–

за Electrabel SA, от X. Taton, адвокат, и H. Vanhulle, адвокат,

–

за Fédération Belge des Entreprises Électriques и Gazières ASBL, Organisatie voor Duurzame Energie Vlaanderen ASBL и Wind4Wallonia 2 SA, от D. Verhoeven, адвокат,

–

за Luminus SA, EDF Belgium SA, ActiVent Wallonie SCRL, Eol’Wapi SA, Lumiwind SC и Luminus Wind Together SC, от D. Verhoeven, адвокат,

–

за Commission de Régulation de l’Electricité et du Gaz (CREG), от G. Block, M. Vandersmissen и K. Wauters, адвокати,

–

за белгийското правителство, от P. Cottin, M. Jacobs и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от K. Decroix и B. Martel, адвокати,

–

за гръцкото правителство, от K. Boskovits и C. Kokkosi, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от O. Beynet и T. Scharf, в качеството на представители,

1

Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на членове 6—8 и 22 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ L 261/1, 2022 г., стр. 1) във връзка с член 2, точки 5 и 9 от него, с член 6 ДЕС, с член 288 ДФЕС и с принципите на пропорционалност, на предимство, на ефективност и на лоялно сътрудничество.

2

Запитването е отправено в рамките на три спора между, първо, Electrabel SA, второ, Fédération Belge des Entreprises Électriques et Gazières ASBL, Organizatie voor Duurzame Energie Vlaanderen ASBL и Wind4Wallonia 2 SA (наричани по-нататък заедно „FEBEG и др.“), и трето, Luminus SA, EDF Belgium SA, ActiVent Wallonie SCRL, Eol’Wapi SA, Lumiwind SC и Luminus Wind Together SC (наричани по-нататък заедно „Luminus и др.“) (наричани по-нататък всички заедно „жалбоподателите в главното производство“), от една страна, и Commission de Régulation de l’Électricité et du Gaz (CREG) (Комисия за регулиране на електроенергията и природния газ, Белгия), от друга страна, относно законосъобразността на решението на последната от 28 февруари 2023 г. относно образеца на декларацията, която се подава от лицата, задължени за таксата, въведена във връзка с тавана на пазарните приходи от електроенергия (наричано по-нататък „решението от 28 февруари 2023 г.“).

Правна уредба

Правото на Съюза

Договорът за ЕС

3

Съгласно член 4, параграф 3 ДЕС:

4

Член 6 ДЕС гласи:

Договорът за функционирането на ЕС

5

Текстът на член 288 ДФЕС е следният:

Регламент 2022/1854

6

Съображения 1, 5, 28, 30 и 37 от Регламент 2022/1854 гласят:

7

Съгласно член 1 („Предмет и обхват“) от този регламент:

8

Член 2 („Определения“) от посочения регламент има следния текст:

9

Член 6 („Задължителен таван на пазарните приходи“) от същия регламент предвижда:

10

Член 7 („Прилагане на тавана на пазарните приходи спрямо производителите на електроенергия“) от Регламент 2022/1854 гласи:

11

Съгласно член 8 („Национални кризисни мерки“) от този регламент:

12

Член 22 („Влизане в сила и прилагане“) от посочения регламент предвижда:

Белгийското право

Законът за електроенергията

13

Член 22 ter от Loi relative à l’organisation du marché de l’électricité (Закон за организацията на пазара на електроенергия) от 29 април 1999 г. (Moniteur belge от 11 май 1999 г., стр. 16264), в редакцията му съгласно Loi modifiant la loi relative à l’organisation du marché de l’électricité et introduisant un plafond sur les recettes issues du marché des producteurs d’électricité (Закон за изменение на Закона за организацията на пазара на електроенергия и за въвеждане на таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия) от 16 декември 2022 г. (Moniteur belge от 22 декември 2022 г., стр. 98819), приложим към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за електроенергията“), предвижда:

Решението от 28 февруари 2023 г.

14

Решението от 28 февруари 2023 г. е прието от CREG на основание член 22 ter, параграф 6, четвърта алинея от Закона за електроенергията. В това решение се определят образецът на декларация и формата на документите, които трябва да се представят от лицата, задължени за таксата, въведена с член 22 ter, параграф 1 от този закон.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

15

Жалбоподателите в главното производство са или частноправни юридически лица, които са производители и/или доставчици на електроенергия, произведена от изброените в член 7, параграф 1 от Регламент 2022/1854 енергийни източници, и попадат в обхвата на решението от 28 февруари 2023 г., тъй като за тях важи въведената с член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията такса, или частноправни юридически лица, различни от производители или доставчици на електроенергия, които също попадат в обхвата на това решение, тъй като и за тях важи тази такса, или федерации на предприятия от сектора на производството и доставката на електроенергия, които действат в полза на своите членове.

16

На 29 март 2023 г. Electrabel, от една страна, и FEBEG и др., от друга страна, а на 30 март 2023 г. Luminus и др. сезират Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел), който е запитващата юрисдикция, с три жалби за отмяна на решението от 28 февруари 2023 г. Тази юрисдикция съединява трите жалби предвид сходствата между тях.

17

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите в главното производство изтъкват, на първо място, основания за отмяна, свързани с изключителния характер на презумпциите, въведени с решението от 28 февруари 2023 г. Electrabel по същество твърди, че това решение нарушава член 2, точка 5 и членове 6—8 от Регламент 2022/1854, тъй като го задължава да декларира приходи, които не са действително реализирани, а този регламент изисква деклариране на приходи, които са действително получени. FEBEG и др. и Luminus и др. твърдят, че е налице нарушение на посочения регламент, и по-специално на членове 6 и 7 от него, на член 288 ДФЕС и на принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза, доколкото във въпросното решение се прилагат законови презумпции, за да се определят приходите, към които се прилага таванът, установен с член 22 ter от Закона за електроенергията. В това отношение те подчертават, че в зависимост от съответния енергиен източник тези презумпции са или необорими, или оборими, но съответно само при определени условия и чрез използването на други презумпции. Според тях обаче същият регламент предвижда само таван на реализираните пазарни приходи, така че трябвало да е възможно поне да се декларират реалните приходи.

18

Така жалбоподателите в главното производство упрекват CREG, че в посоченото решение е възпроизвела системата на шестте презумпции, установени в член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1—6 от Закона за електроенергията. Основана изключително на презумпции, тази система водела до облагане на 100 % фиктивни приходи, докато съгласно Регламент 2022/1854 таванът се прилагал за „пазарните приходи“, а именно за действително получените от производителите на електроенергия приходи. Освен това този регламент предвиждал, че таванът се прилага „за всяка сделка“, докато според спорните в главното производство презумпции електроенергията е продавана на ден по цената на електроенергията за съответния ден на платформа за търговия с електроенергия, ако електроенергията се продава с форуърден договор, и продавана на час, ако електроенергията се продава на пазара „ден напред“. Това водело до начисляване на такса в случай на превишаване на тавана за един ден или час от периода, макар действително получаваната цена да била средна цена, по-ниска от тавана, или фиксирана цена, по-ниска от него. Използването на система, основана изключително на презумпции, по никакъв начин не било оправдано и в действителност имало за цел да се увеличат събираните суми.

19

CREG и белгийската държава оспорват тези доводи, като се позовават в частност на съображение 37 от Регламент 2022/1854, съгласно което държавите членки могат да използват разумни прогнози за изчисляването на тавана на пазарните приходи. Този регламент не определял специално правило, позволяващо да се изчисли размерът на свръхприходите, а Комисията не дала указания по този въпрос, противно на предвиденото в член 6, параграф 5 от посочения регламент. Използването на презумпциите, предвидени в Закона за електроенергията, не водело до облагане на фиктивни приходи, а позволявало и да се отстранят техническите трудности, свързани с точното определяне на цената за всеки продаден и доставен MWh електроенергия през периода на прилагане на таксата. Освен това необоримостта на презумпциите, съдържащи се в член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията, била обоснована, доколкото системата се основавала на възприети по-рано и съгласувани с операторите на съответните ядрени централи продажбени стратегии.

20

Запитващата юрисдикция най-напред посочва, че фактът, че твърдените в случая незаконосъобразности произтичат от член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1—6 от Закона за електроенергията, е без значение за компетентността ѝ да се произнесе по законосъобразността на решението от 28 февруари 2023 г. По същество тази юрисдикция отбелязва, че установените в тези разпоредби презумпции, въз основа на които с това решение е приет образецът за декларация на приходите, който е предварителен етап от определянето на дължимата от всяко задължено лице такса, представляват съвкупност или поредица от презумпции, които това лице никога не може да избегне напълно и съответно не е в състояние да декларира действителните си приходи.

21

В това отношение тази юрисдикция уточнява, че не вижда достатъчна техническа обосновка за това да се определят презумпции, които да отразяват продажбените стратегии, характерни за всяка технология или за друга особеност, вместо да се позволи на задължените лица да документират своите реални продажбени стратегии и действителните си приходи, поне когато това е възможно. Всъщност таванът, въведен от Регламент 2022/1854, а следователно и от белгийския законодател, се прилагал само за електроенергията от определени технологии, а системата за деклариране се основавала на възможността за свързване на определени данни с конкретно съоръжение. Затова според нея техническите трудности могат да обосноват използването на презумпции, но не и тяхната необоримост.

22

Освен това от членове 6—8 във връзка с член 2, точки 5 и 9 от Регламент 2022/1854 следвало, че свръхприходите трябва да се изчисляват въз основа на действително получените от производителите пазарни приходи. Това се потвърждавало от логиката на въведената система, която на пръв поглед налагала да се изхожда от действително реализирани приходи. Съображение 30 от този регламент подкрепяло тази преценка. Макар наистина да сочи, че държавите членки следва да имат възможността да използват разумни прогнози за изчисляването на тавана на пазарните приходи, съображение 37 все пак не може да осуети прилагането на разпоредбите на посочения регламент. Запитващата юрисдикция добавя, че освен това не е убедена, че възможността за държавите членки да използват прогнози, им позволява да предвидят система, основана единствено на необорими презумпции или на презумпции, които са частично оборими, но по начин, при който остават елементи, теоретично предопределени от държавата членка, независимо от действително получените приходи.

23

На второ място, що се отнася до обхванатия от спорното решение период, Electrabel и FEBEG и др. поддържат по същество, че доколкото установява образец на декларация за периода от 1 август до 31 декември 2022 г., а съгласно Регламент 2022/1854 периодът на наложен таван започва на 1 декември 2022 г., решението от 28 февруари 2023 г. нарушава по-специално членове 6—8, 20 и 22 от този регламент, член 288 ДФЕС, принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза, както и принципа на лоялно сътрудничество. Те отбелязват, че предложението на Комисията от 14 септември 2022 г. за регламент на Съвета за спешни мерки за справяне с високите цени на енергията [COM (2022) 473 final], довело до приемането на Регламент 2022/1854, предвижда да се остави на държавите членки възможността да решат дали да допуснат предварително прилагане на тавана, но тази възможност не е била запазена в приетата окончателна редакция на Регламента. Освен това посоченият регламент не позволявал на държавите членки да събират свръхприходи със задна дата.

24

CREG и белгийската държава отговарят по същество, първо, че белгийският законодател е можел да действа по този начин по отношение на периода от 1 август до 30 ноември 2022 г. по силата на общата си данъчна компетентност, второ, че член 8, параграф 1 от Регламент 2022/1854 впрочем допуска държавите членки „да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи“, и трето, че фактът, че възможността за доброволно предварително прилагане на този регламент, предвидена в посоченото в предходната точка от настоящото решение предложение за регламент, не е възпроизведена в окончателно приетия текст, се обяснява с безполезността на такава разпоредба.

25

Запитващата юрисдикция отбелязва, че белгийският законодател не е обяснил защо за влизането в сила на процесната такса е определена дата, различна от предвидената в Регламент 2022/1854, а само е посочил, че въведената система не е в противоречие с принципа за забрана на обратното действие в областта на данъчното облагане. От подготвителните работи по Закона за електроенергията също не личало процесната такса да е от хибридно естество, а именно независима от правото на Съюза национална мярка за периода от 1 август 2022 г. до 30 ноември 2022 г. и мярка за прилагане на Регламент 2022/1854 за периода от 1 декември 2022 г. нататък. С оглед на тези обстоятелства тази юрисдикция преценява, че на пръв поглед член 22, параграф 2 от посочения регламент би могъл — предвид принципите на предимство, на ефективност и на лоялно сътрудничество — да не допуска национални мерки, гарантиращи прилагането на предвидения в този регламент режим от по-ранна дата от упоменатата в тази разпоредба. В това отношение тя счита, че член 8, параграф 1, буква а) от Регламент 2022/1854 не е недвусмислен, що се отнася до това дали предоставената с тази разпоредба възможност на държавите членки да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи, включва и възможността да прилагат таванен режим преди датата на влизане в сила на същия регламент.

26

При тези обстоятелства Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Производството пред Съда

27

Запитващата юрисдикция иска настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на предвиденото в член 105 от Процедурния правилник на Съда бързо преюдициално производство.

28

Искането е отхвърлено с определение на председателя на Съда от 10 януари 2024 г., Electrabel и др. (C‑633/23, EU:C:2024:41).

По преюдициалните въпроси

По първия и втория въпрос

29

В самото начало следва да се отбележи, от една страна, че видно от формулировката на първия и втория въпрос, които е уместно да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска да разбере как се определят пазарните приходи, за които се прилага „установеният в член 6 [от Регламент 2022/1854] таван“. От преюдициалното запитване става ясно, че в случая таванът на пазарните приходи съгласно член 22 ter, параграф 4 от Закона за електроенергията е определен на 130 евро за MWh произведена електроенергия, докато параграф 1 от този член 6 предвижда, че посочените в същия пазарни приходи се ограничават до максимум 180 евро за MWh произведена електроенергия. Член 8, параграф 1, буква а) от този регламент обаче предвижда по същество, че държавите членки могат по-специално да въведат мерки, които допълнително ограничават тези приходи.

30

Ето защо следва да се констатира, че таванът, предвиден в спорната в главното производство национална правна уредба, не е „установеният в член 6“ от Регламент 2022/1854, а е национален таван, определен на основание член 8, параграф 1 от този регламент.

31

От друга страна, макар с първия и втория си въпрос да иска по-специално тълкуване на член 6 ДЕС, запитващата юрисдикция не посочва защо това тълкуване е необходимо за разрешаването на споровете в главните производства. Всъщност в преюдициалното запитване не се съдържат никакви мотиви за това защо тази юрисдикция си задава въпроси относно тълкуването на този член, нито се посочва връзката, която тя установява между него и спорната в главното производство национална правна уредба. При това положение за разрешаването на тези спорове не изглежда да е необходимо тълкуване на член 6 ДЕС.

32

С оглед на тези съображения следва да се приеме, че с първия и втория си въпрос по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 6—8 от Регламент 2022/1854 във връзка с член 2, точки 5 и 9 от него, с член 288 ДФЕС и с принципа на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която размерът на приходите, за който се прилага предвиден на основание на този член 8 таван на пазарните приходи, се определя, в зависимост от визираните съоръжения за производство на електроенергия, или въз основа на необорими презумпции, или въз основа на оборими презумпции, които обаче могат да бъдат оборени само, от една страна, чрез доказването на действителните приходи, реализирани от всички съоръжения на съответния оператор, и от друга страна, чрез използването на други презумпции.

33

В това отношение следва да се припомни, че член 6, параграф 1 от Регламент 2022/1854 предвижда, че пазарните приходи, които производителите са получили от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1, се ограничават до максимум 180 евро/MWh произведена електроенергия. В параграф 2 от този член 6 се добавя, че държавите членки гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага за всички пазарни приходи на производителите, и по целесъобразност — на посредниците, участващи в пазарите на едро на електроенергия от името на производители, независимо от пазарния времеви интервал, в който се извършва сделката, и от това дали електроенергията се търгува двустранно или на централизиран пазар. Освен това параграф 3 от същия член предвижда, че държавите членки въвеждат ефективни мерки за предотвратяване на заобикалянето на задълженията на производителите по параграф 2, и по-специално гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага ефективно, когато производителите са контролирани или частично притежавани от други предприятия, и по-конкретно когато са част от вертикално интегрирано предприятие. Що се отнася до член 6, параграф 4 от Регламент 2022/1854, в него се уточнява, че държавите членки решават дали да прилагат тавана на пазарните приходи при уреждането на обмена на енергия или след това.

34

От друга страна, макар параграф 5 от посочения член 6 да предвижда, че Комисията предоставя насоки на държавите членки за прилагането на този член, безспорно е, че тази институция не е дала никакви насоки в това отношение.

35

Що се отнася до член 7 от Регламент 2022/1854, в параграф 1 от него се посочва, че предвиденият в член 6 от този регламент таван на пазарните приходи се прилага за пазарните приходи от продажбата на електроенергия, произведена от изброените в тази разпоредба енергийни източници. В параграф 6 от член 7 се уточнява също, че производителите, посредниците и съответните участници на пазара, и по целесъобразност системните оператори, предоставят на компетентните органи на държавите членки, и ако е приложимо — на системните оператори и номинираните оператори на пазара на електроенергия, всички необходими данни за прилагането на член 6, включително относно произведената електроенергия и свързаните с нея пазарни приходи, независимо от пазарния времеви интервал, в който се извършва сделката, и от това дали електроенергията се търгува двустранно в рамките на същото предприятие или на централизиран пазар.

36

От своя страна член 8, параграф 1 от Регламент 2022/1854 предвижда, че държавите членки могат да приемат други мерки, изброени в букви а)—д) от този параграф. По-специално съгласно буква a) те могат да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1 от този регламент, включително да правят разграничение между технологиите, както и пазарните приходи на други участници на пазара. В член 8, параграф 2 от Регламент 2022/1854 се уточнява, че в съответствие с този регламент посочените в параграф 1 мерки са пропорционални и недискриминационни, не застрашават инвестиционните сигнали, гарантират, че инвестициите и оперативните разходи са покрити, не нарушават функционирането на пазарите на едро на електроенергия, и по-специално не засягат подреждането по пределни разходи и ценообразуването на пазара на електроенергия на едро, и са съвместими с правото на Съюза.

37

Освен това в член 2, точка 5 от Регламент 2022/1854 се уточнява, че за целите на последния понятието „пазарни приходи“ се отнася до реализираните приходи, които даден производител получава в замяна на продажбата и доставката на електроенергия в Съюза, независимо от договорната форма, под която се извършва тази размяна, включително споразумения за закупуване на електроенергия и други операции за хеджиране срещу колебанията на пазара на електроенергия на едро и с изключение на всякаква подкрепа, предоставена от държавите членки. В точка 9 от този член 2 се посочва също, че понятието „свръхприходи“ се отнася до положителната разлика между пазарните приходи на производителите за MWh електроенергия и тавана на пазарните приходи, възлизащ на 180 евро на MWh електроенергия, определен в член 6, параграф 1 от този регламент.

38

Ето защо се налага изводът, че макар в нито една от релевантните разпоредби на Регламент 2022/1854 да не се уточнява методиката за определяне на пазарните приходи, за които трябва да се прилага изискваният с този регламент таван, от техния текст все пак следва, както по същество отбелязва и генералният адвокат в точки 38 и 39 от заключението си, че този таван не може да се прилага към теоретични приходи, които не съответстват на пазарната действителност, а трябва да се прилага към суми, отразяващи действително получените от съответните оператори приходи.

39

Впрочем съображение 30 от този регламент гласи, че таванът на пазарните приходи следва да се определя „според пазарните приходи, а не според общите приходи от производството“, и че независимо от договорната форма, под която се извършва търговията с електроенергия, таванът на пазарните приходи следва да се прилага „само“ за „реализираните“ пазарни приходи.

40

При това положение, след като нито една разпоредба от Регламент 2022/1854 не уточнява правилата за определяне на пазарните приходи, за които трябва да се прилага таванът на приходите, държавите членки са тези, които ги определят. Доколкото обаче така прилагат този регламент, а оттам и правото на Съюза, държавите членки трябва да упражняват правомощията си при спазване на това право и следователно в случая по начин, който запазва, по-специално, полезното действие на разпоредбите на посочения регламент (вж. по аналогия решения от 21 декември 2023 г., Комисия/Дания (Максимална продължителност на паркирането), C‑167/22, EU:C:2023:1020, т. 43 и цитираната съдебна практика, и от 30 април 2025 г., Alenopik, C‑745/23, EU:C:2025:294, т. 28).

41

При това положение остава да се прецени дали при упражняването на правомощията си държавите членки могат да използват презумпции, за да определят точно размера на пазарните приходи, към който прилагат наложения с Регламент 2022/1854 таван на приходите.

42

В това отношение, първо, следва да се отбележи, че съгласно съображение 37 от този регламент с цел да се гарантира ефективното прилагане на тавана на пазарните приходи, производителите, посредниците и съответните участници на пазара трябва да предоставят необходимите данни на компетентните органи на държавите членки, и когато е целесъобразно — на системните оператори и номинираните оператори на пазара на електроенергия; същевременно с оглед на големия брой отделни сделки, за които компетентните органи на държавите членки трябва да гарантират прилагането на тавана на пазарните приходи, тези органи следва да имат възможността да използват „разумни прогнози“ за изчисляването на този таван.

43

Както обаче отбелязва и генералният адвокат в точка 50 от заключението си, по естеството си прогнозата е приближение до определена стойност и невинаги съответства на точна стойност. Ето защо е допустима евентуална разлика между действителните и предполагаемите приходи, без това задължително да прави използването на презумпции несъвместимо с Регламент 2022/1854, стига тази разлика, която впрочем може да бъде както отрицателна, така и положителна, да остава разумна, тоест умерена, а възприетите въз основа на тези презумпции прогнози да са представителни за пазарната действителност през разглеждания период.

44

Второ, както следва от член 1 от Регламент 2022/1854, с този регламент по-специално се въвежда спешна намеса, която да смекчи последиците от високите цени на енергията чрез извънредни, целенасочени и ограничени във времето мерки, имащи за цел в частност въвеждането на таван на пазарните приходи, които някои производители получават от производството на електроенергия, и целевото им преразпределяне към крайните потребители на електроенергия.

45

В такъв контекст на неотложност и като се има предвид тази цел за защита на крайните клиенти на електроенергия, използването на разумни прогнози, включително под формата на презумпции, за да се приложат бързо краткосрочни мерки, може да представлява подходящо и дори необходимо средство, за да се гарантира ефективността на наложения с Регламент 2022/1854 таван на приходите и съответно да се постигне тази цел.

46

Трето, следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 3 от този регламент държавите членки са длъжни да въведат ефективни мерки за гарантиране на ефективното прилагане на тавана и за предотвратяване на заобикалянето му. Като се има предвид обаче предвиденото в член 6, параграф 2 и член 7, параграф 6 от посочения регламент, чийто текст е припомнен съответно в точки 33 и 35 от настоящото решение, може да се наложи събирането и проверката на много голям обем данни. Следователно това обстоятелство позволява също да се приеме, че в зависимост от особеностите на разглеждания национален пазар или техническите трудности, които могат да съществуват, що се отнася до възможността за отделяне на приходите, за които действително трябва да се прилага наложеният със същия регламент таван, използването на презумпции може да се окаже необходимо.

47

Впрочем законодателят на Съюза е признал значителната административна тежест, която може да произтече от въвеждането на въпросния таван, доколкото в член 7, параграф 3 от Регламент 2022/1854 е предоставил на държавите членки по-специално възможността да решат — особено когато прилагането на предвидения в член 6, параграф 1 от посочения регламент таван води до значителна административна тежест — че този таван не се прилага за производители, произвеждащи електроенергия чрез съоръжения за производство на електроенергия с инсталирана максимална мощност от 1 MW.

48

От изложеното следва, че Регламент 2022/1854 допуска държава членка да използва презумпции, за да определи размера на пазарните приходи, за които трябва да се прилага наложеният с този регламент таван, стига тези презумпции да дават възможност за разумни и представителни за пазарната действителност през разглеждания период прогнози за посочените приходи.

49

В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че фактът, че държава членка евентуално е избрала да въведе въз основа на обективни разграничителни елементи различни презумпции в зависимост от съответните оператори, съоръжения или технология, или поредица от презумпции, не сочи, че посоченото в предходната точка от настоящото решение условие не е изпълнено, щом за всяка от евентуално засегнатите категории оператори, съоръжения или технология въведената презумпция позволява разумна прогноза на присъщите за тази категория приходи, още повече че възможността за разграничаване между технологиите е изрично разрешена с Регламент 2022/1854, и по-специално с член 8, параграф 1, буква а) от него. От друга страна, дори използването на необорими презумпции може да изпълнява това условие, по-специално когато те се отнасят до ограничена и особена категория производители, чиито приходи поради присъщи за тях обстоятелства или поради особеностите на съответния национален пазар са предварително определени със съгласието на публичните органи или са регламентирани от националната правна уредба, което не позволява на съответните производители лесно да се отклонят от тях.

50

От тези констатации следва също, че използването на такива презумпции, щом като те изпълняват посоченото условие, не може да се счита за противоречащо на принципа на пропорционалност. В това отношение следва да се припомни, че този принцип, който е част от общите принципи на правото и чието спазване следователно е задължително за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 40 от настоящото решение, изисква установените мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани със съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 2008 г., Netto Supermarkt, C‑271/06, EU:C:2008:105, т. 19 и цитираната съдебна практика, и от 8 декември 2020 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑620/18, EU:C:2020:1001, т. 111).

51

Предвид спешната необходимост от въвеждане на изисквания с Регламент 2022/1854 таван на приходите, и то с цел защита на крайните клиенти на електроенергия, както и предвид това, че въпросната мярка е извънредна и ограничена във времето, използването на презумпции — включително евентуално необорими — за да се определи с точност размерът на приходите, към които трябва да се прилага посочената мярка, изглежда пропорционално, щом, както бе отбелязано в точка 48 от настоящото решение, те дават възможност за разумни и представителни за пазарната действителност през разглеждания период прогнози за посочените приходи.

52

Тъй като конкретната преценка дали дадена презумпция изпълнява това условие е фактическа, тя е от компетентността на националните органи, действащи под контрола на националните юрисдикции, в случая — на запитващата юрисдикция. Същевременно съгласно съдебната практика Съдът, когато се произнася по преюдициално запитване, все пак може да ѝ даде пояснения, за да я насочи в преценката ѝ (вж. по аналогия решения от 21 февруари 2006 г., Halifax и др., C‑255/02, EU:C:2006:121, т. 77, и от 11 януари 2024 г., Nárokuj, C‑755/22, EU:C:2024:10, т. 42).

53

Така за целите на тази преценка следва да се вземат предвид всички фактически и технически фактори, характеризиращи не само положението на съответните оператори и съоръжения, но и националния пазар на електроенергия. В това отношение съответно могат да бъдат релевантни по-специално предвид тези особености колко големи са пречките пред събирането и проверката на данните, които във времеви рамки, съвместими със спешната нужда от постигане на целта за защита на крайните клиенти на електроенергия, биха позволили да се определят точните приходи на съоръженията или операторите, за които се прилага процесният таван, както и дали въведените презумпции са достатъчно точни, за да се избегне значително надценяване или занижаване на реализираните от съответните оператори приходи, а също и дали съществува коригиращ механизъм, който евентуално позволява на операторите или на националните органи да се позоват на действителните приходи, за да коригират резултата от тези презумпции, ако те не водят до разумни прогнози, представителни за пазарната действителност през разглеждания период.

54

Освен това, предвид констатираното в точка 40 от настоящото решение, не е необходимо Съдът да се произнася по исканото от запитващата юрисдикция тълкуване на член 288 ДФЕС.

55

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че членове 6—8 от Регламент 2022/1854 във връзка с член 2, точки 5 и 9 от него и с принципа на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, съгласно която размерът на приходите, за който се прилага предвиден на основание на този член 8 таван на пазарните приходи, се определя, в зависимост от визираните съоръжения за производство на електроенергия, или въз основа на необорими презумпции, или въз основа на оборими презумпции, които обаче могат да бъдат оборени само, от една страна, чрез доказването на действителните приходи, реализирани от всички съоръжения на съответния оператор, и от друга страна, чрез използването на други презумпции, стига тези презумпции да дават възможност за разумни и представителни за пазарната действителност през разглеждания период прогнози за посочените приходи.

По третия въпрос

56

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 6—8 и член 22, параграф 2, буква в) от Регламент 2022/1854, във връзка с член 288 ДФЕС и с принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза и на лоялно сътрудничество, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която е приета след влизането в сила на този регламент и предвижда прилагането на таван на пазарните приходи, подобен на този, чието въвеждане се изисква с посочения регламент, но за период, предхождащ определения в същия регламент.

57

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 22, параграф 1 от Регламент 2022/1854 той влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз, тоест на 8 октомври 2022 г. Съгласно член 22, параграф 2, буква в) от този регламент членове 6, 7 и 8 от него се прилагат от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.

58

От нито една разпоредба на Регламент 2022/1854 не следва, че той би се прилагал към таван на приходите, въведен с национална правна уредба за период, предхождащ влизането му в сила, и още по-малко, че такава правна уредба би трябвало да отговаря на предвидените в него условия. Ето защо, както отбелязва и генералният адвокат в точка 59 от заключението си, при липсата на приложима ratione temporis правна уредба на Съюза в тази област не може да се приеме, че държавите членки са лишени от възможността да упражняват правомощията си, в случая като предвидят таван на пазарните приходи, който е подобен на този, чието въвеждане изисква Регламент 2022/1854, но има различен от него времеви обхват, или че те биха могли да упражнят тази възможност само след съответно изрично разрешение от законодателя на Съюза.

59

Фактът, че такава национална правна уредба е приета, при все че посоченият регламент вече е бил в сила, е без значение в това отношение. Всъщност нито една от разпоредбите на същия регламент не сочи, че с приемането му законодателят на Съюза е искал да лиши държавите членки от тази възможност или да обвърже упражняването ѝ с такова разрешение. Напротив, видно от текста на член 8, параграф 1 от Регламент 2022/1854, законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността държавите членки да въвеждат или да запазват в сила тавани на пазарните приходи, които са по-строги от предвидения в член 6, параграф 1 от този регламент. Също в този смисъл в съображение 1 от посочения регламент се подчертава, че от септември 2021 г. на пазарите на електроенергия се наблюдават много високи цени и че агресивната война на Руската федерация срещу Украйна е довела до значителни допълнителни увеличения и нестабилност на цената на електроенергията. Освен това в съображение 5 от същия регламент законодателят на Съюза е отбелязал, че всички държави членки са засегнати неблагоприятно от тази енергийна криза, макар и в различна степен, а от съображение 28 от него е видно, че от февруари 2022 г. се наблюдава твърде голямо и трайно увеличение на цените.

60

Тези обстоятелства показват, че с пълно съзнание за възможността на държавите членки да действат в рамките на своите правомощия, предвид особеностите на националните им пазари, законодателят на Съюза е решил да не регулира на равнище Съюз тавана на пазарните приходи извън времевия обхват, предвиден от него в Регламент 2022/1854, още по-малко да лиши държавите членки от компетентността им да уредят този въпрос за период, предхождащ предвидения в този регламент период на прилагане.

61

В това отношение несъмнено, както вече бе припомнено в точка 40 от настоящото решение, държавите членки трябва да упражняват правомощията си при спазване на правото на Съюза. В случая обаче, извън проблемите, които запитващата юрисдикция е изложила в първия и втория си въпрос, от преюдициалното запитване не личи тази юрисдикция да има съмнения относно съвместимостта по същество на националната правна уредба, която е в основата на споровете в главните производства, с други разпоредби от правото на Съюза, които от своя страна биха могли да се приложат ratione temporis.

62

В случая нито член 288 ДФЕС, нито принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза или на лоялно сътрудничество дават основание за различен извод.

63

От една страна, нито член 288 ДФЕС, нито принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза могат да променят обхвата на даден регламент, както той е определен от законодателя на Съюза.

64

От друга страна, е вярно, че по силата на принципа за лоялното сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, държавите членки се въздържат по-специално от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. При все това, с оглед по-специално на констатираното в точка 60 от настоящото решение, както и на факта, че въвеждането на таван на приходите, подобен на предвидения в Регламент 2022/1854, по естеството си непременно преследва цели, съвместими с целите на този регламент, не може да се приеме, че държава членка нарушава този принцип, ако прилага на национално равнище такава мярка, преди тя да се изисква на равнище Съюз.

65

С оглед на всички изложени по-горе съображения на третия въпрос следва да се отговори, че членове 6—8 и член 22, параграф 2, буква в) от Регламент 2022/1854, във връзка с член 288 ДФЕС и с принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза и на лоялно сътрудничество, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която е приета след влизането в сила на този регламент и предвижда прилагането на таван на пазарните приходи, подобен на този, чието въвеждане се изисква с посочения регламент, но за период, предхождащ определения в същия регламент.

По съдебните разноски

66

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

1)

Членове 6—8 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, във връзка с член 2, точки 5 и 9 от него и с принципа на пропорционалност,

2)

Членове 6—8 и член 22, параграф 2, буква в) от Регламент 2022/1854, във връзка с член 288 ДФЕС и с принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза и на лоялно сътрудничество,