<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-597/18 P</NO.CASE><NO.CASE>C-598/18 P</NO.CASE><NO.CASE>C-603/18 P</NO.CASE><NO.CASE>C-604/18 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0597</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:390">EU:C:2020:390</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>23</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>23</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Съединени дела C‑597/18 P, C‑598/18 P, C‑603/18 P и C‑604/18 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Съвет/K. Chrysostomides &amp; Co. и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200528">28 май 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: италиански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑597/18 P, C‑598/18 P, C‑603/18 P и C‑604/18 P</HT></P><P>Съвет на Европейския съюз</P><P>срещу</P><P>Dr. K. Chrysostomides &amp; Co. LLC,</P><P>и другите страни, чиито имена са посочени в приложение I<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Списъкът на другите страни в производството е приложен само към варианта, съобщен на страните.</P></NOTE>,</P><P>Европейска комисия,</P><P>Европейска централна банка (ЕЦБ),</P><P>Еврогрупа,</P><P>Европейски съюз (C‑597/18 P)</P><P>и</P><P>Съвет на Европейския съюз</P><P>срещу</P><P>Eleni Pavlikka Bourdouvali,</P><P>и другите страни, чиито имена са посочени в приложение II<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Списъкът на другите страни в производството е приложен само към варианта, съобщен на страните.</P></NOTE>,</P><P>Европейска комисия,</P><P>Европейска централна банка (ЕЦБ),</P><P>Еврогрупа,</P><P>Европейски съюз (C‑598/18 P)</P><P>и</P><P>Dr. K. Chrysostomides &amp; Co. LLC,</P><P>и другите страни, чиито имена са посочени в приложение I, (C‑603/18 P),</P><P>Eleni Pavlikka Bourdouvali,</P><P>и другите страни, чиито имена са посочени в приложение II,</P><P>(C‑604/18 P)</P><P>срещу</P><P>Съвет на Европейския съюз,</P><P>Европейска комисия,</P><P>Европейска централна банка (ЕЦБ),</P><P>Еврогрупа,</P><P>Европейски съюз (C‑604/18 P и C‑604/18 P)</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Извъндоговорна отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Икономическа и парична политика</KEYWORD><KEYWORD>Програма за подпомагане на стабилността в Кипър</KEYWORD><KEYWORD>Еврогрупа</KEYWORD><KEYWORD>Правно естество</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на юрисдикциите на Съюза</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Какво е правното естество на Еврогрупата? Как се позиционира това образувание в сложната конституционна рамка на Икономическия и паричен съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ИПС<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>)? Може ли Еврогрупата да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС? Съответно разполагат ли с правораздавателна компетентност юрисдикциите на Съюза по искове за обезщетение за вреди, предявени на основание на тази разпоредба, срещу Еврогрупата за евентуални вреди, причинени от твърдените увреждащи действия на този орган?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Това са разглежданите в настоящото заключение въпроси във връзка с две жалби, подадени от Съвета на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съвет/K. Chrysostomides &amp; Co. и др. (C‑597/18 P) и Съвет/Bourdouvali и др. (C‑598/18 P).</P></NOTE>, подкрепян от Европейската комисия, срещу две решения на Общия съд (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>обжалваните решения<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>K. Chrysostomides &amp; Co. и др./Съвет и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑680/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:486">EU:T:2018:486</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bourdouvali и др./Съвет и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑786/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:487">EU:T:2018:487</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в които последният отхвърля възраженията за недопустимост, повдигнати от Съвета във връзка с искове за обезщетение за вреди, предявени inter alia срещу Еврогрупата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Делата по двете посочени по-горе жалби на Съвета, върху които, в съответствие с искането на Съда, се съсредоточава настоящото заключение, са съединени с две други дела по жалби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>K. Chrysostomides &amp; Co. и др./Съвет и др. (C‑603/18 P), и Bourdouvali и др./Съвет и др. (C‑604/18 P).</P></NOTE>, подадени от притежатели на влогове или акционери в две кипърски банки (посочени в приложения I и II, наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>ищците в първоинстанционното производство<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), също срещу обжалваните решения. Те искат отмяна на посочените съдебни решения, доколкото Общият съд отхвърля предявените от тях искове за обезщетение срещу Съвета, Комисията, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Еврогрупата за вредите, за които се твърди, че са причинени от редица предприети от тях действия, сред които и някои декларации на Еврогрупата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. по-конкретно точки 75—79 и 71—75 от обжалваните съдебни решения, съответно по дела T‑680/13 и T‑786/14.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Настоящите дела имат безспорно конституционно значение. Те предоставят на Съда възможност да изясни правното естество на Еврогрупата — орган с несъмнено съществено политическо влияние, но който в европейската конституционална/институционална рамка може би е най-обсъжданият и най-труден за класифициране.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 137 ДФЕС гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>[у]словията и редът за провеждане на заседанията на министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, са определени в Протокола за Еврогрупата<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В преамбюла на Протокол № 14 относно Еврогрупата, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Протокол № 14<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>[В]ИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ, В ЖЕЛАНИЕТО СИ да създават благоприятни условия за по-висок икономически растеж в Европейския съюз и за тази цел да развиват все по-тясна координация на икономическите политики в еврозоната, КАТО СЪЗНАВАТ необходимостта от предвиждане на специални мерки за засилен диалог между държавите членки, чиято парична единица е еврото, до момента, в който еврото ще стане парична единица на всички държави — членки на Съюза, СЕ СПОРАЗУМЯХА по […] разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, посочени в членове 1 и 2 от този протокол.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 1 от Протокол № 14 гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>[м]инистрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се събират на неофициални срещи. Такива срещи се провеждат при възникнала необходимост, за обсъждане на въпроси, свързани с общите им специфични отговорности по отношение на единната валута. Комисията участва в заседанията. Европейската централна банка е поканена да участва в тези заседания, които се подготвят от представителите на министрите на финансите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, и на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 2 от Протокол № 14 гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[м]инистрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, избират председател за срок от две години и половина с мнозинството от гласовете на тези държави членки<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени точно в точки 10—46 от обжалваните съдебни решения, към които препращам за повече подробности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>За целите на настоящото заключение е достатъчно да се припомни, че по време на започналата през 2011 г. финансова криза определен брой банки, установени в Кипър, сред които Cyprus Popular Bank и Bank of Cyprus, са имали през 2012 г. сериозни финансови затруднения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Намесвайки се в подкрепа на банковата си система, през юни 2012 г. Република Кипър отправя до председателя на Еврогрупата искане за финансова помощ, довело до преговори за сключване на меморандум за разбирателство в рамките на програма за макроикономически мерки между Комисията, заедно с ЕЦБ и Международния валутен фонд (МВФ), и кипърските власти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Меморандумът за разбирателство е одобрен на <DATE ISO="20130424">24 април 2013 г.</DATE> от Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), подписан е на <DATE ISO="20130426">26 април 2013 г.</DATE> и е одобрен от кипърския парламент на <DATE ISO="20130430">30 април 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130425">25 април 2013 г.</DATE>, на основание член 136, параграф 1 ДФЕС, Съветът приема Решение 2013/236, отправено до Кипър относно конкретни мерки за възстановяване на финансовата стабилност и устойчивия растеж<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="141" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="2013">ОВ L 141, 2013 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Както през периода преди приемане на Меморандума за разбирателство, така и след неговото подписване и одобряване Еврогрупата прави няколко публични изявления относно финансовата помощ за Република Кипър.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>По-конкретно, с декларация от <DATE ISO="20130325">25 март 2013 г.</DATE> Еврогрупата съобщава inter alia, че е постигнато споразумение по съществените елементи на бъдещата програма за макроикономическа адаптация, което се подкрепя от всички държави членки, чиято парична единица е еврото, както и от Комисията, ЕЦБ и МВФ. С декларация от <DATE ISO="20130513">13 май 2013 г.</DATE> Еврогрупата приветства решението на управителния съвет на ЕМС да одобри първия транш от помощта и потвърждава, че Република Кипър е въвела мерките, договорени в Меморандума за разбирателство от <DATE ISO="20130426">26 април 2013 г.</DATE> С декларация от <DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE> Еврогрупата inter alia приветства, от една страна, резултатите от първата мисия за наблюдение от страна на Комисията, ЕЦБ и МВФ, и от друга страна факта, че Bank of Cyprus е излязла от оздравителната процедура.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С искови молби, подадени в Общия съд съответно на <DATE ISO="20131220">20 декември 2013 г.</DATE> (дело T‑680/13) и на <DATE ISO="20141201">1 декември 2014 г.</DATE> (дело T‑786/14), ищците в първоинстанционното производство предявяват посочените в точка 3 по-горе искове за обезщетение за вреди inter alia срещу Еврогрупата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>В хода на производството пред Общия съд, с отделни актове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. точки 50—55 от обжалваните съдебни решения.</P></NOTE> Съветът, Комисията и ЕЦБ повдигат възражения за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С обжалваните съдебни решения Общият съд отхвърля исковете, подадени от ищците в първоинстанционното производство, и ги осъжда да заплатят съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>По дела C‑597/18 P и C‑598/18 P, върху които се съсредоточава настоящото заключение, Съветът иска от Съда да отмени частите от обжалваните решенията, в които Общият съд отхвърля направените от него възражения за недопустимост във връзка с исковете за обезщетение, предявени срещу Еврогрупата, и да осъди ищците в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>По тези дела ищците в първоинстанционното производство искат от Съда да отхвърли жалбите, подадени от Съвета, и да го осъди да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда да уважи жалбите, подадени от Съвета, и да осъди ищците в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски по производствата пред двете инстанции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Република Финландия, допусната с определение на председателя на Съда от <DATE ISO="20190221">21 февруари 2019 г.</DATE> да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета, иска от Съда да уважи жалбите на Съвета и да отмени обжалваните решенията в частта, в която се обявяват за допустими исковете за обезщетение за вреди, предявени от ищците в първоинстанционното производство срещу Еврогрупата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ на жалбите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Подадените от Съвета жалби, върху които, както казах, се съсредоточава настоящото заключение, оспорват съображенията на Общия съд в обжалваните съдебни решения (съответно в точки 106—114 от решение по дело T‑680/13 и точки 102—110 от решение по дело T‑786/14) и следващия от тях извод, че Еврогрупата трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС, така че отговорността за извършените от нея увреждащи действия може да се вмени на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображенията на Общия съд в относимата част от обжалваните съдебни решения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В обжалваните решения Общият съд отбелязва най-напред, че съгласно съдебната практика понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, използвано в член 340, втора алинея ДФЕС, включва не само изброените в член 13, параграф 1 ДЕС институции на Съюза, но и всички други органи, организации, служби и агенции на Съюза, създадени с Договорите за да допринасят за постигането на целите на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Точка 106 (дело T‑680/13) и точка 102 (дело T‑786/14) от обжалваните съдебни решения.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>По-нататък Общият съд приема, че обстоятелството, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160920">20 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mallis и др./Комисия и ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑105/15 P—C‑109/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:702">EU:C:2016:702</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>решение Mallis<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, вж. по-конкретно т. 61), Съдът се е произнесъл, че Еврогрупата не може да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>орган, служба или агенция на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> по смисъла на член 263 ДФЕС, не изключва квалифицирането ѝ като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС. В това отношение Общият съд припомня, че съгласно съдебната практика, от една страна, жалбата за отмяна и искът за обезщетение са различни и самостоятелни средства за защита с различни функции, и от друга страна, за да може увреждащият акт или действие да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, не е необходимо да може да бъде предмет и на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Точки 107—110 (дело T‑680/13) и 103—106 (дело T‑786/14) от обжалваните съдебни решения и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Въз основа на това Общият съд заключава, че определянето на образуванията на Съюза, които могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС, трябва да се извърши съгласно критерии, присъщи на тази разпоредба, различни от тези по член 263 ДФЕС. Следователно според Общия съд за целта е важно да се определи дали образуванието на Съюза, на което следва да се вмени инкриминираният акт или инкриминираното действие, е създадено с Договорите и е предназначено да допринесе за осъществяването на целите на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Точки 111 и 112 (дело T‑680/13) и 107 и 108 (дело T‑786/14) от обжалваните съдебни решения. Вж. посочената по-долу в бележка под линия 18 съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Така Общият съд приема, че член 137 ДФЕС и Протокол № 14 предвиждат съществуването, състава, начина на провеждане на заседанията и функциите на Еврогрупата и следователно това образувание трябва да се счита за образувание на Съюза, формално създаден с Договорите и предназначен да допринася за осъществяването на неговите цели. При това положение Общият съд прави извода, че Съюзът носи отговорност за актовете и действията на Еврогрупата при упражняване на предоставените ѝ от правото на Съюза правомощия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Точка 113 (дело T‑680/13) и точка 109 (дело T‑786/14) от обжалваните съдебни решения.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Накрая, Общият съд приема, че всяко друго решение в обратен смисъл ще бъде в противоречие с принципа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>правовия Съюз<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, тъй като би позволило създаването в правовия ред на Съюза на образувания, чиито актове и действия не могат да ангажират неговата отговорност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Точка 114 (дело T‑680/13) и точка 110 (дело T‑786/14) от обжалваните съдебни решения.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Кратко изложение на доводите на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>В жалбите си Съветът повдига едно-единствено основание за обжалване и поддържа, че заключението на Общия съд в обжалваните съдебни решения, че актовете на Еврогрупата могат да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза, почива на няколко грешки при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Първо, Общият съд бил тълкувал неправилно решение по дело Mallis, посочено по-горе, и съдебната практика, цитирана в обжалваните съдебни решения. Всъщност от нея по никакъв начин не следвало, че простото споменаване на Еврогрупата в Договорите позволява тя да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> по смисъла на член 340 ДФЕС. Член 137 ДФЕС и Протокол № 14 имали чисто декларативно, а не институционално значение по отношение на Еврогрупата, тъй като последната била създадена през 1997 г. от Европейския съвет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Общият съд не би могъл да установи нито че Еврогрупата има собствена правосубектност, нито пък че разполага с правомощия, предоставени ѝ с Договорите, съобразно изискванията на съдебната практика, която цитира. Наличието просто на разпоредби, отнасящи се до процедурните правила за неофициална среща, не позволява да се направи извод за предоставянето на правомощия. Следователно Общият съд е нарушил и принципа на предоставената компетентност, закрепен в член 5, параграф 2 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Накрая, липсата на правораздавателна компетентност на юрисдикциите на Съюза по отношение на предявените срещу Еврогрупата искове за обезщетение не създавала проблем от гледна точка на принципа на ефективната съдебна защита, тъй като частноправните субекти разполагали с други възможности за осъществяване на съдебен контрол. Първо, Комисията би могла да носи отговорност за неправомерността на актовете на ЕМС, по отношение на които е упражнявала правомощия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Съветът визира точки 56—60 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160920">20 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/15 P—C‑10/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:701">EU:C:2016:701</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>решение Ledra<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>).</P></NOTE>. Второ, частноправните субекти биха могли да се обърнат към национални съдилища, за да защитят правата си. Трето, юрисдикциите на Съюза разполагали с възможността да упражняват контрол върху актовете на Съвета, които предхождат и предопределят условията на ЕМС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Съветът сочи Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130521">21 май 2013 година</DATE> за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="140" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 140, стр. 1</REF.DOC.OJ>) и по-специално член 7 от този регламент.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Комисията, встъпила в подкрепа на Съвета, счита на първо място, че Еврогрупата не попада в приложното поле rationae personae на член 340 ДФЕС, тъй като представлява неофициална среща на министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, и следователно не е част от институционалната рамка на Съюза. Второ, Комисията поддържа, че членове 263 ДФЕС и 340 ДФЕС имат едно и също приложно поле rationae personae. Според тази институция Общият съд не можел да обосновава разсъжденията си с предходни съдебни решения, съгласно които срещу орган, чиито актове не подлежат на обжалване на основание член 263 ДФЕС, може да бъде предявен иск за обезщетение на основание член 340 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Финландското правителство, което също встъпва в подкрепа на Съвета, изтъква, че макар съществуването на Еврогрупата да е признато в Договорите, само споменаването ѝ не било достатъчно, за да бъде издигната Еврогрупата до ранга на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Ищците в първоинстанционното производство поддържат, първо, че решение по дело Mallis, посочено по-горе, не било релевантно, доколкото се отнасяло до жалба за отмяна, а не до иск за извъндоговорна отговорност. От съдебната практика следвало, че допустимостта на иска за извъндоговорна отговорност не зависи от условието образуванието да има правомощието да приема обвързващи актове. Да се отрича възможността за ангажиране на отговорност на Съюза за актовете, приети от Еврогрупата, би означавало да се наруши основното право на ефективна съдебна защита. Второ, те оспорват довода, че Еврогрупата не е създадена с Договорите. Всъщност нейното съществуване било формализирано в Договора от Лисабон, с член 137 ДФЕС и Протокол № 14. На трето място, Еврогрупата не била само неофициален дискусионен форум, а имала отговорности за разработването на икономическите политики и на бюджета на Съюза. Накрая, посочените ищци оспорват схващането, че частноправните субекти имат на<?PAGE NO="7"?> разположение алтернативни способи за съдебна защита, главно по две причини. Поемането на отговорност от страна на Комисията при упражняването на нейните правомощия не можело да замени поемането на отговорност от страна на Еврогрупата. Освен това възможността за предявяване на иск пред националните юрисдикции била незадоволителна за частноправните субекти, тъй като можело да се обжалват само актовете, за които отговарят националните органи, а не актовете, приети от създадените с Договорите образувания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правен анализ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Жалбите, подадени от Съвета, повдигат въпроса за възможността Еврогрупата да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС и следователно за правораздавателната компетентност на юрисдикциите на Съюза по отношение на искове за обезщетение за вреди, предявени срещу това образувание по смисъла на посочената разпоредба за евентуални вреди, причинени от негови действия, за които се твърди, че са увреждащи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Що се отнася до исковете във връзка с извъндоговорната отговорност на Съюза, следва да се припомни, че съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, Съюзът е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че съгласно установената съдебна практика Съюзът носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на съвкупност от условия, а именно противоправно поведение на институция на Съюза, наличие на вреда и причинно-следствена връзка между поведението на институцията и твърдяната вреда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение Ledra, точка 64 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>От съдебната практика следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС е по-широко от това по член 13, параграф 1 ДЕС. Всъщност понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, използвано в член 340, втора алинея ДФЕС, не трябва да се разбира като отнасящо се само до самите институции на Съюза в тесен смисъл, изброени в член 13, параграф 1 ДЕС, а като включващо, предвид установената с Договорите система на извъндоговорна отговорност, и всяко друго образувание на Съюза, създадено с тях, чиято задача е да допринася за постигането на целите на Съюза. Следователно отговорността за действията, предприети от тези образувания при упражняване на предоставените им от правото на Съюза правомощия, се носи от Съюза в съответствие с основните принципи, общи за държавите членки, посочени в член 340, втора алинея ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19921202">2 декември 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>SGEEM и Etroy/ЕИБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑370/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:482">EU:C:1992:482</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020410">10 април 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lamberts/Омбудсман</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑209/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:94">EU:T:2002:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), потвърдено от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040323">23 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Омбудсман/Lamberts</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑234/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:174">EU:C:2004:174</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>За да се провери дали Еврогрупата може да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>институция на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС, така че вредоносните последици от нейните действия да могат да бъдат вменени на Съюза, следва да се разбере правното естество на това образувание и неговото позициониране в институционалната рамка на ИПС. За тази цел най-напред ще направя анализ на конституционната структура на ИПС в светлината на практиката на Съда (раздел 2). След това ще анализирам Еврогрупата като такава с оглед на<?PAGE NO="8"?> нейното създаване, функции и конкретно функциониране (раздел 3). Елементите, произтичащи от този анализ, ще позволят да се определи правното естество на Еврогрупата и нейната конституционна квалификация (раздел 4). Накрая ще изложа някои съображения относно изискванията, свързани със спазването на принципа на ефективната съдебна защита (раздел 5).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Конституционна структура на ИПС</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>От самото си начало ИПС се характеризира с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>асиметрична<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> конституционна структура във връзка с двата елемента, от които тя е изградена, а именно паричната политика и икономическата политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Предвиждането на асиметрична структура на ИПС се открива още в т.нар. Доклад Delors (Доклад относно икономическия и паричен съюз в Европейската общност), публично оповестен на <DATE ISO="19890412">12 април 1989 г.</DATE>, чиито указания по същество са възпроизведени от Европейския съвет в Мадрид на <DATE ISO="19890626">26</DATE>—<DATE ISO="19890627">27 юни 1989 г.</DATE>, на който се установява началото на осъществяването в три етапа на ИПС (вж. в това отношение inter alia т. 16, 17 и 19 от този доклад).</P></NOTE>. Това асиметрично положение се отнася както до разпределението на областите на компетентност, така и съответно до същинската конституционна и институционална структура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Всъщност, що се отнася до разпределението на областите на компетентност, макар, от една страна, на Съюза да е предоставена изключителна компетентност в областта на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. член 3, параграф 1, буква в) ДФЕС.</P></NOTE>, от друга страна, контролът върху икономическите политики, включително бюджетната и данъчната, остава от компетентността на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>При липсата на възлагане на компетентност с общ характер чрез действително прехвърляне на правомощия, какъвто е случаят с паричната политика, в областта на икономическата политика Съюзът упражнява само — в приложение на разпоредбите на част трета, дял VIII, глава 1 ДФЕС — правомощия за координиране на икономическите политики на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. член 5, параграф 1 ДФЕС.</P></NOTE>, както и, само по отношение на държавите членки, чиято парична единица е еврото, по силата на специфични, приложими за тях разпоредби, правомощия за координация и наблюдение на бюджетната дисциплина и за разработване на основни насоки на икономическа политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. член 5, параграф 1, втора алинея и част трета, дял VIII, глава 4 от Договора за функционирането на ЕС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Това асиметрично положение при разпределението на областите на компетентност в ИПС е довело до съответната асиметрия в конституционната и институционална организация на ИПС, от което следва, че ИПС се ръководи от собствено институционално равновесие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Всъщност, докато за упражняването на изключителните правомощия на Съюза в областта на паричната политика Договорите предвиждат институционална рамка, формирана от ЕЦБ и Европейската система на централните банки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в това отношение част трета, дял VIII, глава 2 от ДФЕС, част шеста, дял I, глава I, раздел 6 от ДФЕС, както и Протокол № 4 за устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. В това oтношение вж. и заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Gauweiler и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑62/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:7">EU:C:2015:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0107">107</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>, по отношение на икономическата политика цялостната рамка е по-сложна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Всъщност координирането на икономическите политики на държавите членки се извършва в област, която задължително включва три отделни оперативни равнища: национално равнище, равнище на Съюза и междуправителствено равнище.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>На национално равнище се упражнява икономическата и данъчната политика, по отношение на която държавите членки запазват компетентност. На равнище на Съюза се провежда координация на икономическите политики на държавите членки, а по отношение на държавите от еврозоната се упражняват горепосочените правомощия за наблюдение. Що се отнася до междуправителственото равнище, то винаги е представлявало едно от предпочитаните средства за развитието на икономическата интеграция между държавите и днес все още представлява успореден път, който понякога се припокрива с този на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Сложността на конституционната структура на ИПС се задълбочава допълнително вследствие на мерките, взети в отговор на финансовата криза. Всъщност Съюзът и държавите членки се намесват посредством поредица от мерки за корекция, които са приети както в институционалната и правната рамка на Съюза, така и извън тази рамка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Докато в дневния ред на правото на Съюза са приети различни мерки, за да се предотврати нова финансова криза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Позовавам се на две групи мерки: първо, приетите през 2011 г. мерки в рамките на т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/><HT TYPE="ITALIC">пакет от шест законодателни акта</HT><QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> (за повече подробности и референтни данни вж. документа на Европейската комисия, Memo/11/898 от <DATE ISO="20111212">12 декември 2011 г.</DATE>); второ, приетата през 2013 г. реформа, наречена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/><HT TYPE="ITALIC">пакет от два законодателни акта</HT><QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, която цели да засили икономическата интеграция и сближаването между държавите членки от еврозоната (Регламент № 472/2013, посочен по-горе в бележка под линия 16 и Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130521">21 май 2013 година</DATE> относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="140" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2013">ОВ L 140, 2013 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>). Понастоящем тези мерки са предмет на преразглеждане и обсъждане (вж. Съобщение за пресата на Комисията от <DATE ISO="20200205">5 февруари 2020 г.</DATE>, IP/20/170).</P></NOTE>, извън институционалната и правната рамка на Съюза, държавите членки от еврозоната засилват значително сътрудничеството, на междуправителствено равнище, по-конкретно чрез сключването на <DATE ISO="20120202">2 февруари 2012 г.</DATE> на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Договорът за ЕМС<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>) и на <DATE ISO="20120302">2 март 2012 г.</DATE> на Договора за стабилност, координация и <HT TYPE="ITALIC">управление</HT> в Икономическия и паричен съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/><HT TYPE="ITALIC">Фискалният пакт</HT><QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Тези мерки, а съответно и тяхното въвеждане, макар да са поставени на различно правно и институционално равнище, а именно, от една страна, това на Съюза, а от друга страна, на междуправителствено равнище извън правната рамка на Съюза, все пак са част от обща рамка и са тясно свързани помежду си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Силната взаимна връзка между мерки, приети на равнище на Съюза и на междуправителствено равнище, показва в рамките на ИПС форми на сътрудничество — очертаващи се впрочем още преди кризата — които, намирайки се на границата между тези две равнища, могат да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>квазимеждуправителствен<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> метод. Всъщност става въпрос за междуправителствено сътрудничество, в смисъл че то се осъществява извън правната и институционална рамка на Съюза. Това сътрудничество обаче има силни връзки и взаимозависимост както с правото, така и с институционалната рамка на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Така от правна гледна точка е налице съществена връзка между актовете, приети от Съюза, и договорите, приети от държавите членки на междуправителствено равнище, в смисъл че, от една страна, задължението на държава членка да участва в тези договори произтича пряко от статута ѝ в правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. например съображение 7 от преамбюла на Договора за ЕМС.</P></NOTE>, и от друга страна, тези актове съдържат кръстосани нормативни препратки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. например член 13, параграф 3 от Договора за ЕМС и член 2 от Фискалния пакт, които признават предимството на правото на ЕС. Вж. в другия смисъл например Регламент № 472/2013, в който многократно се цитира Договорът за ЕМС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>От институционална гледна точка тези форми на сътрудничество се характеризират с висока степен на участие на институциите на Съюза в междуправителствените дейности и обратното. Така например Комисията и ЕЦБ изпълняват важни функции в рамките на Договора за ЕМС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. в това отношение точки <REF.DOC.ECR><REF.NP.ECR REF="NP0156">156</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0157">157</REF.NP.ECR> от решение от <DATE ISO="20121127">27 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pringle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑370/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:756">EU:C:2012:756</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>решение Pringle<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>), в което със съответните правни препратки Съдът изброява задачите, възложени на Комисията и на ЕЦБ с Договора за ЕМС.</P></NOTE>, докато Комисията е силно ангажирана с прилагането на разпоредбите на Фискалния пакт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. член 3, параграф 2, член 5, параграфи 1 и 2, членове 6, 7, 8 и член 12, параграфи 1 и 4 от Фискалния пакт.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Ето защо при такова конституционно и правно усложнено и взаимосвързано положение може да се окаже много трудно прокарването на ясна граница между действията, предприети на междуправителствено равнище и на равнище на Съюза, а следователно и между междуправителствени организации и органи на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>През последните години в редица случаи, произтичащи от ситуации, свързани с финансовата криза, Съдът неколкократно е призован да разгледа въпроси, свързани с конституционната структура на ИПС. В практиката си Съдът винаги се е стремял да запази деликатното конституционно и институционално равновесие, произтичащо от направения от държавите членки избор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Така в решение Pringle<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. бележка под линия 27 по-горе.</P></NOTE> Съдът, заседаващ в пленум, приема, че Договорът за ЕМС е съвместим с правото на Съюза. В това основополагащото решение Съдът по-специално е постановил inter alia, че правото на Съюза не е пречка в областите, които не са от изключителната компетентност на Съюза, държавите членки да възлагат на неговите институции функции, като например координирането на съвместно предприето от държавите членки действие извън рамките на Съюза, стига тези функции да не изменят естеството на правомощията, предоставени на тези институции с Договора за ЕС и с Договора за функционирането на ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по-конкретно точки 55—70 и 155—169.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Също така основополагащи са решенията по дела Ledra<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. бележка под линия 15 по-горе.</P></NOTE> и Mallis<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. точка 25 по-горе.</P></NOTE>, по които Съдът е бил сезиран в същия контекст на кипърската финансова и банкова криза, до който се отнасят образуваните пред Общия съд дела, по които са постановени обжалваните съдебни решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>По-специално в решение Ledra Съдът е имал повод да обясни по какъв начин обстоятелството, че задачите, възложени на Комисията и на ЕЦБ в рамките на Договора за ЕМС, не включват правомощието те сами да приемат решения и обвързват само ЕМС, не прегражда възможността срещу тези институции да бъдат предявявани искове пред юрисдикциите на Съюза за получаване на обезщетение за вредите, причинени от допуснато от тях неправомерно действие при изпълнението на тези функции. По-специално Съдът подчертава, че когато действа в рамките на междуправителствените отношения, в обхвата на Договора за ЕМС, Комисията запазва ролята си на пазител на Договорите, както следва от член 17, параграф 1 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Точки 53—60, и по-специално точка 59.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>От друга стана, в решение Mallis жалбоподателите оспорват с жалба за отмяна именно декларацията на Еврогрупата от <DATE ISO="20130325">25 март 2013 г.</DATE>, на която се основават inter alia исковете за обезщетение за вреди на жалбоподателите по делата, образувани пред Общия съд, по които са постановени обжалваните съдебни решения. В това отношение Съдът е постановил, че тази<?PAGE NO="11"?> декларация не може да се квалифицира като съвместно решение на Комисията и на ЕЦБ и че обстоятелството, че тези две институции на Съюза участват в заседанията на Еврогрупата, не променя естеството на изявленията на последната и не може да доведе до извода, че те са израз на правомощие по вземане на решения на тези две институции на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. точки 57 и 60 от решение Mallis.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до Еврогрупата, в решение Mallis, точка 61, Съдът посочва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>не само, че в текста на Протокол № 14 се използва квалификацията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>неофициална<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> [среща], но и че Еврогрупата не е сред различните състави на Съвета на Европейския съюз (…)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Изброени в приложение I към вътрешния правилник на последния, приет с Решение 2009/937/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20091201">1 декември 2009 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2009">ОВ L 325, 2009 г., стр. 35</REF.DOC.OJ>), чийто списък се визира в член 16, параграф 6 ДЕС.</P></NOTE><QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, и че следователно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Еврогрупата нито може да се приравни на състав на Съвета, нито да се квалифицира като орган, служба или агенция на Съюза по смисъла на член 263 ДФЕС<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Еврогрупата трябва да бъде класифицирана именно в гореописаната сложна конституционна структура на ИПС, допълнена от релевантната практика на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Еврогрупа</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Учредяването на Еврогрупата и причините за нейното създаване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Официално Еврогрупата е учредена на Европейския съвет в Люксембург на <DATE ISO="19971212">12</DATE> и <DATE ISO="19971213">13 декември 1997 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Резолюция на Европейския съвет от <DATE ISO="19971213">13 декември 1997 година</DATE> относно координацията на икономическата политика на етап три от ИПС и членове 109 и 109 Б от Договора за ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="035" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1998">ОВ C 35, 1998 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Резолюция на Европейския съвет от 1997 г.<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, вж. по-конкретно точка 6).</P></NOTE>. В приетата по този повод резолюция, след като припомня, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Съветът ECOFIN представлява център за координиране на икономическите политики на държавите членки и има право да действа в съответните области<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>че тази определяща роля на Съвета ECOFIN в центъра на процеса на координиране и процеса на вземане на решения по икономически въпроси утвърждава единството и сближаването на [на Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, Европейският съвет приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>[м]инистрите на участващите в еврозоната държави могат да се срещат неофициално за обсъждане на въпроси, свързани с общите им специфични отговорности по отношение на единната валута<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Комисията и, когато е целесъобразно, Европейската централна банка, са поканени да участват в заседанията<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Причината за създаването на Еврогрупата се открива в двойното изискване, възникнало след въвеждането на еврото за държавите — членки на Съюза, които споделят единната валута. От една страна, изискването за по-голяма ефективност на координацията на икономическите политики на тези държави, най-вече, но не само от макроикономическа гледна точка, от друга страна, изискването за връзка между паричната и икономическата политика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Тъй като обаче в качеството си на институция на Съюза, състояща се от представители на всички държави членки, Съветът не може ефективно да отговори на тези изисквания за засилено координиране и връзка, които са необходими само за някои държави — членки на Съюза, и в стремежа да не се засегне посочената в Договорите институционална рамка, и да не се принизи ролята на самия Съвет като институция, е избран подходът за създаване на изключителен форум с междуправителствен характер за държавите членки на еврозоната, който да им позволи на равнище на техните министри на финансите да обменят мнения по въпроси, свързани с интересите им, които са вече тясно свързани поради въвеждането на единната валута. Следователно от самото начало създаването на Еврогрупата отразява волята на държавите членки от еврозоната да разглеждат помежду си специфични за тях въпроси (които<?PAGE NO="12"?> следователно не засягат другите държави членки) и за тази цел да се срещат неофициално и извън Съвета, за да съгласуват и хармонизират позициите си, без обаче да застрашават нито целостта на Съвета, който заема централно място в процеса на вземане на решения в икономическата област на равнището на Съюза, нито независимостта на ЕЦБ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Въпреки че е замислена като междуправителствен инструмент за координация между чисто национално и общностно равнище, Еврогрупата незабавно придобива съществено политическо значение, като става основен показател за икономическата координация в еврозоната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Еврогрупата се събира за пръв път в Люксембург на <DATE ISO="19980604">4 юни 1998 г.</DATE> През първите години от съществуването си тя действа в един вид правна сива зона, макар работата, извършвана неофициално в нейните рамки, постепенно да е ставала предмет на някои организационни мерки, целящи да структурират дейностите ѝ и да придадат на форума по-строга рамка, за да се подобри нейното функциониране. В това отношение може да се посочи например възможността за разпространяване на декларации или съобщения, ако се счете за уместно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Първата декларация на Еврогрупата е публикувана на <DATE ISO="20000508">8 май 2000 г.</DATE> (вж. Agence Europe, 7712, <DATE ISO="20000508">8</DATE> и <DATE ISO="20000509">9 май 2000 г.</DATE>, стр. 9).</P></NOTE>, или приетото решение през 2004 г. да бъде избран постоянен председател за срок от две години<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>През първите години Еврогрупата заседава под председателството на ротационния председател на Съвета, освен когато председателството се упражнява от държава, която не е част от еврозоната, в който случай се заменя от първата държава от еврозоната, която ще поеме председателството на Съвета.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Еврогрупата след приемането на Договора от Лисабон: състав и функциониране</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Едва с Договора от Лисабон Еврогрупата е призната на равнище на първичното право на Съюза, по-конкретно в член 137 ДФЕС и в Протокол № 14.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Член 137 ДФЕС само препраща към Протокол № 14, що се отнася до условията и реда за провеждане на заседанията на министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>За сметка на това, Протокол № 14 има по-съществено съдържание. Най-напред, в преамбюла си той припомня целта да се създават благоприятни условия за по-висок икономически растеж в Съюза и свързаното с това изискване да се развива все по-тясна координация на икономическите политики в еврозоната и съответно предвиждането на специални мерки за засилен диалог между държавите членки в еврозоната до момента, в който еврото ще стане парична единица на всички държави — членки на Съюза. По-нататък, в член 1 се споменава съставът на Еврогрупата, като се посочва неофициалният ѝ характер, както и целта на срещите, и се предвижда участието на Комисията и на ЕЦБ; в член 2 се споменава избирането на председателя на Еврогрупата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Еврогрупата обаче се посочва не само на равнище на първичното право на Съюза, но и в други актове, както на вторичното право на Съюза, така и извън правната рамка на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Така на равнище вторичното право на Съюза Еврогрупата се споменава в Регламент № 473/2013<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. бележка под линия 24 по-горе. Вж. по-специално съображения 16, 23, 34 и член 6, параграф 1, член 7, параграфи 3 и 5, член 8, параграф 1, а относно председателя на Еврогрупата — член 15, параграф 1. В Регламент № 472/2013 се споменават работната група на Еврогрупата и нейният председател (вж. т. 77 по-долу).</P></NOTE> и в Регламента относно Единния надзорен механизъм<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. член 20, параграфи 2, 3 и 6 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от <DATE ISO="20131015">15 октомври 2013 година</DATE> за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="287" PAGE.FIRST="63" DATE.PUB="2013">ОВ L 287, 2013 г., стр. 63</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. На равнище актове, приети на междуправителствено равнище, Еврогрупата или нейният председател се споменават както във Фискалния пакт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. по-специално член 12, параграф 4, който възлага на Еврогрупата задачата по подготовката и последващите действия във връзка със срещите на върха на държавите от еврозоната (<HT TYPE="ITALIC">Euro summit</HT>) и посочва, че председателят на Еврогрупата може да бъде поканен да присъства на срещите на върха на държавите от еврозоната за тази цел.</P></NOTE>, така и в Договора за ЕМС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. в това отношение съображение 11, член 5, параграф 2, който предвижда възможността Управителният съвет да реши да бъде председателстван от председателя на Еврогрупата, параграф 3 и параграф 7, буква б).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Що се отнася до състава ѝ, както е посочено в член 1 от Протокол № 14, Еврогрупата се състои от министрите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>В това отношение следва да се отбележи, че както ще видим по-подробно в точка 97 <HT TYPE="ITALIC">по-долу</HT>, текстът както на член 137 ДФЕС, така и на член 1, първо изречение от Протокол № 14, се различава от този на член 16, параграф 2 ДЕС относно състава на Съвета, който предвижда представителство на всяка държава членка на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>министерско равнище<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Тази разлика в текста означава, че поради <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>изключителния характер<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> на Еврогрупата в заседанията на форума, за разлика от тези на Съвета, могат да участват само министри, но не и държавни секретари. Дори това да не е уточнено, по принцип поради компетентността си участват министрите на финансите на държавите членки, чиято парична единица е еврото.</P></NOTE> на държавите членки, чиято парична единица е еврото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>От уебсайта на Еврогрупата (https://www.consilium.europa.eu/it/council-eu/eurogroup) е видно, че на практика е възможно обаче тя да заседава в т.нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>разширен формат<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, с участието в обсъжданията и на министрите на другите държави членки.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Съгласно трето изречение от тази разпоредба Комисията участва в заседанията на Еврогрупата. Следователно, след влизането в сила на Протокол № 14 участието на Комисията е станало задължително, за разлика от случая преди, когато Комисията участва в заседанията на Еврогрупата само по покана, макар на практика участието ѝ да е било системно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>По принцип в Еврогрупата участва членът на Комисията, който отговаря за икономическите и паричните въпроси, и еврото, заедно с генералния директор на генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Икономически и финансови въпроси<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> на Комисията.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, четвърто изречение от Протокол № 14 ЕЦБ обаче е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>поканена<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> да участва в тези заседания. Така, що се отнася до тази институция, приемането на Договора от Лисабон не променя възможността за участие — свързана с изискванията за независимост на тази институция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Факултативното участие на ЕЦБ се обяснява с необходимостта да се позволи на ЕЦБ да прецени дали евентуалното участие в конкретно заседание може да бъде съвместимо с нейната независимост. На практика ЕЦБ винаги участва в заседанията на Еврогрупата. Обикновено на заседанията на Еврогрупата участва председателят на ЕЦБ, който обаче съгласно член 13, параграф 2 от Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ (Протокол № 4 към договорите) може да определи представител.</P></NOTE> — а само прави поканата за заседанията задължителна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Всъщност Протокол № 14 вече не съдържа израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>когато е целесъобразно<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, съдържащ се в Резолюция на Европейския съвет от 1997 г.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>На практика, когато е целесъобразно, е поканен да участва в заседанията също така изпълнителният директор на ЕМС, а за обсъжданията на икономическите програми, в които е ангажиран, и МВФ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Това е видно от уебсайта на Еврогрупата, посочен в бележка под линия 44 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В член 2 от Протокол № 14 се посочва, че министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, избират, с мнозинството от гласовете на тези държави членки, председател на Еврогрупата, за срок от две години и половина<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Председателят се избира с обикновено мнозинство от лицата с право на глас (министрите на всяка държава членка, чиято парична единица е еврото), и следователно не от участниците.</P></NOTE>, който в известен смисъл представлява лицето на Еврогрупата пред външния свят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Нито Протокол № 14, нито друг публичен акт посочват конкретно функциите на председателя на Еврогрупата. От уебсайта на Еврогрупата е видно обаче, че нейният председател има следните задачи: председателства заседанията на Еврогрупата и определя техния дневен ред; разработва дългосрочната работна програма на Еврогрупата; представя резултатите от обсъжданията в Еврогрупата пред обществеността и министрите на държавите от ЕС, които не са част от еврозоната; представлява Еврогрупата на международните форуми (като например Г7); информира Европейския парламент за приоритетите на Еврогрупата (вж. уебсайта на Еврогрупата, посочен в бележка под линия 44 по-горе). Съгласно посочения по-горе член 5, параграф 2 от Договора за ЕМС председателят на Еврогрупата може също да бъде избран за председател на Управителния съвет на ЕМС, ако членовете на съвета вземат решение в този смисъл.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Еврогрупата обикновено се събира веднъж месечно в навечерието на сесията на Съвета ECOFIN, но при необходимост могат да се проведат допълнителни заседания. Както бе изяснено в съдебното заседание, Еврогрупата не разполага със собствен секретариат, а има менящо се организационно осигуряване, като за логистичните нужди, свързани с функционирането ѝ, ползва подкрепата на секретариата на Съвета или евентуално на този на Комисията. Подготовката на работата на Еврогрупата се извършва в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>работната група на Еврогрупата<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> (<HT TYPE="ITALIC">Eurogroup Working Group</HT>) — подготвителен орган, съставен от представители на държавите членки от еврозоната, на Икономическия и финансов комитет, на Комисията и на ЕЦБ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Що се отнася до предмета на събранията, както се подчертава в член 1, второ изречение от Протокол № 14, министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, се събират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>за обсъждане на въпроси, свързани с общите им специфични отговорности по отношение на единната валута<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, за да се постигне посочената в преамбюла на същия протокол цел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>да се развива все по-тясна координация на икономическите политики в еврозоната<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> в рамките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>засилен диалог между [тези] държави членки<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Както отбелязва Комисията в съдебното заседание, Еврогрупата може да обсъжда както въпроси, свързани с правото на Съюза, така и въпроси, които се поставят извън тези рамки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Така например очевидно са част от правото на Съюза обсъжданията в рамките на Еврогрупата относно предадените от държавите членки проекти на бюджетни планове или обсъждането на становищата на Комисията относно тези проекти, както и на бюджетната ситуация и перспективите в еврозоната като цяло, въз основа на общата оценка, направена от Комисията в приложение на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 5 от Регламент № 473/2013. Същото важи и за обсъжданията във връзка с доклада за изпълнение на задачите, възложени на ЕЦБ в областта на пруденциалния надзор над кредитните институции, в приложение на член 20, параграфи 2, 3, 4 и 6 от Регламента относно Единния надзорен механизъм<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. бележка под линия 40 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>За сметка на това, в междуправителствена правна рамка и следователно извън правото на Съюза се вписват например дейностите, извършвани от Еврогрупата във връзка с предвидените във Фискалния пакт срещи на върха на държавите от еврозоната (<HT TYPE="ITALIC">Eurosummit</HT>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. бележка под линия 41 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Във всеки случай е налице висока степен на гъвкавост по отношение на предмета на срещите, тъй като Еврогрупата е свободна да обсъжда всеки въпрос, който, след като има отражение върху икономическото положение в еврозоната, изисква координация между държавите членки, които са част от нея.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Резултатите от заседанието се представят на обществеността от председателя на Еврогрупата на пресконференция. Еврогрупата може да прави и публични писмени изявления. Декларациите — устни или писмени — отразяват резултата от постигнатото неофициално политическо споразумение по обсъжданите в Еврогрупата въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Неофициалният характер на Еврогрупата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Основна характеристика на Еврогрупата е нейният неофициален характер, условие, закрепено още в Резолюция на Европейския съвет от 1997 г. и буквално възпроизведено в член 1, първо изречение от Протокол № 14.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Изричното квалифициране на срещите на Еврогрупата като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>неофициални<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> съответства на волята на групата да се определи като форум за политическо обсъждане, с ограничено, конфиденциално и гъвкаво участие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>На практика в заседанията на Еврогрупата участват само министрите, членът на Комисията и председателят на ЕЦБ плюс един сътрудник, което води до много по-ограничен общ брой участници (около четиридесет души) в сравнение със заседанията на Съвета ECOFIN, на които могат да присъстват повече от 150 души.</P></NOTE>, за да се създадат специални условия, които, улеснявайки обсъжданията между министрите, решително допринасят за преодоляване на различията и за уреждане на евентуални конфликти, и следователно допринасят за постигането на политическо споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Причината за въвеждане на условието за неофициалния характер се открива в двойното изискване, свързано със смисъла на създаването и самото съществуване на Еврогрупата, както е посочено в точки 63—65 по-горе. От една страна, това условие отговаря на изисквания, свързани с отношенията между държави членки в еврозоната и други държави членки и с желанието да не се отслабват правомощията на Съвета ECOFIN, който заема централно място с оглед на правомощието за вземане на решение на равнището на Съюза относно икономическата координация. Поради тази причина Еврогрупата, като неофициално образувание, е учредена без правомощия по приемане на решения, нещо, което впрочем Съдът потвърждава в решение Mallis<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. точка 60 по-горе.</P></NOTE>. От друга страна, условието за неофициален характер отговаря на стремежа да се гарантира независимостта на ЕЦБ от политическата власт, по-специално на държавите членки. Така неофициалният характер е станал предварително условие за диалога между компетентните органи в областта на паричната политика и компетентните органи в областта на икономическата политика в ИПС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Освен това въпроси като данъчните или бюджетните стратегии или перспективите за икономически растеж невинаги изискват незабавни решения, а по-скоро предполагат редовен диалог и постоянен обмен на становища, позволяващи на всеки министър да анализира по-задълбочено, при пълна поверителност положението в своята държава членка, по-специално в европейския контекст, а оттам и възможните избори, пред които е изправен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>При всички положения Еврогрупата упражнява значително влияние на всички равнища на управлението на ИПС, което впрочем пролича неотдавна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Неотдавна Еврогрупата бе натоварена със задачата да разработи стратегиите за преодоляване на икономическите последици от епидемията от COVID-19. Вж. Съвместно изявление на членовете на Европейския съвет от <DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, точка 14.</P></NOTE>: на равнището на Съюза, доколкото може да определя решенията на Съвета ECOFIN чрез координирана позиция на държавите членки от еврозоната в рамките на самия Съвет; на това равнище Еврогрупата играе и много важна политическа роля в областите, посочени в точка 80 по-горе; на национално равнище,<?PAGE NO="16"?> посредством възможността за координиране на мерки или намеси, предприети на национално равнище от отделните държави членки; и на междуправителствено равнище например, доколкото министрите участници в Еврогрупата са и членовете на Управителния съвет на ЕМС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. член 5, параграф 1 от Договора за ЕМС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Влиянието на Еврогрупата обаче си остава чисто политическо. Всъщност в качеството си на неофициално образувание Еврогрупата не само не разполага със собствени правомощия, но и няма никакви правомощия да санкционира неизпълнението от страна на участниците в нея на уговорените политически цели. Министрите, които участват в заседанията, винаги са свободни, от правна гледна точка, да се отклонят в рамките на органите на Съюза, националните или междуправителствени органи, които приемат решения, от политическите споразумения, постигнати в Еврогрупата. Способността на Еврогрупата да повлияе на икономическото управление зависи от способността ѝ да осигури доброволно спазване на общите позиции. С други думи, резултатът от обсъжданията в Еврогрупата трябва действително да представлява консенсус<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Относно интересен анализ на конкретното функциониране на Еврогрупата, по-специално с оглед на неофициалния характер на срещите, вж. произведението на Uwe Puetter, The Eurogroup, How a secretive сircle of finance ministers shape European governance, Manchester, 2006. В това отношение вж. по-специално стр. 5.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Освен това липсата на собствена компетентност означава, че политическите споразумения, постигнати в рамките на Еврогрупата, задължително ще се прилагат чрез актове, приети в други институции, независимо дали са актове на Съюза, на държави членки или на междуправителствени органи извън правната рамка на Съюза, като ЕМС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По правното естество на Еврогрупата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В сложната конституционна рамка, описана по-горе, и в светлината на направената в предходния раздел характеристика на Еврогрупата, какво е нейното правно естество?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, следва да се направи анализ на релевантните разпоредби на Договорите, разглеждани в светлината на ролята на Еврогрупата в особената конституционна структура на ИПС. В това отношение няма съмнение, че Еврогрупата е създадена като междуправителствена организация, външна за институционалната и правна рамка на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Всъщност, както видяхме в точка 62 по-горе, Еврогрупата първоначално е създадена с акт, попадащ извън системата от източници на Съюза, от орган — Европейският съвет, който към момента на създаването ѝ е бил извън институционалната рамка на Съюза.</P></NOTE>, като целта на тълкуването на релевантните разпоредби от първичното право на Съюза е да се провери дали Договорът от Лисабон само признава това образувание, или цели да измени правното му естество, така че, след като вече е била включена в посочената институционална и правна рамка на Съюза, Еврогрупата да може да се счита за институция по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>В тази перспектива от <HT TYPE="ITALIC">езикова</HT> гледна точка следва да се отбележи, че както член 137 ДФЕС, така и разпоредбите на Протокол № 14, от една страна, запазват наименованието на образуванието като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>група<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> — без следователно да го преквалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>съвет<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>комитет<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> — и най-вече, от друга страна, изрично се посочват срещите на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>неофициални<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. по-конкретно член 1, първо изречение от Протокол № 14.</P></NOTE>. Тази формулировка възпроизвежда почти дословно използваната в Резолюцията на Европейския съвет от 1997 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Най-важната езикова разлика се отнася до заместването на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>министрите […] <HT TYPE="ITALIC">могат да се събират на неофициални срещи</HT><QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> с използваните понастоящем думи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>министрите […] <HT TYPE="ITALIC">се събират на неофициални срещи</HT><QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>. Все пак от езикова гледна точка според мен това изменение по-скоро потвърждава предложеното в следващите точки тълкуване, според което Протокол № 14 не разрешава на министрите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, да се събират, а отбелязва факта, че те се събират. Текстът на италиански език съответства на текстовете на френски, немски, нидерландски и португалски език. Текстът на испански език използва бъдещо време <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>mantendrán<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Текстът на английски език обаче е по-двусмислен, тъй като замества израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>may meet<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> с израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>shall meet<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>. Терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>shall<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, обикновено изразяващ задължение, явно се отнася до неофициалния характер на срещите (shall meet <HT TYPE="ITALIC">informally</HT>), който представлява, както видяхме, основна характеристика на Еврогрупата (вж. т. 84 и сл. по-горе).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Освен квалификацията на срещите като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>неофициални<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, която е свързана със специфичната функция на Еврогрупата, на която ще се върна по-нататък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. точка 102 по-долу.</P></NOTE>, считам, че изричното посочване на министрите на държавите членки показва, че когато вземат участие в заседанията на Еврогрупата, участниците действат в качеството си на национални министри.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Според мен това тълкуване се подкрепя от следващото изречение от същата разпоредба, в което се посочва, че предмет на срещите е обсъждането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>въпроси, свързани с <HT TYPE="ITALIC">общите им специфични отговорности</HT> по отношение на единната валута<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>. Използването на тази терминология разкрива, че отговорностите, предмет на срещите, са възложени на отделните министри поради техните правомощия на национално равнище и не се прехвърлят към форума, в който се срещат, дори ако тези отговорности, с които всеки от участниците е натоварен на национално равнище, се припокриват помежду си поради създаването на единната валута.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Буквалното тълкуване, което наистина не е решаващо само по себе си в този случай, изглежда показва обаче намерението на съставителите на Договора от Лисабон да отбележат съществуването на Еврогрупата като форум за дискусии на междуправителствено равнище, а не да я учредяват като самостоятелно образувание на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Това тълкуване изглежда се потвърждава от <HT TYPE="ITALIC">систематична</HT> гледна точка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>От систематична гледна точка може също да се отбележи като сам по себе си не решаващ, а указателен елемент, че Еврогрупата е посочена в Договорите не сред институциите, а в главата, посветена на специфичните разпоредби за държавите членки, чиято парична единица е еврото, и в специален протокол.</P></NOTE> от сравнението между терминологията, използвана в член 137 ДФЕС и Протокол № 14, и тази, която се използва в други разпоредби на Договорите. Всъщност терминологията, използвана по отношение на Еврогрупата, се различава ясно, първо, от терминологията, използвана за състава на Съвета в член 16, параграф 2 ДЕС, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>Съветът се <HT TYPE="ITALIC">състои</HT> от един <HT TYPE="ITALIC">представител</HT> на всяка държава членка на министерско равнище<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Следователно разпоредбата относно Съвета се отнася не до министрите, действащи в тяхното национално качество, а до Съвета като институция на Съюза, съставена от представители на всяка държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>На второ място, използваните в член 137 ДФЕС и в Протокол № 14 термини се различават ясно и от използваните в член 136, параграф 2 и член 138, параграф 3 ДФЕС, които се отнасят до обсъжданията на мерки, засягащи изключително държавите членки, чиято парична единица е еврото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Член 136, параграф 2 ДФЕС се отнася до решенията относно мерки, отнасящи се изключително до държавите членки, чиято парична единица е еврото, посочени в параграф 1 от същия член. Член 138, параграф 3 ДФЕС се отнася до решенията относно мерките, взети съгласно параграф 2 от същия член, за да се осигури единно представителство в международните институции и конференции за държавите членки, чиято парична единица е еврото.</P></NOTE>. Всъщност тези разпоредби предвиждат, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>единствено <HT TYPE="ITALIC">членовете на Съвета, представляващи държавите членки</HT>, чиято парична единица е еврото, участват в гласуването<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Същите термини са използвани и в член 15 от Регламент № 472/2013, в същия смисъл е и текстът на член 139, параграф 4 ДФЕС във връзка с параграф 1 от същия член.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Използването на толкова различни термини според мен потвърждава, че когато съставителите на Договора от Лисабон са искали да посочат представителите на държавите членки, чиято парична единица е еврото, действащи в рамките на институция или орган на Съюза, те са използвали изрази, различни от използваните по отношение на Еврогрупата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Впрочем, от <HT TYPE="ITALIC">историческа</HT> гледна точка от прочита на актовете на Конвента за бъдещето на Европа, в основата на разглежданите разпоредби, не личи намерение да се интегрира Еврогрупата в институционалната рамка на Съюза, а напротив, могат да се изведат по-скоро указания в обратния смисъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. например <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>Френско-германският принос в икономическото управление<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> (CONV 470/02), където се предлага, от една страна, да се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/><HT TYPE="ITALIC">reconnaître</HT> l’existence de l’Eurogroupe, dans un protocole annexé au Traité<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> (курсивът е мой), а от друга страна, да се създаде Съвет Euro-ECOFIN, съставен изключително от представители на държавите членки от еврозоната, както вече е предложила Комисията (вж. CONV 391/02). Това второ предложение, с което по същество в рамките на Съюза се създава решаващ орган ad hoc за държавите членки, чиято парична единица е еврото, не е било прието.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>От <HT TYPE="ITALIC">телеологична</HT> гледна точка, направеният по-горе анализ на генезиса и функцията на Еврогрупата в конституционната структура на ИПС показва, че споменаването на Еврогрупата в член 137 ДФЕС и в Протокол № 14 има за цел формално признаване на вече съществуващо и външно за институционалната рамка на Съюза образувание. Чрез това признаване институциите на Съюза също така са оправомощени формално, чрез разпоредби на първичното право, да участват в този форум, по-специално Комисията, чието участие е станало задължително, и ЕЦБ, за която поканата да участва е станала задължителна. Освен това при липсата на учреден самостоятелен орган за вземане на решения за държавите членки от еврозоната това признаване е позволило да се запази основната роля на Съвета в областта на икономическата координация и да се посрещнат нуждите на другите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Характеристиката на Еврогрупата като външна по отношение на правната уредба на Съюза позволява на последната да запази неофициалния си характер, който представлява основно изискване за нейната функция. Всъщност той позволява на Еврогрупата да действа като форум за политически обсъждания, в който може да се съгласуват сложни интереси и така да се постигнат компромиси между държавите членки, чиято парична единица е еврото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Както вече бе подчертано, Еврогрупата действа като инструмент за координация, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>мост<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> между отделните равнища на управлението на ИПС, а именно националното равнище и това на Съюза, за които координацията се осъществява по-специално чрез участието на Комисията и ЕЦБ в заседанията, и междуправителственото равнище, стоящо извън правните рамки на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Задължителното участие на Комисията, която запазва ролята си на пазител на Договорите, както следва от член 17, параграф 1 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. по аналогия точка 59 от решение Ledra, посочено по-горе.</P></NOTE>, цели по-специално да гарантира, че дейностите на този дискусионен форум протичат по начин, съвместим с правото на Съюза, с който те са свързани. Освен това, по силата на принципа на равно третиране на държавите членки Комисията има задължението да бъде неутрална и е в състояние да изготви по-добър цялостен преглед на проблематиките, присъщи на еврозоната, и по-балансиран диалог между различните участници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>В качеството си на орган за събиране и обработване на информацията, необходима за упражняването на надзора, Комисията също така синтезира общите тенденции в икономическото развитие и се оказва в особено подходящо положение, за да предложи общата преценка на икономическото положение на еврозоната. Комисията се консултира с Еврогрупата относно всички важни решения, за които отговаря в рамките на ИПС.</P></NOTE>. Що се отнася до участието на ЕЦБ, то отговаря на вече споменатото изискване да се осигури връзка между икономическата и паричната политика в рамките на ИПС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. точки 63—68 по-горе.</P></NOTE>, при спазване на независимостта на ЕЦБ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Според мен констатацията за външния характер на Еврогрупата спрямо институционалната рамка на Съюза не се поставя под въпрос от обстоятелството, че това образувание е споменато в разпоредби на вторичното право на Съюза. Всъщност тези разпоредби не определят предоставянето на специфични правомощия на Еврогрупата, а ѝ позволяват да получава информация и да провежда информирани обсъждания по въпроси, свързани с икономическите политики в еврозоната или от значение за единната валута. Наистина тези разпоредби вписват Еврогрупата в механизми за надзор (<HT TYPE="ITALIC">oversight</HT>) и отговорност (<HT TYPE="ITALIC">accountablity</HT>), предвидени в правото на Съюза, но в съответствие с квази междуправителствения подход, упоменат в точки 51—53 по-горе, те отговарят на изискването за свързване на компетентността на Съюза с икономическите политики, които остават в рамките на компетентността на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>В заключение, според мен от всички изложени по-горе съображения следва, че Еврогрупата трябва да се счита за образувание, израз на особена форма на междуправителствени отношения, съществуващо в конституционната структура на ИПС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Несъмнено то не е израз на форма на засилено сътрудничество между държавите членки, тъй като изискванията на членове 20 ДЕС и 326—334 ДФЕС не са изпълнени, нито изглежда сравнимо с други форми на сътрудничество, съществували в миналото, като сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи в рамките на Договора от Маастрихт.</P></NOTE>. Създадено като строго междуправителствено образувание в сложните рамки на координация на икономическите политики на държавите членки в рамките на ИПС, то изпълнява функцията на връзка между държавната сфера и тази на Съюза. Договорът от Лисабон признава съществуването на това външно за правната рамка на Съюза образувание и формализира участието на Комисията и на ЕЦБ в работата му, но не предвижда да измени правното му естество, тясно свързано с ролята му на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>мост<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> между държавите членки и Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>От всичко това следва, че тъй като Еврогрупата е образувание извън институционалната и правната рамка на Съюза, юрисдикциите на Съюза не разполагат с правораздавателна компетентност да разглеждат искове за обезщетение за вреди, предявени срещу това образувание по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за евентуални вреди, причинени от действия, за които се твърди, че са извършени от Еврогрупата. От това следва, че тъй като Общият съд е признал тази съдебна компетентност в обжалваните съдебни решения, същите са опорочени от грешка при прилагане на правото и трябва да бъдат отменени, доколкото признават компетентността на юрисдикциите на Съюза по отношение на искове за обезщетение за вреди, предявени срещу Еврогрупата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Този извод не се поставя под съмнение от съображения, изведени от принципа на правовата държава (или на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>правовия Съюз<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, съгласно използвания от Общия съд език) от гледна точка на изисквания, свързани със спазването на принципа на ефективна съдебна защита. Ще разгледам този въпрос в следващия раздел.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По принципа на ефективна съдебна защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>В обжалваните съдебни решения Общият съд приема, че непризнаването на Еврогрупата като образувание на Съюза би било в противоречие с принципа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>правовия Съюз<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, доколкото би позволило създаването в правния ред на Съюза на образувания, чиито актове и действия не могат да ангажират отговорността на последния<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Точка 114 (дело T‑680/13) и точка 110 (дело T‑786/14) от обжалваните съдебни решения.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, закрепен е в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>, и понастоящем е потвърден в член 47 от Хартата на основните права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Вж. inter alia решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Изводът относно правния характер на Еврогрупата, който изключва квалифицирането ѝ като институция по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС, не засяга пълното прилагане на принципа на ефективна съдебна защита и не противоречи на идеята за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>правов Съюз<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>. Всъщност на правните субекти е осигурен достъп до съдебна защита чрез възможността да предявят иск за извъндоговорна отговорност срещу институциите, които приемат актовете и извършват действията, транспониращи и развиващи заключенията на Еврогрупата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Както бе подчертано в точка 90 по-горе, при липсата на формална компетентност на Еврогрупата политическите споразумения, постигнати в рамките на последната, се конкретизират и прилагат в актове и действия на други органи, независимо дали са на Съюза или извън неговата правна рамка. Следователно дейността на Еврогрупата предхожда предприемането на действия, свързани с различни органи. Еврогрупата действа на етап, който, макар и важен, представлява част от по-широк <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/><HT TYPE="ITALIC">decision making process</HT><QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Фактът, че Еврогрупата не е квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>институция<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС, не изключва отговорността на Съюза, когато са изпълнени припомнените в точка 38 условия, по отношение на действията, с които Съветът и Комисията са приложили решенията на Еврогрупата. Частноправните субекти могат да предявят иск за обезщетение на основание член 340, втора алинея ДФЕС срещу органите на Съюза, които прилагат споразуменията, сключени в рамките на Еврогрупата, като обикновено това е Съветът.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Така, що се отнася по-специално до конкретния случай, жалбоподателите в първоинстанционното производство са могли най-напред да предявят иск срещу Съвета, за да поискат обезщетение, във връзка с приемането на Решение 2013/236 (поне що се отнася до някои предвидени в него мерки), както и срещу Комисията и ЕЦБ във връзка с разглеждането на изпълнението на програмата за макроикономически мерки за Кипър съгласно член 1, параграф 2 от това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. точки 192 и 198 (дело T‑680/13) и точки 191 и 197 (дело T‑786/14) от обжалваните съдебни решения.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Освен това по силата на принципите, изведени в решение Ledra, ищците са могли да предявят иск срещу Комисията и ЕЦБ, за да получат обезщетение за вредите, които евентуално са претърпели поради твърдените незаконосъобразни действия на тези институции при договарянето и подписването на Меморандума за разбирателство от <DATE ISO="20130426">26 април 2013 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Вж. точки 201 и 203 (дело T‑680/13) и точки 200 и 202 (решение T‑786/14) от обжалваните съдебни решения, както и цитираните точки от решение Ledra.</P></NOTE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>По този начин на ищците е гарантирана възможността да предявят иск за обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели в резултат от изпълнението на това, което те определят като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>изготвения план за действие<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> в декларацията на Еврогрупата от <DATE ISO="20130325">25 март 2013 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. точка 20 от исковата молба, подадена от ищците в първоинстанционното производство по дело C‑603/18 P.</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Евентуален иск за обезщетение, предявен срещу Еврогрупата, не би допринесъл особено за по-широка възможност за защита в сравнение с горепосочената. Ако бе допустим на основание член 340, втора алинея ДФЕС, той при всички случаи би целял да се ангажира отговорността на Съюза за евентуални вредоносни действия на това образувание. Всъщност Еврогрупата несъмнено няма правосубектност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Wathelet по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Mallis и др./Комисия и ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑105/15 P—C‑109/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:294">EU:C:2016:294</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, докато Съюзът е единственото образувание, заедно с ЕЦБ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Вж. член 47 ДЕС и член 282, параграф 3 ДФЕС.</P></NOTE>, което има собствена правосубектност. Следователно отговорността за евентуалните вреди, причинени от действията на Еврогрупата, ще се носи от Съюза. Резултатът не се променя, ако Съюзът може да отговаря за действията на Съвета и Комисията за прилагане на решенията на Еврогрупата, както подчертах.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Следва да се вземе предвид и участието на Комисията в заседанията на Еврогрупата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>В това отношение в самото начало ще отбележа, че за да се определи дали дадена институция на Съюза може да носи отговорност на основание член 340, втора алинея ДФЕС за нарушение на права на частноправните субекти, което трябва да е резултат от достатъчно съществено нарушение на правна норма, която цели да предостави права на частноправните субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Вж. решение Ledra, точка 65 и цитираната установена съдебна практика.</P></NOTE>, от съществено значение е да се установи точно действието на тази институция, което е допринесло съществено за извършването на нарушението. Следователно с оглед на веригата от събития трябва да се установи дали ако съответната институция бе решила да действа по различен начин, това би предотвратило разглежданото нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Що се отнася конкретно до декларациите на Еврогрупата, Съдът вече е имал повод да обясни, че такива изявления, които отразяват резултатите от проведените в рамките на същата обсъждания и постигнатите в тях политически споразумения, не представляват израз на правомощието на Комисията за вземане на решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. решение Mallis, точка 57.</P></NOTE> и следователно сами по себе си не могат да бъдат вменени на тази институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Съдът обаче подчертава също, че от член 17, параграф 1 ДЕС следва, че Комисията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>допринася за общия интерес на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>съблюдава прилагането на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Вж. решение Pringle, точка 163 и решение Ledra, точка 57.</P></NOTE> и запазва ролята на пазител на Договорите, произтичаща от тази разпоредба, включително когато действа извън правната рамка на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Вж. по аналогия решение Ledra, точка 59.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че заседанията на Еврогрупата имат за цел да позволят все по-тясно координиране на икономическите политики в еврозоната. С участието си в тези заседания, което след влизането в сила на Договора от Лисабон става задължително, Комисията допринася съществено за провежданите в рамките на Еврогрупата обсъждания и за дейностите на последната. При тези условия следва да се приеме, че с участието си в заседанията в рамките на това образувание Комисията допринася за общия интерес на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Вж. по аналогия решение Pringle, точка 164.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>При тези условия, когато Комисията участва в заседанията на Еврогрупата, тя не може да допринася със своето поведение за нарушаването на правилата на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Wahl по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/15 P—C‑10/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:290">EU:C:2016:290</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>В това отношение подчертавам, че дори когато действат извън рамката на Съюза, институциите на Съюза са длъжни стриктно да спазват право на Съюза и Хартата на основните права остава приложима за тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. решение Ledra, точка 67, както и заключението на генералния адвокат Wahl по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/15 P—C‑10/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:290">EU:C:2016:290</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също становището на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pringle</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑370/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:675">EU:C:2012:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0176">176</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Задължителното участие на Комисията в заседанията на Еврогрупата, в рамките на които тя запазва посочената по-горе роля на пазител на Договорите, така както произтича от член 17, параграф 1 ДЕС, и изпълняваните от нея функции ѝ позволяват да контролира дали дейностите на Еврогрупата са съобразени с правото на Съюза, и по-специално с Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Вж. по аналогия решение Pringle, т. 164. В това отношение обаче следва да се отбележи, че за разлика от хипотезата на Договора за ЕМС, в който член 13, параграфи 3 и 4 възлага специфични задачи и следователно правомощие (задължение) за блокиране на целия процес на приемане на евентуално увреждащото действие (вж. т. 58 и 59 от решение Ledra и точка 82 от заключението на генералния адвокат Wathelet по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Mallis и др./Комисия и ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑105/15 P — C‑109/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:294">EU:C:2016:294</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Комисията не разполага с подобни правомощия в рамките на Еврогрупата.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че не е изключено при изключителни обстоятелства да се ангажира отговорността на Комисията за вредоносните последици, произтичащи от евентуално ѝ бездействие при контрола на съвместимостта на решенията на Еврогрупата с правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. по аналогия решение Ledra, точка 64.</P></NOTE>. Това добавя допълнителна степен на ефективност на съдебната защита, гарантирана на правните субекти.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">6.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключителни съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>От направения анализ следва, че според мен Общият съд неправилно е признал своята компетентност по отношение на искове за обезщетение за вреди, предявени на основание член 340, втора алинея ДФЕС срещу Еврогрупата. Следователно обжалваните съдебни решения трябва да бъдат отменени в частта, в която признават на Общия съд такава правораздавателна компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>В настоящия случай считам, че съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда фазата на производството позволява Съдът сам да постанови окончателно решение по този аспект на спора. Всъщност от изложените в точки 106 и 107 по-горе заключения следва, че възраженията за недопустимост, повдигнати от Съвета в първоинстанционното производство по отношение на Еврогрупата, трябва да бъдат уважени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до съдебните разноски, ако Съдът възприеме преценката ми, тогава ищците в първоинстанционното производство са губещи страни съответно по дела C‑597/18 P и C‑598/18 P и следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски по тези две дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>По силата на член 184, параграф 2, член 138, параграф 1 и член 140, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, като последните два члена са приложими към производствата по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник.</P></NOTE>, докато Република Финландия следва да понесе направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="23"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>1)</NO.P><TXT>Отменя решения на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180713">13 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>K. Chrysostomides &amp; Co. и др./Съвет и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑680/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:486">EU:T:2018:486</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bourdouvali и др./Съвет и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑786/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:487">EU:T:2018:487</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в частта, в която се отхвърлят възраженията за недопустимост, повдигнати от Съвета на Европейския съюз по отношение на Еврогрупата.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Исковете, подадени в първоинстанционното производство от K. Chrysostomides &amp; Co. и др. и от Bourdouvali и др., са недопустими, доколкото са насочени срещу Еврогрупата.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Осъжда K. Chrysostomides &amp; Co. и др. и Bourdouvali и др. да заплатят съдебните разноски в производствата по обжалване по дела C‑597/18 P и C‑598/18 P.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Република Финландия понася направените от нея съдебни разноски<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>