|
12.1.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 7/3 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 18/2010 НА КОМИСИЯТА
от 8 януари 2010 година
за изменение на Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на спецификациите за национални програми за контрол на качеството в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (1), и по-специално член 11, параграф 2 от него,
като има предвид, че:
|
(1) |
Разработването и прилагането на национална програма за контрол на качеството от всяка държава-членка е извънредно важно за осигуряване на ефективността на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 300/2008. |
|
(2) |
Спецификациите за националната програма за контрол на качеството, която се прилага от държавите-членки, би следвало да осигуряват хармонизиран подход в това отношение. |
|
(3) |
За да бъдат ефективни, дейностите по мониторинг за съответствие, които трябва да бъдат предприети от компетентния орган, следва да се извършват редовно. Те не следва да се ограничават по отношение на предмета, етапа или момента, в който се извършват. Те следва да бъдат предприети под форма, която най-добре осигурява тяхната ефективност. |
|
(4) |
Следва да се дава приоритет на разработването на обща методология за дейности по мониторинг за съответствие. |
|
(5) |
Необходимо е да се разработи хармонизиран начин за докладване на предприетите мерки за изпълнение на задълженията по настоящия регламент и на състоянието на сигурността на въздухоплаването на територията на държавите-членки. |
|
(6) |
Националните програми за контрол на качеството следва да се основават на най-добрите практики. Подобни най-добри практики следва да бъдат обменяни с Комисията и предоставяни на всички държави-членки. |
|
(7) |
Следователно Регламент (ЕО) № 300/2008 следва да бъде съответно изменен. |
|
(8) |
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по сигурност на гражданското въздухоплаване, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменения на Регламент (ЕО) № 300/2008
Регламент (ЕО) № 300/2008 се изменя, както следва:
|
1. |
Заглавието „Приложение“ са заменя с „Приложение I“. |
|
2. |
Текстът от приложението към настоящия регламент се добавя като приложение II. |
Член 2
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той започва да се прилага от датата, определена в правилата за прилагане, приети в съответствие с процедурата, посочена в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008, но не по-късно от 29 април 2010 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Брюксел на 8 януари 2010 година.
За Комисията
José Manuel BARROSO
Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
„ПРИЛОЖЕНИЕ II
Общи спецификации за националните програми за контрол на качеството, които трябва да се прилагат от всяка държава-членка в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване
1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
|
1.1. |
За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:
|
2. ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИЯ ОРГАН
|
2.1. |
Държавите-членки предоставят необходимите правомощия на компетентния орган за осъществяване на мониторинг и прилагане на всички изисквания на настоящия регламент и на актовете за неговото изпълнение, включително правомощия за налагане на санкции съгласно член 21. |
|
2.2. |
Компетентният орган извършва дейности по мониторинг за съответствие и разполага с необходимите правомощия да изиска всеки констатиран недостатък да бъде отстранен в предвидените срокове. |
|
2.3. |
По отношение на отстраняването на недостатъците и мерките за изпълнение се възприема градиран и пропорционален подход. Този подход включва поредица от последователни стъпки, които трябва да бъдат предприети до отстраняване на недостатъка, в това число:
Компетентният орган може да пропусне една или повече от тези стъпки, особено когато недостатъкът е сериозен или се повтаря. |
3. ЦЕЛИ И СЪДЪРЖАНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА КОНТРОЛ НА КАЧЕСТВОТО
|
3.1. |
Целите на националната програма за контрол на качеството са да провери посредством дейности по мониторинг за съответствие дали мерките за сигурност на въздухоплаването се осъществяват ефективно и по подходящ начин, както и да определи равнището на съответствие с разпоредбите на настоящия регламент и на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. |
|
3.2. |
Националната програма за контрол на качеството включва следните елементи:
|
4. МОНИТОРИНГ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ
|
4.1. |
Редовно се извършва мониторинг на всички летища, оператори и други образувания, които отговарят за сигурността на въздухоплаването, за да бъде гарантирано навременното откриване и отстраняване на недостатъци. |
|
4.2. |
Мониторингът се извършва в съответствие с националната програма за контрол на качеството, като се вземат предвид нивото на заплахите, типът и характерът на операциите, стандартът на прилагане, резултатите от вътрешния контрол на качеството на летищата, операторите и образуванията и други фактори и оценки, които засягат честотата на извършване на мониторинг. |
|
4.3. |
Мониторингът включва прилагането и ефективността на мерките за вътрешен контрол на качеството на летища, оператори и други образувания. |
|
4.4. |
Мониторингът на всяко отделно летище се състои от подходящо съчетаване на дейности по мониторинг за съответствие и осигурява изчерпателен обзор на прилагането на мерките, свързани със сигурността, в тази област. |
|
4.5. |
Управлението, определянето на приоритетите и организацията на програмата за контрол на качеството се извършват независимо от оперативното изпълнение на вземаните мерки по националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. |
|
4.6. |
Дейностите по мониторинг за съответствие включват одити на сигурността, проверки и изпитвания. |
5. МЕТОДОЛОГИЯ
|
5.1. |
Методологията за провеждане на мониторинг следва стандартизиран подход, който включва поставяне на задачи, планиране, подготовка, дейности на място, класификация на констатациите, изготвяне на доклад и процес за отстраняване на недостатъците. |
|
5.2. |
Дейностите по мониторинг за съответствие се основават на системно събиране на информация посредством наблюдения, събеседване, преглед на документи и верификация. |
|
5.3. |
Мониторингът за съответствие включва както обявени, така и необявени дейности. |
6. ОДИТИ НА СИГУРНОСТТА
|
6.1. |
Одитите на сигурността обхващат:
|
|
6.2. |
Методологията за провеждане на одити на сигурността отчита следните елементи:
|
|
6.3. |
Провеждането на одити на сигурността се основава на системно събиране на информация чрез една или повече от посочените по-долу техники с цел да се потвърди, че мерките за сигурност се прилагат:
|
|
6.4. |
Летища, чиито годишен обем на трафика е над 10 милиона пътници, се подлагат на одит на сигурността, който обхваща всички стандарти на сигурност на въздухоплаването, поне веднъж на 4 години. Прегледът обхваща представителна информационна извадка. |
7. ПРОВЕРКИ
|
7.1. |
Проверките обхващат поне един набор от мерки, пряко свързани със сигурността, от приложение I към настоящия регламент, както и съответните актове за неговото изпълнение, които се подлагат на мониторинг като една дейност или в разумен срок, който обикновено не надхвърля три месеца. Прегледът обхваща представителна информационна извадка. |
|
7.2. |
Наборът от мерки, пряко свързани със сигурността, представлява набор от две или повече изисквания, както е посочено в приложение I към настоящия регламент, и съответните актове за неговото изпълнение, които са толкова силно взаимосвързани, че постигането на поставената цел не може да бъде оценено по подходящ начин, ако те се разглеждат поотделно. Тези набори от мерки включват изброените в допълнение I към настоящото приложение. |
|
7.3. |
Проверките не се обявяват. Когато компетентният орган счете, че това е неосъществимо, проверките могат да бъдат обявени. Методологията за провеждане на проверки отчита следните елементи:
|
|
7.4. |
Провеждането на проверки се основава на системно събиране на информация чрез една или повече от посочените по-долу техники с цел да се потвърди, че мерките за сигурност са ефективни:
|
|
7.5. |
За летищата, чиито годишен обем на трафика е над 2 милиона пътници, минималната честота на проверките на всички набори от мерки, пряко свързани със сигурността, посочени в глави 1—6 от приложение I към настоящия регламент, е поне веднъж на 12 месеца, освен ако през този период е проведен одит на летището. Честотата на проверките на всички мерки за сигурност, включени в глави 7—12 от приложение I, се определя от компетентния орган въз основа на оценка на риска. |
|
7.6. |
Ако в една държава-членка няма летище, чийто годишен обем на трафика надхвърля 2 милиона пътници, изискванията на точка 7.5 се прилагат за това летище на нейна територия, чийто годишен обем на трафика е най-голям. |
8. ИЗПИТВАНИЯ
|
8.1. |
Извършват се изпитвания с цел да бъде разгледана ефективността на прилагането на поне следните мерки за сигурност:
|
|
8.2. |
Трябва да бъде разработен протокол за изпитванията, включително методологията, който да отчита изискванията във връзка с нормативната уредба и безопасността, както и оперативните изисквания. Методологията засяга следните елементи:
|
9. ПРОУЧВАНИЯ
|
9.1. |
Проучвания се извършват, когато компетентният орган установи необходимост от повторно оценяване на операциите с цел да бъдат открити и отстранени уязвимите места. При констатиране на уязвимо място компетентният орган изисква прилагането на предпазни мерки, съизмерими със заплахата. |
10. ДОКЛАДВАНЕ
|
10.1. |
Дейностите по мониторинг за съответствие се докладват или записват в стандартизиран формат, който позволява постоянен анализ на тенденциите. |
|
10.2. |
Тук се включват следните елементи:
|
|
10.3. |
При откриване на недостатъци компетентният орган докладва съответните констатации на летището, операторите или образуванията, които са били подложени на мониторинг. |
11. ОБЩА КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
|
11.1. |
Дейностите по мониторинга за съответствие оценяват прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, като използват хармонизираната система за класифициране на съответствието, изложена в приложение II. |
12. ОТСТРАНЯВАНЕ НА НЕДОСТАТЪЦИ
|
12.1. |
Отстраняването на недостатъци се извършва незабавно. Когато отстраняването не може да се извърши незабавно, се прилагат компенсаторни мерки. |
|
12.2. |
Компетентният орган изисква летищата, операторите или образуванията, които са подложени на дейности по мониторинг за съответствие, да представят за одобрение план за действие с цел отстраняване на описаните в докладите недостатъци, заедно със сроковете за изпълнение на корективните действия, както и да потвърдят приключването на процеса по отстраняване на недостатъците. |
13. ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ, СВЪРЗАНИ С ВЕРИФИКАЦИЯТА НА ОТСТРАНЯВАНЕТО НА НЕДОСТАТЪЦИТЕ
|
13.1. |
След получаване на потвърждение от страна на летището, оператора или образуванието, преминали мониторинг, че са предприети корективни действия, компетентният орган проверява изпълнението на корективните действия. |
|
13.2. |
При последващите действия се прилага най-подходящият метод за мониторинг. |
14. НАЛИЧНОСТ НА ОДИТОРИ
|
14.1. |
Всяка държава-членка осигурява наличието на достатъчен брой одитори пряко в услуга на компетентния орган или под негов надзор за осъществяване на дейности по мониторинг за съответствие. |
15. КРИТЕРИИ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ОДИТОРИ
|
15.1. |
Всяка държава-членка гарантира, че одиторите, които изпълняват функции от името на компетентния орган:
Одиторите подлежат на сертифициране или на еквивалентно одобрение от компетентния орган. |
|
15.2. |
Одиторите трябва да имат следната квалификация:
|
|
15.3. |
Одиторите преминават периодично обучение при честота, която е достатъчна да гарантира поддържане на притежаваната компетентност, както и придобиване на нова такава, отчитаща развитието в областта на сигурността. |
16. ПРАВОМОЩИЯ НА ОДИТОРИТЕ
|
16.1. |
На одиторите, извършващи мониторинг, се предоставят достатъчно правомощия за получаване на информацията, необходима за изпълнението на техните задачи. |
|
16.2. |
Одиторите носят доказателство за самоличност, което позволява извършване на дейности по мониторинг за съответствие от името на компетентния орган и дава достъп до всички необходими зони. |
|
16.3. |
Одиторите имат право:
|
|
16.4. |
Вследствие на предоставените на одиторите правомощия компетентният орган предприема действия съгласно точка 2.3 в следните случаи:
|
17. НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ
|
17.1. |
Държавите-членки информират Комисията за най-добрите практики по отношение на програмите за контрол на качеството, методологиите на одита и одиторите. Комисията споделя тази информация с държавите-членки. |
18. ДОКЛАДВАНЕ НА КОМИСИЯТА
|
18.1. |
Държавите-членки предават ежегодно на Комисията доклад относно предприетите мерки за изпълнение на техните задължения по настоящия регламент и за състоянието на сигурността на въздухоплаването на летищата, разположени на тяхна територия. Референтният период за доклада е 1 януари—31 декември. Докладът се представя в срок от три месеца от приключване на този период. |
|
18.2. |
Съдържанието на доклада е в съответствие с допълнение III, като се използва предоставения от Комисията модел. |
|
18.3. |
Комисията споделя с държавите-членки основните заключения от посочените доклади. |
„Допълнение I
Елементи, които трябва да бъдат включени в набора от мерки, пряко свързани със сигурността
Наборът от мерки, пряко свързани със сигурността, както е посочено в точка 7.1 от приложение II, включва следните елементи от приложение I към настоящия регламент и съответните разпоредби на изпълнителните актове:
За точка 1 — сигурност на летищата:
|
i) |
точка 1.1; или |
|
ii) |
точка 1.2 (с изключение на разпоредбите, отнасящи се до картите за самоличност и пропуските за превозните средства); или |
|
iii) |
точка 1.2 (разпоредби, свързани с картите за самоличност); или |
|
iv) |
точка 1.2 (разпоредби, свързани с пропуските за превозните средства); или |
|
v) |
точка 1.3 и съответните елементи от точка 12; или |
|
vi) |
точка 1.4; или |
|
vii) |
точка 1.5. |
За точка 2 — демаркирани зони на летищата:
целият текст на точката
За точка 3 — сигурност на въздухоплавателните средства:
|
i) |
точка 3.1; или |
|
ii) |
точка 3.2. |
За точка 4 — пътници и ръчен багаж:
|
i) |
точка 4.1 и съответните елементи от точка 12; или |
|
ii) |
точка 4.2; или |
|
iii) |
точка 4.3. |
За точка 5 — регистриран багаж:
|
i) |
точка 5.1 и съответните елементи от точка 12; или |
|
ii) |
точка 5.2; или |
|
iii) |
точка 5.3. |
За точка 6 — товар и поща:
|
i) |
всички разпоредби, които се отнасят до проверка и контрол за сигурност, извършвани от пълноправен контрольор, освен в случаите, изброени в точки ii)—v) по-долу; или |
|
ii) |
всички разпоредби, свързани с контрола за сигурност, извършван от познати изпращачи; или |
|
iii) |
всички разпоредби, свързани с регистрираните изпращачи; или |
|
iv) |
всички разпоредби, свързани с превоза на товар и поща; или |
|
v) |
всички разпоредби, свързани със защитата на товара и пощата на летищата. |
За точка 7 — поща и материали на въздушния превозвач:
целият текст на точката
За точка 8 — стоки, предназначени за полета:
целият текст на точката
За точка 9 — стоки, предназначени за летищата:
целият текст на точката
За точка 10 — мерки за сигурност по време на полета:
целият текст на точката
За точка 11 — наемане и обучение на персонала:
|
i) |
всички разпоредби, свързани с наемането на персонал от летището, оператора или образуванието; или |
|
ii) |
всички разпоредби, свързани с обучението на персонал от летището, оператора или образуванието. |
„Допълнение II
Хармонизирана система за класифициране на съответствието
Следната система за класифициране на съответствието се прилага за оценка на прилагането на националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване.
|
|
Одит на сигурността |
Проверка |
Изпитване |
|
Пълно съответствие |
|
|
|
|
Има съответствие, но е желателно подобрение |
|
|
|
|
Липса на съответствие |
|
|
|
|
Липса на съответствие, със сериозни недостатъци |
|
|
|
|
Неприложимо |
|
|
|
|
Непотвърдено |
|
|
|
„Допълнение III
СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОКЛАДА ДО КОМИСИЯТА
1. Организационна структура, отговорности и ресурси
|
а) |
Структура на организацията за контрол на качеството, отговорности и ресурси, включително планирани бъдещи изменения (вж. точка 3.2, буква а). |
|
б) |
Брой на одиторите — настоящ и планиран (вж. точка 14). |
|
в) |
Преминато обучение от одиторите (вж. точка 15.2). |
2. Оперативни дейности за мониторинг
Всички извършени дейности за мониторинг, като се посочва:
|
а) |
вид (одит на сигурността, първоначална проверка, последваща проверка, изпитване, друго); |
|
б) |
летище, оператор или образувание, подложени на мониторинг; |
|
в) |
обхват; |
|
г) |
честота; и |
|
д) |
общо човекодни, отработени на място. |
3. Дейности за отстраняване на недостатъци
|
а) |
Статус на прилагане на дейностите за отстраняване на недостатъците. |
|
б) |
Основни предприети или планирани дейности (например създадени нови работни места, закупено оборудване, строителни дейности), както и постигнатият напредък при отстраняване на недостатъците. |
|
в) |
Използвани мерки за прилагане (вж. точка 3.2, буква е). |
4. Общи данни и тенденции
|
а) |
Общ национален годишен трафик на пътници и товари, както и брой на движенията на въздухоплавателните средства. |
|
б) |
Списък на летищата по категории. |
|
в) |
Брой на въздушните превозвачи, които оперират от територията по категории (национални, от ЕС, от трети държави). |
|
г) |
Брой на пълноправните контрольори. |
|
д) |
Брой на дружествата, осигуряващи кетъринг. |
|
е) |
Брой на дружествата, осигуряващи услуги по почистване. |
|
ж) |
Приблизителен брой на другите образувания, които отговарят за сигурността на въздухоплаването (познати изпращачи, дружества за наземно обслужване). |
5. Състояние на сигурността на въздухоплаването на летищата
Общо състояние на сигурността на въздухоплаването в държавата-членка.