параграф 1 от Директивата за командированите работници въвежда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>задължително<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> ядро от условия, от които държавите членки и работодателите на командированите работници не могат да се отклоняват <HT TYPE="ITALIC">независимо от приложимия закон по отношение на трудовото правоотношение</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. в този смисъл, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071218">18 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Laval un Partneri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:809">EU:C:2007:809</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201208">8 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Унгария/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑620/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1001">EU:C:2020:1001</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201208">8 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Полша/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑626/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1000">EU:C:2020:1000</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По същество тези условия установяват базово равнище на закрила на командированите работници, която не може да се накърнява. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Минимални[те] ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> са част от тази базова закрила за периода на командироване на въпросния работник<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. член 3, параграф 1), първа алинея, буква в) от Директивата за командированите работници.</P></NOTE> и се определят от националното законодателство на приемащата държава членка, която дефинира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>минимални[те] ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. член 3, параграф 1, втора алинея от Директивата за командированите работници.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В настоящия случай това задължително предполага запитващата юрисдикция да приложи спрямо трудовия договор на ищците френското законодателство относно минималната работна заплата, за да определи дали той съответства на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>минимални[те] ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, както предвижда член 3, параграф 1 от Директивата за командированите работници. По този начин съответните разпоредби на френското законодателство, към които насочва член 3, параграф 1 от Директивата, са задължителни правила, които заместват всякакви други (или противоположни) договорни разпоредби. Всъщност разпоредбите на френското законодателство стават приложимата норма по дело, което иначе вероятно се урежда по същество от унгарското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>От практическа гледна точка може да се допълни, че както правилно отбелязва френското правителство, запитващата юрисдикция при необходимост може да получи нужната информация относно френското законодателство за минималната работна заплата чрез международните инструменти за сътрудничество между съдилищата, като например Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела или Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Накратко, по самата си логика член 3, параграф 1 от Директивата за командированите работници много се доближава до lex specialis относно приложимото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Като това естествено на практика води до паралели и евентуални колизии с други актове, уреждащи избора на приложим закон — вж. още моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbewegin<HT TYPE="ITALIC">g</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:319">EU:C:2020:319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той трябва да доведе до положение, при което материалноправните разпоредби на приемащата държава членка се прилагат по спор в държавата членка по произход, или пък до обратната хипотеза. Всъщност в последната хипотеза, ако работниците търсеха правна защита на своите права, основани на правото на Съюза, в държавата членка на командироване, съдилищата на тази държава членка вероятно също щяха да бъдат призовани да приложат материалноправни разпоредби на държавата членка по произход, тъй като това би било приложимото право спрямо трудовия договор като цяло.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В заключение, предлагам Съдът да отговори по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Член 3, параграф 1 от Директива 96/71 следва да се тълкува в смисъл, че нарушаването на националното законодателство на приемащата държава членка относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>минимални[те] ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> може да бъде изтъквано в рамките на производство, образувано в държавата членка по произход, при условие че съдилищата на последната държава са компетентни да разгледат делото, например поради това че работодателят е с местоживеене в тази държава<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали трябва да се разглеждат като част от работната заплата дневните надбавки, предназначени за покриване на разходите, направени по време на командироване на работника в чужбина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Този въпрос възниква поради разногласието между страните в главното производство по това дали дневните надбавки са част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>минималната заплата<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> на ищците по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата за командированите работници. Съгласно член 3, параграф 7 от тази директива това е възможно само когато съответните добавки представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>специфични добавки, свързани с командироването<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. В такъв случай Директивата за командированите работници изисква въпросната добавка да се смята за част от заплатата на командирования работник. Това изходно положение обаче не се прилага, ако въпросните добавки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. Запитващата юрисдикция иска насоки относно тълкуването на тези изисквания във връзка с разглежданите в настоящия случай дневни надбавки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че член 3, параграф 7 от Директивата за командированите работници съдържа така нареченото от Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/><HT TYPE="ITALIC">отношение правило—изключение</HT><QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> при отчитането на добавки и допълнителни плащания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050414">14 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑341/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:220">EU:C:2005:220</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Това отношение е съставено от две части. <HT TYPE="ITALIC">Първата част</HT> съдържа <HT TYPE="ITALIC">общото правило</HT>: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>[с]пецифичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>. Това правило е подчинено на <HT TYPE="ITALIC">втората част</HT>, която установява приоритетно <HT TYPE="ITALIC">изключение</HT>: добавките са част от минималната заплата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/><HT TYPE="ITALIC">освен ако</HT> [въпросните добавки] не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна и квартирни разходи<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>С други думи, това дали една добавка е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>специфичн[а и] свързан[а] с командироването<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по смисъла на общото правило в първата част на член 3, параграф 7, втора алинея от Директивата за командированите работници не представлява непременно решаващият въпрос, който трябва да бъде установен в самото начало. Това е така, защото отговорът на този въпрос на практика ще бъде от значение само ако не се задейства изключението във втората част от тази алинея. Всъщност в резултат на тази конструкция именно <HT TYPE="ITALIC">изключението</HT> на първо място решава дали разглежданата добавка попада в обхвата на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Въз основа на ограничената информация в преписката по делото съм съгласен с позицията на ответника, че в разглеждания случай дневните надбавки не са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>изплатени като <HT TYPE="ITALIC">възстановяване</HT> на разходи, които <HT TYPE="ITALIC">фактически</HT> са били направени във връзка с командироването<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Установено е по безспорен начин, че дневните надбавки, които варират между 34 EUR и 44 EUR в зависимост от периода на командироване, са изплатени като <HT TYPE="ITALIC">еднократни суми</HT> и <HT TYPE="ITALIC">без</HT> да е необходимо <HT TYPE="ITALIC">доказване на разходите</HT>. Очевидно това е така, защото разходите за настаняване и храна съгласно унгарското законодателство се считат за допустими за възстановяване, без да се доказват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>С оглед на следващата от това липса на връзка между дневните надбавки и разходите, свързани с командироването, считам, че трудно може да се приеме доводът на ответника, че дневните надбавки са изплатени за <HT TYPE="ITALIC">фактически</HT> направени разходи във връзка с командироването. Всъщност, макар че със сигурност е вероятно, без да се удостовери как са изразходвани дневните надбавки, не може да се докаже, на първо място, че ищците действително са ги изразходвали, а дори и да са го направили, не може да се установи дали дневните надбавки са послужили за покриване на разходи, направени <HT TYPE="ITALIC">във връзка с</HT> командироването им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Като критерий е изведено наличието на разходи, които <HT TYPE="ITALIC">фактически</HT> са били направени във връзка с командироването. Акцентирам на думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>фактически<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, тъй като според мен е ясно, че включването ѝ в член 3, параграф 7, втора алинея от Директивата за командированите работници предполага необходимостта да се представи някаква форма на доказателство, което да свързва въпросното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>възстановяване<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> с разходи, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>направени във връзка с командироването<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>. Какви доказателства трябва да се представят е второстепенен въпрос. Всъщност Съдът вече се е произнесъл, че редът за възстановяване на разходите във връзка с командироването е без значение за тяхната правна квалификация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sähköalojen ammattiliitto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:86">EU:C:2015:86</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>След като предположих, че изключението от общото правило едва ли е приложимо, възниква въпросът дали е приложимо самото общо правило, тоест дали дневните надбавки всъщност представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>специфични добавки, свързани с командироването<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, които следователно се считат за част от минималната заплата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Въпреки че по този въпрос в крайна сметка ще се произнесе националният съд, струва ми се, че отговорът трябва да бъде утвърдителен поради две причини. Първо, беше посочено, че работниците действително получават дневни надбавки за периода на командироването, <HT TYPE="ITALIC">тъй като</HT> те фактически са командировани. Второ, доколкото по никакъв начин не е фактурирана, нито изплатена като възстановяване на разходи, които фактически са били направени, еднократната сума (каквато е дневната надбавка) действително става част от заплатата и се използва от работника по негово усмотрение. Следователно на практика тя не <HT TYPE="ITALIC">може да се разграничи от</HT> обичайната му заплата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В светлината на гореизложеното в случая изглежда приложима логиката на общото правило на член 3, параграф 7 от Директивата за командированите работници: всяко плащане, което е получено <HT TYPE="ITALIC">поради</HT> командироването, <HT TYPE="ITALIC">но</HT> което не може да бъде изведено като възстановяване на конкретни разходи, е просто част от (минималната) заплата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Информационната брошура, посочена от запитващата юрисдикция и от ищците, в която според твърденията изрично се обяснява, че предназначението на дневните надбавки е да покрият <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>направени в чужбина разходи<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, не променя този извод. Като оставим за момент настрана съмнителната доказателствена стойност на документ, несвързан с трудовите договори на ищците, за целите на тълкуването на характера и предназначението на дневните надбавки самото определяне на конкретно предназначение на даден разход не променя факта, че дневните надбавки не са обвързани с действителните разходи. Ако не друго, информационната<?PAGE NO="12"?> брошура ясно посочва, че по своето естество еднократната сума на дневните надбавки е конкретно предназначена да покрие широк спектър разходи в чужбина, повечето от които вероятно наистина ще бъдат направени по време на командировката, но някои може и да не бъдат направени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>С оглед на казаното, дори да се вземе предвид информационната брошура, отново ще липсват доказателства за каквато и да било връзка между възможните направени разходи и плащането на дневните надбавки. Следователно сам по себе си фактът, че трудовият договор на ищците може или не може да свърже дневните надбавки с определена цел, няма особено значение за класифицирането на добавките като възстановяване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/><HT TYPE="ITALIC">фактически</HT> […] направени във връзка с командироването<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> разходи по смисъла на член 3, параграф 7 от Директивата за командированите работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>В заключение предлагам Съдът да отговори на втория въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>Дневни надбавки, изплащани без доказване на разходите — което националният съд следва да провери — не се изплащат като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването по смисъла на член 3, параграф 7 от Директива 91/71/EО. При условие че разглежданите в настоящото производство дневни надбавки се изплащат и като специфична добавка, свързана с командироването, те се считат за част от минималната заплата<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали добавката за икономия на гориво е съвместима с член 10 от Регламент № 561/2006. Тази разпоредба забранява всички плащания, които насърчават опасното шофиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Ищците твърдят, че добавката за икономия на гориво нарушава член 10 от Регламент № 561/2006. Те обясняват, че тази добавка включва формула, по която водачите на превозни средства получават възнаграждение при разход на гориво за пропътувано разстояние, който е по-нисък от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>стандартния<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> за същото разстояние. Следователно, за да реализират икономията на гориво, необходима за получаване на добавката, водачите се насърчават да управляват превозното средство по начин, който застрашава пътната безопасност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>В съответствие с повечето представени пред Съда становища и въз основа на предоставената по делото информация не споделям това заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>За начало трябва да се припомни, че Регламент № 561/2006 си поставя две цели, а именно, подобряване условията на труд <HT TYPE="ITALIC">и</HT> общата безопасност по пътищата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940602">2 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Swieten</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑313/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:219">EU:C:1994:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160609">9 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eurospeed</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑287/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:420">EU:C:2016:420</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това член 1 от този регламент пояснява, че той <HT TYPE="ITALIC">също така</HT> има за цел да насърчи подобряването на работните практики в автомобилната транспортна промишленост. Затова, доколкото добавката за икономия на гориво, включена в трудовите договори на ищците, може да застраши общата пътна безопасност, е необходимо да се прецени дали член 10 от Регламент № 561/2006 я забранява.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Член 10, параграф 1 от Регламент № 561/2006 забранява на транспортните предприятия да плащат на водачите всякакви възнаграждения, дори под формата на премии или добавки към заплатата, които i) са свързани с пропътуваните разстояния и/или количеството превозени стоки, и ii) ако такова възнаграждение може да застраши пътната безопасност и/или да насърчи нарушаване на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Първо, в преписката по делото липсват достатъчно доказателства, за да се установи, че добавката за икономия на гориво е ясно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>свързана<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> с пропътуваното разстояние и/или количеството превозени стоки. Естествено, между разстоянието/превозеното тегло и разхода на гориво съществува непряка връзка. Това не може да се отрече. Не е нужно човек да е физик, за да разбира, че масата и енергията са свързани и че за преместване на масата на определено разстояние е необходимо определено количество енергия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Зад разхода на гориво обаче стои нещо повече от просто пропътувано разстояние и превозено тегло. Действително, както пояснява френското правителство, разходът на гориво зависи от множество фактори. Например обкръжаващите и екологичните условия, налягането на гумите, стила на шофиране и дори аспекти като използването на климатични инсталации могат да повлияят върху разхода на гориво на водачите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>За нагледен пример вж. доклада на Съвместния изследователски център (на Европейската комисия), <HT TYPE="ITALIC">Zacharof</HT> N. G. et al. Review of in use factors affecting the fuel consumption and CO<HT TYPE="SUB">2</HT> emissions of passenger cars. 2016, p. 7.</P></NOTE>. Запитващата юрисдикция не е разгледала нито един от тези аспекти. Всъщност тя запазва пълно мълчание по въпроса защо според нея добавката за икономия на гориво е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>свързана<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> с пропътуваното разстояние и/или количеството превозени стоки. При липсата на такова обяснение не съм убеден, че по принцип добавката за икономия на гориво изобщо попада в обхвата на член 10, параграф 1 от Регламент № 561/2006.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Второ, и само за целите на спора отбелязвам, че дори ако добавката за икономия на гориво попадаше в обхвата на член 10 от Регламент № 561/2006, ищците не са представили доказателства, че такава добавка сама по себе си действително насърчава опасното шофиране. Вместо това интуитивно би могло да се приеме, че такава добавка на практика може да постигне обратен ефект — опасното шофиране най-често е резултат от бързо каране, прекалено ускоряване или ускоряване на неправилни места, като тези действия изискват не по-малко, а повече гориво.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция дава пример с водач, който се движи възможно най-дълго време на свободна скорост при спускане, за да спести гориво. Възможно е наистина да си представим, че в някои хипотези камион, който се движи на свободна скорост по магистрала в дясната лента с много ниска скорост, или дори в лявата лента, изпреварвайки друг камион в продължение на няколко километра точно защото се стреми да спести гориво, вероятно все пак не е показателен пример за цялостната пътна безопасност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Или ако не вреди директно на пътната безопасност, то със сигурност и не помага за психическото равновесие на водачите, които в резултат на това на практика образуват колона, движеща се с ниска скорост в лявата лента.</P></NOTE>. Без допълнителни подробности или пояснения обаче просто не се установява автоматична причинно-следствена връзка между такова поведение и добавката за икономия на гориво.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>С това не искам да кажа, че не може да има фактори, които на практика биха могли да превърнат иначе невинно финансово поощрение в стимул за опасно шофиране. Както правилно отбелязва Европейската комисия, ако възнаграждението, което насърчава икономията на гориво, се основава на стандарт, определен по такъв начин, че да обуславя отпускането на фиксирана премия не с по-голяма относителна икономия на гориво (например когато общото годишен разход е под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>стандартното<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> равнище с поне 5 %), а с абсолютната стойност на разхода за определено разстояние (например като плаща премия в размер на 50 EUR за всеки 100 литра спестено гориво), то тогава биха могли да възникнат случаи, в които водачът се чувства окуражен да не шофира толкова безопасно. По същия начин, ако изискването за възстановяване<?PAGE NO="14"?> на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>допълнителни разходи<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, произтичащи от разход на гориво над изчисленото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>стандартно<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> равнище, е напълно неразумно, водачът би имал косвен стимул да спестява колкото се може повече гориво, независимо от пътя, екологичните или географските условия, в които му се налага да извършва превози<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Действително, общата пътна безопасност сигурно не би се повишила, ако се определи необосновано нисък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>стандарт<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> на разход, примерно за 20-тонен камион, който се изкачва и се спуска през прохода Стелвио в Италия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Ясно е, че нито запитващата юрисдикция, нито заинтересованите страни са установили или представили нещо, с което да могат да се обосноват тези твърдения. Затова считам за невъзможен извода, че сама по себе си добавката за икономия на гориво би била <HT TYPE="ITALIC">принципно</HT> недопустима съгласно член 10 от Регламент № 561/2006.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>В заключение предлагам Съдът да отговори на третия въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Член 10 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 година</DATE> за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че сам по себе си не забранява добавка за икономия на гориво, която може да се изплаща на командирован работник от неговия работодател, когато не е превишена стандартната норма за разход на гориво. Националният съд следва да прецени дали при конкретните обстоятелства по делото все пак трябва да се приеме, че добавката за икономия на гориво е свързана с пропътуваните разстояния и/или количеството превозени стоки и е такава, че да застраши пътната безопасност и/или да насърчи нарушение на Регламент № 561/2006<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Д.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По петия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали директива, която не е била транспонирана в националното право, може да породи задължения за частноправен субект и следователно сама по себе си да представлява основание за иск срещу частноправен субект във връзка със спор пред национален съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>С този въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да разбере дали директивите могат да имат хоризонтален директен ефект. Тя обаче не пояснява защо поставя този въпрос и по какъв начин той е относим към главното производство. Макар да не се изисква голямо въображение за извода, че запитващата юрисдикция вероятно има предвид Директивата за командированите работници, все пак Съдът няма на какво да се опре, за да определи относно коя разпоредба запитващата юрисдикция иска насоки, и най-вече, защо отговорът на този въпрос е нужен за главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда, който определя съдържанието на преюдициалното запитване, предвижда, че последното трябва по-специално да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Тъй като запитващата юрисдикция не е изпълнила това задължение, предлагам Съдът да приеме петия въпрос за недопустим.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на отправените от Gyulai Törvényszék (Висш съд Дюла, Унгария) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>По четвъртия въпрос</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19961216">16 декември 1996 година</DATE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че е приложима към транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>.</P><P>По първия въпрос</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>Член 3, параграф 1 от Директива 96/71 следва да се тълкува в смисъл, че нарушаването на националното законодателство на приемащата държава членка относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>минимални[те] ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> може да бъде изтъквано в рамките на производство, образувано в държавата членка по произход, при условие че съдилищата на последната държава са компетентни да разгледат делото например по силата на това, че работодателят е с местоживеене в тази държава<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</P><P>По втория въпрос</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>Дневни надбавки, изплащани без доказване на разходите — което националният съд следва да провери — не се изплащат като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването по смисъла на член 3, параграф 7 от Директива 96/71. При условие че разглежданите в настоящото производство дневни надбавки се изплащат и като специфична добавка, свързана с командироването, те се считат за част от минималната заплата<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>.</P><P>По третия въпрос</P><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>Член 10 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 година</DATE> за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че сам по себе си не забранява добавка за икономия на гориво, която може да се изплаща на командирован работник от неговия работодател, когато не е превишена стандартната норма за разход на гориво. Националният съд следва да прецени дали при конкретните обстоятелства по делото все пак трябва да се приеме, че добавката за икономия на гориво е свързана с пропътуваните разстояния и/или количеството превозени стоки и е такава, че да застраши пътната безопасност и/или да насърчи нарушение на Регламент № 561/2006<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>.</P><P>Петият въпрос е недопустим<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>