16.10.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 342/8


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/1499 НА КОМИСИЯТА

от 28 юли 2020 година

относно приложимостта на Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия от възобновяеми източници в Италия

(нотифицирано под номер С(2020) 5026)

(само текстът на италиански език е автентичен)

(текст от занчение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (1), и по-специално член 35, параграф 3 от нея,

след консултации с Консултативния комитет за обществени поръчки,

като има предвид, че:

1.   ФАКТИ

(1)

На 3 декември 2019 г. дружеството Enel Green Power (наричано по-нататък „заявителят“) подаде до Комисията искане съгласно член 35, параграф 1 от Директива 2014/25/ЕС (наричано по-нататък „искането“). Искането отговаря на изискванията на член 1, параграф 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1804 на Комисията (2).

(2)

Искането се отнася до производството и търговията на едро с електроенергия от възобновяеми източници, както е посочено в член 9 от Директива 2014/25/ЕС, които се осъществяват от заявителя в Италия. В искането са посочени следните услуги: слънчева и вятърна енергия, енергия от мини водноелектрически мощности и геотермална енергия. Заявителят не включва биомасата и биогаза в искането, тъй като твърди, че въз основа на практиката на Комисията схемите за стимули, с които понастоящем се подпомагат тези технологии, неизбежно водят до заключението, че съответните пазари все още не са пряко изложени на конкуренция.

(3)

Искането не бе придружено от обосновано и подкрепено с доказателства становище, прието от независим национален орган. Вследствие на това съгласно точка 1 от приложение IV към Директива 2014/25/ЕС Комисията трябва да приеме акт за изпълнение във връзка с искането в рамките на 105 работни дни. Първоначалният краен срок спря да тече в съответствие с точка 2 от приложение IV към Директива 2014/25/ЕС. Договореният между заявителя и Комисията краен срок за приемане на акта за изпълнение изтича на 31 юли 2020 г.

2.   ПРАВНА УРЕДБА

(4)

Директива 2014/25/ЕС се прилага за възлагането на обществени поръчки за извършване на дейности, свързани, наред с другото, с производството и търговията на едро с електроенергия по смисъла на Директива 2014/25/ЕС, освен ако дейността е освободена съгласно член 34 от същата директива.

(5)

Съгласно Директива 2014/25/ЕС за поръчките, предназначени да създадат условия за осъществяването на някоя от дейностите, за които се прилага Директива 2014/25/ЕС, посочената директива не се прилага, ако в държавата членка, в която се осъществява дейността, тя е пряко изложена на конкуренция на пазари, достъпът до които е неограничен. Прякото излагане на конкуренция се оценява въз основа на обективни критерии, които могат да включват характеристиките на съответните продукти или услуги, наличието на алтернативни продукти или услуги, за които се приема, че могат да бъдат заместители от гледна точка на търсенето или на предлагането, цените и действителното или потенциалното наличие на повече от един доставчик на въпросните продукти или услуги.

3.   ОЦЕНКА

3.1.   Неограничен достъп до пазара

(6)

Достъпът до даден пазар се счита за неограничен, ако съответната държавата е въвела и приложила относимите законодателни актове на Съюза, с които даден сектор или част от него се отваря за конкуренция. Тези законодателни актове са посочени в приложение III към Директива 2014/25/ЕС, в което по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия от възобновяеми източници е включена Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3).

(7)

Въз основа на информацията, с която разполага Комисията, Италия е транспонирала Директива 2009/72/ЕО в националното законодателство посредством Законодателен указ № 93/2011, изменен впоследствие с член 26 от Закон № 115/2015 и член 33 от Закон № 122/2016. Следователно се счита, че достъпът до съответния пазар е неограничен в съответствие с член 34, параграф 3 от Директива 2014/25/ЕС.

3.2.   Пряко излагане на конкуренция

(8)

Прякото излагане на конкуренция следва да се оценява въз основа на различни показатели, като нито един от тях не е определящ сам по себе си. По отношение на пазарите, засегнати от настоящото решение, пазарният дял на основните участници на даден пазар представлява един от критериите, които следва да бъдат взети предвид. Тъй като условията се различават при отделните дейности, посочени в искането, при оценката на състоянието на конкуренцията следва да се вземат под внимание различните обстоятелства на съответните пазари.

(9)

Настоящото решение не засяга прилагането на правилата за конкуренцията и държавната помощ и на други области на правото на Съюза. По-специално критериите и методологията, използвани за оценка на прякото излагане на конкуренция съгласно член 34 от Директива 2014/25/ЕС, не са непременно същите като използваните за извършване на оценка съгласно членове 101 или 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз или съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (4), както бе потвърдено от Общия съд (5).

(10)

Целта на настоящото решение е да се установи дали дейностите, посочени в искането, са изложени на такова равнище на конкуренция на пазари, достъпът до които не е ограничен по смисъла на член 34 от Директива 2014/25/ЕС, което ще гарантира, че и при липсата на дисциплината, наложена от подробните правила за възлагане на обществени поръчки, определени в Директива 2014/25/ЕС, възлагането на поръчки за изпълнение на посочените в искането дейности ще се извършва по прозрачен и недискриминационен начин въз основа на критерии, които позволяват на купувачите да намерят решението, което като цяло е най-изгодно от икономическа гледна точка.

3.3.   Определяне на съответните пазари

(11)

През 2012 г. в своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС (6) Комисията определи производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници, като отделен пазар.

(12)

През 2017 г. Комисията прие Решение за изпълнение (ЕС) 2018/71 (7) по отношение на нидерландския пазар на електроенергия. По отношение на Нидерландия Комисията счете, че не е необходимо да определи отделни пазари за електроенергия в зависимост от нейния източник. Основните причини за отклонението от Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, отнасящо се до Италия, бяха следните: фактът, че електроенергията от възобновяеми източници се продава направо на пазара на едро, а не на непазарен субект, т.е. на оператора на преносната система в Германия и на Gestore dei Servizi Energetici (GSE) в Италия, липсата на предимство при подаване на електроенергия от възобновяеми източници, фактът, че приложимото законоустановено възнаграждение за електроенергията от възобновяеми източници е под формата на премия при подаване (за разлика от фиксираните ставки в прецедентите за Германия и Италия), и фактът, че субсидиите за електроенергията от възобновяеми източници са обхванати още в началото от процес на наддаване, при който различни технологии се конкурират за субсидии в размер на предварително определена сума.

(13)

В разглежданото в настоящия случай искане заявителят изразява мнение, че в Италия продаваната на едро електроенергия от възобновяеми енергийни източници и тази от конвенционални източници представляват част от един и същ пазар.

(14)

В представената информация от 6 март 2020 г. италианският орган за защита на конкуренцията Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (AGCM) изразява мнение, че не е възможно да се определи пазар за производството на енергия от възобновяеми източници, който да е отделен от пазара за производство на енергия от конвенционални източници. Органът отбелязва, че произведената енергия от възобновяеми и произведената енергия от конвенционални източници са напълно взаимозаменяеми от гледна точка на задоволяването на търсенето (т.е. потреблението) на електроенергия, както и че делът на енергията от възобновяеми източници, продавана при пазарни условия, е висок (над 50 % от общото количество). В този контекст AGCM твърди, че стимулите, предоставяни за производството на електроенергия от възобновяеми източници, са намалели значително от 2012 г. насам и че с времето тенденцията по отношение на тяхното равнище е била да се гарантира единствено компенсиране за разходите, понасяни от производителите на електроенергия.

(15)

Комисията отбелязва, че производството на електроенергия от възобновяеми източници в Италия се подпомага от редица схеми с различни характеристики.

(16)

В своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, отнасящо се до Италия, Комисията анализира характеристиките на четири схеми за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници. С оглед на различните характеристики на въведените в Италия схеми за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници след приемането на това решение, за целите на анализа в настоящите съображения пазарът ще бъде разделен, както следва: пазар, свързан с въведените в Италия схеми за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници, анализирани в Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, от една страна, и пазар, свързан с въведените в Италия схеми за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници след посоченото решение, от друга страна.

(17)

В този контекст е важно да се посочи, че не всички пазарни участници на съответните пазари са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки. Следователно дружествата, които не са обхванати от тези правила при извършването на дейност на тези пазари, обичайно биха разполагали с възможност да упражняват конкурентен натиск върху участниците на пазара, които са обхванати от правилата за възлагане на обществени поръчки.

3.4.   Определяне на съответния географски пазар

(18)

В сектора на електроенергетиката обикновено се счита, че съответният географски пазар е национален по обхват. Съответният географски район може също така да зависи от конфигурацията на пазарните зони, която отразява ограниченията на мрежата.

(19)

В своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС Комисията установи, че с оглед наличието на ограничения на мрежата за целите на оценката дали са изпълнени условията, предвидени в член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), и без да се засяга законодателството в областта на конкуренцията, се смята, че съответните географски пазари за производство и търговия на едро с електроенергия, произведена от конвенционални източници, са макрозона „Север“ и макрозона „Юг“.

(20)

По отношение на географския пазар заявителят е на мнение, че той е национален.

(21)

В представената информация от 6 март 2020 г. италианските органи посочват, че разликата в цените между макрозона „Юг“ и Сардиния е намаляла почти до 0, а разликата в цените между макрозона „Юг“ и макрозона „Сицилия“ се е понижила. AGCM подчертава, че процесът на деконцентрация, засегнал пазара в Италия, както е видно от системния спад в индекса на Херфиндал-Хиршман (HHI) на национално равнище (549 през 2018 г., 686 през 2017 г., 713 през 2016 г. и 884 през 2012 г.). Изчислението на HHI беше посочено от заявителя в представената от него информация на 19 септември 2019 г. Според AGCM обаче е видно, че зоналната цена най-малко за една макрозона („Сицилия“) продължава да се различава за постоянно и в значителна степен от тази в останалата част от страната.

(22)

Комисията е съгласна, че промените в ценовите разлики през последните осем години показват много голямо сближаване между макрозоните. Видно е обаче, че запазването на ценова премия за пазара на макрозона „Сицилия“ обосновава отделяне на тази зона от останалата част от италианския пазар.

(23)

За целите на оценката съгласно настоящото решение и без да се засяга законодателството в областта на конкуренцията и правилата за държавна помощ, Комисията счита, че съществуват два съответни географски пазара: макрозони „Север“, „Юг“ и „Сардиния“, от една страна, и макрозона „Сицилия“, от друга страна.

3.5.   Пазарен анализ

(24)

В своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС Комисията заключи, че единствено производството и търговията на едро с електроенергия от конвенционални източници биха могли да бъдат освободени от правилата за възлагане на обществени поръчки. В Решението се посочва, че условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО, следва да се счита за изпълнено по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия от конвенционални източници на територията на Италия, с изключение на Сардиния и Сицилия. В Решението бяха анализирани характеристиките на четири схеми за стимулиране за енергията от възобновяеми източници.

(25)

Механизмът Comitato Interministeriale Prezzi del 29 aprile 1992 (CIP6) се състои от законоустановени цени за подаване на електроенергия, произведена от възобновяеми източници и от източници, подобни на възобновяемите, а именно електроенергия, произведена в комбинирани централи за топло- и електроенергия. Механизмът обхваща оперативните разходи, капиталовите разходи и разходите за гориво и включва стимули, приложими през първите 8 години.

(26)

Всеобхватната тарифа („механизъм TO“) е приложима за централите с инсталирана мощност, по-ниска от 200 kW за вятърните електроцентрали и по-ниска от 1 MW за останалите видове централи за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. Системата е гарантирана за 15 години; тя е доброволна и алтернативна на системата на екологичните сертификати. Всеобхватната тарифа включва цената на енергията и стимул.

(27)

Механизмът на екологичните сертификати („механизъм CV“) се основава на налагането на задължителни квоти за производителите и вносителите на електроенергията, произведена от конвенционални източници, които трябва да представят ежегодно няколко екологични сертификата. Екологичните сертификати се издават за инсталациите за възобновяема енергия в зависимост от източника на произвежданата енергия и могат да бъдат търгувани на отделен пазар, различен от енергийния. Производителите на електроенергия от възобновяеми източници получават приходи от продажбата на възобновяемата енергия, а като стимул — и приходите от продажбата на екологичните сертификати. Стойността на екологичните сертификати се определя от съотношението между търсенето (от производителите и вносителите на електроенергия от конвенционални източници) и предлагането (от производителите на електроенергия от възобновяеми източници). Схемите за екологични сертификати се прилагат за инсталациите с мощност над 1 MW (с изключение на фотоволтаичните инсталации) и над 200 kW за вятърните електроцентрали.

(28)

Екологичните сертификати бяха изменени през януари 2016 г. и преименувани на GRIN. Механизмът функционира чрез тримесечна премия, която се изплаща на ползващите се лица по схемата в допълнение към цената за електроенергията. Изплащаните суми и продължителността на изплащането по GRIN са абсолютно същите като това, което ползващите се лица биха получавали по предишните екологични сертификати.

(29)

Системата на енергийните сметки („механизъм CE“) насърчава производството на електроенергия от фотоволтаични източници и предвижда премия при подаване, като производителите получават пазарната цена на пазара „ден напред“ и стимулиращо възнаграждение. Тази система за стимулиране е гарантирана за 20 години.

(30)

Въз основа на характеристиките на тези схеми и особеностите на производството и търговията на едро с произведената електроенергия, в своето Решение за изпълнение 2012/539/ЕС Комисията заключи, че условието за пряко излагане на конкуренция не е изпълнено по отношение на производството и доставките на едро на електроенергия, произведена от възобновяеми източници. Тъй като условията за тези схеми остават като цяло непроменени, Комисията не вижда причина да промени своята оценка.

(31)

Що се отнася до схемите, въведени след приемането на Решение за изпълнение 2012/539/ЕС, най-важните схеми бяха съобщени на Комисията и бяха разрешени съгласно правилата за държавна помощ с Решение C(2016) 2726 на Комисията (9) и Решение C(2019) 4498 на Комисията (10). Това означава, че тези схеми включват подходящо възнаграждение с оглед на понесените разходи, както и че предоставената помощ не изкривява единния пазар.

(32)

Що се отнася до схемата, установена с министерски указ от 23 юни 2016 г., тя е била отворена за всички възобновяеми източници на енергия, с изключение на слънчевата фотоволтаична енергия. Ползващите се лица са били разделени на три категории в зависимост от мощността на централата: нови генератори с голям размер (т.е. с инсталирана мощност над 5 MW), нови генератори със среден размер (т.е. с инсталирана мощност между 500 kW2 и 5 MW, като тази категория включва и модернизиране на генератори от всякакъв размер) и по-малки генератори (т.е. с инсталирана мощност под 500 kW). Комисията отбеляза, че за допустимите по схемата технологии усреднената настояща себестойност на енергията (Levelized Cost of Energy – LCOE) би била по-висока от очакваната пазарна цена на електроенергията, както и че без помощта при нормални условия на пазара нетната настояща стойност (ННС) за проектите за енергия от възобновяеми източници би била отрицателна.

(33)

Що се отнася до схемата, установена с министерски указ от 4 юли 2019 г., тя се състои от оперативна помощ за производството на електроенергия от инсталации, които използват следните технологии за производство на енергия от възобновяеми източници: вятърна енергия, добивана на сушата, слънчева фотоволтаична енергия, водноелектрическа енергия и канализационни газове. Аналогично на Решение C(2016) 2726 Комисията отбеляза, че за допустимите по схемата технологии усреднената настояща себестойност на енергията би била по-висока от очакваната пазарна цена на електроенергията. Поради това без помощта и при нормални условия на пазара ННС за проектите за енергия от възобновяеми източници би била отрицателна. Комисията заключи, че без помощта проектите, които се ползват от схемата, не биха били финансово жизнеспособни.

(34)

С министерски указ от 14 февруари 2017 г. беше въведена специфична схема за малки острови. Става въпрос за 20 острова, 14 от които се намират в района на Сицилия, които не са свързани с електроенергийната мрежа на континентална Италия. Всеки от тях е с размери над един квадратен километър, разположен е на повече от 1 km от континентална Италия и пребиваващото на него население е поне 50 души. За всеки остров бяха определени конкретни цели за електрическата и топлинната енергия във връзка с енергийния преход до 2030 г. Предоставя се достъп за изграждането на нови инсталации или разширяването и повторното пускане в действие на съществуващи инсталации за производство на електроенергия с мощност, не по-малка от 0,5 kW, въведени в експлоатация след 15 ноември 2018 г., които са присъединени към електроенергийната мрежа на острова и се захранват от местни възобновяеми източници. Ползващите се лица получават премия при подаване за електроенергията, която се продава по мрежата, и премия при подаване за електроенергията, която се произвежда и непосредствено след това се потребява намясто.

(35)

Ritiro Dedicato (RID) е механизъм за производители, насочен към пазара на електроенергия, подавана към мрежата. Той се състои от продажбата на електроенергия на GSE и заменя всички други договорни задължения, свързани (наред с другото) с услуги за диспечиране и пренос на енергия. Инсталациите с мощност под 10 MW са допустими за RID, заедно с инсталациите с каквато и да е мощност, които се захранват със [слънчева енергия, вятърна енергия, енергия на приливите и отливите, енергия на морските вълни, геотермална енергия или от хидравлични източници, ограничени до водноелектрически централи, или от] други възобновяеми източници, при условие че се притежават от произвеждащ потребител. RID представлява алтернатива на стимулите, които се предоставят по другите схеми, установени с министерски укази от 5 юли 2012 г., 6 юли 2012 г., 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г.

(36)

По механизма Scambio sul Posto (SSP) се предвижда изплащането на икономическа компенсация за разликата между стойността, свързана с подаваната към мрежата електроенергия, и стойността, свързана с електроенергията, която е получена и потребена в период, различен от периода, през който е произведена електроенергията. Механизмът се прилага за инсталациите, въведени в експлоатация най-късно на 31 декември 2014 г., ако се захранват от възобновяеми източници или чрез високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (ВЕ КПТЕ) с максимална мощност не повече от 200 kW, или централите с мощност до 500 kW, ако се захранват от възобновяеми източници и са въведени в експлоатация след 1 януари 2015 г. SSP представлява алтернатива на стимулите, които се предоставят по другите схеми, установени с министерски укази от 5 юли 2012 г., 6 юли 2012 г., 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г.

(37)

Комисията отбелязва, че схемите, установени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г., включват процес на наддаване за възползване от стимулите.

(38)

Комисията отбелязва, че равнището на конкуренция за възползване от схемите, установени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г., се е повишило, като се отчитат висок брой заявители и оферти за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Вследствие на това Комисията счита, че инсталациите за производство на енергия от възобновяеми източници, които се ползват от по-новите схеми, функционират в конкурентна среда.

(39)

Що се отнася до останалите три схеми — схемата, установена с министерски указ от 14 февруари 2017 г., RID и SSP, Комисията няма основание да заключи, че ползващите се лица са подложени на конкурентен натиск. Някои от характеристиките на тези схеми, като например цените, заплащани при подаване, и фактът, че произведената енергия се закупува от GSE, са подобни на характеристиките на други схеми, анализирани в решението от 2012 г.

4.   ЗАКЛЮЧЕНИЯ

(40)

С оглед на разгледаните по-горе фактори условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 34 от Директива 2014/25/ЕС, следва да се счита за изпълнено в Италия за възложителите по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г.

(41)

Освен това, тъй като условието за неограничен достъп до пазара се счита за изпълнено, Директива 2014/25/ЕС следва да не се прилага, когато възложителите възлагат поръчки, предназначени да създадат условия за осъществяването в Италия на производство и търговия на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г., нито когато те организират конкурси за проектиране за извършването на такава дейност в този географски район.

(42)

С оглед на разгледаните по-горе фактори условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 34 от Директива 2014/25/ЕС, следва да не се счита за изпълнено за възложителите по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с механизмите CIP6, CV/GRIN, CE, TO, министерски указ от 14 февруари 2017 г., RID и SSP. Вследствие на това Директива 2014/25/ЕС следва да продължи да се прилага, когато възложителите възлагат поръчки, предназначени да създадат условия за осъществяването на тази дейност в Италия, и когато организират конкурси за проектиране за извършването на такава дейност в този географски район.

(43)

С оглед на разгледаните по-горе фактори условието за пряко излагане на конкуренция, предвидено в член 34 от Директива 2014/25/ЕС, следва да се счита за изпълнено по отношение на производството и търговията на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници в Италия, с изключение на Сицилия.

(44)

Тъй като Директива 2014/25/ЕС следва да продължи се прилага за производството на електроенергия от възобновяеми източници, обхванато от схемите CIP6, CV/GRIN, CE, TO, министерски указ от 14 февруари 2017 г., RID и SSP, се припомня, че поръчките, включващи няколко дейности, трябва да се разглеждат в съответствие с член 6 от същата директива. Това означава, че когато даден възложител участва в „смесена“ поръчка, т.е. поръчка, използвана за подпомагане както на изпълнението на дейностите, освободени от прилагането на Директива 2014/25/ЕС, така и на дейностите, които не са освободени от нейното прилагане, трябва да се обърне внимание на дейностите, за които поръчката е била основно предназначена. В случай на такава смесена поръчка, чието основно предназначение е да способства за осъществяването на дейностите, които не са освободени, разпоредбите на Директива 2014/25/ЕС се прилагат. Когато обективно е невъзможно да се определи за коя дейност основно е предназначена поръчката, поръчката се възлага в съответствие с правилата, определени в член 6, параграф 3 от Директива 2014/25/ЕС.

(45)

Припомня се, че в член 16 от Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (11) за възлагане на договори за концесия се предвижда освобождаване от прилагането на тази директива за концесиите, предоставени от възложители, ако в държавата членка, в която ще се изпълняват тези концесии, е установено съгласно член 35 от Директива 2014/25/ЕС, че дейността е пряко изложена на конкуренция в съответствие с член 34 от същата директива. Тъй като беше заключено, че дейността по производство и търговия на едро с електроенергия от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г. в Италия, е пряко изложена на конкуренция, договорите за концесия, предназначени да създадат условия за осъществяването на тези дейности в Италия (с изключение на Сицилия), ще бъдат изключени от приложното поле на Директива 2014/23/ЕС.

(46)

Когато инсталациите спрат да получават подпомагане по схемите CIP6, CV/GRIN, CE, TO, министерски указ от 14 февруари 2017 г., RID и SSP, разпоредбите на Директива 2014/25/ЕС следва повече да не се прилагат за тях, тъй като ще се счита, че те са изложени на конкуренция.

(47)

Настоящото решение се основава на правното и фактическото положение през периода от април 2017 г. до май 2020 г., както е видно от информацията, предоставена от заявителя и от италианските органи, както и от информацията, която е обществено достъпна. То може да бъде преразгледано, когато условията за приложимостта на член 34 от Директива 2014/25/ЕС вече не се изпълняват вследствие на настъпването на съществени промени в правното или фактическото положение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Директива 2014/25/ЕС не се прилага за поръчките, възлагани от възложители и предназначени да създадат условия за осъществяването в Италия на производство и търговия на едро с електроенергия, произведена от възобновяеми източници въз основа на схемите, въведени с министерски укази от 23 юни 2016 г. и 4 юли 2019 г.

Член 2

Директива 2014/25/ЕС продължава да се прилага за поръчките, възлагани от възложители и предназначени да създадат условия за осъществяването в Италия на производство на електроенергия от възобновяеми източници, което се подпомага по която и да е от следните схеми за подпомагане:

а)

Comitato Interministeriale Prezzi del 29 aprile 1992 (CIP6);

б)

механизма за екологични сертификати, или GRIN;

в)

системата на енергийните сметки;

г)

всеобхватната тарифа;

д)

министерски указ от 14 февруари 2017 г.;

е)

механизма Ritiro Dedicato;

ж)

Scambio sul Posto.

Член 3

Адресат на настоящото решение е Италианската република.

Съставено в Брюксел на 28 юли 2020 година.

За Комисията

Thierry BRETON

Член на Комисията


(1)   ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 243.

(2)  Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1804 на Комисията от 10 октомври 2016 г. относно подробните правила за прилагане на членове 34 и 35 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (ОВ L 275, 12.10.2016 г., стр. 39).

(3)  Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55).

(4)  Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1).

(5)  Решение от 27 април 2016 г., Österreichische Post AG/Комисия, T-463/14, ECLI:EU:T:2016:243, т. 28.

(6)  Решение за изпълнение 2012/539/ЕС на Комисията от 26 септември 2012 г. за освобождаване на производството и търговията на едро с електрическа енергия, произведена от конвенционални източници в макрозона „Север“ и макрозона „Юг“ в Италия, от прилагането на Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за изменение на Решение 2010/403/ЕС на Комисията (OВ L 271, 5.10.2012 г., стр. 4).

(7)  Решение за изпълнение (ЕС) 2018/71 на Комисията от 12 декември 2017 г. за освобождаване на производството и търговията на едро с електроенергия в Нидерландия от прилагането на Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 12, 17.1.2018 г., стр. 53).

(8)  Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (OВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1).

(9)  Решение C(2016) 2726 на Комисията от 28 април 2016 г. относно подкрепа за електроенергия от възобновяеми енергийни източници.

(10)  Решение C(2019) 4498 на Комисията от 14 юни 2019 г. относно подкрепа за електроенергия от възобновяеми енергийни източници за периода 2019—2021 г.

(11)  Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1).