<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑572/13</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013CC0572</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:389">EU:C:2015:389</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>32</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>32</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА P. CRUZ VILLALÓN — ДЕЛО C‑572/13</P><P>HEWLETT-PACKARD BELGIUM</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">P. Cruz Villalón</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20150611">11 юни 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑572/13</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Hewlett-Packard Belgium SPRL</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">и</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Epson Europe BV</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Reprobel SCRL</HT></P><P>(Преюдициално запитване,</P><P><HT TYPE="NORMAL">отправено от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Сближаване на законодателствата</KEYWORD><KEYWORD>Интелектуална собственост</KEYWORD><KEYWORD>Авторско право и сродни права</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/29/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Изключително право на възпроизвеждане</KEYWORD><KEYWORD>Изключения и ограничения</KEYWORD><KEYWORD>Член 5, параграф 2, букви а) и б)</KEYWORD><KEYWORD>Изключение за репрографски цели</KEYWORD><KEYWORD>Изключение за копиране за лично ползване</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за справедливо обезщетение</KEYWORD><KEYWORD>Събиране на възнаграждение върху многофункционалните принтери на основание на справедливото обезщетение</KEYWORD><KEYWORD>Кумулиране на фиксирано и пропорционално възнаграждение</KEYWORD><KEYWORD>Начин на изчисляване</KEYWORD><KEYWORD>Лица, на които се дължи справедливото обезщетение</KEYWORD><KEYWORD>Автори и издатели</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>В настоящото дело Съдът отново е сезиран с преюдициално запитване относно тълкуването на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="167" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2001">ОВ L 167, стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.</P></NOTE> и по-точно на член 5, параграф 2, букви а) и б) от нея, които предвиждат възможността държавите членки да установят в националното си право изключения от изключителното авторско право на възпроизвеждане, а именно съответно изключението за репрографски цели и изключението за копиране за лично ползване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Предприятията — жалбоподатели в главното производство, в качеството си на вносители и/или производители на многофункционални принтери, оспорват основно размера на сумите, поискани им като справедливо обезщетение, дължимо на основание на изключението за репрографски цели, предвидено в член 5, параграф 2, буква a) от Директива 2001/29, като по този начин дават на Съда възможност да разгледа разпоредби, които по-рядко е имал случай да тълкува в сравнение с тези на член 5, параграф 2, буква б) от същата директива.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в следните случаи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>по отношение на възпроизвеждане върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати с изключение на нотни листове, при условие че притежателите на права получават справедливо обезщетение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие че притежателите на права получават справедливо обезщетение, което отчита прилагането или неприлагането на технически мерки, посочени в член 6 по отношение на съответните произведения или обект<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Основните съображения и другите разпоредби от Директива 2001/29, които евентуално могат да са релевантни за разрешаване на спора в главното производство, ще бъдат цитирани при нужда в хода на изложението по-долу. Необходимо е обаче да се цитира съображение 37 от тази директива, което гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Съществуващите национални режими в областта на репрографията не създават големи препятствия за вътрешния пазар. На държавите членки трябва да се разреши да предвидят изключение или ограничение по отношение на репрографията<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от Закона от <DATE ISO="19940630">30 юни 1994 г.</DATE> за авторското право и сродните му права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="19940727">27 юли 1994 г.</DATE>, стр. 19297; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>ЗАП<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Авторът на литературно или художествено произведение има изключително право пряко или непряко, временно или постоянно, изцяло или отчасти, да възпроизвежда това произведение или да разреши неговото възпроизвеждане по какъвто и да е начин или под каквато и да е форма.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 22, параграф 1 от ЗАП, в редакцията му в сила към датата на постановяване на акта за преюдициално запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Следва да се отбележи, че тези разпоредби са изменени със Закона от <DATE ISO="20121231">31 декември 2012 г.</DATE> относно различни разпоредби, по-специално в съдебната област, <HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="20121231">31 декември 2012 г.</DATE>, стр. 88936, влязъл в сила на <DATE ISO="20131201">1 декември 2013 г.</DATE>, след сезирането на Съда.</P></NOTE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Когато произведението е правомерно разгласено, авторът не може да забранява:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>4°</NO.P><TXT>частичното или цялостно възпроизвеждане на статии или произведения на пластичните изкуства, или на кратки фрагменти от други произведения, инкорпорирани върху графичен или аналогов носител, когато възпроизвеждането се прави за строго лично ползване и не вреди на нормалното използване на произведението</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4°bis</NO.P><TXT>частичното или цялостно възпроизвеждане на статии или произведения на пластичните изкуства, или на кратки фрагменти от други произведения, инкорпорирани върху графичен или аналогов носител, когато възпроизвеждането се прави за онагледяване на учебния процес или за научни изследвания в допустима с оглед на преследваната нетърговска цел степен и не вреди на нормалното използване на произведението […];</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>5°</NO.P><TXT>възпроизвеждането на звукови и аудиовизуални произведения, извършвано и запазено за семейния кръг<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Членове 59— 61 от ЗАП предвиждат:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="059"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Член 59</TI.ART><ALINEA>Авторите и издателите на произведения, инкорпорирани върху графичен или аналогов носител, имат право на възнаграждение във връзка с тяхното възпроизвеждане, включително при условията, определени в член 22, параграф 1, точки 4 и 4bis и в член 22bis, параграф 1, точки 1 и 2.</ALINEA><ALINEA>Възнаграждението се плаща от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения при пускането на тези апарати в обращение на територията на страната.</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="060"><TI.ART>Член 60</TI.ART><ALINEA>Физическите и юридическите лица, които възпроизвеждат произведения, или евентуално, като в този случай първите се освобождават, лицата, които възмездно или безвъзмездно предоставят апарат за възпроизвеждане на разположение на други лица, дължат и пропорционално възнаграждение, определено в зависимост от броя на възпроизведените екземпляри.</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="061"><TI.ART>Член 61</TI.ART><ALINEA>Кралят определя възнагражденията по членове 59 и 60 с указ след обсъждане в Министерския съвет. Посоченото в член 60 възнаграждение може да бъде адаптирано в зависимост от съответните сектори.</ALINEA><ALINEA>Той определя условията и реда за събиране, разпределяне и контрол на тези възнаграждения, както и в кой момент са дължими.</ALINEA><ALINEA>При спазване на международните договори предвидените в членове 59 и 60 възнаграждения се разпределят поравно между авторите и издателите.</ALINEA><ALINEA>Съгласно условията и реда, които определи, Кралят възлага на дружество — представител на всички дружества за управление на правата, да осигури събирането и разпределянето на възнаграждението<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Размерите на фиксираното и на пропорционалното възнаграждение са определени в членове 2, 4, 8 и 9 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE> за възнагражденията на авторите и издателите за копиране за лично ползване или за обучение на произведения, инкорпорирани върху графичен или аналогов носител<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">belge</HT> от 7 ноември 1997, стр. 29874; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Кралски указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></NOTE>. Тези членове предвиждат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Стойностите са цитирани съгласно становището на генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Регулиране<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и на Организацията на пазара от <DATE ISO="20121104">4 ноември 2012 г.</DATE> относно автоматичната индексация на размерите на възнаграждението, посочени в Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, <HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">belge</HT> от 4 ноември 1997, стр. 83560.</P></NOTE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="002"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Член 2</TI.ART><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Размерът на фиксираното възнаграждение, приложимо за копирните апарати, е:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>[5,01] EUR за копирен апарат с капацитет под 6 копия в минута;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>[18,39] EUR за копирен апарат с капацитет между 6 и 9 копия в минута;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT>[60,19] EUR за копирен апарат с капацитет между 10 и 19 копия в минута;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4°</NO.P><TXT>[195,60] EUR за копирен апарат с капацитет между 20 и 39 копия в минута;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5°</NO.P><TXT>[324,33] EUR за копирен апарат с капацитет между 40 и 59 копия в минута;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6°</NO.P><TXT>[810,33] EUR за копирен апарат с капацитет между 60 и 89 копия в минута;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7°</NO.P><TXT>[<FT TYPE="DECIMAL">1838,98</FT>] EUR за копирен апарат с капацитет над 89 копия в минута.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>За определяне на размера на фиксираното възнаграждение се взема предвид скоростта на печат в черно-бяло, в това число за апаратите с цветен печат.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Размерът на фиксираното възнаграждение, приложимо за размножителните машини и печатарските офсет машини за канцеларски нужди, е:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>[324,33] EUR за размножителна машина;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>[810,33] EUR за печатарска офсет машина за канцеларски нужди.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></ARTICLE><P>[…]</P><ARTICLE IDENTIFIER="004"><TI.ART>Член 4</TI.ART><ALINEA>За апаратите, които поддържат няколко от функциите, съответстващи на функциите на апаратите, посочени в членове 2 и 3, размерът на фиксираното възнаграждение е най-високата измежду сумите, предвидени в членове 2 и 3, които могат да се прилагат за съответния интегриран апарат.</ALINEA></ARTICLE><P>[…]</P><?PAGE NO="5"?><ARTICLE IDENTIFIER="008"><TI.ART>Член 8</TI.ART><ALINEA><P>При липса на определеното в членове 10—12 съдействие от задълженото лице, пропорционалното възнаграждение се определя в размер на:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>[0,0334] EUR на копие от закриляно произведение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>[0,0251] EUR за копие от закриляно произведение, възпроизведено с помощта на апарати, използвани от учебно заведение или библиотека.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>Сумите по първа алинея се удвояват при цветно възпроизвеждане на закриляни цветни произведения.</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="009"><TI.ART>Член 9</TI.ART><ALINEA><P>При оказано съдействие от задълженото лице за събирането на пропорционалното възнаграждение от организацията за колективно управление на авторските права, размерът на това възнаграждение се определя на:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>[0,0201] EUR за копие от закриляно произведение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>[0,0151] EUR за копие от закриляно произведение, възпроизведено с помощта на апарати, използвани от учебно заведение или библиотека.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>Сумите по първа алинея се удвояват при цветно възпроизвеждане на закриляни цветни произведения<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Посоченото в членове 8 и 9 съдействие е определено в членове 10—12 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE> Член 10 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Задълженото лице е оказало съдействие при събирането на пропорционалното възнаграждение, когато:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>е подало декларацията си за отчетния период пред организацията за колективно управление на авторските права в съответствие с разпоредбите на раздел 3;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>предварително е изплатило на организацията за колективно управление на авторските права към момента на подаване на декларацията пред нея пропорционалното възнаграждение, съответстващо на декларирания брой копия от закриляни произведения, умножени по съответната ставка, посочена в член 9, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>или по общо съгласие с организацията за колективно управление на авторските права, преди изтичането на срок от 200 работни дни от датата, на която е получена декларацията от тази организацията за колективно управление на авторските права, е оценило изготвените през отчетния период брой копия от закриляни произведения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>или е предоставило необходимата информация за изготвянето на становището по член 14, при условие че организацията за колективно управление на авторските права е поискала становище в съответствие с този член<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 14 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>При липса на преценка по общо съгласие между задълженото лице и организацията за колективно управление на авторските права относно изготвените през отчетния период брой копия от закриляни произведения, организацията може да поиска становище относно преценката за изготвените през този период брой копия от закриляни произведения.</ALINEA><ALINEA>Организацията за колективно управление на авторските права уведомява задълженото лице за искането за становище в срок от 220 работни дни, считано от датата, на която е получила декларацията му.</ALINEA><ALINEA><P>Становището се издава от един или няколко експерти, назначени:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>по общо съгласие между задълженото лице и организацията за колективно управление на авторските права;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>или от организацията за колективно управление на авторските права.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>В приложение на трета алинея, точка 2 организацията за колективно управление на авторските права може да назначава само експерт или експерти, одобрени от министъра.</ALINEA><ALINEA>Становището се издава в срок, който не може да надвишава три месеца, считано от получаването на искането за становище от назначения експерт или експерти.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато експертът или експертите се назначават по общо съгласие от задълженото лице и организацията за колективно управление на авторските права, разноските за експертиза се разпределят по общо съгласие между страните.</ALINEA><ALINEA><P>Когато експертът или експертите се назначават единствено от организацията за колективно управление на авторските права в съответствие с параграф 1, трета алинея, точка 2, тя може да поиска възстановяване на разноските за експертиза от задълженото лице, при условие че са изпълнени всички посочени по-долу условия:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>— задълженото лице не е предоставило предварително на организацията за колективно управление на авторските права исканата от нея информация в съответствие с член 22 или;</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>след искане за предоставяне на информация по член 22 задълженото лице ѝ е предоставило очевидно неточна или непълна информация;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>в посоченото в член 22 искане за предоставяне на информация организацията за колективно управление на авторските права ясно е уведомила задълженото лице, че в случаите по точка 1 би могла да поиска възстановяване на разноските за поискана от нея независима експертиза;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT>разноските за експертиза са обективно обосновани;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4°</NO.P><TXT>разноските за експертиза са умерени с оглед на броя копия на закриляни произведения, които организацията за управление разумно е могла да предположи.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства в основата на спора в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Дружеството Hewlett-Packard Belgium<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>HPB<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></NOTE> внася в Белгия репрографски апарати за професионално и домашно ползване, и по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>многофункционални апарати<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, чиято основна функция е отпечатване на документи със скорост, различаваща се в зависимост от качеството на печат, и които освен това могат да сканират и копират документи, както и да получават и изпращат факс. Тези многофункционални принтери, които са в основата на спора в главното производство, обикновено се продават на цена, която не надвишава 100 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Reprobel SPRL<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Reprobel<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></NOTE> е организацията за колективно управление на авторските права, на която е възложено събирането и разпределянето на сумите, съответстващи на справедливото обезщетение на основание на изключението за репрографски цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20040816">16 август 2004 г.</DATE> Reprobel изпраща на HPВ факс, като го уведомява, че поради пускането в продажба на многофункционални принтери по принцип следва да се заплати такса в размер на 49,20 EUR за всеки отделен апарат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Тъй като организираните срещи и разменените писма с Reprobel не водят до постигането на съгласие относно ставката, приложима за тези многофункционални принтери, на <DATE ISO="20100308">8 март 2010 г.</DATE> HPB сезира Tribunal de première instance de Bruxelles с иск срещу Reprobel. От една страна, дружеството иска посочената юрисдикция да постанови, че не е било дължимо никакво възнаграждение за пуснатите в продажба апарати, а при условията на евентуалност, че платените от него възнаграждения съответстват на справедливите обезщетения, дължими в приложение на белгийската правна уредба, тълкувана в светлината на Директива 2001/29. От друга страна, то иска Reprobel да бъде осъдена — като за неизпълнение ѝ бъде наложена периодична имуществена санкция от 10 милиона евро — в рамките на годината да извърши проучване в съответствие с посоченото в член 26 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, което се отнася, inter alia, до броя апарати, предмет на спора, и действителното им използване като копирни апарати за закриляни произведения, и което сравнява въпросното действително използване с това на какъвто и да е друг апарат за възпроизвеждане на закриляни произведения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства с решение от <DATE ISO="20131023">23 октомври 2013 г.</DATE>, постъпило в секретариата на Съда на <DATE ISO="20131108">8 ноември 2013 г.</DATE>, Cour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>справедливо обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> в член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува по различен начин в зависимост от това дали възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати, е направено от какъвто и да е потребител, или е направено от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер? При положителен отговор, на какви критерии трябва да се основава тази разлика в тълкуването?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="8"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да определят справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права под формата:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>на фиксирано възнаграждение, плащано от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи копирането на закриляни произведения, при пускането на тези апарати в обращение на територията на страната, размерът на което се изчислява единствено в зависимост от скоростта, с която копирната машина може да изготвя определен брой копия в минута, без да е налице друга връзка с евентуално претърпяната от притежателите на права вреда, и,</P></ITEM><ITEM><P>на пропорционално възнаграждение, определяно единствено от произведението на единичната цена и броя на изготвяните копия, като посоченото пропорционално възнаграждение варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, чиято тежест се понася от физическите или юридическите лица, които изготвят копия на произведения, или евентуално, вместо тях, от лицата, които възмездно или безвъзмездно предоставят апарат за възпроизвеждане на разположение на други лица.</P></ITEM></LIST></P><P>При отрицателен отговор на този въпрос, кои са релевантните и съгласувани критерии, които държавите членки трябва да приложат, за да може обезщетението да се счита за справедливо и между засегнатите лица да се установи справедлив баланс в съответствие с правото на Съюза?</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предоставят половината от справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, на издателите на произведения, създадени от авторите, без издателите да имат каквото и да било задължение да дадат, макар и непряко, възможност на авторите да се ползват от част от обезщетението, от което са лишени?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Трябва ли член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да въвеждат недиференцирана система за събирането на справедливото обезщетение, полагащо се на притежателите на права, под формата на предварително фиксирана компенсация и на сума за изготвено копие, която имплицитно, но със сигурност и отчасти обхваща копирането на нотни листове и непозволеното възпроизвеждане на произведения?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С междинно решение от <DATE ISO="20140207">7 февруари 2014 г.</DATE> Cour d’appel de Bruxelles уведомява Съда, че допуска доброволното встъпване на дружество Epson Europe BV<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Epson<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></NOTE> в спора в главното производство. Следователно в съответствие с член 97, параграф 2 от своя Процедурен правилник Съдът изпраща на Epson процесуалните документи, които вече са връчени на заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Писмени становища представят HPB, Epson и Reprobel — страни по главното производство, както и белгийското правителство, Ирландия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Ирландия обаче предлага отговори само на първия и втория преюдициален въпрос.</P></NOTE>, австрийското, полското, португалското и финландското<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Финландското правителство обаче предлага отговори само на третия и четвъртия преюдициален въпрос.</P></NOTE> правителство и Европейската комисия. В проведеното на <DATE ISO="20150129">29 януари 2015 г.</DATE> открито съдебно заседание HPB, Epson и Reprobel, както и белгийското и чешкото правителство и Комисията представят и устни становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По понятието за справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 (първи въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>справедливо обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, посочено в член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29, трябва да се тълкува по различен начин в зависимост от това дали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, е направено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>от какъвто и да е потребител<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Трябва да се подчертае, че първият въпрос на запитващата юрисдикция не е съвсем недвусмислен, за което свидетелстват предизвиканите от него силно контрастни писмени становища както по отношение на изводите, така и по отношение на мотивите в тях. В резултат от първи повърхностен прочит би могло да се приеме, че запитващата юрисдикция изглежда намеква, че член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 не само може, но и трябва да се тълкува с оглед на качеството на лицето, извършващо репрография на закриляно произведение, и на целта, за която тя е реализирана, тоест на критериите, посочени в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива. Следователно най-напред трябва да се уточнят смисълът и точният му обхват предвид спора в главното производство, като на първо място се посочат предоставените от самата запитваща юрисдикция пояснения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По смисъла и обхвата на първия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Пояснения на запитващата юрисдикция</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че досега Съдът е разглеждал въпроса за понятието за справедливо обезщетение само в рамките на тълкуването на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Пред тази юрисдикция обаче Reprobel твърдяла, от една страна, че в главното производство се разглеждал единствено член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, а от друга страна, че трябвало да се направи разграничение между изключението за репрографски цели, съдържащо се в последната разпоредба, и изключението за копиране за лично ползване, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от същата директива. HPB за сметка на това изтъквало, че след като се отнася до възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 се прилагал и за репрографията, извършена от физическо лице за лично ползване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че щом многофункционалните принтери се използват и от физически лица за лични цели, възниква въпросът дали понятието за справедливо обезщетение, което трябва да зависи от вредите, претърпени от притежателите на права, следва да се тълкува по един и същ начин, независимо дали възпроизвеждането е извършено за лично ползване, или за каквото и да е друго ползване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Анализ на първия въпрос</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Цялото затруднение при първия поставен от запитващата юрисдикция въпрос се състои в това, че в самата му формулировка сякаш се намеква, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>параметрите<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> на справедливото обезщетение, дължимо при копирането за лично ползване, определени в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, могат в известна степен да се кумулират с тези на справедливото обезщетение по смисъла на репрографията, определени в член 5, параграф 2, буква а) от Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Според мен обаче не в този смисъл следва да се разбира първият въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Най-напред е важно да се подчертае, че както е видно от самата формулировка на въпроса ѝ, запитващата юрисдикция се ограничава само до обхвата на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, доколкото изрично и изключително посочва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, а не, в по-широк смисъл, възпроизвеждане, извършено посредством многофункционален принтер например.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Следователно първият ѝ въпрос не се основава на принципа, че използването на многофункционалните принтери може да попада в обхвата както на изключението за репрографски цели, посочено в член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, така и на това за копирането за лично ползване, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Предвидена от генералния адвокат Sharpston хипотеза в заключението ѝ по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VG Wort и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑457/11—C‑460/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:34">EU:C:2013:34</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се посочи възможността в общ план да се приеме, че използването на многофункционални принтери за възпроизвеждане на закриляни произведения може да попада едновременно както в материалноправния обхват на изключението за репрографски цели по смисъла на член 5, параграф 2, буква а), така и на изключението за копиране за лично ползване по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Извън първичната им функция за отпечатване на документи на хартиен носител чрез свързано жично или безжично крайно устройство (компютър, таблет, смартфон или фотоапарат например) или от информационен носител (външен харддиск или карта с памет например) посочените принтери всъщност позволяват не само фотокопиране или репрографиране на произведения върху хартиен носител — операция, която попада в обхвата на изключението за репрографски цели, посочено в член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 — а и сканиране или цифровизиране на същите тези произведения и съхраняване на файла с информацията върху електронен носител<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>В това отношение несъмнено следва да се разграничи възпроизвеждането на разпространявани в цифрова форма закриляни произведения (електронни книги или други произведения, разпространявани на CD, DVD или в интернет), от една страна, и възпроизвеждането на разпространявани в аналогов вид закриляни произведения (книги, печатни издания), от друга страна, с уточнението, че както копираното цифрово произведение, така и цифровизираното аналогово произведение са законосъобразни само доколкото са били разрешени от притежателя на правото или попадат в обхвата на едното или другото изключение, предвидени в Директива 2001/29.</P></NOTE> — операция, която може да попада в обхвата на изключението за копиране за лично ползване, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>По този въпрос вж. точки 42—45 по-долу от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>От преписката обаче е видно, че за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, не е необходимо да се определя дали използването на многофункционални принтери попада в обхвата само на изключението за репрографски цели, посочено в член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, или, именно предвид многобройните си функции, попада едновременно с<?PAGE NO="11"?> това и в обхвата на изключението за копиране за лично ползване, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива и следователно не е необходимо да се определя и съответното приложно поле на тези две разпоредби по отношение на посочените принтери или в по-широк смисъл — на всяко хибридно оборудване или подобен апарат, който може да се използва за аналогово и цифрово възпроизвеждане на закриляни произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Всъщност трябва да се посочи изтъкнатото от белгийското правителство и Reprobel, от една страна, че разпоредбите на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 са транспонирани в член 22, параграф 1, точка 4 от ЗАП, а тези на член 5, параграф 2, буква б) от тази директива — в член 22, параграф 1, точка 5 от ЗАП. От друга страна, те считат, че в случая в главното производство следва да се приложат именно разпоредбите на член 22, параграф 1, точка 4 от ЗАП, но не и тези на член 22, параграф 1, точка 5 от ЗАП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В това отношение може да се установи, че в редакцията му, приложима към датата на акта за преюдициално запитване, в член 22, параграф 1, точка 5 от ЗАП действително се посочва само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>възпроизвеждането на звукови и аудиовизуални произведения, извършвано и запазено за семейния кръг<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. От това следователно може да се стигне до извода, че поне преди промяната от <DATE ISO="20121231">31 декември 2012 г.</DATE>, влязла в сила на <DATE ISO="20131201">1 декември 2013 г.</DATE>, изключението за копиране за лично ползване не се прилага за използването на многофункционални принтери, нито дори за цифровизирането на закриляни произведения посредством скенер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>При все това от доклада до краля, който предшества Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, е видно, че тази възможност вече е била взета под внимание.</P></NOTE>. Само запитващата юрисдикция може обаче да направи подобно заключение, тъй като съгласно постоянната съдебна практика Съдът не е компетентен да тълкува националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Въпросът, който запитващата юрисдикция си поставя в това отношение обаче, според мен е дали, и при необходимост в каква степен, справедливото обезщетение по силата на изключението за репрографски цели, предвидено в член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, до което по принцип и ако не съществува изключение трябва обикновено да доведе използването на многофункционални принтери за репрография на закриляни произведения, може да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>варира<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> в зависимост от това дали използването е извършено от какъвто и да е потребител, или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, съгласно формулировката, заимствана от член 5, параграф 2, буква б) от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция иска да се установи не дали е възможно да се приложат параметрите, определени от член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 в рамките на случай, в който се прилага член 5, параграф 2, буква а) от тази директива, а по-точно и по-конкретно дали Директива 2001/29 позволява, или евентуално налага — доколкото справедливото обезщетение трябва да се определя в зависимост от претърпяната от притежателите на права вреда поради извършеното възпроизвеждане — адаптиране на това справедливо обезщетение, събирано на основание на репрографията при използването на многофункционални принтери, в зависимост от това дали възпроизвеждането е извършено от физическо лице за лични цели, или от друго лице за други цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>С други думи, Съдът в крайна сметка трябва да определи конкретно дали, а евентуално и в каква степен, Директива 2001/29 позволява, или налага на държавите членки — които, поради това че са решили да приложат изключението за репрографски цели, посочено в член 5, параграф 2, буква а) от нея, и както е в случая, са въвели събиране на фиксирано и пропорционално възнаграждение при използването на многофункционални принтери, за целите на финансирането на предвиденото в тази разпоредба справедливото обезщетение — да вземат предвид във всеки отделен случай това дали тези принтери са използвани от физически лица за лични цели или не.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По наличието на задължение за диференцирано събиране на справедливото обезщетение в зависимост от начина на използване на многофункционалните принтери</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Най-напред е важно да се припомни, че в съответствие с член 5, параграф 2 от Директива 2001/29 държавите членки имат само възможност, но не и задължение да приложат в националното си право изключенията или ограниченията на предвиденото в член 2 от нея изключително право на възпроизвеждане на закриляни от авторското право произведения, изброени в член 5, параграфи 2 и 3 от нея, сред които изключението за репрографски цели, посочено в член 5, параграф 2, буква а) и изключението за копиране за лично ползване, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Когато същите тези държави членки решават да въведат изключението за репрографски цели или това за копиране за лично ползване, те все пак са длъжни да предвидят в приложение на член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 заплащането на справедливо обезщетение на притежателите на изключителното право на възпроизвеждане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж., последно, решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Съдът е приел, че понятието за справедливо обезщетение — необходим елемент, общ за изключението за репрографски цели и за това за копиране за лично ползване — е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това означава по-специално, че когато държавите членки решат да въведат изключението за репрографски цели или това за копиране за лично ползване, те вече не са свободни да определят параметрите на справедливото обезщетение като основен елемент по несъгласуван и нехармонизиран начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ACI Adam и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑435/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:254">EU:C:2014:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Съдът обаче е постановил също така, че тъй като Директива 2001/29 не урежда изрично въпроса, държавите членки разполагат с широко право на преценка, за да очертаят, при спазване на принципа за недопускане на дискриминация, различните елементи на системата за справедливо обезщетение, които в такъв случай трябва да въведат, по-специално за да определят лицата, които трябва да платят това обезщетение, но също така формата, условията на изплащане и размера му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. последно, решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Както Съдът многократно е отбелязвал обаче, размерът на справедливото обезщетение трябва задължително да се изчислява въз основа на потенциалната<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по-специално съображение 35 от Директива 2001/29, както и решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или реалната вреда, претърпяна от притежателите на авторското право в резултат на въвеждането на изключението от разглежданото изключително право на възпроизвеждане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ACI Adam и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑435/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:254">EU:C:2014:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Именно в светлината на тези основни насоки следва да се отговори на първия въпрос на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В случая най-наред следва да се отбележи, че очертанията на изключението за репрографски цели и това за копиране за лично ползване са определени съответно в букви а) и б) на член 5, параграф 2 от Директива 2001/29 въз основа на доста противоречащи си критерии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Както генералният адвокат Sharpston вече е отбелязала това в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VG Wort и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑457/11—C‑460/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:34">EU:C:2013:34</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Изключението за репрографски цели се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>определя<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> в зависимост от носителя на възпроизвеждането (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>върху хартия или друг подобен носител<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>) и използваните средства за възпроизвеждане (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има<?PAGE NO="13"?> подобни резултати<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>), докато изключението за копиране за лично ползване се определя в зависимост от носителя на възпроизвеждането (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>какъвто и да е носител<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>), но най-вече от естеството на лицето, което извършва възпроизвеждането (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>физическо лице<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>), и преследваната с възпроизвеждането цел (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Тези уточнения в действителност не са критерии за определяне на двете изключения, а са по-скоро елементи, благодарение на които могат да се очертаят границите на съответните им области и следователно в известна степен да се определи приложното им поле ratione personae и ratione materiae, но съгласно много различни правила и условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Така член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, който не се разглежда в спора в главното производство, определя основно, като го ограничава двойно, приложното поле ratione personae на изключението за копиране за лично ползване. Единствено физическите лица могат да възпроизвеждат закриляни произведения на основание на копирането за лично ползване, и то само за свое лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер. Следователно във връзка с това и ако не е налице изключение, справедливото обезщетение, дължимо за всяко възпроизвеждане на закриляно произведение, може да бъде събрано единствено от тези лица. За сметка на това посочената разпоредба не ограничава, или поне не изрично, приложното поле ratione materiae на изключението за копиране за лично ползване. В това отношение тя само уточнява, че то следва да се прилага независимо от вида на използвания носител на възпроизвеждането. Всъщност, както е видно от практиката на Съда, член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 е този, който ограничава приложното поле ratione materiae на изключението за копиране за лично ползване единствено до цифровото възпроизвеждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Що се отнася до член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 — единственият разглеждан в спора в главното производство — той определя основно приложното поле ratione materiae на изключението за репрографски цели, като го ограничава по три начина, и оттук и негативно — и на изключението за копиране за лично ползване. Единствено възпроизвеждането върху хартия или друг подобен носител, извършено чрез каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати, с изключение на нотни листове, попада в обхвата на изключението за репрографски цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Както Съдът посочва, в самата формулировка на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, се прави разграничение между носителя на възпроизвеждането, а именно, хартия или подобен носител, и използваното за това възпроизвеждане средство, а именно каквато и да е фотографска техника или някакъв друг процес, който има подобни резултати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VG Wort и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑457/11—C‑460/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:426">EU:C:2013:426</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Носителят на възпроизвеждането трябва да бъде хартия, посочена изрично, или какъвто и да е друг <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>носител, който трябва да има сходни качества, т.е. сравними и еднакви с тези на хартията<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Пак там, т. 65.</P></NOTE>, което изключва носители на възпроизвеждане, които не са аналогови, а именно цифровите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Пак там, т. 67.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Средството, позволяващо възпроизвеждане върху хартия или подобен носител, може да бъде не само фотографската техника, но и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>всеки друг процес, който има подобни резултати<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, а именно всяко средство, което позволява да се постигне резултат, подобен на получения с фотографската техника, т.е. аналогово изображение на произведение или на друг закрилян обект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Пак там,т. 68.</P></NOTE>. Така Съдът уточнява, че изключението за репрографски цели се основава не на използваната техника, а по-скоро на търсения резултат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Пак там, т. 69.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Така от практиката на Съда може да се стигне до извода, че изпълняваната от многофункционалните принтери функция на копирна машина, позволяваща възпроизвеждане на закриляни произведения върху хартиен носител, попада в обхвата на изключението за репрографски цели, посочено в член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, докато функцията им на скенер, позволяваща възпроизвеждане на закриляни произведения върху електронен носител, тоест цифровизирането на публикувани на хартия произведения, може да попада в обхвата на изключението за копиране за лично ползване, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от тази директива. При все това и както вече посочих<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. точки 29—31 от настоящото заключение.</P></NOTE>, този аспект на проблематиката не е част от поставените на Съда преюдициални въпроси, тъй като националният законодател не е предвидил тази хипотеза, поне преди промяната от <DATE ISO="20121231">31 декември 2012 г.</DATE>, влязла в сила на <DATE ISO="20131201">1 декември 2013 г.</DATE>, след сезирането на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>За сметка на това член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 не съдържа никакво ограничение, свързано с качеството на лицето, извършващо възпроизвеждането, или с целта, с която то се извършва. Следователно справедливото обезщетение, до което всяко възпроизвеждане на закриляно произведение трябва да доведе на основание на изключението за репрографски цели, освен ако не е посочено друго, по принцип трябва да се събира от всяко лице, извършващо подобно възпроизвеждане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Тук е важно да се посочи, че случаят в главното производство изглежда е такъв, както е видно от поясненията на белгийското правителство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Както е видно от изложения по-горе анализ, член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 не задължава изрично, какъвто е зададеният на Съда въпрос, нито забранява формално на държавите членки, избрали да въведат изключението за репрографски цели, да адаптират събирането на справедливото обезщетение, дължимо за използване на многофункционални принтери, за възпроизвеждане на закриляни произведения в зависимост от целта, с която е извършено възпроизвеждането, и качеството на лицето, което го извършва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Трябва по-специално да се подчертае, че не може на първия въпрос на запитващата юрисдикция да се отговори накратко, че подобно адаптиране е изключено, тъй като в член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, за разлика от член 5, параграф 2, буква б) от нея, не се прави разграничение в зависимост от качеството на лицето, което извършва възпроизвеждането, и целта, с която е извършено, като се приложи обобщено максимата, че там където законът не прави разграничение, такова не трябва да се прави (ubi lex non distinguit, nec nos distinguere debemus).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Първият извод, до който достигам въз основа на този анализ, е, че държавите членки не са задължени да въведат система за събиране на такса, предназначена да финансира справедливото обезщетение на основание на изключението за репрографски цели по смисъла на член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 относно многофункционалните принтери и/или използването им, която да се различава в зависимост от качеството на използващото ги лице и/или целта на тяхното използване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Вторият извод, който следва да се направи от този анализ е, че държавите членки все пак могат да въведат подобна диференцирана система, стига обаче посоченото обезщетение да остане обвързано с претърпяната от притежателите на правата вреда поради въвеждането на това изключение, което означава, че такова разграничение трябва да се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Относно това изискване вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както по-точно е видно от анализа на втория преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция, извършен по-надолу.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда в отговор на първия преюдициален въпрос да постанови, че член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава, а позволява на държавите членки да въвеждат система за събиране на такса, предназначена за финансиране на справедливото обезщетение, дължимо на основание на предвиденото в тази разпоредба изключение за репрографски цели, върху многофункционалните принтери и/или използването им, която система се различава в зависимост от качеството на използващото ги лице и/или целта на използването им, стига обаче, от една страна, това обезщетение да остане обвързано с вредата, претърпяна от притежателите на правата поради въвеждането на това изключение, и от друга страна, тази разлика да се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По определянето на фиксираното и пропорционалното възнаграждение, предназначени да финансират справедливото обезщетение (втори въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали разпоредбите на член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на финансирането на изискваното от тях справедливо обезщетение, те позволяват на държава членка да въвежда система за двойно възнаграждение — фиксирано и пропорционално — която има характеристиките на разглежданата в главното производство система, по специално с оглед на задължението си да гарантира справедлив баланс между интересите на различните засегнати лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Преди да пристъпя към отговора на втория въпрос на запитващата юрисдикция, ще припомня основните характеристики на фиксираното и пропорционалното възнаграждение, разглеждани в главното производство, и след това ще изложа дадените от запитващата юрисдикция пояснения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Основни елементи на белгийската система за фиксирано и пропорционално възнаграждение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Възпроизвеждането на закриляни произведения на основание на изключението за репрографски цели, предвидено в член 22, параграф 1, точка 4 от ЗАП, предоставя право на авторите и издателите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Третият преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция засяга именно тази двойственост на лицата, на които се дължи справедливото обезщетение.</P></NOTE> на произведения, инкорпорирани върху графичен или аналогов носител, на справедливо обезщетение, финансирано от фиксирано възнаграждение, предвидено в член 59 от ЗАП, и от пропорционално възнаграждение, предвидено в член 60 от ЗАП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Фиксираното възнаграждение се плаща от производителя, вносителя или приобретателя в Общността на апарати, позволяващи възпроизвеждането на закриляни произведения при пускането на тези апарати в обращение на територията на страната. Член 1 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE> определя вносителя и приобретателя в Общността като вносители и приобретатели, чиято търговска дейност се състои в разпространение на апарати. Размерът на<?PAGE NO="16"?> възнаграждението, определен в член 2 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, зависи от максималната скорост на черно-бяло възпроизвеждане от разглеждания апарат. За многофункционалните принтери от разглеждания в главното производство вид (20—39 копия в минута) то е 195,60 EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Пропорционалното възнаграждение се дължи от физическите или юридическите лица, които възпроизвеждат закриляни произведения, или евентуално, като в този случай първите се освобождават, от лицата, които възмездно или безвъзмездно предоставят апарат за възпроизвеждане на разположение на други лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. член 60 от ЗАП, към който препраща член 1, точка 14 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, с който се определя лицето, дължащо пропорционалното възнаграждение.</P></NOTE>, към момента на извършването на копие от закриляното произведение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. член 15 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE></P></NOTE>. Размерът на възнаграждението се изчислява в зависимост от броя на извършените с всеки апарат копия и ставка, която варира в зависимост от това дали задълженото лице е оказало съдействие или не при събирането на това възнаграждение, определена на 0,0201 EUR за копие от закриляно произведение, ако задълженото лице е оказало съдействие, и на 0,0334 EUR — ако то не е съдействало<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Размерите са съответно 0,0251 EUR и 0,0151 EUR за копие от закриляно произведение, извършено посредством апарати, използвани в учебни заведения или библиотеки. Освен това те се умножават по две за цветните копия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Това сътрудничество е определено в членове 10—12 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, в които се прави разграничение между стандартизираното сътрудничество, приложимо за учебните заведения или библиотеките<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Член 11 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE> Посочените заведения са определени в член 1, точки 16 и 17 от Указа.</P></NOTE>, и общото сътрудничество, приложимо за останалите задължени лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Член 12 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE></P></NOTE>, независимо от качеството им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. поясненията, предоставени в Доклада до краля, който предшества Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, <HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT>, стр. 29874 и 29895.</P></NOTE>, съгласно условия и ред, вариращи в зависимост от критериите, определени в член 12, параграф 3 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>За да се приеме, че лицето, което дължи пропорционално възнаграждение, е сътрудничило, то трябва по-специално и в общ план да е изпълнило задълженията си за деклариране за отчетния период пред организацията за колективно управление на авторските права и да е изплатило предварително сума, съответстваща на декларирания брой копия от закриляни произведения (общо сътрудничество) или на определен брой копия от закриляни произведения по стандартизирана таблица (стандартизирано сътрудничество).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Пояснения на запитващата юрисдикция</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция най-напред подчертава, че в съответствие с практиката на Съда справедливото обезщетение трябва задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, претърпени от авторите на закриляни произведения в резултат на въвеждането на изключението. Като отбелязва обаче приетото от Съда, че самата способност на апаратурата да изготвя копия е достатъчна, за да обоснове прилагането на справедливо обезщетение, тя счита, че въпросът в какъв размер е възможно да се определи подобно обезщетение, без то да бъде произволно, остава открит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция посочва, че тъй като държавите членки трябва да вземат предвид най-релевантните критерии за определяне на размера на справедливото обезщетение, като отчитат, че то не би могло да бъде отделено от конститутивните елементи на вредата, се поставя въпросът за възможността или задължението им да не предвиждат никакво обезщетение в случай на незначително увреждане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>По-нататък, при прегледа на белгийското законодателство запитващата юрисдикция установява, че като най-релевантен критерий е взета предвид максималната скорост на изготвяне на черно-бяло копие в минута, а не се отчитат нито предназначението за домашно ползване или за търговски цели, нито техническите характеристики на апарата, като например разнообразието от функции. Тя също така отбелязва, че макар фиксираното възнаграждение да не може да надвишава определен процент от цената по отношение на скенерите, то за останалите апарати, и най-вече за многофункционалните апарати, за които се прилага възможно най-голямата сума от тези, които могат да се приложат, цената им няма никакво значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Предвид посочените съображения запитващата юрисдикция заключава, че може да се постави въпросът дали събирането на фиксирано възнаграждение върху многофункционалните принтери, заплащано от производителите, вносителите и приобретателите, наред с пропорционалното възнаграждение, заплащано от ползвателите им, не надхвърля обезщетението за вредата, породена от използването на тези принтери, дали това събиране е справедливо и дали постига справедлив баланс между правата и интересите на притежателите на авторското право и тези на ползвателите на закриляни обекти.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>По допустимостта</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Не е необходимо да се спирам прекомерно върху допустимостта на втория преюдициален въпрос, оспорвана от Reprobel, тъй като тя не може да бъде поставена под никакво съмнение. Разбира се, спорът в главното производство засяга основно производителите на многофункционални принтери, които в това си качество дължат само фиксирано, но не и пропорционално възнаграждение. При все това вторият въпрос на запитващата юрисдикция засяга както двете възнаграждения, разглеждани поотделно, така и системата за двойно възнаграждение в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По същество</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че предвид приложното поле на приложимото национално законодателство и поради изложените по-горе съображения Съдът не трябва да тълкува разпоредбите на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>След това е важно да се припомни, че практиката на Съда относно изключението за копиране за лично ползване, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, може по аналогия да се приложи за изключението за репрографски цели, посочено в член 5, параграф 2, буква а) от същата директива, при зачитане на основното право на равно третиране съгласно член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VG Wort и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑457/11—C‑460/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:426">EU:C:2013:426</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В случая от практиката на Съда е видно, че целта на справедливото обезщетение е притежателите на авторски права да бъдат обезщетени в достатъчна степен за извършеното без тяхно разрешение възпроизвеждане на закриляни произведения, така че то трябва да се разглежда като компенсация за претърпяната от тези притежатели вреда в резултат на<?PAGE NO="18"?> възпроизвеждането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VG Wort и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑457/11—C‑460/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:426">EU:C:2013:426</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно размерът на обезщетението трябва задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, причинени на притежателите на авторски права в резултат от въвеждането на разглежданото изключение, в случая — изключението за репрографски цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Съдът също така постановява, че доколкото разпоредбите на Директива 2001/29 не уреждат изрично този въпрос, държавите членки разполагат с широко право на преценка да определят формата, условията за финансиране и за получаване на справедливото обезщетение, както и неговия евентуален размер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. съображение 35 от Директива 2001/29 и решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Държавите членки следва по-специално да определят на своята територия най-релевантните критерии, за да осигурят спазването на тази директива в наложените от правото на Съюза граници, като вземат предвид конкретните обстоятелства на всеки отделен случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също по аналогия решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VEWA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑271/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:442">EU:C:2011:442</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.)</P></NOTE>. В това отношение трябва да се уточни, че това не означава задължение за държавите членки <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>да избират<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> най-релевантните сред неопределени критерии, а означава само, че при спазване на целите на Директива 2001/29 и по-общо — на правото на Съюза, те трябва да определят критериите, които считат за релевантни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Освен това, макар разпоредбите на Директива 2001/29 да не уреждат изрично и въпроса за лицето, което дължи справедливото обезщетение, така че държавите членки разполагат с широко право на преценка и в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Относно изключението за копиране за лично ползване вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Stichting de Thuiskopie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑462/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:397">EU:C:2011:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); относно изключението за репрографски цели — решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VG Wort и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑457/11—C‑460/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:426">EU:C:2013:426</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, лицето, което е причинило такива вреди, а именно лицето, извършило възпроизвеждането на закриляното произведение, без предварително да поиска разрешение от притежателя на правото, по принцип трябва да поправи причинените вреди, като финансира справедливото обезщетение, което следва да бъде заплатено на този притежател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ACI Adam и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑435/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:254">EU:C:2014:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Съдът обаче е признал, от една страна, възможността на практика трудно да се определи кои лица чрез действията си на възпроизвеждане причиняват вреда на притежателите на изключителното право на възпроизвеждане и да се задължат да обезщетят тези притежатели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Stichting de Thuiskopie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑462/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:397">EU:C:2011:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. От друга страна, Съдът е подчертал, че вредата, която може да настъпи в резултат на всяко отделно лично ползване, може да се окаже незначителна и поради това да не породи задължение за плащане, както се предвижда в последното изречение на съображение 35 от Директива 2001/29<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Съдът следователно е допуснал, че за целите на финансирането на справедливото обезщетение държавите членки могат да въведат на основание едното или другото изключение възнаграждение, което дължат не ползвателите на оборудване или апаратура за възпроизвеждане на закриляни произведения, причиняващи вреда на притежателите на права, а лицата, които разполагат с тях и които поради това de facto или de jure ги предоставят на разположение на ползвателите или им предоставят свързана с възпроизвеждане услуга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Относно изключението за копиране за лично ползване вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Stichting de Thuiskopie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑462/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:397">EU:C:2011:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); относно изключението за репрографски цели — решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VG Wort и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑457/11—C‑460/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:426">EU:C:2013:426</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>При все това, за да се гарантира намиране на справедлив баланс между интересите на притежателите на изключителното право на възпроизвеждане и тези на ползвателите на оборудване и апаратура, подобна система най-напред трябва да позволява на дължащите плащане лица да включат стойността на възнаграждението в цената, по която предоставят на разположение на ползвателите посоченото оборудване и апаратура или в цената за предоставянето на свързана с възпроизвеждане услуга, така че тежестта на това възнаграждение да се поеме от посочените ползватели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Относно изключението за копиране за лично ползване вж. решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Stichting de Thuiskopie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑462/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:397">EU:C:2011:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ACI Adam и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑435/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:254">EU:C:2014:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); относно изключението за репрографски цели — решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VG Wort и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑457/11—C‑460/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:426">EU:C:2013:426</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. След това, тази система трябва да се основава на наличието на необходима връзка между прилагането на възнаграждението за посоченото оборудване и апаратура и използването им за възпроизвеждане на закриляни произведения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Относно изключението за копиране за лично ползване вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което може да включва необходимостта от гарантиране на право на възстановяване на всяко евентуално недължимо платено възнаграждение, което да бъде ефективно и да не затруднява прекомерно връщането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Именно в светлината на тези уточнения следва да се даде отговор на втория въпрос на запитващата юрисдикция, като най-напред се разгледат отделно фиксираното и пропорционалното възнаграждение сами по себе си, после — системата за справедливо обезщетение в нейната цялост. Всъщност не може да се изключи възможността, разгледани отделно, фиксираното и пропорционалното възнаграждение да отговарят на припомнените по-горе изисквания, но заедно и кумулативно те да са несъразмерни и да нарушават <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>справедливия баланс<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, който трябва да се постигне между интересите на притежателите на изключителни права за възпроизвеждане и тези на ползвателите на оборудване и апаратура за репрография.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>В това отношение най-напред обаче е важно да се посочи, че двете възнаграждения, предназначени за финансиране на справедливото обезщетение, изисквано от член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, се основават на напълно различна логика. Фиксираното възнаграждение, събирано от оборудване и апаратура за репрография, се основава на оценка на потенциалната вреда, която използването им може да причини на притежателите на права, и следователно — на предварителна преценка на вероятната им способност да причинят подобна вреда. За сметка на това пропорционалното възнаграждение, събирано от декларираното възпроизвеждане на закриляни произведения, се основава на определянето на реалната вреда, която те причиняват на притежателите на права, и следователно — на последваща квалификация на действителната вреда, причинена на тези притежатели.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>По фиксираното възнаграждение</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Фиксираното възнаграждение, въведено от белгийското законодателство, притежава две основни характеристики. От една страна, то се плаща от производителите, вносителите или приобретателите на оборудване и апаратура за репрография, каквито са разглежданите в главното производство многофункционални принтери, към момента на пускането им в обращение. От друга страна, размерът му се изчислява в зависимост от потенциалната вреда, която използването на това оборудване и апаратура за възпроизвеждане на закриляни произведения може да причини на притежателите на правото, която вреда сама по себе си се изчислява в зависимост от максимална им скорост на черно-бяло възпроизвеждане в минута.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Следователно фиксираното възпроизвеждане се разглежда основно като такса върху търговията с всякакво оборудване и апаратура, което е в състояние да възпроизвежда закриляни произведения, такса, която косвено се събира от техните купувачи. Всъщност следва да се отбележи липсата на спор по това, че производителите, вносителите и приобретателите в Общността на това оборудване и апаратура за репрография, посочени като лицата, които дължат фиксираното възнаграждение, могат да включат неговия размер в продажната си цена на дребно, така че в крайна сметка то винаги да бъде плащано от крайните купувачи, тоест лицата, които могат да го използват по-специално за възпроизвеждане на закриляни произведения, или от лицата, които го предоставят на първите за копирни услуги и които сами могат да включат неговия размер в цената на посочените услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Както посочват белгийското и австрийското правителство, може да се счита, че въвеждането на подобно фиксирано възнаграждение е обосновано от наличието на обективни практически затруднения да се определят лицата, които извършват репрографски възпроизвеждания на закриляни произведения и да се задължат да платят справедливото обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се подчертае, че обстоятелството, че белгийското законодателство предвижда и пропорционално възнаграждение, събирано при действителното използване на репрографското оборудване и апаратура, не може само по себе си да представлява доказателство, че въвеждането на фиксираното възнаграждение е необосновано, доколкото то показва липса на каквито и да било практически затруднения за събиране на справедливо обезщетение от репрографско възпроизвеждане на закриляни произведения. За сметка на това различен е въпросът дали двойствеността на въведената от белгийския законодател система за справедливо обезщетение, тоест кумулирането на фиксирано и пропорционално възнаграждение, отговаря на изискванията на Директива 2001/29 за справедлив баланс и ще го разгледам по-долу.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Установеното от белгийското законодателство фиксирано възнаграждение трябва да гарантира изисквания от Директива 2001/29 справедлив баланс, което налага преглед на три нива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>На първо място, справедливият баланс може да се гарантира само доколкото съществува необходима връзка между прилагането на фиксираното възнаграждение върху оборудването и апаратурата за репрография и предполагаемото им използване за възпроизвеждане на закриляни произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>В случая, тъй като фиксираното възнаграждение действително се събира при пускането в обращение на цялото оборудване и апаратура, което може да бъде използвано за репрографско възпроизвеждане на закриляни произведения по смисъла на член 5, параграф 2, буква a) от Директива 2001/29, по принцип трябва да се предположи, че е установена подобна връзка. Както Съдът е имал повод да подчертае в различен контекст, основателно може да се предположи, че лицата, закупили многофункционални принтери като разглежданите в главното производство, напълно са се облагодетелствали от тях и следователно са използвали всички<?PAGE NO="21"?> функции, така че самата им способност да извършват репрографско възпроизвеждане е достатъчна, за да обоснове прилагането на фиксирано възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж., по аналогия с предоставянето на разположение на физическите лица на информационните носители, годни да послужат за възпроизвеждане на закриляни произведения на основание копиране за лично ползване, решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Padawan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:620">EU:C:2010:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>На второ място, изискваният от Директива 2001/29 справедлив баланс налага също да се провери дали различните размери на фиксираното възнаграждение, определени от белгийското законодателство, остават в рамките на определените от правото на Съюза ограничения, по-специално с оглед на принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Разбира се, както бе припомнено по-горе, държавите членки разполагат с широко право на преценка, за да установят по-специално размера на справедливото обезщетение, изисквано на основание на изключението за репрографски цели. Предоставената им свобода на преценка обаче не е неограничена. Те трябва да използват релевантни критерии, като вземат предвид конкретните обстоятелства на всеки отделен случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и да внимават упражняването на свободата им на преценка да не оказва отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар и така да нарушава преследваните от Директива 2001/29 цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. по-специално съображение 31 от Директива 2001/29.</P></NOTE>. Доколкото справедливото обезщетение и системата, на която то почива, трябва да са свързани с вредата, причинена на притежателите на права поради извършеното възпроизвеждане, размерът му трябва да се определи от компетентните органи, по принцип като се вземе под внимание относителната значимост на капацитета на носителя да прави копия на закриляни произведения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Copydan Båndkopi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>В случая запитващата юрисдикция трябва да провери дали различните определени от белгийското законодателство ставки, които предвиждат степенуване в зависимост от максималната скорост на черно-бяло възпроизвеждане в минута на копирните апарати и които, в случая с многофункционалните принтери, могат да достигнат троен размер на продажната им цената на дребно, поддържат разумно съотношение на пропорционалност с потенциалната вреда, която представлява пускането в обращение на посочените апарати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Както белгийското правителство изтъква, в това отношение е вярно, че критерият за максималната скорост на черно-бяло възпроизвеждане в минута на копирните апарати, на който се основават различните ставки за фиксирано обезщетение, е критерий, който в известна степен обективно отразява капацитета им да нанесат потенциална вреда. Обратно, вярно е и че цената на оборудването или на апарата не е обективен елемент, който е в състояние да отрази този капацитет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Не по-малко вярно е обаче, че потенциалната вреда, която произтича от закупуването от физическо лице на многофункционален принтер като разглежданите в главното производство за лично ползване, не може по никакъв начин да се сравнява с потенциалната вреда от закупуването на същия принтер от юридическо лице, като например обществена библиотека, за използване от нейния персонал или още повече и a fortiori — за предоставянето му на разположение на посетителите. По същия начин, при сравними скорости на възпроизвеждане, способността на даден многофункционален принтер да нанесе потенциална вреда, именно предвид разнообразието от функции и множеството начини на употреба, не може по никакъв начин да се сравнява с тази на машина, специално създадена за масово копиране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Следователно изискваният от Директива 2001/29 справедлив баланс, който налага размерът на фиксираното обезщетение да не бъде напълно отделен от конститутивните елементи на причинената на притежателите на права вреда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Съгласно използваната от Съда формулировка във връзка с член 5, параграф 1 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19921119">19 ноември 1992 година</DATE> относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="346" PAGE.FIRST="61" DATE.PUB="1992">ОВ L 346, стр. 61</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120); вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>VEWA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑271/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:442">EU:C:2011:442</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, безспорно би бил по-добре гарантиран, ако освен критерият за скорост на копиране се вземат предвид други обективно оценими елементи, като естеството или предназначението на пуснатото в обращение оборудване или апаратура, конкретно изтъкнати, но след това отхвърлени от белгийското правителство в неговото становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Оценката на законодателя на способността за потенциална вреда на репрографското оборудване и апаратура би трябвало да се основава поне на още някои елементи — обективни и актуализирани, по-специално статистически, които са в състояние да установят известено съответствие между различните ставки за фиксирано възнаграждение и значимостта на потенциалната вреда, присъща на всеки тип оборудване или апаратура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В това отношение може да се отбележи, че ставката, приложима за многофункционалните принтери, способни да произвеждат 20—39 черно-бели копия в минута, а именно 195,60 EUR, съотнесена към ставката на пропорционалното възнаграждение, приложима за всяко копие на закриляно произведение на оказало сътрудничество лице, а именно 0,0201 EUR, би означавала изготвянето на около <FT TYPE="NUMBER">9731</FT> копия на закриляни произведения. Белгийското правителство обаче не е предоставило никаква конкретна информация, която е в състояние <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>да удостовери<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> реалната вероятност използването на многофункционален принтер от физическо лице за лично ползване да може да причини вреда с подобна значимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>В случая следва да се подчертае изтъкнатото от белгийското правителство, че въвеждането на фиксирано възнаграждение се основава на предварително проучване, отразено в Доклада до краля, който предшества Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE> Посоченият доклад предоставя известно количество статистически данни от съответния период за различните видове оборудване и апаратура за репрография, за които се прилага фиксираното възнаграждение, като разграничава копирни апарати, факсове, размножителни машини и печатарски офсет машини и като за всеки вид указва броя използвани апарати, средната им продажна цена и броя копия, които позволяват да се направят. Освен това в него се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>размерът на фиксираното възнаграждение е адаптиран към действителното използване на апарата, предлаган на пазара<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, въз основа най-вече <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>на предоставената от представителите на производителите информация<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Това използване на апарата обаче е отчетено само в класификацията на копирните апарати в седем категории, определени в зависимост от скоростта на черно-бяло възпроизвеждане в минута.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Съдът обаче не разполага с проучванията, които организацията за колективно управление на авторските права следва периодично да извършва по силата на член 26, параграф 1 от Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE> и които следва да обобщават определено количество конкретна статистическа информация, по-специално относно обема направени копия на закриляни произведения и тяхното разпределение по сектори на дейност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>При всички случаи обаче запитващата юрисдикция е тази, която трябва да прецени съвкупността от обстоятелства по делото. Най-напред тя трябва да прецени релевантността на въведения от законодателя критерий за определяне на ставките на фиксираното възнаграждение и да направи съответните изводи. След това трябва да прецени дали различните ставки за фиксирано възнаграждение могат да се считат за разумни с оглед на значимостта на потенциалната вреда, причинена на притежателите на права от пускането в обращение на разглежданите в главното производство многофункционални принтери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Накрая и на трето място, изискваният от практиката на Съда справедлив баланс налага да се провери дали фиксираното възнаграждение във всички случаи трябва да бъде обвързано с възможност за възстановяване на евентуално недължимо платено възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се отбележи, че досега Съдът е посочвал подобно изискване за възстановяване само в много специфичен контекст — този на събрана такса върху продажбата на носители за възпроизвеждане на основание на изключението за копиране за лично ползване, посочено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29. Разглежданото в главното производство положение обаче не е напълно сходно с това по дело Amazon.com International Sales и др.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Действително, също като разглежданите в горепосоченото дело носители за възпроизвеждане, поради своето естество многофункционалните принтери могат да се използват за различни цели, някои от които, като отпечатването на лични документи, нямат нищо общо с възпроизвеждането на закриляни произведения. Следователно изискването от лицата, които използват многофункционалните принтери само за цели, които нямат нищо общо с възпроизвеждането на закриляни произведения, да заплащат подобно възнаграждение би нарушило наложения с Директива 2001/29справедлив баланс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Не трябва обаче да се забравя и че областта на изключението за копиране за лично ползване, както бе припомнено в рамките на анализа на първия преюдициален въпрос, е по-ограничена ratione personae от тази на изключението за репрографски цели. От изключението за копиране за лично ползване могат да се възползват само физически лица, които искат за правят копия на закриляни произведения за лични цели, така че е относително лесно да се въведе система за таксуване за копие за лично ползване върху всички информационни носители, допълнена от механизъм, позволяващ възстановяването на таксите на лицата, които отправят основателно такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>За сметка на това възпроизвеждането на закриляни произведения на основание на изключението за репрографски цели по принцип трябва да води до справедливо обезщетение независимо от лицето, което го извършва. Както изтъква австрийското правителство, контролът на използването на многофункционалните принтери за възпроизвеждане на закриляни произведения при всяко закупило такива физическо или юридическо лице се сблъсква със значителни практически затруднения, а именно тези, които са в основата на самата допустимост на фиксираното възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Следователно обстоятелството, че фиксираното възнаграждение не е съчетано с механизъм за възстановяване, не може само по себе си да се счита за нарушаващо справедливия баланс, изискван от Директива 2001/29. Съвсем друг обаче е въпросът дали липсата на механизъм за възстановяване на фиксираното възнаграждение на лицата, които трябва да заплащат пропорционално възнаграждение, може да засегне посочения баланс. Този въпрос ще разгледам по-долу.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="24"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>По пропорционалното възнаграждение</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Установеното в белгийското законодателство пропорционално възнаграждение се изразява основно в такса при употребата или действителното използване на всякакво оборудване и апаратура за възпроизвеждане на закриляни произведения, каквито са разглежданите в главното производство многофункционални принтери, чийто размер по принцип се определя с оглед на реалната вреда, която употребата или използването действително е причинило на притежателите на права. Всъщност то се заплаща директно от приобретателите/ползвателите на репрографското оборудване и апаратурата, които възпроизвеждат закриляни произведения, или е прехвърлено върху тях от лицата, които им предоставят на разположение подобно оборудване и апаратура. Освен това размерът му се определя за период въз основа на самите декларации на потребителите на оборудването и апаратурата за репрография, в които декларации се уточнява броят копия на закриляни произведения, извършени за отчетния период, или се предоставя необходимата за това информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Следователно на пръв поглед може да се приеме, че като задължава пряко или косвено ползвателите на репрографско оборудване и апаратура да заплатят пропорционално на извършените от тях възпроизвеждания на закриляни произведения пропорционално възнаграждение, белгийското законодателство осигурява справедливо събиране на изискваното от Директива 2001/29 обезщетение както за притежателите на права, така и за тази ползватели, и следователно отговаря на установените в нея изисквания за справедлив баланс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>При все това е важно да се подчертае, че страните не са единодушни по въпроса за приложното поле ratione personae на пропорционалното възнаграждение. Белгийското правителство всъщност изтъква, че това възнаграждение не се заплаща от частноправните субекти — ползватели на репрографско оборудване и апаратура, без обаче да предоставя доказателства за твърдение, което не произтича от белгийското законодателство. В съдебното заседание Reprobel твърди, че пропорционалното възнаграждение се изисква само от едрите ползватели или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>copy shops<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> (предоставящи копирни услуги), тоест от търговците, използващи голям брой копия, като уточнява, че събирането му от частноправни субекти било невъзможно както на практика, така и от правна гледна точка, тъй като необходимият за тази цел надзор би нарушил правото на зачитане на личния живот. Според Epson обаче това възнаграждение се прилагало без разграничение по отношение на ползвателите и целта на възпроизвеждането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се отбележи, че Съдът не е компетентен да тълкува националното право, така че той може само да препрати към запитващата юрисдикция задачата да разглежда този въпрос, като следва да се уточни, че предвид свободата на преценка, с която разполагат държавите членки, за да определят лицата, които дължат справедливо обезщетение, заключението, до което посочената юрисдикция достигне в това отношение, следва да повлияе единствено върху преценката на въпроса за съвместимостта на кумулирането на фиксираното и на пропорционалното възнаграждение с изискванията на Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Внимание обаче следва да се обърне главно на условията и реда за определяне на размера на пропорционалното възнаграждение, които варират в зависимост от сътрудничеството на ползвателя. Epson и Комисията изтъкват по-специално, че това сътрудничество няма връзка с вредата, така че пропорционалното възнаграждение било несъразмерно и нарушавало справедливия баланс, изискван от Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>В това отношение трябва отново да се припомни, че държавите членки разполагат с широко право на преценка за определяне както на размера на справедливото обезщетение, така и на начините на събирането му. Това обаче не променя факта, че разликата в приложимата ставка за лицата, които дължат пропорционално възнаграждение, в зависимост от това дали сътрудничат или не за неговото събиране, трябва да бъде обоснована от обективен, разумен и пропорционален на преследваната цел критерий.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>В случая пропорционалното възнаграждение, чиято цел е финансиране на изискваното от член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 справедливо обезщетение, се основава на определянето на броя копия на закриляни произведения, доказано извършени от ползвателите на репрографско оборудване и апаратура за даден период, и следователно е тясно обвързано с тяхното сътрудничество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Предвид неговата цел, средствата, които могат да бъдат законно приложени за постигане на посочената цел, както и необходимите за това разходи, се оказва, че адаптирането на размера на пропорционалното възнаграждение, събиран за всяко възпроизвеждане в зависимост от сътрудничеството на посочените ползватели, само по себе си не е напълно произволно или явно несъстоятелно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Белгийското правителство обаче не дава никакво пояснение относно факторите, които могат да обосноват разликата — от еднократен до двукратен размер — между прилаганите суми. Нито в ЗАП или в Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, нито в Доклада до краля, който предшества посочения указ, има конкретно доказателство, че тази разлика е обективно обоснована от допълнителните разходи, породени от събирането на пропорционалното обезщетение в случаите, в които задълженото лице не е оказало сътрудничество, като при все това този въпрос е посочен от Conseil d’État (Държавния съвет) в становището му от <DATE ISO="19970709">9 юли 1997 г.</DATE> за проекта за кралски указ, окончателно приет на <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. коментара по член 6, <HT TYPE="ITALIC">Moniteur belge</HT> от <DATE ISO="19971107">7 ноември 1997 г.</DATE>, стр. 29910.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>При все това с оглед на предоставените в случая пояснения от белгийското правителство запитващата юрисдикция е тази, която трябва да прецени дали посочената разлика в размера е обективно обоснована и пропорционална на преследваната цел.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>По системата за двойно възнаграждение в нейната цялост</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Остава да се разгледа въпросът дали Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска двойната система за фиксирано и пропорционално възнаграждение, установена от белгийския законодател. По-точно следва да се провери дали предвид изискванията за справедлив баланс по Директива 2001/29 може да се счита за легитимно да се събират кумулативно пропорционално възнаграждение от лицата, които използват репрографско оборудване или апаратура — изчислено в зависимост от броя копия на закриляни произведения, действително направени за определен период, чието предназначение следователно е да компенсира реално и действително претърпяната от притежателите на права вреда — макар да се предполага, че същите тези лица вече пряко или косвено са платили фиксираното възнаграждение, събрано в момента на придобиване на използваното оборудване или апаратура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>В това отношение веднага следва да се припомни, че както е видно от предходните разсъждения, по принцип и доколкото както условията и редът за събиране, така и размерът на справедливото обезщетение попадат в обхвата на признатата на държавите членки свобода на преценка, те могат да финансират справедливото обезщетение на основание на изключението за репрографски цели, като събират или фиксирано, или пропорционално възнаграждение, стига да не нарушават справедливия баланс между интересите на притежателите на изключителни права за възпроизвеждане и тези на ползвателите на оборудване или апаратура за репрография, изискван съгласно нормите на Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="26"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>За сметка на това кумулативното събиране от едно и също лице на фиксирано възнаграждение на основание придобиване на репрогафско оборудване или апаратура и на пропорционално възнаграждение на основание действително използване на това оборудване или на тази апаратура за възпроизвеждане на закриляни произведения по принцип е недопустимо от гледна точка на изискванията за справедлив баланс на Директива 2001/29<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>В това отношение е важно да се отбележи също, че белгийското правителство не предоставя нито едно обективно доказателство за това, че само юридическите лица трябва да заплащат както фиксираното възнаграждение, така и пропорционалното възнаграждение, за разлика от физическите лица, за които няма задължение да плащат пропорционалното възнаграждение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Всъщност, след като белгийското законодателство предвижда събирането на пропорционално възнаграждение, което се предполага, че съответства на реалната вреда, претърпяна от притежателите на права поради действителното използване на репрографското оборудване и апаратура за възпроизвеждане на закриляни произведения, поначало не би могло да се счита, че в този си вид събирането от същото лице на допълнително фиксирано възнаграждение, съответстващо на потенциалната вреда, която пускането в обращение на същото това оборудване и апаратура би могло да причини на притежателите на права, отговаря на изискванията за наложения с Директива 2001/29 справедлив баланс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Всъщност, макар да е вярно, че както вече многократно бе подчертано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. по-специално точки 38 и 70 от настоящото заключение.</P></NOTE>, държавите членки да разполагат с широка свобода на преценка да определят формата, условията за финансиране и евентуалния размер на справедливото обезщетение, изисквано от Директива 2001/29, упражняването на така признатото им правомощие не е неограничено, а трябва при всяко положение да гарантира спазване на изисквания от тази директива справедлив баланс. В частност националният законодател не би могъл да упражнява това правомощие, без да спазва принципа за недопускане на дискриминация или пък произволно. Като изисква обаче при определени обстоятелства от лицата — които използват придобитото от тях репрографско оборудване или апаратура с цел да възпроизвеждат закриляни произведения — да плащат последователно и без други уговорки както фиксирано, така и пропорционално възнаграждение, белгийският законодател нарушава необосновано справедливия баланс, който той трябва да поддържа между правата и интересите на притежателите на авторско право и тези на посочените лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>В крайна сметка това пропорционално възнаграждение, което най-добре гарантира изисквания от Директива 2001/29 справедлив баланс, доколкото се определя в зависимост от по принцип реалната вреда, която притежателите на права действително са претърпели, може да се събира само при условие че се установи, че размерът му е определен след действително отчитане на вече платеното фиксирано възнаграждение или при условие, че задълженото лице може да получи или възстановяване на фиксираното възнаграждение, което пряко е заплатил към момента на закупуването на придобитото и използваното репрографско оборудване или апаратура, едновременно с това или впоследствие, или да получи приспадане на размера, който косвено е платило като фиксирано възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Всяко решение в обратен смисъл всъщност почти задължително би означавало, че едно и също лице трябва двойно да финансира справедливото обезщетение, изисквано от член 5, параграф 2, буква a) от Директива 2001/29, което би противоречало на нейното изискване за справедлив баланс. Не са изложени твърдения обаче и нищо в преписката не позволява на Съда да установи, че разглежданото в главното производство белгийско законодателство изпълнява едното или другото условие. Националната юрисдикция все пак е тази, която трябва да извърши необходимите проверки в това отношение и да направи произтичащите от тях заключения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="27"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>Заключения</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Изложеното по-горе ме кара да направя следните три заключения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което за финансиране на справедливото обезщетение — дължимо на основание на изключението за репрографски цели по силата на тази разпоредба — предвижда при пускането в обращение на репрографско оборудване и апаратура събирането на фиксирано възнаграждение от неговите производители, вносители или приобретатели, стига, първо, това възнаграждение да се събира по съгласуван и недискриминационен начин, второ, последните да могат да прехвърлят размера на дължимата от тях сума върху ползвателите на това оборудване и апаратура и трето, размерът на възнаграждението да е в разумно съотношение със значимостта на потенциалната вреда, която пускането в обращение може да причини на притежателите на права, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което за финансирането на справедливото обезщетение, дължимо на основание на изключението за репрографски цели по силата на тази разпоредба, предвижда събирането от физическите или юридическите лица, използващи репрографско оборудване и апаратура за възпроизвеждане на закриляни произведения — или, като в този случай първите се освобождават от това задължение, от онези, които предоставят подобно оборудване и апаратура на разположение на други — на пропорционално възнаграждение, определено, като броят на извършените възпроизвеждания се умножи по една или повече ставки, стига, първо, това възнаграждение да се събира по съгласуван и недискриминационен начин и второ, разликата при приложимите ставки да се основава на обективни, разумни и пропорционални критерии, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което за финансиране на предвиденото в него справедливо обезщетение, дължимо на основание на изключението за репрографски цели, налага последователно и кумулативно събиране от едно и също лице на фиксирано възнаграждение при придобиването на репрографско оборудване или апаратура, а след това и на пропорционално възнаграждение при използването им за възпроизвеждане на закриляни произведения, без в рамките на пропорционалното възнаграждение в действителност да отчита сумата, платена като фиксирано възнаграждение или без да предвижда възможността това лице да получи възстановяване или приспадане на платеното фиксирано възнаграждение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Относно лицата, на които се дължи обезщетението (трети въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предоставят половината от предвиденото в тази разпоредба справедливо обезщетение на издателите на произведения, създадени от авторите, без първите да имат задължение да дадат, макар и непряко, възможност на вторите да ползват част от това обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Член 2, буква a) Директива 2001/29 предвижда изключително право на авторите да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно, цялостното или частично възпроизвеждане на техните произведения по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Следователно издателите не фигурират сред притежателите на изключителното право на възпроизвеждане, закриляно от Директива 2001/29, за разлика например от продуцентите на звукозаписи или на първото фиксиране на филми, посочени съответно в точки в) и г) на член 2 от тази директива, чиито инвестиции, необходими за създаването на продукти като звукозаписи, филми или аудио-визуални произведения, са значителни и следователно могат да обосноват необходимостта от адекватна правна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. съображение 10 от Директива 2001/29.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Също така следва да се отбележи, че член 4 от Директива 2001/29 запазва само за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Следователно издателите по принцип не могат да бъдат лицата, на които на основание изключенията от посоченото изключително право за възпроизвеждане, предвидени в член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29, се дължи справедливото обезщетение, което трябва да се изплаща само на притежателите на права, посочени в член 2 от същата директива, или поне трябва само да ползва последните лица или техните правоприемници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Всъщност Съдът е постановил, че Директива 2001/29 не задължава държавите членки да изплатят на притежателите на права или на техните правоприемници пълния размер на справедливото обезщетение в брой и освен това в рамките на широката им свобода на преценка не им забранява да предвидят част от това обезщетение да бъде непряко изплатена на притежателите на права чрез посредничеството на учредени в тяхна полза социални и културни институции, доколкото тези институции действително осъществяват дейност в полза на притежателите на правото и при положение че условията за функционирането им не са дискриминационни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Amazon.com International Sales и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:515">EU:C:2013:515</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Подобна система за непряко събиране на справедливото обезщетение съответства на една от посочените в Директива 2001/29 цели за адекватна правна закрила на правата върху интелектуална собственост, каквато, както следва от съображения 10 и 11 от тази директива, е целта да се гарантира, че европейското културно творчество и продуцентство получават необходимите средства, които да им позволят да продължат да извършват творческата и артистичната си дейност, както и да се запази независимостта и достойнството на творците и изпълнителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Пак там, т. 52.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>При все това издателите по никакъв начин не могат да бъдат приравнени на социални и културни институции, учредени в полза на авторите, и не са изложени никакви твърдения, нито a fortiori е доказано, че от изплатеното на издателите възнаграждение в крайна сметка и в действителност се ползват авторите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Следователно член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да предоставят част от предвиденото в тази разпоредба справедливо обезщетение на издателите на произведения, създадени от авторите, без задължение за първите да дадат, макар и непряко, възможност на вторите да ползват посочената част.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>При все това според предоставените от белгийското правителство и Reprobel пояснения възнаграждението, изплащано на издателите, било обезщетение sui generis, въведено от белгийския законодател извън Директива 2001/29 поради специфични съображения, свързани с културната политика.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи най-напред, че белгийското правителство изобщо не твърди, че това справедливо обезщетение sui generis попада в обхвата на съображение 36 на Директива 2001/29<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>В това съображение се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>[д]ържавите членки могат също да предвидят справедливо обезщетение за притежатели на права, когато прилагат незадължителните разпоредби за изключения или ограничения, които не изискват такова обезщетение<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</P></NOTE>, че ще бъде обезщетение например за вредата, произтичаща от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>специфични действия на възпроизвеждане, извършвани от общодостъпни библиотеки, учебни заведения или музеи, или от архивни учреждения, които нямат за цел пряка или непряка икономическа или търговска изгода<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, посочени в член 5, параграф 2, буква в) от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>По-нататък следва да се подчертае, че така защитаваното от Reprobel и белгийското правителство тълкуване на белгийското законодателство, което тълкуване не следва от акта за преюдициално запитване, се основава най-вече на подготвителните работи по Кралския указ от <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE> В точка 2.1 от Доклада до краля, който предшества този указ, всъщност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. раздел II — Механизъм на правния лиценз, точка 2.1, стр. 29878.</P></NOTE> се посочва, че първоначалните притежатели на правото на възнаграждение са авторите и издателите, като авторът е определен в член 6, първа алинея от ЗАП като физическото лице, което създава произведението. В него се уточнява също така, че макар ЗАП да не дава определение за издателя, му признава право на възнаграждение ab initio, което не може да бъде приравнено на авторско право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Също така може да се отбележи, че в становището си от <DATE ISO="19970709">9 юли 1997 г.</DATE> относно проекта за кралски указ, окончателно приет на <DATE ISO="19971030">30 октомври 1997 г.</DATE>, Conseil d’État от своя страна само посочва, че предвиденото в член 59 от ЗАП възнаграждение, дължимо поради възпроизвеждането на закриляни произведения, трябва да се изплаща на авторите и издателите, чиито произведения действително са били възпроизведени, и да се разпределя по равно между авторите и издателите в съответствие с член 61, трета алинея от ЗАП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Следователно посредством членове 59—61 от ЗАП белгийският законодател, от една страна, въвеждал справедливото обезщетение в полза на авторите, предвидено в член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, а от друга страна — специфично възнаграждение в полза на издателите, и двете събирани едновременно и съгласно едни и същи условия и ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Предвид посочените твърдения следва да се припомни, че в рамките на преюдициалното производство Съдът не следва нито да тълкува националното право, нито a fortiori да преценява достоверността на тълкуването на държава членка на собственото ѝ национално право. Следователно запитващата юрисдикция трябва да определи дали националното законодателство действително въвежда възнаграждение за издателите, различно от справедливото обезщетение, дължимо на авторите по силата на член 5, параграф 2, буква a) от Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>С оглед на това трябва да се приеме, че с третия въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да въвеждат извън нейните разпоредби специфично възнаграждение в полза на издателите на закриляни произведения като разглежданото в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Смятам, че на този въпрос по принцип трябва де се отговори отрицателно, като все пак се направи едно уточнение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Всъщност, както се уточнява в самото заглавие на Директива 2001/29, тя хармонизира само някои аспекти на авторското право и сродните му права и не съдържа нито една разпоредба, която да не допуска правото на държавите членки да въвеждат в полза на издателите специфично възнаграждение като разглежданото в главното производство, предназначено да компенсира вредата, които те търпят поради пускането в обращение и използването на репрографско оборудване и апаратура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>До друг извод може да се достигне евентуално само ако се установи, че въвеждането на това специфично възнаграждение в полза на издателите има неблагоприятни последици върху справедливото обезщетение, дължимо на авторите по силата на Директива 2001/29. След като обаче бе припомнено, че държавите членки разполагат с широко право на преценка за определяне по-специално на размера на справедливото обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29, трябва да се посочи, че от преписката не е видно и не са изложени твърдения, че събирането и плащането на възнаграждението на издателите се извършва в ущърб на дължимото на авторите справедливо обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче трябва да извърши необходимата проверка в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Следователно Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да въвеждат специфично възнаграждение в полза на издателите, предназначено да компенсира вредата, която те търпят поради пускането в обращение и използването на репрографско оборудване и апаратура, стига събирането и плащането на това възнаграждение да не се извършва в ущърб на справедливото обезщетение, дължимо на авторите по силата на член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29. Запитващата юрисдикция обаче трябва да извърши необходимата в това отношение проверка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VII –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По събирането на справедливото обезщетение върху нотните листове (четвърти въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да въвеждат система за събиране на справедливото обезщетение, която да обхваща копирането на нотни листове и непозволеното възпроизвеждане на произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Отговорът на този въпрос изисква да се направи разграничение между репрографското възпроизвеждане на нотните листове и непозволеното репрографско възпроизвеждане на произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Всъщност и най-напред, в решението си ACI Adam и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑435/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:254">EU:C:2014:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> Съдът се е произнесъл, че член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 във връзка с параграф 5 от същия член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което не разграничава хипотезата, в която е налице възпроизвеждане за лично ползване от законен източник, от хипотезата, в която източникът е незаконен. То се потвърждава в решение Copydan Båndkopi<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. Смятам, че по аналогия и на същите основания член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в същия смисъл по отношение на непозволеното репрографско възпроизвеждане на произведения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>След това, член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 изрично изключва нотните листове от приложното поле на изключението за репрографски цели. Следователно Директива 2001/29 не може, и въз основа на мотиви, еднакви по същество с възприетите от Съда в решението му Copydan Båndkopi<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑463/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:144">EU:C:2015:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да въвеждат система за събиране на справедливо обезщетение, която може да обхваща копирането на нотни листове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да постанови, че член 5, параграф 2, буква a) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да въвеждат система за събиране на справедливо обезщетение, което да обхваща копирането на нотни листове и непозволеното възпроизвеждане на произведения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VIII –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да отговори на четирите поставени от Cour d’appel de Bruxelles преюдициални въпроса, като постанови следното:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава, а позволява на държавите членки да въвеждат система за събиране на такса — предназначена за финансиране на справедливото обезщетение на основание на предвиденото в тази разпоредба изключение за репрографски цели — върху многофункционалните принтери и/или върху използването им, която система се различава в зависимост от качеството на използващото ги лице и/или целта на използването им, стига обаче, от една страна, това обезщетение да остане обвързано с вредата, претърпяна от притежателите на правата поради въвеждането на това изключение, и от друга страна, тази разлика да се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което за финансиране на справедливото обезщетение, дължимо на основание на изключението за репрографски цели по силата на тази разпоредба, предвижда:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>или събирането на фиксирано възнаграждение при пускането в обращение на репрографско оборудване и апаратура от неговите производители, вносители или приобретатели, стига, първо, това възнаграждение да се събира по съгласуван и недискриминационен начин, второ, последните да могат да прехвърлят размера на дължимата от тях сума върху ползвателите на това оборудване и апаратура и трето, размерът на възнаграждението да е в разумно съотношение със значимостта на потенциалната вреда, която пускането в обращение може да причини на притежателите на права, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.</P></ITEM><ITEM><P>или събирането от физическите или юридическите лица, използващи репрографско оборудване и апаратура за възпроизвеждане на закриляни произведения — или, като в този случай първите се освобождават от това задължение, от онези, които предоставят подобно оборудване и апаратура на разположение на други — на пропорционално възнаграждение, определено, като броят на извършените възпроизвеждания се умножи по една или повече ставки, стига, първо, това възнаграждение да се събира по<?PAGE NO="32"?> съгласуван и недискриминационен начин и второ, разликата при приложимите ставки да се основава на обективни, разумни и пропорционални критерии, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.</P></ITEM></LIST></P><P>Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва обаче да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което за финансиране на предвиденото в нея справедливо обезщетение, дължимо на основание изключението за репрографски цели, налага последователно и кумулативно събиране от едно и също лице на фиксирано възнаграждение при придобиването на репрографско оборудване или апаратура, а след това и на пропорционално възнаграждение при използването им за възпроизвеждане на закриляни произведения, без в рамките на пропорционалното възнаграждение в действителност да отчита сумата, платена като фиксирано възнаграждение, или без да предвижда възможността това лице да получи възстановяване или приспадане на платеното фиксирано възнаграждение.</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да предоставят част от предвиденото в тази разпоредба справедливо обезщетение на издателите на произведения, създадени от авторите, без задължение за първите да дадат, макар и непряко, възможност на вторите да ползват посочената част.</TXT><P>При все това Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да въвеждат специфично възнаграждение в полза на издателите, предназначено да компенсира вредата, която те търпят поради пускането о обращение и използването на репрографско оборудване и апаратура, стига събирането и плащането на това възнаграждение да не се извършва в ущърб на справедливото обезщетение, дължимо на авторите по силата на член 5, параграф 2, букви а) и б) от Директива 2001/29. Запитващата юрисдикция обаче трябва да извърши в това отношение необходимата проверка.</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Член 5, параграф 2, буква a) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да въвеждат система за събиране на справедливо обезщетение, което да обхваща копирането на нотни листове и непозволеното възпроизвеждане на произведения.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>