1

С жалбата си г‑н Giacomo Santini, г‑н Marco Cellai, г‑н Domenico Ceravolo, г‑н Natalino Cruti, г‑жа Rosa Maria Avitabile, в качеството на наследник на г‑н Antonio Mazzone, г‑н Luigi Moretti, г‑н Gabriele Sboarina, г‑жа Lina Wuhrer, г‑жа Patrizia Capraro и г‑жа Luciana Meneghini, в качеството на наследник на г‑н Ferruccio Pisoni, искат отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 10 февруари 2021 г., Santini и др./Парламент (T‑345/19, T‑346/19, T‑364/19—T‑366/19, T‑372/19—T‑375/19 и T‑385/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2021:78), с което Общият съд отхвърля жалбите им, от една страна, за отмяна на известията от 11 април 2019 г., както и, що се отнася до г‑жа Meneghini, в качеството на наследник на г‑н Pisoni, от 8 май 2019 г., изготвени от Европейския парламент поотделно за всеки от жалбоподателите (наричани по-нататък заедно „спорните решения“) и отнасящи се до адаптирането на размера на получаваните от жалбоподателите пенсии вследствие на влизането в сила на 1 януари 2019 г. на Решение № 14/2018 на Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Председателско бюро на Камарата на депутатите, Италия) от 12 юли 2018 г. (наричано по-нататък „Решение № 14/2018“), и от друга страна, за получаване на обезщетение за вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели вследствие на тези актове.

I.

Правна уредба

А.

Правото на Съюза

1.

Правилникът за разноски и надбавки

2

Член 1 от приложение III към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилникът за разноски и надбавки“), в редакцията му в сила до 14 юли 2009 г., предвижда:

3

Член 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки предвижда:

4

Съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки:

2.

Уставът на членовете на Европейския парламент

5

Член 25, параграфи 1 и 2 от Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (OВ L 262, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 6, стр. 28, наричан по-нататък „уставът“), влязло в сила на 14 юли 2009 г., предвижда следното:

6

Член 28, параграф 1 от устава гласи:

3.

Мерките по прилагане

7

Съображение 7 от Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и от 9 юли 2008 година за установяване на мерки по прилагане на устава на членовете на Европейския парламент (ОВ C 159, 2009 г., стр. 1), изменено с Решение 2010/C 340/06 на Бюрото на Европейския парламент от 13 декември 2010 г. (ОВ C 340, 2010 г., стр. 6) (наричани по-нататък „мерките по прилагане“), гласи:

8

Член 49, параграф 1 от мерките по прилагане гласи:

9

Съгласно член 73 от мерките по прилагане същите влизат в сила от деня, в който влиза в сила уставът, тоест 14 юли 2009 г.

10

В член 74 от мерките по прилагане се предвижда, че ако не е предвидено друго в преходните разпоредби, включени в дял IV от тези мерки, и по-специално член 75 от същите, действието на Правилника за разноски и надбавки се прекратява в деня на влизане в сила на устава.

11

Съгласно член 75 от мерките по прилагане:

Б.

Италианското право

12

Съгласно член 1, параграфи 1—3 от Решение № 14/2018:

II.

Обстоятелствата по спора

13

Обстоятелствата по спора са изложени в точки 14—21 от обжалваното съдебно решение. За целите на настоящото производство по обжалване те могат да бъдат обобщени, както следва.

14

Всеки от жалбоподателите е или избран в Италия бивш член на Европейския парламент, или правоприемник на такъв бивш член на Европейския парламент, който получава пенсия за осигурителен стаж и възраст или наследствена пенсия (наричана по-нататък „пенсията“).

15

Чрез отбелязване върху пенсионните фишове за януари 2019 г. Парламентът уведомява жалбоподателите за възможността размерът на пенсията им да бъде преразгледан в изпълнение на Решение № 14/2018 и това преизчисление евентуално да даде основание за събиране на недължимо платените суми.

16

Считано от 1 януари 2019 г., като прилага това решение по силата на член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки, Парламентът намалява размера на пенсията на жалбоподателите.

17

С недатирано известие на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция (ГД) „Финанси“ на Парламента (наричан по-нататък „началникът на отдел“), приложено към пенсионните фишове на жалбоподателите за февруари 2019 г., Парламентът, най-напред, уведомява последните, че със становище № SJ-0836/18 от 11 януари 2019 г. правната му служба е потвърдила, че в техния случай Решение № 14/2018 се прилага автоматично (наричано по-нататък „становището на правната служба“). По-нататък се добавя, че след като получи необходимата информация от Camera dei deputati (Камара на депутатите, Италия), Парламентът ще уведоми жалбоподателите за новия размер на пенсията им и ще удържи евентуалната разлика през следващите дванадесет месеца. Накрая, той осведомява жалбоподателите, че окончателният размер на пенсията им ще бъде определен с изричен акт, срещу който може да се подаде възражение или жалба за отмяна.

18

Със спорните решения началникът на отдел, на първо място, уведомява жалбоподателите, че размерът на пенсията им ще бъде на основание член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки съобразен с извършеното с Решение № 14/2018 намаляване на аналогичните пенсии, които Камарата на депутатите изплаща в Италия на бившите национални депутати. На второ място, размерът на пенсиите на жалбоподателите ще бъде адаптиран от април 2019 г. с обратна сила, считано от 1 януари 2019 г., на основание на изпратените като приложение към тези решения проекти за преизчисляване на пенсиите. На трето място, със спорните решения се дава на жалбоподателите тридесетдневен срок от получаването им, в който да представят становище. При липса на становище последиците от тези решения щели да се считат за окончателни, и по-специално щели да са основание за възстановяване на недължимо получените суми за месеците от януари до март 2019 г.

19

Тъй като нито един от жалбоподателите не е представил такова становище в определения срок, последиците на спорните решения са станали окончателни по отношение на тях след изтичането на този срок.

III.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

20

Жалбоподателите подават жалби за отмяна на спорните решения в секретариата на Общия съд на 10 юни (дела T‑345/19 и T‑346/19), на 17 юни (дела T‑364/19 и T‑365/19), на 18 юни (дело T‑366/19), на 20 юни (дела T‑372/19—T‑375/19) и на 25 юни 2019 г. (дело T‑385/19).

21

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите изтъкват осем основания за обжалване. Първото основание за обжалване е липсата на компетентност на автора на спорните решения и незаконосъобразност на автоматичното прилагане на Решение № 14/2018. Второто основание за обжалване е нарушение на разпоредбите на Правилника за разноски и надбавки, на устава и на мерките по прилагане. Третото основание за обжалване е нарушение на член 28 от устава, както и на членове 75 и 76 от мерките по прилагане. Четвъртото основание за обжалване е нарушение на член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на принципа на законоустановеност на наказанията, както и нарушение на принципите за недопускане на прилагане с обратна сила и на равенство. Петото основание за обжалване е нарушение на правото на собственост. Шесто основание за обжалване е нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания, на правната сигурност и на защитата на придобитите права. Седмото основание за обжалване е нарушение на принципите на разумност, на пропорционалност и на равно третиране. Осмото основание за обжалване е други мотиви за нарушение на принципите на разумност, на пропорционалност, на равенство и на солидарност.

22

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля всички тези основания за обжалване и поради това отхвърля тези жалби.

IV.

Производство и искания на страните пред Съда

23

Жалбоподателите молят Съда:

–

да отмени обжалваното съдебно решение,

–

да отмени спорните решения и

–

да осъди Парламента да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и с производството пред Общия съд.

24

Парламентът моли Съда:

–

да отхвърли жалбата и

–

да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и с производството пред Общия съд.

25

На 12 януари 2022 г. г‑н Enrico Falqui в рамките на отнасящото се до него дело C‑391/21 P внася в секретариата на Съда препис от Решение № 4/2021 на Consiglio di giurisdizione della Camera dei deputati (Правораздавателният съвет на камарата на депутатите, Италия) от 23 декември 2021 г. (наричано по-нататък „Решение № 4/2021“), с което се отменя Решение № 14/2018. На този етап този документ не е приложен към преписката.

26

На 9 март 2022 г. жалбоподателите подават в секретариата на Съда същото решение.

27

По настоящото дело, както и по дела Falqui/Парламент (C‑391/21 P) и Coppo Gavazzi и др./Парламент (C‑725/20 P), на 16 март 2022 г. секретариатът изпраща на страните процесуално-организационно действие по решение на съдията докладчик и генералния адвокат на основание член 62 от Процедурния правилник на Съда, съгласно което те са приканени да представят всички документи, които могат да имат влияние върху предмета на отнасящото се до тях дело, и по-специално Решение № 4/2021.

28

На 23 март 2022 г. жалбоподателите по настоящото дело представят редица документи, сред които и Решение № 4/2021. На 29 март 2022 г. Парламентът също представя редица документи, сред които Решение № 4/2021 и документ, озаглавен „Нови правила за изчисляване на пенсиите, приети от италианската Камара на депутатите“. Тази институция също така уведомява Съда, че веднага след получаване на допълнителните разяснения, които е поискала от Камарата на депутатите относно конкретното прилагане на тези правила, тя ще извърши преизчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателите и ще им изпрати ново проекторешение за определяне на пенсионните им права, по което те щели да имат възможност да представят становище преди приемането на крайното решение.

29

На 12 октомври и 29 ноември 2022 г. Парламентът внася в секретариата на Съда крайните решения, с които се определя новият размер на пенсиите, които ще се изплащат на жалбоподателите, считано от ноември 2022 г., заедно с дължимите просрочени плащания (наричани по-нататък „новите решения на Парламента“).

30

С решение от 25 октомври 2022 г. председателят на Съда приканва страните да уточнят дали считат, от една страна, че новите решения на Парламента са заменили ex tunc спорните решения, и от друга страна, че след приемането на тези нови решения жалбата запазва своя предмет.

31

На 29 ноември 2022 г. Парламентът уточнява, че според него новите решения на Парламента са заменили с действие ex tunc спорните решения, но че жалбата запазва своя предмет. Всъщност било в интерес на страните и на доброто правораздаване Съдът да се произнесе по основателността на жалбата, за да внесе яснота по въпроса дали обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото и дали Парламентът може да преизчисли пенсиите на жалбоподателите въз основа на член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки в случай на промяна, настъпила в приложимата национална правна уредба.

32

С писмо, подадено на 29 ноември 2022 г., жалбоподателите посочват, че според тях всички основания за обжалване запазват своя правен интерес и актуалност, тъй като новите решения на Парламента не са заменили спорните решения, които запазват пълната си ефективност и валидност. Новите решения на Парламента, както и спорните решения, предполагали преизчисляване на размера на пенсията им и — като изменят условията за възникване на правото им на пенсия — преформулиране с обратно и трайно действие на това право. Всъщност Решение № 14/2018 било изменено само в частта относно коефициента за превръщане, свързан с възрастта на члена на ЕП, който получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.

V.

По жалбата

33

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват шест основания, с които по същество оспорват потвърждаването от страна на Общия съд на основателността на тълкуването на член 75, параграф 1 от мерките по прилагане във връзка с член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки (наричани по-нататък „вътрешните правила на Парламента“), което е довело до прилагането от тази институция на Решение № 14/2018 с цел преразглеждане на размера на пенсията им за осигурителен стаж и възраст. Първото, второто, третото и четвъртото основание, които следва да се разгледат заедно, са изведени от неправилно тълкуване на вътрешните правила на Парламента и от незачитане на принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност, на правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата, както и на пропуска на Парламента да приеме акт. Петото правно основание е изведено от неправилно тълкуване на член 25, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента. Шестото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при преценката на точните мотиви на спорните решения.

А.

Предварителни бележки относно запазването на правния интерес на жалбоподателите

34

От точка 29 от настоящото решение е видно, че новите решения на Парламента, приети в хода на производството пред Съда, имат за цел да определят новия размер на пенсиите, които трябва да се изплащат на жалбоподателите, считано от ноември 2022 г., заедно с дължимите просрочени плащания.

35

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда предметът на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 43 и цитираната съдебна практика).

36

Правният интерес на жалбоподател обаче не отпада непременно, поради обстоятелството че в хода на съдебното производство обжалваният акт вече не е пораждал правни последици (вж. в този смисъл решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия, C‑239/12 P, EU:C:2013:331, т. 62).

37

При определени обстоятелства жалбоподател може да запази правния интерес да иска отмяната по съдебен ред на акт, отменен по административен ред в хода на съдебното производство, за да мотивира автора на оспорвания акт да внесе в бъдеще подходящи изменения и по този начин да бъде избегната опасността от повтаряне на незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен този акт (решение от 6 септември 2018 г., Bank Mellat/Съвет, C‑430/16 P, EU:C:2018:668, т. 64 и цитираната съдебна практика).

38

В случая от отговора на Парламента от 29 ноември 2022 г., обобщен в точка 31 от настоящото решение, недвусмислено следва, че тази институция желае и в бъдеще да преизчислява пенсиите на бивши членове на ЕП в случай на промяна, настъпила в националната правна уредба, посочена в член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки (наричан по-нататък „динамичният режим“).

39

Макар Парламентът да е заменил спорните решения с новите, остава фактът, че всички тези решения се основават на тълкуване на вътрешните правила на Парламента, според което той е длъжен да прилага динамичния режим към бившите членове на ЕП, получаващи пенсия за осигурителен стаж и възраст, и към лицата, получаващи наследствена пенсия, които — като жалбоподателите — попадат в обхвата на приложенията към Правилника за разноски и надбавки (наричани по-нататък „съответните бивши членове на ЕП“).

40

Именно това тълкуване обаче се оспорва от жалбоподателите в рамките на настоящото производство по обжалване. От това следва, че независимо от замяната ex tunc на спорните решения, жалбоподателите запазват правния си интерес да искат да се установи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е потвърдил основателността на това тълкуване, тъй като то може да бъде приложено от Парламента при приемането в бъдеще на решения, аналогични на спорните или на новите решения на Парламента, така че съществува не само опасност от повтаряне на твърдяната незаконосъобразност по смисъла на съдебната практика, посочена в точка 37 от настоящото решение, но и опасност — в случай на жалба за отмяна на подобни решения — Общият съд отново да допусне твърдените грешки при прилагане на правото, които са го мотивирали да потвърди основателността на това тълкуване.

41

Освен това от новите решения следва, че Парламентът продължава да счита, че началникът на отдел е оправомощен да приема решения за изменение на размера на пенсиите в случай на промяна, настъпила в националната правна уредба и че тези решения не трябва да съдържат мотиви относно съответствието им с правото на Съюза.

42

От това следва, че трябва да се приеме, че жалбоподателите запазват правния си интерес пред Съда, доколкото настоящата жалба е насочена срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, които представляват необходимата основа на преценката на Общия съд, според която, първо, от вътрешните правила на Парламента следва, че последният е длъжен да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП, второ, началникът на отдел е компетентен да приема решения за изменение на размера на пенсиите на тези бивши членове на ЕП, и трето, Парламентът не е длъжен да излага в такива решения мотивите, обосноваващи съответствието им с правото на Съюза.

Б.

По първото, второто, третото и четвъртото основание

1.

Доводи на страните

43

В подкрепа на първото, второто, третото и четвъртото основание са изложени две отделни оплаквания.

44

С първото оплакване жалбоподателите упрекват Общия съд, че е констатирал, от една страна, в точка 81 от обжалваното съдебно решение, че приложение III към Правилника за разноски и надбавки продължава да се прилага спрямо тях след влизането в сила на устава, и от друга страна, в точка 90 от обжалваното съдебно решение, че вътрешните правила на Парламента не засягат придобитите права на съответните бивши членове на ЕП.

45

В това отношение жалбоподателите изтъкват, че член 74 от мерките по прилагане отменя приложение III към Правилника за разноски и надбавки и запазва в сила само преходните разпоредби, съдържащи се в дял IV от тези мерки, както и член 75 от тях. От влизането в сила на устава съдържанието на това приложение III към момента на отмяната му било запазено с членове 74 и 75 от посочените мерки, както следвало по-специално от съображение 7 от мерките по прилагане.

46

Всъщност препращането в член 75 от мерките по прилагане към приложенията към Правилника за разноски и надбавки трябвало да се разглежда като отнасящо се до предоставянето на пенсията, която е била приложима, когато тези приложения са били в сила. Тази разпоредба имала за цел да запази придобитите права от съответните бивши членове на ЕП, което впрочем се потвърждавало от член 28 от устава.

47

При това положение констатацията, че намаляването на размера на пенсията не засяга придобитото право на получаване на пенсия, изисквала да се уточнят обстоятелствата, при които това е така, и да се направи разграничение между член 75, параграфи 1 и 2 от мерките по прилагане, което Общият съд не е направил.

48

В случая размерът на пенсиите на жалбоподателите бил изчислен с помощта на коефициент на умножение, определен едностранно и с обратно действие от Председателското бюро на Камарата на депутатите въз основа на събития, които съгласно актюерската логика трябвало да се считат за несигурни, тъй като били свързани с бъдещи и несигурни събития, като вероятността за средна преживяемост на получателя към датата на изплащане на пенсията за осигурителен стаж и възраст и вероятното съществуване на съпруг или наследник с право на наследствена пенсия. Към момента на изменението на размера на пенсиите на жалбоподателите обаче е можело да се определи със сигурност дали тези събития вече са били настъпили или не.

49

Макар член 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки да бил приложим в случая по силата на член 75 от мерките по прилагане, тази разпоредба не се отнасяла до условията за придобиване на право на пенсия. За сметка на това спорните решения били изменили не само размера на съответните пенсии, но и метода за изчисляване на този размер, като са заменили метода, основан на възнаграждението, получавано по време на мандата на съответните бивши членове на ЕП, с метода, основан на вноските, плащани от тези членове на ЕП, и то все едно те винаги са били изчислявани съгласно метод, основан на метода на плащане на вноски. При упражняване на функциите си жалбоподателите не са имали възможността да предвидят въведеното със спорните решения изменение, нито са имали възможността да увеличат вноските си в тази пенсионна схема, за да смекчат отрицателните последици от това.

50

При условията на евентуалност, а именно в хипотезата, при която е приложимо разграничението между правото на пенсия и правото на получаване на пенсия, жалбоподателите поддържат, че те не само са титуляри на правото на пенсия, но и на правото да получат фиксиран размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, както следва от член 75 от мерките по прилагане, така че имат право да получават пенсия в размер, съответстващ на този, който са могли да очакват към момента на внасянето на вноските си. Спорните решения водели до дисбаланс във вреда на жалбоподателите, като се има предвид, че към онзи момент платените вноски нямали никакво значение за придобиването на правото на пенсия или за неговия обхват, и следователно били с малък размер през първите парламентарни мандати, което поставяло понастоящем в неблагоприятно положение, по-специално, най-възрастните съответни бивши членове на ЕП, като жалбоподателите.

51

С второто си оплакване жалбоподателите твърдят, че Общият съд е нарушил принципа на правна сигурност, принципа на защита на оправданите правни очаквания, правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата, и принципа на пропорционалност.

52

Първо, определянето на пенсионните права въз основа на новите правила нарушавало принципа на правна сигурност, доколкото той не допускал накърняване на придобитите права съгласно смисъла на член 28 от устава и на член 75 от мерките по прилагане.

53

Второ, този нов начин на определяне на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст нарушавал принципа на защита на оправданите правни очаквания, доколкото последният не допускал каквато и да е промяна на правилата за изчисляване, към които жалбоподателите доброволно са се присъединили. Всъщност съответните бивши членове на ЕП не са знаели, че пенсионната им схема се основава на автоматично препращане към размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на бившите членове на парламента на държавата членка, в която са били избрани.

54

Освен това Общият съд не взел предвид факта, че Парламентът е уведомил жалбоподателите за възможното прилагане на Решение № 14/2018 по отношение на тях едва през 2019 г., тоест след датата, на която е трябвало да се приложи намаляването на размера на тяхната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно 1 януари 2019 г., като по този начин действително е гарантирал, че те продължават да се ползват от придобитото преди това право.

55

Впрочем в Решение № 14/2018 изобщо не се споменавали съответните бивши членове на ЕП.

56

При всички положения Камарата на депутатите и Senato (Сенат, Италия) дали уверения относно неизменяемостта на правото на пенсия на жалбоподателите в съответствие с членове 27 и 28 от устава, както и с член 75 от мерките по прилагане.

57

Трето, що се отнася до правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата, жалбоподателите отбелязват, че Общият съд е констатирал, че целта, на която се позовава Парламентът, за да обоснове засягането на това право със спорните решения, е изрично посочена в преамбюла на Решение № 14/2018. В последното обаче не се посочвало, че то има за цел да се пристъпи към преизчисляване на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. Освен това нито Парламентът, нито Решение № 14/2018 посочили цел от общ интерес, която да обосновава това засягане.

58

Жалбоподателите подчертават също, че в точка 160 от обжалваното съдебно решение Общият съд направил разграничение между засягане на правото на пенсия и обикновено адаптиране на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Общият съд обаче не посочил къде се намирала границата, отвъд която промяната на размера на тази пенсия вече не зачита основното съдържание на правото на собственост и води до нарушение на самото право на пенсия.

59

Освен това в точка 172 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно констатирал, че намаляването на размера на пенсиите на жалбоподателите има за цел да адаптира размера на пенсиите, изплащани на всички членове на ЕП, към основания на вноски метод на изчисляване, като се основава на съдържанието на Решение № 14/2018.

60

Според жалбоподателите тези съображения на Общия съд са бланкетни. Всъщност тези съображения се основавали на разпоредбите на италианското право, а не на цел от общ интерес, призната от правния ред на Съюза, като същевременно обаче се вписвали в рамките на разглеждането на съответствието на спорните решения с правото на собственост, закрепено в Хартата.

61

Освен това посочените съображения изопачили метода за изчисляване на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, предвиден в Решение № 14/2018, който не можел да се счита за основан на вноски метод, тъй като, от една страна, по силата на член 1, параграф 4 от това решение размерът на пожизнените обезщетения бил ограничен. От друга страна, новият метод за изчисляване, предвиден в посоченото решение, се основавал не на индивидуално определен размер на вноските, а на еднакъв размер за всички съответни бивши членове на ЕП. Така бивш член на ЕП, който по време на своя мандат е внасял вноски, изчислени в размер, по-висок от този еднакъв размер, би загубил възможността да се ползва от частта от вноските, която надвишава посочения размер.

62

Четвърто, въведеният с Решение № 14/2018 метод за изчисляване на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст доказвал и засягане на принципа на пропорционалност, доколкото се основавал на неиндивидуализиран размер на вноските.

63

Спорните решения налагали прекомерна индивидуална тежест, по-специално за най-възрастните жалбоподатели. Г‑н Gatti, понастоящем на 80‑годишна възраст, бил в най-неблагоприятно положение, тъй като размерът на пенсията му за осигурителен стаж и възраст бил намален с 61 %, въпреки че бил работил в Парламента по време на два парламентарни мандата. Що се отнася до г‑н Ceravolo, понастоящем на 91‑годишна възраст, този размер бил намален с 47 %. На г‑н Pisoni, който към момента на смъртта си е бил на 83‑годишна възраст, посоченият размер бил намален с 24 %, въпреки че изпълнявал същата длъжност през същия период като г‑н Ceravolo, чийто размер бил намален с 47 %.

64

Нарушението на принципа на пропорционалност в светлината на изтъкнатото основание било още по-очевидно, ако се приеме, че основаната на вноски пенсионна схема за пенсии за осигурителен стаж и възраст е въведена за първи път в Италия на 1 януари 1996 г. и е разширена, за да обхване по-голямата част от работниците, считано от 1 януари 2012 г. За сметка на това със спорните решения основаната на вноски система била наложена на жалбоподателите, що се отнася до период на плащане на вноски много преди 1995 г., когато тази основана на вноски система не е съществувала за никого в Италия.

65

Парламентът счита, че първото, второто, третото и четвъртото основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и частично неоснователни.

2.

Съображения на Съда

а)

Предварителни бележки

66

С първото оплакване жалбоподателите оспорват, като се основават на вътрешните правила на Парламента, запазването на динамичния режим след влизането в сила на устава и изтъкват, че такъв режим засяга придобитите права за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

67

Следователно с такова оплакване жалбоподателите оспорват по същество основателността на тълкуването на вътрешните правила на Парламента, съгласно което тази институция е длъжна да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

68

Същото се отнася и за второто оплакване, доколкото с него жалбоподателите изтъкват, че прилагането на новите правила за изчисляване на размера на пенсията им не е в съответствие нито с принципа на правна сигурност, тъй като тези нови правила засягат придобитото право на получаване на пенсия, нито с принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като той не допуска каквото и да било намаляване на размера на пенсията, който жалбоподателите би трябвало да могат да претендират, като доброволно се присъединят към пенсионната схема, въведена с член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки.

69

За сметка на това, доколкото с второто оплакване жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е взел предвид факта, първо, че Парламентът не ги е уведомил своевременно за възможното прилагане на Решение № 14/2018, второ, че в него не се споменават съответните бивши членове на ЕП, и трето, че Камарата на депутатите, както и Сенатът са дали уверения относно неизменяемостта на правото на пенсия на жалбоподателите, те не критикуват, макар и косвено, мотивите на обжалваното съдебно решение, които представляват необходимата основа на решението на Общия съд, с което се потвърждава основателността на тълкуването на вътрешните правила на Парламента, според което тази институция е длъжна да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

70

Що се отнася до третото оплакване, доколкото с него жалбоподателите упрекват Общия съд, че е преценил съответствието на спорните решения с правото на собственост, закрепено в Хартата, не с оглед на призната от правото на Съюза цел, а с оглед на целта, преследвана с Решение № 14/2018, те оспорват по същество съответствието с правото на Съюза на тълкуването на вътрешните правила на Парламента, съгласно което тази институция е длъжна да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

71

За сметка на това жалбоподателите не оспорват основателността на тълкуването на вътрешните правила на Парламента, като упрекват Общия съд, първо, че не е уточнил границата, отвъд която промяната на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст вече не зачита основното съдържание на правото на собственост, и води до нарушение на самото право на пенсия, второ, че е приел, че целта, посочена от Парламента, за да обоснове накърняването на това право със спорните решения, е изрично посочена в преамбюла на Решение № 14/2018, и трето, че е изопачил метода за изчисляване на пенсиите, предвиден в това решение.

72

Що се отнася до четвъртото оплакване, изведено от неспазването на принципа на пропорционалност, следва да се посочи, че с това оплакване жалбоподателите поддържат, че Решение № 14/2018 не е в съответствие с този принцип, първо, поради предвидения в това решение метод за изчисляване на пенсиите, второ, поради последиците, които този метод поражда за положението на жалбоподателите, и трето, поради историческия контекст, в който се вписва посоченото решение. Следователно с такова оплакване жалбоподателите не оспорват, дори косвено, тълкуването на вътрешните правила на Парламента, съгласно което тази институция е длъжна да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

73

От това следва, че единствено първото, второто, третото и четвъртото основание трябва да се разгледат, доколкото с тях жалбоподателите критикуват тълкуването на вътрешните правила на Парламента, съгласно което той е длъжен да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП, тъй като такова тълкуване, първо, не следва от тези правила, второ, не е в съответствие с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, и трето, не е в съответствие с правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата.

б)

По същество

1)

По твърдяното нарушение на вътрешните правила на Парламента

74

Жалбоподателите по същество упрекват Общия съд, че в точка 99 от обжалваното съдебно решение е приел, че Парламентът е можел валидно да се основе на вътрешните си правила, за да приложи динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

75

Най-напред следва да се отбележи, че съгласно член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки „[р]авнището и условията за получаване на временна пенсия са същите като условията за пенсията на членовете на долната камара на парламента на държавата членка, от чието име е бил избран въпросният член на ЕП“.

76

Както по същество посочва Общият съд в точка 86 от обжалваното съдебно решение, от израза „[р]авнището и условията за получаване на временна пенсия са същите“ следва, че Парламентът е длъжен да прилага по отношение на съответните бивши членове на ЕП правилата за изчисляване на пенсиите, които се прилагат по отношение на членовете на парламента на държавата членка, в която са били избрани тези бивши членове на ЕП. С други думи, тази институция е длъжна да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

77

Това тълкуване на член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки е в съответствие с целта, която преследва тази разпоредба, както тя произтича от член 1, параграф 2 от това приложение.

78

Всъщност последната разпоредба предвижда, че от пенсията, предвидена в член 2, параграф 1 от посоченото приложение, могат да се ползват само бившите членове на ЕП, чиято пенсионна схема на държавата членка, в която са избрани, не предвижда пенсия или чието равнище и/или правилата на изчисляване на пенсията, която могат да претендират, не са същите като приложимите за членовете на националния парламент.

79

Следователно основната цел на член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки е да позволи на бившите членове на ЕП, които се намират в положението, посочено в член 1, параграф 2 от това приложение, да бъдат третирани по същия начин като членовете на Европейския парламент, чиято национална пенсионна схема предвижда пенсия за осигурителен стаж и възраст, чието равнище и/или правила на изчисляване са същите като приложимите за членовете на националния им парламент.

80

Ето защо тълкуването на тази разпоредба в смисъл, че задължава Парламента да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП, има за последица прилагането спрямо тях, подобно на тези други бивши членове на Европейския парламент, на измененията, внесени в правилата за изчисляване на размера на пенсиите на членовете на техния национален парламент.

81

Освен това пенсионната схема, въведена с член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки, е запазена по силата на мерките по прилагане след влизането в сила на устава, що се отнася до бившите членове на ЕП, които са започнали да получават пенсии за осигурителен стаж и възраст въз основа на тази схема преди влизането в сила на устава.

82

В член 74 от мерките по прилагане се предвижда, от една страна, че действието на Правилника за разноски и надбавки се прекратява в деня на влизане в сила на устава, но и от друга страна, че тази отмяна не засяга преходните разпоредби, предвидени в дял IV от тези мерки, и по-специално член 75 от тях.

83

Съгласно член 75, параграф 1 от мерките по прилагане пенсиите за осигурителен стаж и възраст, предоставени съгласно приложение III към Правилника за разноски и надбавки, продължават да се изплащат на лицата, ползвали тези обезщетения преди влизането в сила на устава.

84

Както отбелязва Общият съд в точка 88 от обжалваното съдебно решение, от текста на тази разпоредба, и по-точно от императивния характер на формулировката „продължават да се изплащат в изпълнение на [приложение III към Правилника за разноски и надбавки]“, както и от използването на сегашно време в изявително наклонение в тази формулировка, трябва да се заключи, че динамичният режим продължава да се прилага за съответните бивши членове на ЕП след влизането в сила на устава.

85

Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е констатирал в точка 81 от обжалваното съдебно решение, че разпоредбите на приложение III към Правилника за разноски и надбавки не са отменени след влизането в сила на устава.

86

Противно на твърденията на жалбоподателите, тълкуването на член 75, параграф 1 от мерките по прилагане, съгласно което динамичният режим продължава да се прилага за съответните бивши членове на ЕП след влизането в сила на устава, не се опровергава нито от параграф 2 от тази разпоредба, нито от съображение 7 от мерките по прилагане, нито от член 28 от устава.

87

Що се отнася, най-напред, до член 75, параграф 2, първо изречение от мерките по прилагане, той предвижда, че „[п]равата на пенсия за осигурителен стаж и възраст, придобити преди датата на влизане в сила на устава по реда на посоченото по-горе приложение III [към Правилника за разноски и надбавки], се запазват“.

88

От тази разпоредба обаче — противно на твърденията на жалбоподателите — не може да се изведе никаква гаранция нито относно изплащането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изчислена въз основа на правилата за изчисляване на националните пенсии, приложими към датата на влизане в сила на устава, нито относно фиксиран и неизменяем размер на пенсията към момента на присъединяването към пенсионната схема, въведена с член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки.

89

Общият съд правилно отбелязва в точка 146 от обжалваното съдебно решение, че уставът и мерките по прилагане въвеждат две последователни пенсионни схеми, които предполагат два вида пенсионни права: а именно, от една страна, права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, придобити преди 14 юли 2009 г. — датата на влизане в сила на посочения устав — на основание на вътрешните правила на Парламента, и от друга страна, права на пенсия за осигурителен стаж и възраст, придобити след тази дата, на основание член 49 от мерките по прилагане.

90

Както констатира Общият съд в точка 92 от обжалваното съдебно решение, в този контекст член 75, параграф 1 от мерките по прилагане се прилага по отношение на бившите членове на ЕП, сред които са някои от жалбоподателите, които са плащали вноски в бюджета на Съюза на основание член 2, параграф 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки и са започнали да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст преди влизането в сила на устава, докато член 75, параграф 2 от мерките по прилагане се прилага за членовете на ЕП, които, макар също да са правили такива вноски, все още не са започнали да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на влизане в сила на устава.

91

Всъщност съгласно член 75, параграф 2, второ изречение от мерките по прилагане „[л]ицата, придобили права [по реда на приложение III към Правилника за разноски и надбавки], ползват пенсия, изчислена въз основа на правата, придобити по реда на [това] приложение […], в случай че отговарят на условията, предвидени в този смисъл от националното законодателство на съответната държава членка, и са внесли искането, посочено в член 3, параграф 2 от въпросното приложение III“.

92

Доколкото член 75, параграф 2, второ изречение от мерките по прилагане предвижда условия, на които бившите членове на ЕП трябва да отговарят, за да получат пенсия, изчислена въз основа на правата им, придобити по реда на приложение III към Правилника за разноски и надбавки, тази разпоредба няма за цел да се прилага към бившите членове на ЕП, които са започнали да получават пенсия по реда на това приложение преди влизането в сила на устава, каквито са жалбоподателите.

93

Освен това, доколкото член 75, параграф 2, второ изречение от мерките по прилагане предвижда, че съответните бивши членове на ЕП получават пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на приложение III към Правилника за разноски и надбавки въз основа на придобитите права, понятието „[придобити] права на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ по смисъла на този член 75, параграф 2 трябва да се разбира — както правилно подчертава Общият съд по същество в точка 91 от обжалваното съдебно решение — в смисъл, че се отнася до пенсионните права, произтичащи от вноските, които всеки от съответните бивши членове на ЕП е платил индивидуално и които представляват основата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, изплащана им на основание член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки. Ето защо това понятие не може да се разбира в смисъл, че се отнася до твърдяно право на получаване на фиксиран и неизменяем размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, изчислен въз основа на националните правила в сила към момента на влизане в сила на устава или към момента на присъединяването към въведената с тази разпоредба пенсионна схема.

94

По-нататък, що се отнася до съображение 7 от мерките по прилагане, в него се посочва, от една страна, че „лицата, придобили права въз основа на Правилника за разноски и надбавки, [трябва да] могат да продължат да се ползват от тях след неговата отмяна в съответствие с принципа на [оправданите правни] очаквания“, а от друга страна „също така следва да се гарантира спазване на пенсионните права, придобити въз основа на Правилника за разноски и надбавки преди влизането в сила на устава“.

95

От това съображение следва, че в него се уточнява, че предоставяните по силата на тази правна уредба обезщетения продължават да се изплащат, без от това да може да се направи извод, че тази правна уредба би престанала да се прилага след посочената дата.

96

В този смисъл понятието „придобити пенсионни права“ има същия обхват в това съображение като обхвата, който то има в член 75, параграф 2 от мерките по прилагане, както е уточнено в точка 93 от настоящото решение.

97

Именно в този контекст на разглеждане на вътрешните правила на Парламента Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал в точка 90 от обжалваното съдебно решение, че вътрешните правила на Парламента не засягат придобитите пенсионни права.

98

Накрая, що се отнася до член 28 от устава, както правилно отбелязва Общият съд в точка 93 от обжалваното съдебно решение, тази разпоредба се прилага към пенсионните права, които бившите членове на ЕП са придобили по силата не на приложение III към Правилника за разноски и надбавки, а на националните пенсионни схеми. Противно на твърденията на жалбоподателите, тази разпоредба сама по себе си не се отразява на тълкуването на член 75, параграф 1 от мерките по прилагане.

99

При това положение както от текста, така и от контекста и от целта на вътрешните правила на Парламента следва, че в точка 99 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, като е приел, че Парламентът е можел валидно да се основе на вътрешните си правила, за да приложи динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

2)

По твърдяното нарушение на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата

100

Жалбоподателите поддържат, че възприетото от Общия съд тълкуване на вътрешните правила на Парламента противоречи на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност, както и на правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата.

101

Съгласно един от общите принципи за тълкуване актовете на Съюза трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват по начин, който не поставя под съмнение тяхната валидност, и в съответствие с цялото първично право, и в частност с разпоредбите на Хартата. В този смисъл, когато разпоредба от вторичното право на Съюза може да бъде тълкувана по различни начини, следва да се предпочете това тълкувание, съгласно което разпоредбата съответства на първичното право, а не това, което води до установяване на несъвместимост с последното (решение от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains, C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 86 и цитираната съдебна практика).

102

Що се отнася, най-напред, до принципа на защита на оправданите правни очаквания, жалбоподателите изтъкват, че фактът, че те са се присъединили към пенсионната схема, въведена с член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки, им гарантира по силата на този принцип, че размерът на пенсията им за осигурителен стаж и възраст ще бъде изчислен в съответствие с правилата, които са в сила към момента на присъединяването им към тази схема.

103

Съгласно практиката на Съда никой не може да се позове надлежно на нарушение на посочения принцип при липсата на конкретни уверения, дадени му от администрацията. Всяко лице, у което дадена институция е породила основателни надежди, може да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. В това отношение уверения, които могат да породят такива очаквания, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, изхождащи от оправомощени и достоверни източници (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2019 г., Deza/ECHA, C‑419/17 P, EU:C:2019:52, т. 69 и 70 и цитираната съдебна практика)

104

За сметка на това, когато едно предпазливо и съобразително лице е в състояние да предвиди приемането на дадена мярка на Съюза, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, ако тази мярка бъде приета (вж. в този смисъл решение от 23 януари 2019 г., Deza/ECHA, C‑419/17 P, EU:C:2019:52, т. 71 и цитираната съдебна практика).

105

Фактът, че жалбоподателите са се присъединили към пенсионната схема, въведена с член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки, не им дава право обаче да получават предвидим, фиксиран и неизменяем размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст към момента на присъединяването им към тази схема. Всъщност, както Общият съд правилно е приел в точки 211 и 212 от обжалваното съдебно решение, единственото конкретно и безусловно уверение, което Парламентът е можел да им даде, е било това, че в приложение на вътрешните си правила те ще получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, чието равнище и условия за получаване биха били същите като приложимите за членовете на парламента на държавата членка, в която са били избрани, в съответствие с динамичния режим.

106

От това следва, че тълкуването на вътрешните правила на Парламента в смисъл, че той е длъжен да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП, е в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания.

107

По-нататък, що се отнася до правото на собственост, жалбоподателите изтъкват, че в точка 171 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че при преценката на преследваната от спорните решения цел от общ интерес не бива да се пренебрегват целите в основата на приемането на Решение № 14/2018.

108

Следва да се припомни, че в точка 163 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че макар да не водят до чисто и просто лишаване на жалбоподателите от пенсии, спорните решения все пак намаляват размера на последните, като по този начин ограничават правото на собственост на жалбоподателите.

109

По-нататък, в точки 164—179 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда дали това ограничение отговаря на изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата, припомнени в точка 157 от това решение. В това отношение в точка 171 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че преценката на преследваната от спорните решения цел от общ интерес не може да се извърши, без да се имат предвид целите в основата на приемането на Решение № 14/2018. Именно в този смисъл, след като разглежда съответствието на тези решения с правото на собственост в точки 172—178 от същото съдебно решение, като взема предвид тези цели, Общият съд приема в точка 180 от това решение, че оплакването, свързано с нарушение на правото на собственост, трябва да се отхвърли.

110

Съгласно практиката на Съда обхватът на това право трябва, в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата, да се определи, като се има предвид член 1 от Първия допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., която прогласява това право (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2017 г., Florescu и др., C‑258/14, EU:C:2017:448 т. 49).

111

От практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че правата, произтичащи от плащането на вноски в социалноосигурителна схема, съставляват имуществени права за целите на член 1 (решение от 13 юни 2017 г., Florescu и др., C‑258/14, EU:C:2017:448, т. 50).

112

Освен това намаляването на размера на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което може да се отрази на качеството на живот на заинтересованото лице, представлява ограничение на правото му на собственост (вж. в този смисъл решение на ЕСПЧ, 1 септември 2015 г., Da Silva Carvalho Rico с/у Португалия, CE:ECHR:2015:0901DEC001334114, § 33).

113

Доколкото тълкуването на вътрешните правила на Парламента, според което той е длъжен да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП, може да доведе до такова намаляване на размера на пенсията на последните, това тълкуване може да доведе до ограничаване на правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата.

114

Правото на собственост обаче не е абсолютно и упражняването му може да се ограничава, когато това е обосновано по-специално с преследваните от Съюза цели от общ интерес (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2017 г., Florescu и др., C‑258/14, EU:C:2017:448, т. 51 и цитираната съдебна практика).

115

Всъщност съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата, е в съответствие с последната разпоредба, при условие че е предвидено в закон, зачита основното съдържание на правото на собственост и при спазване на принципа на пропорционалност е необходимо и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

116

В това отношение следва да се припомни, на първо място, че изискването всяко ограничаване на упражняването на основните права да бъде предвидено в закон означава, че самият правен акт, който допуска намеса в тези права, трябва да определи обхвата на ограничаването на упражняването на съответното право, като се има предвид, от една страна, че това изискване не изключва възможността предвиждащата ограничаването правна уредба да бъде формулирана достатъчно широко, за да може да се адаптира към различни хипотези и променящи се обстоятелства, и от друга страна, че Съдът би могъл при необходимост да уточни чрез тълкуване конкретния обхват на ограничаването, като вземе предвид както текста на въпросната правна уредба на Съюза, така и общата ѝ структура и преследваните с нея цели, тълкувани с оглед на гарантираните с Хартата основни права (решение от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains, C‑817/19, EU:C:2022:491, т. 114 и цитираната съдебна практика).

117

Както бе посочено в точка 99 от настоящото решение, както от текста, така и от контекста и целта на вътрешните правила на Парламента, които са с общо приложение по отношение на членовете на ЕП, и следователно могат да се считат за равностойни във вътрешния план на тази институция на „закон“ по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата (вж. по аналогия становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 145 и 146), следва, че посочената институция е длъжна да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

118

На второ място, в качеството си на съд, разглеждащ делото по същество, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е констатирал в точки 160 и 179 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателите не са представили конкретни доказателства, че намаляването на размера на пенсиите им засяга основното съдържание на правото им на собственост или трябва да се квалифицира като непропорционално.

119

На трето място, що се отнася до въпроса дали динамичният режим и намаленията на размерите на пенсиите, които могат да произтекат от това, са необходими и действително отговарят на една или повече признати от Съюза цели от общ интерес, следва да се констатира, че в точка 171 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че предвид член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки приемането на спорните решения е неизбежно обвързано от взетите от компетентните италиански органи решения, така че „при преценката на преследваната [от спорните решения] цел от общ интерес не бива да се пренебрегват целите в основата на приемането на Решение № 14/2018“.

120

Всъщност целите, преследвани с Решение № 14/2018, приложимо за съответните бивши членове на ЕП по силата на динамичния режим, са от чисто национално естество. Следователно сами по себе си те не могат да обосноват намаляване на размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, тъй като тези суми се изплащат на основание на пенсионна схема, въведена не по силата на националното право, а по силата на правото на Съюза, и са за сметка на бюджета на Съюза.

121

Следователно в точки 172—178 от обжалваното съдебно решение Общият съд също неправилно е взел предвид преследваните с това национално решение цели, за да провери дали засягането на правото на собственост на жалбоподателите, произтичащо от спорните решения, е обосновано.

122

Важно е обаче да се припомни, че ако мотивите на решение на Общия съд разкриват нарушение на правото на Съюза, но неговият диспозитив се явява обоснован по други правни съображения, такова нарушение не може да доведе до отмяната на това решение, а следва да се заменят мотивите и жалбата да се отхвърли (решение от 14 декември 2023 г., Комисия/Amazon.com и др., C‑457/21 P, EU:C:2023:985, т. 51 и цитираната съдебна практика).

123

Ето защо следва да се провери дали отхвърлянето на оплакването за нарушение на правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата, изглежда основателно по правни съображения, различни от тези, които са опорочени от грешката, установена в точки 119 и 121 от настоящото решение.

124

В това отношение следва да се отбележи, че прилагането на динамичния режим към бившите членове на ЕП, които се намират в положението, посочено в член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки, преследва призната от Съюза цел от общ интерес, доколкото, както следва от точка 79 от настоящото решение, то цели да третира по един и същ начин, от една страна, членовете на ЕП, които или не се ползват от пенсионна схема в държавата членка, в която са били избрани, или се ползват от пенсионна схема, чието равнище и/или правила на изчисляване на пенсията не са същите като приложимите за членовете на националния парламент, и от друга страна, членовете на ЕП, чиято националната пенсионна схема предвижда такова равнище и/или правила за изчисляване на пенсията, които са същите като приложимите за членовете на националния парламент.

125

Прилагането на динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП действително отговаря на тази цел за равно третиране, тъй като има за последица по отношение на двете категории членове на ЕП, посочени в предходната точка, да се прилагат във всеки един момент националните правила относно изчисляването на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на членовете на парламента на съответната държава членка.

126

Това прилагане освен това е необходимо за постигането на посочената цел, тъй като само уеднаквяването на равнището и/или на правилата за изчисляване на пенсиите като предвиденото в член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 1, параграф 2 от това приложение, може да доведе до равно третиране на посочените категории членове на ЕП.

127

Така се оказва, че независимо от грешката при прилагане на правото, установена в точки 119 и 121 от настоящото решение, отхвърлянето на оплакването за нарушение на правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата, е основателно, тъй като разглежданото ограничение на правото на собственост отговаря на всички условия по член 52, параграф 1 от Хартата.

128

Накрая, що се отнася до принципа на правна сигурност, жалбоподателите поддържат, че направеното от Общия съд разграничение между „придобитите пенсионни права“ и „размери на пенсиите“ води до погрешния извод, че динамичната схема е в съответствие с този принцип.

129

В рамките на проверката за съответствие на спорните решения с принципа на правна сигурност Общият съд припомня в точка 196 от обжалваното съдебно решение, че от точки 81—97 от това решение вече е видно, че „придобитите пенсионни права“ трябва да се разграничават от „размера на пенсиите“. В това отношение Общият съд посочва, че това че „пенсионните права“ са окончателно придобити и не могат да бъдат изменяни и това че пенсиите за осигурителен стаж и възраст продължават да се изплащат, не означава, че размерът на същите не може да се адаптира в посока увеличаване или намаляване, което Парламентът е бил длъжен да направи в случая предвид задължението си да приложи динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

130

В точка 206 от обжалваното съдебно решение Общият съд завършва анализа си, като приема, че жалбоподателите не са доказали, че в случая е нарушен принципът на правна сигурност. Всъщност вътрешните правила на Парламента предполагат новите размери на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателите да влязат в сила на 1 януари 2019 г. Общият съд обаче припомня, че тези вътрешни правила до голяма степен предхождат 1 януари 2019 г., а не са приети след тази дата. Освен това жалбоподателите нито са доказали, нито са поддържали, че Парламентът е приложил тези нови размери преди 1 януари 2019 г., тоест преди датата, избрана за целта с Решение № 14/2018. Накрая, според Общия съд още през януари 2019 г. Парламентът е уведомил жалбоподателите за възможното прилагане по отношение на тях на правилата, съдържащи се в Решение № 14/2018, което тази институция им е потвърдила през февруари 2019 г. Въз основа на това Общият съд стига до извода, че преди да бъдат приети спорните решения, жалбоподателите са били уведомени за изменението на приложимите правила за изчисляване на размера на пенсията им.

131

В това отношение следва да се припомни, че принципът на правна сигурност изисква съответната правна уредба на Съюза да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, и те трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения, и да действат съобразно с тях (решение от 9 ноември 2023 г., Global Silicones Council и др./Комисия, C‑558/21 P, EU:C:2023:839, т. 99 и цитираната съдебна практика).

132

Така новите закони, които внасят изменения в предишния закон, се прилагат, освен ако не е предвидено друго, спрямо бъдещите последици на положения, които са възникнали при действието на предишния закон. Различно е само при положения, които са възникнали и окончателно приключили при действието на предишния закон, и в рамките на които вече са придобити права. Правото се смята за придобито, когато правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна. Не такъв е случаят с право, чийто правопораждащ факт не е възникнал при действието на измененото законодателство (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Grosserière/Парламент, C‑714/21 P, EU:C:2023:187, т. 84 и цитираната съдебна практика).

133

Що се отнася по-специално до правото на получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то по принцип е придобито в момента, в който настъпи правопораждащият факт на това право, тоест в момента, в който пенсията стане изискуема вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Grosserière/Парламент, C‑714/21 P, EU:C:2023:187, т. 85—87).

134

Това обаче не означава, че всяко изменение на правилата за изчисляване на пенсията, което води до намаляване на този размер, приложено въз основа на правна уредба, приета след като пенсията е станала изискуема, представлява накърняване на тези придобити права.

135

В това отношение следва да се припомни, че в правото на Съюза не съществува принцип, съгласно който придобитите права в никакъв случай не могат да бъдат изменени или намалявани. Тези права могат да бъдат изменени при определени условия (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Grosserière/Парламент, C‑714/21 P, EU:C:2023:187, т. 88 и 89).

136

В случая въз основа на доказателствата, посочени по-специално в точка 206 от обжалваното съдебно решение, Общият съд правилно е заключил, че прилагането на динамичния режим, предвиден в приложение III към Правилника за разноски и надбавки и в член 75 от мерките по прилагане, е съвместимо с принципа на правна сигурност.

137

С оглед на всичко изложено по-горе следва да се отхвърлят първото, второто, третото и четвъртото основание, отчасти като неоснователни и отчасти като неотносими, доколкото с тях жалбоподателите оспорват тълкуването на вътрешните правила на Парламента, съгласно което той е длъжен да прилага динамичния режим към съответните бивши членове на ЕП.

В.

По петото правно основание, изведено от неправилно тълкуване на член 25, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента

1.

Доводи на страните

138

Жалбоподателите поддържат, че в точки 70—72 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно е заключил, че началникът на отдел е бил компетентен да приеме спорните решения, тъй като е разполагал с редовно вторично делегиране.

139

От една страна, от информацията, предоставена в съдебното заседание пред Общия съд, било видно, че спорните решения в действителност били приети от правната служба на Парламента, тъй като посоченият началник на отдел се позовал на преценката на тази служба и не е извършил самият той никакъв собствен анализ или не е изложил никакви собствени мотиви. От друга страна, спорните решения е трябвало да бъдат приети от Бюрото на Парламента, тъй като те представлявали актове на извънредно управление. Всъщност, тъй като тези решения се отнасяли до ново, сложно и непредвидено положение, което впрочем се потвърждава от ангажимента на правната служба на Парламента, съответствието им с нормите и принципите от по-висок ранг на правния ред Съюза е трябвало да бъде проверено, преди да бъдат приети. Следователно не ставало въпрос за чисто технически решения, които могат да бъдат делегирани на началник на отдел.

140

Парламентът поддържа, че петото основание трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2.

Съображения на Съда

а)

Предварителни бележки

141

С петото основание жалбоподателите оспорват по-специално компетентността на началника на отдел да приеме спорните решения. С оглед на съдебната практика, припомнена в точка 37 от настоящото решение, следва да се разгледа основателността на такова оплакване, тъй като с него жалбоподателите се позовават на незаконосъобразност, която има опасност да се повтори в бъдеще.

142

За сметка на това оплакването, повдигнато също в рамките на петото основание, с което жалбоподателите упрекват началника на отдел, че не е изготвил анализ или мотиви, различни от съдържащите се в становището на правната служба, представлява изтъкване пред Съда на фактическо твърдение, което Съдът не може да разгледа в рамките на производството по обжалване, при липсата на довод за изопачаване на фактите или за допусната от Общия съд грешка при прилагане на правото.

143

Всъщност в съответствие с член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването е ограничено само до правните въпроси. Единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява относимите факти, както и да преценява доказателствата. Следователно преценката на фактите и на доказателствата освен в случай на тяхното изопачаване не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда в производството по обжалване на актове на Общия съд (решение от 28 септември 2023 г., Changmao Biochemical Engineering/Комисия, C‑123/21 P, EU:C:2023:708, т. 121 и цитираната съдебна практика).

144

От това следва, че петото основание за обжалване трябва да се разгледа по същество в частта, която съдържа оплакване, изведено от липсата на компетентност на посочения началник на отдел да приеме спорните решения, и че това основание е недопустимо в останалата му част.

б)

По същество

145

Следва да се посочи, че в точка 71 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че началникът на отдел е определен за вторично оправомощен разпоредител с бюджетни кредити за бюджетен ред 1030, отнасящ се до пенсиите за осигурителен стаж и възраст, посочени в приложение III към Правилника за разноски и надбавки, с Решение FINS/2019‑01 на генералния директор на ГД „Финанси“ на Парламента от 23 ноември 2018 г. и че в това решение изрично се посочва, че началникът на отдел има право в частност да поема правни и бюджетни задължения, да утвърждава разходите и да разрешава плащанията, но също и да изготвя прогнози за вземанията, да установява подлежащите на събиране вземания и да издава нареждания за събирането им.

146

В точка 72 от обжалваното съдебно решение Общият съд по-специално отбелязва, че правилата, определени с мерките по прилагане и с Правилника за разноски и надбавки, така както са приети от Бюрото на Парламента, не са изменени от началника на отдел, а само приложени от него.

147

При тези обстоятелства в точка 73 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че началникът на отдел е бил компетентен да приеме спорните решения.

148

Доколкото Решение FINS/2019‑01 на генералния директор на ГД „Финанси“ на Парламента от 23 ноември 2018 г. разрешава на началника на отдел в частност да поема правни и бюджетни задължения, да утвърждава разходите и да разрешава плащанията, но също и да изготвя прогнози за вземанията, да установява подлежащите на събиране вземания и да издава нареждания за събирането им, то е формулирано достатъчно широко, за да обхване посочените от жалбоподателите положения, а именно нови, сложни и непредвидени положения в делегираните области.

149

Освен това жалбоподателите не твърдят, че това решение съдържа резерва относно компетентността за прилагане на първичното право на Съюза, и по-специално на разпоредбите на Хартата, в рамките на приемането на решения в тези области.

150

Освен това, противно на твърденията на жалбоподателите, член 25, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента не съдържа никаква резерва относно компетентността в тази област в полза на Бюрото на Парламента. Всъщност съгласно тази разпоредба „Бюрото взема финансови, организационни и административни решения по въпроси, свързани с членовете на ЕП, по предложение на генералния секретар или на политическа група“. Твърдяното разграничение между актовете на извънредно управление, чието приемане било запазено за Бюрото на Парламента, и актовете за обикновено управление, които били делегирани на началника на отдел, също не може да се изведе от посочената разпоредба.

151

Следователно оплакването, свързано с липсата на компетентност на началника на отдел е неоснователно.

152

От това следва, че петото основание за обжалване трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като неоснователно.

Г.

По шестото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, която Общият съд допуснал при преценката на мотивите на спорните решения

1.

Доводи на страните

153

Жалбоподателите упрекват Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото при преценката на мотивите на спорните решения.

154

Тъй като Парламентът бил длъжен да разгледа съвместимостта с нормите от по-висок ранг на правото на Съюза, това разглеждане трябвало да бъде придружено от мотиви в това отношение. Становището на правната служба, на което се позовава Парламентът, не било достатъчно за тази цел, тъй като, от една страна, то не било споменато в спорните решения, нито било приложено към тях, и от друга страна, съдържало съвсем частично и кратко разглеждане на спазването на нормите от по-висок ранг и на основните принципи на Съюза.

155

Освен това в точки 57 и 178 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка, като приел, че член 1, параграф 7 от Решение № 14/2018 гарантира цялостната пропорционалност на намесата, като позволил да се увеличи размерът на пенсията на лица, които не получават други годишни доходи и страдат от тежко заболяване. Тези увеличения имали ограничен обхват и тази разпоредба от Решение № 14/2018 не можела да представлява валидна предпазна клауза в полза на другите лица, които не са посочени в нея. Освен това посочената разпоредба била отменена от Правораздавателния съвет към Камарата на депутатите, поради което Общият съд основал преценката си за пропорционалност на несъществуваща разпоредба.

156

Парламентът изтъква, че шестото основание трябва да бъде отхвърлено като недопустимо и при условията на евентуалност, като неоснователно.

2.

Съображения на Съда

а)

Предварителни бележки

157

С шестото основание жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е констатирал, че Парламентът не е изпълнил задължението си за мотивиране на спорните решения. Според жалбоподателите Парламентът е трябвало не само да провери дали прилагането на Решение № 14/2018 е съвместимо с правото на Съюза, но и изрично да посочи в спорните решения причините, поради които счита, че случаят е такъв. Общият съд неправилно квалифицирал като релевантен анализа на Решение № 14/2018, съдържащ се в становището на правната служба и отнасящ се по-специално до пропорционалността на това решение.

158

Това основание се отнася до тълкуването на вътрешните правила на Парламента, тъй като с него се оспорва възможността по силата на тези правила автоматично да се прилага национална пенсионна схема към бившите членове на ЕП, без мотивирана оценка на съвместимостта на такова прилагане с правото на Съюза.

159

Ето защо шестото основание за обжалване следва да се разгледа по същество.

б)

По същество

160

Както следва от разглеждането на първото, второто, третото и четвъртото основание на настоящата жалба, Общият съд правилно е констатирал в точки 86 и 89 от обжалваното съдебно решение, че Парламентът е бил длъжен да прилага спрямо жалбоподателите същите правила относно равнището и условията за получаването на пенсиите като тези, определени в италианското право.

161

Също така правилно Общият съд е посочил в същите тези точки, че Парламентът може да се освободи от това задължение, в случай че подобно прилагане би довело до нарушаване на норма от по-висок ранг от правото на Съюза като общ принцип на това право или разпоредба от Хартата.

162

Следователно, макар жалбоподателите правилно да подчертават, че Парламентът трябва да се увери, че прилагането на вътрешните му правила, състоящи се в адаптиране на пенсиите на бившите му членове в зависимост от промените в националните схеми, не противоречи на общите принципи на правото на Съюза или на Хартата, от това все пак не следва, че в спорните решения е трябвало да се изложат съображенията, поради които Парламентът счита, че разглежданото адаптиране е съвместимо с тези принципи и с Хартата.

163

В това отношение следва да се припомни, че изискването за мотивиране на правните актове на Съюза, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, и по-специално в зависимост от съдържанието на акта, естеството на изложените мотиви и интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Следователно не се изисква мотивите на акта да уточняват всички фактически и правни обстоятелства, които биха могли да се считат за релевантни (решение от 30 януари 2024 г., Агенция „Пътна инфраструктура“ (Финансиране от Европейския съюз на пътни инфраструктури), C‑471/22, EU:C:2024:99, т. 26 и цитираната съдебна практика).

164

С оглед на тази съдебна практика несъмнено трябва да се приеме, че авторът на спорните решения е трябвало да изложи в тях съображенията, свързани с вътрешните правила на Парламента, които са мотивирали тази институция да адаптира пенсиите на адресатите на тези решения.

165

За сметка на това от този автор не може да се изисква да уточни освен това поради какви съображения Парламентът счита, че нито общите принципи на правото на Съюза, нито Хартата са пречка за неговото решение. Да се придаде такъв обхват на изискването за мотивиране би означавало авторът на акта да бъде задължен да изложи не само съображенията за решението си, но и съображенията, поради които е счел, че не следва да се въздържа от приемането му. Освен в особени случаи, които нямат нищо общо с настоящия случай, не може да се приеме, че за да се разберат мотивите на автора на акта, е необходимо той да представи анализ на съвместимостта на решението си с общите принципи на правото на Съюза и с Хартата.

166

Ето защо шестото основание за обжалване следва да се отхвърли по същество.

167

Тъй като всички основания, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на жалбата им, са отхвърлени, последната следва да се отхвърли в нейната цялост.

VI.

По съдебните разноски

168

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим на основание член 184, параграф 1 от същия към производството по обжалване на актове на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

169

Тъй като жалбоподателите са загубили делото и Парламентът е поискал да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, те следва да бъдат осъдени да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Парламента.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда г‑н Giacomo Santini, г‑н Marco Cellai, г‑н Domenico Ceravolo, г‑н Natalino Cruti, г‑жа Rosa Maria Avitabile, в качеството на наследник на г‑н Antonio Mazzone, г‑н Luigi Moretti, г‑н Gabriele Sboarina, г‑жа Lina Wuhrer, г‑жа Patrizia Capraro и г‑жа Luciana Meneghini, в качеството на наследник на г‑н Ferruccio Pisoni, да заплатят, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейския парламент.