<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑496/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0496</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:640">EU:C:2016:640</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. WATHELET — ДЕЛO C‑496/15</P><P>ESCHENBRENNER</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Wathelet</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160907">7 септември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригинала: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑496/15</P><P>Alphonse Eschenbrenner</P><P>срещу</P><P>Bundesagentur für Arbeit</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Landessozialgericht Rheinland-Pfalz (Областен социален съд на Райнланд-Пфалц, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Свободно движение на работници</KEYWORD><KEYWORD>Член 45 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 492/2011</KEYWORD><KEYWORD>Член 7</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на недопускане на дискриминация</KEYWORD><KEYWORD>Пограничен работник, подлежащ на облагане с данък върху дохода в държавата членка по пребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/94/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Обезщетение, изплатено от държавата членка по месторабота в случай на неплатежоспособност на работодателя</KEYWORD><KEYWORD>Правила за изчисляване</KEYWORD><KEYWORD>Фиктивно отчитане на данъка върху трудовите възнаграждения в държавата членка по месторабота</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Увод</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване е подадено в секретариата на Съда на <DATE ISO="20150922">22 септември 2015 г.</DATE> от Landessozialgericht Rheinland-Pfalz (Областен социален съд на Райнланд-Пфалц, Германия) и се отнася до тълкуването на член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE> относно свободното движение на работници в Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 141, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Alphonse Eschenbrenner, пребиваващ във Франция френски гражданин, и Bundesagentur für Arbeit (Федерална агенция по заетостта, Германия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Агенцията<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). Спорът се отнася до фиктивното отчитане от Агенцията на данъка, с който се облагат германските трудови възнаграждения, при определяне на размера на обезщетението при неплатежоспособност, дължимо на г‑н Eschenbrenner след изпадането в неплатежоспособност на неговия работодател в Германия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Международното право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 13 от данъчната спогодба, подписана в Париж на <DATE ISO="19590721">21 юли 1959 г.</DATE> между Френската република и Федерална република Германия, за избягване на двойното данъчно облагане и за установяване на правила за административна и правна взаимопомощ в областта на данъчното облагане на доходите и имуществото, както и в областта на корпоративните и поземлените данъци (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Данъчната спогодба<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Ако не е предвидено друго в следващите параграфи, доходите от трудово правоотношение се облагат само в договарящата държава, където самото лице упражнява дейността, източник на тези доходи […]</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG>(5)</NO.PARAG><ALINEA><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>Независимо от разпоредбата на [параграф (1)], доходите от трудово правоотношение на лица, които работят в пограничната зона на една договаряща държава, а постоянното им жилище се намира в пограничната зона на другата договаряща държава, където те се завръщат всеки ден, се облагат само в тази друга друга държава;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 14 от Данъчната спогодба гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Заплатите, надниците и други подобни възнаграждения, както и пенсиите за старост, които една от договарящите държави, нейна провинция или публичноправно юридическо лице на тази държава или провинция изплаща на местни физически лица на другата държава за изпълняваната понастоящем или в миналото служба в администрацията или въоръжените сили, подлежат на облагане само в първата държава. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Разпоредбите на параграф 1, изречение 1 се прилагат и по отношение на:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Сумите, изплащани съгласно законоустановени социалноосигурителни схеми;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Регламент № 492/2011</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 7 от глава I <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Заетост, равно третиране и семейства на работниците<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, раздел 2 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Заетост и равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> от Регламент № 492/2011 гласи следното:</TXT><?PAGE NO="3"?><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Работник, който е гражданин на държава членка, не може поради своето гражданство да бъде третиран на територията на друга държава членка различно от работниците — нейни граждани по отношение на условията за наемане и условията на труд, и по-специално, по отношение на трудовото възнаграждение, уволнението и ако остане безработен — на възстановяването или новото наемане на работа.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Той има право на същите социални и данъчни предимства, както работниците местни граждани.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Директива 2008/94/ЕО</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В член 1 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="283" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2008">ОВ L 283, 2008 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> се посочва следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага спрямо вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови договори или от трудови правоотношения и съществуващи по отношение на работодатели, които са в състояние на неплатежоспособност по смисъла на член 2, параграф 1.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>В член 2, параграф 1 от тази директива се определят условията, при които за целите на същата директива се счита, че работодателят се намира в състояние на неплатежоспособност. Съгласно параграф 2 от този член:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Настоящата директива не накърнява националното законодателство по отношение на понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>работник и служител<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>работодател<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>придобито право<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>евентуално право<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>В член 3 от Директива 2008/94 се предвижда, че:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че гарантиращият орган гарантира, при спазване на член 4, изплащането на дължимите [на работник или служител] вземания, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, включително […], когато се предвижда от националното законодателство, [на] обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.</ALINEA><ALINEA>Вземанията, които се погасяват от гарантиращия орган, представляват плащания по дължими вземания, отнасящи се към период преди и/или когато е приложимо, след определена от държавите членки дата<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 4 от Директива 2008/94 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки имат възможност да ограничат отговорността на гарантиращия орган, посочена в член 3.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>В случай че държавите членки упражнят предоставената им съгласно параграф 1 възможност, те определят продължителността на периода, за който гарантиращият орган изплаща дължимите вземания. Въпреки това този период не може да бъде по-кратък от периода, покриващ възнаграждението за последните три месеца на трудовото правоотношение преди и/или след датата, посочена в член 3, втора алинея.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да въвеждат тавани за плащанията, извършвани от гарантиращия орган. Тези тавани не трябва да падат под нивото, което е социално съвместимо със социалната цел на настоящата директива.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В член 3 от Einkommensteuergesetz (Закон за данъка върху дохода) се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><GR.SEQ><TITLE><TI><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>От данък се освобождават</P></TI></TITLE><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>[…]</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>обезщетението при неплатежоспособност, […]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></GR.SEQ></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В Sozialgesetzbuch (Социален кодекс) (SGB), и по-специално в член 165, параграф 1 от книга III (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>SGB III<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) от него, се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Работниците и служителите имат право на обезщетение при неплатежоспособност, когато са наети на работа на територията на страната и след изпадане в неплатежоспособност на работодателя им имат неплатени вземания за трудови възнаграждения за предходните три месеца на трудовото си правоотношение. […]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>В член 167 от SGB III, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Размер<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="167.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Обезщетението при неплатежоспособност се изплаща в размер на нетното възнаграждение, което е равно на брутното възнаграждение в границите за изчисляване на вноските по член 341, параграф 4 от SGB III, намалено със законоустановените удръжки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="167.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Ако работникът или служителят</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>нито подлежи на облагане на територията на страната с данък върху дохода, нито дължи данък върху обезщетението при неплатежоспособност съгласно приложимите за него разпоредби, от възнаграждението му следва да се приспаднат данъците, които щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, ако работникът или служителят подлежеше на облагане на територията на страната с данък върху дохода<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 169, първо изречение от SGB III, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Суброгация<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Bundesagentur се суброгира в правата на поискалите обезщетение при неплатежоспособност лица, що се отнася до вземанията им за трудови възнаграждения, на които се основава правото им на обезщетение при неплатежоспособност<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Г‑н Eschenbrenner e френски гражданин с местожителство във Франция. От 1996 г. той работи в находящо се в Германия предприятие като пограничен работник по смисъла на Данъчната спогодба. Поради това получените от него доходи в Германия подлежат на облагане с данък във Франция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120629">29 юни 2012 г.</DATE> е открито производство във връзка с неплатежоспособността на работодателя на г‑н Eschenbrenner.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Трудовите възнаграждения на г‑н Eschenbrenner до март 2012 г. са изплатени в пълен размер. Чрез механизма на предварително финансиране временният синдик изплаща на г‑н Eschenbrenner възнаграждение в общ размер от <FT TYPE="DECIMAL">3550,24</FT> EUR за периода от <DATE ISO="20120401">1 април 2012 г.</DATE> до <DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE> За същия период, съгласно издаденото във връзка с обезщетението при неплатежоспособност удостоверение от синдика, общият размер на вземането на г‑н Eschenbrenner възлиза на сумата от <FT TYPE="DECIMAL">5571,88</FT> EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Върху тези суми се дължат социалноосигурителни вноски с общ размер от <FT TYPE="DECIMAL">1094,57</FT> EUR (379,11 EUR за април, 371,23 EUR за май и 344,23 EUR за юни), които се приспадат от посочената сума. За април г‑н Eschenbrenner освен това получава аванс в размер на 36,90 EUR за направени разходи, който вече е включен в сумата от <FT TYPE="DECIMAL">5571,88</FT> EUR.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120713">13 юли 2012 г.</DATE> г‑н Eschenbrenner иска да му се изплати обезщетение при неплатежоспособност. С решение от <DATE ISO="20120718">18 юли 2012 г.</DATE> му е отпуснато обезщетение в общ размер от 356,77 EUR. Агенцията изчислява този размер, като приспада едновременно от полагаемото се брутно възнаграждение на г‑н Eschenbrenner социалноосигурителните вноски; изплатения през април 2012 г. аванс; а също и сумата, предоставена от временния синдик в рамките на предварителното финансиране, както и фиктивна удръжка за данък върху трудовите възнаграждения, предвидена в германското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В жалбата си, която г‑н Eschenbrenner подава по административен ред срещу решението, той твърди, че фиктивното отчитане на германския данък върху трудовите възнаграждения противоречи на правото на Съюза, тъй като той не е данъчнозадължен в Германия. С решение от <DATE ISO="20120918">18 септември 2012 г.</DATE> Агенцията отхвърля жалбата, с мотива че размерът на обезщетението е изчислен правилно съгласно действащите германски разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20121018">18 октомври 2012 г.</DATE> г‑н Eschenbrenner подава жалба по съдебен ред до Sozialgericht (Социален съд). Той изтъква, че начинът на изчисляване на обезщетението при неплатежоспособност, предвиден в член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III, не е в съответствие с член 45 от ДФЕС, тъй като поражда неблагоприятни последици за него в качеството му на пограничен работник. Според г‑н Eschenbrenner германските работници получават обезщетение при неплатежоспособност в размер на 100 % от дотогавашния им нетен доход, докато той в качеството си на пограничен работник, който по-принцип подлежи на облагане във Франция, е получил значително по-малка сума от дотогавашния нетен доход поради фиктивното отчитане на начислявания в Германия данък, който е значително по-висок от приложимия във Франция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20131016">16 октомври 2013 г.</DATE> Sozialgericht (Социален съд) отхвърля жалбата. На <DATE ISO="20131209">9 декември 2013 г.</DATE> г‑н Eschenbrenner подава въззивна жалба срещу това съдебно решение до запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че размерът на обезщетението при неплатежоспособност по принцип трябва да бъде равен на нетното възнаграждение. Съгласно начина на изчисляване, предвиден в член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III, това обезщетение обаче не дава възможност по-специално на пограничните работници да компенсират досегашното си нетно възнаграждение. Тя изтъква, че в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/02</NO.CASE>,<?PAGE NO="6"?> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:537">EU:C:2004:537</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът приема съответно, че фиктивното приспадане на дължимия в Германия данък върху дохода при изчисляване, от една страна, на размера на допълнителната временна помощ за бившите служители — граждански лица от съюзническите сили в Германия, и от друга страна, на размера на увеличенията на възнаграждението, изплащани на работниците, работещи на непълно работно време, съставлява непряка дискриминация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция същевременно отбелязва, че за разлика от разглежданите хипотези по тези две дела член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III фактически не води до двойно данъчно облагане, тъй като в случая за изчисляване на обезщетението при неплатежоспособност се отчита фиктивно само дължимият данък в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изпитва съмнение доколко съответства на правото на Съюза тълкуването на Sozialgericht (Социален съд), че получилият обезщетение при неплатежоспособност запазвал вземане спрямо своя работодател, що се отнася до съответстващата на данъка част от брутното му трудово възнаграждение. Всъщност, дори пограничният работник да запазва вземане спрямо своя работодател, от негова страна щяло да се изисква по-голямо усилие и като цяло той бил по-незащитен от германския работник, като се има предвид, че според запитващата юрисдикция не е изключено неговото вземане да не бъде удовлетворено при разпределянето на имуществото от масата на несъстоятелността. Запитващата юрисдикция отбелязва, че такова тълкуване може да противоречи на Директива 2008/94, която поначало предвижда пълно компенсиране на неплатените вземания за трудови възнаграждения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>При това положение Landessozialgericht Rheinland-Pfalz (Областен социален съд на Райнланд-Пфалц, Германия), решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>1)</NO.P><TXT>Когато работник, работил по-рано в Германия, който пребивава в друга държава членка, не е данъчнозадължено лице в Германия за доходите си и обезщетението му при неплатежоспособност на работодателя съгласно приложимите за него разпоредби не е облагаемо с данък, съвместимо ли е с разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз [по-специално с член 45 ДФЕС и с член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011] в случай на неплатежоспособност на неговия работодател трудовото му възнаграждение — въз основа на което се определя полагащото му се обезщетение при неплатежоспособност на работодателя — да бъде фиктивно обложено с данъците, които, ако работникът беше данъчнозадължен в Германия за доходите си, щяха да бъдат удържани от това възнаграждение, при положение че той вече не може да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното си трудово възнаграждение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос, спазени ли са разпоредбите на първичното и/или вторичното право на Европейския съюз, при положение че в посочената хипотеза работникът запазва правото да иска от работодателя си плащане на остатъка от брутното трудово възнаграждение?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Писмени становища представят германското правителство и и Европейската комисия. Те излагат устни становища в хода на съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20160707">7 юли 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>С въпросите си, които считам за уместно да разгледам заедно, запитващата юрисдикция пита по същество дали член 45, параграф 2 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III, която за разлика от съществуващото положение за работниците, подлежащи на облагане с данък върху дохода в Германия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. член 167, параграф 1 от SGB III.</P></NOTE>, не гарантира на пограничните работници — които нито се облагат с данък върху дохода в Германия, нито дължат данък върху обезщетението при неплатежоспособност във Франция — обезщетение при неплатежоспособност, равно на досегашното им нетно възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция поставя въпроса също така доколко за изхода на делото е от значение наличието на възможност пограничният работник да претендира от работодателя си вземане, съответстващо на оставащата дължима част от брутното трудово възнаграждение.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Обезщетението при неплатежоспособност, изплатено на г‑н Eschenbrenner от Агенцията, е свързано с вземанията за трудови възнаграждения въз основа на трудово правоотношение за периода от 1 април до <DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, тоест за три месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>От представените пред Съда документи по делото е видно, че съгласно член 167, параграф 1 от SGB III обезщетението при неплатежоспособност се изплаща в размер, съответстващ на нетното възнаграждение на работника, равно на брутното му възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В границите на тавана за изчисляване на вноските по член 341, параграф 4 от SGB III. Изглежда този таван не е от значение в делото по главното производство.</P></NOTE>, намалено с приложимия в Германия данък върху дохода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Така съгласно член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Според германското правителство тази разпоредба е изключение от правилото, предвидено в член 167, параграф 1 от SGB III.</P></NOTE> в хипотезата на пограничен работник като г‑н Eschenbrenner — който нито се облага с данък върху дохода в Германия, нито дължи данък върху обезщетението при неплатежоспособност съгласно приложимите за него разпоредби във Франция — от това обезщетение фиктивно се приспада приложимият в Германия данък върху дохода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>От това следва, че макар разглежданите погранични работници да са поставени в идентично положение с това на работниците, подлежащи на облагане с данък върху дохода в Германия, по отношение на <HT TYPE="ITALIC">размера</HT> на предоставяното обезщетение при неплатежоспособност, за разлика от работниците, подлежащи на облагане с данък в Германия, те не получават обезщетение при неплатежоспособност, равно на досегашното им нетно възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Обезщетението, което те получават, следователно не дава възможност да се компенсира досегашното нетно възнаграждение на пограничен работник като г‑н Eschenbrenner, тъй като фиктивният дял, съответстващ на приложимия в Германия данък върху дохода, е по-голям от данъка върху дохода, прилаган преди това във Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>По-специално преди неплатежоспособността на неговия работодател.</P></NOTE> съгласно Данъчната спогодба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По липсата на двойно данъчно облагане и по данъчната компетентност на Федерална република Германия</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване следва, от една страна, че мерки за избягване на двойното данъчно облагане на обезщетението при неплатежоспособност са въведени в германския правен ред с член 14, параграф 2, точка 1 от Данъчната спогодба, където се предвижда, че правото да се облага обезщетението при неплатежоспособност на пограничните работници като г‑н Eschenbrenner, принадлежи изключително на Федерална република Германия, и от друга страна, че член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Следва да се отбележи, че член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III, където по-специално се предвижда приспадането на фиктивните данъци, не се намира в германския данъчен кодекс.</P></NOTE> не води до допълнително увеличаване на риска от фактическо двойно облагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Предвид отсъствието на двойно данъчно облагане запитващата юрисдикция си поставя въпроса дали разглежданата национална правна уредба съставлява дискриминационна мярка спрямо разглежданите пограничните работници, която е несъвместима с член 45, параграф 2 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Всъщност по делата, по които са постановени решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:537">EU:C:2004:537</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>По това дело Съдът по същество приема, че принципът на недопускане на дискриминация не допуска национална правна уредба, предвидена в колективен трудов договор, според която размерът на социално обезщетение, каквато е допълнителната временна помощ при отпусканите поради безработица обезщетения, предоставяна на работниците и служителите в случай на уволнение и изплащана от държавата членка по месторабота на работник, който пребивава и е данъчнозадължен в друга държава членка, се изчислява така, че данъкът върху трудовите възнаграждения, дължим в държавата членка по месторабота, се приспада фиктивно при определяне на основата за изчисляване на помощта, докато съгласно съответното споразумение за избягване на двойното данъчно облагане заплатите, надниците и други подобни възнаграждения, изплащани на работниците, които не пребивават в тази държава, се облагат само в държавата членка по пребиваване на последните.</P></NOTE> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>По делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), увеличението, изплащано от работодател, в рамките на работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, се изчислява по такъв начин, че данъкът върху заплатите, дължим от работника в държавата членка по месторабота, се приспада фиктивно при определяне на основата за изчисление на това увеличение, докато съгласно съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане заплатите, надниците и други подобни възнаграждения, изплащани на пограничните работници, подлежат на облагане в държавата членка по пребиваване. В точка 45 от това решение Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>в случая с пограничните работници фиктивното прилагане на ставката на германския данък върху заплатите е пречка да се изплаща увеличение, съответстващо приблизително на 85 % от нетното възнаграждение, получавано преди това за работа на пълно работно време, обратно на случая с пребиваващите в Германия работници<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></NOTE>, съображенията на Съда се основават поне отчасти на обстоятелството, че пограничен работник е бил изложен на риск от двойно данъчно облагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Съгласно установената съдебна практика при липсата на мерки за уеднаквяване или хармонизиране в рамките на Съюза държавите членки запазват компетентността си да определят чрез спогодби или едностранно критериите за разпределяне на техните правомощия за облагане с данъци по-специално с оглед на избягване на двойното данъчно облагане. Те следва да предприемат необходимите мерки, за да предотвратят случаите на двойно данъчно облагане, като използват по-специално критериите, прилагани в международната данъчна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111208">8 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Bilbao Vizcaya Argentaria</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:813">EU:C:2011:813</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Поради това считам, че правото на Федерална република Германия да облага обезщетението при неплатежоспособност на пограничните работници като г‑н Eschenbrenner в съответствие с Данъчната спогодба и вътрешното си законодателство, не може да бъде оспорвано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980512">12 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gilly</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑336/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:221">EU:C:1998:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това заключение (и по-специално фактът, че по настоящото дело Данъчната спогодба е спазена и няма двойно данъчно облагане) все пак не води автоматично да извода, че германското законодателство съответства на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Освен това се питам дали Федерална република Германия действително е упражнила данъчна компетентност по отношение на изплатеното на г‑н Eschenbrenner обезщетение при неплатежоспособност, тъй като член 3, точка 2, буква b) от Einkommensteuergesetz (Закон за данъка върху дохода) освобождава това обезщетение от всякакъв данък и приспадането на фиктивен данък може действително да има за цел да се направи така, че получаващият обезщетението да не получи сума, по-голяма от нетното трудово възнаграждение, която той би получил, ако работодателят му не беше изпаднал в неплатежоспособност, независимо че германското правителство не призна това в съдебното заседание. Парадоксално е обаче от подлежащо на облагане, но освободено от данък в Германия обезщетение да се приспада сума, равна на приложимия данък върху трудовите възнаграждения в Германия (всъщност само общата ставка, без евентуалните намаления поради личното и семейно положение на данъкоплатеца), при положение че ако ставаше въпрос за трудово възнаграждение, то би било облагаемо във Франция!</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По принципа на недопускане на дискриминация, закрепен в разпоредбите на правото на Съюза, предмет на първия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Член 45, параграф 2 ДФЕС забранява всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и другите условия на труд. Член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 492/2011 съставлява само конкретен израз на принципа на недопускане на дискриминация, закрепен в член 45, параграф 2 ДФЕС, специално в областта на условията на заетост и на труд, както и при предоставянето на социални предимства. Поради това член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 492/2011 трябва да се тълкува по същия начин, както член 45, параграф 2 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giersch и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑20/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:411">EU:C:2013:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131205">5 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zentralbetriebsrat der gemeinnützigen Salzburger Landeskliniken</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:799">EU:C:2013:799</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Правилото за равно третиране, съдържащо се както в член 45 ДФЕС, така и в член 7 от Регламент № 492/2011, забранява не само явната дискриминация, основаваща се на гражданството, но и всички прикрити форми на дискриминация, които чрез прилагането на други критерии за различие водят до същия резултат. Освен ако не е обективно оправдана и пропорционална на преследваната цел, разпоредбата от националното право, дори да се прилага без оглед на гражданството, трябва да се счита за непряко дискриминационна, когато поради самото си естество може да засегне в по-голяма степен работниците мигранти, отколкото работниците — местни граждани, и следователно може да постави по-специално първата категория в по-неблагоприятно положение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131205">5 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zentralbetriebsrat der gemeinnützigen Salzburger Landeskliniken</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:799">EU:C:2013:799</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. За да може дадена мярка да бъде квалифицирана като непряко дискриминационна, не е необходимо тя да поставя в по-благоприятно положение всички граждани на съответната държава или в по-неблагоприятно положение единствено гражданите на други държави членки, а не гражданите на съответната държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE> <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Освен това принципът на недопускане на дискриминация не само изисква да не се третират по различен начин сходни положения, но и да не се третират еднакво различни положения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:537">EU:C:2004:537</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция не изяснява въпроса дали обезщетението при неплатежоспособност съставлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>трудово възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 492/2001, или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>социално предимство<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на член 7, параграф 2 от същия регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>В т. 29 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Visciano</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑69/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:468">EU:C:2009:468</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът посочва, че националното право следва да определи правното естество на вземания като разглежданите в главното производство.</P></NOTE>. Въпреки това, като се има предвид, че според тази юрисдикция и съгласно член 14, параграф 2, точка 1 от Данъчната спогодба обезщетението при неплатежоспособност е облагаемо в страната, която го отпуска<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>В случая по-специално в Германия.</P></NOTE>, според мен то се изплаща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>съгласно законоустановени социалноосигурителни схеми<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> и съставлява социално предимство. Отбелязвам също така, че в становището си германското правителство твърди, че обезщетението при неплатежоспособност съставлява социално предимство, изплащано с цел да се насърчи заетостта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Във всички случаи, както изтъква Комисията в писмено си становище, не е важно дали основанието на обезщетението при неплатежоспособност е параграф 1 или параграф 2 от член 7 от Регламент № 492/2011, тъй като с тези две разпоредби се прилага принципът на равно третиране, закрепен в член 45, параграф 2 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Отделно от член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011, считам за уместно в анализа да се включи Директива 2008/94, независимо, че тя не е посочена в преюдициалните въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2008/94</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Тъй като в член 3 от Директива 2008/94 се предвижда задължение за изплащане на неплатените дължими вземания на работниците и служителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110210">10 февруари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andersson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑30/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:66">EU:C:2011:66</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, въпросът за дискриминацията, поставен от запитващата юрисдикция във връзка с изплатеното на г‑н Eschenbrenner обезщетение при неплатежоспособност, трябва да се преценява в светлината на социалната цел на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът подчертава, че изплащането на вземания по трудови възнаграждения поради самото си естество има твърде голямо значение за заинтересованите лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Visciano</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑69/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:468">EU:C:2009:468</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Освен това в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111117">17 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Ardennen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑435/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:751">EU:C:2011:751</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът приема, че целта на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19801020">20 октомври 1980 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>ОВ, L 283, 1980 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 1, стр. 197, изменена с Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020923">23 септември 2002 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="270" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2002">ОВ L 270, стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 149).</P></NOTE>, разпоредбите на която по същество съответстват на разпоредбите на Директива 2008/94<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Всъщност в т. 20 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110210">10 февруари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andersson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑30/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:66">EU:C:2011:66</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът приема, че Директива 2008/94 представлява кодификация на Директива 80/987 и съдържа по същество същите разпоредби като последната.</P></NOTE>, се състои в това да гарантира на всички работници и служители <HT TYPE="ITALIC">минимална закрила</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>В съображение 3 от Директива 2008/94 се предвижда следното: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>[н]еобходими са разпоредби за закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя и за да им се осигури минимално ниво на защита, в частност за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания, като се отчита необходимостта от балансирано икономическо и социално развитие в Общността. За тази цел държавите членки следва да създадат орган, който да осигури изплащането на неплатените вземания на засегнатите работници и служители<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></NOTE> на равнище Европейски съюз в случай на неплатежоспособност на работодателя чрез изплащането на дължимите вземания за възнаграждение, които произтичат от трудови договори или от трудови правоотношения и са останали неизплатени в определен период.<?PAGE NO="11"?> Именно с тази цел член 3 от Директива 80/987 задължава държавите членки да вземат необходимите мерки, така че при спазване на член 4 от тази директива гарантиращите институции да осигурят изплащането на посочените дължими вземания на работниците или служителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Член 4 от Директива 2008/94 предоставя на държавите членки възможността да ограничат задължението за изплащане чрез определянето на референтен период или период на гаранцията и/или на тавани за плащанията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gomes Viana Novo и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑309/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:774">EU:C:2013:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Следователно съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2008/94 държавите членки могат да ограничат задължението за изплащане за даден период, определен в съответствие с условията на член 4, параграф 2 от директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980714">14 юли 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regeling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑125/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:358">EU:C:1998:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение от документите по делото, представени пред Съда, става ясно, че обезщетението при неплатежоспособност обхваща трите последни месеца от трудовия договор в съответствие с член 165, параграф 1 от SGB III.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Освен това в член 4, параграф 3, първа алинея от Директива 2008/94 се предвижда възможност държавите членки да определят таван на гаранцията за изплащане на неплатените вземания на работниците и служителите, за да се избегне изплащането на суми, надхвърлящи социалната цел на тази директива. Съдът обаче приема, че макар държавите членки да имат право да определят таван на гаранцията на неплатените вземания, <HT TYPE="ITALIC">те са длъжни да осигурят в рамките на този таван изплащането на всички съответни неплатени вземания</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040304">4 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barsotti и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑19/01, C‑50/01 и C‑84/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:119">EU:C:2004:119</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно член 4 от Директива 2008/94 трябва да се тълкува стеснително и в съответствие със социалната цел на директивата, а именно да се осигури <HT TYPE="ITALIC">минимална защита на всички работници</HT> Вж. също така по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980714">14 юли 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regeling</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑125/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:358">EU:C:1998:358</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Макар в член 3 от Директива 2008/94 да се предвижда, че гарантиращите органи осигуряват изплащането на неплатените вземания на работниците и служителите, аз споделям становището на германското правителство, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>[т]ази директива същевременно не съдържа никаква разпоредба по въпроса дали в случая става въпрос за брутните или за нетните стойности и за начина, по който евентуално трябва да се третира обезщетението при неплатежоспособност от данъчна гледна точка<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>. Всъщност Директива 2008/94 не урежда данъчното третиране на разглежданите вземания. След като липсва хармонизация в прилагането на правото на Съюза, държавите членки имат право да преценят дали да облагат обезщетението, съответстващо на неплатените вземания на работниците и служителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Що се отнася до работниците, които пребивават в Германия, обезщетението при неплатежоспособност се изплаща в размер на нетното възнаграждение. От това следва, че за тях обезщетението при неплатежоспособност по начало се равнява на нетното им трудово възнаграждение, което са получавали преди това като активни работници. Следователно за разглеждания период нетното им трудово възнаграждение се възстановява със задна дата, тъй като те получават предишното си нетно трудово възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Що се отнася обаче до пограничните работници, които се намират в положението на г‑н Eschenbrenner, фиктивното приспадане на германския данък върху трудовите възнаграждения при определяне на обезщетението при неплатежоспособност съгласно член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III не позволява да се постигне същият резултат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:537">EU:C:2004:537</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В действителност фиктивното отчитане на германския данък върху трудовите възнаграждения има неблагоприятно отражение върху положението на пограничните работници като г‑н Eschenbrenner и ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо работниците, които пребивават в Германия. За разлика от последните нетното възнаграждение на пограничните работници за разглеждания период не се определя или възстановява със задна дата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Комисията счита, че би било злоупотреба да се прилагат удръжки, които не биха били направени, ако не бе настъпила неплатежоспособността на работодателя.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Поради това се оказва, че разглежданата национална правна уредба третира пограничните работници по същия начин, както работниците, които пребивават в Германия, въпреки че те се намират в положения, които не са сходни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Германското правителство обаче счита, че пограничните работници и пребиваващите в Германия работници са в сходно положение.</P></NOTE>. Всъщност преди неплатежоспособността на неговия работодател г‑н Eschenbrenner е облаган с данък във Франция и е получавал нетен доход, по-висок от дохода на работник, който се намира положение, идентично с неговото, но пребиваващ в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Германското правителство счита, че главната последица на член 167, параграф 2, точка 2 от SGB III, не е поставянето в по-неблагоприятно положение на мигриращите работници и пограничните работници. Според това правителство в зависимост от специфичните особености на всеки отделен случай, и по-специално на индивидуалните данъчни ставки на работниците в различните държави — членки на Европейския съюз, във всеки отделен случай такава разпоредба може да има благоприятни или неблагоприятни последици за положението на пограничния работник според това дали по-високият данък е германският данък, или данъкът на другата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Важно е да се подчертае, че неблагоприятните, а дори и благоприятни последици — които могат да породят различията в данъчните ставки на държавите членки, чието определяне, при липса на правна уредба на Съюза в тази област, е изцяло от компетентност на държавите членки — не могат като такива да водят до дискриминация, която е забранена от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980512">12 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gilly</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑336/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:221">EU:C:1998:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Когато обаче обезщетението при неплатежоспособност, изплатено от държава членка на пребиваващ в нея работник, съответства на нетното му възнаграждение, получавано от него по-рано за определена работа, и така с него се цели да се възстанови статуквото преди неплатежоспособността на работодателя в съответствие с целта на Директива 2008/94, тази държава членка трябва да осигури същото третиране на пограничните работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>В това отношение ще отбележа, че след като с обезщетението при неплатежоспособност, изплащано от Федерална република Германия на работник, се цели да се възстанови нетното възнаграждение преди неплатежоспособността на работодателя, тази държава членка има право при определянето му да приспадне от брутното възнаграждение на пограничния работник сумата на заплащаните преди това от него данъци. Поради това считам, че Федерална република Германия има право да приспадне от брутното възнаграждение на г‑н Eschenbrenner сумата на данъците, които последният би заплатил във Франция върху същото възнаграждение преди обявяване на неплатежоспособността на неговия работодател.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Ето защо в случая с пограничните работници фиктивното прилагане на данъка върху германските трудови възнаграждения е пречка размерът на обезщетението при неплатежоспособност да съответства на получаваното преди това нетно възнаграждение, за разлика от случая с пребиваващите в Германия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> работници, и съставлява дискриминация, която противоречи на член 45 ДФЕС и член 7 от Регламент № 492/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция не прави опит за оправдаване на тази дискриминация. Германското правителство обаче счита, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>задължението, макар и непряко, за прилагане на данъчни разпоредби на други държави членки би могло да доведе до решения за отхвърляне и до увеличаване по непропорционален начин на административните разходи<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Считам, че тези възражения следва да се отхвърлят. Всъщност в точка 30 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040916">16 септември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Merida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:537">EU:C:2004:537</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>във всички случаи такива мотиви не могат да оправдаят неспазването от Федерална република Германия на задълженията, произтичащи от Договора за функционирането на [ЕС]<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. Вж. също така решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erny</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑172/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:399">EU:C:2012:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140619">19 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Specht и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2005">EU:C:2014:2005</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Това на още по-силно основание е вярно, ако целта на германското законодателство, което не облага обезщетението при неплатежоспособност, е да следи това обезщетение да не надхвърля това, което получаващият го би получил като трудово възнаграждение. Вж. бележка под линия 14 от настоящото заключение. Това потвърждава, че Федерална република Германия може фиктивно да приспадне данъка, който заинтересованият би платил във Франция. Вж. бележка под линия 33 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Считам също така, че с разглежданата национална правна уредба се нарушава член 3 от Директива 2008/94, тъй като тази уредба не осигурява изплащането на всички съответни неплатени вземания в рамките на тавана, определен съгласно член 4, параграф 3 от същата директива. Всъщност, макар правото на Федерална република Германия да облага вземанията, да не подлежи на съмнение, упражняването на това право чрез фиктивно приспадане на германския данък, който в конкретния случай е по-висок от прилагания преди това френски данък, съставлява нарушение на член 3 от Директива 2008/94 и на режима на минимална защита, предвиден в същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Освен това, като се има предвид, че съгласно член 3 от Директива 2008/94 изплащането на неплатените вземания трябва да бъде осигурено от <HT TYPE="ITALIC">гарантиращите органи</HT>, Агенцията трябва да осигури както на пребиваващите работници, така и на пограничните работници изплащането на тяхното нетно възнаграждение. Следователно обстоятелството, че лицето, получило обезщетението при неплатежоспособност, евентуално<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Ще отбележа, че от акта за преюдициално запитване е видно, че съставите на Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове) не са единодушни по въпроса дали пограничният работник наистина запазва вземане спрямо своя работодател в това отношение.</P></NOTE> запазва вземане срещу работодателя си, що се отнася до съответстващата на данъка част от брутното му трудово възнаграждение, според мен е ирелевантно и няма значение за изхода на делото.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Landessozialgericht Rheinland-Pfalz (Областен социален съд на Райнланд-Пфалц), по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Член 45 ДФЕС, член 7 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 година</DATE> относно свободното движение на работници в Съюза и член 3 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 година</DATE> относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател не допускат национална правна уредба, която за разлика от съществуващото положение за работниците, подлежащи на данъчно облагане с данък върху дохода в тази държава членка, не гарантира на пограничните работници — които нито подлежат на облагане с данък върху дохода в същата държава членка, нито дължат данък върху обезщетението при неплатежоспособност съгласно приложимите за тях разпоредби в друга държава членка — обезщетение при неплатежоспособност, равно на досегашното им нетно възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>