–

за гръцкото правителство, от K. Boskovits, E. Panopoulou, G. Papadaki и E. Tsaousi, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от J. Očková, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за естонското правителство, от M. Kriisa, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от M. Farley, I. Georgiopoulos и P. Rossi, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на различни разпоредби от правото на Съюза, по-специално на член 30 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, 1999 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Achilleion Anomymi Xenodocheiaki Etaireia и Elliniko Dimosio (гръцката държава) по повод на частичното възстановяване на финансова помощ, предоставена за модернизацията на стопански обект — хотел и създаването на три нови работни места.

Правна уредба

Правото на Съюза

Регламент № 1260/1999

3

Съображения 4, 6, 7 и 41 от Регламент № 1260/1999 гласят:

4

Член 12 („Съвместимост“) от Регламент № 1260/1999 предвижда:

5

Член 30 („Допустимост“) от този регламент гласи:

6

Дял IV („Ефективност на помощта от фондовете“) от посочения регламент съдържа глава II („Финансов контрол“), част от която е член 38, озаглавена „Общи разпоредби“. Съгласно параграф 1 от този член:

7

В тази глава II се съдържа и член 39 („Финансови корекции“) от Регламент № 1260/1999, който предвижда в параграф 1:

8

Този регламент е отменен, считано от 1 януари 2007 г., с Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (ОВ L 210, 2006 г., стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64). От член 105, параграф 1 от Регламент № 1083/2006 обаче е видно, че този регламент не засяга продължаването, нито изменението, включително общото или частично анулиране на помощта, съвместно финансирана от структурните фондове или на проект, съфинансиран от Кохезионния фонд, одобрен от Комисията въз основа на Регламент (ЕО) № 1260/1999 или на всяко друго законодателство, което се прилага към тази помощ на 31 декември 2006 г., която се прилага след това за тази помощ или съответните проекти до приключването им.

Регламент (ЕО) № 1685/2000

9

В Регламент (ЕО) № 1685/2000 на Комисията от 28 юли 2000 година за приемане на подробни правила за изпълнението на Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета по отношение допустимостта на разходи за дейности, съвместно финансирани от структурните фондове (ОВ L 193, 2000 г., стр. 39; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 29) се съдържа приложение, озаглавено „Правила за допустимост“. Съгласно правило № 1, точка 1.10 от това приложение, в редакцията му след изменение с Регламент (ЕО) № 448/2004 на Комисията от 10 март 2004 г. (ОВ L 72, 2004 г., стр. 66) (наричано по-нататък „приложението към Регламент № 1685/2000“), „[д]ържавите членки могат да прилагат по-строги национални правила за определяне на допустимите разходи по точки 1.6, 1.7 и 1.8“, които се отнасят до разходите, свързани с амортизацията на недвижими имоти или на капиталови активи, вноски в натура и общи разходи.

Регламент (ЕО) № 448/2001

10

В глава II („Финансови корекции, извършвани от държавите членки“) от Регламент (EО) № 448/2001 на Комисията от 2 март 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на процедурата за извършване на финансови корекции на помощта, отпускана по структурните фондове (ОВ L 64, 2001 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 62) се съдържа член 2, който предвижда в параграфи 1 и 2:

Насоките за националната регионална помощ

11

Точки 4.12 и 4.14 от Насоките за национална регионална помощ (ОВ C 74, 1998 г., стр. 9) гласят:

Регламент (ЕО) № 659/1999

12

Член 14 („Възстановяване на помощ“) от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (OВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) предвижда в параграф 1:

Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95

13

Съгласно член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166):

14

Член 2 от този регламент предвижда:

15

Член 4, параграф 1 от посочения регламент гласи:

–

посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно,

Регламент № 70/2001

16

Член 4 („Инвестиране“) от Регламент (ЕО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 година за прилагане на членове [107 и 108 ДФЕС] по отношение на държавните помощи за малките и средните предприятия (ОВ L 10, 2001 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 98), изменен с Регламент (ЕО) № 364/2004 на Комисията от 25 февруари 2004 г. (ОВ L 63, 2004 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 225) предвижда:

Регламент (ЕО) № 438/2001

17

Член 4 от Регламент (EО) № 438/2001 на Комисията oт 2 март 2001 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (EО) № 1260/1999 на Съвета по отношение на системите за управление и контрол на помощта, отпускана по структурните фондове (ОВ L 63, 2001 г., стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 39) гласи:

Гръцкото право

18

Съгласно член 477 от Astikos Kodikas (Граждански кодекс) (FEK A’ 164/24.10.1984), „[к]огато в договор с кредитора се обещава да се погаси чужд дълг, длъжникът не се освобождава от него и възниква допълнително задължение за лицето, което обещава, освен ако противното не следва недвусмислено“.

19

Член 479 от този кодекс предвижда:

20

Запитващата юрисдикция посочва, че под „предприятие“ по смисъла на член 479 се разбира обект на правото, състоящ се от съвкупност от различни разнородни елементи, а именно вещи (движими вещи и недвижими имоти), права, нематериални блага (търговска фирма, марка, отличителни знаци), както и фактическо положение и фактически връзки по отношение на пазара (клиентела, репутация, местоположение на помещенията, перспективи и очаквания за развитие), като тази съвкупност образува организация и стопанска единица, принадлежаща на конкретен субект.

21

Според тази юрисдикция от членове 1—4 от Proedrikó Diátagma 178/2002: Métra schetiká me tin prostasía ton dikaiomáton ton ergazoménon se períptosi metavívasis epicheiríseon, egkatastáseon í tmimáton egkatastáseon í epicheiríseon, se symmórfosi pros tin Odigía 98/50/EK tou Symvoulíou (Президентски указ 178/2002 относно мерките за защита на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия, или стопански дейности в съответствие с Директива 98/50/ЕО) (FEK A’ 162/12.7.2002) следва, че всяко поемане и продължаване на икономическа дейност от трето лице представлява прехвърляне на предприятие, при което се запазва идентичността на съответното предприятие или стопанска дейност. В такъв случай промяната на субекта на работодателя води, независимо от правната причина и от формата на разглежданото прехвърляне, до встъпването по право на новия работодател в съществуващите трудови правоотношения и до освобождаването от отговорност на бившия работодател за периода след тази промяна. Дори след такова прехвърляне обаче последният продължава да носи солидарна отговорност с новия работодател за задълженията, възникнали от трудов договор или от трудово правоотношение, до момента на поемането им правоприемника. Тази последица настъпва независимо от съгласието на работниците.

22

Член 18, параграф 5 от Koini Ypourgiki Apofasi 192249/EYS 4057, Rýthmisi themáton pou aforoún tin efarmogí dráseon ton kratikón enischýseon stous tomeís tis metapoíisis kai tou tourismoú sto plaísio ton dekatrión (13) Perifereiakón Epicheirisiakón Programmáton tou K.P.S 2000-2006 sýmfona me to árthro 35 tou n. 3016/2002 (Наредба 192249/EYS 4057 за уреждане на въпроси по предприемането на действия за предоставяне на държавни помощи в секторите на производството и туризма в рамките на тринадесет (13) регионални оперативни програми по CCS 2000-2006 в съответствие с член 35 от Закон 3016/2002) (FEK Βʹ 1079/19.08.2002), приета съвместно от министъра на икономиката и финансите и министъра на развитието (наричана по-нататък „наредбата“) предвижда, че при предоставяне на финансова помощ за инвестиране получателят е длъжен да не прехвърля дълготрайни активи на получилото помощта предприятие за период от пет години, считано от приемането на решението за завършване на инвестирането.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

23

На 10 май 2004 г. дружество Gousios V. — Ntagkoumas G. AXE, понастоящем Achilleion, подава искане до област Западна Македония (Гърция) инвестицията му за модернизирането на хотел, намиращ се в община в тази област, да бъде вписана в схема за помощ за финансово подпомагане на малките и средните предприятия (наричани по-нататък „МСП“) в посочената област в сектора на туризма. На 27 януари 2005 г. генералният секретар на област Западна Македония решава да включи тази инвестиция в схемата за помощи.

24

Целта на посочената инвестиция е изграждането, модернизирането и преустройството на сградите на съществуващ хотел, както и доставката на хотелиерско оборудване и на система за икономия на енергия. Предвидено е да се разкрият три работни места, след като бъде осъществен проектът.

25

Общият размер на разглежданата инвестиция възлиза на 201 900 евро, а този на помощта — на 90 000 евро. За начална дата на допустимост на разходите по този проект е определен 10 май 2004 г., а срокът за завършването му е 18 месеца, считано от датата на включването на тази инвестиция в съответната схема за помощи.

26

С решението за завършване от 8 юни 2006 г. се установява, че посоченото инвестиране е завършено през периода на допустимост и че са разкрити три нови работни места.

27

Вследствие на извършена през 2009 г. проверка е установено, че на 9 ноември 2006 г. разглежданият хотел е прехвърлен на дружество Gousios Vaios — Monoprosopi EPE, така че предвиденото в член 18, параграф 5 от наредбата задължение да не се прехвърлят дълготрайни активи на предприятието — получател на помощта, за период от пет години, считано от решението за завършване, т.е. в случая до 8 юни 2011 г., не е било изпълнено.

28

Поради това през 2010 г. държавният секретар по икономиката, конкурентоспособността и морските въпроси приема решение, с което налага на жалбоподателя в главното производство финансова корекция в размер на 82 500 евро за 75 % от средствата на ЕФРР и 25 % на националните средства. Предмет на това решение е възстановяването на помощта, като се приспадне сумата, съответстваща на петмесечния период, през който жалбоподателят в главното производство е стопанисвал хотела съобразно задължението, посочено в предходната точка.

29

Сезирана като първа инстанция от жалбоподателя в главното производство с жалба срещу посоченото решение, Elegktiko Synedrio (Сметна палата, Гърция), заседаваща в състав, отхвърля жалбата с решение, като приема, че финансовата корекция и възстановяването на помощта, които са предмет на същото решение, са законосъобразни, тъй като жалбоподателят в главното производство не е изпълнил посоченото по-горе задължение и по този начин е нарушил член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 и член 18, параграф 5 от наредбата.

30

Жалбоподателят в главното производство подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Elegktiko Synedrio (Сметна палата), която в този случай заседава в пленум.

31

В рамките на това производство по обжалване жалбоподателят посочва, най-напред, че обжалваното решение е опорочено от неправилно тълкуване на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, тъй като в това решение е прието, че прехвърлянето на разглеждания хотел представлява основание за автоматично възстановяване на изплатената помощ, без да се проверява дали разглежданият инвестиционен проект действително е претърпял съществена промяна, що се отнася до условията за неговото изпълнение, или поради получаването на незаконно преимущество.

32

По-нататък жалбоподателят в главното производство изтъква, от една страна, че този хотел е прехвърлен на дружество, контролирано от един от неговите двама акционери, и че прехвърлянето е било необходимо, за да се осигури финансовата жизнеспособност на посочения хотел. От друга страна, съгласно член 479 от Гражданския кодекс, по силата на който при прехвърляне на предприятие прехвърлителят продължава да носи отговорност за задълженията на предприятието, жалбоподателят в главното производство гарантирал, че дългосрочните задължения ще бъдат изпълнени от дружеството приобретател.

33

Накрая, жалбоподателят в главното производство се позовава пред запитващата юрисдикция на нарушение на свободата му на стопанска инициатива и на правото му на собственост с мотива, че финансовата корекция, разпоредена с решението, посочено в точка 28 от настоящото решение, не е трябвало да бъде наложена, тъй като са изпълнени всички дългосрочни задължения и е постигната целта, преследвана с отпуснатата помощ.

34

При тези обстоятелства Elegktiko Synedrio (Сметна палата) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

По допустимостта на преюдициалното запитване

35

Въпреки че допустимостта на преюдициалното запитване да не е оспорена от нито една от заинтересованите страни, представили писмени становища по настоящото дело, следва да се припомни, че по делото, по което е постановено решение от 19 декември 2012 г., Epitropos tou Elegktikou Synedriou (C‑363/11, EU:C:2012:825), след като е отбелязал по-специално че производството, в рамките на което се вписва преюдициалното запитване, отправено от Elegktiko Synedrio (Сметна палата), е било насочено не към постановяването на правораздавателен акт, а към упражняването на предварителен контрол върху държавните разходи, Съдът е приел, че в такъв контекст Elegktiko Synedrio (Сметна палата) не представлява юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС и че следователно преюдициалното запитване трябва да се обяви за недопустимо.

36

За разлика на това, както следва от настоящото преюдициално запитване и от посочените в него разпоредби на гръцкото право, в контекста, в който е отправено това запитване, Elegktiko Synedrio (Сметна палата) изпълнява правораздавателна функция и следователно представлява юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС.

37

При тези обстоятелства настоящото преюдициално запитване е допустимо.

По преюдициалните въпроси

По първия и втория въпрос

38

Най-напред следва да се констатира, че с първия и втория си въпрос запитващата юрисдикция е направила запитване до Съда по-специално за тълкуването на член 2, параграф 2 от Регламент № 448/2001, на член 1, параграф 2 и на членове 2 и 4 от Регламент № 2988/95, на член 14 от Регламент № 659/1999, както и на точка 4.12 от Насоките за национална регионална помощ, но не се е съобразила с член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда, тъй като не е изложила с необходимата яснота причините, поради които има въпроси относно тълкуването на тези разпоредби, нито установената от нея връзка между последните и националното законодателство, приложимо в главното производство, поради което посочените разпоредби не следва да се тълкуват.

39

При тези обстоятелства следва да се приеме, че с посочените въпроси запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че прехвърлянето на стопански обект, предмет на инвестиционен проект, съфинансиран от структурните фондове на Съюза, представлява само по себе си „съществена промяна“ по смисъла на тази разпоредба, и от друга страна, че не допуска национална правна уредба, която предвижда задължение за получателя на безвъзмездна помощ, изплатена по такъв инвестиционен проект, да не прехвърля, без изключение, в продължение на пет години, считано от приемането на решението за завършване на съответната инвестиция, стопански обект, който е предмет на този проект, като в противен случай се извършва финансова корекция, придружена от пълно или частично възстановяване на помощта. Посочената юрисдикция иска също да се установи дали член 38 и член 39, параграф 1 от Регламент № 1260/1999, правило № 1, точка 1.10 от приложението към Регламент № 1685/2000, член 4, параграф 3 от Регламент № 70/2001 и член 4 от Регламент № 438/2001 могат да имат значение за отговора на тези въпроси.

Относно приложимостта на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999

40

В член 30, параграф 4, първа алинея от Регламент № 1260/1999 е закрепен така нареченият „принцип на дълготрайност“, съгласно който участието на структурните фондове в дадена операция се осигурява единствено ако в срок от пет години от решението на националния компетентен орган или органа за управление на участието на посочените фондовете тя не претърпи „съществена промяна“.

41

Спорът между страните пред запитващата юрисдикция е по-специално по въпроса дали прехвърлянето на стопанския обект, предмет на съфинансирания от ЕФРР инвестиционен проект, представлява „съществена промяна“ по смисъла на тази разпоредба.

42

В това отношение следва да се припомни, че не е задача на Съда да квалифицира конкретно разглежданата в главното производство промяна, произтичаща от това прехвърляне. Всъщност подобна преценка е от компетентността само на националния съд, като ролята на Съда се ограничава до това да предостави на последния тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза с оглед на решението, което националният съд трябва да постанови по спора, с който е сезиран. С оглед на това Съдът може да определи относимите обстоятелства, от които би могла да се ръководи запитващата юрисдикция в своята преценка (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2013 г., Comune di Ancona, C‑388/12, EU:C:2013:734, т. 19 и цитираната съдебна практика).

43

За да се определи дали дадена промяна попада в приложното поле на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, най-напред следва да се установи, че този член е приложим към съответната операция, в която е настъпила този промяна, и в случай на положителен отговор впоследствие да се разгледа въпросът дали посочената промяна отговаря на двете кумулативни условия, посочени в същия член 30, параграф 4, първа алинея, букви а) и б) (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2013 г., Comune di Ancona, C‑388/12, EU:C:2013:734, т. 20).

44

При разглеждането на тези условия следва да се провери, на първо място, дали спорната промяна отговаря на условието по член 30, параграф 4, първа алинея, буква б) от Регламент № 1260/1999, който изисква то да произтича или от промяната в характера на собствеността на инфраструктурата, или от прекъсване или преместване на производствената дейност. Всъщност при проверката на това условие следва да се преценят обстоятелствата, които са в основата на спорната промяна и поради това представляват причината за нея (решение от 14 ноември 2013 г., Comune di Ancona, C‑388/12, EU:C:2013:734, т. 21).

45

На второ място, следва да се разгледа въпросът дали тази промяна попада в някоя от хипотезите, посочени в член 30, параграф 4, първа алинея, буква a) от този регламент, а именно дали тя засяга естеството или условията за изпълнение на съответната операция, или дава незаконно преимущество на предприятие или публично образувание, които хипотези се отнасят до последиците от посочената промяна (решение от 14 ноември 2013 г., Comune di Ancona, C‑388/12, EU:C:2013:734, т. 22).

46

На трето място, след като вече са разгледани условията по член 30, параграф 4, първа алинея, букви a) и б) от Регламент № 1260/1999, трябва да се провери дали спорната промяна е съществена (решение от 14 ноември 2013 г., Comune di Ancona, C‑388/12, EU:C:2013:734, т 23).

47

В случая, тъй като не се оспорва, че разглежданият в главното производство съфинансиран инвестиционен проект попада в обхвата на член 30 от Регламент № 1260/1999, запитващата юрисдикция следва, на първо място, да провери дали съответната промяна отговаря на условията, посочени в същия член 30, параграф 4, първа алинея, буква б).

48

В това отношение от акта за преюдициално запитване не личи да е налице прекъсване или преместване на производствената дейност. Напротив, от него е видно, че след прехвърлянето си хотелът, предмет на този проект, е продължил да бъде използван за същата дейност като предвидената в заявлението за финансиране.

49

Що се отнася до въпроса дали е настъпила промяна в характера на собствеността на инфраструктурата, следва да се отбележи, че получателят на разглежданата безвъзмездна помощ е прехвърлил собствеността на този хотел като инфраструктура по смисъла на член 30, параграф 4, първа алинея, буква б) от Регламент № 1260/1999 на дружество, притежавано от един от неговите акционери.

50

В това отношение фактът, че собствеността на такава инфраструктура е претърпяла промяна, не означава, че може автоматично да се приеме, че тази промяна засяга самия характер на собствеността на тази инфраструктура. Ето защо запитващата юрисдикция трябва да провери въз основа на обстойна проверка дали въпреки прехвърлянето на собствеността нейният характер е изменен или не. Всъщност предвид формулировката на втория преюдициален въпрос такъв може да не е случаят при споразумение за прехвърляне, което е вътрешно за дружество, в рамките на което прехвърлителят и приобретателят отговарят солидарно за съществуващите към момента на прехвърлянето задължения.

51

В случай че запитващата юрисдикция стигне до извода, че условието по член 30, параграф 4, първа алинея, буква б) от Регламент № 1260/1999 е изпълнено в случая, разглеждан в главното производство, тя следва, на второ място, при проверката дали разглежданата промяна попада в някоя от хипотезите по член 30, параграф 4, първа алинея, буква а) от този регламент, тъй като засяга естеството или условията за изпълнение на разглеждания инвестиционен проект, или дава незаконно преимущество на предприятие или публично образувание, да разгледа последиците от тази промяна.

52

От една страна, що се отнася до условието във връзка с естеството и условията за изпълнение на съответния инвестиционен проект, следва да се вземе предвид целта на мярката, по която е финансиран проектът (решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 54), а именно финансовото подпомагане на МСП в област Западна Македония в сектора на туризма. Тази цел е сред приоритетните и по-общи цели на структурните фондове и сред по-специфичните цели на ЕФРР.

53

Всъщност според съображение 4 от Регламент № 1260/1999 участието на структурните фондове отговаря на определени приоритетни цели, а именно развитието и структурното уравновесяване на изостаналите в развитието си региони, икономическото и социалното преструктуриране на зоните със структурни затруднения и адаптирането и модернизирането на политиките и системите на образование, обучение и заетост. Освен това съгласно текста на съображение 6 от този регламент „развитието на туризма, допринася[…] да [се] направят регионите социално и икономически по-привлекателни, доколкото те насърчават създаването на трайна заетост“.

54

По-специално според съображение 7 от посочения регламент ЕФРР е основният инструмент, допринасящ за реализацията на целта за развитие и структурно уравновесяване на изостаналите в развитието си региони и за социалното и икономическото преобразуване на регионите със структурни затруднения.

55

Доколкото, при условие че област Западна Македония може да бъде квалифицирана като изостанал в развитието си регион или като регион със структурни затруднения, което запитващата юрисдикция следва да провери, разглежданата в главното производство безвъзмездна помощ се вписва в целта за развитие на област Западна Македония, за финансовото подпомагане на МСП в тази област и за развитие на сектора на туризма, обстоятелството, че правният субект, отговарящ за този проект, а именно жалбоподателят в главното производство, е заменен от дружество приобретател, а именно Gousios Vaios — Monoprosopi EPE, не означава, че тази цел няма да се постигне и съответно че в естеството или условията за изпълнение на съфинансирания инвестиционен проект е настъпила промяна (вж. по аналогия решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 56).

56

В този смисъл самият факт, че стопанският обект, който е предмет на този проект, е прехвърлен, не може да е основание да се направи извод за наличието на промяна на естеството или условията за изпълнение на проекта по смисъла на член 30, параграф 4, буква а) от Регламент № 1260/1999 (вж. по аналогия решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 57).

57

Следователно запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданото в главното производство прехвърляне е довело до промяна на естеството или условията за изпълнение на съфинансирания от ЕФРР проект от гледна точка на преследваната от безвъзмездната помощ цел, припомнена в точка 52 от настоящото решение.

58

От друга страна, що се отнася до другото условие, предвидено алтернативно в член 30, параграф 4, първа алинея, буква а) от Регламент № 1260/1999, следва да се отбележи, че това условие предполага да се провери дали промяната на съответната операция дава незаконно преимущество на предприятие или публично образувание.

59

В случай като разглеждания в главното производство от посоченото условие следва, че дълготрайността на съфинансирания инвестиционен проект изисква нито прехвърлителят, нито приобретателят да са получили незаконно преимущество. Всъщност създаването на такова преимущество било в полза на собственика, прехвърлил въпросния стопански обект, било в полза на дружеството приобретател, може да представлява промяна на разглеждания проект по смисъла на тази разпоредба (вж. по аналогия решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 59).

60

Въпреки това, дори когато се констатират обстоятелства, които на пръв поглед сочат наличието на незаконно преимущество, получателят на безвъзмездната помощ трябва да има възможност да докаже, че прехвърлянето на стопанския обект, предмет на финансираната операция, не е дало преимущество нито на него, нито на това дружество (вж. по аналогия решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 60).

61

Съдът е приел, че когато проверява дали е дадено незаконно преимущество на предприятие или публично образувание, компетентният национален орган следва непременно да определи в какво конкретно се състои преимуществото (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 66).

62

В случая запитващата юрисдикция следва евентуално да вземе предвид конкретните и реални последици от прехвърлянето, отражението на последното върху разглежданата безвъзмездна помощ, наличието и естеството на насрещната престация, определена за прехвърлянето на разглеждания хотел, както и всички релевантни обстоятелства, които позволяват да се прецени дали това прехвърляне е дало преимущество на прехвърлителя и/или на приобретателя. В този контекст може да се вземе предвид обстоятелството, че съгласно гръцкото право прехвърлителят и приобретателят са солидарно отговорни за съществуващите към момента на посоченото прехвърляне на дългове и задължения.

63

Следва да се добави, че по отношение на получателя на безвъзмездната помощ наличието и мащабът на преимуществото трябва да се преценяват от гледна точка на евентуалната разлика между паричните или други преимущества, които той е щял да извлече от първоначално планирания проект, и тези, които извлича от него вследствие на прехвърлянето на стопанския обект, който е предмет на проекта (вж. по аналогия решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 61).

64

Що се отнася до дружеството приобретател, следва да се отбележи, че прехвърлянето може да му даде незаконно преимущество, когато получава, без това да се обяснява обективно от обстоятелствата по случая, приходи, по-високи от тези, които е получавал получателят на безвъзмездната помощ до датата на прехвърлянето. Незаконно преимущество може да се установи също, когато насрещната престация, извършена от дружеството приобретател във връзка с прехвърлянето, не е била определена в съответствие с пазарните условия (вж. по аналогия решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 62).

65

Трето, в случай че запитващата юрисдикция стигне до извода, че двете кумулативни условия, посочени в точка 43 от настоящото решение, са изпълнени, тя ще следва да провери дали спорната промяна е „съществена“ по смисъла на член 30, параграф 4, първа алинея от Регламент № 1260/1999, тоест дали е с определен мащаб (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2013 г., Comune di Ancona, C‑388/12, EU:C:2013:734, т. 35).

66

Най-напред, що се отнася до въпроса дали дадена промяна в характера на собствеността на инфраструктурата по смисъла на член 30, параграф 4, първа алинея, буква б) от Регламент № 1260/1999 е с такъв мащаб, следва да се приеме, че в случай на прехвърляне като разглежданото в главното производство не може да става въпрос за съществена промяна, ако приобретателят, в качеството си на нов собственик на съответната инфраструктура, остава задължен по силата на разпоредбите на прехвърлителния договор или на законовите разпоредби да продължи експлоатацията на инфраструктурата в съответствие, от една страна, с реда и условията, свързани с разглежданата безвъзмездна помощ, както и от друга страна, с целта, преследвана с предоставянето ѝ, и ако, освен това, при подробна проверка е видно, че промяната в характера на собствеността на посочената инфраструктура не е обективно извършена с цел да се заобиколят правилата относно участието на фондовете, което запитващата юрисдикция следва да провери.

67

По-нататък, що се отнася до въпроса дали дадена промяна, засягаща естеството или условията за изпълнение на съответната операция по смисъла на член 30, параграф 4, първа алинея, буква а) от Регламент № 1260/1999, е съществена, следва да се отбележи, че съгласно съображение 41 от този регламент помощта, предоставяна от структурен фонд, трябва да се счита изцяло или частично за окончателно отпусната за дадена операция само при условие че нито нейното естество, нито условията за нейното прилагане търпят съществена промяна, която би се изразила в отклоняване на подпомаганата операция от нейните първоначални цели. Следователно, когато определена промяна отговаря на условието по член 30, параграф 4, първа алинея, буква a) от Регламент № 1260/1999, доколкото засяга естеството или условията за прилагане на дадена операция, такава промяна може да се квалифицира като „съществена промяна“ по смисъла на член 30, параграф 4 от посочения регламент само ако намалява значително годността на съответната операция да постигне поставената с нея цел (решение от 14 ноември 2013 г., Comune di Ancona, C‑388/12, EU:C:2013:734, т. 36 и 37).

68

При това положение в рамките на проверката, която националната юрисдикция следва да извърши в това отношение, следва да се провери дали съответното дружество приобретател може да се квалифицира като МСП. Всъщност, макар несъмнено материалите по делото, и по-специално обстоятелството, че става въпрос за еднолично дружество с ограничена отговорност, да съдържат индиции в това отношение, необходимо е да се следи съответната безвъзмездна помощ да допринася по-специално за постигането на целта за финансово подпомагане на МСП.

69

Ако след такава проверка се окаже, че това дружество не може да се квалифицира като МСП и че годността на съответната операция да постигне посочената цел е ограничена или дори липсва, запитващата юрисдикция може да установи съществена промяна, засягаща естеството или условията за изпълнение на тази операция.

70

Накрая, що се отнася до въпроса дали дадена промяна, която дава незаконно преимущество на предприятие или обществен орган по смисъла на член 30, параграф 4, първа алинея, буква а) от Регламент № 1260/1999, е съществена, следва да се уточни, както бе посочено в точка 65 от настоящото решение, че за да попада в приложното поле на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, промяната, която дава разглежданото незаконно преимущество, трябва да е с определен мащаб, което изключва незаконните преимущества, чийто обем е минимален или незначителен.

71

От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства и като вземе предвид елементите, изложени в точки 47—70 от настоящото решение, дали прехвърлянето на стопанския обект, който е предмет на разглеждания в главното производство съфинансиран инвестиционен проект, представлява „съществена промяна“ по смисъла на член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999.

Относно изискванията, произтичащи от принципа на дълготрайност, предвиден в член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999

72

Съгласно член 30, параграф 3 от Регламент № 1260/1999 релевантните национални правила се прилагат за допустимите разходи, освен ако, когато това е необходимо, Комисията изготвя общи правила за допустимост на разходите в рамките на приетите от нея условия за прилагане на същия член 30.

73

Освен това съгласно член 12 от Регламент № 1260/1999 финансираните от структурните фондове операции трябва да са съобразени с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС и на приетите в съответствие с него актове.

74

При все това, тъй като условията за дълготрайността на съфинансираните операции са определени само в член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, този регламент несъмнено изключва посочения въпрос от обхвата на националното право (вж. по аналогия решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 79).

75

В случая съгласно член 18, параграф 5 от наредбата при предоставяне на финансова помощ за инвестиране получателят е длъжен да не прехвърля дълготрайни активи на получилото помощта предприятие за период от пет години, считано от приемането на решението за завършване на инвестирането. От това следва, че при прехвърляне от получателя на такава помощ на стопански обект, който е предмет на съфинансиран инвестиционен проект, извършено през петте години след приемането на решението за завършване на посоченото инвестиране, систематично се извършва финансова корекция.

76

Налага се изводът, че такава национална правна уредба е несъвместима с член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999, както е тълкуван от Съда.

77

Всъщност, противно на посоченото в точка 60 от настоящото решение, тази национална правна уредба не позволява на получателя на безвъзмездна помощ да докаже в случай на прехвърляне на стопански обект, който е предмет на съфинансиран инвестиционен проект, че не са изпълнени едното или другото от двете условия, посочени в този член 30, параграф 4, първа алинея, букви а) и б), и дори двете условия, нито че промяната на разглеждания проект не е с достатъчен мащаб, за да може да бъде квалифицирана като „съществена“ по смисъла на тази разпоредба.

78

Освен това, що се отнася до периода, през който в случай като разглеждания в главното производство се налага дълготрайност на дадена операция, необходимо е да се припомни, че съгласно член 30, параграф 4, първа алинея от Регламент № 1260/1999 участието на структурните фондове в полза на дадена операция се осигурява единствено ако тя не претърпи съществена промяна в срок от пет години от решението на националния компетентен орган или органа за управление на участието на фондовете. Този срок обаче обикновено изтича по-рано от предвидения в национална правна уредба, която задължава получателя на безвъзмездна помощ да не прехвърля дълготрайни активи на получилото помощта предприятие за период от пет години, считано от приемането на решението за завършване на съответното инвестиране (вж. по аналогия решение от 8 май 2019 г., Järvelaev, C‑580/17, EU:C:2019:391, т. 81).

79

От това следва, че член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 не допуска национална правна уредба, която предвижда задължение за получателя на безвъзмездна помощ, изплатена по инвестиционен проект, съфинансиран от структурните фондове на Съюза, да не прехвърля, без изключение, в продължение на пет години, считано от приемането на решението за завършване на инвестицията, стопански обект, който е предмет на този проект, като в противен случай се извършва финансова корекция.

80

Този извод не се опровергава от член 38 и член 39, параграф 1 от Регламент № 1260/1999, от правило № 1, точка 1.10 от приложението към Регламент № 1685/2000, от член 4, параграф 3 от Регламент № 70/2001 или от член 4 от Регламент № 438/2001.

81

Всъщност, на първо място, съгласно член 38, параграф 1, букви д) и з) от Регламент № 1260/199 съответната държава членка трябва да провери дали изменение, което не попада в приложното поле на член 30, параграф 4 от този регламент и поради това не трябва да се преценява с оглед на последната разпоредба, не представлява нередност по смисъла на членове 38 и 39 от същия регламент, по отношение на която би трябвало впоследствие да се направят необходимите финансови корекции (вж. в този смисъл решение от 3 септември 2014 г., Baltlanta, C‑410/13, EU:C:2014:2134, т. 47 и цитираната съдебна практика). Ето защо членове 38 и 39 по принцип не се прилагат към положение, попадащо в обхвата на член 30, параграф 4, първа алинея, за което е характерна липсата на „съществена промяна“ на съответната операция.

82

На второ място, правило № 1, точка 1.10 от приложението към Регламент № 1685/2000 се свежда до това да даде възможност на държавите членки да прилагат по-строги национални правила, за да определят размера на допустимите разходи, без обаче да им дава право да се отклоняват от изискванията за дълготрайност, предвидени в член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999.

83

На трето място, съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 70/2001, за да се ползва от по-високи тавани на регионална помощ и за да продължи да бъде освободена от изискването за нотифициране, съответната инвестиция трябва да се запази в региона на получателя поне за пет години. Налага се обаче изводът, че тази разпоредба не може да се приложи към спора по главното производство и че при всички положения тя не е пречка за прехвърлянето на дълготрайните активи на получилото помощ предприятие към друго предприятие, при условие че съответната инвестиция се запази в региона на получателя на разглежданата безвъзмездна помощ.

84

Четвърто, следва да се отбележи, че член 4 от Регламент № 438/2001, съгласно който държавите членки могат да приемат процедури, за да проверят по-специално действителността на разходите, декларирани за съответното участие на структурните фондове, не дава възможност на държавите членки да въвеждат нови условия относно правилата за дълготрайност на операциите.

85

Предвид изложеното по-горе на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 4 от Регламент № 1260/1999 трябва да се тълкува в смисъл, че:

–

прехвърлянето на стопански обект, предмет на инвестиционен проект, съфинансиран от структурните фондове на Съюза, може да представлява „съществена промяна“ на този проект по смисъла на посочената разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери предвид всички обстоятелства по делото от фактическа и правна страна от гледна точка на посочените в същата разпоредба условия,

–

не допуска национална правна уредба, която предвижда задължение за получателя на безвъзмездна помощ, изплатена по инвестиционен проект, съфинансиран от структурните фондове на Съюза, да не прехвърля, без изключение, в продължение на пет години, считано от приемането на решението за завършване на инвестицията, стопански обект, който е предмет на този проект, като в противен случай се извършва финансова корекция, придружена от пълно или частично възстановяване на помощта.

По третия въпрос

86

Най-напред следва да се констатира, че с третия си въпрос запитващата юрисдикция е направила запитване до Съда по-специално за тълкуването на член 38, параграф 1, буква з) от Регламент № 1260/1999, на член 2, параграф 2 от Регламент № 448/2001, на член 4 от Регламент № 2988/95, на член 14 от Регламент № 659/1999 и на принципа на правна сигурност, но не се е съобразила с член 94, буква в) от Процедурния правилник, тъй като не е изложила с необходимата яснота причините, поради които има въпроси относно тълкуването на тези разпоредби и на този принцип, нито установената от нея връзка между последните и националното законодателство, приложимо в главното производство, поради което посочените разпоредби и посоченият принцип не следва да се тълкуват.

87

При тези обстоятелства следва да се приеме, че с посочения въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 30, параграф 4 и член 39, параграф 1 от Регламент № 1260/1999 във връзка с член 17 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не следва да се извършат финансовите корекции, предвидени в посочения член 39, параграф 1, когато прехвърлянето на стопански обект, предмет на инвестиционен проект, съфинансиран от структурните фондове на Съюза, представлява съществена промяна на този проект по смисъла на посочения член 30, параграф 4. Посочената юрисдикция иска да установи и нивото на защита, което осигурява правото на собственост, признато в член 17 от Хартата във връзка с член 52, параграфи 2 и 3, и член 53 от Хартата, както и с член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ.

88

Съгласно член 30, параграф 4, втора алинея от Регламент № 1260/1999 държавите членки информират Комисията за всяка съществена промяна на съфинансирана операция по смисъла на посочения член 30, параграф 4, първа алинея, като при такава промяна се прилага член 39 от този регламент.

89

Съгласно посочения член 39, параграф 1 във връзка с посочения член 30, параграф 4, втора алинея държавите членки носят отговорност да разследват нередностите и да предприемат действия, когато се констатира такава съществена промяна и да извършат необходимите финансови корекции, предвидени в посочения член 39, параграф 1.

90

От това следва, че когато държавите членки установят съществена промяна по смисъла на член 30, параграф 4, първа алинея от Регламент № 1260/1999 на съфинансирана операция в посочения в тази разпоредба срок, съгласно член 39, параграф 1 от този регламент държавите членки са длъжни като финансова корекция да прекратят изцяло или частично участието на Общността и вследствие на това евентуално да възстановят изцяло или частично отпуснатата безвъзмездна помощ.

91

Що се отнася до получателя, задължението му да възстанови тази безвъзмездна помощ не може да се приравни на нарушаване на признатото в член 17 от Хартата право на собственост.

92

Всъщност от член 30, параграф 4 и член 39, параграф 1 от Регламент № 1260/1999 следва недвусмислено, че такова възстановяване се извършва в случай на съществена промяна на финансирана операция, произтичаща от неспазването на изискването за дълготрайност на тази операция, което е условие за допустимостта на същата операция.

93

Следователно получател, който е длъжен да възстанови безвъзмездна помощ, отпусната му като обикновена последица от разглежданото неспазване на условията за допустимост на разглежданата финансирана операция, не може да се позовава на защитата, предоставена от член 17 от Хартата (вж. по аналогия решение от 26 май 2016 г., Ezernieki, C‑273/15, EU:C:2016:364, т. 49).

94

Като се има предвид, че в случая не става въпрос за ограничаване на упражняването на правото на собственост, признатото в член 17от Хартата, не следва да се анализира това задължение, нито неговият обхват, с оглед на членове 52 и 53 от Хартата, както и на член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ.

95

Предвид изложеното по-горе на третия въпрос следва да се отговори, че член 30, параграф 4 и член 39, параграф 1 от Регламент № 1260/1999 във връзка с член 17 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че следва да се извършат финансовите корекции, предвидени в посочения член 39, параграф 1, когато прехвърлянето на стопански обект, предмет на инвестиционен проект, съфинансиран от структурните фондове на Съюза, представлява съществена промяна на този проект по смисъла на посочения член 30, параграф 4.

По съдебните разноски

96

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

1)

Член 30, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове

–

прехвърлянето на стопански обект, предмет на инвестиционен проект, съфинансиран от структурните фондове на Европейския съюз, може да представлява „съществена промяна“ на този проект по смисъла на посочената разпоредба, което запитващата юрисдикция следва да провери предвид всички обстоятелства по делото от фактическа и правна страна от гледна точка на посочените в същата разпоредба условия,

–

не допуска национална правна уредба, която предвижда задължение за получателя на безвъзмездна помощ, изплатена по инвестиционен проект, съфинансиран от структурните фондове на Съюза, да не прехвърля, без изключение, в продължение на пет години, считано от приемането на решението за завършване на инвестицията, стопански обект, който е предмет на този проект, като в противен случай се извършва финансова корекция, придружена от пълно или частично възстановяване на помощта.

2)

Член 30, параграф 4 и член 39, параграф 1 от Регламент № 1260/1999 във връзка с член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз