Opinion of the Advocate-General
I – Въведение
1. Съдът не се занимава за първи път с Директивата за ОВОС(2), напротив(3) . При все това тя винаги повдига нови въпроси.
2. В настоящото преюдициално производство следва да се изясни дали пробният добив на природен газ при проучвателен сондаж е „добив на […] природен газ с търговска цел“, който при достигане на определени прагови стойности задължително изисква оценка на въздействието върху околната среда. По-нататък следва да се изясни как следва да се прилагат тези прагови стойности, тоест по-специално дали и евентуално какви по-нататъшни сондажи и други проекти трябва да се вземат предвид.
3. Освен това следва да се обсъди как да се прецени дали е необходима оценка за такъв проучвателен сондаж като дълбок сондаж, тъй като той би могъл да окаже съществено въздействие върху околната среда.
II – Правна уредба
A – Право на Съюза
4. Член 2, параграф 1 определя целта на Директивата за ОВОС:
„Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на съгласие за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие“.
5. Кои проекти следва да бъдат подложени на оценка на въздействието върху околната среда се посочва по-подробно в член 4, параграфи 1—3 и в Приложения I—III от Директивата за ОВОС:
„1. […] проектите, изброени в приложение I, се изпълняват, при условие че е направена оценка в съответствие с членове 5—10.
2. При спазването на член 2, параграф 3 държавите членки вземат решение за проектите, изброени в приложение II, чрез:
а) разглеждане на всеки отделен случай,
или
б) прагове или критерии, определени от държавата членка,
относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка съгласно разпоредбите на членове 5—10.
Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).
3. Когато се извършва оценка на всеки отделен случай или се въвеждат прагове или критерии за целите на параграф 2, се вземат под внимание съответните критерии за подбор, посочени в приложение III“.
6. Точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС се отнася до добива на природен газ:
„Добив на нефт и природен газ с търговска цел, когато добиваното количество надхвърля 500 тона на ден за нефт или над 500 000 кубични метра на ден за природен газ“.
7. Точка 2, букви г) и д) от приложение II също посочва възможните видове проекти, които могат да бъдат свързани с проучвания за природен газ:
„г) Дълбоки сондажи:
– геотермални,
– за съхраняване на ядрени отпадъци,
– за водоснабдяване,
с изключение на тези за изследване на стабилността на геоложката основа;
д) Добив на въглища, нефт, природен газ, руди и битуминозни шисти“.
8. Освен това следва да се посочи точка 13 от приложение II към Директивата за ОВОС, която се отнася до благоустройството и тестването:
„Проекти, включени в приложение I, които ще се осъществяват изключително или предимно с цел благоустройство и тестване на нови методи или продукти, които не са използвани в продължение на повече от две години“.
9. На последно място, приложение III към Директивата за ОВОС съдържа споменатите в член 4, параграф 3 критерии за подбор за проектите, включени в приложение II:
„1. Характеристика на проектите
Трябва да се вземе под внимание характеристиката на проектите и по-конкретно:
– обхватът на проекта,
– струпването на няколко проекта заедно,
– […]
– замърсяването и вредните вещества,
– […]
2. Местоположение на проектите
Проектите могат да окажат отрицателно въздействие върху нестабилните екологични характеристики на географските райони, поради което тези характеристики трябва да бъдат взети под внимание и по-конкретно:
– използването на земята към дадения момент;
– […]“.
Б – Австрийското право
10. В точка 29, буква а), колона 1, от приложение 1 към австрийския Umweltverträglichkeitsprüfungsgesetz 2000 (Закон за оценка на въздействието върху околната среда от 2000 г.) е предвидено, че праговите стойности по точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС трябва да бъдат достигнати „за сонда“:
„Извличане на нефт или природен газ, когато добиваното количество е поне 500 тона на ден за сонда нефт и поне 500 000 м 3 /ден за сонда за природен газ“.
11. Член 1, точки 1 и 2 от Mineralrohstoffgesetz 1999 (Закон за минералните суровини) прави разграничение между проучване за минерални суровини и техния добив:
„Член 1 По смисъла на този федерален закон:
1. „Проучване“ е всяко пряко или косвено търсене на минерални суровини, включително свързаните с него подготвителни дейности, както и откриването и изследването на природни находища на минерални суровини и такива, съдържащи се в насипища, за да се определи дали има икономическа изгода от добива;
2. „Добив“ е извличането или отделянето (разработването) на минерални суровини и свързаните с това подготвителни, съпътстващи и последващи дейности;
[…]“.
III – Националното производство и преюдициалното запитване
12. В националното производство австрийската община Щрасвалхен и 59 жители от нея, между които г‑н Kornhuber (наричани по-нататък „Общината или Община Щрасвалхен и др.“) възразяват срещу това, че на 29 август 2011 г. австрийският Bundesminister für Wirtschaft, Familie und Jugend (федерален министър на икономиката, семейството и младежта) е разрешил на Rohöl-Aufsuchungs AG (наричано по-нататък „RAG“) да извърши проучвателен сондаж на територията на общината.
13. Издаденото разрешение включва изграждането на сондажен обект и подход, монтиране и демонтаж на сондажно оборудване, сондиране, монтиране и демонтаж на проучвателни съоръжения, извършване на проучвателни работи, възстановяване на използваните за сондажното оборудване площи и мерки за рекултивация при отрицателен резултат, възстановяване на използваните за сондажното оборудване площи до размерите на бъдещия сондажен обект и възстановяване на граничните площи — при положителен резултат. Предвидената дълбочина на сондажа е около 4150 метра.
14. При положителен резултат разрешението включва и пробен добив на природен газ с максимално общо количество до 1 000 000 м 3 , за да се докаже, че сондажът е икономически ефективен. При това трябва да се добиват от 150 000 м 3 до 250 000 м 3 на ден. След това добитият газ се изгаря в края на сондажния обект. Не е предвидено включването към тръбопровод под високо налягане за пренос на природен газ. Освен това при положителен резултат следва пробен добив (в много по-малки количества) на нефт и на съпътстващ природен газ (максимално 150 м 3 , респ. 18 900 м 3 на ден).
15. Не е извършена оценка на въздействието върху околната среда, тъй като не става дума за добив на природен газ или нефт и не съществува връзка с други проекти.
16. Съгласно твърденията на RAG междувременно сондажът е приключил, без да е открит нефт или природен газ.
17. В главното производство обаче Общината счита, че е следвало да се прецени екологичната съвместимост на проекта. Тя по-специално изтъква, че само на нейна територия се извършват над 30 сондажа, а други сондажи са разрешени. Освен това на територията на общината и в околностите са изградени значителни съоръжения за съхраняване на газ и газопреносни мрежи.
18. Поради това Verwaltungsgerichtshof отправя до Съда следните въпроси:
1) Ограниченият по време и по обем пробен добив на природен газ, който се извършва в рамките на проучвателен сондаж, за да се прецени дали трайният добив на природен газ е икономически ефективен, представлява ли „добив на […] природен газ с търговска цел“ съгласно точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС допуска ли разпоредба на националното право, която при добива на природен газ свързва посочените в тази точка прагови стойности не със самия добив, а с „добива от сонда“?
3) Директивата за ОВОС трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да установи дали е налице задължение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, административният орган следва при обстоятелства като тези по главното производство, при които е поискано разрешение за пробен добив на природен газ в рамките на проучвателен сондаж, да провери кумулативния ефект само на проектите от същия вид, и по-конкретно на всички разработени на територията на общината сондажи?
19. Община Щрасвалхен и др., Република Австрия, Rohöl-Aufsuchungs AG, Федерална република Германия, Република Полша и Европейската комисия представят писмени становища и вземат участие в съдебното заседание, проведено на 3 септември 2014 г.
IV – Правен анализ
20. С преюдициалното запитване се цели да се изясни дали пробният добив на природен газ в рамките на проучвателен сондаж следва задължително да бъде подложен на процедура за оценка на въздействието върху околната среда. За тази цел най-напред трябва да се изясни дали става дума за добив на природен газ с търговска цел по смисъла на точка 14 от приложение I, включително дали за достигането на предвидените прагови стойности обемът на добива може да се преценява за сонда, и на последно място, какви други проекти следва да се вземат предвид при преценката на необходимостта да се извърши оценка на въздействието върху околната среда.
A – По първия въпрос
21. С първия въпрос Verwaltungsgerichtshof иска да установи дали понятието „добив на […] природен газ с търговска цел“ по смисъла на точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС включва ограничения по време и по обем пробен добив на природен газ, който се извършва в рамките на проучвателен сондаж, за да се прецени дали трайният добив на природен газ е икономически ефективен.
22. Най-напред следва да се припомни, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което да се направи, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба(4) . Следователно е без значение как е дефинирано понятието добив в австрийското право.
23. Австрия и RAG подчертават, че проучвателният сондаж не е насочен пряко към добив на природен газ с търговска цел. По-скоро сондажът служи за това да се установи дали и в какъв обем може да се добива природен газ в рамките на икономическата дейност.
24. Както обаче посочва Германия, в обичайната езикова употреба на немски език понятието „добив“ означава най-общо извличане на полезни изкопаеми и суровини. Не е необходимо добитите суровини да могат да бъдат използвани с търговска цел или такова използване да е планирано.
25. Германия и Комисията с основание посочват също, че в текста на Директивата за ОВОС на английски и френски език е използвано понятието „extraction“(5), което в сравнение с понятието добив дори в по-малка степен предполага използване на добитите суровини с търговска цел. Няма език, на който текстът на Директивата да не допуска пробен добив.
26. Обстоятелството, че се обхваща единствено добивът с търговска цел, не изключва автоматично и пробния добив в рамките на проучвателния сондаж от обхвата на тези видове проекти. Тъй като той се осъществява, за да се проучи възможността за търговски добив на природен газ или нефт, пробният добив също служи за търговски цели. Различно би било при пробен добив, които служи единствено за изследвания, но не и за подготовката на икономическа дейност.
27. Австрия и RAG обаче изтъкват, че в минното дело и в законодателството в тази област понятието добив се разбира по-стеснително. То се отнасяло единствено до производството на суровини, докато извличането на суровини за изследвания спадало към проучването. При изготвянето на точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС законодателят се ориентирал към това значение съгласно законодателството в областта на минното дело.
28. Това разбиране се подкрепя от Директивата относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води(6) . В член 2, точки 15 и 16 от нея се прави разграничение между проучване и добив, при което последното понятие включва извличането. По аргумент от противното проучването не би било извличане. Становището, че тази разлика е от значение и за Директивата за ОВОС се подкрепя от и обстоятелството, че съгласно съображение 16 от първата директива по-специално за определени проучвателни дейности не се прилагат съществуващите правила, включително на Директивата за ОВОС, относно участието на обществеността.
29. От Директивата относно минните отпадъци(7) също може да се изведе разграничението между проучване и добив. Член 3, точка 21 от тази директива определя „проучването“ именно като търсенето на минерални залежи с икономическа стойност, включително вземането на проби, вземането на проби от вътрешността на кристалите, сондиране и прокопаване на канали, но изключващо работите, необходими за разработването на такива залежи и всякакви дейности, пряко свързани със съществуващите операции по извличане.
30. Общото при двете директиви е, че дават отделна дефиниция на проучването, за да го включат в приложното си поле. Следователно и съгласно Директивата за ОВОС включването без изрична разпоредба на проучването в добива изглежда по-скоро остава под съмнение.
31. При все това разграничението на понятията в други разпоредби не е задължително за тълкуването на видовете проекти по Директивата за ОВОС. Така Съдът тълкува понятието обезвреждане на отпадъци в Директивата за ОВОС в смисъл, че то включва оползотворяването на отпадъци, докато Директивата за отпадъците прави строго разграничение между тези две понятия(8) . Когато разграничението в други разпоредби не е свързано с последиците за околната среда и Директивата за ОВОС не препраща изрично към друга разпоредба, понятието в Директивата за ОВОС следва по-специално да се тълкува независимо от тези разпоредби и преди всичко с оглед на въздействието на проекта върху околната среда(9) . Освен това ограничаването на понятието обезвреждане на отпадъци в Директивата за ОВОС до значението му в Директивата за отпадъците би довело до това, че оползотворяването на отпадъци би било напълно изключено от обхвата на оценката на въздействието върху околната среда.
32. В настоящия случай обаче положението не е толкова ясно както при разграничаването между обезвреждането и оползотворяването на отпадъци. Въздействието на трайния добив на природен газ и на пробния добив в рамките на проучвателен сондаж върху околната среда се разграничават на пръв поглед преди всичко с оглед на тяхната продължителност и инфраструктурата за използване на добития газ.
33. Действително не е изключено особено сондажът, който не се различава съществено при проучването и при добива, да има значение за степента на въздействие върху околната среда. Именно по този въпрос обаче не съществува съществена разлика между сондажите за добив на природен газ по смисъла на точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС и другите дълбоки сондажи, които съгласно член 4, параграфи 2 и 3 и точка 2, буква г) от приложение II подлежат на оценка само ако биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда(10) . Следователно обстоятелството, че се извършва сондаж не означава задължително, че е налице добив на природен газ.
34. Тъй като вероятно проучвателният сондаж, като дълбок сондаж, по принцип попада в обхвата на Директивата за ОВОС, не е необходимо понятието за добив на природен газ да се разширява извън езиковата употреба в законодателството в областта на минното дело, за да се гарантира извършването на оценка на въздействията. Действително Германия счита, че тълкуването на тези видове проекти не е ясно, тъй като не е определено понятието дълбок сондаж. Но и това понятие на правото на Съюза не може да бъде определяно едностранно от държавите членки, а трябва да се тълкува самостоятелно и по-специално с оглед на целите на Директивата за ОВОС.
35. Допълнителен систематичен довод за това проучването да не се включва в добива представлява използването на прагови стойности на ден при определянето на този вид проекти в точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС. Праговите стойности на ден предполагат, че законодателят е имал предвид проектите за добив, които се експлоатират дългосрочно, а не временния пробен добив. Действително даден пробен добив също може да се осъществява няколко дни, както е видно от оспорваното разрешение, което установява максималното общо количество за добива и по-нисък максимален дневен добив. Пробният добив в рамките на проучвателен сондаж обаче няма същото качество както трайния добив.
36. С оглед на изложените доводи постоянната съдебна практика, че що се отнася до задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, Директивата за ОВОС има широко приложно поле и широкообхватна цел(11), не може да доведе до различен резултат.
37. Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че ограниченият по време и по обем пробен добив на природен газ, който се извършва в рамките на проучвателен сондаж, за да се прецени дали трайният добив на природен газ е икономически ефективен, не представлява „добив на […] природен газ с търговска цел“ съгласно точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС.
Б – По втория въпрос
38. Отговарям на втория въпрос, в случай че Съдът не възприеме отговора ми на първия въпрос. Този въпрос е дали точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС допуска разпоредба на националното право, която при добива на природен газ свързва посочените в тази точка прагови стойности не със самия добив, а с „добива от сонда“, тоест с отделния сондаж.
39. От текста на точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС не може да се направи извод за ограничение на праговите стойност върху добива от сонда. Поради това именно е спорно дали това условие е в съответствие с широкото приложно поле на Директивата и нейните цели.
40. Освен това целта на Директивата за ОВОС не може да бъде заобиколена чрез разделянето на проектите и липсата на отчитане на техния кумулативен ефект не трябва да води до освобождаването на всички проекти от задължението за извършване на оценка, след като, взети заедно, те могат да окажат съществено въздействие върху околната среда по смисъла на член 2, параграф 1(12) .
41. Действително това се установява предимно във връзка с проектите, включени в приложение II към Директивата за ОВОС(13), но и проектите, изброени в приложение I не могат да бъдат разделяни така, че да се заобиколи задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда(14) . Както основателно посочва Общината, именно до такова разделяне се стига, ако проверката на праговите стойности съгласно точка 14 от приложение I се извършва само за добива от сонда.
42. Не е необходимо да се решава въпросът дали са основателни доводите на RAG, че такова разделяне е изключено от икономически съображения. Щом е така, няма да има разлика и ако му се наложи да изостави практиката на отчитане за сонда.
43. Действително Австрия и RAG твърдят, че австрийското законодателство, по-конкретно член 3, параграф 2 от UVP-Gesetz 2000, изисква да се вземе предвид кумулативното въздействие. Verwaltungsgerichtshof обаче не е включил тази разпоредба в предмета на своето преюдициалното запитване.
44. Това не представлява и изненада. Посочената от Австрия разпоредба за кумулиране, по-специално при достигане на праговите стойности с повече проекти, не води задължително до извършване на оценка на въздействието върху околната среда, както е предвидено в член 4, параграф 1 и точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС. По-скоро оценка се извършва само ако допълнително се установи, че се очакват съществени, вредни, замърсяващи или сериозни въздействия. Следователно австрийската разпоредба за кумулиране може да се разглежда най-много като инструмент за прилагане на член 4, параграфи 2 и 3 и приложение II, където е необходима такава допълнителна констатация.
45. Следователно точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС не допуска разпоредба на националното право, която при добива на природен газ свързва посочените в тази точка прагови стойности с „добива от сонда“.
В – По третия въпрос
46. С третия въпрос Verwaltungsgerichtshof иска да установи какви други проекти следва да се вземат предвид при преценката дали е налице задължение за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Доколкото този въпрос е насочен към точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС, също така отговарям на този въпрос само в случай че при отговора на първия въпрос Съдът стигне до различен извод.
47. Тъй като този въпрос се поставя само при утвърдителен отговор на първия въпрос, Verwaltungsgerichtshof очевидно приема, че задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда може да се основава само на член 4, параграф 1 и точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС, които се отнасят до добив на природен газ с търговска цел, когато добиваното количество надвишава 500 000 м 3 /ден (по този въпрос точка 1 по-долу). То обаче може да произтича и от член 4, параграфи 2 и 3 и точка 2, буква г) от приложение II към Директивата, ако независимо от добиваното количество пробният сондаж следва да се разглежда като дълбок сондаж. Следователно Съдът би трябвало да разгледа и този въпрос, за да даде полезен отговор на запитването (по този въпрос точка 2 по-долу)(15) .
1. По задължението за извършване на оценка при добив на природен газ
48. Ако пробният добив на природен газ, който се извършва в рамките на проучвателен сондаж, следва да се разглежда като добив на природен газ, трябва съгласно член 4, параграф 1 и точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС да се провери надвишава ли добиваното количество 500 000 м 3 /ден. Тъй като добиваното количество не следва да се преценява с оглед на отделните сонди, се поставя въпросът как трябва да се изчислява.
49. Verwaltungsgerichtshof посочва възможността да се отчитат всички разработени на територията на общината сондажи. Следователно той повдига две съображения, които могат в това отношение да имат значение, а именно, на първо място, видовете проекти, съответно подпроекти, които следва да се отчетат, и на второ място, разграничаването на пространството, в което проектите имат значение. Освен това следва да се разгледа и едно трето съображение, а именно моментът на изпълнение на отделните подпроекти.
а) Относно релевантните проекти, съответно подпроекти
50. Общината счита, че освен различните сонди трябва да се включат и газопреносните мрежи и съоръженията за съхраняване на газ.
51. Този довод обаче е неубедителен. Когато задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда се преценява в рамките на точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС, може да не се вземат предвид газопреносните мрежи и съоръженията за съхраняване на газ. Тези съоръжения все пак не са упоменати. Те също така не допринасят и за достигането на праговите стойности, тъй като с мрежи и резервоари не се добива природен газ. По-скоро следва само да се провери дали добивът на природен газ за търговски цели надвишава праговите стойности от 500 000 м 3 /ден, тоест, както посочват Германия и Полша, от значение е добиваното количество от сонди, съответно сондажи.
б) Относно пространствените граници
52. По-нататък се поставя въпросът какви сонди следва да се включат при изчисляване на добиваното количество.
53. Полша и Комисията с основание твърдят, че посоченото от Verwaltungsgerichtshof ограничение до територията на общината не е подходящ критерий. Такова административно разграничение на територията на общината всъщност не е свързано задължително с разграничаването на проекта или с обхвата на въздействието му върху околната среда. Територията на общината може да се окаже прекалено ограничена или прекалено обширна. Възможно е и да се различава само частично с района на проекта.
54. Тъй като добиваното количество отразява рентабилността на проекта, по-скоро е убедително полското предложение да се отчитат всички технологично и геологично свързани сондажи. Германия посочва това с понятието терен за добив, а Комисията също се насочва в тази посока, когато определя функционално пространствения мащаб на проекта.
55. В настоящото производство не могат да бъдат определени по-конкретно критериите за технологична и геологична свързаност на сондажите на един терен за добив, тъй като липсва необходимата информация. По-специално не може да се вземе решение дали е основателно изложението на RAG, че всеки проект за сондаж от технологична и геологична гледна точка е отделен от всички други проекти. При една такава проверка все пак трябва да се има предвид, че Директивата за ОВОС има широко приложно поле и широкообхватна цел(16) . Изискванията за технологична и геологична свързаност не могат да бъдат прекалено строги, а трябва да отчитат адекватно по-специално възможността за общо въздействие на сондажите върху околната среда.
в) Относно времевите измерения
56. На последно място следва да се вземат предвид времевите измерения, които не са посочени в преюдициалното запитване. При прилагането на точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС не може просто да се сумират обемите на добив от всички технологично и геологично свързани пробни сондажи от един терен за добив.
57. Както отбелязва Германия, и при обща оценка на сондажите праговите стойности за добив от 500 000 м 3 /ден по-скоро могат да се достигнат само доколкото със сондажите се добива едновременно природен газ, тоест в същия ден.
58. Както показва първият въпрос, пробният добив в рамките на проучвателен сондаж е ограничен не само по обем, но и по време. Следователно дори и при по-голям брой пробни сондажи по-скоро изглежда малко вероятно с повечето от тези сондажи едновременно да се добива пробно природен газ. Ако тази оценка е вярна, изглежда не е задължително пробните сондажи с максимален допустим обем на добив от 250 000 м 3 /ден, заедно с други пробни сондажи, да достигнат праговата стойност от 500 000 м 3 /ден. Обратно, възможно е допуснатият обем на добив от пробния сондаж, заедно с вече съществуващите производствени сондажи, да достигне праговите стойности. Предпоставка за това обаче е технологичната и геологична свързаност на сондажите. Запитващата юрисдикция, съответно компетентният орган, трябва да провери дали това е така в конкретния случай.
г) Междинно заключение
59. Следователно на тази част от третия въпрос следва да се отговори, че при преценката дали даден проект за добив на природен газ за търговски цели надвишава праговите стойности за добив от 500 000 м 3 /ден съгласно точка 14 от приложение I към Директивата за ОВОС и поради това следва да бъде подложен на оценка на въздействието върху околната среда, трябва да се вземе предвид едновременният добив от всички технологично и геологично свързани сондажи в определен терен за добив.
2. По задължението за извършване на оценка на дълбоките сондажи
60. Задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда обаче може да се изведе от член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 от Директивата за ОВОС, тъй като пробният сондаж с дълбочина от над 4 000 метра, независимо от неговия обем на добив, при всички случаи следва да се разглежда като дълбок сондаж по смисъла на точка 2, буква г) от приложение II.
61. Съгласно член 4, параграф 2 от Директивата за ОВОС при изброените в приложение II проекти, които биха могли да имат съществено неблагоприятно въздействие върху околната среда, държавите членки следва да установят с оглед на всеки отделен случай или на определени от тях прагове, съответно критерии, дали такъв проект трябва да бъде подложен на оценка на въздействието върху околната среда.
62. Член 4, параграф 2, буква б) от Директивата за ОВОС действително предоставя на държавите членки свобода на преценка по отношение на определянето на праговите стойности или критериите, за да се установи дали такъв проект трябва да бъде подложен на оценка на въздействието върху околната среда. Тази свобода на преценка обаче е ограничена от задължението, посочено в член 2, параграф 1, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда поради своя характер, мащаби или местоположение, да бъдат подложени на оценка относно тяхното въздействие(17) .
63. Следователно необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда може да произтича пряко от член 2, параграф 1, член 4, параграф 2 и приложение II към Директивата за ОВОС, когато проектът е включен в това приложение и би могъл да има съществено въздействие върху околната среда(18) . Компетентните национални органи, които разглеждат исканията за разрешение на проект, посочен в приложение II към тази директива, трябва да направят и специална проверка по въпроса дали с оглед критериите в приложение III към Директивата(19) следва да извърши оценка на въздействието върху околната среда(20) . Освен това заинтересуваните частноправни субекти, както впрочем и другите засегнати национални органи, трябва да разполагат с възможност да изискат спазването на това задължение при проверката, която следва да бъде извършена от компетентния орган, ако е необходимо по съдебен път(21) .
64. Член 2, параграф 2 от Директивата за ОВОС съдържа първото указание за преценката дали дълбокият сондаж може да има съществено въздействие върху околната среда. Тъй като според него задължението за извършване на оценка се отнася до проекти, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, наред с другото, поради своя характер, мащаби или местоположение. Следователно не само обемът на добива има значение, но следва да се вземат предвид и другите характеристики на проекта, по-специално неговото местоположение(22) .
65. След това не може да се изключи, че въз основа на конкретните обстоятелства на случая, като характера на сондажа или уязвимостта на засегнатата територия, още при отделния дълбок сондаж трябва да се очаква съществено въздействие върху околната среда.
66. Всъщност тъкмо при проектите, посочени в приложение II, важи това, че липсата на отчитане на кумулативния ефект на повече проекти не трябва да води на практика до освобождаването на всички проекти от задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че взети заедно те биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за ОВОС(23) . Следователно съгласно точка 1 и точка 2, първо тире от приложение III при преценката на такива проекти трябва да се вземат предвид по-специално кумулативното действие и използването на земята към дадения момент.
67. Следователно при преценката дали даден проект може да има съществено въздействие върху околната среда, трябва да се вземат предвид и съоръженията, които не са свързани при всички случаи с проект от такъв характер, за които обаче в конкретния случай това е така.
68. Най-важните кумулативни въздействия върху околната среда, които следва да се отчитат при преценката за даден дълбок сондаж, са другите дълбоки сондажи, по-специално тези, които на терена за добив са свързани технологично и геологично с дълбокия сондаж, който се преценява.
69. Освен това по същите причини Съдът е постановил, че при предварителната проверка дали даден проект за „[…] пренос на електроенергия по надземни кабели“ по точка 3, буква б) от приложение II към Директивата за ОВОС може да има съществени въздействия, може да е от значение и разширяването на подстанция. Условие за това е компетентният орган да установи, че това разширяване е част от проект, който има за предмет пренос на електроенергия(24) .
70. Това е приложимо и в главното производство за газопреносните мрежи, съоръженията за съхраняване на газ и другите съоръжения: компетентната юрисдикция, съответно компетентният орган, трябва да провери, дали това съоръжение се обхваща от същия проект както пробните сондажи. Този извод се опровергава от обстоятелството, че пробните сондажи не трябва да бъдат включени към газопреносна мрежа или съоръжение за съхраняване на газ. Не може да се изключи обаче, че пробният сондаж е извършен най-малкото и поради това, че с оглед съществуващата инфраструктура при положителен резултат запасите от газ могат лесно да бъдат използвани.
71. Освен това предварителната проверка следва да обхване и въпроса дали въздействието на пробния сондаж върху околната среда може да е по-съществено поради въздействието на други проекти на терена или околностите му, като например газопреносни мрежи и съоръжения за съхраняване на газ, отколкото ако те не съществуват.
72. На последно място с оглед твърденията на Общината следва да се припомни, че може да има и задължение за последващо извършване на оценка на въздействието върху околната страна в рамките на по-късно издаване на разрешение. Всъщност ако се окаже, че след влизането в сила на Директивата за ОВОС са извършени работи или намеса от физическо естество, които като проект по смисъла на Директивата са подлежали на оценка на въздействието върху околната среда, без да е направена тази оценка на по-ранен етап от процедурата по издаване на разрешение, то е задължително това да се вземе под внимание при издаване на последващо разрешение и да се осигури полезното действие на Директивата, като такава оценка се направи поне на този стадий от процедурата(25) . При пробния сондаж това важи при всички случаи тогава, когато той е технологично и геологично свързан с по-ранни проекти на терена за добив или друга, по-рано изградена инфраструктура заедно с него представлява съвместен проект.
73. Следователно на втората част от третия въпрос следва да се отговори, че при преценката дали дълбокият сондаж съгласно член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 във връзка с точка 2, буква г) от приложение II към Директивата за ОВОС може да има съществено въздействие върху околната среда и поради това следва да подлежи на оценка на въздействието върху околната среда, трябва да се вземат предвид, наред с другото, въздействията на всички технологично и геологично свързани сондажи на терена за добив, въздействията на всички други съоръжения, свързани със сондажите в рамките на проекта, както и кумулативното му въздействие заедно с други проекти на терена или в околностите му.
V – Заключение
74. Поради това предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване по следния начин:
1) Ограниченият по време и по обем пробен добив на природен газ, който се извършва в рамките на проучвателен сондаж, за да се прецени дали трайният добив на природен газ е икономически ефективен, не представлява „добив на […] природен газ с търговска цел“ по смисъла на точка 14 от приложение I към Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2009/31/ЕО.
2) При преценката дали дълбокият сондаж съгласно член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 2 и 3 във връзка с точка 2, буква г) от приложение II към Директива 85/337, изменена с Директива 2009/31, може да има съществено въздействие върху околната среда и поради това следва да подлежи на оценка на въздействието върху околната среда, трябва да се вземат предвид, наред с другото, въздействията на всички технологично и геологично свързани сондажи на терена за добив, въздействията на всички други съоръжения, свързани със сондажите в рамките на проекта, както и кумулативното му въздействие заедно с други проекти на терена или в околностите му.
75. В случай че при отговора на първия въпрос Съдът стигне до различен извод, предложеният по-горе под точка 2 отговор би трябвало да се даде като точка 4, а на втория въпрос и първата част от третия въпрос да се отговори както следва:
2) Точка 14 от приложение I към Директива 85/337, изменена с Директива 2009/31, не допуска разпоредба на националното право, която при добива на природен газ свързва посочените в тази точка прагови стойности с „добива от сонда“.
3) При преценката дали даден проект за добив на природен газ за търговски цели надвишава праговите стойности за добив от 500 000 м 3 /ден съгласно точка 14 от приложение I към Директива 85/337, изменена с Директива 2009/31, и поради това следва да бъде подложен на оценка на въздействието върху околната среда, трябва да се вземе предвид едновременният добив от всички технологично и геологично свързани сондажи на терена за добив.
(1) .
(2) – Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 140, стр. 114). Директива 2011/92 (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1) консолидира Директива 85/337 и наскоро бяха въведени някои изменения с Директива 2014/52/ЕС от 16 април 2014 г. (ОВ L 124, стр. 1).
(3) – Има вече около 100 решения и определения, в които се споменава тази директива.
(4) – Решения Linster (C‑287/98, EU:C:2000:468, т. 43), Umweltanwalt von Kärnten (C‑205/08, EU:C:2009:767, т. 48) и Edwards (C‑260/11, EU:C:2013:221, т. 29).
(5) – На същия корен на думата се основават текстовете на испански език („extracción“), на италиански език („estrazione“), малтийски език („l-estrazzjoni“), на португалски език („extracção“) и на румънски език („extracția“). Подобни са и текстовете на български език („добиваното“) и на унгарски език („kitermelése“).
(6) – Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (ОВ L 178, стр. 66).
(7) – Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (ОВ L 102, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 3).
(8) – Решение Комисия/Италия („Massafra“, C‑486/04, EU:C:2006:732, т. 44).
(9) – Решение Комисия/Италия (EU:C:2006:732, т. 42 и 43).
(10) – Вж. по този въпрос по-долу, точка 60 и сл.
(11) – Решения Kraaijeveld и др. (C‑72/95, EU:C:1996:404, т. 31), WWF и др. (C‑435/97, EU:C:1999:418, т. 40), Комисия/Испания (C‑227/01, EU:C:2004:528, т. 46), Комисия/Италия EU:C:2006:732, т. 37), Abraham и др. (C‑2/07, EU:C:2008:133, т. 32), Ecologistas en Acción-CODA (C‑142/07, EU:C:2008:445, т. 28), Umweltanwalt von Kärnten EU:C:2009:767, т. 48), Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (C‑275/09, EU:C:2011:154, т. 29), Комисия/Испания (C‑404/09, EU:C:2011:768, т. 79), Комисия/Испания (C‑560/08, EU:C:2011:835, т. 103) и Iberdrola Distribución Eléctrica (C‑300/13, EU:C:2014:188, т. 22), както и определение Aiello и др. (C‑156/07, EU:C:2008:398, т. 33).
(12) – Решения Комисия/Ирландия (C‑392/96, EU:C:1999:431, т. 76), Abraham и др. (EU:C:2008:133, т. 27) и Комисия/Испания (EU:C:2011:835, т. 98).
(13) – Освен решенията, посочени в бележка под линия 12, вж. и решения Ecologistas en Acción-CODA (EU:C:2008:445, т. 44), Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (EU:C:2011:154, т. 36) и Salzburger Flughafen (C‑244/12, EU:C:2013:203, т. 37).
(14) – Решения Комисия/Испания (EU:C:2004:528, т. 53), Umweltanwalt von Kärnten (EU:C:2009:767, т. 53) и Iberdrola Distribución Eléctrica (EU:C:2014:188, т. 24).
(15) – Решения Teckal (C‑107/98, EU:C:1999:562, т. 39), Abraham и др. (EU:C:2008:133, т. 24) и Bonnier Audio и др. (C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 47).
(16) – Вж. точка 36 по-горе.
(17) – Решения Kraaijeveld и др. (EU:C:1996:404, т. 50), WWF и др. (EU:C:1999:418, т. 36) и Salzburger Flughafen (EU:C:2013:203, т. 29).
(18) – Решения Kraaijeveld и др. (EU:C:1996:404, т. 61), Wells (C‑201/02, EU:C:2004:12, т. 65) и Salzburger Flughafen (EU:C:2013:203, т. 41—43).
(19) – Вж. решение Salzburger Flughafen (EU:C:2013:203, т. 32).
(20) – Решение Mellor (C‑75/08, EU:C:2009:279, т. 51).
(21) – Решение Mellor (EU:C:2009:279, т. 58). Обхватът на това право по отношение на Австрия се разглежда по дело Gruber, C‑570/13, кое то все още е висящо.
(22) – Решение Abraham и др. (EU:C:2008:133, т. 38).
(23) – Вж. точки 40 и 43 по-горе.
(24) – Решение Iberdrola Distribución Eléctrica (EU:C:2014:188, т. 29).
(25) – Решение Brussels Hoofdstedelijk Gewest и др. (EU:C:2011:154, т. 37).