<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-07-202607C109202501880-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0188-25-202606353-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="10/08/2026 16:37:27" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="zRDG2DiEt2OxkMe7cYm2Ff3uwtki1cymyaaLZK8gFKNSap2S9MG01ZsK+YdNurfiBMvQN+lMWsrw66c3z3gNHYU2cxfG0UWu0I58+bQO9IjtK+aF5M+c1LsdsPWexvC3SAJLyFhsuWYeY5QUvvIEfSYV75+Kp4yyGvz4o2AfKNE=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="alexage" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0188" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2025" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="alexage" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 08-07-26 13:40:17" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="92a2a5078a294f33a6b46919b032acd5" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0188" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 9.7.2026 г. — Дело C-188/25</div>
      <div id="rId21" style="default">Štátny fond rozvoja bývania</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      9 юли 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13/ЕИО — Член 2, буква в) — Понятие „продавач или доставчик“ — Договори за кредит и за поръчителство — Национален фонд за жилищно подпомагане — Задача от обществен интерес — Предоставяни при преференциални условия кредити — Производство при връщане на дело за ново разглеждане вследствие на касационно обжалване — Задължение за съобразяване на правните преценки на висшестоящия съд — Принцип на предимство на правото на Съюза — Ограничаване във времето на действието на съдебното решение“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑188/25
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов, Словакия) с акт от 30 януари 2025 г., постъпил в Съда на 10 март 2025 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Štátny fond rozvoja bývania
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      GL,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      KL,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      SC,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-11" title="page-1">
      СЪДЪТ (първи състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, I. Ziemele (докладчик), A. Kumin, S. Gervasoni и M. Bošnjak, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      генерален адвокат: D. Spielmann,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Štátny fond rozvoja bývania, от M. Garaj, advokát,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за GL, KL, SC, от Z. Pitoňáková, advokátka,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за словашкото правителство, от E. V. Larišová, в качеството на представител,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от P. Kienapfel и R. Lindenthal, в качеството на представители, </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-23" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 1 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор, воден от Štátny fond rozvoja bývania (Държавен фонд за жилищно развитие, Словакия, наричан по-нататък „ŠFRB“) с GL, KL и SC във връзка с погасяването на остатъка по договор за жилищен кредит, развален предсрочно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 93/13</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно четиринадесето съображение от Директива 93/13:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-1">
      „като има предвид, че държавите членки са длъжни да следят, че [императивните законови или подзаконови разпоредби] не съдържат неравноправни клаузи, още повече защото настоящата директива се прилага и по отношение [на] търговска дейност в публично-правен контекст“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от Директива 93/13 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-2">
      „1. Настоящата директива има за цел да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно неравноправните клаузи в договори, сключвани между продавач или доставчик и потребител. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-2">
      2. Договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби, […] не са предмет на разпоредбите на настоящата директива“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 2, букви б) и в) от тази директива се предвижда следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-2">
      „По смисъла на настоящата директива:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-2">
      б) „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-2">
      в) „продавач или доставчик“ означава всяко физическо или юридическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на настоящата директива, участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Словашкото право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 52 от Zákon č. 40/1964 Zb. Občiansky zákonník (Закон 40/1964 — Граждански кодекс) от 26 февруари 1964 г. (čiastka 19/1964), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-2">
      „[…]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-2">
      2. Продавачът или доставчикът е лице, което при сключването и изпълнението на потребителски договор действа в рамките на своята търговска или друга стопанска дейност.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-2">
      3. Потребителят е лице, което при сключването и изпълнението на договор, сключен с продавач или доставчик, не действа в рамките на своята търговска или друга стопанска дейност“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 53, параграф 1 от посочения кодекс се предвижда следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-3">
      „Потребителските договори не съдържат разпоредби, създаващи в ущърб на потребителите значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по договора (наричана по-нататък „незаконосъобразна клауза“)“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 7 от Zákon č. 607/2003 Z. z. o Štátnom fonde rozvoja bývania (Закон № 607/2003 за Държавния фонд за жилищно развитие) от 6 ноември 2003 г. (čiastka 247/2003), в редакцията му, приложима към спора в главното производство:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-3">
      „Кандидатът за подпомагане […] е:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-3">
      a) физическо лице, което е гражданин на Словашката република, пребиваващ на територията на Словашката република […], или
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-3">
      b) юридическо лице, установено на територията на Словашката република“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 12, параграф 2 от този закон се предвижда следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-3">
      „В договор по-специално се посочват:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-3">
      a) данните на страните;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-3">
      b) целта, размерът, видът и начинът на привеждане в действие на отпусканото подпомагане;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-3">
      c) начинът на изпълнение на задълженията на страните;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-3">
      d) обезпеченията;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-3">
      e) начинът на изплащане на подпомагането […];
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-3">
      f) техническите условия на строителството и времето за извършването му;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-3">
      g) приложимите неустойки при неизпълнение на договорните клаузи; 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ŠFRB е публичноправно юридическо лице, чиято дейност се изразява в предоставяне на публично жилищно подпомагане, по-специално чрез отпускане на ипотечни кредити с преференциална лихва. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 13 декември 2006 г. ŠFRB сключва с GL и KL договор за кредит за сумата 33 193,92 евро, подлежаща на погасяване за 30 години, с цел придобиване на жилище. SC поръчителства за GL и KL.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 22 януари 2018 г., след като GL и KL спират да правят месечни погасителни вноски, ŠFRB разваля договора по отношение на кредитополучателите, а след това с писмо от 13 август 2018 г. — по отношение на SC.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 24 септември 2018 г. ŠFRB сезира Okresný súd Prešov (Районен съд Прешов, Словакия) с цел кредитополучателите и техният поръчител да бъдат осъдени да платят неиздължения остатък по кредита, а именно сумата 26 040,44 евро, ведно с лихвите, разноските и неустойките. След като искът е уважен, ответниците в главното производство обжалват въззивно решението пред Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов, Словакия), позовавайки се на защитата, която трябвало да им се признае по силата на Директива 93/13 в качеството им на потребител. След като въззивната жалба е отхвърлена с решение, с което са приложени разпоредбите от Zákon č. 513/1991 Zb. Obchodný zákonník (Закон № 513/1991 — Търговски кодекс) от 5 ноември 1991 г. (čiastka 98/1991), ответниците в главното производство подават касационна жалба до Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), който постановява, че разпоредбите от Директива 93/13 не са приложими към спора, тъй като ŠFRB не действало като продавач или доставчик. Считайки обаче, че договорното правоотношение между ŠFRB и ответниците в главното производство се урежда от разпоредбите от Гражданския кодекс, а не от Закон № 513/1991, последният съд отменя решението, постановено във въззивното производство, и връща делото за ново разглеждане на Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов), който е запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според нея ответниците в главното производство имат качеството на „потребители“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13, а предвид своите организационни и функционални характеристики ŠFRB може да се счете за действащ като „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, тъй като ŠFRB е създаден със закон, за да се приведе в действие жилищната политика на словашката държава, запитващата юрисдикция припомня, че съгласно практиката на Съда обстоятелството, че дейностите на публична организация са част от задача от обществен интерес с нестопанска цел, не е релевантно за квалифицирането като „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, не всички клаузи от договора, разглеждан в главното производство, отразявали императивни законови разпоредби по смисъла на член 1 от тази директива. Словашкият законодател действително очертал правната рамка, приложима за сключваните от ŠFRB договори, но последният оставал свободен да уточнява всяка от съдържащите се в тях клаузи, поради което договорите попадали в приложното поле на посочената директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, запитващата юрисдикция посочва, че според Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) словашкият законодател е изключил сключваните от ŠFRB договори от приложното поле на правната уредба на потребителските кредити, но тя същевременно подчертава, че прилагането на Директива 93/13 зависи от естеството на договора, по-специално от стандартизирания му характер, а не от правната му квалификация по националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, не можела да се изключи възможността сключваните от ŠFRB договори да съдържат неравноправни клаузи по смисъла на тази директива. Според запитващата юрисдикция с такъв характер са клаузите от разглеждания в главното производство договор, които уреждат развалянето му, неустойките и плащането, дори след развалянето на договора, на лихви в допълнение към лихвите за забава. Защитната цел, преследвана от посочената директива, обаче била особено важна при договори като разглеждания в главното производство, които са отражение на неравнопоставени отношения между съдоговорителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, запитващата юрисдикция подчертава, че по националното процесуално право тя е обвързана с правните преценки на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) в производството при връщане на делото за ново разглеждане. Според нея обаче тези преценки не са съвместими с разпоредбите от Директива 93/13.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно в този контекст Krajský súd v Prešove (Окръжен съд Прешов) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-71" title="page-5">
      „1. Трябва ли член 2, буква в) от Директива 93/13 […] да се тълкува в смисъл, че [ŠFRB], сключил договор с физически лица за предоставяне на жилищно подпомагане, следва да се квалифицира като „продавач или доставчик“ по смисъла на посочената разпоредба и че договорът попада в приложното поле на тази директива?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-72" title="page-5">
      2. При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че тази директива може да се приложи за договор за поръчителство, сключен между физическо лице и [ŠFRB], за да се обезпечи изпълнението на произтичащите от договор задължения, когато физическото лице не получава никаква престация от фонда и действа с цел, която няма връзка с неговата търговска, стопанска или професионална дейност?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-73" title="page-6">
      3. При утвърдителен отговор на първия въпрос, противоречи ли на правото на Европейския съюз обвързването на съда от долната инстанция, на който делото е върнато за по-нататъшно разглеждане, с правната преценка на съда от горната инстанция, ако според тази преценка [ŠFRB] не попада в приложното поле на Директива 93/13?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ŠFRB твърди, че преюдициалните въпроси са недопустими, тъй като, първо, тълкуването на член 2, буква в) от Директива 93/13 било ясно, поради което не пораждало никакво основателно съмнение. Така според ŠFRB съгласно това тълкуване публичноправна организация като предоставящата услуги не по пазарна логика, а единствено в определени от закона положения, не попада в обхвата на понятието „продавач или доставчик“ по тази разпоредба. Второ, договорното правоотношение, установено между самия него и ответниците в главното производство, се уреждало от императивни разпоредби от националното право, поради което съгласно член 1, параграф 2 от тази директива за клаузите от договора, сключен с тези ответници, нейните разпоредби не били приложими. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва обаче да се отбележи, че доводите, които ŠFRB изтъква, за да оспори допустимостта на преюдициалните въпроси, се отнасят за разглеждането на случая по същество, и по-специално, що се отнася до първия от тези доводи, за понятието „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13, за тълкуването на което понятие се отнася първият въпрос. Що се отнася до втория довод, изложен в точка 21 от настоящото решение, той се отнася за приложимостта на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 към клаузите от договора, разглеждан в главното производство. Ето защо с тези доводи не може да се постави под въпрос допустимостта на поставените въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, доколкото ŠFRB твърди, че съдържанието на клаузите от сключваните от него договори се определя от словашкия закон, поради което тези клаузи били изключени от приложното поле на Директива 93/13 по силата на член 1, параграф 2 от нея, трябва да се припомни, че макар съгласно тази разпоредба, когато съответните законови или подзаконови разпоредби са императивни, отразяващите ги договорни клаузи да са изключени от приложното поле на посочената директива, такова изключване не означава, че националният съд не може да преценява от гледна точка на тази директива валидността на други клаузи, които се съдържат в същия договор и не отразяват посочените разпоредби (решение от 27 октомври 2022 г., С. В. (Сграда — етажна собственост), C‑485/21, EU:C:2022:839, т. 31 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция обаче изрично отбелязва, че клаузите от договора в главното производство, които счита за неравноправни, не отразяват национални законови разпоредби по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като, макар законът да предвижда включването им в сключваните от ŠFRB договори, последният остава свободен да уточнява точното им съдържание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това — при условие че запитващата юрисдикция извърши съответната проверка — сами по себе си такива клаузи не са изключени от приложното поле от Директива 93/13, както следва от цитираната съдебна практика в точка 23 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всички положения трябва да се припомни, че на национална юрисдикция изобщо не е забранено да постави на Съда преюдициален въпрос, чийто отговор според страните в главното производство не оставя място за никакво разумно съмнение (решение от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 64 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, дори да се допусне, че отговорът на поставения въпрос не оставя място за никакво разумно съмнение, този въпрос все пак не става недопустим (решение от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 65).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение преюдициалните въпроси са допустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква в) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че публична организация, която е създадена със закон, за да упражнява дейност с нестопанска цел по жилищно подпомагане, изразяваща се по-специално в отпускане на ипотечни кредити на физически лица при преференциални условия, е „продавач или доставчик“ по смисъла на тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, съгласно текста на посочената разпоредба продавач или доставчик означава „всяко физическо или юридическо лице, което […] участва поради интереси, които са свързани със занятието, стопанската дейност или професията му, независимо дали в публичноправен или частноправен контекст“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Употребата на местоимението „всяко“ ясно показва, че всяко физическо или юридическо лице трябва да се счита за „продавач или доставчик“ по смисъла на Директива 93/13, щом упражнява дейност по занятие, стопанска или професионална дейност (решение от 17 май 2018 г., Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen, C‑147/16, EU:C:2018:320, т. 49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същата разпоредба се отнася за всяка дейност по занятие, стопанска или професионална дейност, „независимо дали в публичноправен или частноправен контекст“. Затова, както гласи четиринадесето съображение, тази директива се прилага и по отношение на търговската дейност в публичноправен контекст (решение от 17 май 2018 г., Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen, C‑147/16, EU:C:2018:320, т. 50).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение волята на законодателя на Съюза е била да утвърди широко разбиране за понятието „продавач или доставчик“, така че всяко физическо или юридическо лице трябва да се смята за обхванато от него, щом упражнява дейност по занятие, стопанска или професионална дейност, включително при изпълнение на задачите с обществен характер и в общ интерес (решение от 27 октомври 2022 г., С. В. (Сграда — етажна собственост), C‑485/21, EU:C:2022:839, т. 28 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно член 2, буква в) от Директива 93/13 не изключва от приложното ѝ поле нито субектите, които изпълняват задача в общ интерес, нито ползващите се с публичноправен статут. Също така, тъй като задачите с обществен характер и в общ интерес често се изпълняват с нестопанска цел, за определението на понятието „продавач или доставчик“ по смисъла на посочената разпоредба е ирелевантно дали организацията е със стопанска, или нестопанска цел (решение от 17 май 2018 г., Karel de Grote — Hogeschool Katholieke Hogeschool Antwerpen, C‑147/16, EU:C:2018:320, т. 51).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, широкото разбиране на това понятие е обосновано предвид преследваната с Директива 93/13 цел да се предостави защита на всички физически лица, намиращи се в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика (вж. в този смисъл решения от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, C‑590/17, EU:C:2019:232, т. 42 и цитираната съдебна практика, и от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие „потребител“), C‑570/21, EU:C:2023:456, т. 37 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, понятието „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 е функционално понятие, предполагащо преценка дали договорното правоотношение попада сред дейностите, които лицето извършва по занятие (решение от 21 март 2019 г., Pouvin и Dijoux, C‑590/17, EU:C:2019:232, т. 36 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай съгласно акта за преюдициално запитване ŠFRB е създаден с цел привеждане в действие на жилищната политика на словашката държава, по-специално чрез отпускане на ипотечни кредити при преференциални условия. Запитващата юрисдикция освен това подчертава, че сумите от погасяванията на тези кредити, включително плащането на лихви, се реинвестират в отпускане на нови кредити и позволяват да се покриват разходите за функциониране на ŠFRB.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно — при условие че запитващата юрисдикция извърши съответните проверки — се оказва, че сключваните от ŠFRB договори за кредит попадат сред дейностите по финансиране на сделки за придобиване на недвижими имоти, които тази организация извършва по занятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В писменото си становище ŠFRB обаче подчертава, че прилаганият от него механизъм за подпомагане при придобиване на недвижими имоти не отговаря на никаква пазарна логика и че той действа като организация, натоварена със задача от общ икономически интерес, а именно да се подкрепя социалното жилищно настаняване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Словашкото правителство освен това посочва в писменото си становище, че ŠFRB подбира получателите на кредити, прилагайки наложени му от закона критерии за допустимост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче бе припомнено в точка 34 от настоящото решение, понятието „продавач или доставчик“, на което е дадено определение в член 2, буква в) от Директива 93/13, не изключва субектите, които изпълняват задача в общ интерес, нито пък ползващите се с публичноправен статут. Обстоятелството, че ŠFRB действа с нестопанска цел, без каквито и да било меркантилни съображения, също е ирелевантно за квалифицирането му като „продавач или доставчик“ по смисъла на тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Такова обстоятелство всъщност не може само по себе си да лиши физическите лица, с които ŠFRB сключва договори за ипотечен кредит, от признатата им с Директива 93/13 защита, тъй като в противен случай би се подкопала целта, преследвана с тази директива, стремежът с която е да се предостави защита на всички физически лица, намиращи се в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика (вж. в този смисъл решение от 8 юни 2023 г., YYY. (Понятие „потребител“), C‑570/21, EU:C:2023:456, т. 37 и цитираната съдебна практика). Физическите лица, които договарят ипотечни кредити с ŠFRB, всъщност се намират в положение на по-слаба страна спрямо тази организация, чиято дейност по занятие, стопанска или професионална дейност се изразява именно в отпускане на финансирания с цел придобиване на недвижими имоти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 2, буква в) от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че публична организация, която е създадена със закон, за да упражнява дейност с нестопанска цел по жилищно подпомагане, изразяваща се по-специално в отпускане на ипотечни кредити на физически лица при преференциални условия, е „продавач или доставчик“ по смисъла на тази разпоредба, доколкото сключваните от нея с тези лица договори за кредити се вписват в рамките на нейната дейност по занятие, стопанска или професионална дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид отговора, даден на първия въпрос, на втория въпрос не следва да се отговаря.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От акта за преюдициално запитване е видно, че според запитващата юрисдикция правните преценки на Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) при квалифицирането на ŠFRB с оглед на понятието „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 противоречат на тази разпоредба, така както я тълкува Съдът. Тъй като при връщане на делото от този висшестоящ съд за новото му разглеждане била обвързана с въпросните преценки, запитващата юрисдикция се пита по същество дали може да се отклони от тях, за да се съобрази с тълкуването на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение трябва да се приеме, че с третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, обвързан по силата на норма или практика от националното право с правните преценки по върнато му за ново разглеждане дело, направени от висшестоящ национален съд, да се отклони от тези преценки, когато според него те не съответстват на тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, дадено от Съда на основание член 267 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се припомни, че принципът на предимство на правото на Съюза утвърждава върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки. Този принцип съответно задължава всички институции на държавите членки, а следователно и техните юрисдикции, да осигурят пълното действие на различните норми на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези различни норми на територията на посочените държави (решение от 11 януари 2024 г., Global Ink Trade, C-537/22, EU:C:2024:6, т. 23 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се гарантира ефективността на всички разпоредби от правото на Съюза, този принцип задължава по-специално националните юрисдикции във възможно най-голяма степен да тълкуват вътрешното си право по начин, съответстващ на правото на Съюза (решение от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 26 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо Съдът е постановил, че задължението за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянна съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на вътрешното им право, което е несъвместимо с целите на дадена директива, и по собствена инициатива да не прилагат каквото и да било възприето от висшестояща юрисдикция тълкуване, задължително за тях по силата на посоченото право, ако това тълкуване не е съвместимо с посочената директива (решение от 30 април 2025 г., AxFina Hungary (По-нататъшно изпълняване на договор), C‑630/23, EU:C:2025:302, т. 88 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно национална юрисдикция няма основание да счита, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза, единствено поради трайното тълкуване на тази разпоредба в несъвместим с това право смисъл (решение от 30 април 2025 г., AxFina Hungary (По-нататъшно изпълняване на договор), C‑630/23, EU:C:2025:302, т. 89 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това трябва да се припомни, че по принцип правото на Съюза допуска национална правна уредба или практика, в която се предвижда, че низшестоящ съд на държава членка е обвързан с акт на висшестоящ съд на същата държава членка, предвид компетентността, с която държавите членки разполагат в организацията на правораздаването (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., RS (Действие на решенията на конституционен съд), C‑430/21, EU:C:2022:99, т. 45).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Националният съд, който е упражнил предоставеното му с член 267 ДФЕС правомощие, обаче е обвързан при решаването на спора в главното производство от даденото от Съда тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза и следователно при необходимост трябва да се отклони от преценките на висшестоящ национален съд, ако предвид даденото от Съда тълкуване счита, че последните не са в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение националната норма, задължаваща го да се съобразява с актовете на този висшестоящ съд (решение от 11 януари 2024 г., Global Ink Trade, C‑537/22, EU:C:2024:6, т. 24 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай обстоятелството, че националният съд, произнасящ се в производство след връщане на дело за ново разглеждане, трябва да се съобрази с правните преценки, направени от висшестоящ национален съд по делото, за което се отнася това производство, не може да постави под въпрос задължението на първия съд да се отклони от въпросните преценки, ако те противоречат на правото на Съюза, като при необходимост остави без приложение националната норма, задължаваща го да се съобразява с актовете на този висшестоящ съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, предвид принципа на предимство и последиците, произтичащи от преюдициалните съдебни решения, постановявани по силата на член 267 ДФЕС, националният съд не може да бъде задължаван от своето право или национална практика да се придържа към правните преценки, дадени от национален съд от горна инстанция, отказал да квалифицира като „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 организация, която отговаря на критерия, припомнен в точка 36 от настоящото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това на третия въпрос следва да се отговори, че принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, обвързан по силата на норма или практика от националното право с правните преценки по върнато му за ново разглеждане дело, направени от висшестоящ национален съд, да се отклони от тези преценки, когато според него те не съответстват на тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, дадено от Съда на основание член 267 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По ограничаването във времето на действието на настоящото решение </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако Съдът стигне до извода, че организация като ŠFRB може да бъде квалифицирана като „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13, ŠFRB и словашкото правителство искат от Съда да ограничи действието на настоящото решение във времето до текущите производства, по които няма окончателно произнасяне преди постановяването му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Те подчертават, от една страна, че ŠFRB е действало добросъвестно в съответствие с актовете, постановени от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) от 2019 г. насам, и от друга страна, че неограничаваното на действието на настоящото решение във времето ще породи финансови последици, подкопаващи дейностите на ŠFRB.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според постоянната съдебна практика с тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, се уточняват и изясняват значението и обхватът на тази норма, така както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на своето влизане в сила. Единствено по изключение, въз основа на общия принцип на правна сигурност, присъщ за правния ред на Съюза, Съдът може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позове на изтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно установени правоотношения. За да може да бъде наложено подобно ограничение, е необходимо да бъдат изпълнени два основни критерия, а именно добросъвестност на заинтересованите среди и риск от тежки смущения, като тези критерии са кумулативни (решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 132 и 136 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо Съдът е прибягвал до това разрешение само при точно определени обстоятелства, по-специално когато съществува риск от тежки икономически последици, дължащи се преди всичко на големия брой правоотношения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато се оказва, че частноправните субекти и националните органи са били подтикнати да възприемат поведение, което не съответства на правото на Съюза, поради обективна и значителна несигурност за обхвата на разпоредбите от правото на Съюза, за която несигурност евентуално е допринесло самото поведение, възприето от други държави членки или от Европейската комисия (решение от 22 септември 2016 г., Microsoft Mobile Sales International и др., C‑110/15, EU:C:2016:717, т. 61 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до критерия, свързан с наличието на риск от тежки икономически последици, следва да се припомни, че държавата членка, която иска ограничаване във времето на действието на постановено по преюдициално запитване решение, трябва да представи пред Съда данни в цифрово изражение, доказващи риска от такива последици (решение от 20 декември 2017 г., Erzeugerorganisation Tiefkühlgemüse, C‑516/16, EU:C:2017:1011, т. 91 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания случай в писменото си становище словашкото правителство действително представя данните за броя на отпуснатите от ŠFRB ипотечни кредити и съответния финансов обем.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нито това правителство, нито впрочем ŠFRB обаче уточняват правните и финансовите последици, които би имало квалифицирането на тази организация като „продавач или доставчик“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13, за сключените от ŠFRB договори. В това отношение следва да се припомни, че прилагане на посочената директива към тези договори, което би довело до установяване на неравноправността на някои от техните клаузи, не означава непременно нищожност на договорите изцяло, тъй като изпълнението им трябва да продължи без клаузите, които биха били счетени за неравноправни, доколкото съгласно нормите от вътрешното право съществува правна възможност за такова по-нататъшно изпълняване на същите договори (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Bank BPH, C‑19/20, EU:C:2021:341, т. 66 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение се налага изводът, че критерият, свързан с риска от тежки последици, не е изпълнен, поради което не е необходимо да се проверява дали е изпълнен критерият, свързан с добросъвестността на заинтересованите среди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно действието на настоящото решение не трябва да се ограничава във времето.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно трябва да се припомни важността, която има принципът на силата на пресъдено нещо както в правовия ред на Съюза, така и в националните правни системи. Всъщност, за да се гарантират както стабилността на правото и на правоотношенията, така и доброто правораздаване, е важно съдебните актове, които са станали окончателни след изчерпването на наличните способи за защита или след изтичането на предвидените за тези способи срокове, да не могат повече да бъдат оспорвани (вж. решения от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 38, и от 9 април 2024 г., Profi Credit Polska (Ново разглеждане на дело, приключило с влязъл в сила съдебен акт), C‑582/21, EU:C:2024:282, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо правото на Съюза не задължава националния съд да остави без приложение вътрешни процесуални правила, осигуряващи силата на пресъдено нещо на съдебен акт, дори ако това позволява да се поправи вътрешно положение, което е несъвместимо с това право. Следователно правото на Съюза не изисква от национален съдебен орган по принцип да преразглежда своя акт, ползващ се със силата на пресъдено нещо, за да вземе предвид тълкуването на релевантна разпоредба от това право, възприето от Съда. Същевременно, ако приложимите вътрешни процесуални правила предоставят на националния съд възможност при определени условия да преразгледа акт, който се ползва със силата на пресъдено нещо, за да приведе положението в съответствие с националното право, съгласно принципите на равностойност и на ефективност на тази възможност трябва да се даде предимство, ако тези условия са налице, с цел да бъде възстановено съответствието на разглежданото положение в главното производство с нормите от правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2014 г., Impresa Pizzarotti, C‑213/13, EU:C:2014:2067, т. 59—62, и от 9 април 2024 г., Profi Credit Polska (Ново разглеждане на дело, приключило с влязъл в сила съдебен акт), C‑582/21, EU:C:2024:282, т. 38 и 42).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-129" title="page-14">
      Поради изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2, буква в) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-131" title="page-15">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-132" title="page-15">
      публична организация, която е създадена със закон, за да упражнява дейност с нестопанска цел по жилищно подпомагане, изразяваща се по-специално в отпускане на ипотечни кредити на физически лица при преференциални условия, е „продавач или доставчик“ по смисъла на тази разпоредба, доколкото сключваните от нея с тези лица договори за кредити се вписват в рамките на нейната дейност по занятие, стопанска или професионална дейност.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че задължава национален съд, обвързан по силата на норма или практика от националното право с правните преценки по върнато му за ново разглеждане дело, направени от висшестоящ национален съд, да се отклони от тези преценки, когато според него те не съответстват на тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, дадено от Съда на основание член 267 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-134" title="page-1">
      
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-135" title="page-15">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: словашки.</p>
</body>
</html>
