СЪДЪРЖАНИЕ

1.

ОБХВАТ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/3190 НА КОМИСИЯТА

2

2.

ДРУГИ БИСФЕНОЛИ И БИСФЕНОЛНИ ПРОИЗВОДНИ

3

3.

СЪОТВЕТСТВИЕ И ИЗПИТВАНИЯ

7

4.

ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА

9

5.

ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

9

1.   ОБХВАТ НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/3190 НА КОМИСИЯТА

Q1.   Попадат ли хартията и картонът в обхвата на забраната?

Не, в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/3190 на Комисията (1) се съдържа списък на материалите, които попадат в обхвата му, като хартията и картонът не са включени в него. Регламентът се отнася до забраната за използване на бисфенол А (BPA) при производството на материали, предназначени за контакт с храни (МКХ), и следователно включва материали, за чието производство може да се използват BPA, например като мономер за направата на пластмасови или епоксидни покрития, но също и печатарски мастила или лепила. Тези материали обаче могат да бъдат комбинирани с хартия и картон, като в такъв случай регламентът ще се прилага по отношение на получения предмет, предназначен за контакт с храни, например ще има нужда от декларация за съответствие (ДС).

Q2.   Попадат ли рециклираните МКХ в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/3190?

В рециклираните МКХ може по случайност да се съдържат минимални количества BPA и други бисфеноли. Причината за това е, че те могат да се съдържат като случаен замърсител в суровините, използвани за производството на рециклирани материали, включително пластмаса, като полиетилен терефталат (PET), както и хартия и картон. Минимални количества такова замърсяване могат да останат в рециклираната пластмаса или хартия въпреки извършените процеси по почистване и обеззаразяване и в крайна сметка да се съдържат в крайния предмет, предназначен за контакт с храна. Тъй като използването на BPA в такива производствени процеси не е целенасочено и подобно замърсяване не може да бъде напълно контролирано, рециклираните МКХ не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/3190.

Q3.   Може ли емайлът да се разглежда като покритие и съответно да попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/3190?

Думата „покритие“ може да се използва за посочване не само на вида на материала, но и на неговата функция; същото важи за пластмасата, която може да се използва за покриване на други материали и въпреки това да попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 10/2011 на Комисията (2). Въпреки че емайлите се използват като форма на покритие или облицовка на други материали, доколкото става дума за материали на стъклена основа, които се подлагат на стопяване върху глина, метал или стъклени предмети, те не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/3190 и следователно не е необходима ДС съгласно приложение III към посочения регламент.

Q4.   Попадат ли външните части на МКХ в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/3190?

Регламент (ЕС) 2024/3190 представлява специфична мярка по смисъла на член 5 от Регламент (ЕО) № 1935/2004 (3). Предвид обхвата на последния регламент (4), ако МКХ е произведен с една от групите материали, изброени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/3190, и за него „ се очаква основателно да [влезе] в контакт с храни или да [пренесе] съставките си върху храни при нормални или предвидими условия на използване “, Регламент (ЕС) 2024/3190 се прилага.

Такъв може да е случаят например с външната част на опаковка с метално покритие при определени условия на производство, обяснени в съображение 19 от Регламент (ЕС) 2024/3190, когато преносът може да се осъществи по непряк начин, независимо че освен метала между покритието и храната може да има допълнителен слой, например пластмаса.

Q5.   Защо в Регламент (ЕС) 2024/3190 понякога се прави препратка към материали и предмети, предназначени за контакт с храни, а понякога към „междинни материали, предназначени за контакт с храни“ и „крайни предмети, предназначени за контакт с храни“? Каква е разликата?

Изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2024/3190, се прилагат по отношение на материали и предмети, предназначени за контакт с храни, попадащи в обхвата и смисъла на член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1935/2004, което означава, че не е необходимо да са в готово състояние. Следователно предмет на Регламент (ЕС) 2024/3190 са изходните, междинните и готовите материали и предмети, предназначени за контакт с храни, които са произведени от материалите, посочени в член 1, параграф 2 от този регламент. Често за продуктите на различни етапи от производството или продажбата се използва общото понятие „материали и предмети, предназначени за контакт с храни“, съкратено на „материали, предназначени за контакт с храни“, или просто абревиатурата „МКХ“.

Разграничение се прави само за целите на преходните периоди, предвидени в членове 11 и 12, доколкото пускането на пазара може да става на различни етапи от производството поради естеството на веригата на доставките на МКХ. За да се поясни за кой етап от производството и пускането на пазара се прилагат конкретните преходни дати, в Регламент (ЕС) 2024/3190 се прави специална препратка към „крайните предмети, предназначени за контакт с храни“, с цел да се разграничат от „междинните материали, предназначени за контакт с храни“, които могат да бъдат пускани на пазара на различни по-ранни етапи от веригата на доставките (вж. също раздел „Преходни разпоредби“).

Q6.   Има ли примери за разграничение между „междинните материали, предназначени за контакт с храни“ и „крайните предмети, предназначени за контакт с храни“?

И двете понятия са определени в член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/3190. Междинни материали, предназначени за контакт с храни, са например пластмасови гранули, които трябва да се превърнат в бутилки, или течни печатарски мастила и лакове, които трябва да се нанесат и втвърдят върху друг самостоятелен материал. Краен материал, предназначен за контакт с храни, е например пластмасова бутилка за напитки за многократна употреба, предлагана за продажба на потребителите.

Q7.   Регламент (ЕС) 2024/3190 обхваща ли материалите и предметите, предназначени за контакт с храни за домашни любимци?

Не, МКХ се отнасят само за храните, определени в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 (5). Храните за домашни любимци се считат за „фуражи“, които са определени в член 3, точка 4 от същия регламент.

Q8.   Дерогацията относно самоносещите материали, предвидена в приложение II към Регламент (ЕС) 2024/3190, важи ли за тръбите, които са част от самоносещи материали или които са свързани с такива материали?

Ако тръбите са неразривна част от съдове и резервоари, а вместимостта на целия получен самоносещ материал или предмет е над 1 000 литра, се смята, че те попадат в обхвата на дерогацията. По причините, посочени в съображение 7 от Регламент (ЕС) 2024/3190 обаче, възможната миграция на BPA в храните е ограничена в големите съдове поради малкото съотношение между повърхността и обема, което е основната причина употребата на BPA да продължава да е разрешена в големи съдове. Ето защо е важно да се вземе предвид отношението повърхност/обем на тръбите, тъй като те обикновено имат по-голяма повърхност спрямо обема, независимо че контактът на храната с материала е доста кратък. Освен това, по същите причини, тръби или други съдове с високо отношение повърхност/обем не трябва да се използват за съхранение на хранителни продукти, а само за краткосрочното им пренасяне. Накрая, дерогацията относно самоносещите материали, предвидена в приложение II, не се прилага за малки тръби, които могат да бъдат разкачени и подменени, без да се демонтира цялата инсталация.

2.   ДРУГИ БИСФЕНОЛИ И БИСФЕНОЛНИ ПРОИЗВОДНИ

Q9.   Регламент (ЕС) 2024/3190 забранява ли производните на BPA?

Солите на BPA са забранени, тъй като попадат в определението за „бисфенол“ съгласно член 2, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/3190. Иначе няма специална забрана за производните на BPA, освен ако те не попадат в обхвата на член 5 от регламента („опасни бисфеноли, различни от BPA, или опасни бисфенолни производни“).

По-специално, към момента производни на BPA като диглицидилов етер на бисфенол-А (BADGE) (CAS № 1675-54-3) могат да бъдат използвани при производството на МКХ, но трябва да се гарантира съответствие с член 4 от регламента. Стопанските субекти, които желаят да произвеждат или използват бисфеноли, различни от BPA, или бисфенолни производни за МКХ, следва да обръщат особено внимание на производствения процес, и по-специално да изключват възможността в МКХ да се съдържа остатъчен BPA, включително като примес. Това е особено важно за BADGE, за който BPA е необходим като прекурсор в химичния синтез.

Q10.   В такъв случай каква е нуждата от дерогациите в приложение II към Регламент (ЕС) 2024/3190?

Относно специфичните приложения, при които се стига до контакт с храни, посочени в приложение II към Регламент (ЕС) 2024/3190, самият BPA може да е необходим като мономер или изходно вещество в производствения процес, както и за да влезе в допълнителна реакция с BADGE с цел получаване на епоксидни смоли. Колкото до тези специфични МКХ, посоченият регламент разрешава употребата на BPA при тяхното производство, но изисква миграцията на BPA в храната да не може да се открие.

Q11.   А как стоят нещата с другите бисфеноли, които може да бъдат използвани като заместители на BPA и могат да имат подобни опасни свойства?

Някои други бисфеноли или бисфенолни производни, които се използват при производството на МКХ, също могат да носят рискове, подобни на BPA. Регламент (ЕС) 2024/3190 забравяна използването на други бисфеноли или бисфенолни производни, изброени в част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 (6), поради хармонизираното им класифициране като вещества от категория 1A или 1B „мутагенно“, „канцерогенно“, „токсично за репродукцията“ („CMR“) или категория 1 „нарушаващо функциите на ендокринната система“ („НФЕС“) за здравето на хората. Най-значимите опасни свойства nа повечето бисфеноли и техните производни са „токсичност за репродукцията“ и „нарушаване на функциите на ендокринната система“.

Въпреки това член 6 от Регламент (ЕС) 2024/3190 позволява да се разреши употребата на такива опасни бисфеноли или опасни бисфенолни производни, защото специфичното приложение, при което се стига до контакт с храни, може да е неизбежно поради липса на алтернативи, и при условие че стопанските субекти докажат, че това специфично приложение не създава риск за потребителите.

Q12.   Ако на стопанските субекти им се налага да използват други опасни бисфеноли, включително бисфенол S (BPS), при производството на своите МКХ, как те могат да докажат, че няма риск?

Член 6 от Регламент (ЕС) 2024/3190 позволява да се разреши употребата на опасни бисфеноли или опасни бисфенолни производни за специфични приложения, при които се стига до контакт с храни, при спазване на процедурата за получаване на разрешение, предвидена в Регламент (ЕО) № 1935/2004. Съгласно член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/3190 Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) трябва да публикува насоки относно информацията, необходима за оценката на риска от употребата на други опасни бисфеноли и техните производни в МКХ, която заявителите трябва да представят. Такава информация може да включва например съображения от специално значение за оценката на риска от бисфенолите или, в случая на BPS, съображения, свързани с нова научна информация, станала достъпна след предишната оценка на риска, при спазване на съществуващите научни насоки на ЕОБХ (7) относно приложенията на веществата, които ще се използват в пластмасови МКХ.

Q13.   Какво става до публикуването на насоките на ЕОБХ относно информацията, необходима за оценката на употребата на опасни бисфеноли или бисфенолни производни?

Заявление за употреба на опасен бисфенол или опасно бисфенолно производно не може да бъде подадено преди публикуването на научните резултати, посочени в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/3190. Междувременно стопанските субекти могат да продължат да пускат на пазара МКХ, произведени чрез използване на опасни бисфеноли или бисфенолни производни (вж. таблицата към Въпрос 17). Следователно, в случая на BPS, използването му в пластмасови МКХ остава разрешено до публикуването на научните резултати на ЕОБХ, при спазване на настоящата граница на специфична миграция (ГСМ) от 0,05 mg/kg. Употребата му при производството на лакове и покрития, например като полимерно свързващо вещество, остава в обхвата на общите правила на Регламент (ЕО) № 1935/2004 и на възможните специфични национални правила, каквито може да има в държавите членки.

При все това, докато ЕОБХ преценява каква информация е необходима за оценката на риска от употребата на опасни бисфеноли и бисфенолни производни, стопанските субекти, които използват или произвеждат и пускат на пазара МКХ, произведени чрез използване на BPS или други опасни бисфеноли, могат да пожелаят самостоятелно да разгледат значимостта на всякаква нова научна информация. Що се отнася до BPS, тук попада информацията, която е била публикувана след оценка от Научния комитет по храните (SCF), направена в периода след 22 юни 2000 г.  (8), но не е взета предвид от ЕОБХ в нейния технически доклад относно BPS (9), публикуван през 2020 г.

Q14.   Какво става, след като ЕОБХ публикува насоките относно информацията, необходима за оценката на риска от употребата на опасни бисфеноли?

В съответствие с член 5, параграф 3, буква б, подточка i) от Регламент (ЕС) 2024/3190 стопанските субекти, които желаят да продължат да пускат на пазара МКХ, произведени с опасен бисфенол или негово производно, за който/което към момента на публикацията на ЕОБХ се прилага съответната хармонизирана класификация, ще разполагат с 9 месеца да подадат заявление за дерогация от забраната. В съответствие с член 5, параграф 3, буква а), подточка i) от посочения регламент стопанските субекти трябва също така да могат да докажат, че МКХ, за чието производство е използван опасният бисфенол или негово производно, вече е бил на пазара към момента на публикуване на информацията от ЕОБХ. Ако случаят е такъв, този МКХ може да продължи да се пуска на пазара, докато Комисията не вземе решение дали пускането може да продължи.

Ако заявление за разрешение не бъде подадено до 9 месеца от публикацията на ЕОБХ, МКХ вече няма да може да бъде пускан на пазара (вж. също Въпрос 39). МКХ, които не са пуснати на пазара към момента, в който ЕОБХ публикува насоките относно информацията, необходима за оценката на риска от употребата на опасни бисфеноли или техните производни, не могат да бъдат пускани на пазара след това. И в двата случая обаче заявление за разрешение може да бъде подадено на по-късен етап.

Q15.   Какво става, ако съответна хармонизирана класификация бъде приложена за бисфенол или бисфенолно производно в бъдещ момент, след публикуването на насоките на ЕОБХ?

За опасни бисфеноли или техните производни, получили съответната хармонизирана класификация едва след датата, на която ЕОБХ е направил информацията достъпна, стопанските субекти ще разполагат с 9 месеца от момента на прилагане на класификацията, за да подадат заявление за дерогация от забраната на опасния бисфенол или неговото производно, ако искат техните МКХ да останат на пазара. В противен случай, 9 месеца след датата, на която съответната класификация започва да се прилага, опасният бисфенол или неговото производно не може да се използва в производството на МКХ, а те не могат да бъдат пускани на пазара. Както е обяснено по-горе обаче, заявление за разрешение може да бъде подадено по-късно и, ако бъде одобрено, МКХ, за чието производство се използва опасният бисфенол или неговото производно, ще бъдат разрешени на пазара.

В случай че бисфенол или бисфенолно производно, понастоящем разрешен за употреба при производството на МКХ от пластмаса (10), по-късно бъде включен в таблица 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 и поради това се квалифицират като опасен бисфенол или опасно бисфенолно производно, член 6, приложение 6 от Регламент (ЕС) № 10/2011 ще започне да се прилага от датата, на която започва да се прилага тази хармонизирана класификация, което означава, че той/то ще остане само в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/3190, а вписването му в приложение I към Регламент (ЕС) № 10/2011 ще бъде заличено.

Q16.   В кой момент даден бисфенол се класифицира като опасен?

Бисфенол или бисфенолно производно се смята за „опасен бисфенол“ или „опасно бисфенолно производно“ от датата, на която хармонизираната класификация започва да се прилага в съответствие с регламента за изменение на Регламент (ЕО) № 1272/2008, в който е приета класификацията на веществото, като се вземат предвид всички съответни преходни периоди, предвидени в това изменение.

Q17.   Кои са другите бисфеноли и бисфенолни производни, които понастоящем се смятат за опасни и попадат в обхвата на член 5?

Към момента на влизане в сила на Регламент (ЕС) 2024/3190 вече е взето решение за класифициране на пет бисфенола или бисфенолни производни, освен BPA, като КМР от категория 1A, 1B или НФЕС 1 за здравето на човека (вж. таблицата по-долу).

Наименование на веществото	CAS номер	Съответна класификация в таблица 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008
Бисфенол S (BPS)	80-09-1	Repr. 1B
4,4'-изобутилетилиденедифенол	6807-17-6	Repr. 1B
Фенолфталеин	77-09-8	Carc. 1B
Бисфенол AF (BPAF)	1478-61-1	Repr. 1B
Тетрабромобисфенол -A (TBBPA)	79-94-7	Carc. 1B

От съображения за практичност Европейската агенция по химикали (ECHA) е подготвила серия от таблици (11) във формат „Excell“, в които се съдържат всички актуализации на хармонизираната класификация и етикетирането на опасните вещества, изброени в таблица 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008. Освен това на уебсайта на ECHA е достъпен регистър на класификациите и етикетирането (CLH) „регистър на намеренията“, в който са включени получените от агенцията намерения и предложения за нова или преразгледана хармонизирана класификация и етикетиране на дадено вещество (12).

Може също така да се отбележи, че на 17 септември 2024 г. — в момента на приемане на настоящите насоки — беше публикувано становище на Комитета за оценка на риска (КОР) на ECHA (13) относно предложена хармонизирана класификация (Repr. 1B) за бисфенол F (4,4'-метилендифенол) (CAS № 620-92-8).

Въпреки че Регламент (ЕС) 2024/3190 определя „опасните бисфеноли“ и „опасните бисфенолни производни“ във връзка с хармонизираната класификация съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008, при определянето на безопасността и пригодността на алтернативите стопанските оператори могат да поискат да вземат предвид текущите изменения с оглед на новата научна информация и стъпките, предприети в процеса на класификация, включително предложенията съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 и самостоятелната класификация.

Q18.   Кои бисфеноли и бисфенолни производни трябва да бъдат включени в декларация за съответствие (ДС) съгласно член 8 и приложение III, точка 5 от Регламент (ЕС) 2024/3190?

Всички бисфеноли и бисфенолни производни, използвани при производството на МКХ, а не само определените като опасни, трябва да бъдат включени в декларацията за съответствие за целите на определянето на съответствието с член 4 от Регламент (ЕС) 2024/3190.

Q19.   Каква информация относно статута на алтернативните вещества, посочени в член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/3190, следва да представят стопанските субекти?

Понастоящем съществуват само две ограничени дерогации за използването на BPA, както е посочено в приложение II към Регламент (ЕС) 2024/3190. Съответните служби на Комисията ще останат във връзка със стопанските субекти, които произвеждат съответните предмети, предназначени за контакт с храни, и/или с техните представителни организации по въпросите относно информацията, която се очаква да засегне статута на алтернативите. Такава информация вероятно ще включва наличието на алтернативи, тяхната техническа жизнеспособност, както и икономическата им осъществимост. Ако за жизнеспособни бъдат приети алтернативни вещества или системи, произведени с вещества, които не попадат в обхвата на регламента, приложение II може да бъде изменено, като ще се вземе предвид времето, необходимо за подмяната на настоящите системи. В бъдеще това може също така да засегне други опасни бисфеноли или бисфенолни производни, за които е издадено специално разрешение.

Комисията ще взема предвид и друга достъпна информация относно наличието и практическата приложимост на алтернативите, която може да включва информация, предоставена от страни, различни от имащите задължение за докладване.

3.   СЪОТВЕТСТВИЕ И ИЗПИТВАНИЯ

Q20.   Как може да се докаже съответствието с Регламент (ЕС) 2024/3190 ?

Член 3 от Регламент (ЕС) 2024/3190 забранява използването на BPA при производството на МКХ. На първо място, с помощта на придружаващата документация, която съпровожда ДС, може да се докаже, че BPA не е използван при производството на МКХ, като се включи например списък на използваните мономери или изходни вещества. В такива ситуации допълнителна проверка на съответствието чрез изпитване се извършва по преценка на стопанския субект.

Що се отнася до предметите от МКХ, в които може да е използван BPA в съответствие с приложение II към регламента, ще трябва да се докаже, че миграцията на BPA не надхвърля границата на откриване, което може да стане например чрез миграционно изпитване или математическо моделиране. Документацията трябва да потвърждава също така спазването на други ограничения, например да доказва извършването на процеси по почистване и промиване.

В случай че при производството на МКХ е използван друг бисфенол или негово производно, съответствието с член 4 може да се постигне чрез аналитично изпитване за остатъчен BPA в МКХ или чрез данни за наличие на BPA като примес, което е особено подходящо за някои производни на BPA, като BADGE.

Когато се провеждат изпитвания на материали, за чието производство е използван BPA или друг бисфенол, както и на всички МКХ, стопанският субект или компетентното(ите) лице(а) е(са) длъжен(о/и) да определи(ят) някои параметри на изпитването, например избор на най-лош сценарий, за да се избегне изпитването на всеки отделен продукт. При вече направено изпитване на представителна(и) проба(и) то обикновено не би следвало да се повтаря всеки пък, когато материалите минават по веригата на доставки и например се комбинират в многослойни предмети с други материали, за чието производството не са използвани BPA или други бисфеноли. В крайна сметка обаче стопанските субекти са тези, които избират начина за проверка на съответствието.

Q21.   Задължително ли е липсата на BPA да се доказва с лабораторен анализ?

Регламент (ЕС) 2024/3190 не въвежда задължение за провеждане на аналитични изпитвания. В член 9 обаче се уреждат правилата за проверка на съответствието чрез използване на такива изпитвания. Това е особено важно в случаите, когато BPA може да се използва в съответствие с ограниченията, предвидени в приложение II, но миграцията му в храните не трябва да се открива, или когато е използван друг бисфенол или бисфенолно производно, например BADGE, но наличието на остатъчен BPA не е разрешено в съответствие с член 4.

Q22.   Осъществима и практически приложима ли е границата на откриване от 1 μg/kg (1ppb или 0,001 mg/kg) за целите на съответствието и изпълнението?

По време на дискусиите, предшестващи приемането на Регламент (ЕС) 2024/3190, държавите членки одобриха граница на откриване (ГО) от 0,001 mg/kg (1 μg/kg), като я приеха за осъществима за откриването на BPA. За да се допринесе за еднаквото прилагане и изпълнение на посочения регламент, член 9 включва референтната лаборатория на Европейския съюз (РЛЕС) в разработването на възможни методи, в сътрудничество с националните референтни лаборатории (НРЛ).

Разработването на параметрите за проверка на съответствието, включително ГО, различна от 1 μg/kg, и други подходи, ще зависи от методите, които биха могли да бъдат избрани в съответствие с член 9, параграф 1 от регламента. Информацията ще бъде оповестена публично максимално бързо.

Q23.   Приложима ли е тази граница на откриване за миграцията или за остатъчното съдържание?

Член 9 от Регламент (ЕС) 2024/3190 може да се прилага както за изпитвания за наличие на миграцията на BPA от предметите, предназначени за контакт с храни, посочени в приложение II, за които такава не следва да се открива; така и за проверки на съответствието с изискването, произтичащо от член 4 от посочения регламент, а именно МКХ, произведени чрез използване на други бисфеноли или бисфенолни производни, да не съдържат никакъв остатъчен BPA. Установената в посочения регламент граница на откриване от 1 μg/kg се прилага за проверката на съответствието и в двата случая, освен ако работата на РЛЕС не води до различно заключение.

Q24.   За какво се прилага границата на откриване: за BPA като „нецеленасочено добавено вещество“ („НДВ“) или за BPA като замърсител?

Акцентът в Регламент (ЕС) 2024/3190 е поставен върху използването на BPA при производството на някои МКХ, а не върху неговото наличие. Това е така, защото основната причина за наличие на BPA в МКХ е целенасоченото му използване в тяхното производство, обикновено като мономер в материали като пластмаси и покрития. В съответствие с член 4 от регламента, ако при производството на МКХ са използвани други бисфеноли или бисфенолни производни, като BADGE, следва да се гарантира, че BPA не се съдържа като НДВ. Това може да се постигне като се осигури чистота на изходното вещество и чрез добри производствени практики в хода на производството, за да се избегнат нежелани продукти от реакцията и разпада. Ако такъв контрол не може да бъде постигнат и използването на други бисфеноли или техните производни може да доведе до наличие на BPA, ще трябва да се използват алтернативни изходни вещества.

Регламент (ЕС) 2024/3190 обаче не забранява самото наличие на BPA в МКХ, тъй като то може да дойде от случайни източници, най-често като замърсяване от потоци за рециклиране, в които равнищата на BPA или други опасни бисфеноли не могат да бъдат сведени до нула.

Q25.   Има ли задължение за издаване на декларация за съответствие (ДС) за всички МКХ, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/3190, дори ако не е използван BPA?

Да, всички материали, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/3190, включително предметите, съдържащи различни материали, трябва да бъдат съпроводени от ДС, дори ако в производствения процес не е използван BPA. Това означава, че ДС се изисква например за печатарски мастила и други материали, попадащи в обхвата на регламента, които са предназначени да се използват като материали, влизащи в контакт с храни и/или да представляват част от краен предмет, предназначен за контакт с храни. Получените крайни предмети, съдържащи различни материали или много слоеве, които са предназначени за контакт с храни, също трябва да бъдат съпроводени от ДС, отговаряща на изискванията за информация съгласно приложение III.

Q26.   Чия е отговорността за издаването на ДС?

ДС следва да се издава от стопанските субекти на всички етапи, включително за междинни материали, предназначени за контакт с храни, и за крайни предмети, предназначени за контакт с храни, освен на етапа на търговията на дребно; например стопанските субекти, продаващи кухненски принадлежности на потребители, не са длъжни да предоставят ДС на тези потребители, но трябва да я имат в документацията си относно съответствието, която може да бъде поискана от компетентен орган на държава членка ведно с придружаващите документи.

Q27.   Необходима ли е повече от една ДС, ако МКХ попада в обхвата на други специфични правила на Съюза?

За ДС не е предвиден специфичен формат и поради това не е нужно информацията, която се изисквана от ДС съгласно Регламент (ЕС) № 10/2011, да се дублира и може да бъде включена в единния документ заедно с допълнителната информация, изисквана съгласно Регламент (ЕС) 2024/3190.

Q28.   Има ли задължение за издаване на ДС през преходните периоди, т.е. от датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) 2024/3190?

Да, защото съответствието с ограниченията, включително ГСМ (0,05 mg/kg) за пластмасови материали, лакове и покрития, все така трябва да бъде гарантирано. Предаването на информация относно използването на BPA или на други бисфеноли или техните производни ще помогне също така на предприятията по веригата на производството и доставките да управляват производството и пускането на пазара на крайни предмети преди изтичането на срока на преходните периоди, ако това е необходимо.

Тъй като някои МКХ, и по-специално изходните и междинните материали, ще са пуснати на пазара преди влизането в сила на Регламент (ЕС) 2024/3190, част от информацията, която се изисква в ДС съгласно приложение III, например списък на всички използвани бисфеноли или бисфенолни производни, може на практика да не е достъпна за стопанските субекти, които получават тези МКХ и впоследствие ги пускат на пазара, например като крайни предмети, предназначени за контакт с храни. Ето защо е уместно подобни сценарии да се вземат предвид по време на работата по постигане на съответствие и за целите на изпълнението по време на преходния етап.

4.   ПУСКАНЕ НА ПАЗАРА

Q29.   Могат ли МКХ, произведени с BPA, да бъдат изнасяни в трети държави?

Целта на законодателството на Съюза относно МКХ е да се гарантира безопасността на МКХ, които се пускат на пазара на Съюза в „готово състояние“ и влизат в контакт с храни, предназначени за пазара на Съюза (вж. обаче и член 12 от Регламент (ЕО) № 178/20025, който при определени обстоятелства позволява законодателството на Съюза относно храните да се прилага за износа). По принцип, за предметите, предназначени за контакт с храни и предвидени за пазара на трета държава, се смята, че не попадат в обхвата на Регламента за МКХ. Въпреки това, стопанските субекти, под контрола на държавите членки, имат отговорността да гарантират, че МКХ, било като междинни материали, било като крайни предмети, пуснати на пазара на Съюза, но предназначени за износ в трета държава, са съпроводени с подходяща документация, която гарантира проследимостта, включително ясно указване на местоназначението, и която позволява на държавите членки да проверят дали материалите или крайните предмети не са отклонявани и пускани на пазара на Съюза.

Q30.   А как стоят нещата с МКХ, внесени от трети държави?

Всички МКХ, включително тези, които все още не са в контакт с храни, както и предметите, които вече са в контакт с храни, например хранителни опаковки, са подчинени на едни и същи правила относно пускането им на пазара на Съюза. Ако такива предмети са произведени чрез използване на BPA извън Съюза, те няма да бъдат допускани на пазара на Съюза след края на съответния преходен период, освен ако не се приложи някоя от дерогациите, предвидени в приложение II към регламента. Също така МКХ, произведени чрез използване на бисфенол или бисфенолни производни, ще трябва да отговарят на изискванията по член 4 от Регламент (ЕС) [2024/3190], като ако бъдат пуснати на пазара на Съюза, неналичието на остатъчен BPA в тези МКХ ще трябва да бъде доказвано по същите методи, като използваните за произведени в Съюза МКХ (вж. също раздела „Преходни разпоредби“ по-долу).

Стопанските субекти, които внасят МКХ от трети държави, трябва също така да спазват член 5 от регламента относно забраната за използване на опасни бисфеноли, различни от BPA, или опасни бисфенолни производни, и ако е необходимо, да подават заявление за разрешаване на употребата на опасен бисфенол, различен от BPA, или на опасно бисфенолно производно в съответствие с член 6, както и да изпълняват изискванията за докладване, предвидени в член 7.

Q31.   А как стоят нещата с BPA, който може да се съдържа в храна, без да произхожда от МКХ, пуснати на пазара на Съюза, например оборудване за производство на храни, използвано в трета държава? Или с BPA, който може вече да е в храната, например вследствие на замърсяване от околната среда?

Възможно е BPA да бъде открит в самата храна било поради използването на МКХ в оборудване за производство на храни в трета държава, от което BPA е мигрирал, било поради миграция от рециклирани МКХ или вследствие на замърсяване на храната от околната среда. Правилата на Съюза относно МКХ позволяват обаче да се вземе предвид това, че BPA произхожда от източник, различен от пуснатите на пазара на Съюза МКХ, включително производството и преработката на храни от трети държави, както и замърсяването от околната среда. В такъв случай стопанският субект следва да може да обясни наличието на BPA или да покаже причните за това наличие.

Информацията относно нецеленасоченото наличие на BPA в храни, включително такива от трети държави, която може да се появи в някакъв бъдещ момент, ще помогне на Комисията и държавите членки да обмислят следващите стъпки, които биха били необходими за по-нататъшната защита на потребителите.

5.   ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Q32.   Кой е релевантният преходен период за пускане на пазара на Съюза на предмет, предназначен за контакт с храни, от гледна точка на стопанския субект?

Материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, на всеки етап от производството, включително крайните предмети, предназначени за контакт с храни, могат да бъдат пуснати за първи път на пазара 18 месеца след влизането в сила на Регламент (ЕС) 2024/3190 (до 20 юли 2026 г.) в съответствие с член 11, параграф 1 относно предметите за еднократна употреба и член 12, параграф 1 относно предметите за многократна употреба.

Освен това някои специфични материали и предмети, предназначени за контакт с храни, могат да бъдат пуснати за първи път на пазара 36 месеца след влизането в сила на регламента (до 20 януари 2028 г.). Тук попадат МКХ за еднократна употреба (опаковки) за плодове и зеленчуци (14), както и за рибни продукти (15), и опаковките, за чиято външна повърхност е използвано покритие на основата на BPA в съответствие с член 11, параграф 2. Предназначени за контакт с храни материали и предмети за многократна употреба, използвани като професионално оборудване за производство на храни, с изключение на посочените в приложение II към Регламент (ЕС) 2024/3190, като пластмасови форми за храни, части за машини, както и контейнери с покритие с вместимост под 1 000 литра, също могат да бъдат пуснати за първи път на пазара в окончателното си готово състояние до 20 януари 2028 г., в съответствие с член 12, параграф 2.

Във всички случаи първоначалното пускане на пазара на крайния предмет, предназначен за контакт с храни, може да се осъществи едва след приключването на производствените етапи или след вноса на крайния предмет, предназначен за контакт с храни, и задържането му за продажба или прехвърляне.

Q33.   Прилагат ли се преходните разпоредби и за „междинни материали“ като лакове и покрития или пластмасови смоли?

МКХ могат да бъдат пускани на пазара на различни етапи от производството или на различни места по веригата на доставки и по различно време. Например предполимери за производството на покрития, предназначени за контакт с храни, могат да бъдат пуснати на пазара и предоставени на производител на покрития, предназначени за контакт с храни. Това е етап, предхождащ завършването на покривната формула и нанасянето ѝ върху метална основа с цел оформяне на крайния предмет, предназначен за контакт с храни, който впоследствие ще се пусне на пазара.

За целите на правната яснота обаче, и по-специално за да се подпомогне постигането на съответствие и изпълнението, крайните дати на преходните периоди се прилагат конкретно за пускането на пазара на крайните предмети, предназначени за контакт с храни. Тук попадат повечето опаковки за храни, като консервни кутии с покритие, както и материали и предмети за многократна употреба, предназначени за контакт с храни, и по-специално тези, които се използват от потребителите, като кухненски принадлежности и прибори за хранене. Прилага се определението за „пускане на пазара“, предвидено в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1935/2004.

Съвсем логично, и с цел продължаване на производството на крайни предмети, предназначени за контакт с храни, междинни материали като преполимери и покрития могат да продължат да се предоставят на следващия субект в производствената верига. На теория междинните материали също могат да бъдат пускани на пазара до края на съответния(ите) преходен(и) период(и), въпреки че на практика ще е необходимо достатъчно време преди края на тези периоди, за да се даде възможност на преработвателите и производителите на крайни предмети да ги завършат и пуснат на пазара преди края на преходните периоди.

За разлика от крайните предмети, предназначени за контакт с храни, за междинните материали, предназначени за контакт с храни, няма разпоредби, които да уреждат продължаването на пускането на пазара или изчерпването на запасите. След края на съответните преходни периоди междинните материали вече не могат да се използват за производството на крайни предмети, предназначени за контакт с храни, които ще бъдат пускани на пазара на Съюза.

Q34.   Може ли крайният предмет, предназначен за контакт с храни, да остане на пазара на Съюза, или трябва да бъде изтеглен от продажба?

В съответствие с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/3190 крайни предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни — основно опаковки — които са били пуснати за първи път на пазара (напр. от техния производител) в рамките на 18- или 36-месечния преходен период, който от двата е приложим, и които предстои да бъдат напълнени с храна, могат да останат на пазара максимум една година, за да се даде време за напълването им. След това, при условие че предметите са напълнени, опакованите храни могат да бъдат продавани на търговски обект за продажба на дребно, а оттам на потребителите до изчерпването на количествата (или изтичането на минималната трайност или срок на годност). Крайните предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни, които вече са напълнени с храна и са пуснати за първи път на пазара в рамките на 18- или 36-месечния преходен период, включително вносните такива, също могат да останат на пазара до изчерпване на количествата. Крайни предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни, които все още не са пуснати за първи път на пазара до края на 18-ия или 36-ия месец, който от двата е приложим, вече не могат да бъдат пускани за първи път на пазара.

Член 12, параграф 3 от регламента позволява крайни предмети за многократна употреба, предназначени за контакт с храни, които са били пуснати за първи път на пазара (напр. от техния производител или вносител) в рамките на 18- или 36-месечния период, който от двата е приложим, да останат на пазара за една година за целите на прехвърлянето и продажбата, включително на потребители (напр. кухненски принадлежности) или на предприятия, които ще използват оборудването, за да произвеждат, преработват или разпространяват храни. След това крайните предмети за многократна употреба, предназначени за контакт с храни, вече не могат да бъдат пускани на пазара в съответствие с определението за „пускане на пазара“ в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1935/2004. Тук попадат прехвърлянето или планираното прехвърляне на потребители (като продажбата на кухненски принадлежности) или на друг стопански субект (като продажбата на професионално оборудване за производство на храни).

Крайните предмети за многократна употреба, предназначени за контакт с храни, могат да останат собственост на стопански субект след края на едногодишния период, т.е. след 20 юли 2027 г. или 20 юли 2029 г., която от двете дати е приложима. Този стопански субект не може да препродава предметите или да ги разпространява или прехвърля по какъвто и да било начин, в съответствие с определението в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1935/2004 и съгласно „Синьото ръководство“ на Европейската комисия (16), което включва отдаване на лизинг или заемане на продукт от едно предприятие на друго. Стопанският субект обаче, който има законна собственост върху предмета, предназначен за контакт с храни, в края на едногодишния период, може да продължи да го използва докато той не престане да функционира или докато стопанският субект в хранителната промишленост не реши да го замени, стига същият да остане негова законна собственост. Това се отнася например за професионално оборудване за производство на храни, използвано от хранителни предприятия, като форми за сладкарски изделия, както и за предмети за многократна употреба, като кухненски принадлежности, контейнери и други предмети за разпределяне на храни, използвани от доставчици на храни, ресторанти и други предприятия в хода на обичайната им дейност.

Q35.   Какво се смята за „професионално оборудване за производство на храни“?

Под професионално оборудване за производство на храни се разбират предназначени за контакт с храни предмети, използвани от хранително предприятие в процеси на производство или преработка на храни с цел производство на хранителни продукти за пускане на пазара. Тук попадат например форми за сладкарски изделия, уплътнения, помпи, фланци, измервателни уреди и наблюдателни стъкла, както е посочено в съображение 21 от регламента, макар списъкът да не е изчерпателен. Това дали даден предмет, предназначен за контакт с храни, може да се квалифицира като „професионално оборудване за производство на храни“ за целите на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/3190, следва да се определя за всеки конкретен случай, като се вземе предвид обосновката за по-дългия преходен период в съображение 21 от посочения регламент. Тази обосновка включва използването на даден предмет във вид на компонент, който функционира като част от по-голяма инсталация и който се нуждае от доста дълго време, за да бъде заменен с компонент, произведен без използване на BPA, по-специално за да се избегне необходимостта от подмяна на цялата система за производство на храни.

Q36.   А как стоят нещата с предметите за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни, за които е даден 36-месечен срок, но същевременно са пълни с други хранителни продукти, например консерви, които съдържат риба и тестени изделия?

Крайните предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни, в които се съхранява една от храните, изброени в член 11, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/3190, могат да се възползват от 36-месечния преходен период съгласно регламента, независимо дали тези храни са смесени с други съставки. Стопанските субекти, в това число субектите в хранителната промишленост, обаче следва да вземат предвид основанието за предоставяне на удължен преходен период за тези специфични храни и основни хранителни съставки, за които те възнамеряват да използват крайните предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни.

Q37.   А как стоят нещата с преходните периоди за вносни МКХ?

За вносните МКХ се прилагат същите правила като за произведените в ЕС, стига те да са допуснати на пазара на Съюза.

Следователно крайните материали за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни (обикновено опаковки) трябва да бъдат пуснати на пазара преди края на 18- или 36-месечните периоди, в зависимост от вида храна, с която ще бъдат пълнени, без значение дали са вносни, или не. След това с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/3190 се дава срок от една година, в който празните предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни, да бъдат напълнени. Крайни предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни, които не са пуснати на пазара на Съюза преди края на съответните преходни периоди и все още не са пълни с храна, не могат да бъдат пускани на пазара след този срок.

Крайните материали за многократна употреба, предназначени за контакт с храни, включително кухненски принадлежности и прибори за хранене, както и професионално оборудване за производство на храни, трябва да бъдат пуснати за първи път на пазара, т.е. от вносител, преди края съответно на 18- или 36-месечния период съгласно регламента. След края на съответния период е предвиден допълнителен срок от една година за всички предприятия, включително вносителите или предприятията на Съюза, да продадат вносните крайни материали за многократна употреба, предназначени за контакт с храни, на потребители и стопански субекти в хранителната промишленост.

Q38.   Предвидени ли са преходни мерки за член 4 относно наличието на остатъчен BPA?

Не са предвидени специфични преходни мерки за член 4. Предназначението на този член обаче е да се гарантира, че след като BPA е забранен за употреба при производството на МКХ, то той не следва да се съдържа нито под формата на остатък, получен от използването на производни на BPA, като BADGE, нито във вид на други бисфеноли или техните производни. Тъй като в Регламент (ЕС) 2024/3190 са предвидени преходни мерки по отношение на използването на BPA, следва да се приеме, че същите преходни периоди се прилагат и по отношение на остатъчния BPA, съдържащ се в резултат на използването на други бисфеноли или бисфенолни производни. Следователно, проверката на съответствието с член 4 ще трябва да започне едва след края на съответните преходни периоди.

Q39.   Ще има ли преходни периоди, приложими за други опасни бисфеноли и техните производни?

Другите опасни бисфеноли и техни производни могат да продължат да се използват, при спазване на разпоредбите на членове 5 и 6 от регламента (вж. раздела „Други бисфеноли и бисфенолни производни“ по-горе). При подаване на заявление и даване на разрешение за конкретно приложение, при което се стига до контакт с храни, приложение II към Регламент (ЕС) 2024/3190 ще бъде изменено. Ако разрешението не бъде дадено, може да се определи преходен период за използването на опасния бисфенол или неговото производно, след като е взето решение да не се даде разрешение.

Q40.   Възможно ли е да се включи времева диаграма, която да визуализира различните преходни периоди/дати за подаване на заявления?

Вж. по-долу. Диаграмата е с чисто илюстративни цели и не обхваща непременно всички сценарии за всеки един стопански субект.

Преглед на преходните периоди за МКХ в обхвата на Регламент (ЕС) 2024/3190 на Комисията. Таблицата е с чисто илюстративни цели и не обхваща всички сценарии. Тя следва да се разглежда във връзка с отговорите, дадени на предходните въпроси, и с регламента

	МКХ, които са в съответствие с правилата, приложими към датата на прилагане на регламента (20 януари 2025 г.)	+ 18 месеца до 20 юли 2026 г.	+ още 12 месеца до 20 юли 2027 г.	+ 36 месеца до 20 януари 2028 г.	+ още 12 месеца до 20 януари 2029 г.	Не е посочена дата
А	Крайни предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни (напр. метална опаковка, като консервна кутия), с изключение на Б	Вече не могат да бъдат пускани за първи път на пазара на ЕС. Ненапълнените опаковки могат да останат на пазара за една година, за да бъдат напълнени с храни	Всяка ненапълнена опаковка трябва да бъде напълнена с хранителни продукти и запечатана			Напълнените опаковки за храни могат да останат на пазара на ЕС до изчерпване на количествата
Б	Крайни предмети за еднократна употреба, предназначени за контакт с храни, които се използват за съхранение на плодове, зеленчуци и рибни продукти или върху чиято външна метална повърхност са нанесени лакове или покрития, произведени с използване на BPA			Вече не могат да бъдат пускани за първи път на пазара на ЕС. Ненапълнените опаковки могат да останат на пазара за една година, за да бъдат напълнени с храни	Всяка ненапълнена опаковка трябва да бъде напълнена с хранителни продукти и запечатана	Напълнените опаковки за храни могат да останат на пазара на ЕС до изчерпване на количествата
В	Крайни предмети за многократна употреба, предназначени за контакт с храни (напр. кухненски принадлежности, като бутилки за напитки), с изключение на Г	Вече не могат да бъдат пускани за първи път на пазара на ЕС (т.е. от производителя на крайния предмет или от вносителя)	Вече не могат да бъдат пускани на пазара на ЕС (напр. кухненски принадлежности, предназначени да бъдат продавани на потребители)			Стопанските субекти могат да продължат да използват предметите до тяхната подмяна
Г	Крайни предмети за многократна употреба, предназначени за контакт с храни, използвани като професионално оборудване за производство на храни			Вече не могат да бъдат пускани за първи път на пазара на ЕС (т.е. от производителя на крайния предмет или от вносителя)	Вече не могат да бъдат пускани на пазара на ЕС (напр. не могат да се прехвърлят от едно предприятие на друго)	Стопанските субекти могат да продължат да използват предметите до тяхната подмяна

---

(1)  Регламент (ЕС) 2024/3190 на Комисията от 19 декември 2024 г. за употребата на бисфенол А (BPA) и други бисфеноли, както и бисфенолни производни, с хармонизирана класификация за специфични опасни свойства в определени материали и предмети, предназначени за контакт с храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 10/2011 и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/213, ОВ L 2024/3190, 31.12.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/3190/oj.

(2)  Регламент (ЕС) № 10/2011 на Комисията от 14 януари 2011 г. относно материалите и предметите от пластмаси, предназначени за контакт с храни, ОВ L 12, 15.1.2011 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/10/oj.

(3)  Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО, ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 4, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2004/1935/oj.

(4)  Вж. член 1, параграф 2, и по-специално буква в) от Регламент (ЕО) № 1935/2004.

(5)  Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2002/178/oj.

(6)  Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006, ОВ L 353, 31.12.2008 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2008/1272/oj.

(7)   https://www.efsa.europa.eu/en/applications/foodcontactmaterials/regulationsandguidance.

(8)   https://food.ec.europa.eu/document/download/e426f49e-3566-4cd8-93af-5118c7a1560c_en.

(9)   https://doi.org/10.2903/sp.efsa.2020.EN-1844.

(10)  Вж. приложение I към Регламент (ЕС) № 10/2011 на Комисията.

(11)   https://echa.europa.eu/information-on-chemicals/annex-vi-to-clp.

(12)   https://echa.europa.eu/registry-of-clh-intentions-until-outcome.

(13)   https://echa.europa.eu/registry-of-clh-intentions-until-outcome/-/dislist/details/0b0236e187fe3e10.

(14)  Плодове и зеленчуци, с изключение на продуктите, определени в приложение I към Директива 2001/112/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 г. относно соковете от плодове и някои сходни продукти, предназначени за консумация от човека. ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 58. ЕLI: http://data.europa.eu/eli/dir/2001/112/oj.

(15)  Рибни продукти съгласно определението в Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход. ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55. ЕLI: http://data.europa.eu/eli/reg/2004/853/oj.

(16)  Известие на Комисията, „Синьото ръководство“ за прилагане на правилата на ЕС относно продуктите — 2022 г. ОВ C 247, 29.6.2022 г., стр. 1. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=oj:JOC_2022_247_R_0001.