Opinion of the Advocate-General
1. С настоящото преюдициално запитване Augstākā tiesa, Върховният съд на Република Латвия, поставя на Съда три преюдициални въпроса относно тълкуването на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити(2), и по-специално на точка 7 от приложение I към нея.
2. Тази директива, преработена неотдавна посредством Директива 2014/49/ЕС(3), която предвижда и прогресивната ѝ отмяна(4), осигурява минимално хармонизирано ниво на защита на банковите депозити в случай на неналичност на депозитите поради криза в кредитната институция. В рамките на тази правна уредба точка 7 от приложение I към Директива 94/19 предвижда възможността държавите членки да изключват от гаранция депозитите на, inter alia, директори и ръководители на въпросната кредитна институция.
3. Преюдициалните въпроси по настоящото дело възникват във връзка със спор между г‑н Andrejs Surmačs и Finanšu un kapitāla tirgus komisija (комисия за финансовите и капиталовите пазари, наричана по-нататък „FKTK“) по отношение на решение на тази комисия да изключи от гаранция депозитите на г‑н Surmačs, който заема длъжността заместник-председател на латвийска банка, изпаднала в несъстоятелност. По същество преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на горепосочените понятия „директор“ и „ръководител“. Въпреки че новата нормативна уредба, част от която е и Директива 2014/49, вече не предвижда възможността държавите членки да изключват такива категории субекти от гаранция на депозитите, тълкуването на тези понятия има системно значение, тъй като нормативната уредба за гарантиране на банковите депозити вече е част от единния корпус от правни норми за финансовите услуги (Единния наръчник) и представлява един от елементите на Европейския банков съюз(5) .
I – Правна уредба
А – Правото на Съюза
4. От първо и второ съображение от Директива 94/19 става ясно, че с въвеждането на схеми за гарантиране на банковите депозити във всички държави членки и с хармонизирането на приложимите гаранции за минимална сума Директивата има за цел хармоничното развитие на дейностите на кредитните институции в целия Съюз чрез премахването на всички ограничения върху правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, като същевременно се повишава стабилността на банковата система и защитата на вложителите(6) .
5. За тази цел член 3 от Директива 94/19 предвижда, че всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече схеми за гарантиране на депозити. Съгласно член 7, параграф 1 и 1а от същата директива държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 000 EUR, в случай че депозитите са неналични(7) .
6. Схемата за гарантиране на депозитите, въведена с Директива 94/19, предвижда някои изключения. Това е видно от шестнадесето съображение, в което, от една страна, се посочва, че минималното гаранционно ниво, предписано в Директивата, не трябва да оставя твърде голяма част от депозитите без защита, а от друга страна, се уточнява, че въпреки това не би било уместно да се налага ниво на защита, което в определени случаи би могло да насърчи неразумното управление на кредитни институции.
7. Освен това съгласно осемнадесето съображение от същата директива „държава членка трябва да е в състояние да изключва определени категории специално изброени депозити или вложители, ако не смята че те се нуждаят от специална защита, от гаранциите, предлагани от схемите за гарантиране на депозити“.
8. С оглед на това, от една страна, съгласно член 2 от Директива 94/19 схемите за гарантиране изключват от плащане определени видове депозити(8), и от друга страна, член 7, параграф 2 от същата директива дава възможност на държавите членки да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция.
9. Списъкът на изключенията съгласно член 7, параграф 2 от Директива 94/19 е посочен в приложение I към нея. Съгласно точка 7 от това приложение I от схемите за гарантиране могат да бъда изключени „[д]епозити на самите директори, ръководители, лично отговорни членове на кредитна институция, притежатели на най-малко 5 % от капитала на кредитната институция, лица отговорни за провеждането на предвидените от закона одити на счетоводните документи на кредитната институция и вложители с подобен статус в други дружества от същата група“.
10. В член 3, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО(9) се посочват следните определения:
„7) „ръководен орган“ означава орган или органи, назначени в съответствие с националното право, които разполагат с правомощия да определят стратегията, целите и цялостната насока на институцията и които упражняват контрол и наблюдение над вземането на решения на управленско ниво, и включват и лицата, които осъществяват действителното управление на дейността на институцията;
8) „контролна функция на ръководния орган“ означава функцията на ръководния орган за осъществяването на контрол и наблюдение по отношение на вземането на решения на управленско ниво;
9) „висше ръководство“ означава физическите лица, които упражняват изпълнителни функции в дадена институция и които отговарят и се отчитат пред ръководния орган във връзка с текущото управление на институцията;
[…]“.
11. В дял I, параграф 2 от Насоките за оценка на пригодността на членовете на управителния орган и лицата, заемащи ключови позиции, изготвени от Европейския банков орган(10) съгласно член 16 от Регламент 1093/2010/ЕС(11) (наричани по-нататък „Насоки на Европейския банков орган“) се посочват следните определения:
„а. „управителен орган“ означава ръководният орган (или органи) на кредитна институция, който изпълнява управленските и надзорните функции, взема решения от последна инстанция и е упълномощен да определя стратегията, целите и цялостната политика на кредитната институция;
б. „надзорна функция на управителния орган“ означава действията на управителния орган, изпълняващ своята надзорна функция за наблюдение вземането на решения;
в. „член“ означава предложен или избран член на управителния орган;
г. „лица, заемащи ключови позиции“ са онези членове на персонала, чиито длъжности им дават право да имат значително влияние при управление на кредитната институция, но които не са членове на управителния орган. Лицата, заемащи ключови позиции могат да бъдат ръководители на значими бизнес линии, клонове в ЕИП, дъщерни предприятия в трети държави, лица, заемащи длъжности, свързани със спомагателни дейности и вътрешен контрол“.
Б – Националното право
12. Схемата за гарантиране на депозити в Латвия е регламентирана с Noguldījumu garantiju likumu (Закон за гарантиране на депозитите), който транспонира Директива 94/19 в латвийската правна уредба.
13. Член 3, параграф 1 от този закон предвижда, че размерът на гарантираната компенсация в депозитна институция възлиза на стойността на гарантирания депозит, но не повече от 100 000 EUR.
14. В член 17 от същия закон са изброени изключенията за плащане на гарантираната компенсация. Съгласно параграф 4 от този член, в редакцията му в сила от 19 юни 2009 г., гарантираната компенсация не се изплаща за „депозити, открити от акционери със значително участие в капитала на дадена депозитна институция, от членове на надзорния съвет и на управителния съвет или от техния председател, от директора на службата за вътрешен одит, одитора на дружеството, както и от други служители на депозитната институция, които осъществяват планирането, управлението и контрола на дейността ѝ и отговарят за нея“.
II – Фактическа обстановка, национално производство и преюдициални въпроси
15. Настоящото преюдициално запитване е свързано със спор, възникнал след изпадането в несъстоятелност на латвийската банка Latvijas Krājbanka. С решение от 21 ноември 2011 г. FKTK обявява преустановяването на предоставянето на финансови услуги от Latvijas Krājbanka, както и освобождаването на членовете на надзорния и на управителния ѝ съвет.
16. По това време г‑н Andrejs Surmačs, жалбоподател пред запитващата юрисдикция, заема в посочената банка длъжността заместник-председател с компетентност по международноправни и финансовоправни въпроси. С оглед на това с решение от 5 януари 2012 г., в приложение на член 17, параграф 4 от латвийския закон за гарантиране на депозити, FKTK отказва изплащането на гарантирана компенсация на г‑н Surmačs, тъй като е бил служител в депозитната институция, отговорен за планирането, управлението и контрола на дейността ѝ.
17. Г‑н Surmačs обжалва решението на FKTK пред Administratīvā apgabaltiesa (окръжен административен съд), като изтъква, че заеманата от него длъжност е в действителност само почетна длъжност без правомощия за вземане на решения по каквито и да било въпроси, и поради това отправя искане към този съд да разпореди на FKTK да го признае за субект с право на гарантирана компенсация.
18. С решение от 24 януари 2013 г. Administratīvā apgabaltiesa отхвърля жалбата на г‑н Surmačs. Този съд приема, на първо място, че предвид значението на наименованието на поста „заместник-председател“ на латвийски език, лице, което заема тази длъжност, следва да се счита за служител с ръководни функции. В конкретния случай за това свидетелства обстоятелството, че г‑н Surmačs е пряко подчинен на най-висшата ръководна длъжност на кредитния институт, председателя на Управителния съвет. На второ място, Administratīvā apgabaltiesa посочва, че в класификацията на професиите, съдържаща се в каталога на длъжностите, длъжността на г‑н Surmačs е включена в категорията „Изпълнителни директори и ръководители на дружества“, чиито основни задължения включват определянето и установяването на основните насоки за дейността на дружеството, както и планирането, управлението и координацията на тази дейност. На трето място, посочената юрисдикция отбелязва, че от описанието на отговорностите, посочени в длъжностната характеристика на г‑н Surmačs, може да се направи изводът, че възложените му задължения са включвали управлението и структурирането на дейността на кредитната институция във връзка с международните ѝ операции, както и с други нейни важни финансови операции(12) . Поради тези причини, въпреки че заеманата от Surmačs длъжност не е част от длъжностите с правомощия да подписват документи, Administratīvā apgabaltiesa все пак счита за безспорен факт това, че съгласно предоставените за тази длъжност правомощия той има възможност да оказва влияние върху дейността на кредитната институция.
19. Г‑н Surmačs подава пред запитващата юрисдикция касационна жалба срещу решението на Administratīvā apgabaltiesa, като изтъква, че първоинстанционният съд не е разгледал по същество съдържанието на задълженията и отговорностите на длъжността му и че е приложил латвийския закон, без да вземе предвид Директива 94/19, по-специално точка 7 от приложение I към нея. Запитващата юрисдикция счита, че във връзка с тази жалба възникват някои съмнения относно тълкуването на Директива 94/19.
20. Посочената юрисдикция си задава въпроса, на първо място, дали списъкът на свързаните с институцията лица, на които може да бъде отказано изплащането на гарантираната компенсация съгласно точка 7 от приложение I към Директива 94/19, трябва да се счита за изчерпателен.
21. На второ място, запитващата юрисдикция си задава въпроса дали предвиденото в точка 7 от приложение I към Директива 94/19 изключението от изплащане на гарантирана компенсация е допустимо само по отношение на тези лица, които отговарят за дейността на кредитната институция като цяло, или е допустимо и по отношение на тези, чиято отговорност е ограничена до определена функция или част от дейността на депозитната институция. Във втория случай според запитващата юрисдикция би било необходимо да се изясни дали трябва да се има предвид съдържанието на тази част от дейността на дружеството или функцията на лицето в смисъл, че предвид смисъла и целта на разглежданата разпоредба изплащането на гарантираната компенсация може да бъде отказано само на лицата, чиито действия могат окажат съществено влияние върху резултатите от дейността на кредитната институция, и следователно да способстват за или да доведат до неналичност на депозитите.
22. На трето място, според запитващата юрисдикция е от основно значение да се изясни дали за целите на прилагането на изключението по отношение на субектите, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, е необходимо служителят да има пълна отговорност за възложената му дейност, или е достатъчно само да има възможност да оказва влияние в по-голяма или по-малка степен върху насоките за тази дейност. Във втория случай е необходимо да се определят критериите, въз основа на които може да се установи, че упражняваното от определен служител влияние върху дейността на кредитната институция е достатъчно значително, за да може този служител да се счита за „ръководител“ по смисъла на тази разпоредба, както и дали за тази цел са от значение единствено задълженията и правата за заеманата от служителя длъжност, както те са описани в длъжностната характеристика, или с оглед на всички обстоятелства по случая може също така да е от значение ефективното влияние, включително неформално, упражнявано от страна на въпросния служител върху кредитната институция.
23. Предвид тези съображения запитващата юрисдикция решава да спре главното производство и да постави на Съда следните три преюдициални въпроса:
„1) Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в нея изброяване на лица, които трябва да се считат за свързани със съответната кредитна институция и на които трябва да се откаже правото на гарантирана компенсация, е изчерпателно?
2) Може ли да се приеме за ръководител на кредитна институция или за друго от лицата, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, лице, което съгласно длъжностната характеристика за неговата длъжност има правото да планира, координира и контролира част от дейността на кредитната институция или изпълнението на функция, но не дейността на кредитната институция като цяло, и което не разполага с възможността да дава разпореждания или да взема обвързващи решения спрямо други лица? Трябва ли да се вземе предвид обхватът на посочената част от дейността на кредитната институция или на конкретната функция?
3) Следва ли точка 7 от приложение I към Директива 94/19 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже изплащане на гарантираната компенсация на лице, което, съобразно с правата и задълженията, посочени в длъжностната характеристика за неговата длъжност, не може да се счита за ръководител, но фактически има значително влияние върху решенията на ръководителите на кредитната институция или на лично отговорните за тази институция лица? В този контекст, от значение ли е влиянието, което има само неформален характер и произтича от авторитета, компетентността или познанията на лицето във връзка с дейността на кредитната институция?“.
III – Производство пред Съда
24. Определението за преюдициално запитване постъпва в Съда на 18 март 2014 г. Писмени становища са представени от г‑н Surmačs, от латвийското правителство и от Комисията.
IV – Правен анализ
А – По първия преюдициален въпрос
25. С първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали списъкът в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, в който се посочват някои категории вложители, които държавите членки могат да изключат от гаранция на депозитите в случай на неналичност на депозитите, е изчерпателен, или държавите членки могат да разширят приложното поле на това изключване и по отношение на други субекти, които не са включени в този списък.
26. Считам, че са налице различни обстоятелства в подкрепа на стеснително тълкуване по отношение на списъка на вложители в точка 7 от приложение I към Директива 94/19.
27. На първо място, следва да се отбележи, както изрично следва от обяснителния меморандум към предложението за директива на Комисията, въз основа на което впоследствие е приета Директива 94/19, „посоченият в приложение I списък е изчерпателен и че държавите членки могат да изключат от гаранция единствено посочените в него институции и лица, а изключването на други субекти ще бъде в противоречие с директивата(13) “[неофициален превод].
28. На второ място, член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и приложение I към нея, към което тази разпоредба препраща, трябва да се тълкуват в контекста на осемнадесето съображение от същата директива, посочено в точка 7 от настоящото заключение, което несъмнено се отнася до изключенията, предвидени в посочената разпоредба. От това съображение става ясно, че държавите членки могат да изключат от гаранциите, предлагани от схемите за гарантиране на депозити, определени категории специално изброени депозити или вложители.
29. Това съображение не посочва изрично, че списъкът на депозити и вложители в приложение I към Директива 94/19 е изчерпателен. Все пак от обстоятелството, че последните трябва да бъдат „специално изброени“, следва да се заключи, че ако изберат да изключват определени категории депозити или вложители от прилагането на тези гаранции, държавите членки следва да посочат в националната си правна уредба изчерпателно категориите депозити и вложители, за които се прилага изключването(14) . Обстоятелството, че е предвидена задължителна изчерпателност на списъка на изключенията в националната правна уредба за транспониране на Директива 94/19, според мен също ясно подкрепя тълкуване в смисъл, че държавите членки не могат да се отклонят от видовете депозити и вложители, за които самата директива предвижда възможността за изключване от гаранциите, и не могат да разширят субективния обхват на това изключване.
30. На трето място, трябва да се отбележи, че както вече беше посочено, Директива 94/19 предвижда създаването в държавите членки на една или повече схеми за гарантиране на депозити с две цели — премахването на всички ограничения върху правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и защитата на вложителите и гарантирането на стабилността на банковата система.
31. С член 7, параграф 2 от Директива 94/19 на държавите членки се дава правото да предвидят определени вложители или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на по-ниско ниво, като тези изключения са изброени в приложение I към същата директива. Тази разпоредба представлява дерогация от създаването на схеми за гарантиране на депозити, предвидено в Директива 94/19. За разлика от член 2 от тази директива, който предвижда задължително изключване от плащане в определени случаи, в член 7, параграф 2 от Директива 94/19 на държавите членки се оставя да изберат дали да предвидят изключване от гаранция по отношение на посочените в приложение I вложители, или не.
32. Съгласно критерий за тълкуване, прилаган многократно в постоянната практика на Съда, освобождавания, дерогации и изключения от принцип или правило с общо действие, предвидени в правната уредба на Съюза, се тълкуват стриктно(15) .
33. В приложение на този критерий за тълкуване разпоредбата, с която се дава право на държавите членки да предвиждат изключване от схемите за гарантиране на депозити или гарантиране на депозити на по-ниско ниво, трябва да се тълкува стриктно, тъй като представлява дерогация от предвиденото в същата директива създаване на схеми за гарантиране на депозити.
34. Според мен от горепосочените съображения следва, че списъкът на вложителите, посочени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки не могат да разширяват приложното поле на дерогацията от схемите за гарантиране на депозити с добавянето на субекти, които не са включени в посочените там категории вложители.
35. Въпреки това, както ще стане по-ясно при анализа на втория и третия преюдициален въпрос, понятията в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, и по-конкретно понятията „директор“ и „ръководител“, до които се отнася делото пред запитващата юрисдикция, са понятия на правото на Съюза, които трябва да се разглеждат от функционална гледна точка. Следователно те трябва да бъдат съгласувани с понятията, използвани в националното право на всяка държава членка и в търговската практика. В този смисъл изключването от гаранции може да се прилага по отношение на лица, заемащи длъжност, чието наименование съгласно националното право или търговската практика е различно от „директор“ или „ръководител“, при условие че може да се счита, че конкретните им функции попадат в обхвата на определението за тези понятия. Изключването от гаранции обаче не може да се разширява с добавяне на лица, които с оглед на изпълняваните от тях функции не попадат в обхвата на тези понятия. Националният съд е този, който трябва да направи анализ, за да установи дали даден субект, независимо от наименованието на заеманата от него длъжност, попада или не в обхвата на понятието „директор“ или „ръководител“.
36. Следователно е напълно възможно субект, който съгласно националното право или националната търговска практика, или собствената практика на кредитната институция, заема например длъжност заместник-председател, както в случая по делото пред запитващата юрисдикция, да попадне в приложното поле на изключването от защита, предвидено в Директива 94/19, ако от гледна точка на функциите му може да се счита, че длъжността му попада в обхвата на понятията „директор“ или „ръководител“ по смисъла на посочената директива.
37. В заключение, на първия преюдициален въпрос, поставен от Augstākā tiesa, следва да се отговори, че списъкът в точка 7 от приложение I към Директива 94/19 е изчерпателен в смисъл, че националните правни уредби не могат да разширяват приложното поле на изключването от схеми за гарантиране на депозити чрез добавянето на субекти, които независимо от наименованието на тяхната длъжност не попадат, по естеството на функциите си, в обхвата на предвидените в списъка понятия.
Б – По втория и третия преюдициален въпрос
38. С втория и третия преюдициален въпрос, които според мен могат да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество отправя искане към Съда да изясни какви са степента и обхватът на отговорност при управлението на кредитната институция, които трябва да имат висшите ръководители на тази институция, за да могат да се считат за субекти, по отношение на които може да се прилага изключването от плащане, предвидено в точка 7 от приложение I към Директива 94/19. Запитващата юрисдикция поставя редица конкретни въпроси, които според нея имат решаващо значение за разрешаването на случая, по отношение на обективното разширяване на степента и на съдържанието на тази отговорност, както и по отношение на начина, по който тя трябва да се установява.
39. Преди всичко трябва да се отбележи, че макар и да не е изрично посочено от запитващата юрисдикция, от текста на преюдициалните въпроси и от преписката става ясно, че обхватът на втория и третия преюдициален въпрос трябва да се счита за ограничен до тълкуването, измежду различните категории вложители, предвидени в точка 7 от приложение I към Директива 94/19, единствено на категориите „директор“ и „ръководител“. В действителност останалите категории вложители, посочени в точка 7, приложение I към Директива 94/19, не са от значение за разрешаване на спора по делото пред запитващата юрисдикция.
40. Нито приложение I към Директива 94/19, нито друга разпоредба от Директивата съдържа определение на понятията „директор“ и „ръководител“. При тези обстоятелства трябва да се пристъпи към тълкуване на двете понятия, което да позволи изясняване на значението и обхвата им.
41. В това отношение трябва преди всичко да се отбележи, че с Директива 94/19 законодателят на Съюза, въз основа на принципа за минимална хармонизация(16), има за цел хармонизирането на основните елементи на схемите за гарантиране на депозити(17), които включват режима на изключване от схемите за гарантиране на депозити на определени категории вложители, към които спадат и вложителите, посочени в точка 7 от приложение I към Директивата.
42. Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба(18) .
43. С оглед на това следва, че понятията „директор“ и „ръководител“ съгласно точка 7 от приложение I към Директива 94/19 имат собствено самостоятелно значение в правото на Съюза и не е задължително то да съвпада със значението им в националното право.
44. Тъй като става въпрос за понятия от правото на Съюза, за да се пристъпи към тяхното тълкуване, съгласно постоянната съдебна практика трябва да се вземе предвид не само текстът на разпоредбата, съдържаща това понятие, но и контекстът, в който тя се вписва, както и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част(19) . Генезисът на една разпоредба на правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ(20) .
45. По отношение на буквалното тълкуване на двата термина трябва да се отбележи, че на италиански език терминът „директор“ се отнася до правомощието/функцията да се управлява и може да бъде разбран, в обикновения правен език, като термин, обозначаващ член на управителния съвет на дадено дружество. Терминът „ръководител“ пък се отнася до правомощието/функцията да се ръководи и по принцип обозначава служител, който изпълнява предимно ръководни функции в дадено предприятие.
46. Въпреки това както терминът „директор“, така и терминът „ръководител“ могат да имат значения с различни нюанси на различните езици на Съюза. В този смисъл в своето писмено становище латвийското правителство например изтъква, че терминът, използван в текста на Директива 94/19 на латвийски език за обозначаване на „ръководител“, а именно „vadītājs“, има по-широк обхват в сравнение с термините, използвани в текста на Директивата на английски език (manager) и на френски език (dirigeants).
47. Според мен от това следва, без да е необходим по-нататъшен анализ на текста, че буквалното тълкуване на двата термина не може да даде окончателен отговор за техния обхват. Поради това е необходимо да се пристъпи към систематично и телеологично тълкуване на разпоредбата, в която се съдържат двете понятия, като се има предвид генезисът ѝ.
48. По отношение на телеологичното тълкуване на въпросната разпоредба от осемнадесето съображение от нея става ясно, че целта и смисълът, които обосновават дадената на държавите членки възможност да изключват определени вложители от гаранциите, предлагани от схемите за гарантиране на депозити, се заключават в обстоятелството, че тези депозити или вложители не се нуждаят от специална защита. От предложението на Комисията, въз основа на което е приета Директива 94/19, е видно, че в основата на предвиденото изключване от гаранция е замисълът да не се дават гаранции за депозити на субекти, за които трудно би могло да се приеме, че подлежат на защита, защото не са достатъчно компетентни или информирани(21) .
49. От шестнадесето съображение на Директива 94/19, посочено в параграф 6 от настоящото заключение, става ясно също така, че законодателят от 1994 г. е счел, че с предписаното в посочената директива минималното гаранционно ниво не трябва да се налага ниво на защита, което в определени случаи би могло да насърчи неразумното управление на кредитни институции. Както посочва Комисията, това съображение разкрива как евентуалното изключване на определени категории субекти, и по-специално на висши ръководни кадри на кредитните институции, е свързано в контекста на Директива 94/19 с целта да се избегнат морални конфликти. Основният замисъл е, че директори или ръководители на кредитни институции, които могат да се осланят на факта, че в случай на проблеми с дейността на банката техните депозити ще са защитени във всички случаи, биха вземали решения, които са свързани с повече рискове и следователно биха могли да имат вредни последици за кредитната институция(22) .
50. В това отношение не мога да не отбележа, че макар това несъмнено да е основната причина законодателят от 1994 г. да предвиди изключването от гаранция на депозити на директори и ръководители на кредитни институции, законодателят от 2014 г. изглежда вече не преследва тази цел в новата директива 2014/49. В този нова нормативна уредба вече не се предвижда изключване от гаранция на определени категории вложители, нито в съображенията се посочва необходимостта да се преследва тази цел. В този контекст, въпреки че Директива 2014/49 очевидно не е приложима ratione temporis по отношение на делото пред запитващата юрисдикция, считам, че фактът, че не се посочва в новата директива, може да наведе на мисълта, че тази цел не се преследва в значителна степен в системата на Съюза, дори и преди приемането на Директива 2014/49.
51. По отношение на систематичното тълкуване правната уредба за схемите за гарантиране на депозити трябва вече да се счита за една от съставните части на регулаторната система на Съюза относно банките и другите финансови институции(23) . По-специално тя вече представлява един от елементите на Европейския банков съюз(24) . От друга страна, Директива 94/19 също се вписва в по-широка нормативна рамка и това се потвърждава от препратките към различни други директиви, които се съдържат в съображенията на Директивата(25) . Следователно при тълкуването на понятията „директор“ и „ръководител“ трябва да се вземе предвид нормативната система, от която те са част(26) . Фактът, че някои от тези разпоредби от правната система все още не са били в сила към момента на осъществяване на обстоятелствата по главното производство, според мен не означава, че тези разпоредби не могат да се използват като инструмент за тълкуване.
52. Анализът на правната уредба на Съюза в областта на кредитните институции според мен показва, че за двата вида длъжности, сходни с тези на директор и ръководител по смисъла на Директива 94/19, се счита, че трябва да бъдат нормативно уредени. От една страна, правната уредба на Съюза предвижда определени разпоредби относно ръководния орган на кредитните институции както по отношение на неговата същинска управленска функция, така и по отношение на неговата надзорна и контролна функция. От друга страна, правната уредба се отнася и до субекти, които, дори и да не са членове на ръководните органи на кредитната институция, заемат ключови длъжности в нейното управление и отговарят за действията си пред управителния орган.
53. Именно в този смисъл Директива 2013/36 предвижда конкретни разпоредби относно ръководния орган, както и относно субектите, които са част от това, което се дефинира като „висше ръководство“(27) . Тази директива предвижда например разпоредби за управление, които се прилагат както по отношение на ръководния орган, така и по отношение на висшето ръководство(28) . Същата директива предвижда, отново като пример, че когато се планира придобиване на квалифицирано дялово участие в кредитна институция, с цел да гарантира стабилно и разумно управление на кредитната институция, в която се планира придобиване, компетентните органи трябва да преценят, наред с другото, репутацията, знанията, уменията и опита както на членовете на ръководния орган, така и на членовете на висшето ръководство, които ще ръководят дейността на кредитната институция в резултат на планираното придобиване(29) .
54. От същата гледна точна Европейският банков орган предвижда критерии и процедури, които кредитните институции и компетентните органи трябва да спазват при оценката на пригодността на предложени или избрани членове на управителния орган на кредитна институция за изпълнение на техните стратегически управленски и надзорни функции, като те се отнасят и за „лицата, заемащи ключови позиции“ съгласно определението в Насоките на Европейския банков орган.
55. В контекста на тази правна уредба и с оглед на определенията, които се съдържат както в член 3, параграф 1, точки 7, 8 и 9 от Директива 2013/36, както и в Насоките на Европейския банков орган, считам, че в обхвата на понятието „директор“ по смисъла на Директива 94/19 попадат членовете на дружествените органи на кредитна институция, на които е възложено да извършват дейности по управление и/или надзор на кредитната институция(30) . Считам, че това определение на понятието „директор“ е в съответствие с понятието за член на ръководен орган съгласно определението както в Директива 2013/36, така и в Насоките на Европейския банков орган.
56. От същата гледна точка по мое мнение може да се счита, че в обхвата на определението за „ръководител“ попадат и служителите на кредитната институция, които, макар и да не са част от ръководния орган, изпълняват основна роля при ежедневното управление на кредитната институция, с възможност да упражняват значително влияние върху ръководството на кредитната институция, и които при изпълнението на функциите си са пряко подчинени на ръководния орган. Това определение на понятието „ръководител“ според мен съответства както на понятието „висше ръководство“ съгласно Директива 2013/36, така и на понятието „лица, заемащи ключови позиции“ по смисъла на Насоките на Европейския банков орган.
57. Освен това тези определения са в съответствие и с целите, преследвани от законодателя от 1994 г., посочени в предходните параграфи 48 и 49.
58. Националната юрисдикция обаче е тази, която предвид всички обстоятелства по случая преценява конкретно дали може да се счита, че даден субект, свързан с кредитната институция, попада в една от двете горепосочени категории.
59. Въз основа на определенията на двете понятия е възможно подробно да се отговори на конкретните въпроси, поставени от запитващата юрисдикция. Въпросите се отнасят, от една страна, до обективното разширяване на обхвата на отговорността, която трябва да бъде призната на даден служител на кредитна институция, за да е възможно определянето му като ръководител по смисъла на Директива 94/19, и от друга страна, степента и съдържанието на тази отговорност, както и конкретните обстоятелства за установяването ѝ.
60. По отношение на обективното разширяване на обхвата на отговорността запитващата юрисдикция иска преди всичко да установи дали тази отговорност трябва да обхваща дейността на кредитната институция като цяло, или е достатъчно служителят да е отговорен за част от дейността на тази институция. Във втория случай запитващата юрисдикция си задава въпроса дали е от значение съдържанието на тази част от дейността.
61. Въз основа на определението на понятието „ръководител“, възприето в параграф 56 по-горе, считам, че за да може даден субект да бъде определен като такъв, не е необходимо отговорността, свързана със заеманата от него длъжност, да обхваща дейността на кредитната институция като цяло. За да е в състояние даден субект да упражнява значително влияние върху ръководството на кредитна институция, според мен може да е достатъчно този субект да отговаря за част от дейността на институцията, но тази част от дейността трябва да има съществено значение за цялостната дейност на институцията. Следователно е ясно, че възможността да се упражнява значително влияние върху ръководството на кредитната институция зависи от вида и значението на въпросната част от дейността. Националната юрисдикция е тази, която ще определи конкретно дали отговорността за въпросната част от дейността, разглеждана във висящото пред тази юрисдикция дело, позволява на лицето, заемащо длъжността, да упражнява значително влияние върху ръководството на институцията. В това отношение считам, че отговорността да се ръководи, структурира, планира, координира и осъществява надзор над дейността на кредитна институция във връзка с международните операции и други значими финансови операции на институцията, по принцип и при условие че е извършен подробен анализ на конкретните обстоятелства по случая, позволява да се упражнява значително влияние върху ръководството на институцията.
62. По отношение на степента и съдържанието на отговорността, необходима за да може даден служител на кредитна институция да бъде приет за ръководител по смисъла на Директива 94/19, запитващата юрисдикция иска да установи дали е необходимо служителят да има пълна и цялостна отговорност за дейността на кредитната институция или за дейността от неговата сфера на компетентност, или пък е достатъчно наличието дори и само на възможност да се оказва влияние, макар и неформално, върху дейността. Посочената юрисдикция си задава също така въпроса дали, за да е възможно определянето на даден субект като ръководител, е необходимо той да има правомощие за даване на разпореждания или за приемане на обвързващи решения спрямо други лица.
63. В това отношение от определението на понятието „ръководител“, посочено в точка 56 по-горе, става ясно, че за да може даден служител да бъде определен като такъв, той трябва да заема важна позиция в кредитната институция, която да му позволява да упражнява значително влияние върху ръководството на кредитната институция, и да е пряко подчинен на ръководния орган при извършването на дейността си. С оглед на това определение за ръководител считам, че за да е възможно определянето на даден служител като такъв, не е задължително той да има пълна и цялостна отговорност в дадена сфера на дейност или да има правомощие за даване на разпореждания или за приемане на обвързващи решения. Не е изключено, в зависимост от конкретните обстоятелства по случая, правомощието за управление, планиране, координиране или надзор на дейността или на съществена сфера от дейността на кредитната институция да позволява на този, който разполага с това правомощие, да упражнява значително влияние върху институцията. Запитващата юрисдикция обаче е тази, която следва да провери конкретно въз основа на всички обстоятелства по случая дали, въпреки че липсата на пълна отговорност за дадена сфера на дейност и/или на правомощие да се дават разпореждания или да се приемат обвързващи решения, служителят може ефективно да упражнява значително влияние върху ръководството на кредитната институция.
64. С това стигам до отговор на последния въпрос, поставен от запитващата юрисдикция, а именно дали, за да е възможно определянето на даден служител като ръководител, са от значение единствено задълженията и правата, присъщи на заеманата от него длъжност и посочени в длъжностна характеристика, или, с оглед на всички обстоятелства по случая, е релевантно ефективното влияние, дори и неформално, упражнявано върху дейността на кредитната институция от страна на въпросния служител. Както става ясно от предходните съображения, считам, че при преценката си националната юрисдикция трябва да вземе предвид всички обстоятелства и всички аспекти по конкретния случай, за да определели дали е възможно определянето на даден служител като ръководител по смисъла на Директива 94/19. Следователно, при все че длъжностната характеристика на заеманата длъжност и упражняваните функции със сигурност представляват важен аспект от анализа, запитващата юрисдикция трябва да има предвид реалната ситуация, както и правомощията и влиянието, дори и неформално, които въпросното лице ефективно упражнява в кредитната институция.
V – Заключение
65. Поради гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Augstākā tiesa, по следния начин:
„Списъкът в точка 7 от приложение I към Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити е изчерпателен в смисъл, че националните правни уредби не могат да разширяват приложното поле на изключването от схеми за гарантиране на депозити чрез добавянето на субекти, които независимо от наименованието на тяхната длъжност, не попадат, по естеството на функциите си, в обхвата на предвидените в списъка понятия.
В обхвата на понятието „директор“ съгласно точка 7 от приложение I към Директива 94/19 попадат членовете на дружествените органи на кредитна институция, на които е възложено да извършват дейности по управление и/или надзор на кредитната институция. В обхвата на понятието „ръководител“ съгласно точка 7 от приложение I към Директива 94/19 попадат служителите на кредитната институция, които, макар и да не са част от ръководния орган, изпълняват основна роля при ежедневното управление на кредитната институция, с възможност да упражняват значително влияние върху ръководството на кредитната институция, и които при изпълнението на функциите си са пряко подчинени на ръководния орган.
За да е възможно определянето на даден служител като „ръководител“ по смисъла на Директива 94/19, не е задължително отговорността, свързана със заеманата от него длъжност, да обхваща дейността на кредитната институция като цяло или той да има пълна и цялостна отговорност за дадена сфера на дейност или правомощието да дава разпореждания или да приема обвързващи решения.
Все пак националната юрисдикция е тази, която предвид всички релевантни обстоятелства по случая, които включват, освен длъжностната характеристика за заеманата длъжност, и реалната ситуация и ефективните правомощия, упражнявани в кредитната институция от служителя, проверява конкретно дали той има реалната възможност да упражнява значително влияние върху ръководството на кредитната институция“.
(1) .
(2) – ОВ L 135, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 163.
(3) – Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвет от 16 април 2014 година относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, стр. 149).
(4) – Вж. по-специално членове 20 и 21 от Директива 2014/49.
(5) – Всеобхватният и подробен единен корпус от правни норми за финансовите услуги (Единен наръчник), част от който е нормативната уредба за гарантиране на банковите депозити, която понастоящем се съдържа в Директива 2014/49, представлява един от трите стълба на Европейския банков съюз заедно с единния надзорен механизъм и единния оздравителен механизъм. В тази връзка вж. съображения 11 и 12 от Регламент (ЕС) 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, стр. 63).
(6) – Вж. решение Германия/Парламент и Съвет (C‑233/94, EU:C:1997:231, т. 13), както и стр. 2 от обяснителния меморандум към предложението за Директива на Съвета за схемите за гарантиране на депозити (COM(92) 188 окончателен, ОВ C 163, стр. 6).
(7) – Член 7 е изменен по този начин с член 1, точка 3 от Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (ОВ L 68, стр. 3).
(8) – Става въпрос по-конкретно за депозити, направени от други кредитни институции от тяхно име и за тяхна собствена сметка, депозити, които попадат в рамките на определението за „собствени средства“, и тези, които произтичат от сделки във връзка с които има присъда за пране на пари, придобити от незаконни дейности.
(9) – ОВ L 176, стр. 338.
(10) – EBA/GL/2012/06 от 22 ноември 2012 г. (http://www.eba.europa.eu/documents/10180/106695/EBA_2012_00220000_BG_COR_1.pdf).
(11) – Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L331, стр. 12).
(12) – По-конкретно в длъжностната характеристика се посочва, че основните отговорности на длъжността заместник-председател са планиране, координиране и надзор на правните аспекти на финансовоправните и международните операции на банката; структуриране, управление и предоставяне на правна помощ по международните финансови операции и други значими операции на банката, както и по отношение на нови финансови продукти; предоставяне на консултации на надзорния съвет и на управителния съвет на банката по финсовоправни въпроси и изготвяне на съответните становища, както и изготвяне на правни становища по особено сложни правни въпроси.
(13) – Вж. стр. 18 от обяснителния меморандум от предложението за директива, посочено в бележка под линия 6 по-горе.
(14) – Въпреки че текстовете на осемнадесето съображение на различните езици могат да породят различни тълкувания, считам, че предложеното от мен тълкуване на това съображение е особено ясно изразено в текста на Директива 94/19 на немски език, където изрично е отбелязано, че категориите депозити и вложители трябва изрично да бъдат посочени („ausdrücklich genannt werden müssen“), което безспорно се отнася до националната права уредба за транспониране на Директивата. Текстът на нидерландски език, който използва израза „in een limitatieve lijst vermelde“, потвърждава това тълкуване.
(15) – Вж. в този смисъл решения Honyvem Informazioni Commerciali (C‑465/04, EU:C:2006:199, т. 24) и решение Pfeiffer и др. (C‑397/01, EU:C:2004:584, т. 52, както и посочената съдебна практика).
(16) – Вж. съображение 6 от Директива 2014/49.
(17) – Вж. девето съображение от Директива 94/19.
(18) – Вж. решение Deckmyn и Vrijheidsfonds (C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 14 и посочената съдебна практика).
(19) – Вж. решение Circul Globus Bucureşti (C‑283/10, EU:C:2011:772, т. 32). В този смисъл вж. също така решения Partena, C‑137/11 (EU:C:2012:593, т. 56) и Koushkaki (C‑84/12, EU:C:2013:862, т. 34) и посочената в тях съдебна практика.
(20) – Вж. решение Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет (C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 50).
(21) – Вж. стр. 18 от обяснителния меморандум от предложението за директива, посочен в бележка под линия 6 по-горе.
(22) – В този смисъл вж. също така съображенията в точка 167 от решението на Съда на ЕАСТ по дело Надзорен орган на ЕАСТ/Исландия (E‑16/11, (2013) EFTA Ct. Rep., 4).
(23) – Вж. решения на Съда на ЕАСТ Надзорен орган на ЕАСТ/Исландия (посочено в бележка под линия 22, т. 128), както и Aresbank S.A./Landsbankinn hf., Fjármálaeftirlitið и Islanda (E‑17/11, (2013 г.) ЕАСТ Ct. Rep., 916, т. 86—95).
(24) – Вж. параграф 3 и бележка под линия 5 по-горе.
(25) – Вж. например пето и шесто съображение от Директива 94/19.
(26) – В това отношение трябва да се отбележи точка 4 от приложение I към Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 година относно схемите за обезщетение на инвеститорите (ОВ L 84, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 222) предвижда идентично изключение като предвиденото в точка 7 от приложение I към Директива 94/19.
(27) – Вж. член 3, параграф 1, точка 9 от Директива 2013/36, цитиран в параграф 10 по-горе.
(28) – Вж. например комитетът за подбор на кандидати, предвиден в член 88, параграф 2 от Директива 2013/36.
(29) – Вж. член 23, параграф 1, буква б) от Директива 2013/36.
(30) – В това отношение може също така да се отбележи, че в Препоръка на Комисията 2004/913/ЕО от 14 декември 2004 година относно насърчаване на установяването на подходящ режим за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (ОВ L 385, стр. 55), понятието „директор“ е дефинирано като „член на управленски, ръководен или надзорен орган на котирано на борсата дружество“. Вж. по-специално точка 2.1 от тази препоръка.