Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

15 октомври 2026 година(*)

„ Обжалване — Ограничителни мерки, приети с оглед на военната агресия срещу Украйна — Решение 2014/145/ОВППС — Член 2, параграф 1 in fine — Ограничителни мерки, наложени на физическо лице, свързано с друго физическо лице, на което на свой ред са наложени ограничителни мерки — Понятие „свързаност“ в случая на две лица, които имат семейна връзка “

По дело C‑695/23 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 16 ноември 2023 г.,

Галина Евгениевна Пумпянская, с местожителство в Екатеринбург (Русия), представлявана първоначално от A. Egger, P. Goeth, G. Lansky и E. Steiner, Rechtsanwälte, а впоследствие от F. Ciancio и A. Saccucci, avvocati,

жалбоподател,

като другата страна в производството е

Съвет на Европейския съюз, представляван от B. Driessen и S. Van Overmeire,

ответник в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: B. Smulders, председател на състава, M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на пети състав, и J. Passer, съдия,

генерален адвокат: L. Medina,

секретар: V. Di Bucci,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си жалбоподателката иска отмяната на решение на Общия съд на Европейския съюз от 6 септември 2023 г., Пумпянская/Съвет (T‑272/22, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2023:491), с което посоченият съд отхвърля жалбата ѝ за отмяна на Решение (ОВППС) 2022/397 на Съвета от 9 март 2022 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 80, 2022 г., стр. 31) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/396 на Съвета от 9 март 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (OВ L 80, 2022 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „спорните актове“), доколкото посочените два акта включват името ѝ в приложените към тях списъци.

 Правната уредба и обстоятелствата по спора

2        Фактическата и правна обстановка по делото е изложена в точки 2—17 от обжалваното съдебно решение. За целите на настоящото дело тя може да бъде обобщена и допълнена, както следва.

3        Делото се вписва в контекста на ограничителните мерки, приети от Европейския съюз от 2014 г. насам в отговор на действията, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

4        Жалбоподателката е руска гражданка.

5        На 17 март 2014 г. на основание член 29 ДЕС Съветът на Европейския съюз приема Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16).

6        На същата дата на основание член 215, параграф 2 ДФЕС Съветът приема Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6).

 Решение 2014/145

7        Член 1, параграф 1 от Решение 2014/145, изменено по-специално с Решение 2022/329 (наричано по-нататък „Решение 2014/145“), задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки, при спазване на дерогациите, посочени в член 1, параграфи 2, 3 и 6, за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през техните територии по-специално на физически лица, които отговарят на критерия, предвиден по-конкретно в буква д) от него, както и на свързани с тях физически лица.

8        Член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145 предвижда замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси, принадлежащи по-специално на физически лица, отговарящи на установения в тази буква ж) критерий, както и на свързаните с тях физически лица, като този критерий по същество е идентичен с предвидения в член 1, параграф 1, буква д) от това решение. Член 2, параграф 1 от посоченото решение има следното съдържание:

„Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:

[…]

ж)      видни бизнесмени или юридически лица, образувания или органи, активни в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна,

[…]

и свързани с тях физически или юридически лица, образувания или органи, както са изброени в приложението“.

9        Член 2, параграфи 3—5, 7 и 8 от Решение 2014/145 предвижда по същество, че при определени обстоятелства и условия компетентните органи на държавите членки могат да разрешат освобождаването на определени замразени финансови средства или икономически ресурси и да разрешат плащания в полза на определени образувания, както и че физическите или юридическите лица, образуванията или органите, включени в списъка в приложението към това решение, могат да извършват плащания, дължими по договор, сключен преди датата, на която са били включени в този списък.

10      Член 6, трета алинея от посоченото решение предвижда, че последното подлежи на постоянен преглед и че действието му се удължава или самото решение се изменя в зависимост от случая, ако Съветът прецени, че целите му не са постигнати.

 Регламент № 269/2014

11      Член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 269/2014, изменен по-специално с Регламент 2022/330 (наричан по-нататък „Регламент № 269/2014“), предвижда във връзка с член 2 от този регламент замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси, принадлежащи по-специално на физически лица, които отговарят на определения в тази буква ж) критерий, както и на свързаните с тях физически лица, което е по същество идентично с предвиденото в член 2, параграф 1, буква ж) и in fine от Решение 2014/145.

12      Членове 4—6б от същия регламент по същество възпроизвеждат същите разпоредби като съдържащите се съответно в член 2, параграфи 3—5, 7 и 8 от Решение 2014/145.

13      Член 14, параграф 4 от Регламент № 269/2014 гласи, че списъкът в приложение I от него се преразглежда редовно и най-малко на всеки 12 месеца.

 Спорните актове

14      На 9 март 2022 г. с оглед на сериозността на положението в Украйна Съветът приема спорните актове. С тези актове името на жалбоподателката е добавено съответно в списъка, приложен към Решение 2014/145, и в списъка в приложение I към Регламент № 269/2014 на следните основания:

„[Жалбоподателката] е председател на управителния съвет на BF „Sinara“ — фондация, която осъществява благотворителни дейности на големи дружества, включително PJSC Pipe Metallurgical Company. Тя е съпруга на Дмитрий Александрович Пумпянский, председател на Съвета на директорите на PJSC Pipe Metallurgical Company, руски световен производител на стоманени тръби за нефтената и газовата промишленост. Дмитрий А. Пумпянский е руски бизнесмен — милиардер. Той е също така председател и член на управителния съвет на Group Sinara. И двете дружества подкрепят и извличат [ползи] от сътрудничеството с органите на Руската федерация и държавни предприятия, включително Руските железници, Gazprom и Rosneft.

Поради това [жалбоподателката] е физическо лице, свързано с виден бизнесмен, активна в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.

 Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

15      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 17 май 2022 г., жалбоподателката иска отмяната на спорните актове в частта, в която се отнасят до нея. В рамките на жалбата си за отмяна тя оспорва с първото основание преценката на Съвета, че положението ѝ отговаря на критерия, предвиден в член 1, параграф 1 in fine и в член 2, параграф 1 in fine от Решение 2014/145, както и в член 3, параграф 1 in fine от Регламент № 269/2014 (наричан по-нататък „критерият за свързаност“), тъй като е „свързана“ със съпруга си, на когото са наложени ограничителни мерки на основание на критерия, предвиден в член 1, параграф 1, буква д) и в член 2, параграф 1, буква ж) от Решение 2014/145, както и в член 3, параграф 1, буква ж) от Регламент № 269/2014 (наричан по-нататък „критерият по буква ж)“). В рамките на второто основание тя освен това счита, че Съветът е нарушил основните ѝ права, както и принципа на пропорционалност.

16      С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателката. След като в точки 49—60 от това съдебно решение приема, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е включил съпруга на жалбоподателката в списъка в приложението към Решение 2014/145 и в приложение I към Регламент № 269/2014 въз основа на критерия по буква ж), в точки 62—84 от посоченото съдебно решение той приема, че Съветът е имал основание да приеме, че жалбоподателката действително е свързана със съпруга си по смисъла на критерия за свързаност.

17      В това отношение в точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че понятието „свързаност“ се отнася по-специално до физически или юридически лица, свързани като цяло с общи интереси въз основа не непременно на икономическа дейност, но и не само на семейна връзка. Поради това в точка 70 от това решение той приема, че макар жалбоподателката да не упражнява преки функции в две дружества, в които съпругът ѝ извършва дейност, двамата съпрузи са били обвързани от общи интереси, които надхвърлят семейната връзка между тях, тъй като жалбоподателката е заемала важни позиции във фондация, натоварена с управлението на благотворителните дейности на тези две дружества. Въз основа на това в точка 71 от посоченото съдебно решение Общият съд стига до извода, че Съветът е представил съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които са от естество да удостоверят свързаността на жалбоподателката с виден бизнесмен по смисъла на критерия по буква ж) както поради семейната, така и поради деловата връзка между тях. След като приема, че останалите доводи на жалбоподателката не поставят под въпрос този извод, в точка 85 от същото съдебно решение той отхвърля първото основание по същество.

18      Освен това в точка 121 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля второто основание, в рамките на което се твърди нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права на жалбоподателката. По същество в точки 89—109 от това решение той приема, че ограничаването на упражняването на основните права на жалбоподателката, причинено от приетите срещу нея ограничителни мерки, отговаря на четирите условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, сред които е и условието относно принципа на пропорционалност. Освен това в точки 110—120 от посоченото съдебно решение той приема, че като е приел ограничителни мерки срещу жалбоподателката, Съветът не е нарушил принципа на равно третиране, нито е накърнил принципа на правна сигурност, въпреки че понятието „свързаност“ е формулирано широко и му предоставя право на преценка.

19      След като отхвърля и другите две основания, изтъкнати от жалбоподателката, в точка 121 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост.

 Производството пред Съда и исканията на страните

20      С жалбата си жалбоподателката моли Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        да се произнесе по първоинстанционната жалба по същество и да отмени спорните актове в частта, в която се отнасят до нея,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, включително направените в първоинстанционното производство,

–        при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане и да не се произнася по съдебните разноски.

21      Съветът моли Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        при условията на евентуалност, в случай че Съдът реши да отмени обжалваното съдебно решение и да разгледа делото по същество, да отхвърли първоинстанционната жалба по същество, и

–        да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.

22      С решение от 18 септември 2024 г. председателят на Съда решава да спре производството до постановяване на решението по дело C‑696/23. На 26 март 2026 г. Съдът постановява решение Пумпянский и др./Съвет (C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245). С решение от същата дата производството по настоящото дело е възобновено.

23      С писма на секретариата на Съда от 21 април 2026 г. страните са уведомени за постановяването на това решение и са запитани относно последиците, които могат да бъдат изведени от него за целите на настоящото дело. Съветът и жалбоподателката представят становищата си в това отношение съответно с писма от 13 май 2026 г. и от 21 май 2026 г.

 По жалбата

24      В подкрепа на жалбата си жалбоподателката изтъква три основания, в рамките на които твърди грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал, първо, като приел, че съпругът ѝ може да се квалифицира като „виден бизнесмен, активен в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи за правителството на Руската федерация“ по смисъла на критерия по буква ж), второ, като приел, че тя е „свързана“ със съпруга си по смисъла на критерия за свързаност и трето, като приел, че приетите срещу нея ограничителни мерки са пропорционални и не нарушават основните ѝ права.

 По първото основание

25      В рамките на първото си основание жалбоподателката упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 49 и 54 от обжалваното съдебно решение е приел, че Съветът не е допуснал грешка в преценката, като е квалифицирал съпруга ѝ като „виден бизнесмен, активен в икономически сектори, които осигуряват значителни източници на приходи за правителството на Руската федерация“ по смисъла на критерия по буква ж).

26      Съветът изтъква, че първото основание е недопустимо, доколкото жалбоподателката иска да оспори фактическите констатации и преценки, направени от Общия съд. Във всички случаи, посочената институция оспорва основателността на доводите на жалбоподателката.

27      Следва да се отбележи, че запитана относно последиците, които следва да се изведат от решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет (C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245), жалбоподателката заявява, че се отказва от първото си основание.

28      При тези условия липсва основание за произнасяне по него и по повдигнатото от Съвета възражение за недопустимост.

 По второто основание

 Доводи на страните

29      В рамките на второто си основание жалбоподателката поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Съветът е могъл валидно да я квалифицира като лице, „свързано“ със съпруга ѝ по смисъла на критерия за свързаност. Според нея в точки 64 и 65, 70 и 71, 74—76 и 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд придал прекомерно значение на семейната връзка между нея и съпруга ѝ, въпреки че в точка 63 от това решение той посочил, че общите интереси, които обвързват двама членове на семейство, не могат да се основават изключително на семейната връзка между тези членове, за да бъде изпълнен критерият за свързаност.

30      Освен това, като приел в същата точка, както и в точка 70 от обжалваното съдебно решение, че понятието „свързаност“ обхваща лица, свързани с общи интереси, които надхвърлят семейната им връзка, в нарушение на принципа на правна сигурност Общият съд възприел не само прекалено широко, но и недостатъчно ясно в концептуално отношение тълкуване, тъй като семейната връзка обикновено се характеризира с общи интереси, които не могат да докажат наличието на отношения, надхвърлящи тази връзка.

31      Жалбоподателката твърди също, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че тя има делова връзка със съпруга си. На първо място, противно на посоченото от Общия съд в точка 64 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателката никога не била заемала длъжности в дружествата, в които съпругът ѝ е упражнявал функциите си, а именно TMK и групата Sinara, което впрочем Общият съд признал в точка 70 от това съдебно решение.

32      Освен това жалбоподателката упреква Общия съд, че е приел, че съответните дейности, упражнявани от нея и съпруга ѝ в различни образувания, доказват в достатъчна степен наличието на делова връзка между тях. По-специално, Общият съд пренебрегнал факта, че във фондацията тя заемала само почетна доброволческа длъжност, поради което в точка 78 от обжалваното съдебно решение не трябвало да приеме, че въпросът за липсата на контрол от страна на жалбоподателката върху тази фондация е ирелевантен. Освен това Общият съд изопачил доказателствата в точка 70 от това решение, като приел, че посочената фондация е „тясно“ свързана с TMK и с групата Sinara, въпреки че в точка 69 от посоченото съдебно решение констатирал, че тези две дружества са само инвеститори в нея, наред с други инвеститори, и поради това имат слаба връзка с нея. На последно място, Общият съд неправилно заключил, че е налице делова връзка между жалбоподателката и съпруга ѝ, при положение че последният е прехвърлил акциите си в посочените дружества и че е заемал официални функции в тях само за да осигури плавен преход, преди да подаде оставка.

33      Жалбоподателката счита също, че Общият съд не е бил достатъчно ясен, като е приел в точки 64, 70, 71 и 74 от обжалваното съдебно решение, че тя е свързана със съпруга си едновременно чрез делова връзка и общ интерес. Освен това обжалваното съдебно решение не било достатъчно мотивирано, за да се установи, че функцията на жалбоподателката в рамките на благотворителната организация може да удостовери наличието на интерес, който се отнася не само до самата нея, но и до съпруга ѝ, тъй като такъв интерес трябва най-малкото да достигне минимална степен на интензитет, за да може да се установи свързаност между две лица.

34      Освен това прилагането на ограничителни мерки спрямо неупражняващ изпълнителни функции член на управителния съвет на благотворителна организация като жалбоподателката не било в съответствие с целите, преследвани както с член 21 ДЕС, така и със спорните актове, и по силата на член 215 ДФЕС не се основавало на достатъчна връзка с третата държава, на която Съюзът се противопоставя, а именно в случая Руската федерация.

35      В заключение, жалбоподателката счита, че решенията, цитирани от Общия съд в подкрепа на неговото тълкуване на понятието за свързаност, а именно решения от 8 март 2023 г., Пригожина/Съвет (T‑212/22, EU:T:2023:104), от 28 юли 2016 г., Tomana и др./Съвет и Комисия (C‑330/15 P, EU:C:2016:601), и от 4 септември 2015 г., NIOC и др./Съвет (T‑577/12, U: T: 2015: 596), не се прилагат в нейния случай, доколкото съответно тя не притежава дружество съвместно със съпруга си, не заема никаква висока длъжност в Русия и не е образувание.

36      Като приема, че с доводите си, обобщени в точка 32 от настоящото решение, жалбоподателката иска да оспори фактическите констатации на Общия съд, което ги прави недопустими, Съветът оспорва основателността на всички доводи на жалбоподателката.

 Съображения на Съда

37      Що се отнася, на първо място, до оплакването на жалбоподателката, че е допуснато нарушение на принципа на правна сигурност от Общия съд при тълкуването на понятието „свързаност“ в точка 63 от обжалваното съдебно решение, то следва да се отхвърли.

38      В това отношение следва да се припомни, че този принцип изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато могат да имат неблагоприятни последици. Той изисква по-специално правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, като те трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях. Все пак не може да се счита, че тези изисквания не допускат при приемането на дадена норма законодателят на Съюза да използва абстрактно правно понятие, или че налагат в такава абстрактна норма да се посочват различните конкретни хипотези, при които тя може да бъде приложена, доколкото е невъзможно всички такива хипотези да бъдат предварително определени от законодателя, нито от съда на Съюза, когато той тълкува тази норма (решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 188 и цитираната съдебна практика).

39      В точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел по същество, че понятието „свързаност“ се отнася до лица, свързани като цяло с общи интереси въз основа не непременно на икономическа дейност, но и не само на семейна връзка.

40      От една страна обаче, това определение не ограничава понятието за свързаност, що се отнася до физическите лица, до наличието само на семейна връзка. Всъщност възприетото от Общия съд тълкуване предполага, че трябва да се докаже наличието на общи интереси, които обективно излизат извън рамките на такава връзка, за да могат членовете на едно семейство да се считат за „свързани“ по смисъла на критерия за свързаност. По този начин Общият съд е приел, че общите интереси на тези членове трябва да излизат извън рамките на обичайната общност на интереси, присъща за всяко семейно отношение (решение от 1 август 2025 г., Тимченко/Съвет, C‑703/23 P, EU:C:2025:608, т. 29 и 30).

41      От друга страна, в точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил достатъчно ясни и точни критерии за прилагането на това понятие в случая на две лица, които имат семейна връзка, въпреки че не е необходимо да посочва подробно хипотезите, в които това понятие може да се приложи, тъй като, от една страна, то трябва да се тълкува разширително, а от друга страна, както отбелязва Общият съд в точка 63 от обжалваното съдебно решение и както самата жалбоподателка признава в писмените си изявления пред Съда, видовете отношения, които то може да обхваща, зависят „от съответния контекст и съответните обстоятелства“ (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Тимченко/Съвет, C‑703/23 P, EU:C:2025:608, т. 32 и 34).

42      На второ място, противно на поддържаното от жалбоподателката, в точки 64, 65, 70, 71, 74—76 и 78 от обжалваното съдебно решение Общият съд не придава прекомерно значение на семейната връзка между нея и съпруга ѝ. Макар да е вярно, че в точки 64, 71, 74 и 78 от това решение Общият съд многократно припомня, че Съветът е приел, че жалбоподателката е свързана със съпруга си поради семейната им връзка и поради делова връзка, и освен това в точка 65 от посоченото съдебно решение констатира, че жалбоподателката е омъжена за г‑н Пумпянский, това не променя факта, че съгласно определението на понятието „свързаност“, дадено в точка 63 от същото съдебно решение, в точки 70, 75 и 76 от него Общият съд посочва, че тази делова връзка между жалбоподателката и съпруга ѝ е израз на общи интереси, които излизат извън рамките на семейната връзка между тях, и че по този начин свързаността им не се основава изключително на последната връзка.

43      Освен това Общият съд не е допуснал неяснота, като е приел, както се твърди, че жалбоподателката е свързана със съпруга си едновременно чрез делова връзка и общ интерес. Всъщност от точки 70 и 71 от обжалваното съдебно решение във връзка с определението на понятието „свързаност“ в точка 63 от това решение следва, че за да се определи дали е налице свързаност между две лица, следва да се установи наличието на общи интереси между тях, тъй като такива интереси могат да намерят израз по-специално в делова връзка. Така в точки 70 и 71 Общият съд приема, че жалбоподателката и нейният съпруг споделят общи интереси под формата на делова връзка по смисъла на критерия за свързаност.

44      На трето място, като приема, че в точка 64 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че тя е заемала длъжности в TMK или в групата Sinara, жалбоподателката тълкува неправилно тази точка. В посочената точка Общият съд само припомня, че според Съвета жалбоподателката е свързана със съпруга си поради семейната им връзка и деловата връзка между тях предвид „съответните“ им функции в ТМК, групата Sinara и фондацията BF Sinara. От прилагателното „съответен“ във връзка с фактическите констатации на Общия съд в точки 67 и 68 от обжалваното съдебно решение следва, че жалбоподателката е заемала длъжности във фондация BF Sinara, докато съпругът ѝ е заемал длъжности в TMK и групата Sinara, което впрочем се потвърждава от извода на Общия съд в точка 70 от това решение.

45      На четвърто място, що се отнася до доводите на жалбоподателката, обобщени в точка 32 от настоящото решение, чиято допустимост Съветът оспорва, следва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС и член 58 от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването се ограничава само до правни въпроси и единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на направените от него фактически констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства тази преценка не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от страна на Съда. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 158 и цитираната съдебна практика).

46      Освен това, когато твърди изопачаване на факти или доказателства от Общия съд, жалбоподателят трябва, съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник, да посочи точно фактите и доказателствата, които са изопачени, и да докаже грешките в анализа, които според него са довели Общия съд до това изопачаване. В допълнение, съгласно постоянната съдебна практика изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се извършва нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 378 и цитираната съдебна практика).

47      Първо, що се отнася до довода на жалбоподателката, че Общият съд неправилно е заключил, че е налице делова връзка между нея и съпруга ѝ, въпреки че последният е прехвърлил акциите си в посочените дружества и е заемал официални функции в органите на последните само за да осигури плавен преход, следва да се констатира, че този довод е тясно свързан с първото основание, към което препраща жалбоподателката. Като се има предвид, че тя се отказва от това основание, следва да се приеме, че липсва основание за произнасяне по този довод. При всички положения, в точки 183—185 от решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет (C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245), Съдът потвърждава, че в точки 63 и 65 от решение от 6 септември 2023 г., Пумпянский/Съвет (T‑270/22), Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като по същество е приел, че за да се квалифицира съпругът на жалбоподателката като „виден бизнесмен“, не е необходимо да се установи, че той все още е упражнявал действителен и ефективен контрол върху тези дружества до датата на приемане на ограничителните мерки срещу него

48      Второ, що се отнася до останалите доводи на жалбоподателката, обобщени в точка 32 от настоящото решение, те следва да бъдат обявени за допустими в своята цялост, като се има предвид съдебната практика, припомнена в точка 45 от настоящото решение. Всъщност, противно на твърденията на Съвета, с тези доводи жалбоподателката не цели просто да оспори фактическите констатации и преценки на Общия съд, а критикува направената от Общия съд правна квалификация на деловата връзка, като твърди по-специално, че са изопачени доказателствата.

49      Трето, въз основа на съображенията, изложени в точки 40—43 от настоящото решение, следва да се установи, че противно на твърденията на жалбоподателката, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел по същество в точка 70 от обжалваното съдебно решение, че в зависимост от обстоятелствата две физически лица като жалбоподателката и нейния съпруг, при все че заемат длъжности в различни свързани помежду си образувания, могат да имат общи интереси под формата на делова връзка и следователно да бъдат „свързани“ по смисъла на критерия за свързаност, тъй като така създадената делова връзка обективно надхвърля семейните отношения между тези лица.

50      Що се отнася по-специално до твърдяната грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд в точка 78 от обжалваното съдебно решение, достатъчно е да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателката и както изрично следва от точка 77 от това съдебно решение, Общият съд не е пренебрегнал факта, че тя е заемала почетна доброволческа длъжност при изпълнението на функциите си на председател на управителния съвет на фондацията, което не ѝ e давало възможност да упражнява контрол върху нейната дейност. Той обаче правилно е приел, че твърдяната липса на контрол, произтичаща от доброволния характер на заеманите от жалбоподателката длъжности в посочената фондация, е ирелевантна, за да се установи дали тя е свързана със съпруга си.

51      Всъщност в точка 78 от посоченото съдебно решение във връзка с точка 70 от него Общият съд правилно е приел, в съответствие с определението на понятието „свързаност“, дадено в точка 63 от същото съдебно решение и възпроизведено по същество в точка 39 от настоящото решение, че тази свързаност, която не трябва непременно да се изразява в икономическа дейност, произтича от факта, че жалбоподателката има общи интереси със съпруга си под формата на делова връзка, изпълнявайки функции, макар и доброволни и негодни да ѝ предоставят възможност да контролира дейностите, във фондация BF Sinara, която е натоварена с управлението на благотворителните дейности на две предприятия, в които участва съпругът ѝ.

52      Що се отнася до твърдяното изопачаване на доказателствата, което Общият съд допуснал в точка 70 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че Общият съд, без да пренебрегва съдържанието на посочените доказателства, действително посочва в точка 69 от това решение, че фондация BF Sinara е извършвала благотворителни дейности за няколко големи предприятия и е действала като единен оператор на най-големите търговски дружества в Урал. Не може обаче да се приеме, че той е изопачил този факт или подкрепящите го доказателства, указвайки в точка 70 от посоченото съдебно решение, че тази фондация е „тясно“ свързана по-специално с две от тези предприятия и търговски дружества, а именно TMK и групата Sinara. Всъщност, за да установи наличието на делова връзка между жалбоподателката и съпруга ѝ, с оглед на съображенията, изложени в предходната точка от настоящото решение, Общият съд е можел да се опре на анализа на връзката между, от една страна, посочената фондация, в която жалбоподателката е заемала длъжността председател на управителния съвет, и от друга страна, TMK и групата Sinara, в които, както е видно от точка 67 от обжалваното съдебно решение, съпругът на жалбоподателката е упражнявал дейност към датата, на която са приети спорните актове.

53      На пето място, що се отнася до довода на жалбоподателката, че констатираната от Общия съд делова връзка между жалбоподателката и съпруга ѝ не е достатъчно интензивна, за да се приеме, че такава връзка обективно надхвърля общите интереси, които двама членове на семейство могат обичайно да споделят в рамките на семейните си отношения, следва да се приеме, че съображенията на Общия съд в точка 70 от обжалваното съдебно решение сочат в достатъчна степен от правна гледна точка, че общите интереси, които двамата съпрузи имат под формата на делова връзка, обективно надхвърлят брачните отношения, които ги свързват, поради тесните връзки между съответните образувания, в които те упражняват дейност, както и значимостта на тези образувания.

54      На шесто място, що се отнася до довода на жалбоподателката, че прилагането на ограничителни мерки в нейното положение не съответства на целите, преследвани с член 21 ДЕС, и с оглед на член 215 ДФЕС не се основава на достатъчна връзка с Руската федерация, следва да се припомни, първо, че да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Съда основание и доводи, които не е изтъкнала пред Общия съд, би означавало да ѝ се позволи да сезира Съда, чиято компетентност при обжалване е ограничена, със спор с по-широк предмет от този, по който се е произнесъл Общият съд. Всъщност компетентността на Съда при обжалване на съдебни актове на Общия съд е ограничена до преценката на правното решение по основанията и доводите, разисквани пред първата инстанция (решение от 17 октомври 2024 г., PT Pelita Agung Agrindustri и PT Permata Hijau Palm Oleo/Комисия, C‑112/23 P, EU:C:2024:899, т. 67 и цитираната съдебна практика).

55      С изложения по-горе довод, в рамките на който не се посочва каквато и да било точка от обжалваното съдебно решение, изглежда, че жалбоподателката цели не да оспори правните съображения на Общия съд в обжалваното съдебно решение, а да оспори валидността на критерия за свързаност или прилагането му от Съвета към индивидуалното ѝ положение с оглед на член 21 ДЕС и член 215 ДФЕС, при това независимо от тези съображения. В това отношение следва да се приеме, че тя изтъква нов довод, който следва да се отхвърли като недопустим.

56      Второ, доколкото по този въпрос жалбоподателката, препращайки към първата част от третото си основание, с този довод само възнамерява отчасти предварително да изложи довод, сходен на изтъкнатия в рамките на посочената част, във връзка със спазването на принципа на правна сигурност, този довод ще бъде разгледан при разглеждането на посочената част.

57      На седмо място, що се отнася до довода, в рамките на който жалбоподателката упреква Общия съд, че в обжалваното съдебно решение се е основал на прецеденти от съдебната практика, фактическите обстоятелства по които се различават съществено от тези по настоящото дело, достатъчно е да се отбележи — освен факта, че жалбоподателката не обяснява в каква степен такова позоваване, за което твърди, че е ирелевантно, е повлияло върху съображенията на Общия съд и върху диспозитива на обжалваното съдебно решение — че тези прецеденти са цитирани от Общия съд само в точки 63, 111, 113, 115 и 118 от това съдебно решение, във връзка с общи правни понятия и принципи, които нямат връзка с фактическите обстоятелства по делата, по които са постановени посочените прецеденти.

58      С оглед на гореизложените съображения второто основание трябва да се отхвърли.

 По третото основание

 Доводи на страните

59      В рамките на третото си основание жалбоподателката упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като по същество е приел, че ограничителните мерки, приети от Съвета спрямо нея, са пропорционални и не нарушават нито основните ѝ права, нито принципа на правна сигурност.

60      В рамките на първата част от третото си основание жалбоподателката счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 119 и 120 от обжалваното съдебно решение, че критерият за свързаност не нарушава принципа на правна сигурност, въпреки че в точки 114 и 115 от това решение е установил, че критерият за свързаност е формулиран твърде широко и неясно. Жалбоподателката поддържа, че въз основа на това Общият съд е трябвало да заключи, че в подобна формулировка няма нищо, което дава основание да се ограничи обхватът на правото на преценка на Съвета, по-специално с оглед на подбора на лицата, които могат да отговорят на посочения критерий. Противно на постановеното от Общия съд в точка 111 от обжалваното съдебно решение, това водело до произволни резултати, което впрочем се потвърждавало от факта, че от всичките 1 100 лица, спрямо които са наложени ограничителни мерки в началото на войната в Украйна, Съветът визирал общо само двама съпрузи.

61      Освен това в точка 116 от обжалваното съдебно решение Общият съд безуспешно се опитал да обоснове неограниченото право на преценка, предоставено на Съвета, като се позовал на правната уредба, ясно очертана от целите, преследвани от нормативната уредба на Съюза, приета в рамките на войната в Украйна, при положение че жалбоподателката заемала само длъжност на неупражняващ изпълнителни функции член на благотворителна организация. Жалбоподателката поддържа също, че противно на посоченото от Общия съд в точка 118 от обжалваното съдебно решение, след продажбата на акциите си съпругът ѝ вече не е могъл да заобикаля посредством нея ограничителните мерки, на които самият той е бил подложен, и че такъв риск от заобикаляне, който бил налице и в случая на две лица, които имат семейна връзка, но не отговарят на критерия за свързаност, не е посочен в мотивите, обосноваващи наложените ѝ ограничителни мерки.

62      В рамките на втората част от третото си основание жалбоподателката упреква Общия съд, че е отказал да приеме, че ограничителните мерки срещу нея и съпруга ѝ не са годни да допринесат за постигането на преследваната със спорните актове цел, която, както следвало от точка 104 от обжалваното съдебно решение, се състояла в оказване на натиск върху вземащите решения лица в Русия, отговорни за положението в Украйна. Що се отнася до самата нея, жалбоподателката твърди, че няма никакво значение за правителството на Руската федерация, така че налагането на ограничителни мерки спрямо нея не позволявало да се упражни натиск върху това правителство, нито да се увеличат разходите на тази федерация за войната в Украйна. Освен това било непоследователно да се изисква, както направил Общият съд в точка 104 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателката да предложи по-малко ограничителни мерки, тъй като такива мерки били също толкова неподходящи за постигане на посочената по-горе цел.

63      Жалбоподателката освен това посочва, че в точки 96, 97 и 107 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отдал прекомерно значение на релевантността на периодичните преразглеждания на ограничителните мерки. Според нея вписването ѝ е било неоснователно удължавано многократно, а периодичното преразглеждане отчасти е било извършвано без дължимата грижа. Освен това Съветът изменил критерия по буква ж) и критерия за свързаност, за да ограничи последния само до семейната връзка, като това дало възможност на тази институция да запази ограничителните мерки спрямо него.

64      Накрая, жалбоподателката счита, че в точки 98, 99, 105 и 106 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отдал прекомерно значение на възможностите да поиска разрешение за използване на замразените средства или да получи разрешение за пътуване по хуманитарни причини, докато наложените ѝ ограничителни мерки са накърнили осезаемо основното съдържание на основните ѝ права, лишавайки я от възможността да се грижи за внуците си, намиращи се в Швейцария.

65      Съветът оспорва основателността на доводите на жалбоподателката.

 Съображения на Съда

66      В рамките на първата част от третото си основание жалбоподателката по същество твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 111, 114—116 и 118—120 от обжалваното съдебно решение, че критерият за свързаност не предоставя прекомерно право на преценка на Съвета и следователно е съобразен с принципа на правна сигурност.

67      В това отношение следва да се приеме, че Общият съд е приложил правилно съдебната практика относно принципа на правна сигурност, припомнена в точка 38 от настоящото решение и в точки 113 и 115 от обжалваното съдебно решение, като е приел в точки 114 и 115 от последното, че правото на преценка, предоставено на Съвета поради абстрактната и обща формулировка на критерия за свързаност, само по себе си не е несъвместимо с принципа на правна сигурност, стига да не е произволно и да не накърнява предвиденото в този принцип изискване за предвидимост. Всъщност от тази съдебна практика следва, че посоченият принцип не е нарушен, тъй като законодателят на Съюза използва абстрактно правно понятие, без да посочва различните конкретни хипотези, при които то може да се приложи, тъй като обхватът и условията за упражняване на произтичащото от него право на преценка са определени или определяеми достатъчно ясно.

68      Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото и като е приел в точки 116 и 118—120 от обжалваното съдебно решение, че в случая критерият за свързаност е съобразен с принципа на правна сигурност, тъй като се вписва в правна уредба, ясно очертана от целите, преследвани от нормативната уредба на ограничителните мерки срещу Руската федерация, а именно риска от заобикаляне, на който този критерий се стреми да противодейства.

69      В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателката не оспорва факта, отбелязан от Общия съд в точка 117 от обжалваното съдебно решение, че критерият за свързаност в нейния случай е подчинен на „материалноправния критерий относно видните бизнесмени“, а именно критерия по буква ж), който съгласно същата точка се отнася до видните бизнесмени, „които могат да донесат източници на приходи, позволяващи да се финансират действията на Русия, подкопаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна“, така че да се упражни натиск върху руските органи, както е видно от точка 104 от обжалваното съдебно решение.

70      Именно в този контекст Общият съд по същество правилно припомня в точка 118 от обжалваното съдебно решение, че като критерий, подчинен на материалноправен критерий, критерият за свързаност цели да предотврати или изключи немалкия риск лице, спрямо което са наложени ограничителни мерки по силата на този материалноправен критерий, да упражни натиск върху свързаните с него лица, за да заобиколи последиците от засягащите го мерки, като се има предвид, че в контекста на Решение 2014/145 Съдът вече е постановил, че налагането на ограничителни мерки на лица, свързани с други лица, спрямо които са наложени такива мерки, преследва такава цел (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Тимченко/Съвет, C‑703/23 P, EU:C:2025:608, т. 32). Въз основа на това в точки 119 и 120 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно стига до извода, че критерият за свързаност обективно определя ограничена категория лица, така че правото на преценка на Съвета е ограничено по този начин и е в съответствие с принципа на правна сигурност.

71      Освен това следва да се припомни, че не е от съществено значение да се проверява дали рискът от заобикаляне е доказан във всеки конкретен случай (вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., VTB Bank/Съвет, C‑729/18 P, EU:C:2020:499, т. 66), нито дали свързаното лице има връзка с действията на органите, които имат за цел подкопаване на териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, нито пък дали ограничителните мерки, които са му наложени въз основа на критерия за свързаност, позволяват да се постигнат целите, преследвани с режима на ограничителни мерки, приет от Съюза срещу Руската федерация, а именно да се упражни натиск върху руските власти (вж. в този смисъл решение от 1 август 2025 г., Тимченко/Съвет, C‑703/23 P, EU:C:2025:608, т. 55, 61 и 63).

72      На последно място, в точка 111 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно припомня, че макар Съветът да не може да приема ограничителни мерки срещу лица, които не отговарят на критериите, служещи за основание за налагането на такива мерки, той разполага с широко право на преценка, за да реши дали да ги наложи на лицата, които отговарят на тези критерии. Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 67 от настоящото решение, широката свобода на преценка, с която разполага Съветът, за да определи лицата, на които могат да бъдат наложени ограничителни мерки въз основа на критерий като този за свързаността, не може да се разглежда като нарушение на принципа на правна сигурност, нито, предвид тази широка свобода на преценка и факта, че както в настоящия случай, този критерий е в съответствие с принципа на правна сигурност, Съветът може да бъде упрекван, че е нарушил този принцип, тъй като приетите от него ограничителни мерки не се отнасят до всички физически лица, които могат да отговарят на поставените с посочения критерий условия (вж. по аналогия решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 307 и 308 и цитираната съдебна практика).

73      В рамките на втората част от третото си основание жалбоподателката упреква Общия съд, първо, че е отказал да приеме, че приетите срещу нея и съпруга ѝ ограничителни мерки не са годни да постигнат преследваните цели, а именно, както следвало от точка 104 от обжалваното съдебно решение, да се окаже натиск върху вземащите решения лица в Русия, отговорни за положението в Украйна.

74      В самото начало следва да се отбележи, че както е видно от доводите на жалбоподателката, обобщени в точка 86 от обжалваното съдебно решение, тя само е изтъкнала, че налагането на ограничителни мерки спрямо нея, а не спрямо съпруга ѝ, не допринася за постигането на целите на изменения Регламент № 269/2014. При тези условия в стадия на производството по обжалване жалбоподателката изтъква нов довод по отношение на съпруга си, така че съгласно съдебната практика, припомнена в точка 54 от настоящото решение, този довод е недопустим, за разлика от отнасящия се до нея довод.

75      Като се има предвид тази предварителна бележка, следва да се припомни, че за да се определи дали приетите от Съюза ограничителни мерки са съобразени с принципа на пропорционалност или намесата в правата или свободите, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради ограничения на тези права или свободи с акт на Съюза, с който се налагат рестриктивни мерки, е пропорционална, следва да се провери, първо, дали тези мерки отговарят на призната от Съюза цел от общ интерес, второ, дали не са явно неподходящи от гледна точка на тази цел, тоест дали не са явно негодни за постигането ѝ, и трето, дали тези мерки или евентуално разглежданото ограничение не надхвърлят явно необходимото за постигането на тази цел (вж. в този смисъл решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 233 и цитираната съдебна практика).

76      В случая е достатъчно да се отбележи, че в точки 102 и 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително е разгледал подходящия характер на ограничителните мерки, приети срещу жалбоподателката. В това отношение, като се има предвид фактът, както бе посочено в точки 70 и 71 от настоящото решение, че ограничителните мерки, наложени на лица като жалбоподателката, имат за цел да предотвратят риска от заобикаляне на ограничителните мерки, наложени, на първо място, на този, с когото са свързани посочените лица, не е било необходимо Общият съд да проверява, в рамките на този анализ на подходящия характер, дали приетите срещу жалбоподателката ограничителни мерки са годни и да окажат натиск върху вземащите решения лица в Русия, отговорни за положението в Украйна.

77      Второ, що се отнася до довода, че в точка 104 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно изискал от жалбоподателката да предложи по-малко рестриктивни мерки от предвидените в ограничителните мерки, този довод е неоснователен. Всъщност в тази точка Общият съд, след като сам посочва такива по-малко рестриктивни мерки и установява, че те не дават възможност да се постигнат също толкова ефективно преследваните цели, констатира, че жалбоподателката не е посочила други примери за такива мерки. При липсата на такива примери обаче Общият съд не може да поправи пропуска на жалбоподателката, нито пък може да се презумира, че евентуалните алтернативни мерки, които тя е можела да посочи, непременно биха били счетени от Общия съд за неподходящи (вж. по аналогия решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 241).

78      Трето, що се отнася до довода, че в точки 96—99 и 105—107 от обжалваното съдебно решение Общият съд придал прекомерно значение на релевантността на периодичните преразглеждания на ограничителните мерки, както и на възможностите да се поиска разрешение за използване на финансовите средства или да се получи разрешение за пътуване по хуманитарни причини, следва да се констатира, че в точки 96—99 от това съдебно решение Общият съд е разгледал тези аспекти, за да провери дали ограничаването на основните права на жалбоподателката с приетите спрямо нея ограничителни мерки е съобразено с основното съдържание на тези права, докато в точки 105—107 от посоченото решение той е преразгледал посочените аспекти за целите на контрола за пропорционалност на намесата в основните ѝ права. При тези условия не може да се приеме, че Общият съд е придал „прекомерно значение“ на посочените аспекти. Във всеки случай, жалбоподателката не е уточнила причините, поради които Общият съд им придал „прекомерно значение“, нито грешката при прилагане на правото, която допуснал по този начин (вж. по аналогия решение от 26 март 2026 г., Пумпянский и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 245 и 246).

79      Доколкото жалбоподателката твърди, че включването ѝ в списъка е било неправомерно продължавано многократно, че периодичното преразглеждане отчасти е извършено без дължимата грижа и че впоследствие Съветът е изменил критерия по буква ж) и критерия за свързаност, за да ограничи последния само до семейната връзка, достатъчно е да се отбележи, че тези твърдения представляват нови доводи, с които освен това се оспорват други актове, приети срещу жалбоподателката, поради което съгласно припомнената в точка 54 от настоящото решение съдебна практика те трябва да се приемат за недопустими.

80      С оглед на изложените по-горе съображения третото основание следва да се отхвърли, а следователно и жалбата в своята цялост.

 По съдебните разноски

81      В съответствие с член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

82      Тъй като Съветът е поискал жалбоподателката да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда г‑жа Галина Евгениевна Пумпянская да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

Подписи


*      Език на производството: английски.