<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2023-04-202304C120202100250-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0025-21-202207773-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="11/04/2023 11:13:55" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="cqsprrcPT/l+81j6ZyphrMyiZ0nzQ3DH43PLg0oxrydqRXtoe7wf8wFz6LgWzvL7BC8yweM1fmQdLL97B+Kr1DAvrjiv7nwCzOct6H0UnPoP3GkN3K1RVDawOfeUibnypsUtcwPrAZjU0KANBiTltchIVPfImZywW1cjqLZNcbw=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0025" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2021" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 01/09/2022 08:31:25" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="f96e12ad04424332acdf46829337476f" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0025" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑25/21</div>
      <div id="rId21" style="default">Repsol Comercial de Productos Petrolíferos</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      G. PITRUZZELLA
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 8 септември 2022 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑25/21
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      ZA,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      AZ,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      BX,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      CV,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-9" title="page-1">
      DU,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-10" title="page-1">
      ET
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-11" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-12" title="page-1">
      Repsol Comercial de Productos Petrolíferos SA
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-13" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de Madrid (Търговски съд Мадрид, Испания)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-14" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Конкуренция — Прилагане от страна на частноправни субекти — Член 101, параграфи 1 и 2 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 2 — Иск за установяване на нищожност — Иск за обезщетение за вреди — Директива 2014/104/ЕО — Прилагане във времето — Доказателствена сила на решение на национален орган за защита на конкуренцията в производството по иск за установяване на нищожност и в производството по иск за обезщетение за вреди — Процесуална автономия на държавите членки — Принципи на ефективност и на правна сигурност“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От основно значение в контекста на прилагането на правилата за конкуренция на Съюза от страна на частноправни субекти („private enforcement“) са въпросите, свързани с изискванията за доказване. Всъщност гражданските искове за нарушение на конкурентното право обикновено изискват сложен фактически и икономически анализ и се характеризират с доста голяма информационна асиметрия. Тези фактори могат да засегнат способността на предявяващите такива граждански искове лица да упражнят ефективно правата си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст въпросът за доказателствената сила на решенията на националния орган за защита на конкуренцията пред националните граждански съдилища, които трябва да се произнесат по искове за обезщетение за вреди, предявени поради нарушение на правото в областта на конкуренцията, вече е уреден с член 9, параграф 1 от Директива 2014/104/ЕС относно исковете за обезщетение за вреди за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>). Остават обаче множество въпроси, на които трябва да се даде отговор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така освен въпросите, свързани с тълкуването на посочената разпоредба, възникват и въпроси относно доказателствената сила на такива решения в рамките на искове за установяване на нищожност на основание член 101, параграф 2 ДФЕС. И за това какво е естеството на разпоредбата на член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, което определя нейната приложимост ratione temporis? А в случай че тази разпоредба не е приложима, каква е доказателствената сила на посочените решения в рамките на исковете за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящото дело, което се отнася до преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil de Madrid (Търговски съд Мадрид, Испания), запитващата юрисдикция, Съдът ще има възможността да даде разяснения по всички тези въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>), озаглавен „Тежест на доказване“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-4">
      „При всяко производство на национално или общностно равнище във връзка с прилагането на членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] тежестта на доказване на нарушение на член [101], параграф 1 или на член [102 ДФЕС] се носи от страната или органа, който твърди наличието на нарушение […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображение 34 от Директива 2014/104 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-4">
      „За осигуряването на ефективното и последователно прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС от страна на Комисията и националните органи за защита на конкуренцията е необходим общ подход в рамките на Съюза по отношение на действието на окончателните решения на националните органи за защита на конкуренцията за установяване на нарушения върху последващите искове за обезщетение за вреди. […] За повишаване на правната сигурност, предотвратяване на непоследователността при прилагането на членове 101 и 102 ДФЕС, повишаване на ефективността и процесуалната ефективност при искове за обезщетение за вреди и насърчаване на функционирането на вътрешния пазар за предприятия и потребители, установяването на нарушение на член 101 или член 102 ДФЕС в окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията или на съд, упражняващ съдебен контрол, не следва да бъде преразглеждано при последващи искове за обезщетение за вреди. Следователно така установено нарушение следва да се счита за безспорно при искове за обезщетение за вреди, предявени в държавата членка на националния орган за защита на конкуренцията или на съда, упражняващ съдебен контрол, във връзка с това нарушение. Последиците от установяването на нарушението обаче следва да засягат само естеството на нарушението и неговия материален, личен, времеви и териториален обхват, както е определен от органа за защита на конкуренцията или съда, упражняващ съдебен контрол, при упражняване на тяхната компетентност“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/104, озаглавен „Действие на националните решения“, предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-5">
      „1. Държавите членки гарантират, че всяко нарушение на конкурентното право, установено с окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията или на съд, упражняващ съдебен контрол, се счита за безспорно за целите на иск за обезщетение за вреди, предявен пред техните национални съдилища съгласно член 101 или член 102 ДФЕС и националното конкурентно право.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-5">
      2. Държавите членки гарантират, че когато окончателното решение по параграф 1 е постановено в друга държава членка, то може в съответствие с националното право да бъде представено пред техните национални съдилища, най-малкото като prima facie доказателство за факта, че е извършено нарушение на конкурентното право, и може да бъде оценявано заедно с останалите доказателства, представени от страните, когато е приложимо“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 22 от Директива 2014/104, озаглавен „Прилагане във времето“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-5">
      „1. Държавите членки гарантират, че националните мерки, които са приели в съответствие с член 21, за да се съобразят с материалноправните разпоредби на настоящата директива, нямат обратно действие.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-5">
      2. Държавите членки гарантират, че всички различни от посочените в параграф 1 национални мерки, които са приели в съответствие с член 21, не се прилагат за искове за обезщетение за вреди, с които техните националните съдилища са сезирани преди 26 декември 2014 г.“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Испанското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2014/104 е транспонирана в испанското право с Real Decreto-ley 9/2017, por el que se transponen directivas de la Unión Europea en los ámbitos financiero, mercantil y sanitario, y sobre el desplazamiento de trabajadores (Кралски декрет-закон 9/2017 за транспониране на директиви на Европейския съюз в областта на финансите, търговията, здравеопазването и движението на работниците) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>) от 26 май 2017 г., с който се изменя Ley 15/2007 de Defensa de la Competencia (Закон 15/2007 за защита на конкуренцията) от 3 юли 2007 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>)
      </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наследниците на KN са собственици на бензиностанция, построена от KN с местонахождение Испания. Repsol SA е основното испанско предприятие, осъществяващо дейност, свързана с производството на енергийни продукти в процеса на рафиниране на суров петрол. Между 1987 г. и 2009 г. KN или неговите наследници и Repsol сключват пет договора за снабдяване с горива във връзка с експлоатацията на бензиностанцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първите два договора са сключени съответно през 1987 г. и 1996 г. От акта за преюдициално запитване е видно, че макар да са квалифицирани като договори за изключително снабдяване, те в действителност могат да бъдат разглеждани като договори за препродажба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>). Тези два договора предвиждат, че възнаграждението на оператора на бензиностанцията е под формата на комисиона, която последният може да начисли върху препоръчаната от Repsol продажна цена за потребителите на горивата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 11 юли 2001 г. (наричано по-нататък „решението от 2001 г.“) Tribunal de Defensa de la Competencia (Орган за защита на конкуренцията, Испания) установява, че Repsol е нарушило националните правила за конкуренция, и постановява следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-6">
      „1. Установява, че [Repsol] е допуснало практика, забранена с член 1, параграф 1 от Ley de Defensa de la Competencia [Закон за защита на конкуренцията], като е определяло продажните цени за потребителите на горивата, доставяни на дистрибуторите, за които се твърди, че работят с него в режим на комисионен договор или на договор за търговско представителство съгласно представените […] в преписката договори.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-6">
      2. Разпорежда на [Repsol] да преустанови определянето на цените в отношенията си с бензиностанции, с които е обвързано от договори с подобни характеристики“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това решение е потвърдено от Audiencia Nacional (Национален съд, Испания) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>), а след това и от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>), с което то става окончателно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 22 февруари 2001 г., 22 февруари 2006 г. и 17 юли 2009 г. KN или неговите наследници и Repsol сключват допълнителни три договора, квалифицирани като „изключителни комисионни договори“. Тези три договора включват задължение за изключително снабдяване в полза на Repsol за период съответно от 5, 3 и 5 години. От акта за преюдициално запитване става ясно, че икономическият режим е само „привидно“ комисионен и че всъщност прикрива договор за препродажба, тъй като комисионерът поема свързания със стоката риск и трябва да заплати стойността на поръчаните стоки (определена от REPSOL продажна цена за потребителите, намалена с комисионата) доста по-рано, за да позволи на Repsol да установи плащането преди доставката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От посочения акт за преюдициално запитване личи, че тези три договора формално признават възможността на комисионера да предоставя отстъпки на клиентите за сметка на своята комисиона. На практика обаче тази възможност е чисто теоретична.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След проведено разследване, което потвърждава, че Repsol продължава да нарушава правилата за конкуренция, доколкото възможността на операторите на бензиностанции от неговата мрежа да предоставят отстъпки за сметка на комисионата, се е оказала недействителна, с решение от 30 юли 2009 г. (наричано по-нататък „решението от 2009 г.“) Comisión Nacional de la Competencia (Национална комисия по конкуренцията, наричана по-нататък „CNC“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>) решава да наложи глоба, по-специално на Repsol за посочените нарушения на правилата за конкуренция. Диспозитивът на решението от 2009 г. гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-7">
      „ПЪРВО.– Установява, че Repsol […] е нарушило член 1 от [Закона за защита на конкуренцията] и член [101, параграф 1 ДФЕС], като е определило непряко продажните цени за потребителите, които да бъдат прилагани от независимите предприятия, осъществяващи дейността си под неговото наименование, и е ограничило свободната конкуренция между бензиностанциите от неговата мрежа и останалите бензиностанции.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-45" title="page-7">
      ВТОРО.– Установява, че всички договори, в които се съдържат клаузи за прехвърляне на значителни търговски или финансови рискове от комитента на другата страна по договора, се разглеждат като договори за препродажба за целите на прилагането на правото на конкуренцията.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-7">
      ТРЕТО.– Установява, че всяка друга договорна клауза в договорите за доставка на горива на Repsol, съгласно която покупната цена на горивото се определя спрямо максималната или препоръчителната цена било на самата бензиностанция, било на конкурентите в региона, противоречи на член 1 от [Закона за защита на конкуренцията] и на член [101, параграф 1 ДФЕС].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-7">
      ЧЕТВЪРТО.– Установява, че всяка друга договорна клауза в договорите за доставка на горива на Repsol […], съгласно която размерът на събираните комисиони/маржове се определя на равнища, сходни на тези в района, в който се намира бензиностанцията, за която се отнася договорът, противоречи на член 1 от [Закона за защита на конкуренцията] и на член [101, параграф 1 ДФЕС] […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-8">
      ПЕТО.– Разпорежда на Repsol […] да предприеме, считано от получаването на уведомлението за настоящото решение, необходимите мерки за преустановяване на всички практики, допринасящи за непрякото определяне на цената на горивата, продавани в бензиностанциите от неговата мрежа, които са сключили договор с Repsol […], даващ право за носене на наименованието му, и чиито управители са независими предприятия за целите на прилагането на правилата за конкуренция“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решението от 2009 г. е потвърдено от испанските съдилища (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>), което го превръща в окончателно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При последващата си контролна дейност CNMC приема три решения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>), в които установява, че Repsol е продължило незаконосъобразната си практика до 2019 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства наследниците на KN предявяват пред запитващата юрисдикция иск за установяване на нищожност на договорите между страните на основание член 101, параграф 2 ДФЕС, поради това че Repsol е определяло продажната цена за потребителите на моторни и други горива в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, и иск за обезщетение за вредите, причинени вследствие на нарушението на член 101 ДФЕС. Като доказателство за незаконосъобразната практика наследниците на KN представят двете влезли в сила решения на испанските органи за защита на конкуренция (а именно решението от 2001 г. и решението от 2009 г.).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно член 2 от Регламент № 1/2003 тежестта на доказване на нарушение на член 101 ДФЕС се носи от страната, която твърди наличието на нарушение. Тя се позовава също така на принципа на ефективност и квалифицира предявения от наследниците на KN иск като иск за установяване на нищожност на договорите между страните, придружен от искане за обезщетение за причинените вреди („stand-alone“ иск).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък тя отбелязва, че националната съдебна практика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>) не признава никаква доказателствена сила на решенията на орган за защита на конкуренцията в рамките на иск за установяване на нищожност като предявения от наследниците на KN. От тази съдебна практика следвало, че мерките, предприети от испанските органи за защита на конкуренцията, включително онези от тях, които са потвърдени от компетентните съдилища, не следвало да водят до нищожност на всички сключени от петролни дружества договори с право да се носи наименованието им. За гражданския съд тези решения не съставлявали дори улика за незаконосъобразната практика. Следователно, за да се установи нищожността на разглежданите договори, ищецът трябвало да предостави пред този съд събраните в административната преписка доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция впрочем отбелязва, че съгласно член 9 от Директива 2014/104 в рамките на т.нар. „follow-on“ иск ищецът вече може да спази тежестта на доказване на незаконосъобразна практика само като посочи, че окончателните решения на орган за защита на конкуренцията се отнасят до разглежданото договорно правоотношение. В случая обаче наследниците на KN предявявали не само иск за обезщетение за вреди, но и иск за установяване на нищожността на разглежданите договори съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС. Впрочем според запитващата юрисдикция отричането на доказателствената сила на решението от 2001 г. и на решението от 2009 г. има за последица запазване на действието на забранени от член 101 ДФЕС договори, както и липса на поправяне на вредите, причинени на съответното лице със забранената практика. Тази последица не можела да се допусне, доколкото договорите между Repsol и наследниците на KN съответстват на санкционираните практики и на договорите, анализирани от органите за защита на конкуренция в посочените решения, и по-специално са приведени в изпълнение през същия период като посочените договори и на същия географски пазар.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-56" title="page-9">
      „1) Ако ищецът докаже, че договорното му правоотношение за изключително снабдяване с право да носи наименованието на доставчика (при режим на комисионен договор или на договор за окончателна продажба при референтна цена/препродажба при наличие на отстъпка) с [Repsol] попада в териториалния и времевия обхват, анализиран от националния орган за защита на конкуренцията, трябва ли да се счита, че договорното правоотношение попада в обхвата на решението [от 2001 г.] (преписка 490/00 REPSOL) и/или на решението [от 2009 г.] (преписка 652/07 REPSOL/CEPSA/BP), като с оглед на тези решения се приемат за изпълнени изискванията по член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003, що се отнася до тежестта на доказване на нарушението?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-57" title="page-9">
      2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и ако в конкретния случай е доказано, че договорното правоотношение попада в обхвата на решението [от 2001 г.] (преписка 490/00 REPSOL) и/или на решението [от 2009 г.] (преписка 652/07 REPSOL/CEPSA/BP), трябва ли от това задължително да следва установяване на нищожност ipso jure на споразумението в съответствие с член 101, параграф 2 ДФЕС?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С двата преюдициални въпроса, които запитващата юрисдикция повдига по настоящото дело, се цели да се определи, в светлината на правото на Съюза, доказателствената сила, която следва да се придаде в предявения пред нея граждански иск на две окончателни решения на испанските органи за защита на конкуренцията, с които се установяват нарушения както на националното конкурентно право, така и на конкурентното право на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да се пристъпи към подробно разглеждане на преюдициалните въпроси, според мен трябва да се изложат някои предварителни по характера си съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, изглежда целесъобразно да се изяснят някои аспекти на иска, който наследниците на KN са предявили пред запитващата юрисдикция в спора по главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, въпросът за действието на окончателно решение на национален орган за защита на конкуренция за целите на предявен пред националния съд иск за обезщетение за вреди вече е уреден с член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, който е транспониран в испанското право с член 75 от Закон 15/2007 за защита на конкуренцията, изменен с Кралски декрет-закон 9/2017. Ето защо следва най-напред да се провери дали тази разпоредба е приложима в спора по главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По предявения пред запитващата юрисдикция иск</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая в решенията от 2001 г. и от 2009 г. испанските органи за защита на конкуренция установяват, че в период от няколко години Repsol е нарушавало забраната за ограничаващите конкуренцията споразумения, предвидена от националното и от правото на Съюза в областта на конкуренцията, като е определяло непряко продажните цени за потребителите на горива в отношенията си със свързани с него бензиностанции. Посочените органи установяват наличие на вертикални ограничения на конкуренцията в договорните правоотношения между Repsol като производител-доставчик на горива и неговите дистрибутори, а именно бензиностанциите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През периода, обхванат от двете посочени по-горе решения, KN и неговите наследници, ищци пред запитващата юрисдикция, сключват няколко договора с Repsol за изключително снабдяване с горива, които след това препродават в бензиностанцията си. Доколкото се считат за засегнати от антиконкурентното поведение на Repsol, наследниците на KN предявяват граждански иск пред запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на този иск наследниците на KN искат от посочената юрисдикция като отделни последици от нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС, от една страна, да обяви съответните договори за нищожни чрез пряко прилагане на член 101, параграф 2 ДФЕС и от друга страна, да осъди Repsol да ги обезщети за вредите, причинени от посоченото нарушение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция изрично квалифицира този иск като „stand-alone“ иск. Посочената юрисдикция, изглежда, извежда тази квалификация от обстоятелството, че предявеният от наследниците на KN иск за обезщетение за вреди е съпътстван от иск за установяване на нищожност на съществуващите договори на основание член 101, параграф 2 ДФЕС. Тази квалификация, която е разгледана както в представените пред Съда становища, така и в съдебното заседание, заслужава някои пояснения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В правото в областта на конкуренцията, и по-специално при „private enforcement“, гражданските искове за обезщетение за вреди, причинени от нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията, по принцип са два вида: „самостоятелни искове“ (или „stand-alone искове“) и „последващи искове“ (или „follow-on искове“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар при „private enforcement“ на правото в областта на конкуренцията това разграничение да се използва често в практиката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>), правото на Съюза не дава точно определение на тези два вида искове. Съответно Директива 2014/104 не се позовава изрично на това разграничение, нито на двата вида искове. Позовавания на разграничението между „stand-alone“ и „follow-on“ искове има само в документите, с които Комисията подготвя приемането на посочената директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тези документи, както и от използването на тези понятия в практиката следва, че „самостоятелните искове“ (или „stand-alone искове“) са гражданските искове, по-специално за обезщетение за вреди (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>), предявени пред съд, без да е налице предварително решение на орган за защита на конкуренцията. Обратно, „последващите искове“ (или „follow-on искове“) са гражданските искове, предявени след установяването на нарушение на конкурентното право от орган за защита на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че дихотомията между искове от вида „follow-on“ и от вида „stand-alone“ се отнася до разграничение между граждански искове, с които от граждански съд се иска признаването на правни последици в отношенията между частноправни субекти, произтичащи от нарушение на правилата за конкуренция — и по-специално поправянето на вредите, претърпени вследствие на такова нарушение — в зависимост от това дали е налице предварително установяване на нарушението в решение на орган за защита на конкуренцията или не. Следователно не става въпрос, както изглежда счита запитващата юрисдикция и съгласно поне част от испанската съдебна практика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>), за разграничение между искове за установяване на нищожност, от една страна, и искове за обезщетение за вреди, от друга страна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай обаче, независимо от конкретното действие на двете решения на испанските органи за защита на конкуренцията в рамките на предявения пред запитващата юрисдикция граждански иск, от преписката ясно личи, че гражданският иск на наследниците на KN е предявен, след като испанските органи за защита на конкуренцията установяват в двете решения от 2001 г. и от 2009 г., че Repsol е нарушило забраната за ограничаващите конкуренцията споразумения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност наследниците на KN дори искат да се основат на посоченото установяване в подкрепа на своя иск. Поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси относно доказателствената сила на двете решения в рамките на посочения граждански иск впрочем потвърждават, че същият е предявен вследствие на тези две решения. При тези обстоятелства имам съмнения относно възприетото от запитващата юрисдикция квалифициране на иска за обезщетение за вреди като „stand-alone“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелството, че искът за обезщетение за вреди е съпътстван от иск за установяване на нищожност на съществуващите между страните договори съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС, не променя нищо в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, макар и свързани — доколкото се отнасят до едно и също нарушение на правилата за конкуренция — двата иска са отделни, тъй като визират различни правни последици, произтичащи от посоченото нарушение, и изтъкват различни правни основания. С иска за установяване на нищожност се иска обявяване на нищожност ipso jure на договорите, сключени в нарушение на правилата за конкуренция съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС. С иска за обезщетение за вреди пък се иска поправяне на вредите, претърпени вследствие на посоченото нарушение, като се изтъква право, признато от правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>) и приведено в изпълнение посредством националните правила в областта на договорната или извъндоговорната гражданска отговорност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от акта за преюдициално запитване не става ясно дали наследниците на KN основават предявения от тях иск за обезщетение за вреди на договорната или на извъндоговорната отговорност на Repsol (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). Квалифицирането на иска за обезщетение за вреди като договорен или извъндоговорен съгласно националното право обаче изобщо не засяга правото да се получи поправяне на вредите, претърпени вследствие на нарушение на конкурентното право. Всъщност нито съдебната практика, в която е признато правото да се иска поправяне на вредите от нарушение на правилата за конкуренция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>), нито Директива 2014/104 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>) подчиняват или обуславят упражняването на такова право с наличието на конкретна форма на отговорност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, дори да се приеме, както изтъкват представителите на Repsol в съдебното заседание, че в случая искът за обезщетение за вреди е подчинен на установяването на нищожност — което според мен всъщност не следва от прочита на исковата молба, подадена от наследниците на KN пред запитващата юрисдикция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>) — това не променя факта, че вредата, чието поправяне се претендира, произтича пряко от нарушението на правото в областта на конкуренцията (на Съюза) и че претенцията за поправяне представлява упражняване на самостоятелно право, признато от правото на ЕС, което не зависи от евентуалното установяване на нищожност на въпросните договори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По приложимостта на член 9, параграф 1 от Директива 2014/104</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече отбелязах, въпросът за действието на окончателно решение на национален орган за защита на конкуренция на държава членка за целите на предявен пред юрисдикция на тази държава членка иск за обезщетение за вреди за нарушение на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията е вече уреден с член 9, параграф 1 от Директива 2014/104.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото искът на наследниците на KN пред запитващата юрисдикция, от една страна, е предявен на 12 февруари 2018 г., или след транспонирането в испанското право на член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>), и от друга страна, включва такъв иск за обезщетение за вреди, следва най-напред да се провери дали тази разпоредба е приложима ratione materiae и ratione temporis в настоящия случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По приложимостта ratione materiae</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до приложимостта ratione materiae на Директива 2014/104, и по-специално на член 9, параграф 1 от нея, в настоящия случай, някои от страните, представили становища пред Съда, изтъкват, че тази директива не се прилагала в случая, тъй като се отнасяла само до исковете за обезщетение за вреди от вида „follow-on“. Препращам към съображенията в точки 32—41 по-горе, отнасящи се както до разграничението между исковете „stand-alone“ и „follow-on“, така и до анализа на иска, предявен в настоящия случай, като в същото време отбелязвам, че член 1 от Директива 2014/104, озаглавен „Предмет и обхват“, параграф 2, следва, че с тази директива се установява по-специално прилагането на правилата за конкуренция „при искове за обезщетение за вреди, предявени пред националните съдилища“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>), без да се прави каквото и да било разграничение между искове „stand-alone“ и „follow-on“. Както отбелязах, в посочената директива дори не се споменава за такова разграничение. От това следва, че Директива 2014/104 се прилага за всеки вид иск за обезщетение за вреди за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията, независимо дали е квалифициран като „follow-on“ или като „stand-alone“ иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Очевидно е, че доколкото разпоредбата на член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 урежда действието на решенията на националните органи за защита на конкуренцията, тази разпоредба не може да се приложи, ако липсва такова решение. Това обаче не означава, от една страна, че Директивата не се прилага ratione materiae за исковете от вида „stand-alone“. От друга страна, по настоящото дело действително има две решения на националния орган за защита на конкуренция и с преюдициалните въпроси се цели именно да се установят действието и доказателствената сила на тези решения в рамките на предявения пред запитващата юрисдикция граждански иск, в това число иска за обезщетение за вреди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, следва да се подчертае освен това, както следва от посочения член 1 от Директива 2014/104, че последната се прилага само за исковете за обезщетение за вреди и обратно, не се прилага за граждански искове за установяване на нищожността на споразумения, противоречащи на член 101, параграф 2 ДФЕС. Следователно исковете за установяване на нищожност от този вид не се уреждат на равнището на вторичното право на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По приложимостта ratione temporis</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до прилагането ratione temporis на член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, отбелязвам, че в неотдавнашно решение от 22 юни 2022 г., Volvo и DAF Trucks (C‑267/20, наричано по-нататък „решение Volvo“, EU:C:2022:494), Съдът предоставя разяснения относно критериите, въз основа на които се определя приложимостта ratione temporis на различните разпоредби на посочената директива. Впрочем става дума за преюдициално запитване, отправено от испански съд (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст Съдът най-напред припомня, че Директива 2014/104 съдържа особена разпоредба, а именно член 22, която изрично определя условията за прилагането във времето на материалноправните ѝ разпоредби и на разпоредбите ѝ, които не са материалноправни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конкретно, от една страна, съгласно член 22, параграф 1 от Директива 2014/104 държавите членки трябва да гарантират, че националните мерки, които са приели в съответствие с член 21 от същата, за да се съобразят с материалноправните разпоредби на тази директива, нямат обратно действие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, съгласно член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 държавите членки е трябвало да гарантират, че всички национални мерки, които са приели, за да се съобразят с разпоредбите на тази директива, които не са материалноправни, не се прилагат за искове за обезщетение за вреди, с които националните съдилища са сезирани преди 26 декември 2014 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че за да се определи приложимостта във времето на член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, следва да се установи, на първо място, дали съответната разпоредба е материалноправна (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът е постановил, че след като се определи дали съответната разпоредба има материалноправен характер, следва да се провери, на второ място, дали при обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които Директива 2014/104 е била транспонирана със закъснение, разглежданото положение, доколкото не може да се квалифицира като ново, е било установено преди изтичането на срока за транспониране на посочената директива, или е продължило да поражда правни последици след изтичането на този срок (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, що се отнася по-специално до директивите, от съдебната практика следва, че по принцип, от една страна, само правните положения, установени след изтичането на срока за транспониране на директива, или от друга страна, правните положения, възникнали при действието на старата норма, които продължават да пораждат своите последици след влизането в сила на националните актове, приети за транспониране на директива след изтичането на срока за транспонирането ѝ, могат да бъдат отнесени към приложното поле ratione temporis на тази директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По естеството на материалноправна или на процесуалноправна разпоредба на член 9, параграф 1 от Директива 2014/104</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар в член 22 да установява различни условия за прилагане ratione temporis на разпоредбите си, в зависимост от това дали същите са процесуалноправни или материалноправни, Директива 2014/104 не определя кои от разпоредбите ѝ трябва да се считат за материалноправни и кои за процесуалноправни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По принцип може да се приеме, че материалноправните норми определят съществуването и обхвата на отговорността на лицата, участващи в нарушение на конкурентното право, докато процесуалноправните норми определят протичането на дадено производство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доколкото обаче в Директива 2014/104 липсват указания, в практиката си Съдът извършва прецизен анализ на съдържанието и целта на всяка разпоредба на посочената директива, чиято приложимост ratione temporis е поставена под въпрос, за да определи нейния материалноправен или процесуалноправен характер.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, следва да се припомни, че както личи от текста на тази разпоредба държавите членки гарантират, че всяко нарушение на конкурентното право, установено с окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията или на съд, упражняващ съдебен контрол, се счита за безспорно за целите на иск за обезщетение за вреди, предявен пред техните национални съдилища съгласно член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС и националното конкурентно право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от съображение 34 от Директива 2014/104, целта на тази разпоредба е гарантиране на правната сигурност, предотвратяване на непоследователността при прилагането на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС, повишаване на ефективността и процесуалната ефективност при искове за обезщетение за вреди и насърчаване на функционирането на вътрешния пазар за предприятия и потребители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За постигането на тези цели посочената разпоредба по същество придава на окончателните решения на националните органи за защита на конкуренцията или на съда, упражняващ съдебен контрол, с които се установява нарушение на конкурентното право, силата на безспорно доказателство за това установяване за целите на иска за обезщетение за вреди. В този смисъл може да се приеме, че член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 урежда доказателствената сила на квалифицирано доказателство, а именно на решението на националния орган за защита на конкуренцията. В случай на съвпадение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>) между нарушението, установено в решението на националния орган, и нарушението, за което се твърди, че е причинило вредата, чието поправяне се претендира в гражданския иск, посоченото решение ще има силата на безспорно доказателство за нарушението в контекста на посочения иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, макар от предходната точка от настоящото заключение да следва, че член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 урежда преценката на (квалифицирано) доказателство, а именно решението на националния орган за защита на конкуренция, за тази разпоредба според мен не може да се счита, че преследва чисто доказателствена цел (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност наличието на нарушение на правилата за конкуренция, евентуално причинило вредите, чието поправяне се претендира в иска за обезщетение, е част от абсолютно необходимите елементи, с които увреденото лице трябва да разполага, за да предяви иск за обезщетение за вреди (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 предвижда, че когато нарушението на конкурентното право е установено с окончателно решение на орган за защита на конкуренцията, то трябва да се счита за установено по безспорен начин, така че не е необходимо предявилото иска увредено лице да доказва наличието на такова нарушение, според мен следва да се приеме, че тази разпоредба се отнася до един от елементите на фактическия състав на гражданската отговорност за нарушения на разпоредбите на правото в областта на конкуренцията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази разпоредба установява по същество необорима презумпция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>) за наличие на един от тези елементи, а именно нарушението, за целите на иска за обезщетение за вреди, когато същото нарушение е установено с окончателно решение на националния орган за защита на конкуренция на държавата членка на съда, пред който е предявен искът, или на упражняващ съдебен контрол съд на същата държава членка. Доколкото обаче става въпрос за необорима презумпция за наличие на елемент от фактическия състав на гражданската отговорност, тази презумпция засяга пряко правното положение на предприятието, срещу което е предявен искът за обезщетение за вреди (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства считам, че член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 съставлява правило, което е тясно свързано с възникването, възлагането и обхвата на гражданската отговорност на предприятията, нарушили правилата за конкуренция, и което поради това може да бъде квалифицирано като материалноправна норма (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>). От това следва, че той има материалноправен характер по смисъла на член 22, параграф 1 от посочената директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По въпроса дали разглежданото в главното производство положение е установено преди срока за транспониране на Директива 2014/104</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от точка 52 от настоящото заключение, за да се определи приложимостта във времето на член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, следва също да се провери дали в случая разглежданото в главното производство положение е било установено преди изтичането на срока за транспониране на тази директива или то продължава да поражда правни последици след изтичането на този срок (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая обаче разглежданото в главното производство правно положение, за което следва да се провери дали е било установено преди тази дата, според мен трябва да се анализира чрез препращане към конкретното изложение на съставните елементи на правото на наследниците на KN да искат поправяне на вредите, причинени от извършеното от Repsol нарушение на правилата за конкуренция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая наследниците на KN претендират за поправяне на вредите, които са претърпели поради ограниченията на конкуренцията в петте договора, посочени в точки 7 и 11 от настоящото заключение, които са сключили с Repsol.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, от една страна, от акта за преюдициално запитване е видно, че последният договор на наследниците на KN, на който те основават отговорността на Repsol, е подписан на 17 юли 2009 г. за срок от пет години. Така става ясно, че договорът е прекратен най-късно през 2014 г., т.е. преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2014/104, а именно 27 декември 2016 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>) От това следва, че към тази дата договорните клаузи, включващи довелите до неправомерното поведение вертикални ограничения, вече не са пораждали действие и че поне що се отнася по-конкретно до наследниците на KN (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>), нарушението е преустановено преди датата, на която изтича този срок за транспониране (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, от исковата молба, подадена от наследниците на KN пред запитващата юрисдикция, изрично следва, че те искат поправяне на вредите, които твърдят, че са претърпели в периода от 14 януари 1993 г. до 17 април 2013 г., дата на последната доставка, която Repsol изпълнява за наследниците на KN (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). Ето защо се налага изводът, че последните претендират обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели през период, приключил преди датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 2014/104.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства според мен следва да се приеме, че към датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 2014/104, правното положение, разглеждано в главното производство, трябва да се счита за установено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези условия, с оглед на член 22, параграф 1 от Директива 2014/104, следва да се заключи, че член 9, параграф 1 от тази директива не може да се приложи ratione temporis към иск за обезщетение за вреди, който, макар и предявен след влизането в сила на националните разпоредби, транспониращи със закъснение посочената директива в националното право, от една страна, се отнася до нарушение, произтичащо от ограничения на конкуренцията в договори, чието действие е прекратено преди датата, на която изтича срокът за транспониране на посочената директива, и от друга страна, се отнася до претенция за поправяне на вреди, причинени през период, приключил преди тази дата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От всичко изложено дотук според мен следва, че член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 не е приложим в делото по главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Двата преюдициални въпроса, отправени от запитващата юрисдикция по настоящото дело, следва да се анализират в светлината на гореизложените съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи каква е доказателствената сила, която трябва да се придаде на решенията на испанските органи за защита на конкуренцията от 2001 г. и от 2009 г. в гражданския иск, с който е сезирана. Посочената юрисдикция иска по-специално да се установи дали се приемат за изпълнени изискванията по член 2 от Регламент № 1/2003, що се отнася до тежестта на доказване на нарушението, ако с оглед на тези две решения ищецът докаже, че договорното му правоотношение за изключително снабдяване с право да носи наименованието на доставчика попада в териториалния и времевия обхват, анализиран от националния орган за защита на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в случай, че изискванията по член 2 от Регламент № 1/2003, що се отнася до тежестта на доказване на нарушението, се приемат за изпълнени с оглед на посочените две решения, трябва от това задължително да следва установяване на ipso jure на разглежданите договори в съответствие с член 101, параграф 2 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като двата преюдициални въпроса са свързани, според мен следва да им се даде съвместен отговор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва най-напред да се припомни, че съгласно член 2 от Регламент № 1/2003 тежестта на доказване на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС се носи от страната, която твърди наличието на нарушение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно в делото по главното производство наследниците на KN са тези, които трябва да докажат, за целите на предявените от тях искове за установяване на нищожност и за обезщетение за вреди, че Repsol е нарушило забраната за ограничаващите конкуренцията споразумения. За тази цел те представят пред запитващата юрисдикция решенията от 2001 г. и от 2009 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както беше посочено по-горе (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>), двата предявени от наследниците на KN иска (този за установяване на нищожност и този за обезщетение за вреди) са свързани, но правно разграничими. Тъй като постигнатата с Директива 2014/104 хармонизация, що се отнася до исковете за обезщетение за вреди, не се прилага ratione temporis в делото по главното производство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>), за нито един от двата иска не съществува специална правна уредба на вторичното право относно доказателствената сила на решенията на националните органи за защита на конкуренцията. При тези обстоятелства анализът и за двата иска следва да се извърши, като се изходи от разпоредбите на първичното право и от общите принципи на правото на Съюза, тълкувани в практиката на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Релевантни принципи на съдебната практика</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва най-напред да се припомни, че член 101, параграф 1 ДФЕС има директен ефект в отношенията между частноправни субекти и предоставя права на правните субекти, които националните съдилища трябва да охраняват (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност всяко лице има право да се позовава по съдебен ред на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и следователно на нищожността на забранен/а от тази разпоредба картел или практика, предвидена в член 101, параграф 2 ДФЕС, както и да иска да бъдат поправени претърпените вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и този картел или тази практика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът признава в това отношение, че пълната ефективност на член 101 ДФЕС, и по-специално полезното действие на забраната, установена в неговия параграф 1, биха били поставени под въпрос, ако не е възможно всеки да иска да бъдат поправени вредите, които евентуално е претърпял от договор или поведение, който/което може да ограничи или наруши конкуренцията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>). Същото важи и ако някоя страна по забранен от тази разпоредба договор не може да изтъкне нищожността на този договор, доколкото ако същата не бъде установена по съдебен ред, ще остане правна несигурност, що се отнася до последиците от този договор, за който ще може да се счита, че поражда действие, макар да е нищожен ipso jure поради противоречието си с член 101, параграф 1 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така националните съдилища са компетентни да прилагат член 101 ДФЕС, по-специално в частноправни спорове, тъй като тази компетентност произтича от директния ефект на този член (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както следва от постоянната съдебна практика, националните съдилища, натоварени с прилагането в рамките на своята компетентност на разпоредбите на правото на Съюза, следва не само да гарантират пълното действие на тези норми, но и да защитават правата, които те предоставят на частноправните субекти. Именно на тези съдилища е поверена задачата да осигурят съдебната защита, която произтича за правните субекти от директния ефект на разпоредбите на правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отсъствието на правна уредба на Съюза, която да се отнася пряко до исковете за установяване на нищожност и да се прилага ratione temporis за исковете за обезщетение за вреди, правилата за упражняване на правото да се изтъква нищожността или да се търси обезщетение за вредите, произтичащи от картел или забранена от член 101 ДФЕС практика, включително тези относно доказателствената сила на решенията на органа за защита на конкуренцията пред гражданския съд, трябва да се уредят от националната правна система на всяка държава членка при спазване на принципите на равностойност и ефективност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този смисъл правилата, приложими относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които субектите черпят от непосредственото действие на правото на Съюза, не трябва да са по-неблагоприятни от правилата относно сходни съдебни производства по вътрешното право (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение и конкретно в областта на правото на конкуренция тези правила не трябва да възпрепятстват ефективното прилагане на правилата за конкуренция на Съюза, и конкретно на член 101 ДФЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това трябва също да се уточни, че съгласно съдебната практика упражняването на така предоставената на националните съдилища компетентност да прилагат член 101 ДФЕС в частноправни спорове, посочена в точка 83 по-горе, може да бъде ограничено по-специално от принципа на правна сигурност, в частност от необходимостта да се избегне възможността тези съдилища и органи, натоварени с административното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, да постановяват противоречащи си решения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Прилагане в настоящия случай: процесуална автономия и ограничения, произтичащи от принципите на ефективност и на правна сигурност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От споменатите в предходните точки от настоящото заключение принципи на съдебната практика, следва, първо, че в отсъствието на правна уредба на Съюза в тази област държавите членки следва да установят в рамките на процесуалната си автономия доказателствената сила на решенията на органа за защита на конкуренцията в частноправни спорове, в които лице се позовава по съдебен ред на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и следователно на нищожността на забранен(а) от тази разпоредба картел или практика съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС, и иска да бъдат поправени претърпените вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и този картел или тази практика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От посочените принципи на съдебната практика обаче следва, че процесуалната автономия на държавите членки в това отношение е ограничена, от една страна, от принципите на равностойност и на ефективност и от друга страна, от принципа на правна сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, на първо място, до принципа на ефективност, на който се позовава запитващата юрисдикция в акта си за преюдициално запитване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>), споделям становището, че би било прекомерно трудно да се упражняват правата на обезщетение за вреди, причинени вследствие на нарушения на член 101, параграф 1 ДФЕС, ако се приеме, че подготвителните дейности на органа за защита на конкуренцията не пораждат каквито и да е последици в гражданското производство по иск за обезщетение за вреди (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>). От това следва, че с оглед на особената сложност на много нарушения на правилата относно картелите и практическите трудности за увредените лица да докажат тези нарушения принципът на ефективност изисква да се приеме, че окончателното установяване на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС от страна на националния орган за защита на конкуренцията има поне сила на улика или на начало на доказателство за наличието на нарушение в производството относно обезщетението за вреди (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-59" href="#t-59">59</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен същото се отнася и за исковете, с които се цели да се изтъкне нищожността на забранен(а) от тази разпоредба картел или практика, предвидена в член 101, параграф 2 ДФЕС. Доколкото окончателното установяване на нарушение от националния орган за защита на конкуренция е релевантно за определянето на такава нищожност, принципът на ефективност изисква да се приеме, че подобно установяване има поне сила на улика или на начало на доказателство в производството за установяване на нищожност, за да се гарантира пълната ефективност на член 101 ДФЕС, и по-специално полезното действие на забраната, установена в параграф 1 от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем подход, при който гражданският съд не пренебрегва констатациите на националните органи за защита на конкуренцията, що се отнася до нарушенията на конкурентното право на Съюза, е в съответствие с нуждата от функционална допълняемост между „public enforcement“ и „private enforcement“ на това право. Всъщност, както вече имах повод да посоча (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-60" href="#t-60">60</a>
</span>), съгласно установеното от Съда „private enforcement“ и „public enforcement“ са необходими инструменти за засилване на ефикасността на политиката на санкциониране на антиконкурентните практики. В това отношение първото не преследва само възстановителна функция, насочена към удовлетворяване на частни интереси, а има и възпираща функция, която допринася за преследването на целите от обществен интерес, залегнали в основата на защитата на конкуренцията. Следователно колкото повече се премахват или намаляват практическите пречки — като изискването за доказване, когато същото нарушение или нарушение, което поне частично съвпада с него, е вече установено от органа за защита на конкуренция — за предявяване на искове за обезщетение за вреди от лица, пострадали от нарушения на правилата за конкуренция, толкова по-силна става тази възпираща функция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Несъмнено принципът на ефективност и изискването да се гарантира пълната ефективност на член 101 ДФЕС не могат да се тълкуват по начин, налагащ на държавите членки да приемат необорима презумпция като вече предвидената в член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, що се отнася до исковете за обезщетение за вреди (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-61" href="#t-61">61</a>
</span>). Според мен обаче в рамките на свободата на преценка, с която разполага гражданският съд съгласно собствените си национални процесуални норми и въз основа на процесуалната автономия на държавите членки относно преценката на доказателствата, силата, която този съд трябва да придаде, съгласно принципа на ефективност, на установяването на нарушение в окончателно решение на националния орган за защита на конкуренцията, трябва да се променя в зависимост от степента на съвпадение между нарушението, установено в посоченото решение, и твърдяното нарушение, на което се основава предявеният пред него граждански иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, когато е налице съвпадение между нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС, установено от националния орган за защита на конкуренцията, и твърдяното нарушение, на което се основава предявеният пред националния съд граждански иск, отнасящо се до естеството на нарушението и до неговия материален, личен, времеви и териториален обхват (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-62" href="#t-62">62</a>
</span>), считам, че принципът на ефективност и изискването да се гарантира пълната ефективност на член 101 ДФЕС изискват от гражданския съд да придаде на това установяване не просто сила на улика или на начало на доказателство, а най-малкото на prima facie доказателство за наличието на това нарушение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-63" href="#t-63">63</a>
</span>). Всъщност в подобен случай ще е налице пълно съвпадение между установеното нарушение и нарушението, изтъкнато за целите на гражданския иск, което, предвид посочените по-горе принципи, според мен не оправдава придаването на обикновена сила на улика или на начало на доказателство на констатацията на националния орган за защита на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение позоваването на „естеството на нарушението“ предполага нарушението да е същото и да е основано на същата фактическа квалификация като съдържащата се в решението на органа за защита на конкуренцията. Позоваването на „материалния обхват“ на нарушението предполага съвпадението да се отнася до поведенията, изрично посочени в решението на органа за защита на конкуренцията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-64" href="#t-64">64</a>
</span>). Позоваването на „личния обхват“ на нарушението предполага само предприятията, по отношение на които нарушението на правилата за конкуренция е установено в окончателното решение, да могат да използват това решение като prima facie доказателство за нарушението (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-65" href="#t-65">65</a>
</span>). Позоваването на „времевия обхват“ на нарушението предполага констатациите, съдържащи се в окончателното решение, да представляват prima facie доказателство за гражданския съд само що се отнася до установената в окончателното решение продължителност на нарушението. Позоваването на „териториалния обхват“ на нарушението пък предполага посоченото решение да има характер на prima facie доказателство за гражданския съд само ако обхваща територията, в която е установено нарушението в същото решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, когато съвпадението между нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС, установено от националния орган за защита на конкуренцията, и нарушението, на което се основава предявеният пред националния съд граждански иск, не е пълно, а само частично, например защото констатацията на националния орган за защита на конкуренцията се отнася до антиконкурентни практики, които, макар и аналогични и извършени от същото предприятие, не съвпадат напълно с нарушенията, установени в решението на органа за защита на конкуренцията, националният съд не може да пренебрегне напълно решението, но трябва, по силата на принципа на ефективност и на изискването за гарантиране на пълната ефективност на член 101 ДФЕС, да му придаде сила на улика или на начало на доказателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Пример за подобно положение може да е случай като настоящия, в който дистрибутор предявява граждански иск за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, като изтъква, че някои клаузи в договорите му съдържат вертикални ограничения, аналогични на ограниченията, изрично квалифицирани като нарушения в решението на националния орган за защита на конкуренцията. В подобен случай няма съвпадение между материалния обхват на нарушението, установено в решението, и този на нарушението, изтъкнато за целите на гражданския иск, но всички останали елементи (а именно естеството на нарушението и личният, времевият и териториалният обхват) съвпадат. В такъв случай впрочем гражданският съд не може да пренебрегне решението на националния орган за защита на конкуренцията, с което се установява нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, но трябва да му придаде сила на улика или на начало на доказателство за съществуването на нарушението в смисъла, обяснен в точка 106 от настоящото заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася, на второ място, до принципа на правна сигурност, най-напред следва да се припомни, че съгласно член 5 от Регламент № 1/2003 органите по конкуренция на държавите членки имат правомощието да прилагат членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС в индивидуалните случаи. Посоченият регламент обаче предвижда, по-специално в член 16, обвързващо действие в производства пред националните съдилища изключително и само за решенията на Комисията, като това действие не може да се разшири по отношение на решения на национални органи за защита на конкуренцията, освен ако законодателят на Съюза изрично не предвиди това (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-66" href="#t-66">66</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това обаче по никакъв начин не променя факта, че както следва от посочената в точка 88 по-горе съдебна практика, принципът на правна сигурност изисква от националните съдилища да избягват, доколкото е възможно, да постановяват решения, противоречащи на решенията на органите, натоварени с административното прилагане на правилата за конкуренция на Съюза, а именно, освен Комисията, националните органи за защита на конкуренцията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че принципът на правна сигурност също изисква от националните съдилища да приемат, че окончателното установяване на нарушение на член 101 ДФЕС от страна на националния орган за защита на конкуренция има поне сила на улика или на начало на доказателство в предявените пред тях граждански искове за нарушение на конкурентното право на Съюза, и силата на prima facie доказателство, когато е налице съвпадане между нарушението, установено от националния орган за защита на конкуренция, и нарушението, на което се основава предявеният пред националния съд граждански иск, що се отнася до естеството на нарушението и до неговия материален, личен, времеви и териториален обхват.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на това считам за уместно да изложа четири допълнителни съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, от всичко изложено по-горе е видно, че въпреки процесуалната автономия на държавите членки гражданските съдилища не могат да пренебрегват решение на органа за защита на конкуренцията, установяващо нарушение на конкурентното право на Съюза. От това следва, че национална правна уредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-67" href="#t-67">67</a>
</span>) или съдебна практика като посочената от запитващата юрисдикция, които отричат всяка, дори косвена доказателствена сила на такова решение на националния орган за защита на конкуренцията, противоречи на правото на Съюза, и по-специално на изискването да се гарантира пълната ефективност на член 101 ДФЕС, както и на изискванията, произтичащи от принципите на ефективност и на правна сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, държа да поясня, че съображенията, изложени в точки 89—101 по-горе, се отнасят единствено и само до гражданските искове, основани на констатация на националния орган за защита на конкуренцията за нарушение на правилата за конкуренция на Съюза. Следователно посочените принципи не се прилагат за гражданските искове, отнасящи се единствено и само до нарушение на националното конкурентно право. Всъщност изискванията, свързани с принципа на ефективност и с изискването за гарантиране на пълната ефективност, се отнасят единствено и само до правото на Съюза, и по-специално в настоящия случай до член 101 ДФЕС. Те не се разпростират непременно до националното право. Положението очевидно е различно в случай на иск за обезщетение за вреди, по отношение на който се прилага член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-68" href="#t-68">68</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място и с цел предоставяне на насоки на запитващата юрисдикция, считам за уместно да дам някои допълнителни разяснения относно това какво следва да се разбира под сила „на улика или на начало на доказателство“ и сила на „prima facie доказателство“. Ясно е, най-напред, че тези понятия трябва да бъдат тълкувани от националния съд в рамките на неговите процесуални правила за преценка на доказателствата, които, както вече беше споменато, попадат в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това „улика“ или „начало на доказателство“ според мен насочват към елемент, който подкрепя установеното от гражданския съд наличие на нарушение, но трябва да се преценява и изтъква в светлината на други доказателства, за да може наличието на нарушение да се приеме за установено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това prima facie доказателството (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-69" href="#t-69">69</a>
</span>) по принцип е доказателство, годно да установи правдоподобността на твърдяното обстоятелство въз основа на вдъхновени от опита максими, благодарение на които съществуването му изглежда вероятно. От тази гледна точка националното решение, с което се установява нарушението, насочва съда, в рамките на свободата му на преценка на доказателствата съгласно националното право, към това да презумира съществуването на нарушението, основавайки се на вдъхновената от опита максима, че нарушенията, установени в решенията на органите за защита на конкуренцията, по принцип са извършени. Страната, срещу която е предявен искът, все пак запазва възможността си да представи доказателства, които да убедят съда в противното (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-70" href="#t-70">70</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, що се отнася до споровете в главното производство, запитващата юрисдикция следва да прецени въз основа на всички предходни съображения и на националното си право доказателствената сила на решенията от 2001 г. и 2009 г. в рамките на висящия пред нея граждански иск. За да я насочи при тази преценка, Съдът все пак може да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ бъдат полезни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-71" href="#t-71">71</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В тази връзка и що се отнася до решението от 2001 г., то, изглежда, засяга единствено и само установяването на нарушение на националното конкурентно право без паралелно прилагане на член 101, параграф 1 ДФЕС. Ако това е така, което запитващата юрисдикция следва да потвърди, доказателствената сила на това решение във висящото пред запитващата юрисдикция гражданско производство се урежда единствено и само от националното право, както следва от точка 104 по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това, решението от 2009 г. съдържа паралелно прилагане на националното право в областта на конкуренцията и на член 101, параграф 1 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства запитващата юрисдикция следва да провери дали е налице съвпадение между установеното нарушение и това, на което се основават предявените пред нея граждански искове (за нищожност и за обезщетение за вреди), що се отнася до естеството на нарушението и до неговия материален, личен, времеви и териториален обхват, както са тълкувани в изложените в точка 96 по-горе съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този случай запитващата юрисдикция трябва да придаде, за целите на гражданския иск, сила на prima facie доказателство на констатацията на нарушението, съдържаща се в решението от 2009 г. Ако съвпадението обаче е само частично, това решение ще има силата на улика за съществуването на нарушението за целите на двата иска, а именно този за нищожност и този за обезщетение за вреди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, що се отнася до времевия и териториалния обхват, от преюдициалните въпроси следва, че те са установени от наследниците на KN. Всъщност от преписката става ясно, че договорите, сключени между наследниците на KN и Repsol, попадат във времевия и териториалния обхват на установеното в решението от 2009 г. нарушение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Личният обхват на двете нарушения изглежда също съвпада, доколкото и установеното нарушение, и нарушението, изтъкнато в гражданския иск, са извършени от Repsol.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така остава да се провери дали е налице съвпадане между установеното нарушение и нарушението, изтъкнато в гражданския иск, що се отнася до естеството и материалния им обхват.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение впрочем отбелязвам, че при прочита на диспозитива на решението от 2009 г., възпроизведен в точка 16 от настоящото заключение, се вижда, че установяването на нарушението в това решение е с доста широк материален обхват. Всъщност то се отнася до всички независими предприятия, осъществяващи дейност под наименованието на Repsol, и до всички договори, които съдържат клаузите, водещи до нарушението, както и до всички клаузи, описани в него. В крайна сметка запитващата юрисдикция следва да провери дали за клаузите в договорите, сключени от KN или неговите наследници с Repsol, които попадат във времевия обхват на решението от 2009 г., може да се счита, че попадат в материалното приложно поле на констатацията, съдържаща се в това решение, така че да може да се приеме, че е налице пълно съвпадение между установеното нарушение и нарушението, изтъкнато за целите на гражданския иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Juzgado de lo Mercantil de Madrid (Търговски съд Мадрид, Испания), както следва:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-164" title="page-32">
      „1) Член 9, параграф 1 от Директива 2014/104 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията 
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-165" title="page-32">
      не може да се приложи ratione temporis
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-166" title="page-32">
      към иск за обезщетение за вреди, който, макар и предявен след влизането в сила на националните разпоредби, транспониращи със закъснение Директивата в националното право, от една страна, се отнася до нарушение, произтичащо от ограничения на конкуренцията в договори, чието действие е прекратено преди датата, на която изтича срокът за транспониране на посочената директива, и от друга страна, се отнася до претенция за поправяне на вреди, причинени през период, приключил преди тази дата.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-167" title="page-33">
      2) В отсъствието на правна уредба на Съюза в тази област или на приложима ratione temporis такава държавите членки следва да установят в рамките на процесуалната си автономия доказателствената сила на решенията на органа за защита на конкуренцията в частноправни спорове, в които лице се позовава по съдебен ред на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и следователно на нищожността на забранен(а) от тази разпоредба картел или практика съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС, и/или иска да бъдат поправени претърпените вреди, когато съществува причинно-следствена връзка между тези вреди и този картел или тази практика, при спазване на принципите на равностойност и на ефективност.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-168" title="page-33">
      Принципът на ефективност и изискването да се гарантира пълната ефективност на член 101 ДФЕС, както и принципът на правна сигурност изискват да се приеме, че окончателното установяване на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС от страна на националния орган за защита на конкуренцията има поне сила на улика или на начало на доказателство за целите на гражданския иск.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-169" title="page-33">
      Когато между нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС, установено окончателно от националния орган за защита на конкуренция, и твърдяното нарушение, на което се основава предявеният пред националния съд граждански иск, е налице съвпадение, що се отнася до естеството на нарушението и до материалния, личния, времевия и териториалния обхват на това нарушение, което националният съд следва да установи, принципът на ефективност и изискването да се гарантира пълната ефективност на член 101 ДФЕС, както и принципът на правна сигурност изискват да се приеме, че това окончателно установяване от страна на националния орган за защита на конкуренцията има поне сила на prima facie доказателство за наличието на нарушение за целите на гражданския иск“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, точка 1, стр. 167.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) BOE, бр. 126 от 27 май 2017 г., стр. 42820.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) BOE, бр. 159 от 4 юли 2007 г., стр. 28848.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Всъщност от посочения акт е видно, че доставеното от Repsol гориво става собственост на KN веднага след прехвърлянето му в резервоара на бензиностанцията.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Решение от 11 юли 2007 г., жалба № 866/01.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Решение от 17 ноември 2010 г., жалба № 6188/2007.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Понастоящем Comisión Nacional de los Mercados y la Competencia (Национална комисия за пазарите и конкуренцията), наричана по-нататък „CNMC“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) На последна инстанция то е потвърдено с решения на Tribunal Supremo (Върховен съд) от 22 май и 2 юни 2015 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Решения от 20 декември 2013 г., от 27 юли 2017 г. и от 12 юни 2020 г. (преписка VS/652/07 REPSOL/CEPSA/BP).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. испанската съдебна практика, посочена в раздел б) от акта за преюдициално запитване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. стр. 6 и 69 от исковата молба, която наследниците на KN подават пред запитващата юрисдикция на 12 февруари 2018 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. например, наред с другото, заключението на генералния адвокат Medina по дело Daimler (Картели — Камиони за битови отпадъци) (C‑588/20, EU:C:2022:130, т. 1 и 6) или заключението на генералния адвокат Rantos по дело Volvo и DAF Trucks (C‑267/20, EU:C:2021:884, т. 18, 45, 46 и 49).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. например Работен документ на службите на Комисията, Обобщение на оценката на въздействието, Искове за обезщетение за вреди поради нарушение на правилата на ЕС относно картелите и злоупотребата с господстващо положение, придружаващ предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията от 11 юни 2013 г. (SWD(2013) 204 final, т. 10) или Работен документ на службите на Комисията, придружаващ Бялата книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност от 2 април 2008 г. (SEC(2008) 404, вж. наред с другото бележка под линия 3 и т. 21).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) При липсата на нормативно определение на двата вида искове не е изключено разграничението между „stand-alone“ и „follow-on“ да се прави и за исковете за установяване на нищожност в зависимост от това дали същите са предявени след установяване на нарушение на правилата за конкуренция от орган за защита на конкуренцията или не. По принцип обаче разграничението се използва, що се отнася до исковете за обезщетение за вреди.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Всъщност от съдебната практика, цитирана в становището на испанското правителство, става ясно, че разграничение между „искове за установяване на нищожност“ („stand-alone“ искове) и искове за отговорност поради нарушение на правилата за конкуренция на Съюза („follow-on“ искове) се прави поне в няколко решения на испанските съдилища.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 61), и решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 22 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Обстоятелството, че искът за обезщетение за вреди е съпътстван от иска за установяване на нищожност, сякаш навежда везните в полза на договорната отговорност. Това впрочем следва и от обстоятелството, че когато става дума за нарушение на конкурентното право в рамките на отношения от вертикален тип, между предприятието, нарушило правилата за конкуренция, и страната, за която се твърди, че е увредена, е налице договорно отношение. Естеството на гражданската отговорност обаче следва да се определи съгласно националното право.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. съдебната практика, посочена в бележка под линия 18 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. по-специално определенията за „иск за обезщетение за вреди“ и „претенция за претърпени вреди“ по смисъла на член 2, точки 4) и 5) от Директива 2014/104.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. точка 30 и бележка под линия 13 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. точка 8 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Относно материалното приложно поле на Директива 2014/104 вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 55—58).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Относно приложимостта ratione temporis на Директива 2014/104, вж. също заключението на генералния адвокат Szpunar по дело PACCAR и др. (C‑163/21, EU:C:2022:286, т. 52—58) и по дело RegioJet (C‑57/21, EU:C:2022:363, т. 27—36).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. решение Volvo, точка 35, както и решение от 28 март 2019 г., Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:263, наричано по-нататък „решение Cogeco“, т. 25).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. решение Volvo, точка 36 и решение Cogeco, точка 26.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Вж. решение Volvo, точка 37 и решение Cogeco, точка 27.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Вж. решение Volvo, точка 38. В точка 39 от същото решение Съдът уточнява, че при липсата в член 22 от Директива 2014/104 на препращане към националното право въпросът кои от разпоредбите на тази директива са материалноправни и кои не са, трябва да се прецени от гледна точка на правото на Съюза, а не от гледна точка на приложимото национално право.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. решението Volvo, точка 42.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. решение Volvo, точки 33 и 34 и цитираната съдебна практика.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. заключението на генералния адвокат Szpunar по дело RegioJet (C‑57/21, EU:C:2022:363, т. 29).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) В това отношение от съображение 34 от Директива 2014/104 следва, от една страна, че установяването на нарушение на член 101 ДФЕС или 102 ДФЕС в окончателно решение на национален орган за защита на конкуренцията следва да се счита за безспорно при искове за обезщетение за вреди за посоченото нарушение, предявени в държавата членка на националния орган за защита на конкуренцията. От друга страна обаче, става ясно, че последиците от установяването на нарушението следва да засягат само естеството на нарушението и неговия материален, личен, времеви и териториален обхват, както е определен от органа за защита на конкуренцията. От прочита на това съображение следва, от една страна, че за да може да се счита за безспорно при искове за обезщетение за вреди, съгласно член 9, параграф 1 от посочената директива установяването на нарушение на правилата за конкуренция в окончателно решение на органа за защита на конкуренцията трябва да се отнася до същото нарушение, за което се твърди, че е причинило вредата, претърпяна от предявилата иска увредена страна. Следователно трябва да е налице съвпадение между двете нарушения. От друга страна, от това съображение следва, че това съвпадение трябва да засяга естеството на нарушението и неговия материален, личен, времеви и териториален обхват (в това отношение вж. също т. 96 от настоящото заключение).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. също в това отношение заключението на генералния адвокат Kokott по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 61).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. решението Volvo, точка 60.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. в този смисъл, що се отнася до други елементи на фактическия състав на отговорността (а именно причинно-следствената връзка и вредата), решение Volvo, точка 94.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Kokott по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 95).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Volvo, точка 95.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Volvo, точки 95 и 96 и заключението на генералния адвокат Kokott по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 62).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Вж. решение Volvo, точка 49. От точка 8 от настоящото заключение следва също, че Директива 2014/104 не е транспонирана в испанското право в рамките на срока за транспониране.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 16 декември 2010 г., Stichting Natuur en Milieu и др. (C‑266/09, EU:C:2010:779, т. 34 и 35).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Вж. член 21, параграф 1 от Директива 2014/104.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Всъщност, както следва от точка 18 от настоящото заключение, от акта за преюдициално запитване става ясно, че в няколко решения, които постановява в рамките на контролната си дейност, CNMC установява, че Repsol е продължило незаконосъобразната си практика след датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 2014/104. В случая обаче, доколкото извършеното от Repsol нарушение е свързано с някои вертикални ограничения, съдържащи се в договори с конкретни дистрибутори на горива, незаконосъобразните практики, установени в тези решения, издадени в рамките на контролната дейност след датата, на която е изтекъл срокът на действие на последния договор между наследниците на KN и Repsol, не се отнасят до тях.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение Volvo, точка 103.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Вж. стр. 6 от исковата молба, подадена от наследниците на KN пред запитващата юрисдикция.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Вж. точки 30 и 39 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Вж. точки 47—72 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Решение от 11 ноември 2021 г., Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands (C‑819/19, EU:C:2021:904, т. 48 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Решение от 11 ноември 2021 г., Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands (C‑819/19, EU:C:2021:904, т. 49 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 25 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Решение от 11 ноември 2021 г., Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands (C‑819/19, EU:C:2021:904, т. 51 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) Решение от 11 ноември 2021 г., Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands (C‑819/19, EU:C:2021:904, т. 52 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 14 март 2019 г., Skanska Industrial Solutions и др. (C‑724/17, EU:C:2019:204, т. 27 и цитираната съдебна практика), и по аналогия решение Cogeco, точка 42.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Вж. решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 25), и по аналогия решение Cogeco, точка 43.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Вж. решение от 5 юни 2014 г., Kone и др. (C‑557/12, EU:C:2014:1317, т. 26).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Решение от 11 ноември 2021 г. Stichting Cartel Compensation и Equilib Netherlands (C‑819/19, EU:C:2021:904, т. 55). В тази връзка вж. също съображение 34 от Директива 2014/104.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Нито запитващата юрисдикция в преюдициалното запитване, нито страните в становищата си пред Съда се позовават на възможен проблем с принципа на равностойност.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) Вж. в този смисъл и по аналогия заключението на генералния адвокат Kokott по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 93).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-59" href="#c-59">59</a>
</span>) Вж. в този смисъл и по аналогия решение на генералния адвокат Kokott по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 93). Вж. по аналогия и с решенията на Комисията съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 решение от 23 ноември 2017 г., Gasorba и др. (C‑547/16, EU:C:2017:891, т. 29).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-60" href="#c-60">60</a>
</span>) Вж. заключението ми по дело Sumal (C‑882/19, EU:C:2021:293, т. 67 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-61" href="#c-61">61</a>
</span>) В точки 95 и 96 от заключението си по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32) генералният адвокат Kokott излага подробно причините, поради които това е така.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-62" href="#c-62">62</a>
</span>) Позоваването на тези критерии очевидно отразява съображение 34 от Директива 2014/104, която, както беше вече посочено, не е приложима в настоящия случай. Съдът обаче е свободен да стъпи на тази директива, за да конкретизира правния обхват посредством тълкуване, основано на общите принципи.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-63" href="#c-63">63</a>
</span>) Понятието „prima facie доказателство“, чийто обхват е изяснен в точка 107 по-горе, се използва изрично в член 9, параграф 2 от Директива 2014/104. В това отношение отбелязвам, че независимо че по-голямата част от текстовете на различните езици използват понятието „доказателство prima facie“ (вж. текстовете на английски, френски, немски, италиански, португалски, български, чешки, датски, естонски, хърватски, литовски, унгарски, малтийски, нидерландски, румънски, словашки, словенски и шведски), текстът на тази разпоредба на испански използва понятието „principio de prueba“, което от гледна точка на буквалното му значение съответства на израза „начало на доказателство“. Въпреки това, изглежда, става въпрос за неточност в текста на тази разпоредба на испански език, който не съответства на текстовете на другите езици. Във всеки случай, както следва по-детайлно от точки 105—107 от настоящото заключение, в контекста на Директива 2014/104, понятието „доказателство prima facie“ трябва да се разграничава от понятието „улика или начало на доказателство“ и се отнася до доказателство с по-висока доказателствена стойност от обикновеното „начало на доказателство“. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-64" href="#c-64">64</a>
</span>) Ако в иска за обезщетение за вреди са изтъкнати други антиконкурентни поведения, дори същите да са свързани с поведенията, установени и квалифицирани като нарушение в окончателното решение на органа за защита на конкуренцията, те трябва да бъдат доказани пред гражданския съд, който е свободен да ги подложи на преценка без каквото и да било ограничение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-65" href="#c-65">65</a>
</span>) Следователно действието на prima facie доказателство на това решение не може да се разширява до предприятия, различни от посочените в това решение. Ако увредената страна иска да изтъкне отговорността на други предприятия, тя трябва да докаже, че тези предприятия са извършили нарушението, а националният съд остава свободен да прецени различните доказателства, представени в това отношение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-66" href="#c-66">66</a>
</span>) Както е направил в член 9, параграф 1 от Директива 2014/104, която, съгласно вече посоченото, не е приложима ratione temporis. Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32, т. 96).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-67" href="#c-67">67</a>
</span>) Вж. например съображения относно португалското законодателство, разгледано в точка 92 и сл. от заключението на генералния адвокат Kokott по дело Cogeco Communications (C‑637/17, EU:C:2019:32).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-68" href="#c-68">68</a>
</span>) Вж. последното изречение в този член и последното изречение в съображение 34 от Директива 2014/104.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-69" href="#c-69">69</a>
</span>) Както отбелязах в бележка под линия 63 по-горе, понятието „prima facie доказателство“ е изрично използвано в член 9, параграф 2 от Директива 2014/104. То, изглежда, е заимствано от понятието „Anscheinbeweis“ в немското право. Доколкото обаче липсва позоваване на правото на държавите членки, става въпрос за понятие на правото на Съюза и като такова подлежи на тълкуване от Съда.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-70" href="#c-70">70</a>
</span>) Следователно не става въпрос за оборима презумпция в тесния смисъл на думата, а по-скоро за доказателство, което оказва въздействие върху правото на преценка на съда и което го насочва към това да презумира, в хода на упражняването на това право, твърдяното обстоятелство, в този контекст наличието на нарушение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-71" href="#c-71">71</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 12 май 2022 г., Servizio Elettrico Nazionale и др. (C‑377/20, EU:C:2022:379, т. 87 и цитираната съдебна практика).</p>
</body>
</html>
