|
3.9.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 297/5 |
ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА
от 18 юни 2019 година
по проекта на интегриран план в областта на енергетиката и климата на България за периода 2021—2030 г.
(2019/C 297/02)
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално член 9, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
По силата на Регламент (ЕС) 2018/1999 всяка държава членка трябва да представи на Комисията проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, обхващащ периода от 2021 г. до 2030 г., съгласно член 3, параграф 1 и приложение I към посочения регламент. Първите проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата трябваше да бъдат представени до 31 декември 2018 г. |
|
(2) |
България представи своя проект на национален план в областта на енергетиката и климата на 15 януари 2019 г. Представянето на този проектоплан представлява основата и първата стъпка от повтарящия се процес, протичащ между Комисията и държавите членки и предназначен за окончателното оформяне на плановете и тяхното последващо изпълнение. |
|
(3) |
По силата на Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията трябва да оцени проектите на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Комисията осъществи цялостна оценка на проекта на националния план в областта на енергетиката и климата на България, като взе предвид относимите елементи от Регламент (ЕС) 2018/1999. Тази оценка (2) се публикува заедно с настоящата препоръка. Представените по-долу препоръки са съставени въз основа на споменатата оценка. В частност, препоръките на Комисията може да се отнасят до: i) равнището на амбициозност на общите цели, конкретните цели и приноса с оглед на колективното постигане на целите на Енергийния съюз, и по-специално на целите на Съюза за възобновяемата енергия и енергийната ефективност за 2030 г., както и равнището на междусистемна електроенергийна свързаност, което държавата членка си е поставила като цел за 2030 г.; ii) политиките и мерките, отнасящи се до общи цели на равнището на Съюза и на държавите членки, и други политики и мерки с възможно презгранично значение; iii) всякакви допълнителни политики и мерки, които може да бъдат необходими в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата; iv) взаимодействията между и последователността на съществуващите и планираните политики и мерки, включени в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата в рамките на едно измерение, както и между различните измерения на Енергийния съюз. |
|
(4) |
При съставянето на препоръките Комисията взе предвид, от една страна, необходимостта да събере определен планиран количествен принос от всички държави членки, за да прецени равнището на амбициозност в рамките на Съюза, и от друга страна, необходимостта да се даде достатъчно време на съответната държава членка да отдели надлежно внимание на препоръките на Комисията преди окончателното оформяне на националния план. |
|
(5) |
Препоръките на Комисията по отношение на амбициите на държавите членки в областта на възобновяемата енергия следва да се основават на формула, определена в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999, която се основава на обективни критерии. |
|
(6) |
По отношение на енергийната ефективност препоръките на Комисията се основават на оценката на националното равнище на амбициозност, предвидено в проекта на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, в сравнение с колективното равнище на усилията, което е необходимо за постигане на целите на Съюза, като в съответните случаи се отчита представената информация за особените национални обстоятелства. Крайният национален принос в областта на енергийната ефективност следва да отразява потенциала за разходоефективни икономии на енергия и да бъде подкрепен от надеждна дългосрочна стратегия за саниране на сградите и от мерки за изпълнение на задължението за икономия на енергия, произтичащо от член 7 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3). Държавите членки следва също така да покажат, че правилно са отчели принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, в частност като обяснят по какъв начин енергийната ефективност допринася за разходоефективното постигане на националните цели за конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, сигурност на снабдяването с енергия и преодоляване на енергийната бедност. |
|
(7) |
По силата на Регламента за управлението държавите членки трябва да представят общ преглед на инвестициите, необходими за постигане на общите цели, конкретните цели и приноса, определени в интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, както и обща оценка на източниците на тези инвестиции. Националните планове в областта на енергетиката и климата следва да осигуряват прозрачност и предсказуемост на националните политики и мерки, за да бъде обезпечена сигурността на инвестициите. |
|
(8) |
Същевременно, като част от цикъла на европейския семестър за 2018—2019 г., Комисията отдели голямо внимание на инвестиционните потребности на държавите членки във връзка с енергетиката и климата. Това е отразено в Доклада за България за 2019 г. (4) и в Препоръката на Комисията за препоръка на Съвета към България (5), съставени в рамките на процеса на европейския семестър. Комисията взе предвид констатациите и препоръките от последния европейски семестър в своята оценка на проектите на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Препоръките на Комисията допълват най-актуалните специфични за всяка държава препоръки, издадени в контекста на европейския семестър. Държавите членки следва също така да гарантират, че в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата се вземат предвид най-актуалните специфични за всяка държава препоръки, издадени в контекста на европейския семестър. |
|
(9) |
Освен това по силата на Регламента за управлението всяка държава членка е длъжна надлежно да отчита всякакви препоръки от Комисията в своя проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, който трябва да бъде представен до 31 декември 2019 г., а ако съответната държава членка не се съобрази с дадена препоръка или съществена част от нея, тя следва да представи и оповести основанията си. |
|
(10) |
В съответните случаи държавите членки следва да представят в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и актуализираните им впоследствие версии същите данни, които представят пред Евростат или Европейската агенция за околната среда. Използването на един и същ източник и – когато има такива – на европейски статистически данни също е много важно за изчислението на базата за моделирането и прогнозирането. Употребата на европейски статистически данни ще осигури по-добра съпоставимост на данните и прогнозите, използвани в интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата. |
|
(11) |
В окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата трябва да бъдат включени всички елементи от приложение I към Регламент (ЕС) 2018/1999. В този контекст следва да бъдат оценени макроикономическите въздействия на планираните политики и мерки и – доколкото е възможно – въздействията им върху здравето, околната среда, заетостта, образованието, уменията и социалната сфера. Заинтересованите лица от публичния и другите сектори трябва да бъдат включени в изготвянето на окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. Тези и други елементи са описани подробно в работния документ на службите, публикуван заедно с настоящата препоръка (6). |
|
(12) |
Интегрираните планове в областта на енергетиката и климата дават възможност за съгласувано определяне на дългосрочните политики и мерки, с отчитане на произтичащите взаимовръзки между измеренията от гледна точка на потенциалните полезни взаимодействия или рисковете. Макар че описаните в проектоплана политики и мерки, изглежда, отразяват някои взаимовръзки, оценката им за петте измерения следва да бъде допълнително подсилена в окончателния план. Анализът би могъл да включва количествени разчети и следва да обхваща и възможните отрицателни взаимодействия между политиките и мерките и да показва как България смята да ги преодолее. В частност, необходима е допълнителна оценка на полезните взаимодействия между декарбонизацията, енергийната сигурност и измеренията на вътрешния пазар, от една страна, и принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, от друга. Също така следва да се разгледа по-задълбочено и ролята на енергийната ефективност за преодоляване на енергийната бедност. Важен елемент, който трябва да бъде оценен допълнително в окончателния план, в т.ч. от гледна точка на разходите и конкурентоспособността, е взаимодействието на планираното продължаване на производството на електроенергия от въглищни централи и засиленото използване на газ с измерението „Декарбонизация“. Друг елемент е въздействието на използването на биомаса върху отчитаните поглъщания в земеползването и горското стопанство. Връзката между производството на електроенергия и внедряването на нисковъглеродни технологии следва да бъде разгледана по-подробно в измерението „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“. |
|
(13) |
Един цялостен анализ на сегашното положение на сектора на нисковъглеродните технологии на световния пазар, в т.ч. за декарбонизацията на енергийно и въглеродно интензивните промишлени отрасли, би бил от полза за окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата. От полза за плана би било също така да се подчертаят областите с конкурентно предимство и потенциални предизвикателства и да се определят общите цели, политиките и мерките, основаващи се на тях, като се направят подходящи връзки с политиката за предприятията и промишлеността. Би могло да се обърне повече внимание на взаимодействията с кръговата икономика, и в частност на значението ѝ за намалението на емисиите на парникови газове. |
|
(14) |
Препоръките на Комисията към България са подкрепени от оценката на нейния проект на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, публикувана заедно с настоящата препоръка (7), |
ПРЕПОРЪЧВА НА БЪЛГАРИЯ ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕЙСТВИЯ СЪС СЛЕДНИТЕ ЦЕЛИ:
|
1. |
Да повиши равнището на амбициозност за 2030 г., като предвиди дял на възобновяемата енергия от най-малко 27 % като принос на България за постигането на целта на Съюза за възобновяемата енергия за 2030 г., по формулата от приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999. Да включи индикативна крива в окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, която да достига всички референтни стойности по член 4, буква а), подточка 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 в съответствие с този дял, с оглед на необходимостта от повишаване на равнището на усилията за колективно постигане на тази цел. Да предвиди политики и мерки, които са подкрепени с подробни количествени данни, съобразени са със задълженията по Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8) и дават възможност за навременно и разходоефективно осигуряване на този принос. Да повиши равнището на амбициозност в сектора на отоплението и охлаждането, за да постигне индикативната цел по член 23 от Директива (ЕС) 2018/2001, и да предвиди политики и мерки за постигането на целта за транспорта, заложена в проекта на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на България, и в съответствие с член 25 от Директива (ЕС) 2018/2001. Да представи още подробни данни и мерки за благоприятната рамка за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общностите за възобновяема енергия съгласно членове 21 и 22 от Директива (ЕС) 2018/2001, в т.ч. за опростяването на административните процедури. |
|
2. |
Да повиши амбициозността си във връзка с намалението на първичното и крайното енергийно потребление, с оглед на потребността да се повиши равнището на усилията за постигане на целта на Съюза за енергийната ефективност за 2030 г., и да я подкрепи с подходящи политики и мерки, които биха осигурили допълнителни икономии на енергия до 2030 г. Да подкрепи планираните политики и мерки с оценка на въздействието и по-подробни количествени данни за въздействието, под формата на очакваните икономии на енергия, както и с график за изпълнението. Да разгледа по-подробно възможностите за повишаване на ефективността на схемата си за задължения за икономии на енергия, така че да може да осигури очакваните резултати. |
|
3. |
Да установи надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на газ, в т.ч. да предвиди необходимите инфраструктурни проекти и съответния им принос. Да представи подробни сведения за стратегията за дългосрочните доставки на ядрени материали и гориво, особено с оглед на предвиденото увеличаване на ядрените електроенергийни мощности на страната. |
|
4. |
Да определи перспективни общи и конкретни цели за интеграцията на пазара, в частност за мерките за развитие на конкурентни пазари на едро и дребно както чрез насърчаване на конкуренцията в страната, в т.ч. чрез преминаване към изцяло пазарни цени, така и чрез премахване на препятствията пред презграничната търговия. |
|
5. |
Да уточни допълнително националните общи и конкретни цели за финансирането в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, свързани специално с Енергийния съюз, които трябва да бъдат постигнати от днес до 2030 г., така че да бъдат лесно измерими и пригодни да подпомагат постигането на целите в другите измерения на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Да предвиди за постигането на тези общи цели конкретни и подходящи политики и мерки, в т.ч. тези, които трябва да бъдат разработени в сътрудничество с други държави членки, например Европейския стратегически план за енергийните технологии. |
|
6. |
Да засили регионалното сътрудничество със съседните държави членки и по линията на установените рамки за регионално сътрудничество, като Групата на високо равнище по енергопреносната свързаност между Централна и Югоизточна Европа (CESEC), в т.ч. в измеренията „Възобновяеми енергийни източници“, „Енергийна ефективност“ и „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“, и отчитайки общите предизвикателства и споделените общи цели. Има съществени възможности за продължаване на сътрудничеството с оглед на очакваните промени в електроенергийния сектор, в т.ч. с оглед на потребността от приспособяване към по-високите дялове на възобновяемата енергия и екосъобразния транспорт, които биха могли да засегнат междусистемните електропреносни връзки и търговията в района. |
|
7. |
Да представи общ преглед на инвестициите, които са необходими за осъвременяване на икономиката чрез постигане на общите цели в областта на енергетиката и климата. Да представи обща оценка на източниците на инвестиции, в т.ч. подходящото финансиране на национално, регионално и съюзно равнище. Да разгледа също така разходоефективното прехвърляне на емисии към други държави членки по реда на Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (9) като източник на финансиране. |
|
8. |
Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им. |
|
9. |
Да допълни анализа на взаимодействията с политиката за качеството на въздуха и емисиите във въздуха, като представи количествени данни за въздействието върху замърсяването на въздуха при различните сценарии, осигури подкрепяща информация и разгледа полезните взаимодействия и ефектите на взаимно компенсиране. |
|
10. |
Да отрази по-добре аспектите, свързани с честния и справедлив преход, в частност като представи по-подробни данни за въздействието върху социалната сфера, заетостта и уменията, което ще окажат планираните общи цели, политики и мерки, и особено като отчете въздействието на прехода за промишлените отрасли с по-високо равнище на използване на въглища и по-висока въглеродна интензивност. Да доразвие подхода за справяне с енергийната бедност, в т.ч. чрез определяне на оценката, изисквана по силата на Регламент (ЕС) 2018/1999. |
Съставено в Брюксел на 18 юни 2019 година.
За Комисията
Miguel ARIAS CAÑETE
Член на Комисията
(1) ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1.
(2) SWD(2019) 225.
(3) Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1).
(4) SWD (2019) 1001 final/2.
(5) COM (2019) 502 final от 5 юни 2019 г.
(6) SWD(2019) 225.
(7) SWD(2019) 225.
(8) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).
(9) Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).