<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑528/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0528</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:865">EU:C:2016:865</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА H. SAUGMANDSGAARD ØE — ДЕЛО C‑528/15</P><P>AL CHODOR</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P>H. SAUGMANDSGAARD ØE</P><P>представено на <DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑528/15</P><P>Policie ČR, Krajské ředitelství policie Ústeckého kraje, odbor cizinecké policie</P><P>срещу</P><P>Salah Al Chodor</P><P>Ajlin Al Chodor</P><P>Ajvar Al Chodor</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд, Чешка република)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за международна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 604/2013 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>)</KEYWORD><KEYWORD>Член 28, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Задържане с цел прехвърляне</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, буква н)</KEYWORD><KEYWORD>Значителен риск от укриване</KEYWORD><KEYWORD>Обективни критерии, определени от закона</KEYWORD><KEYWORD>Липса на национално законодателство, определящо такива критерии</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С преюдициалния си въпрос Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд, Чешка република) иска от Съда тълкуване на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> (наричан по-нататък „Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), който урежда възможността държавите членки да задържат кандидат за международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Както следва от член 2, буква б) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> във връзка с член 2, буква з) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 година</DATE> относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2001">ОВ L 337, 2001 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>), понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>кандидат за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> означава по същество гражданин на трета държава или лице без гражданство, подало молба за получаване на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила.</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>кандидат<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>) до неговото прехвърляне в държавата членка, компетентна да разгледа молбата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В съответствие с член 28, параграф 2 от този регламент упражняването на тази възможност е обусловено по-специално от наличието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>значителен риск от укриване<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> на заинтересованото лице. Член 2, буква н) от същия регламент, който определя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>риска от укриване<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, предвижда че във всеки отделен случай този риск трябва да се преценява на основата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>обективни критерии, определени от закона<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Към момента на настъпване на фактите в основата на спора по главното производство в чешкото законодателство все още не са били предвидени тези критерии, но е било депозирано законодателно изменение с цел тяхното въвеждане. По думите на чешкото правителство това изменение впоследствие е прието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали изискването за определяне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>от закона<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> на обективните критерии за преценка на наличието на риск от укриване, посочено в член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, налага приемането на законодателство, или е изпълнено и когато такива критерии се извеждат от съдебната практика на висшестоящи съдилища и/или от административната практика на държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">ЕКПЧ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден в закона:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>законосъобразен арест или лишаване от свобода на дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото експулсиране или екстрадиране<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 53 от ЕКПЧ гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>[н]икоя разпоредба на тази Конвенция не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права или основни свободи на човека, гарантирани в законите на Високодоговаряща страна или в което и да е споразумение, по което тя е страна<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Хартата</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>[в]секи има право на свобода и сигурност<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 52 от Хартата предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="052.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="052.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 20 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Задържането на кандидатите следва да бъде в съответствие с основополагащия принцип, че дадено лице не следва да бъде задържано единствено на основанието, че търси международна закрила. Задържането следва да бъде за възможно най-кратък срок и да бъде в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност. По-специално задържането на кандидати трябва да бъде в съответствие с член 31 от Женевската конвенция. Предвидените в настоящия регламент процедури по отношение на задържано лице, следва да се прилагат с приоритет и във възможно най-кратки срокове. По отношение на общите гаранции при задържане, както и по целесъобразност по отношение на условията на задържане, държавите членки следва да прилагат разпоредбите на Директива 2013/33/ЕС, също и спрямо лица, задържани по силата на настоящия регламент<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 2, буква н) от този регламент определя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>риска от укриване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>наличието на причини в отделен случай, основаващи се на обективни критерии, определени от закона, да се смята, че кандидатът или гражданинът на трета държава, или лицето без гражданство, спрямо които се извършва процедура за прехвърляне, би могло да се укрие<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 28 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Задържане<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="028.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки не могат да задържат дадено лице единствено поради това, че спрямо него се провежда процедурата, установена с настоящия регламент.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="028.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато е налице значителен риск от укриване, държавите членки могат да задържат съответните лица, за да осигурят изпълнението на процедурите за прехвърляне в съответствие с настоящия регламент, на основата на индивидуална оценка и само доколкото задържането е пропорционално и при условие че не е възможно ефективно прилагане на други алтернативни принудителни мерки.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Директива 2013/33</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съображение 15 от Директива 2013/33/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="96" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 96</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Директивата за приемането<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Задържането на кандидати, следва да се прилага в съответствие с основополагащия принцип, че едно лице не следва да се задържа единствено на това основание, че то търси международна закрила, по-специално, в съответствие с международните правни задължения на държавите членки и с член 31 от Женевската конвенция. Кандидатите могат да бъдат задържани<?PAGE NO="4"?> единствено при съвсем ясно определени изключителни обстоятелства, предвидени в настоящата директива, и при спазване на принципа на необходимост и пропорционалност по отношение както на начина, така и на целта на такова задържане. Когато е задържан кандидат, той следва да има ефективен достъп до съответните процедурни гаранции като например право на съдебна защита пред национален съдебен орган<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съгласно член 8 от същата директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки не могат да задържат едно лице единствено поради това, че то е кандидат за международна закрила в съответствие с Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 г.</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато се окаже необходимо и въз основа на преценка на всеки случай поотделно, държавите членки могат да задържат кандидат, ако не могат да бъдат приложени ефективно по-леки принудителни алтернативни мерки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Кандидат може да бъде задържан единствено:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>в съответствие с член 28 от Регламент [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>].</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>Основанията за задържане трябва да са предвидени в националното право<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Чешкото право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 129, параграф 1 от Закон № 326/1999 за пребиваването на чужденци на територията на Чешката република и изменение на други закони относно пребиваването на чужденци (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Законът за пребиваването на чужденци<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>) предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>[п]олицията задържа чужденец, който е влязъл или пребивава незаконно на територията на Чешката република, за строго необходимия за осигуряване на изпълнението на процедурите за прехвърляне срок в съответствие с международен договор, сключен с друга държава членка на Европейския съюз преди <DATE ISO="20090113">13 януари 2009 г.</DATE>, или в съответствие с пряко приложимото законодателство на Европейските общности<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Към момента на приемане на акта за преюдициално запитване е в ход законодателна процедура за изменение на член 129 от Закона за пребиваването на чужденци, към който се добавя параграф 4 със следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Полицията взема решение да задържи чужденец с цел прехвърлянето му в държава, обвързана от пряко приложимото право на Европейския съюз, само ако е налице значителен риск от укриване. Счита се, че е налице значителен риск от укриване по-специално в случаите, когато чужденецът или пребивава в Чешката република незаконно, или вече е избегнал прехвърляне в държава, обвързана от пряко приложимото право на Европейския съюз, или се е опитал да се укрие, или е изразил намерение да не спази окончателно решение за прехвърлянето му в държава, обвързана от пряко приложимото право на Европейския съюз, или подобно намерение е видно от поведението му. Счита се, че е налице значителен риск от укриване и в случаите, когато чужденец, който следва да бъде прехвърлен в държава, обвързана от пряко приложимото право на Европейския съюз, която е в непосредствено съседство с Чешката република, не може законно да пътува до тази държава самостоятелно и не може да посочи адрес на пребиваване в Чешката република<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Според писмените становища на Комисията чешкият законодател е приел това изменение на <DATE ISO="20151111">11 ноември 2015 г.</DATE> По време на съдебното заседание чешкото правителство потвърждава приемането на посоченото изменение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът по главното производство, преюдициалният въпрос и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150507">7 май 2015 г.</DATE> Salah Al Chodor, както и двамата му синове Ajlin и Ajvar Al Chodor (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>г‑дата Al Chodor<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>), граждани на Ирак, са подложени на полицейска проверка в Чешката република. Тъй като не са представили никакви документи за самоличност, Policie České republiky, Krajské ředitelství Ústeckého kraje, odbor cizinecké policie (полиция на Чешката република, областна дирекция на Ústí nad Labem [Усти над Лабем], отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, наричан по-нататък „отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>) образува административно производство срещу тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>По време на изслушването им от отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, г‑дата Al Chodor заявяват, че са с кюрдски произход и че селото им е било завладяно от бойци на терористичната организация <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Ислямска държава<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. През Турция г‑дата Al Chodor стигнали до Гърция, откъдето продължили с товарен камион. В Унгария били задържани от полицията и им били снети пръстови отпечатъци. Salah Al Chodor заявява, че тогава подписал някакви документи. На следващия ден г‑дата Al Chodor били отведени до железопътна гара и изпратени в бежански лагер. Напуснали лагера два дни по-късно с намерението да се присъединят към членове на семейството си в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>След задържането на г‑дата Al Chodor на територията на Чешката република отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> прави справка в базата данни <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>Евродак<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> и установява, че те са подали молба за убежище в Унгария. Впрочем заинтересованите лица нямали нито разрешение за пребиваване, нито документи за пътуване. Не можели да осигурят престоя си в Чешката република със собствени финансови средства или чрез познато лице, което да им помогне в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> приема, че е налице значителен риск г‑дата Al Chodor да се укрият, тъй като са напуснали бежанския лагер в Унгария, без да изчакат произнасянето по молбата им за убежище, наясно са, че пребиваването им е незаконно, и са заявили, че възнамеряват да продължат пътуването си до Германия. Въз основа на тази констатация и на съображението, че спрямо тях не може да бъде приложена никаква по-лека принудителна мярка, с решение от <DATE ISO="20150508">8 май 2015 г.</DATE> отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> задържа заинтересованите лица за 30 дни на основание член 129, параграф 1 от Закона за пребиваването на чужденци във връзка с член 28 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. След изтичане на срока на задържането г‑дата Al Chodor е трябвало да бъдат прехвърлени в Унгария, тъй като тази държава членка е компетентна да разгледа молбата им за убежище съгласно разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Сезиран с жалба срещу това решение, подадена от г‑дата Al Chodor, Krajský soud d’Ústí nad Labem (Районен съд Усти над Лабем, Чешка република) го отменя. Тази юрисдикция приема, че тъй като в чешкото законодателство не са установени обективни критерии за оценка на риска от укриване, както изисква член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, член 28, параграф 2 от същия регламент не позволява задържането на кандидатите в Чешката република. По този начин посочената юрисдикция се е съобразила с подхода, възприет от Bundesgerichtshof (Федерален съд, Германия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Bundesgerichtshof, <DATE ISO="20140626">26 юни 2014 г.</DATE>, V ZB 31/14.</P></NOTE> и Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Verwaltungsgerichtshof, <DATE ISO="20150219">19 февруари 2015 г.</DATE>, RO 2014/21/0075‑5.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Г‑дата Al Chodor са освободени веднага след отмяната на решението на отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. Впоследствие те напускат Чешката република, заминавайки в неизвестна посока.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> подава касационна жалба пред Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд) срещу решението на Krajský soud d’Ústí nad Labem (Районен съд Усти над Лабем). Според отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> липсата на национални законодателни разпоредби, определящи обективните критерии за наличието на риск от укриване, сама по себе си не води до неприложимост на член 28, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>При това положение запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 28, параграф 2 във връзка с член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> и/или член 129, параграф 1 от Закона за пребиваването на чужденци представляват достатъчно правно основание при липсата в националното законодателство на обективни критерии за оценка на наличието на риск от укриване. Тя се пита дали признаването на такива критерии от установената практика на висшестоящи съдилища, а дори и от административната практика, отговаря на изискването за определяне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>от закона<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по смисъла на член 2, буква н) от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция препраща към собствената си съдебна практика относно тълкуването на понятието за значителен риск от укриване, така както следва от много нейни решения. Според едно от тях обективен критерий за преценка на наличието на такъв риск е съществуването на предходно нарушение на правото на държава членка, съчетано с нарушение на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <DATE ISO="20150610">10 юни 2015 г.</DATE>, čj. 2 Azs 49/2015‑50.</P></NOTE>. В друго решение на тази юрисдикция се посочват други критерии, сред които влизане на заинтересованото лице в шенгенското пространство без разрешение за пребиваване, придружено от противоречиви твърдения за влизането му в Чешката република и липсата на достоверност като цяло<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <DATE ISO="20141204">4 декември 2014 г.</DATE>, čj. 9 Azs 199/2014‑49.</P></NOTE>. Две други решения признават като обективни критерии незаконното влизане или незаконния престой в Чешката република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решения от <DATE ISO="20111123">23 ноември 2011 г.</DATE>, čj. 7 As 79/2010‑153 и от <DATE ISO="20150617">17 юни 2015 г.</DATE>, čj. 1 Azs 39/2015‑56.</P></NOTE>. В друго решение във връзка с това се посочва липсата на документи за самоличност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, čj. 2 Azs 57/2014‑30.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Освен това, запитващата юрисдикция посочва, че практиката на отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> относно задържането на кандидати на основание член 28, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> е предвидима, без произволни елементи и в съответствие с националното законодателство, така както е тълкувано в установената ѝ съдебна практика. Освен това всеки случай се подлага на индивидуална преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция допълва, че чешкият законодател възнамерявал да кодифицира тази съдебна практика, като внесе поправка в Закона за пребиваването на чужденци, за да включи в него списък с обективни критерии за оценка на риска от укриване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>Само по себе си обстоятелството, че няма определени от [законодателството] обективни критерии за преценка на наличието на значителен риск от укриване на чужденец [по смисъла на член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>], води ли до неприложимост на мярката за задържане по член 28, параграф 2, [от този] регламент?<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Писмени становища представят отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Миграция<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, чешкото и гръцкото правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Европейската комисия. На проведеното на <DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE> съдебно заседание присъстват представители на чешкото правителство и правителството на Обединеното кралство, както и на Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Фактическият контекст по настоящото дело е емблематичен за широко разпространеното през последните години явление <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>вторични движения<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, чрез които много кандидати за международна закрила се придвижват от държавата членка, компетентна да разгледа тяхната молба съгласно критериите, предвидени в Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>В йерархична поредност тези критерии са: наличието на семейни връзки (членове 8—11); притежаването на виза или на валиден документ за пребиваване, издаден от държава членка (член 12), и влизането (законно или незаконно) на територията на държава членка (членове 13—15).</P></NOTE> (а именно много често държавата членка на първото им влизане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. Европейска комисия, ГД <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>Миграция и вътрешни работи<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>Evaluation of the Dublin III Regulation — Final Report<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, <DATE ISO="20151204">4 декември 2015 г.</DATE>, стр. 4.</P></NOTE>), към други държави членки, в които желаят да кандидатстват за международна закрила и да се установят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета от <DATE ISO="20160406">6 април 2016 г.</DATE> (COM (2016) 197 окончателен, стр. 4).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>При такава миграция държавата членка, на чиято територия се намира кандидатът, може да поиска поемането на отговорността за него (или обратното му приемане) от държавата членка, която счита за компетентна съгласно разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Поемането на отговорността се отнася до сценария, при който заинтересованото лице все още не е подало молба за международна закрила в замолената държава членка (членове 20—23 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>). Обратното приемане се прилага, когато, както в случая, лицето е подало такава молба в замолената държава членка, преди да пристигне на територията на молещата държава членка (членове 24—27 от този регламент).</P></NOTE>. Ако замолената държава членка приеме това искане, молещата държава членка прехвърля в нея този кандидат съгласно предвидената в този регламент процедура (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>процедурата за прехвърляне<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Членове 29—33 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</P></NOTE>. За да се осигури изпълнението на тази процедура, регламентът позволява — в съчетание със строги гаранции — да се прибегне до принудителни мерки като задържане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Член 28 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</P></NOTE> и контролирано напускане или ескорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Член 29, параграф, втора алинея от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Така член 28, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> — към който препраща член 8, параграф 3, буква е) от Директивата за приемането — дава право на държавите членки да задържат определен кандидат при спазването на три условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Първото е свързано целта на подобна мярка и изисква същата да бъде приложена, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>за да осигур[и] изпълнението на процедурите за прехвърляне […] когато е налице значителен риск от укриване, на основата на индивидуална оценка<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>. Член 2, буква н) от този регламент определя риска от укриване като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>наличието на причини в отделен случай, основаващи се на обективни критерии, определени от закона, да се смята, че кандидатът […] би мог[ъл] да се укрие<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Второто и третото условие са свързани съответно с пропорционалността на задържането и с необходимостта от него, т.е. с липсата на по-леки принудителни мерки, които могат да го заместят ефективно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Преюдициалният въпрос се отнася единствено до обхвата на първото от тези условия и по-конкретно на изискването, според което обективните критерии за наличие на риск от укриване трябва да бъдат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>определени от закона<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> в съответствие с член 2, буква н) от посочения регламент. Той не се отнася до валидността на тези критерии по същество, и по-специално до техния обективен характер, както и до тяхната съвместимост с изискванията за пропорционалност и необходимост на задържането.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>По изложените по-долу причини считам, че обективните критерии за преценка на наличието на риск от укриване трябва да бъдат определени от законодателството, т.е. от писмени правни норми, приети от законодателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По минималния характер на защитата на правото на свобода на кандидатите, произтичащо от член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> не определя сам обективните критерии за наличие на риск от укриване, а за тази цел препраща към вътрешния правен ред на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В това отношение някои езикови редакции на този регламент, като текстовете на български, испански и немски език, използват в член 2, буква н), израз, който съответства на френския термин <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>loi [закон]<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> и който по принцип обозначава само законовите разпоредби. Други, сред които текстовете на английски, полски и словашки език, използват по-обща формулировка, съответстваща на френския термин <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>droit [право]<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, който, обхваща, според неговия обичаен смисъл, не само законовите разпоредби, но и други правни норми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Освен това несъответствие в текста на един и същ регламент на различни езици, запитващата юрисдикция подчертава, като се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека, че дори терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>loi [закон]<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> не се поддава на еднозначно тълкуване. Така писмените становища, както и устните състезания по настоящото дело, до голяма степен се отнасят до това дали спазването на основни права, като гарантираните от ЕКПЧ и тълкувани от Европейския съд по правата на човека — които в съответствие с член 6, параграф 3 от ДЕС са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. по-специално Становище 2/13 от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2454">EU:C:2014:2454</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0179">179</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Припомням освен това, че съгласно член 52, параграф 3 от Хартата признатите от нея права, когато съответстват на права, гарантирани от ЕКПЧ, имат същия смисъл и същия обхват като дадените им в тази конвенция. Така, доколкото предвидените в член 6 от Хартата права съответстват на правата, гарантирани от член 5 от ЕКПЧ (вж. Разяснения относно Хартата на основните права (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>), практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с тази разпоредба трябва да бъде взета под внимание за целите на тълкуването на посочения член 6 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Член 52, параграф 3 от Хартата обаче не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита на тези права.</P></NOTE> — изисква обективните критерии за наличие на риск от укриване да бъдат определени със закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Чешкото правителство и правителството на Обединеното кралство изтъкват, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> по смисъла на ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Този израз е взет от параграф 2 от членове 8—11 от ЕКПЧ, който изисква всяка намеса в права, признати в тези разпоредби, да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>предвидена в закона<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>. Според Европейския съд по правата на човека това условие има същия обхват като условието, което изисква всяко накърняване на правото на свобода, защитено в член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ, да спазва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>реда, предвиден от закон<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, и да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>законосъобразно<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> (решения на ЕСПЧ от <DATE ISO="19960625">25 юни 1996 г.</DATE>, Amuur с/у Франция, CE:ECHR:1996:0625JUD001977692, § 50 и от <DATE ISO="20090709">9 юли 2009 г.</DATE>, Mooren с/у Германия, CE:ECHR:2009:0709JUD001136403, § 76).</P></NOTE> не се ограничава до законодателството, а включва и други източници на правото, при условие че притежават <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>материалните<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> качества — яснота, предвидимост и достъпност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по-специално решения на ЕСПЧ от <DATE ISO="20010306">6 март 2001 г.</DATE>, Dougoz с/у Гърция (CE:ECHR:2001:0306JUD004090798, § 55), от <DATE ISO="20131021">21 октомври 2013 г.</DATE>, Del Río Prada с/у Испания (CE:ECHR:2013:1021JUD004275009, § 125) и от <DATE ISO="20150901">1 септември 2015 г.</DATE>, Khlaifia и др. с/у Италия (CE:ECHR:2015:0901JUD001648312, § 64).</P></NOTE>. В случая установената съдебна практика или постоянната административна практика имат тези качества<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Отбелязвам, че в решение от <DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE> Firoz Muneer с/у Белгия (CE:ECHR:2013:0411JUD005600510, § 59 и 60) Европейският съд по правата на човека е постановил, че установената съдебна практика представлява достатъчно правно основание за продължаване на лишаването от свобода на определено лице на основание член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ. За сметка на това не ми е известен нито един прецедент, при който Европейският съд по правата на човека е приел административна практика като достатъчно правно основание за намеса в основно право.</P></NOTE>. Гръцкото правителство и Комисията оспорват това заключение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Впрочем в съдебното заседание чешкото правителство поддържа, че условието за законосъобразност, произтичащо от член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ, при всички случаи се отнася само до <HT TYPE="ITALIC">правното основание</HT> за засягане на правото на свобода на кандидатите — което вече се съдържало в член 28, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>. Това условие обаче не било свързано с <HT TYPE="ITALIC">ограниченията</HT> в уредбата на преценката за наличие на риск от укриване чрез обективни критерии за това засягане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Без да е необходимо да се проверява истинността на това последно твърдение, считам от своя страна, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> по смисъла на член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, тълкуван в светлината на неговия контекст и присъщите му цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Припомням по този повод, че в случай на разлики между езиковите редакции на текст от правото на Съюза въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите. Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110609">9 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eleftheri tileorasi и Giannikos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑52/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:374">EU:C:2011:374</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, има самостоятелно значение, различно от това на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> по смисъла на ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Подчертавам в това отношение, че разпоредбите на ЕКПЧ представляват само минимално равнище на защита на основните права, без да се засяга възможността правото на Съюза да им предостави по-широка защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. член 53 от ЕКПЧ и член 52, параграф 3 от Хартата.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>На първо място, ще се постарая да покажа, че с приемането на разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> и на Директивата за приемането, ограничаващи възможността държавите членки да задържат кандидатите, законодателят на Съюза е избрал да предостави на правото на свобода на последните по-широка защита от тази, която произтича от член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ, така както го тълкува Европейският съд по правата на човека.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>На второ място, ще изложа причините, поради които изискването за определяне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>от закона<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> на критериите за наличие на риск от укриване по смисъла на член 2, буква н) от този регламент е част от тази цел за по-добра защита и налага в този смисъл посочените критерии да бъдат определени в законодателство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По волята на законодателя на Съюза за засилване на защита на правото на свобода на кандидатите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Едно от главните достижения на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> и на Директивата за приемането се състои в засилване на гаранциите, съпътстващи възможността държавите членки да задържат кандидати. Както се посочва в съображение 15 от тази директива, законодателят на Съюза е искал задържането на тези лица — което представлява особено сериозно засягане на тяхното основно право на свобода, гарантирано в член 6 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110428">28 април 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>El Dridi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/11 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:268">EU:C:2011:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> — да е възможно само при <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>изключителни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Този изключителен характер личи и от насоките на Върховния комисариат за бежанците към Организацията на обединените нации (ВКБООН) относно приложимите критерии и стандарти във връзка със задържането на лица, търсещи убежище, и алтернативи на задържането, в редакцията им от 2012 г., на които се позовава Комисията в своето Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище в държавите членки (COM(2008) 815 окончателен, стр. 6, т. 4.1).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Така тези инструменти ограничават в значителна степен свободата на действие, с която разполагат държавите членки с оглед лишаването от свобода на кандидати, спрямо които се провежда процедура за прехвърляне.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Преди тяхното влизане в сила вторичното право на Съюза регулира само в минимална степен задържането на последните. Регламентът, предхождащ Регламент <QUOT.START CODE="201C" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>, а именно Регламент (ЕО) № 343/2003 (Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>Дъблин II<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20030218">18 февруари 2003 година</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="050" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">ОВ L 50, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56).</P></NOTE>, не е съдържал никаква разпоредба в това отношение. При това положение са се прилагали общите гаранции, предвидени в член 7, параграф 3 от акта, предшественик на Директивата за приемането, а именно Директива 2003/9/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20030127">27 януари 2003 година</DATE> за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="031" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2003">ОВ L 31, 2003 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 48).</P></NOTE>. Съгласно тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>[к]огато това се окаже необходимо, държавите членки могат да задължат лицето, търсещо убежище, да остане в определено място в съответствие с тяхното национално право, <HT TYPE="ITALIC">например</HT> поради правни причини или по съображения за обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> (курсивът е мой). Следователно основанията, поради които даден кандидат може да бъде лишен от свобода, не са били хармонизирани. Член 18, параграф 1 от директивата, предхождаща Директива 2013/32/ЕС (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>Директивата за процедурата<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="60" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 60</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, а именно Директива 2005/85/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 година</DATE> относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="326" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2005">ОВ L 326, 2005 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, е уточнявал освен това, че едно лице не може да бъде задържано само поради това че е кандидат за убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Възможността държавите членки да задържат кандидатите до тяхното прехвърляне била ограничена и от задълженията им по член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Припомням, че основните права, така както са гарантирани от ЕКПЧ и общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи (вж. точка 39 от настоящото заключение).</P></NOTE>. Тази разпоредба дава право на високодоговарящите се страни, при упражняване на правомощията им по управление на миграционните потоци, да ограничат правото на свобода на дадено лице било с цел да се предотврати незаконното му влизане на тяхна територия (първа хипотеза), било когато са предприети действия за неговото експулсиране или екстрадиране (втора хипотеза).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В някои решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решения на ЕСПЧ от <DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, Firoz Muneer с/у Белгия (CE:ECHR:2013:0411JUD005600510, § 53) и от <DATE ISO="20160712">12 юли 2016 г.</DATE>, A. M. и др. с/у Франция (CE:ECHR:2016:0712JUD002458712, § 64 и 65).</P></NOTE> Европейският съд по правата на човека приравнява задържането на кандидат в рамките на процедура за прехвърляне в държавата членка, компетентна за разглеждането на молбата му, на лишаването от свобода на лице, спрямо което са предприети действия за неговото експулсиране или екстрадиране, по смисъла на втората хипотеза на член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Относно доводите в подкрепа на противоположната теза, че задържането на кандидат в рамките на процедура за прехвърляне не попада в приложното поле на никоя от хипотезите на член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ, вж. European Council on Refugees and Exiles The Legality of Detention of Asylum Seekers under the Dublin III Regulation. AIDA Legal Briefing № 1, June 2015, р. 7, както и <HT TYPE="ITALIC">Costello</HT>, C. The Human Rights of Migrants and Refugees in European Law. Oxford University Press, Oxford, 2016, р. 296 et 297.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека обаче лишаването от свобода на дадено лице в рамките на такава процедура не е подчинено на условието въпросната мярка да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>необходима, например, за да се избегне риск от укриване<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. по-специално решения на ЕСПЧ от <DATE ISO="19961115">15 ноември 1996 г.</DATE>, Chahal с/у Обединеното кралство (CE:ECHR:1996:1115JUD002241493, § 112 и 113), от <DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, Rakhimov с/у Русия (CE:ECHR:2014:0710JUD005055213, § 119 и 120) и от <DATE ISO="20141127">27 ноември 2014 г.</DATE>, Khomullo с/у Украйна (CE:ECHR:2014:1127JUD004759310, § 52).</P></NOTE>. Следователно съответствието на мярката лишаване от свобода с член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ не е подчинено нито на наличието на риск от укриване, нито на липсата на по-малко ограничителни мерки, позволяващи да се осигури извеждането на заинтересованото лице. За тази цел се изисква само да бъдат предприети реални действия по това извеждане с полагане на дължимата грижа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Неотдавна Европейският съд по правата на човека уточни тази съдебна практика, като прие, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>по изключение, когато има дете, […] лишаването от свобода трябва да е необходимо за постигане на преследваната цел, а именно да се осигури експулсирането на семейството<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> (решение на ЕСПЧ от <DATE ISO="20160712">12 юли 2016 г.</DATE>, A. B. с/у Франция, CE:ECHR:2016:0712JUD001159312, § 120).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>С приемането на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> и на Директивата за приемането законодателят на Съюза възприема позиция в подкрепа на защита на правото на свобода на кандидатите, спрямо които се прилага процедура за прехвърляне, по-голяма от защитата, произтичаща от член 5, параграф 1, буква е) от ЕКПЧ, така както е тълкуван от Европейският съд по правата на човека<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Отбелязвам все пак, че когато вътрешното право на високодоговаряща се страна или правото на Съюза ѝ налагат да спазва гаранции, надхвърлящи задълженията ѝ по ЕКПЧ, както позволява член 53 от нея, ЕСПЧ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>включва<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> спазването на тези гаранции в условието за законосъобразност на намесата и сам се заема да провери спазването им (вж. по-специално решения на ЕСПЧ от <DATE ISO="20081002">2 октомври 2008 г.</DATE>, Rusu с/у Австрия, CE:ECHR:2008:1002JUD003408202, § 54—58, от <DATE ISO="20150922">22 септември 2015 г.</DATE>, Nabil с/у Унгария, CE:ECHR:2015:0922JUD006211612, § 31 и 39—42) и от <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE>, O. M. с/у Унгария, CE:ECHR:2016:0705JUD000991215, § 47—52).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Това е така, доколкото, на първо място, член 28, параграф 2 от този регламент позволява задържането на тези кандидати само ако е налице значителен риск от укриване. Забранено е следователно, както следва и от член 28, параграф 1 от същия регламент, задържането на кандидат само поради това че е в ход процедура за прехвърляне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>По този начин член 28, параграф 1 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> се отличава от член 27, параграф 1 от Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство (COM(2008) 820 окончателен). Предложената разпоредба се ограничавала до възпроизвеждане на принципа, предвиден в член 18, параграф 1 от Директива 2005/85, че никой не може да бъде задържан <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>единствено поради факта, че търси международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>. Приетата разпоредба изглежда по-строга, доколкото нито статутът на кандидата (вж. съображение 20 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>), нито дори обстоятелството, че е в ход процедура за прехвърляне, оправдават подобна мярка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Впрочем понастоящем в член 8, параграф 3 от Директивата за приемането се съдържа изчерпателен списък на основанията за задържане на даден кандидат. Сред тях, в буква е) от разпоредбата, фигурира задържането с цел прехвърляне в съответствие с член 28 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>На второ място, член 28, параграф 2 от този регламент, също както член 8, параграф 2 от Директивата за приемането, предвиждат, че задържането представлява крайна мярка, която може да бъде приета само при липсата на по-леки принудителни алтернативни мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Така всички гореспоменати разпоредби отразяват волята на законодателя на Съюза задържането на кандидатите да е възможно само при изключителни обстоятелства, както е видно от съображение 15 от Директивата за приемането и както е подчертал Съдът в решение N.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) относно мярка за задържане, приета срещу кандидат по причини, свързани с обществения ред или обществената сигурност на основание член 8, параграф 3, буква д) от Директивата за приемането.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Според мен предходните съображения обосновават ограничително тълкуване на разпоредбите, даващо право на държавите членки да задържат кандидат. В този смисъл, при съмнение относно тълкуването на термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, съдържащ се в член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>, би следвало да се предпочете тълкуването, което защитава в най-голяма степен правото на свобода на кандидатите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Струва ми се обаче, както ще обясня по-долу, че изброяването в законова разпоредба на критериите за наличие на риск от укриване може да подобри защитата на кандидатите срещу произволно накърняване на правото им на свобода. Нещо повече, струва ми се, че то е необходимо за постигането на двойната цел, която е според мен свързана с изискването за определяне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>от закона<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> на тези критерии.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По необходимостта от законодателство, определящо критериите за наличие на риск от укриване с оглед целите на член 2, буква н) от Регламент</HT> <HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>Дъблин III</HT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>По двойната цел на изискването за определяне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>от закона<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> на критериите за наличие на риск от укриване</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Така както е определен в член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>, рискът от укриване включва, от една страна, субективен и конкретен аспект (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>в отделен случай<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>на основата на индивидуална оценка<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> по член 28, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> също отразява това изискване.</P></NOTE>), а от друга страна, обективен и общ аспект (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>на основата на обективни критерии, определени от закона<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>По този начин това определение прокарва две кумулативни изисквания, тъй като компетентните органи — а именно административните или съдебни органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>В съответствие с член 9, параграф 2 от Директивата за приемането мярката задържане трябва да бъде постановена в писмена форма от административни или съдебни органи.</P></NOTE> — са длъжни да разглеждат във всеки отделен случай всички индивидуални и конкретни обстоятелства, характеризиращи положението на всеки кандидат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>По този начин изпълнението на един (или няколко) критерий/я за наличието на опасност от укриване, определени в националния закон, не е достатъчно, при липсата на индивидуално разглеждане във всеки отделен случай на положението на заинтересованото лице, за да се заключи, че е налице риск от укриване (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahdi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑146/14 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1320">EU:C:2014:1320</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като същевременно следят това упражняване да се основава на обективни критерии, установени общо и абстрактно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>В този контекст изискването за определяне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>от закона<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> на критериите за наличие на риск от укриване отразява според мен двойна цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>От една страна, то има за цел да гарантира, че тези критерии дават достатъчни гаранции в областта на правната сигурност. В това отношение от практиката на Съда следва, че мерките, взети от държава членка в изпълнение на регламент, дори когато се отнасят до упражняването на предоставено им със същия регламент дискреционно правомощие, трябва да бъдат в съответствие с принципа на правната сигурност като общ принцип на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020620">20 юни 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulligan и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑313/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:386">EU:C:2002:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110505">5 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kurt und Thomas Etling и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑230/09 и C‑231/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:271">EU:C:2011:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cypra</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑402/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2333">EU:C:2014:2333</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според мен този принцип е приложим в случая, тъй като, когато определят тези критерии, държавите членки прилагат член 28, параграф 2 във връзка с член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> за целите на упражняване на възможността да задържат кандидати, която им е призната от първата от тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>От друга страна, това изискване има за цел да гарантира, че правото на индивидуална преценка на органите, натоварени да прилагат критериите за наличие на риск от укриване, попада в рамките на някои предварително зададени параметри.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Тези цели личат и от подготвителните работи по Директива 2008/115/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="348" PAGE.FIRST="98" DATE.PUB="2008">ОВ L 348, 2008 г., стр. 98</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>Директивата за връщането<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>), в член 3, параграф 7 от която се съдържа определение на риска от укриване почти идентично с определението в член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> (с тази разлика, че въпросните разпоредби визират съответно лицето, спрямо което се прилага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>процедура за връщане<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, и лицето, подложено на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>процедура за прехвърляне<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Въпреки че Директивата за връщането не се прилага към кандидатите за международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Това е така, по-конкретно, от подаването на молбата за международна закрила до приемането на решение на първа инстанция по тази молба или, евентуално, до произнасянето по жалбата, подадена срещу това решение (решениe от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (вж. т. 67 от настоящото заключение).</P></NOTE> и следователно уреденото в нея задържане с цел извеждане и задържането на тези кандидати попадат под различни правни режими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091130">30 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Кадзоев</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑357/09 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:741">EU:C:2009:741</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, според мен подготвителните работи по тази директива могат да предоставят разяснения за тълкуването на член 2, буква н) от този регламент. Всъщност тази разпоредба видимо е повлияна от член 3, параграф 7 от посочената директива, чието съдържание възпроизвежда почти дословно. Впрочем, в подготвителните работи по Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> не се съдържа каквото и да е обсъждане във връзка с определянето на риска от укриване по член 2, буква н) от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Икономическият и социален комитет излага все пак известни съображения относно това определяне (Opinion of the European Economic and Social Committee, SOC/333, <DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, стр. 7).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Добавям, че прагът, който този риск трябва да премине, за да се оправдае мярката за задържане, е различен в зависимост от приложимата мярка. Член 15, параграф 1, буква a) от Директивата за връщането обуславя задържането с цел извеждане от наличието на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>риск от укриване<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>. От своя страна член 28, параграф 2 от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/> изисква <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>значителен риск от укриване<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>, за да се лиши от свобода кандидат в очакване на прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Освен това, за разлика от Директивата за връщането, процедурата за прехвърляне се отнася по-специално до кандидати, които се намират законно на територията на молещата държава членка. Всъщност, както се припомня в съображение 9 от Директивата за връщането, съгласно член 9, параграф 1 от Директивата за процедурата кандидатът има правото да остане на територията на държавата членка, в която е подал молбата си, до приемането на първоинстанционно решение по нея или, евентуално, до произнасянето по жалбата, подадена срещу това решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130530">30 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arslan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑534/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:343">EU:C:2013:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По този начин кандидатът не е в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>незаконно пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> по смисъла на Директивата за връщането и следователно не може да бъде експулсиран от територията на Съюза, докато молбата му не бъде отхвърлена. Това следва и от принципа за забрана на връщането, установен в член 33 от Женевската конвенция от <DATE ISO="19510728">28 юли 1951 година</DATE> за статута на бежанците, на която член 28 от Хартата се позовава.</P></NOTE>. Това е така дори ако тази държава членка счита, че не е компетентна за обработването на тази молба и отправя искане за поемането на отговорност за кандидата от друга държава членка в изпълнение на разпоредбите на Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0118" ID="QS0118"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Всъщност кандидатът има правото да остане не само на територията на държавата членка, в която се разглежда молбата му, но и на тази на държавата членка, в която същата е подадена (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cimade и GISTI</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑179/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:594">EU:C:2012:594</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства считам, че предвидените в Директивата за връщането гаранции за задържането на лицата, които трябва да бъдат изведени, се прилагат a fortiori и към задържането на кандидатите, спрямо които се прилага процедура за прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Ще отбележа обаче, че в рамките на процедурата по приемане на тази директива първоначалното предложение на Комисията не е съдържало определение на риска от укриване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно общите стандарти и процедури в държавите членки за връщането на неправомерни пребиваващи граждани на трети страни (COM(2005) 391 окончателен, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0119" ID="QS0119"/>предложение за директива за връщането<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>).</P></NOTE>. То е било въведено в доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0120" ID="QS0120"/>комисията LIBE<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>) на Европейския парламент, който<?PAGE NO="14"?> обаче се ограничавал до изискването този риск да се преценява въз основата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0121" ID="QS0121"/>индивидуални и обективни критерии<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Доклад относно предложението за Директива за връщането, <DATE ISO="20070920">20 септември 2007 г.</DATE>, A6‑0339/2007, 2005/0167 (COD), PE 374.321, стр. 7. Предложени са различни изменения, в които се говорело за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0122" ID="QS0122"/>сериозни причини, които следва да се определят индивидуално и обективно и да се преценяват от съдилищата<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> (становище на комисията по развитието, адресирано до комисията LIBE относно предложението за Директива за връщането, <DATE ISO="20070622">22 юни 2007 г.</DATE>, 2005/0167 (COD), PE 386.728, стр. 11), <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0123" ID="QS0123"/>критерии, определени от националното право<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> (проект за доклад на комисията LIBE относно предложението за Директива за връщането, <DATE ISO="20060613">13 юни 2006 г.</DATE>, 2005/0167 (COD), PE 374.321v02‑00, стр. 9) или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0124" ID="QS0124"/>обективни критерии, определени от закона<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/> (изменение на проекта за доклад на комисията LIBE, <DATE ISO="20060927">27 септември 2006 г.</DATE>, 2005/0167 (COD), PE 378.672v01‑00, стр. 23).</P></NOTE>. Позицията на Парламента, приета на първо четене, която е одобрена от Съвета, заменя тази формулировка с формулировката <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0125" ID="QS0125"/>обективни критерии, определени от закона<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене, <DATE ISO="20080618">18 юни 2008 г.</DATE>, EP‑PE_TC1‑COD(2005)00167, PE 400.777, стр. 13.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Изборът на тази формулировка не може де е случаен, при положение че в позицията на Комисията не се съдържа никаква преценка на риска от укриване и че в първоначалния доклад на комисията LIBE се говори само за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0126" ID="QS0126"/>индивидуални и обективни критерии<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>, без да се посочва техният източник<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Отбелязвам в това отношение, че в клауза 2 от рамковото споразумение за срочните договори, сключено на <DATE ISO="19990318">18 март 1999 г.</DATE>, което се съдържа в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19990628">28 юни 1999 година</DATE> относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="175" PAGE.FIRST="43" DATE.PUB="1999">ОВ L 175, 1999 г. стр. 43</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), на която се позовава правителството на Обединеното кралство, законодателят на Съюза е искал за определянето на дадено понятие да препрати без разграничение към закон или към други източници на вътрешно право. Така той изрично се е позовал не на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0127" ID="QS0127"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>, а на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0128" ID="QS0128"/>законодателството, [на] колективен трудов договор или [на] практика в сила<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/> в държавите членки.</P></NOTE>. Според мен той свидетелства за волята да се гарантира предвидимостта на критериите, използвани при индивидуалната преценка на риска от укриване, и да се балансира правомощието на органите, натоварени с тази преценка, като се подчини упражняването му на обективни критерии от общо и абстрактно естество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По необходимостта от законодателство, определящо критериите за наличие на риск от укриване с цел осъществяване на тези цели</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Според мен постигането на горепосочените цели изисква обективните критерии за наличие на риск от укриване да бъдат определени в законодателството.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>По целта да се гарантира правната сигурност</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Принципът на правната сигурност налага по същество мерките, взети от държава членка в съответствие с правото на Съюза, да дават възможност на правните субекти да се запознаят с обхвата на своите права и задължения и да предвидят последиците от поведението си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020620">20 юни 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulligan и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑313/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:386">EU:C:2002:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040325">25 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda Agricola Ettore Ribaldi и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑480/00, C‑482/00, C‑484/00, C‑489/00—C‑491/00 и C‑497/00—C‑499/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:179">EU:C:2004:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както Съдът вече е констатирал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020620">20 юни 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulligan и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑313/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:386">EU:C:2002:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, спазването на този принцип зависи не само от съдържанието на приетите мерки, а и евентуално от естеството на избрания за тази цел инструмент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Тъй като ми се струва нецелесъобразно, дори невъзможно, да се оценяват абстрактно качествата съответно на законодателството, на съдебната и на административната практика в областта на правната сигурност, ще съсредоточа анализа си върху конкретните обстоятелства по делото по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Както бе посочено в точка 25 от настоящото заключение, установената съдебна практика, на която се позовава запитващата юрисдикция, представлява поредица от постановени от тази юрисдикция съдебни решения, всяко от които установява един или няколко критерия за преценка на наличието на риск от укриване. Следователно изброяването на тези критерии е фрагментирано.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Тази констатация подсказва също, че във всеки отделен случай тази юрисдикция е признала въпросните критерии въз основа на характерните за всяко дело, с което е била сезирана, индивидуални обстоятелства. В това отношение в съдебното заседание чешкото правителство признава възможността за развитие на административната и съдебната практика, когато опитът покаже други критерии, които са от значение за преценката на риска от укриване. По този начин съдебната практика потвърждавала критерии, изведени преди това от административната практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Съмнявам се, че при подобни обстоятелства въпросната административна и съдебна практика, пък била тя и установена, дава достатъчно гаранции за предвидимост. Това важи в още по-голяма степен предвид обстоятелството, че мярката за задържане засяга особено сериозно основните права на кандидатите — засягате, което впрочем законодателят на Съюза иска да е възможно само при изключителни случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. точка 46 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Всъщност, въпреки че критериите за наличие на риск от укриване могат да се изведат от административна или съдебна практика, като евентуално я потвърдят, те могат да се променят успоредно с развитието на тази практика. При такъв сценарий дори е възможно да не са достатъчно стабилни, за да бъдат считани за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0129" ID="QS0129"/>определени<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>, съгласно изискванията на член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0130" ID="QS0130"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Нещо повече, в съдебното заседание чешкото правителство изразява съмнения в публичността на административната практика, от която могат да бъдат изведени тези критерии. При липсата на мерки за огласяване обаче нейната достъпност за правните субекти не може да бъде гарантирана. Впрочем в това отношение Съдът е приел, че обикновените административни практики, които поради естеството си се променят по волята на администрацията и са лишени от достатъчно огласяване, не са достатъчно точни и ясни, за да се спази изискването за правна сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020620">20 юни 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulligan и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑313/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:386">EU:C:2002:386</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). В друг контекст Съдът е приел, че ограничаването на правото на ефективни правни средства за защита, установено в член 47 от Хартата, нарушавало тази разпоредба, доколкото тя била предвидена в наръчника на административен комитет (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Liivimaa Lihaveis</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑562/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2229">EU:C:2014:2229</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Вярно е, както посочва правителството на Обединеното кралство, че определянето на критериите за наличие на риск от укриване в писан закон също не предоставя абсолютна гаранция за правна сигурност предвид изискването за индивидуална и конкретна преценка на този риск. Считам обаче, че уреждането на тази преценка чрез определени в законодателството критерии дава по-големи гаранции за стабилност, а оттам и за правна сигурност. Впрочем според мен законодателят на Съюза е настоял правото на индивидуална преценка на административните и съдебни органи да се уреди чрез законоустановени критерии именно за да се ограничат рисковете от произволно използване на това право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. точки 81—84 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>От друга страна, някои биха могли да възразят, че правата на кандидатите ще бъдат евентуално по-добре защитени от установена съдебна или административна практика, прогласяваща точни и стриктни критерии, отколкото от законодателство, установяващо неясни и занижени критерии. За да се избегне всякаква неяснота в това отношение, ще припомня, че отправеният въпрос се отнася само до изискванията за нормативен източник на критериите за наличие на риск от укриване. Следователно той не се отнася до отделния проблем за съдържанието на тези критерии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. точка 35 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>По целта, свързана с уреждане на правото на индивидуална преценка на административните и съдебни органи</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Освен предимства в областта на правната сигурност приемането на законодателство дава допълнителни гаранции по отношение на външния контрол на правото на преценка на административните и съдебни органи, които са натоварени да преценят риска от укриване и евентуално да постановяват задържането на кандидата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Предвид обстоятелството, че подобна мярка засяга сериозно основното право на свобода и волята на законодателя на Съюза засягането да е възможно само при изключителни обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. точка 46 от настоящото заключение.</P></NOTE>, правото на преценка на тези органи би следвало да е уредено така, че да осигури възможно най-добра предварителна защита на кандидатите срещу произволни лишавания от свобода. В този смисъл според мен е важно абстрактното установяване на съдържанието на тези критерии и тяхното прилагане в конкретен случай да e дело на институционално различни органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Tакова според мен е реалното значение на двойното изискване за индивидуално разглеждане и за уреждане чрез предварително определени обективни критерии, което следва от член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0131" ID="QS0131"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>. От една страна, тази разпоредба задължава административните и съдебни органи да вземат предвид обстоятелствата по всеки конкретен случай. От друга страна, тя гарантира, че правото на индивидуална преценка е канализирано чрез общи и абстрактни критерии, установени предварително от трети орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Според мен тези съображения позволяват се изключи възможността изискването за определяне <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0132" ID="QS0132"/>от закона<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> на обективните критерии за наличие на риск от укриване да бъде изпълнено, когато същите са определени не от законодателство, а от административна или съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Макар преценката ми относно първата от преследваните с това изискване цели (свързана с правната сигурност) да е тясно свързана със специфичния контекст на настоящото дело, заключението ми относно втората от тези цели (свързана с уредбата на правото на индивидуална преценка на административните и съдебни органи) е валидно независимо от особеностите на разглежданата административна или съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Като потвърждение ще допълня, най-напред, че препоръчваният от мен подход съответства на подхода, възприет от Комисията в нейния <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0133" ID="QS0133"/>Наръчник за връщането<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/>, що се отнася до тълкуването на член 3, параграф 7 от Директивата за връщането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Приложение към Препоръката на Комисията от <DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE> за създаване на общ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0134" ID="QS0134"/>Наръчник за връщането<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането (C(2015) 6250 окончателен, стр. 11). Относно взаимодействието между Директивата за връщането и Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0135" ID="QS0135"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/> по отношение на мерките за задържане вж. точки 65 и 66 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>По-нататък, както е видно от отговорите на два въпросника, изпратени на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0136" ID="QS0136"/>националните звена за контакт<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/> на държавите членки в рамките на проучвания на европейската мрежа за миграцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Ad‑Hoc Query on detention in Dublin III cases, достъпно на интернет адрес: http://ec.europa.eu/dgs/home‑affairs/what‑we‑do/networks/european_migration_network/reports/docs/ad‑hoc‑queries/protection/590_emn_ahq_on_detention_in_dublin_cases_en.pdf, както и Ad‑Hoc Query on objective criteria to identify risk of absconding in the context of reception directive art 8 (recast) and Dublin regulation № 604/2014 art 28 (2), достъпно на интернет адрес: http://emn.ypes.gr/images/docs/EMN_QUERIES/EMN_QUERIES_2014/2014_619_emn_ahq_on_objective_criteria_to_identify_risk_of_absconding_%28wider_diss%29.pdf. Европейската мрежа за миграцията е създадена с Решение на Съвета от <DATE ISO="20080514">14 май 2008 година</DATE> за създаване на Европейска мрежа за миграцията (2008/381/ЕО) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="131" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2008">ОВ L 131, 2008 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, повечето държави членки изглежда признават, че член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0137" ID="QS0137"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/> ги задължава да определят критериите за наличие на риск от укриване в законодателството си, ако искат да прибегнат към задържане. Повечето от отговорилите на тези въпросници заявяват, че през 2014 г. обективните критерии за наличие на риск от укриване по смисъла на член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0138" ID="QS0138"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> са били определени в<?PAGE NO="17"?> националното законодателство или е в ход процедура за изменението му в това отношение. Такъв е случаят в Чешката република, чието законодателство е изменено по този начин след преюдициалното запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. точка 16 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0139" ID="QS0139"/>националното звено за контакт<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/> на Обединеното кралство възразява срещу изискването за законодателно определяне на тези критерии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Накрая, някои национални юрисдикции споделят това тълкуване. По-специално Bundesgerichtshof (Федерален съд) приема, че тази разпоредба изисква причините, които позволяват да се заключи по предвидим и подлежащ на контрол начин, че е налице риск от укриване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Bundesgerichtshof, <DATE ISO="20140626">26 юни 2014 г.</DATE>, V ZB 31/14.</P></NOTE>, да бъдат законодателно определени (тъй като съдебната практика не е достатъчна). Verwaltungsgerichtshof (Административен съд) също е приел решение в този смисъл, впрочем отхвърляйки изрично необходимостта от преюдициално запитване, с мотива че не е възможно никакво друго тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Verwaltungsgerichtshof, <DATE ISO="20150219">19 февруари 2015 г.</DATE>, RO 2014/21/0075‑5.</P></NOTE>. По същия начин Cour administrative du Luxembourg [Административен съд Люксембург] е подчертал, че член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0140" ID="QS0140"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/> препраща към законови разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Cour administrative du Luxembourg [Административен съд Люксембург], <DATE ISO="20161006">6 октомври 2016 г.</DATE>, n<HT TYPE="SUP">o</HT> de rôle 35301C. Вж. също решенията на Tribunal administratif du Luxembourg [Административен съд Люксембург], 2e chambre, <DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, n<HT TYPE="SUP">o</HT> de rôle 35902, както и 3e chambre, n<HT TYPE="SUP">o</HT> de rôle 37301, <DATE ISO="20151224">24 декември 2015 г.</DATE></P></NOTE>. От своя страна Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) е приел, че рискът от укриване по смисъла на член 3, параграф 7 от Директивата за връщането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Относно съотношението между член 3, параграф7 от тази директива и член 2, буква н) от Регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0141" ID="QS0141"/>Дъблин III<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/> вж. точки 65 и 66 от настоящото заключение.</P></NOTE> следва да се основава на обективни критерии, определени от законодателството, тъй като административната практика не е достатъчна в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Raad van State, <DATE ISO="20110321">21 март 2011 г.</DATE>, BP9284, 201100555/1/V3.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>С оглед на всичко изложено по-горе предлагам на поставения от Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд, Чешка република) преюдициален въпрос да се отговори по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0142" ID="QS0142"/>Член 2, буква н) във връзка с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкуват в смисъл, че държава членка няма право да задържа кандидат за международна закрила с цел да гарантира процедурата за прехвърляне в друга държава членка, ако първата държава членка не е определила в законодателството си обективните критерии за преценка на наличието на риск от укриване, дори ако такива критерии се извеждат от съдебната или от административната практика на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>