<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-224/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0224</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:347">EU:C:2019:347</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190502">2.5.2019 г.</DATE> — Дело C‑224/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Budimex</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (седми състав)</P><P><DATE ISO="20190502">2 май 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: полски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС)</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 66</KEYWORD><KEYWORD>Данъчно събитие и изискуемост на данъка</KEYWORD><KEYWORD>Момент на доставяне на услугите</KEYWORD><KEYWORD>Строителни и строително-монтажни работи</KEYWORD><KEYWORD>Отчитане на момента на приемането на работите, предвидено в договора за предоставяне на услуги</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑224/18</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) с акт от <DATE ISO="20171128">28 ноември 2017 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20180328">28 март 2018 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Budimex S.A.</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Minister Finansów,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (седми състав),</P><P>състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, E. Levits (докладчик) и P. G. Xuereb, съдии,</P><P>генерален адвокат: J. Kokott,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Budimex S.A., от M. Militz, doradca podatkowy,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Siekierzyńska и N. Gossement, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 66 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20100713">13 юли 2010 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="189" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 189, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Budimex S.A. и Minister Finansów (министър на финансите, Полша) по повод на писмени указания, издадени от министъра на финансите по искане на това дружество и отнасящи се до момента на изискуемост на данъка върху добавената стойност (ДДС) във връзка с извършването на строителни или строително-монтажни работи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображение 24 от Директивата за ДДС гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Понятията за данъчно събитие и за изискуемостта на данъчно задължение по ДДС трябва да бъдат хармонизирани, ако въвеждането на общата система на ДДС и всякакви последващи изменения на същата трябва да влязат в сила едновременно във всички държави членки<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1, буква в) от Директивата предвижда, че на облагане с ДДС подлежи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 63 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 66, първа алинея от Директивата за ДДС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 държавите членки могат да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>не по-късно от момента на издаването на фактурата;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>не по-късно от момента на получаването на плащането;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>ако не е издадена фактура или ако фактурата е издадена на по-късна дата, в рамките на определен срок, не по-късно от изтичането на срока за издаване на фактури, наложен от държавите членки съгласно член 222, втора алинея или когато държавата членка не е наложила такъв срок, в рамките на определен срок от датата на данъчното събитие<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 222 от Директивата гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>За доставките на стоки, извършени в съответствие с посочените в член 138 условия, или за доставките на услуги, за които съгласно член 196 клиентът плаща ДДС, фактура се издава не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ този, през който е възникнало данъчното събитие.</ALINEA><?PAGE NO="3"?><ALINEA>За други доставки на стоки или услуги държавите членки могат да налагат на данъчнозадължените лица срок за издаване на фактурите<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Полското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 19a от Ustawa o podatku od towarów i usług (Закон за данъка върху стоките и услугите) от <DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE> (Dz. U., 2004 г., бр. 54, позиция 535), в меродавната му за спора в главното производство редакция (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Законът за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="019A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Данъчното задължение възниква в момента на доставянето на стоката или услугата, освен в случаите по параграфи 5 и 7—11, член 14, параграф 6, член 20 и член 21, параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019A.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>При услуги, чието изпълнение се приема на етапи, услугата се смята за доставена и когато е изпълнен отделен етап, за който е уговорено плащане.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="019A.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA><P>Данъчното задължение възниква:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>в момента на издаването на фактурата в случаите по член 106b, параграф 1, за:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>доставките на строителни или строително-монтажни услуги;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="019A.007"><NO.PARAG>7.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите по параграф 5, точки 3 и 4, ако данъчнозадълженото лице не издаде фактура или ако я е издало късно, данъчното задължение възниква с изтичането на сроковете за издаване на фактури по член 106i, параграфи 3 и 4, или, ако няма определен срок, с изтичането на срока за плащане.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 106b, параграф 1 от този закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Данъчнозадълженото лице е длъжно да издава фактура:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>за всяка продажба и доставка на стоки и услуги по член 106a, точка 2, които извършва за друго лице, данъчнозадължено за този данък, данъка върху добавената стойност или друг подобен данък, или за юридическо лице, което не е данъчнозадължено;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 106i, параграф 3 от посочения закон гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Фактурата се издава не по-късно от:</P><P>30 дни след доставянето на услугите — в случаите по член 19a, параграф 5, точка 3), буква a);</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>По запитване на Budimex относно момента на изискуемост на ДДС във връзка със извършваните от това дружество строителни и строително-монтажни работи, на <DATE ISO="20141015">15 октомври 2014 г.</DATE> министърът на финансите издава писмени указания, в които приема, че ДДС е изискуем от момента, в който изпълнителят издаде фактурата за съответните работи, а ако не е издадена фактура — с изтичането на 30-дневен срок от момента на действителното извършване на тези работи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>В това отношение министърът на финансите подчертава, че за момента на изискуемост на дължимия ДДС е без значение обстоятелството, че съгласно договорните клаузи, въз основа на които се извършват строителните и строително-монтажните работи, възложителят на тези работи трябва да ги одобри с приемно-предавателен протокол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Budimex подава жалба до Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Областен административен съд Варшава, Полша) против издадените от министъра писмени указания от <DATE ISO="20141015">15 октомври 2014 г.</DATE>, като поддържа, че формалността по одобряване на извършените работи е изрично предвидена в Договорните условия на Международната федерация на инженерите консултанти (ФИДИК), които уреждат сключваните от него договори, и че затова тя е неразделна част от всяка извършвана от него строителна или строително-монтажна услуга. С решение от <DATE ISO="20150730">30 юли 2015 г.</DATE> тази жалба е отхвърлена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Budimex подава касационна жалба против това решение до запитващата юрисдикция, която преценява, че за решаването на спора в главното производство е необходимо тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС, които са транспонирани с изтъкнатите в жалбата на Budimex национални разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция пояснява, че изходът на спора в главното производство зависи от тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>доставени услуги<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> по смисъла на член 63 от Директивата за ДДС. По-конкретно, поставя се въпросът дали обстоятелството, че съгласно договорните клаузи строителната или строително-монтажната услуга не се счита за извършена, докато възложителят не приеме работите, може да е от значение за определянето на момента на изискуемост на свързания с услугата ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В този контекст Naczelny Sąd Administracyjny (Върховен административен съд, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Когато страните по сделката са уговорили, че заплащането на възнаграждението за строителните или строително-монтажните работи предполага възложителят да е приел изпълнението в приемно-предавателния протокол за тези работи, в кой момент обхванатата от тази сделка услуга е доставена по смисъла на член 63 от [Директивата за ДДС]: в момента на фактическото изпълнение на строителните или строително-монтажните работи или в момента на приемането на изпълнението на тези работи от възложителя, отразено в приемно-предавателния протокол?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 63 от Директивата за ДДС данъкът става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В член 66, първа алинея, буква в) от Директивата обаче се пояснява, че държавите членки могат да предвидят, че по отношение на някои сделки данъкът става изискуем в рамките на определен срок, не по-късно от изтичането на срока за издаване на фактури, наложен от държавите членки, в случай че за предоставените услуги не е издадена фактура или фактурата е издадена късно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В настоящия случай от акта за преюдициално запитване личи, че полският законодател е използвал възможността, която му предоставя член 66 от Директивата за ДДС, и в член 19а, параграф 7 във връзка с член 106i, параграф 3 от Закона за ДДС е предвидил, че ако не е издадена фактура или ако фактурата е издадена късно, ДДС става изискуем с изтичането на 30-дневен срок от доставянето на услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Следователно с въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 66, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС допуска в случай на неиздаване или късно издаване на фактурата за предоставената услуга формалното приемане на услугата да се смята за момента, в който тя е доставена, когато, както в случая в главното производство, държавата членка предвижда, че данъкът става изискуем с изтичането на определен срок, който започва да тече от деня на доставяне на услугата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че Директивата за ДДС установява обща система на ДДС, основана по-конкретно на единно определяне на облагаемите сделки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Newey</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑653/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:409">EU:C:2013:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>По-точно, в съображение 24 от Директивата се пояснява, че понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>данъчно събитие<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>изискуемост<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> на данъка трябва да са хармонизирани, ако въвеждането на общата система на ДДС и всякакви последващи изменения на същата трябва да влизат в сила едновременно. В този смисъл законодателят на Съюза е искал в максимална степен да хармонизира датата, от която възниква данъчното задължение във всички държави членки, за да гарантира еднаквото събиране на данъка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130516">16 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>TNT Express Worldwide (Poland)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑169/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:314">EU:C:2013:314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Съгласно член 63 от Директивата данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В съответствие с член 66, първа алинея, буква в) от Директивата държавите членки могат да предвидят, че по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица данъкът става изискуем в определен срок, считано от настъпването на данъчното събитие, в случай че не е издадена фактура или фактурата е издадена късно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В настоящия случай член 19a, параграфи 5 и 7 във връзка с член 106i, параграф 3 от Закона за ДДС предвижда, че когато фактурата не е издадена в 30-дневен срок от доставянето на услугите, данъкът става изискуем.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Страните в главното производство спорят относно момента, в който са доставени извършваните от Budimex услуги, като това дружество твърди, че поради договорните клаузи, съдържащи се в сключваните от него договори, този момент може да настъпи едва след приемането на работите от възложителя, независимо че те са реално извършени по-рано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Наистина, когато става дума за строителни или строително-монтажни услуги, обикновено те се смятат за доставени в момента на реалното завършване на работите, но това не променя факта, че за целите на квалифицирането на дадена сделка като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>облагаема<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> по смисъла на Директивата за ДДС действителното икономическо и търговско положение представлява основен критерий при прилагане на общата система на ДДС, който следва да се отчита (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>MEO — Serviços de Comunicações e Multimédia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑295/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:942">EU:C:2018:942</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В този контекст е постановено, че релевантните договорни клаузи представляват един от елементите, които следва да се вземат под внимание при установяване на доставчика и получателя по сделка за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>доставка на услуги<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на Директивата за ДДС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Newey</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑653/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:409">EU:C:2013:409</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Следователно не е изключено, като се вземат под внимание договорни клаузи, отразяващи действителното икономическо и търговско положение в областта, в която се извършва услугата, тази услуга да може да се смята за доставена едва на етап след момента на реалното ѝ завършване — след като се изпълнят някои условия, неразривно свързани с услугата и определящи за осигуряването на нейната цялост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на определяема услуга, предоставена на получателя (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lajvér</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑263/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:392">EU:C:2016:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В настоящия случай от дадените от запитващата юрисдикция пояснения личи, че договорните клаузи, съставляващи част от сключваните от жалбоподателя в главното производство договори, предвиждат право на възложителя да се увери в съответствието на извършените строителни или строително-монтажни работи, преди да ги приеме, и задължение за изпълнителя да извърши необходимите промени, така че резултатът действително да съответства на уговореното. В това отношение в писменото си становище Budimex изтъква, че често му е невъзможно да определи данъчната основа и размера на дължимия данък, преди възложителят да е приел работите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>От една страна обаче, щом условието, каквото е изготвянето на приемно-предавателен протокол от възложителя, настъпва едва с изтичането на предоставения на възложителя срок за уведомяване на изпълнителя за евентуалните дефекти, които изпълнителят е длъжен да отстрани, за да приведе строителната или строително-монтажната услуга в съответствие с уговореното, не е изключено тази услуга да не е изцяло доставена преди приемането на работите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>От друга страна, следва да се припомни, че данъчната основа за възмездните доставки на услуги е размерът на действително получената от данъчнозадълженото лице насрещна престация във връзка с тях (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131107">7 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tulică и Plavoşin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑249/12 и C‑250/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:722">EU:C:2013:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Ето защо, доколкото не би било възможно дължимата от получателя на услугата насрещна престация да се определи, преди той да приеме строителната или строително-монтажната услуга, данъкът за тези услуги не може да е изискуем преди приемането им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>При такива обстоятелства, щом приемането на работите е уговорено в договора за предоставяне на услугите, като това условие отразява съществуващите норми и стандарти в областта, в която се извършва услугата, което запитващата юрисдикция следва да провери, трябва да се приеме, че тази формалност е сама по себе си част от услугата и съответно е определяща, за да се приеме, че услугата действително е доставена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следва да се добави, че други споменати в преюдициалното запитване формалности като например изготвянето на формална разходна сметка или на сертификат за крайно плащане не биха могли да са от значение за определянето на момента на доставяне на услугата, доколкото не са част от услугата като такава и съответно не са определящи, за да се констатира, че тя действително е предоставена.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>По всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 66, първа алинея, буква в) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в случай на неиздаване или късно издаване на фактурата за предоставената услуга формалното приемане на услугата да се смята за момента, в който услугата е доставена, когато, както в случая в главното производство, държавата членка предвижда, че данъкът става изискуем с изтичането на определен срок, който започва да тече от деня на доставяне на услугата, при положение че, от една страна, формалността по приемането е уговорена от страните в обвързващия ги договор съгласно договорни клаузи, отговарящи на действителното икономическо и търговско положение в областта, в която се извършва услугата, и от друга страна, тази формалност отговаря на реалното завършване на услугата и окончателно определя размера на дължимата насрещна престация, което запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 66, първа алинея, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20100713">13 юли 2010 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска в случай на неиздаване или късно издаване на фактурата за предоставената услуга формалното приемане на услугата да се смята за момента, в който услугата е доставена, когато, както в случая в главното производство, държавата членка предвижда, че данъкът става изискуем с изтичането на определен срок, който започва да тече от деня на доставяне на услугата, при положение че, от една страна, формалността по приемането е уговорена от страните в обвързващия ги договор съгласно договорни клаузи, отговарящи на действителното икономическо и търговско положение в областта, в която се извършва услугата, и от друга страна, тази формалност отговаря на реалното завършване на услугата и окончателно определя размера на дължимата насрещна престация, което запитващата юрисдикция следва да провери.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>