Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
8 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86/ЕО — Член 10, параграф 3, буква a) — Право на бежанеца да се събере с родителите си — Понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ — Заявление за събиране на родителите с малолетен или непълнолетен бежанец, навършил пълнолетие в хода на процедурата по предоставяне на убежище — Смисъл на решение от 12 април 2018 г., A и S (C‑550/16, EU:C:2018:248) — Разумен срок за подаване на заявлението — Dies a quo — Право на зачитане на личния и семейния живот — Висш интерес на детето — Членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз “
По дело C‑571/24
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberverwaltungsgericht Берлин-Brandenburg (Областен административен съд Берлин-Бранденбург, Германия) с акт от 14 май 2024 г., постъпил в Съда на 27 август 2024 г., в рамките на производство по дело
YO,
CT
срещу
Bundesrepublik Deutschland,
при участието на
Kreis Bergstraße,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, R. Frendo, N. Jääskinen, M. Condinanzi (докладчик) и Aл. Корнезов, съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: F. Cathagne, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 18 септември 2025 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за CT и YO, от A. Feßenbecker, Rechtsanwältin,
– за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Hottiaux и J. Vondung, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 30 октомври 2025 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между YO и CT, сирийски граждани, пребиваващи в Турция, и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия) по повод на отхвърлянето от последната на заявленията им за издаване на разрешение за пребиваване, за да се съберат със сина си, на когото е признат статут на бежанец в Германия.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно съображения 2 и 8 от Директива 2003/86:
„(2) Мерките относно събирането на разделени семейства следва да се вземат в съответствие със задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот, което е основно в редица актове на международното право. Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, които са признати, по-специално, в член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи[, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.,] и в Хартата [на] основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“].
[…]
(8) Специално внимание следва да се отдели на положението на бежанците поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които им пречат да водят там нормален семеен живот. Ето защо необходимо е да се предвидят по-благоприятни условия за упражняване на правото им на събиране на семейството“.
4 Член 1 от тази директива гласи следното:
„Настоящата директива има за цел да определи условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки“.
5 Съгласно член 2, буква е) от тази директива:
„За целите на настоящата директива:
[…]
е) „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години, влизащи на територията на държава членка, непридружени от възрастен, който да отговаря по закон или съгласно обичая за времето, през което грижата за тях не е поета от такова лице или всяко малолетно или непълнолетно лице, което е оставено само след влизането си на територията на държава членка“.
6 Съгласно член 4 от същата директива:
„1. Държавите членки разрешават влизането и пребиваването в съответствие с настоящата директива и при условие че са спазени изискванията на глава IV, а също и на член 16, на следните членове на семейството:
[…]
б) малолетните и непълнолетните деца на кандидата за събиране на семейството и на неговия съпруг […]
[…]
Малолетните и непълнолетните деца, визирани в този член, трябва да са на възраст, която да не надхвърля определената за достигане на пълнолетие по силата на националното законодателство на [съответната] държава членка и да не са сключили брак.
[…]
2. Държавите членки могат със закон или подзаконов нормативен акт да разрешат влизането и пребиваването по смисъла на настоящата директива, при условие че са спазени изискванията на глава IV за следните членове на семейството:
a) родственици от първа степен по пряка възходяща линия на кандидата или неговия съпруг, когато те се намират на тяхна издръжка и не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход;
[…]“.
7 Член 5 от Директива 2003/86 гласи:
„1. Държавите членки определят дали с цел да се упражни правото на събиране на семейството, заявлението за влизане и пребиваване трябва да се подаде пред компетентните органи на заинтересованата държава членка от кандидата или от член или членовете на семейството.
[…]
5. При разглеждане на заявлението държавите членки се ръководят от висшите интереси на малолетните и непълнолетните деца“.
8 Съгласно член 7, параграф 1 от тази директива държавите членки могат да изискват от лицето, подало заявлението за събиране на семейството, да докаже, че кандидатът за събиране на семейството разполага с жилищни условия, медицинска застраховка и ресурси, които удовлетворяват изискванията, изброени в посочената разпоредба.
9 Член 10, параграф 3 от посочената директива уточнява:
„Ако бежанецът е непридружено малолетно или непълнолетно лице, държавите членки:
a) разрешават влизането и пребиваването с цел събиране на семейството на негови родственици от първа степен по пряка възходяща линия, без да се прилагат изискванията на член 4, параграф 2, буква а);
[…]“.
10 Съгласно член 12, параграф 1 от същата директива:
„Чрез дерогация от член 7 държавите членки не изискват от бежанеца и/или членовете на семейството му да представят във връзка с молби, отнасящи се до членовете на семейството, визирани в член 4, параграф 1, доказателства, че бежанецът изпълнява изискванията на член 7.
Без да се засягат международните задължения, когато събирането на семейството е възможно в трета страна, с която кандидатът и/или член на семейството има специални връзки, държавите членки могат да изискат да бъдат представени доказателствата, посочени в първата алинея.
Държавите членки могат да изискат бежанецът да покрива изискванията на член 7, параграф 1, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в рамките на период от три месеца след предоставянето на статута на бежанец“.
11 Член 16, параграф 1, буква а) от Директива 2003/86 гласи:
„Държавите членки могат да отхвърлят заявление за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството или ако е целесъобразно, да оттеглят или откажат да подновят разрешение за пребиваване на член на семейството, при следните условия:
a) когато не са изпълнени или престанат да се изпълняват условията, определени в настоящата директива.
[…]“.
Германското право
12 Gesetz über den Aufenthalt, die Erwerbstätigkeit und die Integration von Ausländern im Bundesgebiet (Закон за пребиваването, заетостта и интеграцията на чужденците на територията на Федерална република Германия) от 2004 г. в редакцията му публикувана на 25 февруари 2008 г. (BGBl. 2008 г., I, стр. 162), изменен със Закона от 8 май 2024 г. (BGBl. I, № 152) (наричан по-нататък „AufenthG“), предвижда в член 6, параграф 3:
„За дългосрочно пребиваване се изисква притежаването на виза за територията на Германия (национална виза), издадена преди влизането на тази територия. Тя е издадена преди влизането на тази територия. Издаването на визата се урежда съгласно действащите разпоредби относно разрешението за срочно пребиваване, европейската синя карта, картата за вътрешнокорпоративен трансфер (ICT-Karte), картата за постоянно пребиваване и разрешението за дългосрочно пребиваване в ЕС. […]“.
13 Член 25 („Пребиваване по хуманитарни причини“) от този закон предвижда в параграф 2:
„На чужденец се издава разрешение за срочно пребиваване, ако Федералната служба за миграцията и бежанците му е предоставила статут на бежанец по смисъла на член 3, параграф 1 от Asylgesetz [Закона за убежището] или субсидиарна закрила по смисъла на член 4, параграф 1 от Asylgesetz. […]“.
14 Член 36 („Събиране на родители и други членове на семейството“) от AufenthG гласи:
„(1) […] на родителите на малолетен или непълнолетен чужденец, който има разрешение за срочно пребиваване съгласно […] член 25 […] параграф 2 […], ако на територията на Федералната република не пребивава негов родител с родителски права над него.
(2) Разрешение за срочно пребиваване с цел събиране на семейството може да се издаде на други членове на семейството на чужденец, ако това е необходимо, за да се избегнат извънредни трудности. […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
15 Синът на жалбоподателите по главното производство, роден на 31 януари 1999 г., влиза на територията на Германия на 6 август 2015 г. на 16-годишна възраст. Представляван от настойник, на 3 юни 2016 г. той подава молба за международна закрила, когато е на 17 години. С решение от 15 май 2017 г. Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Федерална служба за миграцията и бежанците, Германия) му предоставя статут на бежанец. Към тази дата той е на 18 години и три месеца.
16 Жалбоподателите в главното производство твърдят, че първоначално не са подали заявление за събиране със сина си, тъй като в хода на процедурата по предоставяне на убежище и след като е признат за бежанец, той многократно е бил информиран от настойника си, от адвоката си, от различни компетентни органи по въпросите на чужденците и от организация на бежанците, че съгласно практиката на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) правото на родителите да се съберат с детето си, признато за бежанец по силата на член 36, параграф 1 от AufenthG, съществува само докато детето навърши пълнолетие (Bundesverwaltungsgericht, решение от 18 април 2013 г. — 10 C‑9/12 — BVerwG:2013:180413U10C9.12.0, т. 17 и сл.).
17 В решението си от 12 април 2018 г., A и S (C‑550/16, наричано по-нататък „решение A и S“, EU:C:2018:248), Съдът приема, че член 2, началото и буква е), във връзка с член 10, параграф 3, буква a) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да се квалифицира като „малолетно или непълнолетно лице“ по смисъла на тази разпоредба гражданинът на трета страна или лицето без гражданство, който/което е на възраст под 18 години в момента на влизането си на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие и впоследствие получава статут на бежанец. В точка 61 от това решение Съдът уточнява, че в такъв случай заявлението за събиране на семейството, подадено на основание член 10, параграф 3, буква а), трябва да бъде подадено в „разумен срок“, а именно по принцип в срок от три месеца от датата, на която съответното „малолетно или непълнолетно лице“ е признато за „бежанец“.
18 След като узнава за това решение, с писмо от 24 април 2018 г. синът на жалбоподателите в главното производство иска от компетентния национален орган по въпросите на чужденците, посолството на Германия в Турция и генералното консулство на Германия в Истанбул (Турция) да издадат разрешение за пребиваване на родителите му с цел събиране на семейството. Като охранителна мярка той подава и молба за restitutio in integrum на тримесечния срок, в който съгласно решение A и S по принцип трябва да се подаде заявление за събиране на семейството.
19 От своя страна с писмо от 11 юли 2018 г. жалбоподателите в главното производство искат от посолството на Германия в Анкара (Турция) и от генералното консулство на Германия в Истанбул да им бъдат издадени визи с цел събиране на семейството. На 20 ноември 2018 г. те посещават генералното консулство на Германия в Истанбул, за да подадат лично заявленията си.
20 С решения от 10 април 2019 г. генералното консулство отхвърля заявленията с мотива, че родителите на бежанец имат право на събиране на семейството само докато той навърши пълнолетие и че при всички положения родителите не са подали заявленията си във възможно най-кратък срок, след предоставянето на статут на бежанец на техния син.
21 На 14 август 2019 г. жалбоподателите в главното производство обжалват тези решения пред Verwaltungsgericht Berlin (Административен съд Берлин, Германия), който отхвърля жалбата с решение от 30 март 2021 г. Този съд приема, че предпоставка за правото на родителите на събиране на семейството по член 36, параграф 1 от AufenthG е детето им да е малолетно или непълнолетно към датата на приемане на административното решение или на съдебното решение по същество. Според посочения съд различно тълкуване на тази национална разпоредба не е съвместимо с правото на Съюза. Освен това жалбоподателите в главното производство не могат да претендират и право на събиране със сина си на основание член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, тъй като не са подали заявлението си в тримесечния срок, определен по принцип от Съда в решение A и S. Нямало причини за удължаване на срока или за отлагане на началото му. Същият съд уточнява, от една страна, че в случая няма основание за restitutio in integrum или за „снизходителна преценка“ поради непреодолима сила и от друга страна, че страна, която по собствена воля не е действала своевременно, тъй като е считала, че искането или жалбата ѝ ще бъдат отхвърлени, не може да изтъкне допустим довод за наличие на пречка.
22 Жалбоподателите в главното производство обжалват това решение пред запитващата юрисдикция — Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg (Областен административен съд Берлин-Бранденбург, Германия).
23 Като следва доводите на жалбоподателите в главното производство, тази юрисдикция посочва, че жалбоподателите не могат да бъдат упрекнати в неспазването на тримесечния срок, произтичащ от решение A и S, тъй като преди постановяването на това решение те не са могли разумно да очакват, че заявлението за събиране на семейството ще бъде уважено. Всъщност към онзи момент такова заявление не е могло да бъде уважено предвид практиката на Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) и на произтичащата от нея практика на германските административни органи, с която жалбоподателите в главното производство са били запознати. Освен това преди постановяването на посоченото решение бежанецът и неговите родители не са могли да знаят също така за съществуването на този тримесечен срок.
24 Поради това запитващата юрисдикция счита, че в положение като това на жалбоподателите в главното производство този срок не може да се приложи, без да се адаптира. Следователно тя иска да се установи дали при такива обстоятелства за начален момент на този срок следва да се определи дата, различна от датата на предоставяне на статут на бежанец на малолетното или непълнолетно лице — кандидат за събиране на семейството, като 12 април 2018 г. — датата на постановяване на решение A и S, или може да се приложи по-дълъг срок. Тъй като следователно счита, че са възможни няколко разрешения, тази юрисдикция приема, че е необходимо Съдът да даде разяснения по този въпрос.
25 При тези обстоятелства Oberverwaltungsgericht Berlin-Brandenburg (Областен административен съд Берлин-Бранденбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Прилага ли се, без да се изменя, тримесечният срок от признаването на статут на бежанец, който съгласно решение [от 12 април 2018 г., A и S (C‑550/16, EU:C:2018:248)] трябва да се спазва за заявлението за събиране на семейството, подадено на основание член 10, параграф 3, буква а) от [Директива 2003/86], в случай че към момента на влизане на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава кандидатът за събиране на семейството е бил на възраст под 18 години, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие, когато този срок вече е бил изтекъл към момента на постановяване на [това решение], а съгласно практиката на [националните] административни органи по това време и практиката на върховните съдилища в тази държава членка не е съществувала възможност да бъде уважено подадено от вече навършил пълнолетие бежанец заявление за събиране на семейството?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли в такива случаи срокът да започва да тече едва от по-късен момент или да се прилага по-дълъг срок?“.
По въпросите
26 С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета страна, влязъл на територията на държава членка като „непридружено малолетно или непълнолетно лице“, навърши пълнолетие в хода на процедурата по разглеждане на молбата му за международна закрила и е признат за бежанец преди датата на постановяване на решение A и S, заявлението на родителите му за събиране на семейството по принцип трябва да бъде подадено в срок от три месеца от датата, на която на съответното малолетно или непълнолетно лице е признат статут на „бежанец“, както се предвижда в това решение, при положение че преди постановяването на посоченото решение това заявление не е могло да бъде уважено по отношение на навършил пълнолетие бежанец предвид практиката на висшите съдилища на съответната държава членка и на компетентните национални административни органи.
27 Както следва от член 1 от Директива 2003/86, нейната цел е да определи условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки.
28 В това отношение, както се посочва в съображение 8 от тази директива, тя предвижда за бежанците по-благоприятни условия за упражняване на това право на събиране на семейството, тъй като тяхното положение изисква специално внимание поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които им пречат да водят там нормален семеен живот.
29 Едно от тези по-благоприятни условия касае събирането на бежанеца с роднините от първа степен по пряка възходяща линия. Всъщност, както Съдът вече е констатирал, докато по силата на член 4, параграф 2, буква а) от Директива 2003/86 възможността за подобно събиране по принцип е оставена на преценката на всяка държава членка и е обвързана в частност с условието роднините от първа степен по пряка възходяща линия да са на издръжка на кандидата и да не се ползват с необходимата семейна подкрепа в страната на произход, член 10, параграф 3, буква a) от тази директива предвижда изключение от този принцип, по силата на което непридружените малолетни или непълнолетни бежанци имат право на такова събиране, което не подлежи нито на преценка от страна на държавите членки, нито на условията, определени в посочения член 4, параграф 2, буква а). Така посоченият член 10, параграф 3, буква а) налага на държавите членки конкретно задължение за действие, на което съответства ясно определено право и цели по-специално да осигури по-голяма защита на бежанците, които са „непридружени малолетни или непълнолетни лица“ (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2024 г., Landeshauptmann von Wien (Събиране на семейството с малолетен или непълнолетен бежанец), C‑560/20, EU:C:2024:96, т. 33 и 52 и цитираната съдебна практика).
30 В това отношение в точка 64 от решение A и S, Съдът вече е постановил, че член 2, началото и буква е), от Директива 2003/86, който определя понятието „непридружено малолетно или непълнолетно лице“, трябва да се тълкува във връзка с член 10, параграф 3, буква a) от същата директива в смисъл, че трябва да се квалифицира като „малолетно или непълнолетно лице“ по смисъла на тази разпоредба гражданинът на трета страна или лицето без гражданство, който/което е на възраст под 18 години в момента на влизането си на територията на държава членка и подаването на молбата си за убежище в тази държава, но по време на процедурата по предоставяне на убежище навършва пълнолетие и впоследствие получава статут на бежанец.
31 Всъщност да се обвърже правото на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3 буква а) от Директива 2003/86 с момента, в който компетентният национален орган вземе официално решение да признае съответното лице за бежанец и следователно с по-голямата или по-малка бързина, с която този орган разглежда молбата за международна закрила, би поставило под въпрос полезното действие на тази разпоредба и би било в разрез не само с целта на тази директива да се насърчава събирането на семейството и във връзка с това да се предоставя особена защита на бежанците, и по-специално непридружените малолетни или непълнолетни лица, но и с принципите на равно третиране и на правна сигурност (решение A и S, т. 55).
32 Що се отнася до срока, в който трябва да се подаде заявление за събиране с малолетен или непълнолетен бежанец, кандидат за събиране на семейството, важно е да се отбележи, че Директива 2003/86 не определя изрично до кой момент малолетен или непълнолетен бежанец може да поиска да се ползва от правото на събиране на семейството, предвидено в член 10, параграф 3, буква а) от същата.
33 В този контекст в точка 61 от решение A и S Съдът приема, че доколкото би било несъвместимо с целта на член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, бежанец, който е бил непридружено малолетно или непълнолетно лице към момента на подаване на молбата за убежище, но навършва пълнолетие по време на процедурата по тази молба, да се позовава на тази разпоредба „без никакво ограничение във времето“, за да се събере със семейството си, заявлението за събиране на семейството трябва да бъде подадено в разумен срок. Съдът също така приема, че индикативна стойност за определянето на такъв разумен срок има подходът, възприет от законодателя на Съюза в сходния контекст на член 12, параграф 1, трета алинея от тази директива, поради което следва да се приеме, че при това положение заявлението за събиране на семейството на основание член 10, параграф 3, буква a) от посочената директива трябва по принцип да се подаде в тримесечен срок от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за „бежанец“.
34 Така от това решение следва, от една страна, че при такова положение заявлението за събиране на семейството трябва да бъде подадено в „разумен срок“ и че този срок започва да тече от датата, на която на съответното малолетно или непълнолетно лице е признат статут на бежанец. От друга страна, посоченият тримесечен срок има „индикативна стойност“ за определянето на такъв разумен срок, така че такова заявление „по принцип“ трябва да бъде подадено в такъв тримесечен срок. Това обаче не изключва възможността за адаптиране на този срок в конкретни случаи.
35 Всъщност трябва да се припомни, че разумният характер на срока не може да се определи чрез посочване на точен максимален срок, определен абстрактно, а трябва да се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от обстоятелствата по делото (вж. в този смисъл решение от 28 февруари 2013 г., Преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX‑II, EU:C:2013:134, т. 29 и 33).
36 В случая съмненията на запитващата юрисдикция са свързани с конкретните обстоятелства по делото в главното производство, които се състоят по-специално в това, че от една страна, този срок, който по принцип е тримесечен, вече е изтекъл към датата на постановяване на решение A и S, и от друга страна, че преди постановяването на това решение заявление за събиране на семейството, подадено от родителите на бежанец, навършил пълнолетие в хода на разглеждането на молбата му за убежище, не е могло да бъде уважено предвид практиката на висшите съдилища на съответната държава членка и на компетентните национални административни органи.
37 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата, когато прилагат правото на Съюза, държавите членки зачитат правата и спазват принципи, установени в нея, и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенции на Съюза.
38 Така съгласно постоянната съдебна практика държавите членки, и по-специално техните съдилища и компетентните национални органи, са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на текст от вторичното право, което би влязло в конфликт с основните права, защитавани от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2024 г., Landeshauptmann von Wien (Събиране на семейството с малолетен или непълнолетен бежанец), C‑560/20, EU:C:2024:96, т. 48 и цитираната съдебна практика).
39 Както вече е постановил Съдът, разпоредбите на Директива 2003/86 трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата, както впрочем това се установява и от текста на съображение 2 и на член 5, параграф 5 от тази директива, които задължават държавите членки да разглеждат заявленията за събиране на семейства в интерес на съответните деца и с грижата да се благоприятства семейният живот (решение от 30 януари 2024 г., Landeshauptmann von Wien (Събиране на семейството с малолетен или непълнолетен бежанец), C‑560/20, EU:C:2024:96, т. 50 и цитираната съдебна практика).
40 Това се отнася по-специално за член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86, който цели конкретно да насърчи събирането на непридружените малолетни или непълнолетни бежанци с техните родители, за да осигури по-голяма защита на тези малолетни или непълнолетни лица поради тяхната особена уязвимост, и който следователно е от особено значение за ефективното спазване на основните права, закрепени в член 7 и член 4, параграфи 2 и 3 от Хартата (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2024 г., Landeshauptmann von Wien (Събиране на семейството с малолетен или непълнолетен бежанец), C‑560/20, EU:C:2024:96, т. 51).
41 Следователно предвид значимостта на засегнатите интереси и за да се осигури събирането на непридружените малолетни или непълнолетни бежанци с родителите им, компетентните национални органи и съдилищата на държавите членки, които трябва да се произнесат по заявление за събиране на семейството, са длъжни да вземат предвид всички обстоятелства по конкретния случай, за да определят дали срокът, в който е подадено заявлението, е разумен. По-специално те следва да преценят дали такова заявление, дори когато е подадено след изтичането на срока, който по принцип е три месеца, считано от датата, на която малолетното или непълнолетно лице е признато за „бежанец“, все пак може да се счете за допустимо с оглед на всички конкретни обстоятелства, изтъкнати от заявителя и характеризиращи случая, с който са сезирани, и по-специално причините, довели до превишаването на този срок, и усилията, положени от кандидата за събиране на семейството или от членовете на неговото семейство.
42 В случая, на първо място, запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид обстоятелството, че фактите по главното производство са настъпили преди постановяването на решение A и S, в което Съдът за първи път приема, че заявление за събиране на семейството, подадено в ситуация, в която кандидатът за събиране на семейството е имал качеството на „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ към момента на подаване на молбата му за убежище, но е навършил пълнолетие в хода на процедурата по тази молба, трябва да бъде подадено в разумен срок, а именно по принцип в срок от три месеца от датата, на която малолетното или непълнолетно лице е признато за „бежанец“. Всъщност преди постановяването на това решение нито кандидатът за събиране на семейството, нито родителите му са могли да знаят за съществуването на такъв срок.
43 На второ място, тази юрисдикция трябва да вземе предвид обстоятелството, че родителите на кандидата за събиране на семейството, който към момента на подаване на молбата за убежище е бил непълнолетен, но е бил пълнолетен, когато е признат за бежанец, не са подали заявление за събиране на семейството веднага след това признаване, с мотива че този кандидат е бил информиран от компетентните национални органи, че такова заявление не може да бъде уважено по отношение на малолетно или непълнолетно лице, навършило пълнолетие в хода на процедурата за предоставяне на убежище, предвид практиката на германските върховни съдилища и на компетентните национали административни органи, която впрочем е потвърдена от германското правителство в хода на производството по настоящото дело.
44 На трето място, запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид факта, че синът на жалбоподателите в главното производство е поискал издаването на разрешение за пребиваване за родителите си с цел събиране на семейството на 24 април 2018 г., тоест само дванадесет дни след постановяването на решение A и S. Това обстоятелство може да представлява индиция за положената от жалбоподателите грижа за упражняване на правото на събиране на семейството, както и за тяхната добросъвестност.
45 С оглед на гореизложените съображения на преюдициалните въпроси следва да се отговори, че член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета страна, влязъл като „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ на територията на държава членка, навърши пълнолетие в хода на процедурата по разглеждане на молбата му за международна закрила и е признат за бежанец преди постановяването на решение A и S, заявлението на родителите му за събиране на семейството трябва да бъде подадено в разумен срок, считано от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за „бежанец“. Разумният характер на този срок трябва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай.
По съдебните разноски
46 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86/CE на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството
трябва да се тълкува в смисъл, че
когато гражданин на трета страна, влязъл като „непридружено малолетно или непълнолетно лице“ на територията на държава членка, навърши пълнолетие в хода на процедурата по разглеждане на молбата му за международна закрила и е признат за бежанец преди постановяването на решение от 12 април 2018 г., A и S (C‑550/16, EU:C:2018:248), заявлението на родителите му за събиране на семейството трябва да бъде подадено в разумен срок, считано от датата, на която съответното малолетно или непълнолетно лице е признато за „бежанец“. Разумният характер на този срок трябва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай.
Подписи
* Език на производството: немски.