<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-380/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0380</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:609">EU:C:2019:609</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑380/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">E.P. (Заплаха за обществения ред)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190711">11 юли 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑380/18</HT></P><P>Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid,</P><P>срещу</P><P>E. P.</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Контрол по границите, убежище и имиграция</KEYWORD><KEYWORD>Кодекс на Съюза за режима на движение през границите</KEYWORD><KEYWORD>Преминаване на външните граници и условия за влизане</KEYWORD><KEYWORD>Решение, с което се констатира прекратяването на законния престой поради наличие на заплаха за обществения ред</KEYWORD><KEYWORD>Решение за връщане на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Свобода на преценка на държавите членки</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Длъжни ли са националните органи, когато приемат решение, с което констатират, че условието за влизане на територията на Съюза, определено в член 6, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>КШГ<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">OB L 77, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ></P></NOTE>, не е или вече не е изпълнено, да преценят личното поведение на съответния гражданин на трета страна и да заключат, че е налице действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, или могат да се основат само на съмнението, че посоченият гражданин е извършил тежко престъпление? По същество това е смисълът на отправеното преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна рамка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В член 20, параграф 1 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от <DATE ISO="19850614">14 юни 1985 година</DATE> между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген на <DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>КПСШ<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="239" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2000">ОВ L 239, 2000 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 183.</P></NOTE>, изменена с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни<?PAGE NO="2"?> 2013 г.</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>За изменение на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, регламенти (ЕО) № 1683/95 и (ЕО) № 539/2001 на Съвета и регламенти (ЕО) № 767/2008 и (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 182, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>)</P></NOTE>, се предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>[ч]уждите граждани, за които няма изискване за притежаване на виза, могат свободно да се движат на територията на договарящите страни за период до 90 дни в рамките на всеки 180‑дневен период, считано от датата на първото влизане, при условие че отговарят на условията за влизане, които са посочени в член 5, параграф 1, букви a), в), г) и д)[от КПСШ]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Кодексът на шенгенските граници</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 6 от КШГ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>[г]раничният контрол е от интерес не само за държавата членка, на чиято външна граница той се извършва, но така също за всички държави членки, които са премахнали вътрешния граничен контрол. Граничният контрол трябва да помогне в борбата с незаконната имиграция и трафика на хора и да предотврати всяка заплаха за вътрешната сигурност на държавите членки, техния обществен ред, здравеопазване и международни отношения<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В съображение 27 от КШГ е предвидено, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>[в] съответствие с практиката на [Съда] всяка дерогация от основния принцип на свободно движение на хора трябва да се тълкува стриктно, а понятието за обществен ред предполага наличие на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от КШГ гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>При планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180‑дневен период, при което се отчита 180‑дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>да не са регистрирани в [Шенгенската информационна система (ШИС)] като лица, за които има сигнал за отказ за влизане;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>[да] не се смятат за лица, които могат да бъдат заплаха за обществения ред, националната сигурност, здравеопазването или международните отношения на някоя от държавите членки, по-специално да не са регистрирани в националните бази данни на държавите членки като лица, на които не се разрешава влизане на същите основания<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>E. P. е албански гражданин, който влиза на територията на Нидерландия като турист на <DATE ISO="20160422">22 април 2016 г.</DATE>, след като, по думите му, минава през Дания и Швеция. На <DATE ISO="20160518">18 май 2016 г.</DATE> той е заловен в жилище, в което се отглежда канабис, а впоследствие задържан до образуването на наказателно производство, преди да бъде предаден на миграционните полицейски органи. Тъй като на място са намерени големи количества наркотици, E. P. е заподозрян в извършване на наказуемо деяние, което нидерландското наказателно право квалифицира като тежко престъпление.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160519">19 май 2016 г.</DATE> Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдие и сигурност, Нидерландия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>държавният секретар<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), считайки, че E. P е престанал да отговаря на условията по член 6, параграф 1, буква д) от КШГ и че представлява заплаха за обществения ред, взема решение, с което му разпорежда да напусне територията на Съюза в срок от 28 дни. E. P. обжалва това решение пред Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Амстердам, Нидерландия), който с решение от <DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE> отменя решението за връщане и разпорежда на държавния секретар да се произнесе с ново решение. По-специално според Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Amsterdam (Хагски първоинстанционен съд, заседаващ в Амстердам) държавният секретар не е мотивирал надлежно становището си, че законният престой на E. P. в Нидерландия, основаващ се на освобождаване от задължение за притежаване на виза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>От Регламент (ЕС) № 1091/2010 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20101124">24 ноември 2010 година</DATE> за изменение на Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="329" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 329, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), всъщност следва, че албанските граждани са освободени от задължението да притежават виза, когато пресичат външните граници на Съюза.</P></NOTE>, е прекратен на основание член 6, параграф 1, буква д) от КШГ, тъй като E. P. вече се счита за заплаха за обществения ред в Нидерландия, бидейки заподозрян в нарушение на законодателството относно упойващите вещества. Според посочения съд, който се позовава на решения Zh. и O.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и N.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, държавният секретар трябвало да основе решението си на преценка на конкретния случай, за да провери дали личното поведение на E. P. представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, а не само на наличието на съмнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Държавният секретар подава въззивна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция. Той по-специално оспорва виждането, че изискването за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, е приложимо към решенията, издадени на основание член 6, параграф 1, буква д) от КШГ, с които се констатира, че дадено лице е престанало да отговаря на условията за влизане на територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) решава да спре производството и с акт за преюдициално запитване, постъпил в деловодството на Съда на <DATE ISO="20180611">11 юни 2018 г.</DATE>, да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] да се тълкува в смисъл, че решението, съгласно което законният престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на 180‑дневен период е прекратен, тъй като чужденецът е счетен за заплаха за обществения ред, трябва да се основава на обстоятелството, че личното поведение на съответния чужденец представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, какви са приложимите изисквания за мотивиране съгласно член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] по отношение на решението, че даден чужденец се счита за заплаха за обществения ред? Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която чужденец се счита за заплаха за обществения ред само поради безспорното обстоятелство, че е заподозрян в извършване на наказуемо деяние?<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В писмената фаза на производството пред Съда участват E. P., нидерландското, белгийското, германското правителство, Европейската комисия и Конфедерация Швейцария.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В проведеното на <DATE ISO="20190502">2 май 2019 г.</DATE> съдебно заседание са изслушани устните становища на нидерландското, белгийското и германското правителство, както и на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Най-напред искам да поясня, че ще разгледам заедно двата преюдициални въпроса, с които е сезиран Съдът, тъй като прочитът ми на втория въпрос показва, че той не се отнася до задължението за мотивиране като такова, а по-скоро приканва Съда да определи критериите, които трябва да ръководят преценката на националните органи при приемането на решение, с което констатират, че условията за законно влизане и законен престой на територията на Съюза вече не са изпълнени, тъй като съответното лице се счита за заплаха за обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Отговорът на така поставените на Съда въпроси налага да се изясни, на първо място, връзката между КШГ, КПСШ и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="348" PAGE.FIRST="98" DATE.PUB="2008">ОВ L 348, 2008 г., стр. 98</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>. На второ място, член 6, параграф 1, буква д) от КШГ трябва да се тълкува в зависимост от текста и контекста му, както и от целите, които се преследват с КШГ. Накрая, междинното заключение, до което ще стигна, трябва, на трето място, да се съпостави с изводите, които евентуално следва да се изведат от практиката на Съда относно изискването за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Връзката между КШГ, КПСШ и Директива 2008/115</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>С КШГ се установяват приложимите правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите — членки на Съюза, като се има предвид че след преминаването на тези граници движението между държавите членки се улеснява от липсата на граничен контрол по вътрешните граници<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. член 1 от КШГ.</P></NOTE>. Когато действат в приложното поле на КШГ, държавите членки съвсем естествено са длъжни да спазват основните права, гарантирани с правото на Съюза и съответно с Хартата на основните права на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В член 6, параграф 1 от КШГ се изброяват условията за влизане на граждани на трети страни на територията на Съюза за престой с максимална продължителност от 90 дни в рамките на период от 180 дни. Посочените граждани съответно трябва да притежават валиден пътен документ и евентуално валидна виза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. член 6, параграф 1, букви а) и б) от КШГ.</P></NOTE>. Освен това те трябва да обосноват целта и условията на планирания престой и да разполагат с достатъчно средства за издръжка, да не са регистрирани в ШИС като лица, за които има сигнал за отказ за влизане, и накрая, да не се считат за лица, които могат да бъдат заплаха за обществения ред<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. член 6, параграф 1, букви в), г) и д) от КШГ.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Макар преюдициалните въпроси да се отнасят до член 6, параграф 1 от КШГ и до възможността държавите членки да откажат <HT TYPE="ITALIC">влизането</HT> на своя територия, ако съответното лице представлява заплаха за обществения ред, в случая трябва да се констатира, че не става дума за решение, с което се отказва влизането на E. P., тъй като същият вече се намира на нидерландска територия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Всъщност подобно положение се урежда по-скоро с член 20, параграф 1 от КПСШ, изменена с Регламент № 610/2013, в който се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>[ч]уждите граждани, за които няма изискване за притежаване на виза, могат свободно да се движат на територията на договарящите страни за период до 90 дни в рамките на всеки 180‑дневен период, считано от датата на първото влизане, при условие че отговарят на условията за влизане, които са посочени в член 5, параграф 1, букви a), в), г) и д)[от КПСШ]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. В буква д) пък се налага изискване съответното лице да не се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>счита за лице, което може да бъде заплаха за обществения ред[…] на някоя от договарящите страни<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, и следователно възпроизвежда условието по член 6, параграф 1, буква д) от КШГ. От това следва, че условията за първото влизане са също така условията, които трябва да са изпълнени по време на престоя. Съответно, когато по време на престоя си гражданинът на трета страна престане да отговаря на тези условия за влизане, престоят му на територията на Съюза става незаконен, както е видно и от член 3, точка 2 от Директива 2008/115<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Нека припомня, че член 5 от КШГ в редакцията му от 2006 г. съответства на настоящия член 6 от КШГ от 2016 г.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>След като E. P. престава да отговаря на условията за законно влизане и законен престой, нидерландските органи трябва да приемат решение за връщане<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. член 6, параграф 1 от Директива 2008/115.</P></NOTE>. Съгласно Директива 2008/115 решение за прекратяване на законния престой може да бъде прието заедно с решение за връщане, при спазване на процедурните гаранции, предвидени в посочената директива<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. член 6, параграф 6 от Директива 2008/115.</P></NOTE>. Ето защо считам, че решението от <DATE ISO="20160519">19 май 2016 г.</DATE>, което е предмет на главното производство, трябва да се разбира като решение, с което нидерландските органи констатират прекратяването на законния престой и заедно с това разпореждат връщането на E. P. То съответно се основава едновременно на КПСШ, косвено на КШГ и на Директива 2008/115<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>решение за връщане<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> в член 3, точка 4 от Директива 2008/115.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В решението за връщане трябва писмено да се посочват подкрепящите го фактически и правни основания и да се съдържа информация относно съществуващите правни средства за защита<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. член 12, параграф 1 от Директива 2008/115.</P></NOTE>. Информацията относно фактическите основания може да бъде ограничена, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>когато националното право позволява ограничаване на правото на информация, по-конкретно […] с оглед предотвратяването, разследването, разкриването и санкционирането на престъпления<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Член 12, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/115.</P></NOTE>. Тъй като с решението за връщане се констатира незаконосъобразността на престоя и тъй като съгласно член 20 от КПСШ тази незаконосъобразност произтича от неизпълнението на едно от условията, посочени в член 5 от КПСШ и възпроизведени в член 6 от КШГ, в посоченото решение нидерландските органи трябва да обяснят кое е условието, на което се е оказало, че E. P. е престанал да отговаря.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С оглед на това държавният секретар счита, че E. P. вече представлява заплаха за обществения ред в Нидерландия, тъй като е заподозрян в нарушение на нидерландското законодателство относно упойващите вещества<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. т. 6 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Поради тази причина той е счетен за заплаха за обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Впрочем целият въпрос в случая е дали държавният секретар може да стигне до това заключение само въз основа на съмнението за извършено тежко престъпление, или е длъжен да основе решението си на преценката на личното поведение на E. P. като представляващо действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че случаят може да е такъв с оглед на практиката на Съда, развита — а след това разширена — по-специално при тълкуването на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56. Вж. по-специално член 27 от посочената директива.</P></NOTE>. Преди да пристъпя към анализа на тази съдебна практика, нека се върна най-напред на текста, контекста и целите, преследвани с член 6, параграф 1, буква д) от КШГ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Съображението, свързано с обществения ред, в КШГ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Както вече посочих, член 6 от КШГ е тясно свързан с член 20 от КПСШ, който на свой ред препраща към член 5 от КПСШ. Съображението, свързано с обществения ред, не може да се тълкува различно в контекста на КШГ и в този на КПСШ. Впрочем, тъй като при разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали са изпълнени условията за по член 6, параграф 1, буква а) и букви в)—д) от КШГ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. член 21 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="243" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 243, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Визовият кодекс<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>).</P></NOTE> и консулството е длъжно да се увери, че кандидатът не се счита за заплаха за обществения ред<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. член 21, параграф 3, буква г) от Визовия кодекс.</P></NOTE>, съображението, свързано с обществения ред, следва да бъде определено по един и същ начин за целите както на КПСШ, така и на КШГ и на Визовия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> обаче не е определено нито в КПСШ, нито в КШГ. Макар в съображение 27 от КШГ действително да се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>понятието за обществен ред предполага наличие на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, изискване за наличие на такава заплаха има при <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>дерогация от основния принцип на свободно движение на хора<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>При проверките, които се изискват от КШГ, се взема предвид разликата между лицата от гледна точка на техния статут, тъй като в член 8, параграф 6 от КШГ се предвижда, че посочените проверки на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза, се извършват в съответствие с Директива 2004/38/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>От гледна точка на буквалното тълкуване следва да се отбележи, че член 6, параграф 1, буква д) от КШГ не съдържа изрично отбелязване на изискването за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. В него не се уточнява степента на заплахата, нито заплахата се свежда до положение, при което на опасност е изложен основен обществен интерес. Впрочем текстът му е формулиран чрез отрицание, тъй като лицето <HT TYPE="ITALIC">не трябва да се смята</HT> за заплаха за обществения ред. Подобна формулировка, изглежда, дава по-голяма свобода на действие на държавите членки, когато трябва да преценяват липсата на заплаха за обществения ред<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. във връзка с подобна формулировка заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abcur</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑544/13 и C‑545/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:136">EU:C:2015:136</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно от гледна точка на текста условието, отнасящо се до липсата на заплаха за обществения ред, по член 6 от КШГ изглежда доста отдалечено от формулировката на член 27 от Директива 2004/38.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>От гледна точка на контекста и на целта, преследвана с член 6 от КШГ, бих искал да припомня, че с него се уреждат условията за влизане на граждани на трети страни, които желаят да пребивават краткосрочно на територията на Съюза, без да е необходимо престоят им да е мотивиран с конкретна причина. Изпълнението на тези условия по принцип се проверява при издаването на визата, ако такава се изисква, или при преминаването на външните граници<?PAGE NO="7"?> на Съюза. В съображение 6 от КШГ се припомня, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>[г]раничният контрол е от интерес не само за държавата членка, на чиято външна граница той се извършва, но така също за всички държави членки, които са премахнали вътрешния граничен контрол<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Освен това член 6 от КШГ се прилага за граждани на трети страни, които по принцип нямат връзка с територията на Съюза и за които Съдът постановява, че не се ползват с основно право на влизане или пребиваване на територията на определена държава<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060627">27 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:429">EU:C:2006:429</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>На този етап от анализа по нищо не личи законодателят на Съюза да е имал намерение да стесни пределите на свободата на преценка на националните органи при вземане на решение, с което се отказва влизането на гражданин на трета страна или се констатира прекратяването на законния престой на територията на Съюза поради наличие на заплаха за обществения ред, до степен да изисква подобно решение да се основава на личното поведение на посочения гражданин, което трябва да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Това може да се обясни и с практически съображения. Всъщност, когато органите проверяват изпълнението на условията за влизане, изброени в член 6 от КШГ — било при преминаването на външните граници на Съюза, било при издаването на виза — те разполагат с ограничена информация за съответното лице. Различните правителства, изразили становища в хода на настоящото преюдициално производство, изтъкват на няколко пъти този довод, който трябва да призная, че споделям. В крайна сметка това важи и за проверките, които националните органи извършват, за да установят дали по време на престоя си на територията на Съюза гражданинът на трета страна е престанал да отговаря на условията за влизане. Що се отнася до конкретния случай на E. P., като се изключи твърдението за извършено тежко престъпление, държавният секретар не е разполагал с допълнителна информация, годна да му позволи да определи личното поведение на E. P. Той обаче сравнително спешно е трябвало да вземе решение, което е щяло да ангажира съответните държави членки, въз основа на относително ограничени сведения. Всъщност националните органи не разполагат с достатъчно информация за гражданите на трети страни, желаещи да осъществят краткосрочен престой в Съюза, още повече когато престоят им в него не е обвързан със задължение за притежаване на виза. Изискването посочените органи да основат решението си на систематична и прецизна преценка на личното поведение на съответното лице и задължаването им да докажат наличието на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес, могат да ги изправят пред предизвикателство, с което тези органи да не могат да се справят, като ги лишат от възможността да приемат отрицателни решения и в крайна сметка като изложат на потенциална опасност сигурността на пространството без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на лица<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. съображение 2 от КШГ.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Следователно при тези специфични обстоятелства на националните органи трябва да се признае широка свобода на преценка, подобна на тази, която Съдът им признава в решение Koushaki<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> във връзка с Визовия кодекс. В това решение той постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>преценката на индивидуалното положение на кандидата за виза, която се извършва, за да се установи дали дадено основание за отказ не препятства искането му, предполага извършването на комплексни оценки, основани по-специално на личността на този кандидат, на интеграцията му в държавата на неговото местоживеене, на политическата, социалната и икономическата ситуация в тази държава, както и на <HT TYPE="ITALIC">евентуалната заплаха, която той може да представлява, за обществения ред</HT> […]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koushkaki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. По-нататък Съдът уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>[п]одобни комплексни оценки предполагат необходимостта да се съставят прогнози относно предсказуемото поведение на посочения кандидат и по-специално следва да се основават на задълбочени познания относно<?PAGE NO="8"?> държавата на неговото местоживеене, както и на анализ на различни документи<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koushkaki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той изтъква и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>проверката от страна на компетентните органи на държавата членка, сезирана със заявление за издаване на единна виза, трябва да бъде извършвана възможно най-внимателно, тъй като с евентуалното издаване на единна виза се позволява на кандидата да влиза на територията на държавите членки при спазване на ограниченията, регламентирани с [КШГ]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koushkaki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът съответно признава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>широка свобода на преценка, що се отнася до условията за прилагане член 32, параграф 1 и член 35, параграф 6 от този кодекс, както и що се отнася до преценката на релевантните факти, за да може да се установи дали посочените в тези разпоредби основания препятстват издаването на заявената виза<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koushkaki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Впрочем в член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс се въвежда условието относно липсата на заплаха за обществения ред. От това напълно логично следва, че Съдът трябва да признае също сложността на оценките, които трябва да се извършат във връзка с изброените в член 6 от КШГ условия за законно влизане и законен престой, и поради това да признае широка свобода на преценка на националните органи, която съответно не може да бъде сведена до изискването за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Ще добавя още, че Съдът разширява разрешението, възприето в решение Koushkaki<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в решение Fahimian<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което се отнася до условията за влизане на граждани на трети страна с цел обучение, и по-конкретно до разпоредба, чийто текст е подобен на текста на член 6, параграф 1, буква д) от КШГ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>А именно член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2004/114/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20041213">13 декември 2004 година</DATE> относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="375" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2004">ОВ L 375, 2004 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 94).</P></NOTE>. В това решение е трябвало да се определи дали държава членка може да откаже влизане на иранска гражданка, подала заявление за издаване на виза с цел образование в Германия, по съображения, свързани с обществената сигурност, без непременно да основава решението си на личното поведение на съответното лице и на действителната, настояща и достатъчно сериозна заплаха за определен основен обществен интерес, която се предполага, че представлява посоченото поведение. Съдът приема, че това може да стане по две основни причини: най-напред, тъй като в едно от съображенията на въпросната Директива 2004/114 се предвижда, че заплахата може да е само потенциална<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fahimian</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>; по-нататък, тъй като преценката на индивидуалното положение на кандидата за виза предполага извършването на комплексни оценки от страна на органите, поради което компетентните национални органи трябва да разполагат с широка свобода на преценка на релевантните факти<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fahimian</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Отделно от тази съдебна практика, която Съдът ползотворно би могъл да използва за отправна точка, тълкуването на условието за влизане по член 6, параграф 1, буква д) от КШГ не трябва да противоречи на останалите условия за влизане. В това отношение ще отбележа, че съгласно член 6, параграф 1, буква г) от КШГ гражданин на трета страна, който желае да влезе на територията на Съюза, не трябва да е регистриран в ШИС като лице, за което има сигнал за отказ за влизане. Критериите за въвеждане на подобен сигнал са определени в Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061220">20 декември 2006 година</DATE> за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="381" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2006">ОВ L 381, 2006 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 76.</P></NOTE>. В член 24, параграф 1 от посочения регламент се посочва, най-напред, че сигналът трябва да почива на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>индивидуална оценка<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Освен това сигнал може да бъде въведен в ШИС, когато решението се основава на заплахата за обществения ред, която може да<?PAGE NO="9"?> представлява присъствието на даден гражданин на трета страна на територията на държава членка. В същия регламент се предвижда, че това може да се случи, когато посоченият гражданин е осъден на повече от една година лишаване от свобода или когато <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>има сериозни основания да се счита, че е извършил сериозно престъпление или […] има ясни сведения, указващи за намерения от негова страна да извърши престъпление на територията на държава членка<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Член 24, параграф 2, буква б) от Регламент № 1987/2006.</P></NOTE>. Тук законодателят на Съюза ясно посочва, че дори само съмнението за извършване на наказуемо деяние може да обоснове наличието на заплаха за обществения ред и не обвързва наличието на подобна заплаха с изискването за действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. Според мен понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> в контекста на КШГ трябва да има същия смисъл както във връзка с условието за влизане по член 6, параграф 1, буква г) от КШГ, така и във връзка с условието за влизане, въведено с член 6, параграф 1, буква д) от КШГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Макар да считам, че изискването, произтичащо от член 27 от Директива 2004/38, не може да се приложи систематично към всички актове от вторичното право, които съдържат разпоредба, позволяваща позоваване на съображения, свързани с обществения ред, и че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> трябва да се тълкува с оглед на нормативната среда, в която е поставено, съображенията, които току-що представих, подкрепят схващането, че на националните органи трябва да се признае широка свобода на преценка, когато приемат решение, с което се констатира, че условието за влизане, свързано с липсата на заплаха за обществения ред, не е изпълнено или вече не е изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Остава обаче да се провери дали това заключение не е или не може да бъде поставено под въпрос с оглед на практиката на Съда, предизвикала съмненията на запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Изискването за настояща, действителна и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, при наличието на съмнение за наказуемо деяние или на осъдителна присъда в практиката на Съда</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Представяне на практиката на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В решение Bouchereau<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът за първи път постановява, че наличието на осъдителна присъда може да се използва за въвеждането на ограничение на свободното движение на граждани на държавите членки по съображения, свързани с обществения ред, само доколкото обстоятелствата, довели до тази присъда, ясно показват, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>е налице лично поведение, представляващо настояща заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Подобно изискване вече е било установено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19751028">28 октомври 1975 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rutili</NAME.CASE> (<NO.CASE>36/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1975:137">EU:C:1975:137</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) във връзка с решение, с което се ограничава свободата на движение на италиански гражданин във Франция заради неговата политическа и профсъюзна дейност (вж. по-специално точка 28 от това решение).</P></NOTE>. Той съответно добавя, че макар <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>по принцип констатирането на заплаха от такова естество да предполага, че у съответното лице е налице склонност към такова поведение и в бъдеще, също така е възможно миналото поведение само по себе си да отговаря на условията за подобна заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което националните съдилища трябва да проверят, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>като вземат предвид специфичното правно положение на лицата, за които се прилага правото на Общността, и основополагащия характер на принципа на свободното движение на хора<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Преди това Съдът посочва, че директивата, която е приканен да тълкува и която е замислена за координиране на националните правни уредби относно миграционните полицейски органи, има за цел да защити гражданите на<?PAGE NO="10"?> държавите членки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>от упражняване на правомощията, произтичащи от изключението във връзка с ограниченията, обосновани със съображения за опазване на обществения ред, […] което упражняване би надхвърлило потребностите, обосноваващи изключение от основния принцип на свободно движение на хора<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bouchereau</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Следователно изискването решение, с което се дерогира основна свобода, да се основава на личното поведение на засегнатото лице, представляващо действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, е развито първоначално в контекста на свободното движение на хора, след което е потвърдено<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Сред изобилната съдебна практика вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orfanopoulos и Oliveri</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑482/01 и C‑493/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:262">EU:C:2004:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, преди да бъде кодифицирано, както е известно, в Директива 2004/38<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. по-специално член 27, параграф 2 от Директива 2004/38.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Съдът обаче на няколко пъти разширява прилагането на това изискване към области, чиято връзка със свободното движение на гражданите на Съюза не е толкова пряка или изцяло липсва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Така в решение Комисия/Испания<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът постановява, че държава членка не е изпълнила задълженията си, произтичащи от същата директива като тълкуваната в решение Bouchereau<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>, тъй като е отказала на гражданин на трета страна, съпруг на гражданин на Съюза, да влезе на територията на Съюза единствено въз основа на обстоятелството, че за посочения гражданин е въведен сигнал в ШИС. След като припомня, че изключението, свързано с обществения ред, представлява дерогация от основния принцип на свободно движение на хора и трябва да се тълкува стриктно, без да може да се определя едностранно от държавите членки<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът постановява, че използването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> от страна на национален орган <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/><HT TYPE="ITALIC">във всеки случай</HT> предполага, освен смущаването на обществения ред, каквото е всяко нарушение на закона, да е налице и действителна и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Освен това в същото решение Съдът прави връзка между стриктното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> и защитата на правото на гражданите на Съюза на зачитане на семейния им живот<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При тези обстоятелства на гражданин на трета страна, съпруг на гражданин на Съюза, може да бъде отказано влизане само ако сигналът в ШИС е потвърден с информация, позволяваща да се констатира, че присъствието на посочения гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:74">EU:C:2006:74</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>. Вж. също т. 55).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Впрочем в решение Zh. и O.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът постановява във връзка с член 7, параграф 4 от Директива 2008/115, където се предвижда възможност държавите членки да съкратят срока за доброволно напускане, когато съответното лице представлява опасност за обществения ред, че последното понятие трябва да се преценява във всеки отделен случай, за да се провери дали личното поведение на съответния гражданин на трета страна представлява действителна и настояща опасност за обществения ред<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и O.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Като изключва всяка практика, почиваща на общи съображения или на каквато и да било презумпция, Съдът постановява, че обстоятелството, че такъв гражданин <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>е заподозрян или осъден за извършено деяние, което съгласно националното право е наказуемо като престъпление, <HT TYPE="ITALIC">само по себе си</HT> няма как да обоснове считането на този гражданин за опасност за обществения ред по смисъла на член 7, параграф 4 от Директива<?PAGE NO="11"?> 2008/115<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и O.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Когато обаче е налице осъдителна присъда, държавата членка може да констатира, че съществува опасност за обществения ред, ако тази присъда, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>взета <HT TYPE="ITALIC">заедно с други обстоятелства</HT> относно положението на съответното лице, обосновава такава констатация<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и O.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. В същия ред от мисли самото подозрение, че такъв гражданин е извършил престъпление, може, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>заедно с други обстоятелства, свързани с конкретния случай<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и O.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, да обоснове констатиране на опасност за обществения ред, пак по смисъла на съответната разпоредба. С това Съдът припомня, че държавите членки по същество са свободни да определят изискванията относно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> според националните си нужди<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и O.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този контекст прилагането на разрешението, произтичащо от решение Bouchereau<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, не изглежда оправдано нито с дерогацията от правото на свободно движение на гражданите на Съюза, нито с правото им на събиране на семейството, а с обстоятелството, че с Директива 2008/115 се въвежда дерогация от задължение — а именно да се предвиди подходящ срок за доброволно напускане — замислено с цел да се гарантира зачитането на основните права на гражданите на трети страни при извеждането им от Съюза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и O.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180116">16 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑240/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:8">EU:C:2018:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът потвърждава позицията си относно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> в Директива 2008/115.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>По-нататък, в решение N.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В това дело жалбоподателят в главното производство е осъждан 21 пъти между 1999 г. и 2015 г. за различни наказуеми деяния.</P></NOTE> Съдът припомня своята вече установена практика относно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, която във всички случаи изисква, освен смущаване на обществения ред, каквото е нарушението на закона, да е налице действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. т. 65 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за да я приложи в контекста на тълкуването на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="96" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 96</REF.DOC.OJ>. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), се отнася по-специално до член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33.</P></NOTE>. Налагане или продължаване на мярката задържане на кандидат за международна закрила по съображения, свързани с обществения ред, съответно е оправдано <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>само ако личното му поведение представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този случай именно поради извънредния характер на задържането, което се прилага само като крайна мярка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът решава, че е необходимо строго очертаване на пределите на признатото на националните органи правомощие<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Приканен в решение T.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> да тълкува съображението, свързано с обществения ред, в контекста на Директива 2004/83/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2004">ОВ L 304, 2004 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).</P></NOTE>, след като отбелязва, че посочената директива не съдържа определение за обществен ред, Съдът припомня тълкуването, което вече е дал на това понятие в контекста на Директива 2004/38. Въпреки че тези две директиви преследват различни цели, Съдът постановява, че съдебната практика, развита във връзка с последната, е релевантна в случая, тъй като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>защитата на основните интереси на дадено общество не може да има различен обхват в зависимост от правното качество на лицето, което нарушава тези интереси<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.<?PAGE NO="12"?> По-нататък Съдът постановява, че за да лиши бежанец от разрешението му за пребиваване по съображения, свързани с обществения ред, национален орган не може да се позове само на подкрепата му за терористична организация, тъй като в такъв случай посоченият орган не извършва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>индивидуална преценка на конкретни факти<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>T.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Спецификите на разглеждания случай като пречка за прилагане на разрешението, произтичащо от решение Bouchereau</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Що се отнася до настоящото преюдициално запитване, считам, че освен съображенията, развити в точки 23—32 от настоящото заключение, особеностите по случая също са довод срещу безкрайното — съгласно използвания от Комисията израз — прилагане на разрешението, произтичащо от решение Bouchereau<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и срещу изискването националните органи да основат решението си, с което констатират, че гражданин на трета страна е престанал да отговаря на условията за законен престой по съображения, свързани с обществения ред, на преценка на личното поведение на посочения гражданин, което непременно трябва да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>E. P. не е гражданин на Съюза. Влизането, а след това и престоят му в Съюза нямат връзка с друг гражданин на Съюза или с хипотеза на събиране на семейството с гражданин на трета страна, дългосрочно пребиваващ на територията на Съюза. Разглежданото в главното производство решение, доколкото с него се констатира прекратяването на законния престой, не представлява засягане на основно право до степен, която би създала необходимост от прилагане на разрешението, произтичащо от решение Bouchereau<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, какъвто именно е случаят в решение N.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тъй като непосредствената правна последица от тази констатация е предсрочното прекратяване на престоя, който първоначално във всички случаи е бил краткосрочен. Констатацията на органите действително е придружена с разпореждане за връщане, но за това е определен срок от 28 дни, при положение че Директива 2008/115 предвижда максимален разумен срок от 30 дни<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. член 7, параграф 1 от Директива 2008/115.</P></NOTE>. Впрочем това обстоятелство разграничава случая на E. P. от случая по дело Zh. и O.<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Накрая, логиката в основата на съдебната практика по случая Bouchereau<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771027">27 октомври 1977 г.</DATE> (<NO.CASE>30/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:172">EU:C:1977:172</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и последващите ѝ развития във връзка със свободното движение на хора е доста чужда на съображенията, които уреждат КШГ, КПСШ или пък Визовия кодекс. Колкото по-затвърдено се окаже правното положение (интеграция на гражданина на Съюза или на гражданина на трета страна в приемащата държава членка, развитие на семейния живот), толкова по-голяма трябва да е закрилата срещу извеждане и толкова по-високи ще са изискванията към националните органи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Това се обосновава и с въпроса за наличието на информация, който е тясно свързан с продължителността на въпросното правно положение.</P></NOTE>. Гражданин на трета страна, който краткосрочно престоява на територията на Съюза, не може да се позовава на подобни обстоятелства.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Без да се изисква от националните органи да основат решението си за отказ за влизане или за незаконен престой с личното поведение на съответния гражданин на трета страна, което да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес, и макар да им се признава широка свобода на преценка, пределите на последната все пак трябва да бъдат очертани чрез минимален брой гаранции.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Очертаване на пределите на широката свобода на преценка на държавите членки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Най-напред, член 14, параграф 2 от КШГ задължава органите на държавите членки да откажат влизането, когато условията по член 6 от КШГ не са изпълнени, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>въз основа на аргументирано решение, което посочва точните причини за отказа<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. Предвид паралела, който съществува между условията за влизане и условията за законен краткосрочен престой, тази разпоредба се прилага по аналогия към решенията, с които се констатира незаконосъобразността на този престой.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>По-нататък — и може би най-вече — целият КШГ очевидно и както припомних по-горе е поставен под знака на основните права и на принципа на пропорционалност<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. по-специално членове 4 и 7 от КШГ.</P></NOTE>. Както посочва Комисията, последният няма да се счете за спазен, ако единственото съмнение, на което националните органи се основават, за да констатират прекратяването на законния престой, е например съмнение за нарушение на правилата за движение по пътищата. Проверката за спазване на принципа на пропорционалност в крайна сметка трябва да се извърши от националната юрисдикция. Ето защо само ще посоча, че трябва да бъдат взети предвид условията, при които е възникнало съмнението. В случая на E. P. по всяка вероятност става дума за случай на заварено престъпление. Това съответно е един вид засилено съмнение, което по принцип отдалечава възможността за произволно задържане и обвинение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства считам, че член 6, параграф 1, буква д) от КШГ във връзка с член 20 от КПСШ трябва да се тълкува в смисъл, че за да констатират незаконосъобразността на престоя на гражданин на трета страна, националните органи, които разполагат с широка свобода на преценка, не са длъжни да основат решението си на личното поведение на този гражданин, което трябва да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес. Освен това той трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип заплаха за обществения ред може да произтича само от наличието на сериозно съмнение, че съответният гражданин на трета страна е извършил наказуемо деяние. Въпреки това, когато упражняват широката си свобода на преценка, посочените органи са длъжни да основат решението си на конкретни факти и да зачитат принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Предвид всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) във връзка с член 20 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от <DATE ISO="19850614">14 юни 1985 година</DATE> между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписана в Шенген на <DATE ISO="19900619">19 юни 1990 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че за да констатират<?PAGE NO="14"?> незаконосъобразността на престоя на гражданин на трета страна, националните органи, които разполагат с широка свобода на преценка, не са длъжни да основат решението си на личното поведение на този гражданин, което трябва да представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен обществен интерес.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) 2016/399 във връзка с член 20 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген трябва да се тълкува в смисъл, че по принцип заплаха за обществения ред може да произтича само от наличието на сериозно съмнение, че съответният гражданин на трета страна е извършил наказуемо деяние. Въпреки това, когато упражняват широката си свобода на преценка, националните органи са длъжни да основат решението си на конкретни факти и да зачитат принципа на пропорционалност.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>