<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.2-->
  <head>
    <title>2020-02-202002C104201705150-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0515-17-201907933-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="3/02/2020 15:12:14" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="UpkjMWG+n2SNWHiCCtrU/kYE6OaORdWZHA4UpilKz80YXVOHDOFCmxtv2ouDS8PitYqbf8uwFYGQGMskHr/GDUp7nLjkOfixtLZUM8uRKj5GKum3fOmcoL09JmRPNUIIpC/Y8VnPHrFFX1QXO1UH3/xzIqS/KE1JqlK8dSCVcUw=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="mok" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0515" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2017" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 05/08/2019 10:00:03" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="a9aa283d75b049f581cd60ded9f41841" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0515" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="true" name="TOC_Vademecum"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
    <meta content="WC6n9rYjZVWopyPXLeIEj/m0KGGvdbWffprLbgJjSKmOC5NZ4MjmqtlEGZAtGFzoAI4H1p9Jibx7URgQWv8t7A+dqVdLffRvi/Osqc5mMIw1lGtyPk/m8nkqGnHyMsoq" name="GeneratedGenDocVersion"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на M. Bobek — Съединени дела C‑515/17 P и C‑561/17 P</div>
      <div id="rId21" style="default">Uniwersytet Wrocławski/REA</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      M. BOBEK
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 24 септември 2019 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Съединени дела C‑515/17 P и C‑561/17 P
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Uniwersytet Wrocławski
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) (C‑515/17 P)
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      и
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-9" title="page-1">
      Република Полша
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-10" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-11" title="page-1">
      Uniwersytet Wrocławski
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-12" title="page-1">
      Изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) (C‑561/17 P)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-13" title="page-1">
      „Обжалване — Член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз — Представителство на непривилегировани жалбоподатели в преки производства — Понятието „адвокат“ — Самостоятелно понятие на правото на Съюза — Възможност за отстраняване на недостатък в процесуалното представителство“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      
    </p>
    <div class="toc">
<p class="C36Centre" id="para-15" title="page-2">
<span>Съдържание</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-16" title="page-2">
<span>I. Въведение </span>
<span>3</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-17" title="page-2">
<span>II. Правна уредба </span>
<span>4</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-18" title="page-2">
<span>III. Обжалваното определение </span>
<span>5</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-19" title="page-2">
<span>IV. Производство пред Съда </span>
<span>6</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-20" title="page-2">
<span>V. Правен анализ </span>
<span>8</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-21" title="page-2">
<span>А. Възникване и настоящи проблеми </span>
<span>9</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-22" title="page-2">
<span>1. Развитие на съдебната практика по член 19, трета алинея от Статута </span>
<span>10</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-23" title="page-2">
<span>а) Произход от конкурентното право </span>
<span>11</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-24" title="page-2">
<span>б) „Прехвърляне“ на изискването за независимост към член 19, трета алинея от Статута </span>
<span>12</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-25" title="page-2">
<span>2. Проблематични аспекти на „прехвърлянето“ на съдебна практика и процесуални последици от него </span>
<span>15</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-26" title="page-2">
<span>а) Контекст </span>
<span>15</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-27" title="page-2">
<span>б) Неясен характер на проверката </span>
<span>17</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-28" title="page-2">
<span>в) Последици от неспазването на изискванията </span>
<span>19</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-29" title="page-2">
<span>Б. Варианти и променливи </span>
<span>22</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-30" title="page-2">
<span>1. Варианти </span>
<span>22</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-31" title="page-2">
<span>а) Член 19, четвърта алинея от Статута </span>
<span>23</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-32" title="page-2">
<span>б) Член 19, трета алинея от Статута </span>
<span>24</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-33" title="page-2">
<span>2. Цел на процесуалното представителство </span>
<span>27</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-34" title="page-2">
<span>В. Преразгледан критерий </span>
<span>30</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-35" title="page-2">
<span>1. Материално измерение </span>
<span>30</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-36" title="page-2">
<span>а) Разрешение за практикуване пред националните съдилища </span>
<span>30</span>
</p>
<p class="CTOC4" id="para-37" title="page-2">
<span>б) Статут на адвокат — независимо трето лице по отношение на жалбоподателя </span>
<span>30</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-38" title="page-2">
<span>1) Трето лице </span>
<span>31</span>
</p>
<p class="CTOC5" id="para-39" title="page-2">
<span>2) Независима страна </span>
<span>35</span>
</p>
<p class="CTOC3" id="para-40" title="page-2">
<span>2. Процесуално измерение </span>
<span>37</span>
</p>
<p class="CTOC2" id="para-41" title="page-2">
<span>Г. Настоящото дело </span>
<span>40</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-42" title="page-2">
<span>VI. По съдебните разноски </span>
<span>42</span>
</p>
<p class="CTOC1" id="para-43" title="page-2">
<span>VII. Заключение </span>
<span>42</span>
</p>
<p class="C36Centre" id="para-44" title="page-1">
<span/>
</p>
</div>
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Кой има право да представлява непривилегирован жалбоподател в пряко производство пред Съда на Европейския съюз? Кой съгласно член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз е „адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка“?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обикновено процесът по проверка на професионалната квалификация на адвоката, съответните удостоверения и правомощията му да действа от името на даден жалбоподател, рядко са в центъра (на съдебната практика). Процесът на проверка протича спокойно и гладко като рутинна задача на секретариатите, а специализираните дискусии по въпроса остават само за истинските познавачи и ценители на съдебното производство в ЕС. Това положение можеше да се запази, ако процесът на проверка, който обикновено е формалност, не се беше променил постепенно към нещо твърде различно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Uniwersytet Wrocławski (Вроцлавски университет, Полша) подава жалба до Общия съд за оспорване на прието от Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA) решение, с което на университета се разпорежда да върне определени средства, които преди това са му били отпуснати безвъзмездно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбата е обявена за недопустима поради липса на надлежно процесуално представителство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>). Според Общия съд юридическият представител на Вроцлавския университет не отговаря на изискването за независимост, свързано с понятието „адвокат“ по смисъла на член 19, трета алинея от Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“). Независимо че представителят има квалификация на адвокат по полското право и практикува в адвокатска кантора, той също така води часове като външен преподавател във Вроцлавския университет, като за тази цел е сключил граждански договор с университета. Според Общия съд наличието на такъв договор означава, че не е изпълнено изискването за независимо процесуално представителство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В контекста на настоящата жалба срещу това определение ще приканя Съда да преразгледа съдебната практика и практиката на Общия съд в тази област в две отношения. На първо място, по същество, тълкуването на член 19, трета алинея от Статута следва да се върне в разумни и предвидими граници. На второ място, може би още по-важно, евентуалният недостатък в процесуалното представителство следва да се разглежда като процесуален недостатък на дадена жалба, за който следва да бъде надлежно съобщено на съответния жалбоподател, като му се даде възможност да го поправи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19 от Статута на Съда гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C10Marge1" id="para-54" title="page-5">
      „Държавите членки и институциите на Съюза се представляват пред Съда от представител, назначен за всеки конкретен случай; този представител може да бъде подпомаган от съветник или от адвокат.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-55" title="page-5">
      Държавите, различни от държавите членки, страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, а също и Надзорният орган на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), упоменат в това споразумение, се представляват по същия начин.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-56" title="page-5">
      Останалите страни се представляват от адвокат.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-57" title="page-5">
      Само адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да представлява или да подпомага страна пред Съда.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-58" title="page-5">
      Когато тези представители, съветници и адвокати се явяват пред Съда, те се ползват с правата и имунитетите, необходими за независимото упражняване на техните функции при условията, предвидени в процедурния правилник.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-59" title="page-5">
      По отношение на съветниците и адвокатите, които се явяват пред него, Съдът има правомощията, с които обикновено разполагат съдилищата при условията, предвидени в процедурния правилник“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 53 от Статута „[п]роцедурата пред Общия съд се урежда от дял III“. Член 19 от Статута се намира в този дял.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 51 от Процедурния правилник на Общия съд (наричан по-нататък ППОС), който се отнася до „[з]адължение за представителство“ в преки производства, гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-62" title="page-5">
      „1. Страните трябва да бъдат представлявани от представител или адвокат при условията, предвидени в член 19 от Статута.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-5">
      2. Адвокатът, който представлява или подпомага страна, е длъжен да представи в секретариата удостоверение, че има право да практикува пред юрисдикция на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-64" title="page-5">
      3. Адвокатите, представляващи страна, която е частноправно юридическо лице, са длъжни да представят в секретариата пълномощно от това лице.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-65" title="page-6">
      4. Ако документите, посочени в параграфи 2 и 3, не бъдат представени, секретарят определя на съответната страна разумен срок за представянето им. Ако документите не бъдат представени в определения срок, Общият съд решава дали неспазването на това изискване води до формалната недопустимост на исковата молба, жалбата или писменото изявление“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обжалваното определение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 25 март 2016 г. Вроцлавският университет подава жалба до Общия съд, с която иска, първо, отмяна на решенията на Изпълнителната агенция за научни изследвания (REA), с които се прекратява договор за предоставяне на безвъзмездна помощ и Вроцлавският университет се задължава да възстанови сумите от 36 508,37 EUR, 58 031,38 EUR и 6 286,68 EUR и да плати неустойка в размер на 5 803,14 EUR, и второ, възстановяване от страна на REA на тези суми заедно с начислените лихви.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В своя защита REA повдига възражение за недопустимост, развито в пет основания. Първото основание се отнася до обстоятелството, че юридическият представител на Вроцлавския университет не отговарял на условието за независимост, което се изисква от Статута и от ППОС. Според REA това било така, защото представителят на Вроцлавския университет бил служител в един от изследователските центрове на университета.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обжалваното определение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>) Общият съд първо припомня, че представителите на непривилегировани жалбоподатели пред съдилищата на ЕС следва да отговарят на две условия. Първото условие изисква представителят да бъде „адвокат“. Второто условие уточнява, че адвокатът следва да „има право да практикува пред съд на държава членка […]“. Докато второто условие се отнася до националното право, това не е така за първото, което следва да бъде тълкувано, доколкото е възможно, по независим начин и без позоваване на националното право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък Общият съд пояснява, че концепцията за ролята на адвоката в правния ред на Съюза, която концепция отговаря на правните традиции, общи за държавите членки, и на която се основава член 19 от Статута, е тази за адвокат, сътрудник на правосъдието, призван да предоставя напълно независимо и с оглед на висшия интерес на разглеждания случай правната помощ, от която клиентът има нужда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>). Всъщност понятието за независимост на адвоката се определя не само позитивно (с позоваване на професионалната дисциплина), но и негативно (с изтъкване липсата на правоотношение по наемане на работа) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се позовава на решение Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>), Общият съд приема, че макар липсата на отношения на подчиненост между Вроцлавския университет и неговия юридически представител да означава, че формално погледнато, не е налице правоотношение по наемане на работа, все още съществува опасност професионалното становище на юридическия представител да бъде повлияно поне отчасти от работната му среда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В светлината на тези доводи Общият съд обявява жалбата за явно недопустима, като основава решението си на член 19, трета и четвърта алинея  от Статута и член 51, параграф 1 от ППОС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производство пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вроцлавският университет и Република Полша обжалват определението на Общия съд (C‑515/17 P и C‑561/17 P).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на председателя на Съда от 24 ноември 2017 г. двете жалби са съединени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В жалбата на Вроцлавския университет се изтъкват две основания. В нея се твърди, първо, нарушение на член 19 от Статута, и второ, нарушение на член 119 от ППОС. Що се отнася до първото основание, Вроцлавският университет не се съгласява с тълкуването на член 19 от Статута, съгласно което наличието на договор между Вроцлавския университет и неговия юридически представител означавало, че изискването за независимост не е спазено. Той твърди, че дори понятието „независимост“ по принцип да следва да се тълкува самостоятелно, в настоящия случай е необходимо позоваване на националното право. Въпросният договор не е трудов договор и съгласно полското право не може да бъде разглеждан като еквивалентен на такъв. Гражданският договор като този в настоящия случай се характеризира с равнопоставеност между страните и липса на отношения на подчиненост. Що се отнася до второто основание, Вроцлавският университет критикува абстрактното естество на някои изявления в обжалваното определение и липсата на връзка с фактическите обстоятелства по делото. Вроцлавският университет моли Съда да отмени обжалваното определение, да постанови, че подадената пред Общия съд жалба е допустима, и да разпореди на REA да заплати всички съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В жалбата, подадена от Република Полша, са изложени три основания. Тази държава членка приема, първо, че обжалваното определение е постановено в нарушение на член 19, трета и четвърта алинея от Статута, второ, че то е в нарушение на принципа на правна сигурност, и трето, че то е в нарушение на задължението за мотивиране. По-специално, Република Полша твърди, че съдебната практика, съгласно която наличието на трудово или служебно правоотношение означава, че адвокатът не може да изпълни изискването за независимост, била дълбоко неправилна. Освен това обжалваното определение надхвърляло границите на тази съдебна практика, като я прилагало към разглеждания договор. Република Полша моли Съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на Общия съд за ново разглеждане. Тя също така моли Съда да разпореди всяка от страните по дело C‑561/17 P да понесе направените от нея съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 40, първа алинея от Статута Чешката република встъпва в подкрепа на исканията на съответните жалбоподатели за отмяна на обжалваното определение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С определение на председателя на Съда от 5 юли 2018 г. Krajowa Izba Radców Prawnych (Национална камара на правните съветници, Полша) е допусната да встъпи в подкрепа на исканията на Република Полша, а именно за отмяна на обжалваното определение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В своя писмен отговор REA оспорва и двете жалби. Тя възразява срещу фактическото, повтарящо се, неточно или ново естество на някои от изявленията на жалбоподателите. Агенцията припомня самостоятелния характер на понятието „адвокат“ в европейското право. Юридическият представител на Вроцлавския университет в производството, по което е постановено обжалваното определение, е зависим от този университет, ако не финансово, то от гледна точка на професионалния си статут.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В своята писмена реплика Вроцлавският университет оспорва квалификацията на своите доводи като фактически и подчертава, че доводите му се съсредоточават върху член 19 от Статута. Той отново изтъква, че предходната съдебна практика е била приложена прекалено широко в настоящия случай. Обвързването на изискването за независимост с липсата на правоотношение по наемане на работа нарушавало член 19 от Статута. Независимостта на неговия юридически представител била осигурена по два начина: от приложимите правила на професионалната етика и от статута му на университетски преподавател.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В своята писмена реплика Република Полша не се съгласява с твърденията на REA, че нейните доводи били от фактическо естество. Република Полша също така твърди, че тълкуването на член 19 от Статута не може да не взема предвид общите традиции на държавите членки, които не изключват независимостта на адвоката, обвързан с правоотношение по наемане на работа. Понятието „адвокат“ не бивало да се тълкува единствено с позоваване на националното право, а да се вземат предвид съответните национални правни норми и осигурените в тях гаранции за независимост, тъй като правото на ЕС не съдържа никакви правила в това отношение. В обжалваното определение Общият съд не бил постановил, че съответният юридически представител не се явява трето лице по отношение на жалбоподателя. Той само заключил, че същият не съответства на изискването за независимост. Що се отнася до довода на REA относно предимството, получено от юридическия представител с оглед на „статута“ му на университетски преподавател, това твърдение било чисто абстрактно и без връзка с фактическите или правни обстоятелства по делото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В писмената си дуплика на двете писмени реплики REA поддържа, че някои факти, посочени в подадената от Вроцлавския университет жалба, са нови, като например подробностите относно предходната кариера на юридическия представител, фактът, че той никога не е предоставял правни становища по разглежданото финансиране, и фактът, че процесуалното представителство е предоставено на Вроцлавския университет съгласно договор, сключен с правна кантора, в която юридическият представител е партньор. Според REA Вроцлавският университет погрешно твърди, че тълкуването на член 19 от Статута се опира на национални правила. Що се отнася до писмената реплика на Република Полша, REA поддържа, че някои от твърденията са от фактическо естество и че в обжалваното определение Общият съд е посочил правилно основанията за своето решение. Що се отнася до член 19 от Статута, Република Полша не обяснявала как вземането предвид на съответните национални правни норми в този контекст се отличавало от тълкуване, основано на това право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговор на двете встъпвания REA също така заявява, че доводите в тях са недопустими, неотносими или неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вроцлавският университет, REA, Република Полша, Krajowa Izba Radców Prawnych (Национална камара на юридическите съветници) и Чешката република представят устни становища в съдебното заседание от 11 юни 2019 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правен анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото основание на жалбата по дело C‑515/17 P и първото основание на жалбата по дело C‑561/17 P по същество са за неправилно тълкуване на член 19, трета алинея от Статута.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради изложените в настоящото заключение съображения приемам, че тези основания са добре обосновани. Следователно обжалваното определение следва да бъде отменено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид моето заключение по първото основание на двете жалби смятам за ненужно да разглеждам останалите повдигнати от жалбоподателите основания за обжалване, а именно нарушение на задължението за мотивиране и (що се отнася до Република Полша) на принципа на правна сигурност. По мое мнение тези основания се отнасят по същество до един и същ проблем, посочен в първото основание на двете жалби. Те просто се съсредоточават върху конкретни елементи или последици от този проблем. Всъщност, ако проверката на независимостта на адвоката е трудно предвидима, преценката по конкретно дело неизбежно ще повдигне въпроси, свързани с правната сигурност. По подобен начин, ако проверката е твърде усложнена, тогава прилагането ѝ по конкретното дело трудно би изпълнило задължението за мотивиране, което да позволи на непривилегирования жалбоподател да разбере защо се счита, че неговият адвокат няма достатъчно независимост и следователно не може да се явява пред съдилищата на ЕС. Като се има предвид това, твърдението за липса на сигурност при формулирането и прилагането на критерия за независимост се разглежда по-нататък в настоящото заключение в рамките на първото основание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разглеждането на първото основание на двете жалби е структурирано по следния начин: най-напред, ще обсъдя въпроса за възникването на настоящото тълкуване на член 19, трета алинея от Статута и ще установя проблемите, които това тълкуване поражда (A). След това, ще изложа възможностите за коригиране на тълкуването на член 19, трета и четвърта алинея от Статута, като същевременно припомня основния замисъл на процесуалното представителство, от който би трябвало да се ръководи това тълкуване (Б). По-нататък, ще предложа преразглеждане на критерия, използван за целите на прилагането на член 19, трета и четвърта алинея от Статута, включително коригирането на му както по същество, така и по отношение на процесуалните последици, свързани с неспазването на изискванията на тези разпоредби (В). Накрая, като приложа това тълкуване на член 19, трета и четвърта алинея от Статута към настоящото дело, неизбежно стигам до извода, че Общият съд действително е допуснал грешка при тълкуването на тeзи разпоредби (Г).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Възникване и настоящи проблеми</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието „адвокат“ в съдебната практика по член 19, трета алинея от Статута не е създадено специално за целите на тълкуването на тази разпоредба. То по-скоро се явява резултат от „прехвърляне“ на съдебна практика от друга област на правото на Съюза и от друг контекст (1). Постепенно това „прехвърляне“ на съдебна практика, заедно с липсата на яснота по отношение на условията, които следва да бъдат прилагани, и доста сериозните последици от неспазването им, е започнало да създава редица проблеми (2).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Развитие на съдебната практика по член 19, трета алинея от Статута</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19 от Статута предвижда, че непривилегированите жалбоподатели трябва да бъдат представлявани пред съдилищата на Европейския съюз от „адвокат“ (трета алинея) и че само „адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка[…], може да представлява или да подпомага страна пред Съда“ (четвърта алинея).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Смисълът на четвърта алинея не поражда особени проблеми. Както би могло да се очаква, било е установявано, че юридически представители не спазват изискванията на тази разпоредба, ако не членуват в национална адвокатска колегия и следователно нямат право да практикуват в държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато става въпрос за тълкуването на член 19, трета алинея от Статута обаче, съдебната практика се усложнява.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдържащото се в нея понятие „адвокат“ се възприема като самостоятелно понятие на правото на Съюза, чийто основен и определящ елемент според съдебната практика е „независимост“. „Независимостта“ се очертава като условие, което, макар и евентуално да съответства на традиционната квалификация на професията адвокат (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>), не е посочено, нито дори обяснено в процесуалните правила на съдилищата на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдържанието на понятието „независимост“ е формулирано за първи път от Съда с цел да се определят документите, защитени от принципа на поверителност на съобщенията между адвокати и клиенти по разследвания в областта на конкурентното право (а). Едва по-късно то е „прехвърлено“, за да обоснове конкретно тълкуване на понятието „адвокат“ за целите на член 19, трета алинея от Статута. Впоследствие това тълкуване се прилага към доста широк набор от фактически хипотези. В хода на този процес е изгубена връзката с първоначалната обосновка и целта на понятието „независимост“ (б).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Произход от конкурентното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решение AM &amp; S Europe (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>) Съдът обявява за нищожна съответната разпоредба от решение на Европейската комисия, доколкото същата изисква от жалбоподателя да представи определени документи, за които се счита, че са обхванати от поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти. Като тълкува обхвата на правомощията за проверка, с които разполага Комисията съгласно Регламент № 17 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>), Съдът по същество приема, че този регламент следва да се тълкува в смисъл, че защитава поверителността на кореспонденцията между адвокат и клиент, „при условие, от една страна, че тази кореспонденция е водена за целите и в интерес на правото на защита на клиента, и от друга страна, че е осъществявана от независими адвокати, тоест от адвокати, необвързани с клиента чрез правоотношение по наемане на работа“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второто от тези условия и произтичащото от това разграничение между вътрешен (нает) и външен („независим“) адвокат „следва от схващането за ролята на адвоката, разглеждан като сътрудник на правосъдието и призван да предоставя напълно независимо и с оглед на висшия интерес на правосъдието правната помощ, от която клиентът има нужда. Компенсация за тази защита е професионалната дисциплина, установена и контролирана в общ интерес от институции, разполагащи с достатъчни компетенции за тази цел“. Съдът добавя, че подобно схващане „отговаря на правните традиции, общи за държавите членки, и се открива и в правния ред на Съюза, както следва от разпоредбите на член 17 от Протоколите относно Статута на Съда на ЕИО и ЕОАЕ, както и от член 20 от Протокола относно статута на Съда на ЕОВС“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същата логика се прилага впоследствие в решение Akzo Nobel, друго дело в областта на конкурентното право, което се отнася, наред с останалото, до въпроса дали поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти следва да се прилага по отношение на две електронни писма, разменени между съответното предприятие и неговия юрисконсулт (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>). Като разглежда отново независимостта на адвокатите, за да определи обхвата на поверителността на съобщенията, Съдът прави разграничение между позитивните и негативните аспекти на независимостта на адвоката, като посочва, че това понятие „се определя не само позитивно — с позоваване на професионалната дисциплина, но и негативно — с изтъкване липсата на правоотношение по наемане на работа. Независимо че е вписан като адвокат в адвокатска колегия и е обвързан от спазването на професионални правила, адвокатът, назначен в предприятие, не се ползва от същата степен на независимост по отношение на своя работодател както действащият във външна адвокатска кантора адвокат спрямо своите клиенти. При тези обстоятелства на адвоката, назначен в предприятие, е по-трудно да се справи с евентуални противоречия между професионалните му задължения и целите на неговия клиент, отколкото един външен адвокат“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато се появява за първи път в решения AM &amp; S Europe и Akzo Nobel, изискването за независимост на адвоката е използвано, за да се определят документите, попадащи в обхвата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти. За тази цел е въведено разграничение между вътрешни и външни адвокати, като по този начин въпросът за трудовите договори и свързаната с тях подчиненост е изведен на преден план. Целта на тази съдебна практика е да определи границите на правомощията за проверка, с които разполага Комисията, и да постигне равновесие между тези правомощия и необходимостта от защита на правата на предприятията в рамките на производство в областта на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">„Прехвърляне“ на изискването за независимост към член 19, трета алинея от Статута</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Постепенно изискванията, определени в съдебната практика по дела AM &amp; S Europe и Akzo Nobel, започват да се посочват и изтъкват за целите на тълкуването на член 19, трета алинея от Статута. Съдебната практика по член 19, трета алинея от Статута е по-скоро казуистична, но вероятно би могла най-общо да се разпредели в следните три категории.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, задължението непривилегированите жалбоподатели да бъдат представлявани, не допуска те да се представляват сами (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, забраната да се представляват сами, е потвърдена и по отношение на юридически лица в различни хипотези, в които юридическият представител има специфични връзки с жалбоподателя. Поради тези връзки се приема, че съответните юридически представители не отговарят на условието да са трети лица по отношение на жалбоподателя. Тези връзки се отнасят до позициите на управител (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>), директор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>), доверителен собственик (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>), председател на изпълнителния комитет (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>), други функции на „високо изпълнително равнище“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>) и до притежаване на 10 % от капитала (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>) на дружеството жалбоподател.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, установено е, че процесуалното представителство е недействително в случаите, когато юридическите представители са наети от жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, в решение Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej, като се позовава по-специално на съдебната практика по дела AM &amp; S Europe и Akzo Nobel, Общият съд посочва, че „съществуването на отношения на подчиненост“ между юридическия представител и страна, свързана с жалбоподателя, „предполага по-малка степен на независимост в сравнение с правните съветници или адвокатите, упражняващи дейности във външна по отношение на клиента им кантора“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на производството по обжалване Съдът потвърждава решението на Общия съд. В този контекст възниква въпросът дали понятието „адвокат“ следва да се разбира като самостоятелно понятие на правото на Съюза, или следва да се тълкува с оглед на националното право (предвид позоваването на националното право в член 19, четвърта алинея от Статута). Съдът отхвърля последния вариант и обяснява, че като предвижда възможност само за адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка, да представлява страна пред Съда, член 19, четвърта алинея от Статута установява необходимо условие, което обаче не е достатъчно. Няма автоматична връзка между правото на адвокат да практикува пред съд на държава членка и пред съдилищата на Европейския съюз. Понятието „адвокат“ по член 19, трета алинея от Статута „намира обективно приложение […], което задължително е независимо от националните правни системи“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобно на постановеното в решение Akzo Nobel, в решение Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej Съдът разглежда несъвместимостта между правоотношение по наемане на работа и възможност за юридически представител да се явява пред юрисдикциите на Съюза през призмата на изискването за независимост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В последващо дело Общият съд приема, че адвокат и съосновател на адвокатска кантора не може да бъде представляван от друг адвокат от същата кантора (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). Общият съд изрично отхвърля твърдението, че това се равнява на представителство сам на себе си, тъй като жалбоподателят просто е различен от юридическия си представител (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). Обстоятелството, че адвокатът не е можел да се яви за него пред Общия съд, е следствие от неговата липса на независимост и по-конкретно от ефективния контрол на жалбоподателя върху адвокатската кантора, чийто член е адвокатът.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На последно място, настоящото дело изглежда спада изначално към третата група дела относно адвокати, наети от жалбоподателя. Същевременно то очевидно доразвива логиката, на която се основават тези дела.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в настоящото дело юридическият представител не предоставя правни становища на Вроцлавския университет в качеството си на негов служител. Договорът на юридическия представител с университета има друга цел, а именно преподаване. Общият съд обаче заключава, че при тези обстоятелства съществува опасност становището на юридическия представител да бъде повлияно от професионалното му обкръжение, независимо че не е налице трудов договор относно предоставяне на правни услуги (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Проблематични аспекти на „прехвърлянето“ на съдебна практика и процесуални последици от него</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вярно е, че както съдебната практика относно принципа на поверителност на съобщенията между адвокати и клиенти, така и съдебната практика по член 19, четвърта алинея от Статута разглеждат понятието „независимост“. Проблемът е, че във всяка от тези области на съдебната практика понятието „независимост“ се използва в съвсем различен контекст и с различна цел и предназначение. Поради това простото текстово прехвърляне на това понятие от една област в друга се оказва проблематично (а). Според мен критерият за преценка на независимостта на адвоката и условията за процесуално представителство на непривилегированите жалбоподатели, произтекли в резултат от това прехвърляне, не са достатъчно ясни (б). Тази липса на яснота е още по-сериозна с оглед на тежките последици, които неспазването на тези (неясни) критерии може да има за непривилегированите жалбоподатели (в).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Контекст</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не само правото на Съюза се развива чрез „прехвърляния на съдебната практика“. Идея или понятие, първоначално тълкувани в един законодателен или правен контекст, могат да бъдат пренасяни в друг. В подобно прехвърляне няма нищо нередно, тъкмо обратното: то насърчава предвидимостта и съгласуваността на правната система като цяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всяко такова прехвърляне обаче трябва да има смисъл в новата среда. Автоматичното „копиране на текста“, при което той се премества от едно дело в друго под формата на група цитати, без да се отделя особено внимание на новия контекст или цел, не би било достатъчно. Подобно начинание вероятно ще създаде повече проблеми, отколкото решения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст трябва да призная, че позоваването на съдебната практика по дела AM &amp; S Europe и Akzo Nobel като ключов елемент за тълкуването на член 19, трета алинея от Статута изглежда проблематично.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече беше посочено (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>), съдебната практика по дела AM &amp; S Europe и Akzo Nobel се отнася до обхвата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти при разследвания в областта на конкурентното право. В този конкретен контекст възниква въпросът за вътрешните и външните правни становища, който води до въпроса за трудовите договори на адвокатите и тяхната независимост, всичко това с цел позитивно запазване на известно пространство за привилегировано общуване по отношение на Комисията. Постигнат е баланс между, от една страна, необходимостта от защита на правата на предприятията по отношение на Комисията и правомощията ѝ за проверка и от друга страна, необходимостта Комисията да има възможността да защитава и засилва конкуренцията в рамките на Европейския съюз. Това е довело до възприемане на конкретно определение на независимостта на адвоката, съобразено с този законодателен контекст и цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Може ли обаче така постигнатият баланс в рамките на този конкретен контекст да бъде превърнат в общ критерий за независимост на адвоката в друг контекст, в който има други участници с други интереси, и в крайна сметка да бъде използван не за да се създава пространство за привилегировано общуване, а с цел непривилегированите жалбоподатели да се лишават на практика от достъпа им до съдилищата на ЕС?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не мисля така. За начало ще посоча твърде очевидното обстоятелство, че думата „независимост“ дори не фигурира в член 19, трета алинея от Статута. Налице е обаче още по-дълбок структурен проблем: понятието „независимост“ в съдебната практика по дела AM &amp; S Europe и Akzo Nobel просто се отнася до различен предмет от този на член 19, трета и четвърта алинея от Статута. Обхватът на въпросите, свързани с процесуалното представителство в посочения член, е несравнимо по-широк от обикновения въпрос за правоотношението по наемане на работа на вътрешен адвокат. Тълкуването на член 19, трета и четвърта алинея от Статута трябва да следва логически от целта, залегнала в основата на процесуалното представителство като такова, както и от по-общите съображения, които характеризират професията на адвоката. Поведението на адвоката, включително решението дали да представлява страна въпреки специфичните му връзки с тази страна, не трябва да е в противоречие с никое от задълженията, които адвокатът е поел към представляваната страна, на чиито интереси служи, но и към съдилищата, пред които се явява, както и към колегите си (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това член 19, трета и четвърта алинея от Статута трудно би могъл да се тълкува изолирано. Той се допълва от професионални правила, определени в националното законодателство, и от саморегулиращите се професионални органи. Въпреки че на равнището на ЕС не съществуват такива правила, както с основание подчертава Република Полша, ако възникне въпрос в това отношение, съдилищата на Съюза трябва да имат възможността да гарантират (също като всеки друг съд), че в производствата пред тях се спазват необходимите стандарти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Неясен характер на проверката</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Липсата на яснота в настоящия критерий, прилаган от Общия съд, се дължи отчасти на концептуалното несъответствие, породено от това прехвърляне на съдебната практика от един контекст в друг. Трудно е тесните изявления, направени във връзка с вътрешния правен съветник в контекста на проверки в областта на конкуренцията, да се приложат към трета и четвърта алинея от член 19 от Статута, които са с по-широк обхват и преследват различна цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало, съществуващата съдебна практика тълкува термина „адвокат“ в член 19, трета алинея от Статута през призмата на понятието „независимост“. Същевременно значението на това понятие и критериите за неговата оценка остават неясни. Това е така в още по-голяма степен, като се има предвид, че в рубриката „независимост“ изглежда са включени няколко аспекта, в това число и статутът на трети лица по отношение на жалбоподателя (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>). За разлика от това въпрос, който обикновено се разбира като попадащ в обхвата на понятието „независимост“, а именно липсата на външен натиск, на практика отсъства от съдебната практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Налице е и липса на яснота при определянето на всяка от тези категории. Така например случаите, в които юридическите представители заемат различни длъжности в предприятието на жалбоподателя, се считат за отнасящи се до въпроса за представителство сам на себе си, докато положението на наетите адвокати до известна степен или дори изцяло е отделено от въпроса за представителство сам на себе си и се разглежда в категорията „независимост“, за която се твърди, че липсва на адвоката поради влиянието на работната му среда върху професионалното му становище.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дори да се приеме, че в концептуално отношение всички тези въпроси могат да бъдат надлежно разгледани в категорията „независимост“, малко трудно е посредством задълбочено анализиране на отделни дела да се установи какви точно са прилаганите понастоящем правила. Остава неясно например дали в случая на юридически лица изключването от статута „адвокат“ може да произтича от всякакво участие в корпоративната структура на жалбоподателя или само от участие в органите, които упражняват контрол (или друго влияние) върху жалбоподателя. По-нататък, що се отнася до правоотношенията по наемане, не е ясно кои са принципите, въз основа на които се разграничава правоотношението между юрисконсулт и неговия работодател от това между адвокат и неговия (потенциално единствен или основен) клиент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Липсата на ясни критерии за преценка дали даден юридически представител спазва член 19, трета алинея от Статута, води до липса на предвидимост за непривилегированите жалбоподатели (и техните юридически представители) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>) относно това как ще се тълкува тази разпоредба при наличие на някои връзки между жалбоподателя и неговия адвокат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Напълно съм съгласен, че съдилищата на Съюза неизбежно се сблъскват с широк спектър от фактически положения, когато става въпрос за специфични връзки, които могат да съществуват между юридически представител и жалбоподател. В това отношение Общият съд правилно подчертава обстоятелството, че преценката на независимостта на юридическите представители се извършва за всеки отделен случай (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не може обаче да се твърди, че поради разнообразието от потенциални фактически положения е невъзможно да се изготви критерий, който да направи предвидими евентуалните последици от избора на жалбоподателите на конкретен юридически представител.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелството, че критерият и редът за неговото прилагане понастоящем са непредвидими от гледна точка на жалбоподателите, се подкрепя в още по-голяма степен от факта, че нито член 19 от Статута, нито останалите разпоредби на Статута, нито ППОС посочват как следва да се разбира понятието „адвокат“. Освен това посочените процесуални правила не съдържат указания относно условията за независимост. Както правилно отбелязва Република Полша в съдебното заседание, такива изисквания и условия дори не се споменават в практическите указания към страните относно делата пред Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако на този етап е налице единствено впечатлението, че всеки адвокат, който желае да представлява клиент пред съдилищата на Съюза, е длъжен първо да се ориентира сред серия непубликувани процесуални определения, достъпни само на ограничен брой езици, за да установи какво би могло да бъде настоящото схващане за „независимост“, то неизбежно ще се съглася с Република Полша, че е налице проблем с предвидимостта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Последици от неспазването на изискванията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая и може би най-забележителното, поне според мен, е последицата, която Общият съд приписва на неспазването на изискванията за независимо процесуално представителство по член 19, трета алинея от Статута. Общият съд счита, както е приел в настоящия случай, че така установеният проблем с процесуалното представителство на жалбоподателя е съществен недостатък на жалбата, който не може да бъде поправен и който може да доведе единствено до отхвърлянето ѝ като явно недопустима.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 51, параграф 2 от ППОС „[а]двокатът, който представлява или подпомага страна, е длъжен да представи в секретариата удостоверение, че има право да практикува пред юрисдикция на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за ЕИП“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случай че жалбоподателят не представи подобен документ, член 51, параграф 4 от ППОС предвижда възможност това неизпълнение да бъде поправено. Всъщност тази разпоредба посочва, че „секретарят определя на съответната страна разумен срок за представянето [на този документ]. Ако [той] не бъд[е] представен[…] в определения срок, Общият съд решава дали неспазването на това изискване води до формалната недопустимост на исковата молба, жалбата или писменото изявление“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изглежда член 51, параграф 4 от ППОС се разбира от Общия съд като допускащ единствено поправяне на изискването по член 19, четвърта алинея от Статута относно правото на адвокат да практикува пред националните съдилища (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>). С други думи, той изглежда се тълкува в смисъл, че позволява на жалбоподателя да докаже, че адвокатът му действително е вписан в национална адвокатска колегия, когато не е представено съответното удостоверение. Този член не изглежда да се схваща като даващ право на жалбоподателя да бъде уведомен, че съществува проблем с процесуалното му представителство, или да смени юридическия си представител, в случай че Общият съд стигне до извода, че юридическият представител не може да се счита за „адвокат“ по смисъла на член 19, трета алинея от Статута.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да призная, че съм малко объркан от подобно тълкуване. Засега оставям настрана въпроса дали проблем с процесуалното представителство на дадена страна изобщо може да се разглежда като съществен недостатък на жалба, който не може да бъде поправен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>) и който води автоматично до налагането на ефективна санкция срещу самия жалбоподател (а не по-късно срещу адвоката, който може евентуално да е нарушил етичните правила). Все пак заслужава да бъде споменат проблемът с едно толкова „благосклонно към жалбоподателя“ тълкуване на ППОС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Кодексите за съдебното производство обикновено съдържат списък на сериозни и съществени пороци в дадена искова молба или жалба (като например напълно неразбираема искова молба или жалба, неуточнен предмет на исковата молба или на жалбата, непосочване на исканията, липса на основни доказателства в подкрепа на исканията и т.н.), които не могат да бъдат поправени и които в действителност биха довели до недопустимост на исковата молба или жалбата. За разлика от тях всички други потенциални проблеми с дадена искова молба или жалба, които не са толкова сериозни, че да присъстват в този списък, като обикновено отнасящите се до процесуални въпроси (основният текст на исковата молба или жалбата или приложенията не са представени в даден формуляр или формат, не са приложени доказателства за плащане на съдебни такси, аспекти, свързани с процесуалното представителство, и т.н.), ще се считат за процесуални и подлежащи на поправяне след изпращане на известие до страната от съответния съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да бъде достъпът до съд право, а не само лозунг, тълкувателното правило за ориентиране между тези два вида пороци би трябвало да бъде следното: ако не се касае за съществен недостатък, който фигурира в списъка на „неподлежащите на поправяне пороци“, той трябва да може да бъде поправен. Ако такъв списък не съществува, то въпросът кое съставлява съществен недостатък, който не може да бъде поправен, следва да се тълкува ограничително, като в него се включват само сериозни проблеми, които действително възпрепятстват правилното разбиране или обработване на исковата молба или на жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Възприетото от Общия съд тълкуване изглежда тръгва от противоположното предположение: могат да бъдат поправени единствено елементите, изрично посочени в член 51, параграф 4 от ППОС и тълкувани тясно, а всичко друго, което се отнася до представителството, очевидно не подлежи на поправяне. Всъщност още по-любопитно е, че член 51, параграф 4 от ППОС се свързва с изискванията на член 19, четвърта алинея от Статута, които са ясно посочени в Статута. Това означава, че неспазването на относително ясно определени изисквания може да бъде поправено. За разлика от това неспазването на изискване, което не е изрично предвидено в процесуалните правила, а именно изискването за „независим“ адвокат съгласно член 19, трета алинея от Статута на Съда, води до обявяването на иска или жалбата за недопустим или недопустима, като Общият съд се позовава на обстоятелството, че липсата на независимост на процесуален представител представлява абсолютна процесуална предпоставка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това тълкуване оставя въпроса някъде между роман на Франц Кафка и странна перифраза на молитва към Удавения бог в „Игра на тронове“. Нарушения на (процесуални) изисквания, които са ясно посочени (и чието спазване съответно би могло да се очаква от адвокат, който полага разумно дължимата грижа), могат да бъдат поправяни, докато нарушения на (също процесуални) изисквания, които не са ясно посочени (и следователно е по-трудно да се очаква тяхното спазване дори от адвокатите, които полагат разумно дължимата грижа), не могат да бъдат поправяни. Всъщност това, което е скрито, никога не може да бъде поправено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За изчерпателност ще отбележа, че в последните посочени дела до жалбоподателя не е изпратено никакво известие или предупреждение, преди жалбата му да бъде обявена за недопустима. Така той не е имал никаква възможност да поправи положението. На практика месеци или дори години след изтичане на всички срокове жалбоподателят — чийто адвокат, основавайки се на националните норми относно надлежното представителство с оглед на член 19, четвърта алинея от Статута, не е имал особени основания да приеме, че няма право да представлява своя клиент — се сдобива само с определение, в което жалбата се обявява за явно недопустима, и което естествено го възпрепятства да иска от съда да разгледа делото по същество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на този резултат не мога да не се съглася и с двете встъпили страни, че произтичащият от това сценарий е в противоречие с член 47, първи параграф от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и с предвиденото в нея право на достъп до съд. Ето защо съм на мнение, че подходът и тълкуването на член 19, трета алинея от Статута следва да бъдат преразгледани в значителна степен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Варианти и променливи</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да изложа как според мен следва да бъде (наново) тълкуван член 19, трета и четвърта алинея от Статута, трябва да бъдат изяснени още два предварителни въпроса. Първо, откъде трябва да произтичат изискванията по отношение на статута на адвокат, представляващ непривилегирован жалбоподател пред съдилищата на Съюза: от националното право, от правото на ЕС или и от двете правни системи? (1) По-нататък, за да се постигне подходящ баланс между различните интереси при тълкуването на тези разпоредби, е необходимо да се припомнят съображенията, на които се основават правилата и изискванията за процесуално представителство (2).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Варианти</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато са изправени пред въпроса дали даден юридически представител отговаря на изискванията по член 19 от Статута, съдилищата на ЕС трябва да разгледат две категории въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, те трябва да проверят донякъде формалното и общо изискване по четвърта алинея от тази разпоредба, а именно разрешението за практикуване пред съд на държава членка (или на държава — страна по Споразумението за ЕИП). Има ли право въпросният юридически представител да представлява клиенти в такива видове дела съгласно националното право?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, необходимо е да се провери дали представителят, който по принцип има право да представлява клиенти съгласно националното законодателство, има също така право да представлява и конкретния клиент по конкретното дело. Това е друг вид преглед, който се съсредоточава върху обстоятелствата по съответното дело. Възникват ли някакви проблеми в контекста на даденото дело с оглед не само на самоличността на представителя и на клиента и на взаимоотношенията между тях, но и на отношенията им с други страни или с предмета на спора?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отношение на двата вида оценка кои правни системи са приложими? Поне на теория съществуват три възможни варианта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, може да се предположи, че правилата както за общите, така и за специфичните за всяко конкретно дело аспекти на способността на адвоката да представлява даден жалбоподател, следва да бъдат изведени от разпоредбите на съответната държава членка. При такъв сценарий трета и четвърта алинея от член 19 от Статута би следвало да се тълкуват заедно, а позоваването на националното право в четвърта алинея да се схваща като пояснение на понятието „адвокат“, съдържащо се в трета алинея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, може да се предположи, че и двата набора от правила се основават на самостоятелни понятия на правото на ЕС. В края на краищата те се отнасят до преките производства пред съдилищата на Съюза, а не пред националните съдилища. В такъв случай член 19, четвърта алинея от Статута ще се тълкува в много тесен смисъл, като отнасящ се само до съответните удостоверения и доказателства, които следва да бъдат представени, за да се докаже, че даден юридически представител има право да практикува пред националните съдилища. Всички други приложими правила обаче, включително професионалните, ще произтичат единствено от правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, член 19, трета и четвърта алинея от Статута би могъл да се тълкува в светлината както на националните разпоредби, така и на разпоредбите на Съюза. Член 19, четвърта алинея би се разбирал като препратка към националното право. Тогава трета алинея би представлявала самостоятелна за ЕС, но по-скоро минималистична гаранция за оценка на целесъобразността на процесуалното представителство в конкретния случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19, четвърта алинея от Статута</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вторият изложен по-горе вариант просто не може да бъде приет, освен ако член 19, четвърта алинея от Статута, който съдържа недвусмислено позоваване на разрешение за практикуване пред съд на държава членка, не бъде лишен от всякакво съдържание. Член 19, четвърта алинея ясно се позовава на националното право, което не се оспорва в настоящото дело. Никоя страна в настоящото производство не спори по този въпрос. Следователно общата способност на юридическия представител да представлява страна пред съдилищата трябва да се определя по отношение на приложимите правила на равнището на съответната държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това незабавно води до въпроса за приложимите професионални правила.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Очевидно съответните национални и професионални правила продължават да се прилагат и в производствата пред съдилищата на Съюза. Адвокатите, които са приети в адвокатска колегия в държава членка, не могат да избегнат прилагането на тези национални правила само поради факта, че се явяват пред съдилищата на Съюза. (Не)спазването на тези правила обаче е въпрос, който в крайна сметка и впоследствие следва да бъде разгледан от компетентните национални (професионални) органи, ако възникне проблем в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като вторият вариант беше изключен, какво е положението с първия и с третия? Отговорът изисква да се разгледат текстът и логиката на член 19, трета алинея от Статута, което е по-сложен въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 19, трета алинея от Статута</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно първия вариант позоваването на националното право в член 19, четвърта алинея от Статута води и до прилагане на съответните национални професионални правила, които правото на Съюза не може да замести или най-малкото, без които не могат да се тълкуват никакви ограничения на правото на Съюза. Така определянето кой следва да има право да представлява непривилегировани жалбоподатели пред съдилищата на Съюза, следва да се осъществи чрез препращане към националните правила.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Довеждането на това предложение до неговото пълно логично заключение би означавало, че член 19, трета и четвърта алинея от Статута ще се тълкува в смисъл, че се отнася изключително до националните правила и практики. Приемам, че на пръв поглед това решение е елегантно и просто. При по-задълбочен анализ обаче то повдига редица структурни проблеми.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, задължението за представителство е уредено по различен начин в различните държави членки. Освен това дори в рамките на една държава членка правилата могат да се различават в зависимост от конкретната съдебна инстанция. Националното законодателство или съдебна практика могат да предвиждат допълнителни отклонения. В член 19, четвърта алинея от Статута се посочва само „съд на държава членка“, без да се посочва коя „инстанция“ би била подходящият критерий за такъв: дали националният Върховен съд или всеки съд, включително първоинстанционни съдилища, където дори не е необходимо страните по делото да бъдат представлявани (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>)?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази липса на прецизност по отношение на смисъла на понятието „съд на държава членка“ не е проблем при преюдициалните запитвания, при които съгласно член 97, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда съдебната инстанция и приложимите правила се определят от запитващата юрисдикция. Също така, за разлика от преюдициалното производство, когато се произнасят по пряк иск на непривилегирован жалбоподател, съдилищата на Съюза нямат никаква възможност да проверят дали са изпълнени приложимите към даден адвокат професионални правила пред определен национален съд. Не съществува и процедура за сътрудничество, която да позволява на съдилищата на ЕС да се консултират със съответната национална адвокатска колегия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, чистото и безусловно препращане към националните разпоредби при преките производства би означавало също така, че националните правила ще се прилагат по отношение на представителството на различни органи и образувания на държавите членки, които се считат за непривилегировани жалбоподатели. Подобен резултат обаче би могъл да влезе в противоречие с цялостната логика на член 19 от Статута и по-специално с първа алинея от него. От тази разпоредба става доста ясно, че е предвидено разграничение между привилегировани жалбоподатели (държавите членки и институциите на Съюза), които могат да назначат представител по свой избор, и всички останали непривилегировани жалбоподатели, които не могат да направят това и трябва да бъдат представлявани от трето лице. Ако член 19, четвърта алинея от Статута се позовава безрезервно на правилата на държавите членки относно представителството, то би ли било приемливо и за други непривилегировани жалбоподатели, които са юридически лица и които съгласно националните правила могат да представляват сами себе си, да правят това в преки производства пред съдилищата на ЕС?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Очевидно отговорът е отрицателен, тъй като подобна хипотеза действително би премахнала разграничението, което законодателят на Съюза е искал да направи между привилегировани и непривилегировани жалбоподатели. От тази гледна точка остава относимо обстоятелството дали в случая на непривилегирован жалбоподател избраният законен представител е трето лице по отношение на жалбоподателя. Разграничението обаче не произтича от съдебната практика по дела AM &amp; S Europe и Akzo Nobel (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>), а по-скоро от контраста между първа и трета алинея от член 19 от Статута.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, прилагането на различни стандарти по отношение на ищци или жалбоподатели, които подават едни и същи или сходни искови молби или жалби, в зависимост от националния „произход“ на техните адвокати, би подложило тези ищци или жалбоподатели на различни условия и третиране. Управлението на система с 28 различни режима (или всъщност доста повече, с оглед на съществуването на множество адвокатски колегии и правила в редица държави членки) не само би представлявало предизвикателство за съдилищата на ЕС, но преди всичко би създало проблеми по отношение на равенството на жалбоподателите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, чистото и безусловно препращане единствено към националните правила и практика би означавало, че съдилищата на ЕС не само ще трябва да познават и проверяват правилата на всички национални системи, но и ще бъдат обвързани със съдържанието им. Дали това също така не би лишило съдилищата на ЕС от всякаква, дори остатъчна възможност за контрол върху съдържанието и прилагането на тези правила, включително по отношение на преките производства пред съдилищата на ЕС, когато в действителност случаят изобщо не е бил предмет на съдебен спор пред националните съдилища? Какво се случва, ако приложимите национални правила са твърде строги (например ако правят невъзможно по една или друга причина даден адвокат, който при разумно тълкуване на професионалните правила би имал право да се явява пред съд, да представлява страна в дадена държава членка) или твърде либерални?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето и последно място, в резултат от гореизложеното следва да посоча (неподходящия характер на) аналогията с правилата, приложими за представителството в рамките на преюдициалното производство. Вярно е, че член 19 от Статута се прилага за всяко производство пред Съда. Вярно е също, че член 97, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда предвижда режим, който ясно се основава на безрезервно позоваване на правилата за представителство в националното производство пред запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това обаче, предвид очевидните структурни и системни разлики между преюдициалното производство и преките производства пред съдилищата на Съюза, особените разпоредби относно преюдициалното производство са относими по-скоро като контраст, отколкото като аналогия. За разлика от преюдициалното производство, в което правилата и практиката в областта на представителството са в правомощията на националния съд, в прякото производство съдът на Съюза трябва да може да упражнява остатъчен контрол върху подходящия характер на процесуалното представителство по конкретното дело, отнесено пряко до него, по-специално що се отнася до потенциалните конфликти на интереси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всички тези съображения ме навеждат на извода, че правилното тълкуване на член 19, трета и четвърта алинея от Статута трябва да включва съчетание от двете нормативни равнища: общото разрешение за практикуване действително следва да се проверява в съответствие с националните правила и практика, докато липсата на каквито и да било проблеми, поставящи под съмнение качеството на процесуалното представителство в контекста на конкретния случай, следва да се проверява въз основа на самостоятелното понятие на ЕС за представителство от страна на адвокат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да се пристъпи към конкретното съдържание на подобна проверка, е важно да се припомнят накратко целите на този остатъчен „контрол на качеството“ на процесуалното представителство и интересите, които трябва да се вземат предвид.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Цел на процесуалното представителство</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вярно е, че като цяло процесуалното представителство играе ключова роля за доброто правораздаване. Без надлежно процесуално представителство ищецът или жалбоподателят може да не е в състояние да изтъкне всички необходими доводи в своя полза, а съдията — да се запознае с тях (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това обаче не е единствената цел и интерес на процесуалното представителство на клиента. Основната цел на процесуалното представителство е защитата на интересите на клиента, разбира се, в границите на правно и етично допустимото. По този начин целта на процесуалното представителство е да гарантира, че интересите на ищците или жалбоподателите се преследват във възможно най-голяма степен, като по този начин се дава възможност на ищците или жалбоподателите да упражнят правото си на ефективни средства за съдебна защита (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това считам, че първостепенният интерес, преследван от процесуалното представителство, е естествено частен. При защитата на интересите на частните клиенти се обслужва и общественият интерес за добро правораздаване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обжалваното определение, по-специално точка 18 от него, изглежда изхожда от друго предположение. Ролята на адвоката е описана като тази на сътрудник на съда, който е призован да предостави в по-висшия интерес на правосъдието правна помощ според нуждите на клиента (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>). Като излага това виждане за функцията на процесуалното представителство, Общият съд се позовава на общи традиции на държавите членки. По този начин адвокатът се описва като действащ предимно с оглед на публичния общ интерес на правосъдието, който има превес над частния.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както правилно изтъква Чешката република, начинът, по който Общият съд квалифицира ролята на адвоката, се основава на разделяне на интересите на адвоката от тези на неговия клиент, което не съответства на действителността. Освен това, доколкото ми е известна практиката в държавите членки, сериозно се съмнявам подобно виждане да отразява и някакви общи традиции на държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар че можем само да мечтаем адвокатите да са романтични и безкористни герои, които преследват висшите интереси на правосъдието, при необходимост дори противно на желанията на своите клиенти и на останалата част от света, реалността е, че процесуалното представителство е преди всичко услуга. Действително предоставянето на тази правно уредена услуга трябва да отговаря на редица условия и стандарти, но тя не се предоставя основно в по-висшия интерес на правосъдието, а в интерес на даден клиент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, сравнителните данни изглежда потвърждават две неща. Първо, намесата в отношенията между адвокат и клиент в интерес на доброто правораздаване изглежда би могла да бъде оправдана при различни обстоятелства. На по-високо равнище на абстракция обаче две положения изглеждат от особено значение в този контекст: липса на всякакъв външен натиск върху юридическия представител и липса на всякакви вътрешни фактори, които биха породили конфликт на интереси между адвоката и клиента (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). При възникване на такъв конфликт адвокатът няма да има право да предоставя услугите си по конкретното дело (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, практиката в държавите членки обаче показва, че дори в такива случаи съдебната намеса изглежда е минимална и само вторична (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>). Това е така, тъй като, от една страна, всеки адвокат носи отговорността да прецени дали представителството на дадена страна може да породи съмнения относно неговата независимост. Негова е отговорността да се въздържи от предоставяне на правни становища, ако случаят е такъв. Второ, правната професия е до голяма степен саморегулираща се, а неспазването на правилата, свързани с упражняването на професията, е въпрос, който се разглежда от съответните дисциплинарни органи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, ако от моите (разбира се, ограничени) познания за съдебната практика в държавите членки може да бъде изведена някаква обща черта, това е, че процесуалното представителство е преди всичко въпрос на частен избор и (двустранна) свобода на договаряне. Клиентът е свободен да избира своя адвокат, а адвокатът по принцип е свободен да избира своите клиенти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>). Връзката се гради на доверие. Всяка намеса в тези отношения следва да се основава на сериозни причини, които разкриват ясната и наложителна необходимост от „защита на жалбоподателя от неговия адвокат“. Освен това, ако бъдат открити някакви проблеми, съответните регулаторни органи биха могли да ги разгледат надлежно в дисциплинарни или други производства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накратко, тук ще посоча, че обосновката и балансът на интересите, които следва да служат за основа при тълкуването на условията, произтичащи от член 19, трета и четвърта алинея от Статута, в известна степен се различават от възприетите от Общия съд. Процесуалното представителство не се избира и след това осъществява в по-висшия интерес на правосъдието и за удовлетворение и съдействие на съда, а в интерес на клиента и в резултат на направения от него избор. Поради това по подразбиране този избор трябва да се зачита, дори да е лош. Само при изключителни обстоятелства общественият интерес следва да може да отмени този подразбиращ се частен интерес.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В противен случай обичайно минималистичният съдебен контрол по тези въпроси — обикновено запазен за случаи, в които ясно се виждат очевидни недостатъци в процесуалното представителство, за които се приема, че са толкова сериозни, че дискредитират целия съдебен процес — ще бъде заменен от трудно предвидим или обоснован „съдебен патернализъм“. Това би довело до увеличаване на намесата в избор, който би следвало да бъде преди всичко частен, при незачитане на други също толкова основателни интереси и ценности, които също са част от цялостната ситуация, като например свободата на избор на адвокат, приемствеността в процесуалното представителство или разходите, до които смяната на адвоката неизбежно ще доведе, тъй като новият адвокат ще има нужда от допълнително време, за да се запознае с висящото дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преразгледан критерий</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като имам предвид тези по-общи съображения, предлагам да се коригира начинът, по който се тълкува и прилага член 19, трета и четвърта алинея от Статута, както е видно от обжалваното определение. Новото тълкуване има две измерения: материално (1) и процесуално (2).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Материално измерение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Материалното измерение се отнася до условията за представителство на страните пред съд на държава членка (а), както и до двойното условие адвокатът да е независим и да е трето лице по смисъла на член 19, трета алинея от Статута (б).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разрешение за практикуване пред националните съдилища</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първият етап от разглеждането започва с въпроса дали юридическият представител е квалифициран да практикува пред съд на държава членка (или на държава — страна по Споразумението за ЕИП), с други думи, дали е член на национална адвокатска колегия или на друга съответна професионална организация и съответно има право да практикува. Както отбелязах по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>), тази проверка се извършва чрез препращане към съответното национално законодателство и остава на формално равнище (проверка на удостоверението).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както също отбелязах, проверката от съдилищата на ЕС на съответствието с националното законодателство следва да спре дотук. Тя не следва да се отнася до спазването на националните професионални правила. Тази задача трябва да бъде оставена на националните (професионални) органи, в случай че възникнат проблеми.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Статут на адвокат — независимо трето лице по отношение на жалбоподателя</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като втора стъпка, съдилищата на ЕС следва да проверят дали юридическият представител се явява трето лице по отношение на жалбоподателя (1) и дали отговаря на изискването за независимост, тоест, да няма външен натиск върху представителя или вероятност от конфликт на интереси (2).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето лице</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до изискването представителят да е трето лице по отношение на жалбоподателя, това изискване, произтичащо от член 19, трета и четвърта алинея от Статута, следва да се разбира като изключващо правните представители, идентични на жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отношение на физическите лица това условие не се нуждае от обяснение. То също така изключва представителство сам на себе си от адвокати, които са надлежно квалифицирани и приети в национална адвокатска колегия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изпълнението на това условие не е толкова очевидно, що се отнася до представителството на юридически лица. За да може изискването за трета страна да има смисъл в този контекст и за да се гарантира единно прилагане на правилата за представителство пред съдилищата на Съюза, според мен то следва да се разбира в смисъл, че не допуска образувания, които не попадат в приложното поле на член 19, първа алинея от Статута, да бъдат представлявани в дадено дело от своите наети адвокати (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този въпрос обаче е различен от въпроса за независимостта, формулиран в решение Akzo Nobel или на по-скорошен етап, в решение Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej. По-скоро с оглед на специфичната система на процесуално представителство пред съдилищата на Съюза изискването за трета страна следва да се разбира като условие a contrario, произтичащо от изрично признатата възможност привилегированите жалбоподатели да представляват сами себе си съгласно член 19, първа и втора алинея от Статута (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Признавам, че към въпроса за наетите адвокати може да се подходи и през призмата на независимостта на адвоката. Всъщност, може да се твърди, че наетият адвокат е в отношения на подчиненост, което засяга неговата свобода на преценка и следователно, правните му становища (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>). Правоотношението между наетия адвокат и представляваната страна не се основава на договор, сключен за целите на производството, а на трудов (или подобен) договор, който обхваща и процесуално представителство. Следователно правоотношението не произтича от избора на адвоката да представлява тази страна в производството, а е следствие от неговия трудов договор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съществуват обаче най-малко две основателни причини за това въпросът за адвокатите, наети от юридическо лице, да бъде надлежно запазен в категорията на статут на трета страна, а не на независимост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, преценката дали физическо лице е служител и следователно част от юридическо лице, или е трета страна, която действа от името на последното, е преди всичко структурен и формален въпрос. Ако това не беше така и статутът на трета страна зависеше от степента на действителна независимост при вземането на решения, то въпросът за него вече нямаше да бъде от формален характер, а вместо това щеше да предполага преглед по същество на (не)зависимостта. Той също така би престанал да бъде предвидим за външни трети страни, тъй като е слабо вероятно те да са запознати с всички (вътрешни) договорености между адвоката и клиента, да не говорим за действителната практика в тези договорености. По този начин, докато някои наети адвокати могат да се ползват от значителна степен на независимост, така че да отговарят на условията за трети страни в материално отношение, някои (формално) трети страни, които фактически зависят в икономическо или друго отношение от юридическото лице, ще бъдат третирани като част от това юридическо лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако се прилага тази логика, дали адвокатите, наети от дружество, което им дава пълна свобода по отношение на начина, по който те съветват и представляват това дружество, тогава внезапно се превръщат в „независими адвокати“? Дали отделен адвокат, който е надлежен член на адвокатска колегия и практикува от свое име, но има само един основен клиент, от когото действително зависи в икономическо отношение, ще престане да бъде „независим адвокат“ и ще бъде третиран като „нает“?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно този вид сливане между формалната оценка на организационния статут (трета страна) и проверката по същество на подчинеността при правоотношение по наемане на работа (независимост) води до непредсказуемост по отношение на критериите, които действително се прилагат в рамките на настоящата проверка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, може би и поради тази причина на национално равнище въпросът за наетите адвокати обикновено (и изглежда най-често) се разглежда по-скоро в перспективата на структурна несъвместимост с адвокатската професия, а не на липса на независимост в конкретен случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в различните държави членки съществуват различни режими. Оценката на несъвместимостта между упражняването на адвокатската професия и трудовата заетост може да се разглежда от две гледни точки. Първо, тя може да се отнася до възможността да се съчетае упражняването на адвокатската професия (като член на адвокатска колегия или адвокатска организация) с всяка друга професия (на трудово правоотношение) или обществена длъжност. Второ, тя може да се отнася до това дали адвокатът може да упражнява професията си (като член на адвокатска колегия) само на „независима“ (самостоятелна) основа, или може да бъде нает като адвокат (от други адвокати, от дружество или друга асоциация на адвокати, или от всяко друго образувание), без да е необходимо да прекратява членството си в адвокатска колегия или организация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като пример за последната гледна точка, в Полша професията адвокат (radca prawny), разглеждана в настоящото дело, може да се упражнява както в рамките на трудови правоотношения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>), така и извън такива правоотношения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>). Освен това в някои държави членки съответните роли на наети и „независими“ адвокати изглежда се развиват и са предмет на известни обсъждания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отбелязвам, че наетите адвокати от държави членки, в които „независимостта“ се счита за структурно несъвместима със статута на наето лице, няма да отговарят на изискването по член 19, четвърта алинея от Статута. Що се отнася до наетите адвокати от държави членки, в които не съществува такава несъвместимост, статутът им на наето лице логично не се разглежда като проблем в тяхната местна юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, за да се избегне объркване по този въпрос и ненужна намеса спрямо националната концепция за юридическата професия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>), както и с цел осигуряване на равни условия пред съдилищата на ЕС, предлагам въпросът за наетите адвокати да бъде разглеждан към категорията „трети страни“. Наетите адвокати не се допускат да представляват непривилегировани жалбоподатели, тъй като не отговарят на самостоятелното условие на ЕС да се явяват трета страна по отношение на клиента и следователно не могат да „представляват“ тази страна по смисъла на член 19, трета и четвърта алинея от Статута.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно нает адвокат, който предоставя правно представителство на своя работодател въз основа на трудов договор и по този начин се намира в отношения на подчиненост с оглед на предоставянето на такива правни услуги, не може да се счита за „трета страна“ по отношение на своя клиент за целите на самостоятелното тълкуване на член 19, трета алинея от Статута.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независима страна</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до изискването за независимост, неговият външен аспект, а именно липсата на каквито и да било признаци за външен натиск, упражняван върху адвоката от която и да било друга страна, изглежда не е бил разглеждан нито в настоящия случай, нито в някой от предходните случаи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо преминавам направо към въпроса за липса на вътрешен натиск, тоест, липса на конфликт на интереси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен и отново предвид разнообразните възможности, съществуващи на национално равнище, това изискване не следва да се разбира като забрана за адвокатите да имат каквито и да било връзки с жалбоподателя, а само такива връзки, които явно поставят под въпрос способността на адвоката да предоставя съвети изключително във висш интерес на клиента.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно подобни „дисквалифициращи“ връзки трябва да са само от такова естество и степен, които да показват ясно, че дори и официално да е трета страна по отношение на жалбоподателя, адвокатът има икономически или лични връзки с предмета на спора или с една от страните, което поражда разумно съмнение относно способността му действително да защитава интересите на своя клиент, а не своите собствени интереси или тези на друго лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Без колебание признавам голямото разнообразие от възможни фактически сценарии, което прави невъзможно предоставянето на изчерпателен списък на положенията, в които могат да възникнат такива абстрактно формулирани конфликти. От значение на този етап обаче е не това какви биха могли да бъдат тези положения, а по-скоро как да бъдат установявани подобни потенциални конфликти на интереси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Установяването на положения, които представляват конфликт на интереси, следва да се извършва на равнището на разумна хипотеза, но да бъде ограничено до случаи на очевидни или явни конфликти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">140.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конфликтът на интереси трябва да може да бъде установен като разумна (но надлежно обоснована) хипотеза, основана на даден вид (настоящи или минали) отношения. В същото време, що се отнася до този вид отношения, този конфликт трябва да е очевиден или явен, което означава, че вероятно е налице консенсус, че при наличието на такъв вид отношение или връзка интересите на клиента и на адвоката неизбежно стигат до сблъсък.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">141.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, в съответствие с изложения по-горе общ довод (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-59" href="#t-59">59</a>
</span>), който отправя предупреждение за прекомерна намеса на съда в основно частното правоотношение между клиента и неговия адвокат, не е задача на съда да се впуска в предварителни спекулации относно това кой евентуално би могъл да бъде повлиян от кого и при какви обстоятелства. Или конфликтът е очевиден и с такава тежест, че да подтикне всеки съд да отмени в интерес на доброто правораздаване частния избор на адвокат, или той не е такъв и в подобен случай евентуалните недостатъци трябва да бъдат отстранени по-късно, в рамките на дисциплинарно производство срещу адвоката, нарушил етичния кодекс, или чрез граждански иск за обезщетение, предявен от клиента срещу неговия адвокат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">142.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съществуват и практически доводи в подкрепа на това тълкуване и прилагане на член 19 от Статута. Експанзионистичният и изпреварващ подход към изискването за независимост единствено поражда погрешни стимули за съдебни спорове без особен практически смисъл (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-60" href="#t-60">60</a>
</span>). Освен това той поставя и юридическите представители на непривилегировани жалбоподатели в доста трудно положение: по какъв начин юридическият представител или неговият клиент жалбоподател биха могли да установят, че няма опасност от възникване на проблеми в резултат на избора на юридически представител? Как се доказва на практика липсата на нещо в бъдеще?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">143.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всички тези съображения ме подтикват да предложа на Съда да преосмисли пропорционалността на понятието „независимост на адвоката“ по член 19, трета алинея от Статута. Първо, тази независимост, както външна, така и вътрешна, е различна от понятието „статут на трета страна“. Второ, вътрешното измерение на тази независимост, с други думи, липсата на конфликт на интереси в конкретното дело, следва да остане ограничено до случаи на очевидни и ясно различими конфликти, които да се преценяват с оглед на опита за някои видове отношения, при които неизбежно възникват конфликти, но да не се предполагат предварително или да се разследват подробно от съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">144.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накратко, за да спази член 19, трета и четвърта алинея от Статута, жалбоподателят трябва да бъде представляван от адвокат, който е надлежно оправомощен да практикува пред национален съд на държава членка, както е видно от съответното (съответните) удостоверение (удостоверения), и е трета страна по отношение на жалбоподателя. Освен това адвокатът не бива да бъде възпрепятстван да действа в контекста на конкретното дело поради наличието на външен натиск или поради друг конфликт на интереси, който очевидно може да се установи на равнището на разумна хипотеза, основана на дадения вид (настоящи или минали) отношения между адвоката и представляваната страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Процесуално измерение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">145.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На последно място, ще се спра на процесуалните последици от евентуалните недостатъци в правното представителство на непривилегированите жалбоподатели съгласно член 19 от Статута.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">146.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече беше посочено по-горе, в практиката на Общия съд се приема, че липсата на независимост на юридическия представител по член 19, трета алинея от Статута представлява съществен недостатък на жалбата, който не може да бъде поправен и който води до отхвърляне на жалбата като явно недопустима (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-61" href="#t-61">61</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">147.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да призная, че измежду всички аспекти на настоящото производство по обжалване това положение по мое мнение е най-проблематично, по-специално по две причини.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">148.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, в съдебната практика, тълкуваща член 19 от Статута (включително и обжалваното определение) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-62" href="#t-62">62</a>
</span>), съществуват редица позовавания на произхода на условията за процесуално представителство на непривилегировани жалбоподатели от общите традиции на държавите членки. Когато обаче става въпрос за процесуалните последици от неспазването от страна на адвокат на неговите професионални или етични правила, по-специално отнасящите се до конфликти на интереси, изглежда, че националните правила и практика (поне тези, с които съм запознат) рязко противоречат на това, което се обявява за произтичащо от тях на равнището на ЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">149.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, съществува тенденция недостатъците в процесуалното представителство да се разглеждат в държавите членки като процесуални недостатъци, които очевидно могат да бъдат поправени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-63" href="#t-63">63</a>
</span>). Така, ако съответният съд открие подобен проблем, той уведомява въпросния жалбоподател, като го приканва да поправи положението и го информира за последиците, които биха могли да настъпят, ако изискванията не бъдат спазени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">150.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, изглежда в държавите членки съществува и ясна тенденция действителността на процесуалните актове, представени пред съд от адвокат в ситуация на конфликт на интереси между адвоката и клиента, да не се поставя под въпрос в ущърб на клиента. Отново след известие от съда адвокатът може да бъде приканен да прекрати дейността си или от жалбоподателя може да бъде поискано да назначи друг адвокат (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-64" href="#t-64">64</a>
</span>). Същевременно в правния ред на държавите членки не откривам вдъхновение за практика, при която в случаи на предполагаеми или действителни неизпълнения на професионалната етика съдът не само поема ролята на „дисциплинарен състав“, като приема незабавни санкции, но след това налага тези санкции не на адвоката, а на жалбоподателя, като обявява жалбата му за явно недопустима.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">151.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, според мен такова тълкуване и съдебна практика очевидно не съответстват на гаранциите, предвидени в член 47, първа алинея от Хартата, и по-специално достъпа до правосъдие и ефективната съдебна защита (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-65" href="#t-65">65</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">152.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо не мога да се съглася с тълкуването и практиката на Общия съд, безспорно потвърдени от Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-66" href="#t-66">66</a>
</span>), в които порок в независимото процесуално представителство на жалбоподателя е приет за недостатък на жалбата, който не може да бъде поправен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">153.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вместо това бих предложил евентуалните недостатъци в процесуалното представителство да се считат за процесуални недостатъци на жалбата, които могат да бъдат поправени. Освен това, когато съд на Съюза открие недостатък в процесуалното представителство, той следва да информира за това жалбоподателя, за да му даде възможност да отстрани възникналия проблем. Не мога да приема позицията, че в подобна ситуация съдилищата на Съюза могат просто да обявят жалбата за явно недопустима, което слага окончателен край на делото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">154.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това на практика би означавало, че когато Общият съд открие потенциално неспазване на изискванията, приложими към статута „адвокати“ по смисъла на член 19, трета и четвърта алинея от Статута, той е длъжен да информира за това жалбоподателя в съответствие с член 51, параграф 4 от своя Процедурен правилник (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-67" href="#t-67">67</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">155.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посоченото в тази разпоредба представяне на изискваните документи „в определения срок“ не може да се тълкува ограничително като отнасящо се само до документите относно принадлежността на адвоката към националната адвокатска колегия, а същевременно това, което изглежда е основният проблем с процесуалното представителство на страната, и последиците, които могат да настъпят, ако той не бъде отстранен, не са определени и съобщени на заинтересованата страна, която е оставена да гадае какъв всъщност би могъл да бъде установеният проблем. Подобно тълкуване би било не просто твърде формално, дори формалистично, но също така би нарушило логиката на постъпателното развитие на процесуалните правила на съдилищата на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-68" href="#t-68">68</a>
</span>) и най-вече основната гаранция за ефективно право на достъп до съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-69" href="#t-69">69</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">156.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така искането, отправено до страна в съответствие с член 51, параграф 4 от ППОС, трябва да информира ищеца или жалбоподателя не само за всички допълнителни необходими документи, но и за причините, поради които тези документи са поискани, като посочи евентуалните съмнения, които съдът би могъл да храни по отношение на процесуалното представителство на тази страна. То трябва да информира ищеца или жалбоподателя дали се изисква промяна на неговия юридически представител и по каква причина, като същевременно ясно представя какви ще са процесуалните последици, ако не се предприемат действия по известието. Освен това, както се посочва и в тази разпоредба, секретарят следва да определи разумен срок, в който ищецът или жалбоподателят може да поправи положението. Разбира се, всеки такъв срок, определен от секретаря съгласно член 51, параграф 4 от ППОС, започва да тече и изтича независимо от първоначалния срок за предявяване на иска или жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">157.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Само ако страната не предприеме съответните действия в определения срок, Общият съд може да реши дали това прави исковата молба или жалбата недопустима съгласно член 51, параграф 4, второ изречение от ППОС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-70" href="#t-70">70</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">158.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, с цел изчерпателност може да се припомни, че евентуалната промяна на юридическия представител не дава право на жалбоподателя да представи нови изявления. Подобно на назначаването на нов адвокат вследствие на изключването на представител, съветник или адвокат от текущи производства пред Общия съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-71" href="#t-71">71</a>
</span>), новоназначеният адвокат трябва да поеме случая във вида, в който е на дадения етап от производството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">159.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Прилагайки предложената по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-72" href="#t-72">72</a>
</span>) проверка към настоящото дело, първо, ще отбележа, че спазването на изискването по член 19, четвърта алинея от Статута изглежда не се оспорва. Юридическият представител на Вроцлавския университет в производството, по което е постановено обжалваното определение, изглежда надлежно упълномощен да практикува пред полските съдилища.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">160.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, тъй като жалбоподателят е юридическо лице, безспорно е също, че в производството пред Общия съд юридическият представител не е действал като нает адвокат на Вроцлавския университет. Следователно става ясно, че той е трета страна по отношение на своя клиент. Освен това е безспорно, че въпросният договор между адвоката и Вроцлавския университет се отнася до преподаване, а не до предоставяне на правни услуги пред Общия съд. Следователно, независимо от въпроса дали договорът за преподаване е поставил юридическия представител в положение на подчиненост или зависимост спрямо университета, от значение е обстоятелството, че предметът на този договор просто няма нищо общо с процесуалното представителство в рамките на въпросното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">161.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, що се отнася до изискването за независимост, отбелязвам, че не се твърди, че законният представител е бил подложен на каквато и да е форма на външен натиск. Колкото до възможен конфликт на интереси, както става ясно, Общият съд е приел, че такъв конфликт е съществувал, когато е посочил, че гражданският договор между юридическия представител и Вроцлавския университет е породил опасност неговото професионално становище да може да бъде поне отчасти повлияно от професионалната му среда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-73" href="#t-73">73</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">162.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на моите предложения в точки 139 и 140 от настоящото заключение за това как следва да се подходи към въпроса за конфликтите на интереси, не мога да се съглася с това твърдение. Спорният договор (изглежда на непълно работно време) се отнася до преподаване на международно частно право. Освен съществуването на този договор, както и предишна принадлежност към университета (като студент и по-късно като преподавател), не са разкрити никакви финансови или други връзки между Вроцлавския университет и юридическия представител, които да могат да породят основателни съмнения относно това дали юридическият представител е преследвал други интереси освен този на Вроцлавския университет.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">163.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал понятието „адвокат“ съгласно член 19, трета алинея от Статута и съответно съгласно член 51, параграф 1 от ППОС, посочвайки, че такава връзка може да постави под въпрос независимостта на адвоката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">164.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното по-горе стигам до извода, че първото основание по дело C‑515/17 P и първото основание по дело C‑561/17 P са обосновани. Обжалваното определение следва да бъде отменено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">165.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като предлагам жалбата в дело C‑515/17 P да бъде върната на Общия съд, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски на страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">166.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до жалбата в дело C‑561/17 P и с оглед на член 184, параграф 3 от Процедурния правилник, предлагам на Съда да разпореди на страните в производството да понесат направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">167.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 140, параграфи 1 и 3 от Процедурния правилник във връзка с член 184, параграф 1 от същия Чешката република и Krajowa Izba Radców Prawnych следва да понесат направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VII.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">168.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предлагам на Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени определение от 13 юни 2017 г., Uniwersytet Wrocławski/REA (T‑137/16, непубликувано, EU:T:2017:407),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да върне дело C‑515/17 P на Общия съд и да не се произнася по съдебните разноски, направени от страните по делото,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да разпореди на страните по дело C‑561/17 P да понесат направените от тях съдебни разноски,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да разпореди на Чешката република и на Krajowa Izba Radców Prawnych да понесат направените от тях съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: английски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Определение от 13 юни 2017 г., Uniwersytet Wrocławski/REA (T‑137/16, непубликувано, EU:T:2017:407).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Определение от 13 юни 2017 г., Uniwersytet Wrocławski/REA (T‑137/16, непубликувано, EU:T:2017:407).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Вж. точки 16 и 17 от обжалваното определение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Вж. точка 18 от обжалваното определение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Вж. точка 19 от обжалваното определение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. точка 20 от обжалваното определение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. точки 21 и 22 от обжалваното определение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. например определение на Съда от 20 февруари 2008 г., Comunidad Autónoma de Valencia — Generalidad Valenciana/Комисия (C‑363/06 P, непубликувано, EU:C:2008:99), и определения на Общия съд от 9 септември 2004 г., Alto de Casablanca/СХВП — Bodegas Chivite (VERAMONTE) (T‑14/04, EU:T:2004:258, т. 11), и от 5 юли 2006 г., Comunidad Autónoma de Valencia — Generalidad Valenciana/Комисия (T‑357/05, EU:T:2006:188). Вж. също определения на Общия съд от 9 декември 2013 г., Brown Brothers Harriman/СХВП (TRUST IN PARTNERSHIP) (T‑389/13, непубликувано, EU:T:2013:691, т. 14), и от 14 ноември 2016 г., Neonart svetlobni in reklamni napisi Krevh/EUIPO (neonart) (T‑221/16, непубликувано, EU:T:2016:673, т. 8).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. например Харта на основните принципи на юридическата професия в Европа и Кодекс за поведение на европейските адвокати, Съвет на адвокатските колегии и юридическите дружества в Европейския съюз, 2019 г. Член 2 се отнася до общите принципи, които са „общи за националните и международните правила, уреждащи юридическата професия“ (вж. стр. 1 и 6). Независимостта фигурира на първо място сред тях.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Решение от 18 май 1982 г., AM &amp; S Europe/Комисия (155/79, EU:C:1982:157).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г. Първи регламент за прилагане на членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Решение по дело AM &amp; S Europe/Комисия (155/79, EU:C:1982:157, т. 21 и 22).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Пак там, т. 24. Тези разпоредби са предшествениците на настоящия член 19 от Статута. Те имат малко по-различна формулировка и определят юридическия представител, оправомощен да представлява непривилегировани жалбоподатели пред Съда, просто като „член на адвокатската колегия на някоя от държавите членки“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 28).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 42, 43 и 45). Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. например определения от 5 декември 1996 г., Lopes/Съд (C‑174/96 P, EU:C:1996:473), от 5 декември 2013 г., Martínez Ferríz/Испания (T‑564/13, непубликувано, EU:T:2013:650), от 8 май 2018 г., Spieker/EUIPO (Science for a better skin) (T‑92/18, непубликувано, EU:T:2018:289), което понастоящем се обжалва в дело C‑455/18 P, и от 27 септември 2018 г., Sógor/Съвет и др. (T‑302/18, непубликувано, EU:T:2018:621).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Определение от 4 декември 2017 г., Nap Innova Hoteles/ЕСП (T‑522/17, непубликувано, EU:T:2017:881, т. 8).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Определения от 8 декември 1999 г., Euro-Lex/СХВП (EU-LEX) (T‑79/99, EU:T:1999:312, т. 28 и 29), от 19 ноември 2009 г., EREF/Комисия (T‑94/07, непубликувано, EU:T:2009:451, т. 17), и от 21 март 2011 г., Milux/СХВП (REFLUXCONTROL) (T‑139/10, T‑280/10—T‑285/10 и T‑349/10—T‑352/10, непубликувано, EU:T:2011:98, т. 22).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Определения от 5 септември 2013 г., ClientEarth/Съвет (C‑573/11 P, непубликувано, EU:C:2013:564), и от 6 септември 2011 г., ClientEarth/Съвет (T‑452/10, непубликувано, EU:T:2011:420).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Определение от 31 май 2013 г., Codacons/Комисия (T‑120/13, непубликувано, EU:T:2013:287, т. 11).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Определение от 18 ноември 2014 г., Justice &amp; Environment/Комисия (T‑221/14, непубликувано, EU:T:2014:1002, т. 10—14).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Определение от 20 ноември 2017 г., BikeWorld/Комисия (T‑702/15, EU:T:2017:834).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Определение от 23 май 2011 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (T‑226/10, EU:T:2011:234, т. 21).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 33 и 34). Вж. също определения от 18 ноември 2014 г., Justice &amp; Environment/Комисия (T‑221/14, непубликувано, EU:T:2014:1002), от 14 ноември 2016 г., Dimos Athinaion/Комисия (T‑360/16, непубликувано, EU:T:2016:694), и от 8 април 2019 г., Electroquimica Onubense/ECHA (T‑481/18, EU:T:2019:227).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 24 и 25 и цитираната съдебна практика). Вж. обаче определение от 23 май 2011 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (T‑226/10, EU:T:2011:234, т. 16, 17 и 21).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Определение от 30 май 2018 г., PJ/EUIPO — Erdmann &amp; Rossi (Erdmann &amp; Rossi) (T‑664/16, EU:T:2018:517), което понастоящем е предмет на две висящи производства по обжалване по дела PJ/EUIPO (C‑529/18 P) и PC/EUIPO (C‑531/18 P).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Пак там, т. 59.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Определение от 13 юни 2017 г., Uniwersytet Wrocławski/REA (T‑137/16, непубликувано, EU:T:2017:407, т. 20).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. по-горе точки 37 и 40 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. например Харта на основните принципи на юридическата професия в Европа и Кодекс за поведение на европейските адвокати, цитирани по-горе в бележка под линия 11, стр. 7 (т. 6) и стр. 9 (принципи з) и и), отнасящи се съответно до зачитане на колегите си и върховенство на закона и справедливо правораздаване).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Сравни по-специално решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 24 и 25 и цитираната съдебна практика), с определения от 23 май 2011 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (T‑226/10, EU:T:2011:234, т. 16, 17 и 21), и от 30 май 2018 г., PJ/EUIPO — Erdmann &amp; Rossi (T‑664/16, EU:T:2018:517).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Както отбелязах по-горе (т. 29), този проблем е свързан с другите основания на двете жалби, по-специално с второто основание на жалбата на Вроцлавския университет и с второто и третото основание от жалбата на Република Полша.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. например определение от 20 ноември 2017 г., BikeWorld/Комисия (T‑702/15, EU:T:2017:834, т. 35).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Практически указания към страните относно делата пред Съда (OB L 31, 2014 г., стр. 1). Вж. по-специално глава I, „Общи разпоредби“, точка 2, озаглавена „Представителство на страните пред Съда“. Като възпроизвежда по същество текста на член 19, четвърта алинея от Статута, точка 2 от тези указания посочва само, че непривилегированите жалбоподатели трябва да бъдат представлявани от адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка, и че „[д]оказателството за това качество трябва да може да бъде представено при поискване, на всеки стадий от производството“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. например определения на Общия съд от 14 октомври 2010 г., Varga и Haliu/Съвет (T‑296/10, непубликувано, EU:T:2010:435), и от 13 ноември 2012 г., Hârsulescu/Румъния (T‑400/12, непубликувано, EU:T:2012:595).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Въпрос, на който ще се върна по-надолу в точки 149—153 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. в този смисъл определение от 20 ноември 2017 г., BikeWorld/Комисия (T‑702/15, EU:T:2017:834, т. 30). При все това тази практика изглежда допуска някои изключения, както е видно от определение на Съда от 5 септември 2013 г., ClientEarth/Съвет (C‑573/11 P, непубликувано, EU:C:2013:564, т. 21 и22). Общият съд преди това е обявил подадената по това дело жалба за недопустима, тъй като юридическият представител на жалбоподателя е бил един от седмината му управители. В производството по обжалване Съдът потвърждава този извод, като същевременно отбелязва как Общият съд е пропуснал да вземе предвид факта, че юридическият представител е информирал Общия съд за промяна в процесуалното представителство. Този пропуск обаче не засяга основния извод на Съда, „независимо че такава промяна очевидно е приета имплицитно в определенията от 9 ноември по дело T‑120/10, ClientEarth и др./Комисия и по дело T‑449/10, ClientEarth и др./Комисия като отстраняваща нередовност по смисъла на член 44 от Процедурния правилник на Общия съд“, като член 44 е предшественикът на настоящия член 51 от ППОС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Освен това, ако член 19, четвърта алинея от Статута се тълкува буквално като чисто и безусловно препращане към националните правила и практики, без позоваване на понятието „представителство“ от трето лице, посочено по-ясно в член 19, трета алинея, обстоятелството, че например адвокат може да представлява себе си в дадена държава членка, би ли било достатъчно, за да позволи и представителство сам на себе си пред съдилищата на Съюза?</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. точки 37—40 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Вж. в този смисъл Харта на основните принципи на юридическата професия в Европа и Кодекс за поведение на европейските адвокати, цитирани по-горе в бележка под линия 11, стр. 7, т. 6, където адвокатът е описан като „необходим участник в справедливото правораздаване“. Вж. също стр. 9, принцип и): „Спазване на принципите на правовата държава и справедливо правораздаване“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Вж. също член 47, втора алинея, второ изречение от Хартата: „Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Като се основава на решение от 18 май 1982 г., AM &amp; S Europe/Комисия (155/79, EU:C:1982:157) и последващата съдебна практика.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Или дори конфликт между няколко клиенти на един и същ адвокат. Вж. полския пример, цитиран от Вроцлавския университет, Република Полша и Krajowa Izba Radców Prawnych, а именно, член 7, параграф 2 от Kodeks Etyki Radcy Prawnego (Етичен кодекс на правните съветници): „При упражняване на своите професионални дейности правният съветник трябва да бъде свободен от всякакво влияние, произтичащо от неговите лични интереси, от външен натиск или от намеса от която и да е страна или по каквито и да било причини. Указания, дадени от което и да е лице, предложения или насоки, ограничаващи неговата независимост, не могат да влияят на становището, което той дава по дадено дело“. Вж. също например Харта на основните принципи на юридическата професия в Европа и Кодекс за поведение на европейските адвокати, цитирани по-горе в бележка под линия 11, по-специално член 2, параграф 1. Вж. още Thomas de Carranza Méndez de Vigo, S. Principios fundamentales en el ejercicio de la profesión de abogado. — In: Vila Ramos, B. (ed.), Deontología profesional del abogado, Dickinson, Madrid 2013, 35—50, р. 37 et 38, или Sánchez Stewart, N., Manual de Deontología para Abogados. La Ley, Madrid 2012.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Член 30, параграф 1 от Етичния кодекс на правните съветници гласи следното: „Правният съветник не може да предоставя правна помощ на даден клиент, когато в конкретното дело или в свързано с него дело е налице конфликт на интереси между клиента и правния съветник или риск от възникване на такъв конфликт, или когато професионалните дейности засягат личността или имуществото на правния съветник или на друго близко на него лице, освен ако тези дейности не се отнасят до искания, искове или интереси, общи с клиента“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Например във Франция, когато не е започната дисциплинарна процедура по отношение на даден адвокат, от съдията може да бъде поискано да разпореди на адвоката да прекрати да представлява клиент по дадено дело (Cour de cassation (Касационен съд, Франция), решение от 27 март 2001 г., № 98‑16.508). В Испания съдията може да предупреди адвоката, че би било уместно да прекрати да представлява клиента (Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), решение от 18 ноември 2013 г., № 841/2013, RJ 2014/3061).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Вж. също Харта на основните принципи на юридическата професия в Европа и Кодекс за поведение на европейските адвокати, цитирани по-горе в бележка под линия 11, по-специално стр. 8.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Вж. по-горе точка 87 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Макар очевидно това да не е предмет на настоящото дело, отбелязвам, че е възприето доста ограничително виждане за това кои национални образувания попадат в приложното поле на член 19, първа алинея от Статута. Тази разпоредба се отнася до „държавите членки“ без допълнителна квалификация или определение. Подходът на Общия съд, потвърден от Съда, изглежда тълкува понятието „държава членка“ в много тесен смисъл, като на практика изключва публичноправните субекти като независими централни органи, но също и общини или региони, от възможността да назначават свой представител по дадено дело. Вж. например определения от 20 февруари 2008 г., Comunidad Autónoma de Valencia — Generalidad Valenciana/Комисия (C‑363/06 P, непубликувано, EU:C:2008:99), и от 5 юли 2006 г., Comunidad Autónoma de Valencia — Generalidad Valenciana/Комисия (T‑357/05, EU:T:2006:188) и от. Вж. също определения от 18 ноември 2014 г., Justice &amp; Environment/Комисия (T‑221/14, непубликувано, EU:T:2014:1002), и от 14 ноември 2016 г., Dimos Athinaion/Комисия (T‑360/16, непубликувано, EU:T:2016:694). Признавам, че не виждам особена практическа цел в такова тясно тълкуване. Редица публични органи вероятно разполагат с квалифициран административен персонал или правни служби, които могат да представляват този публичен орган, подобно на съответните министерства, без да създават каквито и да било допълнителни ненужни разходи за публичните средства с необходимостта да се наемат външни адвокати. Освен това възниква и по-широк, общ въпрос: когато се касае за налагане на отговорности и задължения, произтичащи от правото на Съюза, това право без колебание приема по-скоро доста широко определение на „държава членка“, както личи например от определянето кое е „еманация на държавата“ (вж. решения от 12 юли 1990 г., Foster и др., C‑188/89, EU:C:1990:313, т. 17—20 и цитираната съдебна практика, от 10 октомври 2017 г., Farrell, C‑413/15, EU:C:2017:745, т. 24—29 и цитираната съдебна практика и от 7 август 2018 г., Smith (C‑122/17, EU:C:2018:631, т. 45 и цитираната съдебна практика), или кои органи, различни от държавите в стриктен смисъл, могат да носят отговорност за нарушения на правото на ЕС (вж. решение от 4 юли 2000 г., Haim, C‑424/97, EU:C:2000:357, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика), но когато става въпрос за потенциални ползи и привилегии, предоставени по силата на правото на Съюза на „държавите членки“, това право възприема подход за удивително тясно определяне. Разбира се, областите на материалното или институционалното право на Съюза са различни от тълкуването на член 19, първа алинея от Статута. Съществува ли обаче конкретна цел зад подобно разграничение? Както показва цялото настоящо обжалване, подходите към съдебната практика и определенията иначе могат относително лесно да се местят между различни области и полета на правото на ЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Също по-горе, точка 96.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) Решение от 14 септември 2010 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (C‑550/07 P, EU:C:2010:512, т. 47 и 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Вж. по-горе точки 59—67 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Изглежда практиката в държавите членки варира значително по отношение на това дали наетите адвокати имат право да упражняват регулирана юридическа практика, да представляват своя работодател в производства, да остават членове на национална адвокатска колегия, или да се ползват от поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти. Вж. например Marchandise, P., Jammaers, C., Macours, K. et Vandoorne, L. Déontologie et organisation générale de la profession de juriste d’entreprise. Théorie et cas pratiques de réflexion. Institut de Juristes d’Entreprise, Bruxelles, juin 2018, р. 85, съдържащ обзор за всяка от двадесет и осемте държави членки на р. 86—94.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Вж. решение от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия (C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 10—12).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Изглежда именно такова е било положението на юридическия представител, представлявал Вроцлавския университет в производството, по което е постановено обжалваното определение. Подобна двойна възможност изглежда съществува например в Ирландия по отношение на адвокатите (solicitors), които трябва да следват Ръководството за добро професионално поведение на адвокатите и чиято професия е регламентирана от законите за адвокатурата (Solicitors Acts) от 1954—2015 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Вж. например по отношение на Франция решение № 1497 на Cour de cassation (Касационен съд) от 16 септември 2015 г. (14‑17.842) или в Ирландия, раздел 212 от закона за регулиране на юридическите услуги от 2015 г., който, когато влезе в сила, ще позволи на нает адвокат (barrister), вписан в списъка на практикуващите адвокати, да предоставя правни услуги на своя работодател, включително като се явява от името на този работодател в съд, трибунал или юрисдикция за арбитраж.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) Не мога да не призная сложността на дискусията относно естеството на ролята и професията на външните адвокати, от една страна, и на наетите в предприятие правни съветници, от друга. Вж. например Haeri, K. L’avenir de la profession d’avocat. Rapport confié par Monsieur Jean-Jacques Urvoas, Garde des Sceaux, Ministre de la Justice à Monsieur Kami Haeri, Avocat au Barreau de Paris, février 2017, 72—73.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-59" href="#c-59">59</a>
</span>) Вж. по-горе точки 103—113 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-60" href="#c-60">60</a>
</span>) По подразбиране една рационално действаща институция или агенция на Съюза може да започне своята защита чрез поставяне под въпрос, когато това е възможно и с всякаква достъпна информация, на „независимостта“ на адвоката на непривилегирования жалбоподател. По този начин все повече дела могат да бъдат оценявани от тази гледна точка, като по този начин случаите на „липса на независимост“ се разширяват все повече в нови фактически сценарии, които естествено ще подхранват растящ брой такива възражения за недопустимост, което след това ще води съда до подробно обсъждане на факти и въпроси, които не спадат към основната му дейност, което постепенно ще замени всяка система за съдебен контрол по същество с един истински Уроборос на недопустимостта.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-61" href="#c-61">61</a>
</span>) Вж. точки 68—78 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-62" href="#c-62">62</a>
</span>) Вж. точка 18 от обжалваното определение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-63" href="#c-63">63</a>
</span>) Вж. например решения на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) 199/2001 от 4 октомври (ES:TC:2001:199) и 213/1990 от 20 декември (ES:TC:1990:213) и решение на Ústavní soud (Конституционен съд, Чешка република) Pl. ÚSst. 42/15 от 8 октомври 2015 г. (ECLI:CZ:US:2015:Pl.US‑st.42.15.1). Вж. също IV. ÚS 3638/15 от 28 февруари 2018 г. (ECLI:CZ:US:2017:4.US.3638.15.1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-64" href="#c-64">64</a>
</span>) Вж. например цитираните по-горе примери от Франция или от Испания в бележка под линия 47.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-65" href="#c-65">65</a>
</span>) Вж. по-горе и точки 72—78 от настоящото заключение. В този контекст не намирам за необходимо да се предприема анализ на всички възможни ограничения съгласно член 52, параграф 1 от Хартата, тъй като такава практика води само до погасяване на основното съдържание на правото на ефективни правни средства за защита. Ще отбележа също, че Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) приема, че твърде стриктното тълкуване на националните процесуални правила относно задължителното представителство съставлява нарушение на член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и по-специално на правото на достъп до съд, когато жалба, предявена от жалбоподател — практикуващ адвокат, е била отхвърлена, лишавайки по този начин жалбоподателя от пълно разглеждане по същество на неговите твърдения. Вж. ЕСПЧ, 11 февруари 2014 г., Maširević с/у Сърбия (CE:ECHR:2014:0211JUD003067108, §§ 47—51).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-66" href="#c-66">66</a>
</span>) Вж. определение на Съда от 5 септември 2013 г., ClientEarth/Съвет (C‑573/11 P, непубликувано, EU:C:2013:564), коментирано по-горе в бележка под линия 39.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-67" href="#c-67">67</a>
</span>) Подобно задължение би се прилагало mutatis mutandis по отношение на Съда въз основа на член 119 от неговия Процедурен правилник.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-68" href="#c-68">68</a>
</span>) Това прави още по-удивителна и опасна тълкувателната логика, вече посочена по-горе (в т. 72—78). Още веднъж, не е ли по-скоро логично, че процесуалните правила не предвиждат възможност за поправяне на неспазването на критерии, които сами по себе си не са определени в правилата?</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-69" href="#c-69">69</a>
</span>) Макар и да се отклонява значително от подхода за предимство на съдържанието пред формата, който Съдът обикновено възприема, когато се отнася до тълкуването на член 47 от Хартата или на принципа на ефективна съдебна защита, прилаган към съдилищата на държавата членка, той иска от тези съдилища да тълкуват съответните национални процесуални правила по начин, който предпазва, а не отказва достъп. Вж. например решение от 12 юни 2014 г., Peftiev и др. (C‑314/13, EU:C:2014:1645, т. 29), от 15 септември 2016 г., Star Storage и др. (C‑439/14 и C‑488/14, EU:C:2016:688, т. 49—63), и от 27 септември 2017 г., Puškár (C‑73/16, EU:C:2017:725, т. 76). От своя страна ЕСПЧ припомня, че „прекаленият формализъм“ може да е в противоречие с изискването за осигуряване на практическо и ефективно право на достъп до съд съгласно член 6, параграф 1 от ЕКПЧ. Това обикновено се получава в случаи на особено стриктно тълкуване на процесуално правило, което не позволява разглеждане по същество на иск на жалбоподател, откъдето възниква опасност от нарушаване на правото му на ефективна съдебна защита“. ЕСПЧ, 5 април 2018 г., Zubac с/у Хърватия (CE:ECHR:2018:0405JUD004016012, §§ 97—99 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-70" href="#c-70">70</a>
</span>) Вж. също така член 119, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-71" href="#c-71">71</a>
</span>) Съгласно член 55, параграф 3 от ППОС. Може да се добави само, че целият член 55 от ППОС, който предвижда възможността за отстраняване на представител, юридически съветник или адвокат от производството, допълнително потвърждава, че настоящото тълкуване на член 51, параграф 4 от ППОС е спорно. След като е възможно на всеки етап от производството да се замени отстранен адвокат, защо да е концептуално невъзможно да се замени правен представител, когато стане ясно, че той не отговаря на критериите по член 19 от Статута ab initio (а именно когато е подадена заявката)?</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-72" href="#c-72">72</a>
</span>) Вж. точка 144 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-73" href="#c-73">73</a>
</span>) Вж. точка 20 от обжалваното определение.</p>
</body>
</html>
