Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)

22 октомври 2026 година(*)

„ Преюдициално запитване — Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО — Член 1 — Забрана за дискриминация, основана на възраст — Автоматично пенсиониране на държавни служители на дипломатическа служба, навършили 65‑годишна възраст и придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране — Член 6 — Законосъобразни цели, оправдаващи различно третиране въз основа на възрастта “

По дело C‑359/25 [Delevris](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция) с акт от 8 май 2025 г., постъпил в Съда на 27 май 2025 г., в рамките на производство по дело

IS

срещу

Ypourgos Exoterikon,

СЪДЪТ (десети състав),

състоящ се от: B. Smulders, председател на състава, M. L. Arastey Sahún (докладчик), председател на пети състав, изпълняващ функцията на съдия от десети състав, и J. Passer, съдия,

генерален адвокат: A. Biondi,

секретар: V. Di Bucci,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за IS, от E. Kalafatis, dikigoros,

–        за гръцкото правителство, от A. Magrippi, O. Patsopoulou и M. Tassopoulou, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от M. Konstantinidis и E. Schmidt, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между IS, бивш дипломатически служител на Ypourgeio Exoterikon (Министерство на външните работи, Гърция), и Ypourgos Exoterikon (министър на външните работи) по повод на искане за отмяна на президентски указ, въз основа на който IS е пенсиониран автоматично.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съображение 14 от Директива 2000/78 гласи следното:

„Настоящата директива не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия“.

4        Член 1 от тази директива предвижда:

„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

5        Член 2 от посочената директива предвижда:

„1.      За целите на настоящата директива „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.      За целите на параграф 1:

a)      проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;

б)      проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена […] възраст […] в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, о[с]вен ако:

i)      тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими […]

[…]“.

6        Съгласно член 3, параграф 1 от същата директива:

„В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

[…]

в)      условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане;

[…]“.

7        Член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 предвижда:

„Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

a)      създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;

б)      определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта;

в)      определянето на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране“.

 Гръцкото право

8        Член 16, параграф 6, трета алинея от гръцката Конституция предвижда:

„Възрастовата граница за преподавателите във висши учебни заведения се определя със закон; до обнародването на този закон преподавателите, които са на служба, се пенсионират по закон в края на академичната година, през която навършват шестдесет и седемгодишна възраст“.

9        Член 88, параграф 5 от гръцката Конституция предвижда:

„Магистратите до ранг апелативен съдия или заместник-прокурор към [Efeteio (Апелативен съд, Гърция)], както и всички с еквивалентен ранг се пенсионират задължително при навършване на шестдесет и пет години; всички магистрати с по-висок ранг от горепосочените и тези с еквивалентен ранг се пенсионират задължително при навършване на шестдесет и седем години. […]“.

10      Член 98, параграфи 1 и 3 от Nomos 3566/2007 Kyrosi os Kodika tou „Organismou tou Ypourgeiou Exoterikon“ (Закон 3566/2007 за Кодекса относно Вътрешния правилник на Министерството на външните работи“) (FEK A’ 117), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон 3566/2007“), гласи:

„1.      Дипломатическите служители, навършили 65‑годишна възраст, напускат длъжността си, ако са придобили тридесет и пет (35) години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране. Дипломатическите служители, които при навършване на 65‑годишна възраст нямат тридесет и пет (35) години стаж в тази служба, остават на служба, докато придобият тридесет и пет (35) години стаж, но не и след навършване на 67‑годишна възраст. […]

[…]

3.      С указ, издаден по предложение на министъра на външните работи, срокът, през който дипломатическите служители с ранг посланик изпълняват длъжността си, може — поради специфичните изисквания на службата — да бъде удължен най-много с две (2) години след придобиването на тридесет и пет (35) години служебен стаж, но не и след навършване на 67‑годишна възраст“.

11      Съгласно член 155, параграфи 1 и 2 от Nomos 3528/2007 — Kyrosi tou Kodika Katastasis Dimosion Politikon Dioikitikon Ypallilon kai Ypallilon N.P.D.D. (Закон 3528/2007 относно Кодекса за статута на държавните служители в публичната администрация и служителите в публичноправни юридически лица) (FEK A’ 26), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, държавните служители и служителите, работещи в публичноправни юридически лица, се пенсионират задължително при навършване на 67‑годишна възраст.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

12      IS е бивш дипломатически служител в Министерството на външните работи.

13      С президентски указ, издаден в изпълнение на член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007, съгласно който се предвижда автоматично прекратяване на функциите на дипломатическите служители, навършили 65‑годишна възраст и придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, функциите на IS са прекратени, считано от 31 декември 2017 г., с мотива, че към тази дата е навършил 65‑годишна възраст и е придобил 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране.

14      IS подава жалба за отмяна на този президентски указ пред Dioikitiko Efeteio Athinon (Апелативен административен съд Атина, Гърция).

15      В подкрепа на жалбата си IS изтъква две основания: в първото твърди, че за издаването на посочения президентски указ е приложено неправилно правно основание, а във второто — че въпросният член 98, параграф 1 нарушава предвидената в Директива 2000/78 забрана за дискриминация, основана на възраст.

16      Жалбата е отхвърлена като неоснователна с решение на този съд, който приема, че посоченият член 98, параграф 1 е съвместим с Директива 2000/78.

17      На 7 май 2021 г. IS подава жалба срещу това решение пред Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет, Гърция), който е запитващата юрисдикция.

18      В подкрепа на тази жалба IS изтъква две основания.

19      Запитващата юрисдикция отхвърля първото основание, а именно че Dioikitiko Efeteio Athinon (Апелативен административен съд Атина) погрешно не е приел основанието, според което за издаването на посочения президентски указ е приложено неправилно правно основание.

20      По второто основание се твърди, че Dioikitiko Efeteio Athinon (Апелативен административен съд Атина) неправилно е отхвърлил основанието за нарушение с член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007 на забраната за дискриминация, основана на възраст, с мотива, че тази разпоредба води до въвеждане на различно третиране между, от една страна, дипломатическите служители на Министерството на външните работи, навършили 65‑годишна възраст и придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, и от друга страна, първо, дипломатическите служители в тази служба, които не са придобили 35 години действителен служебен стаж и поради това се пенсионират чак на 67‑годишна възраст, второ, дипломатическите служители в посочената служба, които не са навършили 65‑годишна възраст и които следователно не се пенсионират автоматично, и трето, държавните служители в публичната администрация, служителите в публичноправни юридически лица, магистратите с по-висок ранг от магистратите с ранг апелативен съдия или заместник-прокурор към Efeteio (Апелативен съд) или които имат еквивалентен ранг, както и преподавателите във висшите учебни заведения, които се пенсионират при навършване на 67‑годишна възраст, независимо дали при навършване на 65‑годишна възраст са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране.

21      В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че според IS, от една страна, съгласно разглежданата в главното производство национална правна уредба дипломатическите служители на Министерството на външните работи, които не са придобили 35 години действителен служебен стаж, могат да останат да изпълняват функциите си до навършване на 67‑годишна възраст. От друга страна, според IS член 98, параграф 3 от Закон 3566/2007 предвижда, че президентски указ, издаден по предложение на министъра на външните работи, може, за специфичните изисквания на службата, да удължи изпълнението на функциите на някои служители до навършване на 67‑годишна възраст.

22      Така — според твърденията — тази правна уредба въвежда основана на възраст разлика в третирането по отношение на служители като IS, без обаче да преследва законосъобразна цел по смисъла на член 6 от Директива 2000/78.

23      Освен това IS изтъква, че размерът на пенсията може да бъде по-висок за служителите, които са изпълнявали функциите си след 35 години действителен служебен стаж, така че задължителното пенсиониране на дипломатическите служители на 65‑годишна възраст, когато са придобили 35 години действителен служебен стаж, поражда „пенсионна вреда“ в техен ущърб в сравнение със служителите, които се пенсионират на 67‑годишна възраст, след като са натрупали повече от 35 години стаж.

24      Според министъра на външните работи твърдяната разлика в третирането, основана на възраст, при всички положения била обоснована в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

25      Първо, националната правна уредба, която предвижда автоматично пенсиониране на дипломатическите служители след навършване на 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, заедно с възрастова граница, варираща между 65 и 67 години, според този министър цели, от една страна, да създаде балансирана възрастова структура на гръцката дипломатическа служба и от друга страна, да улесни достъпа до нея на младите служители. Второ, задължителното прекратяване на функциите засягало само малък брой служители и не накърнявало съгласуваността на тази правна уредба. Трето, посочената правна уредба била годна да постигне тези цели. Четвърто, тя била и „необходима“ по смисъла на Директива 2000/78, тъй като посочените цели не можели да бъдат постигнати ефективно с по-малко ограничителни средства. Пето, твърдяната разлика в третирането между дипломатическите служители и другите държавни служители била обоснована от особеното естество на дипломатическата служба и функциите на дипломатическите служители.

26      Запитващата юрисдикция припомня, подобно на министъра на външните работи, че целта на разглежданата в главното производство национална правна уредба се състои в това да се гарантира балансирана възрастова структура между по-младите и по-възрастните служители, което би позволило прехвърлянето на опита от по-възрастните към по-младите и би улеснило достъпа на младите служители до дипломатическата служба. Освен това националният законодател е взел предвид както необходимостта дипломатическите служители да работят достатъчно дълго, за да могат да получават подходяща пенсия, така и значението на плащането на вноски в размер, който да е достатъчен за укрепване на системата за социална сигурност. Поради тези причини националният законодател е възприел като основен критерий придобиването на 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, а като възрастови граници — 65 години (минимална) и 67 години (максимална). Освен това, в допълнение, тази юрисдикция изтъква, че особеното естество на дипломатическата служба оправдава различното третиране въз основа на възраст относно пенсионирането на дипломатическите служители в сравнение с това на другите държавни служители.

27      При тези обстоятелства Symvoulio tis Epikrateias (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Допуска ли Директива [2000/78] [национална правна уредба], която предвижда, че персоналът на Дипломатическата служба към Министерството на външните работи [се пенсионира задължително] при придобиване на 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, но не и преди навършването на 65‑годишна възраст или след навършването на 67‑годишна възраст, поради това, че [правната уредба] въвежда неоправдана дискриминация [спрямо] лицата от тази служба, които трябва да преустановят изпълнението на функциите си при навършване на 65‑годишна възраст, ако към тази дата имат 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране:

–        в сравнение със [служителите] от същата служба, които [се пенсионират задължително] при навършване на 67‑годишна възраст, тъй като още нямат 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране?

–        в сравнение със [служителите] от същата служба, които не са навършили 65‑годишна възраст и които поради това не [се пенсионират задължително]?

–        в сравнение с [държавните служители] в публичната администрация, служителите [в] публичноправни юридически лица, магистратите с по-висок ранг от този на [магистратите с ранг апелативен съдия или заместник-прокурор към Efeteio (Апелативен съд)] и преподавателите във висши учебни заведения, [които задължително се пенсионират автоматично] при навършване на 67‑годишна възраст, независимо дали на 65‑годишна възраст или на друга дата са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране?“.

 По преюдициалния въпрос

28      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че държавните служители на дипломатическа служба се пенсионират автоматично на 65‑годишна възраст, когато са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, за разлика от други държавни служители и длъжностни лица, които не отговарят на тези условия и които следователно не се пенсионират автоматично на тази възраст.

29      За да се отговори на този въпрос, е важно да се провери дали спорната в главното производство правна уредба попада в приложното поле на тази директива и ако е така, дали тази правна уредба установява разлика в третирането, основана на възрастта, както и дали в такъв случай тази разлика може да бъде обоснована с оглед на член 6, параграф 1 от посочената директива (решение от 20 април 2023 г. BVAEB (Осъвременяване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст), C‑52/22, EU:C:2023:309, т. 40).

30      На първо място, що се отнася до въпроса дали посочената национална правна уредба попада в приложното поле на Директива 2000/78, както от заглавието и съображенията, така и от съдържанието и целта на тази директива е видно, че тя е предназначена да установи обща рамка, за да се осигури на всяко лице равно третиране „в областта на заетостта и професиите“, като му се предостави ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на един от признаците, посочени в член 1 от Директивата, сред които е и възрастта (решение от 20 април 2023 г. BVAEB (Осъвременяване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст), C‑52/22, EU:C:2023:309, т. 41 и цитираната съдебна практика).

31      Съгласно текста на член 3, параграф 1, буква в) от посочената директива тя се прилага в границите на сферите на компетентност, поверени на Европейския съюз, „към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи“, във връзка по-специално с „условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане“.

32      В случая по силата на член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007 дипломатическите служители на Министерството на външните работи, които са навършили 65‑годишна възраст, се пенсионират автоматично, при условие че са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране. От това следва, че посочената разпоредба се отнася до „условия[та] за наемане и условия[та] на труд, включително условията за уволнение и заплащане“, по смисъла на член 3, параграф 1, буква в), доколкото води до прекратяване на функциите на заинтересованите лица, когато те отговарят на тези две условия.

33      Тази констатация не може да бъде поставена под въпрос с мотива, че съгласно съображение 14 от Директива 2000/78 тя не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия.

34      Всъщност, видно от постоянната съдебна практика, това съображение уточнява единствено, че тази директива не засяга компетентността на държавите членки да определят възрастта за излизане в пенсия, и то по никакъв начин не се противопоставя на прилагането на посочената директива към националните мерки, които уреждат условията за прекратяване на трудовия договор, когато така определената възраст за пенсия е достигната (решение от 5 март 2009 г. Age Concern England, C‑388/07, EU:C:2009:128, т. 25 и цитираната съдебна практика).

35      Следователно спорната в главното производство национална правна уредба попада в приложното поле на същата директива.

36      На второ място, колкото до въпроса дали тази национална правна уредба води до различно третиране в зависимост от възрастта, що се отнася до заетостта и упражняването на занятие, следва да се припомни, че видно от член 2, параграф 1 във връзка с член 1 от Директива 2000/78, за целите на тази директива принципът на равно третиране забранява всякаква пряка или непряка дискриминация, основана на възрастта.

37      Член 2, параграф 2, буква а) от посочената директива уточнява, че за целите на прилагането на параграф 1 от този член проява на пряка дискриминация има в частност, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на един от признаците, упоменати в член 1 от същата директива.

38      В случая, както вече бе посочено в точка 20 от настоящото решение, IS счита, че член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007 въвежда различно третиране в зависимост от възрастта, тъй като тази разпоредба третирала по-неблагоприятно дипломатическите служители на Министерството на външните работи, навършили 65‑годишна възраст и придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране — какъвто е IS — в сравнение, първо, със служителите от същата служба, които не са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, и които при това положение се пенсионират автоматично на 67‑годишна възраст, второ, със служителите в същата служба, които не са навършили 65‑годишна възраст и които поради това не се пенсионират автоматично, и трето, с държавните служители в публичната администрация, със служителите в публичноправни юридически лица, с магистратите с по-висок ранг от магистратите с ранг апелативен съдия или заместник-прокурор към Efeteio (Апелативен съд) или които имат еквивалентен ранг, както и с преподавателите във висшите учебни заведения, които се пенсионират автоматично при навършване на 67‑годишна възраст, независимо дали при навършване на 65‑годишна възраст или пък по-късно са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране.

39      Трябва обаче да се констатира, на първо място, както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, че в случая разликата в третирането в зависимост от възрастта, която твърди IS, не е тази между дипломатическите служители на Министерството на външните работи — какъвто е IS — и от една страна, служителите в тази служба, които се пенсионират автоматично на 67‑годишна възраст, но които не са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, и от друга страна, държавните служители в публичната администрация и служителите в публичноправни юридически лица, които се пенсионират автоматично при навършване на 67‑годишна възраст, независимо дали при навършване на 65‑годишна възраст или по-късно са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране.

40      Всъщност тази разлика в третирането се основава не на възрастта на държавните служители, посочени в предходната точка, а на броя години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, и/или на вида на изпълняваната длъжност.

41      При положение обаче, че последните два признака не са сред изброените изчерпателно в член 1 от Директива 2000/78, посочената разлика в третирането не може да попада в общата уредба, установена с член 2, параграф 2 от тази директива за борба с някои форми на дискриминация на работното място (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2024 г., Zetschek, C‑349/23, EU:C:2024:889, т. 25 и 30 и цитираната съдебна практика).

42      Що се отнася обаче, на второ място, до разликата в третирането между, от една страна, дипломатическите служители на Министерството на външните работи — какъвто е IS — и от друга страна, служителите в тази служба, които не са навършили 65‑годишна възраст и които поради това не се пенсионират автоматично, трябва да се отбележи, че национална разпоредба като член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007 — съгласно която достигането от съответния служител на възрастта, определена от тази разпоредба за автоматично пенсиониране, води до прекратяване по закон на функциите му — следва да бъде разглеждана като пряко налагаща по-малко благоприятно третиране на служителите, които са достигнали тази възраст, в сравнение с всички останали активно заети служители в същата служба, които така се намират в сходно положение, тъй като първите служители понасят по-специално загуба на доходи в сравнение с активно заетите служители.

43      При това положение подобна национална разпоредба въвежда пряко основана на възраст разлика в третирането по смисъла на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) от тази директива (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2007 г., Palacios de la Villa, C‑411/05, EU:C:2007:604, т. 51).

44      Така, що се отнася, на трето място, до въпроса дали тази разлика в третирането, основана пряко на възрастта, може да бъде оправдана на основание член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба, независимо от член 2, параграф 2 от посочената директива, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представляват дискриминация, ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

45      В това отношение, първо, що се отнася до целта, преследвана с член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007, от писменото становище на гръцкото правителство е видно, че тази цел е насочена, от една страна, към гарантиране на балансирана възрастова структура между по-младите и по-възрастните дипломатически служители, която в интерес на доброто функциониране на дипломатическата служба позволява прехвърлянето на професионалния опит от по-възрастните към по-младите, както и обратно, предаването на новопридобитите знания от по-младите. От друга страна, според това правителство посочената разпоредба имала за цел да улесни достъпа на младите служители до тази дипломатическа служба.

46      От практиката на Съда следва, че няма основание законосъобразността на цел, свързана с политиката по заетостта, която по същество се състои в улесняване на приемствеността между поколенията и намаляването на средната възраст на персонала, да бъде поставена под съмнение, тъй като тя е сред целите, изрично посочени в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, а съгласно член 3, параграф 3, първа алинея ДЕС насърчаването на високо равнище на заетост е една от целите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2021 г., Ministero della Giustizia (Нотариуси), C‑914/19, EU:C:2021:430, т. 36 и цитираната съдебна практика).

47      Освен това насърчаването на наемането на работа безспорно е законосъобразна цел на социалната политика или политиката по заетостта на държавите членки, по-специално когато става въпрос за благоприятстване на достъпа на младите хора до упражняването на професия (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2021 г., Ministero della Giustizia (Нотариуси), C‑914/19, EU:C:2021:430, т. 37 и цитираната съдебна практика).

48      Така може да представлява законосъобразна цел на политиката по заетостта и пазара на труда целта, изразяваща се в установяване на възрастова структура, балансирана между по-младите и по-възрастните дипломатически служители, за да се благоприятстват назначаването и повишаването на първите, да се оптимизира управлението на персонала и следователно да се предотвратяват евентуалните правни спорове относно способността на тези служители да упражняват дейността си след определена възраст, като същевременно се цели поддържане на функционираща дипломатическа служба (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г. Fuchs и Köhler, C‑159/10 и C‑160/10, EU:C:2011:508, т. 50).

49      Следователно целта да се улеснят приемствеността между поколенията, както и намаляването на средната възраст на дипломатическите служители на Министерството на външните работи, се явява законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

50      Второ, съгласно самия текст на член 6, параграф 1 трябва да се провери дали средствата за постигане на тази цел са „подходящи и необходими“.

51      Що се отнася, на първо място, до „подходящия“ характер на член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007, следва да се констатира, че тази разпоредба, която предвижда автоматично пенсиониране на дипломатически служители на Министерството на външните работи, които са навършили 65‑годишна възраст и са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, по принцип може, предвид широкото право на преценка, с което разполагат държавите членки в областта на социалната политика и политиката по заетостта (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2021 г., Ministero della Giustizia (Нотариуси), C‑914/19, EU:C:2021:430, т. 30 и цитираната съдебна практика), да се счита за подходяща за постигане на целите, преследвани с нея, а именно целта да се гарантира възрастова структура, балансирана между по-младите и по-възрастните дипломатически служители, и целта да се улесни достъпът на младите служители до тази дипломатическа служба.

52      Всъщност, от една страна, не изглежда необосновано органите в дадена държава членка да приемат — съобразно развитието на ситуацията със заетостта в даден сектор — че прилагането на възрастова граница, която води до напускане на пазара от най-възрастните, може да даде възможност да се благоприятства заетостта на по-младите, доколкото длъжностите на служителите са по принцип ограничени на брой и са запазени за лицата, достигнали до най-висока квалификация в съответната област. Така, при положение че за наемането на работа на такъв служител трябва да е налице свободна длъжност, следва да се приеме, че държава членка може да определи възрастова граница за постигане на цели на политиката по заетостта (вж. по аналогия решение от 18 ноември 2010 г., Георгиев, C‑250/09 и C‑268/09, EU:C:2010:699, т. 51 и 52).

53      Съдът е постановил също така, че автоматичното прекратяване на трудовите договори на работниците, които отговарят на условията за възраст и осигурителен стаж за придобиване на пенсионни права, отдавна е част от трудовото право в редица държави членки. Този механизъм се основава на равновесие между различни политически, икономически, социални, демографски и/или бюджетни съображения и зависи от избора между възможността за удължаване на активния трудов живот на работниците и обратно, за по-ранното им пенсиониране (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2018 г., John, C‑46/17, EU:C:2018:131, т. 24 и цитираната съдебна практика).

54      Освен това следва да се отбележи, че възрастовата граница от 65 години може да се счита за достатъчно напреднала, за да служи като граница при изпълнението на функциите на дипломатически служител на Министерството на външните работи (вж. по аналогия решение от 5 юли 2017 г., Fries, C‑190/16, EU:C:2017:513, т. 61 и цитираната съдебна практика).

55      От друга страна, възрастовата граница от 65 години, предвидена в член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007, изглежда, позволява да се установи възрастова структура, балансирана между по-младите и по-възрастните дипломатически служители.

56      Националният съд обаче следва да провери дали подобна възрастова граница действително отговаря на грижата за съгласуваното и систематично постигане на посочените цели. По-конкретно, както подчертава и Комисията, следва да се провери дали разглежданата в главното производство правна уредба е годна да постигне преследваните цели, предвид особеното положение на въпросната дипломатическа служба на Министерството на външните работи, или, напротив, показва наличието на несъгласуваност в националното законодателство, което поради това не отговаря на условията, предвидени в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 (вж. по аналогия решение от 18 ноември 2010 г., Георгиев, C‑250/09 и C‑268/09, EU:C:2010:699, т. 56).

57      Като се има предвид изложеното, следва да се добави, че фактът, че съгласно член 98, параграф 3 от Закон 3566/2007 по предложение на министъра на външните работи, за да се отговори на специфичните изисквания на службата, може да бъде издаден указ за удължаване на срока, през който дипломатическите служители с ранг посланик изпълняват функциите си, с най-много две години след придобиването на 35 години служебен стаж, но в никакъв случай след навършване на 67‑годишна възраст, изглежда, не дава основание да се счита, че обсъжданата в главното производство правна уредба е несъгласувана. Всъщност възможността за такова удължаване на кариерата може да отговори на преследваната с тази правна уредба цел, както произтича от точка 48 от настоящото решение, която цел, макар да се състои в установяването на възрастова структура, балансирана между по-младите и по-възрастните дипломатически служители, все пак е насочена и към поддържане на функционираща дипломатическа служба (вж. в този смисъл решение от 21 юли 2011 г. Fuchs и Köhler, C‑159/10 и C‑160/10, EU:C:2011:508, т. 88—90), което обаче запитващата юрисдикция следва да провери.

58      Освен това фактът, че 65‑годишната пенсионна възраст, на която се пенсионират автоматично дипломатическите служители като IS, се различава от приложимата за някои други категории държавни служители или длъжностни лица, сам по себе си също не може да постави под въпрос съгласуваността на съответната национална правна уредба, особено ако се окаже, както подчертава гръцкото правителство в писменото си становище, че тази разлика е продължение на стара практика дипломатическите служители на Министерството на външните работи да се пенсионират на по-ранна възраст от държавните служители от други категории, за да се отчетат надлежно особеностите на условията на труд на първите служители, което също следва да се провери от запитващата юрисдикция.

59      На второ място, що се отнася до „необходимия“ характер на член 98, параграф 1 от Закон 3566/2007, уместно е да се припомни, че е от компетентността на националния законодател, при упражняване на широката свобода на преценка, с която разполага в областта на социалната политика и политиката по заетостта, да намери справедливо равновесие между различните засегнати интереси, като следва да се отделя особено внимание на участието на възрастните държавни служители в професионалния живот и следователно в икономическия, културния и социалния живот. Запазването на тези лица в активния живот благоприятства по-специално многообразието на работната сила. Интересът от запазване на работа на посочените лица обаче следва да се взема предвид при зачитане на други, евентуално разнопосочни интереси. Ето защо, когато стигне до това да проверява дали мярка като разглежданата по главното производство не надхвърля необходимото за постигането на преследваната цел, националният съд трябва да отчете не само годността на съответните лица да упражняват дадена професия, но и вредите, които тази мярка може да причини на тези лица, които са по-уязвими на пазара на труда (вж. в този смисъл решение от 17 октомври 2024 г., Anwaltsnotarin, C‑408/23, EU:C:2024:901, т. 36 и цитираната съдебна практика).

60      В случая най-напред следва да се отбележи, че автоматичното пенсиониране на някои дипломатически служители на Министерството на външните работи, както е предвидено в разглежданата в главното производство национална правна уредба, може да позволи справедливо равновесие между, от една страна, достъпа на младите служители до тази дипломатическа служба и от друга страна, запазването на по-възрастните служители на работа в нея, доколкото това равновесие може да насърчи пълната заетост, като благоприятства достъпа до пазара на труда, и следователно да допринесе за поколенческото разнообразие в гръцката дипломатическа служба.

61      При това положение следва да се вземе предвид и специфичната ситуация, в която се намират тези по-възрастни служители, характеризираща се, от една страна, с ограничена възможност — предвид спецификата на дипломатическата кариера — да се гарантира тяхната социална и икономическа интеграция, и от друга страна, с тяхната уязвимост, свързана с възрастта.

62      В това отношение от практиката на Съда следва, че правна уредба на държава членка, която предвижда автоматично пенсиониране на някои работници при навършване на 65‑годишна възраст, не може да бъде разглеждана като прекомерно увреждаща законните искания на тези работници, тъй като тази правна уредба се основава не само на определена възраст, а взема предвид и обстоятелството, че в края на професионалната си кариера заинтересованите лица се ползват от финансово обезщетение чрез предоставянето на пенсия, чийто размер не може да се счита за неприемлив, като им позволява евентуално да останат на служба до навършване на 67‑годишна възраст, за да придобият 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2007 г., Palacios de la Villa, C‑411/05, EU:C:2007:604, т. 73). Предвид това запитващата юрисдикция следва да провери дали разглежданата в главното производство национална правна уредба не надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели.

63      С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че държавните служители на дипломатическа служба се пенсионират автоматично на 65‑годишна възраст, когато са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, за разлика от други държавни служители и длъжностни лица, които не отговарят на тези условия и които следователно не се пенсионират автоматично на тази възраст, при условие че тази национална правна уредба преследва законосъобразна цел на политиката по заетостта и пазара на труда и че в законодателния контекст, от който е част, и с оглед на всички положения, към които се прилага, посочената уредба е подходяща и необходима за постигането на тази цел.

 По съдебните разноски

64      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска национална правна уредба, която предвижда, че държавните служители на дипломатическа служба се пенсионират автоматично на 65‑годишна възраст, когато са придобили 35 години действителен служебен стаж, който се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, за разлика от други държавни служители и длъжностни лица, които не отговарят на тези условия и които следователно не се пенсионират автоматично на тази възраст, при условие че тази национална правна уредба преследва законосъобразна цел на политиката по заетостта и пазара на труда и че в законодателния контекст, от който е част, и с оглед на всички положения, към които се прилага, посочената уредба е подходяща и необходима за постигането на тази цел.

Подписи


*      Език на производството: гръцки.


i      Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.