–

за CJ, от J.‑F. Neven, avocat,

–

за белгийското правителство, от C. Jacob, C. Pochet и M. Van Regemorter, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от A. Baeckelmans и J.‑F. Brakeland, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, изменен с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС № 571/92 на Съвета от 2 март 1992 г. (ОВ L 62, 1992 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Правилникът“), разглеждан във връзка с установения в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялно сътрудничество.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между CJ и Service fédéral des Pensions (SFP) (Федерална пенсионна служба, Белгия) относно искането на CJ да прехвърли пенсионните права, които е придобил, преди да постъпи на служба в Европейския съюз, към пенсионната схема на институциите на Европейския съюз (наричана по-нататък „ПСИЕС“).

Правна уредба

Правилникът

3

Член 77 от Правилника гласи:

4

Член 2 от приложение VIII към Правилника предвижда:

5

Член 11 от приложение VIII към Правилника гласи:

–

постъпи на служба в държавна администрация или национална или международна организация, която е сключила споразумение с Общностите,

–

упражнява професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице, по силата на която придобива пенсионни права по схема, чиито администриращи органи са сключили споразумение с Общностите,

–

прекратяване на служебното му правоотношение с държавна администрация или национална или международна организация,

–

или

–

след като е упражнявало професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице

Белгийското право

6

Loi établissant certaines relations entre des régimes belges de pension et ceux d’institutions de droit international public du 21 mai 1991 (Moniteur belge от 20 юни 1991 г.) (Закон от 21 май 1991 г. за установяване на определени отношения между белгийски пенсионни схеми и пенсионни схеми на институции на международно публично право, наричан по-нататък „Законът от 21 май 1991 г.“) въвежда специална система за прехвърляне, наречена „суброгация“, в съответствие с реда за прехвърляне на актюерската равностойност по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

7

Член 3 от Закона от 21 май 1991 г. гласи:

8

Член 6, първа алинея от този закон предвижда:

9

Член 7 от същия закон гласи:

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10

В периода от 1972 г. до 1993 г. CJ работи в Белгия главно като наето лице. През този период той се осигурява в SFP.

11

CJ започва да работи за Европейския съюз на 1 април 1994 г. и от януари 1995 г. е титуляризиран като длъжностно лице.

12

На 29 май 1995 г. CJ подава заявление за прехвърляне към ПСИЕС на пенсионните права, които е придобил като белгийско наето лице.

13

С решение от 15 юли 1996 г., съобщено на CJ с препоръчано писмо, SFP определя сумата на подлежащите на прехвърляне пенсионни права.

14

На 4 ноември 1996 г. SFP уведомява Европейската комисия за тази сума.

15

На 14 септември 2007 г. компетентните служби на Съюза уведомяват CJ, че след реформата на Правилника от 2004 г. пенсионните му права са преизчислени и осигурителният стаж, който може да му бъде признат в ПСИЕС, вече е 4 години, 4 месеца и 24 дни.

16

На 1 юли 2020 г., когато е на 63 години и 11 месеца, благодарение на преизчисляването на пенсионните му права от 14 септември 2007 г. CJ достига максималния размер на пенсия от 70 %. Той обаче продължава да работи до 31 юли 2022 г.

17

На 8 март 2022 г. CJ подава до SFP заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на пенсионните права, които е придобил, преди да постъпи на служба за Съюза.

18

С две решения от 25 май 2022 г. SFP отпуска на CJ съответно пенсия за осигурителен стаж и възраст в брутен месечен размер от 533,85 евро, считано от 1 август 2021 г., и пенсия за осигурителен стаж и възраст в брутен месечен размер от 577,85 евро, считано от 1 август 2022 г. — датата, за която SFP приема за край на службата на CJ като длъжностно лице.

19

На 5 юли 2022 г. органът на Съюза за определяне на пенсионните права изпраща на CJ известие във връзка с предстоящото му пенсиониране на 31 юли 2022 г. вечерта, тоест в последния ден от месеца, в който навършва 66‑годишна възраст. Съгласно това известие CJ — след взимане предвид по-конкретно на прехвърлените белгийски пенсионни права за 4 години, 4 месеца и 24 дни и бонуса от 13,75 %, поради 5 години и 6 месеца работа след навършване на нормалната пенсионна възраст — има натрупани общо 79,21667 % пенсионни права. Към тях е приложен предвиденият в Правилника максимален размер от 70 %.

20

На 6 юли 2022 г. CJ уведомява SFP, че тъй като през 1995 г., 1996 г. или 1997 г. не е получил уведомление за годишния размер на подлежащата на прехвърляне пенсия за осигурителен стаж и възраст, окончателният размер на тази пенсия не може да се счита за установен, поради което може да оттегли заявлението си. С оглед на това CJ посочва, че вече не желае да прехвърля към ПСИЕС пенсионните права, които е придобил, преди да постъпи на служба за Съюза.

21

Със съобщения от ноември и декември 2022 г. SFP потвърждава, че от 1 август 2021 г. CJ има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на правата, които е придобил като работник в Белгия.

22

Във връзка с това SFP отправя запитване до Комисията, която с електронно писмо от 23 март 2023 г. я уведомява, че от 1 август 2022 г. CJ получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по ПСИЕС. С електронно писмо от 31 март 2023 г. Комисията потвърждава на SFP, че пенсията отчита годините осигурителен стаж за прехвърлените пенсионни права.

23

На това основание SFP информира CJ, че спира изплащането на пенсията му за осигурителен стаж и възраст по белгийската национална схема. С решение от 17 април 2023 г. SFP оттегля решенията си от 25 май 2022 г., посочени в точка 18 от настоящото решение. Като признава, че е допуснала административна грешка, SFP не изисква от CJ да възстанови недължимо платеното, а го уведомява, че не може да претендира пенсия за осигурителен стаж и възраст по белгийската национална схема, считано от 1 август 2021 г.

24

CJ сезира Tribunal du travail francophone de Bruxelles (Френскоезичен трудов съд Брюксел, Белгия), който е запитващата юрисдикция, с жалба за отмяна на това решение от 17 април 2023 г., като иска да бъде възстановено изплащането на пенсията му за осигурителен стаж и възраст по белгийската национална схема.

25

CJ твърди, че пенсионните права — които е придобил въз основа на професионалната си дейност в Белгия в периода от 1972 г. до 1992 г., тоест преди да постъпи на служба за Съюза — биха били по същество загубени, ако прехвърлянето им не бъде отменено, тъй като за изчисляването на пенсията му за осигурителен стаж и възраст в ПСИЕС въобще не се налага да бъдат взети предвид. По силата на механизма за суброгация белгийската държава ежемесечно плащала на институциите на Съюза сума, съответстваща на пенсията за осигурителен стаж и възраст за придобитите от CJ права, а пенсията за осигурителен стаж и възраст, плащана на CJ от ПСИЕС, не отчитала годините осигурителен стаж преди постъпването му на служба за Съюза, поради което последният неоснователно се обогатявал за сметка на CJ.

26

CJ твърди, че не е получил изпратените с препоръчани писма уведомления за подлежащите на прехвърляне годишни суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за взетите предвид при изчисляването им обстоятелства, поради което не е могъл да ги оспори или валидира, и че следователно посочените суми трябва да се считат за неокончателни. Поради това CJ счита, че може да оттегли заявлението си за прехвърляне към ПСИЕС на пенсионните права, които е придобил по белгийската национална схема, докато суброгацията не започне реално да се прилага.

27

SFP посочва, че не разполага с доказателства за изпращането с препоръчано писмо на споменатите уведомления, но че по същество CJ е избрал да поиска прехвърляне към ПСИЕС на пенсионните права, които е придобил по белгийската национална схема, и трябва да приеме това прехвърляне.

28

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали неотменимостта на механизма за суброгация не противоречи на целта, преследвана с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника. Всъщност този механизъм би могъл да разубеди работник да постъпи на служба в европейските институции, като се има предвид рискът от загуба на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на която той би имал право, ако не беше постъпил на служба за Съюза — риск, който възниква, ако, както в случая, длъжностното лице има право на максималния размер на пенсията по ПСИЕС, без да се вземат предвид прехвърлените пенсионни права. Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи дали размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст може да бъде оспорен, докато прехвърлянето на пенсионните права чрез суброгация не бъде действително осъществено. В това отношение запитващата юрисдикция се позовава на решение от 10 ноември 1999 г., Kristensen и др./Съвет (T‑103/98, T‑104/98, T‑107/98, T‑113/98 и T‑118/98, EU:T:1999:289), съгласно което прехвърлените пенсионни права, които не са взети предвид при прилагането на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, трябва да бъдат възстановени на длъжностното лице.

29

Запитващата юрисдикция иска също да се установи дали прехвърлянето на придобити преди постъпването на служба за Съюза пенсионни права посредством механизма за суброгация представлява неоснователно обогатяване на европейските институции.

30

При тези обстоятелства Tribunal du travail de Bruxelles (Трудов съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

По преюдициалния въпрос

31

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника и принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която решението на длъжностно лице на Съюза да прехвърли в ПСИЕС пенсионните права, които е придобило в национална пенсионна схема, преди да постъпи на служба за Съюза, е неотменимо, ако тази правна уредба предвижда действителното прехвърляне на такива пенсионни права да се извърши не към датата на споменатото решение, а чрез суброгация на институциите на Съюза в тези права от датата, на която това длъжностно лице може да претендира пенсия за осигурителен стаж и възраст, което поражда риск от неоснователно обогатяване на институциите на Съюза.

32

Най-напред следва да се припомни, че Правилникът е акт с общо приложение, който в своята цялост е задължителен и пряко приложим за всички държави членки. Следователно, освен че урежда вътрешното устройство на администрацията на Съюза, Правилникът обвързва и държавите членки във всяко едно отношение, доколкото тяхното съдействие е необходимо за прилагането му (вж. в този смисъл решение от 4 февруари 2021 г., Ministre de la Transition écologique et solidaire и Ministre de l’Action et des Comptes publics, C‑903/19, EU:C:2021:95, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика).

33

Съгласно член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника длъжностно лице или служител, което постъпва на служба за Съюза след прекратяване на служебно правоотношение с държавна администрация, национална или международна организация или предприятие, може при титуляризирането си да поиска прехвърляне към Съюза на актюерската равностойност на пенсионните права, които е придобил в тази администрация, национална или международна организация или предприятие.

34

Първо, като дава възможност за съгласуване на националните пенсионни схеми с пенсионната схема на Съюза, предвиденият в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника ред за прехвърляне на пенсионни права за осигурителен стаж и възраст цели да улесни преминаването от работа в държавите членки, в публичния или в частния сектор, към служба за Съюза и по този начин да се осигурят на Съюза най-добрите възможности за подбор на квалифицирани и опитни служители, които вече имат подходящ професионален опит (решение от 16 декември 2004 г., My, C‑293/03, EU:C:2004:821, т. 44 и цитираната съдебна практика).

35

Всъщност държава членка — ако откаже да приложи член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника и да предприеме необходимите мерки за прехвърлянето на актюерската равностойност или на фиксираната сума за откупуване на пенсионните права за осигурителен стаж, придобити по националната пенсионна схема — би могла да затрудни набирането от Съюза на длъжностни лица от същата държава с определен стаж, като се има предвид, че подобно преминаване от държавна служба в съответната държава към служба в институция на Съюза би довело до лишаването им от пенсионни права за осигурителен стаж, каквито те биха имали, ако не бяха приели да постъпят на служба в Съюза (решение от 4 февруари 2021 г., Ministre de la Transition écologique et solidaire и Ministre de l’Action et des Comptes publics, C‑903/19, EU:C:2021:95, т. 34 и цитираната съдебна практика).

36

Такива последици обаче не могат да бъдат допуснати предвид задължението за лоялно сътрудничество и съдействие, което държавите членки имат по отношение на Съюза и което намира израз в предвиденото в член 4, параграф 3 ДЕС задължение за съдействие при изпълнение на задачите му (решение от 4 февруари 2021 г., Ministre de la Transition écologique et solidaire и Ministre de l’Action et des Comptes publics, C‑903/19, EU:C:2021:95, т. 35 и цитираната съдебна практика).

37

Второ, член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника има за цел правата, придобити от длъжностните лица в дадена държава членка, независимо от това дали са ограничени, условни или бъдещи, или дали са недостатъчни за незабавно получаване на пенсия, да могат да бъдат запазени в полза на заинтересованото длъжностно лице и да бъдат взети предвид от пенсионната система, към която то е принадлежало в края на професионалната си кариера (решение от 20 октомври 1981 г., Комисия/Белгия, 137/80, EU:C:1981:237, т. 12).

38

От тези съображения следва, че предвидената в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника възможност има за цел да предостави на длъжностните лица право, чието упражняване зависи само от техния личен избор (вж. в този смисъл решения от 20 октомври 1981 г., Комисия/Белгия, 137/80, EU:C:1981:237, т. 13, и от 10 септември 2015 г., Wojciechowski, C‑408/14, EU:C:2015:591, т. 52).

39

Тъй като член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника не предвижда възможност за оттегляне на визираното в тази разпоредба заявление, решението за прехвърляне на пенсионни права към ПСИЕС е окончателно и неотменимо. Това се потвърждава от факта, че ново прехвърляне на пенсионните права може да се извърши само в хипотезите по член 11, параграф 1, които предполагат прекратяване на служебното правоотношение на заинтересованото лице.

40

Окончателният и неотменим характер на решението за прехвърляне на пенсионните права, придобити преди постъпването на служба за Съюза, не противоречи на целите на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, а именно запазване на придобитите права и привлекателност на европейската публична служба.

41

По отношение на запазването на придобитите права следва да се отбележи, че всъщност годините осигурителен стаж, придобити преди постъпването на служба за Съюза, позволяват да се увеличи броят прослужени години, които се вземат предвид при определяне на процента от последната основна заплата, съответстващ на пенсията за осигурителен стаж и възраст, и следователно да се достигне по-бързо максималният размер от 70 % от последната основна заплата, определен в член 77, втора алинея от Правилника. С оглед на това не може да се направи извод за загуба на придобити права.

42

В това отношение следва да се уточни, че възможността за прехвърляне на пенсионни права, придобити преди постъпването на служба за Съюза, гарантира на съответното длъжностно лице, че тези му права ще бъдат взети предвид от ПСИЕС, но не и че в резултат на това размерът на пенсията му ще се увеличи съответно на целия прехвърлен капитал (вж. в този смисъл решение от 4 май 2023 г., KY/Съд на Европейския съюз, C‑100/22 P, EU:C:2023:377, т. 69).

43

По отношение на привлекателността на публичната служба следва да се припомни, че прехвърлянето на пенсионни права е възможност, която е предоставена на длъжностното лице и която то трябва да упражни при пълно познаване на фактите.

44

Следователно пенсионните права — независимо дали съгласно разглежданата национална правна уредба се прехвърлят чрез суброгация на европейските институции в тези права към датата, на която длъжностното лице се пенсионира, или чрез прехвърляне към ПСИЕС към датата, на която длъжностното лице е взело решение да се възползва от тази възможност — се вземат предвид и привлекателността на европейската публична служба не се засяга по никакъв начин.

45

Следователно за постигането на целите на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника не е необходимо да има предвидено право на оттегляне на заявлението за прехвърляне на пенсионните права, придобити преди постъпването на служба за Съюза, до датата на влизане в сила на суброгацията на европейските институции в тези права.

46

Това тълкуване не би могло да се промени с оглед на принципа на лоялно сътрудничество, който намира израз в предвиденото в член 4 ДЕС задължение за съдействие на Съюза при изпълнението на неговите задачи.

47

Всъщност, както отбелязва Комисията, особеното в разглежданото преюдициално запитване е начинът, по който Кралство Белгия е решило да изпълни задълженията си по Правилника — чрез предвидения в Закона от 21 май 1991 г. механизъм за суброгация, съгласно който европейските институции получават сумите на пенсиите за осигурителен стаж и възраст по националната схема пенсионираните длъжностни лица, а не чрез прехвърляне на пенсионните права на последните към датата, на която същите са поискали това. Този закон е приет в резултат на производство за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията за неизпълнение от Кралство Белгия на задълженията по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника и довело до осъждането на Кралство Белгия с решения от 20 октомври 1981 г., Комисия/Белгия (137/80, EU:C:1981:237), и от 3 октомври 1989 г., Комисия/Белгия (383/85, EU:C:1989:356). Тъй като механизмът за суброгация, предвиден в Закона от 21 май 1991 г., позволява придобитите в SPF права реално да се запазят, след като бъдат прехвърлени в ПСИЕС, Кралство Белгия е спазило принципа на лоялно сътрудничество.

48

По отношение на довода за неоснователно обогатяване следва да се припомни, че пенсията за осигурителен стаж по член 77 от Правилника се изчислява — както предвиждат първа алинея от този член 77 и член 2 от приложение VIII към Правилника — като общият брой години осигурителен стаж на длъжностното лице се умножи по процента, предвиден в член 77, втора алинея от Правилника, и при необходимост се приложи определеният в същата разпоредба максимален размер.

49

Тези години осигурителен стаж съответстват на периода, през който съответното длъжностно лице е изпълнявало служба за Съюза, а член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника дава възможност на длъжностното лице да прехвърли към ПСИЕС пенсионните права, които е придобило преди постъпването си на служба за Съюза, за да могат тези права, допълнени със съответните години осигурителен стаж, да бъдат взети предвид при изчисляването на размера на пенсията му (вж. в този смисъл решение от 4 май 2023 г., KY/Съд на Европейския съюз, C‑100/22 P, EU:C:2023:377, т. 60).

50

Следва да се добави, че методът за изчисляване на броя години осигурителен стаж, които следва да се вземат предвид в ПСИЕС след прехвърлянето на пенсионни права, придобити по национална схема, се основава на параметрите, посочени в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.

51

Видно от съдебната практика, посочена в точка 42 от настоящото решение, възможността за прехвърляне на пенсионни права, придобити преди постъпването на служба за Съюза, гарантира на съответното длъжностно лице, че тези права ще бъдат взети предвид в ПСИЕС, но не и че ще доведат до изцяло съответстващо на прехвърления капитал увеличаване на размера на пенсията му (вж. в този смисъл решение от 4 май 2023 г., KY/Съд на Европейския съюз, C‑100/22 P, EU:C:2023:377, т. 69).

52

Всъщност размерът на направените вноски не е пропорционален на размера на получаваната пенсия, тъй като последният се изчислява въз основа на общия брой години осигурителен стаж, включително на годините осигурителен стаж, придобити преди постъпването на служба в европейските институции, като този брой години се умножи по определен процент и при необходимост се приложи определеният в член 77 от Правилника максимален размер (решение от 27 февруари 2025 г., OA/Парламент, C‑32/24 P, EU:C:2025:118, т. 50). Всъщност ПСИЕС се основава на принципа на солидарност и не предвижда точно съответствие между получаваната от длъжностното лице или служителя пенсия и вноските му по тази схема.

53

В това отношение механизмът за суброгация в полза на ПСИЕС, който Законът от 21 май 1991 г. предвижда, не може да се разглежда като водещ до неоснователно обогатяване на европейските институции само поради обстоятелството, че пенсионните права, придобити преди постъпването на служба в институция на Съюза, се прехвърлят към ПСИЕС под формата на разсрочени плащания, а не на капиталова стойност към момента на решението на длъжностното лице да прехвърли пенсионните си права. Това обстоятелство не се отразява на пенсионните права на жалбоподателя и на изчисляването на пенсията му от ПСИЕС.

54

Важно е освен това да се уточни, че решението от 10 ноември 1999 г., Kristensen и др./Съвет (T‑103/98, T‑104/98, T‑107/98, T‑113/98 и T‑118/98, EU:T:1999:289), на което се позовава запитващата юрисдикция, се отнася до различен от разглеждания в случая въпрос. Всъщност това решение се отнася до приетите от Съвета на Европейския съюз общи разпоредби за изпълнение, съгласно които броят на годините осигурителен стаж, които следва да се вземат предвид при определянето на пенсията за осигурителен стаж и възраст, се изчислява въз основа на цялата прехвърлена сума, без този брой да може да надвишава броя години, през които заинтересованото лице е било осигурено по други пенсионни схеми преди встъпването си в длъжност в Съюза. По делото, по което е постановено това решение за длъжностно лице на Съвета, броят години осигурителен стаж, които следва да се признаят за периода преди постъпването на служба въз основа на прехвърления капитал, е бил ограничен в съответствие с приетите от тази институция общи разпоредби за прилагане до броя на годините, през които заинтересованото лице е било осигурено по други пенсионни схеми преди постъпването си на служба за Съюза (вж. в този смисъл решение от 4 май 2023 г., KY/Съд на Европейския съюз, C‑100/22 P, EU:C:2023:377, т. 70). В главното производство обаче всички прехвърлени пенсионни права са взети предвид. Следователно посоченото решение е без значение за отговора на поставения въпрос.

55

С оглед на изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника и принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която решението на длъжностно лице на Съюза да прехвърли в ПСИЕС пенсионните права, които е придобило в национална пенсионна схема, преди да постъпи на служба за Съюза, е неотменимо, ако тази правна уредба предвижда действителното прехвърляне на такива пенсионни права да се извърши не към датата на споменатото решение, а чрез суброгация на институциите на Съюза в тези права от датата, на която това длъжностното лице може да претендира пенсия си за осигурителен стаж и възраст, стига прехвърлените пенсионни права да бъдат действително взети предвид при изчисляването на размера на отпуснатата пенсия.

По съдебните разноски

56

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.