<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑487/11</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62011CJ0487</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:556">EU:C:2012:556</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20120906">6.9.2012</DATE> г. — ДЕЛО C-487/11</P><P>TREIMANIS</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: латвийски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Регламент (ЕИО) № 918/83</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграф 2, буква в), член 2 и член 7, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване на лично имущество от вносни мита</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за вещи, предназначени за нуждите на домакинството</KEYWORD><KEYWORD>Автомобил, внесен на територията на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Автомобил, използван от член на семейството на собственика, осъществил вноса</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C-487/11</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Administratīvā rajona tiesa (Латвия) с акт от <DATE ISO="20110915">15 септември 2011 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20110922">22 септември 2011 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Laimonis Treimanis</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Valsts ieņēmumu dienests,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: г-н U. Lõhmus, председател на шести състав, изпълняващ функцията на председател на втори състав, г-н A. Rosas, г-н A. Ó Caoimh, г-н Ал. Арабаджиев и г-н C. G. Fernlund (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: г-жа E. Sharpston,</P><P>секретар: г-н A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Valsts ieņēmumu dienests, от г-жа N. Jezdakova, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за латвийското правителство, от г-н I. Kalniņš и г-жа D. Pelše, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н A. De Stefano, avoccato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от г-жа L. Bouyon и г-н A. Sauka, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, буква в), член 2 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от <DATE ISO="19830328">28 март 1983 година</DATE> относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="105" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1983">ОВ L 105, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 2, стр. 126, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Регламентът<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) .</TXT></NP><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Това запитване е отправено в рамките на спор между г-н Treimanis и Valsts ieņēmumu dienests (латвийска данъчна администрация, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>VID<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) относно вносните мита, свързани с внесен на територията на Европейския съюз автомобил.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>Първите три съображения от Регламента предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>като има предвид, че поради отсъствие на мярка за дерогация, приета съобразно разпоредбите на Договора, митата по Общата митническа тарифа се прилагат за всички стоки, внасяни в Общността; като има предвид, че това се отнася и за селскостопански такси и всички останали налози при внос в рамките на общата селскостопанска политика или специфични режими за определени стоки, получени от преработката на селскостопански продукти;</P><P>като има предвид, че при някои точно определени обстоятелства подобно облагане не е оправдано, когато особените условия на вноса на стоките не налагат прилагането на обичайните мерки за защита на икономиката;</P><P>като има предвид, че в такива случаи е желателно да се предвиди възможността вносът да е с освобождаване и за стоките да не се прилагат обичайните за тях вносни сборове, каквито разпоредби съществуват по традиция в повечето митнически законодателства<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2, буква в) от Регламента е формулиран по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>За целите на настоящия регламент:</P><P>[...]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>лично имущество<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> са вещите, предназначени за лична употреба на заинтересованите лица или за нуждите на домакинството им.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>По-специално за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>лично имущество<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> се считат:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>домакинско имущество,</P></ITEM><ITEM><P>велосипеди и мотоциклети, лични моторни превозни средства и ремаркета към тях, каравани за къмпинг, плавателни съдове за развлечение и спортни самолети.</P></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><P>За <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>лично имущество<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> се приемат също така и провизии за домакинството в рамките на обичайните за едно семейство запаси, домашни любимци и ездитни животни, както и преносимите инструменти, [необходими] за упражняването на занаятчийски или свободни професии на заинтересованото лице. За лично имущество не се приемат такива вещи, които поради своето естество или количество могат да имат търговски характер<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2 от Регламента гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им местопребиваване от трета страна на митническата територия на [Съюза] се освобождава от вносни сборове при спазване на членове от 3 до 10 включително<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 3 от Регламента предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Освобождаването се отнася за лично имущество, което:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, е собственост и, при непотребими стоки, е използвано от заинтересованото лице поне шест месеца на предишното му обичайно местопребиваване преди датата, на която то е преустановило своето обичайно местопребиваване в третата страна, която напуска;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е предназначено за същите цели на мястото на новото му обичайно местопребиваване.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Държавите членки могат допълнително да поставят освобождаването на подобно имущество под условие то да е било обложено, било в страната му на произход или в страната, която напуска, с мита и/или данъци, на които по правило подлежи<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 7 от Регламента предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>До изтичане на 12 месеца от датата, на която е приета декларацията за свободно обращение, допуснатото с освобождаване лично имущество не може да бъде предмет на заем, да се залага като обезпечение, отдава под наем или прехвърля възмездно или безвъзмездно, без компетентните органи да бъдат предварително уведомени за това.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>При заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне, извършено преди изтичане на срока по параграф 1, възниква задължение за заплащане на съответните вносни сборове за въпросното имущество в размер, съответстващ на прилагания към датата на заемането, залагането, отдаването под наем или прехвърлянето, в зависимост от вида на стоката и въз основа на митническата стойност, установени или признати към тази дата от компетентните органи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>Г-н Treimanis е живеел със сина си в Съединените щати. През 2007 г. те решават да се установят в Латвия в жилище, чийто собственик е г-н Treimanis. На <DATE ISO="20070319">19 март 2007 г.</DATE> той в качеството на собственик внася автомобил, освободен от вносни мита в приложение на член 2 от Регламента. В издаденото на същия ден свидетелство за регистрация се посочва, че г-н Treimanis е собственикът на този автомобил, но че негов държател е синът му.</TXT></NP><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20071217">17 декември 2007 г.</DATE> регионалната митническа служба за Рига на VID приема решение, с което г-н Treimanis е поканен да изплати сумата от <FT TYPE="DECIMAL">2257,64</FT> LVL като вносно мито, данък върху добавената стойност и глоба. Това решение е потвърдено с решение на директора на VID от <DATE ISO="20080509">9 май 2008 г.</DATE> Той приема, че г-н Treimanis не се е съобразил с разпоредбите на член 7 от<?PAGE NO="4"?> Регламента, тъй като разглежданият в главното производство автомобил не може да се счита за предназначен за нуждите на домакинството, състоящо се от г-н Treimanis и неговия син. Всъщност според съдържащите се в регистъра на населението данни синът на г-н Treimanis, макар да е имал местожителство в Рига, е бил студент в Талин (Естония), не е работел и е бил издържан от своя баща. Освен това декларираното от г-н Treimanis местожителство все още се намирало в Съединените щати, където той пребивавал от есента на 2007 г. При тези условия директорът на VID е направил оттук извода, че г-н Treimanis и неговият син не са живеели заедно и че автомобилът не е можел да се счита за внесен за нуждите на домакинството.</TXT></NP><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>Г-н Treimanis сезира Administratīvā rajona tiesa с жалба за отмяна на посоченото решение от <DATE ISO="20080509">9 май 2008 г.</DATE> Той твърди, че директорът на VID неправомерно е ограничил съдържанието на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>домакинство<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, което означавало общо стопанисване и включвало задължението на родителите да издържат своите деца. Освен това той изтъква, че между него и сина му е съществувал не договор за заем за послужване, а просто упълномощаване, като синът му е бил упълномощен да действа в интерес на баща си и автомобилът не е бил предназначен да задоволява нуждите на сина. Следователно взаимоотношенията, които жалбоподателят поддържа със сина си, трябвало да се преценяват в семеен контекст.</TXT></NP><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>Директорът на VID твърди, че г-н Treimanis е предоставил този автомобил на своя син в рамките на договор за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>заем за послужване<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> и поради този факт синът фигурирал в свидетелството за регистрация като държател на посочения автомобил.</TXT></NP><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>Тъй като има съмнения относно това дали поради обстоятелствата в конкретния случай внесеният автомобил трябва да се счита за вещ, използвана за нуждите на домакинството на г-н Treimanis и неговия син, или като обект на заем по смисъла на член 7 от Регламента, Administratīvā rajona tiesa решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Забранява ли член 7, параграф 1 от Регламента […] на собственика на частен автомобил, внесен в Европейския съюз от трета държава, да го предостави за безвъзмездно ползване на член от неговото семейство, който действително е преместил местожителството си от трета държава в Европейския съюз и с когото собственикът на автомобила е формирал едно домакинство в третата държава преди внасянето на автомобила в Европейския съюз, когато собственикът на автомобила пребивава основно в тази трета държава след внасянето на посочения автомобил в Европейския съюз?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2 и член 7, параграф 1 от Регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че собственикът на автомобил за частно ползване, който е преместил своето <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>обичайно местопребиваване<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> от трета държава в държава — членка на Европейския съюз, и е внесъл този автомобил от тази трета държава в посочената държава членка, може да се ползва от освобождаване от вносни мита, когато посоченият автомобил се използва безвъзмездно на територията на Съюза от член на неговото семейство, с който той е съжителствал в рамките на едно и също домакинство в посочената трета държава, въпреки че този собственик продължава да пребивава основно в последната държава след този внос.</TXT></NP><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, следва на първо време да се провери дали разглежданият в главното производство автомобил отговаря на условията за ползване на освобождаването от вносни мита и, на второ място, да се определи дали в ситуация като разглежданата в главното производство се е стигнало до загуба на ползването на освобождаване от вносни мита, така че да бъде наложено тяхното заплащане.</TXT></NP><?PAGE NO="5"?><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до освободения от мита внос, Регламентът поставя условия, свързани с вносителя и с естеството на внасяното имущество.</TXT></NP><NP><NO.P>16</NO.P><TXT>По отношение на вносителя член 2 от Регламента предвижда, че за да бъде освободено от вносни сборове, имуществото трябва да бъде внесено от физическо лице, което премества обичайното си местопребиваване на митническата територия на Съюза.</TXT></NP><NP><NO.P>17</NO.P><TXT>Запитващият съд следва да провери дали собственикът на разглеждания в главното производство автомобил действително е преместил своето <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>обичайно местопребиваване<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> в Латвия. При прочита на акта за преюдициално запитване всъщност не е възможно да се определи дали г-н Treimanis действително пребивава в Латвия или престоява често в тази държава. Всъщност в точка 8 от това решение се уточнява, от една страна, че през 2007 г. г-н Treimanis се преместил със сина си, за да се установи в Латвия, и от друга страна, че неговото декларирано местожителство все още се е намирало в Съединените щати, където той основно е пребивавал, когато е прието решението от <DATE ISO="20080509">9 май 2008 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>18</NO.P><TXT>В хипотезата, при която запитващата юрисдикция би преценила, че г-н Treimanis не е преместил своето <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>обичайно местопребиваване на митническата територия на [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> в смисъла на член 2 от Регламента, запитващата юрисдикция би трябвало да направи оттук извод, че не е можело въпросният автомобил да се внесе с освобождаване от вносни мита. В обратната хипотеза би трябвало да се изследва дали са изпълнени условията, свързани с естеството на внесената вещ.</TXT></NP><NP><NO.P>19</NO.P><TXT>Що се отнася до естеството на внесената вещ, освободена от вносни мита, член 2 от Регламента уточнява, че става въпрос за лично имущество. Член 1, параграф 2, буква в) от Регламента определя личното имущество като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>вещи, предназначени за лична употреба на заинтересованите лица или за нуждите на домакинството им<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Тази разпоредба уточнява, че автомобилите за частна употреба попадат в тази категория.</TXT></NP><NP><NO.P>20</NO.P><TXT>В главното производство е установено, че внесеният автомобил се използва от сина на вносителя, като от това следва, че посоченият автомобил не може да се счита за предназначен за лична употреба на вносителя.</TXT></NP><NP><NO.P>21</NO.P><TXT>Ето защо трябва да се изследва дали автомобил като разглеждания в главното производство, който е внесен от неговия собственик, но е използван от сина на последния, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>вещ, предназначена за нуждите на домакинството<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Регламента.</TXT></NP><NP><NO.P>22</NO.P><TXT>Член 1 от Регламента не дава определение какво следва да се разбира под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>вещ, предназначена за нуждите на домакинството<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. В това отношение както от изискванията за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство произтича, че термините в разпоредба от правото на Съюза, която не съдържа никакво изрично препращане към правото на държавите членки за определяне на смисъла и обхвата ѝ, обичайно трябва да намери самостоятелно и единно тълкуване в целия Съюз (Решение от <DATE ISO="19840118">18 януари 1984 г.</DATE> по дело Ekro, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="327/82" PAGE.ECR="107" YEAR="1984">327/82, Recueil, стр. 107</REF.DOC.ECR>, точка 11, Решение от <DATE ISO="20000919">19 септември 2000 г.</DATE> по дело Linster, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-287/98" PAGE.ECR="I-6917" YEAR="2000">C-287/98, Recueil, стр. I-6917</REF.DOC.ECR>, точка 43 и Решение от <DATE ISO="20050317">17 март 2005 г.</DATE> по дело Feron, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-170/03" PAGE.ECR="I-2299" YEAR="2005">C-170/03, Recueil, стр. I-2299</REF.DOC.ECR>, точка 26).</TXT></NP><NP><NO.P>23</NO.P><TXT>Следователно съдържащото се в член 1, параграф 2, буква в) от Регламента понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>вещ, предназначена за нуждите на домакинството<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> трябва да бъде обект на самостоятелно тълкуване.</TXT></NP><NP><NO.P>24</NO.P><TXT>С оглед на това тълкуване следва да се напомнят целите, преследвани от законодателя на Съюза при приемането на Регламента. Те се изразяват в улесняване, от една страна, на установяването на ново пребиваване в държавата членка, и от друга страна, на работата на митническите органи на държавите членки.</TXT></NP><?PAGE NO="6"?><NP><NO.P>25</NO.P><TXT>Второто съображение от преамбюла на Регламента уточнява, че облагането на внасяните стоки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>при някои точно определени обстоятелства не е оправдано, когато особените условия на вноса на стоките не налагат прилагането на обичайните мерки за защита на икономиката<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>26</NO.P><TXT>Освен това според становището на Икономическия и социален комитет по предложение за регламент (ЕИО) на Съвета относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="072" PAGE.FIRST="20" DATE.PUB="1980">ОВ С 72, 1980 г., стр. 20</REF.DOC.OJ>) следва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>добре да се изтъкне, че става въпрос за проблеми, които се отнасят до живота на лицата или семействата и които не трябва да се третират ограничително. Освен това вещите, допуснати с освобождаване от мито, се внасят при такива условия, при които те не могат реално да конкурират сходните общностни производства, нито пък да накърнят финансовите ресурси на държавите<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>27</NO.P><TXT>На последно място, Съдът приема, че съгласно релевантните разпоредби на Регламента за внос без търговски характер се счита вносът, отнасящ се изключително до стоките, запазени за лична или семейна употреба от пътниците (Решение от <DATE ISO="20020604">4 юни 2002 г.</DATE> по дело Lyckeskog, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-99/00" PAGE.ECR="I-4839" YEAR="2002">C-99/00, Recueil, стр. I-4839</REF.DOC.ECR>, точка 25). Също така съгласно член 1, параграф 2, буква в) от Регламента от съществено значение е преди всичко личните вещи да не пораждат — поради естеството или количеството си — никаква загриженост от търговски характер (Решение по дело Feron, посочено по-горе, точка 20).</TXT></NP><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>Освен това целите на Регламента биха се постигнали по-трудно, ако личните вещи, които не се внасят за търговски цели, представляваха обект на облагане при внос, както изтъква генералният адвокат Poiares Maduro в точка 74 от своето заключение, предшестващо решението по дело Feron, посочено по-горе.</TXT></NP><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>Следователно освобождаването от мита е допустимо за внесени вещи, чиято употреба е тясно свързана с личния живот на заинтересованите лица и техните семейства и изключва всяко разглеждане в търговски план. Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>вещ, предназначена за нуждите на домакинството<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> трябва да се тълкува в светлината на тези съображения.</TXT></NP><NP><NO.P>30</NO.P><TXT>Доколкото от член 1, параграф 2, буква в) на Регламента произтича, че автомобил за лична употреба представлява лична вещ, следва да се определи дали когато е използван от член на семейството на вносителя, подобен автомобил може да се квалифицира като вещ, предназначена за нуждите на неговото домакинство.</TXT></NP><NP><NO.P>31</NO.P><TXT>Предвид изложените в точки 24—29 от настоящото решение принципи не изглежда, че използването на такава вещ от член на семейството на вносителя може да се счита за направено за търговски цели.</TXT></NP><NP><NO.P>32</NO.P><TXT>Необходимо е обаче да се уточни какво обхваща понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>член на семейството<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на вносителя.</TXT></NP><NP><NO.P>33</NO.P><TXT>В това отношение Комисията отбелязва, че член 1, букви е) и и) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 28, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент (ЕО) № 307/1999 на Съвета от <DATE ISO="19990208">8 февруари 1999 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="038" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">ОВ L 38, стр. 1</REF.DOC.OJ>) определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>член на семейството<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>всяко лице, което е определено или признато за член на семейството, или е определено като член на домакинството от законодателството, съгласно което се предоставят обезщетенията […]; въпреки това, когато съгласно посочените законодателства за член на семейството или за член на домакинството се счита само лице, което живее под един и същи покрив с работника, това условие се счита за изпълнено, ако въпросното лице е главно на издръжка на последния<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="7"?><NP><NO.P>34</NO.P><TXT>Освен това член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на гражданите на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>член на семейство<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>преки наследници, които са на възраст под 21 години или които са лица на издръжка<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>35</NO.P><TXT>В светлината на тези разпоредби и за целите на определението на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>вещ, предназначена за нуждите на домакинството<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, когато лице внася дадена вещ, членът на неговото семейство, който ползва тази вещ, може да се определи като лице, което живее под един покрив с вносителя или което е главно на издръжка на последния.</TXT></NP><NP><NO.P>36</NO.P><TXT>От тези елементи следва, че когато се ползва от член на семейството на вносителя — тоест от лице, което живее под един покрив с него или се намира главно на негова издръжка, — автомобил за частна употреба може да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>вещ, предназначена за нуждите на домакинството<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на член 1, параграф 2, буква в) от Регламента. От компетентност на запитващия съд е да установи дали в главното производство членът на семейството на съответния вносител отговаря на гореспоменатите условия.</TXT></NP><NP><NO.P>37</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до това дали използването на автомобил за лична употреба като разглежданото в главното производство може да доведе до загубата на предимството, свързано с освобождаването от вносни мита в приложение на член 7 от Регламента, следва да се отбележи, че този член има за цел санкционирането — чрез загубване на свързаното с освобождаването предимство — на операциите, които водят до това, че личната вещ повече не се използва от нейния собственик, тъй като той или я е преотстъпил, или я е отдал под наем, дал в заем или заложил в срок от дванадесет месеца след внасянето ѝ. Тъй като внесената вещ повече не се използва за лична употреба от вносителя или за нуждите на неговото домакинство, тя повече не може да се ползва от освобождаването от мита, свързано с тези употреби.</TXT></NP><NP><NO.P>38</NO.P><TXT>Урежданото от този член 7, параграф 1 положение се отличава от положението в главното производство, където съответната вещ се използва от член на семейството на вносителя за нуждите на домакинството, при изложените в точка 36 от настоящото решение условия, доколкото в това последно положение разглежданият в главното производство вносител не се е отказал от използването на своята вещ за нуждите на домакинството и това е така независимо от юридическата квалификация, която би могло да приеме предоставянето на разположение на тази вещ в полза на член на семействата на този вносител. Ето защо, когато автомобил за частна употреба, внесен с освобождаване от мита, се използва от член на семейството на вносителя, тоест от лице, което живее под един покрив с него или се намира главно на негова издръжка, предимството на освобождаването не се загубва поради факта на това използване.</TXT></NP><NP><NO.P>39</NO.P><TXT>От всички тези съображения следва, че на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2 и член 7, параграф 1 от Регламента трябва да се тълкуват в смисъл, че може да се внесе с освобождаване от вносни мита автомобил за частна употреба, внесен от трета държава на митническата територия на Съюза, при условие че вносителят действително е преместил обичайното си местожителство на митническата територия на Съюза, което националният съдия следва да провери. Автомобилът, използван безвъзмездно от член на семейството на този вносител, тоест от лице, живеещо под един покрив с него или намиращо се главно на негова издръжка, което националният съд следва да провери, се счита за предназначен за нуждите на домакинството на вносителя и това използване не води до загуба на предимството на посоченото освобождаване.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>40</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от <DATE ISO="19830328">28 март 1983 година</DATE> относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания трябва да се тълкуват в смисъл, че може да се внесе с освобождаване от вносни мита автомобил за частна употреба, внесен от трета държава на митническата територия на Европейския съюз, при условие че вносителят действително е преместил обичайното си местожителство на митническата територия на Европейския съюз, което националният съдия следва да провери. Автомобилът, използван безвъзмездно от член на семейството на този вносител, тоест от лице, живеещо под един покрив с него или намиращо се главно на негова издръжка, което националният съд следва да провери, се счита за предназначен за нуждите на домакинството на вносителя и това използване не води до загуба на предимството на посоченото освобождаване.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><P>Подписи</P></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>