|
Официален вестник |
BG Серия L |
|
2024/1722 |
19.6.2024 |
ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2024/1722 НА КОМИСИЯТА
от 17 юни 2024 година
за определяне на насоки за тълкуването на член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целите за енергийна ефективност и националния принос
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
С Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (1) се въвежда изискване за постигане на водещата цел от поне 32,5 % икономии на енергия на равнището на Съюза до 2030 г. |
|
(2) |
Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета (2) беше приета на 13 септември 2023 г. С нея се преработва Директива 2012/27/ЕС, като някои от разпоредбите ѝ се запазват непроменени и същевременно се въвеждат някои нови изисквания. По-специално с нея значително се повиши равнището на амбиция за 2030 г. по отношение на енергийната ефективност, включително по отношение на целите на Съюза за 2030 г. за енергийна ефективност и национални приноси. |
|
(3) |
С Директива (ЕС) 2023/1791 се поставя цел Съюзът да потребява поне 11,7 % по-малко енергия до 2030 г. в сравнение с прогнозираното енергийно потребление за 2030 г. въз основа на базовия сценарий на ЕС за 2020 г., което е 1 124 млн.т.н.е. за потребление на енергия от първични източници и 864 млн.т.н.е за крайно енергийно потребление. Това се изразява в ориентировъчна цел относно потреблението на енергия от първични източници от 992,5 милиона тона нефтен еквивалент (млн.т.н.е.) и задължителната цел относно крайното енергийно потребление от 763 млн.т.н.е. на равнището на Съюза до 2030 г. |
|
(4) |
За да може Съюзът да постигне крайната цел до 2030 г., до юни 2024 г. като част от своя национален план в областта на енергетиката и климата всяка държава членка следва да уведоми за ориентировъчна национална цел за своето крайно енергийно потребление за 2030 г., заедно с ориентировъчна крива за нейното постигане. |
|
(5) |
В приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 се въвежда формула за изчисляване по справедлив и прозрачен начин на ориентировъчните национални приноси за всички държави членки както за първичното, така и за крайното енергийно потребление. Във формулата се вземат предвид ранните усилия на държавата членка, благосъстоянието, енергоемкостта и потенциалът за икономии на енергия. |
|
(6) |
От Директива (ЕС) 2023/1791 следва, че държавите членки притежават пълна гъвкавост по отношение на начина на изчисляване на националния принос. В съответствие с член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1791 обаче те трябва да гарантират, че техният национален принос в млн.т.н.е. не надвишава 2,5 % от това, което би се получило като резултат от формулата от приложение I. Във всеки случай държавите членки следва да предоставят описание на това как са изчислили тази цел и какви данни са използвани за това. |
|
(7) |
С цел да се гарантира постигането на целите на Съюза за енергийна ефективност до 2030 г., с Директива (ЕС) 2023/1791 се укрепват механизмите за управление, които бяха въведени с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (3). С Директива (ЕС) 2023/1791 се въвежда механизъм във връзка с недостига при изпълнението на амбицията за целта за крайното енергийно потребление, който ще се задейства, в случай че сумата от съобщените от държавите членки цели не отговаря на задължителната цел на Съюза. Накрая, с нея се въвежда механизъм за преодоляване на разликите, който ще се използва с цел да се поиска от държавите членки да разработят и уведомят за нови мерки, ако се отклонят от кривата си към целта си за крайното енергийно потребление за 2030 г. |
|
(8) |
Въвеждането на формулата от приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 и механизмите за управление не ограничават гъвкавостта на държавите членки за вземане на решение относно целите, които ще определят, или начините за тяхното постигане. Тези механизми обаче гарантират, че всички държави членки ще положат съответен дял от усилията си за постигане на колективната задължителна цел на равнището на Съюза за крайното енергийно потребление и, доколкото е възможно, на колективната ориентировъчна цел на равнището на Съюза за потреблението на енергия от първични източници. |
|
(9) |
Държавите членки могат да изберат по своя преценка най-подходящия за техните национални обстоятелства начин на транспониране и прилагане на изискванията по отношение на енергийните услуги. В този контекст би било препоръчително съответните разпоредби на Директива (ЕС) 2023/1791 да се тълкуват по последователен начин, което би допринесло за съгласувано разбиране на Директива (ЕС) 2023/1791 в държавите членки, докато подготвят своите мерки за транспониране. |
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:
При транспонирането на член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 в своето национално законодателство държавите членки следва да се водят от насоките за тълкуване в приложението към настоящата препоръка.
Съставено в Брюксел на 17 юни 2024 година.
За Комисията
Kadri SIMSON
Член на Комисията
(1) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (OB L 315, 14.11.2012 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2012/27/oj).
(2) Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст) (ОВ L 231, 20.9.2023 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2023/1791/oj).
(3) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2018/1999/oj).
ПРИЛОЖЕНИЕ
1. ВЪВЕДЕНИЕ
С настоящите насоки се предоставя ръководство за държавите членки за начина на тълкуване на член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 при транспонирането му в националното им законодателство.
В сравнение с Директива 2012/27/ЕС, с Директива (ЕС) 2023/1791 се въвеждат редица нови разпоредби:
|
— |
формула (член 4, параграф 2), която може да се използва за определяне на ориентировъчния национален принос (приложение I). Националните приноси не следва да се отклоняват с повече от 2,5 % спрямо резултата от тази формула; |
|
— |
актуализиран базов сценарий (член 4, параграф 1), който се основава на базовия сценарий за 2020 г.; |
|
— |
механизъм във връзка с недостига при изпълнението на амбицията (член 4, параграф 5), който да се използва в случай, че сумата от националните приноси на всички държави членки не е равна на целта на Съюза за крайно енергийно потребление (КЕП); |
|
— |
осигуряване на механизъм за преодоляване на разликите (член 4, параграф 6), който ще се прилага, ако не е отбелязан достатъчен напредък към постигане на приносите за енергийна ефективност; |
|
— |
ново определение за КЕП (член 2, параграф 6), което е в съответствие с новата методика на Евростат за изчисляване на КЕП, но се запазва предишният обхват, от който се изключва енергията от околната среда и се включва енергийното потребление в международното въздухоплаване. |
Обвързващото тълкуване на законодателството на Съюза обаче е от изключителната компетенция на Съда на Европейския съюз.
2. ПРАВЕН КОНТЕКСТ И КОНТЕКСТ НА ПОЛИТИКАТА
Като определя общата задължителна цел на Съюза за енергийна ефективност, член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 е тясно свързан с други членове от Директива (ЕС) 2023/1791, които допринасят за тази цел.
Освен това член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 се основава на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (1) се отнася до:
|
— |
проектите на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК); |
|
— |
актуализацията на интегрирания НПЕК; |
|
— |
интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата (НДНЕК); |
|
— |
оценката на напредъка за постигане на националните цели, конкретни цели и принос. |
Накрая, с Регламент (ЕО) 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) относно статистиката за енергийния сектор се формира основата за годишното отчитане на първичното енергийно потребление и крайното потребление на енергия от държавите членки.
3. КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ В НАСТОЯЩИТЕ НАСОКИ
Следните ключови термини са най-подходящи в контекста на тълкуването на обхвата на задълженията по член 4.
Първичното енергийно потребление
„Първично енергийно потребление“ или „ПЕП“ се определя в член 2, точка 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 като означава брутното количество налична енергия, с изключение на международната морска бункеровка, крайното неенергийно потребление и енергията от околната среда.
Крайно енергийно потребление
„Крайно енергийно потребление“ или „КЕП“ се определя в член 2, точка 6 от Директива (ЕС) 2023/1791 като означава цялата енергия, доставяна на промишлеността, транспорта, включително потреблението на енергия в международното въздухоплаване, домакинствата, публичните и частните услуги, селското стопанство, горското и рибното стопанство и други сектори на крайното потребление, с изключение на потреблението на енергия от международната морска бункеровка, енергията от околната среда и доставките за сектора на преобразуване и сектора на енергетиката, както и загубите при пренос и разпределение съгласно определенията в приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008.
Енергия от околната среда
„Енергия от околната среда“ се определя в член 2, точка 7 от Директива (ЕС) 2023/1791 като означава енергия от околната среда съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива (ЕС) 2018/2001.
Енергийна ефективност
„Енергийна ефективност“ се определя в член 2, точка 8 от Директива (ЕС) 2023/1791 като означава съотношението между изходното количество на дейност, услуга, стока или енергия спрямо вложеното количество енергия.
Икономии на енергия
„Икономии на енергия“ се определя в член 2, точка 9 от Директива (ЕС) 2023/1791 като означава количеството спестена енергия, определено чрез измерване на потреблението, чрез оценка за потреблението или по двата начина, преди и след прилагането на мярка за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се осигурява нормализиране на външните условия, които оказват въздействие върху потреблението на енергия.
Повишаване на енергийната ефективност
„Повишаване на енергийната ефективност“ се определя в член 2, точка 10 от Директива (ЕС) 2023/1791 като означава повишаване на енергийната ефективност в резултат на технологични, поведенчески или икономически промени.
4. ЗАДЪЛЖЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ЧЛЕН 4
В член 4 се описват последователността и графикът на стъпките, които държавите членки и Комисията ще предприемат, за да определят ориентировъчните национални приноси. Те са показани на фигура 1.
Фигура 1
График за член 4 (3)
4.1. Определяне и съобщаване на националните приноси
4.1.1. Определяне на цели в член 4
В съответствие с член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1791 всяка държава членка трябва да определи и съобщи ориентировъчен национален принос за КЕП заедно с ориентировъчна крива за постигането му като част от нейния проект (актуализиран) за национален план в областта на енергетиката и климата (със срок за подаване 30 юни 2023 г.). Освен това тя следва да е положила усилия, за да допринесе за ориентировъчната цел на Съюза за ПЕП. За тази цел тя е следвало да съобщи национален принос за ПЕП заедно с ориентировъчна крива за постигането му (последната възможност беше в нейния проект за актуализиран НПЕК).
В член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 се предоставя списък с коефициенти и национални обстоятелства, които държавите членки могат да използват за изчисляване на своите приноси. По-специално, коефициентите в член 4, параграф 3, буква г) са отразени във формулата, която е посочена в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 и която е разяснена подробно в раздел 4.1 от настоящото приложение.
В съответствие с член 4, параграф 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 при определянето на ориентировъчния национален принос за енергийна ефективност за КЕП всяка държава членка трябва да гарантира, че приносът ѝ в млн.т.н.е. не надхвърля с повече от 2,5 % това, на което би се равнявал, ако беше получен в резултат на формулата, изложена в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791. Например, ако формулата от приложение I към посочената директива показва, че ориентировъчният национален принос за енергийна ефективност на държава членка за КЕП през 2030 г. следва да бъде 10 млн.т.н.е. (абсолютно равнище на КЕП през 2030 г.), държавата членка трябва да съобщи стойност под 10,25 млн.т.н.е.
Накрая, държавите членки трябва да предоставят дяловете на първично енергийно потребление и крайно енергийно потребление за различните сектори на крайно енергийно потребление, както е определено в Регламент (ЕО) № 1099/2008. Целта е да се съберат по последователен начин прогнозите за всеки сектор до 2030 г. и да се прецени как се развива енергийното потребление в различните сектори. Тези сектори включват най-малко промишлеността, жилищния сектор, услугите и транспорта.
Държавите членки трябва също така да посочат прогнози до 2030 г. за общото потребление на енергия в сектора на ИКТ.
4.1.2. Формулата от приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791
В приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 се определя формула от много коефициенти, която включва всички коефициенти, изброени в член 4, параграф 3, букви г) и д) от Директива (ЕС) 2023/1791. Целта на формулата е да се предостави възможност на държавите членки да определят свои приноси към целта на Съюза по справедлив и осъществим начин.
Разглеждат се четири коефициента, засягащи усилията за подобряване на енергийната ефективност. Всеки коефициент има еднаква тежест при изчисляването на националните приноси:
|
— |
Коефициент на ранно действие: с коефициента се измерва средната стойност на постигнатия напредък в предшестващите нива на потребление на енергия спрямо средните за Съюза между периодите 2007—2009 г. и 2017—2019 г. Коефициентът на ранно действие се изчислява чрез умножаване на два количествени показателя:
Причината за използването на два количествени показателя е да се измерват по-добре икономиите на енергия, постигнати поради свързани с енергията действия, а не поради други причини (напр. икономическа рецесия), и да се избегне наказване на тези държави членки, които са увеличили енергийното си потребление поради тенденции на силен икономически растеж. Тъй като коефициентът на ранно действие е произведение от двата показателя, единият не трябва да отменя или усилва другия. Двата количествени показателя се ограничават на 50 % и на 100 % от средните стойности за Съюза. Впоследствие съгласно приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 общият коефициент на ранно действие също се ограничава на 50 % и на 100 % от средната стойност за Съюза. |
|
— |
Коефициент на благосъстоянието: с коефициента се измерва благосъстоянието на всяка държава членка в периода 2017—2019 г. Благосъстоянието на държавите членки се представя чрез брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Показателят за БВП се изразява в стандарт на покупателната способност (СПС) (5) с цел разликите в равнището на цените между държавите членки да бъдат елиминирани. Държавите членки с по-висок БВП на глава от населението от средния за ЕС имат относително по-амбициозна цел и обратното. Равнището на амбиция се ограничава на 50 % и на 150 % от средното равнище на амбиция за ЕС. |
|
— |
Коефициент на енергоемкост: с коефициента се измерва равнището на енергоемкост на дадена държава членка спрямо средните стойности за ЕС в периода 2017—2019 г. Държавите членки с по-висока енергоемкост от средната за ЕС ще имат относително по-амбициозна цел и обратното. Съгласно приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 равнището на амбиция се ограничава на 50 % и на 150 % от средното равнище на амбиция за ЕС. Следва да се отбележи, че с посочения коефициент на енергоемкост не се отчита същата информация като с втория количествен показател в коефициента на ранно действие. Коефициентът на енергоемкост представлява средната енергоемкост на икономиката през периода 2017—2019 г. като аналог на техническия потенциал за мерките за енергийна ефективност. С коефициента не се измерва каква е била началната точка или кривата до тази стойност на енергоемкост. От друга страна, вторият количествен показател в коефициента на ранно действие представлява относителното подобрение на енергоемкостта на икономиката през целия период (от 2007—2009 г. до 2017—2019 г.) като аналог на усилията, които дадена държава членка е положила през този период. |
|
— |
Коефициент на потенциала за икономии: с коефициента се измерва икономическият потенциал на всяка държава членка за енергийна ефективност. Този потенциал се изчислява чрез сравнение между енергийното потребление на всяка държава членка съгласно сценария PRIMES MIX 55 % за 2030 г. (цел на политиката) и енергийното потребление съгласно (актуализираните) прогнози за 2030 г. съгласно базовия сценарий за 2020 г. (базов сценарий). Съгласно приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 равнището на амбиция се ограничава на 50 % и на 150 % от средното равнище на амбиция за ЕС. |
Общият коефициент за всяка държава членка се изчислява като средната стойност на четирите коефициента, посочени в точки 1—4. Впоследствие целта на държавата членка в проценти се изчислява чрез умножаване на общия коефициент с целта на ЕС, определена в член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791, която е поне –11,7 %. Целта на държавата членка в млн.т.н.е. се изчислява чрез прилагането на целта на държавата членка в процент към нейния базов сценарий за 2030 г. съгласно базовия сценарий за 2020 г. Като пример държава членка прилага формулата за КЕП и получава общ коефициент от 85,45 %. Като се умножи по –11,7 % се установява, че целта ѝ в проценти е -10 %. Държавата членка разглежда своя базов сценарий за КЕП за 2030 г. съгласно базовия сценарий за 2020 г. и установява, че това се равнява на 10 млн.т.н.е. Тя използва целта си в проценти (-10 %), за да изчисли целта си в млн.т.н.е., т.е. 9 млн.т.н.е.
Като последен етап по отношение на всички държави членки се прилага корекционен коефициент с цел да се калибрира сумата от всички национални приноси, в млн.т.н.е., към целта на ЕС за 2030 г., в млн.т.н.е. Корекционният коефициент е посочен в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 и начинът на изчисляването му е описан подробно в точка А.2.5 от настоящото приложение. Корекционният коефициент се умножава с всеки отделен национален принос, за да се получи крайният, коригиран национален принос в млн.т.н.е. Всеки от корекционните коефициенти — по един за изчисленията на КЕП и за изчисленията за ПЕП — е еднакъв за всички държави членки.
Съгласно член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1791 при изчисляване на националните приноси (както за КЕП, така и за ПЕП) държавата членка притежава пълна гъвкавост по отношение на начина, по който ще бъде направено това. В член 4, параграф 3 от Директива (ЕС) 2023/1791 се изброяват изискванията и характеристиките, които държавите членки трябва да вземат предвид при това изчисляване. Буква г) от същия параграф се отнася до коефициентите на формулата, посочена в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791, докато с буква д) от същия параграф се добавят по-съществени елементи („национални обстоятелства“), които държавите членки могат да използват, за да обосноват своя избор на методика за изчисление и данните, които ще използват. Следва да се отбележи, че списъкът в член 4, параграф 3, буква д) от Директива (ЕС) 2023/1791 не е изчерпателен. В член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 се предполага, че държава членка, която няма да използва посочената в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 формула, трябва да използва изискванията, посочени в член 4, параграф 3, точки а)—д) от Директива (ЕС) 2023/1791, за да изчисли своите национални приноси.
Във всички случаи държавите членки са разяснили как са изчислени националните приноси. В случай че държава членка е използвала само посочената в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791 формула и е съобщила за резултата, би било достатъчно да се обясни, че е използвала формулата, посочена в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791. Във всички останали случаи обяснението трябва да включва описание както на методиката за изчисление, така и на вида данни, използвани при тази методика.
4.2. Актуализиран базов сценарий за 2020 г.
В съответствие с член 4, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 Комисията актуализира базовия сценарий за 2020 г. въз основа на най-новите данни на Евростат. Държавите членки, които желаят да актуализират своите национални приноси, тъй като те следва да бъдат съобщени в проектите им за актуализирани НПЕК, като използват актуализирания базов сценарий за 2020 г. вместо съществуващия, уведомяват за актуализирания принос най-късно до 1 февруари 2024 г.
Актуализираният базов сценарий за 2020 г. засяга изчисляването на националните приноси на всички описани по-горе етапи и доведе до втори набор от резултати от формулата за всички държави членки в сравнение с тези, които са имали на свое разположение при изготвянето на своите проекти (актуализирани) за НПЕК както за КЕП, така и за ПЕК:
|
а) |
актуализираният базов сценарий за 2020 г. засяга коефициента на потенциала за икономии, тъй като базовият сценарий се използва при неговото изчисление (вж. раздел 3.2 за формулата на коефициента на потенциала за икономии). Останалите три коефициента ще останат непроменени, тъй като те използват само данни на Евростат; |
|
б) |
следователно различават се както общият коефициент — изчислен като средна стойност от четирите коефициента, така и целта на държавата членка, изразена в проценти; |
|
в) |
освен това е засегнат и приносът на държава членка в млн.т.н.е., тъй като базовите сценарии за КЕП и ПЕП за 2030 г. са променени в съответствие с актуализирания базов сценарий; |
|
г) |
накрая, Комисията преизчисли корекционните коефициенти за резултатите от формулата съгласно актуализирания базов сценарий за 2020 г., като по този начин се стигна до втори пълен набор от ориентировъчни приноси за КЕП и ПЕП за всички държави членки. |
В съответствие с член 4, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки, които решат да използват резултатите от актуализирания базов сценарий за 2020 г., трябва отново да гарантират, че техният принос в млн.т.н.е. не надвишава с повече от 2,5 % това, на което би се равнявал, ако беше получен в резултат на формулата, изложена в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791, когато се използва актуализираният базов сценарий за 2020 г.
4.3. Механизъм във връзка с недостига при изпълнението на амбицията: оценка от Комисията и график
Като част от оценката на проекта за актуализиран НПЕК, извършена през декември 2023 г. в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, Комисията оцени дали колективният принос е равен поне на задължителната цел на Съюза за крайното енергийно потребление и дали колективният принос е равен поне на ориентировъчната цел на Съюза за първичното енергийно потребление.
Тъй като сумата от ориентировъчните национални приноси за КЕП не е достатъчна за постигане на задължителната цел на Съюза, Комисията издаде специфични за всяка държава препоръки в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2018/1999, включително че националният(ите) принос(и) на държавите членки следва да бъде(ат) увеличен(и).
Една от новите разпоредби в член 4 от Директива (ЕС) 2023/1791 е въвеждането на механизъм във връзка с недостига при изпълнението на амбицията за целта на Съюза за енергийна ефективност. Този механизъм трябва да се основава на оценката, която Комисията ще извърши, за да гарантира, че колективният принос на държавите членки е равен поне на задължителната цел на Съюза за КЕП, посочена в член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791. Поради това механизмът във връзка с недостига при изпълнението на амбицията се прилага само ако колективните приноси на държавите членки не отговарят на тази цел на Съюза в резултат на оценката на Комисията на проектите за актуализирани НПЕК.
Отправната точка за механизма във връзка с недостига при изпълнението на амбицията са съобщените от държавите членки национални приноси като част от техните проекти за актуализирани НПЕК и целта на Съюза за крайното енергийно потребление (в млн.т.н.е.) в член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791.
Единствено за целите на оценката на недостига при изпълнението на амбицията Комисията ще приеме, въз основа на член 31, параграф 2, трета алинея от Регламент (ЕС) 2018/1999, националните приноси за държавите членки, които не са представили национален принос, като част от своя проект за актуализиран НПЕК или до 1 февруари 2024 г.
Поради това последователността за определяне на приносите на държавите членки беше:
|
а) |
ако дадена държава членка е съобщила за ориентировъчен национален принос за КЕП като част от своя проект за актуализиран НПЕК, Комисията е използвала този ориентировъчен национален принос (в млн.т.н.е.) в своята оценка на проекти за актуализирани НПЕК; |
|
б) |
ако дадена държава членка не е съобщила ориентировъчен национален принос като част от своя проект за актуализиран НПЕК, Комисията е приела ориентировъчния национален принос за КЕП от окончателния НПЕК на държавата членка, съобщен през 2020 г. (в млн.т.н.е.). |
Най-късно до 1 март 2024 г. Комисията може да представи на всяка държава членка коригиран ориентировъчен национален принос за енергийна ефективност за КЕП, като вземе предвид актуализирания базов сценарий за 2020 г. в сравнение с приноса, представен от държавите членки в техните проекти за актуализирани НПЕК или, в негово отсъствие, с този, приет от Комисията в нейната оценка, извършена през декември 2023 г.
Комисията ще оцени съобщените национални приноси за всички държави членки, но в съответствие с член 4, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 тя ще коригира националните приноси само когато сумата от приносите на държавите членки не е достатъчна за постигане на задължителната цел на Съюза; корекциите ще бъдат предназначени само за държавите членки, чийто съобщен принос за КЕП (в млн.т.н.е.) е над приноса, резултат от прилагането на формулата, посочена в приложение I към Директива (ЕС) 2023/1791.
Впоследствие от държавите членки ще се изисква да включат своя окончателен национален принос, като вземат предвид коригирания, ако е приложимо, като част от своя окончателен НПЕК, който ще бъде представен през юни 2024 г.
4.4. Изчисляване на коригирания национален принос
Съгласно член 4, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 Комисията трябва да представи на всяка държава членка коригиран ориентировъчен национален принос за енергийна ефективност за КЕП въз основа на три критерия:
|
а) |
оставащия дял от колективното намаление на крайното енергийно потребление, необходим за постигането на задължителната цел на Съюза, определена в член 4, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791; |
|
б) |
относителния интензитет на емисиите на ПГ на единица БВП през 2019 г. на съответните държави членки; |
|
в) |
БВП на тези държави членки през 2019 г. |
С елементите в член 4, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 се дават някои указания за това как Комисията следва да формулира механизма във връзка с недостига при изпълнението на амбицията. Комисията ще използва нова формула за изчисляване на коригираните национални приноси за КЕП и за държавите членки, които попадат в обхвата на механизма във връзка с недостига при изпълнението на амбицията.
4.5. Осигуряване на механизъм за преодоляване на разликите: следене на напредъка и справяне с липсата на достатъчен напредък
В член 4, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791 се разглежда следенето на напредъка и допълнителните действия, които трябва да бъдат предприети, в случай че напредъкът на държавите членки се счита за недостатъчен.
Съгласно член 29 от Регламент (ЕС) 2018/1999, най-късно до 31 октомври 2021 г. и на всеки две години след това Комисията трябва да оценява отбелязания от държавите членки напредък за постигане на целите на Енергийния съюз и на целта на ЕС за енергийна ефективност.
Съгласно новите разпоредби на член 4, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791 ако при горепосочената оценка се стигне до заключението, че една или повече държави членки не постигат достатъчен напредък към приносите си за енергийна ефективност, т.е. КЕП е над ориентировъчната им крива за 2030 г., те трябва да приложат допълнителни мерки, за да се върнат към предвидения график. Тези допълнителни мерки и очакваните в резултат на тях икономии на енергия следва да бъдат включени в техния интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата (НДНЕК) съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, който се представя на всеки две години (2025 г., 2027 г., 2029 г.…).
Впоследствие Комисията ще направи оценка дали счита тези мерки за достатъчни за постигане на целите на Съюза за енергийна ефективност. Ако това не е така, Комисията може да предложи мерки, когато е целесъобразно, и да упражни своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира постигането на целите за енергийна ефективност за 2030 г.
Важно е да се подчертае, че съгласно член 4, параграф 6 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки гарантират, че допълнителните мерки се прилагат в срок от една година след датата на получаване на оценката на Комисията, за да се върнат към предвидения график по отношение на постигането на техните приноси за енергийна ефективност.
В Директива (ЕС) 2023/1791 се изброяват четири вида действия, които могат да бъдат предприети за справяне с липсата на достатъчен напредък:
|
1) |
национални мерки, осигуряващи допълнителни икономии на енергия, включително по-голяма подкрепа за разработването на проекти за прилагане на инвестиционни мерки за енергийна ефективност Държавите членки биха могли да оценят вече въведените политики и мерки и да изчислят тяхната ефективност. При наличие на пречки при прилагането първата стъпка може да бъде премахването на тези пречки така, че приложените мерки да доведат до повече икономии. Потенциална втора стъпка може да бъде, в случай че това е осъществимо, въвеждането на по-строги условия на политиките и мерките, като по този начин се увеличат очакваните икономии на енергия. Третият вариант би бил прилагането на нови политики и мерки, осигуряващи допълнителни икономии. Вдъхновението за нови, допълнителни политики и мерки е свързано с другите членове от настоящата директива и включените в тях препоръки. Освен това в базата данни MURE са включени примери за прилагани в държавите членки политики и мерки за енергийна ефективност (6). Освен това ЕАОС разполага с база данни за политиките и мерките в областта на парниковите газове (7) (свързани също и с енергийната ефективност), които държавите членки са приложили, приели или планират в рамките на своите задължения за докладване съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999. |
|
2) |
увеличаване на задължението за икономии на енергия, предвидено в член 8 В член 8 относно задължението за икономии на енергия се определя целта за годишни икономии на енергия, която може да бъде постигната или чрез установяване на схема за задължения за енергийна ефективност (член 9), или чрез приемане на алтернативни мерки на политиката (член 10). Държава членка може да обмисли увеличаване на целта за годишни икономии на енергия или прилагане на нови мерки по своята схема за задължения с цел да стимулира нови икономии във вече включени сектори или икономии в нови сектори, които дотогава не са били включени в схемата за задължения. |
|
3) |
коригиране на задължението за публичния сектор Членове 5, 6 и 7 включват задължения за публичния сектор. Държава членка може да обмисли допълнителни мерки като повишаване на целта от 1,9 % или разширяване на обхвата на публичния сектор чрез включване на допълнителни субекти. Освен това член 29, параграф 4 се отнася до сключването на договори за спестяване на енергия за сгради на публични органи, а член 29, параграф 5 се отнася до предлагането на енергийни услуги в публичния сектор. Държавите членки биха могли допълнително да насърчават такива мерки за увеличаване на икономиите, произтичащи от членове 5, 6 и 7. |
|
4) |
внасяне на доброволна финансова вноска в националния фонд за енергийна ефективност, посочен в член 30 или друг финансов инструмент за подобряване на енергийната ефективност, като годишните финансови вноски се равняват на инвестициите, необходими за достигане на ориентировъчната крива. |
5. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕ
5.1. Актуализация на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата
В съответствие с член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 от държавите членки се изисква до 30 юни 2024 г. да представят актуализация на последно съобщения от тях интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (НПЕК). Съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1999 от държавите членки се изисква да представят проект за актуализация на НПЕК всеки път една година преди крайния срок за подаване по член 14, параграф 2 от посочения регламент.
В съответствие с член 4, параграф 2 от Директива (ЕС) 2023/1791 държавите членки е следвало да включат своя ориентировъчен национален принос за енергийна ефективност и да го изпратят до 30 юни 2023 г. Ако държавите членки желаят да използват актуализирания сценарий, до 1 февруари 2024 г. те съобщават в своя актуализиран ориентировъчен национален принос за енергийна ефективност да се вземе предвид актуализирания базов сценарий за 2020 г., както е предвидено в член 4, параграф 5 от Директива (ЕС) 2023/1791. Накрая, държавите членки представят окончателна актуализация на НПЕК, включително своя ориентировъчен национален принос за енергийна ефективност, който е актуализиран, когато е приложимо, в съответствие с крайния срок за подаване 30 юни 2024 г. съгласно предвиденото в член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999.
Допълнителни подробности относно актуализирането на интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата са предоставени в различните раздели на глава 4 от настоящото приложение.
5.2. Докладване на постигнатия напредък по целите за енергийна ефективност
Съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 от държавите членки се изисква да представят на всеки две години своите национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата. Освен това в член 21 от посочения регламент допълнително се разширяват изискванията за докладване на държавите членки по отношение на енергийната ефективност. Както е посочено в член 21 от въпросния регламент, държавите членки са задължени да докладват ежегодно за напредъка на ориентировъчните криви за националните ПЕП и КЕП в периода 2021—2030 г.
ДОПЪЛНЕНИЕ А
A.1. Кодове на данните и показатели
Прилагането на формулата от приложение I се основава на статистически данни, извлечени от базата данни на Евростат. В настоящия раздел се описват поетапно необходимите изчисления, чрез:
|
— |
изброяване на наборите от данни на Евростат и кодовете на данните на изискваните показатели; |
|
— |
анализиране на отделните етапи за изчисляване на четирите коефициента и общите коефициенти; |
|
— |
включване на входните данни на Евростат, за да могат всички държави членки да прилагат формулата; |
За изчисляването на енергийните показатели е използван наборът от данни за „пълни енергийни баланси“, NRG_BAL_C, актуализация от март 2023 г.
Използваният в Директива (ЕС) 2023/1791 показател за КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ (КЕП) може да бъде изчислен от следните данни на Евростат:
За крайното потребление може да се направи разбивка на: крайно потребление — промишлен сектор — потребление на енергия (FC_IND_E); крайно потребление — транспортен сектор — потребление на енергия (FC_TRA_E); крайно потребление — други сектори — потребление на енергия (FC_OTH_E). Другите сектори включват търговски и обществени услуги, домакинства, селско и горско стопанство, рибарство и сектори, неупоменати другаде.
Използваният в Директива (ЕС) 2023/1791 показател за първичното енергийно потребление (ПЕП) може да бъде изчислен от следните данни на Евростат:
БРУТНИЯТ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО (БВП/глава от населението) се изчислява от таблиците с данни на Евростат NAMA_10_GDP за БВП по стандарти на покупателната способност (СПС), мерна единица: текущи цени, милион стандарти на покупателната способност (CP_MPPS_EU27_2020) и TPS00001 за населението, демографски показател: Населението на 1-ви януари (ЯНУ).
Показателят за ЕНЕРГОЕМКОСТ се дава със следното уравнение:
И накрая, източникът за сценарий PRIMES MIX 55 % и прогнозите за 2030 г. съгласно базовия сценарий за 2020 г. е моделът PRIMES, управляван от E3MLab на Националния технически университет в Атина (NTUA).
А.2. Етапи на прилагане на формулата
А.2.1. Коефициент на ранно действие
КОЕФИЦИЕНТЪТ НА РАННО ДЕЙСТВИЕ (Fearly action) включва като количествени показатели генерираните първични и крайни икономии на енергия в периода от 2007—2009 г. до 2017—2019 г. и разликата в енергоемкостта, регистрирана при сравняване на същите периоди. Той е съставен от два подкоефициента:
ПОДКОЕФИЦИЕНТЪТ ЗА ИКОНОМИИТЕ (% на намаляване на КЕП и ПЕП) се изчислява като:
Този резултат се изразява със съответната стойност на ЕС:
Резултатът следва да бъде ограничен между границите 50 %—100 %. Ако крайната стойност е отрицателна, изчислената стойност е 0 или е отрицателна (което означава, че няма генерирани икономии в избрания период от време) и ограничената крайна стойност ще бъде равна на 100 %.
Промяната в ПОДКОЕФИЦИЕНТА НА ЕНЕРГОЕМКОСТ (% на намаляване на КЕП или ПЕП) се изчислява като:
Този резултат се изразява със съответната стойност на ЕС:
Резултатът следва да бъде ограничен между границите 50 %—100 %. Правилата за ограничаване са същите като в случая на подкоефициента на икономиите. Коефициентът на ранно действие е произведение от крайните стойности на икономиите и промяната в подкоефициента на енергоемкост.
Посоченото произведение следва да бъде ограничено между границите 50 %—100 %.
А.2.2 Коефициент на благосъстоянието
КОЕФИЦИЕНТЪТ НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО (Fwealth) включва като основен показател БВП на глава от населението при паритети на покупателната способност. Той може да бъде представен по следната формула:
А.2.3 Коефициент на енергоемкост
КОЕФИЦИЕНТЪТ НА ЕНЕРГОЕМКОСТ (Fintensity) включва като основен показател първичната и крайната енергоемкост. Първичната и крайната енергоемкост са равни на отношенията на ПЕП и КЕП към БВП в СПС. Той може да бъде представен по следната формула:
А.2.4. Коефициент на потенциала за икономии
КОЕФИЦИЕНТЪТ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА ИКОНОМИИ (Fpotential) включва като основен показател потенциалните икономии на оптимални разходи, изчислени по модела PRIMES. По-конкретно икономиите се изчисляват въз основа на разликата между прогнозите за 2030 г. съгласно базовия сценарий за 2020 г. (8) и сценария PRIMES MIX 55 %. Тези икономии се изразяват спрямо амбицията на ЕС (11,7 %). Този коефициент може да се изчисли по следната формула:
Fwealth, Fintensity и Fpotential следва да се ограничат между 50 % и 150 %, за да се ограничи ефектът от тези стойности, които може да бъдат изключително високи или изключително ниски.
А.2.5. Общ коефициент
ОБЩИЯТ КОЕФИЦИЕНТ (Ftotal) (точка 9 и точка 2 от приложение I) е равен на претеглената сума от четирите предварително анализирани коефициента (коефициент на ранно действия, коефициент на благосъстоянието, коефициент на енергоемкост и коефициент на потенциала за икономии). Всички коефициенти имат еднаква тежест във формулата (0,25 всеки). В резултат на това общият коефициент може да се изчисли по следната формула:
ЦЕЛТА (точка 9 от приложение I) е равна на произведението на общия коефициент и целта на ЕС. Следователно, тя може да бъде осигурена по следната формула:
КОРЕКЦИОННИЯТ КОЕФИЦИЕНТ (CEU), който се изчислява от Комисията, е еднакъв за всички държави членки и може да се представи по следната формула:
В приложение I към Директива 2023/1791/ЕС се предоставят следните ориентировъчни формули за изчисляване на националния принос за КЕП и ПЕП към целите на Съюза за 2030 г.:
Показателите FECB2030 и PECB2030 сочат, че стойностите за КЕП и ПЕП за 2030 г. са изчислени като базов сценарий за прогнозите за 2030 г. съгласно базовия сценарий за 2020 г.
А.3. Данни за формулата
В следващия раздел се предоставят таблици с данни, които могат да се използват от държавите членки за въвеждането в тези формули за изчисляване на техните приноси.
А.3.1. Коефициент на ранно действие
Таблица 1
КЕП, в млн.т.н.е.
|
|
2007 г. |
2008 г. |
2009 г. |
Средно (2007—2009 г.) |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Средно (2017—2019 г.) |
Намаление (%) |
|
ЕС |
1 004,3 |
1 013,9 |
965,1 |
994,5 |
968,5 |
971,9 |
967,2 |
969,2 |
-3 |
|
Белгия |
33,8 |
35,3 |
34,2 |
34,4 |
34,5 |
34,8 |
34,2 |
34,5 |
0 |
|
България |
10,0 |
9,8 |
8,6 |
9,5 |
9,9 |
9,9 |
9,9 |
9,9 |
5 |
|
Чехия |
24,9 |
24,9 |
24,1 |
24,7 |
24,7 |
24,4 |
24,4 |
24,5 |
-1 |
|
Дания |
15,7 |
15,5 |
14,8 |
15,3 |
14,6 |
14,6 |
14,3 |
14,5 |
-6 |
|
Германия |
207,4 |
216,3 |
204,3 |
209,4 |
213,0 |
209,3 |
209,3 |
210,5 |
1 |
|
Естония |
3,1 |
3,1 |
2,8 |
3,0 |
2,9 |
3,0 |
2,9 |
2,9 |
-2 |
|
Ирландия |
13,2 |
13,2 |
11,8 |
12,7 |
11,8 |
12,4 |
12,4 |
12,2 |
-4 |
|
Гърция |
22,1 |
21,4 |
20,6 |
21,4 |
16,4 |
15,9 |
16,2 |
16,2 |
-24 |
|
Испания |
97,4 |
94,0 |
87,5 |
92,9 |
83,7 |
85,7 |
85,6 |
85,0 |
-9 |
|
Франция |
149,6 |
151,8 |
146,6 |
149,3 |
145,5 |
143,6 |
142,4 |
143,8 |
-4 |
|
Хърватия |
7,3 |
7,4 |
7,2 |
7,3 |
6,9 |
6,9 |
6,9 |
6,9 |
-5 |
|
Италия |
132,4 |
132,4 |
124,9 |
129,9 |
114,4 |
115,5 |
114,6 |
114,8 |
-12 |
|
Кипър |
1,9 |
2,0 |
1,9 |
1,9 |
1,9 |
1,9 |
1,9 |
1,9 |
-4 |
|
Латвия |
4,4 |
4,2 |
4,0 |
4,2 |
4,0 |
4,2 |
4,1 |
4,1 |
-2 |
|
Литва |
5,2 |
5,1 |
4,6 |
5,0 |
5,3 |
5,6 |
5,6 |
5,5 |
10 |
|
Люксембург |
4,3 |
4,4 |
4,1 |
4,3 |
4,2 |
4,3 |
4,4 |
4,3 |
1 |
|
Унгария |
17,1 |
17,1 |
16,8 |
17,0 |
18,1 |
18,1 |
18,2 |
18,1 |
7 |
|
Малта |
0,5 |
0,5 |
0,5 |
0,5 |
0,6 |
0,7 |
0,7 |
0,7 |
38 |
|
Нидерландия |
51,5 |
52,5 |
50,6 |
51,6 |
48,3 |
48,8 |
47,8 |
48,3 |
-6 |
|
Австрия |
26,0 |
26,0 |
25,2 |
25,7 |
26,9 |
26,5 |
26,8 |
26,8 |
4 |
|
Полша |
60,5 |
61,6 |
61,0 |
61,1 |
69,9 |
73,9 |
72,7 |
72,2 |
18 |
|
Португалия |
19,0 |
18,4 |
18,2 |
18,5 |
16,6 |
16,9 |
17,1 |
16,9 |
-9 |
|
Румъния |
23,3 |
24,1 |
21,9 |
23,1 |
23,3 |
23,6 |
23,9 |
23,6 |
2 |
|
Словения |
5,1 |
5,5 |
4,9 |
5,2 |
4,9 |
5,0 |
4,9 |
4,9 |
-5 |
|
Словакия |
10,2 |
10,6 |
9,7 |
10,2 |
9,9 |
10,0 |
10,3 |
10,1 |
-1 |
|
Финландия |
25,8 |
24,9 |
23,3 |
24,7 |
24,8 |
25,2 |
25,1 |
25,0 |
1 |
|
Швеция |
32,5 |
31,9 |
31,0 |
31,8 |
31,5 |
31,3 |
30,9 |
31,2 |
-2 |
Таблица 2
ПЕП, в млн.т.н.е.
|
|
2007 г. |
2008 г. |
2009 г. |
Средно (2007—2009 г.) |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Средно (2017—2019 г.) |
Намаление (%) |
|
ЕС |
1 490,2 |
1 488,8 |
1 403,2 |
1 460,7 |
1 383,7 |
1 377,3 |
1 353,9 |
1 371,6 |
-6 |
|
Белгия |
50,4 |
51,2 |
50,1 |
50,6 |
48,5 |
46,5 |
48,4 |
47,8 |
-5 |
|
България |
19,5 |
19,0 |
16,9 |
18,5 |
18,3 |
18,4 |
18,2 |
18,3 |
-1 |
|
Чехия |
43,7 |
42,5 |
40,2 |
42,1 |
40,4 |
40,5 |
39,7 |
40,2 |
-5 |
|
Дания |
20,4 |
19,8 |
19,1 |
19,8 |
17,4 |
17,4 |
16,8 |
17,2 |
-13 |
|
Германия |
315,8 |
320,8 |
299,9 |
312,2 |
298,1 |
292,0 |
285,2 |
291,8 |
-7 |
|
Естония |
6,2 |
5,4 |
4,3 |
5,3 |
5,8 |
5,7 |
4,8 |
5,4 |
3 |
|
Ирландия |
16,0 |
15,6 |
14,9 |
15,5 |
14,4 |
14,6 |
14,7 |
14,6 |
-6 |
|
Гърция |
30,3 |
30,5 |
29,4 |
30,1 |
23,2 |
22,6 |
22,3 |
22,7 |
-24 |
|
Испания |
138,8 |
133,9 |
123,0 |
131,9 |
124,9 |
124,3 |
120,6 |
123,3 |
-7 |
|
Франция |
252,7 |
255,5 |
246,4 |
251,5 |
239,1 |
238,6 |
235,1 |
237,6 |
-6 |
|
Хърватия |
9,4 |
9,2 |
8,9 |
9,2 |
8,3 |
8,2 |
8,2 |
8,2 |
-10 |
|
Италия |
178,7 |
176,1 |
164,1 |
173,0 |
148,9 |
147,2 |
145,9 |
147,4 |
-15 |
|
Кипър |
2,7 |
2,9 |
2,8 |
2,8 |
2,5 |
2,5 |
2,5 |
2,5 |
-9 |
|
Латвия |
4,8 |
4,6 |
4,4 |
4,6 |
4,5 |
4,7 |
4,6 |
4,6 |
0 |
|
Литва |
8,1 |
8,3 |
7,8 |
8,1 |
6,2 |
6,4 |
6,3 |
6,3 |
-22 |
|
Люксембург |
4,6 |
4,6 |
4,3 |
4,5 |
4,3 |
4,5 |
4,5 |
4,4 |
-2 |
|
Унгария |
25,4 |
25,2 |
23,9 |
24,8 |
24,5 |
24,5 |
24,6 |
24,5 |
-1 |
|
Малта |
0,9 |
1,0 |
0,9 |
0,9 |
0,8 |
0,8 |
0,9 |
0,8 |
-10 |
|
Нидерландия |
69,4 |
69,9 |
67,6 |
69,0 |
65,1 |
64,4 |
63,6 |
64,4 |
-7 |
|
Австрия |
32,2 |
32,5 |
30,6 |
31,8 |
32,8 |
31,8 |
32,3 |
32,3 |
2 |
|
Полша |
91,9 |
93,1 |
89,5 |
91,5 |
99,1 |
104,1 |
100,2 |
101,1 |
10 |
|
Португалия |
23,9 |
23,6 |
23,6 |
23,7 |
22,8 |
22,7 |
22,1 |
22,5 |
-5 |
|
Румъния |
37,4 |
37,3 |
32,6 |
35,8 |
32,5 |
32,6 |
32,1 |
32,4 |
-10 |
|
Словения |
7,3 |
7,7 |
6,8 |
7,3 |
6,7 |
6,7 |
6,5 |
6,6 |
-9 |
|
Словакия |
16,4 |
17,0 |
15,5 |
16,3 |
16,1 |
15,8 |
16,0 |
16,0 |
-2 |
|
Финландия |
36,0 |
34,5 |
32,3 |
34,3 |
32,2 |
32,8 |
32,1 |
32,4 |
-6 |
|
Швеция |
47,4 |
47,2 |
43,1 |
45,9 |
46,3 |
47,3 |
45,8 |
46,5 |
1 |
Таблица 3
Крайна енергоемкост (КЕ), в хил.т.н.е./милионаППС
|
|
2007 г. |
2008 г. |
2009 г. |
Средно (2007—2009 г.) |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Средно (2017—2019 г.) |
Намаление (%) |
|
ЕС |
93,5 |
91,5 |
91,2 |
92,0 |
74,1 |
71,8 |
69,0 |
71,6 |
-22 |
|
Белгия |
109,6 |
112,1 |
111,2 |
111,0 |
87,5 |
85,5 |
80,8 |
84,6 |
-24 |
|
България |
130,7 |
117,6 |
107,8 |
118,7 |
94,8 |
90,5 |
85,0 |
90,1 |
-24 |
|
Чехия |
116,7 |
110,6 |
110,1 |
112,5 |
87,3 |
82,4 |
78,5 |
82,7 |
-26 |
|
Дания |
93,5 |
88,3 |
88,0 |
89,9 |
66,5 |
64,5 |
62,3 |
64,4 |
-28 |
|
Германия |
88,0 |
89,8 |
89,8 |
89,2 |
70,7 |
67,5 |
66,5 |
68,2 |
-24 |
|
Естония |
131,2 |
129,2 |
133,8 |
131,4 |
93,7 |
90,6 |
84,8 |
89,7 |
-32 |
|
Ирландия |
81,3 |
85,9 |
83,0 |
83,4 |
46,0 |
44,3 |
42,4 |
44,2 |
-47 |
|
Гърция |
86,4 |
80,8 |
80,9 |
82,7 |
77,6 |
73,8 |
73,4 |
74,9 |
-9 |
|
Испания |
84,0 |
79,2 |
77,8 |
80,3 |
66,1 |
66,4 |
63,8 |
65,4 |
-19 |
|
Франция |
86,7 |
86,6 |
86,6 |
86,6 |
71,0 |
67,8 |
63,4 |
67,4 |
-22 |
|
Хърватия |
109,7 |
105,6 |
109,2 |
108,1 |
89,9 |
85,5 |
81,6 |
85,6 |
-21 |
|
Италия |
84,1 |
81,6 |
80,9 |
82,2 |
66,2 |
65,5 |
63,5 |
65,1 |
-21 |
|
Кипър |
96,8 |
92,9 |
93,9 |
94,5 |
82,2 |
77,4 |
73,6 |
77,7 |
-18 |
|
Латвия |
137,4 |
125,6 |
146,7 |
136,6 |
104,9 |
103,5 |
98,1 |
102,2 |
-25 |
|
Литва |
107,0 |
99,8 |
107,3 |
104,7 |
81,5 |
80,6 |
75,4 |
79,2 |
-24 |
|
Люксембург |
134,6 |
127,1 |
124,9 |
128,9 |
88,8 |
90,6 |
89,8 |
89,7 |
-30 |
|
Унгария |
113,0 |
106,2 |
107,1 |
108,8 |
91,2 |
85,7 |
81,6 |
86,2 |
-21 |
|
Малта |
59,7 |
59,5 |
54,6 |
57,9 |
44,5 |
44,1 |
42,6 |
43,8 |
-24 |
|
Нидерландия |
90,7 |
88,6 |
91,0 |
90,1 |
74,5 |
72,2 |
69,4 |
72,0 |
-20 |
|
Австрия |
100,5 |
97,4 |
97,6 |
98,5 |
82,3 |
77,8 |
76,7 |
78,9 |
-20 |
|
Полша |
119,7 |
113,8 |
110,1 |
114,6 |
89,5 |
89,6 |
83,0 |
87,3 |
-24 |
|
Португалия |
88,5 |
84,4 |
86,4 |
86,4 |
70,8 |
69,2 |
67,7 |
69,3 |
-20 |
|
Румъния |
103,1 |
90,0 |
85,7 |
93,0 |
64,3 |
60,4 |
56,5 |
60,4 |
-35 |
|
Словения |
117,1 |
118,5 |
114,7 |
116,8 |
95,5 |
90,3 |
83,6 |
89,8 |
-23 |
|
Словакия |
113,6 |
107,0 |
103,3 |
108,0 |
88,3 |
86,0 |
85,2 |
86,5 |
-20 |
|
Финландия |
163,4 |
150,7 |
152,2 |
155,5 |
137,9 |
136,1 |
132,8 |
135,6 |
-13 |
|
Швеция |
109,9 |
105,8 |
109,6 |
108,4 |
87,7 |
84,8 |
80,7 |
84,4 |
-22 |
Таблица 4
Първична енергоемкост (ПЕ), в хил.т.н.е./милионаППС
|
|
2007 г. |
2008 г. |
2009 г. |
Средно (2007—2009 г.) |
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Средно (2017—2019 г.) |
Намаление (%) |
|
ЕС |
138,8 |
134,3 |
132,5 |
135,2 |
105,8 |
101,8 |
96,6 |
101,4 |
-25 |
|
Белгия |
163,2 |
162,6 |
162,8 |
162,9 |
123,0 |
114,2 |
114,4 |
117,2 |
-28 |
|
България |
255,5 |
228,0 |
212,2 |
231,9 |
175,6 |
167,5 |
157,2 |
166,8 |
-28 |
|
Чехия |
204,3 |
188,6 |
183,4 |
192,1 |
142,8 |
136,5 |
127,7 |
135,7 |
-29 |
|
Дания |
121,1 |
112,8 |
113,3 |
115,7 |
79,4 |
76,9 |
73,0 |
76,5 |
-34 |
|
Германия |
134,0 |
133,2 |
131,7 |
133,0 |
98,9 |
94,1 |
90,6 |
94,6 |
-29 |
|
Естония |
261,8 |
227,3 |
209,7 |
233,0 |
188,7 |
174,6 |
140,4 |
167,9 |
-28 |
|
Ирландия |
98,4 |
101,7 |
104,9 |
101,7 |
55,8 |
52,3 |
50,3 |
52,8 |
-48 |
|
Гърция |
118,5 |
114,9 |
115,6 |
116,3 |
110,0 |
104,9 |
101,1 |
105,3 |
-9 |
|
Испания |
119,8 |
112,9 |
109,5 |
114,1 |
98,7 |
96,2 |
90,0 |
95,0 |
-17 |
|
Франция |
146,5 |
145,7 |
145,4 |
145,9 |
116,7 |
112,6 |
104,7 |
111,3 |
-24 |
|
Хърватия |
142,0 |
131,1 |
136,1 |
136,4 |
108,1 |
102,0 |
96,9 |
102,3 |
-25 |
|
Италия |
113,4 |
108,6 |
106,3 |
109,4 |
86,2 |
83,5 |
80,8 |
83,5 |
-24 |
|
Кипър |
135,8 |
134,2 |
134,0 |
134,6 |
111,7 |
106,1 |
98,9 |
105,6 |
-22 |
|
Латвия |
150,6 |
138,4 |
161,1 |
150,0 |
116,7 |
116,3 |
109,6 |
114,2 |
-24 |
|
Литва |
166,3 |
160,7 |
180,7 |
169,2 |
93,9 |
92,2 |
85,2 |
90,4 |
-47 |
|
Люксембург |
142,9 |
133,8 |
132,9 |
136,5 |
91,2 |
92,9 |
92,1 |
92,1 |
-33 |
|
Унгария |
167,3 |
155,9 |
152,7 |
158,6 |
123,4 |
115,7 |
110,0 |
116,4 |
-27 |
|
Малта |
117,9 |
113,7 |
106,5 |
112,7 |
57,6 |
55,1 |
53,3 |
55,3 |
-51 |
|
Нидерландия |
122,1 |
118,0 |
121,6 |
120,6 |
100,4 |
95,3 |
92,3 |
96,0 |
-20 |
|
Австрия |
124,6 |
121,7 |
118,9 |
121,7 |
100,3 |
93,2 |
92,3 |
95,3 |
-22 |
|
Полша |
181,7 |
171,9 |
161,5 |
171,7 |
126,8 |
126,2 |
114,4 |
122,4 |
-29 |
|
Португалия |
111,4 |
108,0 |
111,9 |
110,5 |
97,6 |
93,1 |
87,2 |
92,6 |
-16 |
|
Румъния |
165,7 |
139,6 |
127,6 |
144,3 |
89,5 |
83,4 |
75,9 |
82,9 |
-43 |
|
Словения |
165,8 |
166,4 |
160,9 |
164,4 |
129,9 |
121,3 |
112,5 |
121,2 |
-26 |
|
Словакия |
182,4 |
171,5 |
165,4 |
173,1 |
143,4 |
136,3 |
132,8 |
137,5 |
-21 |
|
Финландия |
228,1 |
208,9 |
211,3 |
216,1 |
178,8 |
177,0 |
169,9 |
175,2 |
-19 |
|
Швеция |
160,5 |
156,7 |
152,3 |
156,5 |
129,2 |
128,0 |
119,7 |
125,6 |
-20 |
Таблица 5
Коефициент на ранно действие
|
(%) |
||||||
|
|
Подкоефициент на ограничени икономии |
Подкоефициент на ограничена енергоемкост |
Коефициент на ранно действие |
|||
|
|
ПЕП |
КЕП |
ПЕ |
КЕ |
ПЕП |
КЕП |
|
Белгия |
100 % |
100 % |
89 % |
93 % |
89 % |
93 % |
|
България |
100 % |
100 % |
89 % |
92 % |
89 % |
92 % |
|
Чехия |
100 % |
100 % |
85 % |
84 % |
85 % |
84 % |
|
Дания |
50 % |
50 % |
74 % |
78 % |
50 % |
50 % |
|
Германия |
93 % |
100 % |
87 % |
94 % |
81 % |
94 % |
|
Естония |
100 % |
100 % |
90 % |
70 % |
90 % |
70 % |
|
Ирландия |
100 % |
61 % |
52 % |
50 % |
52 % |
50 % |
|
Гърция |
50 % |
50 % |
100 % |
100 % |
50 % |
50 % |
|
Испания |
93 % |
50 % |
100 % |
100 % |
93 % |
50 % |
|
Франция |
100 % |
69 % |
100 % |
100 % |
100 % |
69 % |
|
Хърватия |
59 % |
50 % |
100 % |
100 % |
59 % |
50 % |
|
Италия |
50 % |
50 % |
100 % |
100 % |
50 % |
50 % |
|
Кипър |
71 % |
63 % |
100 % |
100 % |
71 % |
63 % |
|
Латвия |
100 % |
100 % |
100 % |
88 % |
100 % |
88 % |
|
Литва |
50 % |
100 % |
54 % |
91 % |
50 % |
91 % |
|
Люксембург |
100 % |
100 % |
77 % |
73 % |
77 % |
73 % |
|
Унгария |
100 % |
100 % |
94 % |
100 % |
94 % |
100 % |
|
Малта |
59 % |
100 % |
50 % |
91 % |
50 % |
91 % |
|
Нидерландия |
91 % |
50 % |
100 % |
100 % |
91 % |
50 % |
|
Австрия |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
|
Полша |
100 % |
100 % |
87 % |
93 % |
87 % |
93 % |
|
Португалия |
100 % |
50 % |
100 % |
100 % |
100 % |
50 % |
|
Румъния |
64 % |
100 % |
59 % |
63 % |
50 % |
63 % |
|
Словения |
69 % |
52 % |
95 % |
96 % |
66 % |
50 % |
|
Словакия |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
|
Финландия |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
|
Швеция |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
100 % |
А.3.2. Коефициент на благосъстоянието
Таблица 6
Брутен вътрешен продукт/ (БВП/глава от населението), в хилядиППС/лице
|
|
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Средно (2017—2019 г.) |
Коефициент на благосъстоянието (%) |
|
ЕС |
29,3 |
30,3 |
31,4 |
30,4 |
|
|
Белгия |
34,7 |
35,7 |
36,9 |
35,8 |
118 |
|
България |
14,7 |
15,6 |
16,5 |
15,6 |
51 |
|
Чехия |
26,7 |
28,0 |
29,2 |
28,0 |
92 |
|
Дания |
38,1 |
39,1 |
39,6 |
38,9 |
128 |
|
Германия |
36,5 |
37,5 |
37,9 |
37,3 |
123 |
|
Естония |
23,3 |
24,7 |
25,8 |
24,6 |
81 |
|
Ирландия |
53,8 |
57,9 |
59,6 |
57,1 |
150 |
|
Гърция |
19,6 |
20,1 |
20,6 |
20,1 |
66 |
|
Испания |
27,2 |
27,7 |
28,6 |
27,8 |
92 |
|
Франция |
30,7 |
31,6 |
33,4 |
31,9 |
105 |
|
Хърватия |
18,6 |
19,5 |
20,8 |
19,6 |
65 |
|
Италия |
28,5 |
29,2 |
30,2 |
29,3 |
96 |
|
Кипър |
26,5 |
27,8 |
29,3 |
27,9 |
92 |
|
Латвия |
19,6 |
20,9 |
21,7 |
20,7 |
68 |
|
Литва |
23,0 |
24,6 |
26,4 |
24,7 |
81 |
|
Люксембург |
79,7 |
79,8 |
79,7 |
79,7 |
150 |
|
Унгария |
20,2 |
21,6 |
22,9 |
21,6 |
71 |
|
Малта |
30,4 |
31,5 |
33,2 |
31,7 |
104 |
|
Нидерландия |
37,9 |
39,3 |
39,9 |
39,0 |
129 |
|
Австрия |
37,3 |
38,7 |
39,5 |
38,5 |
127 |
|
Полша |
20,6 |
21,7 |
23,1 |
21,8 |
72 |
|
Португалия |
22,7 |
23,7 |
24,6 |
23,7 |
78 |
|
Румъния |
18,5 |
20,0 |
21,8 |
20,1 |
66 |
|
Словения |
25,1 |
26,5 |
27,9 |
26,5 |
87 |
|
Словакия |
20,7 |
21,3 |
22,1 |
21,4 |
70 |
|
Финландия |
32,7 |
33,6 |
34,2 |
33,5 |
110 |
|
Швеция |
35,9 |
36,5 |
37,4 |
36,6 |
121 |
А.3.3. Коефициент на енергоемкост
Таблица 7
Крайна енергоемкост (КЕ), в хил.т.н.е./милионаППС
|
|
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Средно (2017—2019 г.) |
Коефициент на крайна енергоемкост (%) |
|
ЕС |
74,1 |
71,8 |
69,0 |
71,6 |
|
|
Белгия |
87,5 |
85,5 |
80,8 |
84,6 |
118 |
|
България |
94,8 |
90,5 |
85,0 |
90,1 |
126 |
|
Чехия |
87,3 |
82,4 |
78,5 |
82,7 |
115 |
|
Дания |
66,5 |
64,5 |
62,3 |
64,4 |
90 |
|
Германия |
70,7 |
67,5 |
66,5 |
68,2 |
95 |
|
Естония |
93,7 |
90,6 |
84,8 |
89,7 |
125 |
|
Ирландия |
46,0 |
44,3 |
42,4 |
44,2 |
62 |
|
Гърция |
77,6 |
73,8 |
73,4 |
74,9 |
105 |
|
Испания |
66,1 |
66,4 |
63,8 |
65,4 |
91 |
|
Франция |
71,0 |
67,8 |
63,4 |
67,4 |
94 |
|
Хърватия |
89,9 |
85,5 |
81,6 |
85,6 |
120 |
|
Италия |
66,2 |
65,5 |
63,5 |
65,1 |
91 |
|
Кипър |
82,2 |
77,4 |
73,6 |
77,7 |
109 |
|
Латвия |
104,9 |
103,5 |
98,1 |
102,2 |
143 |
|
Литва |
81,5 |
80,6 |
75,4 |
79,2 |
111 |
|
Люксембург |
88,8 |
90,6 |
89,8 |
89,7 |
125 |
|
Унгария |
91,2 |
85,7 |
81,6 |
86,2 |
120 |
|
Малта |
44,5 |
44,1 |
42,6 |
43,8 |
61 |
|
Нидерландия |
74,5 |
72,2 |
69,4 |
72,0 |
101 |
|
Австрия |
82,3 |
77,8 |
76,7 |
78,9 |
110 |
|
Полша |
89,5 |
89,6 |
83,0 |
87,3 |
122 |
|
Португалия |
70,8 |
69,2 |
67,7 |
69,3 |
97 |
|
Румъния |
64,3 |
60,4 |
56,5 |
60,4 |
84 |
|
Словения |
95,5 |
90,3 |
83,6 |
89,8 |
125 |
|
Словакия |
88,3 |
86,0 |
85,2 |
86,5 |
121 |
|
Финландия |
137,9 |
136,1 |
132,8 |
135,6 |
150 |
|
Швеция |
87,7 |
84,8 |
80,7 |
84,4 |
118 |
Таблица 8.
Първична енергоемкост (ПЕ),в хил.т.н.е./милионаППС
|
|
2017 г. |
2018 г. |
2019 г. |
Средно (2017—2019 г.) |
Коефициент на първична енергоемкост (%) |
|
ЕС |
105,8 |
101,8 |
96,6 |
101,4 |
|
|
Белгия |
123,0 |
114,2 |
114,4 |
117,2 |
116 |
|
България |
175,6 |
167,5 |
157,2 |
166,8 |
150 |
|
Чехия |
142,8 |
136,5 |
127,7 |
135,7 |
134 |
|
Дания |
79,4 |
76,9 |
73,0 |
76,5 |
75 |
|
Германия |
98,9 |
94,1 |
90,6 |
94,6 |
93 |
|
Естония |
188,7 |
174,6 |
140,4 |
167,9 |
150 |
|
Ирландия |
55,8 |
52,3 |
50,3 |
52,8 |
52 |
|
Гърция |
110,0 |
104,9 |
101,1 |
105,3 |
104 |
|
Испания |
98,7 |
96,2 |
90,0 |
95,0 |
94 |
|
Франция |
116,7 |
112,6 |
104,7 |
111,3 |
110 |
|
Хърватия |
108,1 |
102,0 |
96,9 |
102,3 |
101 |
|
Италия |
86,2 |
83,5 |
80,8 |
83,5 |
82 |
|
Кипър |
111,7 |
106,1 |
98,9 |
105,6 |
104 |
|
Латвия |
116,7 |
116,3 |
109,6 |
114,2 |
113 |
|
Литва |
93,9 |
92,2 |
85,2 |
90,4 |
89 |
|
Люксембург |
91,2 |
92,9 |
92,1 |
92,1 |
91 |
|
Унгария |
123,4 |
115,7 |
110,0 |
116,4 |
115 |
|
Малта |
57,6 |
55,1 |
53,3 |
55,3 |
55 |
|
Нидерландия |
100,4 |
95,3 |
92,3 |
96,0 |
95 |
|
Австрия |
100,3 |
93,2 |
92,3 |
95,3 |
94 |
|
Полша |
126,8 |
126,2 |
114,4 |
122,4 |
121 |
|
Португалия |
97,6 |
93,1 |
87,2 |
92,6 |
91 |
|
Румъния |
89,5 |
83,4 |
75,9 |
82,9 |
82 |
|
Словения |
129,9 |
121,3 |
112,5 |
121,2 |
120 |
|
Словакия |
143,4 |
136,3 |
132,8 |
137,5 |
136 |
|
Финландия |
178,8 |
177,0 |
169,9 |
175,2 |
150 |
|
Швеция |
129,2 |
128,0 |
119,7 |
125,6 |
124 |
А.3.4. Коефициент на потенциала за икономии
Таблица 9
Сценарий PRIMES MIX 55 % и базов сценарий PRIMES на ЕС за 2020 г., в млн.т.н.е.
|
|
MIX 55 (ПЕП) |
Базов сценарий за ПЕП за 2030 г. |
Потенциал за икономии (%) |
MIX 55 (КЕП) |
Базов сценарий за КЕП за 2030 г. |
Потенциал за икономии (%) |
|
Белгия |
36,0 |
38,3 |
–6,0 % |
30,5 |
33,1 |
–7,8 |
|
България |
14,0 |
15,6 |
–10,5 % |
9,2 |
10,0 |
–8,0 |
|
Чехия |
30,1 |
32,8 |
–8,0 % |
21,2 |
22,9 |
–7,5 |
|
Дания |
16,4 |
17,2 |
–4,6 % |
14,7 |
15,4 |
–4,3 |
|
Германия |
198,3 |
221,4 |
–10,4 % |
162,8 |
178,7 |
–8,9 |
|
Естония |
4,0 |
4,5 |
–12,7 % |
2,7 |
2,9 |
–4,3 |
|
Ирландия |
11,4 |
12,6 |
–8,9 % |
10,1 |
11,1 |
–9,2 |
|
Гърция |
18,0 |
18,8 |
–4,4 % |
15,0 |
16,2 |
–7,8 |
|
Испания |
86,0 |
91,5 |
–6,0 % |
68,6 |
72,4 |
–5,3 |
|
Франция |
164,8 |
179,2 |
–8,0 % |
105,5 |
118,1 |
–10,7 |
|
Хърватия |
6,7 |
7,6 |
–11,5 % |
5,7 |
6,6 |
–13,4 |
|
Италия |
110,9 |
125,4 |
–11,6 % |
94,5 |
102,8 |
–8,1 |
|
Кипър |
2,1 |
2,3 |
–10,2 % |
1,8 |
2,0 |
–9,4 |
|
Латвия |
4,0 |
4,2 |
–5,0 % |
3,6 |
3,7 |
–3,9 |
|
Литва |
5,3 |
5,7 |
–6,3 % |
4,4 |
4,8 |
–7,6 |
|
Люксембург |
3,0 |
3,2 |
–7,6 % |
2,9 |
3,1 |
–7,7 |
|
Унгария |
24,6 |
26,1 |
–5,5 % |
16,9 |
18,4 |
–7,8 |
|
Малта |
0,9 |
0,9 |
–4,6 % |
0,7 |
0,8 |
–5,8 |
|
Нидерландия |
49,8 |
52,3 |
–4,7 % |
40,9 |
43,2 |
–5,2 |
|
Австрия |
26,0 |
28,4 |
–8,7 % |
22,8 |
24,6 |
–7,4 |
|
Полша |
73,8 |
89,1 |
–17,2 % |
58,7 |
66,0 |
–11,1 |
|
Португалия |
15,9 |
16,9 |
–6,0 % |
13,9 |
14,8 |
–6,7 |
|
Румъния |
30,0 |
33,2 |
–9,7 % |
23,0 |
25,3 |
–8,9 |
|
Словения |
6,1 |
6,5 |
–6,5 % |
4,5 |
4,8 |
–6,0 % |
|
Словакия |
14,6 |
15,4 |
–5,3 % |
8,8 |
9,6 |
–8,3 % |
|
Финландия |
32,0 |
34,3 |
–6,9 % |
21,5 |
24,1 |
–10,6 % |
|
Швеция |
37,2 |
40,8 |
–8,8 % |
26,4 |
29,0 |
–9,0 % |
Таблица 10
Сценарий PRIMES MIX 55 % и актуализиран базов сценарий PRIMES на ЕС за 2020 г., в млн.т.н.е.
|
|
MIX 55 (ПЕП) |
Базов сценарий за ПЕП за 2030 г. |
Потенциал за икономии (%) |
MIX 55 (КЕП) |
Базов сценарий за КЕП за 2030 г. |
Потенциал за икономии (%) |
|
Белгия |
36,0 |
40,2 |
–10,5 |
30,5 |
33,1 |
–7,8 |
|
България |
14,0 |
16,5 |
–15,6 |
9,2 |
9,2 |
–0,7 |
|
Чехия |
30,1 |
33,8 |
–10,8 |
21,2 |
23,1 |
–8,4 |
|
Дания |
16,4 |
16,4 |
0,0 |
14,7 |
14,2 |
3,6 |
|
Германия |
198,3 |
219,4 |
–9,6 |
162,8 |
176,7 |
–7,8 |
|
Естония |
4,0 |
3,6 |
10,1 |
2,7 |
2,8 |
–3,4 |
|
Ирландия |
11,4 |
12,8 |
–10,8 |
10,1 |
12,0 |
–15,8 |
|
Гърция |
18,0 |
19,6 |
–8,2 |
15,0 |
16,3 |
–8,0 |
|
Испания |
86,0 |
93,3 |
–7,8 |
68,6 |
71,8 |
–4,6 |
|
Франция |
164,8 |
183,6 |
–10,2 |
105,5 |
122,3 |
–13,8 |
|
Хърватия |
6,7 |
7,5 |
–9,9 |
5,7 |
6,5 |
–12,1 |
|
Италия |
110,9 |
125,6 |
–11,7 |
94,5 |
103,8 |
–9,0 |
|
Кипър |
2,1 |
2,2 |
–4,4 |
1,8 |
1,9 |
–3,4 |
|
Латвия |
4,0 |
4,3 |
–6,8 |
3,6 |
3,9 |
–9,4 |
|
Литва |
5,3 |
6,2 |
–13,8 |
4,4 |
5,0 |
–11,3 |
|
Люксембург |
3,0 |
3,3 |
–9,7 |
2,9 |
3,2 |
–8,6 |
|
Унгария |
24,6 |
26,5 |
–6,8 |
16,9 |
18,2 |
–7,1 |
|
Малта |
0,9 |
0,8 |
2,9 |
0,7 |
0,7 |
–1,2 |
|
Нидерландия |
49,8 |
51,8 |
–3,7 |
40,9 |
42,8 |
–4,4 |
|
Австрия |
26,0 |
27,5 |
–5,5 |
22,8 |
23,1 |
–1,6 |
|
Полша |
73,8 |
93,3 |
–21,0 |
58,7 |
67,2 |
–12,6 |
|
Португалия |
15,9 |
19,4 |
–18,2 |
13,9 |
16,3 |
–14,7 |
|
Румъния |
30,0 |
31,8 |
–5,5 |
23,0 |
23,8 |
–3,1 |
|
Словения |
6,1 |
6,4 |
–5,4 |
4,5 |
4,9 |
–7,2 |
|
Словакия |
14,6 |
16,0 |
–9,3 |
8,8 |
9,8 |
–10,1 |
|
Финландия |
32,0 |
34,7 |
–7,8 |
21,5 |
23,8 |
–9,4 |
|
Швеция |
37,2 |
42,0 |
–11,4 |
26,4 |
28,3 |
–6,8 |
A.3.5. Общ коефициент
Таблица 11
Изчисляване на общия коефициент (базов сценарий на ЕС за 2020 г.)
|
(%) |
|||||||||
|
|
Коефициент на ранно действие |
Коефициент на благосъстоянието |
Коефициент на енергоемкост |
Коефициент на потенциала за икономии |
Общ коефициент |
||||
|
|
ПЕП |
КЕП |
|
ПЕП |
КЕП |
ПЕП |
КЕП |
ПЕП |
КЕП |
|
Белгия |
89 |
93 |
118 |
116 |
118 |
52 |
67 |
94 |
99 |
|
България |
89 |
92 |
51 |
150 |
126 |
89 |
68 |
95 |
84 |
|
Чехия |
85 |
84 |
92 |
134 |
115 |
69 |
65 |
95 |
89 |
|
Дания |
50 |
50 |
128 |
75 |
90 |
50 |
50 |
76 |
80 |
|
Германия |
81 |
94 |
123 |
93 |
95 |
89 |
76 |
96 |
97 |
|
Естония |
90 |
70 |
81 |
150 |
125 |
109 |
50 |
107 |
82 |
|
Ирландия |
52 |
50 |
150 |
52 |
62 |
76 |
78 |
83 |
85 |
|
Гърция |
50 |
50 |
66 |
104 |
105 |
50 |
66 |
68 |
72 |
|
Испания |
93 |
50 |
92 |
94 |
91 |
51 |
50 |
82 |
71 |
|
Франция |
100 |
69 |
105 |
110 |
94 |
69 |
91 |
96 |
90 |
|
Хърватия |
59 |
50 |
65 |
101 |
120 |
98 |
115 |
81 |
87 |
|
Италия |
50 |
50 |
96 |
82 |
91 |
99 |
69 |
82 |
77 |
|
Кипър |
71 |
63 |
92 |
104 |
109 |
87 |
81 |
89 |
86 |
|
Латвия |
100 |
88 |
68 |
113 |
143 |
50 |
50 |
83 |
87 |
|
Литва |
50 |
91 |
81 |
89 |
111 |
53 |
65 |
68 |
87 |
|
Люксембург |
77 |
73 |
150 |
91 |
125 |
65 |
66 |
96 |
104 |
|
Унгария |
94 |
100 |
71 |
115 |
120 |
50 |
66 |
82 |
89 |
|
Малта |
50 |
91 |
104 |
55 |
61 |
50 |
50 |
65 |
77 |
|
Нидерландия |
91 |
50 |
129 |
95 |
101 |
50 |
50 |
91 |
82 |
|
Австрия |
100 |
100 |
127 |
94 |
110 |
74 |
63 |
99 |
100 |
|
Полша |
87 |
93 |
72 |
121 |
122 |
147 |
95 |
107 |
96 |
|
Португалия |
100 |
50 |
78 |
91 |
97 |
52 |
57 |
80 |
70 |
|
Румъния |
50 |
63 |
66 |
82 |
84 |
83 |
76 |
70 |
72 |
|
Словения |
66 |
50 |
87 |
120 |
125 |
55 |
51 |
82 |
79 |
|
Словакия |
100 |
100 |
70 |
136 |
121 |
50 |
71 |
89 |
91 |
|
Финландия |
100 |
100 |
110 |
150 |
150 |
59 |
91 |
105 |
113 |
|
Швеция |
100 |
100 |
121 |
124 |
118 |
75 |
77 |
105 |
104 |
Таблица 12
Изчисляване на общия коефициент (Актуализиран базов сценарий на ЕС за 2020 г.)
|
(%) |
|||||||||
|
|
Коефициент на ранно действие |
Коефициент на благосъстоянието |
Коефициент на енергоемкост |
Коефициент на потенциала за икономии |
Общ коефициент |
||||
|
|
ПЕП |
КЕП |
|
ПЕП |
КЕП |
ПЕП |
КЕП |
ПЕП |
КЕП |
|
Белгия |
89 |
93 |
118 |
116 |
118 |
90 |
67 |
103 |
99 |
|
България |
89 |
92 |
51 |
150 |
126 |
133 |
50 |
106 |
80 |
|
Чехия |
85 |
84 |
92 |
134 |
115 |
92 |
71 |
101 |
91 |
|
Дания |
50 |
50 |
128 |
75 |
90 |
50 |
50 |
76 |
80 |
|
Германия |
81 |
94 |
123 |
93 |
95 |
82 |
67 |
95 |
95 |
|
Естония |
90 |
70 |
81 |
150 |
125 |
50 |
50 |
93 |
82 |
|
Ирландия |
52 |
50 |
150 |
52 |
62 |
92 |
135 |
87 |
99 |
|
Гърция |
50 |
50 |
66 |
104 |
105 |
70 |
69 |
72 |
72 |
|
Испания |
93 |
50 |
92 |
94 |
91 |
67 |
50 |
86 |
71 |
|
Франция |
100 |
69 |
105 |
110 |
94 |
88 |
118 |
101 |
97 |
|
Хърватия |
59 |
50 |
65 |
101 |
120 |
85 |
104 |
77 |
84 |
|
Италия |
50 |
50 |
96 |
82 |
91 |
100 |
77 |
82 |
78 |
|
Кипър |
71 |
63 |
92 |
104 |
109 |
50 |
50 |
79 |
78 |
|
Латвия |
100 |
88 |
68 |
113 |
143 |
58 |
80 |
85 |
95 |
|
Литва |
50 |
91 |
81 |
89 |
111 |
118 |
97 |
85 |
95 |
|
Люксембург |
77 |
73 |
150 |
91 |
125 |
83 |
73 |
100 |
105 |
|
Унгария |
94 |
100 |
71 |
115 |
120 |
58 |
60 |
85 |
88 |
|
Малта |
50 |
91 |
104 |
55 |
61 |
50 |
50 |
65 |
77 |
|
Нидерландия |
91 |
50 |
129 |
95 |
101 |
50 |
50 |
91 |
82 |
|
Австрия |
100 |
100 |
127 |
94 |
110 |
50 |
50 |
93 |
97 |
|
Полша |
87 |
93 |
72 |
121 |
122 |
150 |
108 |
107 |
99 |
|
Португалия |
100 |
50 |
78 |
91 |
97 |
150 |
126 |
105 |
88 |
|
Румъния |
50 |
63 |
66 |
82 |
84 |
50 |
50 |
62 |
66 |
|
Словения |
66 |
50 |
87 |
120 |
125 |
50 |
62 |
81 |
81 |
|
Словакия |
100 |
100 |
70 |
136 |
121 |
79 |
86 |
96 |
94 |
|
Финландия |
100 |
100 |
110 |
150 |
150 |
67 |
80 |
107 |
110 |
|
Швеция |
100 |
100 |
121 |
124 |
118 |
97 |
58 |
110 |
99 |
Таблица 13
Резултати от формулата в приложение I (базов сценарий на ЕС за 2020 г. и актуализиран базов сценарий на ЕС за 2020 г.), в млн.т.н.е.
|
|
Базов сценарий на ЕС за 2020 г. |
Актуализиран базов сценарий на ЕС за 2020 г. |
||||||
|
|
Резултати от формулата |
Резултати от формулата след корекционния коефициент |
Резултати от формулата |
Резултати от формулата след корекционния коефициент |
||||
|
|
ПЕП |
КЕП |
ПЕП |
КЕП |
ПЕП |
КЕП |
ПЕП |
КЕП |
|
Белгия |
34,14 |
29,24 |
33,77 |
28,78 |
35,39 |
29,24 |
34,66 |
28,82 |
|
България |
13,86 |
8,99 |
13,71 |
8,85 |
14,49 |
8,38 |
14,20 |
8,25 |
|
Чехия |
29,13 |
20,53 |
28,81 |
20,21 |
29,79 |
20,66 |
29,18 |
20,36 |
|
Дания |
15,70 |
13,95 |
15,52 |
13,73 |
14,98 |
12,88 |
14,67 |
12,69 |
|
Германия |
196,38 |
158,42 |
194,23 |
155,95 |
195,05 |
157,05 |
191,06 |
154,75 |
|
Естония |
3,97 |
2,60 |
3,93 |
2,56 |
3,21 |
2,57 |
3,14 |
2,53 |
|
Ирландия |
11,35 |
10,01 |
11,23 |
9,86 |
11,53 |
10,61 |
11,29 |
10,45 |
|
Гърция |
17,32 |
14,87 |
17,13 |
14,64 |
17,91 |
14,90 |
17,55 |
14,68 |
|
Испания |
82,69 |
66,41 |
81,78 |
65,38 |
83,90 |
65,90 |
82,19 |
64,94 |
|
Франция |
159,09 |
105,65 |
157,34 |
104,01 |
161,97 |
108,52 |
158,67 |
106,93 |
|
Хърватия |
6,91 |
5,96 |
6,83 |
5,87 |
6,81 |
5,89 |
6,67 |
5,81 |
|
Италия |
113,40 |
93,57 |
112,16 |
92,12 |
113,50 |
94,27 |
111,18 |
92,89 |
|
Кипър |
2,06 |
1,84 |
2,04 |
1,81 |
1,96 |
1,74 |
1,92 |
1,71 |
|
Латвия |
3,77 |
3,34 |
3,73 |
3,28 |
3,83 |
3,50 |
3,75 |
3,45 |
|
Литва |
5,21 |
4,32 |
5,16 |
4,25 |
5,55 |
4,45 |
5,44 |
4,38 |
|
Люксембург |
2,85 |
2,75 |
2,82 |
2,71 |
2,90 |
2,77 |
2,84 |
2,73 |
|
Унгария |
23,57 |
16,45 |
23,31 |
16,19 |
23,84 |
16,36 |
23,35 |
16,12 |
|
Малта |
0,84 |
0,70 |
0,83 |
0,69 |
0,78 |
0,67 |
0,76 |
0,66 |
|
Нидерландия |
46,72 |
39,03 |
46,21 |
38,42 |
46,25 |
38,70 |
45,30 |
38,13 |
|
Австрия |
25,15 |
21,69 |
24,88 |
21,35 |
24,50 |
20,49 |
24,00 |
20,19 |
|
Полша |
78,01 |
58,64 |
77,16 |
57,73 |
81,60 |
59,40 |
79,93 |
58,53 |
|
Португалия |
15,33 |
13,62 |
15,16 |
13,41 |
17,06 |
14,58 |
16,71 |
14,37 |
|
Румъния |
30,49 |
23,12 |
30,16 |
22,76 |
29,46 |
21,92 |
28,86 |
21,60 |
|
Словения |
5,85 |
4,35 |
5,79 |
4,29 |
5,79 |
4,40 |
5,68 |
4,33 |
|
Словакия |
13,77 |
8,59 |
13,62 |
8,46 |
14,23 |
8,72 |
13,94 |
8,59 |
|
Финландия |
30,11 |
20,92 |
29,78 |
20,60 |
30,33 |
20,71 |
29,71 |
20,41 |
|
Швеция |
35,82 |
25,50 |
35,42 |
25,10 |
36,59 |
25,05 |
35,84 |
24,69 |
ДОПЪЛНЕНИЕ Б
|
Енергиен баланс |
NRG_BAL |
|
Крайно енергийно потребление |
КЕП |
|
Крайно енергийно потребление, прогнози за 2030 г. съгласно сценарий PRIMES от базовия сценарий за 2020 г. |
FECB2030 |
|
Крайна енергоемкост |
КЕ |
|
Брутно вътрешно потребление |
БВП |
|
Милиона тона нефтен еквивалент |
млн.т.н.е. |
|
Първична енергийно потребление |
ПЕП |
|
Първично енергийно потребление, прогнози за 2030 г. съгласно сценарий PRIMES от базовия сценарий за 2020 г. |
PECB2030 |
|
Първична енергоемкост |
ПЕ |
|
Стандартна международна класификация на енергийните продукти |
SIEC |
|
Хиляди тона нефтен еквивалент |
хил.т.н.е. |
(1) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2018/1999/oj?locale=bg).
(2) Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2008/1099/oj?locale=bg).
(3) Всички стъпки, изброени в графика до март 2024 г., са изпълнени.
(4) Данните за енергоемкостта се използват за изчисляване както на коефициента на ранно действие, така и на коефициента на енергоемкост. В първия случай се прилага предшестващото подобряване на енергоемкостта, т.е. изчислява се средната стойност между двата периода (2007—2009 г. и 2017—2019 г.). По отношение на коефициента на енергоемкост се взема предвид само средната стойност за последния период (2017—2019 г.).
(5) Мерната единица „Текущи цени, милион стандарти на покупателната способност/глава от населението“ (CP_MPPS_EU27_2020) се използва от Евростат.
(6) https://www.measures.odyssee-mure.eu/
(7) http://pam.apps.eea.europa.eu/
(8) Тези стойности може да се променят според актуализациите на базовия сценарий за 2020 г. Вж. точка 2.3.
ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2024/1722/oj
ISSN 1977-0618 (electronic edition)