<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-463/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0463</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:550">EU:C:2020:550</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Дело C‑463/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Syndicat CFTC</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200709">9 юли 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑463/19</HT></P><P>Syndicat CFTC du personnel de la Caisse primaire d’assurance maladie de la Moselle</P><P>срещу</P><P>Caisse primaire d’assurance maladie de Moselle,</P><P>встъпила страна:</P><P>Mission nationale de contrôle et d’audit des organismes de sécurité sociale</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Conseil de prud’hommes de Metz (Съд по трудови спорове, Мец, Франция)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/54/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране на работниците и работничките</KEYWORD><KEYWORD>Допълнителен отпуск, предоставян по силата на колективен трудов договор след изтичане на законоустановения отпуск по майчинство</KEYWORD><KEYWORD>Неприложимост на правото на допълнителен отпуск за работниците от мъжки пол</KEYWORD><KEYWORD>Разпоредби относно закрилата на жените, по-специално по време на бременност и майчинство</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Съгласно френския Convention Collective Nationale de Travail du Personnel des Organismes de Sécurité Sociale (Национален колективен трудов договор на служителите на социалноосигурителните фондове) законоустановеният отпуск по майчинство може да бъде удължен за допълнителен период. Този допълнителен отпуск, предназначен единствено за служителките, може да е в размер на месец и половина на пълна заплата, три месеца на половин заплата или едногодишен неплатен отпуск. При определени обстоятелства допълнителният отпуск може да бъде удължен с още една година неплатен отпуск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В главното производство синдикална организация подава иск от името на служител на социалноосигурителен фонд от мъжки пол. Служителят, който е баща на малко момиченце, подал молба за ползване на допълнителния отпуск. Било му отказано на основание, че е мъж. Пред националния съд синдикалната организация поддържа, че такъв отказ е дискриминационен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>През 1984 г., в решение Hofmann Съдът постановява, че държава членка може да гарантира на жените допълнителен отпуск по майчинство след изтичането на законоустановения отпуск по майчинство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това, в светлината на значимите социални и законодателни промени, настъпили през последните 40 години, включително важните промени в близки области на социалното законодателство и политика на Съюза, в настоящото заключение ще застъпя позицията, че трябва да се заложат предели на свободата, която първоначално е установена с решение Hofmann. Време е за актуализация.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC"><HT TYPE="BOLD">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC"><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съображение 24 от Директива 2006/54/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060705">5 юли 2006 година</DATE> за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="204" PAGE.FIRST="23" DATE.PUB="2006">ОВ L 204, 2006 г., стр. 23</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).</P></NOTE> гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Съдът трайно е признавал законността, по отношение на принципа на равното третиране, на защитата на биологичното състояние на жената по време на бременност и майчинство, и на въвеждането на мерки за защита на майчинството като средство за постигане на съществено равенство. Поради това настоящата директива не засяга Директива 92/85/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19921019">19 октомври 1992 година</DATE> за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички-родилки или кърмачки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="348" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">OВ L 348, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3.</P></NOTE>. Настоящата директива следва също така да не засяга Директива 96/34/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19960603">3 юни 1996 година</DATE> относно рамковото споразумение за родителския отпуск, сключено между Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="1996">OВ L 145, 1996 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 160. Така, както е изменена с Директива 97/75/EC (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="010" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="1998">OВ L 10, 1998 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 31).</P></NOTE><QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Директива 2006/54:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Целта на настоящата директива е да се осигури прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите.</ALINEA><ALINEA><P>За тази цел тя съдържа разпоредби за прилагане на принципа на равното третиране по отношение на:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>условията на труда, включително заплащането;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54 определя за целите на тази директива пряката дискриминация като ситуация, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>когато едно лице се третира по-неблагоприятно въз основа на пола, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима ситуация<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 14, параграф 1 от Директива 2006/54 гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>[н]е се допуска никаква дискриминация, пряка или непряка, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на:</TXT><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>условията на труд и заетостта, включително условията за уволнение, както и заплащането, посочено в член 141 от Договора;</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 28 от Директива 2006/54:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="028.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се до закрилата на жените, по-специално по отношение на бременността и майчинството.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="028.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не засяга разпоредбите на Директива 96/34/ЕО и на Директива 92/85/ЕИО<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Френското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Кодекс на труда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член L 1225‑17 от Code du travail (Кодекс на труда) установява приложимата законодателна уредба по отношение на отпуска по майчинство при обичайни обстоятелства:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Работничката или служителката има право на отпуск по майчинство за период, който започва 6 седмици преди очакваната дата на раждане и свършва 10 седмици след тази дата.</P><P>По молба на работничката или служителката и при благоприятно становище от здравния специалист, наблюдаващ бременността, периодът на спиране на действието на трудовия договор, който започва преди очакваната дата на раждане, може да бъде съкратен най-много с три седмици. Така периодът след очакваната дата на раждане се удължава с толкова, с колкото е бил съкратен периодът преди тази дата.</P><P>В случаите, когато работничката или служителката е отложила част от отпуска си по майчинство за след раждането на детето и е излязла в отпуск по лекарско предписание по време на периода преди очакваната дата на раждане, отлагането на отпуска се отменя и периодът на спиране на действието на трудовия договор се намалява от първия ден, в който служителката е излязла в отпуск. Първоначално отложеният период се намалява със същия период<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Членове L 1225‑18—L 1225‑23 от Кодекса на труда регламентират срока на отпуска по майчинство с оглед на различни специфични обстоятелства.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Национален колективен трудов договор на служителите на социалноосигурителните фондове</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Раздел L от Convention collective nationale de travail du personnel des organismes de sécurité sociale от <DATE ISO="19570208">8 февруари 1957 г.</DATE> (Национален колективен трудов договор на служителите на социалноосигурителните фондове, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>CCN<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Отпуски по майчинство<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>. В този раздел са включени членове 45 и 46.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 45 от CCN <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>по време на законоустановения отпуск по майчинство служителките, които имат най-малко шестмесечен трудов стаж, получават работната си заплата. Тя не може да се съчетава с дневните надбавки, платими на служителите в качеството им на осигурени лица.</TXT><P>Този отпуск не засяга правото на отпуск по болест и не може да бъде основание за каквото и да било намаляване на размера на платения годишен отпуск<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 46 от CCN гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>След изтичането на отпуска по предходния член служителката, която сама отглежда детето си, има право последователно на:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>тримесечен отпуск на половин заплата или отпуск в размер на месец и половина на пълна заплата,</P></ITEM><ITEM><P>едногодишен неплатен отпуск.</P></ITEM></LIST><P>Въпреки това, когато служителката е самотна майка или нейният съпруг или партньор е лишен от неговите или нейните обичайни доходи (инвалидност, продължително заболяване, военна служба), служителката има право на отпуск в размер на три месеца на пълна заплата.</P><P>След изтичане на посочения по-горе отпуск ползвателката се връща на работното си място.</P><P>По изключение управителният съвет може да предостави неплатен отпуск за още една година. В този случай служителката се възстановява на работа само при наличие на свободни длъжности, по отношение на които тя има приоритет, в рамките на своята организация или в сродна организация, при спазване на разпоредбите на член 16 от настоящия договор.</P><P>При предоставяне на посочения отпуск управителният съвет в някои случаи може да поеме официално задължение за незабавно възстановяване на работа.</P><P>Неплатеният отпуск, предвиден в настоящия член, има същото правно действие като отпуска, предвиден в член 40 по-горе, по отношение на разпоредбите на настоящия договор и на пенсионната схема<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти, национално производство и преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>С искова молба от <DATE ISO="20171227">27 декември 2017 г.</DATE> Confédération française des travailleurs chrétiens (Френска конфедерация на християнските работници, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>CFTC<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) на Caisse primaire d’assurance maladie de la Moselle (Първична здравноосигурителна каса, Мозел, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>CPAM<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) предявява пред Conseil de prud’hommes de Metz (Съд по трудови спорове, Мец, Франция, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>съдът по трудови спорове<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>) иск срещу CPAM.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>CFTC действа от името на служител на CPAM, който е баща на малко момиченце. Той подава молба за допълнителен отпуск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Терминологична бележка: френското правителство и CPAM наричат отпуска по член 46 от CCN допълнителен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>отпуск по майчинство<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. CFCT го нарича <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>congé d’éducation<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> (отпуск за възпитание). Тъй като такъв терминологичен избор има значение по основателността на настоящото дело, в заключението си ще назовавам отпуска по член 46 от CCN с неутралния термин <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>допълнителен отпуск<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></NOTE> по член 46 от CCN. CPAM му отказва отпуска, защото правото на такъв отпуск принадлежало само на жените.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>CFTC иска CPAM да разшири обхвата на член 46, така че в него да попаднат и служителите от мъжки пол. CPAM отговаря, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>буквалното прилагане на член 46 предполага предвиденият в колективния трудов договор отпуск по майчинство да се ползва само от майката (думата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>служителка<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> е в женски род). Следователно бащата няма право на такъв отпуск. Настоящият член не е дискриминационен, доколкото член 46 е допълнение към член 45, от който се ползват само жените. Тъй като мъжете не могат да се ползват от правата по член 45, те не могат да се ползват и от тези по член 46<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>CFTC иска съдът по трудови спорове да установи, че отказът на CPAM да разреши на служителя си да ползва отпуска по член 46 от CCN, не може да му бъде противопоставен, тъй като е дискриминационен; да осъди CPAM да плати на служителя си обезщетение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">4661,83</FT> EUR и да осъди CPAM да извърши корекция на възнаграждението за финансовата 2016 г. в съответствие с предвидената за служителите на фонда, които се ползват от правото по член 46 от CCN.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В отговор CPAM иска съдът по трудови спорове да постанови, че всички искания на CFTC са недопустими, а при условията на евентуалност да постанови, че отказът на CPAM да разреши на служителя си да се ползва от правото на отпуск по член 46 от CCN по никакъв начин не е дискриминационен и да отхвърли другите искания на CFTC.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Conseil de prud’hommes de Metz (Съд по трудови спорове, Мец) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P>20. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Трябва ли Директива 2006/54/ЕО във връзка с членове 8 и 157 ДФЕС, общите принципи на правото на Съюза за равно третиране и забрана на всяка форма на дискриминация и член 20, член 21, параграф 1 и член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че изключва от материалния си обхват разпоредбите на член 46 от [CCN], който предоставя правото на ползване на отпуск в размер на три месеца на половин заплата или на отпуск в размер на месец и половина на пълна заплата и на едногодишен неплатен отпуск след отпуск по майчинство единствено за служителките от женски пол на посочените фондове, които отглеждат сами децата си?<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Писмени становища представят CFTC, CPAM, френското и португалското правителство, както и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В настоящото заключение първо ще разгледам направените от заинтересованите страни възражения относно компетентността на Съда и допустимостта на преюдициалния въпрос (А). След това ще премина към тълкуването на член 14, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, за да може запитващата юрисдикция да прецени съвместимостта на член 46 от CCN с тези разпоредби на правото на Съюза (Б).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Компетентност и допустимост</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>23.</NO.P><TXT>CPAM прави възражение за липса на <HT TYPE="ITALIC">компетентност</HT> на Съда по настоящото дело. Поддържа, че запитващата юрисдикция фактически цели <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>обявяването на наднационално равнище на невалидността<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> на разглежданите национални разпоредби и че преюдициалното запитване не се отнася нито до тълкуването, нито до валидността на норми от правото на Съюза. Твърди, че Съдът не е компетентен да проверява съвместимостта на националните разпоредби с правото на Съюза и да тълкува националното право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Несъмнено (възможната) констатация за несъвместимост на националните разпоредби с правото на Съюза в рамките на конкретното дело пред запитващата юрисдикция се извършва от нея самата. Въпреки това Съдът е и винаги е бил компетентен да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които ще ѝ позволят да прецени съвместимостта на нормите на вътрешното право с уредбата на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ЧЕЗ Разпределение България</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑83/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:480">EU:C:2015:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">допустимостта</HT> на преюдициалния въпрос, френското правителство посочва, че актът за преюдициално запитване не отговаря на някои от изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда. Това се дължало на липсата на посочване от страна на запитващата юрисдикция на причините за поставяне на въпроса, понеже юрисдикцията се ограничила до възпроизвеждане на становищата на страните по главното производство. Нещо повече — в преюдициалния въпрос запитващата юрисдикция цитирала редица разпоредби на правото на Съюза, без да обоснове връзката им с разглежданото дело. Става дума за членове 8 ДФЕС и 157 ДФЕС, както и членове 20, 21 и 23 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съгласен съм с френското правителство, че изложението в акта за преюдициално запитване е доста сбито. И двата критикувани от правителството елемента обаче ясно личат от самия акт за преюдициално запитване. Първо, както признава френското правителство, от препращането към и възпроизвеждането на доводите на CFTC във връзка с член 46 от CCN и съвместимостта му с Директива 2006/54 личат достатъчно ясно причините, поради които запитващата юрисдикция е счела за необходимо да отправи преюдициално запитване. На следващо място основната цел на преюдициалния въпрос е тълкуването на съответните разпоредби на Директива 2006/54. Членове 8 ДФЕС и 157 ДФЕС, както и членове 20, 21 и 23 от Хартата са цитирани единствено като разпоредби, <HT TYPE="ITALIC">в светлината на които</HT> националният съд иска от Съда по възможност да тълкува тази директива. Това донякъде е често срещана практика, която по-скоро не се нуждае от отделна аргументация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Затова според мен в настоящия случай Съдът разполага с всички необходими елементи, за да даде на запитващата юрисдикция полезен отговор. Направените възражения във връзка с компетентността на Съда и допустимостта на преюдициалния въпрос следва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По основателността</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Съдът по трудови спорове пита Съда дали Директива 2006/54 трябва да се тълкува в смисъл, че допълнителният отпуск по член 46 от CCN <HT TYPE="ITALIC">е изключен</HT> от приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Ако въпросът може да се приеме за питане дали допълнителният отпуск по член 46 от CCN попада в (материалното) приложно поле на Директивата, съм съгласен с Комисията, че на този въпрос може да се отговори съвсем просто и ясно. Член 46 от CCN урежда правото на допълнителен отпуск след законоустановения отпуск по майчинство. Следователно е ясно, че условията за ползване на такъв отпуск спадат към условията на труд и заетост съгласно член 1, буква б) и член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. във връзка с определянето на родителския отпуск като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>условие на труд<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54, тъй като предоставянето му <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>[което] позволява на младите родители да прекъснат професионалната си дейност, за да се посветят на семейните си задължения, се отразява на упражняването на професионална дейност от засегнатите държавни служители<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maïstrellis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:473">EU:C:2015:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>30.</NO.P><TXT>От контекста на акта за преюдициално запитване обаче се разбира, като това е ясно и за всички заинтересовани страни, представили становища пред Съда, че запитващата юрисдикция иска да знае дали Директива 2006/54, и по-специално член 14, параграф 1 и член 28, параграф 1 трябва да се тълкуват в смисъл, че <HT TYPE="ITALIC">не допускат</HT> национална разпоредба като член 46 от CCN, който предоставя на работничките и служителките, след периода на законоустановения отпуск по майчинство, правото на допълнителен отпуск в размер на месец и половина на пълна заплата или три месеца на половин заплата, и едногодишен неплатен отпуск. Поради това съм съгласен с Комисията, че в настоящия случай преюдициалният въпрос следва да бъде преформулиран.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>31.</NO.P><TXT>За да отговоря на съответно преформулирания въпрос, ще започна с определянето на приложимата правна рамка на Съюза (1). След това ще разгледам решение Hofmann (2) и социалната и законодателната еволюция след решение Hofmann (3). След разглеждането на тези елементи ще предложа някои ограничителни критерии при определянето дали една национална мярка попада в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>изключението за бременност и майчинство<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> съгласно член 28, параграф 1 от Директива 2006/54 (4). Накрая ще предложа някои насоки във връзка с приложението на тези критерии към обстоятелствата по настоящия случай, които, разбира се, единствено националният съд може да прецени (5).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правната рамка на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54 забранява пряката дискриминация, основаваща се на пола, в публичния или частния сектор, включително публичните органи по отношение на условията на труд. Условията на труд включват правото на ползване на отпуск по повод на раждането на дете.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54 определя за целите на тази директива пряката дискриминация като ситуация, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>когато едно лице се третира по-неблагоприятно въз основа на пола, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима ситуация<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Безспорно е, че в настоящия случай член 46 от CCN установява по-неблагоприятно третиране на служителите от мъжки пол. Правото на допълнителен отпуск по тази разпоредба изрично е запазено само за жените служителки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Тъй като тук става въпрос за случай на пряка дискриминация, тя не може бъде обоснована, за разлика от непряката дискриминация, при която това е възможно съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2006/54. Следователно остава да се установи дали може да се приеме, че работещите мъже и жени се намират в <HT TYPE="ITALIC">сходно положение</HT> за целите на разглеждания отпуск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Съдът е признал, че бременността, раждането и периодът след раждането са събития, по отношение на които мъжете и жените не са в сходно положение. Специално по отношение на отпуска по <HT TYPE="ITALIC">майчинство</HT> Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>работничка, която е бременна, родила е или кърми, се намира в особено уязвимо положение, което изисква да ѝ се предостави отпуск по майчинство […]<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и е така е достигнал до извода, че положението на жената по време на този отпуск не може да се приравни на положението на мъж или жена в отпуск по болест<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981027">27 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Boyle и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑411/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:506">EU:C:1998:506</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или на мъж или жена, който или която действително полага труд на работното си място<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960213">13 февруари 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gillespie и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑342/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:46">EU:C:1996:46</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ornano</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:564">EU:C:2016:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Именно в този контекст член 28, параграф 1 от Директива 2006/54 предвижда, че Директивата не засяга разпоредбите, отнасящи се до закрилата на жените, по-специално по отношение на бременността и майчинството. Освен това в член 28, параграф 2 се посочва също, че Директивата не засяга разпоредбите на Директива 96/34<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Тази директива е отменена и заменена от Директива 2010/18/ЕС на Съвета от <DATE ISO="20100308">8 март 2010 година</DATE> за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="068" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2010">ОВ L 68, 2010 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>). Последната директива също е отменена и заменена с Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20190620">20 юни 2019 година</DATE> относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="188" PAGE.FIRST="79" DATE.PUB="2019">ОВ L 188, 2019 г., стр. 79</REF.DOC.OJ>). Срокът за транспониране на последната директива все още не е изтекъл и тя е неприложима към обстоятелствата в настоящия случай.</P></NOTE> и на Директива 92/85/ЕИО, които уреждат съответно правото на родителски отпуск и различните мерки за закрила на работничките, които са бременни, родилки или кърмачки. Освен това легитимността на защитата на биологичното състояние на жената по време на бременност и майчинство и на въвеждането на мерки за защита на майчинството е посочена в съображение 24 от Директива 2006/54 като средство за постигане на съществено равенство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>38.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства изглежда безспорно, че държавите членки имат право да предоставят само на жените отпуск по майчинство от <HT TYPE="ITALIC">най-малко</HT> 14 седмици, както е уреден в член 8 от Директива 92/85.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение Hofmann</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Настоящият случай се отнася до отпуск, който е допълнителен спрямо законоустановения отпуск по майчинство, уреден в националното законодателство. В случая този допълнителен отпуск варира от месец и половина до една година. Може дори да бъде удължен с още една година.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Въпросът с допълнителния отпуск, предоставян след изтичане на (законоустановения) отпуск по майчинство, вече е поставян пред Съда през 1983 г. по дело Hofmann<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както CPAM, така и френското правителство се позовават на решението по това дело. Централната роля на дело Hofmann за целите на настоящия случай е безспорна. Тя обосновава и подробния анализ на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Г‑н Hofmann е служител, чийто работодател му е разрешил ползването на неплатен отпуск, за да отглежда детето си. Действащото към онзи момент германско законодателство предоставя на майката законоустановен период на закрила от осем седмици, след изтичането на който може да се поиска ползването на допълнителен отпуск по майчинство за периода до навършване на 6‑месечна възраст на детето, по време на който се получава обезщетение. Работодателят на г‑н Hofmann му разрешава да ползва неплатен отпуск за период, съответстващ на периода на допълнителния отпуск — от изтичането на осемте седмици законоустановен отпуск по майчинство до деня, в който детето навършва шест месеца — а майката се завръща на работа. Г‑н Hofmann предявява иск да му бъдат заплатени обезщетенията, които могат да получават майките по време на този период. Плащането му е отказано на основание, че само майките имат право да ползват този отпуск по майчинство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Съдът постановява решението си, като се позовава на член 2, параграф 3 от Директива 76/207/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Директива 76/207/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19760209">9 февруари 1976 година</DATE> относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="039" PAGE.FIRST="40" DATE.PUB="1976">ОВ L 39, стр. 40</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164). Член 2, параграф 3 става член 2, параграф 7 след изменението с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020923">23 септември 2002 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="269" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2002">ОВ L 269, стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 143).</P></NOTE>, предшестващ настоящия член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, който съдържа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>изключението за бременност и майчинство<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. След като посочва приложимата към онзи момент правна уредба, Съдът първо отбелязва, че Директивата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>няма за цел да урежда въпроси, свързани с организацията на семейството, нито да променя разпределението на отговорностите между родителите<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съдът продължава, като подчертава, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>като предоставя на държавите членки правото да оставят в сила или да предвидят разпоредби, целящи да осигурят закрила на жените по време на бременност и майчинство, Директивата признава легитимността на закрилата — в контекста на принципа на равното третиране — на потребностите на жената в два аспекта. Първо, легитимна цел е да се осигури закрилата на биологичното състояние на жената по време на бременността и толкова време след нея, колкото е необходимо за възстановяването на нормалните физически и психически възможности на майката след раждането; второ, легитимна цел е да се осигури закрила на особените отношения между жената и детето ѝ в периода след бременността и раждането чрез предотвратяване на опасността тези отношения да бъдат разстроени поради допълнителното натоварване, резултат от едновременното упражняване на професионална дейност<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В светлината на тези два критерия (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>тестът Hofmann<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) Съдът постановява, че по принцип <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>мярка като отпуск по майчинство, предоставян на жената след изтичане на законоустановения период на закрила, попада в обхвата на член 2, параграф 3 от Директива 76/207, доколкото има за цел да предостави закрила на жената във връзка с особеностите на бременността и майчинството. При това положение предоставянето на правото на такъв отпуск само и единствено на майката е законосъобразно в контекста на обстоятелството, че единствено майката може да попадне в положение, в което да ѝ се оказва нежелан натиск за преждевременно завръщане на работа<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това Съдът подчертава предоставеното от Директивата право на преценка на държавите членки относно естеството и конкретните характеристики на мерките за закрила, които трябва да се приемат във връзка с бременността и майчинството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Наследството на решение Hofmann</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Решение Hofmann е отразявано в редица последващи решения на Съда. Безспорно е, че тестът Hofmann, свързващ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>изключението за бременност и майчинство<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> с биологичното състояние на жената и особените отношения между жената и детето ѝ, намира своето приложение в съдебната практика и до ден‑днешен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140318">18 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>D.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:169">EU:C:2014:169</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171019">19 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Otero Ramos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑531/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:789">EU:C:2017:789</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Instituto Nacional de la Seguridad Social (Добавка към пенсията, предоставяна на майки)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1075">EU:C:2019:1075</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Критериите Hofmann например са изиграли ключова роля в съдебната практика, като са спомогнали за установяването на разликата между родителския отпуск и отпуска по майчинство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rodríguez Sánchez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:447">EU:C:2016:447</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050414">14 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Люксембург</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑519/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:234">EU:C:2005:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dicu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑12/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:799">EU:C:2018:799</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>46.</NO.P><TXT>За мен обаче това не означава, че допълнителните периоди на отпуск, които се полагат на жената след периода на законоустановения отпуск по майчинство, следва автоматично и непременно да попадат в обхвата на член 28 от Директива 2006/54.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В решение Hofmann липсват каквито и да било ограничителни критерии по отношение на продължителността на оправдания допълнителен отпуск. В него само се посочват двете причини, обосноваващи такъв допълнителен отпуск, но липсват каквито и да било изрични ограничения. Означава ли тази липса обаче, че всеки един допълнителен период на отпуск, независимо от неговата продължителност и предназначение, би бил оправдан?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Националните разпоредби, разгледани в решение Hofmann, предвиждат законоустановен период на закрила от едва 8 седмици. Допълнителният отпуск по майчинство се ограничава до навършване от детето на шестмесечна възраст. В настоящия случай например законоустановеният отпуск по майчинство е 16 седмици. Допълнителният отпуск може да бъде удължен до две години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Следователно до определено ниво на анализ тези два различни режима биха могли, вероятно малко механично, да бъдат разграничени. Има разлика между 8 седмици плюс 6 месеца (или в действителност по-малко) и 16 седмици плюс възможен максимум от 2 години. Подобен подход към настоящия случай обаче трудно би отговарял на промените в правния и социалния облик на Съюза днес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Първо, решение Hofmann е постановено в момент, когато не е съществувала каквато и да било <HT TYPE="ITALIC">хармонизация на равнище на Съюза по отношение на отпуска по майчинство и родителския отпуск</HT>. Малко е да се каже, че правната уредба на Съюза в тази област от тогава насам претърпяла значително развитие. Широката свобода на преценка, с която са разполагали държавите членки по отношение на мерките за закрила, които могат да приемат във връзка с бременността и майчинството, и която със сигурност е изиграла решаваща роля в анализа на Съда в решение Hofmann<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, е значително ограничена с приемането на Директива 92/85. Тази директива установява правото на отпуск по майчинство за период от най-малко 14 седмици преди и/или след раждането със задължителен период от 2 седмици; забрана за уволнение през периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство; и специфични трудови права, включително правото на запазване на възнаграждението и/или на съответно обезщетение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Членове 8—11 от Директива 92/85. Вж. също, във връзка с правото на обезщетения при майчинство за самостоятелно заетите жени, член 8 от Директива 2010/41/ЕC на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20100707">7 юли 2010 година</DATE> за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 180, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), който също предвижда продължителност от най-малко 14 седмици.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Тези права впоследствие са допълнени от Директива 2006/54, съгласно чийто член 15 жена в отпуск по майчинство има право, след изтичане на отпуска по майчинство, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>да се завърне на работното си място или на равностойна позиция в срокове и при условия, които са не по-малко благоприятни за нея, и да се възползва от всяко подобряване на условията на труд, на което би имала право по време на отсъствието си<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Второ, законодателството на Съюза и практиката на Съда са претърпели значителна еволюция в посока към признаване на <HT TYPE="ITALIC">равенството между жените и мъжете в ролята им като родители</HT>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>53.</NO.P><TXT>От 90-те години насам Съдът многократно е постановявал, че работещите майки и бащи се намират в сходно положение по отношение на родителството и отглеждането на деца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Както отбелязвам в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Instituto Nacional de la Seguridad Social (Добавка към пенсията, предоставяна на майки)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:696">EU:C:2019:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), позовавайки се по-специално на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19881025">25 октомври 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>312/86</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:485">EU:C:1988:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011129">29 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Griesmar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:648">EU:C:2001:648</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090326">26 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Гърция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑559/07</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:198">EU:C:2009:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maïstrellis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:473">EU:C:2015:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Такова е положението например, когато работещите жени и мъже имат нужда от намаляване на дневното си работно време, за да се грижат за децата си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100930">30 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roca Álvarez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:561">EU:C:2010:561</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, или да използват детски градини, когато работят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lommers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:183">EU:C:2002:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Това развитие в посока на равенството между работещите мъже и жени в ролята им на родители получава още по-голям тласък от законодателя на Съюза по-специално чрез правилата относно правото на ползване на родителски отпуск. Това право, от което, за разлика от правото на отпуск по майчинство, могат да се ползват както мъжете, така и жените, е въведено от Директива 96/34 с цел, наред с другото, да се насърчат участието на жените на пазара на труда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Точка 7 от Общите съображение на Рамковото споразумение относно родителския отпуск, приложено към Директива 96/34.</P></NOTE> и поемането от страна на мъжете на равен дял от семейните задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Точка 8 от Общите съображение на Рамковото споразумение относно родителския отпуск, приложено към Директива 96/34.</P></NOTE>. Освен това правото на родителски отпуск постепенно е променено, така че да се насърчат мъжете да се възползват от него, както от Директива 2010/18, така и от наскоро приетата Директива 2019/1158, като законодателят на Съюза последователно и многократно е подчертал нуждата от засилване на ролята на мъжа в поемането на родителските задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. съображение 12 от Директива 2010/18 и съображения 6 и 12 от Директива 2019/1158.</P></NOTE>. Последната директива, като подчертава обстоятелството, че дисбалансът при създаването на политиките за постигане на равновесие между професионалния и личния живот за жените и мъжете засилва свързаните с пола стереотипи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Съображение 11.</P></NOTE>, въвежда и правото на отпуск по бащинство с продължителност 10 работни дни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Съображение 19 и член 4.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>55.</NO.P><TXT>На последно място, основополагащият характер на закрилата на работниците през периодите на отпуск, свързан с раждането и отглеждането на техните деца, е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>конституционализиран<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, тъй като член 33, параграф 2 от Хартата гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>за да може да съчетава семейния и професионалния живот, всеки има право на защита срещу уволнение, което има за мотив майчинство, както и право на платен отпуск по майчинство и на родителски отпуск за раждане или осиновяване на дете<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>56.</NO.P><TXT>В контекста на цялото това развитие трудно може да се отрече, че голямата част от социалното законодателство на Съюза и практиката на Съда, посочени по-горе, които отчасти отразяват дълбоките социални промени в Европа и отчасти им дават тласък, има амбицията за внасяне на известна промяна на (традиционното) разпределение на отговорностите между родителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>В контраст с точка 41 по-горе.</P></NOTE>. Може би не чрез заместване на една традиция с друга, а по-скоро чрез предоставянето на известна свобода на избор за родителите при вземането на такива решения и премахването, доколкото е възможно, на икономическите стимули, които утвърждават в правото определени общоприети разбирания в обществото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Разглеждани в контекста на тези промени, със сигурност, ако бъдат възприети <HT TYPE="ITALIC">буквално</HT> и без никакви ограничения и уточнения, логиката и духът на решение Hofmann биха напомняли на дядо, който е поканен с потомството си на социално събитие, на което всички присъстващи, макар и поначало да се харесват, усещат странна дистанцираност и не намират много общи теми за разговор.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Остаряването на решение Hofmann</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Затова смятам, че е необходима значителна актуализация под формата на ограничаване на обхвата на решение Hofmann. Без да се поставя под въпрос сърцевината на теста Hofmann, ако тя може да се определи като изключение, тясно свързано с майчинството, не може да се твърди, че този тест трябва да се разбира в смисъл, че <HT TYPE="ITALIC">всеки</HT> период на отпуск, предоставян след законоустановения отпуск по майчинство, следва автоматично и сам по себе си да се счита за период на отпуск по майчинство, който обосновава пълното изключване на работниците от мъжки пол от правото на неговото ползване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Тестът Hofmann трябва да бъде изяснен в две отношения. Първо, трябва да се обясни съотношението между двата критерия на теста (а). Второ, трябва да се дадат допълнителни насоки по отношение на елементите, които следва да се вземат предвид от националните съдилища при определянето дали един допълнителен период на отпуск представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>мярка за закрила<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> във връзка с майчинството, така че да попада в обхвата на член 28, параграф 1 от Директива 2006/54 (б).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Два критерия или само един?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Тестът Hofmann се основава на легитимността на защитаваната от дадена мярка цел. Счита се, че тази цел е двояка: първо, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>легитимна цел е да се осигури закрилата на биологичното състояние на жената по време на бременността и толкова време след нея, колкото е необходимо за възстановяването на нормалните физически и психически възможности на майката след раждането<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. Второ, също толкова легитимна цел е и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>закрилата на особените отношения между жената и детето ѝ в периода след бременността и раждането чрез предотвратяване на опасността тези отношения да бъдат разстроени поради допълнителното натоварване, резултат от едновременното упражняване на професионална дейност<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hofmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Когато става въпрос за допълнителни периоди на отпуск по майчинство, които надхвърлят периода на законоустановения отпуск по майчинство, изглежда, че защитата на биологичното състояние на жената губи относителната си значимост, а от своя страна критерият за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>особените отношения между жената и детето ѝ<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> излиза на преден план като подходяща обосновка на всеки допълнителен период на отпуск, който може да бъде предоставен само на жените.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Според мен обаче конкретно този втори елемент на теста Hofmann следва да се тълкува внимателно и да се прилага ограничително, така че да не се превърне в самоизпълняващо се пророчество. По специално, при прилагането на изключението за бременност и майчинство по член 28, параграф 1 от Директива 2006/54 към отпуска, колкото по-дълго децата остават само с майка си, толкова по-силни стават тази <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>особени<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> отношения, което допълнително оправдава правното изключване на бащите от допълнителните периоди на отпуск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>За критична гледна точка към решение Hofmann вж. <HT TYPE="ITALIC">Ellis</HT>, E. и <HT TYPE="ITALIC">Watson</HT>, P. EU Anti-Discrimination Law, 2<HT TYPE="SUP">nd</HT> Edition, Oxford University Press, Oxford, at p.398. За научните критики към решение Hofmann в това отношение вж. също <HT TYPE="ITALIC">De la Corte-Rodríguez</HT>, M. EU Law on Maternity and Other Сhild Related Leaves: Impact on Gender Equality, Kluwer Law International, Alphen aan den Rijn, 2019, р. 236.</P></NOTE>. Във връзка с това трябва да се подчертаят още два елемента.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Първо, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>изключението за майчинство<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, предвидено в член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, е изключение. Следователно то трябва да се тълкува ограничително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860515">15 май 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Johnston</NAME.CASE> (<NO.CASE>222/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:206">EU:C:1986:206</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Имал съм повод да отбележа, че понятието майчинство се отнася до специфичната биологична реалност, при която жените и мъжете не са сравними, и това определя целта на тази специална закрила не само <HT TYPE="ITALIC">ratione materiae</HT>: <HT TYPE="ITALIC">майчинството</HT> трябва да се разбира в тесен смисъл и не може да се приравни към по-общите понятия <HT TYPE="ITALIC">качество на майка или родителство</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Instituto Nacional de la Seguridad Social (Добавка към пенсията, предоставяна на майки)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:696">EU:C:2019:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Второ, от неотдавнашната практика на Съда става ясно, че двата критерия на теста Hofmann не могат да се считат за две отделни и несвързани помежду си предпоставки, които обосновават прилагането на член 28, параграф 1 от Директива 2006/54. Те по-скоро вървят ръка за ръка. Освен това изглежда, че въпросната практика на Съда дава известно предимство на защитната цел, свързана с <HT TYPE="ITALIC">биологичното състояние</HT> на жената.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>65.</NO.P><TXT>В Roca Álvarez вече се посочва, че закрилата на особените отношения между майката и детето ѝ не може да се приема за даденост при обосноваване на приложимостта на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>изключението за майчинство<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, когато става въпрос за преценка на мерките, свързани с излизането в отпуск непосредствено след раждането на дете. Това дело се отнася до отпуск, който може да се ползва под различна форма през първите девет месеца след раждането на детето от майките или бащите, които работят по трудово правоотношение, но само ако майката работи по трудово правоотношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Съдът намира последния критерий за дискриминационен. Посочва, че поради обстоятелството че с развитието на националната правна уредба постепенно е отпаднала връзката на този отпуск (известен в Испания като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>отпуск за кърмене<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>) с биологичния факт на кърменето, тази мярка не може да се разглежда като гаранция за закрилата на биологичното състояние на жената след бременността. Съдът е преценил също, че поради обстоятелството, че този отпуск е достъпен за бащите (макар и при различни условия в сравнение с майките), той не може да се разглежда като гаранция за закрилата на особените отношения между майката и детето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Може да се допълни, че Съдът отхвърля и довода, поддържан от испанското правителство, че майката е единственият титуляр на правото на отпуск и бащата може само да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>ползва<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> това право (без да е негов титуляр). Съдът е постановил, че това по-скоро би затвърдило за в бъдеще традиционното разпределение на ролите между мъжете и жените, като запази второстепенната роля на мъжете при упражняването на родителските функции. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100930">30 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roca Álvarez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:561">EU:C:2010:561</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Друг пример, който показва, че критерият, свързан със закрилата на особената връзка между майката и детето ѝ, не може да се разглежда отделно от закрилата на състоянието на жената след раждането, е решение D. В него Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>работничка, в качеството си на жена, ползваща се от заместващо майчинство, не попада в приложното поле на член 8 от Директива 92/85, включително когато след раждането може да кърми роденото при тези условия дете или когато го е кърмила<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140318">18 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>D.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:169">EU:C:2014:169</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Философията, на която се основава това решение, изглежда се отклонява от тази на предхождащи го решения, в които се придава особена тежест на условието за женски пол. Вж., в различен контекст, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19831026">26 октомври 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>163/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:295">EU:C:1983:295</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно правото на отпуск по майчинство съгласно Директива 92/85 изглежда е обвързано най-вече от целта за закрила на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>здравето на майката на детето, която се намира в особено уязвимо положение, произтичащо от бременността<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> и макар Съдът да е приел, че отпускът по майчинство цели да гарантира закрилата и на особените отношения между жената и детето ѝ, все пак „тази цел се отнася само за периода, който следва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>бременността и раждането<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140318">18 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>D.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑167/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:169">EU:C:2014:169</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В обобщение може да се предложи уточнение на решение Hofmann в две насоки. Първо, двата елемента, посочени в решение Hofmann, трябва да се разглеждат не като два независими <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>критерия<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, а по-скоро като двете страни на една и съща монета. Закрилата на особените отношения между майката и детето не може сама по себе си и независимо от обективните нужди, свързани с биологичното състояние на жената, да обоснове продължаване на отпуска в допълнение към законоустановения отпуск по майчинство. Второ, всеки допълнителен отпуск, предоставян след изтичане на законоустановения отпуск по майчинство, трябва, както във всички останали случаи на позоваване на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>изключението за майчинство<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, да се тълкува ограничително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Казаното дотук по никакъв начин не поставя под съмнение обстоятелството, че малките деца се нуждаят от специални грижи и закрила и че по принцип съществува особена връзка с майките им. Принципът за равно третиране обаче изисква законът да позволява на всяко семейство <HT TYPE="ITALIC">да избере</HT> начина, по който да се споделят грижите и отговорностите по отглеждането на детето <HT TYPE="ITALIC">след изтичане на отпуска по майчинство</HT>. С други думи, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>възможно е законът да закриля майката и детето, като същевременно признава, че от определен момент нататък майчината грижа в периода след раждането може и трябва да прерасне в обикновено полагане на родителски грижи от единия или другия родител<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P><HT TYPE="ITALIC">O’Leary</HT>, S. Employment Law at the European Court of Justice. Judicial Structures, Policies and Processes, Hart Publishing, Oxford — Portland Oregon, 2002, р. 219.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Елементите, които трябва да се вземат предвид</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Следователно отправна точка остава целта за закрила на биологичното състояние на жената и на особените отношения между майката и детето, така както бяха тълкувани в предишния раздел на настоящото заключение. Тогава кои елементи следва да се вземат предвид при преценката дали дадена мярка в действителност е мярка за закрила, реално свързана с такава цел?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Когато проверяват дали даден период на допълнителен отпуск, предоставян след раждането да дете, може да бъде запазен само за жените на основание член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, националните съдилища не следва да се ръководят само от наименованието. Не всеки период на допълнителен отпуск, наречен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>допълнителен отпуск по майчинство<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, може законно да се предоставя само на жените чрез позоваване на общо основание на особените отношения между майката и детето. Националните съдилища следователно трябва да преценят всички обективни елементи на такъв допълнителен отпуск, по-специално във връзка със: (i) условията за ползване на правото на отпуск, (ii) продължителността и реда за упражняването му, и (iii) правната закрила на този отпуск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">условията за ползване на правото</HT>, елементите, които националните съдилища следва да вземат предвид в тази насока, са например дали отпускът се предоставя без предварителни изисквания за наличие на трудов стаж; дали отпускът се предоставя на всички жени автоматично, или трябва да бъде предварително заявен пред и одобрен от работодателя; или дали съществуват допълнителни условия, свързани с ангажимент за връщане на работа. Такива условия въвеждат съображения, които не са свързани със защитната цел на допълнителния отпуск. Те показват, че сам по себе си допълнителният отпуск не е свързан с целта за закрила на биологичното състояние на жената и на особените отношения между майката и детето, тъй като неспазването на тези условия може да доведе до лишаването на жените, чието биологично състояние и специални отношения с децата им заслужават равностойна закрила, от правото на ползване на тази отпуска.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">продължителността и реда за упражняване на правото</HT> на отпуск, някои от критериите, които биха могли да се вземат предвид, са например гъвкавостта в начинът на ползване на отпуска (след период на връщане на работа или при полудневна заетост) или възможността да се избере различна продължителност на отпуска. По-специално, тези възможности за гъвкавост показват по-слаба връзка с гореспоменатата цел, каквато показва и относителна продължителност на отпуска, която значително надвишава продължителността на общоприложимия законоустановен отпуск по майчинство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Ключов елемент в тази насока, разбира се, е самата продължителност. Законодателят на Съюза е приел, че държавите членки разполагат с широка свобода на преценка при определянето на продължителността на отпуска по майчинство. Съгласно член 8 от Директива 92/85 продължителността на отпуска, предоставян преди и след раждането, е <HT TYPE="ITALIC">най-малко</HT> 14 седмици. Както правилно отбелязва френското правителство, дори когато съгласно съответното законодателство жените разполагат с отпуск по майчинство по-дълъг от 14 седмици, това не е пречка същият да се разглежда като отпуск по майчинство по смисъла на член 8 от Директива 92/85<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rodríguez Sánchez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑351/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:447">EU:C:2016:447</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което препраща към решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130919">19 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Betriu Montull</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:571">EU:C:2013:571</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. На това основание Съдът е постановил, че периодите, надхвърлящи задължителните 14 седмици, като например периодът от 16 седмици в Испания, разглеждан по дело Betriu Montull, също имат за цел закрила на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>биологичното състояние на жената по време на бременността ѝ и след това<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130919">19 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Betriu Montull</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:571">EU:C:2013:571</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. обаче заключението на генералния адвокат Wathelet по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Betriu Montull</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑5/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:230">EU:C:2013:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Разбира се, не е задача на Съда да установи фиксиран брой седмици или месеци. В крайна сметка въпросът за продължителността на отпуска по майчинство е един сложен политически въпрос, по който царят големи национални разногласия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Като пример вж. <HT TYPE="ITALIC">Koslowski</HT>, A., <HT TYPE="ITALIC">Blum</HT>, S., <HT TYPE="ITALIC">Dobrotić</HT>, I., <HT TYPE="ITALIC">Macht</HT>, A. and <HT TYPE="ITALIC">Moss</HT>, P. (2019) International Review of Leave Policies and Related Research 2019. Достъпно на: https://www.leavenetwork.org/annual-review-reports/</P></NOTE> и във връзка с който дори институции на Съюза намират, че периодът от 14 седмици е прекалено кратък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. например (изоставеното) Предложение за директива на Европейския Парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО (COM(2008)600/4), в което Комисията предлага увеличаване на минималната продължителност на отпуска по майчинство от 14 на 18 седмици.</P></NOTE>.Това не означава обаче, че всеки период на отпуск е запазен само за майките, а не и за бащите, единствено и само на основание особените отношения между майката и детето, тогава когато обективната нужда от закрила на биологичното състояние на жената вече не съществува. Затова практическото правило е, че колкото по-дълъг е периодът, толкова по-трудно може да се обоснове предоставянето на допълнителния отпуск само на жените.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Трето, що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">правната закрила</HT> на този отпуск, въпросът по същество е дали тази закрила отговаря на минималните стандарти за закрила, гарантирани от правото на Съюза, по време на законоустановения отпуск по майчинство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Със сигурност мерките по член 28, параграф 1 от Директива 2006/54 задължително трябва да са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>разпоредби[…], отнасящи се до закрилата на жените<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>. В това отношение ще отбележа, че закрилата на жената посредством отпуска по майчинство е била обект на хармонизация в Директиви 92/85 и 2006/54<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Със свързаните с този период права, изброени в точки 49 и 50 по-горе от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно, независимо от свободата на преценка на държавите членки да предоставят по-продължителни периоди на отпуск по майчинство, тези по-продължителни периоди могат да бъдат запазени само за жените по силата на член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, ако в допълнение към преценката на горепосочените елементи, правата, предоставени на жените през този период, отговарят на изискванията за минимална закрила, гарантирана от правото на Съюза по отношение на отпуска по майчинство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Безспорно е, че отпускът по майчинство, който далеч не може да се разглежда само като едно изключение от принципа за равно третиране, е признат за субективно право и като такова той се счита за съставен елемент на действителното равенство. За тази цел Директива 92/85 (заедно с член 15 от Директива 2006/54) установява минималните изисквания, на които една мярка, като отпуска по майчинство, трябва да отговаря, за да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>мярка за закрила<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Затова допълнителните периоди на отпуск, които продължават след законоустановения отпуск по майчинство, но не гарантират тази минимална закрила, трудно биха могли да се считат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>мерки за закрила<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> на майчинството. Напротив, продължителният период на отпуск, предоставян единствено на жените, който не е придружен от правото на запазване на възнаграждението или от съответно обезщетение или който не предоставя защита срещу уволнение или гаранция за възстановяване на равностойна на заеманата преди излизането в отпуск позиция, неизбежно би поставил двойна тежест върху жените. Първо, тъй като само майките биха могли да се ползват от такъв отпуск, обикновено при по-благоприятни условия от родителския отпуск, който би бил на разположение на бащите, те биха могли да се окажат принудени да отложат завръщането си на работа. Второ, продължителният отпуск, който не е придружен от гореспоменатите минимални гаранции, не само би довел до влошаването на финансовото състояние на жените работнички, но също така би застрашил техните права и закрилата им при завръщането им на пазара на труда, като по този начин би подкопал принципа на равно третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Накрая, наред с обсъденото по член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, член 3 от същата директива, който в съответствие с член 157, параграф 4 ДФЕС позволява на държавите членки да приемат позитивни мерки, не води до по-различен извод. Не може да не се припомни практиката на Съда по сходни въпроси: предоставянето на продължителни периоди от отпуск за отглеждане на дете само на жените (дори без да се отричат особените отношения между майката и детето), далеч не осигурява пълна равнопоставеност между мъжете и жените в професионалния живот, а по-скоро затвърждава за в бъдеще традиционното разпределение на ролите между мъжете и жените, като запази второстепенната роля на мъжете при упражняването на родителските функции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020319">19 март 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lommers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑476/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:183">EU:C:2002:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Roca Álvarez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑104/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:561">EU:C:2010:561</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maïstrellis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:473">EU:C:2015:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В обобщение, за да попада в обхвата на член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, допълнителният период на отпуск реално трябва да бъде свързан с общата цел за установяване на мерки за закрила на биологичното състояние на жената след раждането и на особените отношения с детето ѝ, като надлежно се отчетат, наред с другото: (i) условията за ползване на правото на такъв отпуск, (ii) продължителността и редът за упражняване на това право, и (iii) правната закрила на този отпуск.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">5.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Настоящото дело</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Френското правителство и CPAM твърдят, позовавайки се на заключенията на Съда в решение Hofmann<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Hofmann</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>184/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:273">EU:C:1984:273</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, че член 46 от CCN попада в изключението по член 28, параграф 1 от Директива 2006/54. По-специално, френското правителство посочва, че отпускът, предоставян съгласно член 46 от CCN, е замислен от социалните партньори като допълнителен отпуск по майчинство, а не като отпуск, предназначен да гарантира възпитанието на децата, който може да се ползва от всеки от двамата родители.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Първо, това се дължало на формулировката на член 46 от CCN, който е замислен като продължение на отпуска по майчинство, уреден в член 45 от CCN. Френското правителство твърди, че членове 45 и 46 могат да се считат за един общ период на по-продължителен отпуск, който е по-благоприятен за служителките и който отговаря на изискванията на Директива 92/85. От взаимнодопълващия се характер на двата периода на отпуск можело да се заключи, че социалните партньори целели закрилата на биологичното състояние на жената в периода след бременността за по-продължителен период от законоустановения отпуск, така че да ѝ се даде възможност да се върне на работа тогава, когато нейното положение на уязвимост е окончателно отминало.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Второ, френското правителство поддържа, че разпоредбите на CCN ясно разграничават различните видове отпуск (по майчинство, по бащинство, при осиновяване) и че член 46 се намира в раздел, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>отпуск по майчинство<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. На последно място, правителството подчертава, че този извод бил потвърден с решение на Cour de cassation (Касационен съд, Франция)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <DATE ISO="20170921">21 септември 2017 г.</DATE>, № 16‑16246, FR:CCASS:2017:SO01962.</P></NOTE>. В това решение се посочвало, че отпускът по член 46 от CCN има за цел да защити особената връзка между майката и детето ѝ в периода след бременността и раждането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Трето, френското правителство отбелязва също, че макар и в различен контекст, в решение Thibault Съдът вече е признал такъв отпуск за отпуск по майчинство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980430">30 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thibault</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑136/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:178">EU:C:1998:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Обратно, CFTC, португалското правителство и Комисията по същество твърдят, че Директива 2006/54 следва да се тълкува в смисъл, че разпоредба като член 46 от CCN е дискриминационна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>87.</NO.P><TXT>CFTC по-специално твърди, че член 46 от CCN не е обвързан от съображения от физиологичен характер, свързани с майката, за разлика от член 45 от CCN, който урежда 16-те седмици законоустановен отпуск по майчинство. CFTC твърди по-скоро, че отпускът по член 46 има за цел да позволи на майката да отглежда детето. Освен това CFCT подчертава, че член 46 от CCN осигурява три месеца на пълна заплата, когато майката сама отглежда детето или когато партньорът ѝ не разполага със средства. Тези съображения също не били свързани с физиологичното състояние на жената. Затова CFCT счита, че прилагането на член 46 от CCN от страна на CPAM представлява дискриминация, тъй като служителите от мъжки и женски пол, бащи и майки, са еднакво отговорни за възпитанието на децата си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>От съображения за изчерпателност следва да се отбележи, че CFTC твърди също, че член 46 от CCN внася дискриминация, основана на родство, понеже член 46a от CCN давал право на отпуск, подобен на този по член 46, както за майките, така и за бащите на осиновените деца. По този начин осиновеното дете можело да се ползва от присъствието на баща си или майка си, докато законните или биологичните деца не можели да се ползват от присъствието на баща си. В светлината на фактите по делото и на направения по-горе анализ във връзка с Директива 2006/54 обаче не считам за необходимо да се обсъжда този конкретен довод.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че отпускът, уреден в член 46 от CCN, съответства на родителски отпуск. Освен това тя посочва, че разпоредбите, които предоставят право на родителски отпуск само на жените, имат двоен неблагоприятен ефект. От една страна, те предвиждат жените да поемат тежестта от прекъсването на професионалната кариера за продължителен период, за да отглеждат децата си, носейки добре познатите последствия от това (по-бавно кариерно развитие, по-ниски заплати, и в замяна, по-ниски пенсионни права). От друга страна, тези разпоредби ограничават възможността бащите да поемат своята роля в отглеждането на децата си, затвърждавайки по този начин традиционното разпределение на ролите в семейството.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>89.</NO.P><TXT>В случай че Съдът възприеме предложения в настоящото заключение подход, запитващата юрисдикция е тази, която следва да анализира критериите, посочени в точки 69—80 по-горе от настоящото заключение, за да прецени дали разглежданият допълнителен отпуск реално е свързан с целта за установяване на мерки за закрила на биологичното състояние на жената след раждането и специалните отношения с детето ѝ, така че (изцяло) да попада в обхвата на изключението по член 28, параграф 1 от Директива 2006/54.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>90.</NO.P><TXT>По отношение на доводите, поддържани пред Съда в хода на настоящото производство, искам да обърна внимание на следното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Първо, текстуалните и доста формалистични доводи, изложени от френското правителство и CPAM, съсредоточени върху заглавието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>отпуск по майчинство<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> на раздела в колективния трудов договор, в който се намират членове 45 и 46, и върху връзката между двете разпоредби, нямат голяма тежест по правото на Съюза. Анализът като цяло следва да е по същество, а не да се основава на формални етикети. Ако такива доводи се приемат за основателни, то във всеки документ или колективен трудов договор би било достатъчно отпускът, какъвто и да е той, да се обозначи като отпуск по майчинство, за да попадне в обхвата на член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, оставяйки практически незасегнати социалните избори, направени през 50-те години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Второ, още по-малка тежест има доводът на френското правителство, че решение Thibault потвърждава, че Съдът вече е признал член 46 от CCN за отпуск по майчинство. Цитираната от френското правителство точка от това решение касае фактите, описани в решението, а не правната обосновка и оценка на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980430">30 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thibault</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑136/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:178">EU:C:1998:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Въпросната точка гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>[г]‑жа Thibault […] излиза в отпуск по майчинство от <DATE ISO="19830613">13 юни</DATE> до <DATE ISO="19831001">1 октомври 1983 г.</DATE> на основание член 45 от колективния трудов договор, последван от отпуск по майчинство на половин заплата от <DATE ISO="19831003">3 октомври</DATE> до <DATE ISO="19831116">16 ноември 1983 г.</DATE> на основание член 46 от колективния трудов договор<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>. Делото се отнася до правото на служителите да получават ежегодна оценка на работата си, за да бъдат допуснати до повишение, предвидено в националното законодателство, което е отказано на г‑жа Thibault по отношение на периода, през който е била в отпуск по майчинство по член 45 и член 46 от CCN. Освен това цитираната в точка 7 от решението част на член 46 от CCN се отнася само за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>отпуска в размер на три месеца на половин заплата или месец и половина на пълна заплата<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</P></NOTE>. Освен това, предвид различните правни въпроси, които Съдът е разгледал в това решение, и обстоятелството, че Съдът не е обсъдил естеството на член 46 от CCN, това позоваване не допринася с нищо за целите на настоящия случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>За разлика от това, доводът на френското правителство би бил по-добре подкрепен с препращане към точка 21 от заключението по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Thibault</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑136/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:2">EU:C:1997:2</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer, който, при разглеждане и позоваване на дело Hofmann, отбелязва, че отпускът по майчинство съгласно френския колективен трудов договор всъщност е разделен между разпоредбите на членове 45 и 46 от CCN. При все това ерудираният генерален адвокат отбелязва също, че делото засяга различен въпрос, към разглеждането на който след това се насочва.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Трето и последно, по отношение на критерия, очертан в предишния раздел, въз основа на ограничената информация, с която разполага Съдът, може да се отбележи, че член 46 от CCN, разглеждан в своята цялост, дава право на допълнителен отпуск в размер на много голям диапазон. Този отпуск може да бъде в размер от месец и половина до една година, с възможност за удължаване с още една година. Следователно тази разпоредба позволява отпуск, който, в по-продължителния си вариант, значително надвишава периода на законоустановения отпуск, уреден в член L 1225‑17 от Кодекса на труда, към който член 45 от CCN препраща. Също така, макар че правото да бъде възстановена на предишната си работа е гарантирано през първата година на допълнителния отпуск, пълната заплата на майката е гарантирана само за първия месец и половина, с възможност за запазване на пълната заплата за три месеца, в зависимост от това дали майката е самотна или в зависимост от финансовите възможности на партньора ѝ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Тези елементи предполагат, че член 46 от CCN — разглеждан в цялост и особено в контекста на условията за ползване на отпуска, на сравнително голямата продължителност на периода, с който може да бъде удължен, както на и съпътстващата го ограничена правна закрила — трудно би попаднал в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>изключението за майчинство<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> по член 28, параграф 1 от Директива 2006/54. В крайна сметка обаче преценката за това трябва да бъде направена от националния съд.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Предлагам Съдът да отговори на поставения въпрос от Conseil de рrud’hommes de Metz (Съд по трудови спорове, Мец, Франция) по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060705">5 юли 2006 година</DATE> за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че за да попадне в обхвата на член 28, параграф 1 от Директива 2006/54, допълнителният период на отпуск след законоустановения отпуск по майчинство, от който според националното законодателство могат да се ползват само жените работнички, трябва реално да е свързан с общата цел за установяване на мерки за закрила на биологичното състояние на жената след раждането и на особените отношения с детето ѝ, като надлежно се отчетат, наред с другото, условията за ползване на правото на отпуск, продължителността и редът за упражняване на това право и правната закрила на този отпуск<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>