<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-95/18</NO.CASE><NO.CASE>C-96/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0095</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:252">EU:C:2019:252</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на E. Sharpston — Съединени дела C‑95/18 и C‑96/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Van den Berg и Giesen и Franzen</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190326">26 март 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑95/18 и C‑96/18</HT></P><P>Sociale Verzekeringsbank</P><P>в присъствието на</P><P>F. Van den Berg</P><P>H. D. Giesen (C‑95/18)</P><P>C. E. Franzen (C‑96/18)</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициални запитвания, отправени от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална сигурност на работниците мигранти</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕИО) № 1408/71</KEYWORD><KEYWORD>Член 13, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Професионални дейности при условията на минимално платена или кратковременна заетост, упражнявани в държава членка, различна от държавата членка на пребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Приложимо законодателство</KEYWORD><KEYWORD>Отказ да се предоставят семейни надбавки и намаляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст от държавата членка на пребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Ограничаване на свободното движение на работници</KEYWORD><KEYWORD>Член 17</KEYWORD><KEYWORD>Споразумение между две държави членки, което предвижда изключение от разпоредбите на член 13 в интерес на определени лица или определени категории лица</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С настоящите преюдициални запитвания Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) иска от Съда да установи дали при конкретните обстоятелства по делата в главните производства и въпреки принципа за прилагане на законодателството само на една държава членка, предвиден в член 13 от Регламент (ЕИО) № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 г.</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1971">ОВ L 149, 1971 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 28, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="032" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2008">ОВ L 32, 2008 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="392" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 392, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Регламент № 1408/71<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></NOTE>, държавите членки имат не само възможността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Възможност, призната след решение от <DATE ISO="20080520">20 май 2008 г.</DATE>, Bosmann (C‑352/06, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bosmann<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:290">EU:C:2008:290</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. точка 29 от настоящото заключение.</P></NOTE>, но евентуално и задължението, в качеството им на държави членки на пребиваване, да предоставят социални обезщетения на работник мигрант, подчинен на законодателството на държавата членка на заетост.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба, споровете в главните производства и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Настоящите преюдициални запитвания се отнасят до едно доста необичайно положение, доколкото след първото решение на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <DATE ISO="20150423">23 април 2015 г.</DATE>, Franzen и др. (C‑382/13, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Franzen и др.<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:261">EU:C:2015:261</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> отново му поставят един от правните въпроси, повдигнати в първото решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Поради това в настоящото заключение не е необходимо да се спирам на правната уредба, производствата или фактите в главните производства, които са изложени както в заключението на генералния адвокат Szpunar<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Заключение на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Franzen и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑382/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2190">ECLI:EU:C:2014:2190</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Правната уредба е изложена в точки 3—24 от посоченото заключение, докато обстоятелствата в основата на главните производства и преюдициалните въпроси са описани в точки 25—42 от същото заключение.</P></NOTE>, така и в решението на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Правната уредба е изложена в точки 3—22 от решение Franzen и др., споровете в главните производства и преюдициалните въпроси са описани в точки 23—38 от това решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>За да станат обаче ясни целите на настоящите преюдициални запитвания, следва да се припомни тълкуването на Съда в това решение и да се изложи по-нататъшното развитие на главните производства и мотивите към настоящите преюдициални запитвания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>По делото, по което е постановено решение Franzen и др., Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба, Нидерландия) поставя на Съда три преюдициални въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В отговор на първия преюдициален въпрос Съдът постановява, че член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, които по договор за краткотрайна работа полагат труд няколко дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на законодателството на държавата на заетост, както за дните, в които полагат, така и за дните, в които не полагат наемен труд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>В отговор на втория преюдициален въпрос Съдът посочва, че при обстоятелства като тези в главните производства член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 допуска работник мигрант, подчинен на законодателството на държавата членка на заетост, да получава обезщетенията съгласно схемата на осигуряване за старост или семейните надбавки на държавата членка на пребиваване, съгласно нейното законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Накрая, Съдът приема, че на третия въпрос не следва да се отговаря предвид отговора на втория въпрос и с оглед на обстоятелството, че въз основа на така наречената <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>клауза за справедливост<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> в релевантното национално законодателство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Следва да се припомни, че клаузата за справедливост се съдържа в Besluit uitbreiding en beperking kring verzekerden volksverzekeringen (наредби за разширяване и ограничаване на кръга на социалноосигурените лица) от <DATE ISO="19890503">3 май 1989 г.</DATE> (Stb. 1989, № 164, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>BUB 1989<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) и от <DATE ISO="19981224">24 декември 1998 г.</DATE> (Stb. 1998, № 746, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>BUB 1999<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>). Тези наредби, приложими към заинтересованите лица, дават право на Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank (Управителен съвет на социалноосигурителната каса, Нидерландия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>SVB<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) в някои случаи да дерогира останалите разпоредби на BUB 1989, за да поправи много сериозна несправедливост, която може да се получи поради задължението за осигуряване или изключването от осигурителната схема съгласно въпросната наредба, или при действието на BUB 1999 да не прилага или да дерогира разпоредбите на членове от тази наредба, доколкото прилагането им, с оглед на значимостта на разширяването и ограничаването на кръга на осигурените лица, води до много сериозна несправедливост, която е следствие изключително на задължението за осигуряване или на изключването от осигурителната схема съгласно въпросната наредба.</P></NOTE>, в случай че отговорът на втория въпрос е отрицателен, запитващата юрисдикция възнамерява да остави без приложение националната разпоредба, която води до изключване на г‑н F. Van den Berg, г‑н H. D. Giesen и г‑жа C. E. Franzen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>заинтересованите лица в главните производства<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></NOTE> от нидерландската схема за социално осигуряване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Впоследствие, на <DATE ISO="20160606">6 юни 2016 г.</DATE>, Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба) постановява две решения, в които приема, че с оглед на даденото от Съда тълкуване е допустимо изключение от принципа за прилагане на социалноосигурителното законодателство само на една държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Следва да се припомни, че съгласно клаузите за изключване, предвидени в членове 6 bis, initio и буква b) от Algemene Kinderbijslagwet (Общ закон за семейните надбавки, от <DATE ISO="19620426">26 април 1962 г.</DATE> (Stb. 1962, № 160, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>AKW<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) и от Algemene Ouderdomswet (Закон за общото осигуряване за старост, от <DATE ISO="19560531">31 май 1956 г.</DATE> (Stb. 1956, № 281, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>AOW<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), съгласно които за неосигурено се счита лице, което по силата на договор или на решение на международна организация е подчинено на законодателството на друга държава, поради което заинтересованите лица в главните производства не се считали за осигурени в Нидерландия.</P></NOTE>. Поради това той прилага клаузата за справедливост и уважава исканията на заинтересованите лица по делата в главните производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>SVB<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. бележка под линия 7 от настоящото заключение.</P></NOTE> подава касационни жалби срещу тези решения пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), който в настоящия случай е запитващата юрисдикция, с мотива, че клаузата за справедливост не допуска да не се приложат членове 6 bis, initio и буква b) от AKW и от AOW.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че не е в състояние, с оглед на решение Franzen и др., без да изпитва основателни съмнения, да отговори дали при конкретните обстоятелства правото на Съюза изисква все пак тези разпоредби да не се прилагат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) решава да спре производствата по двете дела и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P>По дело Van den Berg и Giesen (C‑95/18):</P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Трябва ли членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случаи като настоящите национална разпоредба като член 6 bis, initio и буква b) от AOW? Последица от тази разпоредба е, че пребиваващо в Нидерландия лице не е осигурено по социалноосигурителната схема на държавата на пребиваване, ако упражнява трудова дейност в друга държава членка и въз основа на член 13 от Регламент № 1408/71 е подчинено на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост. Настоящите случаи се характеризират с обстоятелството, че въз основа на законодателството на държавата на заетост, поради ограничения обхват на упражняваната в нея трудова дейност, заинтересованите лица нямат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Релевантно ли е за отговора на въпрос 1а обстоятелството, че лице, пребиваващо на територията на държава, която не е компетентна съгласно член 13 от Регламент № 1408/71, не е задължено да плаща вноски за социално осигуряване в тази държава на пребиваване? За периодите, в които пребиваващото лице упражнява трудова дейност в друга държава членка, то е подчинено само на схемата за социална сигурност на държавата членка на заетост именно на основание [член 13] и освен това в такъв случай националното законодателство на Нидерландия не предвижда задължение за плащане на вноски.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Релевантно ли е за отговора на въпрос 1 обстоятелството, че е било възможно заинтересованите лица да се осигуряват доброволно по реда на AOW или да отправят искане до SVB за сключване на споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Допуска ли член 13 от Регламент № 1408/71 възможността лице като съпругата на г‑н Giesen, която преди <DATE ISO="19890101">1 януари 1989 г.</DATE> е била осигурена по реда на AOW само въз основа на националното законодателство в своята държава на пребиваване, Нидерландия, да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на това осигуряване, доколкото става дума за периоди, през които съгласно тази разпоредба от [Регламент № 1408/71], поради упражняването на трудова дейност в друга държава членка, тя е била подчинена на законодателството на тази държава на заетост? Или следва правото на обезщетение въз основа на AOW да се разглежда като право на обезщетение, което съгласно националното законодателство не е свързано с условия за заетост или за осигуряване по смисъла на решение Bosmann, така че съображенията в това решение могат да се приложат в нейния случай?<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S><P>По дело Franzen (C‑96/18):</P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай като настоящия национална разпоредба като член 6 bis, initio и буква b) от AКW? Последица от тази разпоредба е, че пребиваващо в Нидерландия лице не е осигурено по социалноосигурителната схема на държавата на пребиваване, ако упражнява трудова дейност в друга държава членка и въз основа на член 13 от Регламент № 1408/71 е подчинено на социалноосигурителното законодателство на държавата членка на заетост. Настоящият случай се характеризира с обстоятелството, че въз основа на законодателството на държавата членка на заетост поради ограничения обхват на упражняваната в нея трудова дейност заинтересованото лице няма право на семейни надбавки.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Релевантно ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че е било възможно заинтересованото лице да отправи искане до SVB за сключване на споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Писмени становища представят г‑н Van den Berg, SVB, чешкото, нидерландското, шведското правителство и Европейската комисия. Посочените страни и г‑жа Franzen, с изключение на чешкото правителство, се явяват пред Съда в съдебното заседание на <DATE ISO="20190123">23 януари 2019 г.</DATE>, на което представят устни становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на преюдициалното запитване по дело Van den Berg и Giesen (C‑95/18)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Г‑н Van den Berg поддържа, че преюдициалното запитване по дело Van den Berg и Giesen (C‑95/18) е недопустимо. В това отношение той твърди, че тъй като делата по член 6 bis от AOW не подлежат на касационно обжалване пред запитващата юрисдикция, тя не трябва да ги разглежда по същество и не е компетентна да отправи преюдициално запитване до Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Доколкото съгласно постоянната съдебна практика не е задача на Съда да проверява дали актът, с който е отправено преюдициалното запитване, съответства на националните правила за съдебната организация и съдопроизводството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130613">13 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Promociones y Construcciones BJ 200</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑125/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:392">EU:C:2013:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, считам, че този довод трябва да се отхвърли и че преюдициалното запитване по дело Van den Berg и Giesen (C‑95/18) е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия и втория въпрос по дело Van den Berg и Giesen (C‑95/18) и по въпросите по дело Franzen (C‑96/18)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С първия и втория въпрос по дело Van den Berg и Giesen (C‑95/18), както и с двата въпроса по дело Franzen (C‑96/18), които предлагам да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество Съдът да установи дали членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство на държава членка, съгласно което работник мигрант, който пребивава в тази държава членка и въз основа на член 13 от Регламент № 1408/71 е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата членка на заетост за въпросните периоди, не е осигурен по социалноосигурителната схема и следователно няма право нито на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито на семейни надбавки, дори когато съгласно приложимото право на държавата членка на заетост няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на семейни надбавки въз основа на посочените периоди. Запитващата юрисдикция задава въпрос на Съда и относно релевантността в това отношение на обстоятелството, че е било възможно доброволно осигуряване по реда на AOW или отправяне на искане за сключване на споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>За да се отговори на тези въпроси, следва да се наблегне на няколко предварителни съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до обстоятелствата и до положението на заинтересованите лица в главните производства, припомням най-напред, че поради упражняването на професионални дейности при условията на минимално платена или кратковременна трудова заетост заинтересованите лица в главните производства са се осигурявали само по задължителната схема Unfallversicherung (германска законоустановена осигурителна схема за трудова злополука) — която вероятно защитава в по-голяма степен работодателя, отколкото заетите лица — без да имат достъп до друга социалноосигурителна схема в тази държава членка през въпросните периоди. По-нататък, от устните състезания по време на съдебното заседание стана ясно, че заинтересованите лица в главните производства са били насърчавани от нидерландските органи да приемат работа в Германия въпреки липсата на социална закрила, дължаща се на естеството на работата, за която са назначени, вместо да останат безработни в Нидерландия. В съдебното заседание беше подчертано също, че ако заинтересованите лица в главните производства бяха останали в Нидерландия, без да упражняват там професионална дейност, те щяха да са осигурени по схемата за социално осигуряване на тази държава членка и щяха да получават семейни обезщетения или да са осигурени по пенсионната схема, тъй като вноските се покриват от самата държава. Накрая, в случая на г‑жа Franzen, тя е загубила изцяло правото на детски надбавки за дъщеря си, която отглежда сама, докато пенсията за осигурителен стаж и възраст или надбавката за партньор на г‑н Van den Berg и г‑н Giesen са били намалени съответно с 10 % и 16 %, което безспорно е съществено намаление<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Видно от преписката, с която разполага Съдът, в такъв случай пенсията се намалява с 2 % за всяка календарна година, през която работникът не е бил осигурен в Нидерландия. В случая пенсията на г‑н Van den Berg най-напред е била намалена с 14 %, тъй като в продължение на седем години той е работил в Германия. С решение от <DATE ISO="20081125">25 ноември 2008 г.</DATE> жалбата му, подадена по административен ред срещу решението, с което му се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, е обявена за частично основателна и намалението е определено на 10 %. В случая на г‑н Giesen надбавката за партньор, на която има право за съпругата си, е намалена с 16 %.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до правния контекст на настоящите преюдициални запитвания, нидерландското правителство потвърди, че с нидерландските клаузи за изключване, съгласно които не се счита за осигурено лице, което по силата на договор или на решение на международна организация е подчинено на законодателството на друга държава, се транспонира член 13 от Регламент № 1408/71.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В това отношение ще припомня, че целта на механизма за координация на системите за социална сигурност, предвиден в този регламент, както се сочи в съображения 2 и 4 от него, е да се гарантира свободното движение на заетите и самостоятелно заетите лица в Европейския съюз, като същевременно се зачитат особеностите на националните законодателства в областта на социалната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060718">18 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nikula</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑50/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:493">EU:C:2006:493</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно основните принципи на посочения регламент позволяват да се постигне целта за закрила на работниците, без при това да се осъществява хармонизация в областта на социалната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Kessler</HT>, F. Sécurité sociale: Coordination des régimes de base — Champ d’application — Principes généraux. — Répertoire de droit européen, Encyclopédie juridique Dalloz, Dalloz, Paris janvier 2016, pt. 153.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В този контекст съгласно принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка, който намира проявление в частност в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71, работникът, за който се прилага този регламент, се подчинява само на законодателството на една-единствена държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решение Franzen и др. (т. 41 и 42).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Освен това член 13, параграф 2, буква а) от Регламента, съгласно който лице, което извършва дейност като заето лице в държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори ако пребивава на територията на друга държава членка, предвижда прилагането на lex loci laboris.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Принципът на прилагане на законодателството само на една държава членка, който формално е въведен с Регламент № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Регламент № 3 на Съвета за социалното осигуряване на работници мигранти (ОВ P 30, 1958 г., стр. 561) сам по себе си не въвежда такъв принцип. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19640609">9 юни 1964 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nonnenmacher</NAME.CASE> (<NO.CASE>92/63</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1964:40">EU:C:1964:40</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът обаче е приел, че задължението да се предвиди задължително прилагане на определено законодателство, е основният елемент в член 12 от този регламент.</P></NOTE>, е стълкновителна норма и целта ѝ, подобно на другите стълкновителни норми от дял II от този регламент, е да се избегнат стълкновенията на закони, които в противен случай могат да бъдат пречки пред свободното движение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>По-конкретно принципът за прилагане на законодателството само на една държава членка има за цел, от една страна, да се избегне прилагането на няколко национални законодателства през определен период на заетост и усложненията, които могат да възникнат от това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860612">12 юни 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ten Holder</NAME.CASE> (<NO.CASE>302/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:242">EU:C:1986:242</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и от друга страна, да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/><HT TYPE="ITALIC">не се допусне лицата</HT>, попадащи в приложното поле на Регламент № 1408/71, <HT TYPE="ITALIC">да бъдат лишени от защита</HT> в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900503">3 май 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kits van Heijningen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:183">EU:C:1990:183</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Координацията на системите за социална сигурност, въведена с Регламент № 1408/71, и по-специално с член 13 от него, се основава също на разбирането, че въпреки различията в системите за социална закрила работникът мигрант ще разполага съгласно всяко от тези законодателства с относително равностойна обща закрила, която обхваща до известна степен всички рискове, попадащи в обхвата на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Това обяснява защо по принцип стълкновителните норми са без значение за предоставената от националните системи за социална сигурност закрила и неутрални по отношение на националните законодателства.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>От съдебната практика следва, че обхватът на принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка не е толкова строго определен, колкото първите решения на Съда дават да се разбере, по-специално по отношение на така наречената държава членка, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>която не е компетентна<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, тоест държавата членка, чието законодателство не е приложимо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Действително първоначално Съдът е приел, че в резултат на определянето на законодателството на държава членка като приложимо по отношение на работник спрямо него е приложимо само това законодателство, като по този начин не се допуска възможност държава членка, която не е компетентна, да предоставя обезщетения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860612">12 юни 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ten Holder</NAME.CASE> (<NO.CASE>302/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:242">EU:C:1986:242</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860710">10 юли 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Luijten</NAME.CASE> (<NO.CASE>60/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:307">EU:C:1986:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът също е постановил, че член 13 от Регламент № 1408/71 изключва възможността държавата членка, която не е компетентна, да налага задължение за плащане на социалноосигурителни вноски върху възнаграждението, получавано от работник за трудова дейност, упражнявана в друга държава членка и поради това подчинена на законодателството на тази държава в областта на социалната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19770505">5 май 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Perenboom</NAME.CASE> (<NO.CASE>102/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:71">EU:C:1977:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Впоследствие обаче Съдът до известна степен е смекчил тази позиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Така в решение Bosmann, въпреки че е приел, че правото на Съюза не задължава държавата членка, която не е компетентна съгласно Регламент № 1408/71, да предоставя обезщетения, Съдът все пак допълва, че член 13, параграф 2, буква а) от този регламент допуска работник мигрант, който е подчинен на схемата за социална сигурност на държавата членка на заетост, да получава съгласно националното законодателство на държавата членка на пребиваване семейни обезщетения в последната държава. Съдът възприема същото становище в решение от <DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, Von Chamier-Glisczinski<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑208/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:455">EU:C:2009:455</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, в което също приема, че предвид съществуващите различия между схемите и законодателствата на държавите членки в областта на социалната сигурност упражняването на правото на свободно движение може да бъде повече или по-малко благоприятно или неблагоприятно по отношение на социалната закрила и че разпоредбите на правото на Съюза не могат да гарантират на социално осигурено лице, че преместването в друга държава членка няма да има последици в това отношение. Следователно Съдът подчертава, че не може да се приеме, че схема за социална сигурност води до дискриминация или до неблагоприятно положение единствено поради обстоятелството, че има неблагоприятни последици, когато се прилага в комбинация със схемата на друга държава в съответствие с механизмите за координация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Von Chamier-Glisczinski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:455">EU:C:2009:455</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Накрая, с решение от <DATE ISO="20120612">12 юни 2012 г.</DATE>, Hudzinski и Wawrzyniak<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑611/10 и C‑612/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:339">EU:C:2012:339</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, се увеличават възможностите, изведени от решение Bosmann, за държавата членка, която не е компетентна, доколкото случаите на г‑н Waldemar Hudzinski и г‑н JaroslawWawrzyniak са твърде различни от случая на г‑жа Brigitte Bosmann. От една страна, от това решение следва, че обстоятелството, че въпросните работници не са загубили права на социалноосигурителни обезщетения или че тези обезщетения не са били намалени в компетентната държава членка (Република Полша) поради упражняването на правото на свободно движение, само по себе си не може да изключи възможността държава членка, която не е компетентна, да предостави социални обезщетения. От друга страна, от посоченото решение следва, че мястото на пребиваване не е единственият критерий на привързване с държавата членка, която не е компетентна, а и други критерии за привързване, като например данъчното облагане на доходите, могат да се считат за достатъчно тясна връзка, за да се обоснове предоставянето на обезщетението.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Очевидно е, че тъй като в тези решения Съдът не е признал никакво задължение за държавата членка, която не е компетентна, да предоставя социални обезщетения, принципът за прилагане на законодателството само на една държава членка не е бил поставен под въпрос. Ако се абстрахираме от казуистиката, произтичаща от фактическите различия, анализ на тези решения, и по-специално на решение от <DATE ISO="20120612">12 юни 2012 г.</DATE>, Hudzinski и Wawrzyniak<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑611/10 и C‑612/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:339">EU:C:2012:339</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, обаче показва, че Съдът поставя като условие за прилагането на член 13 от Регламент № 1408/71 спазването на принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P><HT TYPE="ITALIC">Rennuy</HT>, N. The emergence of a parallel system of social security coordination. — Common market law review, vol. 50, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 5, Kluwer Law International, Alphen aan den Rijn 2013, 1221—1266, p. 1256 sq.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези съображения следва да се отговори на въпросите на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В разглеждания случай заинтересованите лица в главните производства, граждани на Нидерландия, пребиваващи в тази държава, са упражнили правото си на свободно движение, признато в член 45 ДФЕС, за да работят в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда всички разпоредби от Договора относно свободното движение на хора <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>имат за цел да <HT TYPE="ITALIC">улеснят</HT> гражданите на Съюза при упражняването на професионална дейност от какъвто и да е характер на територията на Съюза и не допускат мерки, които биха могли да поставят в по-неблагоприятно положение тези граждани, когато искат да упражняват дейност на територията на държава членка, различна от тяхната държава членка на произход<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Така член 45 ДФЕС не допуска никаква национална мярка на приемащата държава членка или на държавата членка на произход, която може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Съюза на гарантираната от тази разпоредба основна свобода<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170718">18 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erzberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑566/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:562">EU:C:2017:562</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Както отбелязват представилите становища пред Съда правителства, от съдебната практика следва също, че първичното право на Съюза не може да гарантира на осигуреното лице, че преместване в друга държава членка няма да има последици от гледна точка на социалното осигуряване. Така Съдът вече е признал, че прилагането, евентуално по силата на разпоредбите на Регламент № 1408/71, на национална правна уредба, която е по-малко благоприятна от гледна точка на социалноосигурителните обезщетения, по принцип може да бъде в съответствие с изискванията на първичното право на Съюза в областта на свободното движение на хора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Von Chamier-Glisczinski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:455">EU:C:2009:455</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120612">12 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hudzinski и Wawrzyniak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑611/10 и C‑612/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:339">EU:C:2012:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Това становище на Съда се основава на факта, че член 48 ДФЕС предвижда координация, а не хармонизация на законодателствата на държавите членки. Оттук следва, че материалните и процесуалните различия в схемите за социална сигурност на отделните държави членки и следователно на правата на осигурените по тези схеми лица не се засягат от тази разпоредба, тъй като всяка държава членка остава компетентна да определи в законодателството си, при спазване на правото на Съюза, условията за предоставяне на обезщетенията по схема за социална сигурност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Предвид казаното, при определянето на тези условия за предоставяне на обезщетения държавите членки са ограничени и от принципа на пропорционалност при прилагането на национални мерки за изключване. Така този принцип позволява да се постигне подходящ баланс между принципа за прилагане на законодателството само на една държава членка, закрепен в Регламент № 1408/71, и закрилата, която трябва да се предостави на работниците мигранти посредством признатата от практиката на Съда възможност държавата, която не е компетентна, да предоставя обезщетения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В тази връзка ще отбележа, че при особените обстоятелства в конкретния случай прилагането на клаузите за изключване не поражда просто неблагоприятни последици за заинтересованите лица в главните производства, а води до лишаването им от осигурителни права в държавата членка на пребиваване само поради факта, че са работили в друга държава членка, дори когато в държавата членка на заетост са изключени <HT TYPE="ITALIC">от каквато и да било социална закрила</HT> през въпросните периоди<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Освен задължителното осигуряване, което покрива рисковете трудова злополука през същите точно определени периоди. Напомням все пак, че Съдът не е сезиран с въпроса за съвместимостта на германското законодателство с правото на Съюза, поради което не трябва да се произнася по този въпрос, нито да изрази позиция по евентуален ефект на социален дъмпинг на това законодателство. По въпроса за социалния дъмпинг в Съюза вж. <HT TYPE="ITALIC">Mazuyer</HT>, E., <HT TYPE="ITALIC">Carpano</HT>, E. et <HT TYPE="ITALIC">Chastagnaret</HT>, M. La concurrence réglementaire, sociale et fiscale dans l’Union européenne. Larcier, Bruxelles 2016; както и <HT TYPE="ITALIC">Defossez</HT>, A. Le dumping social dans l’Union européenne. Larcier, Bruxelles 2014.</P></NOTE>. При това положение заинтересованите лица в главните производства са не само третирани по-неблагоприятно от работник, който е осъществил цялата си трудова дейност в Нидерландия, но и по начин, който излиза извън рамките на принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Всъщност прилагането на клаузите за изключване, предвидени в нидерландското законодателство за прилагане на принципа за прилагане на законодателството само на една държава членка, поражда последици, които са явно непропорционални, и (очевидно) може да затрудни или да направи по-малко привлекателно упражняването от гражданите на Съюза, пребиваващи в Нидерландия, на свободата на движение на работниците. Това положение не е просто неблагоприятна последица, резултат от липса на хармонизация на законодателствата за социална сигурност в Съюза. То е пряка последица от прилагането на нидерландските клаузи за изключване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Освен това подобно ограничение на свободното движение на работници не отговаря на всички изисквания на този класически принцип на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Всъщност такава мярка е допустима само при условие че преследва цел от общ интерес, може да гарантира осъществяването на тази цел и не надхвърля необходимото за постигането ѝ (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130516">16 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wencel,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑589/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:303">EU:C:2013:303</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В това отношение нидерландското и шведското правителство посочват по-специално в съдебното заседание, че установените с Регламент № 1408/71 стълкновителни норми и правила за разпределение на правомощията имат за цел, освен да закрилят работниците, да гарантират правилно и справедливо разпределяне на финансовата тежест между държавите членки чрез съответствието между финансирането на системите за социална сигурност и свързаните с тях разходи, доколкото, ако дадена държава членка е компетентната държава членка съгласно този регламент за социалното осигуряване на даден работник, социалноосигурителните вноски и социалните обезщетения трябва да се финансират и изплащат съгласно правото на тази държава.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Въпреки че не се съмнявам в законосъобразността на подобна цел, още повече че принципите на Регламент № 1408/71 и установената с него координация на системите за социална сигурност гарантират също неприкосновеността на националните системи за социална сигурност, и по-специално техните различия както относно социалното осигуряване, така и относно финансирането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Относно моделите на социално осигуряване вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Omarjee</HT>, I. Droit européen de la protection sociale. Bruylant, Bruxelles 2018, р. 5, notes 29 et 30; <HT TYPE="ITALIC">Paolillo</HT>, M. et <HT TYPE="ITALIC">Morsa</HT>, M. La sécurité sociale des travailleurs salariés. Larcier, Bruxelles 2010, p. 174. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Pennings</HT>, F. Co-ordination of social security on the basis of the principle State-of-employment: Time for an alternative? — Common Market Law Review, vol. 42, n<HT TYPE="SUP">o</HT> 1, Kluwer Law International, Alphen aan den Rijn 2005, 67—89, p. 77. За общ поглед върху системите за финансиране в държавите — членки на Съюза, вж. <HT TYPE="ITALIC">Omarjee</HT>, I. op. cit., р. 6, notes 34—38.</P></NOTE>, смятам, че при всяко положение нидерландското законодателство надхвърля необходимото за постигането на тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Вярно е, че съгласно съдебната практика, припомнена в точка 27 от настоящото заключение, държавата членка, която не е компетентна съгласно Регламент № 1408/71, не може да налага задължение за плащане на социалноосигурителни вноски и поради това заинтересованите лица в главните производства не са правили вноски в нидерландската схема за социално осигуряване за периодите, през които са упражнявали трудова дейност в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Кралство Нидерландия обаче е могло да предвиди мерки, алтернативни на прилагането на клаузите за изключване, които да са съобразени с положението на заинтересованите лица в главните производства, позволяващи им да бъдат включени в нидерландската система за социална закрила срещу заплащането на социалноосигурителни вноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Макар Съдът да е посочил категорично, че държавите, които не са компетентни, не могат да <HT TYPE="ITALIC">налагат</HT> задължение за плащане на социалноосигурителни вноски, според мен това ограничение допуска те да предлагат предоставянето на обезщетения в замяна на доброволни вноски, ако такава възможност действително съответства на условията за предоставяне на обезщетения на другите лица, които се осигуряват съгласно националното законодателство. В това отношение припомням, че ако заинтересованите лица бяха останали безработни в Нидерландия, те щяха да са осигурени по нидерландската схема за социално осигуряване, и то за сметка на тази държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. точка 18 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Освен това Кралство Нидерландия е могло да поеме инициативата и да договори с Федерална република Германия споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Доколкото тази разпоредба по същество е същата като тази на член 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социално осигуряване (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82), за коментар вж. <HT TYPE="ITALIC">Steinmeyer</HT>, H‑D. Article 16 Exceptions to articles 11 to 15. — EU Social Security Law: a Commentary on EU Regulations 883/2004 and 987/2009, Hart Publishing, Oxford 2015, 188—192.</P></NOTE>. Такова споразумение би могло да предвиди приобщаване на заинтересованите лица в главните производства към нидерландската система за социално осигуряване, плащане на вноски, съобразени с особено ниското равнище на доходите на заинтересованите лица в главните производства, както и спогодба между държавите членки относно частта от вноските, която обикновено се поема от работодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>По същия начин възможността за доброволно осигуряване по реда на AOW не може да гарантира съвместимостта на член 6 bis, initio и буква b) от AOW с правото на Съюза, ако тази възможност не е уредена така, че да отчита конкретното положение на работници като г‑н F. Van den Berg и г‑н H. D Giesen, и по-специално ниските им доходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства прилагането на клаузите за изключване и безусловното изключване на заинтересованите лица в главните производства от системата за социално осигуряване в Нидерландия надхвърлят необходимото за гарантиране на финансовото равновесие на системата за социална сигурност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>С оглед на всички тези съображения считам, че членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС не допускат прилагането на клаузите за изключване, предвидени в член 6 bis, initio и буква b) от AKW и в член 6 bis, initio и буква b) от AOW.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос по дело Van den Berg и Giesen (C‑95/18)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>С третия въпрос по дело Van den Berg и Giesen (C‑95/18) запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали правото на обезщетение въз основа на AOW следва да се разглежда като право на обезщетение, което съгласно националното законодателство не е свързано с условия за заетост или за осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>С този въпрос, който се отнася до положението на съпругата на г‑н Giesen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Припомням, че в периода от <DATE ISO="19880519">19 май 1988 г.</DATE> до <DATE ISO="19890101">1 януари 1989 г.</DATE> съпругата на г‑н Giesen е била осигурена по реда на AOW като пребиваваща в Нидерландия, тъй като член 6 bis, initio и буква b) от AOW, който се въвежда с Wet tot wijziging van een aantal sociale verzekeringswetten strekkend tot verduidelijking van het in die wetten opgenomen begrip verzekerde en de met het verzekerd zijn onlosmakelijk verbonden premieplicht (wet verduidelijking verzekerings- en premieplicht) (Закон за изменение на някои закони за социалната сигурност с цел изясняване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>осигурено лице<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> в тези закони и задължението за плащане на социалноосигурителни вноски, което е неразделно свързано с качеството на осигурено лице (закон за изясняване на социалноосигурителните задължения и вноски) от <DATE ISO="19980429">29 април 1998 г.</DATE> (Stb. 1998, № 267) и се прилага с обратна сила от <DATE ISO="19890101">1 януари 1989 г.</DATE> През същия период г‑жа Giesen е упражнявала трудова дейност в Германия и съгласно член 13 от Регламент № 1408/71 е била подчинена на германското законодателство в областта на социалната сигурност, без обаче да се ползва от законоустановена схема за обезщетения за старост в тази държава членка.</P></NOTE>, запитващата юрисдикция всъщност иска да установи какъв е обхватът на решение Bosmann. По-специално, тя иска да се установи дали в посоченото решение и в решение Franzen и др. Съдът поставя възможността държавата членка на пребиваване да предоставя въпросните обезщетения в зависимост от обстоятелството, че в законодателството на тази държава тези обезщетения не са свързани с условия за заетост или за осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Макар именно запитващата юрисдикция да трябва да определи какви са условията за предоставяне на обезщетенията за старост за разглеждания период, от друга страна, разбира се, по силата на правомощията си в преюдициалното производство, Съдът трябва да определи обхвата и тълкуването на решения Bosmann и Franzen и др.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Вярно е, че в решение Bosmann Съдът отдава голямо значение на конкретните обстоятелства по това дело. Така в точка 28 от посоченото решение Съдът подчертава — освен ако проверките на запитващата юрисдикция не покажат друго — че съгласно германското законодателство г‑жа Bosmann може да ползва семейни надбавки дори само поради факта на своето пребиваване в Германия. В точка 32 от посоченото решение Съдът се позовава и на факта, че правото на семейно обезщетение не e свързано с условия за осигуряване или за заетост. Фактът, че Съдът е взел предвид подобно обстоятелство като едно от конкретните обстоятелства по това дело, според мен обаче не означава, че той поставя възможността за предоставяне на тези обезщетения в зависимост от такива условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Смятам, че този анализ се потвърждава от решение от <DATE ISO="20120612">12 юни 2012 г.</DATE>, Hudzinski и Wawrzyniak<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑611/10 и C‑612/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:339">EU:C:2012:339</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, в което обстоятелството, че съответното обезщетение не зависи от условия за заетост или за осигуряване, не представлява условие за даденото от Съда тълкуване и според мен Съдът не се отклонява от него в решение Franzen и др.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Всъщност, първо, изтъкнатите от Съда обстоятелства в точка 64 от решение Franzen и др. доразвиват анализа в предходната точка, в която Съдът установява, че материалноправните изисквания за предоставянето на обезщетения съгласно нидерландското законодателство са изпълнени и че предоставянето им не би довело до натрупване на обезщетения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Второ, отбелязвам, че от направения от Съда извод в точка 65 от решение Franzen и др. (както в решение Bosmann, че член 13 от Регламент № 1408/71 допуска държавата членка на пребиваване да предоставя такива обезщетения) следва имплицитно, но несъмнено, че признатото в последното решение изключение от принципа на прилагане на законодателството само на една държава членка не зависи от обстоятелството, че държавата членка на пребиваване не обвързва предоставянето на права на социални обезщетения с условия за заетост или за осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>От посочените решения обаче следва, че тази възможност за държавата членка на пребиваване е налице само доколкото предоставянето на съответното обезщетение произтича от законодателството на тази държава и работникът отговаря на необходимите за целта условия, при положение че тези условия са пропорционални на неговото положение и не са по-строги от тези, които се прилагат за другите получатели на това обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам, че в точка 64 от решение Franzen и др. Съдът подчертава, че в съдебното заседание по това дело се е твърдяло, че за наличието на осигурителни права по нидерландската законоустановена схема на осигуряване за старост е достатъчно да е изпълнено условието за пребиваване. Освен това, видно от точки 63 и 64 от това решение, Съдът е констатирал, че приобщаването към схема за осигуряване е условие за предоставяне на обезщетения за старост. В съдебното заседание по настоящите дела нидерландското правителство обаче посочва, че макар условието за пребиваване да е действително достатъчно за приобщаването към нидерландската законоустановена схема на осигуряване, плащането на социалноосигурителни вноски е необходимо, за да се предоставят обезщетения за старост. Запитващата юрисдикция трябва да определи какви са били условията за предоставяне на обезщетенията за старост за разглеждания период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид посоченото в точка 18 от настоящото заключение обстоятелство, че както изглежда, за лицата, пребиваващи в Нидерландия, които са безработни, самата държава плаща вноските към системата за социално осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че член 13 от Регламент № 1408/71 допуска на лице, което в приложение на национални разпоредби се е считало за осигурено в държавата членка на пребиваването си, да се предостави право на обезщетения за старост за период, през който това лице е упражнявало трудова дейност в друга държава членка. Запитващата юрисдикция следва да провери дали предоставянето на съответното обезщетение произтича от законодателството на тази държава членка и дали работникът отговаря на необходимите за целта условия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>1)</NO.P><TXT>Членове 45 ДФЕС и 48 ДФЕС не допускат прилагането на разпоредби от националното право на държава членка, съгласно която работник мигрант, който пребивава в тази държава членка и въз основа на член 13 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE>, изменен с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 г.</DATE>, е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата членка на заетост, не е осигурен по социалноосигурителната схема и следователно няма<?PAGE NO="13"?> право нито на пенсия за осигурителен стаж и възраст, нито на семейни надбавки, дори когато съгласно приложимото право на държавата членка на заетост няма право на социални обезщетения освен на защита срещу трудови злополуки по време на периодите на упражняване на трудова дейност.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 13 от Регламент № 1408/71, изменен и актуализиран с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1992/2006, допуска на лице, което в приложение на национални разпоредби се е считало за осигурено в държавата членка на пребиваването си, да се предостави право на обезщетения за старост за период, през който това лице е упражнявало трудова дейност в друга държава членка. Запитващата юрисдикция следва да провери дали предоставянето на съответното обезщетение произтича от законодателството на тази държава членка и дали работникът отговаря на необходимите за целта условия<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>