European flag

Официален вестник
на Европейския съюз

BG

Cерия C


C/2025/3740

17.9.2025

P9_TA(2024)0313

Изисквания за бюджетните рамки на държавите членки - Директива за изменение

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 23 април 2024 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (15396/2023 – C9-0006/2024 – 2023/0136(NLE))

(Консултация)

(C/2025/3740)

Европейският парламент,

—

като взе предвид проекта на Съвета (15396/2023),

—

като взе предвид член 126, параграф 14, трета алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C9-0006/2024),

—

като взе предвид член 82 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0440/2023),

1.

одобрява проекта на Съвета, както е изменен;

2.

приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.

призовава Съвета отново да се консултира с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в проекта на Съвета;

4.

възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Изменение 2

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, (*1)

към проекта на Съвета

---------------------------------------------------------

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 126, параграф 14, трета алинея от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейската централна банка (1),

като има предвид, че:

(1)

За да се гарантира спазването от страна на държавите членки на задълженията, произтичащи от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в областта на бюджетната политика, и по-специално във връзка с избягването на прекомерните бюджетни дефицити, в Директива 2011/85/ЕС на Съвета (2) бяха определени подробни правила относно характеристиките на бюджетните рамки на държавите членки.

(2)

Въз основа на опита, натрупан с икономическия и паричен съюз след влизането в сила на Директива 2011/85/ЕС, е необходимо да бъдат изменени нейните изисквания във връзка с правилата и процедурите, формиращи бюджетните рамки на държавите членки.

(3)

През 2019 г. Европейската сметна палата публикува доклад, в който се разглеждат изискванията на Съюза относно националните бюджетни рамки и се препоръчва на Комисията да прегледа тези изисквания, като вземе под внимание международните стандарти и най-добри практики. Европейската сметна палата предложи конкретни действия за подобряване на обхвата и ефективността на националните бюджетни рамки, особено що се отнася до средносрочните бюджетни рамки и независимите фискални институции (3).

(4)

В съобщението на Комисията от 5 февруари 2020 г. (4) се посочва наличието на значителен, но неравномерен напредък в развитието на националните бюджетни рамки, като се има предвид, че правото на Съюза определя само минимални изисквания и че прилагането и спазването на националните разпоредби варират в голяма степен. В това съобщение бе разгледана и степента, в която рамката ще подпомогне задоволяването на нуждите на икономическата и социалната политика и на политиката за околната среда, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата цифрова европейска икономика с ефективно използване на ресурсите, като допълва ключовата роля на регулаторната среда и структурните реформи.

(5)

В съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт (5) се призовава за по-широко използване на инструментите за екологосъобразно бюджетиране с цел пренасочване на публичните инвестиции, потреблението и данъчното облагане към екологичните приоритети и премахване на вредните субсидии. Европейският закон за климата определя цел за постигане до 2050 г. на неутралност по отношение на климата в целия Съюз и изисква от институциите на Съюза и от държавите членки да постигнат напредък по отношение на повишаването на способността за адаптиране. Комисията се ангажира да работи с държавите членки, за да разглежда внимателно и да сравнява практиките за екологосъобразно бюджетиране. В съобщението на Комисията от 24 февруари 2021 г. относно новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата (6) се посочва макрофискалното значение на изменението на климата и се изтъква необходимостта от повишаване на устойчивостта на Съюза спрямо последиците от изменението на климата. Европейският семестър предоставя допълнителна рамка за подкрепа на тези усилия, а инструментът за техническа подкрепа предлага практическа помощ за тяхното осъществяване.

(6)

В съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС (7) се изтъква необходимостта от засилване на устойчивостта на обслужването на дълга и намаляване на високите съотношения на държавния дълг към БВП, като същевременно се насърчава устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки. Основните цели на насоките са да се подобри националната ангажираност, да се опрости рамката и да се премине към по-голям средносрочен фокус – в съчетание с по-строго и по-последователно прилагане.

(7)

За да се подобри спазването на разпоредбите на ДФЕС и да се предотврати по-специално наличието на прекомерен бюджетен дефицит по смисъла на член 126 от ДФЕС, в правото на държавите членки следва да бъдат предвидени специални разпоредби за засилване на националната ангажираност, в съответствие със Съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС, освен тези, които понастоящем се изискват по Директива 2011/85/ЕС. Въз основа на информацията, събрана вследствие на прилагането на тази директива, измененията следва да обхващат и разпоредбите относно прозрачността и статистиката, прогнозите и средносрочното бюджетиране, за да бъдат преодолени слабостите, установени по време на прилагането.

(8)

Настоящата директива е част от пакет заедно с Регламент (ЕС) [XXX] (8) на Европейския парламент и на Съвета за замяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 (9) (предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж) и Регламент [XXX] на Съвета (10) за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (11) (корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж). Взети заедно, с тези актове се създава реформирана рамка на Съюза за икономическо управление, която въвежда в правото на Съюза същността на дял III „Фискален пакт“ от междуправителствения Договор за стабилност, координация и управление (ДСКУ) в икономическия и паричен съюз (12), в съответствие с член 16 от него. Като се опира на опита от прилагането на ДСКУ от страна на държавите членки, пакетът запазва средносрочната ориентация на фискалния пакт като средство за постигане на бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа. Пакетът включва засилено специфично за всяка държава измерение, насочено към повишаване на националната ангажираност, включително чрез запазване на ролята на независимите фискални институции, което се основава на общите принципи на фискалния пакт, предложени от Комисията (13) в съответствие с член 3, параграф 2 от ДСКУ. Анализът на разходите, след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите, за цялостната оценка на съответствието, изисквана от фискалния пакт, е изложен в Регламент [XXX], който заменя Регламент (ЕО) № 1466/97. Както и във фискалния пакт, в Регламент [XXX], който заменя Регламент (ЕО) № 1466/97, временни отклонения от средносрочния план са разрешени само при изключителни обстоятелства. Аналогично, в случай на значителни отклонения от средносрочния план, следва да се приложат мерки за коригиране на отклоненията в рамките на определен период от време. Пакетът укрепва процедурите за фискален надзор и правоприлагане, за да се изпълни ангажиментът за насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси и устойчив и приобщаващ растеж. По този начин реформата на рамката за икономическо управление запазва основните цели, а именно бюджетна дисциплина и устойчивост на обслужването на дълга, определени в ДСКУ.

(9)

Изчерпателните и надеждни практики за публично счетоводно отчитане за всички подсектори на сектор „Държавно управление“ са предварително условие за изготвянето на висококачествени статистически данни, които са съпоставими между държавите членки. Наличието и качеството на статистическите данни, основани на Европейската система за национални и регионални сметки (ЕСС), са от първостепенно значение за правилното функциониране на рамката за фискален надзор на Съюза. ЕСС 2010 се основава на информация, осигурявана на начислена основа. Поради това е желателно да се подобри събирането на данни и информация на начислена основа, които са необходими за изготвянето на статистика на начислена основа по всеобхватен и последователен начин във всички подсектори на сектор „Държавно управление“.

(10)

Наличието на данни, който се генерират много често, може да разкрие тенденции, даващи основание за по-строг надзор, и да подобри качеството на бюджетните прогнози. Държавите членки и Комисията (Евростат) следва да публикуват тримесечни данни за дефицита и дълга, като прилагат определенията, посочени в член 2 от Протокола (№ 12) относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС. По-честото публикуване на бюджетни данни, съобразени с националните бюджетни определения, следва да се определя въз основа на националните изисквания за прозрачност и нуждите на ползвателите, за да се подобри националната ангажираност.

(11)

Необективните и нереалистични макроикономически и бюджетни прогнози за годишното и многогодишното бюджетно законодателство могат да намалят съществено ефективността на фискалното планиране, а оттам и да отслабят ангажимента за спазване на бюджетна дисциплина. За да подобрят базовите допускания, държавите членки следва да сравняват своите макроикономически и бюджетни прогнози с най-актуалните прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи.

(12)

Макроикономическите и бюджетните прогнози за годишното и многогодишното фискално планиране на сектор „Държавно управление“ следва да подлежат на редовни, обективни и всеобхватни последващи оценки, извършвани от независим орган или други органи с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки, различни от изготвящите прогнозата, с цел подобряване на тяхното качество. Тези оценки следва да включват внимателен преглед на икономическите допускания, сравнение с прогнозите, изготвени от други институции, и оценка на точността на предходните прогнози.

(13)

Независимите органи, отговарящи за наблюдението на публичните финанси в държавите членки, са ефективен градивен елемент на бюджетните рамки. Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14) изисква от държавите членки, чиято парична единица е еврото, да имат независими фискални институции, натоварени с одобряването или изготвянето на макроикономически прогнози, и въвежда специални предпазни мерки във връзка с тяхната независимост и технически капацитет. Без да се засягат изискванията на Регламент (ЕС) № 473/2013, задачата на независимите фискални институции да изготвят, оценяват или одобряват макроикономически прогнози в съответствие с член 8, параграф 4, следва да бъде съобразена с установените национални процедури и практики в държавите членки, включително тези, които се отнасят до момента на изпълнение на задачата.

(14)

За да се постигне по-голяма отговорност във фискалната политика, независимите фискални институции следва да имат висока степен на оперативна независимост, необходимите ресурси за изпълнение на своите задачи и широк и своевременен достъп до необходимата информация. Държавите членки могат да създадат повече от една независима фискална институция и всяка такава институция може да изпълнява една или няколко от задачите, предвидени в настоящата директива, при условие че е налице ясно разпределение на отговорностите и не съществува припокриване на правомощия между тях. Следва да се избягва прекомерното институционално фрагментиране на задачите, свързани с мониторинга. Определянето на тези органи за мониторинг следва да бъде съобразено със съществуващата институционална рамка и административната структура на съответната държава членка.

(15)

За да се подобри бюджетното планиране, следва да се обърне необходимото внимание, доколкото това е възможно, на макрофискалните рискове от изменението на климата, включително неговото въздействие върху околната среда и разпределението. Разбирането на потенциалните канали, по които свързаните с климата сътресения влияят върху публичните финанси, е от ключово значение за националните стратегии за ограничаване и управление на фискалните рискове, произтичащи от изменението на климата и свързаните с него бедствия.

(16)

Въпреки че одобряването на годишно бюджетно законодателство е ключова стъпка в бюджетния процес за демократична отчетност, едногодишната перспектива за бюджетно планиране представлява ограничена основа за стабилни фискални политики, тъй като повечето мерки имат последици, които далеч надхвърлят годишния бюджетен цикъл. Само по себе си ефективното средносрочно фискално планиране укрепва доверието във фискалната политика при същевременно отчитане на устойчивостта на обслужването на дълга. То следва да се опира на ясно и последователно определяне на националните бюджетни цели за сектор „Държавно управление“ в средносрочен план, които се представят в националните средносрочни планове. За да се подобри многогодишната бюджетна перспектива, планирането на годишното бюджетно законодателство следва да е съобразено с националните бюджетни цели в средносрочен план, посочени в член 2, буква д).

(17)

За да могат ефективно да насърчават бюджетната дисциплина и устойчивостта на публичните финанси, бюджетните рамки следва да включват всички видове публични финанси. По тази причина следва да се обърне особено внимание на дейностите на органите и фондовете на сектор „Държавно управление“, които не са част от редовните бюджети, но са част от сектор „Държавно управление“, в т.ч. на неговите подсектори, и които имат незабавно или средносрочно въздействие върху бюджетните позиции на държавите членки. Държавите членки публикуват също така стойности, съответстващи на комбинираното въздействие на тези органи и фондове върху салдото и дълговете на сектор „Държавно управление“. Следва да се публикува подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите.

(19)

Инструментите за екологосъобразно бюджетиране могат да помогнат за пренасочване на публичните приходи и разходи към екологичните приоритети. В това отношение редовното докладване на съответната информация подобрява обсъждането на бюджета. Държавите членки биха могли да публикуват информация за това как съответните елементи на техните бюджети допринасят за постигането на националните и международните ангажименти в областта на климата и околната среда, както и за използваната методика. Държавите членки следва да публикуват данни и описателна информация за разходните позиции, позициите на данъчните разходи и приходните позиции поотделно. Държавите членки биха могли да публикуват информация за разпределителното въздействие на бюджетните политики и да вземат предвид аспектите, свързани със заетостта, социалните въпроси и разпределението, при разработването на екологосъобразно бюджетиране (15).

(20)

Следва да се обърне надлежно внимание на наличието на условни задължения. По-конкретно условните задължения включват евентуалните задължения, които зависят от настъпването на несигурно бъдещо събитие, или настоящите задължения, при които няма вероятност плащането да бъде извършено или размерът на възможното плащане не може да бъде изчислен по надежден начин. Те включват например държавните гаранции, необслужваните заеми, задълженията, произтичащи от дейността на публични дружества, и – доколкото това е възможно – свързаните с бедствия и климата условни задължения.

(21)

Повечето държави членки са засегнати от природни бедствия и екстремни метеорологични явления и се очаква изменението на климата да доведе до увеличаване на честотата и интензивността на тези явления. Правителствата инвестират в мерки за адаптиране към изменението на климата и покриват разходите при бедствия за спешна помощ, възстановяване и реконструкция, като в някои случаи действат като застраховател от последна инстанция. Като се имат предвид съществуващите и бъдещите предизвикателства пред устойчивостта на публичните финанси, следва да се обърне специално внимание на държавните задължения и на рисковете за държавните финанси, произтичащи от природни бедствия и свързани с климата сътресения, като се започне със събирането и публикуването на информация за фискалните разходи от минали събития, доколкото това е възможно

(21а)

Докладването относно макрофискалните рискове от изменението на климата, свързаните с климата условни задължения и фискалните разходи, произтичащи от бедствията, се подобрява, но все още е на начален етап, като методиките и показателите за такова докладване са още в процес на разработване. Адаптирането към това докладване ще наложи значителни усилия от страна на публичните администрации. Предвид тези предизвикателства и доколкото е възможно, докладването в тези области следва да се извършва и да се развива успоредно с напредъка на методиката.

(22)

Комисията следва да продължи редовно да наблюдава изпълнението на Директива 2011/85/ЕС. Най-добрите практики във връзка с изпълнението на разпоредбите на тази директива следва да бъдат идентифицирани и споделяни.

(23)

Поради това Директива 2011/85/ЕС следва да бъде съответно изменена,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Директива 2011/85/ЕС се изменя, както следва:

1)

Член 2 се изменя, както следва:

а)

в първа алинея второто изречение се заменя със следното:

„Прилага се определението за „подсектори на сектор „Държавно управление“, посочено в приложение А към Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета. (*2)

(*2)  *ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.“ "

б)

втората алинея се изменя, както следва:

i)

буква а) се заменя със следното:

„а)

системите за публично счетоводно отчитане и за статистическа отчетност от сектор „Държавно управление“;“

ii)

буква в) се заменя със следното:

„в)

специфични за отделната държава числови фискални правила, които допринасят за съответствието между провежданата от държавите членки фискална политика и задълженията им в тази област съгласно ДФЕС, и които се изразяват във вид на показател за бюджетните резултати, като например бюджетен дефицит, получени заеми, дълг или значителен компонент от тях;“;

iii)

буква д) се заменя със следното:

„д)

средносрочните бюджетни рамки като специфична съвкупност от национални бюджетни процедури, които разширяват времевия хоризонт за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен цикъл, включително определяне на приоритетите на политиката и на националните бюджетни цели в средносрочен план;“

iv)

добавя се следната буква з):

„з)

независими фискални институции като структурно независими органи или органи, разполагащи с функционална автономия по отношение на бюджетните органи на държавите членки, създадени съгласно разпоредбите на националното право, в съответствие с член 8.“;

2)

Член 3 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки поддържат национални системи за публично счетоводно отчитане, които обхващат по изчерпателен и последователен начин всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и съдържат информацията, необходима за изготвяне на данни на начислена основа с цел съставяне на данните, основани на Европейската система от национални и регионални сметки. Тези системи за публично счетоводно отчитане от страна на сектор „Държавно управление“ са предмет на вътрешен контрол и независим одит.

2.   Държавите членки гарантират навременната и редовна публична наличност на фискални данни за всички подсектори на сектор „Държавно управление“, посочени в Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета (*3). По-специално, държавите членки публикуват за подсекторите „Централно управление“, „Регионално управление“, „Местно управление“ и „Социалноосигурителни фондове“ тримесечните данни за дълга и – освен ако не са въвели интегрирани, всеобхватни и национално хармонизирани системи за финансово отчитане на начислена база – данни за дефицита, отделно преди края на следващото тримесечие или след публикуването на съответните данни от Комисията (Евростат).

3.   Комисията (Евростат) публикува на всеки 3 месеца тримесечните данни за държавната финансова статистика в съответствие с таблици 25, 27 и 28 от приложение Б към Регламент (ЕС) № 549/2013.

(*3)  *ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.“ "

3)

Член 4 се изменя, както следва:

(a)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки гарантират, че годишното и многогодишното фискално планиране се основава на реалистични макроикономически и бюджетни прогнози, за чието изготвяне е използвана възможно най-актуалната информация. Бюджетното планиране се основава на най-вероятния макрофискален сценарий или на по-консервативен сценарий. Макроикономическите и бюджетните прогнози се сравняват с най-актуалните налични прогнози на Комисията и, ако е целесъобразно, с тези на други независими органи. Съществените разлики между макроикономическите и бюджетните прогнози на държавата членка и прогнозите на Комисията се обясняват, включително когато нивото или растежът на променливите във външните допускания значително се отклоняват от стойностите в прогнозите на Комисията.“

;

(б)

параграф 4 се заличава;

(в)

параграфи 5 и 6 се заменят със следното:

„5.   Държавите членки посочват институцията, отговорна за изготвянето на макроикономическите и бюджетните прогнози, и оповестяват публично официалните макроикономически и бюджетни прогнози, съставени за целите на фискалното планиране. Поне веднъж годишно държавите членки и Комисията провеждат технически диалог относно допусканията, които стоят в основата на макроикономическите и бюджетните прогнози.

6.   Макроикономическите и бюджетните прогнози за годишното и многогодишното фискално планиране подлежат на редовно, обективно и всеобхватно последващо оценяване, извършвано от независим орган или други органи с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки, различни от изготвящите прогнозата. Резултатът от тази оценка се оповестява публично и се взема предвид по целесъобразен начин в бъдещите макроикономически и бюджетни прогнози. Ако при оценката бъде установено значително отклонение на макроикономическите прогнози в рамките на период от поне четири поредни години, съответната държава членка предприема необходимите действия и ги оповестява публично.“

;

г)

параграф 7 се заличава;

4)

Член 5 се заменя със следното:

„Член 5

Всяка държава членка въвежда свои специфични числови фискални правила, които ефективно насърчават спазването на произтичащите от ДФЕС задължения в областта на бюджетната политика за многогодишен период за сектор „Държавно управление“ като цяло. Тези правила насърчават по-специално:

a)

спазването на референтните стойности и разпоредби за дефицита и дълга, определени съгласно ДФЕС;

б)

приемането на средносрочна перспектива за фискално планиране в съответствие с разпоредбите на Регламент [XXX предпазни мерки на ПСР]. (*4)

(*4)  Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от [дата] [пълно наименование] (ОВ L...).“ "

5)

Член 6 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква б) се заменя със следното:

„б)

ефективно и навременно наблюдение на спазването на правилата, което се основава на надежден и независим анализ, извършван от независими фискални институции, създадени в съответствие с член 8, или други органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на фискалните органи на държавите членки;“

б)

параграф 2 се заменя със следното:

„Ако числовите фискални правила съдържат клаузи за дерогация, в тези клаузи се определят ограничен брой специфични обстоятелства, съвместими със задълженията на държавите членки, произтичащи от ДФЕС и Регламент [XXX предпазни мерки на ПСР].“

6)

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Годишните закони за бюджета на държавите членки са съобразени със специфичните за съответната държава числови фискални правила, които са в сила.“

7)

В глава V заглавието се заменя с „НЕЗАВИСИМИ ФИСКАЛНИ ИНСТИТУЦИИ“;

8)

Член 8 се заменя със следното:

„Член 8

1.   Държавите членки гарантират, че независимите фискални институции, като например структурно независими органи или органи, разполагащи с функционална автономия по отношение на бюджетните органи на държавите членки, са създадени с национални законови, подзаконови или задължителни административни разпоредби.

1а.   Държавите членки могат да създадат повече от една независима фискална институция.

2.   Институциите по параграф 1 се състоят от членове, номинирани и назначени въз основа на техния опит и компетентност в областта на публичните финанси, макроикономиката или бюджетното управление и посредством прозрачни процедури.

3.   Институциите по параграф 1:

a)

не приемат указания от бюджетните органи на съответната държава членка или от който и да е публичен или частен орган;

б)

имат способността своевременно да комуникират публично във връзка със своите оценки и становища;

в)

разполагат с подходящи и стабилни ресурси, за да изпълняват задачите си по ефективен начин, включително всякакъв вид анализ в рамките на своите задачи;

г)

разполагат с подходящ и своевременен достъп до информацията, необходима за изпълнението на техните задачи;

д)

подлежат на редовни външни оценки от независими оценители.

4.   Без да се засягат задачите и функциите, възложени в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013 на държавите членки, чиято парична единица е еврото, всички държави членки гарантират, че една от институциите, посочени в параграф 1, изпълнява следните задачи:

а)

изготвяне, оценяване или одобряване на годишни и многогодишни макроикономически прогнози;

б)

наблюдаване на спазването на специфичните за държавата числови фискални правила в съответствие с член 6, освен ако тази задача не се изпълнява от други органи;

в)

изпълнение на задачи съгласно съответните членове от Регламент [XXX предпазна част на ПСР] и Регламент [XXX корективна част на ПСР] (*5);

г)

оценка на последователността, съгласуваността и ефективността на националната бюджетна рамка;

д)

при покана – участие в редовни изслушвания и дискусии в националния парламент.

5.   Институциите издават оценки в контекста на задачите, посочени в параграф 4, букви а), г), д) и е), без да се засягат задачите и функциите, възложени в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013. Държавите членки се съобразяват с тези оценки или в противен случай обясняват защо не ги следват. Обяснението е публично и се представя два месеца след издаването на такива оценки.

(*5)  Регламент (ЕС) на Съвета от [дата] [пълно наименование] (ОВ L...).“ "

9)

Член 9 се изменя, както следва:

а)

параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Държавите членки установяват надеждна, ефективна национална средносрочна бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално планиране с продължителност най-малко три години, за да се гарантира, че националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за фискално планиране.“

б)

параграф 2 се изменя, както следва:

i)

уводното изречение се заменя със следното:

„2.   Националните средносрочни бюджетни рамки включват процедури за определяне на следните елементи:“

ii)

буква а) се заменя със следното:

„а)

всеобхватни и прозрачни многогодишни бюджетни цели съгласно член 2, буква д) от гледна точка на дефицита по консолидирания държавен бюджет, дълга и всеки друг фискален показател, като например разходите, като се гарантира, че те са в съответствие с всички специфични за държавата числови фискални правила, предвидени в глава IV от настоящата директива, и съответните разпоредби на Регламент [XXX предпазни мерки на ПСР].“;

iii)

буква в) се заменя със следното:

„в)

описание на предвижданите средносрочни политики, включително инвестициите и реформите, с въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“ и устойчивия и приобщаващ растеж, разделени по основни приходни и разходни пера, което показва как се постигат корекциите към националните бюджетни цели в средносрочен план съгласно член 2, буква д) в сравнение с предвижданията при непроменени политики.“;

iv)

буква г) се заменя със следното:

„г)

оценка на начините, по които предвижданите политики е вероятно да се отразят на средносрочната и дългосрочната устойчивост на публичните финанси и устойчивия и приобщаващ растеж, като се има предвид прякото им средносрочно и дългосрочно въздействие върху финансите на сектор „Държавно управление“. Доколкото е възможно, в оценката се вземат предвид макрофискалните рискове от изменението на климата и неговото въздействие върху околната среда и разпределението.“;

в)

параграф 3 се заличава;

10)

Членове 10 и 11 се заменят със следното:

„Член 10

Годишното бюджетно законодателство е съобразено с националните бюджетни цели в средносрочен план, посочени в член 2, буква д). Причините за всяко отклонение надлежно се обясняват.

Член 11

Настоящата директива по никакъв начин не възпрепятства ново правителство в държава членка да актуализира средносрочния си бюджетен план, за да отрази новите си приоритети на политиката. В такъв случай новото правителство посочва разликите между предходния и новия средносрочен бюджетен план.“

;

11)

В глава VI заглавието се заменя със следното: „ПРОЗРАЧНОСТ НА ФИНАНСИТЕ НА СЕКТОР „ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ“;

12)

Член 12 се заменя със следното:

„Член 12

Държавите членки гарантират, че всички мерки, предприети в съответствие с глави II, III и IV, са съгласувани между всички подсектори на сектор „Държавно управление“ и обхващат изцяло тези подсектори. За тази цел държавите членки изискват по-специално съгласуваност на правилата и процедурите за счетоводно отчитане от сектор „Държавно управление“ и надеждност на използваните от тях системи за събиране и обработване на данни.“

;

13)

Член 14 се заменя със следното:

„Член 14

1.   В рамките на годишните и многогодишните бюджетни процедури държавите членки публикуват информация относно органите и фондовете, които не са част от редовните бюджети, но са част от сектор „Държавно управление“, включително подсекторите на сектор „Държавно управление“. Държавите членки публикуват също така суми, съответстващи на комбинираното въздействие на тези органи и фондове върху салдото и дълговете на сектор „Държавно управление“.

2.   Държавите членки публикуват подробна информация относно въздействието на данъчните разходи върху приходите.

3.   За всички подсектори на сектор „Държавно управление“ държавите членки публикуват съответна информация за условните задължения с потенциално значително въздействие върху публичните бюджети, включително държавни гаранции, необслужвани кредити и задължения, произтичащи от дейността на публични дружества, както и техния размер. Държавите членки публикуват също, доколкото е възможно, информация за условните задължения, свързани с бедствия и климата. В публикуваната информация се взема предвид, доколкото е възможно, информацията за фискалните разходи, възникнали вследствие на бедствия и сътресения, свързани с климата. Държавите членки публикуват информация за дяловете на сектор „Държавно управление“ в капитала на частни и публични дружества, които възлизат на икономически значими суми.“

;

14)

Член 15 се заменя със следното:

„Член 15

1.   Държавите членки въвеждат разпоредбите, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 31 декември 2025 г. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби. Съветът насърчава държавите членки да изготвят – за себе си и в интерес на Съюза – свои собствени таблици за съответствие, които, доколкото е възможно, показват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

2.   Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

3.   Комисията изготвя междинен доклад за напредъка относно изпълнението на основните разпоредби на настоящата директива въз основа на съответната информация от държавите членки, който се представя на Европейския парламент и на Съвета до 30 юни 2025 г.

4.   Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.“

;

15)

Член 16 се заличава.

16)

Добавя се следният член 16а:

„Член 16а

1.   До 31 декември 2025 г. и на всеки пет години след това Комисията докладва относно състоянието на:

a)

публичното счетоводно отчитане от сектор „Държавно управление“ в Съюза, като се взема предвид напредъкът, постигнат след нейната оценка от 2013 г. на пригодността на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор за държавите членки;

б)

капацитета и задачите на независимите фискални институции на ЕС, като се отчита напредъкът, постигнат след влизането в сила на настоящата директива, въз основа на констатациите от базата данни на Комисията за фискално управление и консултациите със съответните заинтересовани страни с оглед проучване на въвеждането на минимални стандарти;

2.   До 31 декември 2030 г. и на всеки пет години след това Комисията публикува преглед на ефективността на настоящата директива.“

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател


(*1)  Изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив; заличаванията се посочват със символа ▌.

(1)   ОВ C 290, 18.8.2023 г., стр. 17.

(2)  Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41).

(3)  Специален доклад на Европейската сметна палата от 2019 г. „Изисквания на ЕС към националните бюджетни рамки – необходимо е по-нататъшно засилване на рамките и по-добър мониторинг върху изпълнението им“.

(4)  Съобщение COM(2020)0055 от 5 февруари 2020 г. на Комисията „Преглед на икономическото управление, Доклад относно прилагането на регламенти (ЕС) № 1173/2011, 1174/2011, 1175/2011, 1176/2011, 1177/2011, 472/2013 и 473/2013 и относно пригодността на Директива 2011/85/ЕС на Съвета“.

(5)  Съобщение COM(2019)0640 на Комисията „Европейският зелен пакт“.

(6)  Съобщение COM(2021)0082 на Комисията „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“.

(7)  Съобщение COM(2022)0583 на Комисията относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС.

(8)  Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от [дата] [пълно наименование] (ОВ L...).

(9)  Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1).

(10)  Регламент (ЕС) на Съвета от [дата] [пълно наименование] (ОВ L...).

(11)  Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стp. 6).

(12)  Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г.

(13)  Съобщение COM(2012)0342 от 20 юни 2012 г. на Комисията „Общи принципи на националните коригиращи механизми във фискалната област“.

(14)  Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11).

(15)  Съобщение COM(2022)0494 от 28 септември 2022 г. на Комисията „По-добро оценяване на разпределителното въздействие на политиките на държавите членки“ и член 6, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11).


ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2025/3740/oj

ISSN 1977-0855 (electronic edition)