ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 29.1.2026
COM(2026) 40 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
относно междинната оценка на програма „Митници“ за сътрудничество в областта на митниците за периода 2021—2027 г.
{SWD(2026) 20 final}
1.Въведение
Митническият съюз на ЕС, като изключителна компетентност на Европейския съюз, в чието основа стои Митническият кодекс на Съюза 1 (МКС), е главен стълб на единния пазар. Той гарантира свободното движение на стоки в рамките на митническата територия на ЕС, като същевременно на външната граница се прилагат единна митническа тарифа и хармонизирани правила. С МКС, приет през 2013 г. и постепенно привеждан в действие от 2016 г. насам, се определя рамката за изцяло електронна митническа среда без документи на хартиен носител и еднакво прилагане на митническото законодателство във всички държави членки. Осъществяването на тази визия изисква не само прилагане на национално равнище, но и значителни общи инвестиции в широкомащабни европейски електронни системи, общи работни методи и обучение, за да се гарантира, че митническите администрации могат да функционират безпроблемно като едно цяло. Програма „Митници“ е специалният инструмент за предоставяне на тази подкрепа. Тя обединява ресурси и експертен опит, за да поддържа функционирането на митническия съюз в контекста на нарастващи обеми на търговията, нови технологии и променящ се геополитически натиск.
Програма „Митници“ за периода 2021—2027 г., регулирана с Регламент (ЕС) 2021/444, е текущата програма на ЕС за сътрудничество в областта на митниците, чийто период на изпълнение е от 2021 г. до 2027 г. Нейната цел е оказване на подкрепа за митническия съюз на ЕС и участващите митнически органи да действат като едно цяло с цел защита на финансовите и икономическите интереси на Съюза и неговите държави членки, обезпечаване на сигурността и безопасността в Съюза и защита на Съюза от нелоялна и незаконна търговия и едновременно с това улесняване на законната стопанска дейност. Програмата оказва подкрепа за изготвянето и еднаквото прилагане на митническото законодателство и митническата политика в цяла Европа; за сътрудничеството между митническите органи; за изграждането на административен и ИТ капацитет, включително компетентностите и обучението на служителите, както и разработването и експлоатацията на европейските електронни системи; и за иновациите в областта на митническата политика.
Програмата разполага с бюджет от 950 милиона евро между 2021 г. и 2027 г. — периода на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР). В сравнение с предшестващата я програма „Митници 2020“ (523 милиона евро) бюджетът на настоящата програма почти се е удвоил. Това отразява мащаба на цифровизацията и оперативната амбиция по настоящата МФР за прилагане на МКС, като пълното изпълнение на работната програма за МКС трябва да приключи не по-късно от 31 декември 2025 г. Това финансиране позволява да бъдат разработени усъвършенствани електронни системи, които рационализират митническите процеси, укрепват сигурността на единния пазар на ЕС и предоставят по-добри възможности на митническите органи да реагират на нововъзникващите предизвикателства пред световната търговия.
Основният дял от бюджета (над 90 %) е предназначен за разработването и поддържането на общите компоненти на европейските електронни системи, разработени на равнището на Съюза и достъпни за всички държави членки. Тези компоненти осигуряват възможност за ефикасно осъществяване на митническия съюз и позволяват на митническите органи на държавите членки да си сътрудничат ефективно. Системите са проектирани така, че да създават безпроблемна и сигурна електронна среда за обмен на данни между митническите органи и с икономическите оператори, както и да гарантират добро управление на риска.
С останалата част от бюджета се осигурява подкрепа за съвместни дейности и дейности за изграждане на компетентностите на служителите. Тези дейности укрепват оперативните възможности и ефективността на националните митнически администрации и им помагат да си сътрудничат и да обменят знания. По-специално се предоставя подкрепа за основано на проекти сътрудничество, обучение, работни групи, семинари и работни срещи, работни посещения и експертни екипи, т.е. структурирано сътрудничество между променлив брой участващи държави членки с интерес към определена тема. Обучението се предлага чрез портала за обучение на ЕС в областта на митниците и данъчното облагане (наричан още система за управление на обучението — LMS).
2.Констатации от междинната оценка
В настоящия доклад са представени констатациите от междинната оценка на програма „Митници“ за периода 2021—2027 г. в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2021/444. Той е подкрепен от работен документ на службите на Комисията, в който подробно се разглеждат прилагането и резултатите от изпълнението на програма „Митници“ до момента (2021—2024 г.). При междинната оценка се прилагат критериите за по-добро регулиране, за да се оценят ефективността, ефикасността, съгласуваността, добавената стойност от ЕС и целесъобразността на програмата. Ясно се поставя акцент върху общите компоненти на европейските електронни системи, но при междинната оценка също така се актуализира анализът на съвместните дейности, извършени при предишни проучвания. Тя е съсредоточена върху новите аспекти по настоящата програма, като например дейности, свързани с изграждане на капацитет и съвместно обучение, както и дейности във връзка с иновации. Експертните екипи също са част от анализа, тъй като тези дейности са по-нови в сравнение с другите дейности за сътрудничество, въведени по програма „Митници 2020“.
От методологична гледна точка при междинната оценка показателите от рамката за мониторинг и оценка (РМО) на равнище портфейл са съчетани със задълбочена информация от проучвания на случаи от практиката за общите компоненти на европейските електронни системи. Тя е допълнена от целеви и общи изследвания, покриващи целия обхват на подкрепата по програмата. Този подход отразява принципа на пропорционалност, като се има предвид, че на европейските електронни системи се пада най-големият дял от разходите, и отстранява пропуските в данните от предишните цикли на оценка. Бяха извършени четири самостоятелни проучвания на случаи от практиката във връзка с конкретни европейски електронни системи, както и проучване на случай от практиката във връзка с LMS:
·новата система на ЕС за контрол на вноса (СКВ2), с която се подкрепят усилията за гарантиране на безопасността и сигурността на Съюза чрез ранно събиране и анализ на информация за стоките, въвеждани в ЕС, с цел идентифициране на потенциално високорискови пратки;
·разработената система за доказателство за съюзен статус (PoUS), чиято цел е процедурите в целия ЕС да станат по-уеднаквени и да се допринесе за установяването на по-последователен, хармонизиран и следователно опростен процес, свързан с митническия статус на съюзните стоки;
·новата система на ЕС за централизирано оформяне на вноса (CCI на ЕС), която дава възможност оторизирани за CCI доверени търговци да подават митнически декларации в една държава — членка на ЕС, а стоките физически да се представят за оформяне в друга. Това улеснява търговията, като същевременно подпомага ефективното управление на риска и наличието на съвместен механизъм за митнически контрол, и гарантира правилното събиране на мита и други такси;
·цифровизацията на новия контрол върху вноса на движими културни ценности (ICG), включително цифровото сътрудничество с митническите органи чрез средата на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише. Тъй като тази система (и свързаният с нея контрол) трябваше да бъдат въведени едва от 28 юни 2025 г., това проучване беше съсредоточено върху управленския подход за разработване на ICG;
·целта на проучването на случай от практиката във връзка с LMS беше да се направи анализ на разходите и ползите от този нов портал въз основа на анкета сред потребителите, анкета сред групата за подкрепа на обучението, проведена преди това от генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ (ГД TAXUD), интервюта със служители на ГД TAXUD и отговарящи за обучението служители от държавите членки, както и документно проучване.
Дейностите по събиране на данни за цялостната оценка на програмата бяха замислени така, че да бъдат всеобхватни, като същевременно се дава приоритет на първичното проучване по ключовите въпроси. Това включваше документно проучване (обхващащо, но без да се ограничава до данни от рамката за мониторинг и оценка), целеви интервюта със заинтересованите страни, включително служители на Европейската комисия, служители на митническата администрация и икономически оператори, както и анкета сред националните митнически органи.
2.1. Ефективност
Подкрепата по програма „Митници“ за общите компоненти на европейските електронни системи осигурява ключов принос за изпълнението на митническата политика на ЕС и за ускорено завършване на системите на МКС преди крайния срок за въвеждането им през 2025 г. Това се потвърждава от междинната оценка. Особено забележителен е напредъкът при текущото разгръщане на СКВ2, което е от съществено значение от бюджетна гледна точка и вече допринася за сигурността и безопасността на Съюза чрез задържане на по-голям брой рискови стоки. Този сложен, централно разработен проект беше от изключително техническо естество и не без своите предизвикателства, но успехът му предвещава добри резултати за бъдещите инициативи, ръководени от Комисията. В междинната оценка отново се потвърждава значението на подкрепата по програмата за европейските електронни системи, но също така се отбелязва, че за някои по-нови системи, като например PoUS и CCI на ЕС, държавите членки се сблъскват със забавяния при разработването на националните компоненти и свързването им с централната система.
Съвместните дейности, финансирани по програмата, продължават да дават добри резултати. Тези дейности са човешкото измерение на програмата. С тях се подкрепя изграждането на мрежи, поемането на отговорност за предизвикателствата и възможностите за обучение. Те също така осигуряват последователно обучение в целия ЕС, улесняват обмена на най-добри практики и насърчават съвместните решения. Експертните екипи доказаха своята ефективност при предоставянето на възможности за сътрудничество между Комисията и националните митнически органи, служейки като платформи за обединяване на експертен опит за изпълнение на задачи в специфични области или за извършване на оперативни дейности.
Стартиралата през 2021 г. нова LMS успешно замени фрагментирания подход, който беше следван преди това, когато дейностите по обучение бяха разпръснати на няколко уебсайта. Потребителите оценяват обстоятелството, че могат да намерят всички дейности на един портал, като порталът има функции, които като цяло са високо ценени. Това увеличи вероятността националните служители да участват в предлаганите курсове. Вече са налице достатъчно данни за тенденциите в използването на портала, което дава възможност да се обмисли определянето на цели, както и начини за по-нататъшно разширяване на аудиторията. Това включва справяне с предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки при все по-широкото използване на функционалността, като им се даде възможност да свържат собствените си системи за управление на обучението директно с LMS.
В настоящия цикъл на програмата иновациите са въведени като специфична цел и вид действие, насочени към генериране на нови дейности в отговор на възникващите предизвикателства. Първоначалните очаквания все още не са изпълнени. Това се дължи на необходимото време за включването на тази нова специфична цел и за определянето на концепцията за иновациите и допустимите дейности. Ангажираността на ръководството с придвижването на дейностите в тази област или със създаването на полезни взаимодействия с друга подкрепа от ЕС в разглежданата сфера можеше да доведе до по-голям напредък.
2.2. Ефикасност
При междинната оценка беше използван съпоставителен подход за оценяване на ефективността от гледна точка на разходите на три от разглежданите европейски електронни системи: СКВ2, PoUS и CCI на ЕС. Беше установено, че възприетият подход за разработването на тези системи е по-ефективен от гледна точка на разходите, отколкото потенциалните алтернативи, които биха изисквали повече финансови и човешки ресурси на национално равнище. Ръководната роля на Комисията е добре приета от националните митнически администрации и заинтересованите страни от сектора, като по-голямата част от случаите на неефективност произтичат от децентрализираните аспекти на европейските електронни системи. В обратната информация от сектора се подчертава значението на благоприятната за бизнеса комуникация за улесняване на навременното спазване на изискванията, особено за сложни проекти. В нея също така се изтъква необходимостта от ясни срокове за внедряване на системите, които позволяват поетапно изпълнение, когато системите са сложни. Въпреки че контролът върху вноса на движими културни ценности (ICG) все още не е внедрен, процесът на разработване е добре приет от държавите членки, а една от добрите практики включва използване на съществуващ модул, разработен от генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ (ГД SANTE).
Междинната оценка показа, че съвместните дейности като цяло се ценят и са полезни. Държавите членки обаче не участват толкова активно в експертни екипи, колкото биха могли. Те са изправени пред предизвикателства, свързани с капацитета, които възпрепятстват активното участие, а административната тежест е особено ясно изразена за лицата на ръководни длъжности. Това води до нежелание на държавите членки да поемат тези роли.
Междинната оценка се основаваше в голяма степен на показателите, определени в приложение II към Регламент (ЕС) 2021/444 за програмата и в допълващия го делегиран акт 2 и свързания с него работен документ на службите на Комисията относно рамката за мониторинг и оценка 3 . Новата рамка, прилагана от 2021 г. насам, се е подобрила значително в сравнение с предходната. Въпреки това тя остава неоптимална по отношение на това какви данни се събират и как същите се използват след това. Отчасти това се дължи на факта, че рамката за мониторинг и оценка остава донякъде усложнена, с около 40 нюансирани показателя, въпреки последната вълна на рационализиране.
2.3. Съгласуваност
Новост през настоящия програмен период беше въвеждането (на друго правно основание) на Инструмента за финансова подкрепа за оборудване за митнически контрол (ИФПОМК) 4 . Чрез инструмента се подпомага закупуването на митническо оборудване, за да се гарантира, че митническите органи са в състояние да извършват по-усъвършенстван и последователен митнически контрол. Програма „Митници“ допълва този нов инструмент, като повишава знанията на служителите относно наличните технологии и най-добрите начини за тяхното използване. Това се постига чрез осигуряване на форум за обмен на знания и споделяне на добри практики. Поради нарастващия брой задачи, изпълнявани от митническите органи в хода на митническия контрол (свързани най-вече със забрани и ограничения върху движението на стоки през външните граници), става все по-важно подкрепата по програмата да е съгласувана с другите инструменти, включително, но не само, сродната ѝ програма, управлявана от ГД TAXUD, за изпълнение на данъчната политика (програма „Фискалис“ 5 ) и ИФПОМК. При междинната оценка бяха установени данни за ясни полезни взаимодействия и взаимно допълване на програмата както с програма „Фискалис“, така и с ИФПОМК. Пример за това е порталът LMS, във връзка с който е налице подобрена съгласуваност с „Фискалис“ в резултат на новия общ портал. Порталът LMS се използва и за обучение относно оборудването за митнически контрол. Официалните и неофициалните механизми осигуряват съгласуваност между програмите „Митници“ и „Фискалис“ и подпомагат сътрудничеството между тях. Това включва съгласувани подходи/принципи и процедури за управление на програмите, например хармонизирани оперативни ръководства, общи образци и съвместни заседания на националните координатори на програмите „Митници“ и „Фискалис“.
Както и при предходната програма, съгласуваността на текущата програма с другите относими инструменти е гарантирана, но това изисква непрекъснати проактивни усилия и не следва да се приема за даденост. По-специално, като се има предвид специфичната цел за насърчаване на иновациите в областта на митническата политика, полезните взаимодействия с „Хоризонт Европа“ 6 биха могли да се използват по-добре. Възможни полезни взаимодействия биха могли да се използват и чрез Инструмента за техническа подкрепа 7 .
2.4. Добавена стойност от ЕС
Съпоставителните анализи, използвани в междинната оценка, позволяват да се покаже с данни добавената стойност на ролята на ЕС за подпомагане на по-ефективното и ефикасно постигане на целите на програмата. За СКВ2 данните показват, че централизираният подход е два до четири пъти по-ефективен от гледна точка на разходите в сравнение с алтернативата. Събраната за PoUS обратна информация потвърждава, че и при двата проверени съпоставителни сценария общата финансова тежест за националните бюджети би била значително по-висока, отколкото при хибридната система, т.е. модел с централна система, разработен от Комисията, и незадължителни връзки (за етапи 1 и 2) и задължителна връзка (за етап 2), които да бъдат въведени от държавите членки. Това включва значително увеличение както на инвестиционните разходи, така и на разходите, свързани с редовните операции. Въвеждането на нова трансевропейска система, като например системата CCI на ЕС, също осигурява възможност за икономии на разходи за държавите членки. От друга страна, без общи спецификации и централни компоненти всяка държава членка ще има значителни разходи поради необходимостта от поддържане на фрагментирани национални процедури. Това означава намаляване на общата конкурентоспособност и увеличаване на административната тежест и разходите за националните митнически органи. Друг принос на CCI на ЕС е, че общите спецификации на системата са били широко използвани от държавите членки както за изграждане, така и за модернизиране на националните системи за внос, което е довело до икономии на разходи и повишаване на ефективността, като същевременно се гарантира спазване на регулаторните изисквания на равнището на ЕС.
Междинната оценка потвърждава, че програма „Митници“ постига ефективност от мащаба при изграждането на ИТ капацитет. Дейностите за сътрудничество предоставят възможности за сътрудничество, комуникация и работа в мрежа в целия ЕС. Те не биха могли да бъдат постигнати без участието на ЕС и са от съществено значение за гарантиране на хармонизираното прилагане на митническата политика на ЕС.
На заинтересованите страни, с които бяха проведени консултации, им беше трудно да си представят алтернативни начини на работа и сътрудничество, особено по отношение на управлението на подкрепяните от ЕС цифрови системи и ролята, която те играят в митническия съюз. Без програма „Митници“ сътрудничеството и обменът на данни между участващите държави ще трябва да се основават или на неформални и неструктурирани отношения между държавите членки и с Комисията, или на официални канали и споразумения за реципрочност. Това би било значително по-сложно и скъпо за изпълнение.
Прилагането на общи компоненти на цифровите системи на равнището на ЕС допринася за смекчаване на различните предизвикателства, а именно разликите в капацитета на националните митнически администрации по отношение на ИТ инфраструктурата и наличието на оборудване; човешките ресурси и оперативните процеси; нееднаквото тълкуване и прилагане на съответното законодателство от страна на митническите администрации; и географските, административните, правните и стратегическите пречки пред сътрудничеството.
2.5. Целесъобразност
Последователните оценки потвърдиха, че подкрепата на ЕС е от значение за митническото сътрудничество. Тази констатация продължава да е валидна до голяма степен. Текущата програма стартира в началото на 2021 г. по време на една криза, а именно пандемията от COVID-19. След това ескалира друга криза — агресивната война на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. Оттогава насам и други външни събития дестабилизираха геополитическата ситуация, като оказаха въздействие върху работата на митническите органи на ЕС. Въпреки че голяма част от подкрепата по програмата е относително фиксирана (тъй като е предназначена за европейските електронни системи), такава беше използвана и за да се реагира на неочаквано появили се нужди. Подкрепа по програмата беше използвана за изготвянето на насоки за превръщане на безпрецедентните ограничителни мерки (санкции), наложени на Русия и Беларус, в процеси, които митническите служители (които обикновено не се занимават със санкции от такъв мащаб или обхват) могат ефективно да прилагат в ежедневната си работа. В програмата бързо беше включена и Украйна като бенефициер по програмата. Освен това чрез митническия експертен екип за източната и югоизточната сухопътна граница (CELBET), финансиран по програма „Митници“, и други действия по програмата, например целеви работни посещения, на граничещите с Украйна държави членки беше предоставена помощ, за да запазят отворени търговските маршрути на Украйна в рамките на инициативата „Коридори на солидарността“ 8 .
Предизвикателствата, породени от електронната търговия, бяха установени още преди стартирането на текущата програма и оттогава продължиха да се увеличават. За тях се счита, че изискват по-фундаментална промяна в митническата политика, както се предлага в рамките на реформата в областта на митниците на ЕС 9 . Поради това след приемането на реформата може да се наложи да се направи повторна оценка дали програмата е запазила своята целесъобразност, евентуално като част от окончателната оценка на програмата.
3. Извлечени поуки
В раздела по-долу се посочва набор от възможни извлечени поуки и (когато е уместно) се правят предложения за подобрения през следващите години за текущото изпълнение на програмата.
Поука 1 — относно подкрепата от ЕС за общите компоненти на цифровите системи
Проучванията на случаи от практиката във връзка с четири основни европейски електронни системи показват как инвестициите на ЕС в общите компоненти са донесли осезаеми ползи за функционирането на митническия съюз. Постигането на амбициите на МКС в рамките на планирания график би било нереалистично без помощта на ЕС. Междинната оценка показа, че ефективността и ефикасността на алтернативните сценарии за проучените системи щяха да са по-ниски. Въпреки че констатациите от случаите не могат да бъдат екстраполирани механично към съществуващите повече от 50 европейски електронни системи, избраните системи бяха нагледен пример за различните видове предизвикателства. В този смисъл извлечените поуки спокойно могат да бъдат по-широко приложими при сходни обстоятелства. Например Комисията показа, че може успешно да осигури големи, сложни системи като СКВ2. Като важни съображения обаче се откроиха поетапното изпълнение, тясното сътрудничество с частния сектор и своевременната комуникация със заинтересованите страни. Същевременно успешното изпълнение на работната програма за МКС зависи и от националните проекти, които се наблюдават от Комисията, но остават под контрола на държавите членки. Като се имат предвид паралелните изисквания към държавите членки и икономическите оператори, с което се подлагат под натиск ресурсите, продължава да съществува необходимост от подкрепа по програмата в тази област. Освен това в междинната оценка са установени възможности за по-нататъшно подобряване на диалога с търговците чрез предоставяне на по-благоприятни за бизнеса технически и оперативни насоки за облекчаване на тежестта от въвеждането на нови системи или прехода към такива.
Поука 2 — относно съвместните действия
Съвместните действия играят жизненоважна роля, като подкрепят човешкия елемент на програма „Митници“. Въпреки че редица действия функционират ефективно, тези с ограничено участие на Комисията понякога са изправени пред предизвикателства, свързани с поемането на отговорност и ръководството от страна на държавите членки. Поради това би било уместно да се преразгледа настоящият подход към управлението на тези действия.
По-специално това би могло да бъде подкрепено чрез повишаване на осведомеността, така че висшето ръководство в рамките на националните администрации да разбира по-добре важността на тези дейности, техния потенциал и престижа, който би могъл да бъде свързан с тяхното ръководене (където именно е основният проблем). Ако този модел не може да бъде приет в настоящия програмен период, той може да бъде разгледан в рамките на предложената реформа в областта на митниците.
Поука 3 — относно системата за управление на обучението
Въпреки че LMS несъмнено внася подобрения в сравнение с преди, някои нейни функционалности биха могли да бъдат прецизирани и връзките със системите за управление на обучението на държавите членки биха могли да бъдат подобрени. Това би могло да повиши ефективността и да увеличи максимално възвръщаемостта на инвестициите в ресурси за обучение, като оптимизира ползите от системата. Съществуват и възможности за определяне на референтни показатели и цели сега, когато системата е развита, както и за инициативи, които не струват скъпо, за разширяване на аудиторията от частния сектор.
Поука 4 — относно иновациите
Първите няколко години от програмата бяха използвани, за да се постигне по-ясно разбиране какво означава иновации в областта на митническата политика (за разлика по-специално от иновациите в разработките в областта на информационните технологии). Определянето на специален „шампион“ в иновациите би могло да доведе до по-бърз напредък в бъдеще. „Шампионът“ в иновациите ще отговаря за насърчаването на култура, насочена към иновациите, ръководството на съответните работни групи и сътрудничеството с колеги от ГД TAXUD, генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ (ГД HOME) — службата, отговаряща за свързаните с политиката аспекти на научноизследователските и иновационни дейности в областта на гражданската сигурност, включителноуправлението на границите и митниците — както и Съвместния изследователски център (JRC) и генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ (ГД RTD). Той ще работи и с външни партньори, включително Контактната група по търговията към ГД TAXUD, съответните финансирани от ЕС научноизследователски проекти в областта на митниците по линия на „Хоризонт Европа“ и международни организации като Световната митническа организация (СМО), за да се осигурят стратегически насоки и последователно ръководство за всички заинтересовани страни.
Поука 5 — относно управлението на проекти
Като се имат предвид неотдавнашните предизвикателства, свързани с геополитическите събития, развитието на международната търговия и продължаващата цифровизация, трябва да се запази възможността за гъвкава и съгласувана подкрепа. Тъй като голяма част от бюджета на програмата е разпределен за мащабни ИТ проекти с по-далечна перспектива, примерите за използване на най-гъвкавите подходи за управлението на проекти може да се доразвият, така че подкрепата да стане още по-гъвкава в контекста на бързо променящите се нужди.
Поука 6 — относно рамката за мониторинг и оценка
Междинната оценка потвърждава, че настоящата рамка е по-опростена от предходната. В нея обаче все още се дава приоритет на всеобхватен набор от показатели пред една по-лесно управляема рационализирана версия. За да се повиши ефективността на рамката за мониторинг и оценка в бъдеще, следва сериозно да се обмисли възможността за допълнително намаляване на броя на показателите и честотата на докладване. Що се отнася до показателите, свързани с европейските електронни системи, предоставянето на обяснения съобразно целите на програмата би донесло по-съдържателна информация, отколкото само числови данни. Някои подпоказатели може да са с ограничена стойност и биха могли да бъдат премахнати, докато за други може да е от полза да се извършват периодични оценки вместо годишни проучвания. Освен това показателите, свързани със съвместните дейности, биха могли да бъдат по-добре съгласувани със специфичните цели на програмата и видовете дейности, посочени в Регламента за програма „Митници“ или в работната програма. Примери за иновации биха могли да бъдат осигурени чрез специални проучвания на случаи от практиката, а не чрез проучвания на мнения.
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
Делегиран регламент (ЕС) 2022/2565 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) 2021/444 на Европейския парламент и на Съвета с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка.
Работен документ на службите на Комисията SWD(2023) 24 final.
Регламент (ЕС) 2021/1077 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент за финансово подпомагане за оборудване за митнически контрол като част от Фонда за интегрирано управление на границите.
Регламент (ЕС) 2021/847 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Фискалис“ за сътрудничество в областта на данъчното облагане.
Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Хоризонт Европа“.