52012DC0311

Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно националната програма за реформи на Естония за 2012 г. и за представяне на становище на Съвета относно програмата за стабилност на Естония за периода 2012—2015 г. /* COM/2012/0311 final - 2012/ () */


Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Естония за 2012 г. и за представяне на становище на Съвета относно програмата за стабилност на Естония за периода 2012—2015 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

Като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[2],

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент[3],

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

след консултация с Икономическия и финансов комитет,

като има предвид, че:

(1)       На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)       На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките по заетостта на държавите членки[4], като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха призовани да отчитат интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика по заетостта.

(3)       На 12 юли 2011 г. Съветът прие препоръка относно националната програма за реформи на Естония за 2011 г. и даде своето становище относно актуализираната програма за стабилност на Естония за периода 2011—2014 г.

(4)       На 23 ноември 2011 г. Комисията прие втория годишен обзор на растежа, с което постави началото на втория европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“. На 14 февруари 2012 г. въз основа на Регламент (EС) 1176/2011 Комисията прие Доклад за механизма за предупреждение[5], в който не определи Естония като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(5)       На 2 март 2012 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, бюджетна консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от продължаване на диференцирана бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми в икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация. Европейският съвет прикани държавите членки да приложат специфичните за всяка държава препоръки на Съвета за 2011 г. и да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(6)       На 2 март 2012 г. Европейският съвет прикани също държавите членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите им за конвергенция и в националните им програми за реформи.

(7)       На 26 април 2012 г. Естония представи своята програма за стабилност, обхващаща периода 2012—2015 г., и националната си програма за реформи за 2012 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(8)       Съгласно извършената в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета оценка на програмата за стабилност Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата изглежда реалистичен за периода 2012—2013 г., когато се очаква ръстът на БВП да бъде средно около 2,4 %. В пролетната си прогноза за 2012 г. Комисията предвижда ръст на БВП през 2013 г. от 3,8 %. Целта на бюджетната стратегия, заложена в програмата, е да се гарантира устойчива бюджетна политика, която подкрепя балансиран растеж, чрез постигане на структурен излишък и същевременно осигуряване на достатъчни бюджетни маржове и намаляване на данъчната тежест върху труда. Стратегията има за цел също така да отговори на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Програмата цели преизпълнение на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) за структурен излишък от 2012 г. нататък. СЦБ е адекватно отражение на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Въз основа на (преизчисленото) структурно бюджетно салдо[6] темпът на нарастване на държавните разходи, като се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите, е в съответствие с целевия показател за разходите, заложен в Пакта за стабилност и растеж, през всички години с изключение на 2013 г. (когато е планирано да бъде постигната СБЦ) и 2014 г. Успоредно с това програмата има за цел постигането на номинален излишък от 2014 г. нататък. Съотношението на дълга към БВП е доста по-ниско от 60 % от БВП и съгласно програмата се очаква то да намалява след 2013 г., за да достигне до 10 % през 2015 г.

(9)       През 2011 г. Естония постигна значителен бюджетен излишък. Очакваният ръст на икономическия растеж през 2012 г. в пролетната прогноза на Комисията изглежда много по-слаб от този през 2011 г., като се прогнозира спад от 7,6 % до 1,6 %, от което следва необходимостта от по-голям контрол върху ефективността при разходване на средства. Естония планира да въведе през 2012 г. структурно правило за балансиран бюджет, което да спомогне за запазването на контрол върху разходите. Веднага щом бъде въведено правилото за балансиран бюджет, то следва да бъде допълнено със заздравяване на задължителния характер на многогодишните разходни цели. Следователно Естония е осъществила частично препоръката от 2011 г. в тази област.

(10)     Що се отнася до пазара на труда, бяха предприети редица стъпки в сферата на данъчното облагане на труда. Въпреки това могат да бъдат засилени стимулите за труд като се обърне внимание на тенденцията за увеличаване на броя на получаваните обезщетения за инвалидност и нетрудоспособност и като се увеличи атрактивността на трудовата заетост за хората с ниски и с високи доходи, които получават обезщетения за безработица и за отглеждане на дете.          Въпреки че са налице обещаващи усилия за намаляване на високата безработица, продължава да бъде висока дългосрочната безработица и безработицата сред младите хора. В резултат на това нараства рискът от бедност за децата в домакинства на безработни, като той следва да бъде преодолян посредством ефективни социални услуги, включително услуги за семейството. Тази подкрепа за семейството може да бъде по-резултатна без да се влагат нови средства чрез по-добро насочване на семейните обезщетения и обезщетенията за отглеждане на дете и чрез отстраняване на неефективното освобождаване от подоходен данък, свързано с децата.

(11)     Мерките в националния план за действие за енергийна ефективност все още са недостатъчни, като се има предвид преходът от обществен към личен транспорт. Паркът от нови леки автомобили в Естония е най-енергоемкият в ЕС. Акцизите върху горивата са недостатъчни, за да се постигне промяна в потребителското поведение. Все още не е напълно завършено транспонирането на няколко директиви на ЕС, свързани с енергетиката. Естония все още трябва да разнообрази енергийните си доставки. Електроенергийната инфраструктура би могла да бъде подобрена, за да включи все по-голямо количество електроенергия, добивана от вятър.

(12)     Съществено се подобриха качеството и наличността на професионалното образование, като за 2012—2013 г. са планирани допълнителни мерки за модернизация. Въпреки това е необходимо да се подобри преходът от общо към професионално образование, като може да се разгледа широкото въвеждане на по-голям брой схеми за образование в работни условия. Участието в обучение през целия живот се подобрява, но досега не е отделено достатъчно внимание на нискоквалифицираните работници. Траен проблем остава постигането на съответствие между образованието и нуждите на пазара на труда. Освен това е необходимо спешно да се реформира горната степен на средно образование, както и допълнително да се подобри предоставянето на образователни услуги от местните органи. Продължава да е слабо сътрудничеството между предприятията и институциите за висше образование, а частта от частния сектор, основана на знание, следва да бъде допълнително развита.

(13)     В отговор на демографската тенденция на намаляване на населението и за да се осигури балансирано и конкурентно регионално развитие, в по-дългосрочен план е необходимо да се гарантира финансовата стабилност на местното управление, както и да се осигури по-добро предоставяне на обществени услуги на местно равнище и да се оптимизира използването на относително разпокъсани ресурси. По-голямата част от местните управи, малки по размер, срещат трудности при предоставянето на необходимите социални, здравни, транспортни и образователни услуги и услуги, свързани с трудовия пазар, за всички граждани.

(14)     Естония пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“. Тези ангажименти и изпълнението на ангажиментите, представени през 2011 г., са свързани с насърчаване на заетостта, повишаване на конкурентоспособността и увеличаване на устойчивостта на публичните финанси. Комисията оцени изпълнението на ангажиментите по пакта „Евро плюс“. Резултатите от тази оценка са взети предвид в препоръките.

(15)     В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Естония. Тя извърши оценка на програмата ѝ за стабилност и на националната ѝ програма за реформи. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Естония, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид на необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Европейския съюз чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите членки. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръките в точки 1―5 по-долу.

(16)     Предвид тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност на Естония и неговото становище[7] е изразено по-специално в препоръката в точка 1 по-долу,

ПРЕПОРЪЧВА на Естония да предприеме следните действия в периода 2012—2013 г.:

1.           Да запази стабилна бюджетна позиция като осъществява бюджетните планове, както е предвидено, като гарантира постигането на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) най-късно до 2013 г. и съблюдава целевия показател за разходите. Да допълни планираното правило за балансиран бюджет с по-обвързващи правила за многогодишни разходи в средносрочната бюджетна рамка, както и да продължи да повишава ефикасността на публичните разходи и да засили борбата с икономиката в сянка.

2.           Да засили стимулите за работа чрез рационализиране на системата за социални помощи и увеличаване на гъвкавостта при предоставянето на обезщетения за инвалидност, безработица и за отглеждане на дете, като същевременно гарантира подходяща социална закрила. Да подобри предоставянето на социални услуги, като същевременно насочва по-добре семейните обезщетения и обезщетенията за отглеждане на дете и отстрани освобождаванията от подоходен данък, свързани с децата, които имат изкривяващ ефект. Да увеличи участието на младите хора и дългосрочно безработните лица на пазара на труда.

3.           Да установи по-ефективна връзка между обучението и образованието и нуждите на пазара на труда и да укрепи сътрудничеството между предприятията и академичните среди. Да увеличи възможностите за нискоквалифицираните работници за по-добър достъп до обучение през целия живот. Да насърчава определянето на приоритети и международното измерение в системите за научни изследвания и иновации.

4.           Да подобри енергийната ефективност, в частност в строителния и транспортния сектор, и да засили екологичните стимули във връзка с превозните средства и отпадъците, включително като разгледа стимули като данъчното облагане на превозните средства. Да насърчава използването на енергия от възобновяеми източници, включително чрез модернизиране на инфраструктурата и чрез законодателство. Да продължи изграждането на трансгранични връзки, за да се преодолее относителната пазарна изолация.

5.           Да подобри устойчивостта на публичните финанси на общините, като същевременно подобри ефективността на местното управление и осигури ефективно предоставяне на услуги, по-специално чрез по-големи стимули за сливане или засилено сътрудничество между общините. Следва да се въведат подходящи предложения за реформи в рамките на разумни срокове.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

[2]               COM(2012)311 final

[3]               P7_TA(2012)0048 и P7_TA(2012)0047

[4]               Решение 2012/238/ЕС на Съвета от 26 април 2012 г.

[5]               COM(2012)68 final

[6]               Салдото, коригирано спрямо фазата на икономическия цикъл, без еднократните и другите временни мерки, както е преизчислено от службите на Комисията въз основа на информацията в програмата и с помощта на общоприетата методология.

[7]               Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (EО) № 1466/97 на Съвета.