–

за S.Z., от G. Schwendinger, Rechtsanwalt,

–

за W. GmbH, от K. Göcke, Rechtsanwältin,

–

за Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof, от P. Frank, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от M. Carpus Carcea, C. Hödlmayr и F. Moro, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006 (ОВ L 66, 2008 г., стр. 1).

2

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу S.Z. за нарушаване на забраната за внос на стоки, които са с произход или са изнесени от Бирма/Мианмар.

Правна уредба

Правото на Съюза

КН

3

Митническото класиране на внасяните в Европейския съюз стоки се урежда от Комбинираната номенклатура, която се съдържа в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменено с Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г. (ОВ L 286, 2007 г., стр. 1) (наричана по-нататък „КН“), и се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък „ХС“), създадена с Международната конвенция по Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена на 14 юни 1983 г. в Брюксел в рамките на Световната митническа организация (СМО) и одобрена, заедно с протокола за изменението ѝ от 24 юни 1986 г., от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 г. (ОВ L 198, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199).

4

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 2658/87 КН възпроизвежда шестцифрените позиции и подпозиции на ХС, като само седмата и осмата цифра обозначават специфични за нея подраздели.

5

Позиции 4403 и 4407 от КН, които съответстват на същите позиции от ХС, са озаглавени съответно „Необработен дървен материал, дори обелен, със или без беловина, двустранно или четиристранно грубо издялан, с приблизителна форма на квадрат или правоъгълник“ и „Дървен материал, нарязан или бичен надлъжно, цепен или кръгообразно нарязан, дори рендосан, шлифован или клинозъбно съединен, с дебелина над 6 mm“.

Митнически кодекс на Общността

6

Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Общността“) е отменен и заменен, считано от 1 май 2016 г., с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, и поправки в ОВ L 287, 2013 г., стр. 90 и ОВ L 267, 2016 г., стр. 2). Предвид обаче момента на настъпването на фактите, приложим към спора в главното производство остава Митническият кодекс на Общността.

7

Дял II от Митническия кодекс на Общността е озаглавен „Елементи, на основата на които се прилагат вносни или износни сборове и другите мерки, предвидени по отношение на търговията със стоки“ и включва по-специално глава 1, която е озаглавена „Митническа тарифа на Европейските общности и тарифно класиране на стоки“ и съдържа член 20, имащ следния текст:

8

Глава 2 от този дял II, озаглавена „Произход на стоките“, съдържа раздел 1, озаглавен „Непреференциален произход на стоките“, и раздел 2, озаглавен „Преференциален произход на стоките“.

9

Въпросният раздел 1 съдържа член 22, който предвижда:

10

Член 23 от Митническия кодекс на Общността гласи:

11

Съгласно член 24 от посочения кодекс:

12

Член 26 от същия кодекс предвижда:

Регламент (ЕИО) № 2454/93

13

Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3) е отменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/481 на Комисията от 1 април 2016 година за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 87, 2016 г., стр. 24). Предвид обаче момента на настъпването на фактите, приложим към спора в главното производство остава Регламент № 2454/93.

14

Последният регламент съдържа приложение 13а, включено в него с Регламент (ЕС) № 1063/2010 на Комисията от 18 ноември 2010 г. (ОВ L 307, 2010 г., стр. 1), което съдържа част II, озаглавена „Списък на продуктите и операциите по обработка или преработка, които придават статут на продукт с произход“ и предвиждаща по-специално следното:

Регламент № 194/2008

15

Регламент № 194/2008 е отменен, считано от 3 май 2013 г., с Регламент (ЕС) № 401/2013 на Съвета от 2 май 2013 година относно ограничителни мерки по отношение на Мианмар/Бирма и за отмяна на Регламент (ЕО) № 194/2008 (ОВ L 121, 2013 г., стр. 1). Предвид обаче момента на настъпването на фактите, приложим към спора в главното производство остава Регламент № 194/2008.

16

Съображения 6 и 7 от Регламент № 194/2008 гласят:

17

Член 1 от този регламент се намира в глава 1, озаглавена „Определения“, и гласи:

18

Член 2 от Регламент № 194/2008, който се намира в глава 2, озаглавена „Ограничения за внос и закупуване“, предвижда в параграфи 1—3 следното:

19

Приложение I към посочения регламент е озаглавено „Списък на стоките, които подлежат на ограничения за внос и закупуване съгласно член 2“. В точка A от това приложение, озаглавена „Кръгли трупи, дървен материал и дървесни продукти“, се съдържат стоките от позиции 4403 и 4407 от КН.

Германското право

20

Член 34, параграф 4, точка 2 от Außenwirtschaftsgesetz (Закон за външната търговия), в редакцията му от 27 май 2009 г. (наричан по-нататък „Законът за външната търговия“), гласи:

21

Пряко приложимият във Федерална република Германия Регламент № 194/2008 е публикуван в Bundesanzeiger на 22 октомври 2009 г., що се отнася до релевантния в случая по главното производство член 2, параграф 2, буква а).

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

22

S.Z. е единствен управител на дружество със седалище в Хамбург (Германия) и предмет на дейност търговия с тиков материал с произход от Бирма/Мианмар (наричано по-нататък „дружеството“). Този дървен материал е използван главно за корабостроене. Дружеството е предшественик на W. GmbH — собственик на конфискуваното имущество и заинтересовано лице в конфискационното производство пред запитващата юрисдикция.

23

С присъда на Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) от 27 април 2021 г. S.Z. е осъден за нарушение на член 34, параграф 4, точка 2 от Закона за външната търговия на лишаване от свобода за срок от една година и девет месеца. Освен това Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) налага на W. конфискация на тикови трупи (наричани по-нататък „процесните продукти“) и на сума от 3 310 902,98 евро, съответстваща на стойността на придобитото в резултат на престъплението.

24

В това отношение тази юрисдикция установява, че по инициатива на S.Z. дружеството е продължило да внася и търгува с тиков материал от Бирма/Мианмар в периода между октомври 2009 г. и май 2011 г., тоест след влизането в сила на Регламент № 194/2008, забраняващ вноса на стоки, които са с произход или са изнесени от Бирма/Мианмар. Установеният в Тайван доставчик на дружеството сече тикови дървета в Бирма/Мианмар, след което превозва съответните дървени трупи до Тайван и ги обработва в намиращи се там дъскорезници.

25

Освен това посочената юрисдикция констатира, че в Тайван тези дървени трупи са подложени на три вида обработка. Някои от тях просто са окастряни и обелвани. Други са окастряни и обелвани, а след това — нарязвани в квадратна или правоъгълна форма, и по-точно във формата на правоъгълен паралелепипед. Накрая някои трупи са нарязвани на дъски или греди, т.е. нарязан тиков материал. След такава обработка и снабден със сертификати за произход, издадени от тайванските власти, дървеният материал е превозван с кораб до Хамбург (Германия), където е приеман от дружеството.

26

Същата юрисдикция преценява, че в резултат на извършваната в Тайван обработка процесният тиков материал е с произход от тази страна, поради което забраняващият вноса на стоки с произход от Бирма/Мианмар член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 не е нарушен. Тя приема обаче, че въпреки превозването му до Тайван и нарязването му там, въпросният тиков материал не е загубил качеството на изнесен от Бирма/Мианмар продукт по смисъла на този член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) и затова следва да се констатира нарушение на последната разпоредба.

27

S.Z. и W. подават срещу присъдата на Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург, Германия) от 27 април 2021 г. ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който е запитващата юрисдикция. Според тях, от една страна, процесните трупи не просто са били превозени от Бирма/Мианмар до Германия през Тайван, а в последната трета страна са били подложени на обработка или преработка, придала им нов произход, поради което тайванските власти са издали сертификати за произход, в които Тайван е посочен като страна на произход. Следователно процесните продукти не били дървен материал с произход от Бирма/Мианмар, а продукти, получени от тайвански дървен материал, които са били внесени в Германия. С вноса на процесните продукти съответно не се нарушавал член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008. От друга страна, процесният тиков материал, внесен на територията на Съюза, бил изнесен не от Бирма/Мианмар по смисъла на член 2, параграф 2, буква а), подточка ii), а от Тайван.

28

Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof (главен федерален прокурор към Федералния върховен съд, Германия) (наричан по-нататък „главният прокурор“) се съгласява с изводите на Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург). Той приема по същество, че в случая обработката на изнесения от Бирма/Мианмар тиков материал е довела единствено до промяна на произхода на тази стока, но не и до превръщането ѝ в друга стока.

29

В този контекст запитващата юрисдикция посочва, на първо място, че вносът на процесните продукти е наказуемо деяние съгласно член 34, параграф 4, точка 2 от Закона за външната търговия във връзка с член 2, параграф 2, буква а) от Регламент № 194/2008, ако извършената в Тайван обработка или преработка не е била достатъчна, за да придаде на процесния тиков материал нов произход, и следователно той все още е с произход от Бирма/Мианмар по смисъла на член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от този регламент.

30

С оглед на решения от 26 януари 1977 г., Gesellschaft für Überseehandel (49/76, EU:C:1977:9), относно казеина, и от 23 февруари 1984 г., Zentrag (93/83, EU:C:1984:78), относно говеждото месо, запитващата юрисдикция се съмнява обработката в Тайван на отсечените в Бирма/Мианмар тикови дървета да е била толкова съществена, че същите да са придобили по силата на член 24 от Митническия кодекс на Общността произход от Тайван. Същевременно тя отбелязва, че нарязването на необработения тиков дървен материал и превръщането му в нарязан води до промяна на позицията в ХС, тъй като необработеният дървен материал спада към позиция 4403 от ХС, а нарязаният дървен материал с дебелина над 6 mm — към позиция 4407 от нея. Нямало обаче промяна в позицията вследствие на операциите, изменили начина на представяне на говеждото месо или казеина, предмет на делата, по които са постановени посочените решения. Промяна в четирицифрена тарифна позиция би могла да е белег за съществена обработка на даден продукт, тъй като ХС има последователна структура — от категории на естествени продукти и суровини към категории на все по-преработени продукти.

31

На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва, че в хипотезата, при която извършеното в Тайван нарязване е довело до промяна на произхода, процесният внос би представлявал наказуемо деяние, ако процесните тикови трупи са били изнесени от Бирма/Мианмар в нарушение на член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 194/2008.

32

В това отношение, за разлика от Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) и главния прокурор, запитващата юрисдикция е склонна да приеме, че изразът „изнесени от Бирма/Мианмар“, съдържащ се в този член 2, параграф 2, буква а), подточка ii), следва да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат само стоките, внесени в Съюза директно от Бирма/Мианмар, но не и стоките, които са били превозени до трета страна, в случая Тайван, а след това до Съюза, и то без значение дали в тази трета страна са били подложени на обработка или преработка, придала им нов произход. Ако се възприеме това тълкуване, S.Z. няма да е нарушил въпросния член 2, параграф 2, буква а), подточка ii).

33

Според запитващата юрисдикция възприетото от Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург) и главния прокурор тълкувание на посочения израз напълно лишавало член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 от самостоятелно приложно поле и поставяло стоките от трета страна, произведени от суровини или продукти от Бирма/Мианмар, под действието на предвидената в този член 2, параграф 2, буква а) забрана за внос, което не било намерението на законодателя на Съюза.

34

На трето и последно място, запитващата юрисдикция иска да разбере дали сертификати за произход като издадените от тайванските власти обвързват митническите органи на държавите членки, когато тези органи проверяват дали е била нарушена предвидената в член 2, параграф 2, буква а) от Регламент № 194/2008 забрана за внос.

35

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

–

окастряне и обелване на тикови трупи,

–

нарязване на тикови трупи в квадратна или правоъгълна форма (окастрени и обелени трупи, нарязани във формата на правоъгълен паралелепипед),

–

нарязване на тикови трупи на дъски или греди (нарязан дървен материал)?

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

36

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми от правото на Съюза, които националният съд не е посочил във въпросите си (решение от 7 септември 2023 г., Groenland Poultry, C‑169/22, EU:C:2023:638, т. 47 и цитираната съдебна практика).

37

В първия си въпрос запитващата юрисдикция посочва единствено член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008.

38

Тази разпоредба забранява вноса на стоките, изброени в приложение I към този регламент, ако те са с произход от Бирма/Мианмар. Точка A от това приложение се отнася до категорията „[к]ръгли трупи, дървен материал и дървесни продукти“.

39

Съгласно член 2, параграф 3 от посочения регламент произходът на стоките се определя съгласно съответните разпоредби на Митническия кодекс на Общността. В случая приложимата разпоредба от този кодекс е член 24.

40

Съгласно този член 24 „[с]токите, чието производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий за производството“.

41

Ето защо следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 във връзка с член 24 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че окастрянето, обелването, нарязването в квадратна или правоъгълна форма или преработката на тикови трупи в нарязан дървен материал представляват операции по обработка или преработка, определящи произхода на стоките, получени в резултат на тези операции.

По допустимостта

42

W. оспорва частично допустимостта на първия въпрос, като поддържа, че въпросът дали окастрянето и обелването на тикови трупи може да доведе до промяна на произхода на такива стоки, е ирелевантен, щом като съгласно обвързващите запитващата юрисдикция констатации на Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург), в случая по главното производство в Германия такива стоки не са внесени, а са внесени само тикови трупи в квадратна или правоъгълна форма и нарязан тиков материал.

43

В това отношение следва да се припомни, че в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените преюдициални въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 9 март 2023 г., Sogefinancement, C‑50/22, EU:C:2023:177, т. 16 и цитираната съдебна практика).

44

От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 9 март 2023 г., Sogefinancement, C‑50/22, EU:C:2023:177, т. 17 и цитираната съдебна практика).

45

В случая обаче това не е така.

46

Всъщност от акта за преюдициално запитване не е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство. Освен това се налага изводът, от една страна, че първият преюдициален въпрос не е от хипотетично естество и от друга страна, че Съдът разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на този въпрос.

47

Ето защо Съдът следва да се произнесе по тълкуването на член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 във връзка с член 24 от Митническия кодекс на Общността, с оглед на изброените в първия въпрос три вида обработка.

По същество

48

От член 24 от Митническия кодекс на Общността следва, че когато производството на дадена стока включва участието на повече от една страна, критерият, по който се определя произходът на тази стока, е последната ѝ съществена обработка или преработка (вж. в този смисъл решение от 20 май 2021 г., Renesola UK, C‑209/20, EU:C:2021:400, т. 38 и цитираната съдебна практика).

49

Освен това определянето на произхода на стоките трябва да се основава на обективно и реално разграничение между основен продукт и преработен продукт, като се държи сметка главно за специфичните материални качества на всеки от тези продукти (решение от 11 февруари 2010 г., Hoesch Metals and Alloys, C‑373/08, EU:C:2010:68, т. 45 и цитираната съдебна практика).

50

Съдът вече е постановил, че изразът „последната съществена обработка или преработка“ по смисъла на член 24 от Митническия кодекс на Общността трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до производствения стадий, на който съответните стоки получават предназначението си, както и специфични свойства и състав, каквито не са имали преди това и които впоследствие няма да претърпят значими качествени изменения (решение от 20 май 2021 г., Renesola UK, C‑209/20, EU:C:2021:400, т. 38 и цитираната съдебна практика).

51

Съответно операции, които засягат оформлението на даден продукт за целите на използването му, но не водят до значимо качествено изменение на свойствата му, не могат да определят произхода на този продукт (решение от 11 февруари 2010 г., Hoesch Metals and Alloys, C‑373/08, EU:C:2010:68, т. 46 и цитираната съдебна практика).

52

Следователно операциите по преработка на продукт, които не водят до съществено изменение на свойствата и на състава на същия, тъй като се състоят единствено в разпределяне и в промяна на неговото оформление, напротив, не представляват достатъчно изразено качествено изменение, което да може да се разглежда или като довело до произвеждането на нов продукт, или като представляващо важен стадий за производството на този продукт (решение от 11 февруари 2010 г., Hoesch Metals and Alloys, C‑373/08, EU:C:2010:68, т. 47 и цитираната съдебна практика).

53

При това положение, що се отнася до първия вид обработка, а именно окастрянето и обелването на процесните тикови трупи, от преписката, с която разполага Съдът, не личи в резултат на тази обработка тези трупи да са получили предназначението си, както и специфични свойства и състав, каквито не са имали преди това и които впоследствие няма да претърпят значими качествени изменения. Напротив, изглежда, че този вид обработка, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, е проста операция по обработка, която засяга само оформлението на дървения материал. Както обаче бе припомнено в точка 52 от настоящото решение, не може да се смята, че подобна операция е довела до произвеждането на нов продукт или че представлява важен стадий за производството на процесните стоки и следователно че определя произхода им.

54

Що се отнася до втория вид обработка — а именно нарязването, в квадратна или правоъгълна форма, и по-точно във формата на правоъгълен паралелепипед, на вече окастрените и обелени процесни тикови трупи — също не изглежда, че в резултат на тази операция по обработка тези трупи в случая са получили предназначението си, както и специфични свойства и състав, каквито не са имали преди това и които впоследствие няма да претърпят значими качествени изменения, по смисъла на цитираната в точка 50 от настоящото решение съдебна практика. Напротив, както самите S.Z. и W. отбелязват, този втори вид обработка представлява задължителен междинен етап за производството на нарязан дървен материал. Следователно този втори вид обработка не може да се счита за определящ произхода на въпросните трупи.

55

S.Z. и W. обаче поддържат, че видно от решение от 10 декември 2009 г., HEKO Industrieerzeugnisse (C‑260/08, EU:C:2009:768), и от приложение 22‑03 към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1), по принцип трябва да се констатира промяна на произхода, когато обработката или преработката на необработения дървен материал води до значително увеличение — по правило над 30 % — на стойността му. В случая според S.Z. и W. стойността на процесните тикови трупи се е увеличила с повече от 30 % след нарязването им в квадратна или правоъгълна форма. При всяко положение, дори стойността на тези трупи да не се е увеличила с 30 %, щом като нарязването им в квадратна или правоъгълна форма изисква специално оборудване и може да се извършва само от обучени за целта специалисти, този вид обработка трябвало да се счита за определящ произхода на въпросните трупи.

56

В това отношение следва да се отбележи, на първо място, що се отнася до стойността, придадена на процесните тикови трупи с нарязването им в квадратна или правоъгълна форма, че по въпроса дали операцията по сглобяване на различни елементи представлява съществена обработка или преработка Съдът несъмнено е приел, че има случаи, в които проверката въз основа на критерии от технически характер може да не бъде решаваща за определянето на произхода на дадена стока и че в тези случаи следва допълнително да се вземат предвид други ясни и обективни критерии като този на добавената стойност, който при стоки със сложен състав позволява да се обясни в какво се състои съществената обработка, определяща произхода им (вж. в този смисъл решение от 10 декември 2009 г., HEKO Industrieerzeugnisse, C‑260/08, EU:C:2009:768, т. 30 и 31).

57

Същевременно процесната операция не е операция по сглобяване на различни елементи, при което голям брой части се сглобяват, за да се получи ново хармонично цяло (вж. в този смисъл решение от 13 декември 1989 г., Brother International, C‑26/88, EU:C:1989:637, т. 13), а нарязване на основен продукт.

58

Ето защо следва да се приеме, че в случая субсидиарният критерий „добавена стойност“, изведен от цитираната в точка 56 от настоящото решение съдебна практика, не е приложим.

59

На второ място, що се отнася до данните на продуктите от позиция 44 от ХС, посочена в таблицата в част II от приложение 22‑03 към Делегиран регламент 2015/2446, на които се основават S.Z. и W., следва да се отбележи, че този делегиран регламент не е приложим ratione temporis. Всъщност същият е приложим от 1 май 2016 г., докато процесният внос е в периода 2009—2011 г. Въпросните данни обаче са идентични с тези в приложение 13а към Регламент № 2454/93, въведено с Регламент № 1063/2010, който бидейки приложим от 1 януари 2011 г., е приложим по отношение на извършения след тази дата внос.

60

При това положение е достатъчно да се отбележи, че последното приложение определя единствено правилата относно преференциалния произход на стоките, а не правилата относно непреференциалния произход на стоките, за който става въпрос в случая.

61

Накрая, що се отнася до изтъкнатото от S.Z. и W. обстоятелство, че направата на квадратни или правоъгълни тикови трупи изисква специално оборудване и съответно обучени специалисти, следва да се отбележи, че видно от самия текст на член 24 от Митническия кодекс на Общността, обработката в оборудвано за целта предприятие не е достатъчна, за да се смята тази обработка за съществена по смисъла на този член.

62

Затова следва да се приеме, че нарязването на процесните тикови трупи в квадратна или правоъгълна форма не представлява определяща произхода на тези стоки обработка или преработка.

63

Що се отнася до третия вид обработка, а именно превръщането на тиковите трупи в нарязан дървен материал, изглежда, че противно на поддържаното от главния прокурор, тази операция не представлява проста операция по нарязване, тъй като се състои от няколко етапа, доколкото съответните трупи трябва да са окастрени, обелени и в квадратна или правоъгълна форма, преди да бъдат нарязани на дъски.

64

Освен това след този вид обработка съответните стоки се намират на напреднал стадий от процеса на производство на стоки, които, както в случая, са предназначени за корабостроене. Преработването в нарязан дървен материал всъщност може да се счита за производствения стадий, на който тези стоки получават предназначението си, както и специфични качества и състав, каквито не са имали преди това и които впоследствие няма да претърпят значими качествени изменения, по смисъла на цитираната в точка 50 от настоящото решение съдебна практика.

65

Тази констатация се потвърждава от факта, че тиковите трупи и тиковите трупи в квадратна или правоъгълна форма са класирани в позиция 4403 от КН като необработен дървен материал, докато нарязаният тиков материал е класиран на по-напреднал стадий на обработка, в позиция 4407 от КН.

66

Всъщност от съдебната практика е видно, че промяната в тарифната позиция на дадена стока в резултат на преработка на последната представлява указание за съществения характер на тази обработка или преработка (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2023 г., Stappert Deutschland, C‑210/22, EU:C:2023:693, т. 58 и цитираната съдебна практика).

67

Следователно по силата на член 24 от Митническия кодекс на Общността третият вид обработка, състоящ се в преработването на процесните тикови трупи в нарязан дървен материал, може да се счита за обработка, придаваща на тези трупи произход на Тайван.

68

С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 във връзка с член 24 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че:

–

окастрянето или обелването на тикови трупи или нарязването им в квадратна или правоъгълна форма не представляват операции по обработка или преработка, определящи произхода на стоките, получени в резултат на тези операции,

–

преработването на тикови трупи в нарязан дървен материал представлява обработка или преработка, определяща произхода на получената в резултат на тази операция стока.

По втория въпрос

69

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали изразът „изнесени от Бирма/Мианмар“, съдържащ се в член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 194/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попадат само стоките, които са били внесени в Съюза директно от Бирма/Мианмар.

70

В това отношение в съответствие с постоянната практика на Съда, за да се тълкува определена разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 14 май 2024 г., Стачев, C‑15/24 PPU, EU:C:2024:399, т. 72 и цитираната съдебна практика).

71

Първо, що се отнася до текста на член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 194/2008, изразът „изнесени от Бирма/Мианмар“ може, поради липсата на допълнителни уточнения, да включва както директно, така и недиректно внесените от тази страна продукти.

72

При това положение, що се отнася, второ, до контекста, в който се вписва член 2, параграф 2, буква а) от Регламент № 194/2008, следва да се припомни, че тази разпоредба предвижда две забрани за внос от Бирма/Мианмар; първата се съдържа в член 2, параграф 2, буква а), подточка i) и се отнася до вноса на стоки с произход от тази страна, а втората се съдържа в член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) и се отнася до вноса на стоки, които са били изнесени от същата страна.

73

Член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 цели именно да гарантира, че стоките „с произход от Бирма/Мианмар“ попадат в приложното поле на този регламент дори ако са били внесени в Съюза не директно от Бирма/Мианмар, а през трети страни. Тази разпоредба обаче би била излишна, ако член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от този регламент се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат всички стоки, които в даден момент са се намирали в Бирма/Мианмар — тоест дори стоките, които са били, но вече не са с произход от Бирма/Мианмар поради съществена обработка или преработка в трета страна.

74

Трето, от съображение 6 от Регламент № 194/2008 следва, че предвид дългогодишното и продължаващо сериозно нарушаване на основните права от страна на военния режим в Бирма/Мианмар целта на този регламент е чрез подновяване и засилване на ограничителните мерки да насърчи зачитането на основните права на човека и така да защити обществените морални ценности. Освен това от съображение 7 от този регламент е видно, че предвидените в същия нови ограничителни мерки са насочени към сектори, които представляват източници на приходи за този военен режим, като дървесината и продуктите от дървесина. От тези цели на Регламент № 194/2008 обаче не личи законодателят на Съюза, когато е приемал този насочен срещу Бирма/Мианмар регламент, да е имал намерението да постави под действието на забраната за внос, предвидена в член 2, параграф 2, буква а) от същия, всички стоки от трета страна, които са били произведени от стоки от Бирма/Мианмар.

75

С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че изразът „изнесени от Бирма/Мианмар“, съдържащ се в член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 194/2008, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попадат само стоките, които са били внесени в Съюза директно от Бирма/Мианмар.

По третия въпрос

76

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че когато проверяват дали тази разпоредба е била нарушена, митническите органи на държавите членки са обвързани от издадени от трета страна сертификати за произход, в които се посочва, че съответните стоки са с произход от тази страна.

77

В това отношение следва да се отбележи, че Регламент № 194/2008 не предвижда задължение за представяне на документ, доказващ произхода на визираните с този регламент стоки. Член 2, параграф 3 от него предвижда единствено че произходът на стоките трябва да се определя съгласно съответните разпоредби на Митническия кодекс на Общността.

78

Както следва от член 26 от Митническия кодекс на Общността, макар съгласно правната уредба на Съюза произходът на стоките да трябва да се докаже, като се представи съответен документ, представянето на такъв документ не е пречка в случай на сериозно съмнение митническите органи да изискат други допълнителни доказателства, за да се уверят, че произходът е посочен в съответствие с правилата на Съюза в тази област. В това отношение Съдът вече е постановил, че с последващата проверка се цели да се установи дали е достоверна информацията за произхода, съдържаща се в сертификата за произход (решение от 30 юни 2016 г., Selena România, C‑416/15, EU:C:2016:501, т. 36 и цитираната съдебна практика).

79

Следователно обстоятелството, че стоките имат сертификат за произход, не е пречка за събирането на дължимите за вноса на тези стоки мита, ако след вноса бъде установено, че информацията в сертификата не е достоверна (решение от 30 юни 2016 г., Selena România, C‑416/15, EU:C:2016:501, т. 37 и цитираната съдебна практика).

80

От тази съдебна практика относно член 26 от Митническия кодекс на Общността следва, че дори когато за доказването на произхода на съответните стоки е налице задължение за представяне на документ като сертификата за произход, митническите органи не са обвързани от този документ. Това важи в още по-голяма степен, когато такова задължение липсва.

81

С оглед на гореизложеното на третия въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че когато проверяват дали тази разпоредба е била нарушена, митническите органи на държавите членки не са обвързани от издадени от трета страна сертификати за произход, в които се посочва, че съответните стоки са с произход от тази страна.

По съдебните разноски

82

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

1)

Член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент (ЕО) № 194/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за подновяване и засилване на ограничителните мерки по отношение на Бирма/Мианмар и за отмяна на Регламент (ЕО) № 817/2006 във връзка с член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността

–

окастрянето или обелването на тикови трупи или нарязването им в квадратна или правоъгълна форма не представляват операции по обработка или преработка, определящи произхода на стоките, получени в резултат на тези операции,

–

преработването на тикови трупи в нарязан дървен материал представлява обработка или преработка, определяща произхода на получената в резултат на тази операция стока.

2)

Изразът „изнесени от Бирма/Мианмар“, съдържащ се в член 2, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 194/2008,

3)

Член 2, параграф 2, буква а), подточка i) от Регламент № 194/2008