<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><ORDER xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.ORDER><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-387/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CO0387</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:751">EU:C:2021:751</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.ORDER><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Определение от <DATE ISO="20210901">1.9.2021 г.</DATE> — Дело C‑387/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">OKR (Преюдициално запитване от помощник-нотариус)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Определение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20210901">1 септември 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: полски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда</KEYWORD><KEYWORD>Член 267 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Помощник-нотариус</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Критерии</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост на преюдициалното запитване</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><ORDER.INIT><P>По дело C‑387/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Zastępca notarialny w Krapkowicach (помощник-нотариус в Крапковице, Полша) с акт от <DATE ISO="20200803">3 август 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200812">12 август 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по искане на</P></ORDER.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">OKR</HT></P></PARTIES><PREAMBLE.GEN><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, C. Toader (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE.GEN><CONTENTS.ORDER><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Определение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 22 и 75 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="107" DATE.PUB="2012">ОВ L 201, 2012 г., стр. 107</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Регламентът относно наследяването<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производство, водено по частна жалба на украинската гражданка OKR, която има местопребиваване в Полша и е съсобственик на недвижим жилищен имот с местонахождение в тази държава членка, срещу отказа на Zastępca notarialny w Krapkowicach (помощник-нотариус в Крапковице, Полша) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>помощник-нотариусът<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) да състави нотариално завещание, което да съдържа разпоредба за избор на украинското право като приложимо по въпросите на наследяването ѝ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламентът относно наследяването</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 22 от Регламента относно наследяването е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Избор на приложимо право<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, а параграфи 1 и 2 от него предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="022.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта.</ALINEA><ALINEA>Всяко лице с повече от едно гражданство може да избере правото на която и да е от държавите, чийто гражданин е към момента на избора или на смъртта.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Изборът се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или е виден от условията на такова разпореждане<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 75 от Регламента е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Връзка със съществуващи международни конвенции<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> и параграф 1 от него гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>[н]астоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или няколко държави членки са страни по време на приемането му и които се отнасят до въпроси, уредени от него<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Полското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 81 от Ustawa Prawo o notariacie (Закон за нотариата) от <DATE ISO="19910214">14 февруари 1991 г.</DATE> (Dz. U., бр. 22, позиция 91), в приложимата му за главното производство редакция (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Законът за нотариата<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>[н]отариусът е длъжен да отказва да извършва нотариални действия, които биха били в противоречие със закона<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 82 от Закона за нотариата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Лицето, на което е отказано извършването на нотариално действие, се уведомява за правото му да обжалва отказа и за реда за упражняване на това право. В едноседмичен срок от деня на отказа за извършване на нотариалното действие лицето може писмено да поиска да бъдат изготвени и да му бъдат връчени мотивите за този отказ. Нотариусът изготвя мотивите в едноседмичен срок от деня на получаване на искането<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 83 от посочения закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="083.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В едноседмичен срок от деня, в който са му връчени мотивите за отказа, а ако в срока за това не е поискало да му се връчат мотиви — от деня, в който е узнало за отказа, всяко заинтересовано лице може да обжалва отказа за извършване на нотариалното действие с частна жалба до sąd okręgowy (окръжен съд, Полша), в чийто район се намира кантората на нотариуса, който отказва да извърши нотариалното действие. Частната жалба се подава чрез нотариуса.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="083.001A"><NO.PARAG>1a.</NO.PARAG><ALINEA>Нотариусът по параграф 1 е длъжен да вземе становище по частната жалба в едноседмичен срок и да го изпрати на съда заедно с жалбата, както и да връчи това становище на заинтересованото лице, освен ако вече не е изготвил и не му е връчил мотивите за отказа.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="083.001B"><NO.PARAG>1b.</NO.PARAG><ALINEA>Съдът разглежда частната жалба в съдебно заседание, като прилага съответно правилата на Kodeks postępowania cywilnego (Граждански процесуален кодекс) за охранителните производства.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="083.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако намери, че частната жалба е основателна, нотариусът може да извърши съответното нотариално действие; в този случай той не придвижва жалбата<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>OKR се обръща към помощник-нотариуса с молба да състави нотариално завещание, което да съдържа разпоредба за избор на украинското право като приложимо по въпросите на наследяването ѝ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Помощник-нотариусът отказва да извърши това нотариално действие на основание членове 22 и 75 от Регламента относно наследяването, както и на основание на Umowa bilateralna o pomocy prawnej i stosunkach prawnych w sprawach cywilnych i karnych (Двустранен договор между Полша и Украйна за правна помощ и правни отношения по граждански и наказателни дела) от <DATE ISO="19930524">24 май 1993 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Против отказа за извършване на това нотариално действие OKR подава частна жалба до Sąd Okręgowy w Opolu (Окръжен съд Ополе, Полша) чрез помощник-нотариуса в съответствие с член 83, параграф 1 от Закона за нотариата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>В настоящото производство помощник-нотариусът поддържа, че следва да упражни първоинстанционен контрол над решението си за отказ, в което е приел, че поисканото нотариално действие би било в противоречие със закона. Същевременно той посочва, че в случаите, при които главният въпрос е за тълкуването на правото на Съюза, той би бил в състояние ефективно да упражни такъв контрол само ако може да отправи преюдициално запитване до Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Що се отнася до възможността да бъде окачествен като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, помощник-нотариусът по същество посочва, че е безпристрастен орган, който е независим от страните, които се обръщат към него с молби за извършване на<?PAGE NO="4"?> нотариални действия, че предоставяната от него правна защита е задължителна и че правомощието му да упражнява контрол над отказите си за извършване на нотариални действия е също така постоянно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>При тези условия помощник-нотариусът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 22 [от Регламента относно наследяването] да се тълкува в смисъл, че право да избират отечествения си закон за приложимо право по всички въпроси на наследяването имат и лицата, които не са граждани на Европейския съюз?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 75 във връзка с член 22 от [Регламента относно наследяването] […] да се тълкува в смисъл, че когато между държава членка и трета държава има двустранен договор, който не урежда избора на приложимо право по въпросите на наследяването, но определя приложимото право към наследяването, гражданите на третата държава с местоживеене в сключилата двустранния договор държава членка могат да избират приложимото право?</TXT><P>По-конкретно:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>трябва ли двустранният договор с третата държава изрично да изключва възможността за избор на определено право, а не само да определя приложимия наследствен закон чрез обективни критерии за привързване, за да се приеме, че разпоредбите му имат предимство пред член 22 от [Регламента относно наследяването],</P></ITEM><ITEM><P>трябва ли да се приеме, че свободата да се избере приложимото към наследяването право и чрез такъв избор да се определи едно-единствено приложимо право — най-малкото в обхвата, определен от законодателя на Съюза в член 22 от [Регламента относно наследяването] — спада към принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела в рамките на Европейския съюз, които не бива да се нарушават включително при прилагането на двустранни споразумения с трети държави, имащи предимство пред [Регламента относно наследяването]?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>По решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20201002">2 октомври 2020 г.</DATE>, взето въз основа на становище на генералния адвокат и на съдията докладчик, до помощник-нотариуса е изпратено искане за информация. С него той е приканен да изясни някои обстоятелства във връзка с функциите, които изпълнява в главното производство, за да се установи дали в случая има качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> по смисъла на член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В отговора си от <DATE ISO="20201016">16 октомври 2020 г.</DATE> помощник-нотариусът посочва — що се отнася до качеството му на трето лице за делото пред sąd okręgowy (окръжния съд) — че в тези производства няма страни като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>жалбоподател<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>ответник<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, а само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>участници в производството<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Практиката дали на нотариуса да се признава или да не се признава качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>участник в производството<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, се различавала както между отделните окръжни съдилища, така и между отделните състави от едно и също отделение на тези съдилища. Помощник-нотариусът изтъква, че дори когато съдът допуска нотариуса като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>участник в<?PAGE NO="5"?> производството<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, при всички положения нотариусът пак изпълнява задача, продиктувана от статута му на член на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>професия на общественото доверие<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, и е длъжен да действа в обществен интерес и да е независим и безпристрастен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Що се отнася до вътрешната му независимост и до качеството му на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>трето лице<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> спрямо органа, приел подлежащото на обжалване решение, помощник-нотариусът посочва — като се позовава съответно на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200916">16 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anesco и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑462/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:715">EU:C:2020:715</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) — че на нито един етап от осъществявания превантивен контрол не решава дело, по което самият той да е страна, и че в нито един момент няма личен интерес от изхода на делото, а нарушението на задължението му за безпристрастност представлява тежко дисциплинарно нарушение. Всъщност това били спомагателни производства за охрана на правовия ред, в които натовареният с делото орган не се намирал на едно стъпало със страните по делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Освен това помощник-нотариусът посочва, че макар в нотариалните производства да действа принципът на свободния избор на нотариус от участниците в производството, частната жалба срещу евентуалния отказ за извършване на поисканото нотариално действие задължително се подава пред постановилия отказа нотариус, който е длъжен да предприеме стъпките, предвидени в член 83, параграфи 1а и 2 от Закона за нотариата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато разглеждането на определено дело очевидно не е от компетентността на Съда или когато искане, иск или жалба са явно недопустими, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Според постоянната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за решаването на висящия пред тях спор (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180425">25 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Secretaria Regional de Saúde dos Açores</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑102/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:294">EU:C:2018:294</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>От това следва, че за да може да сезира Съда в рамките на преюдициално производство, запитващият орган трябва да може да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, което Съдът следва да провери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>За да прецени дали запитващият орган притежава качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреждан единствено от правото на Съюза — Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Margarit Panicello</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑503/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:126">EU:C:2017:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Освен това, за да се установи дали съответният национален орган трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, е необходимо да се прецени конкретното естество на функциите, които упражнява в специфичния нормативен контекст, в който му се налага да сезира Съда, за да се провери дали пред този орган има висящ спор и дали същият орган се произнася в производство, което приключва с правораздавателен акт (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Margarit Panicello</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑503/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:126">EU:C:2017:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Всъщност, когато от него не се изисква да разреши правен спор, запитващият орган не може да се разглежда като изпълняващ правораздавателни функции, дори и да отговаря на останалите условия, определени в практиката на Съда (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010614">14 юни 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salzmann</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑178/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:331">EU:C:2001:331</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bengtsson</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:174">EU:C:2011:174</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В настоящия случай от всички данни по преписката следва, че от помощник-нотариуса не се изисква да разреши правен спор, нито да постанови правораздавателен акт, поради което той не изпълнява правораздавателни функции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Всъщност съгласно член 81 от Закона за нотариата нотариусът задължително преценява законосъобразността на поисканото нотариално действие и ако намери, че то би било в противоречие със закона, отказва да го извърши. Съгласно член 83, параграф 1 отказът може да се обжалва пред общите съдилища с частна жалба, която се подава чрез нотариуса, постановил отказа. На този първи етап от производството нотариусът разполага с правомощие за контрол спрямо своя отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Както следва от член 83, параграфи 1a и 2 от Закона за нотариата и както потвърждава в писменото си становище полското правителство, когато е подадена частна жалба срещу отказа на нотариуса да извърши поисканото нотариално действие, нотариусът може сам да коригира решението си и да извърши съответното действие, ако намери жалбата за основателна, а може и да потвърди отказа си и да изпрати частната жалба за разглеждане на sąd okręgowy (окръжният съд), като представи и своето становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Следователно нотариусът не постановява правораздавателен акт нито когато потвърждава отказа си, нито когато намира жалбата за основателна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Както посочва в писменото си становище Европейската комисия, възможността за коригиране на решението за отказ няма характеристиките на производство, в което се постановява правораздавателен акт. Всъщност, когато извършва преценката, описана в точки 26 и 27 от настоящото определение, нотариусът упражнява контрол върху собственото си решение по въпроса за законосъобразността на нотариалното действие, както е поискал жалбоподателят в частната си жалба до съответния общ съд, въз основа на доводите, изложени от жалбоподателя вследствие на това решение за отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Констатацията, че в Полша нотариусът не изпълнява правораздавателни функции, не намира опровержение във факта, че съгласно полското процесуално право нотариусът действа като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>първоинстанционен<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> орган. Всъщност, както беше припомнено в точка 22 от настоящото определение, въпросът дали запитващият орган е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на член 267 ДФЕС е въпрос единствено на правото на Съюза, а националните квалификации в това отношение не се вземат предвид. Освен това от преписката личи, че когато упражнява контрол върху решението си да откаже да извърши нотариалното действие, нотариусът не е<?PAGE NO="7"?> сезиран със спор, а трябва отново да провери дали молбата за извършване на такова действие отговаря на условията, определени в закона във връзка с извършването на поисканото нотариално действие. Това междинно производство прилича на обжалване по административен ред, при което нотариусът следва да преразгледа решението си и евентуално да извърши поисканото нотариално действие, преди да бъде сезиран съдът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Тази констатация не намира опровержение и във факта, че в член 3, параграф 2 от Регламента относно наследяването се уточнява, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на този регламент обхваща не само съдебните, но и всички други органи и правни специалисти, притежаващи компетентност в областта на наследяването, които упражняват съдебни функции и отговарят на условията, посочени в същата тази разпоредба (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200716">16 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E. E. (Съдебна компетентност и приложим закон при наследяване)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑80/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:569">EU:C:2020:569</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), тъй като понятието, дефинирано по този начин в член 3, параграф 2 от посочения регламент, е по-широко от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Освен това, когато упражнява въпросния контрол над решението си за отказ, нотариусът няма качеството на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>трето лице<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по отношение на органа, който е приел обжалваното решение, а това е решаващото условие, за да може съответната инстанция да се окачестви като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, в съответствие с постоянната практика на Съда (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200916">16 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anesco и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑462/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:715">EU:C:2020:715</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Това тълкуване не намира опровержение във факта, че според помощник-нотариуса дори когато сезираният съд го допусне като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>участник в производството<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, нотариусът пак изпълнява задачата си като член на професия на общественото доверие и поради това остава длъжен да действа в обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася до довода на помощник-нотариуса, че в случаите, при които главният въпрос е за прилагането на правото на Съюза, нотариусът би бил в състояние ефективно да изпълни възложената му контролна функция само ако може да отправи преюдициален въпрос, съгласно постоянната съдебна практика наличието на възможности за съдебно обжалване на съответните решения позволява да се гарантира ефективността на механизма на преюдициалното запитване, предвиден в член 267 ДФЕС, и единството в тълкуването на правото на Съюза, което посочената разпоредба от Договора има за цел да осигури (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Белов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑394/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:48">EU:C:2013:48</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>По всички изложени съображения не може помощник-нотариусът да се окачестви като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> по смисъла на член 267 ДФЕС за целите на настоящото преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Оттук следва, че отправеното от помощник-нотариуса преюдициално запитване трябва да се отхвърли като явно недопустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващия орган, последният следва да се произнесе по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване, отправено от Zastępca notarialny w Krapkowicach (помощник-нотариус в Крапковице, Полша), е явно недопустимо.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.ORDER><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></ORDER>