<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-107/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0107</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:722">EU:C:2021:722</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210909">9.9.2021 г.</DATE> — Дело C‑107/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Dopravní podnik hl. m. Prahy</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (десети състав)</P><P><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: чешки.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/88/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Организация на работното време</KEYWORD><KEYWORD>Понятия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Период на почивка, през който работникът трябва да бъде в готовност до две минути да се отзове на повикване</KEYWORD><KEYWORD>Предимство на правото на Съюза</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑107/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Obvodní soud pro Prahu 9 (Градски районен съд Прага 9, Чешка република) с акт от <DATE ISO="20190103">3 януари 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">XR</HT> срещу <HT TYPE="BOLD">Dopravní podnik hl. m. Prahy, akciová společnost</HT>,</P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (десети състав),</P><P>състоящ се от: E. Juhász, изпълняващ функцията на председател на състава, C. Lycourgos (докладчик) и I. Jarukaitis, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Dopravní podnik hl. m. Prahy, akciová společnost, от L. Novotná,</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и J. Pavliš, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. van Beek и K. Walkerová, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20200213">13 февруари 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2003">ОВ L 299, 2003 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между XR и Dopravní podnik hl. m. Prahy, akciová společnost (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>DPP<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) относно отказа на последното да плати на XR сума в размер на <FT TYPE="NUMBER">95335</FT> CZK (чешки крони) (около 3600 EUR), с начислени лихви за забава, като възнаграждение за почивките в работно време, ползвани през осъществяваната от него в периода между ноември 2005 г. и декември 2008 г. трудова дейност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 4 и 5 от Директива 2003/88 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><GR.CONSID><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>(4)</NO.P><TXT>Подобряването на безопасността, хигиената и здравето на работниците при работа е цел, която не следва да бъде подчинена само на икономически съображения.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>Всички работници трябва да ползват почивка с достатъчна продължителност. Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> трябва да се изразява в единици за време, т.е. в дни, часове и/или части от тях. Работниците в [Европейския съюз] трябва да ползват ежедневни, седмични и годишни почивки с минимална продължителност и почивки по време на работа с достатъчна продължителност. […]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></GR.CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива се прилага за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично[то] работно време; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава всеки период, който не е работно време;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>работа на смени<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава всеки метод за организация на работата на смени, при който работниците последователно работят един след друг на едно и също работно място съгласно определен режим, включително режим на редуване, който може да е непрекъснат или прекъснат, налагащ необходимостта работниците да работят по различно време през определен период от дни или седмици;</TXT><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 4 от Директива 2003/88, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Почивки по време на работа<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато продължителността на работния ден е повече от шест часа, всеки работник има право на почивка, като свързаните с нея подробности, в това число продължителността и условията, при които се предоставя почивката, се определят с колективни договори или споразумения между социалните партньори или, ако не са определени по този начин, се определят от националното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Чешкото право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 83 от Zákon č. 65/1965 Sb., zákoník práce (Закон № 65/1965, Кодекс на труда), приложим до <DATE ISO="20061231">31 декември 2006 г.</DATE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="083.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Работно време е период, през който работникът или служителят е длъжен да полага труд за работодателя.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="083.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Почивка е период, който не е работно време.</ALINEA></PARAG><ALINEA>[…]</ALINEA><PARAG IDENTIFIER="083.005"><NO.PARAG>(5)</NO.PARAG><ALINEA>Дежурство е период, през който съгласно трудовия си договор работникът или служителят е готов за евентуална задача, която при неотложна нужда трябва се да изпълни извън графика на неговата смяна.</ALINEA></PARAG><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 89 от този закон се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>почивката по време на работа<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="089.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Работодателят предоставя на работниците, след не повече от шест часа непрекъсната работа, почивка по време на работа за хранене и отмора от най-малко 30 минути; на<?PAGE NO="4"?> ненавършилите 18‑годишна възраст лица такава почивка се предоставя след не повече от четири часа и половина непрекъсната работа. Ако съответната работа не може да бъде прекъсната, на работника се осигурява достатъчен период за отмора и хранене, но без прекъсване на обслужването или работата; на ненавършилите 18‑годишна възраст лица винаги се предоставя почивка за хранене и отмора в съответствие с първото изречение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="089.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Работодателят може да определя подходящата продължителност на почивката в работно време, предназначена за хранене, след консултация с компетентната синдикална организация.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="089.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Работодателят определя началото и края на тези почивки след консултация с компетентната синдикална организация.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="089.004"><NO.PARAG>(4)</NO.PARAG><ALINEA>Почивки за хранене и отмора не се предоставят в началото или в края на работното време.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="089.005"><NO.PARAG>(5)</NO.PARAG><ALINEA>Предоставяните по време на работа почивки за хранене и отмора не се включват в работното време<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Тези разпоредби са отменени и заменени със Zákon č. 262/2006 Sb., zákoník práce (Закон № 262/2006, Кодекс на труда), който влиза в сила на <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE> Съгласно член 78 от този закон:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="078.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>По смисъла на разпоредбите, които уреждат работното време и почивката:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> означава период, през който работникът или служителят е длъжен да полага труд за работодателя, и период, през който работникът или служителят е готов на работното място да изпълни задача съгласно указанията на работодателя;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>h)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>дежурство<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> е период, през който съгласно трудовия си договор работникът или служителят е готов за евентуална задача, която при неотложна нужда трябва да се изпълни извън графика на неговата смяна. Дежурство може да се изпълнява само на друго, уговорено с работника или служителя място, различно от работното място на работодателя;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Що се отнася до почивките по време на работа и до почивките по съображения за безопасност, в член 88 от посочения закон се уточнява:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="088.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Работодателят предоставя на работниците, след не повече от 6 часа непрекъсната работа, почивка по време на работа за хранене и отмора от най-малко 30 минути; на ненавършилите 18‑годишна възраст лица такава почивка се предоставя след не повече от четири часа и половина непрекъсната работа. Ако съответната работа не може да бъде прекъсната, на работника или служителя се осигурява достатъчен период за отмора и хранене, но без прекъсване на обслужването или работата; този период се отчита като работно време. На лицата, ненавършили 18‑годишна възраст, винаги се предоставя почивка за хранене и отмора в съответствие с първото изречение.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="088.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Ако почивката по време на работа, предназначена за хранене и отмора, трябва да бъде разделена, всяка част от тази почивка трябва да бъде с продължителност от най-малко 15 минути. […]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>От ноември 2005 г. до декември 2008 г. XR упражнява професията пожарникар към предприятието DPP.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>XR работи на смени, включващи дневна смяна от 6,45 ч. до 19 ч. и нощна смяна от 18,45 ч. до 7 ч. Ежедневният му работен график включва две половинчасови почивки по време на работа за хранене и отмора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В периода между 6,30 ч. и 13,30 ч. XR може да отиде до столовата за персонала, която е на 200 метра от работното му място, стига да носи предавател, който в случай на нужда го предупреждава, че след две минути пред столовата за персонала ще дойде да го вземе превозно средство. Освен това в депото, в което работи XR, има място за приготвяне на храна, което може да се ползва извън работното време на столовата за персонала.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Почивките по време на работа се вземат предвид при изчисляването на работното време на XR само доколкото са прекъснати от повикване. Ето защо за почивки в работно време, които не са били прекъснати от повикване, не е изплащано възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>XR оспорва този начин на изчисляване на възнаграждението му. Той смята, че дори и когато не са прекъснати от повикване, почивките по време на работа представляват работно време, поради което претендира сума в размер на <FT TYPE="NUMBER">95335</FT> CZK, с начислени лихви за забава, като дължимо му възнаграждение за двете дневни почивки, които не са били отчитани при изчисляване на възнаграждението му през разглеждания в главното производство период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Сезиран като първа инстанция, Obvodní soud pro Prahu 9 (Градски районен съд Прага 9, Чешка република), който е запитващата юрисдикция, уважава иска на XR с решение от <DATE ISO="20160914">14 септември 2016 г.</DATE>, което е оставено в сила от въззивната инстанция с решение от <DATE ISO="20170322">22 март 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>DPP подава касационна жалба срещу посочените решения пред Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република), който ги отменя с решение от <DATE ISO="20180612">12 юни 2018 г.</DATE> На основание на относимите национални разпоредби този съд приема, че наистина не е изключена възможността почивките да бъдат прекъсвани поради повикване, но че до такива прекъсвания се стига само случайно и в непредвидими случаи, поради което те не може да се разглеждат като част от обичайното изпълнение на професионалните задължения. Ето защо според този съд почивките по време на работа по принцип не може да се считат за работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>При това положение Nejvyšší soud (Върховен съд) връща делото на запитващата юрисдикция за ново разглеждане по същество. Последната подчертава, че съгласно националните процесуални норми тя е обвързана от правните изводи на Nejvyšší soud (Върховен съд).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция все пак приема, че обстоятелствата, при които XR е трябвало да ползва почивките си по време на работа, може да обосноват квалифицирането на последните като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на член 2 от Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>При това положение Obvodní soud pro Prahu 9 (Градски районен съд Прага 9) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>1)</NO.P><TXT>Счита ли се периодът на почивка по време на работа, през който работникът трябва да се яви до две минути, за да бъде на разположение на работодателя си в случай на спешно повикване, за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на член 2 от Директива [2003/88]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Оказва ли въздействие върху преценката, която следва да се направи във връзка с [първия] въпрос, фактът, че до такова прекъсване [на почивката по време на работа] в резултат на спешно повикване се стига само случайно и в непредвидими случаи, или евентуално колко често се стига до такова прекъсване?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Може ли първоинстанционен съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд и делото му е върнато за ново разглеждане [по същество], да не се съобрази с правните изводи на висшестоящия съд, които са задължителни за първоинстанционния съд, ако тези изводи са в противоречие с правото на Съюза?<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия и втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С първия и втория въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че периодът на предоставяната на работника през дневното му работно време почивка, през който той трябва да бъде в състояние при нужда до две минути да се отзове на спешно повикване, следва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на тази разпоредба, и дали за тази квалификация са от значение фактът, че спешните повиквания са инцидентни и непредвидими, и това колко често има такива повиквания през периода на почивка по време на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Като начало следва да се констатира, че спорът в главното производство се отнася до възнаграждението, на което работникът твърди, че има право за периодите на почивка през работния му ден.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>От практиката на Съда обаче следва, че с изключение на особената хипотеза на платения годишен отпуск по член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 тази директива урежда само някои аспекти на организацията на работното време с цел да се защитят безопасността и здравето на работниците, така че по принцип не се прилага спрямо възнаграждението на работниците (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Доколкото обаче, както посочва запитващата юрисдикция, в спора по главното производство въпросът за възнаграждението за периодите на почивка по време на работа зависи от квалифицирането на тези периоди като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на Директива 2003/88, следва да се отговори на поставените въпроси, които се отнасят до посочената квалификация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че в член 2, точка 1 от Директива 2003/88 понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> се определя като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. Съгласно член 2, точка 2 от тази директива понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> е определено по метода на изключването като всеки период, който не е работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Втора глава от Директива 2003/88 е посветена по-специално на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>минимална[та] продължителност на почивката<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Освен междудневната и междуседмичната почивка в член 4 от тази глава на посочената директива е уредена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>почивката по време на работа<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, на която има право всеки работник, когато продължителността на работния ден е повече от шест часа, като подробните правила относно тази почивка, в това число продължителността и условията за предоставянето ѝ, се определят с колективни договори, споразумения между социалните партньори или, ако не са определени по този начин, от националното законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че през почивките си по време на работа XR не е бил заместван и е носел предавател, благодарение на който е бил предупреждаван, когато трябва да прекъсне почивката си, за да се отзове на спешно повикване. От това следва, че през почивките му по време на работа за жалбоподателя в главното производство се прилага режим на дежурство — понятие, което като цяло обхваща всички периоди, през които работникът остава на разположение на своя работодател, за да може да осигури изпълнението на възложена му от него работа (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0002">2</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> са взаимно изключващи се. Ето защо за целите на прилагането на Директива 2003/88 дежурството, дадено от работник, трябва да се квалифицира или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, доколкото тази директива не предвижда междинна категория (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Освен това понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> са понятия на правото на Съюза, които трябва да бъдат определени съгласно обективни критерии, като се отчитат структурата и целта на Директива 2003/88. Всъщност само такова автономно тълкуване е в състояние да осигури на тази директива пълна ефективност, както и еднакво приложение на посочените понятия във всички държави членки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Що се отнася по-конкретно до дежурствата, от практиката на Съда следва, че период, през който реално не е положен труд от работника в полза на работодателя, невинаги е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> за целите на прилагането на Директива 2003/88 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Така, от една страна, Съдът е приел по отношение на дежурствата, осъществявани на работно място, което не съвпада с местоживеенето на работника, че решаващ фактор, за да се приеме, че са налице признаците на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на Директива 2003/88, е фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от работодателя място и да е на негово разположение там, за да може в случай на нужда незабавно да извърши съответните действия (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Съдът е приел, че при такова дежурство работникът, който е длъжен да стои на работното си място на пряко разположение на своя работодател, трябва да се отдели от своето семейство и социална среда и има малко свобода да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват. Следователно този период в своята цялост трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> по смисъла на Директива 2003/88, независимо от реално положения от работника труд през посочения период (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>От друга страна, Съдът е приел, че период на дежурство, давано в условията на постоянно разположение на повикване, тоест период, през който работникът е на разположение на своя работодател, за да може да осигури изпълнението на възложена му от него работа, без да е длъжен да стои на работното си място, също трябва да се квалифицира в своята цялост като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на Директива 2003/88, когато поради наложените на работника обективни и чувствителни ограничения на възможността му да се посвети на личните и обществените си интереси се различава от период, през който работникът трябва само да е на разположение на работодателя си, за да може той да се свърже с него (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>От това следва, че периодите на дежурство в тяхната цялост, включително и тези в условията на постоянно разположение на повикване, при които наложените на работника ограничения са от такова естество, че обективно и чувствително засягат възможността му през тези периоди свободно да организира времето, когато неговите професионални услуги не се изискват, и да се посвети на своите собствени интереси, попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на Директива 2003/88 (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Съдът отбелязва по-конкретно че период на дежурство, през който поради определеното му разумно време за подновяване на служебната дейност работникът може да планира своите лични и социални занимания, a priori не е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на Директива 2003/88. Обратно, период на дежурство, през който времето, определено на работника, за да поднови работата си, е ограничено до няколко минути, по принцип трябва в своята цялост да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> по смисъла на тази директива, тъй като в този случай работникът на практика в значителна степен е възпрепятстван да планира каквито и да било действия за отмора, дори и кратки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При все това, както подчертава Съдът, отражението на подобен срок за реакция трябва да се преценява конкретно, като се вземат предвид и останалите ограничения, ако има такива, наложени на работника, както и облекченията, които са му били предоставени по време на неговото дежурство (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В случая запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства дали наложените на XR през почивките му по време на работа ограничения, произтичащи от необходимостта да бъде готов до две минути да се отзове на повикване, са от такова естество, че обективно и чувствително да засегнат възможността на този работник свободно да организира времето си, за да се посвети на дейности по негов избор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В това отношение, като се имат предвид възраженията на DPP и на Европейската комисия в писмените им становища, е важно също да се отбележи, на първо място, че свободата на преценка, с която разполагат държавите членки съгласно член 4 от Директива 2003/88, за да определят подробните правила относно почивката по време на работа, и по-специално продължителността и условията за предоставянето ѝ, не е релевантна за квалификацията на разглежданите в главното производство периоди като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> по смисъла на член 2 от Директива 2003/88, понеже това са две самостоятелни понятия на правото на Съюза, както вече бе припомнено в точка 29 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Доколкото обаче, както е видно от акта за преюдициално запитване, почивките по време на работа, с които е разполагал XR, са били кратки, а именно от по тридесет минути, когато извършва проверка, за да определи дали наложените на XR през почивките му по време на работа ограничения е можело обективно и чувствително да засегнат възможността на този работник да отдъхне и да се посвети на дейности по негов избор, запитващата юрисдикция не трябва да отчита ограниченията на тази възможност, които биха били налице във всички случаи, понеже неминуемо произтичат от продължителността от тридесет минути на всяка почивка по време на работа, тъй като посочените ограничения нямат връзка с тези, произтичащи от задължението на XR да бъде готов до две минути да се отзове на спешно повикване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до факта, че прекъсванията на почивките по време на работа са инцидентни и непредвидими, Съдът вече е постановил, че обстоятелството, че средно намесата на работника е изисквана твърде рядко през периодите на дежурство, не означава, че тези периоди трябва да се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2003/88, когато отражението на определения на работника срок, в който трябва да поднови своята работа, е достатъчно, за да ограничи обективно и чувствително възможността му през тези периоди свободно да организира времето, през което неговите професионални услуги не се изискват (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се добави, че непредвидимостта на възможните прекъсвания на почивките по време на работа може допълнително да ограничи възможността работникът свободно да организира това време. Всъщност произтичащата несигурност може да доведе до това работникът постоянно да бъде в повишена готовност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>На последно място, важно е да се припомни с оглед на съдебната практика, цитирана в точка 23 от настоящото решение, че начинът на заплащане на периодите на дежурство на работниците не се урежда от Директива 2003/88, а от съответните разпоредби на<?PAGE NO="10"?> националното право. Ето защо тази директива допуска прилагането на правна уредба на държава членка, колективен трудов договор или решение на работодател за възнаграждението във връзка с дежурство, които разграничават периодите на реално положен труд от тези, през които не е извършена действителна работа, дори когато тези периоди трябва в своята цялост да се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> за целите на прилагането на посочената директива (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че периодът на предоставяната на работника през дневното му работно време почивка, през който той трябва да бъде в състояние при нужда до две минути да се отзове на спешно повикване, представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на тази разпоредба, доколкото от общата преценка на всички релевантни обстоятелства следва, че наложените на този работник през почивките му по време на работа ограничения са от такова естество, че обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, когато неговите професионални услуги не се изискват, и да го посвети на собствените си интереси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>С третия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд, да бъде обвързан в съответствие с националното процесуално право от правните изводи на висшестоящия съд, когато тези изводи не са съвместими с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, когато не може да тълкува националната правна уредба в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното им действие, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение противоречащите им разпоредби от националното законодателство, дори да са по-късни, без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг ред, предвиден в конституцията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑573/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:530">EU:C:2019:530</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В това отношение, след като упражни правото си по член 267, втора алинея ДФЕС, при решаването на спора в главното производство националният съд е обвързан от даденото от Съда тълкуване на съответните разпоредби и трябва евентуално да не се съобрази с изводите на висшестоящия съд, ако въз основа на това тълкуване намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101005">5 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Елчинов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑173/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:581">EU:C:2010:581</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>При това положение изискването да се гарантира пълното действие на правото на Съюза включва и задължението на националните съдилища при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с правото на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Огнянов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑614/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:514">EU:C:2016:514</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Следователно в настоящия случай запитващата юрисдикция е длъжна да осигури пълното действие на член 267 ДФЕС, като при необходимост по собствена инициатива остави без приложение националните процесуални разпоредби, които я задължават да приложи националното право, както е тълкувано от Nejvyšší soud (Върховен съд), когато това тълкуване не е съвместимо с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното на третия въпрос следва да се отговори, че принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд, да бъде обвързан в съответствие с националното процесуално право от правните изводи на висшестоящия съд, когато тези изводи не са съвместими с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 2 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че периодът на предоставяната на работника през дневното му работно време почивка, през който той трябва да бъде в състояние при нужда до две минути да се отзове на спешно повикване, представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> по смисъла на тази разпоредба, доколкото от общата преценка на всички релевантни обстоятелства следва, че наложените на този работник през почивките му по време на работа ограничения са от такова естество, че обективно и чувствително засягат възможността му свободно да организира времето, когато неговите професионални услуги не се изискват, и да го посвети на собствените си интереси.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален съд, който се произнася, след като решението му е отменено от висшестоящ съд, да бъде обвързан в съответствие с националното процесуално право от правните изводи на висшестоящия съд, когато тези изводи не са съвместими с правото на Съюза.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>