<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-909/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0909</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:893">EU:C:2021:893</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20211028">28.10.2021 г.</DATE> — Дело C‑909/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Unitatea Administrativ Teritorială D.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (десети състав)</P><P><DATE ISO="20211028">28 октомври 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: румънски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на безопасността и здравето на работниците</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/88/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Организация на работното време</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, точки 1 и 2</KEYWORD><KEYWORD>Понятия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Задължително професионално обучение, преминавано по искане на работодателя</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑909/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Iaşi (Апелативен съд Яш, Румъния) с акт от <DATE ISO="20191203">3 декември 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20191211">11 декември 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">BX</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Unitatea Administrativ Teritorială D.,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (десети състав),</P><P>състоящ се от: C. Lycourgos (докладчик), председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на десети състав, I. Jarukaitis и M. Ilešič, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за румънското правителство, от E. Gane, A. Wellman и A. Rotăreanu, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от L. Nicolae и M. van Beek, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точки 1 и 2 и членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2003">OВ L 299, 2003 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3), както и на член 31, параграф 2 от Хартата на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между BX и Unitatea Administrativ Teritorială D. (териториална административна единица D., Румъния) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>администрацията на община D.<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) относно възнаграждението на BX за периодите, през които той преминава предвидено в трудовия му договор професионално обучение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2003/88 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Предмет и приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава всеки период, който не е работно време;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 13 от Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20190620">20 юни 2019 година</DATE> за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="186" PAGE.FIRST="105" DATE.PUB="2019">OВ L 186, 2019 г., стр. 105</REF.DOC.OJ>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Държавите членки гарантират, че когато съгласно правото на Съюза, националното право или колективните трудови договори от работодателя се изисква да осигури обучението, което е необходимо на работниците, за да изпълняват задачите, за които са наети, това обучение се осигурява на работника безплатно, отчита се като работно време и, когато е възможно, се провежда в работно време<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Румънското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 111 от Codul muncii (Кодекс на труда) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Работно време“ означава всеки период, през който работникът или служителят работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 112, параграф 1 от този кодекс за работниците, наети на пълен работен ден, нормалната продължителност на работното време е 40 часа седмично и 8 часа дневно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 120 от посочения кодекс се отнася до правната дефиниция и условията на извънреден труд и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="120.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Трудът, положен извън нормалната продължителност на седмичното работно време, предвидена в член 112, се счита за извънреден труд.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="120.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA>Извънредният труд не може да се извършва без съгласието на работника или служителя, освен в случаите на непреодолима сила или за неотложни задачи за предотвратяване на злополуки или премахване на последиците от тях<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 196 от Кодекса на труда урежда дейностите, свързани с професионалното обучение, и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="196.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Участието в професионално обучение може да бъде по искане на работодателя или на работника или служителя.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="196.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA>Конкретните условия на професионалното обучение, правата и задълженията на страните, продължителността на професионалното обучение и всички други свързани с него въпроси, включително договорните задължения на работника или служителя към работодателя, който е поел разходите за професионалното обучение, се определят по взаимно съгласие между страните и са предмет на допълнителни споразумения към трудовите договори<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 197 от посочения кодекс, който се отнася до разходите за професионално обучение и правата на работника или служителя, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="197.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Когато участието в курсове или стажове за професионално обучение е по искане на работодателя, той поема всички свързани с тях разходи.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="197.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA>Работникът или служителят има право да получава възнаграждение в пълен размер за цялото време, през което участва в курсове или стажове за професионално обучение при условията по параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="197.003"><NO.PARAG>3)</NO.PARAG><ALINEA>Периодът, през който работникът или служителят участва в курсове или стажове за професионално обучение при условията по параграф 1, се счита за прослуженото време на длъжността и се зачита за осигурителен стаж в държавната система за социална сигурност<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1 от Ordin nr. 96 pentru aprobarea Criteriilor de performanță privind constituirea, încadrarea și dotarea serviciilor voluntare și a serviciilor private pentru situații de urgență (Наредба № 96/2016 за одобряване на критерии за ефективност при<?PAGE NO="4"?> създаването, класифицирането и предоставянето на услуги от доброволчески и частни служби за действия при извънредни ситуации) от <DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Monitorul Oficial al României</HT>, № 469 от <DATE ISO="20160623">23 юни 2016 г.</DATE>) в редакцията, приложима към фактите в главното производство (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Наредба № 96/2016<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), местната администрация, ръководителите на икономически оператори/институции, които трябва да създадат доброволчески служби или частни служби за действия при извънредни ситуации, в зависимост от случая, както и ръководителите на частните служби за действия при извънредни ситуации, създадени като дружества, доставчици на услуги, осигуряват прилагането на тази наредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 9, параграф 1, буква j) от одобрените с Наредба № 96/2016 критерии за ефективност при създаването, класифицирането и предоставянето на услуги от доброволчески и частни служби за действия при извънредни ситуации (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>критериите за ефективност<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>За издаването на официално становище за създаване на доброволчески или частни служби се представят следните документи, в зависимост от случая:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>j)</NO.P><TXT>документи, доказващи квалификацията или специфичните професионални умения;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 14, параграф 1, буква а) от критериите за ефективност длъжността на ръководител на служба е специфична за доброволческите и частните служби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 17 от критериите за ефективност:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Персоналът, нает на работа за специфичните длъжности по член 14, параграф 1, и този, който съвместява длъжностите ръководител на служба и ръководител на специализиран екип, трябва да има специфична квалификация или професионални умения, които се удостоверяват в съответствие с действащата нормативна уредба<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>На основание член 28, буква a) от критериите за ефективност ръководителят на доброволческа служба трябва да има официално становище, издадено от Inspectorat (инспектората) на компетентния отдел по образец съгласно приложение 4 към Наредба № 96/2016.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 50, параграф 1 от Ordonanța Guvernului României nr. 129/2000 privind formarea profesională a adulților (Постановление № 129/2000 на правителството на Румъния относно професионалното обучение на възрастни) от <DATE ISO="20000831">31 август 2000 г.</DATE> в повторно публикуваната му редакция (<HT TYPE="ITALIC">Monitorul Oficial al României</HT>, бр. 110 от <DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>За периода, през който участва във финансирана от работодателя програма за професионално обучение, работникът или служителят получава възнаграждението, което трудовият му договор предвижда за редовно работно време<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>BX е служител в доброволческата служба за действия при извънредни ситуации към администрацията на община D. Трудовият му договор е за длъжността <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>ръководител на отдел за превенция (пожарникар) 541101 по класификацията на професиите в Румъния<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>. BX работи на пълно работно време — 8 часа дневно и 40 часа седмично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>За да му бъде издадено официално становище по член 28, буква а) от критериите за ефективност, което представлява необходимо условие за организацията и упражняването на разглежданата в главното производство дейност по предоставяне на обществени услуги, BX получава указания от работодателя си да премине 160 часа професионално обучение. Обучението се провежда през март и април 2017 г. въз основа на подписан от администрацията на община D. с предприятие за професионално обучение договор, в който като краен бенефициер е вписан BX. Мястото за провеждане на обучението са помещенията на това предприятие, а времето — от 15 ч. до 20 ч. от понеделник до петък, от 13 ч. до 18 ч. в събота и от 13 ч. до 19 ч. в неделя. В крайна сметка 124 часа от преминатото от BX обучение са извън редовното му работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>BX предявява пред Tribunalul Vaslui (Първоинстанционен съд Васлуй, Румъния) иск за осъждане на администрацията на община D. да му заплати за тези 124 часа като за извънреден труд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Искът на BX е отхвърлен и той обжалва това решение пред запитващата юрисдикция Curtea de Apel Iași (Апелативен съд Яш, Румъния).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция най-напред подчертава, че макар възнаграждението на работника или служителя да е въпрос, който се урежда от националното право, разрешаването на спора в главното производство зависи от отговора на въпроса дали времето за професионално обучение — преминато по искане от работодателя и проведено в седалището на доставчика на услуги за професионално обучение извън редовното работно време — трябва да бъде квалифицирано като работно време или като почивка по смисъла на член 2 от Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно възприетото в практиката на националните съдилища тълкуване на румънското законодателство времето за професионално обучение не се отчита при изчисляването на работното време на работника или служителя, така че той има право на възнаграждение само за редовното си работно време независимо от продължителността и периода на провеждане на професионалното обучение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно практиката на Съда период на присъствие на работник се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на Директива 2003/88 в зависимост от това дали той има задължение да бъде на разположение на работодателя си. Определящо в това отношение било задължението на работника или служителя да присъства физически на определеното от работодателя място и да остане на негово разположение, за да може при необходимост незабавно да извърши съответните действия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Тъй като в практиката си Съдът приемал, че възможността за работниците да управляват времето си без големи ограничения и да се посветят на собствените си интереси е обстоятелство, което може да покаже, че съответният период не представлява работно време по смисъла на Директива 2003/88, следвало да се заключи, че времето, посветено на професионално обучение по искане на работодателя, представлява работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Този извод не следвал обаче ясно от съдебната практика, и по-конкретно от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑87/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:449">EU:C:2015:449</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което Съдът приел, че в разглеждания по това дело случай времето за обучение на болнични стажант-лекари не отговаря на изискванията, за да бъде квалифицирано като работно време по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче счита, че в случая участието в професионално обучение — което жалбоподателят в главното производство преминава по искане на работодателя си извън работното време и в община, различна от тази, в която живее, за да получи официално становище, необходимо за организирането и упражняването на разглежданите в главното производство обществени услуги — безспорно представлява намеса в пълноценното и свободно упражняване на правото на почивка на заинтересованото лице, тъй като участието му в това професионално обучение му налага географски и времеви ограничения. Затова посветеното на професионалното обучение време не отговаряло на изискванията на определението за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2003/88 съгласно тълкуването на това понятие в практиката на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Накрая, запитващата юрисдикция се позовава на член 13 от Директива 2019/1152, от който според нея следва, че законодателят на Съюза квалифицира като работно време времето, посветено от работник на обучение, необходимо му за изпълнение на задачите, за които е нает. Тази разпоредба обаче не била приложима ratione temporis към спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция освен това посочва, че дори да се приеме, че посветеното на обучение време на работника или служителя не попада в обхвата на понятието за работно време по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, следва все пак да се заключи, че член 2, точка 2 и членове 3, 5 и 6 от тази директива — които се отнасят съответно до междудневната почивка, междуседмичната почивка и максималната продължителност на седмично работно време — както и член 31, параграф 2 от Хартата — съгласно който по-специално всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка — не допускат каквато и да било намеса в свободното упражняване на междудневната и междуседмичната почивка на работника или служителя, включително чрез задачи, които са периферни, спомагателни или съпътстващи трудовото правоотношение, каквито в случая са тези, свързани с участието в професионално обучение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция румънското законодателство — макар да признава участието в професионално обучение през редовното работно време за период на внасяне на осигурителни вноски към системата за социална сигурност на държавата, който се отчита за прослужено време на длъжността и позволява на работника или служителя да получава съответното възнаграждение — все пак не урежда случаите, при които професионалното обучение се провежда извън редовното работно време, и не предвижда по отношение на работодателя каквито и да било задължения, свързани с времето за провеждане на обучението, или ограничения, свързани със спазването на седмичното<?PAGE NO="7"?> работно време. Затова запитващата юрисдикция иска да се установи дали същите тези разпоредби не допускат национална правна уредба, която предвижда задължение за професионално обучение на работник или служител, без при това да задължава работодателя му при определяне на времето за провеждане на това обучение да спазва правото му на почивка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Curtea de Apel Iași (Апелативен съд Яш) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 2, точка 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник или служител преминава наложено му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън работното му място, в седалището на доставчика на услугите по обучение, и през което не изпълнява служебните си задължения — е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 31, параграф 2 от [Хартата] и член 2, точка 2 и членове 3, 5 и 6 от Директива [2003/88] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда като необходимо професионално обучение на работник или служител, без при това да задължава работодателя му при определяне на времето за провеждане на това обучение да спазва правото му на почивка?<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Най-напред следва да се констатира, че спорът в главното производство се отнася до възнаграждението, което работник твърди, че има право да получи, за периоди на преминато по указание на работодателя му професионално обучение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>От практиката на Съда обаче следва, че като се изключи особената хипотеза на платен годишен отпуск по член 7, параграф 1, Директива 2003/88 урежда само някои аспекти на организацията на работното време с цел да се защитят безопасността и здравето на работниците, така че по принцип не се прилага спрямо възнаграждението на работниците (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Като се има предвид обаче, че както посочва и запитващата юрисдикция, в спора по главното производство отговорът на въпроса за възнаграждението за периодите на професионално обучение на жалбоподателя в главното производство зависи от това дали тези периоди следва да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на Директива 2003/88, на поставените по отношение на това квалифициране въпроси следва да се даде отговор.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, точка 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник преминава наложено му от работодателя му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън обичайното му работно място,<?PAGE NO="8"?> в помещенията на доставчика на услугите по обучение, и през който не изпълнява обичайните си служебни задължения — представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, на първо място, че Директива 2003/88 има за цел да определи минималните изисквания, предназначени да подобрят условията на живот и труд на работниците посредством сближаване на националните законодателства, отнасящи се по-конкретно до продължителността на работното време. С тази хармонизация на равнището на Европейския съюз в областта на организацията на работното време се цели да се гарантира по-добра защита на безопасността и здравето на работниците, като за тях се предвидят минимална продължителност на почивката — по-специално на междудневната и междуседмичната почивка — както и подходящи почивки по време на работа и като се предвиди максимална граница за продължителността на седмичното работно време (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Различните предписания на Директива 2003/88 в областта на максималната продължителност на работното време и минималната продължителност на почивката представляват особено важни правила на осигурителното право на Съюза, от които трябва да се ползва всеки работник и чието спазване не следва да бъде подчинено само на икономически съображения. Тъй като чрез установяване на правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на дневна и седмична почивка уточнява основното право, което е изрично прогласено в член 31, параграф 2 от Хартата, Директива 2003/88 трябва да се тълкува с оглед на посочения член 31, параграф 2. От това по-специално следва, че разпоредбите на Директива 2003/88 не могат да се тълкуват стеснително в ущърб на правата, които работниците черпят от тази директива (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>На второ място, следва да се отбележи, че член 2, точка 1 от Директива 2003/88 определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. Член 2, точка 2 от тази директива определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по метода на изключването като всеки период, който не е работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Следователно понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> са взаимно изключващи се. Затова за целите на прилагането на Директива 2003/88 периодът на професионално обучение на работник трябва да се квалифицира или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, доколкото тази директива не предвижда междинна категория (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Освен това понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> са понятия на правото на Съюза, които трябва да бъдат определени съгласно обективни критерии, като се отчитат структурата и целта на Директива 2003/88. Всъщност само такова автономно тълкуване може да осигури на тази директива пълна ефективност, както и еднакво приложение на посочените понятия във всички държави членки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече е приел, че решаващ фактор, за да се приеме, че са налице признаците на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на Директива 2003/88, е фактът, че работникът е длъжен да присъства физически на определено от работодателя място и да е на негово разположение, за да може в случай на нужда незабавно да извърши съответните действия (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В този контекст като работно място трябва да се разглежда всяко място, на което работникът упражнява дейност по разпореждане на своя работодател, включително и когато това не е мястото, на което той обичайно извършва своята трудова дейност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210309">9 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radiotelevizija Slovenija (Постоянно разположение в отдалечено място)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑344/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:182">EU:C:2021:182</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Когато работник е получил указание от работодателя си да премине професионално обучение, за да може да изпълнява служебните си задължения, и когато освен това самият работодател е подписал договора за професионално обучение с извършващото това обучение предприятие, следва да се приеме, че през периодите на професионално обучение този работник работи на разположение на работодателя си по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Важно е да се подчертае липсата на значение в това отношение на обстоятелството, че в случая задължението на BX да премине професионално обучение е предвидено в националната правна уредба, тъй като, видно от преюдициалното запитване, от една страна, BX вече е работил в администрацията на община D. на длъжност, за която се изисква професионално обучение, и от друга страна, тази администрация е била длъжна да наложи на BX да премине това обучение, за да може да остане на длъжността си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Изтъкнатото от запитващата юрисдикция обстоятелството, че курсовете за професионално обучение се провеждат изцяло или отчасти извън редовното работно време, също е без значение, тъй като за целите на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> Директива 2003/88 не прави разграничение според това дали съответният период попада или не в редовното работно време (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001003">3 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simap</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑303/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:528">EU:C:2000:528</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Освен това фактът, че въпросното професионално обучение се провежда не на обичайното работно място на работника, а в помещенията на предоставящото услугите по обучение предприятие, по никакъв начин не променя обстоятелството, че по този начин, както следва от съдебната практика, цитирана в точка 41 от настоящото решение, работникът е длъжен физически да присъства на определеното от работодателя място, и следователно не представлява — съгласно цитираната в точка 40 от настоящото решение съдебна практика — пречка за квалифицирането на периодите на професионално обучение като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Накрая, фактът, че извършваната от работника през периодите на професионалното обучение дейност е различна от обичайно изпълняваните от него служебни задължения, също не е пречка за квалифицирането на тези периоди като работно време, щом като работникът преминава професионалното обучение по искане на работодателя си и следователно в рамките на това обучение е подчинен на неговите указания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следва да се добави, че това тълкуване се потвърждава и от целта на Директива 2003/88, припомнена в точка 35 от настоящото решение, и от съдебната практика, посочена в точка 36 от настоящото решение, съгласно която разпоредбите на Директива 2003/88 не могат да се тълкуват стеснително в ущърб на правата, които работникът черпи от нея. Всъщност тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на член 2, точка 1 от посочената директива, което не допуска в това понятие да бъдат включени и периодите на професионално обучение, което работник преминава по искане на работодателя си, може да позволи на последния да наложи на работника, който е по-слабата страна в трудовото правоотношение (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190514">14 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>CCOO</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑55/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:402">EU:C:2019:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210317">17 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Academia de Studii Economice din Bucureşti</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑585/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:210">EU:C:2021:210</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) задължения за обучение извън редовното работно време в ущърб на правото на работника на достатъчно почивка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Предвид това периодите на професионално обучение на BX, изглежда, трябва да се считат за работно време по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2003/88, като обаче запитващата юрисдикция следва да извърши съответните проверки в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени съображения на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 2, точка 1 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник преминава наложено от работодателя му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън обичайното му работно място, в помещенията на доставчика на услугите по обучение, и през който не изпълнява обичайните си служебни задължения — представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че периодът — през който работник преминава наложено от работодателя му професионално обучение, провеждащо се извън редовното му работно време и извън обичайното му работно място, в помещенията на доставчика на услугите по обучение, и през който не изпълнява обичайните си служебни задължения — представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на тази разпоредба.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><?PAGE NO="11"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>