–

за „Latvijas Gāze“ AS, от L. Liepa, advokāts,

–

за Sabiedrisko pakalpojumu regulēšanas komisija, първоначално от R. Irklis, а впоследствие от I. Birziņš,

–

за латвийското правителство, първоначално от K. Pommere и V. Soņeca, а впоследствие от K. Pommere, в качеството на представители,

–

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

–

за финландското правителство, от H. Leppo, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от O. Beynet и A. Sauka, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точка 3, член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94).

2

Запитването е отправено в рамките на конституционна жалба, подадена от „Latvijas Gāze“ AS срещу решение на Sabiedrisko pakalpojumu regulēšanas komisija (Комисия за регулиране на обществените услуги, Латвия) (наричана по-нататък „регулаторният орган“), съгласно което всеки ползвател на природен газ може при определени условия да се свърже към системата за пренос на природен газ без посредничеството на оператора на газоразпределителната мрежа.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2009/73

3

Съгласно съображения 3, 4, 8, 14, 16, 23—26 и 61 от Директива 2009/73/ЕО:

4

Съгласно член 2 от тази директива:

5

Член 8 от посочената директива, озаглавен „Технически правила“, предвижда:

6

Член 9 от същата директива, озаглавен „Отделяне на газопреносни системи и оператори на газопреносни системи“, гласи следното:

7

Съгласно член 23 от Директива 2009/73, озаглавен „Правомощия за вземане на решение по отношение на свързването на съоръжения за съхранение, на съоръжения за регазификация на ВПГ и на промишлени клиенти към газопреносната система“:

8

Член 32 от тази директива, озаглавен „Достъп на трети страни“, предвижда в параграф 1:

9

Член 41 от споменатата директива, озаглавен „Задължения и правомощия на регулаторния орган“, предвижда в параграф 1:

Регламент № 715/2009

10

Съгласно член 1, първа алинея, буква a) от Регламент № 715/2009, изменен с Решение на 2010/685/ЕС на Комисията от 10 ноември 2010 г. (ОВ L 293, 2010 г., стр. 67) (наричан по-нататък „Регламент № 715/2009“), последният цели по-специално да установи недискриминационни правила за условия за достъп до газопреносни системи, като се вземат предвид специалните характеристики на националните и регионалните пазари, с оглед обезпечаване на нормалното функциониране на вътрешния пазар на газ.

11

Съгласно член 23, параграф 2 от същия регламент насоките по-специално за определянето на техническата информация, необходима на ползвателите на мрежата, за да получат ефективен достъп до системата, и определянето на всички важни точки по отношение на изискванията за прозрачност, включително информацията, която трябва да се публикува във всички важни точки, и графика за публикация на тази информация, са установени в приложение I към посочения регламент по отношение на операторите на преносни системи.

12

Точка 3.2 от приложение I към посочения регламент, озаглавена „Определение на всички важни точки във връзка с изискванията за прозрачност“, гласи следното:

Латвийското право

13

Член 84.1, параграф 1 от Еnerģētikas likums (Закон за енергетиката) от 3 септември 1998 г. (Latvijas Vēstnesis, 1998 г., № 273/275) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за енергетиката“), гласи:

14

С Решение № 1/7 от 18 април 2019 г. регулаторният орган одобрява „Правила за свързване към мрежата за пренос на природен газ на производителите на биометан, операторите на системата за ВПГ и потребителите на природен газ“. Съгласно тези правила по-специално всеки потребител на природен газ може да се свърже към преносната система на природен газ, без посредничеството на оператора на газоразпределителната система, в съответствие с процедурата и предвидените условия.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

15

До 3 април 2017 г. Latvijas gāze, жалбоподател в главното производство, е единственото предприятие, което в качеството си на вертикално интегрирано предприятие осъществява дейност на латвийския пазар, за да осигури закупуването, съхранението, преноса, разпределението и търговията с природен газ.

16

След тази дата в рамките на процеса на либерализация на пазара на природен газ в Латвия е създадено „Conexus Baltic Grid“ AS чрез отделяне от жалбоподателя в главното производство. На това дружество, в което жалбоподателят в главното производство не е акционер, е прехвърлено управлението на националната инфраструктура за пренос на природен газ и на единната система за пренос на природен газ.

17

В рамките на същия този процес като дъщерно дружество на жалбоподателя в главното производство е учредено „Gaso“ AS. Това дружество предоставя по силата на лиценз услуга по разпределение на природен газ в Латвия. Жалбоподателят в главното производство е единствен акционер в това дружество и съгласно посочения лиценз последното е единственият оператор на системата за разпределение на природен газ в тази държава членка.

18

На 18 април 2019 г. на основание член 84.1, параграф 1 от Закона за енергетиката регулаторният орган приема Решение № 1/7.

19

Жалбоподателят в главното производство сезира запитващата юрисдикция, Latvijas Republikas Satversmes tiesa (Конституционен съд, Латвия), с конституционна жалба за отмяна на това решение.

20

Жалбоподателят в главното производство твърди по-специално че видно от член 23 от Директива 2009/73, установена от държава членка правна уредба може да позволи прякото свързване на клиентите на природен газ към газопреносна система само при условие че операторът на разпределителна система им е отказал такова свързване по технически причини или по причини, свързани с експлоатацията, или ако съществуват други обективни причини, които налагат прякото свързване на тези клиенти към газопреносната система.

21

Регулаторният орган обаче счита, че нито националното законодателство, нито член 23, параграф 1 от Директива 2009/73 предвиждат ограничения в областта на свързването на инсталации на клиентите на природен газ към газопреносната система.

22

Според запитващата юрисдикция на пръв поглед от член 2, точка 3 от Директива 2009/73 следва, че преносът на природен газ като вид дейност по доставка на природен газ изключва по-специално преноса на природен газ по част от тръбопроводната мрежа с високо налягане, използвана основно за разпределение на природен газ на местно равнище с оглед на доставката му на крайния клиент.

23

Според тази юрисдикция обаче от член 23 от Директива 2009/73 следва, че промишлените клиенти или поне новите промишлени клиенти могат да се свържат към система за пренос на природен газ. Впрочем от подготвителните работи по тази директива следва, че понятието „промишлени клиенти“, което не е определено от нея, може да обхваща крайните „небитови клиенти“ по смисъла на член 2, точка 26 от посочената директива.

24

Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали принципът на достъп на трети страни до вътрешния пазар на природен газ, закрепен в член 32, параграф 1 от Директива 2009/73, с оглед на целта на тази директива за защита на интересите на потребителите трябва непряко да се прилага спрямо крайните клиенти. Предвид това според тази юрисдикция от решение от 9 октомври 2008 г., Sabatauskas и др. (C‑239/07, EU:C:2008:551), изглежда, следва по аналогия, че тази разпоредба от Директива 2009/73 трябва да се тълкува в смисъл, че определя задълженията на държавите членки само по отношение на достъпа на трети страни до системите за пренос и разпределение на природен газ, а не и по отношение на свързването им към тези системи.

25

При тези обстоятелства Latvijas Republikas Satversmes tiesa (Конституционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

26

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73 трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки следва да приемат правна уредба, съгласно която, от една страна, всеки краен клиент може да избира да се свърже към преносна или към разпределителна система на природен газ и от друга страна, операторът на съответната система е длъжен да му разреши да се свърже към посочената система.

27

На първо място, що се отнася до член 32, параграф 1 от Директива 2009/73, най-напред следва да се отбележи, че текстът на тази разпоредба е аналогичен на текста на член 20, параграф 1 от Директива № 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (ОВ L 176, 2004 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61), както и впрочем на текста на член 32, параграф 1 от Директива № 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 2009 г., стр. 55).

28

В това отношение Съдът е постановил, че член 20 от Директива 2003/54 трябва да се тълкува в смисъл, че не уточнява задълженията, възложени на държавите членки във връзка с присъединяването на клиенти към електроенергийните мрежи, а само задълженията им по отношение на достъпа до тези мрежи (вж. в този смисъл решение от 9 октомври 2008 г., Sabatauskas и др., C‑239/07, EU:C:2008:551, т. 42).

29

От една страна обаче, както отбелязва генералният адвокат в точки 24, 25 и 62 от заключението си, от правната уредба на Съюза следва, че вътрешният пазар на природен газ е организиран по начин, сходен с този на електроенергията.

30

От друга страна, понятията „достъп“ и „свързване“ към системата фигурират в Директива 2009/73 със същото значение като откроените от Съда понятия в решение от 9 октомври 2008 г., Sabatauskas и др. (C‑239/07, EU:C:2008:551, т. 40—42), що се отнася до Директива 2003/54.

31

Всъщност от съображения 4, 8 и 23—26 от Директива 2009/73 по-специално следва, че както в Директива 2003/54, понятието „достъп“ до системата е свързано в Директива 2009/73 с доставката на природен газ, включваща по-специално качеството, редовността и разходите за услугата, и често се използва в контекста на гарантирането на недискриминационни тарифи. В този смисъл достъпът до системата се разбира по същество като правото да се използва системата за природен газ. В замяна на това от членове 8 и 23, както и от член 41, параграф 1, буква м) от Директива 2009/73 по-специално следва, че подобно на понятието, използвано в Директива 2003/54, понятието „свързване“ се отнася до физическата връзка с посочената система за природен газ (вж. по аналогия решение от 9 октомври 2008 г. по дело Sabatauskas и др., C‑239/07, EU:C:2008:551, т. 40—42).

32

Освен това както в Директива 2003/54, така и в Директива 2009/72 по отношение на електроенергията, преносът и разпределението на природен газ, както са определени в член 2, точки 3 и 5 от Директива 2009/73, не включват доставката му. Така за привилегированите клиенти правото на достъп до системата се упражнява чрез доставчик, който тези клиенти трябва да могат да избират свободно, както е посочено в съображение 3 от последната директива, като тази свобода на избор се гарантира по същия начин ако доставчикът ги свързва към преносна или към разпределителна система (вж. по аналогия решение от 9 октомври 2008 г., Sabatauskas и др., C‑239/07, EU:C:2008:551, т. 43).

33

Оттук следва, че подобно на член 20, параграф 1 от Директива 2003/54, член 32, параграф 1 от Директива 2009/73 трябва да се тълкува в смисъл че предвижда задълженията на държавите членки по отношение само на достъпа до системите, а не на свързването към тях (вж. по аналогия решение от 9 октомври 2008 г., Sabatauskas и др., C‑239/07, EU:C:2008:551, т. 42). Следователно тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че задължава тези държави да впишат в съответното си законодателство правото на всеки краен клиент да се свърже към системата за пренос на природен газ.

34

На второ място, такова задължение не може да бъде изведено и от член 23 от посочената директива.

35

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 9 от Директива 2009/73 във връзка със съображение 14 от нея държавите членки трябва да извършат отделяне на газопреносните системи и на операторите на газопреносни системи от структурите за производство и доставка съгласно един от следните модели, а именно отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за системен оператор и независимостта му от структурите за доставка и производство (наричан по-нататък „първият модел на отделяне“), създаването на независим системен оператор (наричан по-нататък „вторият модел на отделяне“) или създаването на независим оператор на газопреносна система (наричан по-нататък „третият модел на отделяне“).

36

Впрочем само когато съответната държава членка реши да не използва първия модел на отделяне, тази държава членка трябва да определи, както предвижда член 9, параграф 8, буква a) от Директива 2009/73, независим системен оператор в съответствие с член 14 (втори модел на отделяне) или да изпълни, съгласно член 9, параграф 8, буква б) от Директивата, разпоредбите на глава IV (трети модел на отделяне) (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2020 г., Комисия/Белгия (Пазари на електроенергия и на природен газ), C‑767/19, EU:C:2020:984, т. 48).

37

Всъщност, както се посочва в съображение 16 от Директива 2009/73, в случай че съответната държава членка е избрала втория или третия модел на отделяне, следва да се осигури пълната ефективност на тези разрешения посредством конкретни допълнителни правила, а именно правила, различни от съдържащите се в член 9, параграфи 1—7 от тази директива. Тези „конкретни допълнителни правила“ са съответно разпоредбите на член 14 от посочената директива и на глава IV от същата директива, към която спада член 23.

38

Обратно, спрямо съответната държава членка не се прилагат тези допълнителни правила, когато тя избере да приложи първия модел на отделяне (вж. по аналогия решение от 26 октомври 2017 г., „Българска енергийна борса“, C‑347/16, EU:C:2017:816, т. 33—35).

39

В настоящия случай, както отбелязва генералният адвокат в точки 38—40 от заключението си, от данните, с които разполага Съдът, следва, че при прилагането на Директива 2009/73 Република Латвия, изглежда, е избрала първия модел на отделяне.

40

Оттук следва, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, че член 23 от Директива 2009/73 изглежда ирелевантен за разрешаването на спора в главното производство.

41

При всички положения, ако член 23 от Директива 2009/73 следва да се приложи в настоящия случай, тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят правото на всеки краен клиент да се свърже при всички обстоятелства към системата за пренос на природен газ.

42

По силата на член 23, параграф 2 от тази директива операторът на газопреносна система няма право да откаже свързването на нови съоръжения за съхранение, съоръжения за регазификация на ВПГ или промишлени клиенти, на основание че са възможни бъдещи ограничения на наличния капацитет на мрежата или допълнителни разходи, свързани с необходимото увеличение на капацитета.

43

Впрочем, първо, понятието „съоръжение за съхранение“ е определено в член 2, точка 9 от посочената директива като отнасящо се до съоръжение, което е собственост и/или се експлоатира от „предприятие за природен газ“ — понятие, определено в точка 1 от същия член „с изключение на крайните клиенти“.

44

Второ, понятието „съоръжение за ВПГ“ е определено в член 2, точка 11 от същата директива като означаващо терминал, който се използва за втечняването на природен газ или за внасянето, разтоварването и регазификацията на ВПГ, и „включва спомагателни услуги и временно съхранение, необходими за процеса на регазификация [на ВПГ] и последващата му доставка към газопреносната система“. Следователно става въпрос за образувание, което за разлика от „крайните клиенти“ по смисъла на член 2, точка 27 от Директива 2009/73, по-скоро е в състояние да снабдява газопреносната система.

45

Изключването на крайните клиенти от двете понятия, посочени в точки 44 и 45 от настоящото съдебно решение, впрочем съответства на изложеното в съображение 16 от Директива 2009/73. Съгласно това съображение ефективното отделяне чрез независим преносен оператор в съответствие с третия модел на отделяне следва да се основава на стълб от организационни мерки и мерки, свързани с управлението на операторите на газопреносни системи, и на стълб от мерки, свързани с инвестициите, свързването в мрежата на нови производствени мощности и интеграцията на пазарите посредством регионално сътрудничество. Тези мерки се прилагат посредством разпоредбите на глава IV от посочената директива, като именно с член 23 от посочената директива се прилагат мерките за свързване на нови „производствени“ мощности към системата.

46

Трето, макар предвид определенията на понятията „клиент“ и „краен клиент“, съдържащи се съответно в член 2, точки 24 и 27 от Директива 2009/73, да не е изключено понятието „промишлен клиент“, което фигурира, без да е дефинирано, и в член 23, параграф 2 от тази директива, да се отнася до определени категории крайни клиенти, това не променя факта, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 78 от заключението си, че това понятие не обхваща всички крайни клиенти. В частност то не включва „битовите клиенти“ по смисъла на член 2, точка 25 от посочената директива, а именно клиентите, които закупуват природен газ за свое собствено битово потребление.

47

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73 трябва да се тълкуват в смисъл, че от тези разпоредби не следва, че държавите членки са длъжни да приемат правна уредба, съгласно която, от една страна, всеки краен клиент може да избира да се свърже към преносна или към разпределителна система на природен газ и от друга страна, операторът на съответната система е длъжен да му разреши да се свърже към посочената система.

По втория и третия въпрос

48

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 23 от Директива 2009/73 трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да приемат правна уредба, съгласно която единствено промишлен клиент или евентуално единствено промишлен клиент, който преди това не е бил свързан към разпределителната система, може да се свърже към системата за пренос на природен газ.

49

В това отношение следва да се припомни, че видно от точки 36—41 от настоящото съдебно решение, член 23 от Директива 2009/73 изглежда ирелевантен за разрешаването на спора в главното производство, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши.

50

При всички положения, дори да се приеме, че посочената разпоредба може да се приложи в настоящия случай, забраната, която тя налага на оператора на газопреносната система, да откаже на определени образувания правото да се свържат към тази система, сама по себе си изобщо не предполага задължение да се откаже такова свързване на всеки друг вид клиент.

51

Всъщност, ако съответната държава членка избере третия модел на отделяне, член 23 от Директива 2009/73 само ограничава свободата на действие, с която разполага тази държава членка, за да насочи ползвателите на мрежите към един или друг вид мрежи (вж. по аналогия решение от 9 октомври 2008 г., Sabatauskas и др., C‑239/07, EU:C:2008:551, т. 47).

52

С оглед на гореизложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 23 от Директива 2009/73 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да приемат правна уредба, съгласно която единствено промишлен клиент може да се свърже към системата за пренос на природен газ.

По четвъртия въпрос

53

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2, точка 3 и член 23 от Директива 2009/73 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която преносът на природен газ включва транспортирането на природен газ директно към системата за доставка на природен газ на крайния клиент.

54

Що се отнася, на първо място, до член 23 от Директива 2009/73, следва да се отбележи, че по съображения, аналогични на изложените в точки 50—52 от настоящото съдебно решение, ако се приеме, че посочената разпоредба е приложима в настоящия случай, тя допуска такава национална правна уредба.

55

Що се отнася, на второ място, до член 2, точка 3 от тази директива, следва да се отбележи, че съгласно тази разпоредба „пренос“ означава за целите на същата директива „транспортирането на природен газ по мрежа, съставена предимно от тръбопроводи с високо налягане, различна от добивна тръбопроводна мрежа и различна от частта от газопроводите с високо налягане, използвана основно предимно в контекста на местното разпределение на природен газ, с оглед на доставката му на клиенти, но не включващо самата доставка“.

56

Първо, макар да е вярно, че това определение изключва „транспортирането на природен газ по […] частта от тръбопроводите с високо налягане, използвана основно предимно в контекста на местното разпределение на природен газ“, то все пак включва „транспортирането на природен газ […] с оглед на доставката му на клиенти“. Освен това от член 2, точка 24 от Директива 2009/73, от една страна, следва, че понятието „клиенти“ се отнася по-специално до крайните клиенти, а от друга страна, от точка 7 от същия член 2 следва, че понятието „доставка“ обхваща „продажбата, включително препродажбата на природен газ, включително ВПГ на клиенти“. Следователно от самия текст на точка 3 от същия член 2, която определя понятието „пренос“, не може да се направи извод, че е изключено краен клиент да може да се свърже пряко към газопреносната система.

57

Второ, следва да се отбележи, че понятието „пренос“ е определено по аналогичен начин в член 2, точка 3 от Директива 2003/54, а именно като „транспортирането на електроенергия по свързана мрежа на свръхвисоко и високо напрежение с цел нейната доставка до крайни[…] потребители или разпределители, но без да се включва [доставката]“. В решение от 9 октомври 2008 г., Sabatauskas и др. (C‑239/07, EU:C:2008:551) Съдът обаче признава възможността за пряко присъединяване на крайните потребители към мрежата за пренос на електроенергия.

58

Това определение е възпроизведено без изменение в член 2, точка 3 от Директива 2009/72.

59

Трето, тълкуването в смисъл, че определението на понятието „пренос“ не изключва възможността за пряко свързване на краен клиент към преносната система, се потвърждава и от текста на Регламент № 715/2009.

60

Този регламент, чиято цел съгласно член 1 от него е да установи недискриминационни правила за условия за достъп до газопреносните системи, включва в приложение I обвързващи насоки, които следва да се вземат предвид и в контекста на Директива 2009/73, както следва от съображение 61 от нея.

61

Точка 3.2.1. от тези насоки, която се отнася до определението на всички важни точки на преносната система във връзка с изискванията за прозрачност, предвижда по-специално, че това определение трябва да включва най-малко всички входни и изходни точки към и от дадена газопреносна мрежа, експлоатирана от определен оператор на преносна система, с изключение на тези изходни точки, „които са свързани с единичен краен потребител“, и също с изключение на тези входни точки, които са свързани пряко към добивна инсталация на единичен производител, която се намира в Съюза.

62

От своя страна точка 3.2.2. от посочените насоки гласи, от една страна, че информацията за „единични крайни потребители“ и за добивни инсталации, която не е включена в определението за важни точки, формулирано в точка 3.2.1, буква а) от същите насоки, следва да се публикува в сумарен вид на съдържащо смисъл равнище, поне по отношение на всяка балансова зона, и от друга страна, че това сумирано представяне на единични крайни потребители и производствени инсталации се разглежда, при прилагането на това приложение, като една важна точка.

63

С оглед на гореизложените съображения на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 3 и член 23 от Директива 2009/73 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която преносът на природен газ включва транспортирането на природен газ директно към системата за доставка на природен газ на крайния клиент.

По съдебните разноски

64

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

1)

Член 23 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че от тези разпоредби не следва, че държавите членки са длъжни да приемат правна уредба, съгласно която, от една страна, всеки краен клиент може да избира да се свърже към преносна или към разпределителна система на природен газ и от друга страна, операторът на съответната система е длъжен да му разреши да се свърже към посочената система.

2)

Член 23 от Директива 2009/73 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да приемат правна уредба, съгласно която единствено промишлен клиент може да се свърже към системата за пренос на природен газ.

3)

Член 2, точка 3 и член 23 от Директива 2009/73 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която преносът на природен газ включва транспортирането на природен газ директно към системата за доставка на природен газ на крайния клиент.