<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-729/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0729</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:923">EU:C:2020:923</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Hogan — Дело C‑729/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Department of Justice for Northern Ireland</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Hogan</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20201112">12 ноември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑729/19</HT></P><P>TKF</P><P>срещу</P><P>Department of Justice for Northern Ireland</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal in Northern Ireland (Апелативен съд на Северна Ирландия, Обединено кралство)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Признаване и изпълнение на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (EО) № 4/2009</KEYWORD><KEYWORD>Член 75</KEYWORD><KEYWORD>Действие във времето</KEYWORD><KEYWORD>Възможност за вписване и изпълнение на съдебни решения, постановени преди присъединяването на държавата по произход към Европейския съюз</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>При какви обстоятелства (евентуално) може да се признае съдебно решение за издръжка, постановено от национална юрисдикция преди присъединяването на тази държава към Европейския съюз, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="007" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 7, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ> и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="131" PAGE.FIRST="26" DATE.PUB="20110518">ОВ L 131, 18.5.2011 г., стр. 26</REF.DOC.OJ>, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="008" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="20130112">ОВ L 8, 12.1.2013 г., стр. 19</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="20131023">OB L 281, 23.10.2013 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>? По същество това е въпросът, който се поставя с настоящото преюдициално запитване от Court of Appeal for Northern Ireland (Апелативен съд на Северна Ирландия, Обединеното кралство).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Следователно настоящото преюдициално запитване се отнася до признаването и изпълнението в Обединеното кралство на решения по въпроси, свързани със задължения за издръжка, постановени в Полша преди присъединяването ѝ към Европейския съюз на <DATE ISO="20040501">1 май 2004 г.</DATE> и предхождащи датата, от която се прилага Регламент № 4/2009, а именно <DATE ISO="20110618">18 юни 2011 г.</DATE> Преди да бъдат разгледани фактическите обстоятелства в основата на настоящото преюдициално запитване, следва първо да се установи релевантната правна уредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Право на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 66 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="066.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент се прилага само по отношение на съдебни производства, които са образувани и по отношение на документи, официално съставени или вписани като [автентични] документи след влизането на същия в сила.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="066.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>При все това, ако производството в държавата членка по произход е образувано преди влизането в сила на настоящия регламент, съдебни решения, постановени след датата на влизане в сила, се признават и изпълняват в съответствие с разпоредбите на глава III:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>ако производството в държавата членка по произход е образувано след влизането в сила на [Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 година</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">OB L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Брюкселската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>)] или [Конвенцията от Лугано относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="1988">ОВ L 319, 1988 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; публикувана на български език в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="339" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2007">ОВ L 339, 2007 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Конвенцията от Лугано<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)] както в държавата членка по произход, така и в сезираната държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>във всички други случаи, ако компетентността се основава на правила, които съответстват на предвидените в глава II или на конвенция, сключена между държавата членка по произход и сезираната държава членка, която е била в сила при образуването на производството<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 4/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съображения 31, 44 и 47 от Регламент № 4/2009 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>(31)</NO.P><TXT>За да се улесни трансграничното събиране на вземания за издръжка, следва да се установи режим на сътрудничество между централните органи, определени от държавите членки. Тези органи следва да оказват помощ на [кредиторите] и на длъжниците по задължения за издръжка да предявяват правата си в друга държава членка посредством внасянето на молби за признаване, за декларация за изпълняемост и за изпълнение на вече съществуващи решения, за изменение на такива решения или за постановяване на решение. Те следва също да обменят информация с цел да се открие местонахождението на длъжниците и [кредиторите] и при необходимост да се определят доходите и имуществото им. Те следва освен това да си сътрудничат чрез обмен на информация от общ характер и да подпомагат сътрудничеството между компетентните органи в своята държава членка.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(44)</NO.P><TXT>Настоящият регламент следва да измени Регламент (ЕО) № 44/2001, като замени неговите разпоредби, приложими за задълженията за издръжка. При спазване на преходните разпоредби на настоящия регламент, за въпросите, свързани със задължения за издръжка, държавите членки следва да прилагат разпоредбите на настоящия регламент относно компетентността, признаването, изпълнителната сила и изпълнението на решенията и правната помощ на мястото на Регламент (ЕО) № 44/2001, считано от датата на прилагане на настоящия регламент.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(47)</NO.P><TXT>В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързано от него и от неговото прилагане. Това обаче не засяга възможността Обединеното кралство да уведоми за намерението си да приеме настоящия регламент след приемането му в съответствие с член 4 от същия протокол<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 2 от Регламент № 4/2009 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и параграф 1, точка 1 от него предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>За целите на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>: означава решение в областта на задълженията за издръжка, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на това решение — постановление, разпореждане, определение или изпълнителен лист, както и решение на съдебно длъжностно лице, определящо размера на процесуалните разноски. За целите на глави VII и VIII под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> се разбира и решение в областта на задълженията за издръжка, издадено в трета държава<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Глава IV от Регламент № 4/2009, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Признаване, изпълняемост и изпълнение на решенията<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, съдържа три раздела. Съгласно член 16 от този регламент раздел 1, включващ членове 17—22 от посочения регламент, се отнася до решения, постановени в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от <DATE ISO="20071123">23 ноември 2007 г.</DATE> относно приложимото право към задължения за издръжка (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Хагският протокол<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), раздел 2, включващ членове 23—38 от посочения регламент, се отнася до решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол, а раздел 3, включващ членове 39—43 от посочения регламент, съдържа разпоредби, които се отнасят до всички решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Глава VII от Регламент № 4/2009, която обхваща членове 49—63 от Регламента, съдържа разпоредби относно сътрудничеството между централните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 75 от Регламент № 4/2009, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Преходни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="075.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент се прилага само към вече открити производства, одобрени или сключени съдебни спогодби, както и към автентични документи, съставени считано от датата на неговото влизане в сила, при спазване на параграфи 2 и 3.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="075.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Раздели 2 и 3 от глава IV се прилагат към:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>решения, постановени в държавите членки преди датата на прилагане на настоящия регламент, за които от тази дата е поискано признаване и декларация за изпълняемост;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>решения, постановени от датата на прилагане на настоящия регламент в резултат на открити преди тази дата производства,</TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="4"?><P>доколкото тези решения попадат в приложното поле на [Регламент № 44/2001] за целите на признаването и изпълнението.</P><P>[Регламент № 44/2001] продължава да се прилага спрямо производства за признаване и изпълнение, които са висящи към датата на прилагане на настоящия регламент.</P><P>Първа и втора алинея се прилагат <HT TYPE="ITALIC">mutatis mutandis</HT> към одобрени или сключени съдебни спогодби, както и към автентични документи, съставени в държавите членки.</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="075.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Глава VII относно сътрудничеството между централните органи се прилага към исканията и молбите, получени от централния орган, считано от датата на прилагане на настоящия регламент<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 76 от Регламент № 4/2009, с изключение на член 2, параграф 2, член 47, параграф 3 и членове 71, 72 и 73, този регламент се прилага, считано от <DATE ISO="20110618">18 юни 2011 г.</DATE>, при условие че Хагският протокол от 2007 г. е приложим в Съюза към тази дата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение 2009/451/ЕО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В съответствие с член 2 от Решение 2009/451/EО на Комисията от <DATE ISO="20090608">8 юни 2009 година</DATE> относно намерението на Обединеното кралство да приеме Регламент (ЕО) № 4/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="73" DATE.PUB="2009">ОВ L 149, 2009 г., стр. 73</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> този регламент влиза в сила в Обединеното кралство на <DATE ISO="20090701">1 юли 2009 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение 2009/941/ЕО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В съответствие с член 4 от Решение 2009/941/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20091130">30 ноември 2009 година</DATE> за сключване от Европейската общност на [Хагския протокол]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="331" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2009">ОВ L 331, 2009 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, в рамките на Съюза нормите на протокола се прилагат временно, считано от <DATE ISO="20110618">18 юни 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Обединеното кралство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1A от Magistrates Courts (Civil Jurisdiction and Judgments Act 1982) Rules (Northern Ireland) 1986 (Правилник от 1986 г. за производството пред магистратските съдилища в Северна Ирландия при прилагането на Закона от 1982 г. за международната компетентност и изпълнението на чуждестранни съдебни решения по граждански дела) гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Когато получи молба по член 26 от [Регламент № 4/2009], с която се иска вписване с цел изпълнение на решение за издръжка, постановено в различна от Обединеното кралство държава, за която се прилага този регламент, секретарят на магистратския съд вписва съответното решение с протоколна или паметна записка, която подписва и завежда в регистъра на актовете на съда, освен в случаите по член 24 от Регламента и по параграфи 3 и 4 от настоящия член<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Полските граждани TKF и AKF сключват брак в Полша през 1991 г. Те имат двама синове. На <DATE ISO="19990401">1 април 1999 г.</DATE> полски съд осъжда TKF да заплаща издръжка на AKF. Между декември 2002 г. и февруари 2003 г. се води последващо дело за издръжка пред полския съд. Това последващо дело приключва с т.нар. от запитващата юрисдикция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>решения за изменение на издръжката<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> от <DATE ISO="20030214">14 февруари 2003 г.</DATE>, като с тези решения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>се изменят първоначални решения по този въпрос, постановени от същия съд на <DATE ISO="19990401">1 април 1999 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>От материалите по делото обаче не става съвсем ясно дали производството в периода 2002—2003 година представлява изцяло ново дело, или (което е по-вероятно) решението за изменение на издръжката е постановено в резултат от нови искания, предявени в периода 2002—2003 година по отношение на предходното дело от 1999 г. В крайна сметка това следва да се провери от запитващата юрисдикция.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>През 2004 г. TKF и AKF се развеждат. Две години по-късно, през август 2006 г., TKF пристига в Северна Ирландия и оттогава живее там.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С решения от <DATE ISO="20131024">24 октомври 2013 г.</DATE> и <DATE ISO="20140815">15 август 2014 г.</DATE> (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>решенията за вписване<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) секретарят на Magistrates’ Court for the Petty Sessions District of Belfast and Newtownabbey (Магистратски съд за район Белфаст и Нютаунаби, Обединеното кралство) вписва и обявява за подлежащи на изпълнение двете решения за издръжка, постановени от полския съд на <DATE ISO="20030214">14 февруари 2003 г.</DATE> Решенията за вписване са постановени в съответствие с член 75 от Регламент № 4/2009. Освен това с тях вписаните решения са обявени за подлежащи на изпълнение по смисъла на глава IV, раздел 2 от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>TFK обжалва решенията за вписване пред High Court of Justice in Northern Ireland, Queen’s Bench Division (Висш съд на Северна Ирландия, общо гражданско отделение, Обединеното кралство), като изтъква, че тъй като към момента на постановяването на полските съдебни решения Полша не е била държава — членка на Европейския съюз, е неприложим раздел 2 от глава IV от Регламент № 4/2009. Той също така твърди, че членове 23 и 26 не се прилагат за решенията на полските съдилища и че при всички случаи тези решения не са в съответствие с член 24 от Регламент № 4/2009, доколкото не е установено TFK да е знаел за въпросните дела и да се е явил или да е бил представляван по тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>High Court of Justice in Northern Ireland, Queen’s Bench Division (Висш съд на Северна Ирландия, общо гражданско отделение) обаче отхвърля жалбата с мотива, че Регламент № 4/2009 не съдържа разпоредби, които да ограничават действието му във времето само до решенията за издръжка, постановени в Полша едва след датата на присъединяването ѝ към Съюза. Освен това, макар член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009 да е неприложим, тъй като Полша е страна по Хагския протокол, съгласно член 75, параграф 3 от този регламент, в случая всъщност е приложима глава VII от същия регламент. Ето защо High Court of Justice in Northern Ireland, Queen’s Bench Division (Висш съд на Северна Ирландия, общо гражданско отделение) приема, че предвид тази глава е правилно вписването и изпълнението на решенията за издръжка, постановени от полския съд. TFK обжалва това решение пред Court of Appeal in Northern Ireland (Апелативен съд на Северна Ирландия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Пред запитващата юрисдикция съответно е поставен въпросът за действието във времето на Регламент № 4/2009 във връзка с вписването на решения за издръжка и обявяването им за подлежащи на изпълнение, както и въпросът за приложимостта на член 75, параграф 2 от този регламент по отношение на решения, постановени в държави, които са страни по Хагския протокол. В този контекст запитващата юрисдикция изразява съмнения относно приложимостта на Регламент № 4/2009 по отношение на решения за издръжка, постановени в<?PAGE NO="6"?> Полша преди присъединяването ѝ към Съюза, както и по въпроса дали Magistrates’ Court for Petty Sessions District of Belfast and Newtownabbey (Магистратски съд за район Белфаст и Нютаунаби) е имал правомощието да впише съответните решения за издръжка съгласно някоя от разпоредбите на член 75 от Регламент № 4/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства с акт от <DATE ISO="20190902">2 септември 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20191002">2 октомври 2019 г.</DATE>, Court of Appeal in Northern Ireland (Апелативен съд на Северна Ирландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 75, параграф 2 от [Регламент № 4/2009] да се тълкува в смисъл, че се прилага само по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>решения<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, постановени в държави, които са били членки на Съюза към момента на постановяването на тези решения?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Като се има предвид, че сега Полша е държава — членка на Съюза, която е обвързана от Хагския протокол, трябва ли да се приеме, че решенията за издръжка, постановени от полски съд през 1999 г. и 2003 г., тоест преди Полша да се присъедини към Съюза, понастоящем могат да се вписват и изпълняват в другите държави членки на основание на някоя от разпоредбите на [Регламент № 4/2009], и по-конкретно:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>на основание на член 75, параграф 3 и член 56 от [Регламент № 4/2009];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>на основание на член 75, параграф 2 и глава IV, раздел 2 от [Регламент № 4/2009];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>на основание на член 75, параграф 2, буква а) и глава IV, раздел 3 от [Регламент № 4/2009];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>на основание на някоя друга разпоредба от [Регламент № 4/2009]?<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>TKF и Европейската комисия представят писмени становища. Освен това в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20201014">14 октомври 2020 г.</DATE>, устни становища представят TKF, Министерството на правосъдието на Северна Ирландия, полското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Както бе подчертано в съдебното заседание, за съжаление настоящото преюдициално запитване вероятно е последното дело на Северна Ирландия, което Съдът има възможност пряко да разгледа. Действително Обединеното кралство напусна Съюза на <DATE ISO="20200131">31 януари 2020 г.</DATE> в полунощ (централноевропейско време). Може обаче да се отбележи, че съгласно разпоредбите на член 86, параграф 2 и член 89, параграф 1 от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="029" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2020">ОВ L 29, 2020 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> решението на Съда ще продължи да има задължителна сила в своята цялост спрямо Обединеното кралство и на негова територия (включително Северна Ирландия), независимо от датата на постановяване на решението от Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първият въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвидената в член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009 дерогация по отношение на действието във времето на Регламент № 4/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>решенията<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, постановени от национални съдилища в държави, които вече са били членки на Съюза към момента на постановяване на тези решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Според постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141112">12 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>L</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑656/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2364">EU:C:2014:2364</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Прилагането на тези принципи към настоящия случай на първо място показва, че съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент № 4/2009 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> означава решение в областта на задълженията за издръжка, постановено от съд <HT TYPE="ITALIC">на държава членка</HT>. Следователно Регламент № 4/2009 изхожда от предпоставката, че съдебното решение трябва да е постановено от съд на държава членка и това е отправната точка. Несъмнено положението на Полша преди май 2004 г. не е такова.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Член 75 от Регламент № 4/2009 е преходна разпоредба, която има за цел да уреди положението на решенията, постановени преди влизането в сила на този регламент. Следва, разбира се, да се припомни, че както посочва съображение 44 от този регламент, Регламент № 4/2009 по същество заменя общите разпоредби относно компетентността и изпълнението на решения за издръжка, които преди това се съдържат в Регламент № 44/2001. С други думи, Регламент № 4/2009 представлява lex specialis по въпросите за компетентността, приложимия закон, признаването и изпълнението на съдебните решения в специфичната област на задълженията за издръжка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200604">4 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>FX (Оспорване изпълнението на вземане за издръжка)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑41/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:425">EU:C:2020:425</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Тъй като е налице съществена приемственост между двата регламента, може само да се очаква, че разпоредбите на Регламент № 4/2009 обхващат решенията по въпроси, свързани със задължения за издръжка, постановени в държавите членки преди датата на влизане в сила на последния регламент, <DATE ISO="20110618">18 юни 2011 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Както предвижда член 76 от Регламент № 4/2009.</P></NOTE>. Това, както ще видим по-нататък, намира отражение в преходните разпоредби, съдържащи се в член 75 от Регламент № 4/2009. Остава обаче основният въпрос дали тези разпоредби могат да се тълкуват в смисъл, че имат обратно действие и се прилагат към решения, постановени от националните юрисдикции на държавите преди присъединяването им като държави — членки на Съюза. Именно този ключов въпрос ще разгледаме тук.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Член 75, параграф 1 предвижда най-напред, че при спазване на параграфи 2 и 3 от същия член Регламентът се прилага само към вече открити производства, одобрени или сключени съдебни спогодби, както и към автентични документи, съставени считано от датата на неговото влизане в сила. Член 75, параграф 3 се отнася до преходния режим на сътрудничеството между централните органи и не е релевантен към първия въпрос, въпреки че предлагам да се анализира евентуалното отражение на тази разпоредба при разглеждането на втория въпрос.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009, и по-специално член 75, параграф 2, буква а), обаче е от основно значение и се отнася до две хипотези, които малко се различават една от друга. Първо, член 75, параграф 2, буква а) от Регламент № 4/2009 предвижда, че раздел 2 (който включва членове 23—38 от този регламент и се прилага към решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол) и раздел 3 (който включва членове 39—43 от този регламент и който съдържа общи разпоредби за всички решения) се прилагат към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>решения, постановени <HT TYPE="ITALIC">в държавите членки</HT> преди датата на прилагане на настоящия регламент, за които от тази дата е поискано признаване и декларация за изпълняемост<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Формулировката, която си позволих да подчертая — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>в държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> — очевидно трябва да се тълкува във връзка със самото определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, съдържащо се в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент № 4/2009. Всичко това дава ясни текстови указания, че решението на въпросния национален съд трябва да е било постановено в момент, в който самата държава е била и държава — членка на Съюза. Разбира се Полша не отговаря на това условие преди май 2004 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Второ, член 75, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 4/2009 предвижда, че раздел 2 и раздел 3 се прилагат към решения, постановени преди датата на прилагане на регламента или след тази дата, но в резултат на открити преди нея производства, <HT TYPE="ITALIC">доколкото тези решения попадат в приложното поле на Регламент № 44/2001 за целите на признаването и изпълнението</HT>. Така тази разпоредба ясно указва, че само решенията, които попадат в приложното поле на Регламент № 44/2001, могат да се ползват съответно от преходните разпоредби на член 75, параграф 2, буква а) и на член 75, параграф 2, буква б).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Следователно е необходимо да се разгледа член 66 от Регламент № 44/2001, който се отнася до действието във времето на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В това отношение е вярно, както поддържа полското правителство в устното си становище, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20201014">14 октомври 2020 г.</DATE>, че член 66, параграф 2, буква а) от Регламент № 44/2001 предвижда, че решенията, постановени след влизането в сила на този регламент, се признават и изпълняват в съответствие с глава III от същия регламент, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>ако производството в държавата членка по произход е образувано след влизането в сила на Брюкселската конвенция или Конвенцията от Лугано както в държавата членка по произход, така и в сезираната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Както обаче особено ясно посочва Съдът в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wolf Naturprodukte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:367">EU:C:2012:367</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), за да се обоснове приложимостта на този конкретен регламент за целите на признаването и изпълнението на съдебно решение, е необходимо <HT TYPE="ITALIC">към момента на постановяване на това решение</HT> Регламент № 44/2001 да е бил в сила <HT TYPE="ITALIC">както</HT> в държавата членка по произход, <HT TYPE="ITALIC">така и</HT> в сезираната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>С други думи, що се отнася до настоящото дело, преди всичко следва да се отбележи, че към момента на образуване на производството Конвенцията от Лугано не е била приложима по отношение на Полша, тъй като решението за издръжка е от <DATE ISO="19990401">1 април 1999 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Конвенцията от Лугано влиза в сила в Полша на <DATE ISO="20000201">1 февруари 2000 г.</DATE></P></NOTE> Въпреки че запитващата юрисдикция следва да провери дали исканията за изменение на това първоначално решение действително са направени в същото производство — както предполага терминът<?PAGE NO="9"?> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>изменение<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> — фактът, че Конвенцията от Лугано е била приложима в Полша към момента на предявяването на тези искания, във всички случаи е ирелевантен, тъй като последните решения са постановени на <DATE ISO="20030214">14 февруари 2003 г.</DATE>, тоест по време, когато Полша все още не е държава — членка на Европейският съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>От това тълкуване на преходните разпоредби на Регламент № 44/2001 следва във всеки случай, че когато разглежданите решения са постановени от съд на държава, която към съответния момент все още не е била членка на Съюза, тези решения не попадат в приложното поле на Регламент № 44/2001 — тъй като той все още не се е прилагал към тях — а следователно не попадат и в приложното поле на преходните разпоредби, предвидени в член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Трето, докато внимателният прочит на текста на член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009 потвърждава недвусмислено, че постановените преди присъединяването съдебни решения не попадат в приложното поле на тези разпоредби за признаване и изпълнение, този извод при всички положения се подчертава и потвърждава от всяко телеологично тълкуване на член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009. В действителност от съображение 44 от Регламент № 4/2009 следва, че преходните разпоредби, предвидени в член 75, имат за цел да осигурят преминаването от предвидения в Регламент № 44/2001 общ режим към специалния режим на задълженията за издръжка, установен с Регламент № 4/2009, като по този начин се даде възможност за признаване и изпълнение на съдебните решения, постановени съгласно първия регламент. Тъй като решенията, постановени в държави, които към съответния момент не са били членки на Съюза, не попадат в приложното поле на Регламент № 44/2001, не е необходимо действието на посочените преходни разпоредби да се разпростира върху тези решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Съдът неизменно е подчертавал в контекста на цялата Брюкселска конвенция и режима на регламентите, че системата за признаване и изпълнение се основава на взаимно доверие, и по-специално на увереността, че юрисдикциите на всички държави членки ще прилагат съзнателно (при необходимост служебно) правилата за компетентност и процесуалните гаранции, предвидени в Брюкселската конвенция и последващите регламенти, така че признаването на съдебните решения, постановени преди присъединяването, зависи от обстоятелството дали компетентността на самата юрисдикция, постановила решението, се основава на правила за компетентност, съответстващи на правилата, установени в съответната конвенция или регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971009">9 октомври 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Von Horn</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:472">EU:C:1997:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>От това следва, че прилагането на опростените правила за признаване и изпълнение, които защитават ищеца по-специално като му позволяват да постигне бързо, сигурно и ефективно изпълнение на постановеното в негова полза съдебно решение в държавата членка по произход, е обосновано само доколкото решението, което следва да бъде признато или изпълнено, е постановено в съответствие с правилата за компетентност, които могат да защитят интересите на ответника. Такава защита обаче не може да бъде гарантирана, когато решението е постановено в държава, в която Регламент № 44/2001 не е бил приложим към момента на образуване на производството, довело до постановяване на съответното решение, именно защото към онзи момент съдът не е бил длъжен да гарантира, че правилата за самата компетентност на този съд се основават на правилата за компетентност в член 3 и в глава II, раздели 2—7 от този регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Тази позиция Съдът последно е заявил в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120621">21 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wolf Naturprodukte</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑514/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:367">EU:C:2012:367</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което той приема, че австрийско съдебно решение от 2003 г. не подлежи на изпълнение в Чехия през 2007 г. съгласно разпоредбите на Регламент № 44/2001, тъй като този регламент не е бил в сила в Чехия към датата на постановяване на решението на австрийския съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. точки 28—30.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Ето защо с оглед на тези съображения считам, че дерогацията по отношение на действието във времето на Регламент № 4/2009, предвидена в член 75, параграф 2 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>решенията<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, постановени от съдилищата в държави, които вече са били членки на Съюза към момента на постановяване на тези решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Това тълкуване съответства на текста, контекста и целта на член 75 от Регламент № 4/2009. Освен това то зачита принципа, че изключенията трябва да се тълкуват стриктно, за да не бъдат изпразнени от съдържание общите правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150226">26 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wucher Helicopter и Euro-Aviation Versicherung</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑6/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:122">EU:C:2015:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия (Строителни инженери, представители по индустриална собственост и ветеринарни лекари)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑209/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:632">EU:C:2019:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали е възможно решение, постановено от юрисдикция на държава членка преди присъединяването ѝ към Съюза, да се признава и изпълнява в друга държава членка на основание на някоя от разпоредбите на Регламент № 4/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В началото може да се припомни, че съгласно член 76 от Регламент № 4/2009 последният се прилага, считано от <DATE ISO="20110618">18 юни 2011 г.</DATE>, освен изключенията по член 2, параграф 2, член 47, параграф 3 и членове 71, 72 и 73. В допълнение единствените изключения от това правило са изрично регламентирани от законодателя на Съюза в член 75, параграфи 2 и 3 от Регламент № 4/2009. При това положение според мен единствено тези разпоредби са релевантни за отговора на втория преюдициален въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>От отговора ми на първия въпрос на запитващата юрисдикция обаче следва, че член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009 не може да се прилага към решения, постановени в държави, които към момента на постановяване на тези решения все още не са били членки на Съюза. Ако това тълкуване на член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009 е правилно, би могло да се сметне, че помощната разпоредба на член 75, параграф 3 от Регламент № 4/2009 едва ли би улеснила косвено признаването и изпълнението на решение, постановено от съд на държава преди присъединяването ѝ към Съюза. Стигам до извода, че тази разпоредба също не може да се тълкува в посочения смисъл. Съображенията ми за това са следните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Първо, от текста на член 75, параграф 3 от Регламент № 4/2009 следва, че разпоредбите на глава VII от този регламент, които се отнасят до сътрудничеството между централните органи, се прилагат към исканията и молбите, получени от централния орган, считано от датата на прилагане на Регламент № 4/2009, без никакви други ограничения. Съгласно определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Регламент № 4/2009 обаче понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>решение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> обхваща и решенията в областта на задълженията за издръжка, <HT TYPE="ITALIC">издадени в трета държава</HT> в рамките на глава VII.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Въпреки това тези разпоредби реално не могат да доведат до извода, че решение, издадено в трета държава преди присъединяването ѝ към Съюза, се признава и изпълнява в държава членка въз основа на опростените правила на Регламент № 4/2009 единствено поради факта че кредиторът би могъл да се обърне към централен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Това, на първо място, би противоречало на стремежа за равновесие между ищците и ответниците, който е в основата на ограничителното тълкуване на дерогацията, предвидена в член 75, параграф 2 от Регламент № 4/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. точка 38 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Второ, това би създало дискриминация между кредиторите, които решат да се обърнат към централните органи, и тези, които действат самостоятелно, макар Съдът изрично да е признал, че лицата <HT TYPE="ITALIC">имат право, а не задължение</HT> да искат съдействието на централните органи съгласно разпоредбите на глава VII от Регламент № 4/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170209">9 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>S.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:104">EU:C:2017:104</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо едва ли може да се допусне, че признаването и изпълнението на решения, издадени преди присъединяването, би зависело от това, дали кредиторът по издръжката се е възползвал от възможностите, предоставени в глава VII. Освен това, както отбелязва процесуалният представител на TKF в съдебното заседание, няма основание да се предположи, че за разлика от разпоредбите на глава IV разпоредбите на глава VII се характеризират с каквото и да е намерение за предоставяне на компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>За да не бъде лишен от смисъл член 75, параграф 3 от Регламент № 4/2009, следва да се уточни, че предложеното ограничително тълкуване не се прилага за исканията и молбите по членове 51 и 56 от Регламент № 4/2009, които не се отнасят пряко до признаването и изпълнението на решения, постановени от юрисдикция на държава преди присъединяването ѝ. Напълно възможно би било например такъв кредитор да поиска съдействие от централния орган за намиране на длъжника<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Член 51, параграф 2, буква б) от Регламент № 4/2009.</P></NOTE> или за подпомагане за получаване на подходяща информация относно доходите, а при нужда и информация относно имущественото състояние<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Член 51, параграф 2, буква в) от Регламент № 4/2009.</P></NOTE>, или дори за получаване на решение, когато признаването и декларацията за изпълняемост на решение, постановено в държава, различна от замолената държава членка, не е възможно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Член 56, параграф 1, буква г) от Регламент № 4/2009.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Ето защо предвид изложените съображения считам, че не е възможно на основание член 75 от Регламент № 4/2009 или на която и да било друга разпоредба от този регламент да бъде признато и изпълнено решение, постановено от юрисдикция на държава преди присъединяването ѝ към Съюза, по реда и условията, предвидени в Регламент № 4/2009. От това следва, че на това основание решенията, постановени от полските юрисдикции преди присъединяването на Полша към Съюза, не се ползват от право на признаване и изпълнение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Court of Appeal in Northern Ireland (Апелативен съд на Северна Ирландия, Обединено кралство) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>1)</NO.P><TXT>Дерогацията по отношение на действието във времето на Регламент № 4/2009 на Съвета от <DATE ISO="20081218">18 декември 2008 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, предвидена в член 75, параграф 2 от този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага само за решения, постановени от юрисдикция в държава, която към момента на постановяване на тези решения вече е членка на Съюза.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="12"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Не е възможно на основание член 75 от Регламент № 4/2009 или на която и да било друга разпоредба от този регламент да бъде признато и изпълнено решение, постановено от юрисдикция на държава преди присъединяването ѝ към Съюза, по реда и условията, предвидени в Регламент № 4/2009<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>