<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-10-202610C122202503270-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0327-25-202609980-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="20/10/2026" name="CustomProvisoryEditionDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="21/10/2026 16:23:16" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="3zFbNyUZbyLqCex4Sc22QY+Z3poUpBSDtdj/1qnmJ8hg5mIJrM/JEnijowSUBiVRyHAX1GFCZoTeGLHshabQtgyUQ5Ct1vxxi1v3ymOmBRW8oJ7rY4NSEEm6obEwkxnvDNcUvOzhuuwX2MbTjTuqVIOhYs6WgA5ilVc8wpOHeMg=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0327" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2025" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 20-10-26 10:00:47" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="394845545efa46638c0f5052c78ac92e" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0327" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Решение от 22.10.2026 г. — Дело C‑327/25</div>
      <div id="rId22" style="default">ВЕЦ Своге</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      22 октомври 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на електроенергия — Регламент (ЕС) 2022/1854 — Спешна намеса за справяне с високите цени на енергията — Член 6, параграф 1 — Таван на пазарните приходи, получени от производители на електроенергия, използващи определени енергийни източници — Член 8 — Предишна национална мярка — Национална вноска, изчислена въз основа на всички приходи на производителите на електроенергия, събирана за финансиране на публичноправен субект, натоварен да гарантира финансовата стабилност и сигурността на енергийния пазар — Мярка, която не попада в приложното поле на Регламент 2022/1854 — Директива (ЕС) 2018/2001 — Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници — Член 3, параграфи 1, 3 и 4 — Регламент (ЕС) 2019/943 — Член 3, букви а), б), з) и п) и член 10, параграфи 1, 4 и 5 — Директива (ЕС) 2019/944 — Общи правила за вътрешния пазар на електроенергия — Член 5, параграфи 1, 3 и 4 — Регламент (ЕС) 2021/1119 — Европейски закон за климата — Членове 2 и 4 — Недопускане на дискриминация — Пропорционалност — Член 63 ДФЕС — Липса на достатъчно точни сведения — Недопустимост — Харта на основните права на Европейския съюз — Липса на прилагане на правото на Съюза — Липса на компетентност на Съда“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑327/25
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 13 май 2025 г., постъпил в Съда на 14 май 2025 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      „ВЕЦ Своге“ ЕООД
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Председател на управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-9" title="page-1">
      СЪДЪТ (девети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      състоящ се от: R. Frendo, председател на състава, I. Jarukaitis (докладчик), председател на четвърти състав, и M. Condinanzi, съдия,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      генерален адвокат: A. Biondi,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      секретар: V. Di Bucci,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за „ВЕЦ Своге“ ЕООД, от M. Райков и Л. Г. Терзиева, адвокати,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за председателя на управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, от В. Маринова,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Съвета на Европейския съюз, от Ив. Гюров и L. Vétillard, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от O. Beynet, T. Scharf и Ив. Залогин, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-21" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ L 261 I, 2022 г., стр. 1), на членове 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата) (ОВ L 243, 2021 г., стр. 1), разглеждани във връзка с член 191, параграф 2 ДФЕС, на член 3, параграфи 1, 3 и 4 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 2018 г., стр. 82), на член 3, букви а), б), з) и п) и на член 10, параграфи 1, 4 и 5 от Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 2019 г., стр. 54), разглеждани във връзка със съображения 22 и 23 от него, както и с член 5, параграфи 1, 3 и 4 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 2019 г., стр. 125) и с член 8 от Регламент 2022/1854, на член 63 ДФЕС, както и на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между „ВЕЦ Своге“ ЕООД (наричано по-нататък „ВЕЦ Своге“) и председателя на управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (България, наричан по-нататък „административният орган“) относно законосъобразността на акт, с който се установява публично държавно вземане срещу това дружество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Хартата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 17 от Хартата, озаглавен „Право на собственост“, предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-2">
      „Всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 51 от Хартата, озаглавен „Приложно поле“, предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-2">
      „Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за […] държавите членки […] единствено когато те прилагат правото на Съюза […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Договорът за функционирането на ЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 63, параграф 1 ДФЕС:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-2">
      „В рамките на разпоредбите на настоящата глава, всички ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни се забраняват“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 191, параграф 2 ДФЕС гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-3">
      „Политиката на [Европейския съюз] в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в рамките на Съюза. Тя се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-3">
      В този контекст мерките за хармонизиране, които отговарят на изискванията за защита на околната среда включват, когато това е необходимо, клауза за нейното опазване, която разрешава на държавите членки да приемат временни мерки, основаващи се на околната среда, а не на икономически причини, и които са подчинени на процедура на контрол от страна на Съюза“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2018/2001</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от Директива 2018/2001, озаглавен „Обвързваща обща цел на Съюза за 2030 г.“, e предвиждал в параграфи 1, 3 и 4:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-3">
      „1. Държавите членки колективно осигуряват постигането през 2030 г. на поне 32-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Съюза. [Европейската комисия] извършва оценка на тази цел с оглед до 2023 г. да представи законодателно предложение за нейното увеличение, когато е налице допълнително съществено намаляване на разходите за производство на възобновяема енергия, когато е необходимо, за да се изпълнят международните ангажименти на Съюза за декарбонизация, или когато това увеличение е обосновано от значително намаляване на потреблението на енергия в Съюза.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-3">
      3. Държавите членки правят необходимото националните им политики […] и […] техните схеми за подпомагане […] да бъдат разработени при надлежно спазване на йерархията на отпадъците […], за да се избегне неправомерното нарушаване на функционирането на пазарите на суровини. Държавите членки не предоставят подкрепа за енергията от възобновяеми източници, произведена от изгаряне на отпадъци, ако не са спазени задълженията за разделно събиране, установени в посочената директива.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-4">
      4. От 1 януари 2021 г. делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на всяка държава членка трябва да е не по-малък от базовия дял, посочен в третата колона на таблицата в част А от приложение 1 към настоящата директива. Държавите членки предприемат необходимите мерки за спазването на този базов дял. Ако дадена държава членка не спази своя базов дял, измерен за всеки период от една година, се прилага член 32, параграф 4, първа и втора алинея от Регламент (ЕС) 2018/1999 [на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 328, 2018 г., стр. 1)]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент 2019/943</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 22 и 23 от Регламент 2019/943 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-4">
      „(22) Съгласно основните пазарни принципи цените на електроенергията следва да се определят от търсенето и предлагането. Тези цени следва да сигнализират за наличието на потребност от електроенергия, като предоставят по този начин пазарни стимули за инвестиции в източници на гъвкавост — например гъвкаво производство, междусистемни електропроводи, оптимизация на потреблението или съхраняване на енергия.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-4">
      (23) Въпреки че декарбонизацията на електроенергийния сектор, свързана с превръщането на енергията от възобновяеми източници в основна част от пазара, е една от целите на Енергийния съюз, от решаващо значение е пазарът да премахне съществуващите пречки за трансграничната търговия и да насърчава инвестициите в поддържаща инфраструктура — например за по-гъвкаво производство, междусистемни електропроводи, оптимизация на потреблението и съхраняване на енергия. За да се подкрепи преходът към променливо и разпределено производство, както и да се гарантира, че принципите на енергийния пазар ще са в основата на пазарите на електроенергия в Съюза в бъдеще, е от съществено значение повторното съсредоточаване върху краткосрочните пазари и ценообразуването в условията на недостиг“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от този регламент, озаглавен „Принципи, отнасящи се за функционирането на пазарите на електроенергия“, предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-4">
      „Държавите членки, регулаторните органи, операторите на преносни системи, операторите на разпределителни системи, пазарните оператори и делегираните оператори осигуряват функционирането на пазарите на електроенергия в съответствие със следните принципи:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-49" title="page-4">
      a) цените се формират въз основа на търсенето и предлагането;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-50" title="page-5">
      б) правилата за пазара насърчават свободното ценообразуване и избягват действия, които пречат за формирането на цените въз основа на търсенето и предлагането;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-52" title="page-5">
      з) премахват се постепенно пречките за трансграничните електроенергийни потоци между пазарни зони или държави членки и за трансграничните сделки на пазарите на електроенергия и свързаните пазари на услуги;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-54" title="page-5">
      п) правилата за пазара улесняват търговията с продукти в рамките на целия Съюз, а при регулаторните промени се взема предвид въздействието както върху краткосрочните, така и върху дългосрочните форуърдни и фючърсни пазари и продукти;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-5">
      […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10 от посочения регламент, озаглавен „Технически ограничения за офериране“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-5">
      „1. Цената на едро на електроенергията не се ограничава нито с максимално, нито с минимално допустима стойност. Настоящата разпоредба се прилага, наред с другото, за офериране и клиринг за всички срокове за търгуване и включва цените за балансираща енергия и дисбаланси без това да засяга техническите ограничения на цените, които може да се приложат в рамките на времевия интервал за балансиране и за ден напред и в рамките на деня, в съответствие с параграф 2.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-5">
      4. Регулаторните органи или, когато дадена държава членка е определила друг компетентен орган за тази цел, такива посочени компетентни органи определят политики и мерки, прилагани на територията им, които биха могли да допринасят за непряко ограничаване на формирането на цените на едро, включително ограничаване на офертите за покупка във връзка с активирането на балансираща енергия, механизми за осигуряване на капацитет, мерки от страна на операторите на преносни системи, мерки в противодействие на резултатите от действието на пазара или за предотвратяване на злоупотребата с господстващо положение или неефикасно определени пазарни зони.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-6">
      5. Когато регулаторен орган или посочен компетентен орган определи политика или мярка, която би могла да послужи за ограничаване на формирането на цените на едро, тя предприема всички подходящи действия, за да премахне или, ако това е невъзможно, да ограничи въздействието на тази политика или мярка върху пазарното поведение. Държавите членки представят на Комисията доклад до 5 януари 2020 г. с подробности за мерките и действията, които са предприели или възнамеряват да предприемат“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2019/944</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5 от Директива 2019/944 е озаглавен „Обусловени от пазара цени за доставка“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-63" title="page-6">
      „1. Доставчиците са свободни да определят цената, на която предоставят електроенергия на клиентите си. Държавите членки предприемат подходящи действия, за да гарантират ефективната конкуренция между доставчиците.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-6">
      3. Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 държавите членки могат да прилагат публични интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия за енергийно бедните или уязвимите битови клиенти. Тези публични интервенции са обвързани с условията, посочени в параграфи 4 и 5.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-66" title="page-6">
      4. Публичните интервенции при определянето на цените за доставка на електроенергия:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-67" title="page-6">
      a) преследват общ икономически интерес и не надхвърлят необходимото за постигането на общия икономически интерес;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-68" title="page-6">
      б) са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и прилагането им да подлежи на проверка;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-69" title="page-6">
      в) гарантират на клиентите равен достъп до електроенергийните предприятия от Съюза;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-70" title="page-6">
      г) са ограничени по време и са пропорционални по отношение на своите бенефициери;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-71" title="page-6">
      д) не водят до допълнителни разходи за участниците на пазара по дискриминационен начин.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-6">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент 2021/1119</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 от Регламент 2021/1119, озаглавен „Цел за неутралност по отношение на климата“, предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-75" title="page-7">
      „1. Емисиите на парникови газове и поглъщанията в целия Съюз, уредени в правото на Съюза, трябва да бъдат балансирани в рамките на Съюза най-късно до 2050 г., като към тази дата се постигне намаление до нулеви нетни емисии, а след това Съюзът ще се стреми към постигането на отрицателни емисии.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-7">
      2. Компетентните институции на Съюза и държавите членки предприемат необходимите мерки, съответно на равнището на Съюза и на национално равнище, за да спомогнат за колективното постигане на целта за неутралност по отношение на климата, определена в параграф 1, като вземат предвид значението на насърчаването както на справедливостта и солидарността между държавите членки, така и на разходната ефективност при постигането на тази цел“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 4 от този регламент, озаглавен „Междинни цели на Съюза в областта на климата“:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-78" title="page-7">
      „1. За да се постигне целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, обвързващата цел на Съюза в областта на климата за 2030 г. е да се намалят вътрешните нетни емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-79" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-80" title="page-7">
      2. До 30 юни 2021 г. Комисията прави преглед на относимото законодателство на Съюза с оглед на постигането на целта, определена в параграф 1 от настоящия член, и на целта за неутралност по отношение на климата, определена в член 2, параграф 1, и разглежда възможността за предприемане на необходимите мерки, включително приемане на законодателни предложения, в съответствие с Договорите.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-81" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-82" title="page-7">
      3. С оглед на постигането на целта за неутралност по отношение на климата, посочена в член 2, параграф 1 от настоящия регламент, ще бъде определена обща за целия Съюз цел за климата за 2040 г. […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-83" title="page-7">
      5. Когато предлага целта на Съюза за климата за 2040 г. в съответствие с параграф 3, Комисията взема предвид следното:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-84" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-85" title="page-7">
      ж) енергийната ефективност и принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, финансовата достъпност на енергията и сигурността на доставките;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-86" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-87" title="page-8">
      7. Разпоредбите на настоящия член се преразглеждат, за да вземат предвид развитието в международен план […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент 2022/1854</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 25, 40 и 41 от Регламент 2022/1854 са имали следния текст:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-90" title="page-8">
      „(25) В ситуация, в която потребителите са изложени на изключително високи цени, които вредят и на икономиката на Съюза, е необходимо временно да се ограничат извънредните пазарни приходи на производителите с по-ниски пределни разходи чрез прилагане на тавана на пазарните приходи, получени чрез продажбата на електроенергия в рамките на Съюза.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-91" title="page-8">
      […]“.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-92" title="page-8">
      (40) Като се има предвид, че производственият микс и структурата на разходите на съоръженията за производство на електроенергия се различават значително в отделните държави членки, на последните следва да се позволи да запазват или въвеждат национални кризисни мерки при определени условия.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-93" title="page-8">
      (41) По-специално, държавите членки следва да запазят възможността за допълнително ограничаване на приходите на производителите, за които се прилага таванът на пазарните приходи, и да определят специален таван на пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от каменни въглища, чиято цена може да бъде значително по-ниска от цената на електроенергията, произведена от енергоносителите, определящи пределната цена, в някои държави членки. За да се гарантира правната сигурност, на държавите членки следва също да се позволи да запазят или въведат национални кризисни мерки, които ограничават пазарните приходи на производителите, различни от онези, за които се прилага общият за целия Съюз таван на пазарните приходи“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от този регламент, озаглавен „Предмет и обхват“, е предвиждал:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-95" title="page-8">
      „С настоящия регламент се въвежда спешна намеса за смекчаване на последиците от високите цени на енергията чрез извънредни, целенасочени и ограничени във времето мерки. Тези мерки имат за цел да намалят потреблението на електроенергия, да въведат таван на пазарните приходи, които някои производители получават от производството на електроенергия, и да ги преразпределят целево към крайните клиенти на електроенергия […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6 от този регламент, озаглавен „Задължителен таван на пазарните приходи“, е предвиждал в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-97" title="page-9">
      „Пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1, се ограничават до максимум 180 [евро] за [мегаватчас (Mwh)] произведена електроенергия“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от същия регламент, озаглавен „Прилагане на тавана на пазарните приходи спрямо производителите на електроенергия“, е предвиждал в параграф 1, че уреденият в член 6 от този регламент таван се прилага към пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от изброените в този параграф 1 енергийни източници.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 8 от Регламент 2022/1854, озаглавен „Национални кризисни мерки“, е предвиждал:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-100" title="page-9">
      „1. Държавите членки могат:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-101" title="page-9">
      a) да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1, включително възможността да установяват разграничение между технологиите, както и пазарните приходи на други участници на пазара, включително търгуващите с електроенергия;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-102" title="page-9">
      б) да определят по-висок таван на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1, при условие че техните инвестиции и оперативни разходи надвишават максималния размер, определен в член 6, параграф 1;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-103" title="page-9">
      в) да запазят или въведат национални мерки за ограничаване на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източници, които не са посочени в член 7, параграф 1;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-104" title="page-9">
      г) да определят специален таван за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от каменни въглища;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-105" title="page-9">
      д) да наложат таван на пазарните приходи за водноелектрическите централи, които не са посочени в член 7, параграф 1, буква г), или да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават техните пазарни приходи, включително възможността да установяват разграничение между технологиите.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-106" title="page-9">
      2. В съответствие с настоящия регламент посочените в параграф 1 мерки:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-107" title="page-9">
      a) са пропорционални и недискриминационни;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-108" title="page-9">
      б) не застрашават инвестиционните сигнали;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-109" title="page-9">
      в) гарантират, че инвестициите и оперативните разходи са покрити;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-110" title="page-10">
      г) не нарушават функционирането на пазарите на едро на електроенергия, и по-специално не засягат подреждането по пределни разходи (merit order) и ценообразуването на пазара на едро;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-111" title="page-10">
      д) са съвместими с правото на Съюза“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 22, параграф 2, буква в) от този регламент членове 6—8 от него се прилагат от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Българското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон за енергетиката</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 36е от Закона за енергетиката (ДВ, бр. 107 от 9 декември 2003 г.) в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-116" title="page-10">
      „(1) Вноски във [Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (България) (наричан по-нататък „ФСЕС“)] в размер на 5 на сто дължат ежемесечно:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-117" title="page-10">
      1. производителите на електрическа енергия от приходите от продадената електрическа енергия без [данък върху добавената стойност (ДДС)], а за тези, които получават премия […] по Закона за енергията от възобновяеми източници и от приходите от нея без ДДС; […];
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-118" title="page-10">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-119" title="page-10">
      (2) Лицата по ал. 1, с изключение на производителите по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, до 20-о число на текущия месец:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-120" title="page-10">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-121" title="page-10">
      2. внасят във [ФСЕС] съответната вноска по ал. 1 за предходния месец.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-122" title="page-10">
      (3) Производителите на електрическа енергия по чл. 30, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници ежегодно до 31 март:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-123" title="page-10">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-124" title="page-10">
      2. внасят във [ФСЕС] съответните вноски по ал. 1 за предходната календарна година.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-125" title="page-10">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-126" title="page-10">
      (5) За целите на данъчното облагане внесените във [ФСЕС] вноски се признават за текущи разходи за дейността“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наредбата относно средствата на ФСЕС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наредбата за реда и начина за набирането, разходването, отчитането и контрола на средствата на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в редакцията си, приложима към спора в главното производство (наричана по-нататък „Наредбата относно средствата на ФСЕС“), предвижда в член 5:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-129" title="page-11">
      „Средствата на [ФСЕС] се набират от:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-130" title="page-11">
      1. вноски в размер 5 на сто от приходите на производителите на електрическа енергия от продадената електрическа енергия без данък върху добавената стойност (ДДС);
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-131" title="page-11">
      […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 8 от тази наредба:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-133" title="page-11">
      „(1) Приходи по чл. 5, т. 1 са всички фактурирани приходи от продажба по регулирани или свободно договорени цени на произведена от задълженото лице електрическа енергия, включително:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-134" title="page-11">
      1. приходите от продажба на активна електрическа енергия;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-135" title="page-11">
      2. приходите от доставка на балансираща енергия по договор […]; 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-136" title="page-11">
      3. нетният резултат от балансиране по договор […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-137" title="page-11">
      (2) За целите на изчисление на приходите по чл. 5, т. 1 отчетените разходи за непроизведена балансираща енергия при регулиране „надолу“ се приспадат.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-138" title="page-11">
      (3) Когато нетният резултат от балансиране по ал. 1, т. 3 е отрицателна стойност, за целите на изчисление на приходите по чл. 5, т. 1 нейният размер се приспада от размера на приходите.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-139" title="page-11">
      […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законът за прилагане на бюджета за 2022 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законът за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. (ДВ, бр. 104 от 30 декември 2022 г.) в редакцията си, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон за прилагане на бюджета за 2022 г.“), предвижда в § 8 на своите преходни и заключителни разпоредби:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-142" title="page-12">
      „(1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 [мегават (MW)], чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от [Регламент 2022/1854] […], внасят във [ФСЕС] целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без [ДДС] и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., […]. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-143" title="page-12">
      (2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет [(България)].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-144" title="page-12">
      (3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от източници по чл. 7, параграф 1 от [Регламент 2022/1854], внасят във [ФСЕС] целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без [ДДС], сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява като:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-145" title="page-12">
      1. положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без [ДДС] и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на прогнозната пазарна цена по ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране [(България)], с което е определена действащата премия за съответния производител, за производители, за които размерът на тази премия е различен от 0,00 лв./MWh без [ДДС], и
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-146" title="page-12">
      2. 90 на сто от положителната разлика между пазарните приходи по свободно договорени цени (постигната пазарна цена) по съответната сделка без [ДДС] и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на определената с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране преференциална цена съгласно договора за компенсиране с премии, за производители, за които определеният размер на действащата премия е 0,00 лв./MWh без [ДДС].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-147" title="page-12">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-148" title="page-12">
      (11) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 се признават за текущи разходи за дейността за целите на данъчното облагане на производителите, търговците на електрическа енергия и обществения доставчик.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-149" title="page-13">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-150" title="page-13">
      (15) Целевите вноски по ал. 1, 3, 4 и 5 са публични държавни вземания, като невнесените в срок вноски се установяват и събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-151" title="page-13">
      […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законът за бюджета за 2023 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">§ 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон за бюджета за 2023 г.“), гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-154" title="page-13">
      „(1) Производителите на електрическа енергия със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW, чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф и за енергия, произведена от въглища и водноелектрически централи, внасят във [ФСЕС] целеви вноски, представляващи положителната разлика между пазарните приходи без [ДДС] и определения таван на приходите, изчислен при прилагане на стойностите за съответния тип производител, с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., […]. Размерът на целевата вноска се изчислява за всяка сделка.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-155" title="page-13">
      (2) Стойностите, които служат за изчисляване на тавана на приходите за съответния тип производител по ал. 1, се определят с акт на Министерския съвет.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-156" title="page-14">
      (3) Производителите със съоръжения за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност над 1 MW с договор за компенсиране с премии, в сила към 8 октомври 2022 г., чиито пазарни приходи са получени от продажбата на електроенергия, произведена от вятърна енергия, слънчева енергия (слънчева топлинна и слънчева фотоволтаична енергия), геотермална енергия, водноелектрическа енергия без резервоар, горива от биомаса (твърди и газообразни горива от биомаса, с изключение на биометан), отпадъци, ядрена енергия, лигнитни въглища, нефтопродукти и торф, внасят във [ФСЕС] целеви вноски от пазарните приходи от всяка сделка без [ДДС], сключена по свободно договорени цени с период на доставка от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г., с изключение на сделките с балансираща енергия. Размерът на целевата вноска от всяка сделка се изчислява [по същия метод като предвидения в § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г.].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-157" title="page-14">
      […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Алинеи 11 и 15 от този § 3 възпроизвеждат дословно разпоредбите на алинеи 11 и 15 от § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2022 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законът за бюджета за 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">§ 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон за бюджета за 2024 г.“), възпроизвежда разпоредбите на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2023 г. за електроенергията, доставена между 1 януари и 31 декември 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ВЕЦ Своге е дружество, учредено съгласно българското право, което е собственик на пет водноелектрически централи. То има качеството на производител на електрическа енергия и е включено в списъка на задължените лица по член 7 от Наредбата относно средствата на ФСЕС. В съответствие с член 36е, алинея 1 от Закона за енергетиката то дължи месечна вноска в размер на 5 % от приходите от продажбата на своята електроенергия (наричана по-нататък „вноската от 5 %“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение на административния орган от 8 април 2024 г. е образувано административно производство за приемане на акт за установяване на публично държавно вземане. Съгласно акта за преюдициално запитване към тази дата ВЕЦ Своге има изискуеми и непогасени задължения за вноски, дължими на основание член 36е, алинея 1 от Закона за енергетиката, за януари и февруари 2024 г. в размер на 86 828,39 лв. (около 44 395 евро), които представляват 5 % от приходите, изчислени в съответствие с член 8 от Наредбата относно средствата на ФСЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмо от 14 април 2024 г. това дружество представя становището си относно решението за започване на процедурата. То посочва, че е платило тези задължения в срок, като прилага съответните платежни нареждания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмо от 17 април 2024 г. административният орган уведомява това дружество, че не е изчислило и платило правилно вноските си по посочения член 36е за декември 2022 г., както и за месеците януари, февруари, март, април, септември и октомври 2023 г., тъй като от приходите, върху които се изчислява вноската от 5 %, без нормативно основание е приспаднало целевите вноски, които е платило съгласно преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г., както и съгласно преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2023 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки че ВЕЦ Своге е направило някои плащания за погасяване на главницата на вноските, дължими на основание член 36е от Закона за енергетиката за 2023 г., както и на част от дължимата за януари 2024 г. вноска, административният орган приема, че това дружество не е изпълнило изцяло задълженията си за плащане на вноските от 5 %, както и на свързаните с тях лихви за забава. Поради това на 22 април 2024 г. този орган издава акт за установяване на публично държавно вземане, с което определя общия размер на задълженията на ВЕЦ Своге на 55 671,89 лв. (около 28 465 евро), или 41 971,86 лв. (около 21 460 евро) за главницата, съответстващи на вноските от 5 % върху приходите от продадената електроенергия без ДДС за януари и февруари 2024 г., и 13 700,03 лв. (около 7 005 евро) за лихвите за забава, дължими върху неплатените в срок вноски от 5 % за периода от 1 август 2021 г. до 22 април 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ВЕЦ Своге сезира Административен съд София-град (България) с жалба, с която оспорва законосъобразността на този акт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 9 октомври 2024 г. тази юрисдикция отхвърля жалбата. Тя констатира по-специално, че за март 2022 г., както и за януари, февруари, март, април, септември и октомври 2023 г. за всяка от петте си централи това дружество е намалило приходите си от продажба на електрическа енергия по издадените от самия него фактури за продажба, вследствие на което е платило вноска по член 36е от Закона за енергетиката, която е по-ниска от дължимата по този член.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение същата юрисдикция приема, че вноските по този член и целевите вноски по § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г., приет въз основа на Регламент 2022/1854, както и вноските по § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2023 г. и по § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета за 2024 г., най-напред имат за предмет различни обществени отношения и са регламентирани в различни нормативни актове, които не си кореспондират, на следващо място, имат различен механизъм за изчисляване, внасяне и установяване, и накрая, с въвеждането им се цели компенсиране на различни по вид и обем разходи. Споменатата юрисдикция добавя, че с въвеждането на двете задължения българският законодател преследва различни цели. Тя отбелязва също, че никоя от преходните разпоредби не е изменила член 36е от Закона за енергетиката или предвидения в този член начин на изчисление на вноската от 5 %.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това същата юрисдикция счита, че административният орган основателно е приел, че ВЕЦ Своге неправилно е изчислило и платило вноските по посочения член 36е, когато е приспаднало целевите вноски от приходите, въз основа на които са изчислени тези първи вноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ВЕЦ Своге подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция — Върховен административен съд (България). В подкрепа на жалбата си то изтъква, че констатациите на първоинстанционния съд противоречат, от една страна, на Закона за енергетиката, на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г., на законите за бюджета за 2023 г. и 2024 г., на Наредбата относно средствата на ФСЕС, както и на основните принципи и свободи, установени в Конституцията на Република България, тъй като създават необоснована и непропорционална финансова тежест за производителите на електрическа енергия, и от друга страна, на правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст съгласно запитващата юрисдикция, първо, от Регламент 2022/1854 следва по-специално, че приходите на производителите на електроенергия, които надвишават определения в този регламент таван на приходите, не се считат за приходи за съответните производители, а представляват приходи в полза на държавите членки, пренасочени към крайните потребители, за да се ограничат отрицателните последици от повишенията на цените. Тя отбелязва също, че съгласно посочения регламент въвеждането или запазването от държавите членки на мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи, е възможно само при спазване на условията, изброени в същия регламент. От това следва, че една допълнителна мярка би могла да бъде счетена за пропорционална единствено в случай че не причинява вреда на производителите и не застрашава конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, тази юрисдикция отбелязва, че за целите на изчисляването на предвидената в член 36е от Закона за енергетиката вноска от 5 %, приходите от продадената електрическа енергия представляват всички фактурирани приходи от продажба по регулирани или свободно договорени цени, като единственият разход, който може да бъде приспаднат, е този за недостиг на доставките. Следователно според тази юрисдикция предвидената в посочения член 36е мярка не отговаря на определените в Регламент 2022/1854 изисквания, тъй като е непропорционална, не отчита оперативните, производствените и инвестиционните разходи на производителите на електроенергия и ограничава дейността на последните. Според запитващата юрисдикция като инструмент на правото на Съюза този регламент има предимство пред националното законодателство и следователно изключва паралелното и едновременно съществуване на вноската по член 36е от Закона за енергетиката, която също е равносилна на таван на приходите, с въведения от Регламента задължителен таван на приходите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция посочва освен това, че дори да се приеме, че паралелното съществуване на последния таван и предвидената в посочения член 36е вноска е допустимо, следва да се констатира, че сумата, удържана като целеви вноски, не представлява доход от гледна точка на съответния производител. Следователно е незаконосъобразно при прилагането на член 36е от Закона за енергетиката дължимата въз основа на тази разпоредба вноска от 5 % да се изчислява и върху сумата на целевите вноски. Освен това така би се стигнало до двойно данъчно облагане на една и съща стойност. Това също така е непропорционално и противоречи на целите на Регламент 2022/1854, а именно да се ограничат не фиктивните, а действително реализираните приходи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение посочената юрисдикция добавя, че съгласно § 8, алинея 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на бюджета за 2022 г. целевите вноски се признават за текущи разходи на производителите на електроенергия. Третирането им като приход единствено за целите на облагането им по посочения член 36е представлява държавен произвол, несъвместим с принципите на солидарност и пропорционалност, заложени в правото на Съюза. Освен това, дори да се счете, че такава мярка е допустима в съответствие с националното право, то съгласно принципа lex posterior derogat legi priori следва да се отчете мълчаливата отмяна на посочения 36е, като понятието „приходи“ следва да се разбира по смисъла на споменатия § 8 от преходните и заключителните разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, според запитващата юрисдикция със задължението за плащане на вноска от 5 % върху размера на целевите вноски се обезкуражава производството на електроенергия от възобновяеми източници и би се стигнало до преустановяване на инвестициите и до принудително ограничаване на производството на този вид електроенергия с оглед на генерираните загуби. Освен това тази вноска е в несъвместима с преследваната с Регламент 2021/1119 политика на Съюза в областта на опазването на околната среда и насърчаването на неутралност по отношение на климата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, според запитващата юрисдикция посочената вноска е несъвместима със свободното движение на капитали, тъй като подлага производителите, желаещи да навлязат или да поддържат дейността си на българския пазар на електрическа енергия, на прекомерно данъчно облагане, което освен това ограничава свободата на установяване и нарушава член 17 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-179" title="page-18">
      „1) Трябва ли член 8 от [Регламент 2022/1854] да се тълкува в смисъл, че допуска запазването на национална мярка като съществуващата по чл. 36е от Закона за енергетиката (ЗЕ) вноска в размер на 5 % от приходите от продадената електрическа енергия и едновременното ѝ съществуване със задължителен таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-180" title="page-18">
      2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 8 от [Регламент 2022/1854] да се тълкува в смисъл, че допуска вноската от 5 % от приходите от продадената електрическа енергия да се изчислява и дължи върху сумите над задължителния таван на приходите, които производителите на електрическа енергия са задължени да внесат във ФСЕС, и не представляват приход за тях? Може ли при тълкуването на тези разпоредби да се счита, че вноската от 5 % от приходите от продадената електрическа енергия е недискриминационна, при положение че за част от производителите тя води до двойно облагане на едни и същи суми?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-181" title="page-18">
      3) С оглед на тълкуването на:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">член 2, параграфи 1 и 2 и член 4 от Регламент 2021/1119 във връзка с член 191, параграф 2 ДФЕС, които уреждат същественото значение на прехода на държавите членки към енергийна система, основана на възобновяеми източници,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">член 3, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2018/2001, който урежда задължителната цел на Европейския съюз за постигане на определен дял на енергията от възобновяеми източници до 2030 г. и задължението на държавите членки да осигурят постигането на този дял и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">член 3 (a) (б) (з) и (п) и член 10 (1) (4) и (5) от Регламент 2019/943, във връзка с т. 22 и 23 от преамбюла на същия и член 5(1) (3) и (4) от Директива 2019/944 и член 8 от Регламент 2022/1854, които регулират принципите, свързани с формирането на цените на пазар за търговия с енергия, </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C10Marge1" id="para-185" title="page-18">
      допуска ли правото на Съюза българската държава да налага и събира вноски от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като вноската по чл. 36е от ЗЕ върху сумите над задължителния таван на приходите, които производителите на електрическа енергия са задължени да внесат във ФСЕС, и не представляват приход за тях? Според тълкуването на тези разпоредби, може ли подобно третиране да се счита за пропорционално, предвид че не отчита действителните оперативни разходи на производителите на електрическа енергия?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-186" title="page-19">
      4) Трябва ли разпоредбите на член 63 от ДФЕС и на член 17 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална уредба и практика, като описаните в настоящия случай, при които върху суми, които се заплащат от производител на електрическа енергия към държавата (т.нар. суми над задължителния таван на приходите на енергопроизводителите), се налага и друго публично задължение (в размер на 5 % съгласно чл. 36е от Закона за енергетиката)?“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8 от Регламент 2022/1854 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която производителите на електроенергия дължат месечна вноска в размер на 5 % от приходите си от продажбата на електроенергия, която вноска служи за финансиране на публичноправен субект, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на тази държава членка, и която съществува едновременно с предвидения в този регламент таван на приходите на производителите на електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в самото начало е важно да се отбележи, че съгласно данните, съдържащи се в акта за преюдициално запитване, които запитващата юрисдикция следва да провери, спорът в главното производство се отнася до месечната вноска, предвидена в член 36е, алинея 1 от Закона за енергетиката, която е дължима за продажбите на електроенергия, реализирани от ВЕЦ Своге през периода от 1 август 2021 г. до 22 април 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се припомни, на първо място, че съгласно член 22, параграф 2, буква в) от Регламент 2022/1854 членове 6—8 от него се прилагат от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г. От това следва, че във всички случаи член 8 от този регламент не може да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната в точка 44 от настоящото решение за период, през който този член не е бил приложим (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2026 г., Secab, C‑423/23, EU:C:2026:32, т. 38), а именно за периода преди 1 декември 2022 г. и за периода след 30 юни 2023 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до периода, през който са били приложими тези членове 6—8, следва да се припомни, че член 6, параграф 1 от Регламент 2022/1854 предвижда, че пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1 от същия регламент, се ограничават до максимум 180 евро за MWh произведена електроенергия. Съгласно последната разпоредба тези източници са вятърната енергия, слънчевата енергия, геотермалната енергия, водноелектрическата енергия без резервоар, твърдите или газообразните горива от биомаса, с изключение на биометан, отпадъците, ядрената енергия, лигнитните въглища, нефтопродуктите и торфът.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до член 8 от този регламент, в параграф 1 от него се уточняват различни други мерки, които държавите членки могат да вземат. По същество става въпрос за запазването или въвеждането на мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1 от посочения регламент; определянето на по-висок таван на пазарните приходи за тези производители, при условие че техните инвестиции и оперативни разходи надвишават максималния размер, определен в член 6, параграф 1 от същия регламент; запазването или въвеждането на национални мерки за ограничаване на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източници, които не са посочени в посочения член 7, параграф 1; определянето на специален таван за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от каменни въглища, и налагането на таван на пазарните приходи за водноелектрическите централи, които не са посочени в споменатия член 7, параграф 1, буква г), или запазването или въвеждането на мерки, които допълнително ограничават техните пазарни приходи. От своя страна член 8, параграф 2 от същия регламент изброява условията, на които трябва да отговарят посочените в член 8, параграф 1 мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това съгласно член 1 от Регламент 2022/1854 с този регламент се въвежда спешна намеса за смекчаване на последиците от високите цени на енергията чрез извънредни, целенасочени и ограничени във времето мерки, имащи за цел в частност въвеждането на таван на пазарните приходи, които някои производители получават от производството на електроенергия, и целевото им преразпределяне към крайните потребители на електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така в съображение 25 от този регламент се уточнява, че в ситуация, в която потребителите са изложени на изключително високи цени, които вредят и на икономиката на Съюза, е необходимо временно да се ограничат извънредните пазарни приходи на производителите с по-ниски пределни разходи чрез прилагане на тавана на пазарните приходи, получени чрез продажбата на електроенергия в рамките на Съюза. В този смисъл и в съображение 41 от посочения регламент се посочва, че държавите членки следва да запазят възможността за допълнително ограничаване на приходите на производителите, за които се прилага таванът на пазарните приходи, и то съгласно съображение 40 от същия регламент, като се има предвид, че производственият микс и структурата на разходите на съоръженията за производство на електроенергия се различават значително в отделните държави членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се констатира, че национална вноска като разглежданата в главното производство, която се налага на всички производители на електроенергия, извършващи продажби на електроенергия на територията на тази държава членка, и която има за цел да финансира публичноправен субект, натоварен да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на посочената държава членка, от една страна, не представлява таванът на приходите по член 6, параграф 1 от Регламент 2022/1854. От друга страна, тя не може да се причисли и към мерките, които държавите членки могат да вземат съгласно член 8, параграф 1 от същия регламент. Всъщност целта на такава вноска очевидно няма нищо общо с преследваната с този регламент цел и освен това нейното приложно поле по отношение на лицата по никакъв начин не съответства на това на мерките, предвидени в посочения член 8.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че национална правна уредба, която налага вноска като разглежданата в главното производство, не попада в приложното поле на Регламент 2022/1854, и по-специално на членове 6—8 от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът вече е постановил, че от нито една разпоредба на този регламент не следва, че той би се прилагал към таван на приходите, въведен с национална правна уредба за период, предхождащ влизането в сила на посочения регламент, и че при липсата на приложима ratione temporis правна уредба на Съюза в тази област не може да се приеме, че държавите членки са лишени от възможността да упражняват правомощията си в това отношение (вж. в този смисъл решение от 18 декември 2025 г., Electrabel и др., C‑633/23, EU:C:2025:991, т. 58).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Последната констатация обаче трябва a fortiori да важи и по отношение на национална правна уредба, предвиждаща вноска като разглежданата в главното производство, която поради самото си естество не попада в приложното поле на Регламент 2022/1854. По-специално от нито една разпоредба на този регламент не следва, че през периода на неговото прилагане ratione temporis държавите членки са лишени от правомощието си да налагат задължителни такси, целящи финансирането на публичноправни субекти, на които са възложени задачи от обществен интерес, каквито в случая са гарантирането на финансовата стабилност на енергийния сектор и сигурността на националната електроенергийна мрежа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е вярно, че съгласно постоянната съдебна практика държавите членки трябва да упражняват правомощията си при спазване на правото на Съюза и следователно по начин, който запазва по-специално полезното действие на разпоредбите на посочения регламент (решение от 18 декември 2025 г., Electrabel и др., C‑633/23, EU:C:2025:991, т. 40 и цитираната съдебна практика). Като се имат предвид обаче характеристиките на вноска като разглежданата в главното производство, и по-специално нейната цел и нейното приложно поле, тя по никакъв начин не би могла да засегне това полезно действие и освен това нищо не сочи, че тя би нарушила правото на Съюза по друг начин.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 8 от Регламент 2022/1854 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, по силата на която производителите на електроенергия дължат месечна вноска в размер на 5 % от приходите си от продажбата на електроенергия, която вноска служи за финансиране на публичноправен субект, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на тази държава членка, и която съществува едновременно с предвидения в този регламент таван на приходите на производителите на електроенергия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8 от Регламент 2022/1854, и по-специално условието за недопускане на дискриминация, посочено в същия член 8, параграф 2, буква а), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че месечната вноска, дължима от производителите на електроенергия по силата на тази правна уредба, която служи за финансиране на публичноправен субект, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на тази държава членка, се изчислява и събира въз основа на всички приходи от продажбите на електроенергия, реализирани на територията на посочената държава членка от тези производители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е достатъчно да се припомни, от една страна, че както бе изтъкнато в точка 46 от настоящото решение, посоченият член 8 не може да се тълкува в смисъл, че не допуска такава национална правна уредба за период, през който този член 8 не е бил приложим. От друга страна, както бе констатирано в точка 52 от настоящото решение, такава национална правна уредба не попада в приложното поле на този регламент. От това следва, че същият член 8 не може да се противопостави на изчисляването и събирането на вноска като описаната в предходната точка въз основа на всички приходи от продажбите на електроенергия, реализирани на територията на посочената държава членка от тези производители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 8 от Регламент 2022/1854, и по-специално условието за недопускане на дискриминация, посочено в същия член 8, параграф 2, буква а), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че месечната вноска, дължима от производителите на електроенергия по силата на тази правна уредба, която служи за финансиране на публичноправен субект, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на тази държава членка, се изчислява и събира въз основа на всички приходи от продажбите на електроенергия, реализирани на територията на посочената държава членка от тези производители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество тълкуване, първо, на член 2, параграфи 1 и 2, както и на член 4 от Регламент 2021/1119, разглеждани във връзка с член 191, параграф 2 ДФЕС, второ, на член 3, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2018/2001, и трето, на член 3, букви а), б), з) и п), както и на член 10, параграфи 1, 4 и 5 от Регламент 2019/943, разглеждани във връзка със съображения 22 и 23 от него, с член 5, параграфи 1, 3 и 4 от Директива 2019/944, както и с член 8 от Регламент 2022/1854.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (вж. решения от 21 април 1988 г., Pardini, 338/85, EU:C:1988:194, т. 8, от 24 юли 2023 г., Lin, C‑107/23 PPU, EU:C:2023:606, т. 61, и от 11 юни 2026 г., OTP banka, C‑81/24, EU:C:2026:470, т. 26 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност въпросите, свързани с тълкуването на правото на Съюза и поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решения от 16 декември 2008 г., Cartesio, C‑210/06, EU:C:2008:723, т. 67 и цитираната съдебна практика и от 11 юни 2026 г., OTP banka, C‑81/24, EU:C:2026:470, т. 27 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От член 94 от Процедурния правилник на Съда и от постоянната съдебна практика обаче следва, че за да се направи полезно за националния съд тълкуване на правото на Съюза, преюдициалното запитване трябва, първо, да съдържа кратко изложение на предмета на спора в главното производство и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите. Второ, то трябва да възпроизвежда съдържанието на приложимите в главното производство национални разпоредби, и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика. Трето, запитващата юрисдикция трябва да изложи причините, поради които има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство (вж. определение на председателя на Съда от 12 юни 2014 г., Municipiul Piatra Neamț, C‑13/14, EU:C:2014:2000, т. 10 и цитираната съдебна практика, както и решение от 4 юни 2026 г., Дарашев, C‑312/24, EU:C:2026:449, т. 56).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая наистина запитващата юрисдикция е представила съдържанието на приложимите към спора в главното производство национални разпоредби, както и предмета на този спор. Освен това във връзка с третия въпрос тя посочва, че с вноската от 5 % се обезкуражава производството на електроенергия от възобновяеми източници, стига се до преустановяване на инвестициите, както и до принудително ограничаване на производството на този вид електроенергия, и че тази вноска е несъвместима с политиката на Съюза в областта на опазването на околната среда и насърчаването на неутралност по отношение на климата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С изключение на тези общи твърдения обаче, и както изтъква и административният орган, тази юрисдикция изобщо не е изложила причините, поради които има въпроси относно тълкуването на посочените в този въпрос разпоредби от правото на Съюза, нито връзката, която установява между тях и приложимото към спора в главното производство национално законодателство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че този спор се отнася до реда и условията за изчисляване на въведена от българския законодател вноска, която е предназначена за финансирането на публичноправен субект, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на тази държава членка. Посочената юрисдикция обаче изобщо не обяснява връзката, която установява между националното законодателство относно тази вноска и относно реда и условията за изчисляването ѝ, от една страна, и разпоредбите, чието тълкуване тя иска с третия си въпрос, от друга страна. Макар запитващата юрисдикция да споменава общо Регламент 2021/1119, никой от другите актове и никоя от посочените в третия ѝ въпрос разпоредби не се споменават в акта за преюдициално запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение Съдът не разполага с необходимите данни, за да бъде полезен с отговора си на третия въпрос. Следователно той е недопустим в приложение на съдебната практика, припомнена в точки 62 и 63 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По четвъртия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 63 ДФЕС и член 17 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, по силата на която производителите на електроенергия, извършващи продажби на електроенергия на територията на тази държава членка, дължат месечна вноска от 5 %, предназначена да финансира публичноправен субект, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на тази държава членка, изчислена въз основа на всички техни приходи от тези продажби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че освен общото твърдение, че подобна вноска ограничава свободното движение на капитали, запитващата юрисдикция изобщо не е обяснила причините, поради които си задава въпроси относно тълкуването на член 63 ДФЕС, нито връзката, която установява между тази разпоредба и спора в главното производство. Следователно, доколкото четвъртият въпрос се отнася до тази разпоредба, той е недопустим в приложение на съдебната практика, изложена в точки 62 и 63 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, доколкото запитващата юрисдикция иска тълкуване на член 17 от Хартата, следва да се припомни, че приложното поле на Хартата е определено в член 51, параграф 1 от същата, съгласно който разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 19, и от 29 юли 2024 г., protectus, C‑185/23, EU:C:2024:657, т. 41).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това, когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност (вж. решения от 26 февруари 2013 г., Åkerberg Fransson, C‑617/10, EU:C:2013:105, т. 22, и от 21 май 2026 г., 24.hu, C‑843/24, EU:C:2026:426, т. 28).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Понятието „прилагане на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата предполага между правния акт на Съюза и съответната национална мярка да съществува връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на едната от областите върху другата (решение от 29 юли 2024 г., protectus, C‑185/23, EU:C:2024:657, т. 42 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо, за да се установи дали с дадена национална мярка се „прилага правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, следва, наред с други обстоятелства, да се провери дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от правото на Съюза, от какво естество е тази правна уредба и дали нейните цели са различни от следваните от правото на Съюза, въпреки че тя може косвено да му влияе, и дали в правото на Съюза съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе (решение от 29 юли 2024 г., protectus, C‑185/23, EU:C:2024:657, т. 43 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, от една страна, от анализа на първия въпрос следва, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не попада в приложното поле на Регламент 2022/1854. От друга страна, от акта за преюдициално запитване не е видно наличието на връзка между тази правна уредба и друг акт от правото на Съюза. Поради това не може да се приеме, че посочената правна уредба има за цел да приложи правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Съдът не е компетентен да отговори на четвъртия въпрос, доколкото той се отнася до тълкуването на член 17 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-227" title="page-26">
      По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 8 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-229" title="page-26">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-230" title="page-27">
      допуска правна уредба на държава членка, по силата на която производителите на електроенергия дължат месечна вноска в размер на 5 % от приходите си от продажбата на електроенергия, която вноска служи за финансиране на публичноправен субект, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на тази държава членка, и която съществува едновременно с предвидения в този регламент таван на приходите на производителите на електроенергия.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 8 от Регламент 2022/1854, и по-специално условието за недопускане на дискриминация, посочено в същия член 8, параграф 2, буква а),</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-232" title="page-27">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-233" title="page-27">
      допуска национална правна уредба, която предвижда, че месечната вноска, дължима от производителите на електроенергия по силата на тази правна уредба, която служи за финансиране на публичноправен субект, чиято цел е да гарантира финансовата стабилност на енергийния сектор, както и сигурността на електроенергийната мрежа на тази държава членка, се изчислява и събира въз основа на всички приходи от продажбите на електроенергия, реализирани на територията на посочената държава членка от тези производители.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-234" title="page-27">
<span class="signatory">Frendo</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Jarukaitis</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Condinanzi</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-235" title="page-27">
<span class="signatory">Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 22 октомври 2026 година.</span>
</p>
<p class="C77Signatures" id="para-236" title="page-27">
<span class="signatory">Секретар</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Председател на състава</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-237" title="page-27">
<span class="signatory">V. Di Bucci</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">R. </span>
<span class="signatory">Frendo</span>
</p>
</div>
    
    
    
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: български.</p>
</body>
</html>
