I.

Въведение

1.

„Преминаването от правните категории на договора и деликта към договорната и деликтната отговорност е като преминаване, както преди време беше отбелязал съдията от Викторианската епоха съдия Bramwell, от прости думи към сложни понятия от изкуството на правото. […] Това, което съдията лорд Bramwell явно има предвид, е емпиричният подход на Common law, в което различните искове се основават на съвкупности от фактически положения и по което то коренно се различава от рационализираната систематизация на правните отношения, залегнала в основата на римското облигационно право. [В Common law] искът във връзка с договор или деликт се основава на конкретна съвкупност от факти — „съществото на делото“ — докато [в гражданското право] искът за договорна или деликтна отговорност се определя от формалната уредба на правните отношения. […] Английското облигационно право […] слабо се интересува от формално уредените правни отношения; отговорността е само въпрос на „фактическо положение, чието наличие дава право на лице да предяви по съдебен ред иск за обезщетение срещу друго лице“. […] Гражданското право пък разглежда отговорността като неизпълнение на вече съществуващо и обвързващо задължение. Отговорността в гражданското право е въпрос на неизпълнение на vinculum iuris. Проблемът в действителност е още по-сложен […]. Понятието за договорна отговорност предполага включване в договора на понятието „вредоносно събитие (деликт и квазиделикт) за целите на гражданската отговорност“, което води до въвеждане на понятието „неизпълнение на договорно задължение“ в режима на деликтната отговорност“ ( 2 ).

2.

Този откъс позволява да се илюстрира и да се разбере по-добре обхватът на различията между правните уредби и практиките на различните държави членки в областта на пакетните туристически пътувания. С цел преодоляване на тези различия законодателят на Съюза е установил общи правила, които позволяват не само на операторите от една държава членка да предлагат услугите си в други държави членки, но и на потребителите в Съюза да се ползват от сходни условия, независимо в коя държава членка закупуват пакетно туристическо пътуване ( 3 ).

3.

Настоящото преюдициално запитване, отправено до Съда от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд, Обединено кралство), се отнася до тълкуването на член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314.

4.

Запитването е отправено в рамките на спор между X, пътничка, постоянно пребиваваща в Обединеното кралство, и Kuoni Travel Ltd (наричано по-нататък „Kuoni“), установен в Обединеното кралство туроператор, относно искане за обезщетение за вреди, произтичащи от неточното изпълнение на договор за предоставяне на пакетно туристическо пътуване, сключен между X и Kuoni.

5.

Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали организатор на пакетни туристически пътувания може да се ползва със законовата защита по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314, когато неизпълнението или неточното изпълнение на договора, сключен от този организатор с потребител, произтича от действията на служител на доставчик на услуги, който изпълнява договора.

6.

Следователно това дело предоставя възможност на Съда да изясни условията за ангажиране на отговорността на туроператор, когато служител на негов доставчик на услуги е нападнал и изнасилил лице, което е сключило договор за пакетно туристическо пътуване с този туроператор.

II.

Правна уредба

А.

Правото на Съюза

7.

Член 2, точки 2 и 4 от Директива 90/314 гласи:

8.

Член 4, параграф 6, втора алинея от посочената директива гласи:

9.

Член 5, параграфи 1—3 от посочената директива предвижда:

10.

Директива 90/314 е отменена с Директива (ЕС) 2015/2302 ( 4 ), считано от 1 юли 2018 г. В случая обаче е приложима Директива 90/314 предвид момента на настъпване на фактите по спора в главното производство.

Б.

Правото на Обединеното кралство

1.

Наредбата от 1992 г.

11.

Package Travel, Package Holidays and Package Tours Regulation 1992 (Наредба от 1992 г. за пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки) от 22 декември 1992 г. ( 5 ) (наричана по-нататък „Наредбата от 1992 г.“) транспонира Директива 90/314 в Обединеното кралство.

12.

Член 15, параграфи 1, 2 и 5 от Наредбата от 1992 г. предвижда:

2.

Законът от 1982 г.

13.

В съответствие с член 13 от Supply of Goods and Services Act 1982 (Закон от 1982 г. за доставките на стоки и услуги) ( 6 ) от 13 юли 1982 г., в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Законът от 1982 г.“), Kuoni е било длъжно да извърши предвидените в договора услуги с дължимата грижа и умения.

III.

Фактите в основата на спора в главното производство

14.

На 1 април 2010 г. X и съпругът ѝ сключват с Kuoni договор, съгласно който дружеството се ангажира да предостави пакетно туристическо пътуване в Шри Ланка, включващо самолетни билети за отиване и връщане от Обединеното кралство и 15 нощувки на база олинклузив в хотел за периода 8—23 юли 2010 г.

15.

Клауза 2.2) от договора, отнасяща се до условията за резервация, предвижда:

16.

Клауза 5.10, буква b) от посочения договор, която също се отнася до условията за резервация, гласи:

17.

Сутринта на 17 юли 2010 г., на път към рецепцията през градините на хотела, X среща N, електротехник, който работи в хотела и който е дежурен и носи униформа на член на персонала от хотела. След като предлага на Х да ѝ покаже пряк път до рецепцията, N я примамва в техническото помещение, където я напада и изнасилва.

18.

В рамките на спора по главното производство X претендира обезщетение за вреди срещу Kuoni поради изнасилване и нападение, тъй като произтичали от неточното изпълнение на сключения от X с Kuoni договор, както и поради нарушение на Наредбата от 1992 г. Kuoni оспорва, че извършеното от N нападение и изнасилване представлява нарушение на задълженията му към X съгласно договора или Наредбата от 1992 г. В подкрепа на този довод Kuoni се позовава на клауза 5.10, буква b) от договора и на член 15, параграф 2, буква c), подточка ii) от Наредбата от 1992 г.

19.

High Court (Висш съд, Обединено кралство) отхвърля иска на Х за обезщетение за вреди, тъй като понятието „пътнически услуги“ в клауза 5.10, буква b) не включва съпровождане на гостите до рецепцията от член на персонала по поддръжката. Освен това той obiter dictum приема, че при всички положения Kuoni би могло да се позове на основанието за освобождаване от отговорност, предвидено в член 15, параграф 2, буква c), подточка ii) от Наредбата от 1992 г.

20.

В производството по обжалване Court of Appeal (England & Wales) (Апелативен съд (Англия и Уелс) Обединено кралство) също отхвърля жалбата на X. Мнозинството на съдебния състав, а именно Сър Terence Etherton и съдия Asplin приемат, че член от персонала по поддръжката на хотела, познат като такъв от госта и придружавал го до рецепцията на хотела, не попада в приложното поле на клауза 5.10, буква b) от договора. Мнозинството приема, че Наредбата от 1992 г. не е предназначена да улесни предявяването на иск срещу туроператор за неправомерно поведение от страна на служител на доставчик, тъй като това поведение „не е част от функцията, за която е бил нает“, и доколкото доставчикът не носи отговорност за поведението на други лица нито съгласно националното законодателство за потребителите, нито съгласно приложимото към доставчика чуждестранно право. Мнозинството е склонно да приеме под формата на obiter dictum, че Kuoni не носи отговорност нито съгласно клауза 5.10, буква b) от договора, нито по член 15 от Наредбата от 1992 г., тъй като N не е „доставчик“ по смисъла на тези разпоредби.

21.

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в особено мнение съдия Longmore посочва, че изпитва съмнения дали хотелът не трябва да носи отговорност за чужди действия съгласно английското право заради изнасилване, извършено от униформен служител, публично представен като надежден служител. Той отбелязва, че ръководният принцип в английското право е, че лице, което поема договорни задължения, носи отговорност за своята част от сделката, дори и да я изпълнява чрез други лица. Лорд Longmore уточнява, че основната цел на Директива 90/134 и на Наредбата от 1992 г. е да се предостави на туристите, чието пътуване е било провалено, правно средство за защита срещу насрещната страна по договора. Според него туроператорът следва сам да уреди последиците от проваленото пътуване с тези, с които той лично е сключил договор, а те могат след това на свой ред да разрешат спора със собствените си служители или подизпълнители. Освен това според лорд Longmore няма основание да се приеме, че понятието за доставчик следва да се ограничи до хотела, когато става въпрос за подизпълнител или служител. Той добавя, че няма съмнение, че някои служители следва да се разглеждат като доставчици.

22.

В производството по касационно обжалване Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд, Обединено кралство) приема, че е сезиран с два основни въпроса: първият, дали нападението и изнасилването на X представляват неточно изпълнение на договорните задължения на Kuoni и вторият, дали при утвърдителен отговор на първия въпрос клауза 5.10, буква b) от договора и евентуално член 15, параграф 2, буква c) от Наредбата от 1992 г. изключват изцяло отговорността на Kuoni по отношение на поведението на N.

23.

За да се произнесе по втория повдигнат с жалбата въпрос, Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд, Обединено кралство) приема, че следва да сезира Съда с преюдициални въпроси. С настоящото запитване тази висша юрисдикция иска Съдът да установи дали съпровождането на X до рецепцията от член на персонала на хотела е услуга, включена в „пътническите услуги“, които Kuoni се ангажира да предостави с договора, и дали нападението и изнасилването представляват неточно изпълнение на договора.

IV.

Преюдициалните въпроси и производството пред Съда

24.

Именно в този контекст с акт от 24 юли 2019 г., постъпил в секретариата на Съда на 30 юли 2019 г., Suprеme Court of the United Kingdom (Върховен съд, Обединено кралство) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25.

Писмени становища представят страните в главното производство ( 7 ) и Европейската комисия. В съответствие с член 76, параграф 2 от процедурния си правилник Съдът решава да се произнесе без съдебно заседание за изслушване на устните състезания. В рамките на процесуално-организационно действие от 31 март 2020 г. Съдът поставя въпроси, на които трябва да се даде писмен отговор от всички страни и заинтересовани лица. Писмени становища по въпросите, които са предмет на посочените процесуално-организационни действия, са представени от същите страни и от Комисията в определения срок.

V.

Анализ

26.

С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314 може да се приложи спрямо организатор на пакетни туристически пътувания, когато неизпълнението или неточното изпълнение на договора, сключен от този организатор с потребител, е резултат от действията на служител на доставчик на услуги, който изпълнява договора. При утвърдителен отговор на този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи какви са критериите, които следва да се приложат за целите на предвиденото в тази разпоредба основание за освобождаване от отговорност.

27.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали за целите на прилагането на член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314 служител на доставчик по договор за пакетни туристически пътувания следва да се счита за „доставчик на услуги“ ( 8 ).

28.

Тъй като отговорът на първия въпрос, буква а) зависи от обхвата на понятието „доставчик на услуги“ по смисъла на член 5 от Директива 90/314, което е предмет на втория въпрос, ще ги разгледам заедно.

29.

За да отговоря на тези въпроси, преди всичко ми се струва удачно да припомня целта на Директива 90/314, преди да разгледам обхвата на режима на отговорност, установен в нея. В този контекст, след като се спра на обхвата на понятието „доставчик на услуги“ по смисъла на член 5 от тази директива, ще разгледам дали основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314 е приложимо, когато неизпълнението или неточното изпълнение на договора за пакетно туристическо пътуване е резултат от действията на служител на доставчик на услуги, който изпълнява този договор. Накрая, тъй като предлагам на Съда да отговори отрицателно на първия въпрос, буква а), считам, че не следва да се отговаря на първия въпрос, буква б) относно критериите за прилагане на основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314.

А.

Въведение относно целта на Директива 90/314

30.

За да се разбере по-добре контекстът, в който се вписва установеният в Директива 90/314 режим на отговорност на организатора на пакетни туристически пътувания, струва ми се удачно да започна анализа си, като припомня целта на тази директива.

31.

За целта от самото начало следва да се отбележи, че Директивата е част от поредица актове на правото на Съюза относно хармонизацията в областта на материалното частно право, които са приети на основание член 100 A от Договора за ЕИО (понастоящем, след изменения, член 114 ДФЕС). Като се вписва в тази законодателна рамка, тази директива отчита изискванията за защита на потребителите ( 9 ), като ги съчетава с изискванията, които са в основата по-специално на изграждането на вътрешния пазар ( 10 ). От съображения от първо до трето от Директива 90/314 следва, че установяването на общи правила за туристическите пакети допринася за премахването на пречките пред свободното предоставяне на услуги и нарушаването на конкуренцията между операторите, установени в различни държави членки, като при това се дава възможност на потребителите „да се ползват от сходни условия, когато закупуват туристически пакет в която и да е държава членка“ ( 11 ).

32.

В това отношение Съдът посочва, че фактът, че Директива 90/314 е предназначена да гарантира други цели, не може да изключи възможността разпоредбите ѝ да имат за цел и защитата на потребителите ( 12 ). Следователно той потвърждава в практиката си, че целта на тази директива е да се осигури високо равнище на закрила на потребителите ( 13 ).

33.

Именно това е контекстът, в който най-общо се вписват въведеният в тази директива режим на отговорност на организатора на пакетни туристически пътувания, и по-специално основанията за освобождаване от тази отговорност.

Б.

По обхвата на режима на отговорност на организатора на пакетни туристически пътувания, въведен с член 5 от Директива 90/314

1.

Общи съображения

34.

В самото начало бих искал да припомня, че въведеният с Директива 90/314 режим на отговорност е режим на договорна отговорност, чийто общ принцип е, че длъжникът трябва да носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на договора, сключен между страните. В този контекст неизпълнението на задължение се разбира в широк смисъл като всяко неизпълнение на договорно задължение. Това определение за неизпълнението на задължение е крайъгълният камък на системата на договорна отговорност, съгласно която страна по договор може да предяви иск срещу другата страна, ако тя не изпълни всичките си договорни задължения ( 14 ).

35.

Бих искал да отбележа също, че от член 1 и член 2, първа алинея, точки 1 и 2 от Директива 90/314 следва, че договорът за пакетно туристическо пътуване се състои от няколко елемента, а именно транспорт, настаняване и други туристически услуги, които се продават или предлагат на пакетна цена ( 15 ), но които обаче се предоставят от няколко доставчици на услуги в друга държава членка или в трета държава ( 16 ). Според мен тази сложност на договора за пакетно туристическо пътуване е един от факторите, които обясняват вниманието, което законодателят на Съюза отделя на високото равнище на защита на потребителите в тази директива, а следователно и на установяването в член 5 от нея на режим на отговорност на организатора (и/или продавача на дребно). Всъщност, като предвижда съвкупност от правила относно задължението за поправяне на вредите, причинени на потребителите, този член цели да улесни прилагането на отговорността на организатора на пакетни туристически пътувания от страна на потребителите ( 17 ).

2.

По отговорността на организатора на пакетни туристически пътувания към потребителя по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 90/314

36.

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 90/134 организаторът (и/или продавачът на дребно), страна по договор за пакетно туристическо пътуване, носи отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо от това дали тези задължения трябва да бъдат изпълнени от този организатор, или от други доставчици на услуги, без това да засяга правото на организатора (и/или на продавача на дребно) да упражни правата си срещу другите доставчици на услуги ( 18 ).

37.

Смятам, че от формулировката на тази разпоредба става ясно, че организаторът носи лична отговорност пред потребителя за точното изпълнение на договора, независимо от това дали договорът се изпълнява от „друг доставчик на услуги“ ( 19 ). Както е приел генералният адвокат Tizzano, „що се отнася по-специално до аспекта, свързан с договорната отговорност, съдържанието на тристранното отношение между организатора и/или продавача, потребителя и доставчика на услуги е определено по такъв начин, че по принцип единствено първите (организаторът или продавачът на дребно) носят отговорност пред потребителя за неизпълнението или неточното изпълнение на договора“ ( 20 ).

38.

По същество това означава, че потребителят има възможност да предяви иск срещу организатора, който е страна по договора ( 21 ). Освен това от член 5, параграф 3 от Директива 90/314 следва, че договорните клаузи, въз основа на които отговорността на организатора е изключена при неизпълнение или неточно изпълнение на договора от други доставчици на услуги, се обявяват за нищожни ( 22 ).

39.

Струва ми се също важно да се отбележи, че изборът на законодателя на Съюза в член 5, параграф 1 от Директива 90/314 да позволи на организатора да може евентуално да предяви регресен иск срещу „другите доставчици на услуги“, съответства на волята му да създаде високо равнище на защита на потребителите, като цели да избегне възможността поради приемането от тяхна страна на общите условия на договора за пакетно туристическо пътуване те да не бъдат възпирани да предявят иск за отговорност или да не бъдат длъжни да предявят няколко отделни иска, основаващи се на вредите, произтичащи за тях от неизпълнението или неточното изпълнение на договора.

40.

Както посочва Комисията в отговора си на поставен от Съда въпрос, целта на въведения с тази директива режим на договорна отговорност е да се съсредоточи у организатора отговорността за всички случаи на неизпълнение или неточно изпълнение на договора, така че потребителят да разполага поне с вероятен ответник, от когото да иска поправяне на вредите, което позволява да се гарантира високо равнище на защита на потребителя. Всъщност отговорността на организатора по смисъла на Директива 90/314 се основава на връзката между, от една страна, действието или бездействието, довело до загубите и вредите, причинени на потребителя, и от друга страна, задълженията, произтичащи от договора за пакетно туристическо пътуване, както е дефинирано в член 2, точка 1 от тази директива ( 23 ).

41.

Ето защо възниква основният въпрос дали задълженията, произтичащи от договора за пакетно туристическо пътуване по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 90/314, са били точно изпълнени по смисъла на член 5, параграф 1 от тази директива ( 24 ).

42.

В това отношение отбелязвам, че следва да се изясни, от една страна, какви договорни задължения произтичат от договора за пакетно туристическо пътуване и от друга страна, как трябва да бъдат изпълнени тези задължения. Така съгласно общите правила за договорната отговорност няма значение дали лицето, на което се дължи неизпълнението или неточното изпълнение на тези задължения, е организаторът, или друг доставчик на услуги: организаторът носи отговорност пред потребителя. Следователно става дума за обективна отговорност на организатора на пакетни туристически пътувания пред потребителя ( 25 ).

43.

Все пак следва да се припомни, че член 5, параграф 1 от Директива 90/314 гласи по-специално, че „[д]ържавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организаторът […], страна по договора, нос[и] отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора“. Така, както основателно посочва Комисията, обхватът на отговорността на организатора се определя от приложимото към договора за пакетно туристическо пътуване право ( 26 ).

44.

В това отношение следва да се уточни, че договорната отговорност на длъжника по принцип не е абсолютна: отговорността му се изключва изцяло, ако той отговаря на определени условия. Така в рамките на установения в Директива 90/314 режим на отговорност на организатора в съответствие с член 5, параграф 2 организаторът не носи отговорност за неизпълнението или неточното изпълнение на договора, ако това неизпълнение или неточно изпълнение не може да му се вмени. Тази отговорност е подчинена и на условията за ограничаване на отговорността по член 5, параграф 2, трета и четвърта алинея от Директива 90/314 ( 27 ). Тези разпоредби се отнасят до ограниченията, които държавите членки могат да предвидят относно поправянето на вредите, произтичащи от неизпълнението или неточното изпълнение на договора ( 28 ). Следва също да се припомни, че съгласно член 5, параграф 3 от тази директива „не може да има никаква дерогация посредством договорна клауза от разпоредбите на параграфи 1 и 2 [от този член]“ ( 29 ).

45.

Както посочих в изложените по-горе разсъждения, текстът на член 5, параграф 1 от Директива 90/314 е не само ясен и недвусмислен, що се отнася до отговорността на организатора на пакетни туристически пътувания, но и буквалното му тълкуване се потвърждава и от системата на тази директива и нейната цел, както и от целта на самата разпоредба ( 30 ).

46.

От изложеното следва, че организаторът трябва да носи отговорност пред потребителя и че следователно основанията за освобождаване, предвидени в член 5, параграф 2 от Директива 90/314, по принцип могат да се приложат ( 31 ).

47.

В случая, що се отнася до въпроса дали задълженията, произтичащи от договора за пакетно туристическо пътуване, сключен между Kuoni и X, са били точно изпълнени по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 90/314, на този етап от анализа, изглежда, е целесъобразно да се припомни, че запитващата юрисдикция иска от Съда да установи, че съпровождането на X до рецепцията от член на персонала на хотела е услуга, включена във „пътническите услуги“, които Kuoni се е ангажирало да предостави, и дали нападението и изнасилването, извършени при предоставянето на тази услуга, представляват неточно изпълнение на договора ( 32 ).

48.

Ето защо с оглед на въведения с Директива 90/314 режим на отговорност следва да се прецени дали служител на доставчик на услуги по договор за пакетни туристически пътувания може да се счита за доставчик на услуги за целите на прилагането на член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директивата.

49.

За целта по-нататък ще разгледам обхвата на понятието „доставчик на услуги“ по смисъла на Директива 90/314.

3.

По смисъла и обхвата на понятието „доставчик на услуги“ по смисъла на Директива 90/314

50.

В самото начало ще отбележа, че X, Kuoni, ABTA и Комисията считат, че служителят на хотела не може да се счита за доставчик на услуги. X обаче твърди, че при определени обстоятелства служителят, който извършва неотговарящата на договореното услуга, може да се счита за доставчик на услуги, ако квалифицирането му по друг начин би лишило потребителя от защитата, предоставена с член 5 от Директива 90/314.

51.

Следва да се отбележи, че в Директива 90/134 не е дадено определение на понятието „доставчик на услуги“ и че никъде в тази директива няма препращане към правото на държавите членки, за да се определят смисълът и обхватът на това понятие.

52.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба ( 33 ).

53.

Най-напред следва да се припомни, че за разлика от доставчика на услуги, който предоставя услуги срещу възнаграждение, служителят на доставчик на услуги предоставя услугите, предвидени в договора за пакетно туристическо пътуване, в рамките на отношение на подчиненост с работодателя си, което не е налице с доставчик на услуги, като хотел, ресторант, екскурзовод или спортен учител, независимо дали става дума за физическо или юридическо лице.

54.

Според мен еквивалент на термина „доставчик на услуги“, използван в текстовете на различните езици на член 5 от Директива 90/314, се явява физическо или юридическо лице, което предоставя услуги срещу възнаграждение ( 34 ).

55.

По-нататък, считам за полезно да отбележа, че само в член 5 от Директива 90/314 се използва понятието „доставчици на услуги“ ( 35 ). Следователно това понятие се използва единствено в контекста на отговорността на организатори (и/или продавачи на дребно) за неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за пакетно туристическо пътуване, сключен с потребителите. Както следва от определението на термина „туристически пакет“ в член 2, точка 1 от Директивата, тези задължения се отнасят до услугите, предвидени в договора за пакетно туристическо пътуване, тоест до условията за транспорт, настаняване или други туристически услуги (екскурзии, занимания, ресторантьорски услуги и др.). Нито една разпоредба от тази директива обаче не се отнася до служителите на доставчиците на услуги. Освен това следва да се припомни, че намерението на законодателя на Съюза е да предостави възможност на организатора да се защити чрез регресен иск срещу съответния доставчик на услуги, но не и срещу неговите служители.

56.

Поради това считам, че по смисъла на Директива 90/314 не е възможно самият служител на доставчик на услуги да се счита за „доставчик на услуги“.

57.

Настоящият случай обаче предполага да се определи не дали самият служител на доставчик на услуги може да се счита за доставчик на услуги, а дали в рамките на въведения с член 5 от Директива 90/314 режим на отговорност действията или бездействията на служителя на доставчик на услуги, който изпълнява договора, може да се приравнят на действията или бездействията на доставчика на услуги.

58.

Именно това е гледната точка, от която ще разгледам приложимостта на основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314.

В.

По приложимостта на основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314, когато неизпълнението или неточното изпълнение на договора за пакетно туристическо пътуване произтича от действията на служител на доставчик на услуги, който изпълнява договора

1.

Общи съображения

59.

Според мен е важно да се припомни, че всеки доставчик на услуги изпълнява договорните задължения, като използва вътрешната си структура (разпределяне на задачите между служителите, стажантите и т.н.). Тази структура може да бъде много различна за различните доставчици на услуги, като например за петзвезден хотел и за малък семеен хотел. Следователно, за да се прецени кой носи отговорността — организаторът или неговият доставчик на услуги — не е необходимо да се установи кой конкретно е изпълнил договорните задължения.

60.

От това следва, че за да се прецени дали основанието за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314 е приложима в положение като разглежданото в главното производство, възниква следният въпрос: при какви обстоятелства действията или бездействията на служител на доставчик на услуги, включително неправомерните действия, извършени при условията на умисъл, може да бъдат вменени в отговорност на неговия работодател/доставчик на услуги с оглед на установения с Директива 90/314 режим на отговорност?

61.

По-нататък ще отговоря на този въпрос.

2.

По обстоятелствата, при които действията или бездействията на служител на доставчик на услуги може да бъдат вменени в отговорност на неговия работодател/доставчик на услуги с оглед на режима на отговорност, установен с Директива 90/314

62.

В самото начало следва да се припомни, че отговорността на организатора по смисъла на Директива 90/314 може да бъде ангажирана само при изпълнението на договорните задължения. Както вече посочих, тази отговорност се основава на връзката между, от една страна, действията или бездействията, довели до загубите и вредите, причинени на потребителя, и от друга страна, задълженията, произтичащи от договора за пакетно туристическо пътуване ( 36 ). Следователно отговорността за неизпълнението или неточното изпълнение на договора, което произтича от действията или бездействията, свързани с вредите, претърпени от потребителя и извършени от служител при изпълнението на договорните задължения, трябва да се носи от организатора и от работодателя/доставчика на услуги. Ако това не беше така, организаторът лесно би могъл да избегне всяка отговорност за точното изпълнение на договора за туристическо пътуване, като възложи изпълнението му на доставчик на услуги, чиито служители конкретно изпълняват задълженията, произтичащи от посочения договор.

63.

По-нататък следва да се отбележи, че съгласно член 5, параграф 1 от Директива 90/314 организаторът трябва да носи отговорност, от една страна, за действията или бездействията на служител на доставчик на услуги при изпълнението на договорните задължения, които са установени в договора, така както е определен в член 2, точка 5 от Директивата, и от друга страна, за действията или бездействията на служителя при изпълнението на задълженията, които се считат за спомагателни към услугите, посочени в член 2, точка 1, буква б) от нея ( 37 ).

64.

По-конкретно, в съответствие с определението за „туристически пакет“ в член 2, точка 1, буква б) от Директива 90/314 услугата по настаняване е един от трите елемента, които организаторът може да продава или предлага. Тази услуга, обичайно предоставяна от хотел, се осигурява посредством неговите служители, които на свой ред изпълняват договорните задължения към хотела по съответните трудови договори. Тези задължения могат да включват по-специално носене на багаж, ресторантьорски услуги, услуга по паркиране на коли, портиерски услуги, обслужване на маса, румсървис, отдаване под наем на велосипеди, услуги по почистване или поддръжка. Тези услуги следователно са спомагателни към услугата по настаняване, предоставяна от хотела в рамките на договора за пакетно туристическо пътуване.

65.

В този контекст според мен е ясно, че по принцип за служителя в хотел може да се счита, че изпълнява договорните задължения, произтичащи от договор за пакетно туристическо пътуване, когато е дежурен и носи униформа на член на персонала на хотела, и по този начин в очите на гостите/потребителите изглежда доверено лице, независимо дали задълженията се изпълняват в помещенията на хотела, или извън обслужващата хотелска инфраструктура, при условие че става дума за задължения, произтичащи от договора за пакетно туристическо пътуване, или за задължения, които се считат за спомагателни към услугите, продавани или предлагани от организатора в рамките на договора ( 38 ).

66.

Така, ако носенето на багаж, поддръжката на инсталациите или придружаването на гостите до рецепцията са спомагателни услуги към услугата по настаняване или услуги, които са пряко предвидени в договора, организаторът трябва да носи отговорност, когато пиколото на хотела загуби или повреди багаж, нападне гост, докато изпълнява задължението по придружаване до стаята му или рецепцията, разлее гореща супа върху госта или го нападне, докато го обслужва на маса.

67.

Във всички тези случаи следва да се приеме, че е налице неточно изпълнение на договора и че следователно отговорността за действията на служителя на хотела трябва да се носи от доставчика на услуги в рамките на режима на отговорност на организатора на пакетното туристическо пътуване по член 5 от Директива 90/314.

68.

Организаторът обаче не може да носи отговорност за вреди спрямо потребителя по смисъла на член 5, параграф 2 от Директивата, ако служителят на хотел нападне гост на хотела извън работното си време или в почивен ден. Следователно в този случай не става дума за вреди, причинени при изпълнение на договорните задължения от страна на доставчика на услугата.

69.

Следователно в съответствие с член 5, параграф 1 от Директива 90/314 организаторът трябва да носи отговорност, от една страна, за действията или бездействията на служител на доставчик на услуги при изпълнението на договорните задължения, които са установени в договора, така както е определен в член 2, точка 5 от тази директива, и от друга страна, за действията или бездействията на служителя при изпълнението на задълженията, които се считат за спомагателни към услугите, посочени в член 2, точка 1, буква б) от нея.

70.

След като така бяха изяснени обстоятелствата, при които действията или бездействията на служител на доставчик на услуги може да се вменят в отговорност на неговия работодател/доставчик на услуги с оглед на установения с Директива 90/314 режим на отговорност, остава да се разгледа един последен въпрос: какво е разграничението между „форсмажорни обстоятелства“ и „събитие, което организаторът […] или доставчикът на услугите, дори и ако положи всички усилия, не би могъл да предвиди или да предотврати“?

3.

По разграничението между „форсмажорни обстоятелства“ и „събитие, което организаторът […]или доставчикът на услугите, дори и ако положи всички усилия, не би могъл да предвиди или да предотврати“

71.

Член 5, параграф 2 от Директива 90/314 предвижда, че организаторът (и/или продавачът на дребно) носи отговорност за вредите, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, освен ако такова неизпълнение или неточно изпълнение не е нито по негова вина, нито по вина на друг доставчик на услуги, тъй като спрямо него се прилага някое от предвидените в тази разпоредба основания за освобождаване от отговорност. Посоченото в член 5, параграф 2, трето тире от Директивата основание се отнася до случаи, в които недостатъците, установени при изпълнението на договора, се дължат на форсмажорни обстоятелства или на събитие, което организаторът или доставчикът на услугите не е могъл да предвиди или предотврати, дори ако е положил всички усилия ( 39 ).

72.

В писменото си становище X твърди, че двата случая по член 5, параграф 2, трето тире от Директива 90/314 трябва да се разглеждат заедно.

73.

Не съм съгласен.

74.

Всъщност, на първо място, от формулировката на член 5, параграф 2 от Директива 90/314 и от използването на разделителния съюз „или“ става ясно, че законодателят на Съюза е искал да се прави разграничение между, от една страна, форсмажорните обстоятелства и от друга страна, събитието, което организаторът или доставчикът на услугите не е могъл да предвиди или предотврати, дори ако е положил всички усилия.

75.

На второ място, следва да се отбележи, че „форсмажорните обстоятелства“ (член 5, параграф 2, трето тире, първа част) са дефинирани в член 4, параграф 6, втора алинея, подточка ii) от Директива 90/314 като „необичайни и непредвидими обстоятелства извън контрола на страната, която се позовава на тях, чиито последици не биха могли да бъдат избегнати, дори и ако е положила всички усилия“ ( 40 ). Това определение включва три условия, които трябва да бъдат кумулативно изпълнени, за да може отговорността на организатора да бъде изключена изцяло.

76.

Не такъв е случаят обаче, що се отнася до събитието по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от тази директива. Всъщност законодателят на Съюза използва тук разделителния съюз „или“, което означава, че отговорността на организатора може да бъде изключена, ако той може да докаже, че нито той, нито доставчикът на услуги са могли да предвидят или (не кумулативно, а алтернативно) да предотвратят събитието, дори ако са взели всички необходими мерки, за да го избегнат. С други думи, организаторът може да се освободи от отговорност само ако това събитие е било за него или за доставчика на услуги непредвидимо или непреодолимо.

77.

Следователно е ясно, че двата случая по член 5, параграф 2, трето тире от Директива 90/314 са различни и че в настоящия случай следва да се отхвърли хипотезата на форсмажорни обстоятелства.

4.

По събитието по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314

78.

Член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314 се отнася до случаи, в които недостатъците, установени при изпълнението на договора, се дължат на „събитие, което организаторът […] или доставчикът на услугите, дори и ако положи всички усилия, не би могъл да предвиди или да предотврати“.

79.

В случая смятам, че извършените от служителя на хотела N нападение и изнасилване на X, която е гост на хотела, при изпълнението от този служител на договорното задължение да придружи госта до рецепцията, не е „събитие“ по смисъла на тази разпоредба.

80.

Всъщност терминът „събитие“ в тази разпоредба не може да обхваща действията или бездействията, включително неправомерните действия, извършени при условията на умисъл, на служител на доставчика на услуги при изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за пакетно туристическо пътуване. За да се считат тези действия или бездействия за „събитие“ по смисъла на член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314, трябва да става дума или за събитие, което е външно за организационната структура на доставчика на услуги, или за обективен елемент. Понятието „събитие“ в никакъв случай не може да включва неправомерните действия, извършени при условията на умисъл, които сами по себе си представляват неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения. Дори би било нелогично да искаме да анализираме дали умишлени действия на доставчик на услуги, в това число и извършени от негови служители, са предвидими или преодолими.

81.

Така, дори ако, както вече посочих в точка 56 от настоящото заключение, по смисъла на Директива 90/314 не е възможно самият служител на доставчик на услуги да се счита за доставчик на услуги, действията на този служител трябва да се вменят в отговорност на неговия работодател/доставчик и на организатора на услугата, при условие че са извършени при изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за пакетно туристическо пътуване. При тези обстоятелства действията не попадат в обхвата на понятието „събитие“ по смисъла на член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314. С други думи, вината на служител на доставчика на услуги, която води до неизпълнение или неточно изпълнение на договора, трябва да бъде приравнена на вина на доставчика на услугата. Следователно не може да се приложи основанието за освобождаване от отговорност по тази разпоредба.

82.

При тези обстоятелства извършеното от N нападение и изнасилване на X следва да се счита за действие, което трябва да се вмени в отговорност на хотела, и следователно отговорността на Kuoni като организатор на пакетното туристическо пътуване не може да бъде изцяло изключена.

83.

Това тълкуване е единственото, което може да гарантира високо равнище на защита на потребителите и посредством което може да се предотврати значително намаляване на това равнище на защита в случай на тежки нарушения от страна на служителите на доставчиците на услуги. Всъщност, ако се възприеме различно тълкуване, такива тежки нарушения биха могли да се считат за „непредвидимо или неизбежно“ събитие по смисъла на член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314.

84.

С оглед на отговора, който предлагам да се даде на първия въпрос, буква а), не е необходимо да се отговаря на въпроса относно критериите за преценка дали събитието по член 5, параграф 2, трето тире, втора част от Директива 90/314 е непредвидимо или неизбежно.

VI.

Заключение

85.

С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Suprеme Court of the United Kingdom (Върховен съд, Обединено кралство), както следва: