<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-515/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0515</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:922">EU:C:2020:922</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на H. Saugmandsgaard Øe — Дело C‑515/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Eutelsat</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20201112">12 ноември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑515/19</HT></P><P>Eutelsat SA</P><P>срещу</P><P>Autorité de régulation des communications électroniques et des postes,</P><P>Inmarsat Ventures SE, по-рано Inmarsat Ventures Ltd,</P><P>в присъствието на:</P><P>Viasat Inc.,</P><P>Viasat UK Ltd</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Електронни съобщителни мрежи и услуги</KEYWORD><KEYWORD>Решение 2007/98/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в честотния обхват от 2 GHz</KEYWORD><KEYWORD>Системи, предоставящи мобилни спътникови услуги</KEYWORD><KEYWORD>Решение № 626/2008/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Подбор и разрешения</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Мобилна спътникова система</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>допълнителни наземни компоненти<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 2, буква в), подточка ii)</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за покритие на най-малко 60 % от територията на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Член 7, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Неспазване</KEYWORD><KEYWORD>Последици</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), се отнася до системата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>European Aviation Network<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>EAN<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), създадена от Inmarsat Ventures SE, по-рано Inmarsat Ventures Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Inmarsat<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), която е предназначена за предоставяне на интернет връзка за самолетите, които прелитат над територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на жалба за отмяна, подадена от Eutelsat SA срещу решението на Autorité de régulation des communications électroniques et des postes (Регулаторен орган за пощите и електронните комуникации) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>ARCEP<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), с което на Inmarsat се издава разрешение за експлоатация на <HT TYPE="ITALIC">допълнителни наземни компоненти</HT> в рамките на системата EAN.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Решението на ARCEP следва Решение 2009/449/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение на Комисията от <DATE ISO="20090513">13 май 2009 година</DATE> относно подбора на оператори на общоевропейски системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="65" DATE.PUB="2009">ОВ L 149, 2009 г., стр. 65</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, с което Европейската комисия е избрала Inmarsat и Solaris Mobile Limited като оператори на мобилни спътникови системи, получили разрешение да използват честотната лента от 2 GHz в съответствие с Решение 2007/98/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение на Комисията от <DATE ISO="20070214">14 февруари 2007 година</DATE> относно хармонизиране на използването на радиочестотния спектър в честотния обхват от 2 GHz за въвеждането на системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="043" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="2007">ОВ L 43, 2007 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и Решение № 626/2008/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080630">30 юни 2008 година</DATE> относно подбора и издаването на разрешения за системите, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="172" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2008">ОВ L 172, 2008 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>По същество поставените от запитващата юрисдикция въпроси имат за цел да се определи дали създадената от Inmarsat система EAN, и по-специално наземният компонент на тази система, съответства на критериите, установени в Решение № 626/2008.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Ще предложа на Съда да отговори утвърдително на тези въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Решение 2007/98</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 1 от Решение 2007/98/ЕО гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Целта на настоящото решение е да се хармонизират условията за наличност и ефикасно използване на честотните ленти 1 980—2 010 MHz (Земя—космос) и 2 170—2 200 MHz (космос—Земя) за системи, предоставящи мобилни спътникови услуги в [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от това решение под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>системи, предоставящи мобилни спътникови услуги<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> се разбира мрежи и съответни съоръжения, които могат да предоставят радиосъобщителни услуги между подвижна наземна станция и една или повече космически станции, или между подвижни наземни станции посредством една или повече космически станции, или между подвижна наземна станция и една или повече допълнителни наземни станции, разположени на точно определени места.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 3 от посоченото решение гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки определят и правят налични от <DATE ISO="20070701">1 юли 2007 г.</DATE> честотните ленти 1 980—2 010 MHz и 2 170—2 200 MHz за системи, предоставящи мобилни спътникови услуги.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка допълнителна наземно базирана станция представлява интегрална част от мобилната спътникова система и се контролира от системата за управление на спътникови[те] ресурс[и] и мреж[и]. Тя използва същата посока на предаване и същите части от честотната лента[…] [като] съответните спътникови компоненти и не изисква увеличаване на спектъра на съответната мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Решение № 626/2008</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от Решение № 626/2008 има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Целта на настоящото решение е да улесни развитието на конкурентоспособен вътрешен пазар за мобилни спътникови услуги (МСУ) в [Съюза] и да гарантира постепенно покритие във всички държави членки.</ALINEA><ALINEA>Настоящото решение създава процедура на Общността за общ подбор на оператори на мобилни спътникови системи, които да използват честотните ленти в обхвата 2 GHz в съответствие с разпоредбите на Решение 2007/98/ЕО, включващи радиочестотния спектър от <FT TYPE="NUMBER">1980</FT> до <FT TYPE="NUMBER">2010</FT> MHz за съобщения Земя—космос, както и от <FT TYPE="NUMBER">2170</FT> до <FT TYPE="NUMBER">2200</FT> MHz за съобщения космос—Земя. То установява също така разпоредби за съгласувано издаване на разрешения на избраните оператори от страна на държавите членки за използване на предоставения радиочестотен спектър в рамките на този обхват за експлоатацията на мобилните спътникови системи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 2 от това решение гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Прилагат се и следните определения:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>мобилни спътникови системи<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означават електронни съобщителни мрежи и съответни съоръжения, които могат да предоставят радиосъобщителни услуги между подвижна наземна станция и една или повече космически станции, или между подвижни наземни станции посредством една или повече космически станции, или между подвижна наземна станция и една или повече допълнителни наземни компоненти, разположени на точно определени места. Такава система включва най-малко една космическа станция;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>допълнителни наземни компоненти<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> на мобилни спътникови системи означават наземни станции, използвани на точно определени места, с цел да се подобри възможността за използване на МСУ в географски райони в рамките на района на действие на спътника (спътниците) на системата, където съобщенията с една или повече космически станции не могат да бъдат осигурени с необходимото качество<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Решение 2009/449</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В изпълнение на Решение № 626/2008 с Решение 2009/449 Комисията избира Inmarsat и Solaris Mobile Limited като оператори на мобилни спътникови системи, получили разрешение да използват честотната лента от 2 GHz в съответствие с Решение 2007/98.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>С Решение № 2014‑1257 от <DATE ISO="20141021">21 октомври 2014 г.</DATE> ARCEP разрешава на Inmarsat да използва честотите, посочени в Решение 2009/449, в континентална Франция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>С Решение № 2018‑0001 от <DATE ISO="20180222">22 февруари 2018 г.</DATE> ARCEP предоставя на Inmarsat разрешение за експлоатация на допълнителни наземни компоненти на мобилна спътникова система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Eutelsat подава жалба за отмяна именно на второто решение пред Conseil d’État (Държавен съвет). Viasat Inc и Viasat UK Ltd (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Viasat<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) встъпват в главното производство в подкрепа на жалбата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>От представените от тази юрисдикция данни е видно, че Inmarsat възнамерява да използва предоставеното с Решение 2009/449 разрешение, за да изгради системата EAN.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Тази система дава възможност за осигуряване на мобилна услуга за самолети посредством предаване на информация чрез спътник, получавано от терминал, разположен над фюзелажа на самолетите, и за предаване на информация, извършвано от допълнителни наземни компоненти, разположени на територията на Съюза, което е получавано от терминал, разположен под фюзелажа на самолетите. Предаването на информация се извършва в честотния обхват, предоставен на Inmarsat с Решение 2009/449. Тази система използва спътник, пуснат в експлоатация на <DATE ISO="20170829">29 август 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си за отмяна пред запитващата юрисдикция Eutelsat изтъква редица доводи, за да докаже, че създадената от Inmarsat система EAN не е в съответствие с разпоредбите на Решение № 626/2008, което водело до нищожност на решението на ARCEP от <DATE ISO="20180222">22 февруари 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Като констатира, че тези доводи създават редица затруднения при тълкуването на правото на Съюза, Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>1)</NO.P><TXT>Какви правни критерии позволяват да се идентифицира подвижна наземна станция по смисъла на Решение № 626 2008? Трябва ли това решение да се тълкува в смисъл, че изисква подвижната наземна станция, която осъществява комуникация с допълнителен наземен компонент, да може също така, без отделно оборудване, да осъществява комуникация със спътник? При положителен отговор, как трябва да се извършва преценката на единния характер на оборудването?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 от Решение № 626/2008 да се тълкуват в смисъл, че дадена мобилна спътникова система по принцип трябва да се основава на спътникови компоненти, или е допустимо да се приеме, че съответната роля на спътниковите и наземните компоненти е без значение, включително в конфигурация, при която спътниковият компонент се използва само когато предаването на съобщения с наземните компоненти не може да бъде осигурено? Може ли да се инсталират допълнителни наземни компоненти по такъв начин, че да се покрива цялата територия на Европейския съюз, с мотива че космическите станции не позволяват да се осигури необходимото качество на съобщенията в нито едно от местата по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от това решение?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>В случай че се установи, че избраният в съответствие с дял II от Решение № 626/2008 оператор не е спазил задълженията за покритие на територията, определени в член 7, параграф 2 от това решение, към крайната дата, предвидена в член 4, параграф 1, буква в), подточка ii) от посоченото решение, трябва ли компетентните органи на държавите членки да откажат издаването на разрешения за експлоатация на допълнителни наземни компоненти? В случай на отрицателен отговор, могат ли те да откажат издаването на такива разрешения?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване от <DATE ISO="20190628">28 юни 2019 г.</DATE> е постъпило в секретариата на Съда на <DATE ISO="20190708">8 юли 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Eutelsat, Inmarsat, Viasat, френското и белгийското правителство, правителството на Обединеното кралство и Европейската комисия представят писмени становища и отговарят писмено на няколко въпроса, поставени от Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>От представената на Съда преписка е видно, че жалбата на Eutelsat до запитващата юрисдикция, която Viasat подкрепя, е част от съвкупност от съдебни действия, предприети пред съдилищата на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>На <DATE ISO="20170424">24 април 2017 г.</DATE> Viasat предявява иск за установяване на неправомерно бездействие срещу Комисията. Вж. дело T‑245/17, Viasat/Комисия, понастоящем висящо пред Общия съд.</P></NOTE>, както и пред национални съдилища, по-специално в Обединеното кралство, Германия, Италия, Испания и Белгия, с които тези страни целят да попречат на Inmarsat да използва честотната лента от 2 GHz посредством допълнителни наземни компоненти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В рамките на настоящото дело от Съда се иска по същество да разгледа три довода, изтъкнати от Eutelsat, за да оспори валидността на разрешението, предоставено от ARCEP на Inmarsat, да експлоатира допълнителни наземни компоненти във Франция, и чието разглеждане изисква тълкуване на разпоредби от правото на Съюза. Тези три довода съответстват на трите въпроса, поставени от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На първо място, Eutelsat поддържа, че в система като създадената от Inmarsat система EAN терминалът, разположен под фюзелажа на самолета, за осъществяване на комуникация с допълнителните наземни компоненти, не представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, така че тези компоненти не са неразделна част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На второ място, Eutelsat твърди, че предвид преимущественото им значение наземните компоненти не могат да се считат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> в система като системата EAN, поради което последната не представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по смисъла на горепосочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На трето място, Eutelsat твърди, че националните органи не могат да предоставят на Inmarsat разрешение за експлоатация на допълнителни наземни компоненти на тяхна територия, с мотива че последното не е спазило задълженията за покритие на територията към датата, предвидена в член 4, параграф 1, буква в), подточка ii) от Решение № 626/2008.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>По-нататък в моето заключение ще изложа съображенията, поради които считам, че всеки един от доводите на Eutelsat следва да се отхвърли. С други думи, ще предложа на Съда да отговори на поставените въпроси в смисъл, че релевантните разпоредби от правото на Съюза не поставят под въпрос валидността на полученото от Inmarsat разрешение за експлоатация на допълнителни наземни компоненти във Франция.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008 (първи въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че в система като разглежданата в спора по главното производство система EAN допълнителните наземни компоненти осъществяват комуникация с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и следователно са неразделна част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, като се има предвид, че тази система включва два отделни приемащи терминала, свързани от оператор на комуникации, първият разположен над фюзелажа на самолета и осъществяващ комуникация със спътник, а вторият — разположен под фюзелажа и осъществяващ комуникация с допълнителните наземни компоненти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Eutelsat и Viasat предлагат на този въпрос да се отговори отрицателно, за разлика от Inmarsat, френското и белгийското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, трябва да се изходи от текста на член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008. Тази разпоредба определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>мобилните спътникови системи<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>електронни съобщителни мрежи и съответни съоръжения<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, които могат да предоставят три вида радиосъобщителни услуги:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>между подвижна наземна станция и една или повече космически станции, или</P></ITEM><ITEM><P>между подвижни наземни станции посредством една или повече космически станции, или</P></ITEM><ITEM><P>между подвижна наземна станция и един или повече допълнителни наземни компонента, разположени на точно определени места.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Вторият и третият от поставените въпроси се отнасят до третия вид радиосъобщения — тези между подвижна наземна станция и допълнителни наземни компоненти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В самото начало считам за полезно да изясня значението на думите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>подвижен<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>наземен<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>космическа<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>спътник<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, използвани за описанието на тези радиосъобщителни услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Подобно на всички страни, представили становища, не виждам повод за възражения за пример в това отношение да послужат определенията, дадени в Радиорегламента, приет от Световната конференция по радиосъобщения през 1995 г. (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Радиорегламентът<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Радиорегламентът е приет от Световната конференция по радиосъобщения през 1995 г. (CMR‑95) и е ревизиран от последващите Световни конференции по радиосъобщения: CMR-97 (Женева, 1997 г.), CMR-2000 (Истанбул, 2000 г.), CMR-03 (Женева, 2003 г.), CMR-07 (Женева, 2007 г.), CMR-12 (Женева, 2012 г.), CMR-15 (Женева, 2015 г.) и CMR-19 (Шарм ал-Шейх, 2019 г.), достъпен на адрес https://www.itu.int/pub/R-REG-RR-2020/fr.</P></NOTE>. Действително, що се отнася до тези термини, взети поотделно, няма противоречие между този регламент и Решение № 626/2008.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че в редица разпоредби на Решение 2007/87 и на Решение № 626/2008 изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>космическа станция<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> и терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>спътник<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> се използват почти като взаимозаменяеми, или поне без да се изяснява съотношението между тези две понятия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. например член 2 от Решение 2007/98 и член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008, които дефинират понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>системи, предоставящи мобилни <HT TYPE="ITALIC">спътникови</HT> услуги<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, като изискват наличието на <HT TYPE="ITALIC">космическа станция</HT>.</P></NOTE>. Макар този нюанс да не е определящ за решаването на спора по главното производство, уточнявам, че в този нормативен контекст според мен понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>космическа станция<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> изисква наличието не само на спътник, но и на някои допълнителни технически компоненти; с други думи, това понятие е по-ограничително от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>спътник<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Извеждам това тълкуване по-конкретно от последователните етапи, описани в приложението към Решение № 626/2008, от които е видно, че космическата станция изисква не само производство и изстрелване на спътници, но и сглобяване на комуникационен и на обслужващ модул. Според мен в подкрепа на това тълкуване е определението за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>космическа станция<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, дадено в член 1.64 от Радиорегламента, че такава станция е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>разположена на обект, който се намира или се е намирал извън основната част на земната атмосфера или е предназначен да бъде изведен отвъд нея<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> [неофициален превод]. Изкуствен, т.е. произведен от човека, спътник действително може да представлява такъв <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>обект<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, предназначен да приеме <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>космическа станция<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</P></NOTE>. В рамките на спора по главното производство не е оспорено, че системата EAN включва космическа станция, както изисква член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. точка 16 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>По-нататък, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>наземна<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> станция е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>разположена или на повърхността на Земята, или в основната част на земната атмосфера<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> [неофициален превод]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. член 1.63 от Радиорегламента. Това понятие се дефинира посредством противопоставяне на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>космическа станция<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</P></NOTE>. Станция, разположена на самолет, както при системата EAN, трябва да се квалифицира като наземна станция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Накрая, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>подвижната<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> наземна станция е по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>предназначена да се използва по време на движение или по време на престой на неопределени места<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> [неофициален превод]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. член 1.68 от Радиорегламента.</P></NOTE>. Именно до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> се отнася първият поставен въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>След това уточнение, сега ще разгледам доводите, изтъкнати от Eutelsat и подкрепени от Viasat както пред Съда, така и пред запитващата юрисдикция, които се отнасят до <HT TYPE="ITALIC">третата категория</HT> радиосъобщения, описана в член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008, а именно тези между подвижна наземна станция и допълнителни наземни компоненти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>По същество Eutelsat и Viasat се опитват да докажат, че допълнителните наземни компоненти не осъществяват комуникация с <HT TYPE="ITALIC">подвижна наземна станция</HT> в система като разглежданата в спора по главното производство система EAN, поради което те не били неразделна част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Не съм съгласен с този довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Предложеният от Eutelsat и Viasat силогизъм може да се обобщи по следния начин. Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/><HT TYPE="ITALIC">подвижна наземна станция</HT><QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> изисквало такава станция да е в състояние да осъществява комуникация със спътник<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>За да използвам формулировката на Eutelsat, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>подвижната наземна станция по необходимост трябва да осъществява комуникация със спътник, за да може да се квалифицира като такава<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</P></NOTE> (голяма предпоставка). Системата EAN осъществявала комуникация с допълнителните наземни компоненти посредством терминала, разположен под фюзелажа на самолета, който представлявал самостоятелна станция, която не може да осъществява комуникация със спътник (малка предпоставка). Следователно допълнителните наземни компоненти, които се експлоатират в рамките на системата EAN, не осъществявали комуникация с <HT TYPE="ITALIC">подвижна наземна станция</HT> и следователно не били неразделна част от мобилна спътникова система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Според мен тези доводи са засегнати от два непоправими порока, засягащи съответно голямата и малката предпоставка на този силогизъм.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>На първо място, обратно на изтъкнатото от Eutelsat и Viasat, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по смисъла на Решение № 626/2008 не изисква такава станция да може да осъществява комуникация със спътник. В това отношение припомням, че законодателят на Съюза не дефинира изрично това понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Тези страни извеждат посоченото изискване от Радиорегламента. Всъщност в контекста на този регламент от членове 1.63 и 1.68 можело да се направи извод, че <HT TYPE="ITALIC">всяка</HT> подвижна наземна станция осъществява комуникация или с космическа станция, или с друга подвижна наземна станция посредством космически обект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Според член 1.68 от Радиорегламента <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/><HT TYPE="ITALIC">наземна станция</HT> на мобилните спътникови услуги, предназначена да се използва по време на движение или по време на престой на неопределени места<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> [неофициален превод]. Впрочем член 1.63 от този регламент дефинира понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>станция, разположена или на повърхността на Земята, или в основната част на земната атмосфера, предназначена за осъществяване на комуникация <HT TYPE="ITALIC">с една или повече космически станции</HT>, или с една или повече станции от същия вид <HT TYPE="ITALIC">посредством един или повече рефлекторни спътници или други космически обекти</HT><QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> [неофициален превод] (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Нищо в Решение № 626/2008<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Съгласно съображение 10 от това решение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>[р]егламентите на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) предвиждат процедури за съгласуване на спътниковите радиочестоти като инструмент за управление на вредните смущения, <HT TYPE="ITALIC">но не обхващат подбора или издаването на разрешения</HT><QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</P></NOTE>, нито дори в Решение 2007/98 обаче не дава основание да се счита, че определенията от Радиорегламента трябва да се пренесат изцяло в контекста на тези решения, както основателно отбелязва Inmarsat.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Що се отнася по-точно до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, според мен е налице мотив, който категорично се противопоставя на такова пренасяне. Както подчертава Комисията, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, дефинирано в член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008, не съответства на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>мобилна спътникова услуга<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> в член 1.25 от Радиорегламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Според член 1.25 от Радиорегламента <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>мобилна спътникова услуга<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>радиосъобщителна услуга или между подвижни наземни станции и една или повече космически станции, или между космически станции, използвани за тази услуга, или между подвижни наземни станции посредством една или повече космически станции<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> [неофициален превод].</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Правилното разбиране на разликите между тези две понятия изисква да се разграничат четири категории комуникации.</TXT><TBL NO.SEQ="0001" CLASS="GEN" COLS="2"><CORPUS><ROW><CELL COL="1"><HT TYPE="BOLD">Член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008</HT></CELL><CELL COL="2"><HT TYPE="BOLD">Член 1.25 от Радиорегламента</HT></CELL></ROW><ROW><CELL COL="1"><IE/></CELL><CELL COL="2">Между космически станции</CELL></ROW><ROW><CELL COL="1">Между подвижни наземни станции и космически станции</CELL><CELL COL="2">Между подвижни наземни станции и космически станции</CELL></ROW><ROW><CELL COL="1">Между подвижни наземни станции посредством космически станции</CELL><CELL COL="2">Между подвижни наземни станции посредством космически станции</CELL></ROW><ROW><CELL COL="1">Между подвижни наземни станции и допълнителни наземни компоненти</CELL><CELL COL="2"><IE/></CELL></ROW></CORPUS></TBL></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Както показва таблицата по-горе, член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008 е едновременно по-ограничителен (тъй като не включва комуникацията между космически станции) и с по-широк обхват (тъй като включва комуникацията между подвижна наземна станция и допълнителни наземни компоненти) от член 1.25 от Радиорегламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Така, като се има предвид, че Радиорегламентът не предвижда комуникациите между подвижна наземна станция и <HT TYPE="ITALIC">допълнителни наземни компоненти</HT>, които именно се разглеждат по настоящото дело, определенията, които този регламент установява в това отношение, не могат да бъдат пренесени в контекста на член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Ако се придържаме към разпоредбите на Решение № 626/2008, е ясно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> като посочената в член 2, параграф 2, буква а) от това решение по необходимост трябва да включва поне една подвижна наземна станция, която е в състояние да осъществява комуникация с космическа станция. Това е видно от последното изречение на тази разпоредба, според което такава система включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>най-малко една космическа станция<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, както и от самото наименование на тази система, което предполага наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>спътник<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Това изискване обаче не изключва възможността такава система да включва и <HT TYPE="ITALIC">други</HT> подвижни наземни станции за осъществяване на комуникация с допълнителни наземни компоненти, но без да са в състояние да осъществяват комуникация със спътник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>С други думи, макар да е безспорно, че дадена мобилна спътникова система трябва да включва подвижна наземна станция, която може да осъществява комуникация със спътник, няма никаква причина да се счита, въз основа на определенията, дадени в Решение № 626/2008, че <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> подвижни наземни станции, включени в тази система, трябва да са в състояние да осъществяват комуникация със спътник.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Така доводите на Eutelsat и Viasat, обобщени в точка 39 от настоящото заключение, трябва да се отхвърлят дори само на това първо основание. Обратно на твърдяното от тези страни, станция, която осъществява комуникация с допълнителни наземни компоненти, може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008 дори при липсата на възможност за осъществяване на комуникация със спътник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>На второ място, дори да се предположи, че Съдът постанови, че <HT TYPE="ITALIC">всяка</HT> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> непременно трябва да е в състояние да осъществява комуникация със спътник, доводите на Eutelsat и Viasat са опорочени и защото се основават на изкуствено разграничение между техническите компоненти на системата EAN.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Според тези доводи, от една страна, е налице приемащият терминал, разположен над фюзелажа на самолета, който осъществява комуникация със спътниците, и от друга страна, приемащият терминал, разположен под фюзелажа, който осъществява комуникация с допълнителните наземни компоненти. Тъй като последният не е в състояние да осъществява комуникация със спътник, той не би могъл да представлява подвижна наземна станция и следователно не отговаря на определението по член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008, тълкувано — според мен неправилно — като изискващо такава годност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Това разграничение според мен не съответства на техническата реалност на системата EAN. Подобно на позицията, защитавана по същество от Inmarsat, френското и белгийското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, от функционална гледна точка според мен е изкуствено да се разделя система като разглежданата в спора по главното производство система EAN на две отделни и независими станции. Всъщност страните не спорят, че двата приемащи терминала на системата EAN са свързани помежду си от оператор на комуникация, който определя в зависимост от обстоятелствата терминала — спътников или наземен — използван за пренасяне на входящия или изходящия сигнал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В този контекст само обстоятелството, че тези два терминала са физически отделени, тъй като са разположени съответно над и под фюзелажа, само по себе си не означава, че те представляват две отделни <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>станции<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>. Напротив, според мен централизираното управление на съответните им сигнали предполага, че тези терминали са част от една и съща <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>станция<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, както по-конкретно правилно подчертават френското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Това тълкуване се потвърждава от член 1.61 от Радиорегламента, според който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>станция<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>един или повече предаватели или приемници, или съвкупност от предаватели и приемници, включително спомагателни уреди, необходими на определено място за осигуряване на радиокомуникационна услуга или на радиоастрономическа услуга<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> [неофициален превод].</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че такива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>предаватели<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> не са физически разположени в един и същ корпус, не може да е определящо в това отношение, тъй като в противен случай може да се изпадне в правен формализъм, който се разминава с техническата действителност, изискваща антените на тези терминали да бъдат разположени съответно нагоре (за комуникацията със спътниците) и надолу (за комуникацията с допълнителните наземни компоненти), както обяснява Inmarsat.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В това отношение френското правителство добавя, че наличието на два приемащи терминала се изисква, от техническа гледна точка, и от наличието на различни компютърни езици за комуникация със спътниците (език <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>DVB-S<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>) и с допълнителните наземни компоненти (език <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>LTE<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Eutelsat и Viasat също посочват използването на тези два компютърни езика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Правителството на Обединеното кралство илюстрира казаното с пример, изпълнен с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>common sense<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> (здрав разум). Това правителство обяснява, че един мобилен телефон включва различни компоненти, които са в състояние да се свържат с 3G мрежа, 4G мрежа и Wifi мрежа или да установят блутут връзка (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>Bluetooth<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>). Това не променя факта, че всички тези компоненти са част от една и съща станция, а именно посочения мобилен телефон. Според мен само този пример е достатъчен, за да се отхвърлят доводите на Eutelsat и Viasat.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Така, и обратно на твърдяното от тези страни, съвкупност от два отделни приемащи терминала, свързани от оператор на комуникация, първият разположен над фюзелажа на самолет и осъществяващ комуникация със спътник, а вторият — разположен под фюзелажа и осъществяващ комуникация с допълнителни наземни компоненти, трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на първия въпрос по следния начин. Член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че в система като разглежданата в спора по главното производство система EAN допълнителните наземни компоненти осъществяват комуникация с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> и следователно са неразделна част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, като се има предвид, че тази система включва два отделни приемащи терминала, свързани от оператор на комуникация, първият разположен над фюзелажа на самолета и осъществяващ комуникация със спътник, а вторият — разположен под фюзелажа и осъществяващ комуникация с допълнителните наземни компоненти.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>допълнителни“ наземни компоненти<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> по смисъла на член 2, параграф 2 от Решение № 626/2008 (втори въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 2 от Решение № 626/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че наземните компоненти, използвани в система като разглежданата в спора по главното производство система EAN, могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> независимо от обстоятелството, че тези компоненти имат водеща роля във функционирането на тази система, покриват цялата територия на Съюза и позволяват да се повиши качеството на предлаганите съобщителни услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Уточнявам, че при отрицателен отговор на този въпрос създадената от Inmarsat система EAN не би могла да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> по смисъла на горепосочената разпоредба, тъй като това квалифициране е обусловено от наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> наземни компоненти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Преди да дам елементи на отговор на поставения въпрос, смятам, че ще бъде от полза да изложа няколко фактически обстоятелства относно естеството и ролята на допълнителните наземни компоненти във функционирането на създадената от Inmarsat система EAN.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Най-напред, от становището на Inmarsat е видно — без това да се оспорва от останалите страни — че допълнителните наземни компоненти са съпоставими със станциите, използвани при 4G мрежата за мобилна телефония, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>с тази разлика, че те сочат вертикално към небето, а не хоризонтално над земята<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Доклад на г‑н Sharkey, представен от Inmarsat, № 17.4: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>The CGC [Complementary Ground Components] network consists of approximately 300 ground-based stations at fixed locations on the ground, similar to 4G base stations, with the difference that they point vertically to the sky rather than horizontally over the ground<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</P></NOTE>. Прието е, че това насочване по вертикала се обяснява с необходимостта от излъчване на съответните сигнали към самолети по време на полет, където се намират приемащите терминали на системата EAN.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>По-нататък, самото Inmarsat признава, че свързването с допълнителните наземни компоненти има няколко технически предимства в сравнение със свързването със спътник. От една страна, връзката с наземните компоненти е по-качествена поради доста по-малкото разстояние, което сигналът изминава (<FT TYPE="NUMBER">36000</FT> km за спътника, по-малко от 100 km — за наземния компонент). От друга страна и за разлика от спътниковата връзка, наземната връзка може лесно да се подобри при претоварване чрез добавянето на наземни компоненти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Доклад на г‑н Sharkey, представен от Inmarsat, № 23: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>In general, while the satellite provides efficient and continuous coverage performance and resilience, terrestrial systems inherently provide very efficient throughput performance, since: a) there is only one satellite, in space located 36,000 km from the earth with a given power, forming a limited number of beams that may have a diameter of several hundreds of kilometers; and b) CGC [Complementary Ground Components] terrestrial systems consisting of a large number of towers, with higher power, can be installed within relatively short distances of each other and within a limited distance of the users i.e. &lt;100 km, and can be supplemented by additional towers when congestion occurs<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Накрая, страните не спорят, че допълнителните наземни компоненти имат водеща роля във функционирането на системата EAN поради техническото си превъзходство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>В това отношение Inmarsat уточнява, че допълнителните наземни компоненти осигуряват капацитет, който нито един спътник, независимо колко е мощен, не би могъл да осигури посредством експлоатацията на ограниченото количество честотни ресурси, предоставено му с Решение 2009/449 (2 по 15 MHz).</P></NOTE>. По този начин, според отличното становище на обществения докладчик по делото в главното производство, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>не се оспорва, че тази мобилна спътникова система в действителност се основава главно не на спътниковите комуникации, а на комуникациите с допълнителните наземни компоненти, позволяващи много по-висока скорост, за които британските съдии и германският регулаторен орган отбелязват, че те биха осигурили 99 % от услугата, тъй като спътникът е предназначен да се използва само в райони, непокрити от тези допълнителни наземни компоненти (т.е. над води)<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Conseil d’État (Държавен съвет), дело № 420128 Eutelsat, становище на г‑н Guillaume Odinet, обществен докладчик, <DATE ISO="20190628">28 юни 2019 г.</DATE>, точка 2, достъпно на адрес http://www.conseil-etat.fr/fr/arianeweb/CRP/conclusion/2019-06-28/420128.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Именно поради тази водеща роля на наземните компоненти във функционирането на системата EAN Eutelsat и Viasat изтъкват, че тези компоненти не могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> и следователно такава система не може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> по смисъла на член 2, параграф 2 от Решение № 626/2008. По същество тези страни критикуват системата EAN, че не била система за спътникови комуникации, допълнени с наземни компоненти, а система за наземни комуникации, допълнени със спътников компонент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Не съм съгласен с тази аргументация. С други думи и подобно на позицията, защитавана от Inmarsat, френското и белгийското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията, считам, че такива наземни компоненти могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>, независимо от водещата им роля във функционирането на системата EAN.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Според мен от Решение № 626/2008 могат да се изведат две изисквания във връзка със спътниковия компонент на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>От една страна, такава система трябва да включва спътник. Освен самото ѝ наименование (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>мобилна <HT TYPE="ITALIC">спътникова</HT> система<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>), това изискване произтича от член 2, параграф 2, буква а), последно изречение от Решение № 626/2008 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>Такава система включва най-малко една космическа станция<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Относно връзката между понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>спътник<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>спътникова станция<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, вж. точка 33 от настоящото заключение.</P></NOTE>) или пък от приложението към това решение, от което е видно, че производството и изстрелването на спътници са необходими етапи в процеса на подбор на операторите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>От друга страна, трябва не само да е осигурено <HT TYPE="ITALIC">наличие</HT> на спътник, но и той да <HT TYPE="ITALIC">се използва</HT>, както отбелязва правителството на Обединеното кралство. Това изискване произтича имплицитно от член 8, параграф 3, буква в) от Решение № 626/2008, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/><HT TYPE="ITALIC">независимата</HT> работа на допълнителните наземни компоненти в случай на отпадане на спътниковия компонент на съответната мобилна спътникова система <HT TYPE="ITALIC">не надхвърля 18 месеца</HT><QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. С други думи, принципът е <HT TYPE="ITALIC">съвместното</HT> функциониране на наземните компоненти и спътниковия компонент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В рамките на спора по главното производство от предоставената на Съда преписка се установява, че спътниковият компонент действително се използва, когато самолетите, оборудвани със системата EAN прелитат над води или над територията на Сърбия, или когато някакъв проблем възпрепятства правилното функциониране на наземните компоненти. Inmarsat уточнява, че поради надеждността и стабилността на спътниковия сигнал спътниковият компонент осигурява непрекъснатостта на съобщителните услуги. Разбира се, проверката на действителното използване на спътниковия компонент е от компетентността на националния съд, който единствен има право да проверява фактите в рамките на преюдициалното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>След това уточнение не считам, че от това решение би могло да се изведе допълнително изискване във връзка с важността на ролята, която имат съответно спътниковите и наземните компоненти на такава система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Най-напред, според мен прилагателното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> не изключва водещата роля на наземните компоненти спрямо тази на спътниковия компонент, противно на твърденията на Eutelsat и Viasat.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Според речника на Френската академия на науките <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>допълнителен<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>който служи за допълване<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, т.е. да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>направи завършено<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, както отбелязва френското правителство. На английски език оксфордският речник дефинира понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>complementary<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> по следния начин: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>combining in such a way as to form a complete whole or enhance each other<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>Съчетават се по такъв начин, че да образуват завършено цяло или взаимно да засилят ефекта си<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>.</P></NOTE>. На немски език се използва думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>ergänzende<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>, която има подобен смисъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>В речника Duden <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>ergänzen<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> е дефинирано по следния начин: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>durch Schließen entstandener Lücken wieder vollständig machen; durch Hinzufügen von etwas vervollständigen, bereichern<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>правя завършен, като запълвам възникнали празноти; допълвам, обогатявам, като добавям нещо<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Видно от тези определения, терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> мълчи по въпроса за <HT TYPE="ITALIC">относителната важност</HT> на разглежданите компоненти. Така този термин не изключва възможността наземните компоненти да имат водеща роля спрямо спътниковия компонент в мобилна спътникова система. Тези компоненти могат да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>допълнят<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> такава система, като имат водеща роля в нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В становището си Комисията уточнява, че терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> подчертава <HT TYPE="ITALIC">факултативния</HT> характер на наземните компоненти, който противостои на задължителното наличие на спътниковия компонент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Мълчанието на Решение № 626/2008 във връзка с относителната важност на наземните и спътниковите компоненти също ми се струва показателно. Всъщност законодателят на Съюза е можел да уточни, че ролята на наземните компоненти трябва да остане <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>второстепенна<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>допълнителна<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> или пък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>субсидиарна<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> спрямо ролята на спътниковия компонент, както отбелязват белгийското и френското правителство, и дори да определи максимален процент съобщения, които могат да бъдат осигурени от наземните компоненти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Това решение обаче не съдържа такива уточнения. Според дадената в член 2, параграф 2, буква б) дефиниция допълнителните наземни компоненти се използват на точно определени места, с цел да се подобри възможността за използване на мобилните спътникови услуги в географски райони, където спътниковите комуникации не могат да бъдат осигурени с необходимото качество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Според мен това определение не забранява с цялата изискуема яснота наземните компоненти да имат водеща роля във въпросната система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>С готовност признавам, че някои изрази (по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>на точно определени места<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>) биха могли да се тълкуват, ако се придружаваха от ясни разпоредби в този смисъл, като изискващи водеща роля на спътниковия компонент. По този начин законодателят на Съюза е оставил място за съмнение относно точния обхват на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>допълнителни наземни компоненти<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Изискванията на правната сигурност обаче забраняват въпросът за обхвата на това понятие да се реши по начин, който би бил неблагоприятен за интересите на подбраните в изпълнение на Решение № 626/2008 оператори, както изтъква Inmarsat. С други думи, считам, че при подобни обстоятелства съмнението трябва да е в полза на операторите, подбрани от Комисията преди повече от десет години, които са направили икономически избор и са инвестирали значителни средства, основавайки се на тълкуване, съвместимо с текста на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Единственото ограничение в това отношение се състои именно в проверка дали създадената от тези оператори система за комуникации действително е съвместима с термините, използвани в Решение № 626/2008.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>В точки 75—78 от настоящото заключение обясних причините, поради които считам, че терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> не изключва водеща роля на наземните компоненти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Сега бих искал да отбележа, че дефиницията, дадена в член 2, параграф 2, буква б) от Решение № 626/2008, не определя максимална граница на броя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>точно определени места<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>, на които могат да бъдат използвани наземни компоненти, както отбелязва Комисията. Следователно за избрания оператор е възможно да инсталира такива компоненти на цялата територия на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>По-нататък, според мен трудно може да се оспори с оглед на фактите, обобщени в точки 64—67 от настоящото заключение, че наземните компоненти подобряват както <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>възможността за използване<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>, така и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>качеството<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> на предоставяните съобщителни услуги по смисъла на горепосочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>В частност, не виждам и никаква основателна причина произволно да се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>въведе таван<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> на качеството на съобщителните услуги до най-доброто качество, което може да се осигури от спътниковия компонент, както предлагат Eutelsat, Viasat и Комисията, което би било в разрез с интересите на потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Не споделям довода на Комисията, че трябва да се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>следи правните изисквания да не бъдат заобикаляни, а именно че ролята на спътника не е незначителна<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>. От една страна, от точки 77—87 от настоящото заключение следва, че от Решение № 626/2008 не може да се изведе каквото и да било <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>правно изискване<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>, визиращо съответната роля на спътниковия и наземния компонент. От друга страна, принципът на правна сигурност не допуска това решение да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>допълнено<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>, като се добави максимален предел на качеството на предоставяните услуги, при положение че такъв предел не е предвиден от законодателя на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Както изтъкват Inmarsat, френското и белгийското правителство и правителството на Обединеното кралство, критерият за качество е определен широко в член 2, параграф 2, буква б) от Решение № 626/2008, така че всеки оператор е свободен да определя качеството на услугите, които желае да предлага. Всяко друго тълкуване би довело до изкуствено ограничаване, от правната уредба на Съюза, на предлаганите съобщителни услуги, при разминаване с технологичната и търговската реалност на тези услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Обратно, свободата, предоставена на подбраните за експлоатация на наземни компоненти оператори, доколкото те са по-ефективни от сателитния компонент, позволява възможно най-ефикасното използване на честотната лента от 2 GHz — компонент, който е още по-важен в контекст, в който наличните честотни обхвати представляват рядък ресурс<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Следва да се припомни, че наличният радиочестотен спектър е ограничен, което обяснява необходимостта от регулиране на използването му. Вж. съображение 8 от Решение № 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020307">7 март 2002 година</DATE> относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>Политиката в областта на радиочестотния спектър не може да се основава единствено на технически параметри, но тя трябва да отчита също така икономически, политически, културни, здравни и социални аспекти. Освен това непрекъснато нарастващото търсене на ограниченото предлагане на наличния радиочестотен спектър ще доведе до противоположен натиск за удовлетворяване на различни групи потребители на радиочестотния спектър в такива сектори като далекосъобщенията, радиоразпръскването, транспорта, правоохраняването, военното дело и науката. Следователно, политиката в областта на радиочестотния спектър следва да вземе предвид всички сектори и да балансира различните потребности<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>.</P></NOTE>. Това тълкуване е в съответствие с насърчаването на конкуренцията и иновациите, както и с интересите на потребителите — цели, преследвани с Решение № 626/2008<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. по-специално съображения 1 и 5 и член 6, параграф 1, буква a) от Решение № 626/2008.</P></NOTE>, както правилно подчертават Inmarsat, френското правителство и правителството на Обединеното кралство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>От съображения за изчерпателност подчертавам още, че съображение 18 от Решение № 626/2008, което по своето естество няма обвързващо действие, не съдържа и никакъв израз, който може да постави под въпрос предложеното от мен тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>По-точно, използваната в това съображение формулировка не изключва нито едно тълкуване. Това се отнася по-специално за откъса от изречението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>[тези компоненти] <HT TYPE="ITALIC">обичайно</HT> се използват за подобряване на услугите, предлагани чрез спътника<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> поради наличието на думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на втория въпрос по следния начин. Член 2, параграф 2 от Решение № 626/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че наземните компоненти, използвани в система като разглежданата в спора по главното производство система EAN, могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>, независимо от обстоятелството, че тези компоненти имат водеща роля във функционирането на тази система, покриват цялата територия на Съюза и позволяват да се повиши качеството на предлаганите съобщителни услуги.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По последиците от неспазването на задълженията за покритие на територията към датата, предвидена в член 4, параграф 1, буква в), подточка ii) от Решение № 626/2008 (трети въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Що се отнася до третия въпрос на запитващата юрисдикция, отбелязвам, че в решение Viasat UK и Viasat<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑100/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:174">EU:C:2020:174</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е имал повод да отговори <HT TYPE="ITALIC">отрицателно</HT> на подобен въпрос, почти идентично формулиран.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Следователно в това отношение е достатъчно да препратя към отговора, даден от Съда по това дело.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>1)</NO.P><TXT>Член 2, параграф 2, буква а) от Решение № 626/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080630">30 юни 2008 година</DATE> относно подбора и издаването на разрешения за системите, предоставящи мобилни спътникови услуги (МСУ) трябва да се тълкува в смисъл, че в система като разглежданата в спора по главното производство система <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>European Aviation Network<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/> допълнителните наземни компоненти осъществяват комуникация с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>подвижна наземна станция<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> и следователно са неразделна част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>мобилна спътникова система<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>, като се има предвид, че тази система включва два отделни приемащи терминала, свързани от оператор на комуникация, първият разположен над фюзелажа на самолет и осъществяващ комуникация със спътник, а вторият — разположен под фюзелажа и осъществяващ комуникация с допълнителните наземни компоненти.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 2, параграф 2 от Решение № 626/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че наземните компоненти, използвани в система като разглежданата по главното производство система <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>European Aviation Network<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>, могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>допълнителни<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>, независимо от обстоятелството, че тези компоненти имат водеща роля във функционирането на тази система, покриват цялата територия на Съюза и позволяват да се повиши качеството на предлаганите съобщителни услуги.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 8, параграф 1 във връзка с член 7, параграф 1 от Решение № 626/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че когато е установено, че оператор, подбран в съответствие с дял II от посоченото решение и получил разрешение да използва радиочестотния спектър по силата на член 7 от същото решение, не е предоставил мобилни спътникови услуги чрез мобилна спътникова система към крайната дата, предвидена в член 4, параграф 1, буква в), подточка ii) от Решение № 626/2008, компетентните органи на държавите членки не са оправомощени да откажат да предоставят необходимите разрешения за доставка на допълнителни наземни компоненти на мобилни спътникови системи на този оператор, с мотива че той не е изпълнил задължението, което е поел в кандидатурата си<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>