<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-152/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0152</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:323">EU:C:2021:323</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Campos Sánchez-Bordona — Съединени дела C‑152/20 и C‑218/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">SC Gruber Logistics</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Campos Sánchez-Bordona</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210422">22 април 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Съединени дела C‑152/20 и C‑218/20</P><P>DG,</P><P>EH</P><P>срещу</P><P>SC Gruber Logistics SRL (C‑152/20)</P><P>и</P><P>Sindicatul Lucrătorilor din Transporturi, TD</P><P>срещу</P><P>SC Samidani Trans SRL (C‑218/20)</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Mureş (Окръжен съд Муреш, Румъния)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално производство</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Приложимо право към договорни задължения</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 593/2008</KEYWORD><KEYWORD>Избор на право от страните</KEYWORD><KEYWORD>Индивидуални трудови договори</KEYWORD><KEYWORD>Работник, който полага труд в повече от една държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Място на обичайно полагане на труд</KEYWORD><KEYWORD>Разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение</KEYWORD><KEYWORD>Понятие</KEYWORD><KEYWORD>Минимална работна заплата</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>В двете преюдициални запитвания румънска юрисдикция иска от Съда да даде тълкуване на членове 3 и 8 от Регламент (ЕО) № 593/2008<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2008">ОВ L 177, 2008 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Регламент „Рим I<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</P></NOTE>. Според нея тълкуването е необходимо за решаването на съдебните спорове относно искания за заплащане на трудово възнаграждение, предявени от няколко шофьори на камиони срещу установено в Румъния предприятие, което ги наема за превоз на стоки в други държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>При описанието на фактите в актовете за преюдициално запитване се пропускат някои подробности, които биха могли да бъдат от значение. Най-значимата от тях би позволила да се направи разлика между командированите работници, от една страна, и работниците, които, без да притежават такова качество, обичайно полагат труд в държава, различна от тази, в която се намира седалището на работодателя и мястото на сключване на договора, от друга страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Тъй като предоставената на Съда информация е неточна, не може да се твърди категорично, че положението на наетите лица — ищци по посочените дела, попада в някоя от посочените категории. Хипотетично не би могло да се изключи наличието на трансгранично командироване на работници по смисъла на Директива 96/71/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19961216">16 декември 1996 година</DATE> относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="018" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 18, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29)</P></NOTE>, но запитващата юрисдикция, изглежда, не преценява положението по този начин, тъй като въпросите се отнасят само до Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза. Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> заменя Римската конвенция за приложимото право към договорните задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Конвенция за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на <DATE ISO="19800619">19 юни 1980 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="266" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1980">ОВ L 266, 1980, г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; публикувана на български език в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2007">ОВ L 347, 2007 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>; наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Конвенцията от 1980 г.<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</P></NOTE>. Той осигурява до голяма степен приемственост с конвенцията дори когато липсва общо позоваване в този смисъл. Доколкото е от значение в случая, членове 3 и 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> съответстват на членове 3 и 6 от Конвенцията от 1980 г., така че решенията на Съда относно членове 3 и 6 от Конвенцията от 1980 г. са валидни за членове 3 и 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130912">12 септември 2013 г.</DATE> <NAME.CASE>Schlecker</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:551">EU:C:2013:551</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>решение Schlecker<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), т. 38, Съдът посочва, че предвидените в Конвенцията от 1980 г. критерии за привързване са съвместими с новата разпоредба относно стълкновителните норми за трудовите договори, въведена с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, въпреки че регламентът не е приложим ratione temporis към посоченото дело.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 11:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Свободата на страните да избират приложимото право следва да е един от основните принципи на системата от стълкновителни норми в материята на договорните задължения<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съображение 23 предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>По отношение на договорите, сключени със страни, които са смятани за по-слаби, тези страни следва да бъдат защитени чрез стълкновителни норми, които са по-благоприятни за техните интереси, отколкото общите норми<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 35:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Работниците следва да не бъдат лишавани от закрилата, предоставена им от разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение или които могат да бъдат дерогирани единствено в тяхна полза<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 36:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>По отношение на индивидуалните трудови договори трудът, положен в друга държава, следва да се смята за временен, ако се очаква работникът да се върне на работа в държавата на произход след изпълнение на задачите си в чужбина […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 37:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Съображения от обществен интерес оправдават предоставянето на възможност на съдилищата в държавите членки при изключителни обстоятелства да прилагат изключения, основани на съображения за обществен ред и особени повелителни норми. Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>особени повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> следва да се различава от израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и следва да бъде тълкувано по-ограничително<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Свобода на избор<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Договорът се урежда от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора.</ALINEA><?PAGE NO="3"?><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 8 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Индивидуални трудови договори<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) предвижда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всеки индивидуален трудов договор се урежда от правото, избрано от страните в съответствие с член 3. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на работника от защитата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо съгласно параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Доколкото приложимото право към индивидуалния трудов договор не е избрано от страните, договорът се урежда от правото на държавата, в която или, при липса на такава — от която работникът обичайно полага своя труд по изпълнение на договора. Държавата, където обичайно се полага трудът, не се смята за променена, ако работникът временно е нает в друга държава.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Когато приложимото право не може да бъде определено съгласно параграф 2, договорът се урежда от правото на държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, чрез което работникът или служителят е бил нает.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Когато от обстоятелствата е видно, че като цяло договорът е по-тясно свързан с държава, различна от посочената в параграф 2 или 3, се прилага правото на тази друга държава<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Национално право. Румънското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Ordinul ministrului muncii și protecției sociale nr. 64/2003 pentru aprobarea modelului-cadru al contractului individual de muncă<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Наредба № 64/2003 на министъра на труда и социалната закрила за одобряване на рамков образец на индивидуален трудов договор, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Наредба № 64/2003<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></NOTE> предвижда в буква N от приложение 1, че всички индивидуални трудови договори, сключени в Румъния, трябва задължително да включват следната клауза: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Разпоредбите на настоящия индивидуален трудов договор се допълват от разпоредбите на Закон № 53/2003 относно Кодекса на труда<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Legea nr. 53/2003 privind Codul muncii.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, главните производства и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑152/20</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>DG и EH, шофьори на камиони с местопребиваване в Румъния, сключват индивидуални трудови договори с предприятието SC Gruber Logistics SRL, също установено в Румъния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Договорите, съставени на румънски и италиански език, предвиждат, че клаузите им се допълват от разпоредбите на румънския Кодекс на труда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>По отношение на работното място в договорите се посочва, че дейността се извършва в обект в Орадя (Румъния) или във всички местоназначения в страната и в чужбина, където е поискано превозното средство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>DG и EH твърдят, че макар договорите им да са сключени в Румъния, обичайно са извършвали дейността си в Италия, откъдето са изпълнявали възложените задачи. Там те се връщали след изпълнението им и в тази държава получавали инструкциите си и изпълнявали повечето от задачите си във връзка с транспортната дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Поради това те считат, че към тях трябва да се приложи италианското законодателство относно минималната работна заплата, съгласно член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Предприятието работодател оспорва исканията, като твърди, че двамата шофьори са работили за него на камиони, регистрирани в Румъния, и въз основа на разрешения за превоз, издадени в съответствие с румънското законодателство. В допълнение посочва, че самото то е давало всички инструкции и че дейността на ищците е била организирана в Румъния. Поради това към разглежданите трудови договори следва да се приложи румънското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Tribunalul Mureș (Окръжен съд Муреш, Румъния) поставя на Съда следните въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 8 от Регламент [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>] да се тълкува в смисъл, че изборът на приложимия закон за индивидуален трудов договор изключва прилагането на закона на държавата, в която работникът обичайно е полагал труд, или в смисъл, че наличието на избор на приложим закон изключва прилагането на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламента?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 8 от Регламент [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>] да се тълкува в смисъл, че минималната работна заплата, приложима в държавата, в която работникът обичайно полага труд, представлява право, обхванато от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било […] приложимо […]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, по смисъла на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламента?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли член 3 от Регламент [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>] да се тълкува в смисъл, че не допуска посочването в индивидуалния трудов договор на разпоредбите на румънския Кодекс на труда да е равнозначно на избор на румънския закон, доколкото е ноторно, че в Румъния е налице законово <HT TYPE="ITALIC">задължение</HT> за включване на такава клауза за избор в индивидуалния трудов договор? С други думи, трябва ли член 3 от Регламент [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални норми и практики, които включват <HT TYPE="ITALIC">задължително</HT> в индивидуалните трудови договори клауза за избор на румънския закон?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело Sindicatul Lucrătorilor din Transporturi, C‑218/20</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>TD, член на профсъюза Sindicatul Lucrătorilor din Transporturi, е нает от дружество SC Samidani Trans SRL като шофьор на камион за работа на територията на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В сключения в Румъния индивидуален трудов договор не се посочва изрично мястото, където работникът ще извършва дейността си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласно договорните клаузи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>разпоредбите на настоящия индивидуален трудов договор се допълват от разпоредбите на Закон № 53/2003 относно Кодекса на труда и от колективния трудов договор на равнище предприятие/сектор [и] споровете относно сключването, изпълнението, изменението, спирането на изпълнението и прекратяването на настоящия индивидуален трудов договор се разглеждат от съда, който е компетентен ratione materiae и ratione loci съгласно закона<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Профсъюзът иска предприятието работодател да бъде осъдено да изплати на DT разликата между действително полученото възнаграждение и минималната работна заплата, на която той би имал право съгласно германското законодателство. В допълнение профсъюзът посочва, че DT има право на тринадесета и четиринадесета заплата, предвидени в германския закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В исковата молба се твърди, че германските разпоредби относно посочените аспекти са приложими към трудовия договор на DT съгласно член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Макар индивидуалният трудов договор да е сключен в Румъния, държавата, в която наетото лице обикновено извършвало дейността си и получавало инструкции, е Германия. Освен това използваните от него камиони били паркирани в Германия, а задачите във връзка с транспортната дейност се изпълнявали в границите на Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Предприятието ответник твърди, че страните специално са определили, че приложимо към индивидуалния трудов договор е румънското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства същата юрисдикция поставя на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>1)</NO.P><TXT>Изключва ли изборът на приложимия по отношение на индивидуалния трудов договор закон прилагането на закона на страната, в която работникът обичайно полага труд, или изключва ли наличието на избор на приложимия закон прилагането на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Представлява ли минималната работна заплата, приложима в държавата, в която работникът обичайно полага труд, право, което спада към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> съгласно член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент [<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Равнозначно ли е посочването в индивидуалния трудов договор на разпоредбите от румънския Кодекс на труда на избор на румънския закон, доколкото в Румъния е ноторно, че работодателят предопределя съдържанието на индивидуалния трудов договор?<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Преюдициалните запитвания са заведени в Съда на <DATE ISO="20200330">30 март 2020 г.</DATE> (C‑152/20) и на <DATE ISO="20200527">27 май 2020 г.</DATE> (C‑218/20), като е взето решение за тяхното съединяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Становища са представили правителството на Финландия и правителството на Румъния, както и Комисията. Не е счетено за необходимо провеждането на съдебно заседание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни съображения</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Накратко, спорът се отнася до правото, приложимо към трудовите възнаграждения (по-специално минималната работна заплата), дължими на наети шофьори на камиони, когато са налице следните обстоятелства:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>шофьорите са сключили индивидуални трудови договори в Румъния с установено в тази държава предприятие, но са извършвали дейността си в друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Италия (дело C‑152/20) и Германия (дело C‑218/20). В първия случай исковата молба на EH се отнася и до приложимата минимална работна заплата в Германия за периода, през който той е работил там. При все това запитващата юрисдикция ограничава въпросите си до положението на ищците в Италия.</P></NOTE> през периода, който е от значение за спора,</P></ITEM><ITEM><P>договорите, сключени по предварително определен образец от Наредба № 64/2003, включват клауза, съгласно която румънският Кодекс на труда се прилага за допълване на разпоредбите на договора, и</P></ITEM><ITEM><P>съгласно наредбата сключените в Румъния индивидуални трудови договори задължително включват посочената клауза. Тълкуването на наредбата обаче не е безспорно.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Преди да разгледам преюдициалните въпроси и както вече посочих, споделям разбирането на правителството на Финландия и правителството на Румъния<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Писмени становища, съответно точки 7 и 5.</P></NOTE>, че не би могло да се изключи прилагането за всички или за някои от засегнатите работници на Директива 96/71/ЕО, която урежда трансграничното командироване на работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201201">1 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federatie Nederlandse Vakbeweging</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑815/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:976">EU:C:2020:976</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) потвърждава приложимостта на Директива 96/71/ЕО към предоставянето на транснационални услуги в сектора на автомобилния транспорт, след анализ на обстоятелствата, при които работници от сектора са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>командировани<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на посочената директива. Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 година</DATE> за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2018">ОВ L 173, 2018 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>) се прилага за сектора на автомобилния транспорт от <DATE ISO="20220202">2 февруари 2022 г.</DATE>, в съответствие с член 3, параграф 3 от нея.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Въпросът не е без значение, тъй като съгласно Директива 96/71/ЕО действащите разпоредби относно минималната работна заплата в държавата, в която е командирован работникът, се прилагат независимо от приложимия правен режим към индивидуалния трудов договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Член 3, параграф 1, буква в) от Директива 96/71/ЕО, без да се засяга прилагането на по-благоприятни условия за наемане на работа (вж. параграф 7). Тази разпоредба допуска изключения.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Директива 96/71/ЕО не измества Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, а изисква да се установи връзка между двата текста<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Позовавам се на моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Унгария/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑620/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:392">EU:C:2020:392</NO.ECLI>), точка <REF.NP.ECR REF="NP0191">191</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл. За връзката между Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> и Директива 96/71/ЕО вж. съображение 34 и член 23 от Регламента, както и съображения 7—11 от Директивата.</P></NOTE>. В ситуация на стълкновение на закони приложимото право към трудовия договор следва да бъде определено в съответствие с член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Обхватът на приложимото право обаче е ограничен, тъй като член 3, параграф 1 от Директива 96/71/ЕО налага задължението да се осигурят определени условия на работа, регламентирани от разпоредбите на приемащата държава, независимо от приложимото право към трудовото правоотношение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция, която не определя разглежданите положения като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>командироване<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, формулира въпросите си в съответствие с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, като имплицитно намеква, че такива положения не попадат в обхвата на Директива 96/71/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Несъмнено в описанието на националната правна уредба запитващата юрисдикция цитира разпоредби, които транспонират посочената директива, като член 4 от Legea nr. 344/2006 privind detașarea salariaților în cadrul prestării de servicii transnaționale (Закон № 344/206 относно командироването на работници в рамките на транснационално предоставяне на услуги). Тя обаче не твърди изрично, че те са приложими и е възможно цитираното да се отнася само до член 7<HT TYPE="SUP">1</HT> от посочения закон, приложим към ситуации, свързани с международен превоз в различен режим от този на командироването.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Следователно при липсата на друга информация трябва да се приеме предпоставката, на която се основава националният съд, поради което ще огранича моя анализ до значението на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> за съдебните спорове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Беглото описание на фактите в актовете за преюдициално запитване сочи, че предоставянето на услуги от работниците не е било извършвано при случайно пътуване до чужда държава. Поради това считам, че разглежданите ситуации могат да предполагат стълкновение на закони по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първият преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска Съдът да се произнесе по тълкуването на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>По-конкретно съмнението ѝ се свежда до необходимостта да се установи дали, когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>работник обичайно полага труд по трудовия договор в държава, различна от тази, чийто закон е изрично избран от страните, националният съд може да изключи […] избрания от страните закон, когато от съвкупността от обстоятелствата е видно, че е налице по-тясна връзка между посочения договор и друга държава<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Акт за преюдициално запитване, дело C‑152/20, точка 10.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция приема за даденост, че страните са избрали договорното им правоотношение да се урежда от румънското право. Въз основа на тази предпоставка се поставя въпросът относно възможността <HT TYPE="ITALIC">да се компенсират</HT> последиците от този избор с разпоредбите на други държави, в които работникът е извършвал дейността си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Целта на член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> е да защити работника — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>структурно слаба<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> част от договорното правоотношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P><HT TYPE="ITALIC">Слабостта</HT> се изразява най-вече по отношение на способността за договаряне.</P></NOTE> — чрез механизъм на стълкновителни норми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Защитата на работника може да произтича и от други разпоредби: например от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>особени повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, на които ще се спра по-късно, или от отказ от прилагане на разпоредба по съображения, свързани с обществения ред на сезирания съд (съответно членове 9 и 21 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>).</P></NOTE>. Такива норми се прилагат, когато трудът по изпълнението на индивидуален договор се полага в държава (една или повече), различна от тази, в която действа избраното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Съдът се е позовал на посочения механизъм в рамките на член 6 от Конвенцията от 1980 г. — пряк предшественик на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> — с твърдения, които са валидни и за настоящия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Макар да съществуват различия между текстовете на Конвенцията от 1980 г. и на действащия регламент, те не променят съществено разпоредбата и не засягат разглежданото от мен в случая.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Стълкновителните норми, предвидени в член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, представляват lex specialis по отношение на членове 3 и 4 от него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110315">15 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koelzsch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑29/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:151">EU:C:2011:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111215">15 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Voogsgeerd</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑384/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:842">EU:C:2011:842</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>решение Voogsgeerd<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, т. 24), и Schlecker, точка 22.</P></NOTE>. Целта им е да се уравновесят интересите на наетите лица и на работодателите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Разпоредбата не се подчинява ни най-малко на идеята за облагодетелстване на работника. Тя въвежда сложен механизъм, който приоритизира като привръзка споразумението между страните и коригира резултата от направения избор, когато е необходимо, за да се защити дадена страна с оглед на най-тясно свързания с договора правен ред.</P></NOTE>, характеризирайки избора на право от страните като основна привръзка (параграф 1). Избраното право се прилага дори когато работниците полагат труд в друга държава членка, с едно изключение, на което ще се спра по-долу.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Споразумението относно приложимото право по силата на избора обаче не трябва да бъде в ущърб на работника. За целта Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> дори когато не ограничава кръга от <HT TYPE="ITALIC">избираеми</HT> правни системи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Регламентът не прави такова ограничение и във връзка с потребителските договори, за които се отнася член 6, параграф 1. Техниката за защита на потребителя, който е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>слаба страна<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> по смисъла на регламента, съвпада с предвидената за работниците в член 8. И при едната, и при другата са налице сходни трудности за прилагането им на практика. Вж. заключението на генералния адвокат Trstenjak по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Voogsgeerd</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑384/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:564">EU:C:2011:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) за трудовите договори; и предложението за прилагане на различно право при потребителските договори на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe в неговото заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Verein für Konsumenteninformation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:388">EU:C:2016:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, гарантира в член 8, параграф 1, второ изречение, че работникът няма да бъде лишен от защитата, която му осигуряват повелителните норми (по-точно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>) на правото, което би било приложимо при липса на избор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение Voogsgeerd, точка 25.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>По този начин гарантираната <HT TYPE="ITALIC">минимална</HT> защита е установенената от правото, което би уреждало договора при липса на избор на право от страните. Това право е:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>правото на държавата, в която (или при липса на такава — от която) работникът обичайно полага труд по изпълнение на договора, или</P></ITEM><ITEM><P>правото на държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, чрез което работникът е бил нает, когато приложимото право не може да бъде определено съгласно предходния критерий<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>За субсидиарността на това правило спрямо предходното, установена по волята на законодателя да осигури <HT TYPE="ITALIC">подходяща</HT> защита на работниците, вж. решение Voogsgeerd, точки 32, 34 и 35.</P></NOTE>, или</P></ITEM><ITEM><P>правото на държава, при която с оглед на обстоятелствата е налице по-тясна връзка от посочените в предходните правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Член 8, параграф 4 не се прилага субсидиарно: той може да измести всяка една от двете предходни привръзки, ако се установи, че действително има държава, която е по-тясно свързана с договора от посочената въз основа на първите две привръзки.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Ако повелителните норми (в посочения смисъл) на правото, което би било приложимо при липса на избор, предоставят на работника по-голяма защита от тези на избрания правен ред, то те ще имат предимство пред последните. Избраното право ще продължи да бъде приложимо за останалата част от договорното правоотношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>По този начин се създава ситуация, позната като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>dépeçage<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, или прилагане на няколко правни системи към различни аспекти на едно и също договорно правоотношение. Трудностите с адаптирането, които посочената ситуация предполага на практика, не са обезсърчили европейския законодател: обратно, член 3, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> оправомощава <HT TYPE="ITALIC">самите договарящи страни</HT> да изберат няколко правни системи за различни части на договора.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Следователно функционирането на описания механизъм изисква действие в три стъпки: а) да се определи правото, което би било приложимо при липса на избор; б) да се определят в съответствие с това право правилата, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение; и в) да се сравни нивото на защита, което те предоставят на работника, с предоставяното ниво от избраното от страните право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Според посоченото от генералния адвокат Wahl в заключението му по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schlecker</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:241">EU:C:2013:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Съдейки по начина, по който запитващата юрисдикция обосновава въпроса си, изглежда, че според нея италианският правен ред (по дело C‑152/20) и германският правен ред (по дело C‑218/20) могат да бъдат референтните правни уредби в сравнението с избраното от страните румънско право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Това било така, тъй като Италия и Германия съответствали или на мястото на обичайното полагане на труд (член 8, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>За начина на определяне на държавата, в която обичайно се полага трудът по смисъла на член 8, параграф 2, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110315">15 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koelzsch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑29/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:151">EU:C:2011:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение Voogsgeerd, точки 37—40.</P></NOTE>, или на мястото, с което индивидуалните трудови договори са по-тясно свързани (член 8, параграф 4 от същия регламент).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Параграфи 2 и 4 на член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> не са взаимнозаменяеми. В този смисъл се е произнесъл Съдът в решение Schlecker при тълкуването на член 6 от Конвенцията от 1980 г., като отбелязва, че „това тълкуване е съвместимо и с текста на новата разпоредба относно стълкновителните норми за трудовите договори, въведена с Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение Schlecker, точка 38. Съдът изключва идеята за различна стойност на клаузата за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>по-тясна връзка<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> в регламента в сравнение с Конвенцията от 1980 г., каквато би била предвидена в отделен и независим параграф на член 8. Подобно разбиране е било в основата на предложението на Комисията, която, освен че отделя текста, заменя <HT TYPE="ITALIC">задължението</HT> за отклоняване на определените правни системи с <HT TYPE="ITALIC">разрешение</HT>, чрез глагола <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>може<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>may<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>): Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорни задължения (Рим I), COM(2005) 650 окончателен, член 6, параграф 3.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Съгласно посоченото решение:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Като се имат предвид буквата и целта на разпоредбата, съдът трябва най-напред <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>да пристъпи към определяне на приложимия закон въз основа на посочените в параграф 2, съответно буква а) и буква б) от този член конкретни критерии за привързване, които отговарят на общото изискване за предвидимост на правото и следователно за правна сигурност в договорните правоотношения<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение Schlecker, точка 35.</P></NOTE>.</P></ITEM><ITEM><P>След това, ако от всички обстоятелства става ясно, че трудовият договор е в по-тясна връзка с друга държава, съдът следва да не приложи посочените критерии, а закона на тази друга държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Пак там, точка 36 и сл.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>При съдържащите се в актовете за преюдициално запитване фактически данни не е възможно да се даде категоричен отговор на посочените въпроси. Поради това трябва да се огранича до абстрактното тълкуване на член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> в изложения от мен смисъл.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Вторият преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Въпросът също се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>. Запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали правилата за минимална работна заплата могат да се определят като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Отговорът изисква да се даде тълкуване на възпроизведения израз и да се установи неговият обхват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Изразът се съдържа също в член 3, параграфи 3 и 4 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, в член 6, параграф 2 и в член 11, параграф 5, буква б) от него. Ако значението му е едно и също във всички тях, то съвкупността от съответните правила не е непременно една и съща, тъй като съгласно член 6, параграф 2 и член 8, параграф 1, освен че не могат да бъдат дерогирани, те трябва да предоставят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>защита<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> съответно на потребителя и на работника. Член 11 от своя страна се отнася изключително до разпоредби относно формата на договори за вещни права или наем на недвижима вещ, действащи в правото на държавата, в която се намира недвижимата вещ.</P></NOTE>. На тази основа, както изтъкват някои от участниците в производството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Становище на Комисията, точки 35—37 и становище на правителството на Финландия, точки 21 и 22.</P></NOTE>, националният съд трябва да установи конкретно дали определено правило от собствения му правен ред (или, ако е приложимо, от правния ред на друга държава членка) попада в обхвата на посоченото понятие.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Текст и цел на разпоредбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Текстът на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> е красноречив: той обхваща недиспозитивните (неразполагаемите) за страните правила, от които те не могат да се отклонят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Посочените правила не трябва непременно да съвпадат с тези, които се прилагат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>по подразбиране<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, когато страните не постигнат споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Следователно понятието се различава от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>задължителни законови или подзаконови разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, което се използва в други области, като член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273): вж. в тази връзка решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banca Transilvania</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑81/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:532">EU:C:2020:532</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Целта на разпоредбата потвърждава такова разбиране: да гарантира на работника определено ниво на защита, а не да предостави субсидиарни правни норми за аспекти, които не са уредени в индивидуалния трудов договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Следователно може да се твърди, че в категорията правила, които страните не могат да дерогират, попадат само правилата, които могат да бъдат определени като такива в даден правен ред и които специално предоставят защита на работника<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Докладът относно Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, изготвен от M. Giuliano и P. Lagarde (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="327" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">ОВ C 327, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>докладът Giuliano-Lagarde<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, т. 23), предлага като примери правилата относно предизвестието или относно здравословните и безопасни условия на труд. В заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schlecker</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:241">EU:C:2013:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Wahl добавя правилата относно условията за предоставяне на обезщетение при уволнение. Според генералния адвокат Trstenjak, заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Voogsgeerd</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑384/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:564">EU:C:2011:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), такова може да бъде и правилото относно давностния срок за предявяване на иск за обезщетяване на вреди от незаконно прекратяване на договора.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Генезис на разпоредбата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> е непосредствено предшестван от израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>законовите правила [на тази държава]<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Държавата, в която се намират всички останали елементи на ситуацията към момента на избора.</P></NOTE>, които не могат да се дерогират с договор<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, съдържащ се в член 3, параграф 3 от Конвенцията от 1980 г., наречени в същия член <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Прилагането на посочените правила действа като компромисно решение, когато страните избират чуждо право за договор, който към момента на избора обективно е лишен от връзки (или релевантни връзки) с повече от един правен ред. В действителност той е чисто вътрешен договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, които a priori не изглеждат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>ситуации на стълкновение на закони<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от Конвенцията от 1980 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Идентично на член 1, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>.</P></NOTE>, стълкновението произтича от самия избор на чуждо право за договора.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Като всеки избор, направеният при описаните обстоятелства би позволил на договарящите страни да избегнат напълно правото, което би бил приложимо при липса на избор. Тази възможност е породила известен дебат по време на преговорите за конвенцията: срещу аргументите за допускане на избор на право за чисто вътрешни договори е изразено също толкова разумното опасение от злоупотреба и измама<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Доклад Giuliano-Lagarde, стр. 17.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>За окончателен текст е възприето решението, което вече посочих: а) от една страна, приема се споразумението относно приложимото право; и б) от друга страна, запазват се действащите разпоредби в държавата, където се намират всички елементи на договора към момента на избора, които страните не биха могли да дерогират със споразумение поради повелителния им характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Във връзка с потребителските и индивидуалните трудови договори, регламентирани съответно в членове 5 и 6 от Конвенцията от 1980 г., присъствието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>слаба<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> договаряща страна принуждава преговарящите по конвенцията да изменят свободата на избор, закрепена в параграф 3.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Съдържащата се в член 6 от конвенцията възможност разрешава избора, като същевременно го ограничава, включвайки техниката, въведена от член 3, параграф 3. Освен това решението се привежда в съответствие с контекста:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>по отношение на правото, чиито повелителни разпоредби трябва да се спазват във всички случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Посочените в член 6, параграф 2.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>и по отношение на обхвата на действие на това право, в който не попадат всички недиспозитивни правила, а само тези, които предоставят защита на слабата страна.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Използването в член 6, параграф 1 от Конвенцията от 1980 г. на термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> не е трябвало да поражда съмнения, тъй като съгласно член 3, параграф 3 изразът е равностоен на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>законовите правила на тази държава, които не могат да се дерогират с договор<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>За сметка на това не биха били приложими по този ред повелителни правила по същество или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>особени повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, регламентирани в член 7 от Конвенцията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>Разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>особени повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Систематичният анализ спомага за очертаване на категорията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>. Наложително е да се направи разграничение между тях и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>особените повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>, посочени в член 9 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>, който възприема (с някои изменения) член 7 от Конвенцията от 1980 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>В рамките на Конвенцията от 1980 г. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unamar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑184/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:663">EU:C:2013:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) определя като особени повелителни норми <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>[националните разпоредби], чието спазване се счита за толкова решаващо за опазване на политическата, социалната или икономическата организация на съответната държава членка, че съблюдаването им следва да се наложи на всяко лице, което се намира на националната територия на тази държава членка, или на всяко правоотношение в нея […]<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>. Член 9 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> кодифицира това определение.</P></NOTE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Особените повелителни норми, доколкото не могат да бъдат дерогирани <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>независимо от приложимото към договора право съгласно самия регламент<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Член 9, параграф 1, in fine.</P></NOTE>, обезсилват (по отношение на приложното ѝ поле) възможността, която страните са избрали в своя договор, посочвайки чуждо право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Тежестта на посочената последица обяснява ограниченията, които Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> налага върху категорията особени повелителни норми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161018">18 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nikiforidis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑135/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:774">EU:C:2016:774</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и сл., както и диспозитива: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>Член 9, параграф 3 от Регламент […] изключва възможността сезираният съд да прилага като правни норми особени повелителни норми, различни от тези на държавата на сезирания съд или на държавата, в която произтичащите от договора задължения следва да бъдат или са били изпълнени, но допуска този съд да взема предвид такива други особени повелителни норми като фактически обстоятелства, доколкото националното право, приложимо към договора въз основа на разпоредбите на този регламент, предвижда това<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>.</P></NOTE>:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>само особените повелителни норми на правото на сезирания съд могат да бъдат напълно приложими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Съгласно член 9, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> регламентът не ограничава прилагането на посочените разпоредби на правото на сезирания съд, но не ги и налага.</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>на особените повелителни норми на държавата, в която се изпълнява договорът, може да бъде дадено действие само доколкото според тези норми изпълнението на договора е незаконосъобразно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Член 9, параграф 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>.</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>За разлика от тях, правилата, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>, предвидени в член 3, параграфи 3 и 4, в член 6, параграф 2, в член 8, параграф 1 и в член 11, параграф 5, буква б) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, са тези, които не биха могли да бъдат дерогирани във вътрешен договор; те обаче биха могли да бъдат дерогирани в международен договор чрез избор на правото, което да урежда договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В подобен случай са приложими диспозитивните разпоредби и разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани, предвидени в избраното право, освен ако (и доколкото) Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> не посочва друго, което е по изключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Такъв е случаят с цитираните членове в точка 67 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Определяне на разпоредбите, от които страните не могат да се отклонят чрез споразумение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>При спазване на правото на Съюза националните органи решават в кои области и с какви мотиви ще определят дадена разпоредба като повелителна, която не може да бъде дерогирана чрез споразумение inter partes.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>За да се установи дали дадена национална разпоредба е от такова естество, е необходимо да ѝ се даде тълкуване — задача, по отношение на която Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/> не предоставя точни правила освен посочването, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>особените повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> следва да се разбират по-ограничително в сравнение с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Съображение 37 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция трябва да установи дали дадена разпоредба е повелителна или диспозитивна в съответствие с обичайните тълкувателни критерии, макар и проектирайки своя анализ от перспективата на евентуално чуждото право, към което принадлежи разглежданата норма.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Без да имам намерението да заместя запитващата юрисдикция в посочената преценка, с оглед на обстоятелствата в разглежданите случаи считам за уместно да подчертая, че:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>В областта на индивидуалните трудови договори произходът или източникът на дадено правило не сочи непременно дали то има повелителен, или диспозитивен характер. Възможно е повелителни правила да се съдържат, освен в закона в същинския смисъл, в други обявени за общоприложими текстове, на които се признава равнозначна стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>По дело C‑152/20 страните твърдят, че са приложими италианските правила, съдържащи се в колективен трудов договор.</P></NOTE>.</P></ITEM><ITEM><P>Правилата за минимална работна заплата в държавите, които са приели такива, служат за защита на работника и поради самото им естество не следва да могат да бъдат дерогирани чрез споразумение между страните, в ущърб на работника.</P></ITEM><ITEM><P>За държавите членки, които са приели правила за минимална работна заплата, повелителният характер на тези правила следва косвено от практиката на Съда относно член 3 от Директива 96/71/ЕО, чиято цел е да осигури на командированите работници <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>спазването на ядро от задължителни правила за минимална закрила<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sähköalojen ammattiliitto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑396/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:86">EU:C:2015:86</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В съдебната практика се спори дали националните разпоредби, които транспонират това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>ядро за закрила<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, предназначено за командировани национални и чуждестранни работници, би трябвало да се конфигурират не само като повелителни по смисъла на член 8 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>, но и като същински <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>особени повелителни норми<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> по смисъла на член 9, параграф 1. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Piir</HT>, R. Safeguarding the posted worker. A private international law perspective. — European Labour Law Journal, 2019, 101—115, по-специално стр. 111 и 112.</P></NOTE> на приемащата държава членка.</P></ITEM><ITEM><P>Сред тези задължителни правила, приложими към определени условия на труд и заетост, са посочени именно размерите на минималната работна заплата.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следва да припомня обаче, че Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>универсален характер<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>, съгласно член 2 от него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>Всяко право, посочено в настоящия регламент, се прилага независимо от това дали е правото на държава членка<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>.</P></NOTE>, поради което разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани за целите на член 8, параграф 1, второ изречение, могат да бъдат тези на трета държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Във всички случаи в рамките на Съюза няма единна концепция за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>минимална заплата<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>, нито има задължение за въвеждане на такава заплата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>За минималната работна заплата в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>социална Европа<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> вж. Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, COM(2020) 682 окончателен, от <DATE ISO="20201028">28 октомври 2020 г.</DATE></P></NOTE>. В обхвата на Директива 96/71/ЕО липсата на единно определение е довела до замяната на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>минимални ставки на заплащане<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/> с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> в член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от посочената директива, изменена с Директива (ЕС) 2018/957<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20180628">28 юни 2018 година</DATE> за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2018">ОВ L 173, 2018 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>). Позовавам се на моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Унгария/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑620/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:392">EU:C:2020:392</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и на решение от <DATE ISO="20201208">8 декември 2020 г.</DATE> по същото дело (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1001">EU:C:2020:1001</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Следователно не може да се изключи възможността елементи или понятия, за които дадена държава обявява, че не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение между страните, като съставни части на посочената концепция, да могат да бъдат дерогирани в друга държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Запитващата юрисдикция не посочва кои елементи формират <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>минималната работна заплата<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> в румънския правен ред, нито кой според нея би бил терминът за сравнение в италианската и в германската правна система.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Нека повторя обаче, че дори когато е потвърдено, че правилата за минимална работна заплата в дадена държава членка не могат да бъдат дерогирани, те не се прилагат автоматично, тъй като е необходимо да се направи сравнение между нивото на защита, което те предоставят на работниците, и предоставяното ниво от равностойните норми на избраното право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Третият преюдициален въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Третият преюдициален въпрос не съвпада напълно в двете преюдициални запитвания:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>По дело C‑152/20 запитващата юрисдикция приема, че посочването в разглежданите договори на румънския Кодекс на труда е равностойно на избор на румънското право от страните. Тя пита дали член 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/> не допуска вътрешна правна уредба, съгласно която в индивидуалните трудови договори се включва <HT TYPE="ITALIC">задължително</HT> клауза за избор на румънското право.</P></ITEM><ITEM><P>По дело C‑218/20 при същата отправна точка въпросът се отнася до избора на право от страните, когато е <HT TYPE="ITALIC">ноторно</HT>, че работодателят определя едностранно съдържанието на индивидуалните трудови договори.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Въпреки различието във формулировката съдържанието по същество е общо за двата въпроса: може ли даден избор при описаните условия да се приеме за свободен по смисъла на член 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> (и следователно на член 8 от него).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>За да разгледам посочения аспект, ще анализирам: а) жизнеспособността най-общо на имплицитния избор на право в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> и б) може ли при обстоятелствата в случая да се приеме, че е имало такъв вид избор на право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Преди това трябва да подчертая, че от представената на Съда документация, изглежда, не може да се направи изводът, че работниците ищци са оспорили в действителност прилагането на румънския правен ред като избрано право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Както вече посочих, самата запитваща юрисдикция признава (в първия и втория преюдициален въпрос), че страните са избрали румънското право за приложимо към техните договори. При такава предпоставка спорът би се отнасял само до пределите на този избор по отношение на възнаграждението на работниците, чиято дейност се осъществява в Италия и в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>От актовете за преюдициално запитване може да се направи извод, че запитващата юрисдикция е тази, която поставя под съмнение избора на румънското право. И не го прави толкова поради правната несигурност, каквато поражда включената в договора формулировка, колкото поради съмненията дали става въпрос за <HT TYPE="ITALIC">реален</HT>, а не за <HT TYPE="ITALIC">наложен</HT> избор.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Имплицитен избор на право в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>В съответствие с Конвенцията от 1980 г. Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/> уеднаквява правилата (стълкновителните норми) относно определянето пред съдилищата на всяка държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>С изключение на Дания.</P></NOTE> на приложимото национално право към даден договор, когато е налице стълкновение на закони.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>По този начин Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/> конфигурира система, която предлага предвидимост по отношение на изхода от евентуален съдебен спор и правна сигурност по отношение на приложимото право. Освен това той улеснява в крайна сметка движението на съдебни решения между държавите членки с оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Съображение 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Крайъгълен камък на тази система е възможността страните, които сключват договора, да посочат (да изберат) приложимото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unamar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑184/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:663">EU:C:2013:663</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Член 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/> закрепва автономията на волята за избор на приложимо право като принципно правило за всички договори. Същевременно той установява приложимия към избора правен режим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Изборът се регламентира <HT TYPE="ITALIC">директно</HT> чрез материалноправни норми, какъвто е случаят по отношение на неговата форма, обхват и момент на извършване, в член 3, параграфи 1 и 2; или <HT TYPE="ITALIC">косвено</HT>, посочвайки в параграф 5 на същия член начина, по който се определя националния правен ред относно преценката за съществуването и действителността на съгласието за избор, ако те са спорни.</P></NOTE> за всички или за определени договорни правоотношения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Режимът се променя с оглед да се отразят особените характеристики на договорното правоотношение в член 5, параграф 2 (договори за превоз на пътници); член 6, параграф 2 (някои потребителски договори при определени обстоятелства); член 7, параграф 3 (определени договори за застраховка); и член 8, параграф 1 (индивидуални трудови договори).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Разпоредбата е щедра по отношение на формата на избора на право: той може да бъде както изричен, така и имплицитен. Последният трябва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. за сметка на това изискванията за форма на клаузата за избор в други правни актове: например в член 7 от Регламент (ЕС) № 1259/2010 на Съвета от <DATE ISO="20101220">20 декември 2010 година</DATE> относно осъществяването на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="343" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2010">ОВ L 343, 2010 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>); или в член 23 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от <DATE ISO="20160624">24 юни 2016 година</DATE> за изпълнение на засилено сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="183" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 183, 2016 г. стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Няма списък с критерии за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>установяване дали изборът на право е бил ясно определен от [условията на договора]<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Съображение 12 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>.</P></NOTE>. Освен избор на съд като индикация за избор на право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Пак там.</P></NOTE> Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/> не предвижда други елементи, които да сочат, че страните са искали да изберат имплицитно приложимия към техния договор правен ред.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Избор на право в настоящите два съдебни спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Клауза на индивидуален трудов договор, съгласно която той се <HT TYPE="ITALIC">допълва</HT> от разпоредбите на национална норма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>По настоящите дела договорът се допълва от румънския Кодекс на труда.</P></NOTE>, би могла по принцип да бъде показателна за избор на право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>При все това, както посочва Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Точка 20 и сл. от писменото ѝ становище.</P></NOTE>, такава клауза би могла да се тълкува и като изразяваща само волята за включване в договора на някои материалноправни разпоредби на даден правен ред, равностойна на всяка друга договорна клауза (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>включване чрез препращане<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Техниката <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>включване чрез препращане<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> предполага упражняване на автономията на волята <HT TYPE="ITALIC">по същество</HT> (а не <HT TYPE="ITALIC">за избор на приложимо право</HT>). Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/> я предвижда в съображение 13: страните могат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>да включат в техния договор позоваване на недържавен източник на право или международна конвенция<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Задължение на националния съд е да установи какво е било същинското намерение на страните във всеки конкретен случай. В рамките на тази задача считам, че клауза като съдържащата се в разглежданите договори не би била достатъчна, за да се направи изводът, че е имало <HT TYPE="ITALIC">ясен</HT> избор на право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Обстоятелството, че се препраща общо към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>кодекс<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>, а не към някои отделни разпоредби, не променя моето мнение; важна е тежестта или значението на изрично цитираните в договора правила в дадена правна система като цяло.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>В действителност, за да може тази клауза да се приеме като имплицитен израз на волята на страните да изберат уреждащия тяхното правоотношение правен ред, би било необходимо да се опре на други данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Както вече посочих, няма затворен списък на значими фактори за избор. Разбира се, тези фактори трябва да бъдат свързани с договора и с обстоятелствата, при които той се сключва и изпълнява. Например, освен посочения вече избор на съд, езика на договора (по-специално използването на специфичната за определен правен ред правна терминология); мястото на сключване и мястото на изпълнение на договорните задължения; съществуването на предишни договори между страните, за които е бил приложен конкретен правен ред; или (както е в случая с настоящите дела) използването на формуляр, който се свързва с конкретна правна система.</P></NOTE>. Още повече когато определени релевантни елементи на договора, като мястото на изпълнение на основните дейности, изглежда, сочат различен правен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Спорните индивидуални трудови договори отговарят на предварително определен формуляр, чието използване е предвидено с Наредба № 64/2003. Клаузата за (евентуален) избор на право е една от предопределените клаузи в този формуляр.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Няма разпоредба в Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>, която да не допуска възможността изборът на право да бъде предвиден в договор като условие, което не е индивидуално договорено, а е включено по подразбиране в един общ за съответния сектор образец<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. точки 103—106 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Съмненията, които могат да възникнат относно съществуването и действителността на съгласието за такъв вид клауза, трябва да се решават в съответствие с хипотетично приложимото право, а именно правото, което би се приложило, ако изборът е действителен: следователно същото право, което, изглежда, е било избрано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Член3, параграф 5, който препраща към член 10, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Отделен и естествено предшестващ въпрос е дали е действителна клауза за избор на право, чието включване в договора произтича от законово задължение или от едностранно решение на страна по договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Отговорът на този въпрос с оглед на Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/> изисква да се направи разграничение между двете хипотези.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Клауза, наложена ex lege</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция описва препращането към румънския Кодекс на труда в разглежданите договори като резултат от национална правна уредба, която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>включва <HT TYPE="ITALIC">задължително</HT> в индивидуалните трудови договори клауза за избор на румънския закон<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/> (дело C‑152/20).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>При това положение не би имало <HT TYPE="ITALIC">свободен избор</HT> на право от страните по договора по смисъла на член 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>. Подобен вид <HT TYPE="ITALIC">наложена</HT> от закона клауза е несъвместима с идеята за <HT TYPE="ITALIC">свобода на избора</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Изглежда обаче, че това не е единственото тълкуване на вътрешната норма. В своето становище румънското правителство твърди, че страните по индивидуалния трудов договор нямат <HT TYPE="ITALIC">задължението</HT> да изберат като приложимо румънското право. Само ако направят такъв свободно договорен избор, те трябва да спазват Наредба № 64/2003 и да сключат договора си в съответствие с приложения към нея формуляр.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Според посоченото тълкуване присъствието в договора (чрез формуляра) на клаузата, която предвижда субсидиарно прилагане на Кодекса на труда, било следствие от предварително направения свободен избор на страните, посочили румънския правен ред за уреждащ договорното им правоотношение. Същевременно то било доказателство за направения избор.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция, а не Съдът трябва да даде тълкуване на вътрешното право. Само ако надделее второто от посочените две тълкувания, клаузата би могла да се приеме като упражняване на автономията на волята на страните по смисъла на член 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Клауза, предопределена от работодателя</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Въпросът се очертава по друг начин, ако клаузата се включва в договора не поради законово задължение, а вследствие на решение на работодателя, за което се отнася по-специално третият преюдициален въпроса по дело C‑218/20.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Трудовите договори обикновено са предопределени от работодателя в стандартна форма. Включването в тях на клауза за избор в полза на държавата (и на съда), в която те се сключват, улеснява управлението на трудовите правоотношения и намалява разходите за правна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Свободата на избор — каквато по принцип имат двете страни — може да бъде упражнена, когато става въпрос за предопределена клауза в индивидуален трудов договор (който на свой ред може да включва клаузите на колективен трудов договор), чрез предоставяне на съгласие дори когато не е имало по същество предварително <HT TYPE="ITALIC">договаряне</HT> на неговото съдържание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Следователно споделям позицията на Комисията, която подчертава (т. 19 от писменото ѝ становище), че включването от работодателя в предварително изготвен типов трудов договор на клауза за избор на право е допустимо и не противоречи на изискването за действително съгласие по смисъла на член 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Прилагането на член 3 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> към индивидуалните трудови договори не може да се абстрахира от тази действителност. Освен в изключителни случаи, повечето работници фактически нямат власт да задължат работодателя да избере приложимото право към техните индивидуални договори. Следователно <HT TYPE="ITALIC">изборът</HT> на право от страна на работниците се изразява в <HT TYPE="ITALIC">приемането</HT> чрез тяхното съгласие на предопределеното от работодателя право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Същото се отнася и до относително успоредната област на потребителските договори, обхванати от член 6 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>. Съдът не е възразил по отношение на тези договори срещу действителността на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>предварително изготвена клауза за избор на приложимото право, която посочва правото на държавата членка по седалището на продавача или доставчика<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>, при условие че тя не е неравноправна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verein für Konsumenteninformation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:612">EU:C:2016:612</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) възпроизвежда в точка 67 заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по това дело (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑191/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:388">EU:C:2016:388</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Предопределената клауза се счита за неравноправна <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>при условие че текстът или контекстът ѝ имат някои специфични особености, които водят до съществена неравнопоставеност между правата и задълженията на страните<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Tribunalul Mureș (Окръжен съд Муреш, Румъния) да се отговори по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>1)</NO.P><TXT>Член 8 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080617">17 юни 2008 година</DATE> относно приложимото право към договорни задължения (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>Рим I<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>) следва да се тълкува в смисъл, че изборът на уреждащия индивидуалния трудов договор закон изключва другите закони, които при липса на избор биха били приложими съгласно параграфи 2, 3 или 4 от посочения член, при условие че избраният закон предлага на работника еднакво или по-високо ниво на защита от предоставяното му от разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение, на правото, което би било приложимо при липса на избор.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="18"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Правилата за минимална работна заплата в държавата, в която работникът обичайно полага труд, могат да бъдат определени по принцип като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което би било приложимо при липса на избор<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/>, по смисъла на член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент № 593/2008. Превесът на тези правила зависи от тяхното конфигуриране в референтния правен ред, което следва да бъде установено от запитващата юрисдикция.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Членове 3 и 8 от Регламент № 593/2008 следва да се тълкуват в смисъл, че изричният или имплицитният избор на приложимото право към индивидуален трудов договор трябва да бъде свободен за двете страни, което няма да е налице, ако дадена национална разпоредба задължава в договора да бъде включена клауза за избор на право. Посочените членове обаче не възпрепятстват възможността подобна клауза да бъде предвидена в договора по решение на работодателя, а работникът да даде съгласието си за това<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>