<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2024-10-202410C104202107780-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0778-21-202409817-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="4/03/2025 10:19:37" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="19oDb1GLkSxYN+SNoh4A1mPk0T+15w6/0zG7X8IdhzgiTjISA3RkBMT3xRRPSDJ1Rw/OuLgDuOOL5THRM5XOy520Vy89F/Lt0JWvdWWPZ8RTwWU++Z0c2sVLeQH9lJSgIRThG0YBKYG/hha1+MbRNV/PlCnulBCSb2h9EV9tXHc=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0778" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2021" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 03-01-25 07:46:06" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="0c89b6c9ce0440238d5ffcd1d6f7f25e" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0778" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 4.10.2024 г. — Съединени дела C‑778/21 P и C‑798/21 P</div>
      <div id="rId21" style="default">Комисия и Съвет/Front Polisario</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      4 октомври 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-3" title="page-1">
      [Текст, поправен с определение от 15 януари 2025 г.]
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-4" title="page-1">
      „[Поправено с определение от 15 януари 2025 г.] Обжалване — Външна дейност — Международни споразумения — Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко — Решение за сключване на това споразумение и на протокола за прилагането му — Твърдения за нарушения на международното право поради приложимостта на посоченото споразумение за прилежащите към Западна Сахара води — Жалба за отмяна — Допустимост — Процесуална правоспособност — Процесуална легитимация — Условие в определени случаи жалбоподател да е пряко и лично засегнат от спорната мярка — Принцип на относително действие на договорите — Принцип на самоопределение — Несамоуправляващи се територии — Член 73 от Устава на Организацията на обединените нации — Свобода на преценка на Съвета на Европейския съюз — Международно обичайно право — Общи принципи на правото на Съюза — Съгласие за международно споразумение от народа на несамоуправляваща се територия, който се ползва с правото на самоопределение и има качеството на трета страна по това споразумение“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      По съединени дела C‑778/21 P и C‑798/21 P
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      с предмет две жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени на 14 декември 2021 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана първоначално от A. Bouquet, F. Castillo de la Torre и A. Stobiecka-Kuik, а впоследствие от A. Bouquet, D. Calleja Crespo и A. Stobiecka-Kuik,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-8" title="page-1">
      жалбоподател по дело C‑778/21 P,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      като другите страни в производството са:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      Front populaire pour la libération de la Saguia-el-Hamra et du Rio de oro (Front Polisario), представляван от G. Devers, avocat,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-11" title="page-1">
      жалбоподател в първоинстанционното производство
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      Съвет на Европейския съюз,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-13" title="page-1">
      ответник в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      Кралство Испания, представлявано от A. Gavela Llopis, 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      Френска република, представлявана първоначално от J.‑L. Carré, A.‑L. Desjonquères и T. Stéhelin, а впоследствие от G. Bain, B. Herbaut, T. Stéhelin и B. Travard,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      Chambre des pêches maritimes de la Méditerranée,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Nord,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-1">
      Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Centre,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-1">
      Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Sud,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-1">
      представлявани от N. Angelet, G. Forwood и A. Hublet, avocats, и N. Forwood, BL,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-21" title="page-1">
      встъпили страни в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-22" title="page-1">
      и
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-1">
      Съвет на Европейския съюз, представляван първоначално от F. Naert и V. Piessevaux, а впоследствие от F. Naert, A. Nowak-Salles и V. Piessevaux,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-24" title="page-1">
      жалбоподател по дело C‑798/21 P,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-1">
      подпомаган от:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-1">
      Кралство Белгия, представлявано първоначално от J.‑C. Halleux, C. Pochet и M. Van Regemorter, а впоследствие от C. Pochet и M. Van Regemorter,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-1">
      Унгария, представлявана от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-1">
      Португалска република, представлявана от P. Barros da Costa и A. Pimenta, 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-1">
      Словашка република, представлявана първоначално от B. Ricziová, а впоследствие от S. Ondrášiková,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-30" title="page-1">
      встъпили страни в производството по обжалване,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-1">
      като другите страни в производството са:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-1">
      Front populaire pour la libération de la Saguia-el-Hamra et du Rio de oro (Front Polisario), представляван от G. Devers, avocat,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-33" title="page-1">
      жалбоподател в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-1">
      Кралство Испания, представлявано от A. Gavela Llopis,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-1">
      Френска република, представлявана първоначално от J.‑L. Carré, A.‑L. Desjonquères и T. Stéhelin, а впоследствие от G. Bain, B. Herbaut, T. Stéhelin и B. Travard,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана първоначално от A. Bouquet, F. Castillo de la Torre и A. Stobiecka-Kuik, а впоследствие от A. Bouquet, D. Calleja Crespo и A. Stobiecka-Kuik,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-1">
      Chambre des pêches maritimes de la Méditerranée,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-1">
      Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Nord,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-1">
      Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Centre,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-1">
      Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Sud,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-1">
      представлявани от N. Angelet, G. Forwood и A. Hublet, avocats, и N. Forwood, BL,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-42" title="page-1">
      встъпили страни в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-43" title="page-1">
      СЪДЪТ (голям състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-1">
      състоящ се от K. Lenaerts, председател, L. Bay Larsen, заместник-председател, Aл. Aрабаджиев, C. Lycourgos, E. Regan, Z. Csehi и O. Spineanu-Matei, председатели на състави, S. Rodin, I. Jarukaitis, A. Kumin, N. Jääskinen (докладчик), M. L. Arastey Sahún и M. Gavalec, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-1">
      генерален адвокат: T. Ćapeta,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-1">
      секретар: C. Di Bella, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 и 24 октомври 2023 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 март 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-1">
       
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-1">
       
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-52" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбите на Европейската комисия (по дело C‑778/21 P) и на Съвета на Европейския съюз (по дело C‑798/21 P) се иска частична отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 29 септември 2021 г., Front Polisario/Съвет (T‑344/19 и T‑356/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:640), с което се отменя Решение (ЕС) 2019/441 на Съвета от 4 март 2019 година за сключване на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагането му и размяната на писма, придружаваща споразумението (ОВ L 77, 2019 г., стр. 4, наричано по-нататък „спорното решение“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По дело C‑798/21 P Съветът иска, при условията на евентуалност, да се запазят правните последици на спорното решение за период от дванадесет месеца, считано от датата на обявяване на решението по настоящото дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Международното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Уставът на Организацията на обединените нации</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от Устава на Организацията на обединените нации, съставен в Сан Франциско на 26 юни 1945 г. (наричан по-нататък „Уставът на Организацията на обединените нации“), гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-1">
      „Целите на Организацията на обединените нации са:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-61" title="page-1">
      2. Да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на всеобщия мир;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-1">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Глава XI от Устава на Организацията на обединените нации е озаглавена „Декларация относно несамоуправляващите се територии“ и включва член 73, който предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-1">
      „Членовете на Организацията на обединените нации, които носят или поемат отговорност за управлението на територии, чиито народи още не са достигнали до пълно самоуправление, признават принципа, съгласно който интересите на жителите на тези територии са първостепенни, и приемат като свещен дълг задължението да оказват възможно най-голямо съдействие за благополучието на жителите на тези територии в рамките на системата за международен мир и сигурност, установена в настоящия [у]став […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-1">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Виенската конвенция</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Виенската конвенция за правото на договорите, съставена във Виена на 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331, наричана по-нататък „Виенската конвенция“), предвижда в последната алинея от преамбюла си, че държавите — страни по тази конвенция „потвърждав[ат], че нормите на международното обичайно право, както и преди, ще уреждат въпросите, които не са решени в разпоредбите [ѝ]“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от същата конвенция е озаглавен „Международни споразумения извън обсега на действие на тази конвенция“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-69" title="page-1">
      „Фактът, че тази конвенция не се прилага нито по отношение на международни споразумения, сключени между държави и други субекти на международното право или между такива други субекти на международното право, нито по отношение на международни споразумения, които не са сключени в писмена форма, не засяга:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-70" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-71" title="page-1">
      b) прилагането към тях на нормите, съдържащи се в тази конвенция, под чието действие те биха попаднали по силата на международното право независимо от тази конвенция;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-1">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 29 от Виенската конвенция е озаглавен „Териториален обсег на договорите“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-74" title="page-1">
      „Ако от договора не личи друго намерение или не е установено по друг начин, договорът е задължителен за всяка страна по отношение на цялата ѝ територия“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 34 от тази конвенция е озаглавен „Общо правило, отнасящо се до трети държави“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-1">
      „Договорът не създава задължения или права за трета държава без нейното съгласие за това“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 35 от посочената конвенция е озаглавен „Договори, предвиждащи задължения за трети държави“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-78" title="page-1">
      „Задължение за трета държава възниква от разпоредба на договор, ако страните по договора имат намерение да направят от тази разпоредба средство за създаване на задължение и ако третата държава изрично поеме това задължение в писмена форма“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 36 от същата конвенция е озаглавен „Договори, предвиждащи права за трети държави“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-80" title="page-1">
      „1. Право за трета държава възниква от разпоредба на договор, ако страните по договора имат намерение посредством тази разпоредба да предоставят такова право на трета държава или на група държави, към която тя принадлежи, или на всички държави и ако третата държава се съгласява с това. Нейното съгласие ще се предполага дотогава, докогато липсва доказателство за противното, ако договорът не предвижда друго.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-81" title="page-1">
      2. Държавата, ползваща се от правото по точка 1, е длъжна да зачита условията за ползуване от това право, предвидени от договора или установени в съответствие с договора“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Резолюция III към заключителния акт на Третата конференция на ООН по морско право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Резолюция III към заключителния акт на Третата конференция на ООН по морско право от 30 април 1982 година предвижда, че „в случая на територия, чийто народ не е достигнал пълна независимост или друг режим на автономия, признат от Обединените нации, или на територия под колониална зависимост, разпоредбите, отнасящи се до данъците и лихвите, разглеждани в [Конвенцията на ООН по морско право, съставена в Монтего Бей на 10 декември 1982 година (наричана по-нататък „Конвенцията на ООН по морско право“),] се прилагат в полза на народа на тази територия с цел да се способства за неговото благоденствие и развитие“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението за асоцииране</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 март 2000 г. влиза в сила Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна, подписано в Брюксел на 26 февруари 1996 г. (ОВ L 70, 2000 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 73, стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението за асоцииране“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1, параграф 1 от това споразумение гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-87" title="page-1">
      „1. Установява се асоциация между [Европейската общност и Европейската общност за въглища и стомана] и нейните държави членки, от една страна, и Мароко, от друга страна“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 94 от споразумението предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-89" title="page-1">
      „Настоящото споразумение се прилага, от една страна, на териториите, на които се прилагат Договорите за създаване на Европейската общност и Европейската общност за въглища и стомана, при условията, предвидени в тези Договори, и от друга страна — на територията на Кралство Мароко“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението в областта на рибарството от 2006 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 22 май 2006 г. Съветът приема Регламент (ЕО) № 764/2006 относно сключване на Споразумението за партньорство между Европейската общност и Кралство Мароко (ОВ L 141, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 8, стр. 216). Член 1 от този регламент гласи: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-92" title="page-1">
      „Споразумението за партньорство между Европейската общност и Кралство Мароко се одобрява от името на Общността“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от преамбюла на Споразумението за партньорство в рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко (ОВ L 141, 2006 г., стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението в областта на рибарството от 2006 г.“) и от членове 1 и 3 от него, то има за цел да засили отношенията на сътрудничество между Европейската общност и Кралство Мароко, особено в контекста на Споразумението за асоцииране, като установи в областта на рибарството партньорство, чиято цел е да се въведе отговорен риболов в риболовните зони на Мароко и ефективното прилагане на мароканската политика за рибарството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 11 от Споразумението в областта на рибарството от 2006 г. предвижда, че то се прилага, що се отнася до Кралство Мароко, „към територията на Мароко и водите под юрисдикцията на Мароко“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 2, буква а) от това споразумение се уточнява, че за целите на същото споразумение, протокола и приложението към него понятието „риболовна зона на Мароко“ означава „водите в които Кралство Мароко има суверенитет или юрисдикция“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелства, предхождащи спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За целите на настоящото производство обстоятелствата, предхождащи спора, изложени по-специално в точки 1—72 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат предадени накратко по следния начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Международният контекст</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Западна Сахара е територия, намираща се в северозападната част на африканския континент, която е колонизирана от Кралство Испания в края на XIX век, след което става испанска провинция. През 1963 г. тя е включена от Организацията на обединените нации в „предварителния списък с територии, към които се прилага Декларацията за даване на независимост на колониалните страни и народи [Резолюция 1514 (XV) на Общото събрание на Организацията на обединените нации]“, като несамоуправляваща се територия, управлявана от Кралство Испания, по смисъла на член 73 от Устава на Организацията на обединените нации. Тя фигурира и до днес в списъка на несамоуправляващите се територии, съставен от генералния секретар на Организацията на обединените нации въз основа на сведенията, предадени на основание член 73, буква д) от този устав.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 20 декември 1966 г., в 1500-ото си пленарно заседание Общото събрание на Организацията на обединените нации приема Резолюция 2229 (XXI) по въпроса за Ифни и Испанска Сахара, потвърждаваща „неотменимото право на народ[а] на Испанска Сахара на самоопределение съгласно Резолюция 1514 (XV) на Общото събрание [на Организацията на обединените нации]“, и иска от Кралство Испания, в качеството му на упражняващо административна власт, „да приеме възможно най-бързо […] правила за провеждане на референдум под егидата на Организацията на обединените нации, за да се позволи на местното население на територията свободно да упражни правото си на самоопределение“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 24 октомври 1970 г. в 1883-ото си пленарно заседание Общото събрание на Организацията на обединените нации приема Резолюция 2625 (XXV), с която одобрява „Декларация относно принципите на международното право, свързани с приятелските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на ООН“, чийто текст е приложен към резолюцията. Тази декларация „тържествено прокламира“ по-специално „принципа на равноправието и самоопределението на народите“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Front populaire pour la libération de la Saguia el-Hamra et du Rio de oro (Front Polisario) (Народeн фронт за освобождение на Сегиет ел Хамра и Рио де Оро (Фронт Полисарио) е организация, създадена на 10 май 1973 г. в Западна Сахара. В член 1 от своя устав тя се определя като „движение за национално освобождение“, чиито членове водят „борба за пълна независимост и възстановяване на суверенитета на народа сахрави на цялата територия на Сахарската арабска демократична република“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 20 август 1974 г. Кралство Испания изпраща писмо до генералния секретар на Организацията на обединените нации, в което обявява решението си да проведе под егидата на Организацията на обединените нации референдум, който да даде възможност на народа на Западна Сахара да упражни правото си на самоопределение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 16 октомври 1975 г. Международният съд —, в качеството си на главен съдебен орган на Организацията на обединените нации и по искане на Общото събрание на Организацията на обединените нации, свързано с дейностите ѝ по деколонизация на Западна Сахара — дава консултативно становище „Западна Сахара“ (CIJ Recueil 1975, стр. 12, наричано по-нататък „консултативното становище за Западна Сахара“). В параграф 162 от това становище Международният съд приема следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-105" title="page-1">
      „Доказателствата и сведенията, предоставени на [Международния съд], сочат, че към момента на испанската колонизация между султана на Мароко и някои племена, живеещи на територията на Западна Сахара, са съществували правни връзки на подчинение. Те сочат също така, че са съществували права, включително определени поземлени права, представляващи правни връзки между мавританското обединение, както то се схваща от [Международния съд], и територията на Западна Сахара. [Международният съд] обаче стигна до заключението, че от предоставените му доказателства и сведения не се установява наличието на каквото и да било отношение на териториален суверенитет между територията на Западна Сахара, от една страна, и Кралство Мароко или цялото мавританско обединение, от друга страна. Следователно [Международният съд] не установи да са налице правни връзки от такова естество, че да променят прилагането на Резолюция 1514 (XV) [на Общото събрание на Организацията на обединените нации], що се отнася до деколонизирането на Западна Сахара, и по-специално до прилагането на принципа на самоопределение посредством свободното и непринудено изразяване на волята на народите на територията. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В параграф 163 от консултативното становище за Западна Сахара Международният съд по-конкретно посочва:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-107" title="page-1">
      „[Становището на Международния съд е], [щ]о се отнася до въпрос I, […], че към момента на колонизирането ѝ от Испания Западна Сахара (Rio de Oro и Sakiet El Hamra) не е била ничия територия (terra nullius); […], що се отнася до въпрос II, […], че между територията и Кралство Мароко са съществували правни връзки с посочените в параграф 162 от това становище характеристики [и] че между територията и мавританското обединение са съществували правни връзки с посочените в параграф 162 от това становище характеристики“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В реч, произнесена в деня на публикуването на консултативното становище за Западна Сахара, кралят на Мароко декларира, че „целият свят е признал, че [Западна] Сахара принадлежи“ на Кралство Мароко и че „то трябва мирно да си възстанови тази територия“, и приканва за организирането на шествие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 6 ноември 1975 г. в 1854-ото си заседание Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 380 (1975) за Западна Сахара, в която „[и]зразява съжаление за провеждането на [обявеното] шествие“, и „[п]ризовава [Кралство] Мароко незабавно да изтегли от територията на Западна Сахара всички участници в [това] шествие“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 26 февруари 1976 г. Кралство Испания уведомява генералния секретар на Организацията на обединените нации, че считано от тази дата, преустановява присъствието си в Западна Сахара и се счита за освободено от всякаква отговорност с международен характер, свързана с управлението на тази територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Междувременно в този регион избухва въоръжен конфликт между Кралство Мароко, Ислямска република Мавритания и Фронта Полисарио. Поради това част от населението на Западна Сахара, главно от народа сахрави, бяга от тази територия и намира убежище в лагери, разположени на алжирска територия, в близост до границата със Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ден след като Кралство Испания прекратява присъствието си в Западна Сахара, Фронт Полисарио обявява създаването на Сахарската арабска демократична република (САДР). До момента нито Европейският съюз, нито някоя от неговите държави членки са признали САДР.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 14 април 1976 г. Кралство Мароко сключва с Ислямска република Мавритания договор за разделяне на територията на Западна Сахара и анексира частта от тази територия, предоставена му по силата на този договор. На 10 август 1979 г. Ислямска република Мавритания сключва мирно споразумение с Фронта Полисарио, с което се отказва от всякакви териториални претенции върху Западна Сахара. След сключването му Кралство Мароко поема контрола над освободената от мавританските сили територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 21 ноември 1979 г. в 75-ото си пленарно заседание Общото събрание на Организацията на обединените нации приема Резолюция 34/37 по въпроса за Западна Сахара, в която „[о]тново потвърждава неотменимото право на народа на Западна Сахара на самоопределение и независимост в съответствие с [Устава на Организацията на обединените нации] […] и целите на [нейната] Резолюция 1514 (XV)“, „[и]зразява дълбоко съжаление за влошаването на положението в резултат на продължаването на окупацията на Западна Сахара от Мароко“, „[н]астоятелно приканва Мароко също да се включи в мирния процес и да преустанови окупацията на територията на Западна Сахара“ и „[п]репоръчва за тази цел [Фронтът Полисарио], представляващ народа на Западна Сахара, да участва пълноценно в търсенето на справедливо, устойчиво и окончателно политическо решение на въпроса за Западна Сахара в съответствие с резолюциите и декларациите на Организацията на обединените нации“. Тази резолюция е последвана от Резолюция 35/19, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации в 56-ото му пленарно заседание, проведено на 11 ноември 1980 г. В точка 10 от тази резолюция Общото събрание на Организацията на обединените нации „[н]астоятелно приканва […] Мароко и [Фронта Полисарио], представляващ народа на Западна Сахара, да започнат преки преговори с цел постигане на окончателно уреждане на въпроса за Западна Сахара“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въоръженият конфликт между Кралство Мароко и Фронта Полисарио продължава до 30 август 1988 г., когато двете страни принципно приемат предложенията по-специално на генералния секретар на Организацията на обединените нации за решаването на конфликта, предвиждащи по-конкретно обявяване на спиране на огъня и организиране на референдум за самоопределение под контрола на Организацията на обединените нации. Тъй като обаче политическо решение не е намерено, военните действия се възобновяват през 2020 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да следи по-специално за спирането на огъня и да подпомага организирането на този референдум, през април 1991 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации създава мисията на Организацията на обединените нации за организиране на референдум в Западна Сахара (Minurso), чийто мандат се удължава всяка година и която съществува и до днес. Резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации редовно потвърждават, че всяко политическо решение трябва да предвижда „самоопределение на народа на Западна Сахара в контекста на договорености, съответстващи на целите и принципите, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации“ (вж. последно Резолюция 2703 (2023) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 30 октомври 2023 г., т. 4).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 6 декември 1995 г., в 82-ото си пленарно заседание Общото събрание на Организацията на обединените нации приема Резолюция 50/33, озаглавена „Действия на чужди, икономически и други интереси, които са пречка за прилагането на Декларацията за даване на независимост на колониалните страни и народи в териториите, които се намират под колониално владичество“, в която по-специално „[о]тново потвърждава неотменното право на народите на колониалните или несамоуправляващите се територии на самоопределение, независимост и използване на природните ресурси на техните територии, както и правото им да разполагат с тези ресурси по най-добрия за техните интереси начин“, „[п]отвърждава ценността на чуждестранните икономически инвестиции, предприети в сътрудничество с населението на несамоуправляващите се територии и в съответствие с неговото желание, за да се даде ценен принос към социално-икономическото развитие на териториите“, „[о]тново декларира, че хищническата експлоатация и ограбването на морските и другите природни ресурси на колониалните или несамоуправляващите се територии от чужди икономически интереси в нарушение на релевантните резолюции на Организацията на обединените нации застрашават целостта и благоденствието на тези територии“ и „приканва всички правителства и всички органи на Организацията на обединените нации да бдят да бъде напълно зачитан и опазен постоянният суверенитет на населението на колониалните или несамоуправляващите се територии над техните природни ресурси“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">До този момент такъв референдум все още не е проведен и Кралство Мароко контролира по-голямата част от територията на Западна Сахара, като издигната и наблюдавана от армията му пясъчна стена разделя тази част от останалата, контролирана от Фронта Полисарио територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споразумението за асоцииране, Споразумението за либерализация и различните споразумения в областта на рибарството, сключени между Съюза и Кралство Мароко, както и техните правни последици</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на Споразумението за асоцииране на 13 декември 2010 г. в Брюксел е подписано Споразумение под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Кралство Мароко за реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти, за замяна на протоколи № 1, № 2 и № 3 и приложенията към тях и за изменение на Евро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Кралство Мароко, от друга страна (ОВ L 241, 2012 г., стр. 4, наричано по-нататък „Споразумението за либерализация“). Това споразумение е одобрено от името на Съюза с Решение № 2012/497/ЕС на Съвета от 8 март 2012 г. (ОВ L 241, 2012 г., стр. 2).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 1985 г. Европейската икономическа общност се ангажира да поеме отговорността за съществуващите споразумения в областта на рибарството, сключени от Кралство Испания и Португалската република с Кралство Мароко, след присъединяването на тези две държави членки към тогавашната Европейска икономическа общност (вж. Решение 87/442/ЕО на Съвета от 13 август 1987 година относно сключването на Споразумение под формата на размяна на писма относно режима на риболов между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко, приложимо на предварителна основа от 1 август до 31 декември 1987 г. (ОВ L 232, 1987 г., стр. 18), и Споразумение под формата на размяна на писма относно режима на риболов между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко, приложимо на предварителна основа от 1 август до 31 декември 1987 г. (ОВ L 232, 1987 г., стр. 19).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 1988 г., 1992 г. и 2006 г. самата Европейска икономическа общност сключва с Кралство Мароко споразумения в областта на рибарството, а именно Споразумение за взаимоотношенията в сектора на морския риболов между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко (ОВ L 99, 1988 г., стр. 49, наричано по-нататък „Споразумението от 1988 г.“), Споразумение за взаимоотношенията в сектора на морския риболов между Европейската икономическа общност и Кралство Мароко (ОВ L 407, 1992 г., стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението от 1992 г.“) и Споразумение в областта на рибарството от 2006 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Приложното поле на тези споразумения обхваща „територията на Мароко и водите под юрисдикцията на Мароко“, без да се уточняват конкретно границите на обхванатите морски зони (вж. в този смисъл член 1 от Споразумението от 1988 г., член 1 от Споразумението от 1992 г. и член 11 от Споразумението в областта на рибарството от 2006 г.).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съществен за всички тези споразумения елемент е плащането на Кралство Мароко на финансово участие в замяна отчасти на това, че мароканските органи издават разрешителни на риболовни кораби на Съюза (вж. в този смисъл член 2, параграф 2 и член 6 от Споразумението от 1988 г.; член 2, параграф 2 и член 7 от Споразумението от 1992 г., както и членове 6 и 7 от Споразумението в областта на рибарството от 2006 г.).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отделни протоколи, валидни съответно за четири години и представляващи неразделна част от същите споразумения, допълнително определят възможностите за риболов, предоставяни на риболовните кораби на Съюза, и срока и условията за използването им (членове 5 и 7 от Споразумението от 1988 г. и Протокол № 1 за определяне на предоставяните от Мароко възможности за риболов и предоставяната от Общността компенсация за периода от 1 март 1988 г. до 29 февруари 1992 г. (ОВ L 99, 1988 г., стр. 61), членове 7 и 9 от Споразумението от 1992 г. и Протокола за определяне на възможностите за риболов и предоставяните от Общността финансова компенсация и финансова помощ (ОВ L 407, 1992 г., стр. 15), членове 5—7 от Споразумението от 2006 г. и Протокол за определяне възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в Споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко (ОВ L 141, 2006 г., стр. 9).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съображение 2 от спорното решение последният протокол за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, а именно Протоколът между Европейския съюз и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и финансовото участие, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Кралство Мароко (ОВ L 328, 2013 г., стр. 2) (наричан по-нататък „Протоколът от 2013 г.“), към Споразумението в областта на рибарството от 2006 г ., е изтекъл на 14 юли 2018 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 19 ноември 2012 г. Фронт Полисарио подава пред Общия съд жалба за отмяна на Решение 2012/497, в която по-конкретно твърди, че като одобрил прилагането на Споразумението за либерализация по отношение на територията на Западна Сахара, Съветът нарушил редица свои международноправни задължения. С решение от 10 декември 2015 г., Front Polisario/Съвет (T‑512/12, EU:T:2015:953), Общият съд отменя частта от Решение 2012/497, с която се одобрява прилагането на Споразумението за либерализация по отношение на територията на Западна Сахара, и установява, че Съветът не е изпълнил задължението си преди приемането на посоченото решение да провери всички обстоятелства по случая, и по-конкретно не е проверил дали експлоатирането на изнасяните за Съюза продукти с произход от тази територия не се извършва в ущърб на народа на посочената територия и дали не е свързано с нарушаване на основните права на съответните лица. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като е сезиран с жалба, подадена от Съвета на 19 февруари 2016 г., с решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), Съдът отменя решение от 10 декември 2015 г., Front Polisario/Съвет (T‑512/12, EU:T:2015:953), и отхвърля като недопустима подадената пред Общия съд жалбата на Фронт Полисарио. Съдът приема второто основание за обжалване, с което се твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в анализа си на процесуалната легитимация на Фронт Полисарио, и по-конкретно приема за основателно оплакването, че Общият съд неправилно е приел, че Споразумението за либерализация е приложимо по отношение на Западна Сахара. Съдът по-специално приема, че по силата на принципа на самоопределение, приложим в отношенията между Съюза и Кралство Мароко, и произтичащото от него право на самоопределение за народа на Западна Сахара, която е несамоуправляваща се територия по смисъла на член 73 от Устава на Организацията на обединените нации, посочената територия има отделен и различен статут от статута на която и да е държава, включително Кралство Мароко. Оттук Съдът заключава, че изразът „територията на Кралство Мароко“ в член 94 от Споразумението за асоцииране не може да се тълкува така, че Западна Сахара да бъде включена в териториалния обсег на това споразумение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решението си от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), Съдът прави този извод и въз основа на обстоятелството, че народът на Западна Сахара трябва да се разглежда като „трета страна“ по смисъла на принципа на относително действие на договорите. Всъщност съгласието на тази трета страна се изисква, за да може тя да бъде засегната от прилагането на Споразумението за асоцииране в случай на включване на територията на Западна Сахара в приложното поле на споразумението, и то без да е необходимо да се определя дали това прилагане може да ѝ навреди или, напротив, да я ползва. Съдът обаче отбелязва, че от решение от 10 декември 2015 г., Front Polisario/Съвет (T‑512/12, EU:T:2015:953), не личи народът на Западна Сахара да е давал такова съгласие по отношение на Споразумението за асоцииране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C‑266/16, EU:C:2018:118), Съдът по-специално посочва, на първо място, че Споразумението в областта на рибарството от 2006 г. се вписва в съвкупност от договорености в рамките на Споразумението за асоцииране. Предвид наличието на тази съвкупност от договорености, Съдът приема, че понятието „територия на Мароко“, съдържащо се в член 11 от Споразумението в областта на рибарството от 2006 г., следва да се разбира по същия начин като понятието „територия на Кралство Мароко“, съдържащо се в член 94 от Споразумението за асоцииране, и заключава, че територията на Западна Сахара не попада в обхвата на понятието „територия на Кралство Мароко“, по смисъла на член 11 от Споразумението в областта на рибарството от 2006 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, при тълкуването на израза „водите, в които Кралство Мароко има суверенитет или юрисдикция“, Съдът установява, че от член 2, параграф 1 и членове 55 и 56 от Конвенцията на Обединените нации по морско право следва, че водите, върху които крайбрежната държава има право да упражнява суверенитет или юрисдикция, се ограничават само до прилежащите към нейната територия води, които попадат в нейното териториално море или в нейната изключителна икономическа зона (ИИЗ). В резултат на това и предвид факта, че територията на Западна Сахара не е част от територията на Кралство Мароко, Съдът заключава, че прилежащите към територията на Западна Сахара води не попадат в мароканската риболовна зона по член 2, буква a) от Споразумението в областта на рибарството от 2006 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, Съдът уточнява, че би било в противоречие с принципа на самоопределение и с принципа на относително действие на договорите в приложното поле на това споразумение да се включат — на основание на израза „водите, в които Кралство Мароко има суверенитет […]“., използван в член 2, буква a) от посоченото Споразумение в областта на рибарството — водите, които са пряко прилежащи към крайбрежието на територията на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, що се отнася до съдържащия се в член 2, буква a) от Споразумението в областта на рибарството от 2006 г. израз „водите, в които Кралство Мароко има […] юрисдикция“, Съдът установява, че Съветът и Комисията са обсъдили по-специално хипотезата, че Кралство Мароко може да се разглежда като „де факто управляващата власт“ или като окупационна власт на територията на Западна Сахара и че подобна квалификация може да се окаже релевантна, за да се определи приложното поле на това споразумение. Съдът отбелязва, че без дори да е необходимо да се разглежда въпросът дали евентуално общото намерение на страните по посоченото споразумение да се придаде на този израз специално значение, за да се вземат предвид подобни обстоятелства, би било в съответствие с правилата на международното право, които обвързват Съюза, подобно намерение не може в никакъв случай да бъде установено в конкретния случай, тъй като категорично е изключена възможността Кралство Мароко да представлява окупационна сила или управляваща власт на територията на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето място, що се отнася до териториалното приложно поле на Протокола от 2013 г., Съдът установява, че изразът „риболовна зона на Мароко“ е използван както в Споразумението в областта на рибарството от 2006 г., така и в този протокол, определяйки териториалното му приложно поле. Съдът приема, че този израз трябва да се разбира като препращане към водите, в които Кралство Мароко има суверенитет или юрисдикция и че вследствие на това той не включва прилежащите към територията на Западна Сахара води.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На шесто място, Съдът приема, че географските координати на изходните линии и на риболовната зона на Кралство Мароко, посочени в разпоредбите на Протокола от 2013 г., са съобщени едва на 16 юли 2014 г. Съдът стига до заключението, че тъй като въпросният протокол влиза в сила на 15 юли 2014 г., споменатите географски координати не са били включени в договорения между страните текст на този протокол. Във всички случаи Съдът счита, че дори и да са били съобщени преди влизането в сила на посочения протокол, посочените географски координати по никакъв начин не биха могли нито да поставят под съмнение тълкуването на израза „риболовна зона на Мароко“, възприето в точка 79 от решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C‑266/16, EU:C:2018:118), нито да разширят приложното поле на същия протокол с прилежащите към територията на Западна Сахара води.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Съдът постановява, че тъй като нито Споразумението в областта на рибарството от 2006 г., нито Протоколът от 2013 г. се прилагат за прилежащите към територията на Западна Сахара води, при разглеждането на този въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които да могат да засегнат валидността на актовете за сключване на тези споразумения от гледна точка на член 3, параграф 5 ДЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорното споразумение и спорното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След постановяване на решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C‑266/16, EU:C:2018:118), с Решение от 16 април 2018 г. Съветът упълномощава Комисията да започне преговори, от името на Съюза, с Кралство Мароко за изменение на Споразумението в областта на рибарството от 2006 г., и по-специално за включване в приложното поле на това споразумение на прилежащите към територията на Западна Сахара води. След приключването на преговорите, на 24 юли 2018 г. са парафирани ново Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Съюза и Кралство Мароко, нов протокол за прилагане на това споразумение, включително приложение и допълнения към посочения протокол, и размяна на писма, придружаваща разглежданото споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 14 януари 2019 г. Съюзът и Кралство Мароко подписват в Брюксел Споразумение за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко (ОВ L 77, 2019 г., стр. 8, наричано по-нататък „Споразумението в областта на рибарството“), протокол за прилагането на това споразумение (ОВ L 77, 2019 г., стр. 18, наричан по-нататък „протоколът за прилагане“) и размяна на писма, придружаваща това споразумение (ОВ L 77, 2019 г., стр. 53, наричана по-нататък „размяната на писма“) (наричани по-нататък заедно „спорното споразумение“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1, буква з) от Споразумението в областта на рибарството за целите на това споразумение „риболовна зона“ означава „водите на централната източна част на Атлантическия океан между 35°47’18’’ с.ш. и 20°46’13’’ с.ш., включително водите, прилежащи към Западна Сахара[…], които обхващат всички зони на управление“. Уточнено е също така, че това „определение не засяга евентуалните преговори във връзка с определянето на морските зони на съседните крайбрежни държави с излаз на риболовната зона и като цяло правата на трети държави“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5, параграфи 1 и 2 от Споразумението в областта на рибарството предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-142" title="page-1">
      „1. Корабите на Съюза могат да извършват риболовни дейности в риболовната зона, обхваната от настоящото споразумение, само ако притежават разрешение за риболов, дадено в съответствие с това споразумение. Всяка риболовна дейност, извършвана в риболовната зона извън рамките на настоящото споразумение, се забранява.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-143" title="page-1">
      2. Органите на Кралство Мароко издават разрешения за риболов на корабите на Съюза единствено в съответствие с настоящото споразумение. Забранява се издаването на разрешения за риболов на корабите от Съюза извън рамките на настоящото споразумение, по-конкретно под формата на преки разрешения за риболов“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграф 1 от Споразумението в областта на рибарството предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-145" title="page-1">
      „С оглед на осигуряването на регулаторна рамка за устойчиво рибарство корабите на Съюза, извършващи дейност в риболовната зона, трябва да спазват законовите и подзаконовите актове на Мароко, уреждащи риболовните дейности в тази зона, освен ако в настоящото споразумение не е предвидено друго […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12, параграфи 1—4 от Споразумението в областта на рибарството гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-147" title="page-1">
      „1. Финансовото участие е определено в протокола.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-148" title="page-1">
      2. Финансовото участие, посочено в параграф 1, включва:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-149" title="page-1">
      a) финансова компенсация от Съюза във връзка с достъпа на корабите на Съюза до риболовната зона;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-150" title="page-1">
      б) таксите, плащани от собствениците на кораби на Съюза;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-151" title="page-1">
      в) секторна подкрепа от Съюза за прилагането на политика за устойчиво рибарство и управление на океаните, която е обект на годишно и многогодишно програмно планиране.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-152" title="page-1">
      3. Предоставяното от Съюза финансово участие се изплаща всяка година съгласно протокола [за прилагане].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-153" title="page-1">
      4. Страните разглеждат справедливото географско и социално разпределение на социално-икономическите ползи, произтичащи от настоящото споразумение, по-специално по отношение на инфраструктурата, основните социални услуги, създаването на предприятия, професионалното обучение и проектите за развитие и модернизация на сектора на рибарството, за да се уверят, че посоченото разпределение носи на съответното население ползи, които са пропорционални на риболовните дейности“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 13, параграф 1 от Споразумението в областта на рибарството предвижда: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-155" title="page-1">
      „Създава се Съвместен комитет, съставен от представители на страните. Той отговаря за наблюдението на прилагането на настоящото споразумение и може да приема изменения на протокола [за прилагане]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 14 от Споразумението в областта на рибарството предвижда: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-157" title="page-1">
      „Настоящото споразумение се прилага на териториите, където се прилагат, от една страна, Договорът [за ЕС] и Договорът [за функционирането на ЕС], а от друга — законовите и подзаконовите актове, посочени в член 6, параграф 1 от настоящото споразумение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 16 от Споразумението в областта на рибарството гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-159" title="page-1">
      „Протоколът [за прилагане] и [размяната на писма] са неделима част от настоящото споразумение […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6, параграфи 1 и 2 от Протокола за прилагане предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-161" title="page-1">
      „1. Финансовата компенсация по член 12, параграф 2, буква а) от Споразумението в областта на рибарството и таксите по член 12, параграф 2, буква б) от Споразумението в областта на рибарството са предмет на справедливо географско и социално разпределение от гледна точка на социално-икономическите ползи, за да се гарантира, че посоченото разпределение носи ползи на съответното население в съответствие с член 12, параграф 4 от Споразумението в областта на рибарството.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-162" title="page-1">
      2. Най-късно три месеца след началната дата на прилагане на настоящия протокол органите на Кралство Мароко представят метода, осигуряващ географското и социалното разпределяне, посочено в параграф 1, както и схемата за разпределяне на средствата, която трябва да бъде обсъдена в рамките на Съвместния комитет“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във втора алинея от размяната на писма се посочва:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-164" title="page-1">
      „След проведените преговори [Съюзът] и Кралство Мароко се споразумяха за следното:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-165" title="page-1">
      1. По отношение на Западна Сахара страните потвърждават подкрепата си за процеса под егидата на Организацията на обединените нации, както и своята поддръжка на усилията на [генералния секретар на Организацията на обединените нации] за намиране на окончателно политическо решение в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и въз основа на резолюциите на [Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации].
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-166" title="page-1">
      2. Споразумението в областта на рибарството се сключва, без да се засягат съответните позиции:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">на [Съюза], по отношение на статута на Западна Сахара като неавтономна територия, чиито прилежащи води попадат в обхвата на риболовната зона, определена в член 1, буква з) от Споразумението в областта на рибарството, както и на правото ѝ на самоопределение, като позоваването на мароканските законови и подзаконови актове [не] предопределя неговата позиция;</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">на Кралство Мароко, за което регионът на Сахара съставлява неразделна част от националната територия, върху която то упражнява пълния си суверенитет както върху останалата част от националната територия. Мароко счита, че всяко решение на този регионален спор следва да се основава на неговата инициатива за автономия“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 4 март 2019 г. Съветът приема спорното решение. Член 1, първа алинея от това решение гласи: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-170" title="page-1">
      „Споразумението [в областта на рибарството], протоколът за прилагането му и размяната на писма […] се одобряват от името на Съюза“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 3—5 и 7—12 от спорното решение гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-172" title="page-1">
      „(3) В своето решение по дело C‑266/16 в отговор на преюдициално запитване относно действителността и тълкуването на [Споразумението в областта на рибарството от 2006 г.] и на протокола за прилагането му Съдът постанови, че [това] споразумение[…] и протоколът за прилагането му не са приложими по отношение на прилежащите към територията на Западна Сахара води.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-173" title="page-1">
      (4) Съюзът не предопределя резултата от провеждания под егидата на Организацията на обединените нации политически процес относно окончателния статут на Западна Сахара и последователно е потвърждавал ангажимента си за уреждането на спора в Западна Сахара, понастоящем включена от Организацията на обединените нации в списъка на несамоуправляващите се територии и управлявана в голяма степен от Кралство Мароко. Съюзът подкрепя изцяло положените усилия от генералния секретар на Организацията на обединените нации и от личния му пратеник за подпомагане на страните да постигнат справедливо, трайно и взаимноприемливо политическо решение, което да позволи самоопределението на народа на Западна Сахара в рамките на договорености, съобразени с принципите и целите на Устава на Организацията на обединените нации, така както са залегнали в резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации […].
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-174" title="page-1">
      (5) Следва да бъде възможно флотовете на Съюза да продължат риболовните си дейности, извършвани от влизането в сила на [Споразумението в областта на рибарството от 2006 г.], а приложното поле на [това] споразумение следва да бъде определено така, че да включва и прилежащите към територията на Западна Сахара води. Продължаването на партньорството в областта на рибарството е също така много важно, за да може посочената територия да продължи да се ползва от секторната подкрепа, предоставяна по споразумението, в съответствие с правото на Съюза и международното право, включително правата на човека, и в полза на съответното население.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-175" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-176" title="page-1">
      (7) Целта на Споразумението в областта на рибарството е да се даде възможност на Съюза и Кралство Мароко да си сътрудничат по-тясно с цел да бъдат насърчени политиката на устойчиво рибарство и отговорното използване на рибните ресурси в риболовната зона, определена в Споразумението в областта на рибарството, както и да бъдат подкрепени усилията на Кралство Мароко, насочени към развитие на сектора на рибарството и на синята икономика. По този начин то допринася за постигането на целите на Съюза по член 21 [ДЕС].
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-177" title="page-1">
      (8) Комисията направи оценка на възможното въздействие на Споразумението в областта на рибарството върху устойчивото развитие, по-специално с оглед на ползите за съответното население и използването на природните ресурси на съответните територии.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-178" title="page-1">
      (9) В съответствие с тази оценка тя прецени, че Споразумението в областта на рибарството би било много полезно за съответното население поради положителното социално-икономическо въздействие за това население, по-специално от гледна точка на заетостта и инвестициите, както и поради въздействието му върху развитието на сектора на рибарството и сектора за преработка на продукти от риболов.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-179" title="page-1">
      (10) Освен това бе преценено, че Споразумението в областта на рибарството е най-добрата гаранция за устойчиво използване на природните ресурси на прилежащите към Западна Сахара води, тъй като риболовната дейност е съобразена с най-добрите научни становища и препоръки в тази област и към нея се прилагат подходящи мерки за наблюдение и контрол.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-180" title="page-1">
      (11) С оглед на съображенията, изложени в решение [от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C‑266/16, EU:C:2018:118)], Комисията заедно с Европейската служба за външна дейност [(ЕСВД)] предприе всички разумни и осъществими в настоящия контекст мерки, за да осигури подходящо участие на съответното население с цел да се потвърди неговото съгласие. В Западна Сахара и Кралство Мароко бяха проведени обширни консултации, като участвалите в тях социално-икономически и политически заинтересовани страни се изказаха категорично в подкрепа на сключването на Споразумението в областта на рибарството. Въпреки това [Фронт Полисарио] и някои други заинтересовани страни не приеха да участват в процеса на консултации.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-181" title="page-1">
      (12) Тези, които не приеха да участват в процеса, отхвърлиха прилагането на Споразумението в областта на рибарството и на протокола за прилагането му по отношение на водите, прилежащи към Западна Сахара, тъй като считат по същество, че Споразумението в областта на рибарството ще затвърди положението на Кралство Мароко на територията на Западна Сахара. Нищо обаче в условията на Споразумението в областта на рибарството или на протокола за прилагането му не дава основание да се предполага, че с него се признават суверенитетът или суверенните права на Кралство Мароко над Западна Сахара и прилежащите към нея води. Освен това Съюзът ще продължи с още по-големи усилия да подкрепя започналия и продължаващ под егидата на Организацията на обединените нации процес за мирно разрешаване на спора“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На основание член 17 от Споразумението в областта на рибарството същото споразумение, протоколът за прилагането му и размяната на писма влизат в сила на 18 юли 2019 г. (ОВ L 195, 2019 г., стр. 1).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Протоколът за прилагане, уреждащ условията за достъп до прилежащите към територията на Западна Сахара риболовни зони, се прилага за срок от четири години, считано от датата на неговото влизане му в сила, тоест до 17 юли 2023 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 10 и 12 юни 2019 г. Фронт Полисарио подава в секретариата на Общия съд две жалби — по дело T‑344/19 с искане за отмяна на спорното решение и по дело T‑356/19 с искане за отмяна на Регламент (ЕС) 2019/440 на Съвета от 29 ноември 2018 година за разпределяне на възможностите за риболов по Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко и протокола за прилагането му (ОВ L 77, 2019 г., стр. 1), ако Общият съд установи, че този регламент е временна мярка, която не допуска Фронт Полисарио да се разглежда като пряко засегнат от спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С обжалваното съдебно решение Общият съд по-специално отменя спорното решение и постановява, че правните последици от това решение ще бъдат запазени за период, не по-дълъг от срока по член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или, ако в този срок бъде подадена жалба пред Съда, до обявяването на решението на Съда по нея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, Общият съд разглежда двете твърдения за липса на процесуални предпоставки, които Съветът, подкрепен от Кралство Испания, Френската република, Комисията, както и Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Nord, Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Centre и Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Sud (наричани по-нататък заедно „CPMM“), излага главно, що се отнася до жалбата с искане за отмяна на спорното решение: първо, че Фронт Полисарио не е процесуално правоспособен пред съдилищата на Съюза и второ, че не е процесуално легитимиран да подаде жалба срещу спорното решение, като ги отхвърля, съответно в точки 132—159 и в точки 171—268 от обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, след като отхвърля първото основание за отмяна, изтъкнато от Фронт Полисарио в подкрепа на неговите искания и изведено от липсата на компетентност на Съвета да приеме спорното решение, Общият съд разглежда в точки 276—364 от обжалваното съдебно решение третото основание за отмяна, с което по същество се твърди нарушение от Съвета на задължението да спазва изискванията, които Съдът извежда от принципа на самоопределение и от принципа на относително действие на договорите, както са уточнени в решения от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), и от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C‑266/16, EU:C:2018:118). В точка 364 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че при приемането на спорното решение Съветът не е взел предвид в достатъчна степен всички релевантни данни за положението на Западна Сахара и неправилно е счел, че разполага със свобода на преценка да реши дали следва да се съобрази с изискването народът на тази територия да изрази съгласието си с прилагането на спорното споразумение към тази територия в качеството си на трета за него страна, в съответствие с възприетото от Съда тълкуване на принципа на относително действие на договорите и на свързания с него принцип на самоопределение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда и исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на председателя на Съда от 15 февруари 2022 г. дела C‑778/21 P и C‑798/21 P са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решения на председателя на Съда от 27 май 2022 г. Унгария, Португалската република и Словашката република са допуснати да встъпят в производството в подкрепа на исканията на Съвета по дело C‑798/21 P.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на председателя на Съда от 16 юни 2022 г. Кралство Белгия също е допуснато да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета по дело C‑798/21 P. Впоследствие обаче тази държава членка не взема участие в писмената фаза на производството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата на Комисията (по дело C‑778/21 P) от Съда се иска:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени точки 1 и 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли първоинстанционната жалба на Фронт Полисарио или, ако реши, че делото не е в състояние, позволяващо по него да се постанови окончателно решение, да върне делото на Общия съд, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Фронт Полисарио да заплати съдебните разноски по двете производства, включително тези на жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата на Съвета (по дело C‑798/21 P) от Съда се иска:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени частта от обжалваното съдебно решение, с която се отменя спорното решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да постановени окончателно решение по въпросите, предмет на жалбата пред Съда, и да отхвърли жалбата на Фронт Полисарио по дело T‑344/19,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Фронт Полисарио да заплати съдебните разноски в производството по обжалване пред Съда и в производството по дело T‑344/19 и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">при условията на евентуалност, да запази правните последици на спорното решение за период от дванадесет месеца, считано от датата на обявяване на настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фронт Полисарио иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбите,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, направени от Фронт Полисарио в рамките на настоящото дело, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Съвета да заплати всички съдебни разноски, направени от Фронт Полисарио в рамките на настоящото производство и пред Общия съд в първоинстанционното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Френската република иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени частта от обжалваното съдебно решение, с която се отменя спорното решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да постанови окончателно решение по въпросите, предмет на настоящите жалби, и да отхвърли жалбата на Фронт Полисарио или, ако Съдът приеме, че делото не е в състояние, позволяващо по него да се постанови окончателно решение, да върне делото на Общия съд, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">при условията на евентуалност, поради изложените от Съвета и Комисията мотиви, да бъдат запазени правните последици на спорното решение за период от осемнадесет месеца, считано от датата на обявяване на настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">CPMM искат от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да обяви жалбата на Фронт Полисарио за недопустима или най-малкото за неоснователна и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Фронт Полисарио да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Кралство Испания иска от Съда да уважи жалбата на Комисията по дело C‑778/21 P и жалбата на Съвета по дело C‑798/21 P. Кралство Белгия, Унгария, Португалската република и Словашката република искат от Съда да уважи жалбата на Съвета.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбите</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбите си Комисията, жалбоподател по дело C‑778/21 P, и Съветът, жалбоподател по дело C‑798/21 P, изтъкват съответно пет и четири основания. С първите три основания на жалбата по дело C‑778/21 P и първите две основания на жалбата по дело C‑798/21 P се твърдят грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал във връзка с допустимостта на жалбата на Фронт Полисарио, а с четвъртото и петото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и с третото и четвъртото основание на жалбата по дело C‑798/21 P се твърдят грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал при разглеждането на основателността на жалбите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и първото основание на жалбата по дело C‑798/21 P, с които се твърди липса на процесуална правоспособност на Фронт Полисарио</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първите си основания Съветът и Комисията упрекват Общия съд, че допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 142—158 от обжалваното съдебно решение признал, че Фронт Полисарио разполага с процесуална правоспособност пред съда на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези две институции, Френската република и CRMM по същество твърдят, че Фронт Полисарио не притежава правосубектност нито съгласно международното право, нито съгласно правото на Съюза. Освен това те възразяват срещу позоваването на принципа на ефективна съдебна защита, за да се признае право на Фронт Полисарио да подава жалби пред Общия съд в защита на правото на самоопределение на народа на Западна Сахара, тъй като има риск това да доведе до допустимост на всяка жалба, подадена пред съда на Съюза в качеството му на „вътрешен“ съд, дори и тази жалба да се отнася до разрешим въз основа на международното право и иницииран от субект на международното право спор, който не може да бъде отнесен пред международен съд. Според Съвета правото на ефективна съдебна защита не означава, че достъпът до съдилищата на Съюза е универсален и не зависи от предвидените в член 263, четвърта алинея ДФЕС условия за допустимост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Комисията счита, че макар Фронт Полисарио действително да участва в търсенето на „политическо решение“ на въпроса за окончателния статут на територията на Западна Сахара, както е посочено в точки 143 и 144 от обжалваното съдебно решение, значението на Резолюция 34/37 на Общото събрание на Организацията на обединените нации, цитирана от Общия съд и спомената в точка 33 от настоящото решение, следва да се разглежда в перспектива. Наистина в тази резолюция се препоръчвало участието на Фронт Полисарио в качеството му на „представител“ на народа на Западна Сахара в политическото решение на конфликта, свързан с тази територия. Макар и да не е обвързваща, тя все пак предхожда появата на някаква форма на местна представителност на населението на Западна Сахара чрез избори с всеобщо пряко гласуване. Съюзът никога не е признавал Фронт Полисарио по друг начин освен като една от „страните“ в мирен процес, провеждан на равнище на Организацията на обединените нации, и точният дял на народа на Западна Сахара, който към днешна дата се считал за представляван от него, остава неясен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е възприел разширително тълкуване на понятието „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, което не отчита границите на ролята и представителността на Фронт Полисарио в международното право, и като е отхвърлил в точка 155 от обжалваното съдебно решение и в точка 103 от решение от 29 септември 2021 г., Front Polisario/Съвет (T‑279/19, EU:T:2021:639), доводите на Съвета в това отношение. Общият съд неправилно приел, че представителността на Фронт Полисарио в рамките на процеса за политическо разрешаване на спора на равнище на Организацията на обединените нации обосновава предоставянето му на статут на „юридическо лице“, за да му се даде възможност да оспори валидността на решение за сключването на споразумение, което не било от значение за разрешаването на спора. Ролята на Фронт Полисарио на международно равнище се ограничавала до способността му да участва като представител на народа на Западна Сахара в преговорите, провеждани под егидата на Организацията на обединените нации относно окончателния статут на Западна Сахара в съответствие с Резолюция 34/37 на Общото събрание на Организацията на обединените нации, посочена в точка 33 от настоящото решение. Фактът, че институциите на Съюза признавали съществуването на спор, който е предмет на преговори в рамките на Организацията на обединените нации, по никакъв начин не означавал, че Съюзът или неговите институции признават Фронт Полисарио за свой партньор, тъй като Съюзът не бил страна по тези преговори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фронт Полисарио не приема тези доводи. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както по същество припомня Общият съд в точки 135 и 136 от обжалваното съдебно решение, макар съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС всяко физическо или юридическо лице да може да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение, Съдът все пак вече е признал процесуална правоспособност пред съдилищата на Съюза на определени образувания, независимо от това дали са учредени като юридическо лице по националното си право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както установява Общият съд в точка 137 от обжалваното съдебно решение, такъв е случаят по-специално когато, от една страна, разглежданото образувание разполага с достатъчно представителност по отношение на лицата, чиито изведени от правото на Съюза права твърди, че защитава, както и с необходимата самостоятелност и отговорност, за да влиза в правоотношения, определени от същото право, а от друга страна, е признато от институциите като участник в преговори относно тези права (вж. в този смисъл решения от 8 октомври 1974 г., Union syndicale — Service public européen и др./Съвет, 175/73, EU:C:1974:95, т. 9—17, и от 8 октомври 1974 г., Syndicat général du personnel des organismes européens/Комисия,18/74, EU:C:1974:96, т. 5—13).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както отбелязва Общият съд в точка 138 от обжалваното съдебно решение, такъв е случаят и когато институциите на Съюза са приели това образувание за самостоятелен субект, носител на собствени права и задължения. Всъщност последователността и справедливостта налагат на такова образувание да се признае процесуална правоспособност, за да оспори мерки, ограничаващи неговите права, или неблагоприятни за него решения на институциите (вж. в този смисъл решения от 28 октомври 1982 г., Groupement des Agences de voyages/Комисия, 135/81, EU:C:1982:371, т. 9—11, от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 107—112, и от 15 юни 2017 г., Al-Faqih и др./Комисия, C‑19/16 P, EU:C:2017:466, т. 40).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем в точка 139 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно припомня, че видно от практиката на Съда, понятието „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС не може да се тълкува ограничително (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава), C‑872/19 P, EU:C:2021:507, т. 44).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая следва да се констатира, както е направил генералният адвокат в точка 82 от заключението си по съединени дела Комисия/Front Polisario и Съвет/Front Polisario (C‑779/21 P и C‑799/21 P, EU:C:2024:260), че Фронт Полисарио се е самопровъзгласил за освободително движение, възникнало, за да се бори за определен бъдещ модел на управление на територията на Западна Сахара, а именно за независимост на тази територия, понастоящем от Кралство Мароко, и създаване на суверенна сахравска държава. Така движението има за цел да създаде независима държава при упражняване на правото на самоопределение на народа на несамоуправляващата се територия на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото движението цели именно, въз основа на правото на самоопределение на народа на Западна Сахара, да установи държавен правен ред за тази територия, не може да се изисква, за да му бъде призната процесуална правоспособност пред съдилищата на Съюза, то да е учредено като юридическо лице в съответствие с конкретен национален правен ред.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Фронт Полисарио — макар и статутът му на „националноосвободително движение“ да не е признат нито от Организацията на обединените нации, нито от Съюза и държавите членки — все пак е един от легитимните участници в посочения в точка 35 от настоящото решение процес на определяне на бъдещето на Западна Сахара под егидата на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, чиито решения са задължителни за всички държави членки и институции на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че Фронт Полисарио, който участва също и в различни международни форуми, по-специално в Африка, и поддържа двустранни правоотношения на международно равнище, присъства в правния мир в степен, достатъчна да му се признае процесуална правоспособност пред съдилищата на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Колкото до въпроса дали това образувание може легитимно да представлява интересите на народа на Западна Сахара, той касае неговата процесуална легитимация да подаде жалба за отмяна на спорното решение, а не процесуалната му правоспособност пред съда на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, доводите относно непризнаването на правосубектност на Фронт Полисарио в правните системи на държавите членки или относно факта, че нито един съд не е признал неговата процесуална правоспособност, са несъстоятелни. Всъщност, както отбелязва Общият съд в точка 136 от обжалваното съдебно решение, макар съдържащото се в член 263, четвърта алинея ДФЕС понятие „юридическо лице“ по принцип да предполага наличие на правосубектност, която се проверява с оглед на националното право, по което е учредено въпросното юридическо лице, то не съвпада непременно с понятията от различните правни системи на държавите членки. В това отношение следва също да се отбележи, че Съдът е признал, че трета държава, като държава с международна правосубектност, трябва да се счита за „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава), C‑872/19 P, EU:C:2021:507, т. 53).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е заключил, че Фронт Полисарио има процесуална правоспособност пред съдилищата на Съюза по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно първото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и първото основание на жалбата по дело C‑798/21 P трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто и третото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и второто основание на жалбата по дело C‑798/21 P, с които се твърди, че Фронт Полисарио не е пряко и лично засегнат от спорното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията, с второто и третото основание на жалбата по дело C‑778/21 P, и Съветът, с първата и втората част от второто основание на жалбата по дело C‑798/21 P Комисията и Съветът твърдят, че в точка 259 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е приел, че Фронт Полисарио е пряко засегнат от спорното решение по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, а в точка 268 от обжалваното съдебно решение — че е лично засегнат от това решение по смисъла на тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание на жалбата по дело C‑778/21 P и първата част на второто основание на жалбата по дело C‑798/21 P, с които се твърди, че Фронт Полисарио не е пряко засегнат от спорното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът и Комисията поддържат, че в точка 259 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е заключил, че Фронт Полисарио е пряко засегнат от спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията поддържа по-специално, че Общият съд е нарушил правото на Съюза, като е приел, че някои последици от спорното решение и от спорното споразумение отговарят на условията, позволяващи да се установи, че Фронт Полисарио е пряко засегнат от спорното решение, докато спорното споразумение, което това решение имало за цел да одобри от името на Съюза, се ограничава да предоставя достъп до прилежащите към Западна Сахара води в замяна на финансово участие, включващо финансова компенсация във връзка с достъпа, таксите, плащани от собствениците на кораби и секторна подкрепа, като същевременно се е погрижило да признае отделния статут на тази територия и е оставило напълно отворен изхода от процеса, провеждан на равнище на Организацията на обединените нации по отношение на посочената несамоуправляваща се територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Мотивите на Общия съд, с които той отхвърля доводите на институциите в точки 197—235 от обжалваното съдебно решение, всъщност нямали за цел да установят, че Фронт Полисарио е пряко засегнат от спорното решение, а по-скоро че спорното споразумение е приложимо за територията на Западна Сахара, както и за прилежащите ѝ води и следователно може да засегне народа на Западна Сахара. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото в точки 201—216 от обжалваното съдебно решение, както и в точки 255—258 от него, тъй като за да била налице експлоатация на ресурси или използване на финансовото участие са необходими определени мерки. При липса на такива мерки територията на Западна Сахара не извлича каквито и да било ползи от експлоатацията на ресурсите и от финансовото участие. Сам по себе си фактът, че спорното споразумение определяло мерки за прилагането си, не означавал, че пряко изменя правното положение на народа на Западна Сахара. Точка 217 от обжалваното съдебно решение също била опорочена от грешка при прилагане на правото, тъй като операторите не били пряко засегнати от спорното споразумение без приемането на серия мерки от компетентните органи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът добавя по-специално, че съдържащият се в точка 196 от обжалваното съдебно решение извод — че естеството на решението за сключване на международно споразумение и присъщите му правни последици не изключват възможността поради съдържанието си спорното решение да има преки последици за правното положение на Фронт Полисарио — се основава на мотиви, опорочени от грешки при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 184 и 192 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно приел, че решението за сключване на международно споразумение представлява елемент от фактическия състав на сключването на това споразумение и поражда правни последици за другите страни по него, „доколкото обективира приемането от страна на Съюза на ангажиментите, които е поел към тях“. Спорното решение не пораждало правни последици извън вътрешния правен ред на Съюза. С него Съюзът изразявал съгласието си във вътрешния правен ред на Съюза, противно на това, което Общият съд е приел в точка 192 от обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фронт Полисарио трябвало да обжалва пред Общия съд акта на нотификация от страна на Съюза, изрично посочен в член 17 от Споразумението в областта на рибарството, член 15 от Протокола за прилагането му и член 2 от спорното решение, като за целта трябвало да бъдат изпълнени всички условия за допустимост. В случая според Съвета тези условия не били изпълнени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът оспорва и извода на Общия съд в точка 250 от обжалваното съдебно решение, че доколкото сключването на спорното споразумение засяга народа на Западна Сахара и изисква неговото съгласие, спорното решение поражда преки последици за правното положение на Фронт Полисарио като представител на този народ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Френската република счита, че Общият съд е допуснал първа група от грешки при прилагане на правото, свързани с правните последици, които пораждат решенията на Съвета за сключване на международни споразумения. Френската република също като Съвета твърди, че макар съдържащият се в точка 184 от обжалваното съдебно решение извод, че решението за сключване на международно споразумение материализира съгласието на Съюза да бъде обвързан от това споразумение, да е точен съгласно правния ред на Съюза, единствено нотифицирането на засегнатата страна за приключването на вътрешните процедури на засегнатата страна изразява все пак в международен план съгласието му да бъде обвързан от споразумение. Освен това Общият съд допуснал и втора група от грешки при прилагане на правото, като твърдял, че спорно споразумение пряко променя правното положение на Фронт Полисарио.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">CPMM подкрепят, на първо място, доводите на Съвета относно грешките при прилагане на правото, които Общият съд бил допуснал в точки 185—190 от обжалваното съдебно решение, тъй като решението за сключване на договор не било равнозначно на влизането на този договор в сила. Освен това принципът на ефективна съдебна защита не бил предвиден да предоставя на неевропейски жалбоподатели право да подават жалби за защита на закрепени в международното право колективни права. На второ място, като приел, че Фронт Полисарио е „пряко“ засегнат от спорното решение, Общият съд погрешно идентифицирал Фронт Полисарио с народа на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фронт Полисарио не приема тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе припомнено в точка 89 от настоящото решение, член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда, че всяко физическо или юридическо лице да може да подаде жалба, съгласно условията, предвидени в първа и втора алинея от този член, срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 179 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня, че съгласно постоянната съдебна практика условието физическото или юридическото лице да е пряко засегнато от обжалваното от него решение изисква кумулативното изпълнение на две условия, а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на това лице и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е чисто автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. в този смисъл решения от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 42 и цитираната съдебна практика, и от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 43, както и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая с подадената пред Общия съд жалба си за отмяна Фронт Полисарио цели да защити правото на самоопределение на народа на Западна Сахара, което вече е признато от Съда в точки 88, 91 и 105 от решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973). Именно с оглед на последиците от спорното решение, а следователно и от спорното споразумение за правното положение на този народ, представляван по настоящите дела от Фронт Полисарио, следва да се провери дали последният е пряко засегнат от това решение по смисъла на съдебната практика, припомнена в предходната точка от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, макар да не е официално признат за изключителен представител на народа на Западна Сахара, Фронт Полисарио, в съответствие с резолюциите на най-висшите органи на Организацията на обединените нации, включително тези на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, посочени в точка 35 от настоящото решение, е предпочитан партньор в процеса, провеждан под егидата на Организацията на обединените нации, за определяне на бъдещия статут на Западна Сахара. Той участва и в други международни форуми, за да защитава правото на самоопределение на този народ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези конкретни обстоятелства позволяват да се приеме, че Фронт Полисарио може да оспорва пред съда на Съюза законосъобразността на акт на Съюза, който пряко поражда последици за правното положение на народа на Западна Сахара в качеството му на носител на правото на самоопределение, когато посоченият акт засяга лично този народ или, в случай на подзаконов акт, не включва мерки за изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства, имайки предвид член 73 от Устава на Организацията на обединените нации и принципа на ефективна съдебна защита, изпълнението на предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие — а именно съответното физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от обжалваното решение — трябва да се преценява с оглед на правното положение на представлявания по настоящите дела от Фронт Полисарио народ на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая спорното решение, а оттам и спорното споразумение, тъй като засягат правото на самоопределение на народа на Западна Сахара, отговарят на условията, припомнени в точка 113 от настоящото решение (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario, C‑104/16 P, EU:C:2016:973, т. 106).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, от една страна, целта на това решение е да се сключи международно споразумение, чието прилагане е предвидено върху по-голямата част от територия, по отношение на която народът на Западна Сахара има право на самоопределение. Следователно то по необходимост засяга правата, които този народ има по отношение на тази територия, включително правото да експлоатира природните ѝ богатства, съгласно член 73 от Устава на Организацията на обединените нации и принципа на международното обичайно право за постоянен суверенитет върху природните ресурси (вж. в този смисъл Международен съд, дело за въоръжени действия на територията на Конго (Демократична република Конго/Уганда), решение от 19 декември 2005 г., Recueil 2005, стр. 168, т. 244).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, макар да не съдържа признаване от страна на Съюза на претенциите на Кралство Мароко относно суверенитета над територията на Западна Сахара, спорното споразумение все пак предвижда, че извършените на тази несамоуправляваща се територия действия на компетентните органи на Кралство Мароко пораждат правни последици съгласно правото на Съюза в „риболовната зона“, която, както отбелязва Общият съд в точка 111 от обжалваното съдебно решение, член 1, буква з) от същото споразумение определя като обхващаща както водите, в които Кралство Мароко има суверенитет или юрисдикция, така и прилежащите към Западна Сахара води. Освен това въвеждането на договорен режим, който установява безусловно право на финансово участие, което е свързано достъпа на корабите на Съюза до включваща прилежащите към Западна Сахара води риболовна зона и което се получава от различен от народа на засегнатата несамоуправляваща се територия субект на международното право, а не от името и в полза на този народ, пряко засяга последния, тъй като засяга суверенитета му върху природните ресурси на посочената територия. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, тъй като Западна Сахара е несамоуправляваща се територия, използването на природните ѝ богатства попада в обхвата на член 73 от Устава на Организацията на обединените нации и на принципа за постоянен суверенитет над природните ресурси. В това отношение Резолюция III към заключителния акт на Третата конференция на ООН по морско право, посочена в точка 11 от настоящото решение, предвижда, че „в случая на територия, чийто народ не е достигнал пълна независимост или друг режим на автономия, признат от Обединените нации, или на територия под колониална зависимост, разпоредбите, отнасящи се до данъците и лихвите, разглеждани в [Конвенцията на ООН по морско право] се прилагат в полза на народа на тази територия с цел да се способства за неговото благоденствие и развитие“. В този контекст експлоатацията на природните ресурси на несамоуправляваща се територия, включително експлоатирането на рибните ресурси в прилежащите към нея води, следва да носи ползи народа ѝ. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Твърденията на CPMM, че спорното споразумение не би обвързвало Западна Сахара, ако същата стане независима, или че така или иначе споразумението не би могло да се противопостави на Западна Сахара или на Фронта Полисарио, не оборват извода, че народът на Западна Сахара е пряко засегнат от спорното решение, а оттам и от спорното споразумение, тъй като Уставът на Организацията на обединените нации, Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и международното обичайно право предоставят права на народите на несамоуправляващите се територии дори и преди тези народи да са упражнили правото си на самоопределение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, след влизането в сила на спорното споразумение, Съюзът е длъжен да признае валидността на решенията, които са свързани с предоставяните от мароканските органи разрешения за риболов и се отнасят до прилежащите към Западна Сахара води. В това отношение член 5 от Споразумението в областта на рибарството предвижда, че корабите на Съюза могат да извършват риболовни дейности в риболовната зона, обхваната от това споразумение, само ако притежават дадено в съответствие с него разрешение за риболов, и органите на Кралство Мароко издават разрешения за риболов на корабите на Съюза единствено в съответствие със същото споразумение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Процедурата за получаване на разрешение за риболов за кораб на Съюза е уредена в Протокола за прилагане на спорното споразумение, като в приложението към този протокол се предвижда, че органите на Съюза представят в отдела за морски риболов към Министерството на земеделието, морския риболов, развитието на селските райони, водите и горите на Кралство Мароко списъците с корабите на Съюза, които желаят да извършват риболовни дейности в риболовната зона, включваща прилежащите към Западна Сахара води. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този режим e задължителен за Съюза, като спорното решение не налага приемането на какъвто и да било допълнителен акт, предполагащ право на преценка на отговарящите за прилагането на споразумението органи, и следователно има чисто автоматичен характер.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст следва да се отхвърлят доводите на Съвета и на Френската република, насочени срещу точки 184 и 192 от обжалваното съдебно решение, според които жалбата на Фронт Полисарио пред Общия съд би трябвало да е насочена не срещу решението за сключване на спорното споразумение, а срещу акта, с който Съюзът нотифицира Кралство Мароко за одобрението на това споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност решението за сключване на международно споразумение представлява окончателен акт във вътрешния правен ред на Съюза и изразява съгласието на Съюза да се обвърже с това споразумение (вж. в този смисъл становище 2/00 (Протокол от Картахена по биологична безопасност) от 6 декември 2001 г., EU:C:2001:664, т. 5). Съгласно постоянната съдебна практика това решение представлява подлежащ на обжалване акт, като Съдът няма компетентност да отмени международно споразумение (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK, C‑266/16, EU:C:2018:118, т. 45—51). За сметка на това нотифицирането на другата договаряща страна за одобрението на такова споразумение представлява мярка за изпълнение, която по принцип трябва да се счита за акт, който не подлежи на обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените съображения, в точка 259 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че Фронт Полисарио е пряко засегнат от спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно второто основание на жалбата по дело C‑778/21 P и първата част от второто основание на жалбата по дело C‑798/21 P трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и втората част на второто основание на жалбата по дело C‑798/21 P, с които се твърди, че Фронт Полисарио не е лично засегнат от спорното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Съвета, Комисията, Френската република и CPMM Общият съд неправилно е заключил в точка 268 от обжалваното съдебно решение, че Фронт Полисарио е лично засегнат от спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията отбелязва по-специално, че в точка 265 от обжалваното съдебно решение Общият съд само препраща към съображенията относно условието дали Фронт Полисарио е пряко засегнат от спорното решение, които, както тя изтъква във второто основание на жалбата по дело C‑779/21 P, са опорочени от грешки при прилагане на правото. Освен това според Съвета Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, които опорочават също и извода, че Фронт Полисарио е лично засегнат от спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем Съветът и Комисията оспорват и отхвърлянето от страна на Общия съд в точка 266 от обжалваното съдебно решение на релевантността на решение от 10 април 2003 г., Комисия/Nederlandse Antillen (C‑142/00 P, EU:C:2003:217), в което Съдът е приел, че общият интерес, който една отвъдморска страна или територия (ОСТ) като образувание, компетентно по въпросите от икономическо и социално естество на нейна територия, може да има от постигането на резултат, благоприятен за икономическото благоденствие на последната, сам по себе си не е достатъчен, за да се счита тя за лично засегната по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Комисията подчертава, че разликата, която прави Общият съд между положението, разглеждано в това решение, и положението, разглеждано в настоящия случай, е изкуствена и погрешна от правна гледна точка, доколкото мярката, оспорена в посоченото съдебно решение, засяга само ОСТ, някои от които са или са били несамоуправляващи се територии. Не може да се приеме, че правителството на Нидерландските Антили няма право да обжалва акт на Съюза, който засяга икономически неговата територия, докато Фронт Полисарио би имал такова право, освен ако не се приеме, че движения, които се стремят към независимост на дадена територия или които са в конфликт с дадена държава, разполагат с повече гаранции от регионалните правителства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна Съветът счита, че мотивите на Общия съд не отговарят на довода, който той е извел от решение от 10 април 2003 г., Комисия/Nederlandse Antillen (C‑142/00 P, EU:C:2003:217), като припомня твърдението си в писмената си дуплика пред Общия съд, че съгласно това решение дори да се предположи, че Фронт Полисарио е образувание, компетентно по икономическите въпроси, свързани със Западна Сахара, quod non, този статут не е достатъчен, за да се счита, че той е лично засегнат от спорното споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фронт Полисарио не приема тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги разграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин, както адресата на решението (решение от 18 октомври 2018 г., Internacional de Productos Metálicos/Комисия, C‑145/17 P, EU:C:2018:839, т. 34 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на съображенията, изложени в точки 114—118 от настоящото решение, следва да се констатира, че народът на Западна Сахара, представляван по настоящите дела от Фронт Полисарио, е лично засегнат от спорното решение, доколкото изричното включване на територията на Западна Сахара в приложното поле на спорното споразумение, което обвързва Съюза по силата на спорното решение, променя правното положение на този народ поради качеството му на носител на правото на самоопределение по отношение на тази територия. Всъщност това качество го разграничава от всички останали лица или образувания, включително от всеки друг субект на международното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводите на Комисията и на Съвета във връзка с решение от 10 април 2003 г., Комисия/Nederlandse Antillen (C‑142/00 P, EU:C:2003:217), в което Съдът приема, че общият интерес, който една ОСТ като образувание, компетентно по въпросите от икономическо и социално естество на нейна територия, може да има от постигането на резултат, благоприятен за икономическото благоденствие на последната, сам по себе си не е достатъчен, за да се счита за засегната по смисъла на член 173, четвърта алинея от Договора за ЕО (понастоящем член 263, четвърта алинея ДФЕС), трябва да бъдат оставени без разглеждане. Всъщност Общият съд основава преценката си, че Фронт Полисарио е лично засегнат от спорното решение, а оттам и от спорното споразумение, не на икономическите последици от това споразумение, а по-скоро на обстоятелството, че тази организация представлява народа на Западна Сахара като носител на правото на самоопределение по отношение на тази територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно третото основание на жалбата по дело C‑778/21 P трябва да бъде отхвърлено като неоснователно. Освен това втората част от второто основание на жалбата по дело C‑798/21 P следва да бъде оставена без разглеждане като неоснователна, а оттам и това основание да бъде отхвърлено като цяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По четвъртото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и четвъртото основание на жалбата по дело C‑798/21 P, с които се твърдят грешки при прилагане на правото, свързани с обхвата на съдебния контрол и съгласието на народа на Западна Сахара със спорното споразумение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">140</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртите си основания Съветът и Комисията упрекват Общия съд, че е допуснал редица грешки при прилагане на правото, свързани с неправилно тълкуване и прилагане на международното право, с обхвата на свободата на преценка на Съвета в областта на външните отношения, по-специално що се отнася до изискването за съгласие на народа на Западна Сахара в случая, с нарушаването на задължението за добросъвестност на актовете, с изопачаването на доводите на Съвета и с нарушаването на член 36 във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">141</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията твърди, че в точки 304—365 от обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил правото на Съюза, като е приел, че принципът на относително действие на договорите, разглеждан заедно с правото на самоопределение, има като е тълкувал неправилно решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), и като не се е съобразил със съдебната практика относно свободата на преценка, с която разполага Съветът в областта на външните отношения, по-специално относно международното обичайно право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">142</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Комисията тези грешки са свързани с четири основни оплаквания, а именно, първо, грешки при прилагане на правото, що се отнася до обхвата на съдебния контрол, свободата на преценка на институциите и необходимостта да се установи наличието на явна грешка, за да се констатира невалидността на спорното решение поради твърдяната му несъвместимост с нормите на международното право, второ, грешки при прилагане на правото, изведени от липсата в конкретния контекст на делото, на изискване за съгласието на народа на Западна Сахара, трето, дори да се предположи, че такова съгласие на народа на Западна Сахара е необходимо, за да се потвърди валидността на спорното решение, грешки при прилагане на правото, доколкото възприетото от Общия съд понятие „съгласие“ е твърде строго, и четвърто, грешки при прилагане на правото, изведени от определянето на Фронт Полисарио като образувание, което следва да изрази такова съгласие, предвид ограничения му статут и представителност. В рамките на тези четири оплаквания Комисията изтъква, че Общият съд не е определил правилно международното обичайно право, въпреки че бил длъжен да го направи в контекста на настоящото дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">143</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията отбелязва, че всяко решение за сключване на споразумение с трета държава предполага да се преценят — при спазване на принципите и целите на външната дейност, прогласени в член 21 ДЕС — интересите на Съюза в рамките на отношенията със засегнатата трета държава и да се съвместят различните интереси във връзка с тези отношения. Съветът разполага с широки по обхвата си правомощия при балансирането на целта за насърчаване на универсалността и неделимостта на правата на човека с другите цели, на които се основава дейността на Съюза на международната сцена, и с другите интереси на Съюза. Съдебният контрол в това отношение следва по необходимост да се ограничи до въпроса дали при приемането на разглеждания акт институциите на Съюза са допуснали явни грешки в преценката относно условията за прилагане на тези принципи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">144</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд обаче свел до нула свободата на преценка на Съвета, като придал абсолютна стойност на изискването за изрично съгласие на Фронт Полисарио, основание за което в международното публично право не е установено. Общият съд не се е съобразил с мащаба и разнообразието на целите, които Съветът трябва да вземе предвид в рамките на член 21 ДЕС, като въобще не се позовал на този член. По този начин Общият съд надхвърлил обхвата на своя съдебен контрол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">145</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Общият съд неправилно тълкува последиците от решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973). От потвърденото в това решение право на самоопределение на Западна Сахара не може да се направи извод, че е налице изискване за изрично съгласие на народа на тази територия с посредничеството единствено на Фронт Полисарио, за да може международно споразумение, сключено от Съюза с държава, действаща на посочената територия като управляваща власт и притежаваща компетентност за това, да обхваща такава територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">146</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието „народ „и понятието „съгласие“ в случая следва да отчитат правния и фактически контекст, съпътстващ приемането на спорното решение и сключването на спорното споразумение, от който следва, че възприетото в крайна сметка разрешение е в съответствие с всички приложими правила на международното право, по-специално с член 73 от Устава на Организацията на обединените нации, който има за цел да насърчи благосъстоянието на жителите на несамоуправляващите се територии, както и с член 21, параграф 2, букви г) и д) ДЕС. Макар точка 310 от обжалваното съдебно решение, която се позовава на точки 311 и 312 от решение от 29 септември 2021 г., Front Polisario/Съвет (T‑279/19, EU:Т:2021:639) да потвърждава, че към настоящия момент приложимото за несамоуправляващите се територии право остава неопределено в някои отношения, Комисията изтъква, че от тази точка от обжалваното съдебно решение нататък Общият съд впоследствие е допуснал редица грешки, обобщени в точки 141, 142, 144 и 145 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">147</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът твърди, че противно на постановеното от Общия съд в точка 364 от обжалваното съдебно решение, консултациите, проведени от мароканските органи, от една страна, и от Комисията и ЕСВД, от друга страна, са позволили да се получи съгласието на народа на Западна Сахара. Той счита, че тази точка, както и точки 307—363 от обжалваното съдебно решение, които подкрепят изложения в точка 364 извод, са опорочени от грешки при прилагане на правото, тъй като Общият съд се е заблудил относно съдържанието на понятието „съгласие“ на народа на несамоуправляваща се територия, дори относно необходимостта от получаване на това съгласие, а освен това е нарушил доверието, дължимо към писмените изявления на Съвета или е изопачил изложените от него доводи. Общият съд също така нарушил задължението си за мотивиране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">148</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фронт Полисарио иска тези основания да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">149</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от точка 276 от обжалваното съдебно решение, с третото основание на жалбата си пред Общия съд Фронт Полисарио твърди, че Съветът — като сключил с Кралство Мароко международно споразумение, което изрично предвижда, че се прилага за територията на Западна Сахара и за прилежащите ѝ води, без последната да е изразила съгласие за това — е нарушил задължението си по член 266 ДФЕС за изпълнение на решенията на Съда. Съдът всъщност вече бил приел, че принципите на самоопределение и на относително действие на договорите не допускат имплицитно включване на споменатата територия в приложното поле на споразуменията между Съюза и Кралство Мароко. От това следвало, че прилагане на такива споразумения към тази територия по силата на изрична разпоредба е изключено на още по-силно основание. По-конкретно според Фронт Полисарио сключването на спорното споразумение противоречи на съдебната практика, тъй като не зачита отделния и различен статут на Западна Сахара, както и изискването за съгласие от народа на тази територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">150</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както установява Общият съд в точка 295 от обжалваното съдебно решение, това основание се разделя по същество на три части: първо, невъзможност Съюзът и Кралство Мароко да сключат споразумение, приложимо към Западна Сахара, второ, нарушение на отделния и различен статут на тази територия в противоречие с принципа на самоопределение и трето, нарушение на изискването за съгласие от народа на посочената територия като трета страна за спорното споразумение по смисъла на принципа на относително действие на договорите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">151</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд отхвърля първата част от третото основание, но уважава третата му част. Така той приема, че спорното решение следва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглеждат втората част на посоченото основание и останалите основания на жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">152</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 364 от обжалваното съдебно решение Общият съд обобщава съображенията си в отговор на третата част от третото основание на жалбата на Фронт Полисарио по следния начин: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-300" title="page-1">
      „[…] при приемането на [спорното] решение, Съветът не е взел предвид в достатъчна степен всички релевантни данни за положението на Западна Сахара и неправилно е счел, че разполага със свобода на преценка да реши дали следва да се съобрази с изискването народът на тази територия да изрази съгласието си с прилагането на спорното споразумение към тази територия в качеството си на трета за него страна, в съответствие с възприетото от Съда тълкуване на принципа на относително действие на договорите във връзка с принципа на самоопределение. В частност, първо, Съветът неправилно e приел, че настоящото положение на [посочената] територия не позволява да се осигури съгласието на този народ, по-специално с посредничеството на [Фронт Полисарио]. Второ, като е приел, че проведените от Комисията и от ЕСВД консултации, са позволили спазването на принципа на относително действие на договорите, както е тълкуван от Съда, по-специално в точка 106 от решение [от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973)], Съветът е допуснал грешка както по отношение на обхвата на тези консултации, така и на обхвата на изискването, установено в тази точка. Трето, Съветът неправилно е приел, че може да замени това изискване с критериите, които се твърди, че са установени в писмото […] от 29 януари 2002 г. [на правния съветник, заместник-генералния секретар по правните въпроси на Организацията на обединените нации (наричано по-нататък „писмото от 29 януари 2002 г. на правния съветник на Организацията на обединените нации“)]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">153</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се разгледат оплакванията на жалбоподателите относно съгласието на народа на Западна Сахара чрез консултации с представители на населението на Западна Сахара, както и обхватът на съдебния контрол върху спорното решение, а оттам и на спорното споразумение, що се отнася до това съгласие, включително доводите им относно обхвата на писмото от 29 януари 2002 г. на правния съветник на Организацията на обединените нации. На второ място, следва да се разгледат оплакванията им относно необходимостта от такова съгласие и определянето на Фронт Полисарио като образувание, което следва да изрази това съгласие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По оплакванията относно съгласието на народа на Западна Сахара чрез консултации с представители на населението на Западна Сахара и обхвата на съдебния контрол върху спорното решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">154</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че в точка 106 от решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), в контекста на тълкуването на израза „територия на Кралство Мароко“, съдържащ се в член 94 от Споразумението за асоцииране, Съдът отбелязва, че народът на Западна Сахара трябва да се разглежда като „трета страна“ по смисъла на принципа на относително действие на договорите и че в това си качество тази трета страна може да бъде засегната от прилагането на Споразумението за асоцииране в случай на включване на територията на Западна Сахара в приложното поле на посоченото споразумение и не е необходимо да се определя дали прилагането на споразумението би могло да ѝ навреди или, напротив, да я ползва. Всъщност той приема, че и в единия, и в другия случай е необходимо третата страна да даде съгласие за прилагането на споразумението. От обжалваното съдебно решение по делото, по което е постановено решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), не се установява народът на Западна Сахара да е давал такова съгласие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">155</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая следва да се отбележи, че в съображения 11 и 12 от спорното решение се посочва следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-305" title="page-1">
      „(11) С оглед на съображенията, изложени в решение[ от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C‑266/16, EU:C:2018:118)], Комисията заедно с [ЕСВД] предприе всички разумни и осъществими в настоящия контекст мерки, за да осигури подходящо участие на съответното население с цел да се потвърди неговото съгласие. В Западна Сахара и Кралство Мароко бяха проведени обширни консултации, като участвалите в тях социално-икономически и политически заинтересовани страни се изказаха категорично в подкрепа на сключването на Споразумението в областта на рибарството. Въпреки това [Фронт Полисарио] и някои други заинтересовани страни не приеха да участват в процеса на консултации.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-306" title="page-1">
      (12) Тези, които не приеха да участват в процеса, отхвърлиха прилагането на Споразумението в областта на рибарството и на протокола за прилагането му по отношение на водите, прилежащи към Западна Сахара, тъй като считат по същество, че Споразумението в областта на рибарството ще затвърди положението на Кралство Мароко на територията на Западна Сахара. Нищо обаче в условията на Споразумението в областта на рибарството или на протокола за прилагането му не дава основание да се предполага, че с него се признават суверенитетът или суверенните права на Кралство Мароко над Западна Сахара и прилежащите към нея води. Освен това Съюзът ще продължи с още по-големи усилия да подкрепя започналия и продължаващ под егидата на Организацията на обединените нации процес за мирно разрешаване на спора“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">156</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение на първо място следва да се припомни, че както е посочено в точка 30 от настоящото решение, след избухването на въоръжения конфликт по-специално между Кралство Мароко и Фронт Полисарио през 70‑те години на миналия век, голяма част от населението на Западна Сахара е избягало от този конфликт и е намерило убежище на алжирска територия. В това отношение при изслушването му пред Съда представителят на Фронт Полисарио посочва, без да бъде опроверган, че към днешна дата от общо около 500 000 сахрави, близо 250 000 живеят в бежански лагери в Алжир, една четвърт в зоната на Западна Сахара под марокански контрол, а останалата около една четвърт — в други части на света. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">157</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно преобладаващото понастоящем население на Западна Сахара не е част от народа, който има правото на самоопределение, а именно народът на Западна Сахара. Последният обаче, до голяма степен преселен, е единственият носител на правото на самоопределение по отношение на територията на Западна Сахара. Всъщност правото на самоопределение принадлежи на засегнатия народ, а не на населението на територията като цяло, от което според изчисленията, представени от Комисията в съдебното заседание, само 25 % са от сахравски произход.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">158</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">[Поправено с определение от 15 януари 2025 г.] Както се отбелязва в точка 129 от решението, обявено на същата като настоящото решение, а именно решение Комисия и Съвет/Front Polisario (C‑779/21 P и C‑799/21 P), в това отношение съществува разлика между понятието „население“ на несамоуправляваща се територия и понятието „народ“ на тази територия. Второто препраща всъщност към политическа единица с право на самоопределение, а понятието „население“ се отнася до жителите на територията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">159</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая Комисията и ЕСВД провеждат консултации със „засегнатото население“, което, както е констатирал Общият съд в точка 329 от обжалваното съдебно решение, включва основно населението, което се намира понастоящем на територията на Западна Сахара, независимо от неговата принадлежност към народа на тази територия. Следователно, както правилно е приел Общият съд по същество в точка 354 от обжалваното съдебно решение, тези консултации не могат да представляват получаване на съгласието на „народа“ на несамоуправляващата се територия Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">160</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, следва да се припомни, че сред релевантните правила, на които може да се прави позоваване в рамките на отношенията между страните по споразумение между Съюза и трета страна, се съдържа принципът на общото международно право за относителното действие на договорите, според който договорите не трябва нито да увреждат, нито да облагодетелстват третите страни (pacta tertiis nec nocent nec prosunt). Този принцип на общото международно право намира конкретен израз в член 34 от Виенската конвенция, по силата на който договорът не създава нито задължения, нито права за трета държава без нейното съгласие за това (решение от 25 февруари 2010 г., Brita, C‑386/08, EU:C:2010:91, т. 44).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">161</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този принцип, посочен и в точка 106 от решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), има по-широк обхват от само обикновено правило за тълкуване на международните споразумения. Всъщност, дори ако, както правилно твърдят жалбоподателите, споразумение, което засяга права или задължения на трета страна, при липсата на нейно съгласие остава непротивопоставимо на тази трета страна съгласно международното договорно право, тази трета страна все пак може да бъде засегната от прилагането на това споразумение в случай на включване в приложното му поле на територия, по отношение на която въпросната трета страна има суверенитет или право на самоопределение. В това отношение подобно прилагане може да наруши алтернативно, що се отнася до дадена държава, суверенитета ѝ върху нейната територия, а що се отнася до народа — правото му на самоопределение върху територията, за която се отнася това право. Така, както отбелязва Съдът в посочената точка 106, прилагането на международно споразумение между Съюза и Кралство Мароко на територията на Западна Сахара трябва да получи съгласието на народа на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">162</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че липсата на съгласие от този народ с такова споразумение, чието изпълнение се разпростира върху тази територия или върху прилежащите ѝ води, може да засегне валидността на акт на Съюза, какъвто е спорното решение, отнасящо се до сключването на споразумението. В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 3, параграф 5 и член 21, параграф 1 ДЕС дейността на Съюза на международната сцена допринася в частност за стриктното спазване и развитието на международното право, по-специално за зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">163</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод не се влияе от свободата на преценка, с която разполага Съветът. Всъщност, както отбелязва Общият съд в точка 349 от решение от 29 септември 2021 г., Front Polisario/Съвет (T‑279/19, EU:T:2021:639) — обжалваното съдебно решение по съединени дела C‑779/21 P и C‑799/21 P, към което препраща точка 335 от обжалваното съдебно решение, тази свобода на преценка е ограничена юридически, от една страна, със задължението, изведено от принципа на самоопределение, за зачитане в рамките на отношенията между Съюза и Кралство Мароко на отделния и различен статут на Западна Сахара, и от друга, с изискването, изведено от принципа на относително действие на договорите, народът на тази територия да даде съгласие за споразумение между Съюза и Кралство Мароко, което ще се прилага към посочената територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">164</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така в посочената точка 335 Общият съд правилно стига до извода, че наистина Съветът е следвало да прецени дали настоящото положение на същата територия оправдава адаптиране на условията и реда за изразяване на това съгласие и дали са изпълнени всички условия да се счита, че народът на Западна Сахара го е изразил, но че тази институция не била свободна да решава дали посоченото съгласие е можело да бъде спестено, тъй като в противен случай е щял да наруши изискването народът на тази територия да даде съгласие за такова споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">165</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, че е надхвърлил границите на съдебния контрол върху актовете на Съюза, свързани с външната му дейност, с оглед на международното обичайно право, така както са установени в практиката на Съда, що се отнася до преценката на условието за необходимост от съгласието на народа на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">166</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, що се отнася до доводите, изведени от обхвата на писмото от 29 януари 2002 г. на правния съветник на Организацията на обединените нации относно изискването за съгласие на народа на Западна Сахара, тези доводи следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">167</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в точка 362 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел по същество, че това писмо не представлява източник на правото на Съюза, на който да може да се направи позоваване пред съда на Съюза, тъй като само по себе си то не е нито правило на международното договорно право, обвързващо Съюза, нито норма на обичайното международно право (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2020 г., Комисия/Унгария (Висше образование), C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 87 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">168</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се отхвърлят като неотносими доводите на Комисията относно извършеното от Общия съд в точка 330 от обжалваното съдебно решение съпоставяне на разглежданите консултации, провеждани от Комисията и ЕСВД, от една страна, и широките консултации със засегнатите страни, посочени в член 11, параграф 3 ДЕС и член 2 от Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложен към Договора за ЕС и към Договора за функционирането на ЕС, от друга страна. Всъщност в това отношение е достатъчно да се констатира, че във всеки случай, както по същество посочва Общият съд, такива консултации, които трябва да предхождат по-специално представянето на законодателни предложения от Комисията, се различават съществено по естеството и предмета си от изискването, произтичащо от обичайното международно право, народ, който има правото на самоопределение, да се съгласи с прилагането на територията, за която се отнася това право, на международно споразумение, по отношение на което той има статута на трета страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">169</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд правилно е заключил в точка 364 от обжалваното съдебно решение, от една страна, че като е приел, че проведените от Комисията и от ЕСВД консултации са позволили да се съобрази с принципа на относително действие на Договорите, както е тълкуван от Съда в точка 106 от решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), Съветът е допуснал грешка както относно обхвата на тези консултации, така и относно обхвата на изискването, посочено в точка 106, и от друга страна, че Съветът неправилно е счел, че може да се основе на писмото от 29 януари 2002 г. на правния съветник на Организацията на обединените нации, за да замени това изискване с критериите, за които се твърди, че са посочени в това писмо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По оплакванията относно необходимостта от съгласие на народа на Западна Сахара и определянето на Фронт Полисарио като образувание, което трябва да изрази това съгласие</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">170</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе припомнено в точка 152 от настоящото решение, в точка 364 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че при приемането на спорното решение Съветът не е взел предвид в достатъчна степен всички релевантни данни за положението на Западна Сахара и неправилно е счел, че разполага със свобода на преценка да реши дали следва да се съобрази с изискването народът на тази територия да изрази съгласието си за прилагането на спорното споразумение към тази територия в качеството си на трета за него страна, в съответствие с възприетото от Съда тълкуване на принципа на относително действие на договорите във връзка с принципа на самоопределение. В частност, според него Съветът и Комисията неправилно са приели, че настоящото положение на територията на Западна Сахара не позволява да се осигури такова съгласие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">171</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-точно, в точка 317 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че Кралство Мароко не поема отговорностите и правомощията, които са му възложени по силата на спорното споразумение, що се отнася до територията на Западна Сахара и прилежащите води, с цел да упражнява правата на народа на тази територия в негова полза. Всъщност, той е приел, че Кралство Мароко не възнамерява да признава на този народ права „във връзка с използването на рибните ресурси в тези води и разпределението на произтичащите от него ползи“ и че освен това правата, които това споразумение евентуално може да породи за операторите, установени на посочената територия, се отнасят до частноправни субекти, а не до трето лице, което трябва да даде съгласие за споразумението. Що се отнася до ползите, които населението на същата територия може да извлече от него, според Общия съд става въпрос „за чисто социално-икономически последици, още повече косвени, […] които не могат да бъдат приравнени на права“. По-нататък в точка 318 от обжалваното съдебно решение той посочва следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-324" title="page-1">
      „За сметка на това, доколкото предоставя на една от страните правомощия над територията на трета страна, които следователно тя не е в правото си да упражни сама или евентуално да делегира упражняването им, спорното споразумение възлага на засегнатата трета страна задължение, както подчертава жалбоподателят, независимо от твърдението на Съвета, че на този етап тя не е в състояние сама или с посредничеството на своя представител да поеме тези правомощия. Следователно нейното съгласие със спорното споразумение трябва да е изрично“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">172</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображенията на Общия съд, изложени в точка 318 от обжалваното съдебно решение, обаче са опорочени от грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">173</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, наистина, както бе констатирано в точки 161—164 и 169 от настоящото решение, Общият съд правилно е заключил по същество, че въз основа на принципите на правото на самоопределение и на относително действие на договорите, както са тълкувани от Съда, съгласието на народа на Западна Сахара за прилагането на спорното споразумение на тази територия е условие за валидност на спорното решение и че проведените от Комисията и от ЕСВД консултации не могат да установят такова съгласие от страна на този народ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">174</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд тълкува обаче неправилно спорното споразумение, като в точка 318 от обжалваното съдебно решение по същество приема, че това споразумение води до възлагане на задължения на народа на Западна Сахара, тъй като предоставя на органите на Кралство Мароко правомощия и предвижда те да ги упражняват на територията на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">175</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, макар прилагането на спорното споразумение да предполага, че действията на мароканските органи, извършени на територията на Западна Сахара, имат правни последици като описаните в точки 119—125 от настоящото решение, изменящи правното положение на народа на тази територия, обстоятелството, че това споразумение признава на тези органи определени административни правомощия, упражнявани на посочената територия, не позволява все пак да се приеме, че то създава правни задължения за този народ в качеството му на субект на международното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">176</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както се подчертава в размяната на писма, спорното споразумение не означава признаване от страна на Съюза на твърдения суверенитет на Кралство Мароко над Западна Сахара. Освен това народът на Западна Сахара не е адресат на разрешенията за риболова или на други административни актове, изготвени от мароканските органи в рамките на прилагането на това споразумение, които той е длъжен да признае, нито на мерките, предприети от органите на Съюза и на държавите членки по отношение на тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">177</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно направеният в точка 318 от обжалваното съдебно решение извод на Общия съд, че съгласието на народа на Западна Сахара със спорното споразумение трябва да бъде дадено с изрично волеизявление, е основан на погрешна логическа предпоставка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">178</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се припомни, че ако се установи, че в мотивите на решение на Общия съд е допуснато нарушение на правото на Съюза, но диспозитивът на това решение е правилен по други правни съображения, нарушението не може да доведе до отмяна на това решение и следва да се заменят мотивите (решение от 17 януари 2023 г., Испания/Комисия, C‑632/20 P, EU:C:2023:28, т. 48 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">179</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо е необходимо да се провери дали частта от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с която се отменя спорното решение, не е обоснована по правни съображения, различни от тези, които са опорочени от установената в точки 174—177 от настоящото решение грешка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">180</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се посочи, че международното обичайно право не предвижда особена форма за изразяване на съгласието на трета страна с предоставящо ѝ права споразумение (вж. в този смисъл решение на Постоянния съд за международно правосъдие от 7 юни 1932 г., дело Zones Franches de la Haute-Savoie et du Pays de Gex, Recueil CPJI 1927, серии A/B, № 46, стр. 148). От това следва, че международното обичайно право не изключва възможността такова съгласие да бъде дадено имплицитно при определени обстоятелства. Така в конкретното положение на народ от несамоуправляваща се територия съгласието на този народ с международно споразумение, по отношение на което той има статут на трета страна и чието прилагане е предвидено на територията, за която се отнася правото му на самоопределение, може да се презумира, стига да са изпълнени две условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">181</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, разглежданото споразумение не трябва да създава задължения за посочения народ. От друга страна, посоченото споразумение трябва да предвижда, че самият засегнат народ, който може да не е адекватно представляван от населението на територията, за която се отнася правото му на самоопределение, получава определени, реални, съществени и подлежащи на проверка ползи, които са обвързани с експлоатацията на природните ресурси на съответната територия и са пропорционални на степента на тази експлоатация. Наред с тези ползи трябва да бъдат предвидени гаранции, че експлоатацията се извършва при условия, които са в съответствие с принципа на устойчиво развитие, за да могат невъзобновяемите природни ресурси да останат налични в изобилие, а възобновяемите природни ресурси като рибните запаси да се самовъзстановяват постоянно. Накрая, въпросното споразумение трябва да предвижда и механизъм за редовен контрол, позволяващ да се проверява действителното предоставяне на такива ползи на засегнатия народ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">182</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спазването на тези условия е необходимо, за да се осигури съвместимостта на такова споразумение с произтичащия от член 73 от Устава на Организацията на обединените нации и залегнал в международното обичайно право принцип, че интересите на жителите на несамоуправляващите се територии са първостепенни. По този начин се допринася за това дейността на Съюза на международната сцена да се основава, както е предвидено в член 21, параграф 1 ДЕС, на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">183</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако двете условия, изложени в точка 181 от настоящото решение, са изпълнени, трябва да се приеме, че съгласието на засегнатия народ е получено. Обстоятелството, че движение, което се представя за легитимен представител на този народ, се противопоставя на това споразумение, само по себе си не е достатъчно, за да се постави под съмнение наличието на такова презумирано съгласие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">184</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">[Изменено с определение от 15 януари 2025 г.] Тази презумпция за съгласие обаче може да бъде оборена, стига легитимните представители на народа да докажат, че режимът на ползи, предоставени на този народ с разглежданото споразумение, или пък механизмът за редовен контрол, с който той трябва да бъде обвързан, не отговаря на условията, посочени в точка 181 от настоящото решение. При необходимост съдът на Съюза следва да се произнесе по въпроса, като прецени по-специално дали споразумението в достатъчна степен гарантира правото на самоопределение на засегнатия народ или постоянния суверенитет върху природните ресурси, който произтича от това право, както и от член 73 от Устава на Организацията на обединените нации. Комисията, Съветът, Европейският парламент и всяка държава членка също така могат да получат становището на Съда относно съвместимостта на предвиденото споразумение с разпоредбите на Договорите, и по-специално на член 21, параграф 1 ДЕС, дори преди да бъде подписано или сключено споразумение между Съюза и Кралство Мароко, предвиждащо такъв режим на ползи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">185</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая първото от двете условия, посочени в точка 181 от настоящото решение, следва да се счита за изпълнено. Всъщност поради изложените в точки 174 и 175 от същото решение мотиви спорното споразумение, макар да променя правното положение на народа на Западна Сахара съгласно правото на Съюза по отношение на правото на самоопределение, с което той разполага на тази територия, не създава правни задължения за този народ в качеството му на субект на международното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">186</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до второто условие, следва да се приеме, че в спорното споразумение очевидно липсват предвидени ползи за народа на Западна Сахара, отговарящи на посочените в точка 181 от настоящото решение характеристики.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">187</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В частност, както правилно е установил Общият съд в точки 312—314 от обжалваното съдебно решение, спорното споразумение не предоставя никакво право на народа на Западна Сахара в качеството му на трета за него страна. Всъщност, от една страна, риболовните права по Споразумението в областта на рибарството в прилежащите към Западна Сахара води се предоставят в полза на Съюза и на държавите членки. Освен това управлението на риболовните дейности в тези води, и по-специално при определянето на зоните на управление, които се прилагат към тези води, се извършва от мароканските органи в рамките на техните национални законови и подзаконови актове в съответствие с член 6, параграф 1 от посоченото споразумение. От друга страна, отделните компоненти на финансовото участие се изплащат на мароканските органи, както следва от член 4, параграф 4 и от член 8, параграф 3 от протокола за прилагане, както и от глава I, раздел Д от приложението към този протокол.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">188</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както е отбелязал генералният адвокат в точки 145 и 147 от заключението си, приложното поле на спорното споразумение е определено чрез позоваване на само една „риболовна зона“, която по същество обхваща всички води, прилежащи към Кралство Мароко и към територията на Западна Сахара. Определението за „риболовна зона“ обаче не прави разграничение между водите, прилежащи към територията на Кралство Мароко, и водите, прилежащи към територията на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">189</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно спорното споразумение не определя коя част от риболовните права на Съюза съответства на прилежащите към Кралство Мароко води и коя част от тези права съответства на прилежащите към територията на Западна Сахара води.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">190</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както е отбелязал генералният адвокат в точки 161 и 162 от заключението си, това споразумение действително предвижда изискването за „справедливо географско и социално разпределение“ на социално-икономическите ползи, произтичащи от финансовата компенсация, заплащана от Съюза на Кралство Мароко.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">191</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, както по същество установява Общият съд в точка 316 от обжалваното съдебно решение, без да се оспорва по същество този извод, от клаузите на спорното споразумение не става ясно как „принципът на справедливо географско и социално разпределение на финансовото участие се прилага по различен начин на територията на Западна Сахара и на територията на Мароко“. Във всеки случай споразумението не предвижда предоставянето на никакво финансово участие в полза конкретно на народа на Западна Сахара.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">192</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че не може да се презумира, че народът на Западна Сахара е дал съгласието си за прилагането на спорното споразумение на тази територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">193</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се уточни, че възможността да се презумира съгласие в съответствие с точки 180—183 от настоящото решение не може да бъде поставена под съмнение поради факта, че член 73 от Устава на Организацията на обединените нации, отнасящ се до несамоуправляващите се територии, се позовава на „населението“ и „жителите“ на тези територии и определя като „свещен дълг“ задължението да се оказва възможно най-голямо съдействие за благополучието им, като по този начин в случая на Западна Сахара обхваща част от „населението“ на тази територия, която не е включена в „народа“ на Западна Сахара. В това отношение в Резолюция 2703 (2023) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, посочена в точка 35 от настоящото решение, се приема, че е от съществено значение преговорите да напредват, за да се подобри качеството на живот на жителите на Западна Сахара във всички области. Ако в бъдеще обаче някое споразумение е в полза на народа на Западна Сахара в съответствие с изискванията, изложени в точка 181 от настоящото решение, възможността това споразумение да е в полза и на жителите на тази територия като цяло не би попречила на установяването на презумирано съгласие от страна на този народ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">194</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">[Изменено с определение от 15 януари 2025 г.] Впрочем, предвид направената в точка 173 от настоящото решение констатация, че проведените от Комисията и ЕСВД консултации не могат да докажат такова съгласие на народа, заключението на Общия съд в точка 364 от обжалваното съдебно решение, че при приемането на спорното решение, от една страна, Съветът не е взел предвид в достатъчна степен всички релевантни данни за положението на Западна Сахара и от друга страна, Съветът и Комисията неправилно са приели, че настоящото положение на тази територия не позволява да се осигури съгласие на народа на Западна Сахара със спорното споразумение, трябва да се приеме за основателно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">195</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно четвъртото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и четвъртото основание на жалбата по дело C‑798/21 P трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По петото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и третото основание на жалбата по дело C‑798/21 P, с които се твърдят грешки при прилагане на правото, свързани с възможността за позоваване на международното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">196</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С петото си основание Комисията и Съветът с третото си основание упрекват Общия съд, че е допуснал грешки при прилагане на правото, що се отнася до възможността за позоваване на международноправни норми в рамките на жалба относно валидността на решение за сключване на международно споразумение от Съюза. Тези основания се отнасят до обжалваното съдебно решение, доколкото в точка 294 от него Общият съд е приел, че Фронт Полисарио може да се позовава на принципа на самоопределение, както и на принципа на относително действие на договорите, и че следователно третото основание, изтъкнато пред него, не е неотносимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">197</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези институции припомнят по-специално съдебната практика, съгласно която субектите на правото могат да се позовават на принципите на международното обичайно право за целите на проверката от Съда на валидността на акт на Съюза, само ако тези принципи могат да поставят под съмнение компетентността на Съюза да приеме даден акт и ако въпросният акт може да засегне правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, или да породи задължения съгласно това право (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America и др., C‑366/10, EU:C:2011:864, т. 107).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">198</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съветът подчертава също, че макар да е възможно позоваване на международноправни норми, контролът на Съда във всички случаи се свежда до наличието на явни грешки в преценката от страна на институциите по отношение на условията за прилагане на тези норми в съответствие с решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America и др. (C‑366/10, EU:C:2011:864, т. 107). В конкретния случай принципите на самоопределение и на относително действие на договорите не могат да поставят под въпрос компетентността на Съюза, тъй като Съдът вече имплицитно е приел, че международното право не изключва възможността даден договор да обвързва определена държава по отношение на друга територия чрез дерогация от общото правило, което становище Общият съд изрично потвърдил, отхвърляйки правното основание, изведено от липсата на компетентност на Съвета да сключи спорното споразумение. Във всеки случай относителното действие на договорите се отнася не до валидността на споразумението, а до неговата противопоставимост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">199</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Френската република посочва, че дори да може да се изтъкне принципът на относително действие на договорите и той в случая да е нарушен, подобно нарушение не би довело до нищожност на спорното решение, доколкото по силата на посочения принцип съгласието на трета страна не обуславя валидността на съответния договор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">200</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фронт Полисарио не приема тези доводи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">201</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 290 от обжалваното съдебно решение, препращайки към точки 282—291 от решение от 29 септември 2021 г., Front Polisario/Съвет (T‑279/19, EU:T:2021:639), Общият съд приема, че с оглед на защитата на правата, които народът на Западна Сахара черпи от принципа на самоопределение и от принципа на относително действие на договорите, Фронт Полисарио трябва да има възможност да се позове на нарушението на ясните, точни и безусловни задължения в отношенията на Съюза с Кралство Мароко и изведени от Съда в решение от 21 декември 2016 г., Съвет/Front Polisario (C‑104/16 P, EU:C:2016:973), на тълкуването на Споразумението за асоцииране в светлината на принципа на самоопределение и на принципа на относително действие на договорите, срещу решението, обжалвано по делото, по което е постановено първото решение, доколкото такова твърдяно нарушение може да засегне посочения народ като трета страна за споразумението, сключено между Съюза и Кралство Мароко. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">202</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Общият съд припомня, че съгласно споменатото решение съдебната практика, отнасяща се до възможността за позоваване на принципите на международното обичайно право и посочена в точки 107—109 от решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America и др. (C‑366/10, EU:C:2011:864), не противоречи на този извод. Всъщност според Общия съд съображенията в тези точки се основават на преценка на особените обстоятелства в конкретния случай, свързани с естеството на изтъкнатите принципи на международното право и на оспорения акт, както и с правното положение на жалбоподателите в главното производство, които не могат да се сравняват с тези по делото, по което е постановено решение от 29 септември 2021 г., Front Polisario/Съвет (T‑279/19, EU:T:2021:639).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">203</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално Общият съд е приел, че тези съображения са относими към възможността за позоваване на принципа на самоопределение и на принципа на относително действие на договорите срещу спорното решение предвид приложимостта на посочените принципи в рамките на споразумение в областта на рибарството между Съюза и Кралство Мароко, констатирана от Съда в точки 63—72 от решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK (C‑266/16, EU:C:2018:118).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">204</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това съображение не е опорочено поради грешки при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">205</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност съгласно постоянната съдебна практика Съюзът е длъжен да упражнява правомощията си при спазване на международното право в неговата цялост, като това включва правилата и принципите на общото и обичайното международно право, както и разпоредбите на международните конвенции, които го обвързват (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK, C‑266/16, EU:C:2018:118, т. 47 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">206</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че в производствата по отмяна Съдът има компетентност да прецени дали сключено от Съюза международно споразумение е съвместимо с правилата на международното право, които обвързват Съюза в съответствие с Договорите. Контролът за валидност, който Съдът може да упражни по отношение на акта, с който Съюзът е сключил това международно споразумение, може да се отнася до законосъобразността на този акт с оглед на самото съдържание на разглежданото международно споразумение (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK, C‑266/16, EU:C:2018:118, т. 48—51 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">207</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така Общият съд правилно е приел, че принципът на самоопределение и принципът на относително действие на договорите могат да бъдат изтъкнати в рамките на контрола за валидност на спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">208</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно не може да се приеме доводът на Комисията и на Съвета, че решение от 21 декември 2011 г., Air Transport Association of America и др. (C‑366/10, EU:C:2011:864), не допуска позоваване на тези принципи в рамките на контрола за валидност на спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">209</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до оплакването на Съвета, че контролът от страна на съда на Съюза за съответствието на акт на Съюза с такива международноправни норми трябва да се свежда до явни грешки в преценката, по същество то съвпада с оплакването, изложено в четвъртото основание на жалбите, с което се твърди незачитане от страна на Общия съд на свободата на преценка на Съвета в областта на външните отношения. Ето защо трябва да бъде отхвърлено по същите съображения като изложените в точка 162 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">210</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно петото основание на жалбата по дело C‑778/21 P и третото основание на жалбата по дело C‑798/21 P трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">211</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като нито едно от основанията, изтъкнати от Комисията и Съвета в подкрепа на жалбите по дела C‑778/21 P и C‑798/21 P, не е уважено, тези жалби трябва да бъдат отхвърлени изцяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По исканията, направени от Съвета и Комисията при условията на евентуалност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">212</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При условията на евентуалност, като подчертава опасността в случай на отмяна на спорното решение от сериозни отрицателни последствия за външната дейност на Съюза и от поставяне под въпрос на правната сигурност на международните ангажименти, които той е поел и които обвързват институциите и държавите членки, Съветът счита за необходимо, в случай че Съдът отхвърли жалбата, насочена срещу обжалваното съдебно решение, да разпореди запазването на правните последици на това решение за период от дванадесет месеца.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">213</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна Комисията счита, че би било желателно да се запазят правните последици на спорното решение за период от година и половина, в случай че Съдът стигне до извода, че отмяната на това решение е обоснована с мотиви, различни от посочените в обжалваното съдебно решение, и че от констатациите на Съда може да се направи извод за реална възможност с Кралство Мароко все пак да се сключи споразумение, обхващащо Западна Сахара, с Кралство Мароко, за да се даде възможност за провеждане на необходимите преговори за приемане на решенията на Съвета относно подписването и сключването на такова споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">214</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фронт Полисарио се противопоставя на тези искания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">215</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 264, втора алинея ДФЕС Съдът може да определи, ако счете за необходимо, онези от правните последици на отменен акт, които трябва да се считат за окончателни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">216</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от практиката на Съда следва, че по съображения, свързани с правната сигурност, правните последици на такъв акт могат да бъдат запазени по-специално когато непосредствените последици от неговата отмяна биха довели до сериозни отрицателни последствия за засегнатите страни (решение от 1 март 2022 г., Комисия/Съвет (Споразумение с Република Корея), C‑275/20, EU:C:2022:142, т. 54 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">217</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, съгласно точка 369 от обжалваното съдебно решение, която не е оспорена с насрещна жалба, правните последици на спорното решение се запазват до обявяването на настоящото решение. Както обаче следва от точка 69 от настоящото решение, действието на Протокола за прилагане изтича на 17 юли 2023 г. При липсата на протокол Споразумението в областта на рибарството не разрешава достъп на корабите на Съюза до „риболовната зона“ по смисъла на същото споразумение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">218</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се констатира, че поради изтичането на действието на Протокола за прилагане исканията на Комисията и Съвета, направени при условията на субсидиарност, стават безпредметни. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">219</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно не е необходимо произнасяне по отношение на тези искания, направени при условията на евентуалност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">220</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">221</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">222</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В конкретния случай, тъй като Фронт Полисарио е поискал Съветът и Комисията да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и тъй като последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, наред със собствените си съдебни разноски, и тези на Фронт Полисарио в настоящите производства по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">223</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник, която разпоредба също е приложима към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, държавите членки и институциите, встъпили в производството, понасят направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">224</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В конкретния случай Кралство Белгия, Унгария, Португалската република и Словашката република, встъпили страни в производството по обжалване по дело C‑798/21 P, както и Кралство Испания и Френската република, встъпили страни в първоинстанционното производство, понасят направените от тях съдебни разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">225</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, член 140, параграф 3 от Процедурния правилник, също приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, предвижда по-специално че Съдът може да реши встъпила страна, различна от държава членка или институция, да понесе направените от нея съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">226</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В конкретния случай следва да се постанови, че CPMM [ММРК] понасят собствените си съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-387" title="page-1">
      По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Липсва основание за произнасяне по същество по исканията за запазване на правните последици на Решение (ЕС) 2019/441 на Съвета от 4 март 2019 година за сключване на Споразумението за партньорство в областта на устойчивото рибарство между Европейския съюз и Кралство Мароко, протокола за прилагането му и размяната на писма, придружаваща споразумението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях и от Front populaire pour la libération de la Saguia-el-Hamra et du Rio de oro (Front Polisario) в настоящите производства по обжалване съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Кралство Белгия, Унгария, Португалската република, Словашката република, Кралство Испания, Френската република, Chambre des pêches maritimes de la Méditerranée, Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Nord, Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Centre и Chambre des pêches maritimes de l’Atlantique Sud понасят направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-392" title="page-1">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: френски.</p>
</body>
</html>
