02003L0109 — BG — 12.06.2026 — 002.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
ДИРЕКТИВА 2003/109/ЕО НА СЪВЕТА от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 016, 23.1.2004 г., стp. 44) |
Изменена с:
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
ДИРЕКТИВА 2011/51/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 май 2011 година |
L 132 |
1 |
19.5.2011 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1347 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 май 2024 година |
L 1347 |
1 |
22.5.2024 |
|
Поправена със:
ДИРЕКТИВА 2003/109/ЕО НА СЪВЕТА
от 25 ноември 2003 година
относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни
ГЛАВА I:
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет
Настоящата директива определя:
условията за предоставяне и отменяне на статут на дългосрочно пребиваващ, предоставен от една държава-членка на граждани на трети страни, които пребивават легално на нейна територия, както и свързаните с това права, и
условията за пребиваване в държави-членки, различни от тази, която е предоставила статута на дългосрочно пребиваване на граждани от трети страни, ползващи се от този статут.
Член 2
Определения
За целите на настоящата директива:
„гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора;
„дългосрочно пребиваващ“ означава всеки гражданин на трета страна със статут на дългосрочно пребиваващ, предвиден в членове от 4 до 7;
„първа държава-членка“ означава държавата-членка, която е предоставила за първи път статут на дългосрочно пребиваващ на гражданин от трета страна;
„втора държава-членка“ означава всяка държава-членка, различна от тази, която е предоставила за първи път статут на дългосрочно пребиваващ на гражданин от трета страна, и в която този дългосрочно пребиваващ упражнява правото си на пребиваване;
„член на семейството“ означава гражданин на трета страна, който пребивава в съответната държава-членка съгласно Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. за правото на събиране на семейството ( 1 );
„международна закрила“ означава международна закрила съгласно определението в член 2, буква а) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила ( 2 );
„разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО“ означава разрешение за пребиваване, издадено от съответната държава-членка при получаване на статут на дългосрочно пребиваващ.
Член 3
Приложно поле
Настоящата директива не се прилага спрямо граждани на трети страни, които:
пребивават с цел образование или професионална квалификация;
имат разрешение за пребиваване в държавата-членка по линията на временна закрила или са поискали разрешение за пребиваване със същия мотив и очакват решение по своя статут;
имат разрешение за пребиваване в държава-членка на основание на форма на закрила, различна от международна закрила, или са поискали разрешение за пребиваване на същото основание и очакват решение по своя статут;
са подали молба за международна закрила и все още не е взето окончателно решение по молбата им;
пребиваване изключително на основание от временно естество, например в качеството им на работещи по програми au pair или сезонни работници, или в качеството им на работници или служители, командировани от доставчик на услуги, за осигуряване на презгранични услуги, или в качеството им на доставчик на презгранични услуги или когато разрешението им за пребиваване е формално ограничено;
са с правен статут, който се урежда от разпоредбите на Виенската конвенция от 1961 г. за дипломатическите отношения, Виенската конвенция от 1963 г. за консулските отношения, Конвенцията от 1969 г. за специалните мисии или Виенската конвенция от 1975 г. за държавното представителство във взаимоотношенията с международните организации от всеобщ характер.
Настоящата директива се прилага, без да накърняват по-благоприятните разпоредби от:
двустранни и многостранни спогодби между Общността или Общността и нейните държави-членки, от една страна, и трети страни — от друга страна;
от вече сключените двустранни спогодби между държава-членка и трета страна преди датата на влизане в сила на настоящата директива;
Европейската конвенция за установяването от 13 декември 1955 г., Европейската социална харта от 18 октомври 1961 г., изменената Европейска социална харта от 3 май 1987 г., Европейската конвенция за правния статут на работника емигрант от 24 ноември 1977 г., параграф 11 от приложението към Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Протокола от Ню Йорк от 31 януари 1967 г., и Европейското споразумение за прехвърляне на отговорност за бежанци от 16 октомври 1980 г.
ГЛАВА II
СТАТУТ НА ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАЩ В ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА
Член 4
Продължителност на пребиваване
Относно случаите, покрити от член 3, параграф 2, буква а), когато някой гражданин на трета страна е получил разрешение за пребиваване, което му дава възможност да получи статут на дългосрочно пребиваващ, при изчисляването на периода, посочен в параграф 1, се отчита само половината от времето на пребиваване с образователна цел или професионална квалификация.
По отношение на лица, на които е предоставена международна закрила, периодът между датата на подаване на молбата за международна закрила, въз основа на която е била предоставена международна закрила, и датата на издаване на разрешението за пребиваване, посочено в член 24 от Регламент (ЕС) 2024/1347 ( 3 ), се взема предвид при изчисляване на периода, посочен в параграф 1.
В случаите, основаващи се на особени или извънредни причини с временен характер и съгласно националното законодателство, държавите-членки могат да приемат, че даденият период на отсъствие, по-дълъг от посочения в първа алинея, не прекъсва периода, посочен в параграф 1. При тези условия държавите-членки не отчитат въпросния период на отсъствие при изчислението на посочения в параграф 1 период.
Чрез дерогация от втора алинея държавите-членки могат да отчитат при изчисляването на посочения в параграф 1 период периодите на отсъствие поради служебен ангажимент, включително в рамките на предоставяне на презгранични услуги.
Чрез дерогация от първа алинея, по-специално когато лицето, на което е предоставена международна закрила, докаже, че причината за престоя или пребиваването без съответното право се е дължала на обстоятелства извън неговия контрол, държавите членки могат да предвидят, в съответствие с националното право, изчисляването на периода, посочен в параграф 1, да бъде непрекъснато.
Член 5
Условия, свързани с получаването на статут на дългосрочно пребиваващ
Държавите-членки изискват от гражданина на трета страна да представи доказателство, че разполага, за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка:
с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствените му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава-членка. Държавите-членки изчисляват тези средства в съответствие с тяхното естество и постоянен характер и могат да вземат предвид минималното равнище на работната заплата и пенсията преди депозирането на молбата за получаване на статут на дългосрочно пребиваващ;
със здравна осигуровка, покриваща всички обичайни осигурителни случаи за гражданите на съответната държава-членка.
Член 6
Обществен ред и обществена сигурност
Когато се взема подобно решение, държавата-членка отчита сериозността или естеството на нарушението на обществения ред или обществената сигурност или опасността, която представлява съответното лице, като се взема предвид също и продължителността на пребиваване и съществуването на връзки с държавата, в която пребивава.
Член 7
Получаване на статут на дългосрочно пребиваващ
Между доказателствените материали, посочени в първа алинея, могат да фигурират и документи, които удостоверяват съответните жилищни условия.
В извънредни случаи, свързани със сложността при разглеждането на молбата, срокът, посочен в първа алинея, може да бъде продължен.
Наред с това засегнатото лице се информира за правата и задълженията си по силата на настоящата директива.
Всяко последствие от липса на решение при изтичането на срока, посочен в настоящата разпоредба, се урежда от националното законодателство на съответната държава-членка.
Член 8
Разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО
Преди втората държава-членка да впише бележката, посочена в параграф 4, тя изисква от държавата-членка, посочена в бележката да предостави информация относно това дали дългосрочно пребиваващото лице все още се ползва с международна закрила. Държавата-членка, посочена в бележката, отговаря на запитването не по-късно от един месец след получаване на искането за информация. Когато международната закрила е оттеглена с окончателно решение, втората държава-членка не вписва посочената бележка.
Член 9
Отнемане или загуба на статут
Дългосрочно пребиваващият губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в следните случаи:
констатиране на придобиване по нечестен начин на статут на дългосрочно пребиваващ;
приемане на мерки за експулсиране при условията, предвидени с член 12;
отсъствие от територията на Общността за период от дванадесет последователни месеца.
Във всички случаи след шестгодишно отсъствие от територията на държавата-членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, съответното лице губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в споменатата държава-членка.
Чрез дерогация от втора алинея съответната държава-членка може да предвиди поради особени причини дългосрочно пребиваващият да запази своя статут в споменатата държава-членка в случай на отсъствие над шест години.
Споменатата процедура се прилага, по-специално, спрямо лица, които са пребивавали във втората държава-членка за провеждане на обучение.
Условията и процедурата за възстановяване на статут на дългосрочно пребиваващ се определят от националното право.
Член 10
Процедурни гаранции
Член 11
Равноправно третиране
Дългосрочно пребиваващият се ползва от равноправно третиране с гражданите на държавата-членка по отношение на:
условията за достъп до работа по трудови правоотношения и работа на свободна практика, при условие че тези дейности не са дори временно свързани с упражняването на публична власт, както и с условията на заетост и работа, включително условията на освобождаване от работа и заплащане;
образованието и професионалната квалификация, включително осигуровки, стипендии за обучение съгласно националното законодателство;
признаването на дипломи, удостоверения и други професионални квалификации съгласно приложимите национални процедури;
социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила, така както са дефинирани в националното законодателство;
данъчните облекчения;
достъпа до стоки и услуги и предлагането на разположение на обществото на стоки и услуги, както и достъпът до процедурите за отпускане на жилище;
свободата на съюзяване, сдружаване и членство в организация на трудещите се или на работодателите или всяка друга професионална организация, включително предимствата, които те предлагат, без да се засягат националните разпоредби в областта на обществения ред и обществената сигурност;
свободния достъп до цялата територия на съответната държава-членка, в границите, предвидени от националното законодателство по съображения за сигурност.
Държавата-членка може да ограничи третирането наравно със своите граждани в следните случаи:
държавата-членка може да запази ограничения по отношение достъпа до работа на трудови правоотношения или работа на свободна практика, когато съгласно нейното национално законодателство или действащото право на Общността тези дейности са запазени за нейните граждани, гражданите на Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;
за предоставяне на достъп до образование или професионално обучение държавите-членки могат да изискат доказателство за съответно владеене на езика. Достъпът до висше образование е подчинен на предварителни специални условия в областта на образованието.
Държавите-членки могат също така да решат да предоставят равноправно третиране в областите, покрити от параграф 1.
Член 12
Закрила срещу експулсиране
Преди вземането на решение за експулсиране по отношение на дългосрочно пребиваващ държавите-членки отчитат следните фактори:
продължителност на пребиваване на тяхна територия;
възраст на съответното лице;
последствия за него и за членовете на неговото семейство;
връзки с държавата, в която пребивава или липсата на връзки с държавата по произход.
Член 13
По-благоприятни национални разпоредби
Държавите-членки могат да издават разрешения за постоянно пребиваване или безсрочна валидност при по-благоприятни условия от установените с настоящата директива. Тези разрешения за пребиваване не предоставят достъп до право на пребиваване в останалите държави-членки, както е предвидено в глава III.
ГЛАВА III
ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ
Член 14
Принцип
Дългосрочно пребиваващият може да пребивава във втора държава-членка на следните основания:
упражняване на стопанска дейност в качеството си на работник или служител по трудови правоотношения или на свободна практика;
с учебна или професионално-квалификационна цел;
с друга цел.
По съображения, свързани с политиката в областта на пазара на труда, държавите-членки могат да предоставят привилегии на граждани на Съюза, на граждани на трети страни, когато това се предвижда от законодателството на Общността, както и на граждани на трети страни, които пребивават легално и получават обезщетение за безработица в съответната държава-членка.
Настоящата глава не засяга пребиваването на дългосрочно пребиваващите на територията на държавите-членки:
в качеството им на работещи или служители по трудови правоотношения, командировани от доставчик на услуги в рамките на презгранично предоставяне на услуги;
в качеството им на доставчици на презгранични услуги.
Държавите-членки могат да вземат решение, в съответствие с националното си право, за условията, при които дългосрочно пребиваващите, желаещи да отидат във втора държава-членка, могат да упражняват стопанска дейност в качеството им на сезонни работници в тази държава-членка. Работещите на границата могат също да бъдат обект на особените разпоредби на националното право.
Член 15
Условия за пребиваване във втора държава-членка
Държавите-членки могат да приемат дългосрочно пребиваващият да представи молба за разрешение за пребиваване пред компетентните власти на втората държава-членка, като в същото време пребивава на територията на първата държава-членка.
Държавите-членки имат право да изискват от съответното лице да представи доказателствата, с които разполага, за:
устойчиви и редовни доходи, достатъчни за неговата издръжка и тази на членовете на неговото семейство, без да има нужда да прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава-членка. За всяка от категориите, посочени в член 14, параграф 2, държавите-членки изчисляват тези средства в съответствие с тяхното естество и постоянен характер и могат да вземат предвид минималното равнище на работните заплати и пенсии;
здравна осигуровка, обхващаща всички обичайни осигурителни случаи за гражданите на съответната държава-членка.
Това условие не се прилага, ако гражданите на трети страни са били длъжни да отговарят на тези условия за интеграция при получаването на статут на дългосрочно пребиваващи съгласно член 5, параграф 2.
Без да се засяга втора алинея, съответните лица могат да бъдат задължени да преминат езиков курс.
Посочените в първа алинея документи може да включват и документи, свързани със съответното жилище.
По-конкретно:
в случай на упражняване на стопанска дейност втората държава-членка може да изиска от съответното лице представянето на:
когато е работник или служител по трудови правоотношения, доказателство, че разполага с трудов договор, декларация от работодателя, в която се уточнява, че лицето е назначено или предложение за трудов договор, съгласно условията, предвидени от националното законодателство. Държавите-членки уточняват коя от двете форми на доказване се изисква;
когато е на свободна практика, доказателство, че разполага с необходимите средства, които се изискват съгласно националното право, за упражняване на стопанска дейност в това качество, като представи необходимите документи и разрешения;
когато се провежда учебен процес или професионална квалификация, втората държава-членка може да изиска от засегнатото лице да представи доказателство за записване в лицензирано заведение за провеждане на учебен процес или професионална квалификация.
Член 16
Членове на семейството
Втората държава-членка може да изиска от членовете на семейството на дългосрочно пребиваващия да прибавят към неговата молба за разрешение за пребиваване:
своето разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕО или своето разрешение за пребиваване и валиден пътнически документ или легализирано копие на същия;
доказателство, че е пребивавал в качеството си на член на семейството на дългосрочно пребиваващ в първата държава-членка;
доказателство, че разполага с устойчиви и редовни доходи, покриващи неговата издръжка, без да има нужда да прибягва до социално подпомагане от съответната държава-членка или че дългосрочно пребиваващият разполага с такова за себе си, както и със здравна осигуровка, която покрива всички осигурителни случаи, валидни във втората държава-членка. Държавите-членки изчисляват тези средства в съответствие с тяхното естество и постоянен характер и могат да вземат предвид минималното равнище на работната заплата и пенсията.
Член 17
Обществен ред и обществена сигурност
При вземане на съответното решение държавата-членка взема предвид сериозността на нарушението, било то на дългосрочно пребиваващия или на членове на неговото семейство срещу обществения ред или обществената сигурност или заплахата, която представлява въпросното лице.
Член 18
Обществено здраве
Член 19
Разглеждане на молбата и издаване на разрешение за пребиваване
Ако молбата не се придружава от изброените в членове 15 и 16 доказателствени материали или в извънредни случаи, свързани със сложността на разглеждането на молбата, посоченият в първа алинея срок може да бъде удължен за период не повече от три месеца. В този случай компетентните национални органи информират подалия молбата.
Член 19а
Изменения на разрешенията за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС
Член 20
Процедурни гаранции
Всички последствия от отсъствие на решение при изтичане на срока по член 19, параграф 1 следва да се уреждат от националното законодателство на съответната държава-членка.
Член 21
Режим на третиране във втората държава-членка
Държавите-членки могат да предвидят лицата, посочени в член 14, параграф 2, буква a), да бъдат обект на ограничения по отношение на дейности като работници или служители по трудовоправни отношения, различни от тези, за които са получили право на пребиваване, при условията, уредени от националното законодателство и за период не повече от дванадесет месеца.
Държавите-членки могат да решат в съответствие с националното право условията, при които лицата, посочени в член 14, параграф 2, буква б) или в), могат да се ползват от достъп до работа по трудовоправни отношения или на свободна практика.
Член 22
Отнемане на разрешение за пребиваване и задължение за реадмисия
Доколкото гражданинът на трета страна не е получил статут на дългосрочно пребиваващ, втората държава-членка може да вземе решение за отказ от подновяване на разрешението за пребиваване или отнемане на разрешението и задължаване на съответното лице и членовете на неговото семейство да напуснат нейната територия съгласно процедурите, включително експулсиране, в следните случаи:
по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, като определените в член 17;
когато условията, предвидени в членове 14, 15 и 16, не са изпълнени;
когато гражданинът от трета страна не пребивава легално в съответната държава-членка.
В този случай, когато се приема споменатото решение, втората държава-членка се съветва с първата държава-членка.
Когато втората държава-членка приема решение за експулсиране на гражданин на трета страна, тя взема необходимите мерки за ефективното изпълнение на това решение. При тези обстоятелства, втората държава-членка предоставя на първата държава-членка съответната информация относно прилагането на решението за експулсиране.
Настоящият параграф не засяга член 21, параграф 1 от Директива 2004/83/ЕО.
Член 23
Придобиване на статут на дългосрочно пребиваващ във втората държава-членка
ГЛАВА IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 24
Докладване и клауза за преразглеждане
Периодично, но и първоначално не по-късно от 23 януари 2011 г., Комисията изготвя доклад до Европейския парламент и Съвета за прилагането на настоящата директива в държавите-членки и предлага, когато това се налага, необходимите изменения. Тези предложения за изменение се отнасят с приоритет до членове 4, 5, 9 и 11, както и до глава III.
Член 25
Точки за контакт
Държавите-членки определят точки за контакт, които отговарят за получаване и предаване на информацията и документацията, посочени в членове 8, 12, 19, 19а, 22 и 23.
Държавите-членки осигуряват необходимото сътрудничество за обмен на информация и документите, посочени в първи параграф.
Член 26
Транспониране
Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от 23 януари 2006 г. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 4, параграф 2, трета алинея и параграф 3а до 12 юни 2026 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези мерки.
Когато държавите-членки приемат тези мерки, последните съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
Член 27
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 28
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.
( 1 ) ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12.
( 2 ) ОВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 2.
( 3 ) Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно стандартите за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица на които е предоставена международна закрила, за единен статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила, за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета и за отмяна на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L, 2024/1347, 22.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1347/oj).
( 4 ) ОВ L 157, 15.6.2002 г., стр. 1.