<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.12-->
  <head>
    <title>2024-09-202409C119202302360-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0236-23-202407020-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="21/11/2024 18:31:27" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="xQyy18q40+c1Ckxwbt3LqVUR3brGHM2K4o2rhzgegBXCeLGyIhrj2yVDWPcKhjxiLsZ4lq/ih23eqkUXopqMlT/m+/D6E8DONhsA9v5w8+vVsASfKDAKklZwSL68lWVZkrcB3TnlkiwSdlYGRkopBd4x5yq3YIkKuKNXS/2FThg=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0236" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 11-09-24 08:59:41" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="45b3a046603f4a94830632be2e902665" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0236" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 19.9.2024 г. — Дело C-236/23</div>
      <div id="rId21" style="default">Matmut</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      19 септември 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 2009/103/ЕО — Членове 3 и 13 — Застрахователен договор, сключен при умишлено деклариране на неверни данни относно обичайния водач — Национална правна уредба, съгласно която на „пострадалия пътник“, който е и притежателят на полицата, е противопоставима нищожността на застрахователния договор, произтичаща от умишлено невярно деклариране на данни от страна на това лице в момента на сключването на договора — Злоупотреба с право — Иск, предявен срещу притежателя на полицата с цел да се ангажира отговорността му поради умишлено невярно деклариране на данни от негова страна“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑236/23
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Касационен съд, Франция) с акт от 30 март 2023 г., постъпил в Съда на 7 април 2023 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Mutuelle assurance des travailleurs mutualistes (Matmut)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      TN,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      MAAF assurances SA,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      Fonds de garantie des assurances obligatoires de dommages (FGAO),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      PQ,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-12" title="page-1">
      СЪДЪТ (първи състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      състоящ се от: Aл. Арабаджиев (докладчик), председател на състава, T. von Danwitz, P. G. Xuereb, A. Kumin и I. Ziemele, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      генерален адвокат: M. Szpunar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Mutuelle assurance des travailleurs mutualistes (Matmut), от F. Rocheteau, адвокат,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Fonds de garantie des assurances obligatoires de dommages (FGAO), от E. Trichet, адвокат,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за TN, от J.‑P. Caston, адвокат,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за френското правителство, от J.‑L. Carré, B. Fodda и M. B. Herbaut, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от G. Goddin и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 юни 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-25" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 3 и 13 от Директива 2009/103/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 2009 г., стр. 11).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между Mutuel assurance des agarialistes (Matmut), от една страна, и TN, MAAF assurances SA, Fonds de garde des assurances des assurances (Фонд за гарантиране на задължителните застраховки за вреди) (FGAO) и PQ, от друга страна, относно това противопоставима ли е на последния нищожността на сключения между него и Matmut договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 1, 2 и 20 от Директива 2009/103 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-2">
      „(1) Директива 72/166/EИО на Съвета от 24 април 1972 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка [(ОВ L 103, 1972 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10)], Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) [(ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104)], Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства [(ОВ L 129, 1990 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240)] и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства (Четвърта директива за автомобилното застраховане) [(ОВ L 181, 2000 г., стр. 65; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 3)] са били няколкократно съществено изменяни. С оглед постигане на яснота и рационалност посочените четири директиви, както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства [(ОВ L 149, 2005 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212)] следва да бъдат кодифицирани.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-3">
      (2) Застраховката „Гражданска отговорност“ по отношение на използването на моторни превозни средства (застраховка на автомобилистите) е особено важна за европейските граждани, независимо дали са застраховани или са пострадали при произшествие. Тя е от особено значение и за застрахователните предприятия, тъй като представлява голяма част от застрахователните договори, различни от животозастраховането, сключени в Общността. Застраховката на автомобилистите влияе също и на свободното движение на хора и превозни средства. Затова тя следва да бъде ключова цел в действията на Общността в сферата на финансовите услуги, за да подсили и обедини вътрешния пазар в автомобилното застраховане.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-34" title="page-3">
      (20) На пострадалите при произшествия с моторни превозни средства следва да се гарантира съпоставимо третиране, независимо от това къде в Общността е настъпило произшествието“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от Директива 2009/103 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-3">
      „Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-3">
      Покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на мерките, посочени в първа алинея.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-3">
      Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10, параграф 1 от тази директива предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-3">
      „Всяка държава членка създава или оправомощава орган със задачата да изплаща обезщетение в размер, съответстващ най-малко на задължението за застраховане, за имуществени вреди или за телесни увреждания, причинени от неидентифицирано превозно средство или такова, за което не е било изпълнено задължението [з]а застраховане, посочено в член 3.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-3">
      Първа алинея не засяга правото на държавите членки да предвидят, че участието на органа има субсидиарен характер, нито правото да предвидят правила по отношение на исковете между органа и лицето или лицата, причинили произшествието, и другите застрахователи или органи за социална сигурност, които имат задължение да обезщетят пострадалия за същото събитие. Въпреки това държавите членки не могат да разрешават на органа да изисква от пострадалия, с оглед той да бъде обезщетен, да доказва, че отговорното лице не е в състояние или отказва да плати“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12, параграф 1 от посочената директива гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-3">
      „Без да се засяга член 13, параграф 1, втора алинея, посочената в член 3 застраховка покрива отговорността за телесни увреждания на всички пътници, освен на водача на моторното превозно средство, които произтичат от използването на моторното превозно средство“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 13 от същата директива:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-4">
      „1. Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира за целите на прилагането на член 3, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не поражда действие по отношение на исковете на трети пострадали лица при застрахователното събитие, когато тя изключва от застраховката използването или управлението на моторно превозно средство от:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-4">
      а) лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-48" title="page-4">
      б) лица, които нямат свидетелство за управление на МПС, даващо им право да управляват съответното моторно превозно средство,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-49" title="page-4">
      в) лица, които нарушават законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-4">
      Въпреки това разпоредбата или клаузата, посочена в първа алинея, буква а), може да бъде противопоставена на лица, които доброволно са се качили в моторното превозно средство, което е причинило вредите, когато застрахователят успее да докаже, че те са знаели, че моторното превозно средство е било откраднато.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-4">
      Държавите членки имат право — в случай на застрахователни събития, настъпили на тяхна територия — да не прилагат разпоредбата на първа алинея, ако и доколкото пострадалият може да получи обезщетение за претърпяната вреда от органите за социална сигурност.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-4">
      2. В случай на откраднати или отнети чрез насилие моторни превозни средства държавите членки могат да предвидят, че посоченият в член 10, параграф 1 орган ще участва вместо и за застрахователя при условията, посочени в параграф 1 от настоящия член. Когато моторното превозно средство обичайно се намира в друга държава членка, този орган не може да предяви иск срещу никакъв орган в тази държава членка.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-4">
      Държавите членки, които предвиждат, че посоченият в член 10, параграф 1 орган участва в случай на откраднати или отнети чрез насилие моторни превозни средства, могат да установят за имуществените вреди самоучастие в размер до 250 EUR, което може да се противопостави на пострадалия.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-4">
      3. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всички законови разпоредби и договорни клаузи, съдържащи се в застрахователна полица, които изключват от застрахователно покритие пътник на основание, че той е знаел или е трябвало да знае, че шофьорът на превозното средство е бил под въздействието на алкохол или друго упойващо вещество по време на произшествието, са недействителни по отношение на исковете на такъв пътник“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Френското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член L. 113‑8 от Code des assurances (Кодекс за застраховането) застрахователният договор е нищожен в случай на премълчаване или на умишлено деклариране на неверни данни от страна на застрахованото лице, когато това премълчаване или невярно деклариране променят предмета на риска или намаляват оценката на риска за застрахователя, въпреки че пропуснатият или невярно представеният от застрахованото лице риск не е оказал въздействие за настъпването на застрахователното събитие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 5 октомври 2012 г. PQ сключва с Matmut договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като съответно декларира, че е единственият водач на застрахованото превозно средство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 септември 2013 г. настъпва пътнотранспортно произшествие, в което участват това превозно средство, управлявано от TN, който се намира в нетрезво състояние, и друго превозно средство, застраховано от MAAF assurances. PQ, пътник в първото превозно средство, е пострадал при това произшествие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По образуваното наказателно производство пред Tribunal correctionnel (Наказателен съд, Франция) TN е осъден за това, че „управлявайки под въздействието на алкохол сухопътно моторно превозно средство, неумишлено е причинил на [PQ] телесна повреда, от която е настъпила неработоспособност за над три месеца“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съдебното заседание пред този съд, в което е разгледан гражданският иск на PQ за обезщетение за претърпени вреди, Matmut прави възражение за нищожност на застрахователния договор поради това, че застрахованото лице умишлено е декларирало неверни данни относно самоличността на обичайния водач, и иска да бъде освободено от отговорност, а обезщетяването на PQ да се възложи на (FGAO), който съгласно Кодекса за застраховането е органът, натоварен с изплащането на обезщетения на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, при които отговорното за произшествието лице не е застраховано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С присъда от 17 декември 2018 г. Tribunal correctionnel (Наказателен съд) обявява сключения между Matmut и PQ застрахователен договор за нищожен поради умишлено деклариране на неверни данни от страна на PQ. Съответно Matmut е освободено от отговорност, TN е осъден да заплати обезщетение за вредите, причинени на пострадалите при пътнотранспортното произшествие, а присъдата е обявена за противопоставима на FGAO.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FGAO, MAAF assurances и TN обжалват тази присъда пред Cour d’appel de Lyon (Апелативен съд Лион, Франция). С решение от 21 октомври 2020 г. посоченият съд потвърждава присъдата в частта, в която застрахователният договор между PQ и Matmut е обявен за нищожен. Този съд установява, че TN е бил към момента на сключването на застрахователния договор от PQ собственик на превозното средство и негов обичаен водач. Съответно приема, че PQ умишлено е декларирал неверни данни относно самоличността на обичайния водач, което е променило оценката за риска за застрахователя, предвид по-специално факта, че преди това TN е бил осъждан за шофиране в нетрезво състояние.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно Cour d’appel de Lyon (Апелативен съд Лион) постановява, че нищожността на процесния застрахователен договор е непротивопоставима на PQ, и отказва да освободи Matmut от отговорност със съображението, че от предимството на правото на Европейския съюз пред националното право следва, че предвидената в член L. 113‑8 от Кодекса за застраховането нищожност на застрахователния договор поради умишлено деклариране на неверни данни от застрахованото лице не е противопоставима на пострадалите при пътнотранспортно произшествие или на техните наследници. Този съд уточнява, че фактът, че пострадалият е бил пътник в прeдизвикалото произшествието превозно средство, притежател на полицата или собственик на това превозно средство, не е основание да му се отрече качеството на трето пострадало лице. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Matmut подава срещу решението на Cour d’appel de Lyon (Апелативен съд Лион) касационна жалба пред Cour de cassation (Касационен съд, Франция), като твърди, че въззивният съд неправилно е обявил нищожността на процесния застрахователен договор за непротивопоставима на PQ.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция припомня, че съгласно член L. 113‑8 от Кодекса за застраховането застрахователният договор е нищожен в случай на премълчаване или на умишлено деклариране на неверни данни от страна на застрахованото лице, когато това премълчаване или невярно деклариране променят предмета на риска или намаляват оценката на риска за застрахователя, въпреки че пропуснатият или невярно представеният от застрахованото лице риск не е оказал въздействие за настъпването на застрахователното събитие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение тази юрисдикция отбелязва, че съгласно националната съдебна практика нищожността на застрахователния договор настъпва от датата на умишленото деклариране на неверни данни. Така, когато нередностите при декларирането са допуснати в момента на сключването на договора, се счита, че същият е нищожен и никога не е съществувал.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция уточнява, че до решение от 29 август 2019 г., което бележи обрат в съдебната практика, е постановявала, че нищожността на договора, произтичаща от невярно деклариране на данни от страна на застрахованото лице, е противопоставима на пострадалия. От това решение насетне приема по същество, че от член L. 113‑8 от Кодекса за застраховането, тълкуван в светлината на членове 3 и 13 от Директива 2009/103, следва, че прогласената в тази разпоредба нищожност не е противопоставима на пострадалите при пътнотранспортно произшествие или на техните наследници и че в такива случаи от FGAO не може да се изисква да обезщетява пострадалите. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция посочва също така, че за да го приведе в съответствие с правото на Съюза, през 2019 г. френският законодател допълва Кодекса за застраховането с член L. 211‑7-1, съгласно който, от една страна, нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е противопоставима на пострадалите, претърпели вреди от пътнотранспортно произшествие, или на техните наследници, и в подобна хипотеза застрахователят, който обезпечава гражданската отговорност за вреди, причинени от участващото в произшествието превозно средство, е длъжен да обезщети въпросните лица, и от друга страна, застрахователят встъпва в правата на кредитора по обезщетението срещу отговорното за произшествието лице до размера на сумите, които е платил.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посочената юрисдикция обаче отбелязва, че от релевантната практика на Съда относно застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по същество действително следва, че обстоятелството, че пострадалият при пътнотранспортно произшествие пътник в превозно средство е и застрахован по застраховката на превозното средство, участвало в това произшествие, не е основание да му се отрече качеството на трето пострадало лице, но същевременно случаят по главното производство повдига въпроса дали нищожността на застрахователния договор може да бъде противопоставена на пострадалия пътник, когато той също така е притежателят на полицата и лицето, умишлено декларирало неверните данни, довели до тази нищожност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция си задава и въпроса дали в хипотезата, при която нищожността на застрахователния договор бъде обявена за непротивопоставима на пострадалото лице, притежател на полицата, би било допустимо, без да се наруши правото на Съюза, застрахователят да предяви, на основание на умишленото нарушение, извършено от това лице при сключването на застрахователния договор, иск срещу него, за да си възстанови всички суми, които му е платил в изпълнение на този договор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно националната съдебна практика в тази област застрахователят може да търси отговорност от лицето, сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което нарочно декларира неверни данни, и в случай на обявяването на този договор за нищожен поради умишлено деклариране на неверни данни това лице е длъжно да възстанови на застрахователя обезщетението, което същият е изплатил на пострадалия при пътнотранспортното произшествие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това, в случай че нищожността на застрахователния договор е противопоставима на пострадалото лице, притежател на полицата, националната правна уредба възлага на FGAO отговорността за обезщетението, което трябва да бъде изплатено на пострадалото лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-75" title="page-8">
      „Трябва ли членове 3 и 13 от Директива [2009/103] да се тълкуват в смисъл, че не допускат нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се обяви за противопоставима на пострадалия пътник, когато той също така е притежателят на полицата, умишлено декларирал при сключването на договора неверни данни, довели до тази нищожност?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалния въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът следва да преформулира въпросите, които са му зададени. Формалното посочване от националната юрисдикция на някои разпоредби от правото на Съюза в преюдициалния ѝ въпрос не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тя е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът трябва да изведе от всички предоставени от националната юрисдикция данни, и по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора (решение от 22 февруари 2024 г., Direcţia pentru Evidenţa Persoanelor şi Administrarea Bazelor de Date, C‑491/21, EU:C:2024:143, т. 23 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, с оглед на всички данни от запитващата юрисдикция, както и на становищата, представени от TN, Matmut, FGAO, френското правителство и Европейската комисия, поставеният въпрос следва да се преформулира, за да се дадат на тази юрисдикция полезни насоки за тълкуване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, първа алинея и член 13, параграф 1 от Директива 2009/103 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, от една страна, позволява на пътника в участвало в пътнотранспортно произшествие превозно средство, който е пострадал от това произшествие и също така е притежател на полицата, да бъде противопоставена нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичаща от това, че при сключването на този договор въпросният притежател на полицата е декларирал неверни данни относно самоличността на обичайния водач на съответното превозно средство, и от друга страна, в случай че такава нищожност действително не може да бъде противопоставена на такъв пострадал пътник, позволява на застрахователя да си възстанови всички суми, които в изпълнение на застрахователния договор е платил на този пътник, като предяви срещу последния иск на основание на извършеното от него при сключването на договора умишлено нарушение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че както се посочва в съображение 1 от Директива 2009/103, същата кодифицира Директива 72/166, Втора директива 84/5, Трета директива 90/232, Директива 2000/26 и Директива 2005/14. С тези директиви постепенно са уредени задълженията на държавите членки във връзка със задължителната застраховка. Целта им е, от една страна, да осигурят свободното движение както на превозните средства с обичайно домуване на територията на Европейския съюз, така и на лицата, които се намират в тях, и от друга страна, да гарантират на пострадалите от произшествия, предизвикани от тези превозни средства, сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 54 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от съображения 2 и 20 от Директива 2009/103 следва, че тя има същите цели като преследваните с посочените директиви (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 55 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Развитието на правната уредба на Съюза в областта на задължителното застраховане показва, че целта за защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от тези превозни средства, е неизменно и все по-настойчиво следвана от законодателя на Съюза (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 56 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3, първа алинея от Директива 2009/103 задължава държавите членки да предприемат, при спазване на член 5 от тази директива, всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от посочената директива дружествата, застраховащи гражданската отговорност на автомобилистите, не могат да отказват да обезщетяват третите лица, пострадали при предизвикано от застраховано превозно средство произшествие, позовавайки се на законови разпоредби или договорни клаузи, съдържащи се в застрахователна полица, които изключват от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите вредите, причинени на трети пострадали лица поради използването или управлението на застрахованото превозно средство от лица, които нямат разрешение да го управляват, от лица, които нямат свидетелство за управление, или от лица, които нарушават законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на превозното средство (вж. в този смисъл определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 58 и 59 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отклонение от тази първа алинея, член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/103 предвижда, че застрахователното дружество би могло да не обезщетява някои пострадали предвид положението, което последните сами са създали, тоест в случаите, когато превозното средство, причинило вредите, е било използвано или управлявано от лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това, или от трети пострадали лица, които доброволно са се качили в това превозно средство, знаейки, че същото е било откраднато (вж. в този смисъл определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 60 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12, параграф 1 от тази директива гласи, че без да се засяга член 13, параграф 1, втора алинея от нея, посочената в член 3 от същата директива застраховка покрива отговорността за телесни увреждания на всички пътници, освен на водача, които произтичащи от използването на превозното средство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът е приел, че целта за защита на пострадалите не допуска национална правна уредба да ограничава неправомерно понятието за пътник, покрит от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2017 г., Delgado Mendes, C‑503/16, EU:C:2017:681, т. 42 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, що се отнася до обстоятелството, че пострадалият при пътнотранспортно произшествие е сключил застрахователния договор и е собственик на превозното средство, участвало в това произшествие, Съдът е приел, че тази цел налага правното положение на собственика на превозното средство, който се е намирал в него като пътник в момента на настъпване на произшествието, да бъде приравнено на правното положение на всеки друг „пострадал пътник“ при това произшествие (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2017 г., Delgado Mendes, C‑503/16, EU:C:2017:681, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът също така е преценил, че посочената цел налага правното положение на лицето, което е застраховано като водач на превозното средство, но в момента на произшествието се е возило в него като пътник, да бъде приравнено на положението на всеки друг „пострадал пътник“ при това произшествие и че обстоятелството, че дадено лице е било застраховано като водач на предизвикалото произшествието превозно средство, не е основание за изключването на това лице от понятието „трето пострадало лице“ по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2009/103 с мотива, че то е било пътник, а не водач на превозното средство (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2017 г., Delgado Mendes, C‑503/16, EU:C:2017:681, т. 43 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така обстоятелството, че пътникът при пътнотранспортно произшествие е притежател на полицата, не е основание за изключването на това лице от понятието „трето пострадало лице“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/103 (вж. по аналогия решение от 14 септември 2017 г., Delgado Mendes, C‑503/16, EU:C:2017:681, т. 44 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелството, че пътникът е и притежател на полицата, не може да обоснове различно третиране, като се има предвид същата преследвана с тази директива защитна цел, така както е посочена в точка 31 от настоящото решение (вж. по аналогия решение от 14 септември 2017 г., Delgado Mendes, C‑503/16, EU:C:2017:681, т. 45).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същото важи и по отношение на обстоятелството, че притежателят на полицата не e обичайния водач на превозното средство, участвало в пътнотранспортното произшествие (решение от 20 юли 2017 г., Fidelidade-Companhia de Seguros, C‑287/16, EU:C:2017:575, т. 28).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че в случая обстоятелството, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие притежателят на полицата PQ е бил пътник в съответното превозно средство, е без значение за качеството му на „трето пострадало лице“ по смисъла на член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/103.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до това противопоставима ли е на PQ нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичаща от факта, че при сключването на този договор той е декларирал неверни данни относно самоличността на обичайния водач на съответното превозно средство, от припомнената в точка 34 от настоящото решение съдебна практика следва, че законодателят е предвидил в член 13, параграф 1, втора алинея от Директива 2009/103 само едно изключение от задължението на застрахователните дружества да обезщетяват третите лица, пострадали при пътнотранспортно произшествие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От съдебната практика следва също, че това изключение трябва да се тълкува буквално (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 61 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всяко друго тълкуване би позволило на държавите членки да ограничат обезщетяването на пострадали при пътнотранспортно произшествие трети лица само до определени хипотези, което Директива 2009/103 цели именно да избегне (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 62 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно член 13, параграф 1, първа и втора алинея от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че законови разпоредби или договорни клаузи, съдържащи се в застрахователната полица, които изключват от застраховката използването или управлението на превозно средство от лица, които нямат изрично или мълчаливо разрешение за това, са противопоставими на трети лица, пострадали от пътнотранспортно произшествие, само в случаите, когато превозното средство, причинило вредите, е било използвано или управлявано от такива лица и когато третите пострадали лица доброволно са се качили в превозното средство, знаейки, че то е откраднато (вж. в този смисъл определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 63 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно обстоятелството, че застрахователното дружество е сключило застрахователния договор въз основа на непосочени или декларирани неверни данни от страна на притежателя на полицата, не дава основание на това дружество да се позове на законови разпоредби или договорна клауза, предвиждащи нищожността на договора, за да противопостави на третото пострадало лице тази нищожност и съответно да се освободи от задължението си по член 3, първа алинея от Директива 2009/103 да обезщети това лице за вредите, причинени с предизвиканото от застрахованото превозно средство произшествие (вж. в този смисъл решение от 20 юли 2017 г., Fidelidade-Companhia de Seguros, C‑287/16, EU:C:2017:575, т. 27).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Възможността FGAO да изплати обезщетение на пострадалия не поставя под въпрос това тълкуване. Всъщност ролята на органа по член 10, параграф 1 от Директива 2009/103 е замислена като крайна мярка, предвидена единствено за случаите, когато вредите са причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено посоченото в член 3 от тази директива задължение за застраховане, т.е. превозно средство, за което няма сключен застрахователен договор (определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros, C‑375/20, EU:C:2021:861, т. 69 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи обаче, че за разлика от делата, по които са постановени решение от 20 юли 2017 г., Fidelidade-Companhia de Seguros (C‑287/16, EU:C:2017:575), и определение от 13 октомври 2021 г., Liberty Seguros (C‑375/20, EU:C:2021:861), в случая PQ е не само „пострадал пътник“ при процесното пътнотранспортно произшествие, който търси обезщетение, но и притежателят на полицата, който умишлено е декларирал неверни данни и това е довело до нищожността на застрахователния договор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, на първо място, следва да се отбележи, че Директива 2009/103 не съдържа разпоредби, които да уреждат извършената от притежателя на полицата евентуална злоупотреба с право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика в правото на Съюза обаче съществува общ правен принцип, че правните субекти не могат да се позовават на нормите на това право с цел измама или злоупотреба (решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 281 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правните субекти са длъжни да спазват този общ правен принцип. Всъщност приложното поле на правната уредба на Съюза не може да бъде разширявано така, че да обхваща сделките, които се извършват с цел чрез измама или злоупотреба да се ползват предимства, предвидени в правото на Съюза (решение от 21 декември 2023 г., BMW и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 282 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този смисъл от посочения принцип следва, че държавата членка, дори ако в националното право няма разпоредби, предвиждащи такъв отказ, трябва да отказва да предостави предимствата, произтичащи от разпоредбите на правото на Съюза, когато тези разпоредби са изтъкнати от дадено лице не с оглед на постигането на техните цели, а за да се ползва това лице от предоставено му съгласно правото на Съюза предимство, въпреки че предвидените в правото на Съюза обективни условия за получаването на търсеното предимство са само формално изпълнени (решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 283 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от практиката на Съда, за да се докаже наличието на злоупотреба, са необходими, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба на Съюза условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му (решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 285 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Проверката дали е налице злоупотреба изисква запитващата юрисдикция да вземе под внимание всички факти и обстоятелства по случая, включително последващите сделката, за която се твърди, че представлява злоупотреба (решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 286 и цитираната съдебна практика)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно задача на запитващата юрисдикция е да провери, в съответствие с правилата за доказване по националното право и без да се накърнява действието на правото на Съюза, дали в спора по главното производство съответно са налице елементите от фактическия състав на злоупотребата, така както са припомнени в точка 54 от настоящото решение. Все пак, когато се произнася по преюдициалното запитване, Съдът може при необходимост да направи уточнения, от които запитващата юрисдикция да се ръководи при тълкуването (решение от 21 декември 2023 г., BMW и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 287 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това, що се отнася, от една страна, до въпроса дали в случая е постигната преследваната с Директива 2009/103 цел, следва да се отбележи, както по същество прави генералният адвокат в точки 67 и 68 от заключението си, че освен ако при проверката си запитващата юрисдикция не установи друго, целта за защита на пострадалите при пътнотранспортни произшествия изглежда постигната, тъй като PQ е пострадал от съответното произшествие и търси обезщетение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, от друга страна, до субективния елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за получаването му, от акта за преюдициално запитване е видно, че в случая по главното производство с декларирането на неверни данни се цели да се избегне сключването на застрахователен договор от TN, с оглед на обстоятелството, че той вече е осъждан за шофиране под въздействието на алкохол. В този смисъл PQ е декларирал неверни данни, за да бъде застраховано превозното средство на TN и застрахователна премия да бъде по-изгодна от тази, която би била дължима, ако самоличността на обичайния водач на това превозно средство беше известна на застрахователя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 77 от заключението си, PQ видимо не е декларирал неверни данни с основната цел самият той да се ползва от членове 3 и 13 от Директива 2009/103 и да заобиколи национална разпоредба относно законовите условия за нищожност на застрахователните договори, като това обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение се оказва — освен ако при проверката си запитващата юрисдикция не установи друго — че в случая не са налице елементите от фактическия състав на злоупотребата, припомнени в точка 54 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, доколкото PQ не е нарушил забраната за злоупотреба с право, следва да се приеме, че нищожността на процесния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичаща от декларирането на неверни данни при сключването на този договор, не може да му бъде противопоставена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до възможността за застрахователя в тази хипотеза да получи от PQ възстановяване на всички суми, които му е платил в изпълнение на застрахователния договор, като предяви иск на основание на извършеното от PQ при сключването на този договор умишлено нарушение, следва да се отбележи, че законовите предпоставки за действителността на застрахователния договор, както и тези за ангажирането на отговорността на притежателя на полицата поради декларирането на неверни данни в момента на сключването на застрахователния договор, се уреждат не от правото на Съюза, а от правото на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 20 юли 2017 г., Fidelidade-Companhia de Seguros, C‑287/16, EU:C:2017:575, т. 31).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от практиката на Съда следва, че държавите членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат обезщетяването в случаите на произшествия при използването на превозни средства, не могат да лишат Директива 2009/103 от полезното ѝ действие (вж. по аналогия решение от 20 юли 2017 г., Fidelidade-Companhia de Seguros, C‑287/16, EU:C:2017:575, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът многократно е приемал, че за да се гарантира полезното действие на разпоредбите на правото на Съюза относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която накърнява това полезно действие, тъй като, изключвайки изначално или ограничавайки непропорционално правото на пострадалия да получи обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, застрашава постигането на целта за защита на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, неизменно и все по-настойчиво следвана от законодателя на Съюза (решение от 10 юни 2021 г., Van Ameyde España, C‑923/19, EU:C:2021:475, т. 44 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 105 и 110 от заключението си, следва да се приеме, че национална правна уредба, която при условия като тези в случая по главното производство позволява на застрахователя, чрез иск срещу „пострадалия пътник“, който е и притежателят на полицата, декларирал при сключването на застрахователния договор неверните данни, да си възстанови „всички“ суми, които в изпълнение на този договор е платил на въпросния „пострадал пътник“, може окончателно и непропорционално да лиши това лице от защитата, която Директива 2009/103 предоставя на пострадалите при такива произшествия, и съответно да засегне правото на това лице на обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, първа алинея и член 13, параграф 1 от Директива 2009/103 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, освен ако запитващата юрисдикция установи наличието на злоупотреба с право, национална правна уредба, която, от една страна, позволява на пътника в участвало в пътнотранспортно произшествие превозно средство, който е пострадал от това произшествие и също така е притежател на полицата, да бъде противопоставена нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичаща от това, че при сключването на този договор въпросният притежател на полицата е декларирал неверни данни относно самоличността на обичайния водач на съответното превозно средство, и от друга страна, в случай че такава нищожност действително не може да бъде противопоставена на такъв „пострадал пътник“, позволява на застрахователя да си възстанови всички суми, които в изпълнение на застрахователния договор е платил на този пътник, като предяви срещу последния иск на основание на извършеното от него при сключването на договора умишлено нарушение, тъй като подобно възстановяване би лишило от всякакво полезно действие разпоредбите на тази директива, ограничавайки непропорционално правото на пострадалия да получи обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-120" title="page-16">
      По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-121" title="page-16">
      Член 3, първа алинея и член 13, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка 
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-122" title="page-16">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-123" title="page-17">
      не допускат, освен ако запитващата юрисдикция установи наличието на злоупотреба с право, национална правна уредба, която, от една страна, позволява на пътника в участвало в пътнотранспортно произшествие превозно средство, който е пострадал от това произшествие и също така е притежател на полицата, да бъде противопоставена нищожността на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, произтичаща от това, че при сключването на този договор въпросният притежател на полицата е декларирал неверни данни относно самоличността на обичайния водач на съответното превозно средство, и от друга страна, в случай че такава нищожност действително не може да бъде противопоставена на такъв „пострадал пътник“, позволява на застрахователя да си възстанови всички суми, които в изпълнение на застрахователния договор е платил на този пътник, като предяви срещу последния иск на основание на извършеното от него при сключването на договора умишлено нарушение, тъй като подобно възстановяване би лишило от всякакво полезно действие разпоредбите на тази директива, ограничавайки непропорционално правото на пострадалия да получи обезщетение от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-124" title="page-17">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: френски.</p>
</body>
</html>
