<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑294/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0294</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:367">EU:C:2016:367</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА М. WATHELET — ДЕЛO C‑294/15</P><P>MIKOŁAJCZYK</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Wathelet</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160526">26 май 2016 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑294/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Edyta Mikołajczyk</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Marie Louise Czarnecka</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Stefan Czarnecki</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Apelacyjny w Warszawie</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Варшавски апелативен съд, Полша)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по граждански дела</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 2201/2003</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграф 1, буква а)</KEYWORD><KEYWORD>Материален обхват</KEYWORD><KEYWORD>Искане за унищожаване на брак, предявено от трето лице след смъртта на единия от съпрузите</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на съдилищата на държавата членка по местопребиваването на ищеца да разгледат такова искане</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1, буква а) и параграф 3 и на член 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от <DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000<NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="338" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 338, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183. В настоящото заключение ще се основавам на редакцията на Регламент № 2201/2003 съгласно изменението му с Регламент (ЕО) № 2116/2004 на Съвета от <DATE ISO="20041202">2 декември 2004 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="367" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 367, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 90).</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Регламент № 2201/2003<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По-конкретно запитването се отнася до приложимостта на Регламента към исковете за унищожаване на брака, предявени от трето лице след смъртта на единия от съпрузите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съображение 8 от Регламент № 2201/2003 гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>[п]о отношение на решенията за развод, законната раздяла на съпрузите или обявяването на брака за нищожен, настоящият регламент се отнася само до разтрогването на [брачните] връзки и не трябва да се занимава с въпросите за основанията за развода, имуществените последици на брака или други допълнителни въпроси<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Обхватът на Регламент № 2201/2003 е очертан в член 1, параграфи 1 и 3, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>развод, законна раздяла или обявяването на нищожността на брака;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент не се прилага за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>установяването или оспорването на връзката родител-дете;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>решенията за осиновяване, мерките, подготвящи осиновяването или прекратяването на осиновяването;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>имената на детето;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>пълнолетието;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>задълженията за издръжка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>доверителна собственост или наследяване;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>мерките, предприемани в резултат на престъпленията, извършени от деца<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 3 от Регламента е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Обща компетентност<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата членка,</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>на чиято територия:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>съпрузите имат обичайно местопребиваване, или</P></ITEM><ITEM><P>съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или</P></ITEM><ITEM><P>ответникът има обичайно местопребиваване, или</P></ITEM><ITEM><P>в случай на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или</P></ITEM><ITEM><P>ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или</P></ITEM><ITEM><P>ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> там;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на настоящия регламент терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> има значението, с което се използва в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Фактите по настоящото дело са необичайни и се отнасят до събития отпреди няколко десетилетия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20121120">20 ноември 2012 г.</DATE> Едита Миколайчик (Edyta Mikołajczyk) предявява пред Sąd Okręgowy w Warszawie (Варшавски окръжен съд, Полша) иск за унищожаване на брака между Стефан Чарнецки (Stefan Czarnecki) и Мари Луиз Чарнецка, по баща Кюнен (Marie Louise Czarnecka, née Cuenin), сключен на <DATE ISO="19560704">4 юли 1956 г.</DATE> пред длъжностното лице по гражданското състояние на 16‑и район на Париж (Франция). Едита Миколайчик твърди, че е наследник по завещание на първата съпруга на Стефан Чарнецки — Зджислава Чарнецка (Zdzisława Czarnecka), починала на <DATE ISO="19990615">15 юни 1999 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Според Едита Миколайчик бракът на Стефан Чарнецки и Зджислава Чарнецка, сключен на <DATE ISO="19370713">13 юли 1937 г.</DATE> пред длъжностното лице по гражданското състояние на град Познан (Полша), никога не е бил разтрогван, поради което сключеният впоследствие брак между Стефан Чарнецки и Мари Луиз Чарнецка е довел до състояние на двубрачие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Искът за унищожаване на брака е предявен срещу Стефан Чарнецки и Мари Луиз Чарнецка. Тъй като Стефан Чарнецки умира на <DATE ISO="19710303">3 март 1971 г.</DATE>, по делото го представлява особен представител, който се присъединява към становището на Мари Луиз Чарнецка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Последната повдига възражение за липса на международна компетентност на Sąd Okręgowy w Warszawie (Варшавски окръжен съд) и моли да бъде прекратено делото по иска за унищожаване на брака. По съществото на делото тя поддържа, че искът трябва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20130909">9 септември 2013 г.</DATE> Sąd Okręgowy w Warszawie (Варшавски окръжен съд) отхвърля възражението за липса на международна компетентност, като нито една от страните не обжалва това определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE> същият съд констатира, че бракът на Стефан Чарнецки и Зджислава Чарнецка е бил прекратен с решение за развод, постановено от полските съдилища на <DATE ISO="19400529">29 май 1940 г.</DATE>, и съответно отхвърля като неоснователен иска за унищожаване на брака.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Едита Миколайчик обжалва това решение пред Sąd Apelacyjny w Warszawie (Варшавски апелативен съд, Полша).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>При разглеждането на жалбата посоченият съд се изправя пред съмнения дали полските съдилища имат международна компетентност да разглеждат спора в главното производство на основание членове 1 и 3 от Регламент № 2201/2003. Затова Sąd Apelacyjny w Warszawie (Варшавски апелативен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1)</NO.P><TXT>Делата за унищожаване на брак след смъртта на единия от съпрузите попадат ли в приложното поле на Регламент [№ 2201/2003]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос: попадат ли в приложното поле на посочения регламент делата за унищожаване на брак, образувани по иск на друго лице, а не на един от съпрузите?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли по дела за унищожаване на брак, образувани по иск на друго лице, а не на един от съпрузите, компетентността на съда да бъде учредена на основанията, предвидени в член 3, параграф 1, буква а), пето и шесто тире от Регламент [№ 2201/2003]?<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20150617">17 юни 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Писмени становища представят полското и италианското правителство, както и Европейската комисия. Нито страните в главното производство, нито встъпилите страни в производството пред Съда правят искане за провеждане на съдебно заседание. Съдът приема, че разполага с достатъчно данни, за да може да се произнесе, без да провежда съдебно заседание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да определи дали Регламент № 2201/2003 се прилага по отношение на исковете за унищожаване на брака, предявени след смъртта на единия от съпрузите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Доколкото в преюдициалното запитване запитващата юрисдикция възпроизвежда до голяма степен фактическите констатации на Sąd Okręgowy w Warszawie (Варшавски окръжен съд), в това число констатацията за прекратяването на брака между Стефан Чарнецки и Зджислава Чарнецка с решение за развод от 1940 г.<NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Това означава, че при сключването на втория си брак — с Мари Луиз Чарнецка през 1956 г., Стефан Чарнецки не е бил в двубрачие.</P></NOTE>, на пръв поглед ми се струва, че искът, във връзка с който е отправен този преюдициален въпрос, е най-вероятно неоснователен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Въпреки това този въпрос по съществото на делото може да се обсъжда едва след решаването на въпроса дали полските съдилища имат международна компетентност за разглеждането на спора в главното производство. Именно този въпрос обаче е предмет на разглежданото тук преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция не е определящо само по себе си обстоятелството, че съгласно член 1, параграф 1, буква а) от Регламент № 2201/2003 същият се прилага по граждански дела, отнасящи се до унищожаването на брака.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Тя припомня, че този регламент отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 на Съвета от <DATE ISO="20000529">29 май 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи<NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="160" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2000">ОВ L 160, стр. 19</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>. Посоченият регламент пък е изготвен въз основа на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>конвенцията, съставена на основание член K.3 от Договора за Европейския съюз, за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="221" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1998">ОВ C 221, 1998 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 11, стр. 243.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Макар че приложимите по настоящото дело разпоредби са до голяма степен сходни със съответните разпоредби от Конвенцията, която също не изключва от своя обхват нито една категория искове за унищожаване на брака, запитващата юрисдикция изтъква точка 27 от обяснителния доклад към тази конвенция, изготвен от проф. Борас и одобрен от Съвета на <DATE ISO="19980528">28 май 1998 г.</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="221" PAGE.FIRST="27" DATE.PUB="1998">ОВ C 221, 1998 г., стр. 27</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>обяснителният доклад на проф. Борас<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></NOTE>, която гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>[з]а целите на установяването на критериите за компетентност по брачни дела не следва да се вземат предвид случаите, в които действителността на брака трябва да се преценява по иск за унищожаването му към момент, когато единият или и двамата съпрузи са починали, тъй като този въпрос не попада в обхвата на Конвенцията. Такива хипотези се поставят за разглеждане главно по обуславящи въпроси, свързани с наследяването. Те се уреждат от приложимите в тази област международни актове […] или от вътрешното право на съответната държава, ако то предвижда такава възможност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Понастоящем свързаните с наследяването въпроси на международната компетентност се уреждат от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="107" DATE.PUB="2012">ОВ L 201, стр. 107</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Според полското и италианското правителство исковете за унищожаване на брака, предявени след смъртта на единия от двамата съпрузи, не попадат в обхвата на Регламент № 2201/2003, тъй като към момента на предявяването на иска брачният съюз, до който се отнася искът, вече е прекратен поради смъртта на единия от съпрузите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Според тези правителства, когато бракът е прекратен, спорът относно унищожаването му засяга главно не въпросите на гражданското състояние на физическите лица, а — както в случая — имуществените права при наследяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В подкрепа на тезата си полското и италианското правителство също се позовават на точка 27 от обяснителния доклад на проф. Борас.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Подобно на Комисията, аз смятам, че тъкмо обратното, Регламент № 2201/2003 се прилага към всички искове за унищожаване на брака, включително ако единият от съпрузите е починал, и то независимо че е възможно искът да е свързан със спор относно наследяването, както е в разглеждания в главното производство случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Противно на твърденията на италианското правителство, обстоятелството, че искът за унищожаване, по който се води главното производство, се отнася до вече прекратен брак поради смъртта на единия от съпрузите, не е основание да се приеме, че този иск е извън обхвата на Регламент № 2201/2003. Всъщност като последица от смъртта бракът се прекратява ex nunc, а с иска за унищожаване се цели обявяването му за недействителен ex tunc. Ето защо е възможно да е налице интерес от унищожаването на брака дори след прекратяването му поради смъртта на единия от съпрузите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Освен това, както подчертава Комисията, текстът на член 1, параграф 1, буква а) от Регламент № 2201/2003 не оставя никакво място за съмнение в приложимостта на този регламент към искове за унищожаване на брака като разглеждания в главното производство. Съвсем недвусмислено и без никакви уговорки и допълнителни условия тази разпоредба предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>[н]астоящият регламент се прилага […] [към] обявяването на нищожността на брака […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Нещо повече, делата за унищожаване на брака след смъртта на единия от съпрузите не са посочени сред видовете дела, които съгласно член 1, параграф 3 изрично са изключени от обхвата на Регламент № 2201/2003.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Що се отнася до доводите във връзка с точка 27 от обяснителния доклад на проф. Борас, ще отбележа, че конвенцията, до която се отнася докладът, изобщо не влиза в сила, а и както подчертава отново Комисията, проф. Борас не дава никакво обяснение защо да се налага такова изключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Наред с това, както отбелязва Комисията, целта на Регламент № 2201/2003 е да осигури на гражданите на Европейския съюз висока степен на предвидимост и правна яснота по отношение на компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела с международен елемент. Затова да се изключат от обхвата му исковете за унищожаване на брака при смърт на единия от съпрузите, би било в противоречие с духа и целта на Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Накрая, съображение 8 от Регламента гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>[п]о отношение на решенията за […] обявяването на брака за нищожен, настоящият регламент се отнася само до разтрогването на [брачните] връзки и не трябва да се занимава с въпросите за основанията за развода, имуществените последици на брака или други допълнителни въпроси<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Противно на твърденията на полското и италианското правителство, това съображение не означава, че Регламент № 2201/2003 не се прилага към исковете за унищожаване на брака след смъртта на единия или и на двамата съпрузи. Тъкмо обратното, то сочи, че при дела по такива искове Регламентът се прилага единствено по отношение на въпроса за разтрогването на брачните връзки, но не и по отношение на имуществените последици на брака, каквато е например наследяването, което впрочем е изрично изключено от обхвата на Регламента с член 1, параграф 3, буква е).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Ето защо Регламент № 2201/2003 може да определи кой съд е компетентен в случая да се произнесе по действителността на брака между Стефан Чарнецки и Мари Луиз Чарнецка, но е неприложим по въпросите във връзка с наследството на Стефан Чарнецки и първата му съпруга, Зджислава Чарнецка, на която Едита Миколайчик твърди, че е наследник по завещание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>По тези причини предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, че исковете за унищожаване на брака, предявени след смъртта на единия от съпрузите, попадат в обхвата на Регламент № 2201/2003.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да определи дали обхватът на Регламент № 2201/2003 се простира и по отношение на исковете за унищожаване на брака, предявени от друго лице, а не от единия от съпрузите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че обяснителният доклад на проф. Борас не съдържа информация за евентуалната неприложимост на Регламента по отношение на исковете за унищожаване на брака, предявени от друго лице, а не от единия от съпрузите. Тя посочва и неяснотата на доктрината по този въпрос, доколкото според едни автори член 3 от Регламент № 2201/2003 имплицитно изключва прилагането му към предявени от трети лица искове за унищожаване на брака, а според други трябва да се допусне възможност за прилагане на Регламента, когато унищожаването на брака се иска от прокурора или от трето лице с правен интерес, но с уговорката, че в тези процесуални хипотези биха могли да се прилагат само член 3, параграф 1, буква а), първо до четвърто тире и член 3, параграф 1, буква б).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Полското и италианското правителство споделят мнението, че Регламент № 2201/2003 не се прилага по отношение на исковете за унищожаване на брака, предявени от друго лице, а не от единия от съпрузите. В подкрепа на тезата си полското правителство изтъква, че редица от основанията за компетентност по член 3, параграф 1, буква а) от Регламента са свързани с обичайното местопребиваване на двамата съпрузи или на единия от тях, което показвало, че само съпрузите се разглеждат като възможни страни по делото за унищожаване на брака.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Подобно на Комисията, предлагам да се възприеме тълкуване, вярно на текста на членове 1 и 3 от Регламент № 2201/2003, които не обуславят приложимостта на Регламента по отношение на исковете за унищожаване на брака от това кой е ищецът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Също така, макар че брачните искове наистина са лични, има случаи, в които е възможно и трето лице да има правен интерес, както е в главното производство, и няма причина да му се отнема възможността да брани този свой интерес, при положение че правата му ще се преценяват не въз основа на Регламент № 2201/2003, а въз основа на приложимото национално законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че някои от основанията за компетентност по член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 2201/2003 са свързани с обичайното местопребиваване на съпрузите, е без значение за отговора на втория въпрос, тъй като учредяването на международна компетентност по делата за унищожаване на брака за съда по обичайното местопребиваване на съпрузите не е пречка за това трето лице да има право на иск пред същия съд в съответствие с разпоредбите на Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>По тези причини предлагам на Съда да отговори на втория въпрос, че обхватът на Регламент № 2201/2003 се простира и по отношение на исковете за унищожаване на брака, предявени от друго лице, а не от единия от съпрузите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да определи дали когато съд на държава членка е сезиран с иск за унищожаване на брака от трето спрямо съпрузите лице, компетентността на този съд може да бъде учредена на основанията по член 3, параграф 1, буква a), пето и шесто тире от Регламент № 2201/2003.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция прилагането на тези разпоредби би могло да доведе до учредяване на компетентност за полските съдилища да преценяват действителността на сключен във Франция брак само защото ищецът, който е трето спрямо съпрузите лице, в случая Едита Миколайчик, е с местопребиваване в Полша и въпреки че не е налице никаква връзка с местопребиваването на съпрузите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Според италианското правителство, доколкото използват като фактор за привързване обичайното местопребиваване на ищеца, критериите по член 3, параграф 1, буква a), пето и шесто тире от Регламент № 2201/2003 трябва да се разглеждат като отнасящи се единствено до хипотезите, в които ищец е единият от съпрузите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В това отношение посоченото правителство се позовава на точка 32 от обяснителния доклад на проф. Борас, според която включването на критериите за учредяване на компетентност, различни от обичайното местопребиваване на съпрузите, е обосновано от загрижеността на някои държави членки да не се затруднява прекомерно достъпът до правосъдие за съпрузите, които поради разстройването на брака са се завърнали в страната, в която са живеели преди брака.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Както италианското правителство, Комисията смята, че би било в противоречие с целта на Регламент № 2201/2003 да се допусне буквално тълкуване на разглежданите разпоредби, което би дало възможност за учредяване на международна компетентност на полските съдилища да се произнесат по предявения от трето лице иск за унищожаване на сключен във Франция брак. Според нея е немислимо законодателят на Съюза да е искал терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>ищец<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> да се отнася до третите лица в контекста на искове за унищожаване на брака, ако тези лица имат право на иск съгласно националното право. Според Комисията установените с Регламента правила за компетентността са предназначени да съхранят интересите на съпрузите, а не интересите на трети лица, евентуално легитимирани да водят подобно дело. Доколкото трети лица имат право да предявяват подобен иск, за тях важат правилата за компетентност, установени в полза на съпрузите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Споделям становището и доводите на италианското правителство и на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Освен това следва най-напред да се припомни, че в точка 48 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hadadi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:474">EU:C:2009:474</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът вече е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>член 3, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 2201/2003 предвиждат няколко основания за компетентност, между които не е установена йерархия. Всички обективни критерии, посочени в този член 3, параграф 1, са алтернативни<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Затова в точка 49 от същото решение Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>установената с Регламент № 2201/2003 система за разпределяне на компетентността по дела за разтрогване на брака няма за цел да изключи наличието на няколко компетентни юрисдикции. Напротив, изрично се предвижда успоредното съществуване на няколко компетентни юрисдикции, без да се установява йерархия между тях<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>От тези откъси личи, че третото лице, което иска унищожаване на брака, е свободно да предяви иска си по свой избор пред което и да е измежду съдилищата, посочени в член 3, параграф 1, буква a) от Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Същевременно, въпреки че трето, пето и шесто тире от тази разпоредба се отнасят общо до обичайното местопребиваване на ответника или на ищеца, в точка 50 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hadadi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:474">EU:C:2009:474</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът е постановил, че „докато <HT TYPE="ITALIC">изброените в член 3, параграф 1, буква а) от посочения регламент критерии се основават в различни аспекти на обичайното местопребиваване на съпрузите</HT>, критерият по буква б) от същия параграф е свързан с държавата членка, „чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>domicile<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>От пасажа в курсив ясно следва, че според Съда всички основания за компетентност по член 3, параграф 1, буква a) от Регламент № 2201/2003 са свързани с обичайното местопребиваване на единия или и на двамата съпрузи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Именно по тази причина според мен член 3, параграф 1, буква а), пето тире не просто учредява компетентност за съда по обичайното местопребиваване на ищеца, но и изисква ищецът да е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска. Същото се отнася за шесто тире от тази разпоредба, съгласно което ищецът трябва да е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и да е гражданин на въпросната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Защо законодателят на Съюза би добавял подобни условия за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>ищеца<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, ако не ставаше дума за единия от съпрузите?</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>По тези причини предлагам на Съда да отговори на третия въпрос, че член 3, параграф 1, буква a), пето и шесто тире от Регламент № 2201/2003 не се прилага по отношение на исковете за унищожаване на брака, предявени от трето спрямо съпрузите лице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI –</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Sąd Apelacyjny w Warszawie (Варшавски апелативен съд, Полша), както следва:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1)</NO.P><TXT>Исковете за унищожаване на брака, предявени след смъртта на единия от съпрузите, попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от <DATE ISO="20031127">27 ноември 2003 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, изменен с Регламент (ЕО) № 2116/2004 на Съвета от <DATE ISO="20041202">2 декември 2004 г.</DATE></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В обхвата на Регламент № 2201/2003, изменен с Регламент № 2116/2004, попадат и исковете за унищожаване на брака, предявени от трето спрямо съпрузите лице.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1, буква a), пето и шесто тире от Регламент № 2201/2003, изменен с Регламент № 2116/2004, не се прилага по отношение на исковете за унищожаване на брака, предявени от трето спрямо съпрузите лице<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>