1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Bundesnetzagentur für Elektrizität, Gas, Telekommunikation, Post und Eisenbahnen (BNetzA), иска отмяната на решението на апелативния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) от 28 май 2021 г., с което се потвърждава Решение № 30/2020 на ACER от 30 ноември 2020 г. по предложението на операторите на преносни системи за електроенергия (наричани по-нататък „ОПС“) от региона за изчисляване на преносната способност, наименуван „CORE“, който включва Белгия, Чешката република, Германия, Франция, Хърватия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия (наричан по-нататък „регионът CORE“), във връзка с методиката за поделяне на разходите за повторно диспечиране и насрещна търговия, и с което се отхвърля жалбата му по преписка A-001‑2021 (консолидирана) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

Обстоятелствата по спора

2

Жалбоподателят е германският национален регулаторен орган (наричан по-нататък „НРО“) по смисъла на член 57, параграф 1 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 2019 г., стр. 125). Съгласно член 56, параграф 1, първо изречение, точка 1 от Gesetz über die Elektrizitäts- und Gasversorgung (Energiewirtschaftsgesetz — EnWG) (Закон за доставките на електроенергия и газ) от 7 юли 2005 г. (BGBI. 2005 I, стр. 1970) той изпълнява в Германия правомощията, възложени на НРО с Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 година за установяване на насоки относно разпределянето на преносната способност и управлението на претоварването (ОВ L 197, 2015 г., стр. 24).

3

Съгласно член 74, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1222 всички ОПС във всеки регион за изчисляване на преносната способност изготвят предложение не по-късно от 16 месеца след вземането на решение относно регионите за изчисляване на преносната способност, за обща методика за поделяне на разходите за повторно диспечиране и насрещна търговия (наричана по-нататък „методиката за поделяне на разходите“).

4

На 17 ноември 2016 г., в съответствие с член 15 от Регламент 2015/1222, ACER приема Решение № 06/2016 за определяне на регионите за изчисляване на преносната способност. В член 1 от това решение и в приложение I към него са изброени териториите на държавите членки, включени в региона CORE.

5

Предложението за методика за поделяне на разходите, направено от ОПС в региона CORE, трябвало да бъде представено не по-късно от шестнадесет месеца след това решение, а именно най-късно на 17 май 2018 г.

6

ОПС в региона CORE обаче не представят предложение за методика за поделяне на разходите в рамките на посочения в точка 5 по-горе срок. В съответствие с член 9, параграф 4 от Регламент 2015/1222 тези ОПС уведомяват НРО и ACER, че имат нужда от повече време за изготвянето на такова предложение. ACER информира за това Европейската комисия, която провежда консултации с ОПС, НРО и ACER, за да помогне на посочените ОПС да изготвят това предложение и да го представят за одобрение възможно най-скоро.

7

На 27 март 2019 г., съгласно член 9, параграф 7, буква з) от Регламент 2015/1222, ОПС в региона CORE представят на всички НРО в този регион предложение за методика за поделяне на разходите, придружено от обяснителен документ. В съответствие с член 9, параграф 10 от посочения регламент НРО разполагат със срок от шест месеца, за да се произнесат по това предложение.

8

На 26 септември 2019 г., по искане на НРО, ACER решава да удължи с шест месеца определения им за одобрение на посоченото предложение срок, а именно до 27 март 2020 г.

9

На 27 март 2020 г. председателят на Регионалния форум на регулаторите на енергия в региона CORE обявява от името на всички НРО в този регион, че към същия момент те не са в състояние да вземат решение по представеното предложение, тъй като го считат за непълно, и то в степен, която не им позволява нито да го одобрят, нито да направят искане за неговото изменение.

10

Тъй като НРО в региона CORE не постигат съгласие по представеното от ОПС предложение за методика за поделяне на разходите, същия ден ACER обявява, че е компетентна да вземе решение по това предложение в съответствие с член 5, параграф 3 и член 6, параграф 10 от Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година за създаване на Агенция на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 22) и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222. Съгласно последната разпоредба ACER трябва да вземе това решение в срок от шест месеца в съответствие с член 6, параграф 12, буква а) от Регламент 2019/942.

11

След дълъг период на сътрудничество, консултации и обсъждания между ACER, всички НРО в региона CORE и всички ОПС в същия регион по предложението за методика за поделяне на разходите, представено от посочените ОПС, и по промените, внесени в това предложение по време на редица заседания и гласувания, на 18 ноември 2020 г. Съветът на регулаторите на ACER, съставен от представители на НРО, дава положително становище по посоченото предложение в приложение на член 22, параграф 5, буква а) от Регламент 2019/942.

12

На 30 ноември 2020 г. ACER приема с Решение № 30/2020 методиката за поделяне на разходите („Common methodology for redispatching and countertrading cost sharing for the Core CCR in accordance with Article 74 of Commission Regulation (EU) 2015/1222 of 24 July 2015“) във вида, в който е поместена в приложение I към посоченото решение (наричана по-нататък „спорната методика за поделяне на разходите“).

13

На 29 януари 2021 г., в съответствие с член 28 от Регламент 2019/942, жалбоподателят подава пред апелативния съвет на ACER жалба за отмяна на Решение № 30/2020. Решението е обжалвано и от други ОПС и НРО в региона CORE. На 18 февруари 2021 г. апелативният съвет обединява всички тези жалби.

14

На 28 май 2021 г. апелативният съвет приема обжалваното решение, с което се потвърждава Решение № 30/2020 и се отхвърлят всички подадени срещу него жалби за отмяна.

Искания на страните

15

Жалбоподателят иска от Общия съд:

–

да отмени обжалваното решение,

–

при условията на евентуалност, в случай че Общият съд не отмени изцяло обжалваното решение, да отмени последното в частта, с която се потвърждава член 1, параграф 1, второ изречение, член 2, параграф 2, буква й), член 3, член 7 и член 12, параграф 2 от приложение I към Решение № 30/2020,

–

да осъди ACER да заплати съдебните разноски.

16

ACER иска от Общия съд:

–

да отхвърли жалбата,

–

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

17

Федерална република Германия, встъпила в подкрепа на исканията на жалбоподателя, иска от Общия съд да отмени обжалваното решение.

От правна страна

18

Жалбоподателят изтъква шест основания в подкрепа на жалбата си.

19

С първото основание се твърди, че обжалваното решение предвижда незаконосъобразно разширяване на обхвата на спорната методика за поделяне на разходите по отношение на мрежови елементи, различни от междузоновите елементи (наричани по-нататък „междусистемните електропроводи“), съгласно второто — обжалваното решение незаконосъобразно изключва вземането предвид на разтоварващите потоци при разпределянето на разходите, с третото се сочи неправилно определяне на равнището на толерантност за законните кръгови потоци (наричано по-нататък „равнището на толерантност“), с четвъртото се твърди неправилно отдаване на предимство на кръговите спрямо вътрешните потоци при определянето на причините за мрежовите претоварвания, с петото се изтъква незаконосъобразност на приложения метод като цяло и с шестото — неправомерност на възложеното в тежест на ОПС задължение да представят предложения за изменение на спорната методика за поделяне на разходите.

20

ACER иска всички повдигнати от жалбоподателя основания да бъдат отхвърлени по същество.

21

Общият съд счита за уместно да разгледа последователно първото, четвъртото и третото основание.

По първото основание относно обхвата на спорната методика за поделяне на разходите

22

Жалбоподателят излага три оплаквания в подкрепа на първото си основание, с което се твърди, че обжалваното решение предвижда незаконосъобразно разширяване на обхвата на спорната методика за поделяне на разходите по отношение на мрежови елементи, различни от междусистемните електропроводи. Жалбоподателят обаче, изглежда, приема факта, че претоварванията по критични мрежови елементи водят и до ограничаване на междузоновия обмен по смисъла на Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54). Следователно, изглежда, жалбоподателят приемал, поне при условията на евентуалност, включването на вътрешните критични мрежови елементи в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите.

23

Първо, жалбоподателят твърди, че така очертаният обхват е несъвместим с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 и с член 74 от Регламент 2015/1222.

24

Второ, като се позовава на липсата на правно основание за приемане на спорната методика за поделяне на разходите, жалбоподателят твърди, че с оглед на принципа на предоставената компетентност и от гледна точка на предвиденото в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 ACER не може да обоснове разширяването на обхвата на спорната методика за поделяне на разходите със съображението, че разпоредбите на посочения регламент и на Регламент 2015/1222 не изключвали възможността за такова разширяване на обхвата.

25

Трето, жалбоподателят твърди, че разширеният обхват на спорната методика за поделяне на разходите не може да бъде обоснован и със съображения, свързани с експлоатационната сигурност и с принципа „замърсителят плаща“.

26

Федерална република Германия споделя изложените от жалбоподателя доводи.

27

ACER оспорва доводите на жалбоподателя и Федерална република Германия.

Предварителни бележки

28

В самото начало следва да се припомни, на първо място, че с обжалваното решение апелативният съвет по същество отхвърля доводите за незаконосъобразност на обхвата на спорната методика за поделяне на разходите, по-специално в точки 89—379 („First Consolidated Plea — Excessive scope of the RDCTCS and unlawful determination of XNEs“), в точки 1078—1105 („Eighth Consolidated Plea — Polluter Pays Principle”) и в точки 1126—1191 (стр. 203—212) („Fourteenth Consolidated Plea — ACER exceeded its competence and infringed the principle of conferral“) от посоченото решение.

29

Както по същество следва от точки 196—210 от обжалваното решение, то частично се основава на тълкуване на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, съгласно което тази разпоредба отразява принципа „замърсителят плаща“. Освен това тази разпоредба изисква да се определи произходът на физическите потоци, допринасящи за претоварването между зоните, без обаче разпределянето на разходите да се свежда само до коригиращите действия по отношение на претоварванията по междусистемните електропроводи.

30

Също така, както по същество следва от точки 173—180 от обжалваното решение, апелативният съвет приема, че спорната методика за поделяне на разходите е в съответствие с член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222, доколкото действията по мрежовите елементи, включени в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите, са от трансгранично значение.

31

На второ място, разглеждането на първото основание предполага да се определят правното основание, предметът и обхватът на спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение.

32

Първо, що се отнася до правното основание и предмета на спорната методика за поделяне на разходите, следва да се отбележи, че тя е приета в съответствие с член 74 от Регламент 2015/1222 и че в параграф 2 от тази разпоредба е предвидено приемането на решения за поделяне на разходите по коригиращи действия от трансгранично значение. Посочената методика има за цел да разпредели между ОПС разходите, породени от използването на скъпоструващи коригиращи действия, а именно повторното диспечиране и насрещната търговия.

33

В това отношение в член 2, точка 13 от Регламент 2015/1222 е дадено определение за „коригиращо действие“ като „всяка мярка, прилагана ръчно или автоматично от един или няколко ОПС, с цел да се поддържа експлоатационната сигурност“.

34

В член 2, точка 26 от Регламент 2019/943 повторното диспечиране е определено като мярка, включително ограничаване, задействана от един или повече ОПС или оператори на разпределителни системи чрез промяна на графика за производство, графика на електроснабдяване, или и двете, за да се променят физическите потоци в електроенергийната система и да се облекчи физическото претоварване или по друг начин да се гарантира сигурността на системата.

35

От своя страна в член 2, точка 27 от Регламент 2019/943 насрещната търговия е определена като междузонов обмен, иницииран от системни оператори между две пазарни зони, за да се облекчи физическото претоварване.

36

Претоварването, което представлява риск за експлоатационната сигурност, налагащ използването на коригиращи действия, от своя страна е определено в член 2, точка 4 от Регламент 2019/943 като „ситуация, при която не могат да бъдат изпълнени всички заявки от пазарни участници за търговия между зони от мрежата, защото те биха засегнали значително физическите потоци по мрежови елементи, които не могат да поемат тези потоци“.

37

Претоварване се причинява от физически потоци. Съгласно спорната методика за поделяне на разходите съществуват няколко вида физически потоци. Сред тях са така наречените разпределени потоци, които в член 2, параграф 2, буква a) от спорната методика за поделяне на разходите са определени като „физически поток по мрежов елемент, при който източникът и приемателят се намират в различни пазарни зони“. В член 2, параграф 2, буква o) от спорната методика за поделяне на разходите вътрешните потоци са определени като „физически поток по мрежов елемент, чийто източник, приемател и цялостният мрежов елемент се намират в една и съща пазарна зона“. Съгласно член 2, параграф 2, буква п) от спорната методика за поделяне на разходите кръгов поток е „физически поток по мрежов елемент, при който източникът и приемателят се намират в една и съща зона, а мрежовият елемент или част от него се намира в друга зона“.

38

Освен това следва да се отбележи, че в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е предвидено разпределяне на разходите за коригиращи действия с цел облекчаване на претоварването между две пазарни зони в зависимост от степента, в която потоците, произтичащи от вътрешни за пазарните зони операции, допринасят за това претоварване. Всъщност посочената разпоредба предвижда по-специално, че „[п]ри разпределяне на разходите за коригиращи действия между операторите на преносни системи, регулаторните органи анализират до каква степен потоците, произтичащи от вътрешни за пазарните зони операции, допринасят за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, и разпределят разходите въз основа на приноса за претоварването върху операторите на преносни мрежи от пазарните зони, които са създали такива потоци, с изключение на разходите, породени от потоци в резултат на вътрешни за пазарните зони трансакции, които са под равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване в дадена пазарна зона“.

39

В това отношение в член 2, точка 65 от Регламент 2019/943 се определя „пазарна зона“ като „най-голямата географска зона, в която участниците на пазара могат да обменят енергия без разпределяне на капацитета“. Понастоящем зоните от региона CORE съответстват в голямата си част на териториите на държавите членки.

40

Второ, както следва от член 5, параграф 1 от спорната методика за поделяне на разходите, за да се разпределят разходите за коригиращи действия, следва да се установи кой е мрежовият елемент, за който действително се извършва всяко коригиращо действие.

41

Както се подчертава в точки 106—110 от обжалваното решение, в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите попадат не само междузоновите мрежови елементи (междусистемни електропроводи), но и всички вътрешни мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо.

42

Всъщност в член 3, параграф 4 от спорната методика за поделяне на разходите е предвидено, че всички „мрежови елементи с трансгранично значение“ са „допустими за поделяне на разходите“.

43

От една страна, що се отнася до мрежовите елементи с трансгранично значение, в член 2, параграф 2, буква й) от спорната методика за поделяне на разходите тези елементи са определени като „мрежови елементи […] с установено трансгранично значение, по които нарушенията на оперативната сигурност трябва да се управляват координирано“.

44

В това отношение, от точки 106—110 от обжалваното решение следва, а и страните не спорят, че понятието „мрежови елементи с трансгранично значение“ трябва да се разглежда в същия смисъл като вложения в определението по член 5 от методиката за координирано повторно диспечиране и насрещна търговия в региона CORE съгласно член 35, параграф 1 от Регламент 2015/1222, приета с Решение № 35/2020 на ACER от 4 декември 2020 г. относно методиката за координирано повторно диспечиране и насрещна търговия в региона CORE (наричана по-нататък „методиката RDCT“) и по член 5 от методиката за регионално координиране на експлоатационната сигурност в региона CORE съгласно член 76, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1485 на Комисията от 2 август 2017 година за установяване на насоки относно експлоатацията на системата за пренос на електроенергия (ОВ L 220, 2017 г., стр. 1), приета с Решение № 33/2020 на ACER от 4 декември 2020 г. относно методиката за регионално координиране на експлоатационната сигурност в региона CORE (наричана по-нататък „методиката ROSC“).

45

Така понятието „мрежови елементи с трансгранично значение“ обхваща, от една страна, всички критични мрежови елементи съгласно член 5, параграф 1 и член 7 от общите методики за изчисляване на преносната способност за ден напред и в рамките на деня, приети с Решение № 02/2019 на ACER от 21 февруари 2019 г. въз основа на предложенията, направени от ОПС в региона CORE, за общи методики за изчисляване на преносната способност за ден напред и в рамките на деня (наричани по-нататък „методиките CCM“), а именно понастоящем — определените от ОПС междусистемни електропроводи и вътрешни мрежови елементи с равен на 5 % или по-голям фактор за разпределение на преноса на електроенергия, определен съгласно член 2, точка 22 от Регламент (ЕС) № 543/2013 на Комисията от 14 юни 2013 година за представяне и публикуване на данни на пазарите за електроенергия и за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 163, 2013 г., стр. 1), и от друга страна и по принцип, всички вътрешни мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо.

46

Съгласно определението в член 2, точка 69 от Регламент 2019/943 критичен мрежови елемент е „даден мрежови елемент или в рамките на пазарна зона, или между пазарни зони, който е взет предвид в процеса на изчисляване на капацитета [на междузоновия обмен], като ограничава количеството на енергията, която може да бъде обменяна [между тези зони]“.

47

Следователно критичните мрежови елементи са или междусистемни електропроводи, или вътрешни елементи, чийто фактор за разпределение на преноса на електроенергия е равен или по-голям от 5 %. По смисъла на спорната методика за поделяне на разходите мрежовите елементи с трансгранично значение са всички критични мрежови елементи, както и вътрешните мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо.

48

От друга страна, що се отнася до понятието „операции по повторно диспечиране и насрещна търговия с трансгранично значение“, следва да се отбележи, че в член 3, параграф 1 от спорната методика за поделяне на разходите се уточнява, че тя се отнася за операциите по повторно диспечиране и насрещна търговия с трансгранично значение, които са установени в методиката RDCT и методиката ROSC.

49

От това следва, както бе потвърдено от страните, че по смисъла на спорната методика за поделяне на разходите операции по повторно диспечиране и насрещна търговия с трансгранично значение по принцип са всички операции по повторно диспечиране и насрещна търговия, които имат за цел облекчаване на претоварването по мрежови елементи с трансгранично значение.

Анализ на обхвата

–

По обхвата на спорната методика за поделяне на разходите

50

Според жалбоподателя разходите за коригиращи действия, отнасящи се до вътрешните мрежови елементи, които не са междусистемни електропроводи или, най-много, критични мрежови елементи, следва да се изключат от разпределянето. По-специално жалбоподателят твърди, че при всички положения претоварванията по мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо са вътрешни претоварвания, които не се включват в определението за претоварвания между зони по смисъла на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

51

Следователно трябва да се провери дали е основателно твърдението на жалбоподателя, че разпределянето на разходите за коригиращи действия трябва да се ограничи до критичните мрежови елементи, както са предвидени в методиките CCM, тъй като става въпрос за елементи, които „ограничава[т] количеството на енергията, която може да бъде обменяна“ съгласно член 2, точка 69 от Регламент 2019/943. Ето защо само претоварването по тези елементи било междузоново претоварване по смисъла на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

52

Първо, следва да се провери дали критичните мрежови елементи са единствените, които имат трансгранично значение по смисъла на член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222.

53

Следва да се припомни, че съгласно член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222 спорната методика за поделяне на разходите „включва решения за поделяне на разходите по действия от трансгранично значение“. Освен това в член 74, параграф 4, буква б) от същия регламент е предвидено, че спорната методика за поделяне на разходите трябва да определя „кои разходи, направени поради използването на повторно диспечиране или насрещна търговия, за да се осигури гарантираността на междузоновата преносна способност, са допустими за поделяне между всички ОПС от даден регион за изчисляване на преносната способност“, в случая региона CORE.

54

Така, за да се установи дали спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение, е съвместима с член 74, параграф 2 от Регламент 2015/1222, следва да се провери в каква степен коригиращите действия, разходите за които тя цели да разпредели, имат за цел да осигурят гарантираността на междузоновата преносна способност.

55

Важно е обаче да се припомни, че Регламент 2015/1222 е акт за изпълнение на Регламент 2019/943, както следва от член 18, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 15), впоследствие заменен с Регламент 2019/943. Следователно последният е правна норма от по-висок ранг, приета след Регламент 2015/1222. Всъщност, освен когато са ясни и недвусмислени и следователно не изискват никакво тълкуване, разпоредбите на регламент за изпълнение трябва да се тълкуват, ако е възможно, в съответствие с разпоредбите на основния регламент (решение от 28 февруари 2017 г., Canadian Solar Emea и др./Съвет, T‑162/14, непубликувано, EU:T:2017:124, т. 150). Така член 74 от Регламент 2015/1222 трябва да се тълкува в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

56

В това отношение следва да се подчертае, че член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 не определя нито мрежовите елементи, за които се отнасят коригиращите действия за облекчаване на междузоновите претоварвания, нито мрежовите елементи, по отношение на които трябва да се разпределят разходите за коригиращи действия, целящи облекчаване на междузоновите претоварвания.

57

По същия начин в член 2, точка 4 от Регламент 2019/943 не се уточнява кои са мрежовите елементи, по които се създават физически претоварвания, включително такива, свързани с междузоновия обмен.

58

Член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 обаче се отнася до разходите за коригиращи действия, предприети от ОПС с цел осигуряване на междузоновия обмен, и следователно изисква посочените разходи да се разпределят между ОПС в зависимост от степента, в която потоците, произтичащи от вътрешни за пазарните зони трансакции, допринасят за наблюдаваното претоварване между две зони.

59

Следователно съгласно целта на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 следва да се определи кои претоварвания трябва да бъдат облекчени по координиран начин, за да се осигури междузоновата търговия, което, съгласно точки 54 и 55 по-горе, ще позволи впоследствие да се установи дали коригиращите действия, посочени в спорната методика за поделяне на разходите, имат за цел да осигурят гарантираността на междузоновата преносна способност по смисъла на член 74, параграф 4 от Регламент 2015/1222.

60

Второ, важно е да се подчертае, че за да се извърши такъв анализ, целящ да определи кои коригиращи действия позволяват да се осигури междузонов обмен и поради това са обхванати от разпределянето на разходите, следва да се изясни ролята на коригиращите действия в контекста на процеса на изчисляване на междузоновата преносна способност, както е предвиден в методиката CCM, и на процеса на оценка на експлоатационната сигурност на регионално равнище, както е предвиден в методиката ROSC, в съответствие с член 76, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1485 (наричан по-нататък „процесът CROSA“).

61

На първо място, следва да се отбележи, че процесът на изчисляване на междузоновата преносна способност започва два дни преди доставката на електроенергия и се използва, за да се определи количеството на енергията, която може да бъде обменяна между зоните в рамките на границите за експлоатационна сигурност.

62

Процесът на изчисляване на преносната способност се извършва само по отношение на критичните мрежови елементи. От една страна, с цел спазване на границите за експлоатационна сигурност, преди откриването на пазара ОПС могат да ограничат количеството на енергията, която може да бъде обменяна от участниците. От друга страна, този процес използва и коригиращите действия като повторно диспечиране и насрещна търговия. Тези коригиращи действия, които могат да бъдат предприети, за да се увеличи максимално наличната междузонова преносна способност в съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент 2019/943, се вземат предвид от ОПС, но все още не се предприемат.

63

Всъщност при изчисляването на междузоновата преносна способност не се предприемат никакви коригиращи действия и не възникват никакви разходи.

64

На второ място, следва да се отбележи, че скъпоструващите коригиращи действия по повторно диспечиране и насрещна търговия, които са предмет на настоящия спор, възникват единствено в рамките на процеса CROSA, тясно свързан с изчисляването на междузоновата преносна способност.

65

Съгласно член 76, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент 2017/1485, който урежда координираната подготовка на коригиращите действия с трансгранично значение, и както следва от член 3, параграф 2, буква б) от методиката ROSC, целта на процеса CROSA е да координира, валидира и прилага коригиращите действия с трансгранично значение. Както следва от членове 5 и 9 от посочената методика ROSC, всички коригиращи действия с трансгранично значение са действия, които поне понякога могат да отговарят на нарушенията на граничните стойности за пренос на електроенергия по мрежовите елементи с трансгранично значение, т.е. по принцип всички критични мрежови елементи, вземани предвид при изчисляването на междузоновата преносна способност, и всички други мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо.

66

Също така съгласно съображение 12 и член 5, параграф 1 от методиката ROSC процесът CROSA по принцип осигурява експлоатационната сигурност на всички мрежови елементи с равнище на напрежение 220 kV или по-високо, след запознаване с пазарните резултати и разпределяне на междузоновата преносна способност. Към този момент ОПС разполагат с подробна информация за енергията, която ще бъде подавана в мрежата или извеждана от нея.

67

Процесът CROSA започва с оценка на експлоатационната сигурност на местно равнище, извършвана от всеки ОПС в рамките на неговата система в съответствие с член 13 и член 14, параграф 1 от методиката ROSC, което води до създаването на модел на отделна електроенергийна мрежа от всеки ОПС.

68

Впоследствие съгласно член 18 от методиката ROSC моделите на отделни електроенергийни мрежи се предоставят на регионалните координатори и се обединяват от тях с цел да се създаде модел на обща електроенергийна мрежа за всички часове на деня, който да включва „набор от данни за целия Съюз […], описващи […] характеристики на електроенергийната система“, в съответствие с член 2, точка 2 от Регламент 2015/1222.

69

Когато потокът по мрежов елемент надхвърля максималния поток, е необходимо да се подготви и предприеме коригиращо действие с цел спазване на границите за експлоатационна сигурност.

70

Както следва от съображение 10 от методиката ROSC, оптимизация на коригиращите действия е предвидена в рамките на процеса CROSA.

71

По-специално, тази оптимизация в рамките на процеса CROSA, описана в член 2, параграф 1, буква п) от методиката ROSC, предполага при всяка актуализация да се определи конкретно какво претоварване по отношение на какъв елемент — критичен или некритичен — трябва да се управлява по координиран начин.

72

Така сред всички разполагаеми коригиращи действия на ОПС следва да се определи за всеки час от модела на общата електроенергийна мрежа най-ефикасното и икономически ефективно действие в съответствие с член 76, параграф 1, буква б), подточка iii) от Регламент 2017/1485, което може да предостави решение за претоварванията по всички междусистемни електропроводи и всички вътрешни мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо в модела на общата електроенергийна мрежа, без да създава нови такива, в съответствие с членове 20, 23 и 24 и член 27, параграф 1 от методиката ROSC.

73

Трето, в светлината на гореизложеното следва да се анализира дали, както сочат жалбоподателите, в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите трябва да се включат само разходите, породени от коригиращите действия по отношение на критичните мрежови елементи (следователно само междусистемните електропроводи или най-много вътрешните мрежови елементи с равен на 5 % или по-голям фактор за разпределение на преноса на електроенергия). За тази цел, както бе посочено в точка 59 по-горе, следва да се определи кои претоварвания трябва да бъдат облекчавани по координиран начин, за да се осигури междузоновият обмен.

74

В това отношение, първо, само по себе си включването на разходите, породени от претоварвания по мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо, в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите не може да противоречи на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, тъй като тази разпоредба предполага единствено да се определи кои претоварвания трябва да бъдат облекчавани по координиран начин, за да се осигури междузоновият обмен.

75

Второ, ОПС може да използва максимално равнище от 30 % от капацитета на всеки критичен мрежов елемент, за да облекчи претоварвания по този елемент, при условие че, както е предвидено в член 16, параграф 8, първа алинея, буква б) от Регламент 2019/943, 70 % от този капацитет остава на разположение за междузонова търговия съгласно член 16, параграфи 1 и 8 от Регламент 2019/943.

76

Въпреки това фактът, че претоварванията могат да бъдат облекчени, като се използват до 30 % от капацитета на дадена подгрупа мрежови елементи, не означава, че трябва да се поделят само разходите за коригиращи действия, извършени по отношение на тази подгрупа елементи.

77

Трето, важно е да се отбележи, че гарантираността на минималния капацитет от 70 % на всеки критичен мрежов елемент се осигурява по най-ефективния начин посредством оптимизирането на коригиращите действия по отношение на всички мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо. Така чрез това оптимизиране на коригиращите действия по отношение на всички тези елементи се постигат целите на Регламент 2019/943, по-специално получаването на пазарни сигнали с оглед на повишена ефективност и сигурност на доставките в съответствие с член 1, буква a) от Регламент 2019/943.

78

Тази оптимизация допринася за намаляване на разходите за коригиращи действия, като по този начин позволява да се ограничи намаляването на междузоновата преносна способност, както следва от член 16, параграф 4 от Регламент 2019/943.

79

Четвърто, когато коригиращите действия, предприети от ОПС по отношение на вътрешни елементи, които не са критични мрежови елементи, са част и от оптималното решение, необходимо за смекчаване и на претоварванията по критични мрежови елементи, разходите, свързани с първите елементи, трябва да бъдат разпределяни между ОПС по същия начин като разходите за вторите. Следователно невключването на мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо в обхвата на методиката за поделяне на разходите би довело до необосновано ограничение, по-специално в светлината на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, който съдържа изискване да се разпределят всички разходи за коригиращи действия, предприети за преодоляване на междузоново претоварване, с изключение на разходите за потоците, допринасящи за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, които не надвишават равнището на толерантност.

80

Ако разпределянето на разходите се свеждаше само до критичните мрежови елементи, то би било несигурно, тъй като разходите, свързани с управлението на претоварванията, щяха да се разпределят по различен начин в зависимост от елемента, по отношение на който се предприема коригиращото действие. Както правилно отбелязва ACER, това би довело до непредвидена в разглежданата правна уредба дискриминация между различните мрежови елементи, а оттам и между отделните ОПС, които притежават тези елементи.

81

Следователно описаните в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 потоци, които произтичат от вътрешни за зоните операции и допринасят за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, намалявайки междузоновата преносна способност по критичните мрежови елементи, не могат да бъдат третирани различно при разпределянето на разходите, когато преминават през некритични мрежови елементи. Коригиращите действия, предприети по отношение на тези две групи елементи, се оптимизират с цел разрешаване на проблемите, свързани с претоварванията.

82

Пето, както ACER отбелязва в отговор на въпросите на Общия съд, коригиращите действия, предприети по отношение на некритични мрежови елементи, понякога могат бъдат решение и за претоварвания по критичните мрежови елементи.

83

Следователно, когато тези коригиращи действия могат да допринесат за разрешаването на такива претоварвания по критични мрежови елементи, разходите за тях трябва да се разпределят съобразно принципа „замърсителят плаща“. От друга страна, макар в определен момент те да не могат да допринесат за разрешаването на претоварване по критичните мрежови елементи, това не означава, че елементите, по отношение на които са предприети коригиращите действия, губят връзката си с междузоновата търговия. Всъщност, от една страна, предвид другите претоварвания и коригиращи действия, тези коригиращи действия все пак са избрани в рамките на процеса CROSA с цел да се намери оптимално решение на регионално равнище. От друга страна, това претоварване, доколкото е причинено от трансграничен поток, а именно кръгов поток, има трансгранично значение.

84

Освен това, както е предвидено в съображение 35 от Регламент 2019/943, в един отворен, конкурентен пазар ОПС следва да бъдат компенсирани за разходите, направени в резултат на преминаването на трансгранични потоци от електроенергия през техните мрежи, от операторите на преносните системи, от които произхождат трансграничните потоци, и на системите, където завършват тези потоци.

85

Така коригиращите действия по отношение на всички мрежови елементи, включени в процеса CROSA, са потенциално релевантни за междузоновата търговия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, и то независимо от притежавания от тях фактор за разпределение на преноса на електроенергия, тъй като с това понятие, възприето в методиките CCM, не може да се определи разпределянето на разходите съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

86

Във всеки случай следва да се отбележи, че ако ОПС установят, че некритичен мрежови елемент с напрежение 220 kV или по-високо никога не би могъл да е от полза за гарантиране на регионалната сигурност и за осигуряване на гарантираността на разпределената междузонова преносна способност, те могат да изключат този елемент от процеса CROSA в съответствие с член 5, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3, буква б) от методиката ROSC и следователно — от разпределянето на разходите.

87

Шесто, що се отнася до съображение 12 от Регламент 2015/1222, в което се съдържа изискване за координираност между трансграничните и вътрешните коригиращи действия, следва да се подчертае, че всички коригиращи действия в рамките на процеса CROSA са от трансгранично значение, докато всички други коригиращи действия са вътрешни. По този начин процесът CROSA осигурява координирането с вътрешните коригиращи действия и също така следи за сигурността на „вътрешните“ мрежови елементи.

88

При липсата на координирано от процеса CROSA управление би съществувал риск от нарушаване на експлоатационната сигурност, поставящ в опасност междузоновата търговия. Всъщност следва да се подчертае, че функционирането на мрежата е необходимо условие за сигурността на енергийните доставки, тъй като електроенергията може да достига до гражданите на Съюза само посредством мрежата, в съответствие със съображение 2 от Регламент 2015/1222.

89

Следователно „междузонови“ претоварвания са всички претоварвания в региона CORE, които понастоящем се управляват координирано в рамките на процеса CROSA. Ето защо принципът „замърсителят плаща“ трябва да се прилага за разходите, свързани с това координирано управление.

90

Следва да се подчертае, че координирането и разпределянето на разходите не зависят от това дали е налице специфичен обмен или разпределен поток по отношение на мрежов елемент в даден момент, тъй като всички коригиращи действия, предприети по отношение на всички мрежови елементи, критични и некритични, с напрежение 220 kV или по-високо, потенциално допринасят за улесняване на междузоновата търговия, докато техният конкретен принос за улесняване на обмена може да варира, по-специално, в зависимост от топологията на мрежата, пазарните условия и специфичните схеми на производство и потребление. Ето защо не е възможно мрежовите елементи с напрежение 220 kV или по-високо автоматично да бъдат изключени от обхвата на спорната методика за поделяне на разходите.

91

Седмо, както следва от точка 167 от обжалваното решение и без това да се оспорва от страните, мрежовите елементи с напрежение 220 kV или по-високо се считат за елементи от трансгранично значение, доколкото тези елементи не са структурно претоварвани при липсата на енергиен обмен. Освен това, както следва от посочената точка, всички ОПС в региона CORE считат, видно от обяснителната бележка към методиката ROSC, че това са най-релевантните за процеса CROSA елементи.

92

В това отношение от страница 8 от обяснителната бележка към методиката ROSC, по която впрочем страните са имали възможност да изразят становището си в съдебното заседание, е видно, че ОПС считат, че най-релевантни за процеса CROSA са мрежовите елементи с напрежение 220 kV и 380 kV, „тъй като тези елементи са [били] използвани за улесняване на енергийния обмен между пазарни зони в европейската енергийна система“.

93

В обяснителната бележка към методиката ROSC ОПС обясняват, че мрежовите елементи с напрежение 220 kV или по-високо улесняват енергийния обмен между пазарни зони в европейската енергийна система. Те обаче не посочват кои елементи следва да се вземат предвид при разпределянето на разходите за коригиращи действия.

94

Освен това напрежението от 220 kV е избрано в региона CORE поради неговата особено гъста мрежа, докато член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 не възпрепятства избора на други решения, както бе уточнено в съдебното заседание.

95

Освен това разпределянето на разходите в този контекст е необходимо за постигането на интегриран пазар на електроенергия на европейско равнище.

96

A fortiori, обхватът на спорната методика за поделяне на разходите не е географски определен и не може да бъде сведен само до мрежовите елементи, разположени на границата между две пазарни зони, нито дори до междусистемните електропроводи, свързващи мрежите на държави членки. За сметка на това, както бе посочено в точка 59 по-горе, в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 се съдържа изискване да се определи кои претоварвания трябва да бъдат облекчени по координиран начин, за да се осигури междузоновата търговия.

97

С оглед на гореизложеното жалбоподателят неправилно твърди, че обжалваното решение противоречи на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, тъй като в разпределянето на разходите трябвало да се включат само междусистемните електропроводи, или най-много, критичните мрежови елементи.

98

В региона CORE всички претоварвания, за чието разрешаване са предприети коригиращи действия в съответствие с методиката ROSC, установена с Решение № 33/2020 на ACER и потвърдена с обжалваното решение, съответстват на „претоварвания между […] зони“ съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

99

Следва също така да се отбележи, че в региона CORE всички коригиращи действия, предприети в съответствие с методиката ROSC, установена с Решение № 33/2020, допринасят за гарантиране на междузоновата преносна способност в съответствие с член 74, параграф 4, буква б) от Регламент 2015/1222.

100

Следователно не може да се приеме, че обжалваното решение противоречи и на член 74 от Регламент 2015/1222, тълкуван в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943. Ето защо апелативният съвет правилно е отхвърлил жалбата срещу спорната методика за поделяне на разходите.

101

Изтъкнатите от жалбоподателя доводи срещу обжалваното решение не могат да опровергаят този извод.

102

Първо, що се отнася до довода на жалбоподателя, че само претоварването по междусистемен електропровод, или най-много, по критичен елемент от вътрешната мрежа е претоварване, разходите за което могат да бъдат разпределени на основание член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, следва да се подчертае, че в контекста на прилагането на спорната методика за поделяне на разходите единствената хипотеза, при която разходите, свързани с некритичните мрежови елементи, се разпределят в съответствие с тази разпоредба, е когато претоварването по тези елементи е причинено от описаните в точка 37 по-горе кръгови потоци, надхвърлящи равнището на толерантност, посочено в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

103

Съгласно съображение 6 от спорната методика за поделяне на разходите кръговите потоци, надхвърлящи равнището на толерантност, са основният фактор за претоварванията, предмет на разпределянето на разходи. Това следва от констатацията, че разходите за претоварванията, причинени от вътрешни потоци, се поемат от собственика на претоварения мрежов елемент, докато, както следва от член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, разходите за потоци, получени от вътрешни сделки, допринасящи за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, трябва да се разпределят пропорционално между ОПС.

104

Кръговият поток обаче е „трансграничен поток“ по смисъла на член 2, точка 3 от Регламент 2019/943, а именно „физическия[т] поток електроенергия в преносната мрежа на дадена държава членка, който е резултат от въздействието на дейността на производители, клиенти, или и двете категории, извън тази държава членка върху нейната преносна мрежа“, който не се свежда до критичните мрежови елементи.

105

Следователно претоварване, причинено от трансграничен поток, какъвто е кръговият поток, не може да се квалифицира като претоварване, което е изключено от приложното поле на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

106

Освен това, ако претоварването по некритичен мрежов елемент е причинено единствено от вътрешни потоци, разходите за коригиращите действия, предприети с цел справяне с това претоварване, във всички случаи ще бъдат поети от собственика на посочения мрежов елемент в съответствие с член 76, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент 2017/1485. В този смисъл, противно на твърдяното от жалбоподателя, принципът „замърсителят плаща“ остава изключение от правилото, тъй като на практика този принцип се прилага само за кръговите потоци, които надхвърлят равнището на толерантност, докато принципът „собственикът плаща“ се прилага за други потоци, каквито са кръговите потоци, които не надвишават равнището на толерантност, и вътрешните потоци.

107

Освен това претоварване, което не представлява „междузоново“ претоварване по смисъла на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, е това претоварване, което възниква по мрежовите елементи, изключени от координацията на експлоатационната сигурност на регионално равнище, било защото ОПС са решили така, било защото са елементи, изключени изначално от координацията на коригиращите действия, а именно мрежовите елементи с напрежение под 220 kV.

108

Второ, следва да се отбележи, че единственото изключение от правилото на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, съгласно което подлежат на разпределяне разходите за коригиращи действия по отношение на потоците, произтичащи от вътрешни операции, които допринасят за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони, е свързаното с посочените потоци, които не надвишават равнището на толерантност, разходите за които трябва да се поемат от собственика на претоварения мрежов елемент.

109

В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърдението на жалбоподателя, намерението на законодателя не е да изключи една група мрежови елементи от разпределянето на разходите, тъй като в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е предвидил разпределянето на разходите, породени от координираното облекчаване на междузоновите претоварвания.

110

Също така фактът, че в член 76, параграф 1, буква б), подточка v) от Регламент 2017/1485 е предвидена възможността за приемане на други методики за разпределяне на разходите, свързани с различните коригиращи действия, визирани в член 22 от посочения регламент, които при необходимост да допълват общата методика, изготвена съгласно член 74 от Регламент 2015/1222, е ирелевантен за тълкуването на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, който освен това е норма от по-висок ранг.

111

Трето, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че обхватът на спорната методика за поделяне на разходите, така както е потвърден с обжалваното решение, противоречи на член 290, параграф 1 и член 291 ДФЕС или е лишен от правно основание, доколкото ACER разширила предвидения в законодателството обхват.

112

По-специално координираните коригиращи действия по отношение на мрежови елементи с напрежение 220 kV или по-високо позволяват осъществяването на междузонова търговия, спомагат да се предотврати ограничаването на междузоновата преносна способност и осигуряват гарантираността на същата в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

113

По същия начин и като се има предвид, че обхватът на спорната методика за поделяне на разходите е в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, ACER не може да бъде упрекната, че е разширила обхвата на методиката извън границите на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, основавайки се на принципа „замърсителят плаща“.

114

Също така следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, изведени от нарушение на принципите относно делегирането на правомощия, изложени в решение от 13 юни 1958 г., Meroni/Върховен орган (9/56, EU:C:1958:7, стр. 9).

115

В това отношение следва да се припомни, че ACER е агенция на Съюза, създадена от законодателя при приемането на Регламент 2019/942. Както правилно е посочено в точки 1151—1158 от обжалваното решение, нейните правомощия за приемане на решение като спорната методика за поделяне на разходите са уредени с посочения регламент, по-специално член 6 от него, както и с член 74 от Регламент 2015/1222 и член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

116

Както е видно от точка 10 по-горе, ACER обявява, че е компетентна да приеме решение, тъй като НРО в региона CORE не са успели да постигнат съгласие по предложението за методика за поделяне на разходите, представено от ОПС, в съответствие с член 5, параграф 3 и член 6 от Регламент 2019/942 и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222.

117

Следователно правомощията, с които разполага ACER, за да приеме спорната методика за поделяне на разходите, са уредени прецизно и съгласно членове 28 и 29 от Регламент 2019/942 подлежат на съдебен контрол от гледна точка на целите, определени от Комисията в Регламент 2015/1222 и от законодателя в Регламент 2019/943 (вж. по аналогия решение от 22 януари 2014 г., Обединено Кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 53).

118

Поради това апелативният съвет правилно е отхвърлил доводите на жалбоподателя в това отношение.

119

Четвърто, не може да се приеме и изтъкнатият от жалбоподателя и Федерална република Германия довод, изведен от законодателния генезис на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, че законодателят е искал да изключи от разпределянето между ОПС разходите, произтичащи от коригиращи действия по отношение на разположени вътре в зоните елементи, когато при изготвянето на тази разпоредба е отказал да измени нейния текст, заменяйки „наблюдаваното претоварване между две пазарни зони“ с „наблюдаваното претоварване между и в рамките на пазарни зони“.

120

В това отношение, независимо дали Федерална република Германия и жалбоподателят могат да се позоват на документи, свързани със законодателния триалог, за да докажат волята на законодателя при приемането на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, достатъчно е да се посочи, че евентуалният отказ за изрично включване на претоварванията, възникващи в рамките на дадена зона, не е определящ за отговора на въпроса кои са елементите, които следва да се вземат предвид при преценката на приноса към претоварванията „между две зони“.

121

Както следва от точки 56—59 и 109 по-горе, член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 не определя мрежовите елементи, по отношение на които трябва да се разпределят разходите за коригиращи действия, целящи облекчаване на междузоновите претоварвания, което не означава, че законодателят е имал намерение да изключи една група мрежови елементи от разпределянето на разходите.

122

Поради това следва да се отхвърлят доводите на жалбоподателя, че на основание член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 и член 74 от Регламент 2015/1222 вътрешните мрежови елементи трябва да се изключат от спорната методика за поделяне на разходите.

–

Относно стимулите, произтичащи от включването на вътрешните мрежови елементи в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите

123

Следва да се отбележи, че включването на всички вътрешни мрежови елементи, включително тези с напрежение 220 kV или по-високо, в обхвата на спорната методика за поделяне на разходите не съдържа стимули, които са в противоречие с целите на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

124

В това отношение следва да се припомни, че в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е предвидено задължение за ОПС да поемат разходите за коригиращи действия, свързани с потоците, произтичащи от вътрешни операции, които допринасят за наблюдаваното претоварване между две пазарни зони и не надвишават равнището на толерантност. Това стимулира ОПС да развиват мрежата си, за да могат да поемат такива потоци, когато те не надвишават равнището на толерантност, което съответства на равнището на кръгов поток, което би могло да се очаква без структурно претоварване в дадена пазарна зона.

125

От друга страна в релевантната правна уредба не е предвидено задължение за ОПС да развиват мрежите си, за да поемат кръговите потоци, които са над равнището на толерантност, упоменато в точка 124 по-горе. Всъщност по естеството си тези потоци са непредвидени и непредвидими и поемащите ги ОПС нямат влияние върху тях.

126

По този въпрос следва да се отбележи, че както е посочено в съображение 27 от Регламент 2019/943, намаляването на ефектите от кръговите потоци и вътрешните претоварвания върху междузоновата търговия е една от основните цели на европейския законодател при приемането на тази правна уредба.

127

Освен това от страница 59 от анализа на въздействието на Комисията от 30 ноември 2016 г., извършен в контекста на изготвянето на законодателния пакет „Енергия“ (SWD(2016) 410), е видно, че кръговите потоци могат да намалят междузоновата преносна способност и да доведат до извънпазарно, скъпоструващо повторно диспечиране, както и до значителни нарушения в цените и до инвестиционни сигнали в съседни зони. Това води до значителна загуба на просперитет.

128

Освен това изключването на некритичните мрежови елементи би довело до положение, при което ОПС, създаващ кръгови потоци, няма да има стимул да инвестира достатъчно в своята мрежа, тъй като няма да може да поеме пълните разходи за коригиращите действия, необходими за преодоляване на претоварванията, които е причинил. Всъщност единствено този ОПС, който познава и носи отговорност за своята мрежа, може да предприеме други необходими мерки, като например реконфигуриране на зоната или инвестиции в своята мрежа. В този контекст следва да се припомни, че съгласно член 35, параграф 5 от Регламент 2019/943 всеки ОПС отговаря за своята мрежа и следователно вътрешните му проблеми не следва да се поемат от съседни ОПС.

129

Освен това, ако всеки от двата отговорни съседни ОПС имат стимул да инвестират всеки в своята мрежа, за да поемат или намалят кръговите потоци, това би довело, при липсата на координация помежду им, до свръхинвестиране и лошо разпределяне на ресурсите, както ACER уместно изтъква в точка 261 от писмената си защита.

130

С оглед на гореизложените съображения следва да се отбележи, че ОПС няма да бъде освободен от разходите, които причинява на другите ОПС за некритичните мрежови елементи на техните мрежи посредством кръговите си потоци, надвишаващи равнището на толерантност, макар и коригиращите действия по отношение на тези елементи да допринасят за осигуряване на междузоновата търговия.

131

Освен това подобен подход би противоречал на принципа на енергийна солидарност, както е тълкуван от Съда.

132

Принципът на енергийна солидарност включва права и задължения както за Съюза, така и за държавите членки, като Съюзът е обвързан от задължение за солидарност по отношение на държавите членки, а последните са обвързани от задължение за солидарност помежду си и по отношение на общия интерес на Съюза и осъществяваните от него политики (решение от 15 юли 2021 г., Германия/Полша, C‑848/19 P, EU:C:2021:598, т. 49).

133

При тези условия би било в противоречие с принципа на енергийна солидарност да се позволи на ОПС, които създават кръгови потоци, преминаващи през други пазарни зони, да се отклонят от разходите за коригиращи действия, предприети в общ интерес с цел оптимизиране на междузоновия капацитет, като същевременно се осигури възможно най-ефективно сигурността на мрежата, от което полза ще имат всички ОПС, а следователно и потребителите на електроенергия.

134

С оглед на гореизложените съображения първото основание следва да се отхвърли.

По четвъртото основание относно даването на приоритет на кръговите потоци

135

С четвъртото си основание жалбоподателят, подпомаган от Федерална република Германия, твърди, че неправилно в член 7, параграф 6, буква а) от спорната методика за поделяне на разходите се въвежда приоритет на кръговите потоци като източник на претоварване спрямо вътрешните потоци, което води до неблагоприятно третиране на тези потоци.

136

Според жалбоподателя приоритетното отчитане на кръговите потоци спрямо вътрешните потоци при определянето на причините за претоварванията противоречи на принципа „замърсителят плаща“, създава лоши стимули и е несъвместимо с принципите на справедливост и недопускане на дискриминация.

137

На първо място, приоритетното отчитане на кръговите потоци спрямо вътрешните потоци при разпределянето на разходите противоречало на принципа „замърсителят плаща“, закрепен в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943. Всъщност кръговите потоци и вътрешните потоци допринасяли физически по един и същ начин и в един и същ момент за претоварването на мрежови елементи. В резултат на това ОПС в пазарните зони, които генерират кръговите потоци, и ОПС в зоните, които създават вътрешните потоци, следвало да участват в разходите за коригиращи действия пропорционално на съответния си принос за претоварването. Предимството на кръговите спрямо вътрешните потоци противоречало на този принцип.

138

На второ място, според жалбоподателя приоритетното отчитане на кръговите потоци спрямо вътрешните потоци създава лоши стимули както за ОПС в мрежите с претоварване, така и за ОПС в пазарната зона, която поражда кръговите потоци.

139

На трето място, според жалбоподателя обжалваното решение нарушава и принципа на справедливост, както и принципа на недопускане на дискриминация. Незаконните вътрешни и кръгови потоци били „укорими“ в еднаква степен съгласно критериите на правото на Съюза, и по-специално от гледна точка на набелязаната с Регламент 2019/943 и Регламент 2015/1222 цел, че разпределянето на разходите трябва да се определя в зависимост от приноса за претоварването.

140

Федерална република Германия подкрепя доводите на жалбоподателя.

141

ACER оспорва доводите на жалбоподателя, подкрепени от Федерална република Германия.

142

Съгласно член 16, параграф 13, първа алинея от Регламент 2019/943 разпределянето на разходите се извършва „въз основа на приноса за претоварването“.

143

Съгласно член 7, параграф 6 от спорната методика за поделяне на разходите приносът за претоварването на различните видове потоци се определя по следния начин.

144

Установява се „свръхнатоварване“ върху съответния мрежов елемент. Свръхнатоварването по принцип съответства на обема на потоците, който надвишава максималния капацитет на съответния мрежов елемент.

145

Освен това между различните видове потоци се установява приоритетен ред. Съгласно този ред в член 7, параграф 6, буква а) от спорната методика за поделяне на разходите натоварващите кръгови потоци, които надхвърлят равнището на толерантност, са посочени като допринасящи в най-голяма степен за евентуалното свръхнатоварване, докато в член 7, параграф 6, буква б) от същата методика натоварващите вътрешни потоци са посочени на второ място като принос за посоченото свръхнатоварване. На следващите места в този приоритетен ред са натоварващите кръгови потоци, произтичащи от други региони за изчисляване на преносната способност, натоварващите кръгови потоци, които не надхвърлят равнището на толерантност, натоварващите разпределени потоци и натоварващите потоци на трансформаторите с фазово изместване.

146

Всички потоци „допринасят“ за свръхнатоварването само ако надхвърлят максималния капацитет на съответния мрежов елемент.

147

Така, ако вътрешните потоци, заедно с другите потоци, които са на по-ниска позиция в приоритетния ред, превишават максималния капацитет на съответния мрежов елемент и ако освен това са налице кръгови потоци, които надхвърлят равнището на толерантност, частта от разходите, свързани с вътрешните потоци и с кръговите потоци, се определя в зависимост от мащаба на тези потоци, които надхвърлят максималния капацитет на съответния мрежов елемент, съгласно приоритетния ред, установен в член 7, параграф 6 от спорната методика за поделяне на разходите.

148

Именно от гледна точка на тези разяснения следва да се разгледат оплакванията на жалбоподателя, че даването на приоритет на кръговите потоци спрямо вътрешните потоци, произтичащо от установения в член 7, параграф 6 от спорната методика за поделяне на разходите приоритетен ред, не е в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, съгласно който разпределянето на разходите трябва да се извършва „въз основа на приноса за претоварването“ и следователно съгласно принципа „замърсителят плаща“.

149

В това отношение следва да се посочи, че буквалното тълкуване на израза „въз основа на приноса за претоварването“ е съвместимо както с възприетия в спорната методика за поделяне на разходите подход, така и с този, поддържан от жалбоподателя. Всъщност този израз може да се разбира в смисъл, че „принос“ за претоварването е налице едва след като е превишен максималният капацитет на съответния мрежов елемент. Освен това следва да се има предвид, че буквалното тълкуване на израза „въз основа на приноса за претоварването“ позволява да се установи приоритетен ред между различните видове потоци, за да може разходите да бъдат разпределени между тях въз основа на техния принос за претоварването.

150

От друга страна също е възможно в строго каузален смисъл изразът „въз основа на приноса за претоварването“ да се разбира в смисъл, че всички потоци по отношение на даден мрежов елемент „допринасят“ по един и същ начин за евентуалното претоварване.

151

При тези условия следва да се провери дали даването на приоритет на кръговите потоци спрямо вътрешните потоци е обосновано с оглед на различното им естество или, както твърди жалбоподателят, разграничаването им, а следователно и даването на приоритет на някои от тях, е недопустимо.

152

Според жалбоподателя от редица разпоредби следва, че законодателят на Съюза третира еднакво вътрешните и кръговите потоци, което означавало, че е забранено различното им третиране при разпределяне на разходите за коригиращи действия, а неспазването на тази забрана нарушавало принципите на справедливост и недопускане на дискриминация.

153

В това отношение несъмнено следва да се отбележи, както е видно от съображение 27 от Регламент 2019/943, че законодателят на Съюза се стреми да избегне ограничаването на капацитета за междузонов обмен поради вътрешни и кръгови потоци и така определя в член 16, параграф 8 от посочения регламент максимално равнище от 30 % от капацитета на всеки критичен мрежов елемент, който може да се използва по-специално за управление на претоварвания, предизвикани от вътрешни и кръгови потоци.

154

В това отношение обаче самият член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 въвежда разграничение между вътрешните потоци и кръговите потоци. Всъщност в първа алинея на тази разпоредба се предвижда равнище на толерантност за „потоци[те] в резултат на вътрешни за пазарните зони трансакции, които са под равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване в дадена пазарна зона“. Макар това да не следва изрично от текста на член 16, параграф 13 от посочения регламент, това равнище на толерантност, изглежда, трябва да се определи само за кръговите потоци, като се има предвид, че съгласно втора алинея на същата разпоредба това равнище се определя за всяка отделна граница на пазарна зона.

155

Освен това, дори при липса на структурно претоварване, кръговите потоци в известна степен са неизбежни в много сложна взаимосвързана електроенергийна мрежа (вж. точка 180 по-долу). Ето защо определянето на равнище на толерантност за кръговите потоци има за цел да изключи тези потоци от разпределянето на разходите за коригиращи действия.

156

От това следва, противно на твърденията на жалбоподателя, че като предвижда установяването на равнище на толерантност за кръговите потоци, член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 третира тези потоци по различен начин в сравнение с вътрешните потоци.

157

При тези условия член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска при разпределянето на разходите за коригиращи действия вътрешните потоци и кръговите потоци, надхвърлящи равнището на толерантност, да се третират различно, като в контекста на разглежданата правна уредба подобно разграничение изглежда обосновано от гледна точка на различното им естество.

158

В това отношение следва също да се подчертае, че съгласно член 40, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944 всеки ОПС отговаря за „гарантирането на дълготрайния капацитет на системата да покрива търсенето на пренос на електроенергия в разумни граници, експлоатацията, поддръжката и развитието при икономически приемливи условия на сигурни, надеждни и ефективни преносни мрежи“.

159

Така ОПС трябва да поемат разходите за развитието и поддръжката на мрежата, която управляват, както и разходите за коригиращите действия, с изключение единствено на коригиращите действия, за които се прилага поделяне на разходите.

160

Както обаче е припомнено в точка 133 от Решение № 30/2020, в исторически план електроенергийните мрежи са създадени, за да се даде възможност за вътрешни потоци, като тази функция продължава и днес да е една от причините за съществуването на тези мрежи. В този смисъл вътрешните потоци представляват основната функция на електроенергийната мрежа.

161

Със създаването на общия пазар на електроенергия мрежите се отварят, за да се даде възможност за трансграничен обмен на електроенергия, а правната уредба на Съюза задължава ОПС, като използват своите мрежи, да гарантират този обмен.

162

Поради това появата на кръговите потоци в известна степен е неизбежна, макар и нежелана, последица от взаимосвързаността между електроенергийните мрежи, функциониращи по зонален модел, какъвто е този на региона CORE.

163

Освен това, за разлика от вътрешните потоци и трансграничните потоци, разпределяни в контекста на разпределянето на капацитета за междузонов обмен, няма никакъв интерес от това кръговите потоци да минават през взаимосвързаните съседни мрежи и да причиняват претоварвания.

164

При тези условия, по принцип и с риск от неспазване на установеното в член 74, параграф 6, буква в) от Регламент 2015/1222 задължение да се гарантира справедливо разпределение на разходите, ОПС не могат да бъдат задължени да поемат разходите за коригиращи действия във връзка с кръговите потоци, надхвърлящи равнището на толерантност, които преминават през техните мрежи.

165

Като се има предвид, че кръговите потоци в известна степен са неизбежни в много сложна взаимосвързана електроенергийна мрежа, равнището на толерантност, което трябва да се определи по силата на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, трябва да се разбира като „границата на търпимост“, до която отговарящият за съответните мрежови елементи ОПС поема разходите, свързани с приноса на кръговите потоци за претоварванията.

166

Така, над равнището на толерантност не е налице основание ОПС да бъдат задължавани да поемат разходите за коригиращи действия във връзка с кръговите потоци, които преминават през техните мрежи.

167

От това следва, че даването на приоритет на кръговите потоци спрямо вътрешните потоци е обосновано от различното им естество и следователно апелативният съвет не е нарушил в обжалваното решение принципа „замърсителят плаща“, закрепен в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, нито принципите на справедливост и на недопускане на дискриминация, като е приел че даването на приоритет на кръговите потоци в спорната методика за поделяне на разходите не е незаконосъобразно.

168

Този извод не се поставя под съмнение от изтъкнатото обстоятелство, че законодателят третира еднакво кръговите и вътрешните потоци в рамките на процеса на изчисляване и разпределяне на междузоновата преносна способност, установен в член 16, параграф 8 от Регламент 2019/943.

169

Всъщност фактът, че от гледна точка на интереса от гарантиране на капацитета за трансграничен обмен на електроенергия съществува опасност както кръговите потоци, така и вътрешните потоци да ограничат този капацитет, все пак не означава, че тези видове потоци трябва да се третират еднакво и що се отнася до разпределянето на разходите за коригиращи действия. Изчисляването на посочения капацитет и разпределянето на разходите за посочените действия са два различни въпроса и нямат една и съща цел. Накрая, противно на твърденията на жалбоподателя, различното третиране на кръговите потоци спрямо вътрешните потоци при разпределянето на разходите за коригиращи действия не може да бъде поставено под въпрос и поради неверните стимули, които такова различно третиране би предизвикало.

170

В това отношение жалбоподателят не отчита факта, че, както бе припомнено в точки 158—160 по-горе, вътрешните потоци представляват основната функция на преносната мрежа за електроенергия.

171

Така единствено когато тези потоци заедно с другите потоци, които са на по-ниска позиция в приоритетния ред, включително кръговите потоци, които не надхвърлят равнището на толерантност, превишават максималния капацитет на съответния мрежов елемент, е оправдано чрез разпределяне на разходите за коригиращи действия да се насърчава ОПС, отговарящ за вътрешните потоци, да инвестира в своята мрежа.

172

За сметка на това не е налице основание ОПС да бъде насърчаван да инвестира в своята мрежа, за да може да приема повече кръгови потоци, които надхвърлят равнището на толерантност.

173

С оглед на гореизложеното четвъртото основание следва да се отхвърли.

По третото основание относно равнището на толерантност

174

С третото си основание жалбоподателят, подпомаган от Федерална република Германия, твърди, че решението на апелативния съвет е незаконосъобразно, тъй като посоченият съвет потвърждава Решение № 30/2020, с което ACER неправилно е определила равнището на толерантност и по този начин e нарушила член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943.

175

На първо място, жалбоподателят твърди, че като сама е определила временно равнище на толерантност за кръговите потоци, ACER е нарушила релевантните процесуални разпоредби. Член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943 бил едновременно lex posterior, lex superior и lex specialis по отношение на членове 9 и 74 от Регламент 2015/1222, така че ACER не е била компетентна по силата на член 9 от Регламент 2015/1222. Освен това ACER не можела да се основава и на член 6, параграф 10 от Регламент 2019/942, като се има предвид, че ОПС нито са извършили анализа, изискуем съгласно член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943, нито са представили предложение за равнище на толерантност пред НРО за одобрение, така че последните да са били „сезирани с въпроса“ за равнището на толерантност по смисъла на член 6, параграф 10, втора алинея, буква а) от Регламент 2019/942.

176

На второ място, жалбоподателят твърди, че ACER е нарушила и материалните разпоредби, произтичащи от член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943. ACER определила равнището на толерантност, без да разполага с необходимия анализ. Освен това тя не сторила това „за всяка отделна граница“ и на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, както се изисквало в член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943.

177

На трето място, жалбоподателят изтъква, че ACER не е била компетентна поради твърдяна „необходимост“ да определи временно равнище на толерантност.

178

Федерална република Германия поддържа доводите на жалбоподателя.

179

ACER оспорва доводите на жалбоподателя, подкрепени от Федерална република Германия.

180

Безспорно е, че дори при липса на структурно претоварване кръговите потоци са неизбежни в много сложна вазимосвързана електроенергийна мрежа, която функционира според зонален модел.

181

Поради тази причина определянето на равнище на толерантност за кръговите потоци има за цел да изключи такива потоци от поделянето на разходите, породени от повторното диспечиране и насрещната търговия.

182

Що се отнася до определянето на равнището на толерантност, в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е предвидено следното:

183

Първо, от разпоредбата на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 следва, че равнището на толерантност предполага симулация какво би било равнището на кръгови потоци, което би могло да се очаква при липсата на структурно претоварване.

184

Определение за „структурното претоварване“ е дадено в член 2, точка 6 от Регламент 2019/943, а именно: „претоварване в преносната система, което може да бъде еднозначно определено, което е предсказуемо, не се мени географски във времето и често възниква отново при нормални условия в електроенергийната система“.

185

Второ, от член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943 следва, че определянето на равнището на толерантност трябва да се предхожда от анализ и че този анализ трябва да бъде извършен от ОПС.

186

Трето, от същата разпоредба следва, че равнището на толерантност трябва да се анализира и определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

187

В случая е безспорно, че ОПС не са извършили необходимия анализ.

188

Освен това е безспорно, че и ACER не е извършила този анализ.

189

В това отношение от точка 112 от Решение № 30/2020 е видно, че при липса на равнище на толерантност, анализирано и определено от ОПС и одобрено от НРО в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, ACER е проверила дали е в състояние сама да извърши този анализ и е стигнала до извода, че това не е възможно поради ограничения в ресурсите, наличното време и необходимия експертен опит.

190

Освен това от съображение 8 от спорната методика за поделяне на разходите и от точки 110—114 от Решение № 30/2020 е видно, че в такъв случай ACER е приела, че ѝ е позволено сама да определи, макар и временно, равнище на толерантност.

191

Освен това от точки 115—122 от Решение № 30/2020 е видно, че ACER е определила временното равнище на толерантност за целия регион CORE по еднакъв начин на 10 % от максималния капацитет на всеки съответен мрежов елемент, след което е поделила това равнище поравно между всички пазарни зони, произвеждащи кръгови потоци по съответния мрежов елемент.

192

В обжалваното решение апелативният съвет отхвърля като неоснователни оплакванията срещу това определяне от страна на ACER на временно равнище на толерантност поради причините, изложени в точки 909—1077 (стр. 137—164), 1210—1221 (стр. 187—189) и 1192—1226 (стр. 212—218) от обжалваното решение.

193

В това отношение, по-специално от точки 924—946 (стр. 140—144), 1217—1221 (стр. 187—189) и 1199—1226 (стр. 213—218) от обжалваното решение, е видно становището на ACER, че тя трябва да определи равнището на толерантност, тъй като според нея определянето на такова равнище е необходимо, за да може да се приеме методиката за поделяне на разходите.

194

Освен това от същите точки от обжалваното решение е видно, че определянето на равнището на толерантност от ACER се основава на „строг анализ“.

195

От тези части на обжалваното решение е видно също така становището на апелативния съвет, че с цел да се избегне безизходно положение ACER има правомощието и дори задължението сама да определя временно равнище на толерантност, без да разполага с предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

196

В това отношение в обжалваното решение е поставен акцент върху временния характер на така определеното от ACER равнище на толерантност. Всъщност от точка 943 (стр. 143) от посоченото решение е видно, че във всеки един момент ОПС все още могат да извършат необходимия анализ, а НРО — да заменят определеното в спорната методика за поделяне на разходите временно равнище на толерантност с окончателно такова.

197

С оглед на гореизложеното следва да се провери дали апелативният съвет e можел да приеме в обжалваното решение, без да допусне грешка при прилагане на правото, че определянето от ACER на равнище на толерантност в спорната методика за поделяне на разходите е в съответствие с изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943. Ако това не е възможно, следва да се провери дали, както отбелязва апелативният съвет, конкретно в дадения случай ACER все пак може да се позове на имплицитна компетентност, позволяваща ѝ да определи равнище на толерантност по начин, различен от установения в тази разпоредба.

По спазването на изискванията, произтичащи от член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943

198

Съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 равнището на толерантност се анализира и определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“ и трябва да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“.

199

На първо място, следва да се провери дали методът за определяне на равнището на толерантност, следван от ACER в спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение, е съобразен с изискването това равнище да се анализира и определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

200

В това отношение от член 7, параграфи 3 и 4 от спорната методика за поделяне на разходите е видно, че равнището на толерантност се определя на два етапа.

201

На първия етап към всеки мрежов елемент с трансгранично значение се прилага общо за целия регион CORE равнище на толерантност. Това общо равнище на толерантност се определя на 10 % от максималния капацитет на съответния мрежов елемент.

202

На втория етап общото равнище на толерантност се разделя по еднакъв начин за всеки съответен мрежов елемент на броя на пазарните зони в региона CORE, от които произхождат кръговите потоци, преминаващи през този мрежов елемент. В случай че дадена пазарна зона не използва изцяло частта от равнището на толерантност, която ѝ е определена, неизползваната част впоследствие се разпределя поравно между останалите пазарни зони.

203

От това следва, че равнището на толерантност на всеки мрежов елемент с трансгранично значение съответства на 10 % от максималния му капацитет, разделен по еднакъв начин на броя на пазарните зони в региона CORE, от които произхождат кръговите потоци, преминаващи през този мрежов елемент.

204

Вярно е, както твърди ACER, че такова поделяне води до отделно равнище на толерантност за всяка пазарна зона и следователно това определяне на равнището на толерантност предполага известно „индивидуализиране“ на същото, тъй като това равнище се определя в зависимост от индивидуалния максимален капацитет на всеки релевантен мрежов елемент и в зависимост от броя на пазарните зони, от които произхождат кръговите потоци, преминаващи през тези мрежови елементи.

205

Налага се обаче изводът, че посоченото в точка 204 по-горе „индивидуализиране“ не е това, което е предвидено с израза „за всяка отделна граница на пазарна зона“ в член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943.

206

Всъщност, както твърди жалбоподателят, без това да се оспорва от ACER, равнището на кръговите потоци се променя в зависимост от характеристиките на пазарните зони като размер, гъстота на мрежата, дял на подадената електроенергия от възобновяеми енергийни източници и брой на границите на съответната пазарна зона. Така равнището на кръговите потоци може да е различно в различните зони по отношение на дадена „граница“ по смисъла на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, дори и по отношение на елементите, които оказват влияние върху претоварванията между две зони. Ето защо член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943 изисква равнището на толерантност да се определя в зависимост от характеристиките на разглежданите пазарни зони и различните граници между тях.

207

Определянето на равнището на толерантност от ACER в рамките на първия етап обаче почива на едно и също равнище на толерантност за всички пазарни зони в региона CORE, което означава, че по никакъв начин не се отчитат конкретните характеристики на тези зони и на границите между тях.

208

Освен това извършеното по време на втория етап „индивидуализиране“ също не отчита характеристиките на отделните пазарни зони, а зависи единствено от броя на пазарните зони, от които произхождат кръговите потоци, преминаващи през относимите мрежови елементи. Същата логика се прилага и при последващо разпределяне на неизползваната част от равнището на толерантност на дадена пазарна зона между останалите пазарни зони.

209

От това следва, че определеното от ACER равнище на толерантност не отговаря на предвиденото в член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943 изискване равнището на толерантност да бъде определяно „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

210

Второ, що се отнася до изискването равнището на толерантност да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, безспорно е, че в случая не е извършен анализът, който обикновено се изисква, за да се определи равнището на кръгови потоци, което би могло да се очаква без структурно претоварване, предвидено в член 16, параграф 13, първа алинея от Регламент 2019/943.

211

При липсата на такъв анализ обаче определеното от ACER равнище на толерантност не би могло да отговори на изискването това равнище да съответства на равнището на кръгови потоци, което би могло да се очаква при липсата на структурно претоварване.

212

В това отношение от точки 958 (стр. 145) и 1221 (стр. 189) от обжалваното решение е видно, че според ACER определеното от нея равнище на толерантност съответства на положение без структурно претоварване.

213

Всъщност от точка 115 от Решение № 30/2020 и от точка 215 от писмената защита е видно че ACER е провела разследване сред ОПС относно равнището на кръгови потоци, което би могло да се очаква при липсата на структурно претоварване. Докато някои ОПС посочват стойности между 3, 5 и 10 %, други не отговарят или посочват прагове, по-високи от 10 %. При тези условия и като приема, че отговорите на ОПС са повлияни от собствените им интереси, ACER определя равнището на толерантност на 10 % от максималния капацитет на съответния мрежов елемент, приемайки го за „средна“ стойност на представените становища, както е видно и от точка 115 от Решение № 30/2020.

214

От това следва, че определянето на равнището на толерантност в размер на 10 % от максималния капацитет на съответния мрежов елемент като общо равнище на толерантност за всички пазарни зони в региона CORE и като първи етап от определянето на равнището на толерантност за съответния мрежов елемент не се основава на никакъв анализ на равнището на толерантност без структурно претоварване, както е предвидено в член 16, параграф 13, първа алинея от Регламент 2019/943, а се явява резултат от компромис с оглед на различните становища, представени от съответните ОПС.

215

Всъщност, както признава ACER в точка 930 (стр. 141) от обжалваното решение, изискуемият съгласно член 16, параграф 13, първа алинея от Регламент 2019/943 анализ предполага по-специално анализ на мрежовите инвестиции и на евентуалните реконфигурирания на пазарните зони, така че да се премахнат структурните претоварвания. ACER обаче признава, че не е извършила такъв анализ.

216

При тези условия доводът на ACER, че определянето от нейна страна на равнището на толерантност се основава на „строг анализ“, е неотносим, тъй като във всички случаи този анализ не е предвиденият в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

217

От това следва, че определеното от ACER равнище на толерантност не отговаря на установените в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 изисквания, съгласно които равнището на толерантност трябва да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, и трябва да се определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

По условията за признаване на имплицитна компетентност

218

От гореизложените съображения следва, че определянето от страна на ACER на равнището на толерантност в спорната методика за поделяне на разходите не е в съответствие с член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

219

При тези условия въпросът дали по принцип ACER е компетентна сама да определя равнище на толерантност на основание член 6, параграф 10, втора алинея, буква а) от Регламент 2019/942, както е видно от точка 924 (стр. 140) от обжалваното решение, е ирелевантен. Всъщност във всички случаи тази разпоредба не може да позволи на ACER да определя равнище на толерантност, което не съответства на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

220

Ето защо следва да се провери дали, въпреки че определеното от ACER равнище на толерантност не съответства на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, в конкретното положение, в което се е намирала, ACER е разполагала с имплицитна компетентност да определя равнище на толерантност по начин, различен от предвидения в тази разпоредба.

221

Всъщност ACER обосновава компетентността си да определя равнище на толерантност с наложителността на действията си. При липсата на извършен от ОПС анализ на равнището на толерантност, което би могло да се очаква без структурно претоварване, ACER е имала право, с цел да избегне безизходно положение, сама да определи временно равнище на толерантност в спорната методика за поделяне на разходите.

222

На първо място, с оглед на принципа на законност не може да се приеме, че по правило агенция на Съюза като ACER може да се отклонява от приложимата правна уредба. От това следва, че ACER по принцип не е можела да се отклонява от член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

223

На второ място, следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 12, буква б) от Регламент 2019/942 ACER може „да предостави временно решение, за да гарантира, че е защитена […] оперативната сигурност“. Налага се обаче изводът, че в случая ACER не се позовава на тази разпоредба, за да установи равнището на толерантност. Освен това във всички случаи не може да се счита, че приемането на методиката за поделяне на разходите е необходимо, за да се „гарантира, че е защитена сигурността на доставките или оперативната сигурност“ по смисъла на член 6, параграф 12, буква б) от Регламент 2019/942. Всъщност тази методика се отнася до поделянето на разходите за коригиращи действия и няма за цел да определя коригиращите действия, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира сигурността на доставките или оперативната сигурност.

224

Освен това наличието на тази разпоредба, а следователно и на възможността при ясно определени обстоятелства да се приемат временни решения, е довод срещу признаването в полза на ACER на имплицитна компетентност да определя, дори временно, равнище на толерантност в рамките на методиката за поделяне на разходите по начин, различен от предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

225

На трето място, съгласно съдебната практика позоваването на интереса, свързан с ефективността, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове възникването на компетентност в полза на агенция на Съюза (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2019 г., E-Control/ACER, T‑332/17, непубликувано, EU:T:2019:761, т. 69). Следователно позоваването на интереса, свързан с ефективността, само по себе си не е достатъчно, за да позволи на агенция на Съюза да се отклони от приложимата правна уредба.

226

Не може обаче да се изключи възможността интересът, свързан с ефективността, да обоснове наличието на имплицитно правомощие за вземане на решение, при условие че това съответства на наличието на реална потребност да се гарантира полезното действие на разпоредбите на Договорите или на съответния регламент (вж. в този смисъл решение от 24 октомври 2019 г., E-Control/ACER, T‑332/17, непубликувано, EU:T:2019:761, т. 69).

227

Ето защо следва да се провери дали в случая са били изпълнени условията за признаване на имплицитна компетентност в полза на ACER съгласно посочената съдебна практика.

По признаването на имплицитна компетентност в полза на ACER

228

В съответствие с посочената в точка 226 по-горе съдебна практика, за да се установи дали ACER може да се позове на имплицитна компетентност, следва да се провери дали признаването на такава компетентност в нейна полза съответства на наличието на реална потребност да се гарантира полезното действие на разглежданите разпоредби.

229

В това отношение, видно от точки 924—946 (стр. 140—144) и 1206—1220 (стр. 214—216) от обжалваното решение, ACER твърди, че необходимостта от приемане на методика за поделяне на разходите в определения срок я е принудила сама да определи равнището на толерантност, при това въпреки липсата на анализа, който обикновено се изисква.

230

Първо, що се отнася до изтъкнатата необходимост с оглед на графика, следва да се отбележи, че ACER несъмнено е имала задължението да приеме методика за поделяне на разходите в срока, предвиден в член 6, параграф 12, буква а) от Регламент 2019/942 и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222, който е шестмесечен, считано от 27 март 2020 г.

231

Следва обаче да се отбележи, че правото на Съюза не предвижда каквато и да е санкция за превишаване на шестмесечния срок, предвиден в член 6, параграф 12, буква а) от Регламент 2019/942 и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222. Следователно не става въпрос за императивен, а за инструктивен срок.

232

Съгласно съдебната практика обаче при наличието на такъв инструктивен срок, дори ако органът на Съюза, за който се прилага този срок, трябва да полага усилия да го спази, може да се окаже необходимо той да разполага с повече време, по-специално поради сложността на задачата и освен ако не се засягат интересите на държава членка (вж. в този смисъл решение от 15 януари 2013 г., Испания/Комисия, T‑54/11, EU:T:2013:10, т. 27).

233

Следователно отправната точка в съображенията на ACER е погрешна, тъй като тя не е била задължена да приеме методика за поделяне на разходите в определения срок, а именно преди 28 септември 2020 г.

234

Освен това е безспорно, че анализът на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, е сложен и изисква значително време.

235

Следователно ACER по принцип е можела да предостави на ОПС достатъчно време за извършване на необходимия анализ, без да бъде упреквана в неспазване на срока, предвиден в член 6, параграф 12, буква а) от Регламент 2019/942 и член 9, параграф 11 от Регламент 2015/1222.

236

Това важи в още по-голяма степен, тъй като задължението да се определи равнище на толерантност чрез предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ влиза в сила едва на 1 януари 2020 г.

237

Впрочем към момента, в който ОПС от региона CORE предоставят за одобрение на всички НРО от посочения регион своето предложение за методика за поделяне на разходите, а именно на 27 март 2019 г., Регламент 2019/943 все още не е приет.

238

В това отношение се налага изводът, че нито Решение № 30/2020, нито обжалваното решение проучват евентуалните последици за графика за приемане на методиката за поделяне на разходите поради факта, че задължението за определяне на равнище на толерантност, а оттам и за извършване на съответния анализ, влиза в сила едва на 1 януари 2020 г.

239

При това положение тезата на апелативния съвет в обжалваното решение, че ACER е трябвало да приеме спорната методика за поделяне на разходите, без да може да изчака анализа, предвиден в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, поради определения ѝ за тази цел срок, се основава на тълкуване на правната уредба, което не отчита нито инструктивния характер на срока, който ACER трябва да спази, нито изменението на действащата правна уредба.

240

Следователно само по себе си позоваването на инструктивния срок за приемане от ACER на методиката за поделяне на разходите не е достатъчно, за да се докаже наличието на реална потребност да се гарантира полезното действие на разглежданите разпоредби.

241

Второ, ACER обосновава необходимостта от действията си с бездействието на ОПС. Всъщност от точка 955 (стр. 145) от обжалваното решение е видно твърдението на ACER, че ОПС не са били в състояние „в продължение на почти три години“ да извършат изискуемия съгласно 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

242

В това отношение следва да се припомни, че задължението да се определи равнището на толерантност, като се извърши предвиденият в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ, влиза в сила едва на 1 януари 2020 г.

243

Впрочем трябва да се отбележи, че, противно на поддържаното от ACER в точка 926 (стр. 140) от обжалваното решение, в обяснителния документ от 22 февруари 2019 г., придружаващ предложението за методика за поделяне на разходите от 27 март 2019 г., ОПС не считат, че определянето на равнище на толерантност е задължително, а по-скоро го възприемат като възможност, която им е предоставена.

244

Дори да се приеме, че ОПС са признали необходимостта от определяне на равнище на толерантност преди приемането на Регламент 2019/943, това не променя факта, че в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 е уточнен начинът, по който трябва да се определи равнището на толерантност, а именно въз основа на анализ на „равнището [на кръгови потоци], което би могло да се очаква без структурно претоварване“ и „за всяка отделна граница на пазарна зона“.

245

ACER обаче не твърди, че преди влизането в сила на Регламент 2019/943 е било установено, че равнището на толерантност трябва да се определя по този начин.

246

При тези условия ACER не е можела основателно да упрекне ОПС, че „в продължение на почти три години“ не са били в състояние да извършат изискуемия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

247

Този извод не се поставя под съмнение и от документите, които ACER представя в съдебното заседание, за да докаже, че ОПС и НРО от региона CORE все още обсъждат начина, по който трябва да се извърши изискуемият съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

248

Независимо от въпроса дали тези документи са допустими, трябва да се отбележи, че текущите преговори, на които ACER се позовава, са ирелевантни в настоящия случай.

249

Всъщност съгласно съдебната практика законосъобразността на дадено решение трябва да се преценява единствено с оглед на фактическите и правните обстоятелства към момента на приемането му (вж. решение от 27 април 2022 г., Roos и др./Парламент, T‑710/21, T‑722/21 и T‑723/21, EU:T:2022:262, т. 211 и цитираната съдебна практика). Така изтъкнатите от ACER обстоятелства, които са настъпили след приемане на обжалваното решение, не могат да бъдат взети предвид при преценката на законосъобразността на това решение.

250

Трето, ACER обосновава необходимостта от действията си с неспазването от страна на ОПС на срока, който им е определила. В това отношение тя посочва, че е определила четиримесечен срок, от 18 април до 20 август 2020 г., в който ОПС да извършат предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ, като добавя, че този срок не е бил спазен.

251

Както обаче е видно от точки 930 (стр. 141), 954 (стр. 145) и 1131 (стр. 202) от обжалваното решение, самата ACER счита, че предвиденият в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ е сложен и изисква значително време.

252

Освен това ACER не доказва, че в рамките на четиримесечния срок, който е определила на ОПС, тя е улеснила по един или друг начин работата на последните с цел извършване на предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

253

Съгласно член 6, параграф 11 от Регламент 2019/942, който отразява принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, ACER е задължена да се консултира с НРО и ОПС, когато подготвя решение на основание член 6, параграф 10 от посочения регламент.

254

По силата на принципа на лоялно сътрудничество и предвид ясната воля на законодателя на Съюза да направи процеса по вземане на решения по трудни, но абсолютно необходими трансгранични въпроси по-ефективен и по-бърз (решение от 7 септември 2022 г., BNetzA/ACER, T‑631/19, EU:T:2022:509, т. 46), ACER е трябвало да улесни разработването от страна на ОПС и НРО на изискуемия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

255

При тези условия ACER не може основателно да критикува ОПС, че не са били в състояние да извършат в определения срок, а именно четири месеца, изискуемия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

256

Четвърто, ACER обосновава и с други две съображения необходимостта от приемане на спорната методика за поделяне на разходите, без да може да изчака изискуемия съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

257

От една страна, в съдебното заседание ACER изтъква, че след приемането на спорната методика за поделяне на разходите на ОПС е следвало да се предостави достатъчно време, за да могат да въведат механизмите, необходими за нейното правилно прилагане.

258

Въпреки това следва да се отбележи, че съгласно член 13, параграф 2 от спорната методика за поделяне на разходите, разглеждан във връзка с член 37, параграф 2 от методиката RDCT, първият етап от прилагането на първата от тези методики е предвиден за 4 юни 2023 г., а пълното ѝ прилагане — за 4 юни 2025 г.

259

Така, като се има предвид, че първото частично прилагане на спорната методика за поделяне на разходите е трябвало да се осъществи едва две години и половина след нейното приемане, а пълното ѝ прилагане — четири години и половина след това приемане, само по себе си позоваването на необходимостта ОПС да въведат механизми за правилното прилагане на тази методика не е достатъчно, за да се докаже, с оглед на предвидения за това твърде дълъг период, наличието на реална потребност тази методика да бъде приета, без да може да се изчака изискуемият съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

260

От друга страна, от точка 946 (стр. 144) от обжалваното решение е видно становището на ACER, че прилагането на спорната методика за поделяне на разходите следва да се извърши едновременно с прилагането на методиката RDCT и методиката ROSC.

261

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в случая изобщо не става въпрос дали ACER е имала право да предвиди едни и същи дати за прилагането на спорната методика за поделяне на разходите, методиката RDCT и методиката ROSC, а по-скоро да се определи дали ACER е можела да приеме спорната методика за поделяне на разходите, без да изчака предвидения в член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

262

При тези условия доводът, изведен от твърдяната необходимост да се приложат едновременно спорната методика за поделяне на разходите, методиката RDCT и методиката ROSC, е ирелевантен по отношение на въпроса в кой момент е следвало да се приеме методиката за поделяне на разходите.

263

Следователно ACER не може да обоснове необходимостта от действията си и със съображения, свързани със стремежа да се предостави достатъчно време на ОПС, за да могат да въведат механизмите за правилното прилагане на спорната методика за поделяне на разходите едновременно с две други методики.

264

От това следва, че ACER не доказва необходимостта от приемане на спорната методика за поделяне на разходите, без да може да се изчака изискуемият съгласно член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943 анализ.

265

Следователно ACER не доказва наличието на реална потребност да се гарантира полезното действие на разглежданите разпоредби, обосноваващо признаването на имплицитна компетентност в нейна полза.

266

Във всички случаи се налага изводът, че определянето на равнището на толерантност, извършено от ACER, не е в състояние да гарантира полезното действие на разглежданите разпоредби.

267

Несъмнено това определяне на равнището на толерантност е позволило на ACER да приеме спорната методика за поделяне на разходите на 30 ноември 2020 г., тоест малко след определения ѝ за тази цел срок, изтичащ на 27 септември 2020 г. Това обаче не е позволило да се гарантира полезното действие на разглежданите материалноправни разпоредби.

268

Всъщност съгласно член 74, параграф 6, буква а) от Регламент 2015/1222 спорната методика за поделяне на разходите трябва да съдържа стимули за ефективно инвестиране в управлението на претоварванията. Освен това съгласно съображение 34 от Регламент 2019/943 посоченото управление следва да предоставя на ОПС и участниците на пазара правилни икономически сигнали.

269

Както обаче бе отбелязано в точка 217 по-горе, определеното от ACER равнище на толерантност, потвърдено с обжалваното решение, не отговаря на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, съгласно които равнището на толерантност трябва да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“ и да се определя „за всяка отделна граница на пазарна зона».

270

При тези условия, поради така определеното равнище на толерантност спорната методика за поделяне на разходите не може да предостави, посредством разпределяне на разходите за коригиращи действия, „правилни икономически сигнали“ за мрежовите инвестиции.

271

Освен това се налага изводът, че претеглянето на интереса от спазване на определения срок и интереса от спазване на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, което, изглежда, е извършено от ACER, не обосновава определянето на равнище на толерантност, което не съответства на релевантната правна уредба.

272

Всъщност, както бе отбелязано в точка 231 по-горе, срокът, предоставен на ACER за приемане на методика за поделяне на разходите, е само инструктивен, така че при претеглянето на интересите волята да се спази този срок не може да има предимство пред спазването на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943.

273

Този извод не може да бъде разколебан от довода на ACER, че тя е определила равнището на толерантност само временно. Всъщност временният характер на това определяне по никакъв начин не дава възможност да се смекчи извършеното нарушение от ACER и апелативния съвет на релевантната правна уредба.

274

Обстоятелството, че временният характер на определянето на равнището на толерантност съществува само de jure обаче не позволява да се омаловажи незачитането от ACER на релевантната правна уредба.

275

Следователно ACER не може да обоснове действията си, състоящи се в това при претеглянето на интересите да даде предимство на интереса от спазване на определения срок пред интереса от спазване на изискванията на член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, позовавайки се на временния характер на произтичащата от това намеса, във връзка с правната уредба, чрез определяне на равнище на толерантност, извършено в несъответствие с тази уредба. Поради това по отношение на определянето на равнището на толерантност ACER не може да се позове на имплицитна компетентност.

276

С оглед на гореизложените съображения следва да се направи извод, че определянето на равнището на толерантност от страна на ACER в спорната методика за поделяне на разходите, потвърдена с обжалваното решение, нарушава член 16, параграф 13 от Регламент 2019/943, тъй като това равнище не отговаря нито на критерия, съгласно който равнището на толерантност трябва да съответства на „равнището, което би могло да се очаква без структурно претоварване“, нито на критерия, съгласно който равнището на толерантност трябва да се определя „за всяка отделна граница на пазарна зона“. Освен това от гореизложеното следва, че ACER не е била оправомощена и да определи равнище на толерантност по различен начин, за да спази определения ѝ срок за приемане на спорната методика за поделяне на разходите.

277

При тези условия третото основание следва да се уважи, без да е необходимо да се разглеждат останалите оплаквания, изтъкнати от жалбоподателя в негова подкрепа.

278

Доколкото третото основание се отнася до централен елемент от спорната методика за поделяне на разходите, предмет на обжалваното решение, Общият съд не може да отмени само частично обжалваното решение.

279

Следователно жалбата на жалбоподателя следва да се уважи на базата на третото основание, а обжалваното решение да се отмени в частта, с която се потвърждава Решение № 30/2020 и се отхвърля жалбата на жалбоподателя по преписка A-001‑2021 (консолидирана).

280

При тези условия не следва да се разглеждат петото и шестото основание, изтъкнати от жалбоподателя.

По евентуалното оставяне в сила на обжалваното решение

281

Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Общият съд може, ако счете за необходимо, да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни.

282

В отговор на предприети от Общия съд процесуално-организационни действия страните изразяват становище по този въпрос.

283

В случая ACER изтъква, че отмяната на обжалваното решение, а следователно и на спорната методика за поделяне на разходите, ще има сериозни последици. ОПС ще трябва да поемат изцяло разходите за всички коригиращи действия, предприети по отношение на свои мрежови елементи, дори ако тези действия са се оказали необходими поради възникването на кръгови потоци в други пазарни зони. Това положение вероятно ще стимулира ОПС да ограничат междусистемния капацитет, което от своя страна ще доведе до по-високи разходи за електроенергия.

284

Съгласно съдебната практика по съображения за правна сигурност правните последици на даден акт могат да бъдат запазени по-специално когато непосредствените последици от неговата отмяна биха довели до сериозни отрицателни последствия за засегнатите лица и когато законосъобразността на обжалвания акт се оспорва не поради неговата цел или съдържание, а по съображения за липса на компетентност на неговия автор или за съществено процесуално нарушение (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 175 и цитираната съдебна практика).

285

В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че отмяната на обжалваното решение се основава по-специално на нарушение на материалното право, а именно нарушение на член 16, параграф 13, втора алинея от Регламент 2019/943, а не само на съществено процесуално нарушение.

286

От друга страна, доводите на ACER се основават на предположението, че спорната методика за поделяне на разходите вече е приложима.

287

От отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси обаче следва, че спорната методика за поделяне на разходите, предмет на обжалваното решение, няма да се прилага в цялост преди 4 юни 2025 г., както и че поради забавяния дори има опасност това прилагане да бъде допълнително отложено.

288

При тези условия не следва да се ограничават правните последици от отмяната на обжалваното решение.

По съдебните разноски

289

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

290

След като ACER е загубила делото и жалбоподателят е направил такова искане, ACER трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

291

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Федерална република Германия следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

1)

Отменя решението на апелативния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) от 28 май 2021 г., прието по преписка A-001‑2021 (консолидирана), в частта, с която се потвърждава Решение № 30/2020 на ACER от 30 ноември 2020 г. по предложението на операторите на преносни системи за електроенергия от региона за изчисляване на преносната способност, наименуван „CORE“, включващ Белгия, Чешката република, Германия, Франция, Хърватия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия, във връзка с методиката за поделяне на разходите за повторно диспечиране и насрещна търговия, и с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя по посочената преписка.

2)

ACER понася, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Bundesnetzagentur für Elektrizität, Gas, Telekommunikation, Post und Eisenbahnen (BNetzA).

3)

Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.