|
30.4.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 116/46 |
ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА
от 7 февруари 2008 година
относно етичен кодекс за отговорна научноизследователска дейност в областта на нанонауките и нанотехнологиите
(нотифицирано под номер C(2008) 424)
(2008/345/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 211 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
През януари 2000 г. в съобщението си до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Към европейско научноизследователско пространство“, Комисията предложи създаването на Европейско научноизследователско пространство (1) с цел да се укрепи и структурира европейската научноизследователска политика. През май 2007 г. в Зелената книга „Европейското научноизследователско пространство: нови перспективи“ Комисията лансира отново широк институционален и публичен дебат относно създаването на единно и привлекателно европейско научноизследователско пространство, което да отговаря на нуждите и очакванията на научната общност, фирмите и гражданите (2). |
|
(2) |
През февруари 2000 г. Комисията прие съобщение относно предохранителния принцип (3) с цел да изгради общо разбиране за начина на определяне, оценка, управление и съобщаване на рисковете, които науката все още не е способна да оцени напълно. |
|
(3) |
През март 2000 г. Европейският съвет в Лисабон определи целта на Общността да се превърне през следващото десетилетие в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, която е в състояние да поддържа устойчив икономически растеж, съпроводен с откриване на повече и по-добри работни места, както и с по-голямо социално сближаване. |
|
(4) |
През 2004 г. в съобщението си „Към Европейска стратегия за нанотехнологии“ (4) Комисията определи действията, целящи създаването на добавена стойност за Общността, необходима за поддържане на конкурентоспособността в сектора, като в същото време осигурява неговото отговорно развитие. В заключенията си от 24 септември 2004 г. (5) Съветът (във формация „Конкурентоспособност“) приветства предложения интегриран, безопасен и отговорен подход и намерението на Комисията да състави план за действие за нанотехнологии. |
|
(5) |
През 2005 г., като взе предвид резултатите от общественото допитване, Комисията състави план за действие за нанотехнологиите (6), който определя последователни и взаимосвързани действия за незабавно осъществяване на интегрирана, безопасна и отговорна стратегия за нанонауките и нанотехнологиите, основаваща се на приоритетните области, определени в съобщението „Към Европейска стратегия за нанотехнологии“. И двете съобщения изрично подчертават, че въздействието върху околната среда, човешкото здраве и безопасността трябва да бъдат интегрирани във всички научни изследвания в областта на нанонауките и нанотехнологиите. |
|
(6) |
Вследствие на плана за действие за нанонауките и нанотехнологиите през януари 2007 г. Европейската група по етика в областта на науката и новите технологии представи становище относно етичните аспекти на наномедицината (7). |
|
(7) |
След направените коментари по време на обществено допитване по предишно становище, през март 2006 г. Научният комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) прие изменено становище относно пригодността на съществуващите методологии за оценяване на потенциалните рискове, свързани с изкуствените разработки и със инцидентно създадените продукти на нанотехнологиите (8). |
|
(8) |
През юни 2006 г. Европейския съвет прие ревизирана стратегията за устойчиво развитие, уточняваща стратегията за устойчиво развитие на Общността, лансирана по време на срещата на върха в Гьотеборг през юни 2001 г., която беше съсредоточена върху целите за опазване на околната среда и човешкото здраве и изкореняване на бедността. |
|
(9) |
В заключенията си от 23 ноември 2007 г. (9) Съветът (във формация „Конкурентоспособност“) признава необходимостта от засилване на съвместните действия и сътрудничеството между всички заинтересовани страни в областта на нанонауките и нанотехнологиите, включително държавите-членки, Комисията, академичните среди, изследователските центрове, промишлеността, финансовите органи, неправителствените организации и обществото като цяло. |
|
(10) |
Първият доклад за осъществяването на плана за действие за нанотехнологиите в Европа беше представен от Комисията през 2007 г. (10). В този доклад Комисията обявява своето намерение да приеме доброволен етичен кодекс за отговорна научноизследователска дейност в областта на нанонауките и нанотехнологиите. |
|
(11) |
Настоящата препоръка включва етичния кодекс, чиято цел е насърчаване на интегриран, безопасен и отговорен начин на провеждане на изследванията в областта на нанонауките и нанотехнологиите в Европа, в полза на обществото като цяло. |
|
(12) |
Общите принципи и насоки относно предстоящите действия, подчертани в настоящата препоръка, бяха допълнени от обществено допитване. |
|
(13) |
Настоящата препоръка предоставя на държавите-членки средство за предприемане на бъдещи инициативи за гарантиране на безопасни, етични и устойчиви научни изследвания в областта на нанонауките и нанотехнологиите в Европейския съюз. |
|
(14) |
Настоящата препоръка има за цел също и да допринесе за подходящо координиране между държавите-членки предвид оптимизирането на съвместните действия между всички заинтересовани страни от изследванията в областта на нанонауките и нанотехнологиите на европейско и международно ниво, |
ПРЕПОРЪЧВА:
|
1. |
Държавите-членки да се ръководят от общите принципи и насоки относно действията, които трябва да се предприемат, и които са определени в етичния кодекс за отговорна научноизследователска дейност в областта на нанонауките и нанотехнологиите, представен в приложението, когато формулират, приемат и осъществяват техните стратегии за устойчиво развитие на изследванията в областта на нанонауките и нанотехнологиите (наричани по-долу N&N), в съответствие със стратегията и плана за действие на Комисията за нанотехнологиите. |
|
2. |
Държавите-членки да се стремят към спазване на тези общи принципи и насоки при осъществяване на националните регулаторни стратегии в областта на научноизследователската и развойна дейност или да разработването на отраслови и институционални стандарти за научноизследователска и развойна дейност, като вземат предвид вече съществуващите и приложими насоки за добри практики или разпоредби за N&N. |
|
3. |
Държавите-членки да считат тези основни принципи и насоки за научните изследвания като неразделна част от институционалните механизми за осигуряване на качество и да ги разглеждат като средство за установяване на финансови критерии за националните/регионални схеми за финансиране, както и да ги приемат в процеси на одит, контрол и оценка на публичните органи. |
|
4. |
Държавите-членки да насърчават доброволното приемане на Етичния кодекс от съответните национални и регионални власти, работодатели и органи за финансиране на научноизследователска дейност, изследователи и всички граждани или организации на гражданското общество, участващи или заинтересовани от изследванията в областта на N&N и да се стремят да предприемат необходимите стъпки, за да допринесат за развитието и поддържането на подходяща изследователска среда, благоприятстваща безопасното, етично и ефективно развитие на потенциала на N&N. |
|
5. |
Държавите-членки да си сътрудничат с Комисията с цел преразглеждане на настоящата препоръка на всеки две години, както и да проследяват степента, в която съответните заинтересовани страни са приели и приложили етичния кодекс. |
|
6. |
Критериите за измерване на придържането и прилагането на етичния кодекс да се установят и приемат от всички държави-членки във връзка с подобните действия, предприети на общностно равнище. |
|
7. |
Държавите-членки, в двустранните си споразумения за научноизследователски стратегии и дейности с трети страни, както и в ролята си на членове на международни организации, да вземат специално предвид настоящата препоръка при предлагане на научноизследователски стратегии и вземане на решения и надлежно да се координират с останалите държави-членки и Комисията. |
|
8. |
Настоящата препоръка да се използва и като средство за насърчаване на диалога на всички нива на управление между политиците, изследователите, промишлеността, комитетите по етика, организациите на гражданското общество и обществеността като цяло, с цел увеличаване на разбирането и участието на широката общественост в развитието на новите технологии. |
|
9. |
Държавите-членки да информират Комисията до 30 юни 2008 г. и след това всяка година за всички мерки, които са предприели в резултат на настоящата препоръка, както и да информират за първите резултати от нейното прилагане и да представят добрите практики. |
Съставено в Брюксел на 7 февруари 2008 година.
За Комисията
Janez POTOČNIK
Член на Комисията
(1) COM(2000) 6, 18.1.2000 г.
(2) COM(2007) 161, 4.4.2007 г.
(3) COM(2000) 1, 2.2.2000 г.
(4) COM(2004) 338, 12.5.2004 г.
(5) Док. 12487/04.
(6) COM(2005) 243, 7.6.2005 г.
(7) Становище № 21 на Европейската група по етика, 17 януари 2007 г.
(8) SCENIHR/002/05, 10 март 2006 г.
(9) Док. 14865/07
(10) COM(2007) 505, 6.9.2007 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Етичен кодекс за отговорна научноизследователска дейност в областта на нанонауките и нанотехнологиите
Настоящият етичен кодекс предоставя на държавите-членки, работодателите, органите за финансиране на изследванията, изследователите и като цяло всички граждани и организации на гражданското общество, свързани или заинтересовани от изследванията в областта на нанонауките и нанотехнологиите (N&N) („всички заинтересовани страни“), насоки за осъществяването на отговорен и открит подход към научноизследователската дейност в областта на N&N в Общността.
Етичният кодекс допълва съществуващите разпоредби. Той не ограничава и по никакъв начин не засяга възможността на държавите-членки да установят по-голяма защита по отношение на изследванията в областта на N&N от установената в същия етичен кодекс.
Заинтересовани страни, които се придържат към настоящия етичен кодекс, трябва също да се ръководят, когато е приложимо, от принципите, определени в Хартата за основните права на Европейския съюз.
Етичният кодекс ще бъде редовно проверяван и променян на всеки две години от Комисията, за да се отчете развитието в областта на N&N по цял свят и тяхното интегриране в европейското общество.
1. Обхват и цел
Етичният кодекс приканва всички заинтересовани страни да действат отговорно и да сътрудничат помежду си, в съответствие със стратегията и плана за действие на Комисията относно N&N, за да гарантират, че изследванията в областта на N&N в Общността се провеждат в безопасна, етична и ефективна среда, която благоприятства устойчивото икономическо, социално и екологично развитие.
Етичният кодекс обхваща всички научноизследователски дейности в областта на N&N, предприети в Европейско научноизследователско пространство.
Етичният кодекс е доброволен. Той предлага набор от общи принципи и насоки за действия, които да се предприемат от всички заинтересовани страни в областта на N&N. Той следва да улесни и подкрепи регулаторния и нерегулаторния подход, определен в плана за действие за N&N в Европа за периода 2005—2009 г., като подобрява прилагането на съществуващата регулаторна рамка, и да се бори с научната несигурност.
Етичният кодекс следва да послужи като европейска основа за диалог с трети страни и международни организации.
2. Определения
За целите на етичния кодекс се прилагат следните определения:
|
а) |
Нанопредмети: поради липсата на призната международна терминология в етичния кодекс е използван общия термин „нанопредмет“ за означаване на продукти, получени в резултат на изследвания в областта на N&N. Той включва наночастици и тяхното струпване в наномащаб, наносистеми, наноматериали, наноструктурирани материали и нанопродукти. |
|
б) |
Научни изследвания в областта на N&N: в най-широк смисъл изследванията в областта на N&N обхващат всички изследователски дейности, които са свързани с нанометричния мащаб (от 1 дo 100 nm). Включени са всички създадени от човека нанопредмети, получени както изкуствено, така и инцидентно. Естествено създадените нанопредмети са изключени от обхвата на етичния кодекс. Научните изследвания в областта на N&N включват научноизследователски дейности, като се започне от най-фундаменталните и се стигне до приложните научни изследвания, технологично развитие и предварително или съпътстващо нормативно изследване в подкрепа на научни становища, стандарти и разпоредби. |
|
в) |
Заинтересовани страни в областта на N&N: държавите-членки, работодателите, органите за финансиране на изследванията, изследователите и като цяло всички граждани и организации на гражданското общество, ангажирани, участващи или заинтересовани от изследванията в областта на N&N. |
|
г) |
Организации на гражданското общество: в контекста на етичния кодекс организация на гражданското общество е всяко юридическо лице, което е неправителствено, с нестопанска цел, не представлява търговски интереси и преследва обща цел в интерес на обществото. |
3. Общи принципи
Настоящият етичен кодекс се основава на набор от общи принципи, които приканват към действия за гарантиране на тяхното спазване от всички заинтересовани страни.
3.1. Значение
Научноизследователските дейности в областта на N&N следва да бъдат разбираеми за обществеността. Те следва да гарантират зачитане на основните права и да се провеждат в интерес на благосъстоянието на гражданите и обществото чрез тяхното разработване, прилагане, разпространение и използване.
3.2. Устойчивост
Научноизследователските дейности в областта на N&N следва да са безопасни, етични и да допринасят за устойчивото развитие, като действат за изпълнение на целите за устойчивост на Общността, както и като допринасят за целите на ООН за развитие на хилядолетието (1). Те не трябва да вредят или да създават биологична, физическа или морална заплаха за хора, животни, растения и околна среда, както понастоящем, така и за в бъдеще.
3.3. Предпазни мерки
Научноизследователските дейности в областта на N&N следва да се провеждат в съответствие с предохранителния принцип, като предотвратяват евентуално влияние на резултатите от N&N върху околната среда, здравето и безопасността, като се предприемат необходимите предпазни мерки, пропорционални на нивото на защита, като в същото време се насърчава напредъкът в полза на обществото и околната среда.
3.4. Участие
Управлението на научноизследователските дейности дейностите в областта на N&N трябва да се води от принципа на отвореността към всички заинтересовани страни, прозрачността по спазване на законовото право за достъп до информация. То следва да позволява участие в процеса на вземане на решения на всички заинтересовани страни, участващи или заинтересовани от изследванията в областта на N&N.
3.5. Върхови постижения
Научноизследователските дейности в областта на N&N трябва да отговарят на най-високите научни стандарти, като включват стандарти, подкрепящи целокупността на изследванията и стандартите за добри лабораторни практики (2).
3.6. Иновации
Управлението на дейностите по изследвания в областта на N&N трябва да насърчава максимално творческото начало, гъвкавостта и способността за планиране за иновации и растеж.
3.7. Отговорност
Изследователите и изследователските организации трябва да носят отговорност за социалните и екологични влияния, както и за влиянието върху човешкото здраве, което биха могли да предизвикат техните научни изследвания в областта на N&N върху настоящите и бъдещи поколения.
4. Насоки за мерки, които трябва да се предприемат
Насоките, определени в настоящата точка, се основават на набора от общи принципи, описани в точка 3. Тяхната цел е да дадат насоки относно начина за постигане на добро управление, нужното спазване на предохранителния принцип, както и широко разпространение и добро проследяване на етичния кодекс. По-долу са посочени основните отговорници за действията, но всички заинтересовани страни в областта на N&N трябва да допринасят максимално за тяхното прилагане, доколкото това е възможно в рамките на техните компетенции.
4.1. Добро управление на научните изследвания в областта на N&N
Доброто управление на научните изследванията в областта на N&N трябва да взема предвид нуждата и желанието на всички заинтересовани страни да бъдат информирани за специфичните предизвикателства и възможности на N&N. Трябва да се създаде обща култура на отговорност предвид предизвикателствата и възможностите, които може да възникнат в бъдеще и които не могат да се предвидят понастоящем.
4.1.1. Държавите-членки трябва да си сътрудничат с Комисията с цел поддържането на отворен и плуралистичен форум за обсъждане на изследванията в областта на N&N на общностно равнище като средство за стимулиране на обществения дебат относно изследванията в областта на N&N, като насърчават установяването и обсъждането на тревогите и надеждите в тази връзка и улесняват възникването на възможни инициативи и решения. По същия начин държавите-членки трябва да насърчат комуникацията относно ползите, рисковете и несигурността, свързани с изследванията в областта на N&N. Специално внимание трябва да се обърне на най-младите и най-възрастните членове на обществото.
4.1.2. При надлежно спазване на правата за интелектуална собственост държавите-членки, органите за финансиране на изследванията в областта на N&N, организациите за научни изследвания и изследователите се насърчават да направят леснодостъпни и разбираеми за обикновените хора, както и за научната общност, всички научни познания в областта на N&N, както и свързана с тях информация, като съответни стандарти, референции, етикети, изследвания за влиянието, наредби и закони.
4.1.3. Държавите-членки трябва да насърчават лабораториите от частния и публичния сектор, за да обменят най-добрия опит в изследванията в областта на N&N, като спазват надлежно защитата на интелектуалната собственост.
4.1.4. Организациите за научни изследвания в областта на N&N и изследователите трябва да са сигурни, че научните данни и резултати са надлежно рецензирани, преди да бъдат широко разпространени извън научната общност, за да гарантират тяхната ясното и хармонично представяне.
4.1.5. Предвид потенциала на научните изследвания в областта на N&N държавите-членки и организациите за научни изследвания в областта на N&N трябва да гарантират, че те се провеждат на най-високо ниво на научна целокупност. Оспорваните практики в изследванията в областта на N&N (не само плагиатството, фалшифицирането и производството на данни) трябва да се преодолеят, тъй като могат да доведат до рискове за здравето, безопасността и околната среда, да предизвикат обществено недоверие и да забавят разпространението на ползите от изследванията. Гражданите, които сигнализират за неточности при изследванията, трябва да бъдат защитавани от техните работодатели и националното или регионално законодателство.
4.1.6. Държавите-членки трябва да гарантират, че са отделени подходящите човешки и финансови ресурси за прилагането на съществуващите законови и подзаконови разпоредби за изследвания в областта на N&N. Организациите, осъществяващи изследвания в областта на N&N, трябва да покажат по прозрачен начин, че спазват съответната регулаторна рамка.
4.1.7. Националните и местните комитети по етика и компетентните органи трябва да оценят начина на прилагане на изискванията за осъществяване на прегледи от гледна точка на етиката във връзка с нанотехнологични изследвания с двойна употреба. Те трябва да обърнат по-специално внимание на отраженията върху основните права на всяко евентуално ограничение по информирано съгласие и публикуване на резултати от изследвания, свързани с човешкото здраве.
Насърчаване на подход на участие
|
4.1.8. |
Широкообхватните научни изследвания в областта на N&N трябва да се решават чрез подход на участие, който да позволи на заинтересованите страни да дадат своя богат принос към предварителните дискусии по тези насоки. |
|
4.1.9. |
Държавите-членки, органите за финансиране на изследванията в областта на N&N и изследователите се насърчават да разглеждат на най-ранните етапи и чрез практики за прогнозиране с участие бъдещите отражения на технологиите или изследваните обекти. Това би позволило намирането на решения за справяне с евентуалните отрицателни въздействие, причинени от използването на нов предмет или технология на по-късен етап. Консултациите със съответните комитети по етика трябва да бъдат част от практиките за прогнозиране, както е уместно. |
|
4.1.10. |
Самите изследвания в областта на N&N трябва да бъдат отворени за принос от всички заинтересовани страни, които трябва да бъдат информирани и подкрепяни, за да вземат активно участие в изследователските дейности, в рамките на техните задачи и мандат. |
Основни приоритети
|
4.1.11. |
Изследователските органи и органите за стандартизация трябва да се стремят към приемане на стандартна терминология в областта на N&N, за да улеснят предаването на информация относно научни доказателства. Те трябва да насърчават стандартните процедури за измерване, както и използването на подходящи референтни материали, за да подобрят сравнимостта на научните данни. |
|
4.1.12. |
Органите за финансиране на изследванията в областта на N&N трябва да посветят подходяща част от изследванията в областта на N&N на развитието на методи и средства за оценка на риска, подобряване качеството на метрологията при наномащаб и дейностите по стандартизация. В тази връзка специално внимание трябва да бъде отделено на методи за разработване за оценка на риска на активни наноструктури от второ поколение. |
|
4.1.13. |
Държавите-членки, органите за финансиране на изследванията в областта на N&N и организациите трябва да насърчават областите, в които се провеждат такива научни изследвания с възможно най-широк положителен ефект. Трябва да се даде предимство на изследванията, целящи защита на обществото и околната среда, потребителите или работниците и намаляване, подобряване или подмяна на експериментите с животни. |
|
4.1.14. |
Органите за финансиране на изследвания в областта на N&N трябва да провеждат и публикуват хармонизирани оценки, основаващи се на най-добрите налични научни данни за потенциалните разходи, риска и ползите от изследователските области, които отговарят на условията за финансиране. |
Забрани, ограничения или минимални стойности
|
4.1.15. |
Органите за финансиране на изследванията в областта на N&N не трябва да финансират изследвания, които могат да доведат до нарушение на основни права или основни етични принципи на всеки един от етапите на изследване или развитие (напр. изкуствени вируси с патогенен потенциал). |
|
4.1.16. |
Организациите за научни изследвания в областта на N&N не трябва да предприемат изследвания, които имат за цел нетерапевтични подобрения на човешкия вид и водят до пристрастяване или изключително до незаконното подобрено функциониране на човешкото тяло. |
|
4.1.17. |
Докато не са налични проучванията за оценка на риска за безопасност в дългосрочен план, трябва да се избягват изследвания, при които се използва произволно вмъкване на нанопредмети в човешкото тяло, включването им в храни (особено в бебешки храни), фуражи, играчки, козметика и други продукти, които могат да застрашават хората и околна среда. |
4.2. Надлежно спазване на предохранителния принцип
Предвид оскъдните познания относно въздействието на нанопредметите върху околната среда и хората, държавите-членки трябва да прилагат предохранителния принцип, за да защитят не само изследователите, които ще са първите, влезли в контакт с нанопредметите по време на провеждането на изследователските N&N дейности, но също и професионалистите, потребителите, гражданите и околната среда.
4.2.1. Студенти, изследователи и изследователски организации, участващи в изследвания в областта на N&N трябва да вземат специфични мерки относно здравето, безопасността и околната среда, пригодени към особеностите на обработваните нанопредмети. Трябва да се разработят специфични насоки за предпазване от патологии, предизвикани от нанопредмети, в съответствие със стратегията на Общността за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007—2012 г. (3).
4.2.2. Организациите за научни изследвания в областта на N&N трябва да прилагат съществуващите най-добри практики за класифициране и етикетиране. В допълнение, тъй като нанопредметите могат да имат специфични особености, дължащи се на техния размер, те трябва да изследват системи (включващи например разработването на специфични пиктограми), целящи информиране на изследователи, и по-общо на хора, които биха влезли в контакт с нанопредмети в изследователските помещения (напр. охранителни екипи и екипи за спешна помощ), за да могат да вземат необходимите предпазни мерки по време на своята работа.
4.2.3. Публичните и частните органи за финансиране на изследвания в областта на N&N трябва да изискват представяне на оценка на риска за всяко предложение за финансиране на изследвания в областта на N&N.
4.2.4. Програмите на органите за финансиране на изследвания в областта на N&N трябва да включват проследяване на потенциалното въздействие на N&N за съответен период от време върху социалната среда, околната среда и човешкото здраве.
Прилагането на предохранителния принцип трябва да включва намаляване на пропуските в научното познание и следователно предприемане на по-нататъшни действия в научноизследователската и развойна дейност, като например:
4.2.5. Органите за финансиране на изследвания трябва да отделят подходяща част от изследванията в областта на N&N за разбиране на потенциалните рискове, по-специално за околната среда и човешкото здраве, предизвикани от нанопредметите през целият им цикъл на живот, от създаването им до края на живота им, включително и по време на рециклирането.
4.2.6. Организациите за научни изследвания в областта на N&N и изследователите трябва да лансират и координират специфични изследователски дейности в областта на N&N, за да постигнат по-добро разбиране на основните биологични процеси, свързани с токсикологията и екотоксикологията на изкуствено или естествено създадени нанопредмети. След тяхното надлежно одобрение те трябва повсеместно да публикуват данни и открития за биологичното им въздействие, било то положително, отрицателно или неутрално.
4.2.7. Органите за финансиране на изследвания в областта на N&N трябва да лансират и координират специфични изследователски дейности, за да постигнат по-добро разбиране на етичното, законовото и общественото въздействие, което упражняват новите области, открити от N&N. Трябва да се обърне специално внимание на информационните и комуникационни технологии и на биотехнологиите, както и на сближаването на тези области, когнитивните науки и N&N.
4.3. Широко разпространение и наблюдение на етичния кодекс
4.3.1. Държавите-членки трябва да подкрепят широкото разпространение на етичния кодекс, най-вече чрез националните и регионални публични органи за финансиране на изследвания.
4.3.2. В допълнение към настоящия етичен кодекс органите за финансиране на изследвания в областта на N&N трябва да са сигурни, че изследователите в областта на N&N са информирани за съответното законодателство, както и за етичната и социална рамка.
4.3.3. Тъй като прилагането на етичния кодекс ще бъде наблюдавано в цялата Общност, държавите-членки трябва да си сътрудничат с Комисията за създаване на подходящи мерки за осъществяване на това наблюдение на национално ниво и да гарантират синхронизиране с другите държави-членки.
(1) Декларация на Организацията на обединените нации за хилядолетието, Резолюция № 55/2 на Общото събрание, 8.9.2000 г.
(2) Директива 2004/9/ЕО и Директива 2004/10/ЕО.
(3) COM(2007) 62, 21.2.2007 г.